К+

Нов сайт за споделяне

2011-11-16T22:58:00.000-08:00

Здравейте,
Аз изглежда съм малко луд, защото си платих за нов сайт (хостинг и домейн ) където да публикувам всичко споделено от мен. Можете да го намерите тук:

http://komitaplus.com

Надявам се това да е правилният модел.

Изглежда ми резнаха публикуването през електронната поща

2011-11-08T02:23:00.001-08:00

Изглежда снощи ми резнаха публикуването през електронната поща и вече не мога да споделям и тук. Търся решение

лятото преди мрака

2011-11-07T16:47:00.001-08:00

Е, поне аз не трябва да я чета.

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

лятото преди мрака

чрез Smiling от Justine на 11-11-6

грабна ме заглавието – Лятото преди мрака. и името на авторката – Дорис Лесинг. но се оказах неподготвена за тази книга.

много женска, много зряла, тежка. въпросителните са цял куп. любовта, бракът, свободата, майчинството, щастието, себе си.

идеално четиво за края на лятото на всички жени над четиресет. препоръчвам.

Какво можете да направите оттук:

Абонирайте се за Smiling с помощта на Google Читалня
Започнете да използвате Google Читалня, за да сте в крак с новостите от всички ваши любими сайтове

проф. Вайкова

2011-11-07T16:34:00.001-08:00

Хахах, това трябва задължително да се гледа!

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

проф. Вайкова

чрез Дневникът на Милко Георгиев от Милко Георгиев на 11-11-6

вай вай вай, плачкова

Какво можете да направите оттук:

Абонирайте се за Дневникът на Милко Георгиев с помощта на Google Читалня
Започнете да използвате Google Читалня, за да сте в крак с новостите от всички ваши любими сайтове

Музеят на шоколада в Кьолн

2011-11-07T16:30:00.001-08:00

Тези на диета да минат на следващия материал

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

Музеят на шоколада в Кьолн

чрез Блогът на Биляна и Петър Събеви от Петър и Биляна на 11-11-6

Събота е. Слънчевите лъчи са огрели брега на Рейн и отблясъците на водата осветяват металната сграда на единствения в света Музей на шоколада. Качваме се по рампата (родителите с детски колички високо ценим тези съоръжения) и влизаме.

Музеят на шоколада в Кьолн е създаден от д-р Ханс Имхоф през 1993 г., когато заводът на компанията Stollwerck се премества. От оставените машини, документи, писма и „скромната" инвестиция от 53 000 000 дойче марки, д-р Имхоф създава уникален по рода си музей.

Официален уебсайт: http://www.chocolatemuseum-cologne.com/

Работно време: (посетители се пускат до един час преди затварянето на музея)

Понеделник: почивен ден
Вторник до петък: 10-18 ч.
Събота, неделя и официални празници: 11-19 ч.

Билети:

Стандартен единичен билет: 7,50 EUR (7,00 EUR при групи над 15 души)
Намален единичен билет: 5,00 EUR (4,50 EUR при групи над 15 души)
Семеен билет (двама родители плюс всички техни деца): 21,00 EUR

След като си купихме билети, влязохме в музея. Обърнете внимание на малкото шоколадово блокче върху билетите – малко по-надолу ще ви разкажем как се произвеждат хиляди такива…

Както може да очаквате, музеят разкрива историята на шоколада отпреди 3000 г. (по времето на Ацтеките) чак до модерната индустриализация (ако сте гледали внимателно, става въпрос за Lindt).

Как се прави шоколадът

Шоколадът се прави от плодовете на какаовото дърво theobroma cacao, което първоначално е растяло по поречието на р. Амазонка, а днес се отглежда почти навсякъде по тропиците. Плодовете на това дърво (оригинално зелени, на снимката горе виждате изсушен такъв) съдържат ядки, които се събират, обелват, ферментират и сушат (доста трудоемко, между другото) и крайният продукт от цялата тази обработка са готовите ядки, които по цвят, форма и размер наподобяват малки речни камъчета:

Ядките се почистват и се поставят в корито:

На равни порции поточната линия ги изпича (на 250-350°C) и ги вкарва в преса, където се смилат, обвивките се отделят, а от вътрешността се получава т. нар. „шоколадов ликьор":

„Ликьорът" всъщност не съдържа алкохол и е горчив на вкус. За да добие сладък вкус, се добавят още съставки, в зависимост от вида на шоколада, като всичко това се смесва от машина, която посредством вибрации изкарва въздуха от шоколадовата течност и така се получава хомогенна шоколадова маса:

Съставките са най-различни – ето един пример за любимия ни фин млечен Lindt Excellence Extra Creamy:

Съдържание на Lindt Excellence Extra Creamy:

Захар – 40%
Какао – 34% (20% масло, 14% маса)
Сухо мляко – 25%
Лецитин – 0,5%
Ванилин – 0,5%

Така подготвения разтопен шоколад се излива в специални щампи, с точност 1/10 от грама:

След 25-минутно изстудяване, подложките се обръщат и шоколадовите блокчета се отделят от тях:

Роботизирана ръка взима блокчетата и ги пуска по поточната линия:

С видима скорост 4-5 блокчета в секунда, тяхната форма се проверява и ако е наред, се пуска към опаковъчната машина (под машините има отделен съд, който събира деформираните блокчета – те хич не са много):

Опаковъчната машина реже лентички с точно определена дължина, а един мармот стои вътре в машината и увива шоколадовите блокчета в станиол (вгледайте се внимателно в готовите опаковани блокчета на заден фон):

И за да не кажете, че процесът е напълно автоматизиран, в края на поточната лента има човек, който събира, стотиците блокчета в кашони. Музей-музей, ама с тази скорост си прави доста солидно производство на шоколад всъщност:

И понеже на посетителите буквално им потичат лигите при гледане на толкова пресен вкусен шоколад, в края на поточната линия има специален „златен" фонтан с първокачествен шоколад. Момичето държи „ветрило" от вафлички, които топва в шоколада и раздава на посетителите:

А ето как изглежда дете, събудило се във фабрика за шоколад:

Естествено, нашето пътешествие в стил „Чарли и шоколадовата фабрика" не свършва дотук. Музеят има още много какво да предложи – например стотици форми на яйца, сърца, животни, букви и какво ли още не:

Интересен е начинът, по който се сушат самите изливки – в специални „машини-въртележки", на които формите се слагат и махат чрез магнити:

Музеят разполага и с мини-ботаническа градина, където можете да видите реалната растителност на тропиците и да разберете, че ананасът е ниско тревисто растение, мангото е дърво с дълги листа, а кафето и какаото си приличат не само като цвят на напитките, ами и като растения:

Ще можете да видите и как са изглеждали шоколадите, бонбоните и магазините, в които са се продавали през XIX век:

Срещу 4,50 EUR/човек и малко свободно време можете да се включите и в уъркшоп и да създадете свои собствени уникални бонбони:

Ще можете да се снимате с зайчето на Lindt, играчките от над 500 шоколадови яйца Kinder и разбира се лилавата крава на Милка:

Ще научите и интересни факти – например, че при проучване в Бавария през 1995 г., направено сред над 40 000 деца, едно от три деца рисува кравите в лилав цвят. Всъщност лилавата крава е символ на шоколадите „Милка" едва от 1973 г., а нейният предшественик е бил санбернарът Бари, рекламирал шоколада от 1906 г. до 1936 г.:

Всъщност, това е и първото рекламно „лице" в историята на Suchard, тъй като това е първата шоколадова компания със собствен щанд на международно изложение. Още един любопитен факт: От 2004 г., с решение на Върховния съд на Германия, лилавият цвят може да се използва за рекламиране и опаковане единствено на шоколади с марката „Milka". Ето защо няма да видите друг немски шоколадов продукт, опакован в лилаво.

Естествено, можем да ви говорим още много за интересни факти, да ви разкажем за шоколадовите божества на Ацтеките, изложението на съдове за поднасяне на шоколад, продуктовите линии за производство на шоколадови бонбони с пълнеж, глобусът с областите, където вирее шоколад, интересна графика с консумацията на шоколад по държави… и още много, много други неща! Но ви предлагаме да отидете и да ги видите на място. Струва си!

А преди или след обиколката на музея, силно препоръчваме да отидете в прилежащата му кафе-сладкарница. Всъщност, думите са излишни:

Подобни публикации

01.11.2011 -- Катедралата в Кьолн (0)
18.12.2008 -- Милка с диня, млечен пълнеж и пукаща захар (20)
06.04.2011 -- Love.NET (10)
20.12.2010 -- Българите официално са най-нещастните хората на планетата (17)
21.10.2009 -- Още два любими шоколада „Милка" (4)
31.07.2007 -- Lost in Translation (9)
19.08.2011 -- Lost in Translation (again) (5)
04.05.2011 -- Българският Стоунхендж – побитите камъни край Девня (0)
19.04.2011 -- Google като инструмент за сравняване на България със света (6)
15.04.2011 -- Публикация, която няма нищо общо с кисело мляко (9)
08.04.2011 -- „Тилт" (6)
28.03.2011 -- „Речта на краля" – най-добър филм за 2010 г. според „Оскарите" (5)
14.03.2011 -- Денят „Пи" (2)
22.02.2011 -- Случка в самолета (4)
30.01.2011 -- Посетителите на блога: кой откъде е? (7)
01.01.2011 -- Равносметка 2010 (4)
27.12.2010 -- Една тъжна коледна приказка (10)
09.12.2010 -- „Ръката на надеждата" (15)
30.10.2010 -- С носталгия за старите телефони (9)
01.09.2010 -- Публикация No. 1000 (15)

Какво можете да направите оттук:

Абонирайте се за Блогът на Биляна и Петър Събеви с помощта на Google Читалня
Започнете да използвате Google Читалня, за да сте в крак с новостите от всички ваши любими сайтове

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите, регион Лацио, Италия (2)

2011-11-07T16:29:00.001-08:00

Прекрасни снимки!

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите, регион Лацио, Италия (2)

чрез Пътуване до... от Янита Николова на 11-11-6

Продължваме с обиколката на градчето Тускания из Лацио заедно с Яните. Огледахме вече някои църкви, а сега отиваме да видим къде местните се занимават с кърска любофф ;) Приятно четене:

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите

регион Лацио, Италия

част втора

Големият градски парк в Тускания

се намира в старата част на града. Всичко в този градски оазис е подредено перфектно и стерилно: от ниско подрязаната отровнозелена на цвят трева, градините, цветята в тях, алеите- извиващи се като сиви каменни змии покрай пейките до строгите профили на няколкото къщи, които се намират там. Всичко като в урок по геометрия. Тук разхождането на домашни любимци не е позволено.

Това място никога не оставаше обезлюдено или тихо: нито денем в неописуемите августовски жеги, нито привечер, когато дори се пренаселваше с хора и беше трудно да се намери свободно място на пейка или на тревата. Определих го като място за социални контакти, защото хората идваха тук, за да общуват, за се забавляват с разказвани истории, да послушат звънът на китара, емоционална песен или просто да се усамотят, ако това изобщо се случваше. Привечер този парк наподобавяше малък макет на Тускания, който учудващо как побираше всичките жители на града.

