TrabozabBg

Българи - Изгледайте Това Видео и се Замислете !!

2013-02-03T11:43:00.000-08:00

Капитан Петко войвода !

2013-01-30T23:58:00.000-08:00

Петко войвода

Петко Кирков (Каракирков, Киряков) Калоянов, по-известен като Капитан Петко войвода, е български хайдушки войвода и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България, защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османска Турция.

Има 8 братя и сестри. Бил много висок, с едър кокал, силно пъргав, но разсъдлив и с кротък нрав. Често пеел родопската песен за Делю войвода и обичал да играе хора.

Петко войвода е роден на 18 декември (6 декември стар стил) 1844 г. в българското село Доганхисар, разположено на 26 километра от Дедеагач в Беломорска Тракия, което след Първата световна война, Антантата на 10 август 1920 г. дава на Гърция.

Починал на 7 февруари 1900 (на 55 години) в последствие изтезанията на български национални предатели, такива каквито има и в днешна България, и такива които няма да останат в историята-без имена и вечен живот.

Васил Михайлов - Песен за Капитан Петко войвода

Волен Сидеров: Разследвайте, ако има злоупотреби, но не спирайте строителството на АЕЦ”Белене”

2013-01-30T23:19:00.000-08:00

23 Януари 2013г.

Изказване на Волен Сидеров от парламентарната трибуна

Госпожо председател, дами и господа народни представители!

Днес обсъждаме междинния доклад на комисията, която разглежда всички факти, свързани с проекта „АЕЦ Белене”. Тя и така е озаглавена – комисия, която да разгледа всички факти.
В момента председателят на комисията Диан Червенкондев ни представяте междинен доклад, тоест не са разгледани всички факти. Моят въпрос тук в пленарната зала, успях да го задам и в комисията, е: какво налага да разглеждаме междинен доклад? Явно е, очевидно е, тъй като има референдум, трябва да се повлияе върху хората и ако може да им се повлия негативно или объркващо.

Най-малкото объркващо, защото всички тези таблици и данни, които господин Червенкондев показва, настина са хаос от числа, от тенденциозни заключения и връзки между несвързани факти и събития. Няма никаква връзка примерно между „Цанков камък”, „Водно огледало”, „Водно колело” и така нататък, освен ако не се сещаме за безсмъртната песен на Ангел Джендема „ Пляс, пляс педалите”.

Каква е тезата на ГЕРБ всъщност? Тезата на ГЕРБ е, че имало нарушения по време на проекта „АЕЦ „Белене”. Какво общо има това с желанието и политическата воля да развиваме ядрена енергетика, да сме модерна държава? Нищо общо няма! Господин Червенкондев, когато има злоупотреби, фактите, които имате, ги давате в прокуратурата. Аз съм с две ръце „за”, който е извършил злоупотреби – фирма, или свързани лица, или каквито и да са те, да отидат на прокуратурата и да си понесат санкциите. Това не означава, че трябва да спрем проекта „Белене”.

По същата логика трябва да спрем да строим пътища – Вашата гордост, защото там също има нарушения. Колкото и да Ви е жалко, но има нарушения и дори с тези нарушения се занимава ОЛАФ. Само преди няколко месеца, през октомври, Международната агенция ОЛАФ, знаете я – тази, която разследва злоупотреби с евросредства, започна разследване срещу българското правителство за злоупотреби с еврофондове на стойност 24 млн. евро за пътя Мездра – Своге. Представяте ли си? Не за магистрала, не за някакъв голям обект, който е непрекъснато на вниманието на медиите, а за път Мездра – Своге, което е все пак доста по-второстепенен път от централните. Злоупотреби за 24 млн. евро разследва ОЛАФ. Представяме си тогава какви могат да бъдат злоупотребите за магистрала „Тракия”, околовръстно, другите магистрали, които се чертаят като светло бъдеще – огромни злоупотреби. Кой знае защо една-единствена фирма – „Трейс” се казва, печели или започва да строи всички тези обекти, не знам, мисля, че в някои случаи без търг? Тоест имаме подобни явления както с АЕЦ „Белене”. Това означава липса на контрол от държавата, нищо друго не означава.

Трябва ли да спрем сега пътя Мездра – Своге, защото там някой е злоупотребил? Не. Какво се прави в правовите, цивилизованите държави от Европейския съюз, които Вие сочите за пример? Започва се разследване, осъждат се виновните, връщат се парите чрез процедурите на съдебната система и строежът продължава. Иначе трябва да спрем абсолютно всичко да строим, да ремонтираме. Защото пък какви злоупотреби стават с ремонтите на сгради, училища, болници, които в момента вървят и на които се режат лентички, може цяла Бяла книга да се напише. Това обаче е предмет на прокуратурата. Ние като политици и народни представители разглеждаме трябва ли България да има ядрена централа или не?

Дами и господа от ГЕРБ, към Вас се обръщам, много съжалявам, че Ви повлияха депутатите от така наречената Синя коалиция, които имат зад гърба си доста тъмно политическо минало и които са виновници за разсипването на много неща в България, включително и на ядрената енергетика. Те по някакъв начин, чрез контактите с външни фактори и най-вече от посока американското и турското посолства повлияха на днешното ръководство на ГЕРБ да промени своето мнение – това всички го знаем, няма да го повтарям – от радетели за нова ядрена централа, и то точно „Белене”, да станат противници.

Това означава, че в България нещата продължават да се диктуват отвън. Патриотичната партия АТАКА, от своето създаване, е категорично против това. Ние точно за това се борим – България да има повече суверенитет в своите решения. Вярно е, че влизайки в Европейския съюз, ние се разделихме с голяма част от суверенитета си. Но дори в Европейския съюз, който вече някои западни, не тукашни, западни коментатори сравняват със Съветския съюз, дори вътре в този съюз ние имаме възможност за развитие и за по-голям просперитет извън това, което ни се диктува от Брюксел, само че не го използваме. Това е моят призив, това е призивът на АТАКА – да се използват възможностите, които България има, самостоятелно. А не да се включваме като пионки в голяма геополитическа игра. Американците нямали интерес тук да има руски реактори, въпреки че тези реактори са най-високо технологичните в момента в света. Това го признават и от „Уестин Хаус” впрочем. Американците нямали интерес?! Каква му е Хекуба, както се казва в Хамлет? Какви са ми американците, за да слушам техния интерес? Те какво направиха за България през всичките тези 23 години на прехода? Едно голямо нищо! Само ни натикват в някакви схеми, използват ни и ни обират. Преди малко се каза, че ТЕЦ „Марица изток 1 и 3” са американски с гарантирана огромна печалба, много по-скъп ток. Държавата се задължава 35 години да купува на пет или шест пъти по-голяма цена от ядрения ток и това е осигурено на една американска фирма. Чрез кого? Чрез правителството на Иван Костов преди десетина години.

Дайте да говорим за тази сделка. Дайте да видим какви са злоупотребите там и срещу какви комисионни е позволено една американска фирма да си осигури 35 години гарантирана печалба! Ако това е пазарна икономика, аз съм аятолах просто. Това не е пазарна икономика! Това е осигуряване на огромна гарантирана печалба за 35 години - нещо, за което мечтае всеки, ако му се даде. А то му се дава.

Оказа се, че България е дашна и може да си дава ресурсите, може да си дава златото за жълти стотинки. Прекратете я тази сделка, да останете в историята. Още малко Ви остана, няколко месеца, господа от ГЕРБ. Прекратете я с „Дънди прешъс метълс” и не знам си какво, махнете тези колонизатори! Дайте да върнем златото на България – имаме за 700 милиарда. Тогава ще видите как ще има пари за пет ядрени централи, ще има за социални, за здравеопазване, за всички. Просто върнете ресурсите на България в български ръце! Това е призивът на АТАКА. Ние друго не искаме и за това се борим. В случая смесвате темите и казвате: „Щом е имало злоупотреби, този проект трябва да го зачеркнем!” Така с мръсната вода изхвърляте бебето, а не трябва.

Затова, моят съвет е, тъй като този междинен доклад има очевидно съвсем пропагандни функции – да повлияе на хората за идващия референдум, направете цялостен доклад, завършен, краен, с всички факти. Тогава да се представи в пленарната зала и да го приемем. Няма нужда да приемаме междинен доклад и да мътим главите на хората с данни и факти, които са спорни, най-малкото – спорни.

Затова предлагам да изтеглите доклада – това е към вносителите. Това разглеждане да се остави за тогава, когато завършите цялостния доклад, да може да се представите достойно като комисия. Иначе така влизате в една пропагандна игра и не Ви прави чест. Вие сте млади политици, господин Червенкондев, за Вас и колегите Ви казвам, ще се развивате, министърът също е млад, вероятно ще иска да има политическа кариера. Ако Вие изградите върху конюнктурни, сега, в момента, да направим тази пропаганда, пък после ще видим, просто си подбивате политическото бъдеще. Дръжте се като държавници отговорно, стратегически и хората ще Ви оценят.

Това е моят доброжелателен призив към Вас с идеята да изтеглите този доклад, да прекратим това разискване тук, от което няма смисъл, защото имаме междинни данни, и да се отдадем на по-важни неща – например да работим за доходите на българите. Според мен, това е най-важното нещо в момента. Останалото са политически игри.

Източник: www.ataka.bg

Волен Сидеров: 500 лева пенсия и 1000 лева заплата са реални и приложими.

2013-01-17T10:16:00.001-08:00

14 Януари 2013г.

Предложенията на АТАКА за промени в Изборния кодекс са сериозна гаранция за честни избори. Това обяви в неделя пред „Хоризонт” лидерът на националистите Волен Сидеров. В дискусията участва и зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ Димитър Главчев. „Предложенията на АТАКА 500 лева пенсия и 1000 лева заплата са реални и приложими. За да бъде българинът адекватен европеец, заплатата му трябва да е поне 1000 лева. Затова и цената на труда е изключително подценяван въпрос в България. Даже имаше един министър-председател, Иван Костов, който рекламираше страната ни с думите: елате тук, работната ръка е изключително евтина. Ние може така да рекламираш държавата си, не може да държиш хората като ниско платени работници че и да се хвалиш с това”, коментира темата с доходите Сидеров. „Напротив, трябва да се погрижиш хората да са добре платени, вместо да бягат като прислужници зад граница”, отсече лидерът на АТАКА. По думите му затова и патриотите искат да излезем от този т.нар. колониален модел – всички печеливши сектори са в ръцете на малцина избрани. „Най-вече чужди, даже държавни фирми се разпореждат у нас, например в ЕРП-тата ни”, аргументира се Сидеров.

Частните компании пък дори не са реални инвеститори, а просто използват евтината работна ръка, защото в техните държави трябва да плащат 2000 евро заплата, тук плащат 200 евро, 10 пъти по-малко, отсече лидерът на АТАКА. „България не използва правилно ресурсите си – имаме злато за стотици милиарди, но сме оставили златото на чужда фирма срещу 1,5% концесионна такса. Затова АТАКА категорично ще настоява за преразглеждане на тези концесионни такси и тяхното прекратяване”, обяви пред „Хоризонт” Сидеров. Това е сектор, който може чувствително да повиши доходи на българите. „Като добавим съкращаване на държавната администрация, което ГЕРБ обеща, но не направи, като добавим и други сектори, които не се развиват, получаваме пълната картина на причините за обедняването ни”, поясни Волен Сидеров. По думите му оправданието е винаги световната финансова и икономическа криза. „Но нека ви напомня, че китайският йероглиф за „криза” означава и „възможност”. Нека се опитаме да направим нещо, за което съм призовавал ГЕРБ много пъти в този парламент. Предупредих ги, че ако продължават по инерция колониалната политика, няма да свършат добре нещата”, подчерта лидерът на националистите.

