Dubito, ergo cogito. Cogito, ergo sum

Испания - очаквания и разочарования, част трета

2024-01-28T16:42:00.010+02:00

Следващото посещение в списъка ни беше двореца Лирия. Да си призная честно след като видях Ескориал бях свалил очакванията си доста ниско. Още повече имайки предвид какво видях като архитектура в Мадрид не очаквах кой знае какво. Но никога не е късно човек да бъде изненадан.

Най-видния представител на тази фамилия е дукеса Алба. Родена María del Rosario Cayetana Paloma Alfonsa Victoria Eugenia Fernanda Teresa Francisca de Paula Lourdes Antonia Josefa Fausta Rita Castor Dorotea Santa Esperanza Fitz-James Stuart Silva и тя беше най-титулованата благородническа особа в целия свят.

(снимка Уикипедия, By Aurora lemos - Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=88671558)

Пред нея Английската кралица и краля на Испания бяха като "бедни" роднини (по отношение на благородничество). Тя притежаваше повече от 50 титли и няма да ми стигне мястото тук за да ги изброя. Била е 14 пъти Грант (най-високата степен на благородничество в Испания). Фамилията Алба получава първата си титла през 1472 и от тогава от бракове и роднински връзки титлите се трупат. Не мога да си представя момента в който някой реши да произнесе всичките титли една след друга.

Дворецът Лирия е на по-малко от километър от кралския дворец, в китно и закътано място. Като начало има градина, не много голяма, но много добре поддържана (поне в сравнение с другите градини, които видяхме). Много зеленина, обгрижени дървета, тишина и спокойствие. Все неща, които няма да срещнете в шумния и забързан Мадрид.

Могат да се видят доста видове растителност, оформени добре и с вкус. Само наличието на тази частна градина трябва да започне да ви говори че иде реч за семейство, което има сериозни финансови възможности.

За разлика от правите и плоски форми на Ескориал тук екстериора е богато украсен, много орнаменти, фризове, капители. Като цяло красота и удоволствие за окото. Прозорците са до долу (френски тип), има китни балкончета.

Навсякъде могат да се видят изящно направени статуи, които са ненатрапчива декорация отвън. Като цяло тежка и красива архитектура, която сякаш подготвя за разкоша вътре.

В ляво полускрито е китно фонтанче, богато украсено със зеленина, метал и камък, статуи и вази, колони и стъпала.

Не като мизерното фонтанче в градината на Ескориал.

За съжаление вътре не е разрешено да се снима, но можете да добиете достатъчна представа как изглежда от сайта на двореца. За чест на организаторите трябва да отбележа факта (за разлика от голяма част от Испания) че тук можете да си изберете слушалки с езика, който най-добре разбирате. Засякох наличието на (освен испански) английски, немски, френски, италиански. Освен това в помещението, което е стартовата позиция, малка сграда в страни от двореца, можете да оставите багажа си в заключващи се клетки. Което се оказа много разумна идея защото вътре в двореца коридорите не са толкова широки и има опасност при едно завъртане да бутнете нещо.

Влизайки в двореца от централния му вход попадате в едно просторно фоайе, украсено със статуи и вази. В ляво е оформен аудио-визуален кът който разказва историята на фамилията. В дясно е библиотеката, но за нея по-късно. Следва изкачване по мраморно стълбище до горния етаж. Мисля няма нужда да споменавам наличието на красиви картини по стените, изящни порцеланови вази, бюстове и статуи (основно на членове на фамилията).

Качвайки се на горния етаж ще ще ви посрещно доста странен план на стаите.

Сякаш има два дълги коридора и на тях нанизани ред от стаи. Според експерти такова подреждане било нормално и прието по времето, когато е строен двореца. Повечето от стаите, отворени за посетители, са тематични, наречени на име на държава или художник, чиито произведения са изложени. Говорейки за художници там можете да видите картини на Тициан, Рембранд, Гоя, Веласкес, Ел Греко, Дюрер, ван Дайк и и ред други (неизвестни за мен имена). Само това стига за да добиете представа какъв разкош е и колко ценни произведения можете да видите там. Мога само да добавя и изложения фин порцелан, изделия от благородни метали, вази от цял свят. Казано накратко красотата ти пълни очите и душата. Само съжалявам че не беше разрешено да се снима... Разходката по този етаж беше продължителна и изпълнена с факти от живота, фамилията, държавите (които аз разбира се не запомних).

Ако трябва да обобщя в едно изречение: това не може да се опише, трябва да се види.

След като обиколихме стаите и слязохме отново на приземния етаж влязохме в още една съкровищница, не толкова лъскава и визуална колкото картините, порцелана и т.н. горе, но не по-малко ценна - библиотеката. Стени, пълни с книги, витрини с документи на фамилията. Тук погледа ми попадна на едно от първите издания на Божествена комедия в оригинал (на тоскански диалект), първото издание на Дон Кихот (третия дюк Алба е Fernando Álvarez de Toledo т.е. фамилия е властвала и там). Там от книги ми се завъртя главата и с огромно удоволствие обиколих няколко пъти. Половинката ми се съсредоточи върху документите сред които имаше грамоти от папи, от крале на Испания, Холандия и къде ли още не. Както и превод на библията, специално и само за фамилията.

