tag:blogger.com,1999:blog-13116502470539780872026-09-07T17:51:15.736+02:00sleep will come.drohttp://www.blogger.com/profile/09406286769899744105noreply@blogger.comBlogger780125tag:blogger.com,1999:blog-1311650247053978087.post-12698009495992821022026-01-07T21:42:44.856+01:002026-01-07T21:42:46.924+01:00tarongino обещанията давам,<div>давам ги повече на себе си </div><div>и знам колко много наистина ми се иска.</div><div><br></div><div>знам как след всичкото разнищване и със цялото разбиране </div><div>сърцето ми е взело решението си. </div><div><br></div><div>знам, че вече няма какво да ви се вземе, </div><div>знам, че не само няма вина, но няма и грешка, </div><div>знам как <i>могло е</i> носи само нещастие .</div><div><br></div><div>обичам вече и мрачните дни.</div><div><br></div><div>знам, че понеже няма какво да ви се вземе,</div><div>може само да ви се даде </div><div>и от това, което ми се дава, искам.</div><div><br></div><div>не ми се мери и не ми се сравнява </div><div>и не ми е в ущърб, защото съм <i>камарашка.</i></div><div><i><br></i></div><div>не закърнена, а закалена,</div><div>а всъщност и малко омекнала.</div><div><br></div><div>и знам, че повече мога да приемам, но и не съвсем и че ми трябва повече упражнение, </div><div>стига да ни се даде време,</div><div><br></div><div>и че в играта резултатът винаги излиза все пак някак равен, </div><div>защото истината е, че ние просто наистина се обичаме,</div><div>това е,</div><div>колко хора не могат изобщо да се похвалят с това.</div>drohttp://www.blogger.com/profile/09406286769899744105noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1311650247053978087.post-414008570270094692026-01-04T21:43:00.000+01:002026-01-07T21:46:20.066+01:00Монтански нощ(в)и5:35 сутринта<div>Събуждам се от някакъв шум </div><div>Сънят ми като цяло е повърхностен и неспокоен </div><div>Вратата на спалнята е открехната, но мама спи на кревата до мен</div><div>От коридора идва светлина</div><div>Не, от детската </div><div>Вслушвам се и ставам тихо, тъкмо да погледна </div><div>Тати затваря вратата, после гаси</div><div>Движа се като из миналото </div><div>Вратата на кухнята стои широко отворена, което е нетипично </div><div>От тоалетната автоматизмът ми е да подмина огледалото нàпреко, да тръгна към детската</div><div>От това колко ми е реално се стряскам почти </div><div>Реално в самата мен, в тялото и съществото ми </div><div>Точка на пресичане със 17-годишното ми Аз </div><div>За милисекунди </div><div>Не мога да определя има ли някакво спокойствие в цялото нещо, </div><div>от ставането незначително на изминалото време</div><div>Но има гарантирано някаква боязън </div><div>Съпътстваща всичко </div><div>Някакво благоговение </div><div>А и известен страх</div><div>Навсякъде са смесени настоящето и миналото </div><div>По двора, в бюфета на баба, по стените и дюшемето</div><div>Ядем храната като обредна, като осветена и наречена </div><div>Да минем през нея, да я поемем, </div><div>за да направим физическо взаимодействие с материалността около нас</div><div>И да ни изцели или да ни предаде </div><div>някаква благословия </div><div>някакво тайнство</div>drohttp://www.blogger.com/profile/09406286769899744105noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1311650247053978087.post-998142621826629962026-01-01T13:55:00.001+01:002026-01-01T13:56:18.385+01:00нова годино<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEhMgpEjblM7Q_7NEk8fiM0E9TDL4ejMXkTo5oLT9jK7AYN4V4vs_r_9gMwyjBZ79Ti2HuIw9iboC9JIdlsriO7QExdgs6oSpF0Axzq28eHZa3EV1gW63P06xegsucfZoWV01hrkTlmFM2O8uuRxwx0QITnzs8I2ScayIFLq_Mkywvb7kv1NWjqf8lackr3L" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;">
<img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEhMgpEjblM7Q_7NEk8fiM0E9TDL4ejMXkTo5oLT9jK7AYN4V4vs_r_9gMwyjBZ79Ti2HuIw9iboC9JIdlsriO7QExdgs6oSpF0Axzq28eHZa3EV1gW63P06xegsucfZoWV01hrkTlmFM2O8uuRxwx0QITnzs8I2ScayIFLq_Mkywvb7kv1NWjqf8lackr3L" width="400">
</a>
</div><br><div>log 31.12.2025</div><div><br></div><div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEiczVucOSZ93gosnqiiHjPluYFA_lQ5if0COdC7mfE2A1w_TmQbohsfK-PpvemjKKF8jKgAtG2r_VgM9ldbx0__dmllGg-orxBO6OQEqOhBh1gSRFBYsFy5UkXY4TBz-HirX0ftQQdKUiCK28gVr8WBy8sX1l5aA2PTs_Mm-dkq8grwIJBREVjkUmxJGIk3" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;">
<img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEiczVucOSZ93gosnqiiHjPluYFA_lQ5if0COdC7mfE2A1w_TmQbohsfK-PpvemjKKF8jKgAtG2r_VgM9ldbx0__dmllGg-orxBO6OQEqOhBh1gSRFBYsFy5UkXY4TBz-HirX0ftQQdKUiCK28gVr8WBy8sX1l5aA2PTs_Mm-dkq8grwIJBREVjkUmxJGIk3" width="400">
</a>
</div><br><div><br></div><div><br></div></div>drohttp://www.blogger.com/profile/09406286769899744105noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1311650247053978087.post-11437914089679104912025-12-30T21:23:13.441+01:002025-12-30T21:23:14.943+01:00ветрове гонят ме през нощните кладине само очертанията ми се размътват, но и щрихите ми. <div><br></div><div>в спалнята върху японско легло на пода (може би съставено от детския ми дюшек и някогашна одеяло) вее постоянният, ритмичен <i>фьон</i> на конвектора. свисти като на брега на разпенено море, свисти над мътнозелени хълмове и остри каменни брегове, извива треви и далечни дървета, но не е страшен, напротив, напомня буря отвън, докато вътре на топъл пламък ние спим на топло.</div><div><br></div><div>мисля за зимата много в последно време, за спокойствието и почивката, която ни е отредена и която пренебрегваме, мисля за тежестта на живота и за утехата от природата, която предлага тъмната си пазва зиме, да се прибереш в нея. колко е далечна и нереална тази желана реалност!</div><div><br></div><div>картините и тук се преливат, като разводнен акварел в палитрата. подобно на онези 3D картини, закодирани в пъстри шаблони, колкото повече се вглеждам в нещата, толкова повече ми се изясняват </div><div><br></div><div>и всичко действително става <i>едновременно</i> </div><div>местата са хетеротопии </div><div>присъстваме в тях като напластени една върху друга полупрозрачни проекции на самите себе си </div><div>размити движения, припокриване, разминаване и пресичане.