Pieces of the Past

БИТКАТА ПРИ ПЯСЪЧНИЯ НАСИП...

noreply@blogger.com (Anonymous) — Tue, 14 May 2013 09:23:00 +0300

Едва ли сте чували много за нея,защото сама по себе си тя не е нещо впечатляващо,което да остави необходимата дълбока следа по пътя на човешката история.По скоро изпъква само името на това събитие,което обаче играе ролята на една символична врата,зад която се крие историята на една вещ събрала в себе си съвкупност от заявления и илюзии.

И по-точно става въпрос за един нож,който все още е изключително популярен сред колекционерите,въпреки че отдавна вече има много по модифицирани негови модели.

А какъв е този нож и каква точно е неговата история мисля да ви разкажа точно днес още повече,че той е кръстен на собственика му Джим Бауи.

И така,нека първо видим кой е този Джим Бауи.

Според данните за него все още намиращи се в историческите архиви,той е бил земевладелец,търговец на стоки и най-вече на роби и не на последно място авантюрист.

Общо взето около личността му няма почти нищо запомнящо се поне до момента,в който на хоризонта се появява онзи нож,с който започнах.

Всичко започва на 19 септември през далечната 1827 година,когато мистър Бауи става свидетел на един дуел провел се в местността наречена пясъчния насип,някъде в Мисисипи.
Дуелът бил между двама американци,които не са интересни за историята,защото за каквото и да са спорили те в крайна сметка се разбират по между си и всичко завършва мирно със стискане на ръце,но се оказало,че техните приятели,между които бил и Бауи,имали стари сметки за уреждане.
И както може би се досещате между свидетелите на несъстоялия се дуел възникнал лют спор,който изведнъж прераснал в ожесточена битка.

Единият се опитал да простреля другият,но вместо него уцелил Джим в рамото.

Той пък стрелял по трети,но не улучил,но пък отнесъл сериозен удар по главата.И точно когато бил с наранено рамо и разбита глава върху него се нахвърлил някакъв военен,който искал да го прободе с камата си,но тънкото и острие се счупило в гръдната кост на Джим.Почти в безсъзнание той обаче успява да отреагира,вади ножа си и го забива в майора,след което отново е прострелян,но въпреки това остава жив.

И въпреки,че оцеляването му след всичко това е загадка,мълвата за битката започнала да се носи от уста на уста и основното в нея било,че Джим нямаше да е между живите,ако не бил промушил нападателя със забележителния си нож.
Едностранно наточен с дължина на острието 23 сантиметра,дебел почти като касапските и почти толкова голям,и изтънен при върха.

На пръв поглед изключително прост,но много ефективен.

Славата на ножа бързо се разраснала и не след дълго всички вече говорели само за това оръжие,което Джим сам проектирал и дал на ковач да му го изработи.

И даже започнали да го копират и произвеждат масово,и изведнъж славата на ножа станала по-голяма от човека,който го изработил и въобще не било ясно кой на кого дължи популярността си.Ножът на човека или пък човека на ножа.

Но точно тук има една много съществена подробност,която в цялата тази история винаги е стояла на заден план.Работата е там,че ножът въобще не е проектиран от Джим Бауи.

Той уважаеми е измислен от брат му,който пък искал да създаде някаква разновидност на къс боен меч,малко по-дебел от сабя и много по-стабилен от всички останали бойни ножове.

И след като на практика идеята за оръжието вече съществувала,братът на Джим се обърнал към специалист и работата била свършена от неизвестен за историята ковач,който даже дал и съвет как точно да изглежда ножа,а след това оръжието било подарено на Джим.Между временно се случил онзи бой при пясъчния насип и ножът вече се свързвал с името на Бауи,а когато го питали кой го е измислил той посочвал вече собственото си име.Та такива ми ти работи с този прословут американски нож.

Притежателя му се казва Джим Бауи,брат му въобще не е интересен за историята,а истинският майстор,който го изработва завинаги остава анонимен...

ОТРОВНИЯТ РЕЖИМ НА ВЛАСТТА...

noreply@blogger.com (Anonymous) — Sun, 12 May 2013 08:18:00 +0300

Датата е 5 декември,а годината 1933-та.Американският щат Юта става тридесет и шестият,който ратифицира 21-та поправка на конституцията,с което необходимите 80 процента от щатите са налице и двадесет и първата поправка започва да действа,а тя напълно връзва ръцете на 18-поправка на конституцията.
И понеже стана много сложно,ето го и по-разбираемото обяснение.
Осемнадесетата поправка е онази,която забранява производството,продажбата и транспортирането на алкохол на територията на щатите,а двадесет и първата слага край на сухият режим.А иначе казано,днешната тема ще бъде точно за този сух режим,или защо изобщо е имало подобно нещо и как се е стигнало да него...

И така,пренасяме се директно в далечната 1920 година,през която официално се забранява производството,продажбата и транспортирането на алкохол,но не и неговата употреба.
Но как да пиеш,когато никой не произвежда алкохол и съответно не ти го продава?

И всичко това заради една религиозна причина,която се базирала на факта,че по онова време въздаржателите и протестантите все още вървели ръка за ръка,а ранните заселници в Америка били хора с висок морал,които въобще не си падали по алкохола.

През годините обаче моралът започнал да липсва и изведнъж за всички нередни неща,които се вършели в обществото бил обвиняван единствено и само алкохола.
И то злоупотребата с него,а не употребата му,защото религиозните хора били далеч от мисълта да заклеймяват една божия напитка.
А всъщност проблемът бил в лакомията,защото според една статистика засягаща 1830 година,средният американец тогава изпивал по бутилка и половина твърд алкохол седмично,което е три пъти повече отколкото по наше време.
Ето защо и разделението на пиячи и въздаржатели в началото си било предимно на религиозна основа,само че после нещата се променили,защото в щатите изведнъж започнали да прииждат тълпи от емигранти.

И тъй като повечето от тях отивали в градовете те започнали да се променят,а тази промяната сериозно повлияла на ксенофобските разбирания на голяма част от населението.
Някъде тогава се появила и националната идея за нативизъм,което разтълкувано на разбираем език означавала само едно,завръщане към истинските американските корени.И даже била прокарана и един вид виртуална граница между нормалният и хрисим живот в провинцията и разгулният и пълен с пошлост живот в градовете,пълни с всякакви емигранти.Не случайно най-големият поддръжник на трезвеността по онова време бил не кой да е,а самите Ку Клукс Клан.
Но истинското начало било положено по времето на първата световна война,когато била лансирана теорията,че средствата отделени за производство на алкохол могат да отиват за военни цели.
И ето ви я пак 1920 година.Войната е свършила,Америка настойчиво търси своите корени и някой изведнъж се светнал,че май е дошло времето завинаги да се приключи с алкохола.И всъщност така и станало,но най-интересното тук е,че за всичките тринадесет години сух режим пиенето не само не намаляло,а дори се увеличило драстично.

Забраната за алкохол докарала и процъфтяващият черен пазар,покрай който се развила и мафията,а хора като Капоне започнали да печелят милиони долари годишно.

Това обаче хич не се харесвало на хората на властта и в един момент правителството на щатите прибегнало до една друга крайна мярка,която направо граничела с безумието.

Понеже промишления алкохол бил единственият,който се произвеждал законно,а за черната борса това било основният източник за печалба,управляващите взели решение към него да се добави отрова и напълно умишлено заменили Етанола с Метанол.

Идеята уж била хората да се стреснат и да спрат да пият,но резултат въобще не бил този,който се очаквал,защото само през следващата година смъртта посетила някъде към 3000 човека,а за периода на сухия режим жертвите надхвърлили тринадесет хиляди и всичко това благодарение на Метанола.Та такива работи се случвали в щатите през онези далечни времена.Режими,забрани и малоумни решения,от които полза имали само смъртта и гангстерите в Америка...

ЕДНО ОТ НАЙ-СТРАННИТЕ ПРОКЛЯТИЯ...

noreply@blogger.com (Anonymous) — Thu, 9 May 2013 21:59:00 +0300

За него ще става дума днес,защото ако не друго то със сигурност е показало,че май наистина действа.Силата му е насочена,умишлено разбира се,върху американските президенти и в частност върху така нареченият бял дом,където всеки от тях пребивава до изтичане на мандата си.

И за да бъда още по-точен тук му е мястото да вметна,че ако изборът на американски президент се е случвал в година,която завършва на нула,над него тегнело проклятието на Типикану.Ето ги и подробностите...

Всичко започнало през далечната 1811 година,когато губернатора на индианските територии Уилям Харисън подкупил индианците от племето шони,като целта му била те да отстъпят земите си на американското правителство.

В крайна сметка измамата се получила,но това много ядосало вожда на племето Текумсе,което пък довело и до прословутата война на Текумсе избухнала през 1812 година,между кавалерията и индианците.

И както във всяка война и в тази имало решаващата битка,която битка се провела при река Типикану,където Харисън и предвожданите от него войници без много усилия победили индианците.На някои хора обаче това съвсем не се харесало,а най-интересното било,че измежду тях бил и братът на вожда Текумсе,който по онова време бил известен гадател и шаман.

Та като видял какво се случило с брат му,за да отмъсти заклинателят лепнал на Харисън едно проклятие,да умре в дома,в който е най-уважаван и проклятието да остане да тегне завинаги над този дом.

Слухът за тази прокоба бързо се разнесъл и клетвата общо взето си станала обществено достояние,но точно в онзи момент почти никой не и обърнал внимание,защото шаманите доста често бълвали клетви срещу бледоликите.

А времето си вървяло,годините неумолимо се нижели и лека-полека дошла и 1840-та,през която въпросният Харисън бил избран за президент и се пренесъл в онзи бял дом,над който проклятието също трябвало да сработи.

И точно в този момент,според хронистите разбира се,то наистина се активирало и само стой та гледай какво последвало оттук насетне....

Първи естествено го отнесъл Харисън.Поел си той мандата както си трябва,но още в самото чу начало се разболял от пневмония и само след тридесет и два дни на власт починал,като по този начин станал първият президент умрял по време на мандата си.

Никой обаче не се сетил за проклятието на Типикану докато не застреляли Линкълн,който бил избран през 1860 година и чак тогава хората започвали лека-полека да си припомнят за нещата случили се през 1812-та и последвалото след тях.

А годините отново си минавали и ето,че дошъл ред и на президента Джеймс Гарфийлд,който също бил застрелян,а годината през която той бил избран била 1880-та.А после проклятието застигнало и колегата му Маккинли избран през 1900-та година.Следите ги,нали ?...40,60,80..и 00.

На всеки двадесет години по един президент умирал в дома,в който бил най-уважаван.Тоест,проклятието тегнело над самия дом.
Дошъл и новия век,а с него и нова порция от проклятието.

Президента Уорън Хардинг,който бил избран през 1920 година умрял по време на мандата си от инфаркт.През 1940-та бил избран Рузвелт,който пък след пет години на поста се споминал от мозъчен кръвоизлив.

А после 1960-та и Кенеди,за който съм сигурен,че знаете как умира и хоп в 1980-та,през която властта поема Рейгън.И точна тук нещата изведнъж зациклят,защото както може би сте позабравили той оцелява като по чудо,след като и него се опитват да убият.

А после идва и 2000-та година,през която е избран Буш,който също оцеля след един атентат извършен през 2001,за който атентат не се знае чак толкова много.Това обаче не е толкова важно.

По важен е въпросът какво става с проклятието на Типикану.

Прекъснато ли е то или пък просто последните двама са имали невероятен късмет да се спасят от този неумолим брояч на злото.
Ето този отговор все още търсят хронистите,а ние ще продължаваме да тръпнем в очакване какво ще се случва оттук насетне.

