In My Room

Нови придобивки в моята стая

2015-12-13T21:26:00.003+02:00

Да видим, какво се случи през последните 5 години в моята стая...
Така и не я подредих...
Има нов обитател, който все повече расте и не ме оставя на мира...
Пътувах
Спирах
Скачах
Вълнувах се
Мълчах

... ами да, съжалявам, не станахте част от всичко - за ваше добро е :)
Може да се зароди нещо друго и различно тук.

В момента обмислям откриването на друго пространство, посветено на работата ми. В моята стая обаче ще си стоят нещата от живота, с цялата им приказност. Дано да са повече и по-чести.

never alone

2013-07-03T01:55:00.000+03:00

never alone
Originally uploaded by Iskra Boteva (_Azzazel)

urban

2012-02-21T23:58:00.001+02:00

20100629_8832
Originally uploaded by Iskra Boteva (_Azzazel)

reflections

2012-02-19T12:41:00.001+02:00

reflections
Originally uploaded by Iskra Boteva (_Azzazel)

still looking for memories

2012-02-19T12:38:00.001+02:00

20100830_0629
Originally uploaded by Iskra Boteva (_Azzazel)

Wake up and smell...

2012-01-09T11:50:00.002+02:00

Сутрешното кафе може да е животоспасяващо и основополагащо, както и показателно за протичането на деня.

Обичам си кафето! Мога без него, но определено не искам.

А с повече фантазия може да обогатите вкуса му до експлозия от вкусове, които могат да ви докарат един съвсем реален възприятиен оргазъм.

Тайните съставки, които аз добавям към кафето са:

канела
кардамон
карамфил
индийско орехче
черен пипер
мляко
мед
любов

Ако обичате да ви е пикантно утрото, можете да си позволите да се захласнете повече с черния пипер... Удоволствието е гарантирано!

Hush Child

2012-01-08T23:58:00.004+02:00

Lullaby For An Anxious Child :

(Sting & Dominic Miller)

Hush child
Let your mommy sleep into the night until we rise
Hush child
Let me soothe the shining tears that gather in your eyes
Hush child
I won't leave I'll stay with you to cross this Bridge of Sighs
Hush child
I can help the look of accusation in your eyes
In your eyes

The world is broken and now
All in sorrow
Wise men hang their heads

Hush child
Let your mommy sleep into the night until we rise
Hush child
All the strength I'll need to find, I'll find inside your eyes
In your eyes

iBake

2011-08-24T20:34:00.002+03:00

Снощи реших да направя сладкиш със сини сливи. Всичко беше прекрасно до момента, в който сместа не се нуждаеше от брашно и аз разбира се отворих прясно закупеното и в срок на годност брашно, което се оказа обсадено от паяжини.
Като една съобразителна домакиня, се старая да не оставам само с един пакет/вид брашно и разбира се посегнах към резервния вариант - не дотам любимото ми бяло брашно. Разбира се, никога не съм очаквала, че пък в него (отново неразопакован скоро купен пакет) щастливо живее колония неизвестни за мен дребни пълзящи твари.

Представих си как изхвърлям наполовина готовата смес и оставам без толкова желания от мен сладкиш...
Тогава се мобилизирах и реших, че или ще направя нещо, което става за ядене (без значение от вида му, или накрая просто ще опека някаква гадост, която ще изхвърля...
Намерих пакет бисквити, които понатроших и изсипах в сместа, около 3 изостанали лъжици мюсли, за късмет открих и около 2 лъжици брашно случайно изостанали, добавих орехи и сини сливи.

Разбърках всичко това, изсипах го в тава и го сложих да се пече със затаен дъх....

Тук трябва да уточня, че действието се развива в 11 вечерта и аз, която утре влизам в 9-тия месец си свистях с огромния си корем в тясната кухня.

Тази сутрин се оказа, че всъщност този мой бъркоч е един от доста сполучливите ми сладкиши... а ето и как изглежда:

The Nesting Syndrome/ Синдромът на гнезденето

2011-08-16T11:22:00.000+03:00

Факт! Дълго време се чудех какво ми става последните 2 седмици, но явно е това. Вия си гнездо! Звучи смешно и отстрани погледнато може би е така. Но като всяко едно същество в природата и хората развиват същия синдром.
Птиците оправят гнездата си, котките търсят скрито и безопастно място, на което да родят, а ние, хората започваме да се суетим за всичко...