Една интересна археологическа находка заема централно място в този парк-

малък амфитеатър,

който по- скоро прилича на плитка, кръгла, облицована с камък дупка в земята, на дълбочина колкото човешки ръст. Или малко повече. Но точно с пет стъпала- високи, стръмни, неудобни за изкачване и слизане, но пък удобни за сядане.

Според разказаното от Санти, амфитеатърът се използвал за културни цели. Често тук се организирали малки концерти или моно спектакли. Но и често децата играели футбол в него. Не видях случването на нито едно от изброените неща, но пък часове наред съм наблюдавала хора, които го ползваха като място за пикник,като удобно място за релакс, на което да си полегнат под сянката на близкия отровен храст, отпуснати в каменната му прегръдка. Или като за място, на което да се нацелуват на воля.

Около този градски парк обикаля част от

запазената крепостна стена на Тускания

Стената е като каменен парапет, от който погледнех ли надолу, изтръпвах от озъбената стръмнина, в края на която се беше разперил новият град във всичките си многоцветно- бояджийски или модернистично- архитектурни прелести. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

Обичам този парк. Харесваше ми да си лежа на тревата, да усещам аромата на полето и да търся птици в празното небе, което имаше ту цвета на очите ми, ту цвета на джинси, избелели от много пране. От такъв ъгъл птиците изглеждаха като неподвижни, въпреки, че гребяха усърдно с криле синевата и бавно се разтваряха в нейния лазур, докато съвсем се изгубваха от поглед. Така изгубвах представа за времето си, което споделях доволно с този парк.

Точно на отсрещния хълм, погледнат от този парк, се намира още един подобен на него парк. Той обаче е по- малък, сравнително по- тих, изграден върху неравен терен, но по същия начин кокетен, залесен с обичайната отровнозелена трева, в чиято свежест са нагазили нахално няколко къщи.

Поради липсата на панорамна гледка, този парк не е посещаван от туристи или поне интензивно от местните хора, но затова пък е

любимо място на влюбените

Да, тук е мястото, на което те си казват, че се обичат и не се страхуват да го покажат. Тук е мястото, от което папараците биха останали най- доволни.

Градският парк се оказа изключително красив и нощем, осветен от множество прожектори с мека матова жълтеникава светлина, монтирани в тревата, около сградите, фонтанът и амфитеатърът.

В една гореща августовска нощ, към 3 часа термометърът в стаята показваше 30 градуса и домакините доста се притесниха, че било неочаквано и странно сезонно застудяване. Учудих се и много се смях. Невъзможно беше да заспя. Лепкавата жега ни принуди да излезем навън и да намерим спасение в парка, по мое предложение, разбира се, което не беше оспорвано.

Санти сподели, че хората тук вярват, че през нощта старият град оживява. Те са свикнали да съжителстват с „духовете" на старите етруски. Почти под всяка къща имало огромни томби, прокопани в меката варовикова скала. Днес те се ползвали за домашни изби. Всъщност, от всички вина, които опитах в Италия, най- много харесах „Фраголин", въпреки, че никак не харесвам сладки или сладникави вина. Това червено вино с дъх на ягоди обаче се оказа истинско вълшебство.

В близост до парка има

малък параклис,

побиращ се в една единствена стая: уютна, семпла, изолирана и спокойна. Като скривалище е за тези, които търсят усамотение от навалицата хора из катедралите. За съжаление обаче, този параклис не е всеки ден с отворени врати.

И подобно на времето ни в Порто Ерколе, скъпи спомени ме връщат сега и към този парк. Лесно е да бъде открит в стария град, ако се влезе през портата с часовниковата кула.

Очаквайте продължението Автор: Янита Николова Снимки: авторът Други разкази свързани с Дригата Италия – на картата: Още пътеписи от близки места:

Какво можете да направите оттук:

Абонирайте се за Пътуване до... с помощта на Google Читалня
Започнете да използвате Google Читалня, за да сте в крак с новостите от всички ваши любими сайтове

Още джурналистика от джурналистик парк в прослава на Борисов

2011-11-07T16:28:00.001-08:00

Такъв шедьовър, направо се учудвам че не е Бареков автора.

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

Още джурналистика от джурналистик парк в прослава на Борисов

чрез Иво Инджев от Иво Инджев на 11-11-6

Ако сте жена с достойнство или мъж, който не „праска" по някоя каруца с момичета ( като обожествения в следващия текст палавник Берлускони), не се сърдете на мен, скромния автор на ivo.bg и по случайност баща на 4 момичета. Текстът си има автор, който преразказва случки от проправителствена телевизия и е препечатан солидарно в съответния проправителствен сайт като израз (най-малкото) на съгласие с просташките тези, застъпвани от застъпниците на простотията, чиито кумир очевидно е самият Бойко Борисов.

Както ще се убедите от апотеоза на „мъжкарството" (терминът е характерен за мнозина „мъжкари" в днешната власт, но прозвуча най-запомнящо се от едно предизборно политологично писмо на футболиста Стоичков), има някои малки противоречия в аргументацията. От една страна тя се подсигурява с „американски аналог" със спортуването на тамошния президент, а в същото време прославя „праскането" на каруца момичета от страна на Берлускони, за което в същата онази Америка отдавна щяха да го праснат зад врата- спомнете си само как Клинтън остана като праснат с мокър парцал след аферата с Моника Люински, която за малко не го изхвърли от поста на най-влиятелния политик в света.

Обърнете внимание също на възхитата на автора от факта, че Борисов навиква съотборниците си (все едно , че са журналисти, на които той забрани да задават „нагли въпроси" в нощта на изборите или пък са неговите победители в изборите за президент и столичен кмет, на които се накара да не се правят на надпартийни). Авторът на репортажа проявява разбиране , че никой не смее да отвърне на навикването от страна на Борисов и му отвърне с нещо подобно, когато пропусне дузпа. Джурналист и половина е това- с правилно анализиране на властта! Нищо чудно, цитирам автора, че „ му става хубаво да се почувства европеец и по този начин, защото има за премиер нормален човек, искрен и модерен"!

И още един цитат: „Слава Богу, имаме премиер, който прави всичко, дори играе футбол" ( предполагаемо, част от „всичкото" е, че праска каруци с момичета- именно момичета, което обикновено означава непълнолетни).

Явно тук целта ( да се прослави балканският ни властелин) е да оправдае средствата – каквото и да означава „средства" в този случай. ( ivo.bg)

Бойко бележи пет гола и две дузпи
BNews.bg

Знае се, че на изток от Виена десетилетия управляваха мумии. Някакви измъчени стари хора, за които е трудно да направят нещо без чужда помощ. Както се казваше – генералния секретар го внасят на трибуната.
Те бяха с цял ферман лекарски забрани. Не пият и не пушат, не вдигат тежко и не се уморяват. И никакви жени! А си пристъпил забраните, а си гушнал букета. И не живеят, просто съществуват, но ръководят.

По света е точно обратното. Хората искат да ги управлява жив човек. В Щатите отразяват кроса, който президентът прави всяка сутрин.
В Италия- всяко гадже, което премиерът е праснал, и т.н. Тези хора се хранят нормално, пият, правят секс, както всички нас. Раждат им се деца. Така обществото знае, че тези които го управляват, са нормални хора и мислят нормално, защото живеят нормално.

Премиерът Силвио Берлускони управлява вече четвърт век най-титулувания клуб в света – „Милан". И още не се е уморил. Да не говорим, че минат, не минат няколко месеца и в пресата избухва сочен секс скандал с Берлускони. Една каруца момичета си правят реклама на негов гръб. Да, ама излиза, че всяка медийна бомба само вдига рейтинга на дон Силвио. Защо ли? Ами жив е бе, хора!

Това лято пък канцлерът на Германия Ангела Меркел отпразнува 57-мия си рожден ден на финала на световното първенство по футбол за жени. И то, при положение, че Германия я нямаше – играха Япония и САЩ.

Слава Богу, имаме премиер, който прави всичко, дори играе футбол.
Вчера Бойко Борисов бе гост в предаването на ТВ7 „Факторът Кошлуков" и след всички политически въпроси сам поиска да остане в спортната секция.
Той футбола го разбира по-добре от мнозина, които се силят да коментират. Дори стана кръстник на спортната рубрика на Кошлуков – „Пред банята".
И подари по един пешкир за баня на колегите в студиото.

А Софийската централна баня е култово място, където се събираха хиляди запалянковци да бистрят играта буквално като деца. Особено левскарите. Така стана и при Кошлуков- те бяха четири деца щастливи да си чешат езиците за футбол. И на човек му става хубаво да се почувства европеец и по този начин, защото има за премиер нормален човек, искрен и модерен.

Но репортерите на "7 дни спорт" започнаха да подозират, че Кошлуков просто плонжира пред ръководството и всичко това е само една реклама. И решиха да видят къде отива от студиото премиерът.

От телевизията премиерът директно отиде на игрището, облече екип и излезе на терена. Резултатът до последно бе на кантар, но в крайна сметка Борисов и неговият отбор излязоха победители с 12:11. Бойко, както обикновено игра на върха на атаката, вкара 5 гола и две дузпи. Пропусна още една, но никой не посмя да се обади. Ясно е защо. Борисов изхаби доста нерви да се кара на своите съотборници.

„Бъди мъж, а не поплювко! – избухваше на моменти Бойко, недоволен от меката игра на своя отбор.

След мача съотборници, пожелали анонимност, заявиха: „Съсипва ни бе, иска да тичаме като национали, а ние не издържаме".

Сашо Сталийски така се стресна, че вкара гол с глава от центъра. По-рано в студиото на TV7 премиерът заяви: „Много ме боли за това, което се случва в Левски. В момента усилено търся голям спонсор за клуба".

Опитаха се да го подхлъзнат за ЦСКА, а премиерът отговори:„ЦСКА? Какво за тях? Те си бият и са си добре- заяви с усмивка Борисов в сутрешния блок".

Е, по едно нещо приличаме на тези на Запад. В човека, който управлява държавата, има живот. Има спортна злоба, има радост от живота.
Иван Николов, в."7 дни спорт"

Share on Facebook

Какво можете да направите оттук:

Абонирайте се за Иво Инджев с помощта на Google Читалня
Започнете да използвате Google Читалня, за да сте в крак с новостите от всички ваши любими сайтове

Интересното от мрежата #0

2011-11-07T16:26:00.000-08:00

Може пък да се получи нещо.

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

Интересното от мрежата #0

чрез Дневникът на един Gregg от Димитър Цонев на 11-11-7

Захващам нова рубрика в блога си, в която ще споделям препратки от други блогове или сайтове, които са ми направили впечатление през изминалата седмица. Тази рубрика съвсем няма за цел да бъде изчерпателен дайджест на случващото се в блогосферата, още по-малко пък има за цел да замести седмичния блог дайджест на Майк Рамм; чрез нея ще посочвам публикации и статии, върху които съм се замислил по-дълбоко и към които съм се връщал повече от веднъж, за да помисля отново и отново върху написаното.

