Pieces of the Past

„Войната е продължение на политиката с други средства“

noreply@blogger.com (Борислав Живков) — Thu, 09 Feb 2012 12:43:55 PST

Знаете ли на кого принадлежи крилатата фраза „Войната е продължение на политиката с други средства“? Тя е станала толкова популярна в ежедневието, а малцина си задават въпроса кой я е произнесъл? Принадлежи на Карл Филип Готфрид фон Клаузевиц (нем. Carl Philipp Gottfried von Clausewitz, 1780-1831) , пруски генерал и военен теоретик.
Войникът и интелектуалец Карл фон Клаузевиц влиза в първата си битка на крехката 13-годишна възраст. Стига до ранг генерал-майор, жени се за пруска благородничка и написва книга, която се превръща в основен труд за военна стратегия на всички времена.
Колосалният труд „За войната” е преведен на всички основни езици и продължава да бъде основа за съвременната стратегическа мисъл и политика.
Книгата на Клаузевиц за войната е била настолна и за Ленин, и за Хитлер!
В своите книги “Теория на голямата война” и “Отбраната” Карл фон Клаузевиц. обвързва война и политика в неделимо цяло. Изтъква голямата роля на политическите лидери и това личи в сентенцията: “Войната е продължение на политиката с други средства.” Авторът издига войната не просто в наука, а в цялостна концепция за философията на лидера в световната политика. Изключително интересно Клаузевиц разглежда грешките, които могат да провалят и най-изпипаната военна акция. Но това би могло да се интерпретира и за всеки тип работа в ежедневието. Изключително интересно той анализира ролята на пълководците спрямо обикновения войник, т.е. как масата от редови военни да повярват в своя генерал в името на успеха. Според него “Смелостта е благородна сила, която възвисява човешката душа по-високо от най-страшните опасности”. Хитростта и съединението на силите са също неотменна част в добрата стратегия на отличния стратег.
Защо точно сега повече от когато и да било трябва да си спомним за тези книги? Днес трябва да се върнем към тези исторически трактати. Те не само дефинират що е война, военно изкуство, стратегия, бой, армия, те дават една визия за това как човек трябва да воюва на всички фронтове. И то така, че да е готов за победа, а ако претърпи поражение-как да се справи и с него. „Войната се води до победа и точка.“ Динамичното време на живота ни има нужда от стратегиите, които той описва. Те са ефективни във всички ситуации. Стратегии, които носят морални послания, които дават увереност и самочувствие. Защото животът ни всеки ден, асоциативно казано, е една малка война. Война с природата, с работата, с бюрокрацията, с подлостта и със самите нас. А и не трябва да се забравя, че Клаузевиц пръв определя първото място на нравствените елементи в теорията за войната.“ Войната не е нещо друго, а разширение на единоборството. Представете си схватка на двама борци. Всеки от тях се стреми с помощта на физическо насилие да принуди другия да изпълнява неговата воля; най-близката му цел е да съкруши противника и така да го направи неспособен за всякаква по-нататъшна съпротива.“

Манифестът му “Трите символа на вярата” звучи актуално и философски и сега: ”….аз се отричам: от безумното очакване на непознаваемото бъдеще от закърнелите и затъпели умове,…от лъжовното примирение с действителността на умове, чието мислене отдавна е изгаснало…Вярвам и гордо заявявам, че над всичко народът трябва да цени собственото си достойнство и свобода, че честта може да се загуби още веднъж…!”
Хората все по-малко четат, сочат последните изследвания, но си заслужава да се прочете “За войната”, защото това не е просто книга, а една философия, оцеляла в битката на времето за вечни времена.
Тази книга не може да се разкаже накратко. А и не се опитваме да го направим. През цялото време, докато писах статията, се изкушавах да цитирам мислите и изразите, които ми харесаха. Но когато погледнах маркираното-оказа се, че са една трета от двата тома.
„За войната“ трябва да се прочете, за да се усети гениалното прозрение на Карл фон Клаузевиц за истини, които са присъщи за света и сега. Истини най-вече за човека, който не признава поражение, опирайки се на вечните човешки ценности!