МИСТЕРИЯ С МЕКСИКАНСКИ ПРИВКУС...

noreply@blogger.com (Anonymous) — Thu, 25 Apr 2013 12:12:00 +0300

Има много места в този свят,които ние все още не можем да разберем напълно.Учените казват,че тайните на природата се срещат във всички краища на Земята и повечето от тях са наистина трудни за разгадаване.

Една от тези тайни е скрита в една малка площ в пустинята на Мексико и е познато на света,като зоната на мълчанието.На около 400 мили западно от Ел Пасо се намира може би най-пренебрегваната част на мексиканската пустинята.

Район изолиран от външния свят,в който освен пустинни насекоми,влечуги и дребни бозайници,нищо друго не може да се срещне.

Мястото е повече от сурово и неприветливо,а лошата му слава започва през далечната 1970 година.Някъде тогава една американска ракета изстреляна от военна база в Ню Мексико,обърква курса си и съвсем непринудено се разбива във въпросният район.И понеже носела в себе си две малки епруветки с опасният радиоактивен елемент кобалт 57,военните сили на Сащ,с разрешение на правителството на Мексико,веднага се изсипали в района,за да проучат последствията.

Пристигайки на мястото обаче,те открили нещо съвсем неочаквано.

Всички радио,телевизионни и микровълнови сигнали,както и сателитни такива,по никакъв начин не можело да се уловят.А за капак на всичко и ориентацията в местността липсвала,защото стрелките на компасите се въртели като луди.

И тъй като отвсякъде намирисвало на феномен,правителството на Мексико почти веднага създало изследователски комплекс в зоната,чията основна цел била да се проучи причината за това странно явление.Работата потръгнала,учените естествено дали най-доброто от себе си и не след дълго се стигнало до разните там заключения,като най-правдоподобното било,че целият район е едно доста силно магнитно поле.

И не само това...

Оказало се,че магнитно поле подържа високи нива в цялата зона на мълчанието,което пък съвсем не било присъщо за подобни магнитни райони.
И докато учените работели за намирането на научно обяснение за тази причина на хоризонта се пръкнала още една забележителна теория.
И тя била,че зоната на мълчанието е разположена в северната част на съзвездието Рак и е на същата географска ширина с Бермудския триъгълник.
А както може би сте позабравили,Бермудският триъгълник,пирамидите на Египет и светия град в Тибет,имат същите характеристики като зоната на мълчанието.Теорията получила потвърждение и от местното население.

Те разказвали,че често стават свидетели на загадъчни случки,случващи се в зоната на мълчанието.Мистериозни светлини,странни точки от светлина и дори срещи с летящи чинии и извънземни.
Земеделските стопани намиращи се в близост до района съобщили,че една нощ в небето над зоната се появил странен самолет,който се приземил вертикално върху мястото,изгаряйки околните храсти.
Едно друго семейство фермери пък казват,че редовно били посещавани от двама интересни мъже и една жена.Тя била руса и говорела испански свободно,а единият от спътниците й имал странен поглед.

А на въпроса откъде идват те отговаряли просто."От горе".

А най-интересното било,че същите тези трима души един ден ги срещнал и един от учените-изследователи,който се бил отдалечил от района в търсене на разни проби.

Дали обаче всичко това е истина все още никой не може да каже със сигурност,защото човешкото въображение винаги украсява подобни странни истории.

Но пък със сигурност се знае,че в зоната на мълчанието наистина има странно природно явление....И никой не отрича това.

Възкръсналият Вермеер

noreply@blogger.com (This side is Paradise) — Wed, 3 Apr 2013 11:22:00 +0300

Може би сравнително малко хора в България са чували за творчеството на Ян Вермеер. Но поне всеки един е виждал някъде репродукция на неговата картина “Момичето с перлената обеца”. Йоханес Ян или Йохан Вермеер е роден през 1632 г. Той е холандски художник , който специализира във вътрешни интериорни сцени от живота на средната класа. Вермеер не е бил известен художник по свое време, типично провинциален, за някои скучен дори. След смъртта си оставя съпругата и децата си потънали в дългове. Вермеер има само около 35 картини, защото е бил изключително прецизен в рисуването, работи бавно и с голямо внимание. Почти всички негови картини пресъздават две стаи в дома му в Делфт, те показват едни и същи мебели и декорации в различни режими. Те често представят едни и същи хора, предимно жени.

Чак през 19-ти век Вермеер е преоткрит като художник. Репутацията му нараства неимоверно и той е признат като един от най-великите художници на холандския Златен век. И точно тук става много интересно, защото през тридесетте година на 20-ти век пазарът изведнъж се наводнява с картини на Вермеер. Дори най-добрите експерти по това време не се усъмнили в нито една от новопоявилите се картини, които се харчели твърде добре и на доста високи цени на пазара. Колекционерите били обхванали от масово изкушение да имат Вермеер. Да притежаваш негова картина било признак на светски блясък. Да припомним, че кралица Елизабет също има картина на Вермеер.

Но не всяка приказка завършва с хепи енд. Скоро станало ясно, че новата колекция от стария майстор е дело на един изключително талантлив фалшификатор. Той също бил холандец, името му е Хан ван Меегерен. Изключително проницателно той решава да се концентрира върху картини на Вермеер, защото гениалният художник бил рядкост и всички върли колекционери искали да имат негова картина. Явно фалшификаторът бил много добър художник и объркал и най-заклетите светила. Фалшификаторът Хан ван Меегерен признава по време на процеса през 1947 г., че е продал на колекционери и музеи най-малко 7 ментета, смятани за картини от Вермеер. Определено са повече от 7...

Единствената картина от Вермеер, собственост на частен колекционер - "Млада жена свири на клавесин" е продадена на търг в Лондон за рекордната сума от 16,2 млн. британски лири (30 млн. долара) през 2004 г. Платното е купено от неизвестен колекционер, участвал по телефона.
Десетилетия наред картината е смятана за фалшификат. Творбата била купена от белгийския търговец и колекционер Фредерик Ролин, който през 1993 г. я представил пред "Сотбис". Едва след приключване на реставрацията в края на 2003 г. експертите признали, че "Млада жена свири на клавесин" е нарисувана от Вермеер към 1670 г.

Но историята на Вермеер не спира до тук. Неговите картини стават отправна точка за създаване на романи. Агата Кристи използва картина на Вермеер за да я забърка в убийство.

Филмът и романът “Момичето с перлената обеца” са създадени въз основа на известната картина на художника. Филмът е номиниран за Оскар в кинематографията за изкуство и дизайн на костюми. А холандския композитор Луис Адрисен създава операта “Писане на Вермеер”.

В крайна сметка художникът става известен няколко века след смъртта си. Репродукции на картините му има в цял свят. Друг е въпросът, че някои колекционери имат фалшив Вермеер, който обаче изглежда като истински. Страстта към Вермеер обаче е жива и днес.

Анжела Арим

“Недадените” или филм за истинската история

noreply@blogger.com (This side is Paradise) — Tue, 26 Mar 2013 10:04:00 +0200

На 21 март по БНТ тръгна 12 серийният филм “Недадените”. На фона на всички турски сериали, сапунки и кървави убийства с холивудски привкус това, поне за мен, е крайно шокиращо – в хубавия смисъл на думата. През март се навършват 70 години от този исторически момент-спасяването на евреите от една определена социално-политическа групировка. Филмът се опира на исторически личности, реалности от онова време. Трипластовата сюжетна линия умело съчетава световната политика,ситуацията в България и историите на две еврейски семейства.

Истината е една – спасени са 48 000 човешки души, въпреки усилията на Македония и други организации и личности да омаловажат този подвиг. Нека припомним неопровержимият факт – БЪЛГАРИЯ Е ЕДИНСТВЕНАТА СТРАНА В СВЕТА, КОЯТО НЕ ДАВА евреите за депортация.

Цяло съзвездие от български актьори участва във филма “Недадените”. Тук в реда на асоциациите да си припомним и филма “Списъкът на Шиндлер”, който е на подобна тематика. Това е биографичен филм на Стивън Спилбърг от 1993 г. Базиран е по действителен случай и разказва за бизнесмена Оскар Шиндлер, който успява да спаси живота на над 1000 евреи по време на Втората световна война. Филмът печели множество награди, от които 7 Оскар-а.

Българският филм до известна степен е закъснял, но все пак идва навреме, за да запознае света по художествен начин за този исторически момент – 40-те години от миналия век. Филмът има собствен сайт и фен страница във Фейсбук, където коментарите определено са позитивни:
”Ще видим каква ще е основната идея на филма, все още не е формулирана.Дали идеята за колективното спасение и отричането на ролята на царя или историческата истина.В тези времена са протекли процесите пряко повлияли на бъдещето на България за много време напред включително и в наши дни,интересно ще е дали ще бъдат представени достоверно или както винаги изцяло или частично изкривено.”

“Има едно обещаващо начало! Това ми харесва! Филмът представя период от историята на България, наситен с много интересни личности и събития - с нетърпение чакам да видя как ще бъдат представени. Пенко Господинов играе много добре ролята на Цар Борис III - премерен, тих, мислещ - точно както го описват съвременниците. Габровски не си пасва много визуално, но излъчването на актьора компенсира визуалното несходство, което е добре. Интересна ще е линията с дъновистите - исторически факт е, че Борис е общувал с Дънов, независимо от това, че той е анатемосан от Църквата още през 20-те години, ако не ме лъже паметта. Не зная дали не се преекспонират фактите с тези насилия по улиците и в кината - все пак е имало полиция и тогава. Ще се радвам, ако е представена другата политическа ерес от тази епоха - комунизма и неговите представители. Като цяло - БРАВО - с нетърпение ще чакаме и гледаме следващите епизоди!”

“Какъв е този негативизъм? Аз лично не си намерих място от кеф, че най-после българското кино е в процес на събуждане, а защо не и на разцвет. Първият епизод може да се похвали с много неща, главното от което е историята - как тя се поднася и нейната сглобка. Може би консуматорското мислене е погълнало изцяло някои хора, чиито вкусове вече нямат засищане...”

Каква е точно политическата ситуация тогава? Целият исторически процес, свързан със съдбата на българските евреи по време на Холокоста в годините на Втората световна война е следствие от политическия избор на тогавашното правителство да застане на страната на Хитлер и реакцията на българското общество. Официалната политика по еврейския въпрос в периода 1940-1944 г. се диктува основно от два фактора. Първият е желанието на управниците да “обединят” България след разпокъсването й след краха от Първата световна война, за което германците предлагат единствени формула – присъединяване към “Оста”. Вторият е страхът от болшевизирането на страната, ако се тръгне със Съюзниците, или от смазването й от Вермахта по примера на много европейски страни и преди всичко Югославия през1940 г. България заема лавираща прогерманска позиция и не участва във военните действия срещу Съюзниците. Но необходимостта от някакви действия, удовлетворяващи Хитлер, тласка правителството към разглеждане на българското еврейство като заложник. Българското общество не приема подобна жестока, аморална и противоконституционна политика и в резултат на своята уникална реакция побеждава силите на злото в един продължителен и много сложен процес.Точно този превратен момент се разглежда във филма.

Появата на филма е демонстрация на българския дух във време на протести, недоволство и политическа криза в България и световен мащаб. Негативизмът в някои коментари е индикация, че “Недадените” не е просто поредният български филм, а филм, който се опитва да направи пробив в тематика, която е крайно противоречива, оспорвана и коментирана превратно от много държави в света.

Анжела Арим

ОБЕЗГЛАВЯВАНЕ НА НАУКАТА...

noreply@blogger.com (Anonymous) — Fri, 22 Mar 2013 13:14:00 +0200

Датата е 8 май,а годината далечната 1794 година.На един площад,някъде във Франция,пред злокобно извисяваща се гилотина стоял мъж с качулка на главата и завързани на гърба ръце.Мъжът е учен,занимаващ се предимно с Химия и по всичко личало,че ще се разделя с главата си.
Молбите му да бъде пощаден,за да довърши онова,което е започнал биват хладнокръвно отхвърлени и след като поставя главата си между остриетата,всичко свършва само за миг.
Предполагам,че повечето от вас вече се сетиха за кой ще става на въпрос,а за онези,които все още са в неведение,това е бащата на съвременната химия Антоан Лавоазие.
Но какво толкова лошо е направил един учен,за да го осъдят на смърт ?