Пейо прави интересно предложение/предупреждение на Google относно развитието на продуктите им. Публикацията е по-скоро хумористична, но както коментирах, ако се погледне от малко по-различен ъгъл, Microsoft са успели да създадат псевдосоциални компоненти, предшестващи Siri, miri… Да, те не бяха съвършени, дори напротив, но бяха достатъчно социални за времето си. За сметка на потребителите, които тогава все още не бяха готови на това.
В блога си Жюстин пише за човека, който отговаря за онлайн делата във фирмата. Нейният материал също предполага по-сериозно и дълбоко замисляне – че такъв човек е нужен, това е безспорно. Но защо само един човек? Достатъчен ли е, ефективен ли ще е, какво точно ще върши и как, на кой ще е подчинен… Освен това шефът доколко ще е склонен да приеме в офиса човек, който „по цял ден не върши никаква работа, а само си клати краката и се рови из нета"? Аз не съм съвсем убеден, че тази еволюционна стъпка вече сме я преодолели.

Пилотното издание е кратко и включва само тези две препратки, но пък за сметка на това – с възможност за доста интересни коментари в различни посоки. Следващите издания ще се стремя да излизат в неделя следобед, като ще ги създавам в движение и ще ги оставям да се самопубликуват в 16 часа и е възможно да бъдат разширени в доста различни посоки, с които ще експериментирам.

Какво можете да направите оттук:

Абонирайте се за Дневникът на един Gregg с помощта на Google Читалня
Започнете да използвате Google Читалня, за да сте в крак с новостите от всички ваши любими сайтове

ЧИКЛИТ ИЛИ КИФЛИТ

2011-11-07T16:25:00.003-08:00

Еее, остави на хората нещо да четат на морето бе.

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

ЧИКЛИТ ИЛИ КИФЛИТ

чрез СЛОВОБОРСТВО от Богомил Ветров на 11-11-7

Дразня се на прекомерната инвазия на чуждестранни термини в ежедневието ни. Днес обаче няма да мрънкам, а ще направя една национална адaптация на популярен термин – чиклит. Според терминологичния речни думата е двукомпонентна. Състои се от „chick" – американски сленг за млада дама и „lit" – съкращение на литература. Адаптацията не е самоцелна, защото значението [...]

Какво можете да направите оттук:

Абонирайте се за СЛОВОБОРСТВО с помощта на Google Читалня
Започнете да използвате Google Читалня, за да сте в крак с новостите от всички ваши любими сайтове

Господин Борисов, премахнете този монумент на момента- цялата власт е в ръце...

2011-11-07T16:25:00.001-08:00

Даа, интересно онзи Альоша от кой освободител се е опитал да се освободи.

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

Господин Борисов, премахнете този монумент на момента- цялата власт е в ръцете ви!

чрез Иво Инджев от Иво Инджев на 11-11-7

Към статията на Даниела Горчева добавям само призива: елате на 9 ноември 2011 г. на Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА) в София, за да отбележим от 19 ч. за втори пореден път падането на Берлинската стена, чиито еквивалент се издига заплашително като ехо от времето на Сталин над българската столица. ( ivo.bg)

Когато гръм удари, как ехото заглъхва
6 Ноември 2011
Даниела Горчева, сп. „Диалог", Холандия

Неотдавна паметникът на съветската армия осъмна с кавички на думата „освободителка". Виж блога на Иво Инджев от 26 октомври и „Освободителката осъмна с кавички" на сайта desebg.

http://desebg.com/2011-01-12-14-11-55/451-2011-10-28-07-42-43

Дебатът за паметниците и паметта за близкото комунистическо минало продължава с пълна пара в социалните мрежи като Фейсбук и в интернет форумите.
Няколко смели четки постигнаха за една-единствена нощ това, което десетки талантливи пера, статии, протести и петиции не успяха да постигнат за двадесет години.
Ярката светкавица на иронията освети една десетилетна лъжа. Веднага след нея тресна, та и глухите чуха, такава гръмотевица от реакции, че стри на прах пропагандните клишета. Ехото й отекна в цялата страна и се разнесе далеч извън пределите на България. И още не е заглъхнало.
Белята стана. Някой пална „плевнико на кмето/да разпусне това пусто/темнило проклето"!
И нищо вече няма да е същото. Въпреки писъците до небесата на сварените в неприлични пози с руското посолство „творчески съюзи". Въпреки отчаяните партизански акции по тъмни доби в панически опит да се върне времето на лъжата назад. Непоправимото се случи: хората започнаха да си задават въпроси. А задаването на въпроси рано или късно ще ни върне изгубената памет.

Подменената памет
Именно паметта е тази, която ни предпазва да не залепим длан върху горещия котлон. Липсата на памет води до неразпознаване на опасността, загуба на ориентация и нерядко – до фатален край.
Още по-страшно е, ако цяло едно общество страда от амнезия и загуби представа що е добро и зло.
Няколко поколения българи, руснаци и източноевропейци бяха подложени на чудовищен експеримент, целящ подмяната на паметта им за миналото. В България узурпиралите по престъпен начин властта в България и с решаващата помощ на чужда окупационна армия, десетилетия наред откровено се заканваха: „Тази власт с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем".
Имаха предвид не своята кръв, разбира се, а пролятата от тях кръв на десетки хиляди безпощадно избити български граждани.
Но през 1953, когато този 37-метров паметник е издигнат, горяните все още водят своята въоръжена съпротива срещу комунистическия режим.
През 1953 година, въпреки че естествените лидери на българския народ и целият предвоенен елит, който не е избит през 1944-1945, са натикани в концлагери и затвори, въпреки че партията на Никола Петков е забранена, въпреки терора, убийствата, побоите, изселванията, въдворяването в лагери и лишаването на децата им от правото да учат, българите се бунтуват и отказват да влязат в ТКЗС.
Вбесени от неуспеха си срещу упоритите български селяни, 60% от които все още владеят собствената си земя и уплашени от горянското движение, комунистическите терористи и слуги на Кремъл издигат гигантски паметник, размахал заплашително оръжие в небето над София.
Паметникът е вдигнат незаконно, на общинска земя.
Вдигнат е на мястото на Княжеската градинка, където е имало детска площадка, забавен лабиринт, воден басейн, малък медицински пункт, летен и детски театър с 600 места, алпинеум и цветен кът с цветя от Мала Азия, Кавказ, Пирин, Рила и Родопите. Заедно с мавзолея на княз Батенберг и градината пред него те формират онази градска модерност, характерна за европейска столица.
Вероятно паметникът е построен именно там и защото дори споменът за принадлежност към Европа е трябвало да бъде изличен.
Погледнете сега централната фигура на паметника, която държи пистолет „Макаров" в ръка. Този пистолет е конструиран през 1948 година, тоест няма как това да са войниците, воювали с армията на Хитлер през войната. Това е превъоръжената съветска армия, която три години по-късно нахлува в непокорна Унгария. А до 1956 година, когато съветските танкове смазват унгарците, българският народ все още се съпротивлява и все още се надява.
Затова е вдигнат този паметник – като предупреждение и заплаха, че ако българите не престанат да се борят, кремълските наместници у нас няма да се поколебаят отново да повикат на помощ чуждата армия, с чиято решаваща помощ, взеха властта у нас.

Уместно ли е да има паметник, възхваляващ Съветската армия?
Да, ще кажат някои, защото „съветската армия освободи Европа от нацизма".
Не, ще ви каже познаващият историята гражданин.
Червената армия (както е известна до 1946 година Рабоче-Крестьянская Красная Армия, преименувана после в Съветска) НИКОГА не се е била за освобождаването на Европа, а за разширяване на съветската империя. Първоначално – като съюзник на нацистите. Тогава окупира Полша, Финландия, Литва, Латвия, Естония, Бесарабия и т.н.
После – вече като самостоятелен играч, след като се скарва с наци-другарчето си за подялбата на света и се сбива и с него. Но това дребно обстоятелство, разбира се, не променя окупаторския характер на Червената армия.
Затова – колкото е уместно да има паметник, възхваляващ армията – окупатор на Хитлер, точно толкова е уместно и да има паметник, възхваляващ армията – окупатор на Сталин, извършила тежки военни престъпления (като избиването на 22 хиляди полски военнопленници в Катин, например) и престъпления срещу цивилното население в Германия и други страни. В България никога не се споменава за ужасяващите със своята жестокост чудовищни зверства в Източна Прусия, извършени от червеноармейците. Който има сили, нека прочете повече тук, но предупреждавам, че текстът съдържа шокиращи описания на проявен садизъм: http://www.extremecentrepoint.com/?p=234
В листовка, адресирана до съветските войски, членове на комунистическата партия на Съветския съюз отправят призив като този: „германците не са човешки същества… нищо не може да ни зарадва повече от труповете на германците" или като този: „Войници на Червената армия! Избийте всички германци! Убивайте! Убивайте! Убивайте!" (вж Анатолий Голдберг, Иля Еренбург; Christopher Duffy, Red Storm on the Reich).
„Подвизите" на Червената армия, самата тя създадена през 1918 година с нечувано насилие към нежелаещите да воюват в редовете й селяни, започват дълго преди Втората световна война и не свършват с нея. Нека не забравяме нахлуването на Съветската армия в Унгария през 1956, в Чехословакия през 1968, в Афганистан…
Не се е разминало и на България…
Имало е, естествено, доблестни руски офицери и войници в армията на Сталин, както е имало и доблестни немски офицери и войници от армията на Хитлер, които и по време на войната не загубват човешкия си облик и не само не са извършвали престъпления, но и са помагали при възможност на цивилното население, спасявайки човешки живот.
Такива конкретни офицери и войници заслужават да имат паметници.
Но армиите на Хитлер и на Сталин не могат да имат възхваляващи паметници, защото са армии, извършили тежки военни престъпления и престъпления срещу човечеството.