</div><div><br></div><div>физически сякаш не съм съвсем тук, не наистина, а само като съвкупност от усещания, които като че ли вече си нямат познати категории, не знам нито как да ги изпитам, нито къде да ги каталогизирам.</div><div><br></div><div>като за начало ще слушам фалшивия вятър и ще се приспя с танца на образите, с непресъхващия поток на събития и техните отпечатъци, които уж са в миналото, а всъщност просто са си ей тук, където винаги са били. </div><div><br></div><div>те и бъдещите им, пресечени в моето сегашно АЗ.</div>drohttp://www.blogger.com/profile/09406286769899744105noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1311650247053978087.post-62811804646413856662025-12-30T11:01:42.680+01:002026-01-01T14:01:28.864+01:00air massesконгломерат от гълъби върху тунела на метрото.<div><br></div><div>куфарът на минувач свирука като щурче.</div><div><br></div><div>планините са с бели шапки, между тях се набират на дипли въздушните маси.</div><div><br></div><div>през тях минавам, с носа напред, позлатена. </div><div><br></div><div>минавам през единността на четворното си тяло - </div><div>измерено в измерения. </div><div><br></div><div>картините се менят, преливат. времето е цялостна единица. </div><div><br></div><div>високо момче ме държи за ръка, докато ускоряваме. </div><div><br></div><div>баба ме гали по челото в дъждовна спалня с препарирани мушката. </div><div><br></div><div>усещам движението във въздуха както кучето ми усеща движенията, на които го подлагам. </div><div><br></div><div>меката му кафява козина. </div><div><br></div><div>снежното поле от образи*, над които се полюшваме. </div><div><br></div><div>полюшващият се трибагреник. </div><div><br></div><div>стари заклинания, стари чудеса. </div><div><br></div><div>не, <i>нови </i>чудеса, но през старите синапси, отворени за чудното.</div><div><br></div><div>меката светлина в хола, облакът от одеяла, в които леко потъвам, мекото на шията му, където го докосвам как диша.</div><div><br></div><div>между двама правостоящи обрамчена една стълба без самолет, като център на окръжност - кадър само за мен. </div><div><br></div><div>изобщо, всички кадри само за мен, всички думи, изписани с цвят, отражения, движение и неподвижност, мелодии, шумове, спомени и предсказания.</div><div><br></div><div>бузите ми са затоплени от слънце, мирише на кафе, вятър в косата. </div><div><br></div><div>моментите, преди да се предоставя на другите. една седмица себеотдаване, чунким ще ми олекне от него.</div><div><br></div><div>светът в който живеем. допирът му шумоли като страница, измеренията му нямат брой. едва-едва ги усещам, като нещо, които се опитвам да си спомня. </div><div><br></div><div>истината за живота и вселената и да, всичко останало.</div><div><br></div><div><br></div><div>*облаци </div>drohttp://www.blogger.com/profile/09406286769899744105noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1311650247053978087.post-45904234735090742492025-12-15T21:00:00.009+01:002025-12-15T21:00:59.026+01:00нова година<p>Дискотека - призраците на емоционална пълнота, безграничност, истинност, вяра </p><p>Всички Нови години </p><p>Топлият вятър дни преди НГ</p><p>Още като ученичка</p><p>Неспокойствието, важността </p><p>Какви други години е имало: помня ги </p><p>Такъв обрат, такава емоционална наситеност, такава важност </p><p>Сега заобиколена от скептицизъм, неестественост, натоварва ме </p><p>А искам празничността, лекотата и съдбовността, предадеността и очакването.</p><p>***</p><p>Опитвам пак, с нови тегла в сърцето си</p><p>Нови страхове, опасения </p><p>Горчилката е като упорито петно от мастило </p><p>Разлято в мен, където е капнало, останало е </p><p>Никога се оттърсих</p><p><br /></p><p>Гледам снимки на 25</p><p>Изучавам ръцете си</p><p>Качеството на снимките е катастрофално </p><p>Какво се опитвам да разгадая? </p><p><br /></p><p>Едно е все същото: </p><p>Вълнението за сняг, за изпотени прозорци </p><p>За думите, с които имам връзка още и които са ми връзката </p><p>Съживени, и те развълнувани </p><p><br /></p><p>Има надежда</p><p>Макар че не точно за разтоварване или за трайна утеха</p><p>Може би надеждата просто си съществува</p><p>Като отделна, независима единица</p><p>Без да има някакъв конкретен резултат от нея </p><p>Надежда като бледо зимно слънце, което просто си свети</p><p>Но студът и тъмнината я ограничават</p><p>Или пък като всичките други планети, като Космоса -- </p><p>просто си го има, това е </p><p><br /></p><p>Има ни.</p>drohttp://www.blogger.com/profile/09406286769899744105noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1311650247053978087.post-49224789999475440252025-12-15T20:54:00.003+01:002025-12-30T15:14:07.749+01:00сърна <p>била съм все в някоя роля, </p><p>била съм агентка, била съм жена, любовница, приятелка, сестра, колежка, непознатата в залата, момичето с кучето в гората, </p><p>била съм някоя някога, а сега като че ли не съм никоя, а ми се иска да съм </p><p><i>сърна</i></p><p>да вдигна глава след мъглата </p><p>и зеленото да набъбне и изпъкне в облата леща на окото ми </p><p>дори сред дълбоката декемврийска сивота </p><p>гората да е влажна, стъпките ми да са меки</p><p>спокойния фокус на трепетното наблюдение с ъгълчето на окото</p><p>тишина и самоопределеност без извинение</p>drohttp://www.blogger.com/profile/09406286769899744105noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1311650247053978087.post-68482852483698843622025-12-15T20:41:01.866+01:002025-12-15T20:41:24.566+01:00метро<p>помниш ли как седяхме в метрото един срещу друг? имам предвид, помнят ли го очите ти? помнят ли го мидите на ушите ти, уловили моето дално вибриране? помнят ли го коленете ти, докоснали въздуха, който е докосвал моите? помнят ли го дланите, претръпнали от желанието да почувстват косата ми?</p><p>не, не говоря дори за истинско желание, а просто за близостта ти. за звученето на гласа, за сивосиния матов блясък в очите ти, за доверието и спокойствието на две аури, два вятъра, докоснати в полет и утешени.