Дали пък Дарвин не беше прав? Преценете сами

noreply@blogger.com (Борислав Живков) — Wed, 08 Feb 2012 10:55:01 PST

ОКОЛО ИСТ-О/Е-РИЯТА ЗА ПОДАРЪЦИ

noreply@blogger.com (Борислав Живков) — Tue, 07 Feb 2012 10:21:27 PST

Наближава един ИСТОРИЧЕСКИ празник – Св. Валентин. Тук няма да се спираме на историята на Вальо и любовните му подвизи, кое, как и защо…Въпросът е, че скоро вече сме залети от истерия за страхотни подаръци за влюбени. И, честно казано, гледайки всичките предложения, ме напушва на смях.
Какво ще кажете за романтичен подарък - раница за пикник, поставка за вино-без виното, изящна дървена пластика на слон или някакво извънземно драконче….Да не говорим за ръкохватките за кухня с две сърца или тиган с промоция 5 лева от цената за празника.
Да, да ето, например, какво се препоръчва като подарък за мъж /коментарът е авторски и всеки има право на своя лична преценка/!
Вариант 1 - мобилен телефон, лаптоп, GPS за колата – неща, които нямат нищо общо с празника, защото, според мен, всеки уважаващ себе си мъж, би трябвало отдавна да си има тези неща.
Вариант 2 - вечер в стриптийз клуб или казино – о, това го правят мъжете и без да е Св.. Валентин, или тайно, или с добре подпийнала компания.
Вариант 3 - въдица – това с въдицата ме озадачи, прекрасна идея, но нещо за празника куца. Или може би има – да закачиш на въдицата новата си любов.
Вариант 4 - всякакви хитри джаджи – usb с авангардна форма, Bluetooth слушалка, летящ будилник – за джаджите може да се спори, най добре да е нещо като сърце с камера, да е под око всеки ден любимият мъж.
Вариант 5 - магическа термочаша чаша – при сипване на гореща течност в нея, се показва предварително отпечатана на стените снимка – да поясним-снимката на любимата жена, малко кич, но поносимо.
Вариант 6 - ръчно изрисувана вратовръзка или риза – ежедневно и прагматично подаръче, но нали се казва, че да подариш вратовръзка било на раздяла
Вариант 7 - швейцарско ножче – не знам дали швейцарските ножчета са със сърчица, но звучи опасно.
Вариант 8 - модели за сглобяване – самолети, подводници и др., радиоуправляеми играчки – определено чичко Фройд си е казал думата тук, мъжът и на 40 си остава момченце.
Вариант 9 - рисувано или резбовано щраусово яйце (размерът уж няма значение, но щраусовото е къде-къде по-внушително от кокошето) – ако някой би да ми обяснил как един мъж се радва на Св. Валентин на щраусово яйце, би било вписано като рекорд в Книгата на Гинес.
Вариант 10 - прегръдка, целувка и нататък си знаете – знаем, знаем и така нататък, това са толкова интимни неща, че чак изтръпвам от притеснение да ги споделя тук.
Да се избере подарък за жена за празника се оказва далеч по-лесно. Най-често се споменава за: късчета злато, бижута, талисмани от благородни и неблагородни метали, кутии за бижута, парфюми, 365 късметчета за всеки ден, секс червено вълънтайско бельо, кутия с “обичам те на 101 езика или 141 причини да те обичам, перла на късмета,СПА процедура с мед или шоколад….
Нали жените са полифункционални, така и подаръците за тях са в твърде широк диапазон-и като асортимент, и като цени. Но пък за жените е валиден следният исторически афоризъм: ”Жена се задържа с много секс и пари, но само с много секс не е достатъчно.” И общо взето никога една жена не е на 100 процента доволна и от най-скъпия подарък.
И така погледнахме към подаръците на двата пола и стигнахме пак до Нищото.
Един безценен съвет. Простите неща винаги се оказват най-доброто решение. Търсейки алгоритъм за подаръци, стигаме до извода, че такъв няма.

Запомнете - няма универсален подарък за Св.Валентин. За да бъде подаръкът добре приет и адмириран има само едно разковниче. Трябва добре да познаваш партньора си, да си усетил душата му.
Някой ще се зарадва на плюшено мече, което казва I love you, друг – на чаша за кафе с две влюбени котета, трети – на червени прашки…
И накрая най-важното: за да избереш незабравим подарък за Св. Валентин. Той трябва да е изненада. Изненада, поднесена с любов и целувка, въпреки че Св. Валентин, ако бъдем реалисти, е ден като ден. Има още 364, а тази година още 365 дни, които могат да бъдат много по-хубави, по-истински, ако знаеш максимата, че “Когато наистина пожелаеш любов, ще откриеш, че тя те очаква.” /Оскар Уйалд/.
Историята е доказала само едно! Бъдете влюбени!