Альоша: „Кого освобождаваме и от какво?"
Убитите и загиналите в бой войници и офицери, изпратени на война заради налудничавите стремежи на Сталин и Хитлер също заслужават паметници там, където са оставили костите си.
Но има ли загинали в България руски войници?
Има, разбира се. Но те са разстреляни от НКВД. За такъв един случай разказва Атанас Славов в автобиографичната си книга „С точността на прилепи" (изд. Български писател, 1992, стр. 71-74).
– Кого освобождаваме? – това беше постоянният въпрос на Алексей, когато го помъкнеха пиян като прасе.
Около една седмица след като Червената армия влезе в Сливен, десетина души бяха разквартирувани вкъщи…Ако помните възрастния войник, който ме пита за специалния глагол, за да се разбере с местната уруспия – и той беше тук. Леонид се казваше. Беше им като баща на всичките, но Алексей особено го тревожеше. Мисля, че го обичаше, защото беше прост украински селянин, а Алексей единствен между тях имаше една година в гимназия. Така че Леонид хем го ценеше високо, хем се тревожеше, че е разглезен от много знание и му трябва подкрепа.
Ден след ден Алексей ставаше все по-нервен.
…
След това всички руснаци се заключваха в приемната на гуляй, за да разтушат любимеца си. Пееха и се смееха, бърбореха неразбрано, и току по някое време гласът на Алексей се издигаше високо над всички: „А аз ви питам кого освобождаваме и от какво? Отговорете! Кого? Тях ли?"
„Шт, шт, шт!" – запушваха му устата и пак започваха песните. Но понякога се случваше да избяга през френските прозорци на терасата. Те го хващаха и го вмъкваха вътре и момичетата тичаха насам-натам в стегнатите си розови комбинезони, под които подскачаха огромни лъскави сутиени, и бършеха повръщаното, и целуваха горкото момче, и го притискаха до себе си, сякаш да го предпазят в похабения си матерински инстинкт от това, което вече никой не можеше да го предпази. И го вмъкваха в библиотеката на тате да го положат на някой от лебедовите тенекиени кревати под стотиците предреволюционни книги, написани със стария правопис от достоевците и бакунинците, за които нито бяха чували, нито се интересуваха. Завиваха го презглава и го целуваха пак и пак, и го молеха да мълчи, докато изтрезнее.
През ноември се върнахме в София…И ето че една декемврийска сутрин преди разсъмване се звънна и от улицата се чу остра свирка с уста: Леонид!
– Как са в Сливен? – попитах. – Момичетата, Алексей?
– Плохо, плохо с ним получилась! – Леонид се поколеба и запали цигара, за да не може острият поглед на мама да го прониже до истината.
Видях как ревматичното й рамо взе да се върти. Беше нещо като нервен трик; сякаш се мъчеше да сгуши на сигурно върху рамото си детска глава, която липсва.
– Колко лошо? – На нея не можеше да й замажеш очите. – Какво е станало с
Алексей!
– Много лошо!
Алексей го бяха разстреляли. Беше дезертирал. Взел някакви цивилни дрехи и се скрил между софийските белоруски емигранти, но някой го издал и така беше станал един от осемте, които загинаха в мазето на руското комендантство в Сливен.
Вечният въпрос на бедното момче: "Кого, по дяволите си мислим, че освобождаваме?", най-сетне се беше разпилял по четирите посоки на вятъра. Като бледа вощена свещица, духната от течението на времето, точно когато беше започнала да разпръсква тъмните сенки на заблудите от смътните очертания на реалността.

Плохо с ним получилось
На този ли Альоша – убит в мазето на руското комендантство в Сливен е посветен паметникът в Пловдив? Не. Този Альоша, както и много други руски войници и офицери, разстреляни от „своите" нямат паметници.
У нас има паметници на Съветската армия, не на жертвите й. Или по-точно паметници на шпагина, на символа на „тая власт, която с кръв сме я взели, с кръв…".
Шпагин, издигнат в софийското небе НАД знамето на българския парламент и заплашително насочен срещу Алма Матер.
И за да е пълна гаврата с жестоко избивания от московските наместници у нас български народ, които го клаха така, както никой в цялата му многовековна история не го е клал, на паметника се четат думите: „От признателния български народ."
Думи, написани от убийците на този народ, който НИКОГА не им е давал законна власт и следователно НИКОГА не им е давал правото на говорят от негово име.
Думи, гравирани от тези, пред чиито „подвизи" бледнее дори садизмът на Василий Българоубиец, ослепил 14 хиляди български воини.
Само през първите три месеца на съветската окупация в България са избити 30 хиляди български държавници, администратори и интелектуалци. Отделно още толкова български войници и офицери загиват на фронта, сражавайки се под командването на същата тази армия. Отделно десетки хиляди мъченици, загинали в създадените по съветски тертип концлагери и затвори…

Къде са техните паметници ?
Няма ги или доколкото ги има, те са скромни и са неизвестни на широката общественост. Да не говорим, че докато (не)българските правителства престъпно „даряват" огромни парцели общински земи и пилеят парите на българските граждани за чудовищни паметници на похитителите на свободата на България и за гигантски паркове и музеи на …"социалистическото изкуство", паметниците на жертвите са създадени с лични средства и дарения. А би трябвало да е обратното!

И маските на петата колона у нас паднаха
Но ето че талантливата ръка, дръзнала да освежи героите от паметника на окупаторската съветска армия, не просто пребоядиса фигурите. Точно обратното – само с един замах тя свали цели пластове боя от лъжи, манипулации и червени пропагандни клишета. И с един акт предизвика такава широка обществена дискусия, каквато десетки автори и организации досега не успяха.
И маските на петата колона у нас паднаха.
А това са същите, които сега се канят отново да ни предадат в ръцете на армията кагебисти, разрешавайки им да си построят собствена ядрена централа на българска територия. / Разбира се, АЕЦ Белене, както ни уговарят, щяла да бъде едва 49% руска собственост, но познайте от три пъти колко трудно „братушките" ще получат липсващите 2% до контролния пакет?/.
Интересно къде има ядрена централа – собственост на една държава, построена на територията на друга държава?!?
На „освободителите" ни не им трябват вече танкове и шпагини, нито дори ядрени бомби, защото една ядрена централа е къде по-мощно оръжие. В руската ядрена централа Белене на българска територия ще работят не български специалисти, както бе досега в Козлодуй, а руски специалисти. Които да си правят тези същите експерименти, които правиха по късни доби в Чернобил. Защото малцина знаят, но Чернобил не гръмна поради авария.
Гръмна, защото провеждаше експеримент. През нощта, в намален състав. По заповед „отгоре'.
Затова дебатът за паметника не трябва да спира, докато не възстановим загубената си памет и докато не изградим имунитет, дори свръхнепоносимост към „освободители", освобождаващи ни от … свободата ни, достойнството ни, живота ни…
А това няма нищо общо с русофобията, напротив.
На всеки нормален човек е ясно, че ако има някой, който е страдал повече и от нас от престъпната политика на Кремъл, това са руснаците.
А да обичаш руснаците и Русия, – както казва руският свещеник Яков Кротов, – означава да не обичаш деспотизма, а да обичаш свободата им. Защото има ли свобода – ще я има и Русия.
За нашу и вашу свободу!

Share on Facebook

Какво можете да направите оттук:

Абонирайте се за Иво Инджев с помощта на Google Читалня
Започнете да използвате Google Читалня, за да сте в крак с новостите от всички ваши любими сайтове

Преглед на следпечата (коментарите в е-изданията)

2011-11-07T16:21:00.000-08:00

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

Преглед на следпечата (коментарите в е-изданията)

чрез Семки и бонбонки от Вени Г. на 11-11-7

Джеймс Уорлик: Повече никакви извинения за правителството

Lemmy:
Писта-ааа! Глей сега Мутрата как ще вкара в затвора Р.Овч, Черепа, Гоце, Маргините, Р.Петков, Маджо, Златев, Пашата... Е-ееех, бедни ми, бедни матряле!

Възрастта за пенсия може да се вдигне по искане на Симеон Дянков

гого:
Е, време беше.Все пак, вече е минала една седмица от изборите...
Graf (в отговор на "Не да се вдига възрастта,а да се премахне ДОО,въобще!" от пазарен фундаменталист):
Като махнете "ДОО,въобще", какво ще направите с наличните пенсионери? Ако имаш работеща и съвместима с нормите на ЕС програма за евтаназия, сподели. Че ми стана интересно. Молко данни ще ти дам. 1 389 059 са българите над 65-годишна възраст според сегашното преброяване.
Мащабна ще трябва да ти е програмата. Докато ви свърши мандата ще трябва да евтаназирате на час по 82-ма от тия "алчни старци". А ако включите и пенсионерите от МВР и армията нещата отиват у невъзможност....
Между другото, част от програмата вече си я предложил. При личен лекар - с кеша напред. А към болницата - направо с ипотечния договор. Който е без кеш или собственост, да се дислоцира към най-близкото погребално бюро, та белким спести от транспорт.

Риалити "Стани грък за една седмица" ще забавлява британците

Лелка:
Скромно предложение към английските продуценти,...даже молба-запишете ни нас - българите, цяла България да се почувстваме хора , поне за седмица..
Не , че Бойко е лош! Абсурд...
Ма Папандреу магистрали си има, а и от парите за народа , гледам не пести... та що да не се пенсионираме ..поне за седмица.. Тъй или иначе тринайста заплата и пенсия пак няма да има ... А няма ли да има риалити "Стани българин за една седмица"?Тогава "Сървайвър" може и да отпадне.

Посланикът на Москва в НАТО: Руският да стане официален език в ЕС
Dehumanizer:
Пак някой се е почнал от рано. Петък е, разбираемо е.

Какво можете да направите оттук:

Абонирайте се за Семки и бонбонки с помощта на Google Читалня
Започнете да използвате Google Читалня, за да сте в крак с новостите от всички ваши любими сайтове

Излъгано камилче

2011-11-07T16:01:00.001-08:00

Това е ценна информация

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

Излъгано камилче

чрез В края на ноември от Eli Bakalova на 11-11-7

Ходихме на "Вечерен акт", а аз изневерих на традицията, като този път освен с кавалер, отидох на спектакъла и с очаквания. Така де, любим режисьор, любим актьор и нелоши отзиви отвсякъде.

Е, не ми хареса. Чехов явно не може да бъде смешен и всичко останало, е насилие над текста и зрителите. Много викане от сцената - ама много, и пресилено; отделни забавни моменти, някои от които - взети назаем от други спектакли (пак на Съни, да не кажете, че го обвинявам в нещо) и цялостно впечатление за един амортизиран спектакъл, на каквито съм се нагледала в последните години (част от любимите ми заглавия паднаха в тая клопка, дори). Вероятно когато е бил нов, е бил много различен, но - признавам без бой - ми беше скучно. Много. Актьорите бяха добри, обаче като цяло представлението просто не се случи. И толкова. После - без да казвам мнението си, за да не влияя - подпитах кавалера си какво мисли за видяното. Е, момчето го болеше главата още като отивахме към театъра, но след спектакъла, главоболието му наистина се усили. И как няма, с всичкото това викане. Призна си, че не му е харесало много, като се опитваше да бъде умерен в думите си.

На мен пък не ми хареса изобщо - този режисьор и част от актьорите в спектакъла са ме разглезили дотолкова, че смятам подобен резултат за неуспех. Не бях гледала постановка на Съни, която да е откровено скучна и ми се струва, че само в това не бяха го обвинявали досега. Обаче "Вечерен акт"... така де, май и аз се опитвам да бъда умерена в това, което пиша, затова ще спра дотук. Просто очаквах много, много повече.

А че салонът бе полупразен... факт. Но за това вина нямат нито Съни, нито актьорите. Политиката на Театър 199 издиша много сериозно, но това си е за тях. Аз вече стъпвам там по веднъж на няколко месеца, а не по веднъж седмично (че и по-често), както преди - и виждам, че не съм единствена.

Какво можете да направите оттук:

Абонирайте се за В края на ноември с помощта на Google Читалня
Започнете да използвате Google Читалня, за да сте в крак с новостите от всички ваши любими сайтове

Индустриален дизайн - 1973-1980

2011-11-07T16:00:00.001-08:00

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

Индустриален дизайн - 1973-1980

чрез Мисля, следователно съществувам от Димитър Лъжов на 11-11-7

Кутия за кламери. Дизайн: 1973 г.

Кутия за кабари. Дизайн: 1980

Какво можете да направите оттук:

Абонирайте се за Мисля, следователно съществувам с помощта на Google Читалня
Започнете да използвате Google Читалня, за да сте в крак с новостите от всички ваши любими сайтове

хиляда години молитви

2011-11-07T15:58:00.003-08:00

Току виж и аз съм си го взел.