Ето това е въпросът,който почти винаги изплува в този момент и за да бъде всичко в реда на нещата,напълно естествено следва и отговора...
Нека да видим първо,кой е Антоан Лавоазие.Към момента на екзекуцията той е навършил петдесетата си година живот и пак към онзи момент е бил член на парижката академия на науките и неин председател.
Занимавал се е със свойствата на газовете,водата и възпламеняването.

Продължил е започнатото от Ломоносов и дори успял да доразвие идеите му,като между другото създал и химическата номенклатура,чиито принципи са актуални и до днес.Основател е на термо химията,въвежда принципите на физико-химичното изследване в областта на Биологията,установил е ролята на кислорода при дишането,закона за запазване на веществото при химични реакции,състава на въздуха,водата и диамантите и куп други неща,които предполагам,че въобще не ви касаят,освен ако не си падате по химията.
Иначе казано,Антоан е от онези учени,които със своите закони,опити и купищата си открития са ви причинили доста напрежение в училище.
Това обаче съвсем не е достатъчна причина да му се реже главата.
Едно друго нещо е довело до този брутален акт и то е,че освен уважаван учен,Антоан е заемал и висок пост в данъчната служба.
Нейните членове,които били 28 на брой,постоянно били хулени и оплювани,защото им се носела славата на крайно корумпирани и безскруполни личности.
Според обкръжението на химика обаче,той се различавал от колегите си.Антоан яростно е отричал корупцията и по данни на запознати,приел да работи в данъчното,защото вярвал,че само ако се внедри в системата ще успее да я промени.Доказвал го е и с постъпките си,които доста често са оценявани положително от обществото.
Общо взето човека си е бил стабилен откъдето и да го погледнеш,но изведнъж дошъл момента,в който се оказваш на неподходящото място и то в най-неподходящото време,тоест революцията във Франция.
Управлението на страната рязко се сменило и не след дълго новите власт имащи сериозно се вторачили в служителите на данъчната служба.
Получило се,че щом си член на тази администрация значи си лош и трябва да бъдеш наказан.Революционното правосъдие може и да не е било много прецизно,но несъмнено е било бързо и само за един ден,8 май 1794 година,всичките 28 данъчни служители били осъдени по бързата процедура,обявени за виновни и гилотинирани.
Някъде там,сред телата на "виновните" останало да лежи и това на Антоан Лавоазие.Бил е нужен само миг светилото на химията да се раздели с главата си,но на Франция със сигурност ще и бъдат нужни векове,за да произведе друга такава глава.

ЮЛИЙ ЦЕЗАР И ЦЕЗАРОВОТО СЕЧЕНИЕ...

noreply@blogger.com (Anonymous) — Wed, 20 Mar 2013 23:59:00 +0200

...Нямат нищо общо.Учудващо е колко много хора все още вярват,че операцията известна като "цезарово сечение",е получила името си,защото е била използвана,когато Юлий Цезар е роден.В действителност обаче това е само мит.Диктаторът на Рим е роден при съвсем естествено раждане,а по негово време подобно сечение се правело само на мъртви бременни жени.Началото на този мит е поставено от историка Плиний Стари,но въпреки това уважаваният римски учен никога не е твърдял официално,че Юлий е роден по този начин.Историците казват,че тази процедура се появява много преди Рим.Има доказателства,че цезарови сечения са извършвани в древен Египет,Месопотамия и древна Гърция.
В древногръцките митове например,това е начина,по който някои от героите и дори богове,като Дионис са били родени.
И въпреки,че тази манипулация е пряко свързана с раждането,през онези години тя не е изпълнявана,за да се спаси живота на майките и децата,а само да се извади плода от мъртви бременни жени.
Всичко се е базирало на религиозна основа,защото се смятало,че дете, което е умряло в утробата и е погребано заедно с мъртвата си майка,ще се превърне в зъл дух,който ще сътвори куп неприятности.

И за да не се стига до подобни злини на починалите родилки се правело цезарово сечение,плодът се изваждал и се погребвал отделно,съпътстван повечето пъти от специални ритуали.
Що се отнася до римляните,през 7 век пр. н. ера те дори приели закон,който задължавал погребението на жени,които са починали по време на бременност да се извършва само след отстраняване на детето.Според Плиний Стари,който явно е следял тези събития,понякога се случвало да се изваждат и живи бебета,което се считало за чудо,а на такива деца се предсказвала необичайна съдба.

Но откъде всъщност идва прословутото Цезарова сечение ?
Освен препратките към историка Плиний,вариация на този мит е и твърдението, че името "цезарово сечение" е дадена на тази операция,защото няколко римски императори,наричани с общото понятие цезари,са родени по този начин.Може би,някои от тях наистина са родени така,но пак няма доказателства,от които да се предположи,че името произлиза от тях.Другото,което се е намърдало в историята е една игра на думи.За този вид операция древните римляните са използвали латинската дума caedere,която се тълкувала като кройка или нарязване,а казано иначе нещо като шев и кройка.

И понеже думите Сaederea и Cesare (Цезар) са сходни,някои историци и лингвисти предполагат,че най-вероятно това е причинило объркване и в един момент Cesare просто се е наложила пред другата,нищо че и до ден днешен никой не знае какво всъщност означава Цезар.

Операция наречена цезарово сечение,като начин за раждане за пръв път е използвана през 1610 година.

И въпреки факта,че тя е била успешна,майката е починал четири седмици по-късно.Причината за нейната смърт обаче в последствие се оказала настинка.

Кървава история или защо изчезват слоновете?

noreply@blogger.com (This side is Paradise) — Wed, 13 Mar 2013 11:58:00 +0200

Може би си спомняте своето детско слонче,с което дълго време сте споделяли прекрасни мигове на блаженство,гризейки хоботчето или дърпайки ушенцето му? Или пък имате все още сантимент към медальона или гривната със слонове ?
А може би пазите бижу от слонова кост или произведение на изкуството?
Да,слонът е такова мило животно.Известни са три вида слонове от биологична гледна точка:африкански степен слон,африкански горски слон и азиатски слон.До настъпването на Ледената епоха са живеели и други видове,като мамут,мастодонт, платибелодонт и амебелодон.
Слоновете са сред най-дълго живеещите бозайници.Малките на слона се раждат с тегло около 100 кг.Износването им трае 20–22 месеца и е най-продължителното при бозайниците.Слоновете средно живеят около 70-80 години, но някои доживяват и до 100.
Слоновете са най-големите сухоземни животни.Най-тежкият документиран слон е отстрелян в Ангола през 1956 г.-цели 11 тона.
Слоновете символизират мъдростта в Изтока,те са високо интелигентни животни,но…скоро може би ще изчезнат от земята заради жестоките бракониерства.Колкото и невероятно да звучи Леонардо ди Каприо застана начело на световна петиция за спасяване на слоновете.
В Африка, слоновете се убиват в рекорден брой, за да се правят статуи и дрънкулки в Азия.Тайланд е в основата на тази кървава търговия.
В Африка, слоновете се колят от бракониери в рекорден брой-от техните бивни,отсечени с верижни триони се правят луксозни стоки,статуи и бижута в Азия.Тайланд е най-големият в света нерегулиран пазар слонова кост и основен двигател на незаконната търговия.
Тайландският премиер Шинаватра обяви,че обмисля пълна забрана на употребата на слонова кост.Ди Каприо оглави глобалната петиция на сайта Avaaz,нужни са 1 млн. евро за да останат слоновете на планетата Земя.
“Присъедини се към мен сега, за да се спре кървавата търговията със слонова кост.” Браво на холивудската знаменитост !
Ди Каприо напомня,че слоновете са част от някои религии и любими филмови и анимационни животно.

Анжела Арим

СПОСОБНОСТТА ДА БЪДЕШ ЧОВЕК...

noreply@blogger.com (Anonymous) — Mon, 11 Mar 2013 20:24:00 +0200

...Е на път да се загуби безвъзвратно.Времената,в които живеем са много по-различни от тези на предците ни и това,което те са създали и постигнали със сигурност няма да се повтори никога.Остават ни само спомените и би било добре поне тях да поддържаме живи.И в този ред на мисли,днес ще ви разкажа за уникалната постъпка на един мъж,сравнима с много малко подобни дела,извършени по времето на втората световна война.Името му е Чиуне Сугихара.
Японец е по народност човека,а уникалното,което е направил е това,че е спасил живота на над шест хиляди евреи,рискувайки кариерата си и живота на семейството му.Едва ли обаче сте чували за този момент от световната история.Със сигурност веднага ви изплува спомена за Шиндлер,които кино индустрията издигна на пиедестал,но той уважаеми спасява не повече от 1100 човека.Сугихара обаче помага на шест пъти повече,но въпреки това постъпката му остава почти неизвестна за историята.
Нека си припомним за него...

Роден е през 1900 година и напълно в духа на японското разбиране по онова време е възпитан по стара самурайска традиция.
Завършва образованието си с отличие,после преминава обучение във външното министерство на Япония,след което получава няколко дипломатически назначения в чужбина,като последното е през 1939-та,като вицеконсул в японското посолство в Литва.
И понеже владеел отлично английски,немски и най-вече руски,това го направило експерт във връзките на страната му с Русия.
Чиуне бързо напреднал в работата,даже сериозно утвърдил позицията си,но само година по-късно СССР окупира Литва и нещата тръгват към промяна.Пакта Молотов-Рибентроп.Той е бил причината за окупацията и тъй като в него фигурира райха,литовските евреи слагат началото на опитите за измъкване от страната.И тук се намесва Чиуне.
Човешкото в него се оказва по-голямо от омразата и решен да помогне той праща писмо до японското външно министерство,в което пита дали може да издава изходни визи за евреи,за да емигрират в Япония.В Токио обаче се стъписват.Шефовете на дипломата не знаят как да реагират,защото на практика те нямат проблем с евреите,но пък германците го имат.
А в онзи момент между двете страни има "приятелство" и някак си естествено отговорът е не.Сугихара обаче не приема този отказ.За него евреите са хора,като всички останали и той решава да помогне и го прави,започвайки да печата изходни визи и да ги раздава на всеки,който му поиска.Прави го почти денонощно,защото руснаците са го уведомили,че до месеци смятат да затворят консулството.
От края на юни до началото на октомври Чиуне успява да издаде около 5000 визи.Дори на път към гарата,след като мисията му вече била приключила,той и съпругата му продължили с раздаването на визи.

И понеже някои са лични,а други са издавани на семейства,точната бройка на хората,които е успял да спаси не е много ясна.При всички положения обаче,става въпрос за над шест хиляди души.Когато се прибира в страната си положението около Чиуне започва да се напряга.

Той веднага е призован пред началниците и отнася сериозни критики за всичките тези издадени визи.В предвид факта,че все пак е експерт в областта си и острата нужда от дипломати като него в онези времена,от правителството отлагат по-сериозно наказание и изпращат Сугихара на нова работа.Следващото му назначение е в Прага,после в Прусия и накрая в Румъния,където даже попада и в плен,но след края на войната е освободен.Когато отново се завръща в Япония,началниците му отново се сещат за своеволията му в Литва и дипломатът спасил над шест хиляди човешки живота съвсем безскрупулно е уволнен от работа.

Оттук насетне Сугихара изпада в немилост.Започва да се изхранва с каквото намери,живота му става мизерен и труден и през 1986-та умира напълно забравен и беден.И всичко свършва и потъва в забрава.

