Where The Streets Have No Name

Ново!!!

noreply@blogger.com (Boyana) — Mon, 07 Sep 2009 11:36:00 +0000

Дойде време да разкажа и покажа за какво говорех в предишната публикация. От известно време обмислях възможността да прекратя писането си в този блог и да се посветя на няколко нови проекта, които са колкото лични, толкова и по-обществено ориентирани. ;) Ако мога изобщо така да се изразя. Та, за какво говоря...

Сменям платформата и се прехвърлям на Wordpress - оказва се доста по-приятна и удобна за работа. Предоставя и много възможности, които тук нямах.

На първо място е новият ми Личен блог. Казва се Хубавите неща и вече може да прочетете първите ми постове там. Това ще продължи да бъде Моето място. Мястото, в което ще ви занимавам с най-различни глупости, тъй че всеки, който отдавна не ме е засичал на живо - ще може да се информира с най-прясна информация. Разбира се, предпочитам да ми пишете или да ми се обадите направо - да се видим и да си спомним един за друг. ;) Примерно.

Вторият проект, с който сме се захванали с моя Боян е Бирологът. Блог за бира - биролог. Кратко, точно и ясно, а? Пишем и пием. Бира, с бира, сбира. За всички марки, които сме имали късмета да опитаме. Родни, чужди, извънземни, кофти, добри - няма значение. Информация за марката, историята й, разфасовките и ценовия клас + най-важното - нашето лично впечатление от вкусовите й качества. Това е.

Взех, че се захванах и с така нареченото професионално блогване, т.е. пиша постове срещу скромна сума в долари. Плащат ми за количество и качество публикации, а темата е музикални джаджи. Повече информация може направо да откриете в Music Gadgets, където смятам да се подвизавам всеки ден (даже по няколко пъти на ден). Всичко е на английски и е доста специализирано, но няма да се разсърдя на редовни кликове, за да расте скромната сума в долари. :)

Иначе, какво друго? Продължавам да упорствам в Twitter, където, в общи линии, съм доста редовна. Е, поне чета редовно. :)

В момента се опитвам да си намеря още една такава готина фрилансърска работа, от която да идват добри парички, без да се налага да се закотвям в нечий столичен офис. Все още не съм си намерила постоянна работа от този, стационарния, тип, но честно казано вече и не ми се иска. Имаше добри перспективи да съм продавачка на едно място, но това май отече съвсем... А щеше да е интересно поне. ;)

Та тъй - септември вече съвсем сериозно напредва, а проектите стават все повече и все по-сериозни.

Тук искам да отделя специално място и на едно момиче, което изключително приятно ме изненада, срещайки ме в центъра на Казанлък. Ако си спомням правилно, името й беше Весела и тя дойде да се запознае с мен, за да се убеди, че не е объркала физиономията ми (видяна в този блог!!!), убеждавайки баба си в същото. :) Е, Весела, ако продължаваш да следиш този блог и до днес - ще се радвам да продължиш да правиш същото и в новите ми начинания. Беше много мило да дойдеш да се запознаем. В град, в който стъпвах за първи път. Ама, че яко, а?! :)))

Толкова за сега тук. Не мога да кажа, че този блог ще спре да съществува. Предполагам, че ще има някакъв живот в него, докато се сещам за някакви стари неща и ги препрочитам, дори никой друг, освен мен, вече да не го посещава. Три години живот има все пак Where The Streets Have No Name. Но няма да се цупим и да плачем. Очаквам ви в новите ми интернет превъплъщения! :)

Нов

noreply@blogger.com (Boyana) — Fri, 21 Aug 2009 07:50:00 +0000

Периодът ми на творчески застой продължава вече толкова дълго, че чак ми е неудобно. Добро оправдание е фактът, че останах без работа насред лятото, когато кипи от събития, но пък есента тепърва идва, пълна с други...

Та, за какво ще иде реч. Този блог ще бъде замразен. Ще остане във вечността, така да се каже. Такъв, какъвто си е. Стар и нов, весел и тъжен, откровен и прикрит.

Ще продължа напред в друга насока, концепцията на която доизмислям в момента. Очаквайте включване и треперете! :-)))

U2

noreply@blogger.com (Boyana) — Fri, 07 Aug 2009 17:25:00 +0000

Тръгваме. И после. Не знам. Напред? :-)

...

noreply@blogger.com (Boyana) — Sun, 02 Aug 2009 18:38:00 +0000

Тук вече не мога да съм себе си.

