Творения и Вдъхновения

Забавни буркани с идеи

noreply@blogger.com (Unknown) — Fri, 10 May 2013 11:07:00 +0000

След двумесечна пауза беше време блогът да се посъбуди - най-после почувствах нуждата и вдъхновението за публикация. Преди да продължа, да успокоя загрижените, че всичко е наред и че мълчанието тук не бе свързано с никакви необичайни ситуации, преломни моменти или извънредни проблеми. Нищо подобно. Просто нужда от почивка и от малко размисъл в посока искам ли този блог да го има и ако да, накъде да поеме. Не обещавам, че следващата публикация няма да следва ритъма на двумесечните паузи, но пък обещавам, че ще пиша винаги, когато почувствам вдъхновението за това. Рапорт даден :)

Повод за днешната публикация е една много вдъхновяваща идея от блога Мer Мag за забавни буркани с идеи:

Съвсем накратко замисълът на проекта се състои в следното: избирате няколко категории - например "Да отидем...", "Да направим...", "Да хапнем", свързани с местата, които искате да видите, нещата, които искате да направите, и храните, които искате да приготвите, и отделяте по един буркан за всяка от категориите. Украсявате го по свой вкус и поставяте във всеки от бурканите листчета с идеи, свързани с всички онези интересни места, които искате да видите, храните, които толкова отдавна искате да опитате, или проектите, които планирате, но така и не се залавяте с тях. В началото на всяка седмица избирате по едно листче от от бурканите и се заемате да "изпълните задачата".

Особено ми харесаха малките детайли в осъществяването на замисъла - като снимките на отделните задачи и залепянето им в календара за месеца.

За миналото

noreply@blogger.com (Unknown) — Mon, 04 Mar 2013 09:43:00 +0000

Тази сутрин, докато отивах на работа, минах покрай сградата на детската градина, която е посещавала майка ми като дете. Днес сградата е изоставена и пуста – отдавна не се оглася от детски гласове и смях. Но минавайки покрай нея и вглеждайки се в прашните прозорци, през ум ми мина колко бих искала само за няколко минути да се озова в миналото – в дните, в които майка ми е била дете. За секунди да надзърна през прозорците и да видя децата, които днес вече отдавна са възрастни. Да наблюдавам какво се случва, да чуя гласовете, да усетя атмосферата.

Уви, няма как да се случи, но това ме накара да се замисля за нещо друго.

Често съм се питала какво ценно откривам в скрапбукинга и в другите проекти, които носят в себе си идеята за моментите, за тяхното запазване и съхраняване.

И днес осъзнах, че ме привлича неустоимо идеята за миналото.

Много често, като дете си мечтаех за машина на времето(явно и в момента продължавам да го правя) – такава, която да ми позволи да надниквам в отминали моменти. Просто като наблюдател, за малко, от любопитство. Когато чета за средновековието, си мечтая да се озова там. Когато стане въпрос за някоя историческа личност, през ум ми минава мисълта колко бих искала да я видя на живо, в една съвсем обикновена, делнична ситуация. Или да се върна към живота на моята прабаба, да надзърна в стаята, да чуя шумовете, да усетя аромата на ястие, готвено преди толкова много години…

И може би точно това неустоимо любопитство към миналото намира израз във всички мои албуми, страници и проекти. Ако успея да запечатам някаква частица от настоящето. Ако успея да уловя настроение, случка, късче ежедневие. Ако някой ден аз, или децата ми, или децата на техните деца могат да се пренесат за момент в моето, тогава отдавна отминало, настояще. Ако затворят очи и си представят делник, ако усетят аромати, чуят глъчка, ако се върнат за момент в това, което се случва днес и го почувстват със сетивата си... И това благодарение на думите, на снимките, албумите и страниците – то тогава всичко придобива много по-дълбок, истински смисъл.

Тези дни...

noreply@blogger.com (Unknown) — Sat, 02 Mar 2013 09:43:00 +0000

... опитвам да превърна публикациите в блога в част от ежедневието си, но, уви, в повечето случаи безславно се провалям. За сетен път се убеждавам, че когато имам твърде много друга работа, дори и да успея да открадна малко свободно време, в това свободно време не успявам дори да събера мислите си, камо ли да напиша нещо смислено и вдъхновяващо. За съжаление със сигурност - поне до началото на лятото, положението ще е такова.

... с удоволствие изгледах тази част от телевизионно предаване, посветена на книгата Elevate the Everyday на Tracey Clark (чудесна книга, между другото - четох я на Kindle, но със сигурност удоволствието ще е още по-голямо, ако я държах в ръцете си). Илюстрация за смисъла на проекти като 365 дни и Project Life. За снимките, ежедневието, рутината и вълшебството, което можем да открием в обичайните неща.