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

хиляда години молитви

чрез Smiling от Justine на 11-11-7

признавам, че това са първите разкази от съвременен китайски автор, които чета. и съм изумена от лекотата, с която се разказват тежки съдби, от красотата в малкото, което гледано отдалеч е грозно, от стъпилата стабилно на земята история, без притеснение от истината, без грим и помпозност.

искрени, човешки, повече тъжни, с усещане за живец са разказите на Июн Ли от "Хиляда години молитви". станах приятелка с всички тези хора, в чиито късчета живот надникнах.

задължително четиво.

още за книгата тук, а за прочит и целият едноименен разказ – тук

Какво можете да направите оттук:

Абонирайте се за Smiling с помощта на Google Читалня
Започнете да използвате Google Читалня, за да сте в крак с новостите от всички ваши любими сайтове

Occupy METRO

2011-11-07T15:58:00.001-08:00

Интересно вътре с какво се играе - червено знаме, сърп, чук!?

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

Occupy METRO

чрез Eenk.com от elenko на 11-11-7

Какво можете да направите оттук:

Абонирайте се за Eenk.com с помощта на Google Читалня
Започнете да използвате Google Читалня, за да сте в крак с новостите от всички ваши любими сайтове

Това е о(с)трова на свободата!

2011-11-07T15:17:00.001-08:00

Виж ти, ще си купя книгата!

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

Това е о(с)трова на свободата!

чрез Иво Инджев от Иво Инджев на 11-11-7

Предлагам това интервю на почитателите на комунизма и неговата латиномутация, които обичат да се кипрят с лика на масовия убиец Че Гевара.

Много пъти съм писал за Куба като най-ярката оцеляла все още илюстрация за лицемерието на пропагандата ,според която социализмът с брадато лице на „острова на свободата" бил привлекателен с безплатното си образование и медицински грижи. Ако е така, защо глупавите американски работници не бягат на въпросния остров ( а и никой не ги спира в родината им!), а от десетилетия кубинците рискуват масово живота си за да се доберат до „света на експлоатацията" на отсрещния американски бряг? Но каквото и да съм написал по темата, провокиран „дистанционно", не може да се сравни с преките свидетелства на очевидеца. Неописуеми са , но все пак са описани в следното интервю, публикувано на 7 ноември – денят на годишнината от „Великата" болшевишка касапница, тачена и днес официално в една от последните държави-концлагери ( ivo.bg)

Степан Поляков: Карбовски спеше с момичета в Куба, а после те трябваше да обслужат милиционери, за да отърват затвора!

Йорданка Христова ще я настигне кармата, защото си затваря очите, че хората в Куба умират от глад
7 ноември 2011

София, България

Горещата целувка на Стьопа разтапя шоколадово момиче.
Степан Поляков е писател, пътешественик, телевизионер, крийетив директор на първата българска приключенска телевизия – "Травъл". Син е на бившия заместник-министър на културата – известния режисьор Николай Поляков. Степан е единственият българин, донесъл си жив трофей от Африка – чернокожата ганайска красавица Хелън. После се разделиха, но сега той е женен за не по-малко красивата и екстремна водеща в "Травъл" – Надя, която скача с парашут и е фенка на адреналина.
Малко са горещите точки по света, където Поляков-младши не е ходил. Най-драматичен обаче е престоят му в Либерия по време на диамантената война. След завръщането си от Куба пък написа книгата "Viva la Revolucion!", в която представи в необичайна светлина Фидел Кастро, брат му Раул и тяхното обкръжение.

С Владо Стоичков са създатели на предаването "Другата България", което навремето направи прощъпалника си по Нова телевизия.
________________________________________

- Степан, защо те нападна наскоро самоафиширалият се за твой "приятел от детинство" телевизионер Георги Тошев? Може би от завист, че ти си завоюва име на тв пътешественик №1 в България?
- Това е стара концепция – всички да бъдем вкарани в една софийска компания. Първо, не се познаваме толкова отдавна, колкото човекът твърди. Второ,

никога не съм бил приятел с Тошев.

Неговата концепция, доколкото съм чул, е, че всичко е вече открито на този свят, всички идеи са вече измислени и просто трябва да отидеш да си ги вземеш безплатно, което е кражба. Или, понеже все пак става въпрос за интелектуално грабителство, винаги съм наричал Тошев "гей за бой".

- Какво ти се случи след книгата ти за Куба, която отдавна не е "либре"?
- Заради книгата "Вива ла революсион!" всъщност отзоваха посланик Хосе Амадор Росадо от София.
Той лично беше организирал да ми бъде дадена журналистическа виза, което трудно се случва. Повечето журналисти тръгват за Куба с туристическа виза и после пишат весели репортажчета за рая на салсата и красивите девойки.

Аз влязох в тежка административна схватка и дълго ухажване на кубинското посолство да ме допуснат, тъй като те знаеха, че ще пиша серия репортажи. Посланикът беше много доволен, защото бях успял да заблудя и него, и заместничката му. Даже казал пред някаква по-отбрана публика – най-после един десен журналист иска да разкаже обективно какъв е строят в Куба. Аз това и направих. Удържах на думата си и разказах обективно, след което Росадо моментално изхвърча от посолството и го понижиха в дребен чиновник в тяхното външно министерство в Хавана.

В един момент ми се обади заместник-посланичката и ми поиска ръкописа. Аз й казах: "Вие забравяте, че сте на територията на една държава от ЕС". След което станаха тези сътресения в тяхното посолство.

На мен много ми се вбеси Йорданка Христова тогава.

- Явно с нещо си попречил на нейния традиционен "добър прием" в Куба?
- Тя беше много уплашена от идеята, че негативизмът на кубинската официална страна към мен всъщност може да се стовари върху всички в България и да й секнат турнетата, да й секнат концертите.

Тя е очарователна, прекрасна, може да е дори талантлива, но искам да й кажа, че безчестието, в което е въвлечена през всичките тези години,

начинът, по който си затваря очите пред гладната смърт,

която мнозина хора в Куба буквално изпитват на гърба си, и най-вече това, че ходи да отразява юбилеите на Брадатия /Фидел Кастро – б.ред./, един ден ще й се стовари върху кармата. Защото това е ужасяващо.

Успях да се видя с майки и сестри на политически затворници, което, разбира се, пак бе организирано от техните служби. Плачът, стенанията на тези хора, които не знаеха какво се случва с техните синове, бащи и братя, които, като видяха журналист от западна страна, започнаха да му целуват ръцете, ето – това е най-екстремното нещо, което съм изживял.

Това искам да кажа и на всички почитатели на този режим – един от тях е моят приятел Мартин Карбовски…

- Откога Карбовски си пада по Куба?
- Аз го бях поканил с мен веднъж. Един от големите митове, които разпространяват хора като Мартин и Йорданка, е, че там има безплатно здравеопазване. Само че на хората им се чупят костите от липса на калций, защото няма сирене. Хората ослепяват, защото там няма плодове. Нещо повече – внасят захар. Буквално няма нищо.

- Опиши ми един кубински магазин.
- Тропик кола, което е много по-гадно от нашия "Алтай" навремето, може би малко ориз, малко боб. И ако е малко по-луксозен магазинът – ром. Всичко друго е празно. В заведенията се плаща директно с долари. Никой не може да си го позволи.

- Има ли много кубинки, желаещи, казано иронично, да напуснат "Острова на свободата"? Наскоро писахме, че първият лидер на СДС в Бургас Стойчо Кьосев се е оженил за танцьорка от Хавана – тоест, спасил е една добра душа.

- Както е известно, те предпочитат да ги изяде акула, отколкото да живеят на Острова на свободата.

Какво остава да заживеят с един по-възрастен и мил мъж – все пак е доста по-приятно.

- С каква "оптика" видя Куба Мартин Карбовски – с твоята, или с тази на Йорданка Христова?
- Той нямаше интерес да види това, че момичетата, с които спи там, после ги причаква милицията и за да отърват затвора, трябва да обслужат и милиционера на ъгъла на къщата. Аз, естествено, ги виждах тези неща, но защо той не ги видя – не знам. Може би така е трябвало да работи.

По този повод Алек Попов беше казал нещо много смешно.

"Знаеш ли, вика, защо Мартин толкова мрази американците? Ами, защото не ги разбира какво си говорят".

- За съжаление темата за кубинските политически затворници е непопулярна в България.
- Данчето да не се прави, че не знае за това.

- Искаш да кажеш, че някои от тези жени са се одързостили да се срещнат с нашата "пратеница на добра воля" след концерта й в зала "Карл Маркс" в Хавана и да й разкажат на какво са подложени техните близки?
- Тя знае и това е най-ужасното, че никога не говори за това.

Че дребният й материален интерес е по-важен.

- А колко получава за изявите си в Куба изпълнителката на "Ще продължавам да пея"? Едва ли материалният й интерес е толкова дребен, щом така ревностно го пази?
- Всъщност на всички, които са били по онова време в Куба, им е било плащано от тяхната Концертна дирекция. Това е друга част от лицемерието. Тези хора плачат за пенсиите си, за това, че Концертна дирекция не е направила нищо за тях, но на драго сърце получават пари от Концертна дирекция в Хавана…

- … и то знаейки, че хората умират от глад!
- Да, буквално умират от глад.

- И нашите естрадни звезди от близкото минало не са направили нито един хуманен жест към тях?!
- Постъпления от концертите им там няма. В Куба билетът струва 10 цента, защото никой не може да си позволи повече. Така че благотворителният концерт е безсмислен. Взимаш парите от държавата и пускаш хората без пари.

И нашите изпълнители пеят в прослава на един от най-отвратителните диктатори на ХХ век.

- Напоследък все повече се говори за секстуризма в Куба. Има ли много българи, които посещават Острова на свободата, за да си прекарат добре срещу минимално заплащане?
- Да, гнусно количество са. Но те не са само българи. Искам само да кажа на журналистите, че пишейки за Варадеро, за тропиците, за слънцето, за салсата, просто се държат непрофесионално. По-лошото е, че е безчовечно. Защото всичко това е върху гърба на едни умиращи хора, доведени дотам

бащата да кара семейната раздрънкана лада, братът да преговаря за парите, а ти да спиш с дъщерята.

Тоест, това е техният единствен бизнес в Куба.

В Би Ти Ви са ме включили в списъка със забранени за канене хора заради една моя реплика в сутрешния блок. Бяха пуснали едни слогани: "Никое кубинско дете не заспива на улицата" /за разлика от американските очевидно/. И тогава аз казах:

"Да, така е, защото всички кубински деца заспиват в леглата на канадците!".

- Секс с деца?! Умът ми не го побира!
- Да, пълно е с извратени канадци, които ходят само заради това. Нямаш представа обаче какво количество българи ходят в Куба заради детския секс!

Какво като майката на детето, с което спиш, умира?! А ние продължаваме да говорим за концерта в зала "Карл Маркс" на Йорданка Христова по повод годишнината на Фидел.

Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА, в. „ШОУ"

Share on Facebook

Какво можете да направите оттук:

Абонирайте се за Иво Инджев с помощта на Google Читалня
Започнете да използвате Google Читалня, за да сте в крак с новостите от всички ваши любими сайтове

Ъндърграунд уъркшоп

2011-11-07T15:09:00.001-08:00

Ами да поживеем с резултата от изборите си.