С това разходката ни из двореца завърши и ние излязохме препънени с красота и впечатления от видяното. Ако някой от вас има интереси в областта на изящните изкуства това е мястото.

И както винаги - следва продължение

Испания - очаквания и разочарования, част втора

2023-10-08T11:14:00.008+03:00

Тук следва едно много ранно ставане (а тези, които ме познават знаят как не обичам ранните ставания), закуска и отново посещение на забележителност. Това, което отивахме да видим е двореца/манастир Ескориал. Само да вметна че лично аз бях с много големи очаквания, имайки за база дворците във Франция и Италия. Но за това по-късно.

След кратка разходка (това е добър начин за придвижване в Мадрид за по-къси разстояния) до туристическата агенция и разговори със служителите там се събираме малка групичка и поемаме към транспорта. Как да е разбирам защо автобуса е паркирал на такова разстояние от офиса (там има подземен паркинг). Но защо не дойде до офиса да ни вземе, а ние трябваше да изминем доста разстояние, да стигнем до този паркинг и там да се качим. До офиса на фирмата има улици по които може да се мине и би било много по-добре ако автобуса дойде и ни качи от офиса, спестявайки ни маратона. Това е само едно от немалкото неща, които дразнят нормалния човек (фирмата е Julià Travel и не я препоръчвам на никого).

Но нещата не спират до тук. След кратко пътуване стигаме до селището, където се намира манастира. И спираме на паркинга на автогарата. И това при условие че около манастира има много улици и не проблем да ни закарат до там и да слезем близо до сградата. Това само затвърди мнението ми за туризма в Испания, Туристи има, няма туризъм, или поне ориентация за международен такъв.

Манастирът Ескориал разочарова мен, вероятно и вас ще. Няма да видите сгради, украсени с фризове, орнаменти, интересни колони, арки и т.н. Само едни голи, прави и плоски стени с малко прозорци тук-таме и това е. Единственото украшение, което евентуално има са статуите на светци и папи. Правоъгълна форма на сградата, като цяло ъгловати форми и общо взето нищо за което да се закачи окото.

Е, има и някоя друга кула за да не е съвсем плосък покрива и да има къде да сложат камбаните, но това не е нещо толкова съществено. Интересното на горната снимка е това че шестте фигури са на еврейски царе. И съпоставете това с действията на Испанската инквизиция. Това според мен е много показателно за двуличието и алчността на испанските крале, които от една страна почитат царете от библията, но от друга страна са са готови на доста крути действия за да вземап парите на евреите.

Прозорците са повече от скромни и са по-скоро да може да се различи ден от нощ отколкото да осветяват нещо.

Градината към манастира не е малка, но в нея наистина няма какво да се види, има оформени храсти, малко дървета, пътеки и едно мизерно фонтанче, което е по-скоро да има такова нещо отколкото да е за красота или някаква полза. В единия ъгъл на парка има басейн. Но не се заблуждавайте че в него са се къпали. Испанските крале (и кралици) са се къпали един, два пъти в годината (спомнете си Изабелино жълто) и този басейн май е служил само като комарник и (евентуално) източник на вода.

Влизайки вътре не останах учуден от обстановката, сумрачно, подтискащо, стени и картини в тъмни краски. Като цяло нищо, което да погали окото ми и ме привлече да направя цялата вътрешна обиколка. За това просто си излязох и седнах отвън да чакам. И отново видях бързане сякаш имаха да изпълняват плана за петилетката. Благоверната ми искаше да разгледа книжарницата и да си купи книги, но с това пусто гонене и бърз ход (от страна на водачката ни) нема тази възможност. Което е още една черна точка за туристическата компания.

След разходка на бърз ход стигнахме до прословутата автогара за да разберем че транспорта ни е развален. Сякаш шофьора не можеше да провери това предварително и да ни го съобщи за да не бързаме толкова в манастира и по пътя обратно. Водачката (след 20-тина минути) ни съобщи че са извикали кола от Мадрид (в което силно се съмнявам предвид по-нататъшните събития). Заведе ни в едно близко кафене за да се подкрепим и стоплим. И тук отново видях че испанците не разбират какво е международен туризъм. Както се очаква служителите в кафенето не говорят друго освен испански. Но нашата водачка не се сети да ни помогне в комуникацията. Не че не се оправихме, но това си беше нова черна точка.

Шофьорът как да е оправи след половин час транспорта и се понесохме към следващата точка. Това е един монумент на загиналите за Испания. Той не представляваше интерес за нас и ние просто си останахме в колата. Не мога да разбера защо този монумент е включен задължително в програмата след като би представлявал интерес за испанците и малко количество чужденци с по-специални интереси. Всички мои предварителни опити да го пропуснем бяха неуспешни. Което е отново минус за туристическата компания.