Опонентът от ГЕРБ Димитър Главчев цитира доклад на GRECO – Групата държави против корупцията, според който е необходимо всички партии у нас да могат да правят предизборна кампания в БНР и БНТ безплатно. „Това е предложение и на АТАКА – в държавните медии кампаниите да вървят безплатно, за да чуят хората за какви идеи работят различните партии. Така е във Франция, например”, припомни Сидеров. И посочи основния аргумент за това: в един момент достъп до големите медии имат само онези партии, които разполагат с много пари. Което пък поставя в неравностойно положение по-малките партии. Димитър Главчев от ГЕРБ призна, че този проблем съществува. На въпрос от водещия Величко Конакчиев на кои промени в Изборния кодекс най-много държи АТАКА, Волен Сидеров отговори: „На тези, които дават контрол върху случващото се на изборите. Една от тях е слагане на скенери в изборните урни, което е световна практика. Става дума за скенер, през който минава бюлетината и веднага се отчита глас за коя партия е. Т.е., има база при броенето на ръка. Другата промяна – в „Информационно обслужване” АД, държавната фирма, която обработва крайните резултати, да има някакъв вид обществен борд. Именно защото е държавна фирма, която се контролира от правителството. Там трябва да има присъствие от всички заинтересовани политически сили и непартийни организации. Друго предложение на АТАКА е самото броене на бюлетините да става пред камери, за да си помислят онези, които искат да манипулират броенето в секционните избирателни комисии. Тези наши предложения, ако се приемат, ще са сериозна гаранция за честни избори”, категоричен бе Волен Сидеров. За 2103 г. националистът пожела хората да са по-добре информирани за това коя партия какво точно иска. „В момента няма сериозно състезание на идеи. Призовавам вече много пъти към това. Ето, ГЕРБ претендира за още един мандат. Нека да покаже сериозна план-програма за действие”, поиска лидерът на АТАКА. По думите му така трябва да постъпят всички партии, които искат да влязат в парламента. „Нека се съди по идеите, а не по признаци като симпатия-антипатия. Това е моето предложение, за което давам пример”, отсече националистът.

Източник: www.ataka.bg

Лишенията, които търпи източноевропеецът

2013-01-15T22:51:00.002-08:00

На източния фронт - нищо ново: хората в Източна Европа живеят много по-бедно от западноевропейците. България е с най-лоши показатели в това отношение: цели 44% от българите са подложени на сериозни материални лишения.

От няколко години насам ЕС измерва не само степента на обедняване в страните-членки, но и колко хора в Общността страдат от "значителни материални лишения". Индикаторът на бедността показва колко от хората в дадена страна са обречени на бедност в сравнение с другите страни-членки. По този показател разделителната линия преминава по оста Изток-Запад. Ще рече, че по отношение на средните доходи на населението се забелязват съществени различия между европейския Запад и европейския Изток.
Все на дъното
За разлика от индикатора на бедността, този на лишенията изследва комплекс от общо девет критерия: невъзможност да се плаща наема или други фиксирани месечни разходи; да се отоплява адекватно жилището; да се посрещат неочаквани разходи; да се яде месо на всеки два дни; да се почива поне за седмица през годината; да се поддържа лека кола, перална машина, телевизор и телефон. Хора, за които важат поне четири от тези фактора, могат да се смятат за подложени на значителни материални лишения. В 12-те нови страни-членки на ЕС делът на тези хора през 2011 г. е бил 19 процента - три пъти повече, отколкото в 15-те стари страни-членки на общността (6%). Сред източноевропейските страни България е с най-лоши показатели - цели 44% от населението са подложени на сериозни материални лишения. След България се нареждат Латвия с 31 на сто и Румъния с 29 процента.
Сериозни различия се забелязват не само между Източна и Западна Европа или между отделните страни в източната част на континента, но и между различните социални групи вътре в държавите. Поръчано от ЕК изследване показва, че хората от селските райони в страните от Източна Европа имат силно ограничен достъп до социални и здравни услуги. И още нещо: днес в ЕС има около 500 хиляди деца на емигранти, които живеят без единия или двамата си родители. Най-засегнати от тази тенденция са Румъния, Полша, Литва и Латвия.

Източноевропеецът живее по-бедно и по-кратко от западноевропееца

Друго проучване, поръчано от Световната банка, показва какви са конкретните последици от масовото обедняване. Така например 36% от българските домакинства с ниски доходи са престанали да купуват лекарства, които всъщност трябва да се пият редовно.
Различното ниво на доходите в Западна и Източна Европа е само един от факторите за обедняването на източноевропейците. Според методологията на Евростат, за нисък доход се смята всяка почасова надница, която представлява 2/3 (или по-малко) от средното за страната почасово заплащане. По този показател най-добре сред източноевропейските страни стоят Чехия и Словения, където най-ниската почасова надница възлиза на 4,80 евро. В Унгария най-ниското заплащане е 2,30 евро на час; в Румъния - 1,30 евро, а в България - по-малко от 1 евро на час. В целия ЕС средно около 17 процента от работещото население живеят с ниски доходи.
Доза черен хумор
Друга движеща сила на мизерията в Източна Европа произтича от зависимостта, която се изразява в следното несъответствие: колкото по-бедна е дадена страна, толкова по-високи са нуждите на хората от социално подпомагане и толкова по-ниски са социалните помощи на глава от населението. Така например социалните отчисления за средностатистическия гражданин на Германия са 4,6 пъти по-високи от тези, които се падат на средностатистическия българин.
И все пак хората от Източна Европа имат едно безспорно "предимство" - не им се налага да търпят материалните лишения и бедността толкова дълго, колкото техните връстници по съдба в Западна Европа: през 2009 г. средната продължителност на живота в страните от Източна Европа е била между 6,5 и 7,8 години по-кратка в сравнение с тази в страните от Западна Европа.

История славянобългарска

2012-12-13T11:29:00.001-08:00

Паисий Хилендарски

Славянобългарска история

ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, ЦАРЕ И СВЕТИИ И ЗА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ДЕЯНИЯ И СЪБИТИЯ. СЪБРА И НАРЕДИ ПАИСИЙ ЙЕРОМОНАХ, КОЙТО ЖИВЕЕШЕ В СВЕТА ГОРА АТОНСКА И БЕШЕ ДОШЪЛ ТАМ ОТ САМОКОВСКАТА ЕПАРХИЯ В 1745 ГОДИНА. А СЪБРА ТАЗИ ИСТОРИЯ В 1762 ГОДИНА ЗА ПОЛЗА НА БЪЛГАРСКИЯ РОД.
ПРЕДИСЛОВИЕ КЪМ ОНИЯ, KОИТО ЖЕЛАЯТ ДА ПРОЧЕТАТ И ЧУЯТ НАПИСАНОТО В ТАЯ ИСТОРИЯ
Внимавайте вие, читатели и слушатели, роде български, които обичате и имате присърце своя род и своето българско отечество и желаете да разберете и знаете известното за своя български род и за ващите бащи, прадеди и царе, патриарси и светии как изпърво са живели и прекарвали. За вас е потребно и полезно да знаете известното за делата на вашите бащи, както знаят всички други племена и народи своя род и език, имат история и всеки грамотен от тях знае, разказва и се гордее със своя род и език.
Така и аз ви написах подред това, което е известно за вашия род и език. Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от други племена и народи. Твърде много обикнах българския род и отечество и много труд употребих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих историята на българския род в тая книжчица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество и обичате да знете за своя род и език. Преписвайте тая историйца и платете,нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!
Но някои не обичат да знаят за своя български род, а се обръщат към чужда култура и чужд език и не се грижат за своя български език, но се учат да четат и говорят по гръцки и се срамуват да се нарекат българи. О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и mрочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история. И за това бъларите имат свидетелство от много истории, защото всичко е истина за българите, както вече и споменах.
Но поради що ти, глупави човече, се срамуваш от своя род и се влачиш по чужд език? Но, рече, гърците са по-мъдри и по-културни, а българите са прости и глупави и нямат изтънчени думи. Затова, казва, по-добре да се присъединим към гърците. Но виж, неразумни, от гърците има много народи по-мъдри и по-славни. Оставя ли някой грък своя език и учение и род, както ти, безумни, оставяш и нямаш никакви придобивки от гръцката мъдрост и изтънченост? Ти, българино, не се мами, знай своя род и език и се учи на своя език! По-добра е българската простота и незлобливост. Простите българи в своя дом приемат и гощават всекиго и даряват милостина на ония, които просят от тях. А мъдрите и културни (гърци) никак не правят това, но и отнемат от простите и грабят несправедливо и повече грях, а не полза ще получат от своята мъдрост и култура. Или се срамуваш от своя род и език пред учените и търговците и славните на земята, защото българите са прости и няма от тях много търговци и грамотни, и вещи, и знаменити на земята в днешно време, но повечето от тях са прости орачи, копачи, овчари и прости занаятчии? Аз ще ти отговоря накратко за това. От Адама до Давида и праведния Йоаким, Йосиф годеник (на света Богородица), колкото праведни и свети пророци и патриарси имаше и се нарекоха велики на земята и пред бога, никой от тях не беше търговец или прехитър и горделив човек, както сегашните хитреци които ти имаш на почит и им се чудиш и се влачиш по техния език и обичай. Но всички тия праведни праотци са били земеделци и овчари и били богати с добитък и земни плодове, и били прости и незлобливи на земята. И самият Христос слезе и заживя в дома на простия и бедния Йосиф. Виж как бог обича повече простите и незлобливи орачи и овчари и най-първо тях е възлюбил и прославил на земята, а ти се срамуваш, защото българите са прости и неизкусни, и овчари, и орачи, оставяш своя род и език, хвалиш чуждия език и се влачиш по техния обичай.
Аз видях, че много българи постъпват така и отиват по чужди език и обичай, а своя хулят. Затова тук написах за ония отцеругатели, които не обичат своя род и език; а за вас, които обичате да знаете и слушате своя род и език, написах да знаете, че нашите български царе, партиарси и архиереи не са били без летописни книги и кондики. Толкова години са царували и господствували на земята и са имали царски истории и архиерейски кондики, знания за всичко и за много български светци, жития и служби. Но в онова време не е имало славянски печатници, а хората от небрежност не преписвали. На малко места се намирали такива книги. А когато турците заели българската земя ненадейно, те погазили и изгорили черквите, манастирите, царските и архиерейските дворци. В това време хората бягали от турския страх и ужас само да запазят своя живот и в това люто време загинали ония царски истории и кондики за българските патриарси и архиереи и на много светци житията и службите. И днес няма тия летописни книги, които са били пространно написани за нашия народ и за българските царе.
Аз прочетох много и премного книги и много време търсих прилежно, но никак не можах да намеря. В много ръкописи и печатни истории по малко, рядко и накратко се намира. Някой си Маврубир, латинец, превел от гръцки една кратка история за българските царе, но съвсем кратко - едва се намериха техните имена и кой след кого е царувал. Самият този Маврубир е написал: "Така казват гърците поради завистта и ненавистта, която имали към българите. Не са описали храбрите постъпки и славните дела на българския народ и царе, накратко и противното писали, както им било удобно, за да не се срамуват, че българите много пъти са ги побеждавали и са взимали от тях данък." От този Маврубир и от много други истории събрах за много време същественото, по-разпространих и съставих тази историйка. При все че се намира в много книги по малко и накратко писано за българите, но не може всеки човек да има тия книги, да ги чете и да ги помни, затова разсъдих и събрах всичко в едно.

2012-12-09T15:00:00.002-08:00

Започна поробването на човечеството чрез “чипизация”

29/12/2011

Компанията ”Аплайд Диджитал Солюшънз” (АДС) съобщи, че Бразилия и Мексико са започнали да имплантират произвежданите от тази фирма микрочипове под кожата на деца. АДС пуска на пазара работещи на високи радиочестоти микрочипове с размерите на оризово зърно, които позволяват да се следи абсолютно всичко – от стоките, до хората. Това чудо на техниката се нарича „Веричип”.

Още на 23 октомври 2010 г. министерството на отбраната на САЩ съобщи, че започва да използва радиочестотни идентификационни устройства, а през тази година започна тяхното приложение при стоките в най-голямата американска търговска верига „Уолмарт”. Няма съмнение, че скоро ще бъде направен опит „Веричип”-овете да се използват за следене отначало на децата, а по-късно и на възрастните.

Министерството на отбраната твърди, че те позволяват по-ефективно да се правят отчетите на армейското оборудване и инвентар и затова те ще бъдат прикрепени към всичко, с изключение на пясъка, чакъла, течностите и др. подобни. Засега на войниците чипове няма да се имплантират. Но – в крайна сметка това се отнася засега за САЩ. В други страни обаче „Веричип” вече широко се използва за следене на хора.