</p><p>за утеха говоря. да ми бъдеш утеха искам. търся приятел, който да ме вълнува, да ме очарова и да е само мой, мой, мой. да му казвам тайни. да си знаем кога да се споглеждаме. да те виждам пиян и да имаш нужда от мен.</p><p>както аз имам нужда от спомена за мен и теб във метрото.</p>drohttp://www.blogger.com/profile/09406286769899744105noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1311650247053978087.post-14560440261923259922025-12-15T20:39:18.156+01:002025-12-15T20:39:43.885+01:00когато стигнел човек някъде...<p>изглежда сякаш оттук натам може да стане само нощ. а е пладне. бягане от времето, на юг. преследване на нощта.</p><p>пътят е целта, на път се чувствам добре. пътят е дългото разсейване между две болки - на тръгването и пристигането.</p><p>никой не говори за болката на пристигането, всеки иска да пристигне, да намери каквото търси, да преживее каквото е оставил зад себе си. но и пристигането боли, много дори. да стигнеш, да спреш, да е тихо. все някога всичко ще стане тихо и неподвижно и тогава ще го чуеш.</p><p>бтв, думата "стигнел". </p>drohttp://www.blogger.com/profile/09406286769899744105noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1311650247053978087.post-77694336185817214042025-12-15T20:34:28.095+01:002025-12-15T20:34:53.253+01:00когато птици прелитат<p>когато птици прелитат хектично, крясват нещо една на друга, кръжат, кацат в клоните на близките дървета, тогава имам чувството, че се провикват: намерихме я, намерихме я!</p><p>птица съм, родена в малкия градски парк накрая на квартала ни, съседка на катерици, бръмбари и гущери. искам да сънувам гората и лунните пътеки през листака й, изгряващи само нощем.</p><p>вместо да чета, понякога просто трябва да пиша, да започна и да не спирам, да изпадна в пухен писателски транс и да продължавам, да се рея из него като същински <i>джонатан ливингстън сийгъл</i> високо сред памуковите облаци.</p>drohttp://www.blogger.com/profile/09406286769899744105noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1311650247053978087.post-30722367145311601662025-12-15T20:31:18.996+01:002025-12-15T20:31:33.403+01:00обратно броене<p>Среща във влака, разговор, най-хубавото момиче на света, Познавам те, казва, той мисли, че от интернет, прави й щедри комплименти, Като казвам, че те познавам, значи познавам и триковете ти, казва тя, веждата леко повдигната иззад слънчевите очила, после разговор и кафе и тя мисли, че е игра, забава, развълнувана от новото и неговото значение, от точката на раздялата им обратно броене през неговите впечатления, той не я е познавал, чак до началото, най-хубавото момиче на света.</p>drohttp://www.blogger.com/profile/09406286769899744105noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1311650247053978087.post-90387834806198966322025-12-15T20:30:25.304+01:002025-12-30T15:16:03.437+01:00Безоглавници<p><i>(Този спомен, най-баналният от всички, изпитан от всеки може би - зачервената от целувки брадичка - ми е сред най-скъпите...) </i> </p><p>Няма ми я темата, думите плискат като вода в разлюлян леген, все по-нависоко, че чак залитам. Всичко прочетено - особено тези, подобни на мен - падат вътре като капчици разноцветно мастило и обрисуват собствени подводни вълнения. И не мога да я търпя вече, все по-мътната многоцветност, мръсно-пъстрите избледняващи дъги на повтарящи се тъги, еднакви болки, огледални копнежи. Вече не знаем какво четем и какво сме написали; на всяко нещо си мислим: "Можеше да е от/за мен писано това!" Е да, но è ли или не е? </p><p>И кога да стигне цялото това време, а къде всъщност точно отива, изчезва, закъде си вдига чукалата? Нищо не остава, а абсурдното живеене - без надежда, без връзка с минало и бъдеще - не удовлетворява. Все изплува на повърхността олиеното петно на нуждата да излезем от кожата си, да се изразим, да се преобразуваме в платно, в лист, в изречение, в тон, в стон, в обичане - защото и това е превръщане, метаморфоза и метафора. </p><p>Обичам крадените книги. Спомени като събрани от речен бряг камъчета. </p><p>Страхът ме е хванал здравата за косата. Затварям очи, запушвам уши, за да не го възприемам. Това май само пречи; затъпявам като неизползван уред. Вятърът, който ме обдухва, би могъл да ме изостри, като връхче на стрела, ако се въртях, ако бях динамична, ако си знаех най-накрая формата, в която искам да бъда изваяна... Наместо това той ме блъска право в челото и върхът ми отива на кино. </p><p>Ами какво, ако съм най-талантливият имитатор? </p><p>Аз не съм незаменима, а необходима.</p><p>Рутина, рутина ми трябва. Бягах много от нея. Но няма време вече и няма смисъл и всяка полза дотук трябва да е вече извлечена. Въпросът "Must I write?" има вече само един отговор и той е чист и простичък вик на освобождение. </p><p>Всичко ми е натежало и изтръпнало от заряда; тръпна за транса, в който мога да изпадна; великата дрога, пътуването извън света и себе си (но никога изцяло, невъзможно е - нали?) </p><p>Започваме от утре :) Този път наистина. </p><p>Многото - многото работа, многото къщен прах, многото мисли, многото неразбория, многото нетърпение, Многото - не е враг, а функция. </p>drohttp://www.blogger.com/profile/09406286769899744105noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1311650247053978087.post-55555070209347611662025-12-15T20:30:25.303+01:002025-12-15T20:30:44.074+01:00I see a lot of life in you<p>Сега е времето за обичане, време за слънце и задъханост, за яромат на ябълки и лепкави устни, за влюбени облаци по следобедното небе като ода за музиката и за това, че ни има и нас, и тях. Сега му е времето да ме целунеш, отново, съдба.</p>drohttp://www.blogger.com/profile/09406286769899744105noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1311650247053978087.post-55450015870298655552025-12-15T20:29:00.001+01:002025-12-15T20:29:08.440+01:00фонтани<p>Едни фонтани има на света, през които съм минавала. Едни фонтани са минавали през мен. Следите изчезват обаче. Дори не мога да преценя дали и при другите ефектът е същият. За да намериш себе си, не можеш да идеш на ново място. Със сигурност там не си се изгубил. Или на старо, или на тихо – това са местата ни за съхранение.