... преглеждам блоговете, които следя, и трия тези от тях, които не ме вдъхновяват. С леко съжаление установявам, че все по-малко стават блоговете за картички, които следя. Сякаш светът на картичките изгуби своето вълшебство - да, може би е все по-цветен, но и все по-еднообразен. Едва ли точно аз съм в позицията да критикувам - не съм правила картички от месеци... Всъщност може би причината е точно в това, че човек открива своето вдъхновение там, където го търси. И може би аз имам нужда от почивка от точно този свят. Сякаш се преситих.

... открих книга, която може би ще поръчам - An Illustrated Journey: Inspiration From the Private Art Journals of Traveling Artists, Illustrators and Designers

... и две интервюта, които ме накараха да се замисля за начина, по който се грижа за себе си - What Self-Care Really Means To Me и Self-Care In The Real World.

What Self-Care Means to Me

Видео - първите седмици от албума Project Life

noreply@blogger.com (Unknown) — Sun, 24 Feb 2013 05:52:00 +0000

Ако искате да гледате клипа с по-добро качество, съветвам ви да го направите в You Tube.

Покани за рожден ден - нов вариант

noreply@blogger.com (Unknown) — Sat, 16 Feb 2013 08:04:00 +0000

Поканите за рожден ден, които бях публикувала преди време, продължават да бъдат сред най-търсените публикации в блога. Радвам се, че са от полза за някого и реших да направя още един вид. Този път на един лист с формат А4 има четири покани. Единственото, което е нужно, е да се сдобиете с бял, гладък картон и да ги разпечатате от файла във формат pdf, който може да откриете тук.

Хубав празник на всички, които са попаднали на тази публикация именно по повод рождения ден на някой малчуган!

За думите, очакванията и визиите

noreply@blogger.com (Unknown) — Fri, 08 Feb 2013 08:00:00 +0000

Ако напиша още веднъж, че онлайн-класовете са ми слабост определено може и да стана досадна. Но пък е факт и добро въведение за днешната тема, свързана точно с онлайн-класовете.

Вече трета поредна година се включвам в класа на Ali Edwards - One Little Word. Идеята на класа и концепцията на проекта е свързана с това да избереш една дума - своя дума на годината.
Дума, свързана с това, което искаш да ти се случи през предстоящите месеци, с това, което искаш да превърнеш в част от живота си, дума, която те вдъхновява или ти дава мотивация.
Вече трета поредна година избирам своя дума. Дали има ефект или смисъл... не знам. Всъщност със сигурност има, но е трудно уловим с думи.
Първият ми избор преди две години беше думата SUCCESS/успех, после SLOW/бавно, тази година JOY/радост.

Преди да продължа ми се иска да направя едно уточнение - да, знам, че може би леко дразня част от читателите си с английските думи, които неизменно са част не само от поздравленията на картичките ми, но и от всички останалите проекти, с които се заемам. Не възнамерявам да се извинявам за този факт или пък да се чувствам виновна, но все пак ще обясня, че го правя, защото просто така ми е по-удобно. 90 % от блоговете, които следя, са на английски език, всички онлайн-класове, в които се включвам, са на английски език, материалите, които използвам, са направени от английски/американски производители. В съзнанието ми често се смесват българските думи с английския им еквивалент. Така че използвам и ще продължавам да използвам български и английски думи в проектите си без притеснения и угризения. Самият факт, че пиша блога си само на български език е достатъчно показателен за искреното ми уважение към българските читатели. А останалите, които се чувстват засегнати - съжалявам, но наистина това е просто моят начин.

В края на всяка година имах усещането, че не съм избрала точната дума, че съм сбъркала или че дори съм избрала точно противоположната дума на тази, която е трябвало да избера. Миналата година, която уж трябваше да бъде бавна и лежерна, беше толкова трескава, забързана и изпълнена със събития, че се смеех на иронията на избора си. Но после, от перспективата на времето осъзнах, че може би наистина съм избрала точната дума. Сякаш предусещайки забързаността на ежедневието си, съм избрала думата, която да ми напомня да съм по-спокойна, по-умерена и в крайна сметка да не бързам толкова...

И тази дълга предистория беше, за да ви представя колажа, който направих този месец. В класа на Али Едуардс всеки месец има по един урок. Този за февруари беше да направим vision board - колаж от снимки, които олицетворяват за нас избраната дума.

Не купувам много списания, а и не обичам да ги пазя за вечни времена, затова реших да направя моя колаж дигитален и след това да го разпечатам. Отворих страницата си в Pinterest и избрах онези снимки, които олицетворяват по някакъв начин представата ми за радост. Получи се колаж, който наистина много ме радва и ми се прииска да споделя с вас.
На снимката горе е в дигиталния си вариант, а ето как изглежда, разпечатан и поставен в албум:

А вие бихте ли избрали своя дума на годината?