Тарантино, “Трето полувреме” или Как се скалпира историята? ...Втора Част

noreply@blogger.com (Борислав Живков) — Fri, 03 Feb 2012 10:57:20 PST

За “Трето полувреме” тепърва ще се говори. А ако сме честни вече форумите се нажежиха. Но нещата няма да бъдат осмислени, ако не се осъзнае, че една филмова история преиначава в исторически аспект не само нещата на Балканите, но и насажда други негативни идеи. И конкретно за България. “Трето полувреме” не е по-различният филм в киноиндустрията. Той никога няма да бъде от ранга на филма на Тарантино. Защото хора като Тарантино имат не само далеч по-философски поглед за нещата, но и оригинална визия за това как се случват.
Истината е една и не бива да се крие - имало е депортация на евреи от т.н. нови територии, включващи Беломорието и Македония. Евреите са изпратени в лагера Треблинка, който обаче не е български патент, както е подчертано във филма. Първата вълна на депортацията е плод на решението на Хитлер и правителството му от 1942 г., взето в предградието Ванзе. И засяга всички окупирани територии, както и тези на съюзниците. Трябва да се знае, че България няма пълна юрисдикция над така наречените Новоосвободени земи, намиращи се под съвместен българо-немски контрол, както и че евреите там нямат българско гражданство, което прави спасението им практически невъзможно.
Германската паралелна власт в Македония е съвсем реална. Именно тя остава да съществува след изтеглянето на българската армия и администрация в началото на септември 1944 г. до идването на титовите партизани.
Това са фактите. Повтарям - депортация е имало и никой никога не го крие. Тръгвайки от историята за мача “Левски” – “Македония” започват многото исторически манипулации в “Трето полувреме”. Историята е фокусирана около футболния шампионат и по конкретно оспорваните двубои “Македония” – “Левски”. Отборът "Македония" е от небългари, които имат за треньор евреин и е недопустимо такъв отбор да стане шампион в представената като фашистка българска държава. Във филма се спекулира с факта, че футболистите на „Левски“ не са могли да победят спортсменски, те са победили "Македония" служебно и с помощта на съдията. Това е накратко идеята на филма. Но не се изтъква факта, че треньорът Илеш Шпиц е спасен от депортация благодарение на българите.

Хммм, тръгвайки от конкретните факти, тук се води антибългарска политика. Разбира се, че филмът няма за цел да отрази втората вълна на депортацията на евреите в стара България. Защото такава няма. Група от 42 депутати начело с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев,се обявяват срещу депортацията, като чрез подписка в Народното събрание правят действията публично известни, показват фактическата им нелегитимнност и с това бламират антисемитските действия на прохитлеристкото правителство.
Ужасното в случая, че български народ и прохитлеристко правителство са под една шапка в сценария. Българският народ е нацистки.
“Ако филмът не го харесват в някоя държава и смятат, че има говор на омраза, могат да не го пускат. Същото могат да направят и в България. Това е тяхно право”, заявява Башевски, директор на македонския Филмов фонд.
Чудно за коя друга държава говори г-н Башевски?
Просто казано: “Трето полувреме” скалпира историята.

P.P. След като приключих статията открих новосъздадената страница във Фейсбук “Да кажем НЕ на Антибългарския филм "Трето полувреме" който се снима в БЮРМ” . Все пак има българи, които се вълнуват от това: “ Но на нас не би трябвало да ни е „все едно”, а медиите ни да мълчат по ред въпроси, които се отнасят до изграждане на европейски дух, когато имаме своите официални контакти с македонските власти. Това не включва езика на омразата и използването на средства като филми, книги, паметници, които не само са неточни, но и обидни и внушават, че българският народ е бил инструмент на фашистка идеология, а това е дори „провокативно”, както се изрази наш евродепутат...
Има какво да се дискутира по темата в нашето общество. Въпросът е дали нашето МВнР е готово.”
Бъдете българи и Вие.

Тарантино, “Трето полувреме” или Как се скалпира историята?

noreply@blogger.com (Борислав Живков) — Wed, 01 Feb 2012 10:08:14 PST

Помните ли “Гадни копилета” /Inglourious Basterds/ на сценариста и режисьора Тарантино? Филмът, който цели 11 минути бе рекламиран на фестивала в Кан през 2009 г.?
Филмът, чийто сценарий бе сътворен за около 10 години?
Филмът, който разигра една изтъркана тема за евреите по време на Втората световна война, смесвайки различни култури, гледни точки по еклектичен начин?
И то така, както е способен да го направи само Тарантино! Филм, който много хора не разбраха, заплитайки се в сложните семиотични пластове на игровите ситуации, преосмисляйки се извечните стандарти за добри и лоши в контекста на Втората световна война.
Накратко: историята проследява действията на партизанска група от американски евреи, както и опит за убийство на висшето ръководство на Нацистка Германия в киносалон от една еврейка – Шошана, с която започва първата велика сцена във филма.
Като цяло филмът е оценен много високо от филмовите критици. На сайта Rotten Tomatoes “Гадни копилета” има рейтинг от 89%, с обобщение: "Класически трилър на Тарантино, "Гадни копилета" е жесток, необуздан и съвършено забавляващ."
Но в същото време много критици го отричат, изтъквайки, че гледната точка на Тарантино драстично е в разрез с историята за Втората световна война и темата за евреите. Във филма няма кадри от черно-белите съветски филми, където всичко е също черно и бяло като характеристика на героите.
Тарантино си играе с историята, жонглира с нея, поставя свои семиотични позиции, но остава верен на истината за доброто и злото като основа на сюжета. Както и не пропагандира директно идеи за добрия, лошия и злия . Въпреки истерията със скалпирането, която на моменти е толкова натуралистична, че …
Но евреите са евреи, нацистите са нацисти във филма.
Историята на филма е калейдоскоп от културни пластове и препратки и в крайна сметка е Тарантино.
И така, разглеждайки идеята на един друг филм /който все още не е имал премиера/, разкриващ друга история за евреите, си задаваме въпроса?