След висене тръгнахме и скоро се озовахме отново в подземния паркинг. Чиито асансьори се движат само да първия подземен етаж, но не и до повърхността. Не че 20-тина стъпала са предизвикателство за което си заслужава да се споменава, но все пак. Просто го приехме като поредната недомислица в Испания.

И както предполагате от заглавието, очаквайте следващата част.

Испания - очаквания и разочарования, част първа

2023-10-02T19:10:00.001+03:00

Това пътешествие беше планирано от доста време и ето, дойде момента да го осъществим с моята половинка. Подготовката беше сериозна, проучени бяха доста материали, страници, книги и имайки план го осъществихме.

В началото беше пътуването. Малко по-дълго от поносимата граница, но все пак достатъчно удобно. Пристигнахме успешно в Мадрид, летище Barajas и това постави началото на едно доста интересно и предизвикателно пътешествие. Като начало не мога да кажа много добри неща за самото летище. Да, граничния контрол е автоматизиран, работи добре. Но до тук с добрите новини. Повечето надписи (когато ги има) са на испански, което не помага много на чужденците. Указателите са често неясни и ако не се движите с останалите пътници рискувате да се объркате, замотаете и да си увеличите излишно пътя. Не знам кой е проектирал това летище, но поради неясни за мен причини е решил да го направи огромно. Разстоянията са неприятно големи, има и пътуване с влакче (което е приемливо имайки предвид подобни практики в Мюнхен, Франкфурт и други).

Всъщност повечето време се движиш по едни дълги коридори, направени без много смисъл. Съмнявам се сигурността и мониторинга да са били причината за разстоянията, виждал съм по други летища много по-елегантни и ефективни решения (примерно извитите коридори на Бен Гурион). Подвижните ленти не са достатъчно. Най-сетне поуморени стигнахме до лентите с багажа. И тук имаше едно голямо чакане. Разстоянията си казват своето и докато дойде багажа ни минаха повече от 20 минути. Което е изнервящо и неприятно. Архитектурата беше странна, едни големи лампи с отражатели, които могат да ти докарат и депресия.

След като вече се сдобихме с багажа си излязохме и започнахме комуникация с шофьора, който ни очакваше. И в този момент се сблъсках с реалността в Испания. Там има туристи, но е пресилено да се каже че има туризъм. Единици са хората, имащи някакъв контакт с туристи и знаещи друг език освен испански. Освен това нашия шофьор беше от Колумбия и от тук започнаха постоянните ни срещи с емигранти от много крайща на света, започвайки от цяла Южна Америка, през Източна Европа, Китай, Индия... Големият проблем е лошото им владеене даже и на испански или ако са от Америка много странния им език, който се оказва доста далеч от познатия ми испански. Добре че шофьора ни знаеше къде отиваме и пътуване до хотела макар и не кратко не беше свързано с особени премеждия.

Следващото с което се сблъскахме и потресе личното ми естетическо чувство беше смесицата на стилове. Аз разбирам че в земите на Испания са оказали влияние много култури и стилове. И това си личи по многото ориенталски елементи в архитектурата под формата на сводове, прозорци, орнаменти. Но испанците (поне в Мадрид) смесват стиловете в съседни или много близки сгради. До Кралската Опера изпълнена в елегантна смесица на стилове можете да видите строгите прави линии на съвременен хотел от стъкло и алуминий. За мен би било нормално да има отделни квартали, подчинени в по-голяма или по-малка степен на някакъв стил, но тук какафонията е пълна.

След кратка почивка ин разопаковане се насочихме към следващата ни цел, ресторант Ботин. Това според Гинес е най-стария ресторант в света. Но вие не очаквайте някаква фенси сграда, тълпи туристи, нещо голямо, внушително. На външен вид това е една стара, с нищо незабележителна сграда.

и само надписа може да подскаже че това е нещо интересно. От вътре Ботин изглежда като стара, задушевна кръчма. Подозирам че това е търсен ефект и мога само да похваля собствениците че са се справили много добре със задачата.

След като се разположихме на масата се огледах и забелязах че поне половината от гостите са местни хора, а не туристи и просто са дошли да вечерят. Това създава много приятна атмосфера в която човек да се отпусне и да се наслади на храната. За чест на управителите ресторанта има меню и на английски, което определено ни беше от полза при избора.

Както се вижда ресторанта не предлага 10 страници ястия, но избора е достатъчно разнообразен за да задоволи и по-капризни клиенти като нас. Сред ястията имаше даже и печено прасенце-сукалче (което не избрахме по разбираеми причини). Аз заложих на телешко, половинката ми на пилешко като подкрепихме вечерята със съответно червено и бяло вино. Там се предлагаша много удобни половинки вино. Все пак не е задължително да изпиеш цяла бутилка или да налагаш на партньора си какво вино ще се пие.

След като хапнахме добре се насочихме бавно и спокойно към хотела. И наистина се оправда факта, за който всички пишат - това че испанците излизат навън след залез слънце и тогава за тях започва живота. Улиците бяха пълни с хора, които се разхождаха или се запътваха към някое заведение.