Project Life - началото

noreply@blogger.com (Unknown) — Wed, 06 Feb 2013 13:34:00 +0000

Може би трябва да започна тази публикация с уговорката, че наистина се питам доколко и дали има смисъл от публикациите за Project Life и колко са реално хората, за които този проект би представлявал интерес. Всъщност може би не зададох правилно въпроса - дори и интересът да е факт, при положение, че да се снабдиш с продуктите за проекта в България е трудна мисия, естествено е да се запитам за кого тези публикации наистина ще бъдат полезни и интересни.

Но пък това е проект, който така е грабнал вниманието ми и който в този момент ми се струва толкова смислен и важен, че все пак искам да пиша за него - макар и непознат, и непопулярен, с надеждата да окуража някого да намери своя начин да опита.

Бях решила да се заема с проекта още в края на миналата година. Първоначалната ми идея бе да използвам продукти, с които разполагам под ръка и които да опитам да адаптирам. После обмислях да го направя в дигитален вариант, а накрая - съвсем спонтанно, все пак поръчах оригиналните продукти - албум, протектори и карти, които ви показах в това видео.

Когато пиша тази публикация, вече почти съм наваксала с пропуснатите седмици от началото на годината и ако има нещо, в което съм убедена, то е, че това е МОЯТ ПРОЕКТ. Моят начин да запазвам спомени и съхранявам снимки, емоции, случки, лица. Толкова е лесно, красиво и удобно. Знаете, че не съм човек, който си пада по трудоемки проекти, времеотнемащи занимания, сложни схеми. Обичам всичко да е лесно, семпло, подредено и красиво.
Е, това е начинът.

Днес съвсем накратко ще ви разкажа каква организация съм направила за проекта, а по-нататък ще споделям и повече подробности.

Както вече писах, в основата на този проект е създаването на семпъл албум, в който със снимки и истории да бъде пресъздадена хрониката на ежедневието ни. Тоест освен да разполагаме с материалите за проекта, трябва да правим снимки и да записваме истории - случките от ежедневието ни, които сме преценили за достатъчно значими, за да бъдат запазени на хартия.

Какво направих аз?

По отношение на снимките - за да се ориентирам по-лесно, имам папка на компютъра, озаглавена 2013г., а в нея отделни папки за всяка от седмиците през годината. Снимките са разделени по седмици, защото именно това е и подходът ми към проекта - отделна страница или две за всяка отделна седмица. От началото на годината всяка неделя вечер прехвърлям направените през седмицата снимки от фотоапарата и телефона в папката за съответната седмица.

По отношение на историите - използвам програмата I done this. Всяка вечер получавам имейл, на който отговарям съвсем накратко с това, което се е случило през деня. Уви, не мога да разчитам на паметта си дори и само седмица по-късно. А и се оказа, че най-малките и сладки подробности най-лесно се забравят.
След това в края на седмицата отварям чрез календара на програмата текстовете от изминалите седем дни. Копирам ги, прехвърлям ги във Фотошоп, редактирам и съкращавам несъщественото и текстът за съответната седмица е готов. След това отварям папката за снимките, избирам най-добрите такива, решавам в какви размери да ги разпечатам и съответно го правя с домашния си фотопринтер.

Добавям готовите снимки и текстове в страниците от албума и ето че съответната седмица е готова.

Има още толкова много неща, за които искам да пиша, свързани с проекта, но не ми се иска публикацията да стане километрична и да ви отегча съвсем.

Не ми се иска и да задавам въпроса дали искате да продължа тези публикации, защото липсата на коментари може би малко ще ме обезсърчи, а аз определено съм решила да пиша за този проект. Много отдавна нищо не ме беше грабвало толкова, така че - очевидно е, ще пиша публикации за него, но, ако искате, споменете кое ви е най-интересно и любопитно.

Открития в мрежата

noreply@blogger.com (Unknown) — Mon, 04 Feb 2013 14:19:00 +0000

хартиени чаши - всъщност, защо не - идеалното забавление, ако имате някое момиченце под ръка, ще си правите чаени партита. А аз ще продължавам да слушам тиради за сноуборди, вилки, рамки на колела и какво ли още не... Но да не се разсейваме. Как да направите тези чаши стъпка по стъпка с множество снимки може да разберете в Next to Nicx.

цветя от хартиено тиксо/washi tape. Нали са красиви... Ако се сдобия с тичинки отнякъде, със сигурност ще опитам. От блога Just Something I Made

и накрая идея за саморъчно направени етикети за бутилки с лепило от вода, желатин и прясно мляко. И този е от списъка с проекти "Някой ден", но дотогава прилежно е отбелязан тук, за да не го забравя :) How About Orange

Материалите за Project Life/видео

noreply@blogger.com (Unknown) — Sat, 02 Feb 2013 07:52:00 +0000

В това видео ви представям оригиналните продукти за Project Life, които получих тази седмица и с които възнамерявам през 2013г. да създам албум - своеобразна хроника на събитията, емоциите и хората,
с които ще ни срещне тази година.