А ако авторите на “Трето полувреме” се надяват на 12 минути слава в Кан? Защото режисьорът Митревски твърди, че е в очакване на Оскар за филма…
Тук някой може да каже: “Ама как така сте тръгнали да сравнявате “Гадни копилета” на Тарантино и “Трето полувреме”? Това са съвсем различни филми. Да, така е, но тук идеята е съвсем друга. Един игрален филм винаги носи фикция за конкретните исторически факти, защото не е документално кино. Но “играта” има граници и тя не включва лъжа, манипулация и обиди. Но това ще разберем във втората част на статията.

Най-Ужасяващите Цивилизации

noreply@blogger.com (Борислав Живков) — Tue, 31 Jan 2012 11:07:37 PST

В света има много цивилизации,които завинаги ще останат запомнени с културата и начина им на живот,и които трайно са променили хода на цялата човешка история.
Има обаче и такива,които също ще останат запомнени през годините,но не с добрите си дела,а с ужасните си деяния,които съпътстват съществуването им през годините.И въпреки,че това което са вършели не може да се нарече нормално и човешко,те все пак са записани в дебелите книги на историята и за грозните им дела може да прочете всеки.Не стига това,ами даже и символични класации са спретнали днешните люде,където лошите са подредени по степента на гадостите,които са извършвали.Точно на такава попаднах съвсем скоро и след като я поорязах и редактирах,оставих пет от цивилизациите,на които определено не бих искал да бъда враг...

Ще започна с Келтите.

Я да видим сега,какво знаем за тях.Веднага се сещам,че доста често по време на битки,келтите са се биели чисто голи,като по този начин доста сполучливо разконценрирали враговете си и много лесно печелели схватките.Другото,което съм чел е,че те са първите,които въвеждат в употреба уникално дългите мечове,с които боравели до съвърешенство,и които били доста ефективни,имайки предвид разстоянито между тях и враговете им.

Освен голямата им репутация,че са най-добрите ловци и войни за времето си има и още нещо,което придава на цивилизацията им наистина зловещ вид.Те са едни от първите,които редовно прилагат и даже издигат в култ обезглавяването на хора.
Зловещото тук е,че нещата не свършвали само с едното рязане на глави.Веднага след като се сдобиели с тях,войните ги провесвали на вратовете на конете си и продължавали с битката.
Когато бъхтенето приключвало,доста често с победа за келтите,всеки си вземал главите,които бил отсякъл,занасял ги в селото и демонстративно ги захвърлял пред къщата си.Колкото повече глави се търкаляли пред нея,толкова по-голяма била славата на келта,който ги е отрязъл.
Явно обаче това не им се виждало достатъчно,защото в последствие се избирали главите на онези от враговете,които били нещо като лидери,балсамирали се в кедрово масло и се окачвали по стените на жилищата им,подобно на познатите ви ловни трофеи.
Отиваш например на гости на келта,сядате да си пиете питието,а над теб виси нечия чужда глава,която за капак на всичко те гледа вторачено...Ужас,нали?

Ето ги и Маорите...

...Първите заселници на Нова Зеландия,пристиганли там много векове преди европейците.Древната цивилизация на маорите е тази,която първа вкарва в употреба татуировката като рисунка по кожата на човек.Именно индонезийските и полинезийските племена,при които татуирането се предава от поколение на поколение,са най-добрия пример в антропологичните доказателства за социалното значение на татуировката.Освен този факт обаче,маорите не се извисяват с нещо чак толкова запонящо се и различно от другите цивилизации,но за сметка на това,откъм гадостите безспорно са някъде по върховете на световните класации.

Най-известното зло,което са практикували е КАНИБАЛИЗМА.Похапвали са си пичовете човешки мръвки и въобще не им е дремело на татуировките,камо ли пък на съвестта.
Една от известните истории за това пъклено дело датира от октомври 1809 година и разказва за
европейски затворнически кораб със седемдесет и пет души на борда,който бил нападнат от голяма група маорски войни.Те убили шестдесет и шест от тях,след което натоварили в лодки живите и част от мъртвите и поели обратно към брега.Още докато плували,маорите най-спокойно разсфасовали един от труповете и пред погледите на пленниците заръфали суровата плът.
Когато пристигнали на острова затворили пленените в някаква клетка и в едно с останалата маорска общност,наблегнали сериозно на прясната човешка мръвка,която този път леко позапекли.
В последствие и на живите дошъл ред да бъдат ядени,а разказът за този кошмар достигнал до хорските уши,благодарение на двама от моряците,които някак си успели да избягат.