И както предполагате от заглавието, очаквайте следващата част.

За формите и администраторите

2010-05-14T08:38:00.000+03:00

На няколко пъти получих информация за работа от една голяма фирма. Но кой знае защо формата изглеждаше леееко странно. Оставям нещата без коментар:

Dear [[RCPT_FIRSTNAME]] [[RCPT_SURNAME]],

Please find below all positions newly available with XXXXXXXXXXX, which match one of your job search agents.

Best regards,
[[COMPANY]]

PLEASE DO NOT REPLY TO THIS EMAIL; IT IS SYSTEM GENERATED AND YOUR REPLY WILL NOT BE RECEIVED.

----------------------------------------------------------------

Position title: [[JOB_TITLE]]
Reference no.: [[REFERENCE_NO]]
Career level: [[CAREER_LEVEL_EXT]]
Job type: [[JOB_TYPE]]
Business unit: [[DEPARTMENT]]
Location: [[LOCATION_DETAILS]] ([[LOCATION]]) Position found by search agent: [[SEARCH_AGENT_NAME]] Further information and application: [[JOBS_URL]]

Веселба

2010-05-06T21:14:00.001+03:00

Малко да се посмеем
http://irishsoccerinsider.wordpress.com/

Дъблин – Градът (продължение)

2009-10-18T11:20:00.000+03:00

Следствието от големия град е градския транспорт. А тук той е доста добре огранизиран. Има няколко линии на метрото, две линии на трамвая. Нека фактът че са толкова малко не ви заблуждава, линиите са много дълги и покриват почти целия град и при големите скорости с които се движат не е проблем доста бързо да стигнеш до местоназначението. Но интересното са автобусите. Тук има много линии, кръстосващи целия град, движещи се на прилични интервали. Това, което би впечалило един чужденец (но не и британец) е факта че тук автобусите са двуетажни. С височина повече от четири метра, те се носят като лодки с голяма скорост както по широките булеварди, така и по тесни улички. Не знам какви изисквания има към шофьорите им, но майсторското им управление е наистина на висота. Освен това доколкото усещам и самите автобуси са много маневрени, което си е необходимост в теи тесни и криви улици. Интересен е факта че имат само една врата, отпред при водача, но това като че ли е следствие от начина на плащане. Влизайки в автобуса трябва да платиш транспорта. Можеш да го направиш по няколко начина: кеш, но само с монети като обявиш на шофьора до коя спирка си, защото цената зависи от броя на спирките, които ще пропътуваш. Ако нямаш точна сума получаваш една бележка с остатъка, която можеш да осребриш когато искаш в централното бюро на фирмата-превозвач. Можеш да пътуваш с билети, които отново се купуват от централното бюро. Все още не съм разучил идеята на тези билети, но за сега и не проявявам интерес в тази насока. Третия начин е със смарткарта, която е за 30 дни, всички линии на автобусите, има и такива, които включват метро и трамваи, но аз нямам нужда от такава за момента. В момента се разкарвам именно със смарткарта и е много удобно, не се налага да нося един джоб монети за да съм сигурен че мога да си платя транспорта. На втория етаж на автобусите не се допускат правостоящи, което е много разумна идея, защото при някой от завоите можеш да излетиш към стъклото колкото и здраво да си се хванал. Ако автобуса е пълен, шофьора въобще не спира на спирките, освен ако няма някой за слизане. Ако никой не натисне бутона за да покаже че иска да слезе и никой на спирката не махне с ръка автобуса просто подминава и продължава нататък. Спазването на разписанието е малко условно защото още не мога да схвана какво точно означават времевите таблици по спирките. Както в Чехия на спирките не се пуши. Не съм видял какви са глобите, но и се опитвам да спазвам правилата. Като цяло транспорта е добре уреден, покрива всички квартали и ходенето до спирката обикновено не надвишава стотина метра, изключая крайните квартали.
Вчера си направих разходка до морето. За щелта избрах едно пристанище, което се оказа на 15 минути с автобус от мен, в квартал на Дъблин – Dun Laoghaire. От тук тръгва ферибоот до Уелс, Holyhead, който прекосява разстоянието за само два часа (този, който пътува от Дъблин до Ливерпул се разхожда 6 часа) и освен това приема пешеходци. С една дума както си маам гаци мога да си купя билет и да се кача на ферито и да стигна Великобритания. Разбира се пристанището не е само за ферибоота, има пристани за яхти, много яхти. Има и сух док за ремонта им, където можеш да позяпаш основно ветроходни яхти. Изградени са две стени, които почти затварят пристанището и осигуряват спокйни води за яхтите и ферибоота. Като цяло беше интересно и не чак толкова впечатляващо. Снимки от пристанището можете да видите тук.