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

Ъндърграунд уъркшоп

чрез gradinko.bg от градинко на 11-11-7

Снимка: Трансформатори

В рамките на Sofia Architecture Week участвах в работилницата на Трансформатори по разкрасяване на подлез (конкретно подлеза на Алея Яворов в Борисовата). Забавно беше и народихме доста идеи за освежаването на тези низвергнати пространства. Основното предизвикателство беше вкарването на светлината, където тя изобщо не искаше да ходи. Игра с отразяващи покрития и хитроумно експлоатиране на релефа на стените успяха ако не да осветят подлеза, то поне да очистят усещането за спускане в черна дупка.

Но всъщност е тъжно, че точно това предизвикателство стоеше пред трансформацията. Над булеварда отгоре се извисяват осветителни стълбове, на метър до входа има електрифициран билборд, а вътре даже си има окабеляване и ел. инсталация. Изобщо, токът наоколо е в изобилие, както се и очаква да е в центъра на голям човешки град. Ние обаче трябваше да мислим решения все едно подлезът цепи дюна в Сахара. Защо? Защото Софийска община — иначе първи в списъка с основни партньори на фестивала — и пръста няма да си мръднат поне ток да пуснат.

Такава демонстрация на безхаберие вгорчава порива на фестивала да облагородяваме средата си. Колкото и идеи за по-добра София да народим, реализацията им опира до кметица, чиято подкрепа се ограничава до мазно пиарстване в церемониалната част.

Какво можете да направите оттук:

Абонирайте се за gradinko.bg с помощта на Google Читалня
Започнете да използвате Google Читалня, за да сте в крак с новостите от всички ваши любими сайтове

Срам ме е…

2011-11-07T15:08:00.001-08:00

Защо бе, нека го видим какво представлява най-накрая

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

Срам ме е…

чрез Grigor Gatchev - A Weblog от Григор на 11-11-7

По време на предизборната кампания на няколко пъти чувах по телевизията речитатив с мотото "Срам ме е". "Срам ме е, че парите за образование са колкото парите за подслушване. Срам ме е, че МВР получава три пъти повече средства от здравеопазването…" И т.н. В изпълнение на Стефан Данаилов.

А мен пък ме е срам, че чувам този речитатив от него.

Ще си го кажа направо – Стефан Данаилов е от най-любимите ми български актьори, че и не само български. Че кое хлапе не си е мечтало да бъде като "бате Серго"? Политическата ориентираност идва на двуцифрена възраст… И не само затова. Великолепен актьор с тонове чар и излъчване е. Надали някога ще престана да го харесвам. Без изобщо да ми пука бил ли е партиен секретар, или не – чувал съм, че и тогава пак си е бил слънчево, искрено и мъжко момче.

И още нещо – той така и не се научи да лъже. Което е изключително странно за актьор – в края на краищата, работата на актьора е именно да те лъже. Че е друг човек, че изпитва разни емоции… За пръв път го гледах в отрицателна роля в "Дом за нашите деца". Там той играеше корумпиран и безчувствен архитект. И ме порази колко изкуствено и неубедително изглежда в тази роля, на фона на естествеността и обаятелността му в образите на "добрите". По-късно го забелязвах неведнъж – бате Ламбо просто не умее да бъде лош, нито пък да лъже истински. Веднага му проличава, и по изражението, и още повече по гласа. Вслушайте се в речитатива – ще го усетите моментално. Или пък гледайте запис на пресконференцията, на която той обяви защо се е кандидатирал за вицепрезидент – ще го видите моментално.

Всъщност, не е нужно човек да има усет за лъжата, за да се замисли – не беше ли всичко, което той изрежда под графата "срам ме е" точно същото и по времето, когато правителството беше на БСП? И не е като да е нямал право на глас по въпроса – беше министър в това правителство! Да, много от казаното е вярно (не всичко), но и тогава също беше вярно. Така че и да не можех да го позная кога лъже, не бих му повярвал.

Нямам представа чрез какво са го накарали да се цани в мръсната клоунада, която е в България кандидат-президентската кампания. Не ми се вярва да е било лесно, независимо дали са го изнудили, измамили или и двете… Не зная, може би ми се счува каквото ми се иска – но ми се струва, че чувам в гласа му истински срам. Но не от това, което го изброява, а от това, че го изброява. Че не е щастлив от ролята, която са му поверили в това представление. И че дори докато я играе, нещо в него се бунтува срещу нея, и срещу Тях. На моменти дори си мисля, че големият актьор умишлено пресилва неспособността си да лъже. За да могат тези, които имат уши, да го чуят и разберат.

Не зная, може би ми се счува каквото ми се иска. Но ме е срам от казаните в онзи речитатив косвени (а къде и преки) лъжи. Всъщност, не от тях – политиците лъжат с всяка дума. Срам ме е, че ги изрича именно Стефан Данаилов. И може би затова ми се иска и него да го е мъничко срам – за да продължа да вярвам, че той е истински слънчев, честен и изобщо истински човек. Останал неоцапан от мръсотията на политиката, въпреки министъруването и кандидат-вицепрезидентствуването си.

Защото искам да продължа да го харесвам и обичам. Не чак като кумир, отдавна вече не се кланям на никого и нищо. Просто за да ме топли мисълта, че талантът и обаянието могат да издигнат към върховете и добрите хора.

Какво можете да направите оттук:

Абонирайте се за Grigor Gatchev - A Weblog с помощта на Google Читалня
Започнете да използвате Google Читалня, за да сте в крак с новостите от всички ваши любими сайтове

Aesthetic Perfection

2011-11-07T15:07:00.000-08:00

Доказателство за съществуване на божественото

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

Aesthetic Perfection

чрез The Spiral's Buzz от noreply@blogger.com (Bla) на 11-11-7

Dare for more!

Какво можете да направите оттук:

Абонирайте се за The Spiral's Buzz с помощта на Google Читалня
Започнете да използвате Google Читалня, за да сте в крак с новостите от всички ваши любими сайтове

Големите майтапи !!!

2011-11-07T15:03:00.001-08:00

Направо невероятно! Поетично свидетелство на едно от най-пренебрегваните явления в живота на българите от литературата от соц време – гурбета по африкански и арабски страни.

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

Големите майтапи !!!

чрез Това е то. от Белчо Дончев на 11-11-7

Дълго време се колебаех дали да публикувам този забавен словесен сериал. Той е твърде личен, в смисъл, че всичко в него е автентично и наистина случило се, което носи опасност да не е интересен за всички. Но аз отдавна съм престанал да искам да съм интересен за всички и се задоволявам напълно с тези, за които съм интересен.
Нещата, описани по един , нека да съм скромен, но наистина блестящ кръчмарски начин, са истински! Всички те са се случвали, хората са с истинските си имена, рискувам да ги публикувам в сайта си, защото никъде, нито за сикунда не присъства злоба, омраза, всичко е шега, всичко е майтап.
Голям майтап! Така съм ги и кръстил – Големите майтапи!

Тези майтапи са непредизвикани, нецензурни и нецензурирани. Този или тази, които поемат отговорноста и риска да ги прочетат, от една страна може и да не носят последствия, но от друга – като нищо може да забременеят, без значение половата им обремененост, стига да не е мъжка. Самите майтапи искат конкретно обяснение, и въвеждане в тях, което ние, Белчо Дончев, съвестно ще правим.

Започваме с майтап нъмбър едно, Алжир…

Майтап нъмбър едно Алжир, въобще не беше майтап! Беше си истина!

Започваме с марша на кооперантите. Кооперанти в Алжир алжирците наричаха навлеци като нас, французи, руснаци и всякаква друга измет, дошла да печели долари. Може би сега не разбирате за какво става дума, но ако се отпуснете, ако потънете в този невероятен майтап…

В Алжир попаднахме аз, моят приятел, колега, роднина, и кум Красо и още доста хора. Описал съм ги в следващите майтапи, който иска, нека се посмее…защото за смях си е работата.

Всичко, което ще прочетете е самата истина, цялата истина, и онази част от истината, която ми е удобна…

***

МАЙТАП I

***

АЛЖИР

***

1. МАРШ НА КООПЕРАНТИТЕ

По световни аеродруми
с мрежи , куфари и чанти,
потни в новите костюми
идем бодри кооперанти.

Архитекти, инженери,
лесовъди и зидари,
всеки бърза да намери
свойта купчина долàри!

С нас започва нова ера.
Ний сме хората без дом.
Наше знаме е трансфера,
наша клетва – Кореком!

Архитекти, инженери,
лесовъди и зидари,
всеки бърза да намери
свойта купчина долàри!

Нас не плаши люта зима
жега, жажда, полов глад –
Стига долари да има,
влизаме в самия ад !

Архитекти, инженери,
лесовъди и зидари,
всеки бърза да намери
свойта купчина долàри!
…
1983 г. – Алже

Така пристигнахме. Беше около полунощ, температурата биеше четиресет градуса по Целзий, ние нямахме никакви чужди пари, но се появи Цецо. Най-големият майтап е, че по-късно написах страхотно стихотворение точно за пристигането ни, как ни посрещнаха сирокото, Цецо, Баньолата и Ицо, но някога съм решил, че това стихотворение не струва, и съм го изхвърлил. Да се таковам у главата проста!

***

1. ЮБИЛЕЙНО
на архитект Димитър Духтев

Светът потръпнал е щастливо
когато бебенцето живо
повито цялото във бяло
за първи път се е насрало !

След туй това детенце златно
насирало се многократно,
но е разбрало твърде рано,
че битието е осрано
и първата му придобивка
била несвършваща усмивка,
с която целия живот
превърнало във анекдот.

Тъй станало човек голям
със силен глас и полов плам,
с червено вино, морски бриз,
изобщо – съвършен артист.

И ето, някак, най-накрая,
от зор какъв – и аз не зная,
закрачи тоз човек велик
от материк във материк.
Далеч от родното огнище,
сред африкански зной и пек
донесъл своето дупище
стои пред нас все тоз човек,
познат от Странджа до Шоплука,
навсякъде надигал глас,
накрая е пристигнал тука
и туй е щастие за нас!

Във таз тържествена минута,
в която всъщност се намираш,
желаем тонове валута
да трансферираш, трансферираш,
душата ти да бъде млада,
самият ти да си момче,
да сетиш всякаква наслада,
сполуката ти да тече,
най-силен да си в слабините,
да пиеш вино със вагони,
да са ти все щастливи дните,
да те не стига кой те гони
и все да чуваме гласеца
със "Бре, да те еба в гъзеца!".
Тя дупка думата не прави.
Честито Духте, и наздраве!!!
…
02.08.1983г.
Алже

Одата е по случай рождения ден на архитект Димитър Духтев, вече в по-добрия оттатъшен свят, човек с невероятен дух и чувство за хумор, за него мога да ви разкажа някои неща, например как пътуват с директорката Янка Партизанка в асансьора на Главпроект, и Духтето я пита: „-Янке, искаш ли да играем на море? – Искам, бе Духте, ама как? Ами аз ще те е*а, а ти ще се вълнуваш!" Автор е на сградата на партийния дом в Габрово, хотелът в близост до него също, съавтор е на проекта за Ветеринарния институт в Стара Загора, от където изядохме доста бракувани агнета…

***

2. КЪМ ДЕЖУРНИЯ В СТОЛОВАТА

Дежурният, по воля на съдбата
далече сме от родния бацил.
Прилежно значи спазвай правилата,
ако разбира се, животът ти е мил.