АДС има програма, която в превод означава „Веридете” В рамките на тази програма с помощта на шприц под кожата на децата се имплантира „Веричип”, който изпраща радиосигнали с честота 125 килохерца. Този сигнал постъпва в специални скенери, които разчитат идентификационния номер на детето и установяват самоличността му в базата данни. Ако маркираното по такъв начин дете бъде отвлечено или пък се загуби властите ще установят на скенера тези места, където то ще бъде намерено – търговски центрове, автобусни спирки, на летищата, гарите и т.н.

В Бразилия и Мексико започнаха да имплантират тези чипове с обяснението, че целта е осигуряване на безопасността на децата. В Бразилия отиват още по-далеч – чипове ще бъдат имплантирани и на възрастни, като те ще изпълняват ролята на пропуски в зданията – отначало в офисите, а после и в жилищата.

Според мнението на водещи специалисти от компанията „Аплайд Диджитал Солюшънз” към 2070 г. „Веричип”-овете напълно ще изместят такива атрибути на съвременното общество като хартиените пари и лични карти и ще се превърнат в главен инструмент за комуникация на човека с обкръжаващия го електронен свят.

С помощта на „Веричип” човек ще може да заплаща пътуването си във всякакъв вид транспорт и ще получава или няма да получава достъп до него. С негова помощ човек ще си прави регистрация за полет без да попълни и една хартийка. Ще получава начисленията в своята сметка и ще поръчва различни стоки. Ще осъществява контрол върху системата на здравеопазването, на спешната помощ, ще обменя информация. „Веричип”-ът ще открие пред човечеството нови хоризонти в обслужването и въобще – комфорта на живот, твърдят специалистите от компанията.

Имплантираните микрочипове, започвайки от болниците и затворите, ще получават се по-голямо разпространение. Правозащитниците обаче виждат във всичко това заплаха за свободата и нарушаване на неприкосновеността на личния живот. И това е точно така. Никой не скрива, че още сега микрочипът може да бъде свързан с всяка база данни и да предоставя пълна информация за неговия притежател, включително – медицинска и финансова. Освен това местоположението на микрочипа може лесно да се проследява от спътници 24 часа в денонощието. Скоро на полицаите дори няма да се налага да спират човека на улицата, за да го проверяват. Достатъчно ще бъде само да се сканира неговият чип и целият негов живот ще им бъде поднесен на проверяващите на тепсия. Чрез сканиране ще се следят шосетата, библиотеките, училищата, магазините – абсолютно навсякъде.

Като краен резултат „чипизацията” на обществото ще изтрие такива понятия като личност и свобода. Всеки човек ще стане просто един номер в електронната база данни. Степента на контрола, който ще може да се осъществява върху обществото, ще надмине всичките ни представи от днес.

Но истинският ужас не е само в това. Малко е, че целият ни живот ще бъде фиксиран в електронната база данни наблюдаван. Малко е това, че в тази база ще бъде записано колко често, в кой супермаркет, на каква цена и какъв размер презервативи купувате. В Крайна сметка този чип ще дава възможност просто да ви зачертаят от обществото с натискането на един бутон, коментира утро.ру. Един единствен бутон може да затвори за вас всички врати на всички видове транспорт, всички граници, всички здания с обществено и лично предназначение, всичкия достъп до храна, достъп до информация от електронните мрежи. Един единствен бутон ще управлява живота от раждането до смъртта ни.

„Той ще направи това – малки и големи, богати и бедни, свободни и роби, ще имат знаци на дясната си ръка или на челото и то ще направи така, че никой няма да може нито да купува, нито да продава, освен този, който има този знак или името на звяра, или числото на неговото име”, се казва в „Апокалипсис” на св. Йоан Богослов.

По този начин религията сякаш ни предупреждава за това, което е знаела още преди хиляди години от неизвестни за нас източници. Може би религиозните текстове и митове все пак съдържат безценни знания, свалени до нивото на разбиране на човечеството в онези времена и поднесени му на съответното равнище…

БоБи Кинта feat. Таня Паскова - Истински Промени

2012-10-06T02:57:00.001-07:00

Истински Промени
-Една песен, която каза всичко което е събрано от 20 години насам...
-Един човек се осмели да каже всичко с цел да защити свободата на словото...

Текста на песента:

1-ви
Знаеш ли къде сега е дъщеря ти?
На задната седалка с двама непознати?
На сила ли е с тях или по желание,
излъгана, измамена от фалшиво обещание!
На къде отива и дали ще се завърне,
дали отново тя семейството си ще прегърне?
Единствената ти любов, Единственото ти дете,
вече го изгуби...а сега накъде?
Имаш ли сили напред да продължиш,
как ще живееш и как ще си простиш?
Че допусна да се случи всичко това
в теб ли е вината, че изгуби своята дъщеря?
Къде и в кого да търсиме вината,
каквото и да правим, няма да си върнем дъщерята!
За това виновна ли е нашата държава?
Най-лошото от всичко, е че това продължава!

пр.
Забравихте за нашите желания,
Ограбихте България с обещания!

2-ри
От малък знаеш, че не трябва да говориш с непознати
да не се окажат те убийци и психопати!
Всеки ден със страх изпълнени са ни сърцата,
трепериш докато навън играят ти децата.
Прокурорски синове и олимпийски шампиони,
фрашкани с пари...за тях няма закони!
Цар Киро ли? К'ъв е тоя бе хора,
на такива като него мястото им е в затвора!
От затвора копелета вие се страхувате,
но да лъжите и мамите не се срамувате!
За тези над закона няма наказания,
за пострадалите има само празни обещания!
От властта и парите вие се изкушавате,
но дали осъзнавате, че нас предавате!
Говоря от името на всички наранени,
кога в тази държава ще има истински промени!

пр.
Забравихте за нашите желания,
Ограбихте България с обещания!

3-ти
Със злоба ще говоря, защото съм озлобен,
ако ще дори това да е последният ми ден.
Ще кажа всичко, което ми е на душата,
много българи таят болката си в сърцата!
Срамуваш ли се от собствената си държава,
Затова, че 20 години промяна няма!
240 обещания всеки ден,
Сега ме питаш копеле, защо съм разярен.
Как няма да бягат младите от тук
щом се държите с нас, като че ли сме боклук!
Ще гледам истината, право в очите,
докато сърцето ми бие здраво в гърдите!
Надявам се скоро да се променим
и най-накрая да можем спокойно да заспим!
Говоря от името на всички наранени,
кога в тази държава ще има истински промени!

Астронавт стъпва на Марс след 20 години

2012-09-14T01:53:00.000-07:00

Марсоходът "Кюриосити" праща снимки от Червената планета. Снимки: НАСА

След 20 години астронавт ще стъпи на Марс. Такива са плановете на НАСА. В момента екипи на космическата агенция усилено конструират новия космически кораб "Орион", който ще бъде изпратен към Червената планета.

Всичко върви по план, заяви помощник-директорът на НАСА Дан Дъмбакър. Новият кораб ще бъде тестван през 2014 г. Тогава апаратът ще извърши своя първи изпитателен полет без екипаж. Той ще бъде изстрелян с помощта на ракетата носител "Делта-4".

През 2021 НАСА планира да проведе тест с екипаж на борда на "Орион". Когато всички тестове приключат, космическият кораб ще има четиричленен екипаж и ще може да лети на далечни разстояния. Идеята е да стига и до Луната.

Господата Управляващи Н.Р.България

2012-08-30T00:44:00.001-07:00

Синдикатите: Търсете дискриминацията в училищата

2012-08-15T00:04:00.002-07:00

И синдикат „Образование" към КТ „Подкрепа" реагира остро на доклада на Комисията за защита от дискриминация относно образователната система. Припомняме, вчера просветният министър Сергей Игнатов прекъсна отпуската си и даде извънредна пресконференция заради слуховете, че творчеството на Христо Ботев ще изчезне от учебниците.
Твърденията и изводите относно образователната система, работата на българските учители, учебните програми и учебното съдържание изразени в изследване на комисията за защита от дискриминация са меко казано некомпетентни, непрофесионални и съдържат много неистини, твърдят от синдиката.
Структурата към КТ Подкрепа е на мнение, че поставянето на въпрос за присъствието на Ботев в българските учебници е опасен и безотговорен и цели разклащане на духовната ценностна система, оцеляла през трудните десетилетия на прехода, която е фундамент на българското образование.
Ботев, Левски и още много български герои са величия, надживели историята и времето, с които са закърмени нашите ученици, затова и сега, и в бъдеще никой в България не трябва да си помисля да ревизира тяхното величие, продължава позицията на синдиката.
От там са категорични, че не може и дума да става за дискриминация към деца и ученици на база учебно съдържание и стил на преподаване на педагогическите специалисти. Нещо повече, според структурата към КТ „Подкрепа" КЗД е най-малко компетентният орган, който би трябвало да си позволява да анализира образователната система. Според синдиката, ако тази комисия цели да търси истинска дискриминация, тя би я открила в училищата със смесени паралелки от различни етноси, където в дискриминационна ситуация са учениците и децата от българската общност.
Синдикат „Образование" продължава да предлага учебен предмет „Гражданско образование", основно преструктуриране на учебното съдържание, което да стане по-близко до ученическа същност и намаляване на високите цени на учебниците, които са най-голямата дискриминация към българските ученици.

Златодобивът в чужди ръце е заплаха за сигурността ни!

2012-07-16T05:06:00.001-07:00

Златодобивът в чужди ръце е заплаха за сигурността ни

АТАКА иска нов закон да гарантира, че подземните богатства принадлежат само на България, учените подкрепят идеята
Заприн Караминов
Златодобивът в находището „Хан Крум” до Крумовград и въобще експлоатирането на подземните ни богатства от чужди компании представлява заплаха за националната сигурност. Износът на добитото злато зад граница представлява освен проблем за държавата и проблем за членството ни в ЕС, тъй като в другите страни членки чужди фирми не се допуска да проучват и отработват стратегическите ресурси от злато и сребро. Това обяви пред в. „Атака” един от най-добрите български геолози с международно признание проф. Вълко Гергелчев. Мнението на експерта се подкрепя от редица други учени, които на 31 май 2012 г. са изпратили сигнал до вицепрезидента Маргарита Попова и премиера Бойко Борисов, в който отстояват тезата на АТАКА за нуждата от промяна в законовата база за подземните богатства. Междувременно лидерът на АТАКА Волен Сидеров поиска от трибуната на НС нов закон за добив и притежание на всички български природни ресурси и богатства. Волен Сидеров направи предложението по време на дебатите около промените в мораториума за добив на шистов газ. Така партията на националистите стана първата политическа сила, която иска добивът на подземните ни богатства да става по нов регламент и само от български фирми. Към момента ситуацията е отчайваща – основните ни златно-сребърни находища са дадени на чужди фирми, които срещу смешни концесионни такси изнасят зад граница неясно количество злато и сребро. При това без граничен контрол върху износа, така че държавата няма представа какво точно напуска пределите на България.
Както „Атака” вече писа, именно златодобивът в български ръце е единственият сигурен начин за излизане от перманентната криза, в която живеем вече 23 години. Пред медията на националистите преди време проф. Гергелчев обясни, че златните ни запаси се изчисляват на 793 млрд. долара, или прогнозно около 18 000 тона от скъпия метал при добив от 445 гр/тон! Отделно в недрата има сребро за близо половин милиард долара!
Според експерта и неговия колега д-р Детелин Дачев въпросите с ползването на българските подземни богатства се концентрират юридически и практически в една антибългарска, антиресурсна и антиекологична плоскост. Това не е добре не само като загуба на ценни суровини, но и като ресурс, необходим за бъдещите поколения, на които, освен това, трябва да остави и съхранена природа. Двамата ни учени декларират пред управляващите, че ще внесат корекции в шест закона, а отделно ще предложат създаването на два нови законови текста – закон за забрана проучването и добива на шистов газ в България и Закон за проучването и експлоатация на стратегически суровини от национални организации и фирми. По същество това е подкрепа от страна на българските учени за идеята на АТАКА и нейния лидер Волен Сидеров добивът на злато и сребро да се осъществява не от чужди компании, а от българската държава.
Според именития ни геолог проф. Гергелчев има няколко основни аргументи против експлоатация конкретно на находището „Хан Крум” край Крумовград от канадския консорциум „Дънди Прешъс металс” и неговия български клон „Болкан минерал енд майнинг” (БММ). На първо място в нито една страна на Европейския съюз няма чужди фирми, които да проучват и отработват стратегическите ресурси от злато и сребро или от нефт и газ. Това е регистрирано във всички закони за подземните богатства на тези страни, с изключение на Румъния и България. Но и тук тези чужди фирми са останали да безчинстват от времето преди двете страни да се присъединят към ЕС. После, което е и основен проблем – износът на златно-медния концентрат от „Дънди” в Испания преди, а сега в Намибия, където се извършва металургичната преработка, е заплаха за националната сигурност! Врътката е, че от канадската фирма представят само какво злато са добили, а останалите метали, включително и среброто, което било 1 от 12-те допълнителни компонента, които се вадят от земните недра на България покрай жълтия метал, ДПМ не се заплаща като концесионна такса. Затова за Челопеч например канадците внасят първоначално 1,5%, а сега 0,75% от годишния добив на злато. При това въпреки сключения през 2008 г. договор с кабинета на Тройната коалиция за срок от 10 години, според който предвиденият добив на благородния метал представлява 3 млн. тона годишно, а концесионната такса става 8%.
Третият аргумент срещу златодобива от чужди фирми е начинът, по който се експлоатират залежите ни. За находището „Хан Крум” например прогнозните запаси са намалени от 96 тона на 27 т. Това, според проф. Гергелчев, се дължи на неправилното проучване само със сондажи, което драстично е намалило съдържанието поради некомпетентни специалисти или зла умисъл. Друга причина за по-малкото очакван добив е непроучване на останалите два рудни хоризонта които са много добре подсечени със сондажи на аналогичното сребърно-златно находище „Седефче”, както и заради неотчитане на златото под 2 микрона и прочее.
Петият минус на грабителите концесионери е заплахата за околната среда и здравето на хората в района на златодобива. По доклада за Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) се планира цианидно извличане в хвостохранилището на бъдещия рудник, който обаче ще е във вододайната зона на Крумовград и махалите около него. 17 от тях са предвидени за разрушаване! И тук протестът на местните хора, подписите срещу концесията не означават нищо за управляващите….
Шестият мотив срещу чуждите компании е европейската практика, българското законодателство и Конституция. Съгласно тях подземните ни богатства са изключителна държавна собственост. Така е и във Франция, където чужденци не копаят за злато, и където цианидното извличане е абсолютно забранено.
Седмата причина да си върнем златодобива се крие в самата икономическа изгода от отрасъла (виж карето). Поради кризата канадските колонизатори грабят стратегическа суровина като златото, нарушават националната сигурност, като експлоатират само най-богатите златно-медни руди, без златно-оловно-цинковите и златно-антимон-живачните в Челопеч, т.е. унищожава се самото находище. Такава ще е и съдбата на „Хан Крум” край Крумовград, категоричен е изтъкнатият геолог проф. Вълко Гергелчев.