И както винаги – следва продължение

Дъблин – Градът

2009-10-11T11:22:00.000+03:00

Това, което се набива първо в очи е че Дълин е много голям. Не толкова по население, колкото по площ. Това е лесно обяснимо като се вземе предвид факта че повечето къщи и сгради са на два етажа. Това важи и за обществените сгради, магазини и подобни. Единствено в центъра на града и бизнесцентровете могат да бъдат видени по-вече етажи. Това е хубаво, защото позволява на повече зеленина да се промъкне и извиси. А зеленина има наистина много. Не напразно наричат Ирландия Изумрудения остров. Из кварталите няма да срещнете (поне не толкова често) улици с еднакви сгради както във Великобритания, което прави градът по-разнообразен и не толкова объркващ. Центърът на града е странна смесица на архитектурни стилове, от тежкия имперски стил от времето на кралица Елизабет, до стъкло и алуминий. Но тук като че ли нещата са омекотени и не ме дразни както беше в Бърно.
Следващия факт, който няма как да не отбележа са кривите улици. И това не важи само за малките квартални улици, но и за широките улици в града и около него. Това се обяснява лесно с исторически причини и неприкосновеността на частната собственост. Посто улиците са били такива преди сто и повече годни и никой не мисли да ги изправя. Дали е добро или лошо нека всеки сам прецени. Говорейки за улиците няма как да не отбележа един факт – тук няма номера на къщите. Има имена. Разбира се има и изключения, но много редки. Това може да е много объркващо за чужденеца (понякога и за таксиметровеите шофьори), но явно хората са свикнали с имената и нямат (отново) интерес и/или желание да променят статуквото. Друго забележително са излетите от бетон тротоари (а и някои улици). Както можете да забележите на снимките бетона се изглажда, подравнява, оформя с желание и прецизност и освен функционален и здрав е и достатъчно естетичен.
Съдейки по квартала в който живея градът е чист. Разбира се почти постоянния вятър не помага много за чистотата, но ако трябва да го сравнявам с Баку, то тук нещата са в порядъци по-добре. Освен това никой (почти) не си разрешава да хвърля боклуци по улиците и въпреки факта че има много малко кошчета по улиците е чисто. Не знам дали големите глоби за нещо, хвърлено на улицата са дали своя ефект или просто хората са съзнателни, но е чисто. Е, не бих сравнявал чистотата с тази на Рен или Суонзи, но да не забравяме че това е столица, а както съм забелязал всички столици са малко или повече мръсни.
Галерията със снимки можете да видите тук

И както винаги – очаквайте продължение

Дъблин - Пътуването

2009-10-01T10:58:00.000+03:00

Историята започва на Софийското летище. Бях силно почуден от загражденията заради, както по-късно научих, козирката на прехваления Терминал 2. Не стига че са странни, но са и грозни и безкрайно неудобни и тесни. Защо не можем да спретнем нещо малко по-нормално и функционално?
Пристигнах доста по-рано и за мое щастие check-in-а беше отворен и с удоволствие се освободих от задължението да мъкна двете чанти със себе си. Успях да се уредя с двете бордни карти и то с места до пътеката (май страдам от някаква форма на клаустрофобия). След известно размотаване най-сетне се качихме на самолета и там се убедих във впечатлението, което добих на будапещенската автогара – а именно, че унгарките не се славят с кой знае каква красота. Може да са секси или страстни (нямах възможност да го проверя на практика), но красота – не. Полетно време – един час, някакви фъстъчки и сокче, нищо интересно. Е, похвално е че пилота не кацна като пилотираща маймуна, а доволно гладко и спокойно. Даже спирането мина без особено ускорение. След слизане от самолета следвашо обикаляне из разни коридори докато се стигне до транзитна зала. Знам че тези лабиринти се правят с цел скрийнинг, но този факт не ги прави по-малко досадни.
След кратка разходка из транзитна зала отбелязах няколко притеснителни факта: никъде не се пуши, има само три магазина на кръст и две кафенета. Това че имаше безплатна WiFi връзка не може да компенсира предишните факти. Отгоре на всичко опита ми да си купя музикален диск с унгарска музика (Руби Лакатош и/или чардаш би било перфектно) се увенча с неуспех поради факта че на летището не се продава никаква музика. Ще го преживея, но явно няма да се уредя с някакъв сувенир от летището на Будапеща. Разхождах се, проведох няколко чата през скайпа, послушах музика и хайде на следващия самолет.
Този път сред инструкциите имаше и как се слага и оперира със спасителна жилетка. Какво да се прави като ще минаваме покрай или пресичаме голям воден басейн (даже два в този случай). Унгарците минават накратко с видеофилмче, тримерна анимация, в която доста от движенията и фигурите бяха доволно неестествени, но не прекалено. Този път хапването беше някакъв мижав сандвич, сок и кафе. Не че бях толкова прегладнял, но явно за толкова път толкова се полага. Този път положението на седалката ми беше такова че можех да си изпъна краката доста напред без да се притеснявам от нищо. И след два часа и половина кацнах в Дъблин, следваше обичайния лабирин за пристигащи, преминаване на граничен контрол като европеец – лична карта и 15 секунди за анализиране дали не е фалшива и дали е моя, малко чакане (десетина минути) за багажа, кратък път за излизане и такси. Там се оказа че си има нарочни служители, които се грижат за реда при такситата, насочват, помагат и т.н. Метнах се с багажа си, тръгнахме, но пътя, който последва надмина всички ми очаквания – 50 километра. На картата ясно се вижда че летището е в северната част на Дъблин, а квартала, където е хотела ми в южната, но не очаквах да е толкова далеч. Добре че имах телефона на съдържателката иначе шофьора нямаше добра представа къде трябва да отидем. И след кратко обикаляне пристигнах жив и здрав на мястото, нанесох се, изслушах обясненията на съдържателката (словоохотлива дама над средна възраст) и блажено заспах приключвайки един 3000 километров пробег.
И както обикновено – чакайте продължение