Ново

noreply@blogger.com (Boyana) — Tue, 28 Jul 2009 06:46:00 +0000

В нов (за семейството ми) апартамент, в нов квартал, сред повече зеленина и на по-тихо и приятно място, на два пъти по-висок етаж, с два пъти по-бавен асансьор и за първи път в собствена стая. Чувството е странно, но от странно-хубавите. Започват да се подреждат тук вещите, спомените, които искам да запазя, но се намира място и за нови неща, има ниши, които тепърва ще запълним, и рафтчета, които все още са в магазина, но които ще бъдат напълнени с книгите, които още са в книжарниците.

Добре съм. Все още безработна, но обичана и щастлива. Преодолявам трудностите, правя всичко възможно лошото от последните седмици да остане някъде далеч, да бъде заровено надълбоко, но не така че да напомни за себе си, когато най-малко искам. Анализът на събитията не винаги е най-доброто, което човек може да направи в подобна ситуация, но аз сякаш винаги имам нужда от нещо подобно, за да продължа напред.

Скоро идва и август. Времето как си лети...

Планове има. Поне краткосрочни. Дългосрочните са сравнително малко, но много важни. Мдааа, ще видим. :-)

Това е

noreply@blogger.com (Boyana) — Wed, 22 Jul 2009 22:09:00 +0000

Такава съм, каквато съм. Времето ме променя, хората, с които се запознавам - също. Смятам, че трябва да получавам най-доброто. Сигурно всеки смята така. Но е така, да.

Споделено

noreply@blogger.com (Boyana) — Mon, 20 Jul 2009 18:43:00 +0000

Когато се чувстваш добре, след като си се чувствал МНОГО ЗЛЕ, трябва да го споделяш. :-)

И стискайте палци да ми се обадят от мястото, на което искам да работя. Кандидатсвах и сега остава само да чакаме. :-)

Ехо

noreply@blogger.com (Boyana) — Thu, 16 Jul 2009 15:43:00 +0000

Тук съм, не съм забравила за блога, но нещо напоследък желанието ми за писане тук е поумряло. Топло ми е, нямам работа, имам лични неразбории и ми умира всякакво желание да огласявам тук, така публично, в подробности, как се чувствам и какво смятам да правя. Нещо ми липсва и мисля, че знам какво е. Ще се опитам да си го постигна. С много желание и отдаденост - трябва да се получи. :)

Емоции

noreply@blogger.com (Boyana) — Wed, 08 Jul 2009 18:26:00 +0000

Когато се науча да ги контролирам, сигурно ще съм безчувствена. А случките около мен са много, макар вече да не ходя на работа и да не се налага да притичвам до университетта за лекции, упражнения или изпити. Поне там нещата приключиха със Среден. ;-) Но поне ваканцията ще е до октомври. Сега остава да се подреди всичко останало. Не е лесно да си контролираш всички прелитащи емоции...

Но поне каската ми е хубава. :-)

Имаме си новина

noreply@blogger.com (Boyana) — Tue, 30 Jun 2009 21:55:00 +0000

От днес вече съм безработна. Ако някой не е разбрал все още, да разбира от тук. Да, това значи, че си търся нова работа и който има да ми предлага нещо безценно - да действа на момента. Ха-ха!

Междувременно се опитвам да си изтискам от пръстите десет страници за курсова работа по Социални конфликти, вместо да пийвам на уединено купонче с вече бившите ми колеги. Нищо, би трябвало в понеделник да полеем фалита на фирмата. Финансова криза?! Гледай да видиш тепърва какво става.

Иначе ще имам и изпит по същото. Баш на рождения ден на майка - няма що и късмет. ;-) Ама и това ще мине, няма къде да ходим. Дано поне накрая не взема да се оакам.

А, да, следя в реално време какво се случва с първия концерт на U2 от тазгодишното турне, който се случва в момента в Барселона. Twitter му е майката. #U2. ;-) Яката работа. Днес явно е някакъв ден на големи промени и някакви важни решения. От август няма вече да съм горд жител на Люлин. Местим се в нова квартира - в Света троица. Хола! :-) Не е да съм се отчаяла. Даже май съм по-позитивно настроена (вече) от очакваното. Обичам промените, пък и всяко ново начало ме изпълва с трепет за нещо хубаво...