Рудникът на канадската компания ще разкопае Ада тепе .

Канадците утроиха печалбата си – $ 31,3 млн. за три месеца

Три пъти по-висока печалба отчете канадската компания „Дънди прешъс металс” (ДПМ), която е собственик на българското златодобивно предприятие „Челопеч майнинг”, за първото тримесечие на 2012 г. Към края на март чистата печалба е достигнала 31,3 млн. долара спрямо 9,8 млн. долара година по-рано. Положителният финансов резултат преди лихви, данъци и обезценки също се е повишил над два пъти до 40,8 млн. долара.
Основната причина за ръста са силните резултати в Челопеч и по-високите пазарни цени на златото, съобщиха от ДПМ в края на май. Компанията притежава също мини в Армения, преработващ завод в Намибия, както и дялове в добивни предприятия в Сърбия и Северна Канада.
Производството на концентрат през първото тримесечие е нараснало с 93% и е достигнало близо 37 хил. т. Увеличението се дължи главно на завода в Челопеч, където преди година преработката на руда беше ограничена заради въвеждането в експлоатация на нова мелница. ДПМ отчита и с 9% по-висока преработка на концентрат във фабриката в Намибия. Заради строителните работи там, които включват подобряване на екологичните показатели и увеличаването на капацитета, разходите на компанията са нараснали с 11%.
„Проектът за разширяване на производството в Челопеч върви по план и ще бъде приключен през третото тримесечие на 2012 г.”, се казва в изявление на президента на ДПМ Джонатан Гудман. По думите му добър напредък има и по проекта в Крумовград, където другото дъщерно дружество на канадската фирма – „Болкан минерал енд майнинг”, очаква да започне изграждането на ново златодобивно предприятие.

ГЕРБ и МВР заработиха за „Дънди” срещу България

Кабинетът на ГЕРБ и МВР заработиха открито за интересите на канадския консорциум „Дънди прешъс металс” и срещу националните ни интереси. Канадците пък ще ограбят 24 т злато от находището „Хан Крум” до Крумовград с позволението на управляващите от ГЕРБ. Преди дни недоволните от сделката с живота им граждани алармираха, че са подложени на нечуван полицейски натиск. До момента над 150 души, подкрепили подписката срещу опасния добив на злато от хълма Ада тепе, са били привикани с призовки в местното РПУ, за да дадат обяснения как, защо и кога са се обявили категорично срещу колониалната концесията. Всичко това – след жалба на общинари от… ГЕРБ, че подписката била фалшива!
Както „Атака” вече писа, канадците са се договорили с правителството за 9-годишен добив на злато срещу концесионна такса от едва 27 млн. долара, които ще отидат в централния бюджет. Срещу тях чуждата фирма ще добие и изнесе зад граница 23-24 тона злато на стойност 1 млрд. 140 млн. долара!
Междувременно стана ясно, че по нареждане на главния прокурор Борис Велчев е образувана преписка №107 от 26 април 2012 г. Хиляди българи ще трябва да бъдат разпитани в полицията и да кажат защо не са съгласни с бляскавата перспектива да работят в златния рудник, а настояват да запазят природата на региона чиста от отрови.
„Опасната“ за властите подписка се проведе в края на миналата година на територията на цялата Крумовградска община. Тя беше внесена в местния парламент, след което замина за Еврокомисията, Европейския парламент, стигна до европейския и българския омбудсмани и до всички парламентарно представени партии, които обаче позорно мълчат
Изненадващо през май т.г. областният управител на Кърджали Иванка Таушанова от ГЕРБ разпрати сигнал до всички институции, получили категоричната позиция „против”, с твърдението, че подписката е нелегитимна. Таушанова се позовава на жалбата на шестимата общинари от ГЕРБ в Крумовград, които твърдят, че 500 от подписите били „фалшиви“.
Така започнали и проблемите на гражданите, изразили правото си на глас. „Бяхме призовани за свидетели, едни с призовка, други устно – да дадем отговори на провокативни въпроси в писмена форма”, каза Маргит Василева, председател на инициативния комитет за подписката. Според нея става дума за откровен рекет. „Репресия или полицейски тормоз е това, питат гражданите. Тепърва трябва да проверяват още 5 260 души, които са положили подпис”, добави Василева. Въпреки това протестите няма да спрат. До дни площадът пред паметника на Хан Крум ще бъде окупиран от негодуващите срещу ощетяващата държавата ни концесия.

Европейска олимпиада!

2012-07-14T04:27:00.002-07:00

Българчета станаха номер 1 по информатика

Българските ученици редовно доказват, че не отстъпват по нищо на тези от Западна Европа. Поредното доказателство е отборът ни по информатика, който постигна най-висок резултат на 19-тата централно-европейска олимпиада

Българският отбор по информатика показа най-висок резултат в 19-тата централно-европейска олимпиада.

Тя се проведе в унгарския град Тата от 7 до 13 юли. В два състезателни дни в рамките на 5 астрономически часа участниците трябваше да решат 4 задачи. В интелектуалната надпревара се включиха още представители на Румъния, Полша, Чехия, Хърватска, Унгария, Словакия, Германия, Израел, Швейцария и Холандия.
Със златни медали от състезанието си тръгнаха двама дванадесетокласници - Йордан Чапъров от Ямбол и Румен Христов от Шумен. Двама столичани пък взеха сребърни отличия - осмокласникът Христо Венев и единадесетокласникът Георги Георгиев.
България не за първи път е победител в олимпиадата.
На същото състезание през 2010 г., провело се в Словакия, имаме още един златен медал. Той бе завоюван от Атнон Анаставос от Хасково. Владо Харалампиев от софийската школа по информатика пък се върна със сребро, а други две момчета - с бронз.

Ел. цената пада, ако има "Белене" BNews.bg

2012-07-08T01:07:00.003-07:00

"Ние трябва да изберем дали сме народ, или сме стадо"

20 дни преди крайния срок социалистите успяха да съберат малко над 310 хил. подписа за референдум за бъдещето на АЕЦ "Белене", съобщи соцлидерът Станишев, който отиде да агитира столичани в Драгалевци и Младост. Соцлидерът предупреди хората, че ако няма втора атомна централа, токът още ще расте.

Над 310 000 подписа събра БСП двайсетина дни преди финалния срок, когато рекапитулацията трябва да е минимум 500 хил.,
за да бъде задължена парламентарната шефка Цецка Цачева от закона да свика референдум за съдбата на АЕЦ "Белене".
Бройката събрани подписи оповести лидерът на социалистите Сергей Станишев, който отиде в столичните квартали Драгалевци и Младост, за да даде тласък на подписката. Станишев лично се озова в двата столични района, за да агитира столичани да се подписват за референдума.
Лидерът на соцпартията предупреди хората, че 13-процентното увеличение на тока от 1 юли няма да е последното, ако не се възобнови проектът за втора атомна.
Именно през строежа на АЕЦ "Белене" минава едно намаление на цените на електричеството, смята Станишев.
Той призна, че е оптимист, че левицата ще успее да събере необходимите половин милион подписи за насрочване на референдум.
Припомняме, че темпото бе наваксано едва през последните дни, през юни социалистите бяха събрали между 150 и 180 хил. подписи. И успоредно с пунктовете из градовете стартираха и кампания "от врата на врата".

"Ние трябва да изберем дали сме народ, или сме стадо и каквото ни направят, ще го приемем мълчаливо. Сега за първи път от 23 години има реален шанс, защото има закон, който регламентира така, че ако се съберат 500 000 валидни подписа, правителството не може да каже "не" и да няма референдум.", заяви лидерът на БСП.
Станишев подчерта, че агитира за референдум, а не за АЕЦ "Белене":
"Всички ние имаме възможност да предизвикаме да има реална дискусия и всеки да се определи и по съвест, да бъде обективно информиран, да чуе различните гледни точки, защото ние не призоваваме подписвайте се за "Белене", а подписвайте се за референдум."
"Моето мнение е, че

подписката е безплатно социологическо проучване за БСП.

Странно е да караш стотиции хора да се подписват, след като е можело още е периода 2007 - 2009 г. да се сложи един-единствен подпис и проектът да тръгне, заяви министърът на икономиката Делян Добрев в предаването "Факторът Кошлуков" по ТВ7 и провидя в акцията на левицата елементи от предизборната й кампания.
В съседство на подписката за "Белене" тече успоредна, също за референдум, но за "Софийска вода", подета от ВМРО.
Двете партии си помагат взаимно за събирането на подписи за техните каузи.
От ВМРО са събрали досега 20 хил. подписа срещу "спекулативната политика на "Софийска вода". За местен референдум на войводите им стигат 100 хил. подписа, а ако хората кажат "да" на допитването, договорът с фирмата трябва да бъде развален, припомни зам.-шефът на ВМРО Ангел Джамбазки.

Рок Група "ЕПИЗОД"

2012-07-05T03:08:00.001-07:00

ЕПИЗОД

Официалната страница на групата:

http://www.epizod.com/

Епизод е българска рок група, създадена през 1983 година в София. Това е една от първите метъл групи в България. В началото Епизод се подвизава в сферата на тежкия траш метъл, като взаимства текстовете си от произведения на френския средновековен поет Франсоа Вийон. Големият си пробив на българската музикална сцена групата осъществява с издаването на албума Българският бог през 2002, приковавайки вниманието на слушателя със своите националистични възрожденски песни с текстове по българските класици Христо Ботев и Иван Вазов - дръзка смесица между тежка метъл музика, българска литература и история, подсилена с голяма доза патриотизъм. Много от песните са обогатени с женски и детски вокали, църковни хорове и много български фолклорни елементи.