Ний всички сме в ръцете ти дежурни!
И ако гледаш с поглед мързелив,
ще вземе някой в миг да се катурне
от дрисък, от холера или тиф!

Преди във манджа тоест да завираш
пиперки, мерудия, лук, домат,
е нужно хубаво да ги дезинфектираш
във калиевия перманганат!

Не слагай плодовете неизмити!
Ний бихме искали да си щастлив!
Но ти си чувал за дежурни често бити
по волята на своя колектив!

***

Готвехме всичките двайсетина души на смени. Беше много опасно за здравето. После дойде бай Петко. Готвач. Поне така казваше…

***

3. В ОТГОВОР НА ЕДНО ПИСМО

Разбрахме от писмото ваше значи,
че ние двамата големи сме ебачи,
че цялата ви женска половина
крещи, реве и дяволски проклина,
затуй, че тук, на Африка под зноя
сме го довели Тоя,
той – неговия,
аз пък – моя!

Разбрахме пак, че мислите в главата
ви се фиксират там, между краката,
че като ручейче потича ви мъзгата
като се сетите за пичовете двата,
които тук, на Африка под зноя
размахват Тоя,
той – неговия,
аз пък – моя!

И чудим се – от где таз страст голяма,
не сме ли жертва на една измама,
че в същност паяжината я няма,
защото знаем най-добре тук двама,
че там, преди да дойдем тук, под зноя,
не сте го яли Тоя,
ни неговия,
ни пък моя!

Ако шега е – тя е безчовечна!
Ако е истина, дано да бъде вечна,
та с тази мисъл Неговото здраве,
да се възстанови, да се изправи,
защото тук, на Африка под зноя
изсъхна Тоя,
и неговия,
че и моя…..

Другият е Красо, с когото сме заедно в Африка, писмото е от колежки, които ни лъжат, че от сутрин до вечер само ние сме им…знам ли къде и какво…

***

4. ПРОЩАЛНА ПЕСЕН ЗА ЦУЦИ

В цял Алжир – мъка и тъга!
Непрогледен мрак!
Цуци си тръгва! Къде? Кога?
Утре!
Няма как!

В цял Алжир – сълзи и печал!
Всеки казва : "НЕ!!!"
Злобно се хилят във смрад и кал
дивите свине!

Гуд бай, гуд бай, гуд бай!
Отивай си, но знай –
неспирно твоят глас
ще пее в нас,
ще пее в нас!
Че ти си наший Бог,
че ти си наший Цар
и на наш`то сърце – ти си господар!

Там на пустия морски бряг
в прощални вълни облян
печално пристъпват от крак на крак
самотни Седик и Хасан.

А две очи, някъде в Ел-Хараш
пълни с горчиви сълзи
дирят своя любим мираж,
в сърцето скръбта пълзи!

Но ти мълчи сърце!
Брадатото лице
възсяда своя кон
пар авион,
пар авион!
Отиваш си от нас,
ний пеем с пълен глас,
че на наш`то сърце – ти си господар!

С мъка задържат всички колежки
въздишки глухи и тъпи.
В гърди се блъскат спомени тежки,
умират надежди скъпи.

Пеньо и Ефи, осиротели
оплакват свойта съдба,
че вече само ще си мечтаят
за рибената чорба…

Гуд бай, гуд бай, амур,
гуд бай от Ел Ашур,
гуд бай от този ад,
глава недей
въртя назад!
Върви, уиски пий,
върви, ще пеем ний,
че на наш`то сърце – ти си господар!

Цуци беше и е все още един от нас. За малко да го изтървем преди две години, но в Токуда го оправили. Дойде за да печели долари като всички нас, но освен това си купи и един счупен сърф, който поправяше поне три дни седмично в свободното си време. Беше основен участник в лова на диви прасета и в кражбите на портокали. Изключително важен персонаж! Текстът се пее по музиката на „Гуд бай май лав, гуд бай!" на Демис Русос в микс с известната мелодия от неизвестен автор за това, че " На мойто сърце ти си господар!" Трудничко е…

***

6. КЪМ КОНСТАНТИНСКИТЕ ПОЕТИ

Случайна среща ме остави
в случаен ден един с един
мен – кооперанта твърдоглави
с последния Ви бюлетин.

Плениха ме нещата, взети
от Константинските поети:

… Разбойник някаго обрал,
по-много взел, по-малко дал,
и тоз голям проблем поета
описва в тридесет куплета.
По-долу "длани слънцегрейни"
преплитат се с "очи лелейни"
напират страшни, мощни сили,
на някой всички са му мили,
зящото сред лехи с цветя
цъфти и тя,
цъфти и тя!
А друг, с надежда, страст и плам,
признава страшния си срам,
безсилието пред една загадка
прикрита зад жена му Радка
и като нищо не разкрил,
полека-лека се същисал,
от мъка взел, че се пропил,
подир което и прописал-
нещастен, трескав, живи мощи,
реди бодливи епиграми
започващи с :" По цели нощи…."
и пълни с подлост и измами.

И след като стихът последен
със "мъка тежка" се отрони,
отгръщам,
и ме срещат бледен
"Червени ескадрони"!

И питам се – защо и аз
не се сработя със Пегас?
Жена ли нямам дяволита
в загадки цялата обвита,
тя няма ли "лелейни пръсти"
тъй деликатни и чевръсти?
Не пия ли вино щом има,
не съм ли бог на стих и рима,
не зная ли безброй измами
съвсем добри за епиграми?

И като самолет по писта
в мен поетичен исполин
набира скорост.Трийсет листа
за следващия бюлетин
ще Ви изпратя тих и бледен.

Сега един въпрос последен:

- Плодът на мойта нежна лира
в какъв процент се транферира?
***

В един „Литературен бюлетин" на Българското посолство в Алжир беше публикувана китка от стихотворения на плод-зеленчукови домакини от двата пола, попаднали тук по силата на своите връзки с дипломатически и съпътстващи ги по права, съребрена и ченгесарска линия парадипломатическите персони. Прочетох „лирическите" им извращения…Онемях, но дори ням и бледен, написах горното…

***

ПРОЩАЛНА ПЕСЕН ЗА СТАМЕН

Стамен Страшни бичи долар у чужбина,
а дете го чака в милата родина.
И докато бичи с купища валута,
мисълта му будна в спомени се лута.
Като най-напреде споменът го мушка
при момата славна с чудно име Нушка.

Че е Нушка китно цвете у градина,
а пък Стамен лъска сабя у чужбина.
Че е Нушка стройна, с гръд голяма, бяла,
кой и е поискал – всекиму е дала.
Само на Иванча Нушито не даде
и затуй Иванчо Богу дух предаде.

Хубава е Нушка, ала е далече,
а на Стамен адски му се чука вече.
Че жлезите бачкат, семето клокочи…
Стамен се замисли, мисъл му изскочи:
че е много лесно, нищичко не струва,
вместо да се тръшка – да си я сънува!
Няма вече Стамен полови проблеми,
ръга Стамен нощем, ръга, не му дреме,
заднешком, отгоре, в ляво и от дясно,
грейна веч за Стамен слънчицето ясно!

Тъй полека-лека времето изтече.
Стамен си застяга куфарите вече.
Но сега, когато Боингът рулира,
нова мисъл в него почна да напира:
-В София към него че ще се затича
едно дèти дето ще му вика "Чича"
че сега доларче, утре пак доларче
нема да се трупа, ами ще се харчи,
че Божинов чака да го поучава,
че когато мисли-нищичко не става,
че това е вече истината гола,
дето ще я дави вътре в алкохола!

И кога в леглото с зор се дотътрузи
Стамен ще сънува …."Златни Андалузи!"
1983 г. – Алжир

Това за Стамен ми е много мило. Стамен беше, и все още си е горски. Това си е завършил човекът в Лесото, не го криеше. В това време екипът ни имаше невероятна нужда от озеленител, или както сега е модерно – ландшафтен архитект. Обаче от Булгарпроже, ченгесарската фирма майка, която ни изпращаше в Алжир, не знам защо винаги изпращаха горски! Стамен беше един от тях. Мария беше друга от тях. Имаше и още една горска, дето с Мария и Стамен боядисаха със зелена моливна боичка около петдесет квадратни метра кадастрални планове. Сиреч, „озеленяваха!"

***

Това, което следва от тук до края е анализ и синтез на Алжирската ми авантюра. Обхваща времето от кацането на Боинга през юли 1983-та, до края на интересното през юни 1984-та. Чета го често, и се възхищавам на лекотата, с която думите се подреждат без моя намеса. Всичко в него е истина, всички хора без Духтето са живи и здрави и им пожелавам още много време да е така, дано и мен ме стигне…Апропо, този текст е изигран и изпят пред Мими Иванова, Развигор Попов, Орфи, Оперна певица и вече не помня кои други, които имаха нещастието точно тогава да изнасят концерт в град Оран, Алжир, и ние ги поканихме на гости, и те взехае, че дойдоха…А Красо направи фокус на Орфи и направо го втрещи!

***

АЛЖИРСКА ЕПОПЕЯ

***

ПРОЛОГ

Бе лятна нощ. И беше късна доба.
Прилежно, като ученици в клас
на Боинга от мошната утроба
излизахме в почти среднощен час.

И стъпвахме във центъра на Ада!
И стъпвахме във огнено око!
В лицата блъсна вятър като клада,
наричан тук за краткост "Сироко".

Във пот, в полусъзнание навярно,
ний влачехме се стадо пасажери,
когато пред очите ни се мярна
човек познат. Тъй Цецо ни намери.

Бе първи час от нова епопея.
Разбрали, че Баньолата ни чака,
смутено се натъпкахме във нея
и Тошев ни подкара нейде в мрака………

ЧАСТ I – Алже

Ей-там, странично от Алжето,
в квартал, наречен Ел Ашур,
в блок единайсти от ситето,
като във весел каламбур
полици, пълни със шишета
от марки най-разнообразни
със бясна скорост на комета
превръщат се от пълни – в празни.
Там всеки пие нервно, бърже,
това, което е прикрил,
не знаещ как нощта ще свърши,
кога ще стане за резил,
безброй кафета а ла турка,
картофи, леща, боб, домат,
ракия люта "Ел Ашурка",
очи в различно топъл цвят,
безкрайни дни и кратки нощи
удавени във алкохол,
юнашки песни, да и още -
следалкохолен главобол,
зла самодейност в столовата,
хлабарки, разна друга гад,
комарска кръв във бой пролята,
бацили във перманганат,
зъл слух, че Цецо си отива,
раздяла, късаща сърца,
гастролите на колектива
във Ел Оует и Гардая,
Фиат, горящ с вълшебен пламък,
баньола, плачеща на глас,
езикова всеобща драма
с паролата " Вуле ву газ?",
врати, открехнати безшумно,
ад, хубав като част от рая
с девиз на всички хора умни:
"Не съм видял, не чух, не зная!"