След Маорите,Ацтеките...

Освен факта,че културата им наистина е била зашеметяваща,те също винаги са били в челните класации на бруталните нации и съвсем няма да прозвучи пресилено,ако вметна,че точно Ацтеките са тези,които са пратили в небитието най-много невинни хорица,а основния метод,с който са ги изпращали натам бил ЧОВЕШКИТЕ ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЯ.
По данни изровени от историческите архиви,те са убивали някъде към 20 000 души на година и то само,за да успокояват вечно сърдитите им богове,особено пък бога-слънце,на който най-много се кланяли.И не само това...
След като ритуално източвали кръвчицата на невинните жертви,повечето техни сънародници,сърцата им били изтръгвани и впоследствие изяждани с някои части от тялото.Когато това еднообразие омръзвало на жреците,те го разнообразявали прилагайки всевъзможни изродски методи за отнемане на човешки животи.

Давене,обезглавяване,изгаряне,хвърляне от високо,убиване с камъни,са само малка част от изродщината,която се е вършела из земите им и всичко в името на Боговете.
Децата също не били подминавани.Чат-пат и тях си ги трепели,като всеобщото схващане било,че детските сълзи по-лесно могат да предизвикат дъжд.
И въпреки всичко,изброените до тук гадости направо бледнеят пред ритуала,който Ацтеките извършвали в името на тяхната богиня на Царевицата.В него задължително се избирала невинна девственица,която в продължение на цял ден е трябвало да танцува някакви ритуални танци.
Когато идвала вечерта,убивали девойката,одирали кожата й като на животно и някой от жреците се намятал с нея,за да довърши шибания танц.

Империята на Викингите...

..Една от най-великите империи за времето си,която обаче винаги е била обвита с тъмна слава.
Викингите не са известни с бруталщини,като тези на маорите и ацтеките,но са намерили мястото си сред най-ужасяващите цивилизации заради факта,че от техните набези и безчинства е пропищяла почти цяла Европа.

Големи хора с големи оръжия,които давали мило и драго да има размирици и битки.Мъже на войната,
които са се биели като за последно и опостушавали всичко по пътя си.
Може би това е най-точното определение за викингите,което се подкрепяло от свирепият им нрав и наистина внушителните брадви,копия и мечове,които използвали.
И няма какво да ви учудва,защото скандинавските вярвания са оформени от суровите условия на живот на север.Дори и в религията им войната е основната тема,която се засяга.
Боговете на викингите са груби,безмилостни и жестоки,представлявайки вариант на пантеон от аристократични,но войнствени богове,а догмите и ритуалите им винаги са отразявали светът такъв,
какъвто го познават самите те.

И накрая,индианците от племето Апачи.

Да позная ли за какво се сещате в този момент ? За Винету,нали ? Добрият Винету,който Карл Май така активно рекламираше из книгите си.Ако случайно сте от запалените фенове на този автор и в частност на вожда на Апачите-Винету,със сигурност ще ви разочаровам,представяйки ви горчивата истина,че апачите хич не са били цвете за мирисане.Оставете това,което сте чели за тези племена в детството си.Вече сте достатъчно големи и предполагам отдавна сте разбрали,че всичко това е плод на авторско вдъхновение.Апачите уважаеми,са били "нинджите" на Дивия запад.
Владеели са до съвършенство способността да се промъкват абсолютно безшумно и с уникален финес прерязвали гърлата на нищо неподозиращите си жертви.
Използвали са примитивни оръжия направени предимно от дърво и кост,но за сметка на това са ги владеели до съвършенство.
Хвърлянето на ножове,томахавки или пък техните специфични малки брадвички е било като детска игра за всеки един апач.Толкова са били добри в боравенето с тези хладни оръжия,че чак до ден днешен се смятат за ненадминати в това отношение.
Това разбира се съвсем не им пречи да бъдат първите,които "патентоват" скалпирането,за което самият Карл Май не веднъж е давал описания в книгите си.
Пак на тях се приписва и удължаването на болката на скалпираните вече жертви с друго едно мъчение,при което скалпираният се връзвал за кол или дърво и над главата му се поставял съд,от който върху оголеното вече теме,капка по капка падала вода.
Казват,че болката била повече от нечовешка и почти никой не успявал да оживее,но ако все пак някой устисквал и преминавал "теста" с водата,веднага следвало другото зловещо мъчение,също изобретено то тях.

При него жертвата пак се връзвала на дървен кол и всички мъже от племето се изреждали да мятат ножове по "мишената",като се целели предимно в ръцете и краката,като по този начин постигали ефекта на бавната и много мъчителна смърт.
От всичките индиански племена,които са кръстосвали дивия запад преди години,апачите са били най-враждебно настореното племе и постоянно са тероризирали югозападната част на Съединените щати,което пък сериозно ги отдалечава от написаното за тях в познатите ни приключенски романи.