За разлика от продажните ни управляващи, предали България и продължават да я предават...ЕПИЗОД, ще остане в историята и техните песни все ще се пеят!!!

Христо Ботев - Към брата си

2012-07-05T02:26:00.001-07:00

Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.

Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, брате, губя,
тия глупци като мразя.

Мечти мрачни, мисли бурни
са разпалили душа млада;
ах, ръка си кой ще турне
на туй сърце, дето страда?

Никой, никой! То не знае
нито радост, ни свобода;
а безумно как играе
в отзив на плач из народа!

Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?

Нищо, нищо! Отзив няма
на глас искрен, благороден,
пък и твойта й душа няма
на глас божий - плач народен!

Иван Вазов - Моите песни

2012-07-05T01:32:00.000-07:00

Моите песни

И аз на своя ред ще си замина,

трева и мен ще расне над прахът.

Един ще жали, друг ще ме проклина,

но мойте песни все ще се четат.

И много имена и лесна слава

годините без жал ще изметат

ил ще покрие плесен на забрава,

но мойте песни все ще се четат.

В тях зов се чуй за правда, за свобода,

любов и благи чувства ги красят

и светлий лик на нашата природа,

та мойте песни все ще се четат.

В тях вее на Балкана лъхът здрави

и тайните хармоний му звучат,

и гръмът на народните ни слави,

та мойте песни все ще се четат.

Във тях душата ми изля се цяла

с най-скъпите си бисери, цветя,

в тях всичко светло, ценно си е дала,

във тях живей, звънти и тръпне тя.

Не ме смущава див вой от омрази,

не стряска ме на завистта гневът –

спокойно гледам в бъдещето ази:

там мойте песни все ще се четат.

Те жив са отклик на духа народни,

а той не мре, и дор сърца туптят

от скръб и радост в наший край свободни,

и мойте песни все ще се четат.

Баташкото клане...

2012-07-01T05:54:00.002-07:00

Батак

Баташкото клане е избиване на българското население в село Батак при потушаването на Априлското въстание. То е извършено от османски башибозук, състоящ се главно от помаци от съседните села под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията. След клането той получава отличия и повишение от султана. Според различни оценки, около 5,000 души от селото са избити,като българските жертви в цяла България са между 15,000 и 25,000 души.

Преди въстанието

След потурчването на Чепино в 1657 г., Батак е обграден от мохамедански села, известно време градът представлява „остров“ на християнската вяра. Интересни са данните, че в баташката църква „Света Неделя“, християнската религия е била проповядвана на черковнославянски език, за разлика от останалите градове, където гръцкият е бил задължителен. Турските власти не искали да позволяват подобни привилегии на българите, след освобождението на Сърбия и Гърция, но поради откъсването на Батак от останалите градове (градът се намира високо в Родопите) турските власти не научават за „нарушението“. Поради тези религиозни проблеми, хайдутското движение в Родопите се води от Батак.

През 1873 г. Васил Левски е заловен, а турските власти разбират за наличието на таен български комитет, който готви въстание, мнителността на властите към един от по-будните младежи в Батак - Петър Горанов - се засилва.

През 1875 г. избухва въстание в Херцеговина, което е поддържано и от Сърбия и Черна гора, които пък тайно се готвят за война с Османската империя, не след дълго въстанието в Херцеговина се пренася и в Босна. Австро-унгарският министър на външните работи, граф Андраши, от страна на Австро-Унгария, Германия и Русия, подава до Високата порта нота, с която се искат наложително известни реформи за въстаналите области. Българите решават, че моментът на трусове в империята е изгоден и започват да се готвят за въстание, не след дълго до Петър Горанов достига тайният „Устав на Българския централен революционен комитет“. Турските власти отново заподозират Батак и пращат полицейския комисар Читак Ахмед и заптиета да претърсят къщата на Горанов, хората в селото измъкват заподозрения с хитрост, като използват че той е от Кавлаковия род и вместо неговата къща, посочили къщата на Горьо Кавлаков, където не било открито нищо.

Баташкото въстание

Ролята на Батак в Априлското въстание е била да заеме складовете в околните селища и да осигури провизии на въстанниците в околните територии, да блокира важните пътища и така да попречи на турските войници да получават пратки с провизии. Батак е трябвало да се справи с околните помашки села (Чепино, Корово...), ако се опитат да попречат на въстанието. При разбиване на четите в околните земи, останките от тях е трябвало да се съберат в Батак.

Единственият проблем бил, че през цялото време на въстанието Батак е трябвало да се пази сам от турската армия, но рискът е поет.

След началото на Априлското въстание, на 30 април 1876 г. част от въоръжените, боеспособни мъже от населението на село Батак, водени от войводата Петър Горанов, Войводата Стефан Трендафилов Керелов-петстотник въстават срещу турската власт. Както е застъпено в плана, бунтовниците отстраняват част от турските власти, когато срещу тях е изпратена 5-хилядна армия от башибозуци, предвождани от Ахмед ага Барутанлията. Водачът на въстанието в Батак - Петър Горанов e делегат на местния революционен комитет в събранието в Оборище.

Първенците на селото и чорбаджиите решават да спасят живота на хората в града и за това извикват Барутанлията, да му предадат оръжието си, като той заявил с клетва, че ще си отиде, веднага щом получи боеприпасите на въстанниците.

Клането

На 1 май 1876 г. врагът бил извикан от чорбаджиите на селото, за да предадат оръжието си. След като бунтовниците предали оръжието си, башибозуците ги нападнали и отсекли главите им.
Ето как Захари Стоянов описва в своите „Записки по българските въстания“, тези и част от по-нататъшните събития:
„На 1 май неприятелят се вмъкнал в селото из долния край. Наместо съпротивление, той, неприятелят, бил поканен даже от самите българи-чорбаджии, със съобщение, че селото ще си предаде оръжието. Няколко души, наистина, си предали оръжието на неприятеля; но намеренията на тоя подъл неприятел били зверски, коварни, мръсни и ужасни. Щом се свършило предаването, главорезите башибозуци, запретнали ръкави. Те нападнали на обезоръжените жертви, на които отсекли главите с брадви, като ги водели един по един до едно сложено на земята дърво и тук ги секли като дърва. Плач, писъци и молби излизали от устата на всички, но, наместо милост, това е възбуждало по-люто отмъщение и някакво си зверско тържество в средата на тези човешки касапи. Тая варварска постъпка на башибозуците турили цялото село в ужас и трепет. Жени, деца и гологлави мъже бягали из селото към горния край.“
По време на "предаването" на оръжието, някои от хората в селото успели да избягат, след него селището било обкръжено, за да не може никой да го напусне. Башибозуците се разпределили по къщите и започнали да ги ограбват. Много от по-крайните домове в селото били изгорени, башибозуците стреляли напосоки към всичко, което се движело или не. Хората започнали да се крият в сградите с по-здрава конструкция в селото, които щели да издържат на пожар, като църквата и училището, но и някои от къщите на чорбаджиите.
На 2 май скритите в Богдановата къща се предали, като повярвали на агата, че, ако предадат оръжията си, ще получат милост от неговата войска. Повече от 200 мъже, жени, деца и старци били изведени от къщата, претърсени за ценни вещи, съблечени, за да не измърсят дрехите с кръвта си, и накрая избити.
Барутанлията, поискал по-видните хора от селото да отидат при него в лагерa на башибозука, за предадат всичкото оръжие на батачани и за да успокоят населението. В лагера били изпратени кметът на Батак - Трендафил Тошев Керелов, заедно с Вранко Димитров Паунов, Георги Серафин, Петър Трандафилов Керелов, Петър Кахведжийски и Георги Вълюв. Разбрали се, че, ако предадат оръжието на селото, башибозукът ще го напусне, като всички видни хора, които отишли за мир били взети заложници - оръжието или животът им. Боеприпасите били натоварени на коне и пренесени до лагера. След което обаче всички заложници били набучени на колове и изпечени живи или обезглавени. Хората отново се изпокрили в църквата и училището.
Убийството на кмета и духовен водач Трендафил Тошев Керелов е описано в разказ на очевидец - съпругата на сина му Ангел Керелов - Босилка:

„Моят свекър отиде да посрещне башибозуците, когато селото беше заобиколено, и се срещна с Ахмед ага, който каза, че иска да се събере оръжието от селяните. Трендафил отиде и го събра. След като то беше предадено, стреляха по него с пищов и куршумът му одраска окото. Тогава чух Ахмед ага да заповядва със собствените си уста Трендафил да бъде набит на кол и опечен. Думите, които използва, бяха „Shishak aor“, което на турски означава да се набие на шиш като парчетата месо, наречени „кебап“. След това взеха от него всичките му пари, съблякоха му дрехите, извадиха му очите и зъбите и го набиха на кола бавно, докато той излезе през устата му. След това те го опекоха на огъня още жив. Той живя половин час в продължение на ужасната сцена. По това време бях съвсем близо до Ахмед ага. Освен мене тук се намираха няколко български жени. Ние бяхме обкръжени от башибозуци, които ни ограждаха от всички страни, и бяхме принудени да гледаме какво става с Трендафил.“ Едно от децата на Ангел и Босилка Керелови, Владимир-още бебе в цедилка, е набодено на меч от башибозука пред очите на майката Босилка: „По времето, когато ставаше това, синът на Ахмед ага взе детето от гърба ми и пред очите ми го насече на парчета със сабята си. Овъглените останки на Трендафил лежаха там един месец и тогава бяха погребани.“ ' Стотника Петър Керелов е убит жестоко, след като му избождат очите и отрязват езика пред очите на баща му Трендафил Керелов и други батачани.

Пън на който палачите отсичали главите на невинните жертви

Съчинението на Робърт Дж. Мор „Под Балкана“, заедно с репортажите на Макгахан във вестник „Дейли Нюз”, е един от ценните извори на сведения за бунтовната 1876 година. Там също се описва смъртта на Трендафил Керелов:
„Убиването на старейшината Трендафил било извършено крайно варварски. След като му извадили очите и му изтръгнали зъбите, набили го на кол и го опекли жив сред кръг от жени, заставени от башибозуците да останат зрители до неговата смърт. На друг човек отрязали краката, ръцете, носа и ушите.“
Жени, момичета и деца били избивани в къщите и по улиците, докато много мъже били закарани на дръвниците и били обезглавени със саби. Много малко успели да убегнат, болшинството от жителите били убити в условия на огромно варварство.
В „Записки по българските въстания“ Захари Стоянов е описал случилото се:
„Като се уверил вече наздраво, че батачени са в негови ръце, той (Ахмед ага) скочил на крака, погледнал към своите кръвници, изревал колкото му е силата: „Марш! Де гюреим сизи!“, като посочил с пръст и на така изпоплашените и полумъртви наши пратеници, които били заградени като приготвени за клане овци. На гласа на Барутанлията башибозуците наскочили кой с изтеглен нож, кой със запрегната пушка, наобиколили жертвите и скърцали насреща им със зъби — живи искали да ги разкъсат; надпреварили се един през други, като вълци, кой по-напред да си накървави зъба. Петър Трендафилов, Вранко Димитров и Петър Каваджиев били предадени на няколко души кеседжии, които там, малко настрана, ги насекли на дребни парченца.
Ангел Кавлакът, тоя турски интригантин, който е играел лукава рол във време на въстанието, който е тичал от позиция на позиция да убеждава и обезкуражава, най-после, който е бил като агентин на Барутанлията и е станал причина да погинат много храбри батачени като кокошки, намести награда за делото си — повалил се на земята, съшибан от десетина куршуми, отделно от онова място, гдето си сложили костите истинските мъченици. Въобще турците през 1876 г. така са постъпили с предателите и с ония покорни глави, които са отивали да им цалуват краката и да се предават. Това същото ние виждаме да става в Перущица, в Копривщица, в Дряновския манастир и пр.
Най-мъченически е загинал от горните петима души Трендафил Тошев Керелов. Него положили, като Васил Петлешкова в Брацигово, между два запалени от слама огньове, гдето българският мъченик издъхнал, опечен като скумрия. Неговият отчаян писък не бил в състояние да покърти ни едно мусулманско сърце... “
Бременни жени били разпаряни и техните неродени деца са били изваждани на байонетите на башибозуците. Други къщи, в които 20, 30 или дори 40 жени са се били затворили, са били изгорени заедно с тях.
„Налегнала тъмна, ужасна нощ, прорязвана феерично от прехвърчащи куршуми и от искрящи се в бездънното тъмно небе пламъци на разбеснелите внезапно страховити пожарища. Ревът на повилнели нападатели и писъкът на изгубени майки и деца, на ранени — валящи се по разни кътове — и на затрупани и задушени по пламналите къщя нещастни, допълнят картината. От този час вече по-нататък съдбата на Батак е само агония.