</p>drohttp://www.blogger.com/profile/09406286769899744105noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1311650247053978087.post-11549795572647592002025-12-15T20:23:22.580+01:002025-12-15T20:23:49.014+01:00Нищо да не остане<div style="text-align: left;">Отново сме на парчета, </div><div>този път обаче само дето</div><div>ги хвърляме директно на сметта.</div><div>Разчитаме на паметта,</div><div>както е устроен човекът,</div><div>като че е любов отпреди памтивека.</div><div>Нито снимка, нито ред да не остане,</div><div>безследно да се обичаме.</div>drohttp://www.blogger.com/profile/09406286769899744105noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1311650247053978087.post-89648586061327540662025-12-15T20:13:00.002+01:002025-12-15T20:13:22.182+01:00преди/след<p>Кожата на врата ти, настръхнала.</p><div draggable="false">Колко много искам да те докосна.</div><div draggable="false"><br /></div><div draggable="false">Как си обличам роклята заради теб.</div><div draggable="false"><br /></div><div draggable="false">Как в колата играеш на връзка, питаш ме нося ли всичко, подаваш ми билета за паркиране.</div><div draggable="false"><br /></div><div draggable="false">Целува ми се теб. [sic]</div><div draggable="false"><br /></div><div draggable="false">Искам да ти го кажа това на роден език, чак устните ми да претръпнат.</div><div draggable="false"><br /></div><div draggable="false">Гледаш ме, гледаш и мислиш, знам го. Виждаш ме (както ме виждаше той), открита съм като карта.</div><div draggable="false"><br /></div><div draggable="false">Като постлано легло.</div><div draggable="false"><br /></div><div draggable="false">Искам те.</div><div draggable="false"><br /></div><div draggable="false">Но колко много са ме наплашили другите...</div><div draggable="false">Страх ме е да не стана за смях.</div><div draggable="false"><br /></div><div draggable="false">Така се обича! Това е обичане! Да се смееш с някого! Да харесвате еднакви неща. Да се привличате.</div><div draggable="false"><br /></div><div draggable="false">...</div><div draggable="false"><br /></div><div draggable="false">Сега ми става ясно,</div><div draggable="false">че ще си отидеш.</div><div draggable="false"><br /></div><div draggable="false">...</div><div draggable="false"><br /></div><div draggable="false">Оттук нататък всъщност нямам думи.</div>drohttp://www.blogger.com/profile/09406286769899744105noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1311650247053978087.post-13417256837671793472025-12-13T17:10:00.006+01:002025-12-13T17:10:31.289+01:00орфей и евридика<div style="text-align: left;">вървим уж заедно, но всъщност не </div><div>току пресичаме и все на два тротоара</div><div>далеч напред във сянката почти го губя </div><div>качулките ни - два отделни свята </div><div>но наближа ли фигури на ъгъла </div><div>или пък някой подминаващ</div><div>той спира, връща се, обръща се </div><div>пази ме, бди над мен </div><div><br /></div><div>цялото нещо като едно странно видение </div><div>на това как би било </div><div><i>ако го нямаше.</i></div><div><br /></div>drohttp://www.blogger.com/profile/09406286769899744105noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1311650247053978087.post-1095310060130575722025-12-13T17:08:00.000+01:002025-12-13T17:08:07.214+01:00"poems and prayers"<div style="text-align: left;">студът е като шал около шията </div><div style="text-align: left;">май съм го писала това вече някъде </div><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;">синхронизирано е всичко - </div><div style="text-align: left;">матю маконахи </div><div style="text-align: left;">(mcconaughey ми е било псевдоним в <i>мирката</i>, </div><div style="text-align: left;">един от многото)</div><div style="text-align: left;">казва, че пише всеки ден </div><div style="text-align: left;">всеки ден носи достатъчно </div><div style="text-align: left;">визии, видения </div><div style="text-align: left;">за да си заслужава да ги запише </div><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;">и аз знам, че започнеш ли веднъж </div><div style="text-align: left;">превода на пейзажа</div><div style="text-align: left;">става автоматичен </div><div style="text-align: left;">всичко, <i>намислено </i>с цветове, форми, същества </div><div style="text-align: left;">става преводимо на писмен език </div><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;">и не само това, а и оня <i>бяс </i></div><div style="text-align: left;">онзи див звяр пак се пробужда </div><div style="text-align: left;">и започва да точи зъби</div><div style="text-align: left;">и да се готви да разкъсва </div><div style="text-align: left;">тая действителност </div><div style="text-align: left;">да вкусва топлата ѝ, лепкава кръв </div><div style="text-align: left;">ред по ред</div><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;">аз съм му инструмент </div><div style="text-align: left;">оръдие и прийом </div><div style="text-align: left;">аз съм доктор джекил и мистър хайд</div><div style="text-align: left;">и наум започвам пак да пазя изречения </div><div style="text-align: left;">да си ги повтарям по пътя за вкъщи </div><div style="text-align: left;">умение, което ми се чинеше изгубено </div><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;">но явно трябва да се размекне първо малко </div><div style="text-align: left;">съзнанието, закоравяло от пренебрежение </div><div style="text-align: left;">да омекне като калната зимна пръст</div><div style="text-align: left;">и става лесно да притискам </div><div style="text-align: left;">със подметка </div><div style="text-align: left;">черупки, камъчета, миди</div><div style="text-align: left;">находките от моите разходки</div><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;">като в пинокио, който заравя жълтиците, </div><div style="text-align: left;">аз ги заравям, за да покълне </div><div style="text-align: left;">на практика от тях света.</div><div style="text-align: left;"><br /></div>drohttp://www.blogger.com/profile/09406286769899744105noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1311650247053978087.post-69913116295283987222025-12-13T16:55:00.002+01:002025-12-30T15:19:06.307+01:00roboto condensed<div>следобед през есента</div><div>ще рече късната есен</div><div>ще рече късния следобед </div><div><br></div><div>тоест</div><div>привечер през зимата </div><div>към 4 и половина </div><div>препарираните цветове на хризантемите </div><div>светят като коледните лампички </div><div>по балконите и зад прозорците </div><div>огромно рошаво видение</div><div>полюшвано от слабо повейче</div><div><br></div><div>и розите, спаружени върху стеблата си </div><div>без нито едно извинение от листа </div><div>са клюмнали, от време натежали</div><div>като божури преди да решат<br>