Почти лятно

noreply@blogger.com (Boyana) — Mon, 22 Jun 2009 19:24:00 +0000

Ехо, не съм забравила блога, да не си помислите нещо различно! Държа да отбележа, че съм в чудесно настроение и добро здраве. Че прекарвам чудесно последните няколко почивни дни, а на всичкото отгоре и днес (понеделник!) бях отпуска. Сууупер яко! Пък и дъждът не може да ме разстрои много, честно казано. Имам(е) нужда от такава прохлада и я получавам под формата на капчици. Плиснал в миг и отшумял, а? ;)

Остана само един изпит за взимане. До 1 юли ме чака една голяма курсова работа, за която изобщо не ми е ясно какво точно ще трябва да направя, а на връх рождения ден на майка - 2 юли, ще се препитваме и писмено по въпросната дисциплина - социални конфлитки. Кофти работа - особено като се има предвид, че на тези лекции успях да се появя само веднъж този семестър. И не ме успокоява особено мисълта, че с по-голямата част от курса ми положението е същото...

Какво иначе друго?! Работя без заплата вече две седмици и положението не е особено цветущо. Получих лек аванс, който ми даде глътка въздух, но да видим до кога ще е така... Нещо не ми харесва цялата тая работа. Демотивиращо и показателно. Липса на екип? Твърде вероятно... Ама не ми се говори много за това, честно казано.

Добре съм. Усмихната. Обичана. В добро здраве.

Даааа! :-)
И четири шестици... до утре. Петата оценка ще е ясна след 24 часа. :-)

Едно такова

noreply@blogger.com (Boyana) — Thu, 04 Jun 2009 18:41:00 +0000

Известно време ще дам почивка на блогчето. Отдавам се на учене и подготовка за изпити, които ще се случат в идните няколко дни. Ако всичко мине сполучливо, ще съм завършила трети курс до 2-3 седмици макс.

Добре съм и ще се отдам на позитивно мислене. :-) Случват ми се хубави неща, определено. :) И времето е с мен! :)

To Navigate The Seas

noreply@blogger.com (Boyana) — Tue, 02 Jun 2009 08:14:00 +0000

Само ние знаем.

Distant earthrise long ago
Lingers at the borders of our minds
Mysteries spinning in the dark
In the frozen emptiness of time
We were lost and we never knew
Who we were, what we left behind
Living half lives we were blind
To the new frontiers that opened up our eyes

To find our minds were spinning
Souls entwined in a spiral dance
The ancient ways have found us again
To give us one last chance

Living in this place,
Staring into space we find
We might share the corners of our lives
Infinity runs deep,
Eternity that we can't keep
Melting through the frozen wastes of time

So we go and we'll not return
To navigate the seas of the Sun
Our children will go on and on
To navigate the seas of the Sun
So we go and we'll not return
We'll navigate the seas of the Sun
Our children will go on and on
To navigate the seas of the Sun

We can't go on tomorrow
Living death by gravity
Couldn't stand it anymore,
We'll sail our ships to distant shores

Purple, gold and blue,
Living colors every hue
Flowers in the garden of the gods
No one can ever know
If you never saw them grow
But this darkness is really full of light

Well beyond the Earth,
Beyond all things that gave us birth
We'll navigate the seas of the Sun
If God is throwing dice
And Einstein doesn't mind the chance
We'll navigate the seas of the Sun
Infinity runs deep,
Eternity that we can't keep
We'll navigate the seas of the Sun
Flowers of our souls
Purple, blue and gold we find
To navigate the seas of the Sun
So we know who we are
Even in this frozen waste
We'll navigate the seas of the Sun
Living in this place,
Staring into space we find
We'll navigate the seas of the Sun
Well beyond the Earth
Beyond all things that gave us birth
We'll navigate the seas of the Sun
If Einstein's throwing dice,
And God he doesn't mind the chance
We'll navigate the seas of the Sun
Flowers of the soul
Purple blue and gold we find
We'll navigate the seas of the Sun
And who we were before
Eternity that we can't keep
We'll navigate the seas of the Sun
Flowers of our souls
Purple blue and gold we find