Училището

Тленните останки на зверски убитите жертви от костницата в църквата Св. Неделя.

Училището, което било в близост до църквата „Света Неделя“ се оказва последно убежище на около 200 души, които били изгорени живи, докато се криели в него, авторът на „Записки по българските въстания“ - Захари Стоянов описва случките в него така:
„Башибозуците влезли вътре без никакво препятствие и клането се захванало още от вратата. Мнозина имало скрити вътре в долапите, които така също били измушени и накастрени; в числото на последните били: свещеник Нейчо Паунов и учителят Тонджоров, родом от Самоков. На първия от тях кръвопийците извадили най-напред очите, дупчили го като решето по цялото тяло, докато издъхне тоя християнски мъченик в ръцете им. Близо до него предал душа и учителят Тонджоров, който така също бил насечен по всичкото тяло. Бедният мъченик на просвещението! Той загинал в същото онова здание, дето преди няколко дена проповядвал от скромния учителски стол словото на светлината. В долния кат на училището имало до 200 души скрити, мъже, жени и деца, които кръвниците, от много бързина, се вижда работата, не могли да намерят. Но да не помислите, че простият случай ги е запазил от смъртта? Не, читателю! Те се отървали от ятагана, били лишени от лекото действие на куршума, но изгорели живи, като червеи в гнило дърво, в долния кат на училището, защото башибозуците на тръгване запалили от четирите страни това здание. Техните писъци и вопли от ужасна мъка били чути след малко от зверовете, които разбрали, че направили една грешка, по невнимание, не в отношение към участта на двестете жертви, но че не могли да ги оберат от по-напред, което обстоятелство съставявало истинската загуба на тези Биконсфилдови братя. — Язък! Отидоха напусто толкова дрехи, а може би и пари — казали те с турско хладнокръвие и тръгнали към вратата на черквата, без да удостоят даже с присъствието си жертвеника на двестете мъченици.“

Църквата „Света Неделя“

В хода на въстанието църквата „Света Неделя“ била последната крепост на разбунтувалите се батачани.

Една от най-ранните снимки на храма след клането (1878)

Почти едновременно с разрушаването на училището, башибозуците започнали да издълбават дупки в оградата на църковният двор и да стрелят по всички там, убивали всеки който се опитал да избяга. Най ужасната част от клането в Батак се състояла през нощта на 2 срещу 3 май в църквата „Света Неделя“ и дворът ѝ.
На сутринта на 3 май, башибозукът успял да проникне в двора на църквата и да избие хората в него, но входната вратата на храма не поддала, тъй като била „задръстена“ от хората които се намирали в църквата.
„Народът бил вътре притиснат като на скенджа множество деца и недъгави умрели от задушаване; успели да влязат само ония, които можели да се хвърлят по главите на хората.“
Защитата на църквата продължила три дена, престрелките в селото не преставали, за да принудят батачани да се предадат, врагът пускал пълни с пчели кошери и запалена слама с газ в църквата, много от хората загинали заради недостиг на кислород.
Някои от нападателите се опитали да проникнат в църквата от покрива, но без особен успех, макар да постигнали няколко изстрела срещу барикадираните вътре.
В църквата нямало вода, затова барикадираните използвали зехтина от кандилата и кръвта на изкланите. Копали с голи ръце, за да намерят подпочвена вода.
На третия ден, все още оцелелите решили да излязат навън, след като разбрали, че вътре са обречени. Когато отворили портите на църквата Ахмед ага Барутанлията чакал отвън с башибозуците си. Започнало безпощадно клане, само тези, които склонили да приемат исляма останали живи а останалите били обезглавени. Ахмед ага целял да насели отново Батак с потурчените от него българи, но те се оказали недостатъчно.

«Българските мъченици». Картина на Константин Маковски. Светотатствените действия на башибозука, придружени в случая от изнасилвания, преливат чашата на търпението у европейското обществено мнение, ставайки casus belli, довел до освобождението на България

Ето как сцената е описана от Захари Стоянов:
„Полуубитото население не че повярвало на неприятелските обещания, които опитало вече няколко пъти, но като нямало друго спасение като виждало, че и в черквата ще бъде избито, отворило вратата. Втори път то имало злочестината да си въобрази, че и чалмата има човешко сърце, че и хищният башибозук може да състрадава, да се умилостивява, като види с очите си положението на затворените, удушените и стъпкани пред вратата дечица, другите изпоплашени, които заедно с нещастните си майки и сестри плачели и късали сърцата на присъствуващите. Картина, както виждате, една от най-ужасните и сърцераздирателните, но картина, повтаряме ние, за човек с душа и сърце, а не за башибозук. Щом се подали тези последните на вратата, с голи ятагани в ръцете, всичките затворени паднали на молба, жените показвали децата си, и за да умилостивят някак кръвниците, искали да им целуват дръжките на окървавените ятагани, наричали ги синове, братя и бащи. Всичко напусто! Башибозуците погледнали хладнокръвно на всичко това; те прекрачили налягалите пред вратата трупове като дърва и отново започнали да въртят ятаганите. И така, в черковната ограда клането се е продължавало няколко часа. От най-напред жертвите са били обирани и измъчвани да изкажат своето богатство, а после са били заколвани, т. е. техният живот бил пощаден за няколко минути, докато удовлетворят грабителската жажда на плячкаджиите, мнозина мъже спасили своя живот, като легнали между изкланите и се престорили на умрели.“
След действията си, османците опожаряват църквата, но каменната и конструкция я спасява, единствено иконите и дървените мебели изгарят.
Когато се разбира, че руски комисии ще пристигнат, за да огледат мястото, турските власти се опитват да заличат всички следи от клането. Опитите да се погребат хилядите трупове са безуспешни, заради ужасната смрад, която се носела (телата стояли повече от 3 месеца навън). Стените на църквата са боядисани, за да не си личи попилата кръв, която по-късно избива отново. Дори днес следите от кръв се виждат ясно в храма.

Краят на клането и Дървеният мост

Марга Горанова, съпруга на водача на въстанието в Батак - Никола Горанов. С кости е изписано отстрани – „Останки от 1876 година”

След клането в църквата, Барутанлията издал заповед, всички оцелели да се съберат пред църквата, с претекст, че ще състави списък на избитите и на вдовиците. По-голямата част от оцелялото население на Батак се събрало, тъй като неявилият се щял да заплати с живота си. Явилите се били разделени на мъже и жени. Когато Ахмед ага се явил пред тях той издал втора заповед - жените да се наредят още по-надалеч от мъжете и трета да се избият останалите около 300 явили се мъже.
Част от жените също били избити, други отведени за хареми или изнасилени и после убити.
Същият ден още около триста други били убити при дървеният мост пред училището, най-напред им се отрязвали ръцете, ушите и носовете, раменете, а после ги доубивали...

Христо Ботев - На прощаване

2012-07-01T02:13:00.000-07:00

НА ПРОЩАВАНЕ
В 1868 Г.

Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина -
да ходим да се скитаме
немили, клети, недраги!
Аз зная, майко, мил съм ти,
че може млад да загина,
ах, утре като премина
през тиха бяла Дунава!
Но кажи какво да правя,
кат си ме, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко,
та сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище:
там, дето аз съм пораснал
и първо мляко засукал,
там, дето либе хубаво
черни си очи вдигнеше
и с онази тиха усмивка
в скръбно ги сърце впиеше,
там дето баща и братя
черни чернеят за мене!...
Ах, мале - майко юнашка!
Прости ме и веч прощавай!
Аз вече пушка нарамих
и на глас тичам народен
срещу врагът си безверни.
Там аз за мило, за драго,
за теб, за баща, за братя,
за него ще се заловя,
пък... каквото сабя покаже
и честта, майко, юнашка!
А ти, 'га чуеш, майнольо,
че куршум пропей над село
и момци вече наскачат,
ти излез, майко - питай ги,
де ти е чедо остало?
Ако ти кажат, че азе
паднал съм с куршум пронизан,
и тогаз, майко, не плачи,
нито пък слушай хората,
дето ще кажат за мене
"Нехранимайка излезе",
но иди, майко, у дома
и с сърце сичко разкажи
на мойте братя невръстни,
да помнят и те да знаят,
че и те брат са имали,
но брат им падна, загина,
затуй, че клетник не трая
пред турци глава да скланя,
сюрмашко тегло да гледа!
Кажи им, майко, да помнят,
да помнят, мене да търсят:
бяло ми месо по скали,
по скали и по орляци,
черни ми кърви в земята,
земята, майко, черната!
Дано ми найдат пушката,
пушката, майко, сабята,
и дето срещнат душманин
със куршум да го поздравят,
а пък със сабя помилват...
Ако ли, майко, не можеш
от милост и туй да сториш,
то 'га се сберат момите
пред нази, майко, на хоро
и дойдат мойте връстници
и скръбно либе с другарки,
ти излез, майко, послушай
със мойте братя невръстни
моята песен юнашка -
защо и как съм загинал
и какви думи издумал
пред смъртта си и пред дружина...
Тъжно щеш, майко, да гледаш
ти на туй хоро весело,
и като срещнеш погледът
на мойто либе хубаво,
дълбоко ще ми въздъхнат
две сърца мили за мене -
нейното, майко, и твойто!
И две щат сълзи да капнат
на стари гърди и млади...
Но туй щат братя да видят
и кога, майко, пораснат,
като брата си ще станат -
силно да любят и мразят...
Ако ли, мале, майноле,
жив и здрав стигна до село,
жив и здрав с байряк във ръка,
под байряк лични юнаци,
напети в дрехи войнишки,
с левове златни на чело,
с иглянки пушки на рамо
и с саби-змии на кръстът,
о, тогаз, майко юнашка!
О, либе мило, хубаво!
Берете цветя в градина,
късайте бръшлян и здравец,
плетете венци и китки
да кичим глави и пушки!
И тогаз с венец и китка
ти, майко, ела при мене,
ела ме, майко прегърни
и в красно чело целуни -
красно, с две думи заветни:
свобода и смърт юнашка!
А аз ще либе прегърна
с кървава ръка през рамо,
да чуй то сърце юнашко,
как тупа сърце, играе;
плачът му да спра с целувка,
сълзи му с уста да глътна...
Пък тогаз... майко, прощавай!
Ти, либе, не ме забравяй!
Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина...
Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...

Христо Ботев - ХАЙДУТИ!

2012-07-01T01:47:00.001-07:00

Христо Ботев
ХАЙДУТИ

Б А Щ А И С И Н Я надуй, дядо, кавала,
след теб да викна - запея
песни юнашки, хайдушки,
песни за вехти войводи -
за Чавдар страшен хайдутин,
за Чавдар вехта войвода -
синът на Петка Страшника!
Да чуят моми и момци
по сборове и по седенки:
какви е деца раждала,
раждала, ражда и сега
българска майка юнашка;
какви е момци хранила,
хранила, храни и днеска
нашата земя хубава!
Ах, че мен, дядо, додея
любовни песни да слушам,
а сам за тегло да пея,
за тегло, дядо, сюрмашко,
и за свойте си кахъри,
кахъри, черни ядове!
Тъжно ми й, дядо, жално ми й,
ала засвири - не бой се, -
аз нося сърце юнашко,
глас имам меден загорски,
та`ко ме никой не чуе,
песента ще се пронесе
по гори и по долища -
горите ще я поемат,
долища ще я повторят
и тъгата ми ще мине,
тъгата, дядо, от сърце!
Пък който иска, та тегли -
тежко му нима ще кажа?
Юнакът тегло не търпи -
ала съм му думал и думам:
Блазе му, който умее
за чест и воля да мъсти -
доброму добро да прави,
лошия с ножа по глава, -
пък ще си викна песента!