Всеки ден се сещам за хиляди неща. Боядисване на стени (разкарахме част от червеното в спалнята и го заменихме с бяло), преподреждане на шкафове, освобождаване на място за новият член на семейството, пране на всичко, което ми се изпречи пред очите, за да е свежо, нови завеси, корнизи, бебешки дрехи и принадлежности, и всеки ден всичко от начало, защото все нещо е останало...
Добре, че имам толкова търпелив мъж до себе си, който в името на детето ни и моето спокойствие прави всичко по силите си, за да ми помогне.

С всеки изминал ден голямото събитие приближава и аз все по-трескаво се приготвям за всичко. Леко съм притеснена, но знам, че всичко ще бъде наред!

Monday, Monday

2011-08-15T18:03:00.000+03:00

Август е чудесен месец да живееш в София. Няма ги задръстванията, няма ги и хората. Цари странно спокойствие.

Сутринта отидохме с Васко на поредните кръвни изследвания, а след това трябваше да свършим няколко неща. Отбих се безобразно рано в офиса, за да оставя едни документи, след което се спуснахме към центъра, за да си напазарувам някои важни дреболии за голямото пристигане на малкия човек :)

Тъй като беше едва 9, магазините не работеха и имахме цял час, в който да пием кафе и да закусим. Седнахме в кафето на едно малко хотелче в центъра и реших, че след такава кръвозагуба мога да погълна цяла английска закуска.

Докато доволно хапвахме, около нас градът се пробуждаше с бавни, мързеливи движения и се протягаше в прегръдката на все още галещото утринно слънце. Веднага съжалих, че съм тръгнала без фотоапарат и си обещахме да повторим ранната разходка, за да мога да си наваксам.

Има нещо очарователно в този утринен ритъм на лятото. Като че ли никой не бърза за никъде, хората са по-ведри и дори изглеждат усмихнати (което както знаем е голяма рядкост). Персоналът от заведенията бавно подрежда масите, подготвят се витрините със сладолед (е, с какво друго ), стари рентиери разхождат кучетата си - разглезени и овехтели като тях - и с достолепна крачка правят обичайната си обиколка.
Тук-там се забелязват и хора, отиващи на работа, но дори и по техните лица го няма обичайното напрегнато изражение, толкова типично за понеделниците.
Времето ни мина бързо и трябваше да прекъсна сутрешните си блажени занимания преди да е станало прекалено горещо.

Forgiveness/ Прошка

2011-03-06T14:34:00.002+02:00

Coming back
Originally uploaded by Iskra Boteva (_Azzazel) slowly coming back

Днес е сирни заговезни. Ден, в който се иска прошка и се дава прошка.

Поредният странен и необясним за мен празник.

Що за човек си, ако прощаваш само в един определен ден от годината? Или пък ако молиш за прошка само днес? Абсолютно лицемерие.

Затова днес няма да празнувам този празник, защото съм простила отдавна. Не аз ще съдя хората. Има кой да свърши това.

А що се отнася до моите собствени грешки - старая се да не оставям неизговорени неща между мен и другите. Когато усетя горчивината от собственото си некоректно поведение се опитвам навреме да поправя себе си и да се извиня. Може и да не успявам винаги, но затова съм човек.

Бъдете щастливи, бъдете здрави и обичайте. Защото Бог е любов.

Усамотението и бягството

2011-01-19T09:10:00.001+02:00

Понякога оставам да работя от дома. Не ми се ходи в офиса. Искам да си остана в уюта на топлата стая, не винаги подредена, но пък изпълнена с ухания на неща - малко люляк и лавандула, дори малко карамфил. Мога да си пусна музика, която да ми усмихне деня още малко и да се потопя в каквото и там да се налага да свърша.

Преди месец гледах едно филмче за работното място - къде предпочитат хората да работят - и наистина се оказва, че работа в офиса не се върши. Защо? Ами защото те тормозят с разни безсмислени митинги по цял де, 100-тина човека се присещат за нещо да дойдат да те закачат, да те попитат нещо и тотално ти опропастяват концентрацията, от която Бога ми имаш нужда, защото и нещо трябва да се свърши. Накрая равносметката е - 8 часа неспирно правене на неща, които по никакъв начин не намаляват купчината с чакащи задачи.

Да ме прощават всички гурута проповедници на начините за организация на личното време... Когато някой те прекъсва и те вади извън кожата ти, нито един списък със задачи, които ти висят под носа на бюрото и са надлежно обновявани всяка сутрин не може да те спаси.

Затова обичам малките си бягства.
Ще си работя пък от тук. От оранжевия диван, докато слушам джаз!