Дипломата и постъпката му остават ценени единствено от евреите,а за повечето свои сънародници той е по-скоро некоректен служител,защото е действал на своя глава.В един момент обаче,нещата се променят.

Японците се светват,че май не са били прави в отношението си към Чиуне и през 2000-та година,14 години след смъртта му и 40 след уникалната му постъпка,японското правителство най-после се извинява на семейството на дипломата за всичко,което са му причинили.
Твърде късно,но все пак по-добре от нищо...

История на войната на половете

noreply@blogger.com (This side is Paradise) — Fri, 8 Mar 2013 09:34:00 +0200

Честит празник на всички дами! И понеже днес е 8-ми март - Международният ден на жената, ще се опитаме да излезем от шаблона "ЗА" или "ПРОТИВ" отбелязването му или кои са най- неподходящите подаръци за жената за този ден.

Важното е едно - войната между половете продължава, тя винаги е съществувала и сега продължава на тихия фронт във взаимното съперничество между мъжа и жената. Но няколко красноречиви факта подсказват кой е победителят в този Вечен двубой.
Спечелена битка номер едно: Ева от Библията не просто изкушава Адам, а преди това го кара да откъсне ябълката от райската градина. Да, точно оттам започва всичко. Ева разваля вечното спокойствие на добрия Адам. Е, после той има удоволствието да се порадва на Ева, но...това не е всичко
Спечелена битка номер две: Елена внася смърт и разрушения, вкарвайки богове и хора в една епична Троянска война. Много мъже загиват, докато тя кротко стои у дома и се подсмихва. Така е скъпи мъже. Тя, според нас е била блондинка и въобще не е разбрала какво се случва, но все пак Троянската война остана в историята и е възпята от Омир.
Спечелена битка номер три: Ако гледате филма "Златният век" или се позовем на историческите факти, ще видим как Хюрем, прелестната украинка, преобръща живота на харема, внасяйки смут и разкол в живота на турския султан. С почтени или непочтени средства тя прави истинска революция, карайки султана да сключи брак с нея и да я признае за свободна жена.
Ако почнем да изброяваме...цяла дисертация ще стане..
А да не забравяме и скъпата и палава Моника Люински, която предизвика бум в САЩ и разклати устоите на президентството.
Ах мъже, мъже. Примери безброй, но истината е една...жените винаги управляват историята на човечеството - те предизвикват конфликти, внасят размирици, ръководят тайно, преобръщат живота на велики мъже и най-вече вдъхновяват поети, писатели, музиканти, художници, за да създават прекрасни творби на изкуството!
Вместо заключение ще цитираме Зигмунд Фройд: "Големият въпрос, на който никога не е отговаряно и, за който аз не бях подготвен да дам отговор, въпреки три десетилетия изследване на женската душа, е: Какво искат жените?"
А вие знаете ли какво искат жените днес на 8-ми март?
Анжела Арим

БЕЗ МИЛОСТ ЗА ХРИСТИЯНИТЕ...

noreply@blogger.com (Anonymous) — Wed, 6 Mar 2013 00:12:00 +0200

...Изрекъл император Диоклециан и за да придаде тежест на думите си ги узаконил с помощта на документ,наречен Едикт,който старателно подписал.

Направил го е на 24 февруари през далечната 303 година и за всички християни в рамките на римската империя настъпили много тежки времена.Започнали се едни гонения,а онези,които били хващани бивали измъчвани брутално и убивани безмилостно.Император Диоклециан уважаеми се оказал най-свирепият гонител на вярващите,успявайки да засенчи всички други римски императори взети заедно.
Информацията,която прочетохте до тук,и която използвах за увод на днешната ми история е може би най-често срещаната,ако някой случайно реши да разбере,кой е този римски император,обрекъл на унищожение толкова много хора.И то само заради факта,че те изповядват християнската религия.Около това,което е извършил обаче има една много съществена подробност,която не може да се открие навсякъде.

И тя е,че зад решението на Диоклециан стои една друга личност,която е в основата на това нечовешко деяние.Ето за какво става въпрос...
Да управляваш империя съвсем не е лесна работа.Особено пък римската и то във времена,когато тя се разкъсва от вътрешни противоречия и силни външни врагове.В началото на четвърти век ситуацията в Рим била точно такава,а участта да управлява точно в този момент се паднала имено на Деоклециан.
В началото той си властвал сам и даже успешно се справял,но после усетил,че работата отива на зле и предприел друга стратегия.Решил,че му трябват помощници и си избрал двама старши императори и двама под императори,които да управляват по една част на империята,но законите да се издават от името на целия колегиум.Тетрархия го наричат историците,но често се среща и думата четиривластие,което си е същото.
И точно тогава на хоризонта се появява онази мъж,за който споменах по-горе.Името му е Галерий.Единият от новоизбраните съимператори,който бързичко се гмурнал във властта,поемайки отговорността за Сирия и Египет.За него се твърди,че е тракиец и че бил изключително амбициозен и консервативен тип,който смятал,че Рим не бива да допуска нови религиозни течения.Точно той е човека,който изпитвал ненавист към християните.А що се отнася до Диоклециан,дълбоко в себе си той винаги е бил религиозно толерантен.Вярно,имал някаква идея да забрани на християните да заемат висши държавни постове,но чак пък да ги убива нямал намерения.Когато обаче се намесил Галерий,нещата изведнъж се променили.Той подкрепял с две ръце религиозната програма на императорите Аврелиан и Проб,според която римската религиозна система се възприема като въплъщение на боговете Юпитер и Сол и след като вече бил близо до истинският император,започнал да му промива мозъка,че това разбиране за религията на Рим е най-подходящо.
По някое време Диоклециан също започнал да смята това за правилно и след като одобрил идеята на Галерий,всички се вторачили към християните.

Те бързичко станали трън в очите,защото религията им отричала съществуването на друг Бог,освен техния.
Това раздразнило главата на Рим и той спретнал онова едиктче,според което отказът от почитане на римските божества да се счита за държавна измяна и да се наказва от властта.В началото не много строго.
За най-лошо се смятало да те изключат от армията например,което не било чак толкова фатално,но тук пак се намесил съимператор Галерий,който не спирал да подкокоросва Диоклециан,че мерките трябва да са много по-строги мерки.Демек,да се лее кръв.
Ето този управник уважаеми,стоящ в сянката на по-могъщия е виновен за целият този касаплък,който се е заформил.И въпреки,че и древните автори също били единодушни в това,цялата вина се стоварила върху Деоклициан.

А най-голямата ирония в цялата тази история е факта,че през 311 година,след като Диоклециан вече бил мъртъв,пак този Галерий лично слага край на гоненията.Той официално отменя едикта издаден през 303 година и основният император завинаги остава хулен и отричан от цели поколения защото е избивал християни.

НЕ Е ЛЕСНО ДА СИ ЖИВОТНО...

noreply@blogger.com (Anonymous) — Sat, 2 Mar 2013 18:39:00 +0200

Особено пък ако те използват не по предназначение.Като например да участваш във война.Предполагам доста от вас са чували за подобни случки,как животни са помагали на войниците,как са издърпали не едно и две оръдия и тем подобни неща.Но ако смятате,че с това всичко се изчерпва,просто не сте познали.Ето ви няколко истории за едни от най-бруталните операции извършвани с животни по време на битки.

Кучета срещу танкове...

Това е един от най-лошите примери на военна бруталност.Кучета срещу танкове за първи път са използвани от Съветския съюз през втората световна война.Идеята е проста, но изключително ефективна.

Първо животните били обучавани да търсят и намират храна под и около резервоарите на танкове.Когато свиквали,че там винаги се намира нещо за хапване следвала и най-важната част.

Преди битка умишлено ги държали гладни и когато идвал момента закачали на всяко между 10 и 12 килограмова бомба и ги пускали срещу вражеските машини.Те скачали при резервоарите надявайки се да намерят храна и когато започвали да ровичкат и да се мушят около железата притискали специален лост,който взривявал бомбата и танка излизал от строя.
Според съветски източници,резултатите от този гаден акт били доста впечатляващи,защото четирикраките бойци успели да унищожат около 400 германски танкове.Стратегията обаче имала и недостатъци.Един от най-сериозните бил,че някои от кучетата се плашели от взривяващите се около тях снаряди и свистящи куршуми и се връщали в окопите,убивайки съветски войници.За да се справят с това,руснаците просто застрелвали своеобразните дезертьори,а в последствие методът спрял да се практикува.

Прилепи Бомби

Въпреки,че това си звучи като от фантастичен роман,прилепи действително са използвани за пренос на бомби пак по време на Втората световна война,а странната идея изниква в съзнанието на един зъболекар от Пенсилвания.След като гледал новините за японското нападение над Пърл Харбър,зъбарят се светнал за една необичайна стратегия.

Той предложил да се използват прилепи,които да подпалват сгради в японските градове.Изненадващото е,че идеята била добре оценена,тъй като повечето от японските къщи били изградени от лесно запалими материали,като дърво и хартия.Прилепите се оказали доста подходящи за проекта и заради факта,че можели да пренася товари,равни на собственото им тегло.Планът бил към уловените прилепи да се прикачат малки бомби,след което да бъдат поставени в специални контейнери,които да се пуснат над определено населено място в светлата част на деня и някъде по средата на полета си,съдовете да се отворят автоматично,освобождавайки хиляди прилепи в даден момент.И понеже ще бъде светло,прилепите ще търсят тъмни места,като повечето от тях ще се съсредоточат към таванските помещения на къщите.След това бомбите ще бъдат активирани с таймер и в най-добрия случай се очаквало сигурен пожар.За да се тества проекта американската армия,изразходвала около 2 милиона долара и сумати прилепи,но само след една година идеята отпада,тъй като се решило,че е по-важно всичко да се съсредоточи върху много по-ефективно оръжие,като атомната бомба.

Гърмящи плъхове...

През 1941 година Великобритания почти нямала надежда по време на Втората световна война.Трябвало да се измисли нещо,което да повиши шансовете за оцеляване.Търсейки начини,които да разклатят немската машина отвътре,се появила и идеята за плъхове бомби.Не си мислете сега,че ги омотавали с бомби,както американците прилепите.Не...

За тази тактика са използвани трупове на плъхове,които се тъпчели с експлозив.Британците се надявали,че ако плъхове бомби успеят да се смесят с въглищата доставяни на немците и попаднат в парните котли,детонацията ще бъде ефективна.Късмета обаче не бил на тяхна страна и след като германците разкрили замисълът всичко се провалило.

Живи маймунски факли...

Маймуните уважаеми винаги са имали специално място във военната история,най-вече заради необичайната си интелигентност.Ето защо не е чудно,че те са били използвани във войните най-дълго време,а първият такъв случай идва от древен Китай.

В една битка целяща печелене на власт,като живи запалителни устройства били използвани маймуни.
Около телата им се омотавала слама потопена в масло,след което били подпалвани в близост до вражеските лагери.Паникьосаните създания се втурвали пищейки без посока и когато огънят се разгарял силно те се врязвали във вражеските палатки,причинявайки сериозни пожари...
Има и още подобни истории,но тъй като поста доста се разтегна,тях ще ви ги разкажа в някоя друга статия...

Корен квадратен от чудесата на Алиса ...

noreply@blogger.com (Anonymous) — Tue, 26 Feb 2013 11:38:00 +0200

Здравейте уважаеми.Днес ще става дума за Чарлз Латуидж Доджсън.

Писател,философ,фотограф и логик,който променя името си,защото е искал да го приемат като детски автор,а не като преподавател по математика в Оксфорд.Иначе казано,ще става дума за Луис Карол.Авторът,чиито две най-известни произведения са Алиса в страната на чудесата и пак същата,само че в огледалния свят.И авторът,който имал странно увлечение към невръстната Алис Лидъл,дъщеря на декана на колежа,в който Чарлз,тоест Луис преподавал.Луис забавлявал Алис,като и разказвал една интересна история за една нейна адашката,която история повечето сме я чели.Да.Безспорно интересна книга смятана и до днес за шедьовър,на която са правени не един и два анализа и в която доста често са търсени ключове към скрито послание от автора.
И търсенето май си е струвало,защото преди време се появи една теория,която звучеше доста правдоподобно.