Кой не знай Чавдар войвода,
кой не е слушал за него?
Чорбаджия ли изедник,
или турските сердари?
Овчар ли по планината,
или пък клети сюрмаси!
Водил бе Чавдар дружина
тъкмо до двайсет години
и страшен беше хайдутин
за чорбаджии и турци;
ала за клети сюрмаси
крило бе Чавдар войвода!
Затуй му пее песента
на Странджа баир гората,
на Ирин-Пирин тревата;
меден им кавал приглаша
от Цариграда до Сръбско
и с ясен ми глас жътварка
от Бяло море до Дунав -
по румелийски полета...

Един бе Чавдар войвода -
един на баща и майка,
един на вярна дружина;
мъничък майка остави,
глупав от татка отдели,
без сестра, Чавдар, без братец,
ни нийде някой роднина -
един сал вуйка изедник
и деветмина дружина!...
Хлапак дванайсетгодишен,
овчар го даде майка му,
по чужди врата да ходи,
на чужд хляб да се научи;
но стоя Чавдар, що стоя -
стоял ми й от ден до пладня!
И какво да ми спечели?
Голям армаган на майка -
тез тежки думи отровни:
"Що ме си, майко, продала
на чуждо село аргатин:
овци и кози да паса,
да ми се смеят хората
и да ми думат в очите:
да имам баща войвода
над толкозмина дружина,
три кази да е наплашил,
да владей Стара планина,
а аз при вуйча да седя -
при тоз сюрмашки изедник! -
копилето му да бавя;
час по час да ме нахоква,
че съм се и аз увълчил,
че човек няма да стана,
а ще да гния в тъмница,
и ще ми капнат месата
на Кара баир на кола!...
Проклет бил човек вуйка ми!
Проклет е, майко - казвам ти,
не ща при него да седя,
копилето му да бавя
и крастите да му завръщам.
Яли ги свраки и псета!
При татка искам да ида,
при татка в Стара планина;
татко ми да ме научи
на к`ъвто искам занаят."
Зави се майка, замая -
камък й падна на сърце;
гледа си в очи Чавдара,
във очи черни, големи,
глади му глава къдрава
и ръда клета, та плаче.
Чавдар я плахо изгледа,
и с сълзи и той на очи,
майка си бърже попита:
"Кажи ми, мале, що плачеш?
Да не са татка хванали,
хванали или убили,
та ти си, мале, остала
сирота, гладна и жъдна?..."
Прегърна майка Чавдара,
в очи го черни целуна,
въздъхна, та му продума:
"За тебе плача, Чавдаре,
за тебе, дете хубаво,
писано, още шарено:
ти ми си, синко, едничък,
едничък още мъничък,
а лоши думи хортуваш; -
как ще те майка прежали,
да идеш, синко, с татка си,
хайдутин като ще станеш!
Татко ти й снощи доходял,
за тебе, синко, да пита -
много ме й съдил и хокал,
що съм те, синко, пратила
при вуйча ти, а не при него -
да види и той, че има
хубаво дете юначе;
далеч ли да го проводи,
на книга да се изучи,
или хайдутин направи,
по планината да ходи.
Триста й заръци заръчал,
в неделя да те проводя
на хайдушкото сборище...
Ще идеш, синко Чавдаре,
едничко чедо на майка!
Ще идеш утре при него;
ала те клетва заклинам,
ако ти й мила майка ти,
да плачеш, синко, да искаш,
с дружина да те не води,
а да те далеч проводи,
на книга да се изучиш -
майци си писма да пишеш,
кога на гурбет отидеш..."

Рипна ми Чавдар от радост,
че при татка си ще иде,
страшни хайдути да види
на хайдушкото сборище;
а майка ядна, жалостна,
дете си мило прегърна,
и ... пак заръда, заплака!...

Иван Вазов - ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА

2012-07-01T01:25:00.001-07:00

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
11 август 1877

web

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
О, Шипка!
Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

Иван Вазов

Момче си обръща главата на 180 градуса !

2012-06-26T10:50:00.002-07:00

Почина най-голямата костенурка на Земята – Самотния Джордж

2012-06-26T03:14:00.000-07:00

Самотния Джордж

В Национален парк в Галапагос (Еквадор) почина гигантска мъжка слонова костенурка, която според учените е последният представител на редкия подвид на въпросните влечуги. Костенурката по прякор Самотния Джордж е на възраст около 100 години, съобщава ИТАР-ТАСС.
Според персонала на Националния парк ще се води разследване за причината за смъртта на Джордж, тъй като той е починал в разцвета на живота си. Средната възраст на представителите от този вид костенурки е 200 години.

Джордж е открит от зоолозите през 1972 година в един от островите Галапагос. Самотния Джордж е станал световно известен и символ на Национален парк в Галапагос. Известни политици и холивудски звезди пристигаха да се запознаят с него, сред които е и английският принц Чарлз, както и Брад Пит и Анджелина Джоли.
Неотдавна служителите от парка го "запознаха" с две нови женски костенурки с надеждата най-накрая Джордж да реши да има потомство, за да бъде спасена уникалната разновидност на най-големите костенурки в света.

За да не изчезне, учените вече 18 години се опитваха да го подтикнат това да стане по естествен път. Той си спечелили прякора Самотния заради упоритата си липса на интерес към женските костенурки. Не закъсняха и приказките, че е гей. Въпреки това, специалистите се надяваха, че Джордж ще хареса поне една от двете нови обитателки на неговия остров, за да стане най-после баща, но това така и не стана.

Още за слоновата костенурка:
Слонските костенурки, обитаващи Галапагоските острови в Тихия океан, са известни като най-големите живи костенурки на земята. Възрастните достигат тегло над 400килограма и дължина повече от 1,80 метра. Средната продължителност на живота им, според учените може да достигне над 200 години. Регистрирана е костенурка, живяла 176 години. Дълголетието на тези животни се обяснява със забавения им ритъм на живот. За кратки разстояния костенурките могат да развият скорост от около 3 км/час.

Русенският съд несправедливо осъди журналистката Ася Пенчева

2012-06-25T01:24:00.001-07:00

Осъдиха журналистка за неудобни разкрития в дом за деца

Районният съд в Русе осъди Ася Пенчева - журналистка от вестник "Утро" на 5 000 лева глоба

и 1000 лева обезщетение. Съдия Ралица Русева я призна за виновна по обвинението в клевета за опозоряване на служителка от дома за деца "Надежда".

Преди година Пенчева пише материал след разговор със служителката в дом за деца, лишени от родителска грижа Ценка Благоева. Тя разказва, че в дома се нанася побой над възпитаници. По-късно, обаче, Благоева решава, че е оклеветена от журналистката и подава жалба срещу нея в размер на 3000 лева. Това се случва на фона на публикуван във вестника материал с използван касетофонен запис от разговора със служителката.
Междувременно става ясно, че Благоева е била осъдена през декември миналата година от своята колежка Стоянка Петрова за това, че я е наклеветила във вестника като заявила, че е насилвано дете.

На Ася Пенчева е наложено и строго обществено порицание. Журналистката заявява, че не е очаквала такова съдебно решение.

Регионалният координатор на Програма "Достъп до информация" Цвета Ненова ще сезира фондацията, която защитава правата на журналистите. Ще бъде информирана и международната организация SEEMO, която осъществява международен медиен мониторинг в страните от Югоизточна Европа.
„Тази присъда е незаконна, несправедлива и тя ще бъде обжалвана и се надявам, че съдът е мъдър и в крайна сметка ще вземе правилното решение. При тези категорични доказателства, че журналистката Ася Пенчева си е свършила отлично работата, вместо поздравления, тя получи осъдителна присъда. Този, който наруши правата на децата и който трябва да бъде предаден на съд, получи 1000 лева обезщетение", заяви адвокатът на журналистката Георги Георгиев.
Пенчева има над десетгодишен стаж. Носител е на наградата "Черноризец Храбър" през 2010 година, в раздел "Регионални медии".
В подкрепа на Ася Пенчева излезе:

Декларация на Дружеството на русенските журналисти към СБЖ

Осъдителната присъда, която вчера РРС постанови срещу журналистката от вестник "Утро" Ася Пенчева, е пример в най-чист вид за посегателство върху свободното слово чрез държавната машина.
Обвинието към журналистката, че с материала си за проблемите в дома за деца "Надежда" е разгласила клевета за социалната педагожка Ценка Благоева, буди недоумение. Недоумение, защото думите на тъжителката са записани на диктофон с нейно знание и съгласие, а и самата тя вече е осъдена за клевета от Стоянка Петрова по повод на същия казус. По това дело присъдата над Благоева се основава точно на интервюто, което тя е дала на Ася Пенчева. Повече от странно е, че в единия случай записът от диктофона на журналистката на "Утро" е от значение за съда, а в другия не е признат за доказателство.
Ние, членовете на Дружеството на русенските журналисти, категорично не сме съгласни със сигнала, който присъдата над наш колега излъчва в обществото. Изводът, който тя налага, е, че няма по-голям престъпник от журналиста, който си е свършил работата професионално.
Докато Ася Пенчева трябва да плати глоба на държавата, обезщетение на Благоева и да бъде публично порицана, лица със скъпи костюми, още по-скъпи адвокати, кървави или катранено черни биографии и характерни прякори се оказват кристално чисти и безукорни граждани.
Когато се постановява присъда над журналист, не е лошо магистратите да се сетят, че ако не бяха журналистическите материали, "Могилино" още щеше да съществува, скрито под безметежното неведение на обществото. Щяха да съществуват също едрите бонуси, хищническите заменки и какво ли още не, заради които вярата на хората в справедливостта се срива все по-надолу и по-надолу.
Надяваме се на безпристрастността, обективността, мъдростта, и професионализма на втората съдебна инстанция.

Журналистическата гилдия застана зад осъдената Ася Пенчева

Русенският съд осъди журналистка заради това, че е уличила служителка на социален дом в упражняване на физическо и психологическо насилие над възпитаници в дома, в който работи.
Журналистката Ася Пенчева получава сигнал, че над децата в дом за сираци е упражнявано насилие. Тя направила интервю с една от възпитателките от дома - Ценка Благоева. Скоро след публикуване на материала, репортерката получава призовка за съд.
Въпреки записа с диктофон, който обвиняемата предоставила в съда, Русенският съд отсъжда Ася Пенчева да изплати глоба от 8000 лева и лихви от около 300 лева.

Причината за това решение на съда била, че за записа, направен от Пенчева, няма документи от прокуратурата, такива обаче са необходими само за записите от СРС-та. За журналистическите записи по закон не са необходими такива документи.
Ася Пенчева ще обжалва решението на съда.

Журналистката Ася Пенчева: Какво се случи и защо ме осъдиха?

Филмът, в който се вкарах, започна през юли 2011 г. Тогава при мен в редакцията дойде Милена Саха, добре позната ми с грижите си към сираци, напуснали институции. Винаги съм защитавала нейната кауза и съм й съдействала. Та тя ми донесе диск /CD/, на който имаше три видеоклипа с потресаващо съдържание – дечица от дом „Надежда“ в Русе разказват за насилие над тях от страна на персонала. Някой възрастен /глас зад кадър/ им задаваше въпроси, а те, миличките, отговаряха разпалено и емоционално. Няма нормален човек, който да остане равнодушен към такава сцена. Тъй като и аз минавам за нормален човек, при това грижовен родител, се ужасих. Едновременно с това обаче не можех да повярвам, че това е възможно. Защо пък да не е, ще попитате веднага и ще си спомните за Могилино, Бургас и Ямбол.