(Пролетна) умора

noreply@blogger.com (Boyana) — Mon, 25 May 2009 20:14:00 +0000

Това хубаво, даже жегаво, време предполага повече излизания и неща, които да ми се случват извън четирите стени на офиса, вкъщито и заведенията. Хубаво е, но много се изморявам и се тормозя, че работата си стои незавършена и става все повече и повече. Всъщност съм добре, макар от време на време да изпадам в неприятни дупки на унилост и нестабилност. Давам си известно време да преодолея проблемите, които са най-вече в главата ми. А ако не мога - ще ги приема и ще правя нещо по въпроса да не са проблеми. :) Като го напиша, мога после по-лесно да се самоубеждавам. :)

Май

noreply@blogger.com (Boyana) — Mon, 18 May 2009 21:47:00 +0000

Май месец е от онези пълните - в които ми се случват много неща и които минават толкова бързо, че после се чудиш какво всъщност чак толкова се е случило. Така и този път. Не е случайно, че ми е любим. :-) Започнахме по зверски начин, буквално. Концерт на Destruction, рожден ден на сестрата, "безкрайни" празници, които ми излязоха през носа и от които се уморих повече от когато и да било преди. Интервюта за сваляне и концепции за мислене, а толкова малко възможности за съсредоточаване. Трудно преодолимо, признавам. После прекрасен уикенд - на "Цвете за Гошо", където най-после успях да си почина, изморявайки се. Волейбол, така де, "Картоф"... ;) Федербал, фризби. Както го бяхме измислили и организирали. И се получи. Наистина чудесно. Много позитивно, пиянско, весело, със сносна музика и много обич. Навсякъде. :-) После какво? Вече ми се губи. Пак концерти. Мракобесие, поредни пиянства, гостувания, домакинства, дълги работни полудневници и уж вървеж към приключване на трети курс... Май месец е така! Вече съм и в Twitter. Заповядайте, тъкмо да се ориентирам малко по-бързо във всички екстри. Социални мрежи. Брррр! Ама няма как. Е, има, разбира се, но не искам, ха-ха. След това Circle II Circle, интервю със Зак Стивънс, едно-друго-трето-пето. Опити за самостоятелност и пълно единодушие по въпроса. Болести, здраве, усмивки, плодове, къси панталони, слънчеви очила и топлина. Май месец.

А после рожден ден, Контрол, Хиподил и всички други луди, среща на класа, а може би бал в Кюстендил... Guano Apes, а преди това рождени дни. Един, два... някой каза ли три?

Това е. Май. Месец. :-)

Пролеть!

noreply@blogger.com (Boyana) — Mon, 11 May 2009 08:08:00 +0000

Тук сме, тук смеее! Много веселба в последните три дни, голям кеф, голям! :-) Ще разправям, но може би повече ще показвам. За сега толкоз - да информирам. ;-)

Луди работи

noreply@blogger.com (Boyana) — Mon, 04 May 2009 07:57:00 +0000

Ако взема скоро да се кротна малко - да си почина, да посвърша работа, да отдъхна и усетя, че съм в кратка ваканция - добре ще е, защото имам нужда. В последните дни всичко ми върви на много бързи обороти. Имам нужда от почивка.

Rawk! Але!

noreply@blogger.com (Boyana) — Wed, 29 Apr 2009 20:15:00 +0000

ИБАХТИ! Както често обичам да казвам (и изобщо не ме е срам!). :D Вчера за малко да се сблъскат две планети... или четири, или... а бе и аз не знам какъв точно катаклизъм стана, че толкова хубаво си изкарахме в това мазенце "The Black Lodge"?! Тотално изтрещяване, което (в най-добрия смисъл, смятай!) не ми се е случвало от дооооста, доста време. Развилнях(ме) се и не знам дали се метапрограмирахме, както прокламираше със спама си Марто, но се заредихме с егати позитивната енергия. Прекрасно е чувството, когато се обърнеш, във всяка посока да виждаш познати лица. Физиономии, които толкова добре познаваш и обичаш така силно и които тази вечер са заедно. Накуп за първи път, май? Но не и за последен - поне това знам със сигурност. Да казваш наздраве на непознатия, който да се окаже, че всъщност изобщо не е чак толкова непознат. А бе страшен купон, който ще се помни от всички присъстващи още поне няколко дни/седмици... до следващия път. Снимките са изкъртващи!