Според нея уважаеми,"Алиса в страната на чудесата" е разказ,за който въобще не сте и предполагали,какво точно цели да ни покаже.
Или по-скоро символичен протест,умело преплетен в една шантава детска история.Ето за какво става дума...

Луис Карол забавлявал малката Алис с някаква фантасмагория,а после седнал и я написал.И докато я писал явно е дал всичко от себе си,защото взела,че се получила доста добра историйка.Направо да му се ненадяваш,като се има предвид,че хората от близкото му обкръжение винаги са твърдели,че той никога не е бил с богато въображение.А и като учен не е блестял особено,защото зад гърба му не остава нищо запомнящо се. Е как тогава е успял да измисли толкова налудничава история?
Интересен въпрос,нали ? И да не се напрягате сега да търсите отговора аз ще ви го кажа.Алиса е образа на Евклидовата математика.Когато Луис за първи път разказва историята нещата са доста повърхностни.Когато обаче сяда и написва всичко на хартия,математика Чарлз вкарва в нея едно свое притеснение.И то е...

Къде е мястото на Евклидовата геометрия в съвременната математика?
Векове наред,трактата на Евклид "Елементи" е основният учебник по математика.Доджсън направо го боготворял и за него нищо друго не било истинска математика.Е,да обаче на хоризонта започват да се появяват нови идеи,нови концепции и разните там усложнения,от които Луис е потресен и вписва своето възмущение в разказа за Алиса.
Тя увеличава размера си,а после го смалява досущ като въображаемите числа и в това безумие няма никакъв контрол.

"Да бъдеш в толкова различни размери е много объркващо",казва тя...

"Не,не е объркващо",казва гъсеницата,която живее в този абсурден свят.
И точно тук има едно изречение, доста ключово в тази насока.
Тя казва..
"Don't lose your temper",което означава "не губи самообладание"...
"temper" обаче се използва и като математически термин,който се отнася за пропорциите.Тоест,получава се нещо като това,Алиса да използва себе си като пропорция.Геометрията на Евклид уважаеми...
Споменах я по-горе.Проста,ясна и разбираема и всичко в нея си има определени размери,докато новата математика започва да работи със съвсем други понятия.Напълно чужди на класическите математици,което ги обърква и ги поставя в свят на чудеса,където нещата не са това,което са.

И може би заради това в цялата история Алиса постоянно се сблъсква с математически загадки,поставени там от един притеснен математик,който се опитвал да развесели едно дете по начин присъщ за един математик.
Като му разкаже за научните си проблеми.
Това обаче съм сигурен,че въобще не ви е направило впечатление,както разбира се и на мен,защото през детските ни очи историята винаги е изглеждала по съвсем друг начин.
А днес вече не е от значение,защото този ключ към книгата отдавна е заменен новите заключения на анализаторите.

БОКСЬОРЪТ И БОРЕЦА...

noreply@blogger.com (Anonymous) — Sat, 23 Feb 2013 19:26:00 +0200

Днес ще се пренесем в света на спорта.Ще ви разкажа за един странен двубой,който е смятан за предвестник на смесените бойни изкуства.

Участниците в него са боксьорът Мохамед Али и японския борец Антонио Иноки.Борец срещу боксьор.Безспорно интересна среща откъдето и да я погледнеш.Историята около нея също е интересна,така че да не губим време и да преминем към подбробностите....
Към средата на 70-те Али вече бил световен шампион и в двете основни категории и,както обичал да се изказва, копнеел за нещо ново и различно,което също да покори.Някъде по това време той се среща с президента на японската федерация по борба,и търсейки все още предизвикателство,го пита,дали случайно не разполага с добър боец,с който да си премерят силите.Японеца обещава да помисли по въпроса и само месец по-късно се свързва с Мохамед и му съобщава,че от федерацията му има човек,който е съгласен да се изправи срещу него.Името му е Антонио Иноки,а славата му на най-добрият борец на ринг е повече от завидна.Бил е набор на Али,много силен и изключително опитен и най-важното,отдавна чакал удобен момент,за да покаже,че борбата е най-великия боен спорт.

И така,след като противника вече бил факт,отсрещната страна също се съгласила и двубоят бил уреден.Определило се и мястото на което ще се проведе и напълно в реда на нещата бил определен награден фонд в размер на шест милиона долара.Както може би преполагате мачът би трябвало да е смесен.Борба и елементи от бокса.Е,да обаче през 70-те битки като тази не се провеждали под път и над път и се оказало,че никой не знае какви точно да са правилата.Организаторите сериозно се затруднили и за да не провалят доходоносното шоу решили битката да бъде с рекламна цел и нагласена в по-голямата си част. Уж случайно Мохамед е трябвало да извади от строя съдията,за което е щял да бъде дисквалифициран и в крайна сметка Иноки е щял да спечели.Али обаче не искал да бъде така.Японеца също.Те искали да има истински двубой.
Екипът на боксьора до последно смятал бореца за абсолютно лесен противник.Те постоянно обиждали опонента на Мохамед и хич не вземали нещата на сериозно.Няколко дни преди боя обаче,Али посетил една от тренировките на Иноки и,след като видял за какво иде реч,се стъписал не на шега.Бореца бил във върхова форма и въпреки че всичко било само тренировка,той буквално смазвал спаринг партньорите си.Играта придобила съвсем друго измерение и за да не се провали срещата от екипа на боксьора поискали промяна на правилата.
И японците го направили.Добрите малки япончета наистина променили правилата и макар и абсурдни,те били одобрени.Защо абсурдни,ли ?
Ами ето две от тях,за да прецените сами.

Освен прав Иноки имал право да се бие и защитава и легнал,но нямал право да прави ключове и захвати присъщи за борбата.Али пък можел да удря бореца докато той е на земята,но нямал право да прави маневри с крака и да подскача както в истинските боксови мачове.Пълен фарс,нали ?
И както вече споменах,това не се оказало важен фактор и на 26 юни мачът започнал.Залата естествено била претъпкана,противниците се качили на ринга и още в първите секунди Иноки се проснал на пода и започнал да рита с крака,все едно карал колело,само че легнал.Али нямало как да го достигне с ръце,а и не вървяло да легне до него,затова започнал само да се пази,опитвайки на свой ред да го ритне.

Докато траел мача двамата си разменят само пет юмручни удара.
Всичко останало са ритници.Само в един момент Али пада на ринга като се опитва да хване крака на японеца,но той се измъква и го удря с лакет в лицето,за което е наказан.И така,едно и също.Японеца по гръб,а Мохамед опрян във въжетата.Иноки обаче ритал здраво,а под шутовете му попадали най-вече бедрата на Али.И те сериозно пострадали.
Появили се синини и хематоми,който оставили трайни последствия в последващите изяви на боксьора.В по-късните си мачове той вече не е бил толкова бърз с краката си и звездата му трайно започнала да залязва.А погледнато иначе,това е една от най срамните случки в кариерата на Мохамед Али.В крайна сметка мачът завършва наравно и въпреки че циркът е бил пълен той успява да влезе в историята и даже остава в нея,като първият мач по смесени бойни изкуства и то на високо ниво....

Политическа зима

noreply@blogger.com (This side is Paradise) — Thu, 21 Feb 2013 10:20:00 +0200

Скъпи читатели, навярно очаквате нашият блог да се включи със статия за политическата ситуация в България. Ще замълчим. Но публикуваме пълния текст на "Политическа зима" на великия Ботев. Текстът е написан през 1875 г. Днес сме 2013.

"Дали се зора довърши, или се двенощи смесиха?"

Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли, или да спи и да сънува. Приятно е, но да има и една от тия две болести: или млада жена, или стар ревматизъм; лежиш, лежиш, а мисълта ти като у немец, пълна и богата като готварница, дълга и безконечна като суджук - суджук, с който във виенския райстаг немците и маджарите бият по главата славянските депутати; а въображението ти като у арапин, силно и остро като тюмбекия ¹ - тюмбекия, която е крайно полезна за краставите народи, - пламенно и възвишено като дим. Дим, дим! под който ние българите така сладко спим. Мислиш, мислиш, пък се попротегнеш като философ, прозевнеш се като дипломатин, почешеш се в тила като политик и ако ти позволи жената или ревматизмът да заспиш, то спиш като Крали Марка.

Заспиш и сънуваш... Но какво сънуваш? - Сънуваш, че светът прилича на кръчма и че гладните, дрипавите и измръзналите народи са се събрали в нея и на колене въздават хвала Бахусу. Г-н Бисмар възседнал земното кълбо и точи из него пелин за здравето на Германия; дядо Горчаков раздава коливо за "бог да прости" славяните; майстор Андрашия свири чардаш и кани чехите, сърбите и хърватите да попеят и да поиграят на гладно сърце; Мак Махон плете кошница за яйцата, които Франция ще да снесе през немските велики пости на Елзас и на Лотарингия; лорд Дерби си точи севастополската костурка, за да надроби прясно сирене за европейската търговия на возток и за да отреже от бутовете на някое диво африканско или азиатско племе бюфтек за английското човеколюбие; испанските "братовчеди" са застъпили тялото на майка си, бозаят кръв из нейните гърди и плюят един другиму в очите; владетелят на чизмата се наговаря с човека от Капрера да изчистят блатото на Рим (не папата, който ще да се изчисти сам) и, наместо хляб и макарони, да дадат чист въздух на Мациниевите дечица; безбрадото пърчле на солените, възседнало буцефалът на Александра Македонски и исторически иска да докаже, че само немецът може да бъде пастир на козите; босфорският пилафчия подсмърча до вратата на кръчмата, яде червата на раята, пие дипломатическа боза и вика "Аман от пияни хора". Множество малки и големи господа духат на своите измръзнали ръце, гледат с особено равнодушие на просяците, молят се богу за плодородието на човеческия род и за изобилието на хорската глупост и слушат как вият вълците в гъстата литературна и финансиялна мъгла и как плачат децата на Европа за лятото на науката и на цивилизацията.

А ти, българин и патриотин, гледаш на всичкото това с особено недоверие и думаш: "суета сует и всяческая суета". Светът е кръчма, а ти трябва да плачеш със смях, да се смееш със сълзи и на сън да виждаш лятото на Балканския полуостров. "Щастлив е, думаш, българският народ, щастливи са грешните в мъката, щастлив съм и аз в своята топла соба." Лежиш на гърба си и благодариш всевишният таван, че по негова непостижима милост ти имаш барем покрив над главата си; снегът те не вали, мухите те не безпокоят, в червата ти не произхожда никаква революция, ревматизмът те не безпокои, жената ти не те мъчи, парите ти не се губят; а на четирите стени на стаята ти мухите ти оставили в наследство цели томове списания на български език. Наместо икона, над главата ти виси портретът на н. в. султанът, покрит с тънко едно було от лионската фабрика на паяците; под портрета е залепен фермана с 11-те точки на българското щастие, а във фермана волята на негово императорско величество, небесният представител на влашкките българи, г. Пандурски, и горещите желания и надежди на нашите цариградски патриоти. Земи си един комат хляб, малко сланина и една глава лук, пък чети: "Моята царска воля е, щото сичките животни по държавата и верни мухи поданици да могат да помагат доколкото им се пада на гърбовете, на ежедневните им царски поядания, които полагам за достигание до по-висока степен на моето затлъстяване и за благоденствието на моята обширна кочина." А по-надоле следва рахатлъкът на екзархията, правдините на българския народ и кефът на босфорския Саул.

- Но какво дяволите? Животни ли сме ние, животни ли са нашите владици, учители и вестникари? Протестуваме!