За мен беше невероятно, тъй като познавам работата и хората от този дом повече от 20 години. Да, честно! Всички красиви и добре запазени дрешки, които моите деца надрасваха, ги носех там. Отделно в качеството си на репортер пък за всяко събитие или просто така, посещавах точно този дом. Познавам и персонала. С това започна абсурдът.
Въпросната Милена Саха ми обясни старателно, че социалната работничка Ценка Благоева е готова да ми разкаже за насилията и безобразията в дом „Надежда“, при това не се страхува да застане пред фотоапарат и репортерски диктофон. Да не повярваш, нали! Обаче аз повярвах. Заради децата. Ако пък се е случило наистина такова безобразие, кой да защити мъниците, ако не аз! Един процент да беше вярно, си струва всички усилия, нали, нормални хора!
Рано сутринта отидох във въпросния дом и намерих смелата социална работничка в една от занималните. Впрочем не, вратата беше заключена, тъй като другарката в момента се къпеше и само едно единствено момиченце беше вътре и не можеше да отключи. Странно. Занималните няма за какво да бъдат заключвани. Включих диктофона си още тогава. Не го изключих до последната минута на престоя си в дом „Надежда“. Инстинктът ми подсказа, че работата не е съвсем читава и мислех /оказа се грешно!/, че записът ще ми помогне в следващ етап. За съд не ми дойде на ум, но пък за проверки от институции бях убедена.
Още с първите си думи социалната работничка Ценка Благоева започна да пълни сценария на абсурдния филм с реплики, които нямат нищо общо с истината. Въпреки това разказа в подробности как едно дете на 3 години е било малтретирано. Правя вметка, че точно родителите на този хлапак, социално изостанали, описвах месеци по-рано на страниците във вестника и лично съдействах личните им карти да бъдат предадени по служебен път в друга община и да не харчат излишни пари за път до Русе за получаването им. Няма ненаказано добро, но това стана ясно по време на съдебното дело. Та след като ми бяха съобщени всички зверства, потърсих другата гледна точка – на учителката, която бе обявена за побойник. Изслушах и нея. Да се чете „записах и нея“. Естествено, не минахме и без коментар от директорката. Съвсем нормално беше всеки да твърди своето. С целия този набор от информация аз написах материал. Заради онзи един процент вероятност с детето Габриел /в материала съм сменила името му на Сашко, тъй като такива са изискванията на ЗЗД/ да се е случило наистина такова зверство.
След публикацията за дом „Надежда“ в институцията влязоха всички възможни проверяващи органи – прокуратура, полиция, Агенция по храните, Отдел за закрила на детето, Агенция социално подпомагане барабар с общинските структури, Държавна агенция за закрила на детето, Регионална здравна инспекция, Инспекторат по образованието и т.н. В нашата държава дал Бог служби. Не установиха да има насилие. А може би прикриваха? А може би някой просто си беше измислил всичко? А онзи един процент вероятност Габриел действително да е бил насилван и удрян до кръв по главата с Библия /така твърди Благоева пред диктофона ми/?
Не съм нито институция, нито разследващ орган. Затова професионално започнах да следя развитието на нещата. Вярно, от полицията ми изискаха записа и аз го предоставих за нуждите на следствието. Процентът, процентът вероятност…!
Прокурорската проверка още не е приключила. 11 месеца от тогава. Това не е наша работа да коментираме. Само че през това време набедената за побойница учителка доказа пред съда, че не си е позволявала и шамар по дупето на детето да удари. Така Ценка Благоева беше осъдена за клевета. Трябваше да плати глоба от 3000 лева на държавата. Тъй като това е сериозна сума за повечето български граждани, тя заведе дело срещу мен. Седем месеца след интервюто, проведено на четири очи в двора на дом „Надежда“. Изведнъж се почувства обидена и оклеветена, а аз пък съм изопачила думите й.
През февруари, когато в редакцията бяха донесени призовката и тъжбата, смятах, че всичко ще приключи много бързо. Ценка Благоева искаше да се чуе този прословут запис и да стане ясно, че тя не е казвала нещата, които пък аз съм написала. Отлично!, помислих си, и аз това искам – да чуе съдът записа и да стане ясно, че тя е казала нещата, които съм написала.
Съдийката Ралица Русева обаче обяви, че не приема записа, тъй като той не е доказателствено средство, събрано по реда на НПК. Санким преди да прави каквото и да е интервю, всеки журналист трябва да тича първо при прокурор за бележка и след това да бяга към събитието и събеседника си. И аз увиснах. Почти като в парапланер в термика. Четири месеца, четири заседания и присъда – виновна.
Филмът продължава. Ако има нещо хубаво в цялата тая гадост, е подкрепата на колегите ми в Русе. Те дойдоха в залата, а конкурентният иначе вестник „Бряг“ писа нон стоп как върви делото. Не заради мен, а заради честта на репортерския диктофон. Четири месеца доказвах, че не съм камила и нямам гърбици.
Първият сезон приключи. Ще има втори, обещават сценаристите. Въпросът е обаче как да работят журналистите и струва ли си изобщо да зареждат батериите на касетофоните си?.

Във връзка с осъдителната присъда, която получи днес, журналистката Ася Пенчева публикува в сайта си своята позиция:

Доказателството ми

Това са записите, които съдия Ралица Русева не пожела да приеме като доказателство за невинността ми. Ще пусна и двата варианта – пълен и съкратен. Съкратеният бе направен с помощта на тонрежисьора от БНТ 2 Елена Джелепова след работно време. Монтажът се наложи, за да се спести време и нерви на слушателите.
001_A_011_Pencheva_2011_07_08_EDIT

Защо „Великата армия” на Наполеон претърпя катастрофа в Русия?

2012-06-23T23:48:00.001-07:00

Днес се навършват 200 години от нападението на Франция срещу Русия през 1812 година; Наполеон след Бородино: „В тази битка французите доказаха, че са достойни за победата, а русите си запазиха правото на непобедими!”

Точно преди 200 години на 24 юни (нов стил) Наполеон нахлул с армия от над 600 хиляди души в Русия, но войната неочаквано завършила с неговия разгром. Историците все още спорят какви са причините за поражението?

Ако се припомни най-общият ход на войната, то тя се дели на два основни етапа: първият – от нахлуването на френските войски на 12(24) юни 1812 година до отстъплението на руските войски в Тарутино на 20 септември (2 октомври); вторият – от началото на руското контранастъпление на 6(18 октомври) до пълното освобождаване на Русия на 2(14) декември.

Стратегическият план на Наполеон предвиждал в най-кратки срокове да се разгроми руската армия в едно-две генерални сражения, да се овладее Москва и Русия да бъде принудена да капитулира. За целта бил избран най-краткият път към Москва.

Руската армия наброявала едва 230 хиляди души с 942 оръдия, като прикривала фронт от 600 километра.

Първият ешелон от армията на Наполеон включвал 444 хиляди души с 940 оръдия, а във втория се намирали 170 хиляди души с 432 оръдия. Числеността на Великата армия при навлизането в Русия е към 390 000 души, от които около 240 000 войници от всякакви народности.

Множеството сражения, разтягането на линиите за снабдяване, както и засилващото се партизанско движение, обаче бързо стопяват френската армия. Освен това идва епидемия от тиф и различни други инфекциозни заболявания, които покосяват десетки хиляди войници.

Над Великата армия надвисва катастрофата, но няма кой да я види. След сражението при Смоленск (16 август) в строя са останали едва 225 хиляди души. Например леката кавалерия е загубила половината от състава си.

В сражението край Бородино (26 август) французите губят 30 хиляди души (всеки пети войник), а руснаците – около 44 хиляди души (всеки трети). Победата на Наполеон се оказала пирова, но той си затваря очите пред реалността и перспективите. Въпреки това някакво предчувствие му е дало сили да каже след Бородино: „В тази битка французите доказаха, че са достойни за победата, а русите си запазиха правото на непобедими!”

През септември френският император влиза в изоставената Москва със силно обезкръвена армия. В началото на зимата Наполеон решава да тръгне на юг към Украйна, но след кървавите сражения при Малоярославец и Вязма е принуден да отстъпи и да потегли обратно за Смоленск. Армията продължава да се топи в резултат на действията на руската кавалерия, на студа и на глада.

В Смоленск успяват да достигнат само около 50 000 французи и Наполеон решава да се изтегли извън пределите на Русия. С него потеглят обратно и около 30 000 небоеспособни ранени войници. При Краное френската армия е обхваната в клещи и дава много жертви, силно оределите й корпуси един след друг са почти унищожени. Последното сражение е при преминаването на река Березина, където френската армия губи последните си боеспособни части.

И все пак кои са причините за поражението на «Великата армия» на Наполеон? И защо вече 200 години никой не дава еднозначен и задоволителен отговор?

Някои историци считат, че основна роля е изиграла лошата подготовка за руската кампания, прекомерната самоувереност на Наполеон и суровият руски климат. Други изследователи акцентират на храбростта на руските войници и небивалия патриотичен подем. Трети с възхищение пишат за блестящата тактика на Барклай де Толи и след това на Кутузов, които не влизали в решителни битки и изтощавали противника чак до Бородино. Адам Замойски определя като «блестящо» решението да се изостави Москва.

Студовете през 1812 година действително започнали по-рано от обикновеното, още през октомври. Но съдбата на наполеоновата армия била вече решена. Тя отстъпвала в пълен безпорядък от опожарената Москва след руското контранастъпление в началото на октомври.

Подготвяйки се за похода в Русия, Наполеон несъмнено отчел някои особености, но далеч не всички. Той не си дал сметка за малката плътност на населението в Русия, нито за ниското равнище на живота там. Наполеоновата армия не можела да бъде изхранена за сметка на местното население. Войниците обирали до троха провизиите на селяните и с това предизвиквали ненавист към себе си, което довело до „всенародната война”.

Лошите пътища и огромните разстояния станали причина подготвените преди това обози да изостанат далеч назад. Много от тях заседнали в Полша и в Литва. Например в началото на 1813 година руската армия, докато преследвала французите, пленила във Вилно (Вилнюс) четири милиона порции хляб и сухари, почти толкова месо, спирт, вино, хиляди тонове обмундироване и различно военно снаряжение. Всичко това било подготвено от французите за руската кампания, но то така и не достигнло до бойните части.

За кавалерийските и артилерийските коне нямало фураж и трябвало да разчитат само на паша, а това причинило огромни загуби. Десетки хиляди коне не достигнали дори до Смоленск, което в значителна степен отслабило наполеоновата армия.

Според пресмятания на френските служби по разквартируването, цитирани в книгата „Русия против Наполеон” на Доминик Ливен, само в първия месец и половина от армията на Наполеон дезертирали 50 хиляди души.

Една от причините за масовото дезертьорство било обстоятелството, че във френската армия французите съставлявали по-малко от половината от състава й. Много от закалените ветерани били освободени и били заменени доброволно-принудително от италианци, холандци, немци, швейцарци, белгийци... Някои от тях наистина се сражавали храбро. Например от 27 хиляди италианци само около 1000 се върнали вкъщи. А от 1300 швейцарски войници около 1000 загинали прикривайки преминаването на река Березина при „великото отстъпление”.

Куриозно е, че немци се сражавали и на двете страни. Германските кралства и княжества били частично окупирани от французите, други, като Прусия, били принудени под натиска на Наполеон и заплахата за окупация да станат негови съюзници. В руския поход участвали 30 хиляди баварци, 27 хиляди от Вестфалското кралство, 20 хиляди саксонци и още толкова прусаци. Впрочем Бонапарт не се доверявал особено много на „съюзниците” от Прусия, която до неотдавна била съюзник на Русия, затова поверил пруската дивизия на френски маршал.

От друга страна в руската армия имало особен Руско-немски легион, сформиран от хусари и от пехотинци, преминали на страната на Русия след нахлуването на Наполеон. Към края на кампанията числеността на легиона достигнала почти 10 хиляди души: два хусарски полка, две пехотни бригади, рота егери и конно-артилерийска рота. Частите били командвани от пруски офицери, а командир на легиона бил граф Лудвиг Георг Валмоден-Гимборн (Ludwig Georg Wallmoden-Gimborn).

Може би най-много спорове сред историците се водят на тема кой е предизвикал пожара в Москва, ускорил бягството на наполеоновата армия от Русия. Дали това са самите французи, московският генерал-губернатор граф Ростопчин или руски разузнавачи-диверсанти? Тогава огънят погълнал 6,5 хиляди къщи от всичките 9 хиляди, повече от 8 хиляди магазинчета и складове, над една трета от църквите... В огъня загинали и две хиляди руски войници, които отстъпващите не успели да вземат със себе си.

И все пак как да се подредят приоритетно причините за катастрофата на наполеоновата „Велика армия” в Русия? Задачата е непосилна. Това не го е постигнал и самият Бонапарт по време на 6-годишното пленничество на остров Света Елена, защото няма достатъчно убедителни разсъждения и в двете му мемоарни книги, продиктувани по време на заточението.

Наполеон сторил всичко възможно за победата, останалото било от Бога и то от руския Бог.

През 1840 година великият Наполеон бил препогребан във Франция и сега тленните му останки са намерили покой в Дома на инвалидите. Най-куриозното е, че материалът за направата на намиращият се там паметник от карелски порфир, е подарен на френското правителство от руския император Николай I.