П.П. Ето и първата галерия от Дъблин: http://picasaweb.google.com/rninov/Dublin30092009?feat=directlink

Fun, fun, fun

2009-09-25T12:29:00.000+03:00

Very interesting post in Wired magazine
www.wired.com

Първи резултати от Oracle+SUN

2009-09-15T23:34:00.000+03:00

Снощи, 15.09 присъствах на доста интересна презентация, водена от Лари Елисън (Oracle) и Джон Фоулър (SUN). В типичния за Лари експресивен стил бе представена една система, съчетание на хардуер и сротидж на SUN и софтуер на Oracle. Системата има 400 GB RAM памет, 5 TB FlashFire кеш на рак и поддържа един милион random I/O операции. Само по себе си това число е огромно. И съчетано с infiniband 40 Gb/s мрежови и сторидж комуникации става още по-впечатляващо. И като черешката на тортата компресията в паметта (на ниво база данни) успява да вкара in-memory транзакции в границите на 15 терабайта. Българската следа бе под формата на споменаване на МТЕЛ като една от фирмите, където е инсталирана такава система. Доста бе наблегнато на безпроблемното разширяване на системата чрез просто добавяне на втори, трети и т.н. ракове. И всичко това за скромните около 2.3 милиона долара.
П.П. Малка корекция, цената, посочена от мен е за два рака

Next round in process of SHA-3 selection

2009-09-15T20:10:00.000+03:00

According to the NIST site are chosen candidates for second round of SHA-3 competition: BLAKE, Blue Midnight Wish, CubeHash, ECHO, Fugue, Grøstl, Hamsi, JH, Keccak, Luffa, Shabal, SHAvite-3, SIMD, and (my favorite) Skein
For more info take a look here: http://csrc.nist.gov/groups/ST/hash/sha-3/Round2/submissions_rnd2.html
More info about Skein: http://www.skein-hash.info/

Нов стандарт 802.11n

2009-09-14T10:07:00.000+03:00

Стандарта 802.11n вече е утвърден: http://www.businessweek.com/the_thread/techbeat/archives/2009/09/at_last_ieee_ap.html

Защита на домашна WiFi точка на достъп

2009-09-08T16:08:00.000+03:00

Ето един индиректен диалог, който може да помогне да постигнете максимална сигурност на вашата WiFi AP

Човек1: I use a 63-character fully-random (generated) password, stored in a TrueCrypt volume on a flash drive that's only ever plugged into the machine when that password is needed. (Pretty much just because I haven't had much else of importance to put on that particular one yet.)

Еее, само това ли? Тц,паролата за Truecrypt volume-a трябва да се пази на втора флаш памет криптирана 3 пъти с Rijndael-256 с различни ключове (жертвайки 256 бита заради една потенциална meet-in-the-middle атака,уви). Полученото се xor-ва с one-time pad, който се пази на трета флашка, хардуерно пригодена да се саморазрушава след четене и при опит за изваждане на паметта. Тази флашка се пази в сейф с половин метър дебели титанови стени, 5 различни комбинации за отключване на 5-те ключалки, в помещение с биометричен достъп и жива охрана от зли гадове с калашници и естествено 24/7 видеонаблюдение. При компрометиране на ключа или ако един път се наложи да се изчете третата флашка, следва процеса на rekey-ване и подмяна на целия персонал. Всичко е екранира с дебела решетка да не изтече някоя издайническа вълна и от NSA да не разберат ултра-секретния ключ!

САМО ТАКА СЕ ЗАЩИТАВА АДЕКВАТНО ДОМАШНА 802.11 МРЕЖА!!! :)

Човек2: Забрави подробности със саморазрушаване на ключа при повишаване на температурата и напълно непрозрачните тройни вакуумни прозорци с рефлексно покритие

Човек1: Разбира се собственика на АП-а трябва да има също така един изкуствен зъб пълен с цианид, когато го заловят лошите да го друсат и бият докато каже ключа, да предпочете героичната смърт и да схруска зъба. Тайните на домашната мрежа не бива да стават достояние на злите хакери в никакъв случай!!!