Working Class Hero

2010-12-08T14:19:00.000+02:00

As soon as your born they make you feel small,
By giving you no time instead of it all,
Till the pain is so big you feel nothing at all,
A working class hero is something to be,
A working class hero is something to be.

They hurt you at home and they hit you at school,
They hate you if you're clever and they despise a fool,
Till you're so fucking crazy you can't follow their rules,
A working class hero is something to be,
A working class hero is something to be.

When they've tortured and scared you for twenty odd years,
Then they expect you to pick a career,
When you can't really function you're so full of fear,
A working class hero is something to be,
A working class hero is something to be.

Keep you doped with religion and sex and TV,
And you think you're so clever and classless and free,
But you're still fucking peasents as far as I can see,
A working class hero is something to be,
A working class hero is something to be.

There's room at the top they are telling you still,
But first you must learn how to smile as you kill,
If you want to be like the folks on the hill,
A working class hero is something to be.
A working class hero is something to be.

If you want to be a hero well just follow me,
If you want to be a hero well just follow me.

****
After so many years, this song still gives me the chills.

If only we could imagine..

Have a brilliant day my friends, and don't you dare to stop dreaming and creating your world.

Народно

2010-12-06T06:30:00.000+02:00

Обичам природата. Разходките в гората са ми сред любимите занимания.
Със сигурнос далеч не съм единствения човек, който го прави ( а понякога ми се иска). И тук идва въпроса: Защо като обичате разходките осирате всичко? М***а ви **#@!*@#$#*@!*#@!#@!#@!
Защо бе, животни гнусни, когато отивате в гората и рупате фафли и се наливате с боза и други лайна, не си ги прибирате в гнусните торбички, коли, раници или в каквото там сте си ги дотътрили и не си ги хвърлите в контейнера в селото/града от който сте изпълзели.
Или пък си ги хвърлете насред дома. Да ви е насрано винаги! Може и тоалетната да не ползвате - имате си хол, пък може и килим да имате - точно като в природата - но после си оставете там и хартията и опаковката от вафла, кенчето с бира, бутилката кола и презерватива!
Да, презерватива - защото много искам да ви кажа да ходите и да се шибате всички някъде, а не да ми цапате природата.
Открито ви презирам и ви обявявам за боклуци! Стойте си на бунището, в което ви е захвърлил живота и не ми цапайте горите (нито полянките, планините, парковете, градинките, езерцата и реките)!
*Снимките са от поредното бунище в Белмекен. Край едно място, предвидено за отдих на туристите и спортистите.

On the street: a chance meeting

2010-11-30T11:53:00.003+02:00

случайни срещи
Originally uploaded by Iskra Boteva (_Azzazel)
When I saw these two people standing on the street, waiting for the green light, I've asked myself: how many times in our lives we bump into people by chance and never talk to them, we exchange a short glimpse and then walk away.
Do we have the guts to talk to a stranger? How many friends have we missed by just not daring to say hello to a stranger.
Why do people always want to become a part of that smudge crowd and just disappear in it? This is something that I'm trying to figure out. I'll keep you tuned for more interesting situations that we usually miss on the streets, just because we are too busy, too serious and do not have the time to look around for the little treasures of our daily lives.

Sunday Music Buzz

2010-11-28T09:28:00.000+02:00

Добро утро! В този мрачен неделен ден, искам да сложа поне по една усмивка на лицата ви. Помислете си за красивите неща в живота. Моментите, които подминаваме всеки ден. Хората, които са край вас и ви подкрепят и които смятате за даденост.
Желая ви красив ден с любимите ви хора, които обичате. Кажете им го!
Със сигурност ще пиша отново за Marillion и за Стийв Хогарт и Фиш, защото те имат специално място в сърцето ми, а сигурна съм и във вашите.

The Street

2010-11-27T20:58:00.004+02:00

lady in red Originally uploaded by Iskra Boteva (_Azzazel)

I’m starting a series of posts dedicated to the street, especially the street in the city. Why? Because I’m interested in its photographic side. What can we expect to see there, what is the street? How do we use it? What are the symbols? What happens on the streets? What do people do or don’t do there. The street is the place where you can either lose your identity or make a difference. The crowd is something that impresses me a lot. What do you want to be - a voice in the crowd, or a person that stands out?