- Не бойте се, господа, аз сънувам. Дайте ми да прочета цариградските български вестници и аз ще да си зема думите назад, т.е. ще да се уверя, че по сичките краища на паяжината е тихо и мирно и че сичко блаженствува под дебелата сянка на паяка. Само - црррр! Там на една муха изпили кръвта, тука на друга светили маслото; там вързали 50 - 60 души за рогата и ги карат на място злачно и на място покойно, т.е. - в Диар Бекир и в Акия, тука връзват други и им четат баснята за вълка и агнето; там окачили едного на въже да се поизсуши.

- Но ние имаме училища, читалища, екзархия, литература, журнали, правдини - имаме младо поколение...

- Да, да! Имаме! Кой ви казва,че нямате? Но ако е работата да се хвалиме, то и ние имаме тука, в Румъния. Откогато г-н Пандурски остави своята знаменита политическа и литературна кариера и откогато на хоризонта на българската литература се появи съзвездието "Блъсков" и "Дружеството за разпространение полезни знания", оттогава науката, поезията, педагогиката и литературата потекоха из крачолите на българския народ и на неговото книжевно щастие захванаха да завиждат даже и манджурите, откакто цариградските ханъмки родиха литературно-политическото списание "Ден", то Милош Милоевич престана вече да разпространява сърбизмът из България; откакто "Училище" роди богобоязливия редактор на "Градинка", то нашите учени младежи престанаха вече псуват света Богородица; откакто отец Марко цанцугерът турна на своите глупости заглавие "Век", то великите български пости станаха 365 дена в годината; откогато "Право" се кръсти на "Напредок", то българският поет Славейков зави чалма и захвана да пее "аман, аман", а откогато "Levant Times" се преведе на български, то нашите патриоти захванаха да плетат мрежа, за да покрият народа от политическия студ, от литературната мъгла, от революционната виелица, от индустриалния сняг, от економическото пиянство и от белите, черните и сивите цариградски вълци; а откогато най-после "Читалище" се обеща, че от нова година (т.е. от първи януари на деветнадесетия век) ще да се оправи и няма да печати гениалните глупости на нашите литературни телци, то колата на европейската цивилизация останаха без катран и заскърцаха въз баира на българския напредок; умствените чакръчета на нашето младо поколение замръзнаха и пуснаха вощеници за "упокой" на грешните и живоумрелите политически и литературни души; а в пияцата (т.е. - по бит пазар) на нашето умствено развитие, произлязоха такива важни операции и такива чудни метаморфози, щото при броениците на нашето калугерско щастие се притуриха още няколко стотини зърна, с които ние няма никога да изчетеме своите навечерки и никога няма да дочакаме "светлото Христово възкресение".

И наистина, погледнете със слепите си очи на главите на нашите мудрословеснейши патки и вие тутакси ще да видите, че по тях отдавна вече са захванали да растат различни литературни зеленчуци, сякакви политически бурени и всевъзможни научни билки; а нощта се не свърша, зимата се не изминува и патриотите лежат в своите топли стаи, сънуват настрадинходжовски сънища и чакат да съмне, за да ги разкажат на своята революционна Пенелопа и на нейните сополиви любовници.

Но и аз съм патриот, господа! Топлата соба, изпросеният хляб, харизаната сланина и краденият лук довеждат стомаха ми до такова поетическо настроение, щото и аз сънувам, че скоро ще да дойде равноправното лято. Облаците ще да произведат революцията, политическите дъждове ще да пометат гюрбето из моя двор, пред вратата ми ще да огрее слънце, народите ще да изпъплят из кръчмата и ще да се запощат на припек; а аз ще да излеза из своя палат да се порадвам на ясното небе, на миризливите цветя и ще да запея: "Гледайте, очи, ненагледайте се!"

И да се ненагледаш! Пред вратата ти се събрало на конгрес племето, което едно време е избавило Рим, и с патриотически крякания се приготовлява да направи преврат в историята на гастрономията; почтените и важните кокоши физиономии се разхождат по двора и правят археологически открития по купището, за да снесат яйцето на общото южнославянско щастие; коронясаните венценосци се борят помежду си, земат стратегически позиции и кукурикат за близкото решение на возточния вопрос; а младото поколение изникнало покрай дуварите и чака да го огрее слънцето откъм запад, за да каже своята последна дума за живота, за характера и за стремленията на гъбите.

А ти... О! ти си българин и патриотин! Запей песента "Гъби, мои гъби", пък легни и сънувай, че си предводител на гъските, цар на кокошките и защитник на българския народ. Но преди сичко, попитай жената си или своя мозъчни ревматизъм, изминала се е зимата, превалила ли се е нощта? Ако ти каже, че не е, то ти спи, както си спиш и сега, завивай се в своята мрежа и извикай сам: "Дали се две нощи смесиха, или се зора довърши? Кукуригу! ето петлите! Джав, джав! ето кучетата! Зимата се свърши и нощта се измина."

НАЙ-СМЕЛИЯТ СТРАХЛИВЕЦ...

noreply@blogger.com (Anonymous) — Thu, 21 Feb 2013 08:49:00 +0200

Днес ще бъдем на датата 31 януари, а годината,в която ще се пренесем е 1945-та.Часът е някъде към 11 преди обяд,а мястото,покрайнините на градчето Сейнт Мари.Един от наказателните взводове на американската армия води към мястото за разстрел 24 годишен мъж.

Името му е Еди Словик.Редник Словик.Осъден на смърт за дезертьорство.
"Един от многото.Все пак е война",ще каже някой.И може би ще бъде прав,защото през втората световна война общата бройка на осъдените на смърт военнослужещи съвсем не е малка.Според официалната статистика водена през този период,осъдените са около двадесет и две хиляди души.Пак от тази статистика обаче става ясно,че от всичките осъдени за дезертьорство присъдата е била ефективна само за един единствен войник.И това естествено е Словик.Не беше трудно да се сетите,нали? Единствения екзекутиран за напускане на частта си.Уникален карък откъдето и да го погледнеш.Но защо се е стигнало до тук ?..
Ето на този въпрос смятам да отговоря днес.И тайничко се надявам,да бъдете търпеливи,за да разберете отговорът...
Еди Словик уважаеми е американец от полски произход и на младини бил доста агресивна натура,което пък му навличало чести разправии с полицията.После обаче се оженил и както винаги се получава след това,нещата си дошли на мястото.
Животът му продължил своя ход,докато не дошъл момента,да се служи в армията.Тук вече се намесило миналото.
Криминалното му досие изградено през младежките му години,било прието от военните доста на сериозно и заради него Словик бил дамгосан като негоден за военна служба.Казармата уж му се разминала,но годината била 1944-та.Времената били трудни и Америка се нуждаела от всеки годен да носи оръжие.И така,Еди все пак бил призован и пратен на фронта някъде във Франция,където станал част от историческата 28-ма пехотна дивизия.
Там участвал в няколко битки,а после го изтеглили от взвода,в който бил зачислен и го преместили в друг.Последвали нови битки и някак си неусетно дошъл и 9 октомври 1944-та. Датата,на която Словик дезертира от частта си,оставяйки обаче обяснения за този свой ход.Всъщност,оставил е бележка,в която подробно обяснявал,как бил твърде уплашен и не можел повече да участва в нови боеве,и как няколко пъти молел началника си да бъде преместен в тиловата част на армията си.
И понеже молбите му не били чути,обиден и уплашен той събрал смелост и дезертирал.По закона на гадостта обаче,който явно и тогава действал,Еди бил арестуван още на следващия ден.Войникът се надявал само да бъде разжалван и вкаран в затвора,но нещата не се развили така както очаквал.А възможност да му се размине е имало.Даже цели три.
Първата била от офицера,който го арестувал.Той му предложил да се забрави бележката и Словик да се върне да служи без последствия.Но той отказва.Следва прекият му командир,който също предлага подобна сделка.Словик обаче все още е уплашен.Твърде уплашен,за да се бие,но пък твърде смел да откаже и двете предложения.
Последвал военен съд,на който и съдията предлага Еди да се върне на фронта и деянието му да бъде забравено,но за пореден път последвал отказ.В крайна сметка на всички в един момент им писнало да го молят и нещата се приключили с издаването на смъртна присъда.
Войникът не го очаквал,но точно това се получило.Веднага писал до главнокомандващия,но вместо помилване присъдата била потвърдена.Еди Словик е бил необходимата изкупителна жертва.Трябвало е да умре за назидание и на 31 януари през 1945 година присъдата е изпълнена.Разбира се,че той не е бил единствения страхливец,предпочел бягството пред битката,но със сигурност уважаеми е бил най-смелият страхливец,който не се огънал пред предложенията на своите началници.
Единствения американски войник убит за дезертьорство през втората световна война...

За мустаците на Левски или абсурдите на търсенията

noreply@blogger.com (This side is Paradise) — Mon, 18 Feb 2013 09:42:00 +0200

Да почетем паметта на Апостола на свободата. Да преклоним глави пред това, което е правил с чисто сърце.

Да спрем да се ровим в догадки за гроба му. Да търсим измислени спорове. Или пък да коментираме дали е имал мустаци или не. Аз казвам: С мустаци или без -Левски е фигурата, с която България трябва да се гордее. Да пази и почита.

Другото е.... политиканстване...

Търсене на малко известни факти.

А истината е една.

Левски е в сърцата на истинските българи.

Прозорливо, гениално, надхвърлили историята на битовото, звучат кратките му послания.

Ето някои от тях:

“Трябва да се променят имената - станаха известни на мнозина.”

“Историята ни няма да прикачи заслугите ми на другиму.”

“Трябва да се съобразите със закона.”

“Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.”

“Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си.”

“Трябва да се жертва всичко, па и себе си.”

“Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа.”

“Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република".

Съвременни ли са?

Да! Повече от всякога. Дори и свързани с нашето злободневие, пречупени през митингите и шествията на хората тези дни – за цените на тока и парното. Защото търсещият дух на Левски отдавна е прозрял истината на човешкото съществуване – безгранична свобода, отдадена на родината.

Поклон!

Анжела Арим

ДА ПУКНЕШ СЪС ЗОР...

noreply@blogger.com (Anonymous) — Sat, 16 Feb 2013 20:38:00 +0200

...Е много гадна работа откъдето и да го погледнеш.Горе-долу по този начин се е наложило и на героят в днешната ни история да се раздели с живота си на 8 февруари през далечната 1924 година.Името на този мъж е Гий Джон,китаец е по народност и със сигурност не си е и помислял,че късметът ще се изплюе в лицето му и ще размаха средния си пръст.Случката е интересна,затова да караме подред...
В мразовитата ранна сутрин на 8 февруари към бившата бръснарница на щатския затвор в Карсън Сити се движела група въоръжени мъже,побутвайки пред себе си окованият в белезници Гий Джон.Когато пристигнали до сградата те го въвели в помещението на бившата бръснарница,завързвали го здраво за един дървен стол,излезли навън и се скупчили на един от прозорците,за да видят какво ще се случи.
Чул се приглушен тътен,помпите,които вкарват въздух в помещението се включил,китаецът започнал да се гърчи в предсмъртна агония и след около две минути умрял,оставайки завинаги в човешката история,като първият осъден на екзекуция с газ.И за да бъде всичко в реда на нещата,ето ви още подробности,които са предисторията на това,с което започнах...
Както може би предполагате Гий Джон е роден в Китай.Когато пораснал дотолкова,че да се грижи сам за себе си осъзнал факта,че оцеляването му в Китай се очертава да бъде трудно и заминал за щатите,където казвали,че има препитание за всички.Установил се в Карсън сити-Невада,но и там не успял да подреди живота си,както бил планувал и за по-лесно станал член на една криминална групировка занимаваща се с търговия на алкохол и дрога.Нещата уж му потръгнали,даже и любимец на шефа на бандата станал,докато един ден не получил задача да убие един от членовете на някаква друга банда.