Българи-юнаци

2009-09-01T19:14:00.001+03:00

По данни от българската бридж федерация в момента България е на първо място в класирането на световното първенство в Бразилия. За повече информация:

Денят на Уиртланд

2009-08-16T19:04:00.000+03:00

Макар и със закъснение искам да поздравя всички уиртландци с националния празник: http://tinyurl.com/pt5xdr

Lorem Ipsum или как никога не е късно да станеш за резил

2009-07-13T17:17:00.000+03:00

Лорем Ипсум е много полезен инструмент, но човек трябва да е нащрек за да не попадне в смешна ситуация. Както тази фирма:

Българи, юнаци

2009-07-13T12:53:00.000+03:00

Сега е един от малкото напоследък моменти когато се почувстваш горд че съм българин. Нашите волейболисти хапнаха в събота и вчера отбора на Куба за закуска. След 3:2 в събота вчера кубинцитя бяха отстреляни с 3:0. Браво, гордея се с вас, момчета

Новините

2009-07-04T08:15:00.000+03:00

Разбирам желанието на някои медии да наблегнат на някоя новина, но dir.bg са намерили много оригинален начин да го направят :)

Tradittore traduttore

2009-05-29T15:01:00.000+03:00

Аз никога не съм вярвал много на преводаческите програми, но този случай просто ми събра очите. Съдете сами:
Оригинал: У меня есть знакомая обделенная умом очень жестко, и назвала своего кота "писей". Когда я с ней познакомился (я не знал как зовут кота) она с довольным видом мне сказала:
- А я сегодня писю побрила!
0_о Я в а*уе стою смотрю на нее, она видимо не догоняет сказанного, минуты две молчания и сообщает:
- Это так кота звать... извращенцы вы все мужики!...
Превод:
Имам един приятел, но е силно в неравностойно положение, както и името му котка "pisey. Когато се запознах с нея (аз не знам името на котката), че е доволен от вида ми каза:
- "Аз днес обръсна pisyu!
0_o аз съм в * UE устои гледаш я, и тя вероятно не е това, което улов, две минути на мълчание и каза:
- Това е така нареченият котка ... deviants момчета ...

(Tradittore traduttore - преводачът е предател)

Шах

2009-02-27T14:41:00.000+02:00

Браво Веско, браво Топалов. Никой не се е съмнявал в твоята победа. Желая ти успех и срещу Ананд

Сбъркана държава

2009-02-08T19:46:00.000+02:00

Винаги съм подозирал че сме сбъркана държава, но последната случка ме убеди безпрекословно в това. От известно време МТел са пуснали една кампания за отказ от хартиени фактури. Похвално, природата трябва да се пази. Но се оказа че моите похвали са напразни. Решавайки да се откажа от хартията (не че печеля нещо, аз СМС-и не пращам) използвах момента в който плащам сметките и заявих желанието си. След което момичето на гишето се мота известно време и ми донесе лист хартия, който да попълня. Значи за да спестим трябва да ползваме още хартия? Къде му излиза сметката. Да не говорим че МТел можеха да се поодпуснат не само с СМС-и, а и с примерно награди, томбола, минути. И черешката на тортата беше че мадамата ми предостави листа да съм си го попълнел сам сякаш ми нямат всички тези данни в CC&B базата.
Аман от криворазбрани инициативи

Мис Уитрланд Miss Wirtland

2009-01-31T15:06:00.000+02:00

Българката, регистрирала се като Анелия е победителка в конкурса Мис Уитрланд (Wirtland). Уитрланд е първата суверенна виртуална държава. За повече информация виж публикацията в The Times of Wirtland

Нов блог/New blog

2008-09-10T10:50:00.001+03:00

Спретнах си нов блог, този път изцяло с техническа насоченост, UNIX и Linux. Ако някой се интересува може да го разгледа тук: http://it.toolbox.com/blogs/unix-swing
I establish new blog, this time only technical, directed to UNIX and Linux. If you interest you can see it here: http://it.toolbox.com/blogs/unix-swing

П.П. Явно има някакви проблеми с host-bg.info, така че вероятно линквете към галериите не работят

Братислава – градът (продължение)