Всъщност вчера успях да наваксам донякъде и да направя страниците за две от седмиците през януари. Определено щеше да ми е много по-лесно да не се връщам назад, а просто да започна от този месец, но пък идеята да имам албум за цялата 2013г. бе твърде съблазнителна, за да й устоя. Още при направата на тези първи страници някои от първоначалните ми представи претърпяха тотално развитие, но за всичко това ще ви разкажа някой друг път, когато ви покажа самите страници и споделя процеса си на работа.

Нови придобивки/януари 2013г.

noreply@blogger.com (Unknown) — Fri, 01 Feb 2013 10:58:00 +0000

В очакване

noreply@blogger.com (Unknown) — Thu, 31 Jan 2013 07:54:00 +0000

Две от новите ми страсти - шестсекундните клипове на Vine и в очакване на цяла година публикации за Project Lifе :)

Какво се случва...

noreply@blogger.com (Unknown) — Mon, 28 Jan 2013 17:50:00 +0000

Сякаш съм заспала зимен сън - или поне блогът създава такова впечатление. Тишината тук през последния месец е просто отчайваща. Всъщност животът ми си върви в обичайното леко забързано темпо с една малка, но пък съществена разлика поне що се отнася до блога - не правя картички. Опитах един-два пъти - не се получава. Сякаш съм се превърнала в непозната особа, която никога, ама никога през живота си не е правила картички и сега се чуди откъде да започне. А и като започне, не стига доникъде. Звучи почти отчайващо, но всъщност не се чувствам отчаяна. По-скоро наблюдавам себе си с интерес - като екземпляр в някакъв странен научен експеримент и очаквам какво в крайна сметка ще се случи.

Но ми е малко съвестно, че не намирам време и желание да пиша тук. Липсват ли картичките, губя ритъма си на писане, а и ги няма постоянните теми, с които доскоро блогът придобиваше своя облик. Всъщност съм се заела с други творчески проекти, но всички те са дотолкова свързани с личния ми живот, че, уви, не мога да преодолея себе си и да пиша за тях тук.

Сега съм просто в процес на изчакване. Дали отново музата ми към картичките ще се върне или ще открия, че искам блогът да поеме в съвсем друга посока. Та това ми се искаше да споделя... ако някой се пита какво се случва. Всичко е наред и ви изпращам усмивки :)

От тук, от там - януарски новини

noreply@blogger.com (Unknown) — Sun, 13 Jan 2013 06:38:00 +0000

Тази година съм направила досега точно една картичка. И дори не съм я снимала. Имам чувството, че 2013г. няма да бъде посветена на точно това ми хоби. Всъщност не рядко се случва да изгубя мотивацията си за занимание, което доскоро ми е носело и радост, и удовлетворение. Но не съм притеснена особено. Напротив - очаквам с интерес къде ли ще ме отведе този път вдъхновението. Затова вместо картичка, днес ще ви поднеса една малко разхвърляна публикация с януарски новини и вдъхновили ме проекти.

След като дълго се колебах дали, как и кога да започна с Project Life на Беки Хигинс и дори направих заглавната страница в дигитален вариант, вчера след дълъг и спокоен ден (спокойните дни явно са твърде противопоказни на финансите ми) си поръчах оригинален албум, протектори и карти от сайта на Беки Хигинс. Като ще е гарга, да е рошава. Хвърлям се в дълбокото с надеждата някой ден да изплувам с нещо красиво и смислено. Много ми хареса това филмче, на което тригодишни момиченца разглеждат албума, което Беки Хигинс наскоро публикува в блога си:

Three Year Olds Love Project Life by Catherine Davis from Design Editor on Vimeo.

Още вдъхновения за проекта, може да откриете и в страницата, която посветих специално на него в Pinterest.

Всъщност докато се заема реално с проекта и тъй като ми се иска да започна от началото на годината, а на паметта ми не може да се разчита особено, използвам една чудесна програма, която всяка вечер ми изпраща имейл и ми задава въпроса - какво прави днес. Искам - не искам - отговарям :) Програмата създава календар, на който отмята всеки ден и където само с едно кликване може да прочетете всичко, случило се през този ден, и да видите целия месец пред себе си. Програма е I Done This и ако я използвате само за лични цели, е напълно безплатна.

Очаквам с нетърпение и ето това приложение за телефона си - 1 Second Every Day. Идеята е просто гениална - да снимаш по една секунда всеки ден и да създадеш филм от моменти. Или както казват създателите на проекта - представете си филм, който включва всеки ваш ден от днес до края на живота ви. Как да устоиш на подобен проект...

Друг проект, който грабна вниманието ми, е the 52 project - 52 портрета, по един всяка седмица през годината, на човек, когато обичате - например децата ви. Моите още са леко травмирани от трите поредни години Проект 365 дни и едва ли ще ми съдействат - всъщност категорично ще ми откажат, но вие може да опитате :)

Форми за изрязване - Spellbinders Nestabilities: Classic Scalloped Circle Small

noreply@blogger.com (Unknown) — Sat, 05 Jan 2013 08:25:00 +0000

Преди Нова Година ви обещах нова поредица, в която ще представя всички форми за изрязване и шаблони за релеф, с които разполагам - с реални снимки, точни размери и лични впечатления. Вярвам, че тази поредица ще е полезна за всички, сдобили се с Биг Шот или друга машина за изрязване и релеф.