дали си струва да цъфнат</div><div><br></div><div>на тях и другите изсъхнали, </div><div>умрели, гниещи, кафяви и измръзнали</div><div>растения се спира погледът ми </div><div>в градините и по брега на Елба</div><div>и някак ми се струват хубави </div><div>безкрайно хубави са съзерцаване</div><div>тешителни в съвкупност с фона на театъра - </div><div>реката сива, в две посоки се лее,</div>надиплена кожа от вятър и ден,<br>
патешки ята ниско над нея<div><div><br></div><div>дърветата стърчат заострени</div><div>килимът от листа е гнил и лепкав </div><div>земята е размекната навсякъде </div><div>във въздуха като във молекула </div><div>усещам милиони влажни атоми </div><div><br></div><div>и съм щастлива </div><div>усмихва ми се, а и ми олеква </div><div>не срещам никого и няма други шумове </div><div>освен ушите, търкани в качулката </div><div>задъханото дишане на кучето <br>от дъното нещо подскача, излиза <br>и с плисък отново във тъмното влиза.</div><p>сама съм и ми е вълшебно зимно <br>(късно есенно)<br>спокойно, укротено, в равновесие<br>тихо като пауза<br></p><div>
между две мисли</div><div>лично, интимно, собствено</div><div><br></div><div>почти като този текст, но не съвсем</div><div>и само аз и машината ще го знаем.</div><p></p></div>drohttp://www.blogger.com/profile/09406286769899744105noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1311650247053978087.post-90085850868873292382025-12-08T00:05:00.003+01:002025-12-08T00:08:24.771+01:00bougainvillea<div style="text-align: left;"><span face=""Google Sans", Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f; font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">врата без панти
</span><span face=""Google Sans", Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f; font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">без брава </span></div><p style="text-align: left;"></p><div style="text-align: left;"><span face=""Google Sans", Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f; font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">зад нея, без да плаши</span></div><div style="text-align: left;"><span face=""Google Sans", Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f; font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">хъмтене</span></div><div style="text-align: left;"><span face=""Google Sans", Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f; font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">тананикане </span></div><div style="text-align: left;"><span face=""Google Sans", Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f; font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;"><br /></span></div><div style="text-align: left;"><span face=""Google Sans", Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f; font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">дали на баба, докато вари липа </span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">дали на вятъра между дуварите </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">в далечно опустяло село </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;"><br /></span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">дали е радиото в банята </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">или от спомена за друго радио във кухнята </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">долита <i>на вълни надипленото време</i> </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;"><br /></span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">пламъчетата, изтеглени високо, </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">със остри връхчета отчитат дишането ми </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;"><br /></span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">хъмтя и аз, докато пиша </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">във разсеяност </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">досаден тик, нахокван ми от мама </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;"><br /></span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">врата без панти, без брава </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">дели ме от откритие, което </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">макар да не е страшно, ми се струва </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">все пак ме плаши </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">с тихото хъмтене </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">заканително или </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">приспивно </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;"><br /></span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">не бивам питана защо не я отварям </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">а отговорът идва сам по себе си </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">във ритъма просмуква се </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">втечнена истина, същ </span></span><span face=""Google Sans", Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f; font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">восък </span><span face=""Google Sans", Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f; font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">разтопена </span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">може би и толкова гореща</span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;"><br /></span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">вратата има ли си праг, пролука </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">процеп между пода и тавана </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">вратата има ли си плът</span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">метална ли е, дървена или от мрамор </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">дали е плетка от сизал или лиани </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">дали е част от къща, бъдеще или имане</span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;"><br /></span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">у нас вратите винаги затварям </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">не понасям да се взирам в тъмнината </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">зейнала в открехната педя </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;"><br /></span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;"><i>открехнатата петя</i></span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">това ще значи ли, че съм отворена </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">или че много знам</span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">или че пазя няква тайна</span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">открехната, пропускам ли да влиза </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">тъмното през ивицата празна - </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">да влиза или да излиза...</span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;"><br /></span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">врата без панти, без брава </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">не плъзгаща се, не прозрачна</span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">не такава, пред която да я стоя</span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">а може би такава в мене</span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">и зад нея - лабиринт </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">още ред врати или пък пусто </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">като в опразнена квартира преди тръгване </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">или като във нова, с купища кашони</span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">или като в дома, във който </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">все не се намирам </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">дом в дома неспирно дето търся</span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;"><br /></span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">врата, която не си струва </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">да разбивам или да залоствам </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;"><i>рисунка с тебешир върху стената</i></span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">за сигурност, за да я има </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">за всеки случай, за да вярвам</span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">че нещо все ме чака другаде </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">че чувам звук хъмтящ отнякъде</span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">че само да реша и ще го следвам</span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">че нищо още няма да е свършило </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">докато не чуя как макар да е затворена </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">вратата без брава и панти </span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;">шумно хлопва.</span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;"><br /></span></span></div><div style="text-align: left;"><span face="Google Sans, Roboto, Arial, sans-serif" style="color: #1f1f1f;"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhnYrJGCr1nHE4DRbMW9nXYXZCVpyWWeRxO44NAiWOqRigx-FiGGpXbqtV3ocO_OMy0Bicq4r9T3KVLqx7Zww1YDPu_AcWTLZPd29yUJL40m4JYp5_kSLqe0IRtdC6jsX8DaWS8NX6sTGjkcwdCkPI3Z9Hu_DntoCKd5Fe2Cak6-b8xwW5BV5tshHUBgPYv/s3000/IMG20220308180158.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="3000" data-original-width="3000" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhnYrJGCr1nHE4DRbMW9nXYXZCVpyWWeRxO44NAiWOqRigx-FiGGpXbqtV3ocO_OMy0Bicq4r9T3KVLqx7Zww1YDPu_AcWTLZPd29yUJL40m4JYp5_kSLqe0IRtdC6jsX8DaWS8NX6sTGjkcwdCkPI3Z9Hu_DntoCKd5Fe2Cak6-b8xwW5BV5tshHUBgPYv/s320/IMG20220308180158.jpg" width="320" /></a></div><br /><span style="font-size: 14px; font-variant-ligatures: no-contextual; white-space-collapse: preserve;"><br /></span></span></div><p></p><div class="nBzcnc OcVpRe" style="-webkit-box-align: center; align-items: center; box-sizing: border-box; display: flex; min-height: 32px; outline: none; padding-right: 16px; position: relative; width: 448px;"><p style="height: 0px; text-align: left;"></p><div aria-hidden="true" class="zZj8Pb EaVNbc" style="-webkit-box-align: center; -webkit-box-flex: 0; align-items: center; align-self: stretch; color: #444746; display: flex; flex-grow: 0; flex-shrink: 0; max-height: 52px; padding-left: 28px; width: 40px;"></div><div class="toUqff HRaT6d" data-text="Own – taufliege@gmail.com" data-tooltip-horizontal-offset="0" data-tooltip-only-if-necessary="false" data-tooltip-position="bottom" data-tooltip-vertical-offset="0" id="xDetDlgCal" jsaction="focus: eGiyHb;mouseenter: eGiyHb; touchstart: eGiyHb" jscontroller="eg8UTd" jsshadow="" style="-webkit-box-align: center; -webkit-box-flex: 1; align-items: center; color: #1f1f1f; flex-grow: 1; flex-wrap: wrap; font-family: "Google Sans", Roboto, Arial, sans-serif; font-size: 0.875rem; letter-spacing: 0px; line-height: 1.25rem; overflow: hidden; padding-bottom: 6px; padding-top: 6px; text-overflow: ellipsis; text-wrap-mode: nowrap;"><span jsslot=""></span></div><br /><p></p><div