Но нека заедно със вас,
със цел – една представа жива,
в случаен ден, в случаен час
да се разходим в колектива.
• Киро замислен се клати и псува.
• Цуци прасета диви ловува.
• Духтето гледа за чужда бутилка.
• Вили е стиснала златната жилка.
• Еми затваря към сърцето си входа.
• Белчо започва поредната ода.
• Тихчо се дърви срещу трабанта.
• Борко си крие пергела във чанта.
• Таринеца все към скандали напира.
• Вальо, затворил очи, медитира.
• Ангел го будят през десет минути.
• Ефи се бръсне, развял атрибути.
• Пеньо пунтира опасна муцуна.
• Ицето пак си поправя харпуна.
• Стамен професии нови открива.
• Боди безмълвно яде и се скрива.
• Арсов го няма.
• Красен подрежда.
• Даниела от френски на френски превежда.
• Цеца юнашки изсвирва със пръсти.
• Минчев пред своята Лада се кръсти.
• Тошев се кара и кара колата.
• Меракът на Пепи мий столовата.
• Мирчев прибавя рецепта в тефтера.
• Рени реди пасианс за трансфера.
• Надето кротко с очи командува.
• Марчето с цветни боички рисува.
• В бокса, сред чаши, чинии и кофи
бай Петко забърква ориз със картофи.
• Нина се сили да вдигне нивото.
• Цецо безстрашно води хорото.

И този весел монолит
от кол и от въже събран,
внезапно бе на две разбит.
Изпращат група за Оран…
Но Андалузката поема,
това е вече друга тема !

ЧАСТ II – ORAN-LES ANDALOUZES

Най-после, на 16-ти януари,
изпращани трикратно от Алжето,
една жена и група от мъжкари
в Оран пристигнахме, веднага след което
натикани в шестместната "Тойота"
с очи от ужас и надежда разширени,
достигнахме до неизвестна кота
с бараките на Кампа построени.
И точно псувахме си, както е прието,
внезапно млъкнахме, като във шарж….
Удариха ни с вили край морето
и ядене във ресторант – на приз-ан-шарж!

*
И заживяхме си ,като киноартисти-
на работа, на тенис, вино, плаж,
веднъж във месеца дори чаршафи чисти.
Това възвърна нашия кураж,
и първата проява бе такава,
и бе изпълнена така със страст и жар,
че групата достигна вечна слава
от "Андалузите" – до Странджа и Сакар!

**
Немеем ний пред таз жестока драма,
в която до червено нажежени
най-личните от групата ни двама
живота си поднасяха на Жени…

За Жени думите са твърде слаби.
Тя бе богинята на наш`то соаре.
Една жена в по-инакви мащаби,
във всяко положение добре.
Една жена достойна за ебане!
Ала и тя, по правилника стар,
наместо Ачо или Борето да хване,
вземала, че се хванала с месар.

Съдба, Съдба, защо си тъй жестока?
Защо изпълваш ни така с тъга и болка?
Защо направи втората си грешка
в лицето на онази комсомолка,
която, вместо да остави Жени
момчетата ни с ласки да отрупа,
отведе я със другите, строени
във здрава, неделима, наша група?…

И днес, след толкоз време е понятно
защо понякога със поглед замечтан
обръща Ачо времето обратно
единствено от Борето разбран!

****
И пак, като нанизани на връв
един след друг отиваха си дните.
В нас вливаше се нова, свежа кръв,
променяхме се май и ний самите.

• Отпаднаха по пътя от състава
най-първо Вальо, Тихчо и Трабанта-
колата със конструкция най- здрава
и най-красива лява предна джанта.
• Торбичка дати взел от Гардая
Величко се завърна във Алжето.
• На Стамен песен групата изпя
и го изпрати да си ходи при детето.
• Изправен беше пред небивал зор
непомнен още от преди войната
пощаджията, работещ в Ел Ансор
и носещ но Жеоржиев Же писмата.
• Чобанов все за нещо поучава
от вътрешни съмнения обзет,
че грешна е всемирната представа
на базата на Доплеров ефект
• Със кикот Ваня шие си гоблена.
• Медаров спори със водопровода.
• Изслушва Вили – мила, засмена
как Мохи контактува с народа:
хъмсъ-хъмсуна.
Сън-меликуна.
Тлета-тлетуна-.
Вино-винцуна.
• Емо, унесен споделя с тревата
под лампата улична силно огрян,
как от шубе му треперят краката
във жандармерията на Оран
• Шалове сини, жилетки зелени
Пепи плете по сгъстена програма.
• Син и размазан след свойто летене
Ачо размазва на корта по двама.
• Белчо римувани думи подрежда.
• Борко попърджа.
• Красен подрежда.
• Нина се сили да вдигне нивото.
• Цецо отчаяно води хорото!

ЧАСТ III – ОБОБЩЕНИЕ

От когат` се`й, мила моя майно льо,
зима зазимила,
мила моя майно льо –
зима зазимила –
от тогаз се`й, мила моя майно льо,
кампа застроила,
мила моя майно льо,
кампа застроила.
Камп до кампа, мила моя майно льо,
юнак до юнака,
мила моя майно льо-
мамата си трака!

Най – отпреде, мила моя майно льо,
Цецо със байрака,
мила моя майно льо,
води ги в атака.
Архитекти, мила моя майно льо,
драскат със моливи,
мила моя майно льо,
правят къщи криви.
Цена с Пепи, мила моя майно льо,
къщите изправят,
мила моя майно льо,
и квадрати правят.
Пейзажисти, садят моя майно льо,
карамфил до слива,
мила моя майно льо,
много си отива.
По шосето ходят, мила майно льо,
двете страшни рутки,
мила моя майно льо,
пърхащи гугутки.
Геодези, мила моя майно льо,
се треангулират,
мила моя майно льо,
пишките си вирят.
Гошовците, смесват моя майно льо,
тока със водата,
мила моя майно льо,
тока със говната.

Млад тайландец, мила моя майно льо,
кльопа си ориза,
мила моя майно льо,
две тави облиза.
Сто германци, правят мила майно льо,
къща от картони,
като духне, майно льо,
кой ли ще я гони.
Италиано, мила моя майно льо,
италиано веро,
мила моя майно льо,
трупа си трансферо.

Всички астми, мила моя майно льо,
чакат, чакат, чакат,
мила моя майно льо,
акат, акат, акат!

Там във Кампа, мила моя майно льо,
мамата си трака,
мила моя майно льо,
глупак до глупака.
А отпреде, мила моя майно льо,
Цецо със байрака,
мила моя майно льо,
води ги в атака….

Alger – Oran – Lez SAndalouses
1983-1984

Навярно има още десетки неща за обясняване. Какво е„астма", какво общо имат тайландците и германците, кои са Гошовците или рутките…както знаете, деветдесет процента от написаното придобива смисъл следствие въображението на четящия!

Когато съм готов, може и утре, ще ви предоставя МАЙТАП II

Какво можете да направите оттук:

Абонирайте се за Това е то. с помощта на Google Читалня
Започнете да използвате Google Читалня, за да сте в крак с новостите от всички ваши любими сайтове

Um? What is this?

2011-11-07T14:55:00.001-08:00

Probably this is one of those stupid ad campaigns to be continued...

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

Um? What is this?

чрез Karolinka In & Around Bulgaria от karolinka на 11-11-7

This morning I saw this billboard. At 7:10am. That's why the light isn't very good. I didn't make sense to me the but for some reason I was with it enough to take a photo. Now that I am looking at it again, it's not much better. I have no idea what it's selling.

@',Mmmmm@~te! Mladost Billboard

Thoughts? Any idea what this is for?

Is it something I should know? And now I am horribly uncool for not knowing this?

Какво можете да направите оттук:

Абонирайте се за Karolinka In & Around Bulgaria с помощта на Google Читалня
Започнете да използвате Google Читалня, за да сте в крак с новостите от всички ваши любими сайтове

Можеше да е повече

2011-11-07T14:52:00.001-08:00

Може ли въобще да има обучение без крайна цел?!

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

Можеше да е повече

чрез полетът на костенурката от lyd на 11-11-7

Понякога питам учениците какво са научили за 10-11 години в училище и почти неизменно получавам отговори като: „Малко математика, малко немски. Останалите уроци съм забравял след като ме изпитат." Основното оплакване е, че фокусът в училище е върху запаметяване и възпроизвеждане вместо върху разбиране и търсене на връзки – с други области и света извън училището. Съжалявам, че вероятно не казвам нищо ново на читателите.

Предполагам, че и съществуването на Кан Академията не е новост, а преди време бях писала за българската Кан инициатива. И все пак ако случайно има незапознати, следва да кажа, че организацията предоставя безплатно огромно количество видео-уроци по академични предмети (най-много математика – от съвсем елементарна до calculus). Българската инициатива, пък, превежда видео-уроците и ги дублира на български език. Върши се единствено от доброволци и не се финансира от никого.

Ако мислите, че си струва, моля споделете със свои познати, за които уроците биха били полезни, както с такива, които биха се включили в доброволческата преводаческа работа.

Благодаря!

Filed under: активизъм, виртуална култура, образование Tagged: Khan Academy

Какво можете да направите оттук:

Абонирайте се за полетът на костенурката с помощта на Google Читалня
Започнете да използвате Google Читалня, за да сте в крак с новостите от всички ваши любими сайтове

IQ 'can change in teenage years'

2011-11-07T11:32:00.000-08:00

Истина е!

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

IQ 'can change in teenage years'

чрез BBC News - Home на 11-10-19

The mental ability of teenagers can improve or decline on a far greater scale than previously thought, according to new research.

Какво можете да направите оттук:

Абонирайте се за BBC News - Home с помощта на Google Читалня
Започнете да използвате Google Читалня, за да сте в крак с новостите от всички ваши любими сайтове

Vegetable Benefit FAIL

2011-11-07T11:31:00.001-08:00

Когато рекламите казваха истината

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

Vegetable Benefit FAIL

чрез Epic Fail Funny Videos and Funny Pictures от Cheezburger Network на 11-10-16

Submitted by: Unknown

Какво можете да направите оттук:

Абонирайте се за Epic Fail Funny Videos and Funny Pictures с помощта на Google Читалня
Започнете да използвате Google Читалня, за да сте в крак с новостите от всички ваши любими сайтове

HBO to bring THE DARK TOWER to the screen

2011-11-07T11:29:00.001-08:00

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

HBO to bring THE DARK TOWER to the screen

чрез The Wertzone от Adam Whitehead на 11-10-25

HBO has stepped up to the plate and picked up the Dark Tower TV project. The extremely ambitious adaptation of Stephen King's seven-volume novel series consists of a TV series and several interlinked theatrical movies. HBO has taken on the TV leg of the project, whilst producers Ron Howard and Brian Grazer have reduced the budget of the first movie by $45 million, apparently making the project viable again. Javier Bardem remains attached to the role of Roland Deschain.

Good news. This project sounded insanely ambitious, perhaps even unrealistically so, but cool that it seems to be back on the drawing board. HBO also seem to be continuing their foray into the fantastical, adding The Dark Tower to a fantasy line-up now consisting of True Blood, Game of Thrones and the forthcoming American Gods.

Какво можете да направите оттук:

Абонирайте се за The Wertzone с помощта на Google Читалня
Започнете да използвате Google Читалня, за да сте в крак с новостите от всички ваши любими сайтове