Македония, Мао и…Александър Македонски

noreply@blogger.com (Борислав Живков) — Mon, 30 Jan 2012 12:31:51 PST

“Излезе първият трейлър за филма „Трето полувреме”, съобщи електронното издание на македонския вестник “Дневник”.
Действието на филма се развива през 40-те години на миналия век и разказва историята на футболен клуб „Македония”, както и депортацията на евреите от Македония. Македонското правителство го обяви за проект от национален интерес и го финансира с 1 млн. евро. Бюджетът на филма е 2,150 млн. евро.
Филмът „Трето полувреме” беше повод трима български евродепутати да изпратят писмо до еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле, в което го информират, че лентата съдържа исторически манипулации и език на омраза спрямо България.”

Какво е общото в трите на пръв поглед несъвместими имена? Провокативните действия в Македония доказват тезата, че историята се повтаря. Проектът “Скопие 2014” до известна степен копира грандиозния проект на Мао в Китай. С тънката и съществена разлика, че все пак Мао е по-честен - той използва само факти от китайската история, без да преиначава историческите факти като цяло. Както се прави в Македония.
Идеите на Конфуций /Кун Фу-дзъ/ - 4 в. пр. Христос - Мао витиевато и йезуитски използва през 1920 г. за прокарване на идеите на комунистическата революция. Великият комунистически лидер прибягва до простичка измама - вкарва революционните идеи под знамето на славното китайско минало.
Исторически популярният роман “Разливът на водите”, който е китайски вариант на Робин Худ, Мао налага като модел за своята политика. Т.е комунистическата партия е представена в ролята на Спасител за всички бедни и онеправдани.
Чу Хо Лян е емблематична китайска историческа фигура: пълководец, поет, философ и защитник на най-висшите морални ценности.
Самият Мао се индентифицирал с него – велик китайски стратег от 3 век пр. Христос и централен герой в “Епопеята на трите царства”.
Мао Дзе-дун в крайна сметка заживява с мисълта, че е прероденият император Чин Ши Хуанг Ти – обединител на Китай още в 3 век пр. Христос.
И така какво се случва в Македония?
Строят се сгради в бароков стил, вдига се статуя на Александър Македонски с гръмкото название “Воин на кон.”
Отделно в църквата "Света Троица" в Радовиш "античният" македонизъм надскача всякакви граници на човешкото въображение - там е изобразен „Свети" Александър Македонски, изрисуван по каноните на иконописта.
Ристо Поповски, идеолог на македонизма, твърди, че Александър е роден в предхристиянските времена и е син на бог Амон Ра. Доказателството той открива в светилището на Хатшепсут в Дейл ел Бахри.
Мистификациите в историята и преиначаването на фактите вървят с пълна пара в Македония. В този смисъл трактовката на филма “Трето полувреме” е поредният опит да се преиначи историята. Какво да се коментира -щом и Александър Македонски е в отбора?

Похватите са стари. Оказва се, че въпреки протестите на историци и неправителствени организации от цял свят, те хващат вяра в пропагандирането на нещо, което в крайна сметка ни връща към една истина. В историята нещата винаги са сложни и всеки ги тълкува така, както му изнася. Духът на Мао е жив!

КАК ДА ПОБЕДИМ МЪРЗЕЛА?

noreply@blogger.com (Борислав Живков) — Sun, 29 Jan 2012 07:52:16 PST

ТРЕТА ЧАСТ
И НАЙ-ДЪЛГИЯТ ПЪТ,ЗАПОЧВА С ПЪРВАТА КРАЧКА...

Направете си точен дневен режим,
Старайте се да си го спазвате. Не, не се опитвайте – спазвайте го! Спрете да пушите, спрете алкохола, твърдият особено нощно време, намалете теглото си, стремете се винаги към повече, по-далеч, по-високо , по-голямо. Спазвайте максимата на Мечо Пух: „Колкото повече, толкова повече“

Зареждайте се с позитивни емоции.
Премахнете негативните мисли, избягвайте ги, трансформирайте ги в позитивни. Това е трудна работа. Ако това ви е трудно да го постигнете, прочетете поне една книга на Луиз Хей, която казва, че “всеки ден в съзнанието ни трябва да се раждат по една или две нови, силни положителни мисли.”...
Записвайте, теглете и мерете!
Още една важна тайна за успеха в борбата с мързела – контрол. Записвайте си, направете си дневник и безпристрастно си отбелязвайте в началото на всяка седмица своя напредък или неуспех. При напредък, се похвалете, при неуспех - обърнете внимание какво не сте направили. Но винаги контролирайте процеса и резултатите. Има ли контрол – има резултат.

Научете се да благодарите.
Не само на околните, най-вече на себе си. Спомнете си откога, не сте си благодарили, не сте се хвалили, сам себе си! Опитайте се, дайте си шанс, харесайте се, заобичайте се, опознавайте се ежедневно, опитвайте се да се променяте към по-добро с всеки изминал ден.