А аз пак светя. Хубаво го казва това Лори. Е, Лори, точно такава съм вече. Не знам дали е "старата" Бояна, но е щастлива Бояна. :-) Хубави неща са ми в главата и планове, които ми пълнят душичката с мноооого ++++++ заряди. :-))))

Маратонът продължава

noreply@blogger.com (Boyana) — Sun, 26 Apr 2009 11:50:00 +0000

Концерти, концерти, концерти... Напоследък измервам времето само спрямо един или друг концерт. Кога трябва да се купят билети, да се уговорят акредитации, да се взимат интервюта, да се уреждат партньорства - лудница! В един момент пускам автопилота и нещата се случват малко на магия. Напоследък обаче страшни шоута - New Model Army и Pain от снощи и миналата вечер. Супер умора и хронично недоспиване, но много приятни емоции. Преоткриване на музика, правена години преди да се родя, и нов глас за позабравени мелодии...

А промоутърите се надпреварват да обявяват нов и нов концерт. Не знам до кога ще ми стигнат батериите. Вече имам нужда от системата Керс. :D

Да ми имаш проблемите?!

Еееее оооооооооооо!

noreply@blogger.com (Boyana) — Fri, 24 Apr 2009 07:56:00 +0000

(Не)нормалност

noreply@blogger.com (Boyana) — Thu, 23 Apr 2009 21:05:00 +0000

Не съм нормална и ако някой е имал заблуждения до сега, да се плесне по чЕлото и да не си мисли повече такива глупости. Официално! :D

Приятели

noreply@blogger.com (Boyana) — Wed, 22 Apr 2009 11:05:00 +0000

Приятелите ми не са 240, както е отбелязано във Facebook, нито са над 450, както е в MySpace. Мога да ги изредя на (забележете!) двете си ръце и толкова са ми достатъчни. Просто няма такива сладури.

Обичам ви! И теб, и теб, и най-вече теб! :-)

На Flight 666

noreply@blogger.com (Boyana) — Tue, 21 Apr 2009 20:17:00 +0000

Бяхме тази вечер. На кино. За да гледаме филм за и с Iron Maiden. Два часа от и с най-голямата хеви метъл група в света. Безспорно. Изключително преживяване, което е наистина жалко, че се случва само в един ден, само в един час, само на няколко места в страната.

Знам, че конфигурацията ни тази вечер не трябваше да бъде такава. И съжалявам, че се получи точно така. Съвсем откровено казано. Но... Млъквам!

Промени и подобрения

noreply@blogger.com (Boyana) — Fri, 17 Apr 2009 21:02:00 +0000

На прав път май съм поела. Чувствам се по-добре, а и времето успява да ми помогне по-лесно да преборвам слабостите, които напоследък ме налегнаха по-тежко и от зимна депресия. За да се получат обаче нещата, са нужни малко повече усилия от обикновено, та затова - карах колело, след прекъсване от сигурно поне 3 години, прекарвам по-малко време на компютъра, купих си карта за плуване и отново ходя редовно - движа се в рамките на 40-50 дължини за час и се чувствам в чудесна форма, опитвам се да не пропускам да се храня, когато му е времето, и постепенно, надявам се, ще си върна загубените 3-4 кила... Като цяло - създавам си разнообразия. Харча пари и взимам спонтанни решения. Не, че някога е било кой знае колко различно, но в момента май имам доста голяма нужда точно от това.

Направихме приказно пътуване до Солун за Opeth. Наистина незабравимо. С много снимки, усмивки, бързане, направо тичане, 6-часово обикаляне, но с чудесна компания. Убийствен концерт и поредна успешна мисия. Много съм доволна, наистина.

Купих си и нови кецове. Супер са, нали? :-)

Лимитираното издание на No Line On The Horizon гордо стои в секцията при плочите, а аз все по-силно и сигурно потъвам в магията му. Ще е интересно как ще се справя с описанието му тези дни...
Като цяло - доста ангажименти има за свършване, включително и университетски, но те някак си остават встрани от важните ми случки. И май е съвсем логично.

Това е. Май. И той скоро ще дойде. Щом започнах да правя вече планове за рождения ден, значи наистина се оправям. Или поне полагам зверски усилия в тази посока...

No Line

noreply@blogger.com (Boyana) — Thu, 16 Apr 2009 08:17:00 +0000

Това е ГРУПАТА!