2008-08-11T09:23:00.000+03:00

Вече разбрах на какво ми прилича Братислава – на едно голямо село. Е, не съвсем на село, но така е думата. По-скоро на старо градче, обединено с околните, позастроени с блокове, села. И за да не съм голословен си разрешавам да ви представя документирано под формата на снимки житните полета и горички, които трябва да премина за да стигна до квартала в който е квартирата ми. Преди доста време една колежка, прибирайки се заедно от вестника, споменаваше че живея в трети картофен пояс на София. Е, Ваня, сега живея вероятно във втори житен пояс на Братислава. И не знам що за архитекти е има градът през годините, но май в центъра е кът да се намери права улица и най-вече правоъгълно строително петно. Почти всичко е под формата на триъгълници и дъги, което не е толкова зле, но понякога дразни, особено когато си нов в града и се опитваш да се ориентираш. Не е много по-различно положението и в по-крайните квартали, но поне не е до такава степен фрапантно.
Друго, което ми се наби на очи (отново) е нещо, което не мога да определя: липса на пари, на организация, на приоритети и кой знае още какво. Звучи почти в стила на Бекет вида на новите и лъскави сгради на банки, застрахователни компании и подобни и съседни до тях олющени, запуснати, прашасали, надраскани с графити сгради. Щом и на президентството се намират олющени прозорци, небоядисвани вероятно от времето на социализма, какво ли да очаквам другаде. Странно е това противоречи – интересни скулптури (някои с прекалено перверзен вид), туристи, магазини за луксозни стоки, четиризвездни хотели и редом с тях стари порутини, вечни строежи, трамвайни линии, потънали в разбития асфалт и равни и гладки пътища, от да го наречем европейси вид.
Но едно не мога да отрека – местните архитекти имат чувство за формата и интересни, сладки и красиви хрумвания по отношение на оформлението. В повечето случаи заоблените форми са на почит, което обаче не пречи да са фенове и на конзолните такива. Вярно че става по-сложно и (вероятно) по-скъпо, но крайният резултат хваща окото. Заслужава си да се отбележи и сремежа новите постройки да се издигат доста по-нависоко от съществуващите, вероятно като стремежа на хората да се откъснат от миналото си. Адмирациите ми спечели една сграда, предлагаща офиси по наем, но построена в сила на замъците от преди 200-250 години. Вярно че изглежда прекалено светла за да е толкова стара, но пък е интересна и предизвиква усмивки у хората.
И връщайки се на тезата си за селото мога само да я затвърдя, защото при разходките си не открих големи музикални магазини и книжарници. Даже Бърно, което не е столица и има по-малко жители, може да се похвали с такива заведения в пъти по-големи от местните. Като гледам май народния театър в Бърно е по-голям от този в Братислава. Дали на хората не им остава време за четене, слушане на музика и изобщо културни забавления ми е малко трудно да съдя, но всичко това не знам защо само затвърждава мнението ми за голямото село. Но по тази тема мисля по-пространно да словослагателствам по-нататък (ако или когато стигна до нравите :-)
И както се очаква... следва продължение

Братислава – градът (продължение)

2008-08-05T11:36:00.000+03:00

Реших че уикенда е прекрасно време за разходка, а и не ми се висеше затворен в стаята. Така че реших да опна пергели и да видя що за град е това. И естествено тръгнах по познати маршрути. Които обаче ме доведоха до непознати места, а именно стария град. Не знам колко стара е Братислава, но, изключая крепостта на хълма, стария град ми изглежда на неповече от 300-400 години. Видях че Моцарт е живял тук, както сигурно и стотици други световно известни и неизвестни люде. Това, което ми хареса беше че къщите са поддържани и то добре. Уличките са чисти, има знаци, указващи направленията. Но това, което развали впечатлението ми беше факта, че на почти всяко възможно място е изникнало кафене, ресторант, магазин и какво ли още не. То хубаво да сложиш няколко магазинчета със сувенири за да привличаш туристите и кафенета за да има къде да си починат, но това беше просто прекалено. Буквално приземния етаж на всяка къща беше преустроен в нещо. Разбирам да продаваш сувенири, свързани с човека или събитието от къщата, но това, което видях премина всякакви разумни граници. Дразни. От друга страна не може да се отрече наплива на туристи, различих чехи, немци, австрийци, унгарци, англичани, италианци. Космополитна и относително културна тълпа. И както се разхождах за мое удивление стигнах до Чешкото посолство, свързано с уникални спомени за мен. Тогава осъзнах наистина колко е малък града, факт в който колегите ми ме убеждаваха, но ми беше трудно да приема.
И отново се затвърди мнението ми за контрастите в града. Малки, подредени кътчета следват строителни площадки, които пък граничат със запуснати къщи. Красиви кокетни градинки са сякаш притиснати от сивотата на околните сгради и този дисонанс се набива в очи. Даже сградата на Президенството изглежда някак неугледна и захабена въпреки интригуващата архитектура от старо и по-ново време. То не че нашето Президенство е много представително, но поне има строг, подреден и чист вид, какъвто подобава на подобна институция. Сигурно има нейде в Братислава и райски кътчета на спокойствие и ред, зеленина и чистота, но още не съм ги открил. Доста често чистотата по улиците е далеч от представата ми за поносимо, разбира се, не забравям че това е столица, а всички столици са мръсни, но тук често се преминава невидимата граница между замърсено и мръсно. Като цяло цяло градът е по-скоро място, където да работиш, но не и да живееш (особено в центъра). Склонен съм да се съглася с един колега, който си мечтае да живее в селска къща, нейде по-далечко от града, даже и ако му се налага всеки ден да пътува час до работата си.
Друго, което се набива на очи са многото реклами. Буквално всяка възможна площ е покрита с тях. Рекламира се всичко, от малки магазинчета и гуми втора употреба до гиганти като и Нокия и Икея. Транспаранти и билборди, табелки, спирки, нищо не е пожалено. Разбирам че бизнеса процъфтява, но е прекалено...
И както винаги ще... следва продължение

П.П. И накрая още една галерия: Братислава 2