Първите форми за изрязване, които са тема на публикацията ми днес, са едни от най-използваните от мен и които мога да препоръчам като част от няколкото шаблона, с които може да започне всеки начинаещ. Това са Spellbinders Nestabilities: Classic Scalloped Circle Small:

В опаковката има шест форми за изрязване с различни размери, като диаметърът им в най-широката част е приблизително следният:

3.5 см.

4.7 см.

6 см.

7.5 см.

8.8 см.

10.3 см.

Ето снимка на задната част на опаковката, на която е отбелязано с кои други шаблони се координират тези:

А ето и формите върху разграфена подложка с размери:

Може би забелязвате, че на формите има издигнато ръбче - именно то служи за изрязването. Вътрешният им край ембосва леко на няколко милиметра от изрязания край.

Личните ми впечатления от тези форми за изцяло положителни - универсални са и могат да бъдат използвани във всякакви проекти, с тях се работи лесно и удобно и ги препоръчвам с чисто сърце.

За да добиете още по-реална представа за шаблоните, ето само няколко от многото картички, в които съм ги използвала.

При тази картичка вътрешната част на формата е изрязана с друга такава - за изрязване на кръг:

Всъщност най-голямата форма за изрязване бихте могли да използвате и за направата на самата основа на картичката, както в този случай:

Ако имате въпроси или искате да допълня публикацията и с друга информация за шаблоните, ще ви очаквам в коментарите.

И преди да приключа, тъй като това е първата публикация за годината, искам от сърце да ви пожелая да сте здрави, щастливи, усмихнати. Да откривате вдъхновения, да срещате добри хора, да вярвате и обичате.
Нека 2013 бъде красива, спокойна и изпълнена с хубави емоции :)

Project Life/Проект живот

noreply@blogger.com (Unknown) — Sat, 22 Dec 2012 07:58:00 +0000

Project Life е начинание на Беки Хигинс, което буквално взриви скрапбук-индустрията преди години. Нейната първоначална идея много бързо се превърна в проект, след това в продукт, а вече и в цяла индустрия, която привлича все повече и повече съмишленици и последователи. Днес продукти за проекта се произвеждат не само от компаниите, с които работи Беки Хигинс, но и от много други производители. Всъщност спокойно може да се каже, че проектът вече е цяло движение. Идеята на Беки Хигинс да промени скрапбукинга и да го превърне в нещо по-семпло, ежедневно и не на последно място - евтино, явно беше точно това, от което индустрията имаше нужда в тези времена на икономическа криза.

Както неведнъж съм писала тук, основната идея на скрапбукинга е да разказва истории, илюстрирани със снимки - целта е да създадеш хроника на своя живот, като използваш обаче не дневници или фотоалбуми, а влагаш своя творчески поглед. Бизнесът обаче си е бизнес, а скрапбукингът в Америка се превърна в източник на сериозни доходи за производителите, така че въпросът вече не бе дали разказваш истории, а начина, по който го правиш. Страниците трябваше да са красиви, впечатляващи, с най-новите, актуални и модерни продукти. Скрапбукингът се превърна в хоби, което отнема време и е натоварено с много творчески и какви ли не очаквания. Започна да се превръща в изкуство. А изкуството плаши - кой има толкова умения и вярва, че създава само красиви, неповторими страници, които впечатляват всеки, който ги погледне.

Е, Беки Хигинс реши да промени това и зададе въпроса дали не можем да документираме живота си по-лесно и семпло. С албуми, снимки и истории, които не е нужно да бъдат украсявани кой знае колко. За целта тя създаде серия албуми, в който могат да бъдат добавяни страници - т.нар.page protectors, в които да се слагат снимки и текстове. Просто снимаш, разпечатваш снимката, поставяш я в протектора, посягаш към предварително подготвеното картонче, написваш на него няколко реда и страницата ти е готова.

Много време се пазих от тази идея - харесваше ми като замисъл, в крайна сметка моят стил е точно толкова семпъл, но ми се струваше някак скучно и твърде документално, докато през изминалата година просто не спрях да правя скрапбук-страници. Ей така, отведнъж - в началото поради липса на време, а съвсем скоро, просто защото бях изгубила навика.

През последните месеци обаче често се питах как отново да започна да документирам живота на семейството си, защото, уверявам ви, именно скрапбук албумите са едно от нещата, които най-много пазя и са ценни за мен, докато не се сетих за проекта на Беки Хигинс. Защо пък да не опитам? - беше логичният въпрос. И всъщност възнамерявам да го направя - през 2013г. Все още се колебая дали да поръчам оригиналните продукти или да опитам да направя някакъв свой вариант, но обещавам да ви държа в течение.