Китаецът изпълнил поръчката без проблеми,но планът за измъкване нещо не сработил и в крайна сметка той бил заловен и осъден на смърт.Тук е момента да вметна,че през 1921 година в Невада изведнъж решили да стават хуманни и някой взел,че предложил осъдените на смърт да се умъртвяват с газ,защото това била най-добрата и безболезнена смърт.

Последвало гласуване,нещо като референдум,на което почти всички се съгласили и за да бъде всичко законно властите приели добавка към закона за смъртното наказание,която разрешавала използването на газта,а Гий Джон получил възможността да бъде първият престъпник умъртвен с този нов метод.До тук добре.Изведнъж обаче се оказало,че никой не знае как точно да се процедира,а за капак на всичко и газ нямало.

А нямало,защото единствения производител на течен цианид в западната част на щатите по онова време била някаква копания от Калифорния,която го правела за борба с плевели,но в онзи момент имала спорове с Невада и въобще не се съгласила да го достави на територията й.

Законът обаче трябвало да се спази и се наложило служител на затвора да отиде на място и да закупи и донесе нужното количество течен газ.Човека си свършил работата,но след като доставил пратката пред блюстителите на реда изникнал нов въпрос.

Как точно да накарат осъдения да го вдиша ?
Първото предложение било да пуснат газ в килията му докато спи.Избрали вечерта и направили опит да го отровят,но помещението не било добре уплътнено,газът се разнесъл навсякъде и насмалко да стане по-голяма беля.Тогава се появило и второто предложение.То било да се действа в едно неизползваемо помещение от затвора,където преди време се помещавала бръснарница.Газът щели да разпръснат с помпите за въздух,а за да са сигурни,че всичко ще сработи направили опит с няколко котки.

Пуснали животните,включили помпите и всичко приключило за около петнадесет секунди.И така на 8 февруари през 1924 година докарали осъдения,вързали го за стол и излезли навън да гледат какво ще стане.Заради студеното време обаче не целият газ успял да се изпари,както всъщност се очаквало.На пода се образувала локва и тъй като в течен вариант въздействието на газа е много по-бавно на китаеца му трябвали цели две минути докато пукне.Бая се озорил с предсмъртните гърчове,но в крайна сметка изпаднал в безсъзнание и по някое време ритнал камбаната,отървавайки се от нечовешките мъки.Работата била свършена,но никой не посмял да влезе за да се извади трупа,защото навсякъде миришело на газ,та се нетраяло.

Изминали още два дълги часа,след които двама от служителите на затвора влезли и най-накрая извадили тялото на китаеца.Реакцията от този нов метод била смесена.От едната страна били вестниците,които оплюли метода като абсолютно нечовешки,а от друга военните, които пък го заклеймили,
като наистина хуманен.Все пак властите победили и след двегодишни корекции и ново въведения,била изградена истинска газова камера,в която лошите били изтребвани без свян...

ПЪРВИЯТ БЕСТСЕЛЪР...

noreply@blogger.com (Anonymous) — Thu, 14 Feb 2013 20:12:00 +0200

Ама разбира се,че ще става дума за книги.И по-точно за две книги,които спокойно мога да твърдя,че утъпкват пътеката,за да може по-лесно по нея да минат другите техни посестрими.Всичко започнало на 23 февруари през далечната 1455година,когато на бял свят се появило едно изобретение.Революционно изобретение,плод на дългогодишните усилия на един златар,на който страничните ефекти били интереси в книгопечатането.

Името на този мъж е Йоханес Гутенберг и е записан в архивите на историята,като изобретателя на първата подвижна печатна преса,която давала възможност за словослагателен набор,а буквите,с които се работи били метални.
Точно на нея Йоханес прави първото печатно копие на Библията,с което пък става и бащата на първата печатна книга в западния свят,която излиза от печат на 23 февруари през 1455 година.Казват,че Библията на Гутенберг поставя началото на книгоразпространението,но погледнато реално нещата съвсем не са такива,каквито ни ги представят.И за да докажа истинността на това твърдение,ето ви и подробности,които всъщност ще играят ролята на факти.Разработването на своя проект господинът ви Гутенберг започнал още през 1436 година,въпреки че печатането на книги отдавна го е имало,само че съществувало под различни форми.Революцията на Йоханес всъщност се състояла в две неща.Първото е използването на метал вместо дърво и второто отделянето на всеки писмен знак като самостоятелен елемент,което давало възможност за многобройни комбинации.
И така,след като отпечатал първата си Библия Гутенберг продължил да печати Библии,като всичките били с по 36 реда,събрани общо в 1272 страници.Продукцията била наистина качествена за времето си и може би заради това и цената на единичната бройка била солена.Тя се равнявала на тригодишните заплати на един общински служител от онези години и все пак излизала далеч по евтина от ръчно написаните Библии.Огромни,луксозни и тежки,книгите му били само за богати търговци и най-вече за църквите.Дали заради това,или поради други причини човека отпечатал общо към двеста книги,след което производството им секва.
Интересът към книгопечатането също сериозно намалял.
Появила се остра нужда от нещо ново и специално,което да популяризира пресата на Гутенберг.Нещо достъпно за всички и най-вече интересно за всичкиИ точно тук е момента да ви представя и другата книга,която винаги е била на заден план и някак си е останала скрита за историята.
Библията на Гутенберг наистина е първа,защото тя дава началото,но истинското разпространение на печатните издания дължим на точно тази друга книга.Публикувана е през 1524 година от двама италианци и тя е тази,която дава тъй необходимата глътка свеж въздух на печатарския бизнес.Името и е "I Modi",а нейното съдържание се състои от любовни сонети и черно-бели илюстрации с откровен сексуален подтекст.

Иначе казано чиста порнографска книга.Седемдесет години след Библията на Гутенберг,когато тиражите едва достигали до триста броя,порнографията излиза на преден план и направо избива рибата."I Modi" се допечатва цели три пъти след издаването си и успява да достигне умопомрачителния за онова време тираж от около две хиляди копия.Напечатването и разпространението на "I Modi" и порнографията бликаща от нея дават истинското развитие на книгопечатането.Точно тази книга е първият бестселър напечатан на Гутенберговата преса,въпреки че за официален и най-вече удобен бестселър се смята Гутенберговата Библия...

История на целувката или в очакване на Св. Валентин

noreply@blogger.com (This side is Paradise) — Tue, 12 Feb 2013 11:31:00 +0200

Международният ден на влюбените, хвален или отричан, наближава. Комерсиалността на празника радва търговците, а всички останали се опитват за един ден да бъдат поне малко влюбени или ако все още не са – да изпият чаша вино за Трифон Зарезан.

И така, според митологията произходът на целувката е в древна Беотия. Пастирът Целувкадис много харесвал Евридия. Един ден тя намерила красиво камъче, което светело с цветовете на дъгата. Тя решила да му го подари, но тогава я срещнал бог Пан, който бил доста страшничък. Тя сложила камъчето в устата си и избягала при своя любим. Свързани в нежна прегръдка, тя пожелала да даде на своя пастир камъчето, но то било в устата й. И тогава се родила целувката. Но не било само подаване на камъчето с устни. Двамата били омагьосани от усещането и скоро тайната се разнесла. Така се родила целувката.

Произходът на целувката е проучен детайлно едва в началото на 20-ти век от Ърнест Кроули - “ целуването е универсален израз в социалния живот на висшите цивилизации на чувствата на обич, любов (сексуална, родителска и синовна) и благоговение. Целувката на влюбените според антрополога Чезаре Ломброзо е развитие на майчината целувка. В наше време учените са направили сканиране на мозъка на хората, когато романтичната им връзка прогресира. Проучването е установило, че след "първата магическа среща или идеалната първа среща" сложна система в мозъка се активира, което по същество е едно и също нещо, когато човек взема кокаин. При проучвания на привързаността между влюбени, когато участниците са гледали снимки на техните партньори, в мозъка им се освобождава веществото допамин (Хидрокситирамин; 3,4-дихидрокси-β-фенилетиламин), което създава на човек приятно усещане, увеличавайки честотата на сърдечния ритъм .

През 2009 г. е поставен рекордът за най-дълга целувка – тя е продължила цели 32 часа в Германия. Но през 2011 г. една невероятна тайландска двойка точно на Св. Валентин чупи рекорда. Цели 46 часа, 24 минути и 9 секунди. Представяте ли си? Разбира се, че полученият диамант и чек са накарали влюбените да бъдат още по-влюбени.

Но още по-интересен е рекордът за най-масова целувка. Той се провежда в Сантяго – Чили, една доста консервативна в морално отношение държава, през 2004 г . Тогава 4 445 двойки, или общо 8 890 души, поставят рекорд по едновременно целуване с продължителност около 10 сек. Те подобряват предишния рекорд от 2000 г., поставен в канадската провинция Онтарио и вписан в книгата на рекордите "Гинес" - с участието на 1 588 двойки.

Ако в момента сте се замислили колко трае идеалната целувка, не задълбавайте в темата? Идеална е тази целувка, при която не е задължително да задушите партньора си, трябва просто да усетите, че това е вашата целувка. Целувка, която прави човек щастлив и влюбен не само на Св. Валентин.

Нека завършим с мисълта на Ингрид Бергман “Целувката е мил начин, измислен от природата, за да спре речта, когато думите станат излишни”. Повече няма да говорим, наближава Св. Валентин….

Анжела Арим

На лов за вещици

noreply@blogger.com (This side is Paradise) — Tue, 5 Feb 2013 14:07:00 +0200

Поводът за тази статия е филмът “Хензел и Гретел: Ловци на вещици” (Hansel&Gretel:Witch Hunters). Филм, забранен до 12 години. И с право. Новата версия на страховитата история за братчето и сестричето буквално прелива от вещици. С метли и без такива, летящи и озъбени, красиви и грозни. И в търсене на истината за вещиците решихме да разкажем тази история.

Типичната вещица е облечена в черно, лети на метла, има ужасно гърбав нос и два стърчащи и позеленели зъба. Фигурата й е гарнирана с черен изкривен котарак на рамото и зловещ смях. В последните холивудски продукции често вещиците са прелестни създания, които съблазняват мускулести мъжаги и накрая показват разлагаща се плът и паранормални явления.

Задължително вещиците практикуват магии и свирепи чародейства. Да не забравяме, че има и добри вещици, но те по-скоро са феи. По тази проста причина тук говорим за истински вещици, които стряскат децата още от малки. Накратко вещица е жена, практикуваща черна магия, която служи на Сатаната. Дори в някои писания практикува секс с Рогатия.

Сборищата на вещиците са описани в доста исторически книги и художествени романи. Там те се събират и варят отвари, вършат черни заклинания и магии и прелъстяват заблудени мъже в гората. Особено интересен ритуал при тях е целувката на задника на дявола, което си е чиста подигравка с християнството. Особено жестоки са при тях са ритуалите с малки деца – вещиците обикновено искат прясна, чиста кръв и крадат малки непорочни деца. Да си припомним отново приказката за Хензел и Гретел.

Точно тези страшни и митологизирани истории са довели до гоненията на вещиците, които подкрепя и Светата инквизиция. С оглед на някои абсурдни твърдения за дейностите на жени, които са били по-скоро гадателки и лечителки, се възправя вълна на нечувана жестокост към тях. Ловът на вещици съществува до 1682 г. в Англия. Нека си споменем и историята за салемските вещици, когато през 1692 г в Масачузетс 19 вещици са били обесени. А колко други остават в затвора? Повече от 200 човека са обвинени в магьосничество. Историята с вещиците от Салем е показателен за религиозния екстремизъм и масова истерия в обикновените хора. За да се стигне обаче до наказание и признание, вещиците са били жестоко измъчвани. Друг е въпросът дали всички са издържали до края на мъченията.