ДОМОграфско

2010-11-26T12:41:00.001+02:00

Увеличи се броя на обитателите на нашия дом. Вече имам демографски проблем. Паяците са повече от хората. Въпреки че привидно баланса не се е нарушил, защото най -вероятно паяците не се нуждаят от толкова вода и храна, колкото хората, съм длъжна да се опитам да осигуря добруването на всички обитатели. Като собственик на апартамента трябва да поставя някои въпроси за решаване.
Имам видова група(паяци), която е по-голяма от официално обявеното мнозинство(хора). Но пък нищо не знам за паяците.
Какво им трябва за да не пукнат от глад?
Дали температурата в хола е ок?
Ако реша че имат нужда от нещо как да съм сигурна, че моето мнение е вярно и че те не се нуждаят от нещо съвсем различно (например заселване на колония дребни мушици...).

Има и една друга дилема пред мен. Дали да не ги оставя да се спасяват сами? Коя пък съм аз, че да им натрапвам помощта си. очевидно са се размножили и без моя помощ. Мога само да не им се меся...
Тук пък веднага си казвам, че бих била егати изверга да си ги пусна в дома, да им се радвам всяка сутрин като ги откривам на ново място по тавана, да си съжителствам с тях и в същото време да съм пас, когато може би те имат нужда от помощ....

Ах!

И още веднъж

2010-11-26T08:09:00.001+02:00

И още веднъж се будя със свито сърце,
без да мога да си поема дъх,
с името ти прошепнато в просъница.
Разрошена
Все още сънена и топла
аз ставам и започвам да те търся
неуморно, за да се отдам
на нашите интимни срещи всяка сутрин
мило мое кафе!

Времето е...

2010-11-25T15:45:00.001+02:00

Сигурно ще кажете:

Неуправляемо
Оскъдно
Науловимо
Променливо

Е не! Обратното!
Обявявам, че от днес, времето е мое!
Ще го удължавам, когато миговете са прекрасни и ще го забързвам, когато искам да сложа край на нещо.
Ще го улавям всеки път, когато пожелая!
И ще го спирам! Да! Точно така(и не, мамо, не съм луда, и не съм пила нищо на обяд).

Всеки миг може да се улови в снимка. Вдъхнових се от един великолепен фотограф, който казва, че когато се научиш да боравиш със скоростите на апарата си, тогава можеш да разбереш какво се крие зад 1/100 от секундата, или пък зад 1/4000 от нея :)

Та времето, мили приятели от днес е мое! Хау!

Даян Арбъс (14 март 1923 – 26 юли1971)

2010-10-02T22:04:00.016+03:00

Даян Арбъс е известна с фотографиите си на маргинални личности. Тя изкарва на показ хората, които обикновено масата не обича да вижда и предпочита да крие. Хората не харесват образи на джуджета, гиганти, циркови артисти, голи хора, душевно болни.

Разбира се тя минава през много жанрове на фотографията, преди да стигне до откровените и завладяващи портрети.

Както и при повечето гениални творци, славата ѝ придобива световен мащаб едва след самоубийството ѝ, когато през 1972 става първият американски фотограф, чиито творби са изложени на Биеналето във Венеция. Следват пътуващите ѝ изложби, които дават възможност на милиони хора да се запознаят с фотографиите ѝ.

Ето някои от нейните снимки:

Quizas Quizas

2010-09-28T09:30:00.001+03:00

Обичам Куба! Това е толкова противоречива страна. С крайната нищета на народа, с дисиденти писатели като Педро Хуан Гутиерес и гласове като тези на Ибрахим Ферер и Омара. С мечтите на Че и реалността на Фидел.
И разбира се с кубинския ром и пури.

Surreal Sky

2010-09-28T07:49:00.004+03:00

Добро утро!
Днес имах страхотен късмет! Видях прекрасен изгрев (или остатъците от него) Облаците над София бяха приказни. Там, където слънцето се показваше иззад нощното си укритие, цветовете варираха от оранжево и жълто до тъмно синьо. Ако обаче успееш да проследиш цялото небе, цветовете в противоположния край на небосклона стават розово-лилави. Като заскрежен ягодов сладолед.
И на фона на тази цветна истерия, сякаш луд сюрреалист беше вилнял с четка по небето, създавайки невероятни по форма облаци, които сякаш не бяха от едно и също небе... толкова различни по форма и цвят и толкова живи.

За съжаление нямах апарат, с който да снимам всичко това. Но пък може би сега ще го помня по-дълго време.

Желая ви прекрасен и усмихнат ден!

За блога

2008-10-01T18:28:00.005+03:00

Всеки (надявам се) има причина да започне нещо. Аз имам няколко. Това е моята стая. В нея се случват всякакви неща. Тук размишлявам, откривам нови неща, творя, споделям, слушам музика или пък стоя на тъмно в някой ъгъл.