Какво мислите за проекта? Допада ли ви като замисъл? Бихте ли опитали?

Победителят в коледното предизвикателство

noreply@blogger.com (Unknown) — Thu, 20 Dec 2012 07:06:00 +0000

Ето че дойде моментът да обявя победителя от коледното предизвикателство. Оказа се, че най-трудната част от него бе да реша как да избера на кого да дам наградата. Решителност обикновено не ми липсва, а в ежедневието си съм по-скоро импулсивна, отколкото колеблива. В случая обаче променях мнението си около десет хиляди пъти, колебаех се между какви ли не варианти, междувременно дори попитах и вас, но в крайна сметка до вчера нямах никаква идея как точно ще го направя.

Ако имаше разумен начин да раздам материалите на всички, със сигурност щях да го използвам. Случайният избор също не ме привличаше като решение. Всички твърде сложни системи за избор, бяха толкова далеч от вътрешната ми нагласа, че дори и не помислих да прибегна до тях.

В крайна сметка, когато дойде моментът, в който нямаше за кога да отлагам и трябваше да избера победител, реших просто да следвам интуицията си. Започнах да отварям всички публикации с участия и много бързо, почти интуитивно да решавам кои картички и проекти истински ми харесват и ме грабват от пръв поглед. Не си позволих да ги разглеждам твърде внимателно, нито пък да размишлявам. Първото впечатление и вътрешното ми усещане бяха водещи. Реших да се доверя на инстинктите си и да послушам шестото си чувство, както правя в много други ситуации. В един момент се оказа, че от всички останали отворени шест прозореца три от тях бяха на един участник. Реших, че именно той трябва да бъде победителят. И това е...

Addii с ето тези три проекта, които грабнаха вниманието ми:

Благодаря на всеки един, който участва в предизвикателството! За мен беше чест и удоволствие непрекъснато да откривам нови и нови публикации, вдъхновени от картичка или проект, които съм показала в блога.
Благодаря ви от сърце!

В очакване на Коледа - ден 20, финалът

noreply@blogger.com (Unknown) — Mon, 17 Dec 2012 07:23:00 +0000

Не съвсем неочаквано поставям финал на коледния проект с така любимите ми тази година елхи - триъгълници. Надявам се, че картичките, които ви показах през последния месец, макар и семпли, са ви харесали и вдъхновили. Ако искате да участвате в предизвикателството, което поставих в началото, все още имате време до края на утрешния ден. В сряда се надявам да реша как ще избера победителя и действително да го направя, а в четвъртък да публикувам името му.

Днес няма да има линк към коледно откритие в мрежата, но пък ще отговоря на все по-честите запитвания, които получавал по имейл. Дали може да поръчате или купите картичките ми е отбелязано в раздела Често задавани въпроси. По този повод - следващият базар, за който съм изпратила картички, ще се проведе на 22 декември в София в The Mall и е организиран от фондация „Нашите недоносени деца”. Събраните средства ще бъдат използвани за закупуването на гнезда за куьвози, с които ще бъдат оборудвани няколко неонатологични отделения в страната.

Желая ви усмивки в този мрачен ден :)

В очакване на Коледа - ден 19 и въпрос как да избера победителя

noreply@blogger.com (Unknown) — Sun, 16 Dec 2012 06:53:00 +0000

Това е предпоследната картичка от предизвикателството, направена с хартии на October Afternoon от колекцията Make it Merry, която ви показах в последното си видео. Вчера, след като се прибрах от работа - няколко часа по-рано, признавам, но пък тъкмо навреме като за събота, не само намерих време да направя списък с имената на всички, които досега участваха в предизвикателството, но и да започна с подреждането и подбора на материалите си. Оказа се, че този, който ще спечели наградата, ще се сдобие с толкова солидно количество, че чак се замислих дали не е добре наградата да е за двама...

Което ми дава повод да попитам - как мислите ще е най-справедливо да избера победителя. Сега ще издам каква беше моята първоначална идея, която обаче явно няма да осъществя. Мислех вие да изберете победителя - да направя албум със снимки на всички проекти и след това да гласувате за вашия фаворит. Оказа се обаче, че това ще ми отнеме ужасно много време - само досега има над 40 участия. Освен това никак не ми се иска някой участник да впрегне цялото роднинско войнство да гласува, което макар и малко вероятно, все пак не е изключено да се случи.

Така че днес събирам идеи как да избера участника в предизвикателството, който ще спечели наградата. А този, който даде идея, която наистина ми хареса и която ще използвам, също ще получи малък подарък. Вариантите случаен избор с помощта на жребий или аз сама да избера проекта, който най-много ми харесва, оставям наистина като краен вариант.