Победа или поражение?
Кое според вас е по-важно – победата или липсата на поражение?
Повечето ще кажат : „Победата, разбира се!“
А аз казвам: Победата е неизбежна, ако не оставим никакъв шанс за поражение.
Е, естествено ще има и такива, които ще искат да ви върнат назад. Не се ядосвайте, в природата винаги има и от едното, и от другото – винаги има баланс. Отначало се научете насила да се харесвате, ако трябва насила се усмихвайте на себе си, с времето ще ви стане навик, ще се заобичате и ще се усмихвате много повече. Отиването на плаж или басейн, вече няма да бъде мъчение за вас.

Усмихвайте се, трудно е да имаш негативни мисли, когато се усмихваш.
Опознаеш ли себе си, ще откриеш колко малко се познаваш. Скоро ще забележите, че вие сте се променили. Някак си, ще го забележите. По ваш адрес ще започнете да чувате комплименти и ще усещате завистливи погледи, ще ви питат как сте го постигнали, ще ви искат съвет, те самите как да постъпят. Тайната е във вас, но не бъдете егоисти.

Дерзайте! Изкачете своите върхове!
Най-важното е да имате желание!
Има ли желание, всичко е възможно!

Zan Schin

КАК ДА ПОБЕДИМ МЪРЗЕЛА?

noreply@blogger.com (Борислав Живков) — Sun, 29 Jan 2012 07:37:17 PST

ВТОРА ЧАСТ
ЧОВЕК Е ТОЛКОВА ГОЛЯМ,КОЛКОТО СА ГОЛЕМИ МЕЧТИТЕ МУ...

Някои твърдят, че тази година (аууу… 2012) е последна за света изобщо или такъв, какъвто го познаваме. Аз не вярвам в календара на Маите!
Тялото ни - това е единственото неотменно нещо, което ние имаме и притежаваме!

Защо тогава се отнасяме с него като с враг?
Съгласен съм, че да се ходи на тренировки е тежко, отнема време, изисква воля, търпение и организация. От вас!

Борете се с мързела!
Забележете, че след тренировката се чувствате различно, настроението ви е приповдигнато, бодър сте и сте енергичен. Един път само ако започнете, това усещане неизбежно ще ви мотивира, и когато мотивацията ви спада, спомнете си това състояние.

Четете, образовайте се, бъдете недоверчиви, съмнявайте се, експериментирайте.
Гледайте предавания с такава насоченост, забелязвайте принципите на мотивация на другите, скритите им оръжия, с които те се мотивират. Намерете си още поне един мераклия, който да тренира с вас. Когато сте повече, взаимно се мотивирате. Не е възможно и двамата да се демотивирате по едно и също време. Доверете се на специалист, повярвайте му, поемете ангажимент. Ако не можете към себе си, поемете ангажимент към треньора си, така по-трудно ще шикалкавите.
Задайте си ясна цел и също така крайна дата за постигане на вашата програма.
Фиксирайте си я в писмен вид, крайната дата също. Ако е необходимо, разбийте срока на етапи.
Запомнете, целта трябва да е ясна, конкретна, постижима, поне на 60 -70%. Нека в тази цел има част, която едва ли не ви се струва невъзможна.

„Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му“.
Непостижима е тази цел, която не сте си поставили! Ако нямате цел, това звучи като: “Не знам какво искам, ама знам, че го искам и то веднага!“

И тук идва най-важното и за някои най-абстрактното – вярвайте!
Но това не е оня тип вяра – да си стоите и повтаряте: „Аз вярвам, аз вярвам!“
Създайте си вътрешна, психологическа атмосфера за тази вяра. Представете си, че вече сте постигнали това, към което се стремите, вникнете в чувството на удовлетворение, което бихте изпитали, когато това се случи. Осъзнайте това усещане и това чувство. Запомнете го! Усетете го! Когато нещо ви се случи в действителност – вие неотменно вярвате, че се е случило. Ако не вярвате, то тогава сте като полицая, който гледа жирафа в зоопарка и казва: „Е, такова животно няма!“
Това е неотменна вяра –в нея не се съмнявате, в нея сте сигурни. Ето за такава вяра говоря! Вяра, която няма нужда от доказателство.

Вяра, сигурност и убеденост в едно!

Ако сте жена и ви попитат дали сте жена, дали ще се съмнявате, когато отговаряте. Ето за това става дума. И когато ви потрябва такава вяра - създайте онова чувство на убеденост, на удовлетвореност от преди и повярвайте.
Това е най-важният елемент от процеса – важна е не техниката, а настроението, вярата, духът!
Подплатявайте тренировките с ясна мисъл и вяра какво правите. Концентрирайте се в действието, вниквайте в усещането от действието, подплатявайте действието с мисъл, как всяко едно движение ви приближава към целта, чувствайте тялото си. Не четете списание, докато сте на велоергометъра, така със сигурност нищо не постигате. Съзнанието управлява всеки един процес в тялото ви!
Стъпили един път на пътя, изгорете всички мостове на мързела. Не се насилвайте, но и не отстъпвайте пред мързела. Не се замисляйте, това или онова прави ли ви се или НЕ, просто станете и го направете.Започнете с малки крачки и не се изхвърляйте...