Последното съдебно дело за лов на вещици е документирано в Полша през 1793 г.. Тогава две стари жени са били изгорени като вещици. А през 1900 г.двама ирландски селяни са се опитали да опекат вещица на огън. В интерес на истината мъченията на Инквизицията по степен на изобретателност превъзхождат Сталин и Хитлер. Да не забравяме, че ловът на вещици продължава няколко века. А може би и днес?

Връщане към годините на Инквизицията ли е филмът “Хензел и Гретел”? Е, някой ще се подсмихне, припомняйки си модерните оръжия на убийците на вещици. Във филма е просто – стреляш и убиваш. Едва ли някой си е задавал точно този въпрос! За насилието! И за внушението. И истината!

Не случайно приказките на братя Грим са обявени за едни от най-жестоките приказки. Но днес е по-страшно от всякога. Смесвайки мистични истории за вещици в една завладяваща история, остава зрелищния привкус за черния образ на измислената вещица. Която задължително в приказките трябва да бъде убита и доброто да победи злото.

В исторически аспект – истината е съвсем друга. Безброй страдания, мъчения в името на една измислена история за вещици.

И все пак гледайте “Хензел и Гретел:Ловци на вещици”! Заради невероятните визуални 3D ефекти. “Истината” за вещиците е в куршумът, който лети към вас и сачмите се разпръскват. Да живеят вещиците на Холивуд!

Анжела Арим

“Джанго без окови” или психология на робството

noreply@blogger.com (Anonymous) — Tue, 29 Jan 2013 19:57:00 +0200

Новият филм на Тарантино “Джанго без окови”,уважаеми читатели,съвсем не е уестърн.Някои от вас,може би,трудно ще понесат кървавите реки,натурализмът и зверствата във филма.За тези, които са запознати с картината на робството в плантациите от романа “Чичо Томовата колиба”-Хариет Бичер Стоу–ще е по-лесно да възприемат представата за робството. Между другото,произведението описва точно същия исторически период, който се разиграва във филма–1851-52 г.
Времето,което трасира Гражданската война в САЩ.Робството е представено като жестоко издевателстване над хора, свързано е с унижения, зверства и убийства. Робството не е в мозъка на белите, робството не е в анатомията на черепа. То е в начина на мислене не само на белите, но и на чернокожия иконом.Според добрата Уикипедия:
“Робството е социално-икономическа система, при която хора(наричани роби)са разглеждана като собственост,при което те не притежават лична свобода и често са подложени на принудителен труд.Робите могат да бъдат притежавани от момента на тяхното залавяне,покупка или раждане,като са лишени от правото да се придвижват,да отказват да работят или да изискват заплащане за труда си, а в някои правни системи собствениците дори имат правото да убиват своите роби.”
Началото на филма е загадъчно и в духа на Тарантино объркано.Пълна гротеска в нощта, когато се появява керван с оковани негри.Търсейки парични награди,д-р Шулц започва своята авантюра с Джанго.Добрият или лошият германец зъболекар Шулц всъщност ловец на глави.Две години преди началото на Гражданската война в САЩ докторът е по следите на братята Бритъл и само Джанго/Джейми Фокс/може да го отведе при тях,защото са били в една и съща плантация.
Но това не е всичко,Шулц дава обещание на Джанго да намери своята жена Брумхилда.И оттук попадаме във вихъра на толкова странни събития.Много детайли от филма са с препратки към нашия век–от музиката,до очилата и облеклото дори. Но най-важната препратка е съществуващият и до днес расизъм.
Това,че в САЩ втори президентски мандат печели Барак Обама, не дава отговор на въпроса какво става в съзнанието на американците–без значение на цвета на кожата.Филмът рови там някъде в причините за робското поведение с една теория за трите дупки в черепа, но истината е друга.Робът не се ражда с ген робство.Робството се предава като психология и то насилствено.Задаваме си въпроса дали д-р Щулц е аболиционист или просто авантюрист,тръгнал да търси лесна печалба?
Да,и двете думи започват с А,но д-р Шулц е просто истински човек–сцената,когато не подава ръка,за да узакони договора за покупката на Брумхилда и убива плантатора Канди,чиято роля блестящо изиграва Леонардо ди Каприо.

Робството е унижение за човека и точно то провокира ответната реакция на Джанго, който убива като безогледен снайперист всичко,което се изпречи пред очите му.В крайна сметка,въпреки петте си номинации за “Оскар”,“Джанго без окови” може би няма да получи толкова много.Защото Тарантино за пореден път прави филм-политическа сатира.
Филм,който може и да звучи на места гротескно,но сочи,че свободата е изконно дадена и само смелите и жестоките могат да я притежават,минавайки през пламъци /спомнете си финалната сцена/,които опожаряват всички прегради и предразсъдъци.
Филмът на Тарантино предизвика още с появата си скандал, когато режисьорът Спайк Лий писа в Туитър за него: "Робството в Америка не е спагети уестърн на Серджо Леоне. То е Холокост. Моите предци са били роби.Откраднати от Африка.И аз ги уважавам".Филмът "Джанго без окови" има вече два Златни глобуса и очакваме церемонията за връчване на Оскари на 24 февруари. А защо не и да спечели цели 5 златни фигурки. Заслужава ги,нали?

Анжела Арим

Летящият Холандец...

noreply@blogger.com (Anonymous) — Mon, 28 Jan 2013 16:28:00 +0200

Моряците казват,че той се появявал от нищото.Първо е далечното пурпурно сияние,след което силуетът му се откроявал доста ясно на хоризонта,а после изчезвал пак в нищото.

Не всеки можел да го види,но онези,които успеят дълго време били спохождани от злата участ.Всъщност,това е мит.Мит за един призрачен кораб наричан от всички Летящият Холандец.Или по-скоро Легенда свързана с моретата,която датира от много векове. Историите за кораба-фантом отиват доста назад във времето,но първото писмено сведение за него датира от 1795 година.В корабния дневник на един английски плавателен съд,капитанът му е записал следното...

"Някои от моряците видяха,или си въобразяват,че са видели кораб,който плавал неуправляем и излъчвал странно сияние.Според двама от тях това е призрачен кораб,който те наричат Летящият Холандец.Ако това е така изглежда,че един холандски боен кораб е загубен край нос Добра Надежда,а с него пътуват и душите на загиналите на борда".Осем години по-късно,през 1803 година,писателят Джон Лейдън,който принципно не вярвал в историите за Холандеца,все пак дава следното описание по този случай:

"Това е често срещано суеверие на моряците,че в южни ширини по крайбрежието на Африка,винаги преди ураган,на хоризонта се вижда кораб-фантом,наричан от повечето Летящият холандец.Предполага се,че екипажа на този кораб е бил виновен за някакво ужасно престъпление и за наказание са поразени с мор".А може би най-известното от всички е с дата 15 август 1880 година и фигурира в личните записки на един мъж,който е бил учител на един принц,превърнал се по-късно в английския крал Джордж V.Там пише следното...

"В четири часа сутринта Холандеца премина много близо пред очите ни.

От него сияеше странна червена светлина,все едно кораба фантом гореше".Пръв го е видял моряка на мостика,след което и мичмана,а после още девет човека,включително учителя и бъдещия крал.От продължението на записките става ясно,че след като се отдалечил от погледите на сащисаните хора,кораба изведнъж изчезнал в нищото.Това бяха няколко от митовете.Ето ви и реалните факти за този плавателен съд..

Преди много години е съществувал човек,който се казвал Бернард Фок и бил търговец в една холандска Компания.Този мъж бил капитан на уникален кораб,който не можел да бъде сравнен с другите плавателни съдове.Той бил толкова бърз,че тръгнала мълва,че мъжът е продал душата си на дявола.Не знам дали е имало такава сделка,но фактите сочат,че Бернард си изживял живота и умрял напълно нормално,но бързината на кораба му станала основа на легендата за Летящия холандец.А що се отнася до кораба,наистина е имало такъв плавателен съд,за който има данни,че е претърпял корабокрушение във водите около нос Добра Надежда.От всичко това пък следва,че може би броя на наблюденията на онзи призрачен кораб са само плод на въображението на моряците.Или пък може би някъде там наистина има един изгубен кораб,който продължава да пори водите на океана в търсене на окончателния му порт....

“Но и аз съм патриот, господа!”...

noreply@blogger.com (Anonymous) — Wed, 23 Jan 2013 20:59:00 +0200

“Но и аз съм патриот, господа!” е казал гениалният Ботев преди още да знае,че на 27 януари 2013 г.ще се проведе референдум за развитието на ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена централа.
Той изобщо не е подозирал,че политическата ситуация през ХХІ век в малка България ще бъде толкова сложна-визирам предстоящите избори, което очертава крайно полярна ситуация за бъдещия референдум.Същото е видно и от изключително византийския модел на моделиране на въпроса за референдума.
Дали обаче референдум е мръсна думичка или поредната политическа демагогия?

Инспириран от управляващата партия ГЕРБ, референдумът някак обърка социологическите агенции.Всъщност българинът мисли ли да гласува? Или по-скоро ГЕРБ се опитва да ни поизлъска пред ЕС? А защо не и да вдигне рейтинга на собствения си политически имидж,който след поредния скандал “дюнигейт” се втурна стремглаво надолу? Атомната енергетика след апокалипсиса в Япония стресна по-голямата част от човечеството. Катастрофалните поражения върху околната среда отправи толкова много въпросителни и екологични послания,но пък в България управляващите никак не се стреснаха и обявиха референдум....
“Съгласно приетата на 01 юни 2011 г. Енергийна стратегия на Република България до 2020 г.–основополагащ документ на националната енергийна политика,в търсене на разумния баланс между наличния енергиен ресурс в страната и европейските цели за чиста енергия българската държава декларира своята подкрепа за развитието на ядрената енергетика.
Решението на конкретните социално-икономически,технически и финансови параметри на всеки проект е от компетентността на Министерския съвет съгласно Закона за безопасно използване на ядрената енергия.”
Явно компетентността на Министерски съвет не е достатъчна ,за да се реши този толкова важен въпрос и затова, спазвайки принципа на измиването на ръце, ще се докаже,че “обществото има своята основна роля в изграждането на демократична България.”
Аpropo,дреме ли му на българския ром за новата ядрена централа? Или-ще гласува ли онази баба в Родопите,която до ден днешен няма ток? А не е ли цялата тази истерия около въпросната АЕЦ нещо като тестер за бъдещите избори?
“Но и аз съм патриот, господа!”–ще се дочуят гласове храбри относно естеството на референдума.Българинът отдавна май се е отказал от правото си на митингува,стачкува или както искате го наречете.
Изключително ниския праг на така наречена пазарна кошница,т.е. кошничка,затъващото здравеопазване и излязлата от релси социална политика са 3 фактора,които засилват крайната стагнация на средния български гражданин.
53 процента от гражданите в България ще гласуват-сочи представителното изследване на “Сова Харис”,извършено през декември 2012.
Спрямо пълнолетното населението на България,което е почти 6,2 милиона,процентът, според мен е завишен.Да не говорим за избраният период – м. януари,времето е снежно, всеки се е сврял на топличко и едва ли му пука за някакъв си референдум.
А ако има и поледица–тогава и най-отявлените пенсионери, смело хванали бастуна,няма да могат да отидат да ударят по един глас за този толкова чакан референдум.
А до 27 януари има още време.Всеки ден по някоя телевизия някой се опитва да каже нещо много умно–в стил “Но и аз съм патриот, господа! “.
Истината е една.Или да се върнем към прословутата фраза:”Царят е гол”,която в наш вариант означава:”Пари няма”.
Остава да дочакаме и сакралната дата,за да разберем, че почти 13 милиона лева,и малко отгоре, са се изпарили…Кой каза АЕЦ “Белене”?

Заглавието е от фейлетона на Хр. Ботев “Политическа зима”

Анжела Арим