Днешната коледна идея е отново за подаръчни етикети, този път с фон, подобен на черна училищна дъска - от Poppytalk

Най-хубавите книги, които прочетох през 2012г.

noreply@blogger.com (Unknown) — Sat, 15 Dec 2012 06:39:00 +0000

Eто че краят на годината наближи и дойде време да направя своята своеобразна класация на най-хубавите книги, които прочетох през 2012г., с кратките отбелязвания от Goodreads:

"Дванадесет странстващи разказа" Габриел Гарсия Маркес

Споменавала съм, че не си падам особено по разказите, но Маркес си е Маркес, а точно тези са много силни и въздействащи.

"Оскар и розовата дама" Ерик Емануел Шмит

"Моето семейство и други животни" Джералд Даръл

Книга, която съм чела неколкократно в детските си години, и която препрочетох отново с огромно удоволствие.

"Чест" Елиф Шафак

За мен най-хубавата от прочетените общо три книги на Елиф Шафак. Създава усещането за приказка, която приказка обаче не налага поуки и не издига на пиедестал доброто, потъпквайки злото. Приказка, в която нито бялото е твърде бяло, нито черното - толкова черно. Приказка на нюансите. Сюжетът е на семейна сага, разказана интересно и увлекателно, без излишен драматизъм и сладникавост.

"Марли и аз" Джон Гроган

Прекрасна книга, която предизвиква и смях, и сълзи. Не само за любители на кучета :)

"Бойният химн на майката тигрица" Ейми Чуа

Прочетох тази книга буквално за часове, без да вдигна глава и разгръщайки страница след страница. Увлекателно и леко четиво, което обаче поставя въпроси и те кара да се замислиш. Какво от това, че нямам нищо общо с майката от книгата и че моите деца се радват на невероятно голяма свобода в сравнение с тези на авторката. Или че не съм съгласна с възгледите и методите й на възпитание. Хареса ми различната гледна точка по въпросите за отглеждането и възпитанието на децата. Хареса ми честността, чувството за хумор и самоирония. Определено интересно четиво.

"Когато Господ беше заек" Сара Уинман

В началото книгата започна перфектно и имах усещането, че няма да я оставя, докато не стигна до края часове по-късно. В един момент обаче повествованието започна да куца. Замислих се какво става - аз ли изгубих интерес или просто авторката след така силното начало е започнала да се лута и в лутането си е решила да вкара в книгата всички възможни трагични сюжети - убийство, затвор, рак, атентатите на 11-ти септември... Наред с домашното насилие и хомосексуалността, които си бяха там още от началотo(а със сигурност пропускам нещо). Драма, поднесена в щедри дози, които авторката определено е можела да си спести.
Но пък нареждам тази книга в списъка, защото е първата й книга и оставам с надеждата за положително развитие - определено има потенциал. Освен това ми хареса начина на писане и езика й.

"Поверително от кухнята" Антъни Бурдейн

Въпреки че нямам никакви интереси в ресторантския бизнес, а готвенето не ми е особена страст, книгата ми бе изключително интересна и любопитна. Написана е с много чувство, лично отношение и себеразголваща искреност. Представя съвсем различен поглед към този бизнес, към начина на живот на хората, участващи в него. Любовта към храната и фактът, че авторът не просто обича, а живее с работата си са очевидни. А аз обичам да хвърлям поглед към неща, за които доскоро съм нямала представа, от гледната точка на човек, който изпитва към тях истинска страст. Като цяло книгата много ми допадна.

P.S. Ако сте чувствителни към циничност и грубост, книгата със сигурност няма да ви хареса :)

"Сестра" Розамънд Лъптън

"Стая" Ема Донахю

"Шантарам" Грегъри Дейвид Робъртс

За мен единственият недостатък на тази книга е, че е ужасно дълга и на места - досадно подробна. В последната третина имаше страници, които директно прескачах - в противен случай просто нямаше да ми издържат нервите да стигна до края. Но пък имаше пасажи, на които съм се смяла с глас и такива, които препрочитах, имаше моменти, в които очите ми се затваряха, но не исках да спра да чета, други, в които ми ставаше ужасно тъжно и трети, в които ме побиваха тръпки. Вълнуваща книга.

"Стъкленият замък"Джанет Уолс

А в момента чета "22 ноември 1963" на Стивън Кинг и със сигурност, когато я довърша, ще я отнеса на челно място в този списък.

А кои са най-хубавите книги, които вие прочетохте тази година?

В очакване на Коледа - ден 18

noreply@blogger.com (Unknown) — Thu, 13 Dec 2012 06:49:00 +0000

Ще прощавате, но очевидно триъгълниците като коледни елхички ще са основна тема в тази поредица.

Харесва ми да търся нови интерпретации на идея, която ми е допаднала. В случая тази със своята елегантност и простота ми пасна идеално.

Днешното коледно откритие са тези красиви и стилни коледни етикети - от tinyme:

В очакване на Коледа - ден 17 и публикация в списание

noreply@blogger.com (Unknown) — Mon, 10 Dec 2012 06:57:00 +0000

Добро утро в този истински зимен ден. Най-после и тук падна сняг - за радост на децата, но не толкова моя. Не бих нарекла зимата свой сезон... Нито снегът ме привлича особено, нито минусовите температури навън. Но пък днешната картичка със снежинки е в пълен унисон със зимното настроение.