class="toUqff HRaT6d" data-text="Own – taufliege@gmail.com" data-tooltip-horizontal-offset="0" data-tooltip-only-if-necessary="false" data-tooltip-position="bottom" data-tooltip-vertical-offset="0" id="xDetDlgCal" jsaction="focus: eGiyHb;mouseenter: eGiyHb; touchstart: eGiyHb" jscontroller="eg8UTd" jsshadow="" style="-webkit-box-align: center; -webkit-box-flex: 1; align-items: center; color: #1f1f1f; flex-grow: 1; flex-wrap: wrap; font-family: "Google Sans", Roboto, Arial, sans-serif; font-size: 0.875rem; letter-spacing: 0px; line-height: 1.25rem; overflow: hidden; padding-bottom: 6px; padding-top: 6px; text-overflow: ellipsis; text-wrap-mode: nowrap;"><span jsslot=""><div class="bgOWSb" style="line-height: normal; overflow: hidden;"><div class="UfeRlc" style="line-height: 20px;"><span aria-hidden="true" style="background-color: #f0f4f9;"></span></div></div></span></div></div>drohttp://www.blogger.com/profile/09406286769899744105noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1311650247053978087.post-88310971159061143902025-07-17T23:26:00.001+02:002025-07-17T23:26:55.744+02:00chicken soup for the soul.<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEjirfKHRAowHtfacJdMWwuAH13oWpplZ5VXgIP1OQkqM0wvOf8d953v86Si3WtTJEzl93nOKCKMSs_lRpQVCmVwo9OB-u1JWWc9ngJ34F7fwQXUBxJjrk3nWni-zFk_e4ZDjRwk2KJHT3FBzZ_RWp0phSUtr1B_lV1unY599UeV9RX-Ew7fMhDPTkt_q6L2" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;">
<img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEjirfKHRAowHtfacJdMWwuAH13oWpplZ5VXgIP1OQkqM0wvOf8d953v86Si3WtTJEzl93nOKCKMSs_lRpQVCmVwo9OB-u1JWWc9ngJ34F7fwQXUBxJjrk3nWni-zFk_e4ZDjRwk2KJHT3FBzZ_RWp0phSUtr1B_lV1unY599UeV9RX-Ew7fMhDPTkt_q6L2" width="400">
</a>
</div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEj6_4Q1ItLHjjaEbXvV0WzMDQ1zBfqZlN0JPTRe52mXBx6IwoQl71YIXDEfuJpjcRB6cAxf54A-ZzQGPZfaTLmVpS6-TjEwg3y0Ineie9IUNHy5vSgDW5yuTM0TOSOX_jTdPei7fy094L7mZsvcc4NETGHvEV_KzxBnO-cXERMLm9zKgMgkiwngkgycOQdb" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;">
<img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEj6_4Q1ItLHjjaEbXvV0WzMDQ1zBfqZlN0JPTRe52mXBx6IwoQl71YIXDEfuJpjcRB6cAxf54A-ZzQGPZfaTLmVpS6-TjEwg3y0Ineie9IUNHy5vSgDW5yuTM0TOSOX_jTdPei7fy094L7mZsvcc4NETGHvEV_KzxBnO-cXERMLm9zKgMgkiwngkgycOQdb" width="400">
</a>
</div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEhekr4G0KH33oPbL04F1EL71NCfeSX4YuHgrEykVyQAD7ZRqyvJetq3S6XSV5y4_rBtFLT_Da-W_Z5q-61McoYivR-1cqGalUslABmbZC_jkxl4fhRpNPx3OdQS7D5rjLc1kBWL9r20ocjWx2LQirBFtlZnfBuo0Sj03I7gzLaW4FgO6Z56bBTbVZFVeE_W" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;">
<img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEhekr4G0KH33oPbL04F1EL71NCfeSX4YuHgrEykVyQAD7ZRqyvJetq3S6XSV5y4_rBtFLT_Da-W_Z5q-61McoYivR-1cqGalUslABmbZC_jkxl4fhRpNPx3OdQS7D5rjLc1kBWL9r20ocjWx2LQirBFtlZnfBuo0Sj03I7gzLaW4FgO6Z56bBTbVZFVeE_W" width="400">
</a>
</div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEhdE5CgnCkSpwwwZ1Yte8M_3MFSDGxmyQcYEfQ6NhR2J7OZ7el0_jzJxBIzcc8y-u0ilSugl30mNT6bz50abpAw3FPYbSZVkXQBRpv87YepFRcJG5WQlbazJKFVS9UMoOGEficlvKGr4U15xfSKPbzyfFBFTKznWyuiAggEgJuajMdFL01JXL_0mxaDlwFC" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;">
<img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEhdE5CgnCkSpwwwZ1Yte8M_3MFSDGxmyQcYEfQ6NhR2J7OZ7el0_jzJxBIzcc8y-u0ilSugl30mNT6bz50abpAw3FPYbSZVkXQBRpv87YepFRcJG5WQlbazJKFVS9UMoOGEficlvKGr4U15xfSKPbzyfFBFTKznWyuiAggEgJuajMdFL01JXL_0mxaDlwFC" width="400">
</a>
</div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEjbH6ybYarG2fqNCne-If9bOVKagADI_rofnQkOCe5kYNsfxRFSuV7wr2i_gEevulS19dhIP563npeTzKt9ZS3qiGYs16dQM8K5d7KLgpPw--d_3W2-q0UeYp5PShHul1DbPOPGbs7Y_uwtsp08PDEpYwiHWQ6ls9PHmmVikN4GOgLn0-EOxAM-hKIck0N6" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;">
<img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEjbH6ybYarG2fqNCne-If9bOVKagADI_rofnQkOCe5kYNsfxRFSuV7wr2i_gEevulS19dhIP563npeTzKt9ZS3qiGYs16dQM8K5d7KLgpPw--d_3W2-q0UeYp5PShHul1DbPOPGbs7Y_uwtsp08PDEpYwiHWQ6ls9PHmmVikN4GOgLn0-EOxAM-hKIck0N6" width="400">
</a>
</div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEhhJWmnZdvxeZbreqEwQ_Vpi_9vZSIH9Zk_XCPf5CVJMxOtI1islvagDnzs0QTIJ9v0Eq-pHIMFOpzJA_J_-8q-6jdRTuSTsIvL0hTOeT1m_mkc8qxQzXOsk88RERHrXsbM3adn2TjW2xfNIIEUEt0p0CHUEGDdJvgNHGRALqJzFPznztjLBbnfsLoXwjtv" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;">
<img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEhhJWmnZdvxeZbreqEwQ_Vpi_9vZSIH9Zk_XCPf5CVJMxOtI1islvagDnzs0QTIJ9v0Eq-pHIMFOpzJA_J_-8q-6jdRTuSTsIvL0hTOeT1m_mkc8qxQzXOsk88RERHrXsbM3adn2TjW2xfNIIEUEt0p0CHUEGDdJvgNHGRALqJzFPznztjLBbnfsLoXwjtv" width="400">
</a>
</div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEgKRuowFts5bILvKUjoEkCNWKSL0A1MUXymLd8zxYPbqIFkT_tpREEJG398a5vML1U656me9SIUENCEIEEOgno6BGhzD4_vqEPW1Z3xM8IpnQhcTvGaUmSgojvxU4aBqCHVjhrrx9977dFDd8lV6cizvTtBxtvf8sNbR7E6-BN-BfMAKmxr2q8vTJsvW4p7" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;">
<img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEgKRuowFts5bILvKUjoEkCNWKSL0A1MUXymLd8zxYPbqIFkT_tpREEJG398a5vML1U656me9SIUENCEIEEOgno6BGhzD4_vqEPW1Z3xM8IpnQhcTvGaUmSgojvxU4aBqCHVjhrrx9977dFDd8lV6cizvTtBxtvf8sNbR7E6-BN-BfMAKmxr2q8vTJsvW4p7" width="400">
</a>
</div>drohttp://www.blogger.com/profile/09406286769899744105noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1311650247053978087.post-87871569162769358842025-03-15T23:27:00.001+01:002025-03-15T23:27:49.839+01:0040В последните часове се клатушкам по влакове <div>Времето изпреварва </div><div>Ние все сме назад </div><div>Циферблатите са червени </div><div>Луната вече не, затъмнението беше вчера, </div><div>Кръглата ягода </div><div>Днес дори е малко чукната отстрани </div><div><br></div><div>В последните минути не държа писец</div><div>Макар ръката да ме боли почти за него </div><div>За плавното плъзгане по листа и съчиняване на онова</div><div>Което да е приблизителна на съчиненото от деня </div><div><br></div><div>В последния ден преди поредния пръстен във ствола на моето иглолистно битие </div><div>Слънцето залязва направо в манговата глазура на тортата ми </div><div>Ям салам направо от опаковката </div><div>Разсейвам се, чувствам всичко наведнъж </div><div>Нещо в мен бърза, а искам да съм бавна </div><div>Да не откъсвам още листчето </div><div>Макар че това е най-любимата ми дата в календара </div><div><br></div><div>Кръгла, леко ущърбена, не само луната,</div><div>Ами и аз,</div><div>И тиквената ми карета,</div><div>И нулата зад вечнозеленото 4</div><div>И часовниците на гарите</div><div>И колелото, в които търчим</div><div>Върху кръглото кълбо, от което сме родени </div><div><br></div><div>Честит рожден ден на мен, </div><div>Символично и със символи</div><div>С пътуване във времето, в пространството и в себе си </div><div>През зали за катерене и бегли познанства, които пълнят, закръгляват, <i>machen rund</i>,</div><div>С топло елече, наследство от тези, които ме мислят и чакат, макар и от другаде,</div><div>С незаплетена нишка, свободен радикал,</div><div>Радикално готова да продължава да хвърля примки, да връзва бримки</div><div>Да се облича в тъканта на материалното, създадена от нея самата </div><div><br></div><div>Едно първо завъртане </div><div>След достатъчно такива,</div><div>Че сумата им да достигне </div><div><i>половината</i></div><div>И аз, устремена към нея и отвъд,</div><div>Със скорост 117 км/ч и 2 градуса температура навънка...</div><div><br></div><div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEgryQJEPA7S0-s81AOy_ICxB8Nm1y7TY0qQVX2tabhly_Ab0BOv4bKKoVjm4dUQR94F_BdpF0OifXchReeL_vWiJxGX6smvLnxu5T4HLFKS7L0Ak0OWmTjfm3lBUxNeKsBCpuwciVZCwJY2No3njHHizIFaY7QIbYQyn7X3rh8Ou-_xB_FVDxviaDn3AY42" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;">
<img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEgryQJEPA7S0-s81AOy_ICxB8Nm1y7TY0qQVX2tabhly_Ab0BOv4bKKoVjm4dUQR94F_BdpF0OifXchReeL_vWiJxGX6smvLnxu5T4HLFKS7L0Ak0OWmTjfm3lBUxNeKsBCpuwciVZCwJY2No3njHHizIFaY7QIbYQyn7X3rh8Ou-_xB_FVDxviaDn3AY42" width="400">
</a>
</div><br></div><div><br></div><div><br></div>drohttp://www.blogger.com/profile/09406286769899744105noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1311650247053978087.post-62108267405266353522025-02-07T13:49:00.000+01:002025-02-07T13:49:05.870+01:00лунна ваканция<div>това, което този път е различно от други: </div><div>тати ме целуна по рамото</div><div>вуйчо беше тук две седмици </div><div>не мога да посетя апартамента </div><div>не мога да ида на село </div><div>няма да видя морето </div><div>няма другарска среща</div><div>олимпиада 25 години по-късно </div><div>намерих речниците на баба</div>drohttp://www.blogger.com/profile/09406286769899744105noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1311650247053978087.post-62412610246810399392025-02-07T13:48:00.000+01:002025-02-07T13:48:15.244+01:00allée des vachesФренските междуградски улични платна са като тигелирани по двата ръба. Тропоската е бяла по сиви, червеникави и антрацитни пътни настилки. Стилов избор, трябва да се приеме. Френският вкус си е френски вкус.<div>Провинцията е пълна със зеленина и кръгови движения. Оградите са от плет или камъни. Регионално единствено кравите сменят цвета си. На север от Лион са чисто бели. За първи път видях такива една сутрин през юни. На разсъмване се бяха разположили до палатката ми, от другата страна на дъсчена ограда. Предната нощ не ги бях видяла, слизайки полека до рекичката за среднощно къпане. Сияят ли белите теленца като бели сенки в тъмното? В светлината на фенерчето ми проблясваха единствено комари. Ето как на сутринта имах компания от кротки бели крави, докато си пиех кафето. Дълго след това научих, че този тип се отглежда в региона специално за месо. И до днес ми се насълзяват очите, помисля ли за тях. </div><div><br></div>drohttp://www.blogger.com/profile/09406286769899744105noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1311650247053978087.post-44382188291674750642025-02-06T22:37:00.008+01:002025-02-06T23:11:11.405+01:00freelance whalesглътка въздух <div>глътка вода </div><div>противозначни в тая фаянсова среда </div><div>с изкривени измерения, </div><div>в която се срещаме сякаш отново,</div><div>като от предишен живот</div><div>някак съединени.</div><div><br></div><div>векторът на погледите е разделителна линия,</div><div>спасително въже, </div><div>кръгът на физическата близост е пояс, </div><div>с който се опасвам.</div><div><br></div><div>при все това искам, разбира се, </div><div>да блестя, да съм изящна</div><div>порцеланова в синкавата течност</div><div>гладка русалка</div><div>отпусната в присъствието ти</div><div>като в прииждаща вълна.</div><div><br><div>но уви </div><div>ръбът на реалността ми се изплъзва,</div><div>махам и пляскам с ръце,</div><div><i>излагам се</i></div><div>на опасност, на вниманието ти</div><div>страхът ме преобразява</div><div>ту в дете, ту в старица,</div><div>когато искам само да съм жена </div><div>или дори момиче</div><div>пред очите ти се изграждам и се съсипвам</div><div>гребка след гребка</div><div>плисък след плисък</div><div><br></div><div>може би за секунда поне е чаровно,</div><div>може би за секундите сами </div><div>е дори необикновено </div><div><br></div><div>със спокоен глас едва-едва</div><div>ме подпираш за лакътя</div><div>и ме задържаш в този свят,</div><div>на една нишчица сякаш ме държиш </div><div>и опазваш така от затъване</div><div><br></div><div>но от това аз затъвам още повече,</div><div>само че в нещо друго,</div><div>нещо тъкмо така дълбоко и синьо,</div><div>така плавно и хлъзгаво,</div><div>така студено и обгръщащо</div><div>като елемента, който ни сцеплява в момента </div><div><br></div><div>ръката ти е лека, а държи живота ми</div><div><i>целия</i></div><div>държи дъха ми със съвършена нежност </div><div>мекият ти глас съпровожда </div><div>какафонията от мехурчета, движение, картини </div><div>под повърхността </div><div><br></div><div>хаосът после затихва </div><div>до китова песен </div><div>подводни тонове в заглъхнали уши</div><div>на замръзналата гара</div><div>с мокра коса</div><div>колко странно сама се чувствам..</div><div><br></div></div>drohttp://www.blogger.com/profile/09406286769899744105noreply@blogger.com0