Вече писах в страницата на блога във Фейсбук, но как да пропусна възможността да се похваля и тук. В коледния брой на списание "Моето бебе и аз" бе публикувано интервю с мен като част от обширна статия с три интервюта и заглавие "Блоготворители" . Толкова се зарадвах, когато от списанието се свързаха с мен и попитаха дали бих искала да участвам в коледния им брой. Но пък тази радост беше несравнима с тази от събота, когато от първата будка за вестници си купих броя и разгърнах страниците му. Аз в списание! Наистина бях много щастлива. Още повече, че бях в компанията на Руми от Something и Мария от LaMartinia, на които искрено се възхищавам.

Да не пропусна днешните открития в мрежата, които са свързани с опаковките за коледните подаръци. Ето няколко оригинални идеи за опаковане с вестник, географска карта и дори плат:

Източник : Pinterest, Pinterest, Pinterest

Нови придобивки от Simon Says Stamp/видео

noreply@blogger.com (Unknown) — Sat, 08 Dec 2012 15:08:00 +0000

В очакване на Коледа - ден 16

noreply@blogger.com (Unknown) — Fri, 07 Dec 2012 07:10:00 +0000

Виждайки темповете, с които публикувам, едва ли ще успея да ви покажа до Коледа всички планувани 30 картички, още повече, че ми се иска да разнообразя малко публикациите в блога.
Започнала съм да пиша публикация за най-хубавите книги, които прочетох през 2012г., както и за Project Life на Беки Хигинс. Ако искам да ги публикувам до края на годината, ще е добре да подредя приоритетите си.

Затова днес обявявам, че до края на 30 20-дневното предизвикателство остават още четири картички(ако не броим днешната). Ако искате да се включите в избора за наградата, ще е добре да го направите при предстоящите четири картички.

Както писах и в страницата на блога във Фейсбук, точно преди два дни получих неочаквано бързо, и то едновременно две поръчки от Simon Says Stamp - онази, направена с върнатите пари за изгубената поръчка от септември, и една от Черния петък, когато в сайта имаше 35% намаление. Много ми се иска да ви покажа какво поръчах този път, а и не съм снимала ново видео от април, така че ако утре не е твърде притъмняло, ще снимам и новите си придобивки.

Днешната Коледна идея е за този сладък снежко, направен от кълба, макара и копчета, който няма начин да не ни накара да се усмихнем:

от Pinterest

В очакване на Коледа - ден 15

noreply@blogger.com (Unknown) — Tue, 04 Dec 2012 14:47:00 +0000

Една изключително семпла картичка, за която използвах само бял картон, розова хартия със снежинки и множество малки перли. Простотата на точно тази картичка и няколко коментара ме накараха да се замисля за лекотата като понятие. Дали действително творя с лекота или просто успявам да създам такова усещане...

Неколкократно съм споменавала тук, че работя бързо, хаотично, интуитивно - почти няма картичка, на която да съм отделила повече от половин час. Сякаш ако не успея да изразя това, към което се стремя, в рамките на този половин час, няма да успея изобщо. Липсват ми търпение, последователност...

Това ме накара да се запитам какво означава лекота. Всъщност нека се отклоня за секунда и да кажа, че приемам точно тези коментари като истински комплимент. Харесвам лекотата като понятие.

Но всъщност дали осъзнавам, че лекотата няма нищо общо с лесността. Че нещо може да ти се отдава, да се получава бързо, почти като на магия и въпреки това да е плод на дълги часове, намерили израз в тези няколко минути.

Осъзнах, че всяка направена картичка е просто финалът на един процес. Тя не е ограничена в рамките на времето, в което се създава. Тя е узрявала и се е създавала, често пъти неосъзнато дори и за нас. Тя е продукт на идеи, открития, вдъхновения, които трупаме в себе си и които в момента, в който започнем да творим, просто намират израз.

Коледната идея днес изисква малко повече труд, време и усилия, но пък крайният резултат си заслужава. Подробни инструкции и множество снимки за това как да направите този коледен венец от играчки може да откриете в блога Creative Breathing:

В очакване на Коледа - ден 14 и коледен банер

noreply@blogger.com (Unknown) — Mon, 03 Dec 2012 06:43:00 +0000

Добро утро! И днес няма да съм многословна и само ще ви пожелая хубава седмица, изпълнена с емоции, усмивки и коледно настроение. Не забравяйте, че ако някои от показаните в поредицата картички или проекти ви вдъхновят да направите свои такива, да оставите коментар под съответната публикация с линк към вашата интерпретация, за да участвате в избора за коледната награда.

Коледната идея днес е за банер, направен от страници на стара книга и украсен с чорапчета от цветна хартия с копче за акцент:

Източник: Simple as that