ТОВА БЕШЕ ЗА ДНЕС.Ако случайно сте харесали и втората част на поста,заповядайте отново утре,за да прочетете и последната част на този материал...

КАК ДА ПОБЕДИМ МЪРЗЕЛА?

noreply@blogger.com (Борислав Живков) — Sun, 29 Jan 2012 07:38:04 PST

Мотивация и демотивация...

“В психологията мързел е отсъствие на мотивация и воля. Има и предположение, че степента му у даден човек може да е зададена генетично и се свързва също така с нерешителност, страх и други негативни чувства. Ако не е предизвикан от сериозни психологични проблеми, той се лекува с организация, възпитание и самовъзпитание. Традиционно мързелът се разглежда като порок, като недостатък. В „Божествена комедия“ на Данте Алигиери лентяите са в 5-я кръг на ада.” цитат от Уикипедия

ПЪРВА ЧАСТ

Мързелът е многолик

Теоретически всеки от нас иска да бъде здрав, да има красиво тяло, да води здравословен начин на живот и…. Но за съжаление, при повечето хора, преди да тръгнат на тренировка, внезапно възникват множество причини, които им пречат да отидат там. Това явление се нарича демотивация.
Какви причини се появяват при болшинството, че се получава препятствие между тях и спорта? Най-простата и очевидната: „Аз днес имах тежък ден на работа, гаден ден в училище и т.н , и затова ще ида, примерно, утре, ако не утре, то в другиден със сигурност или...“ А утрешният ден?
Той, за съжаление, пак е същият: монотонната работа, вкиснатият началник, досадното училище, супер прозаичните проблеми, мърморещата жена вкъщи... И постепенно, отлагайки тренировките за „утре“, ги отлагате за неопределен период от време. Разбира се, появяват се спорадично моменти на ентусиазирано просветление и амбиция (особено пред огледалото, в началото на лятото или когато не влизате в любимата си дреха).

Тогава твърдо решавате да тренирате, но и това надали продължава твърде дълго. Естествено, даже тези, които са се задържали няколко месеца в залата преди началото на лятото, очаквайки невероятни резултати, вече си имат и друго оправдание, че тази програма не работи или че този тип спорт ги е травмирал, или пък, че просто не за тях. Народното име на демотивацията е мързел. Някои се успокояват с изрази от сорта: “Десет дена срам на плажа и после пак съм си на село.“ Да но.....!

Мързелът е стремеж към не правене на нищо.
Бездействието се стреми към висшата си форма – пълен покой, абсолютен покой. Мързелът е по-малкият брат на смъртта!

Може безконечно да продължим списъка с оправдания:
“днес ме боли главата..“, „днес имам среща..“, „ще ходя на доктор..“, „треньорът е некадърник, нищо не разбира..“, „нещо на мен не ми се получава..“, „днес е много студено навън..“. Това са все причини да не правите нищо.
Вашият мързел просто приковава тялото ви към дивана и телевизора. Максимумът, който си позволявате е: да отскочите до магазина, за да си купите следващия сандвич с биричка или кола, а и нещо сладичко.
Някои от вас няма да са съгласни, други направо ще се обидят, трети ще изтъкнат „важни“ и „значими“ доводи, че са прави или дори ще има и такива, които ще продължават с оправданията, с нещо от сорта: „Ти пък -откъде знаеш, нямаш си и на представа колко съм зает..“
Но, приятели мои, всичко това са различни форми на проява на вашия мързел . Мързелът е многолик и винаги ще намери причина да ви накара да зарежете тренировките.

Бъдете бдителни!
Няма нищо вредно да ви се иска да бъдете здрави, красиви, богати, щастливи. Но опре ли се до конкретни действия....
Легнали сте на диванчето и изгаряте от желание да станете? Какво трябва да се направи?
Нищо, просто малко действие, не философстване, не теории, не всякакви научни или шарлатански глупости, просто си отлепете задника от дивана. Само толкова. Ако до тук не ви е омръзнало, значи ще продължим утре във втора част....

Самбо - техника и увереност...

noreply@blogger.com (Борислав Живков) — Sun, 29 Jan 2012 08:26:06 PST

БОЙНИТЕ СПОРТОВЕ НЕ ВОДЯТ ДО АГРЕСИЯ
ЧАСТ ВТОРА

Помолихме да ни обясни и представи техниката и концепцията в самбото един забележителен представител на пионерите самбисти - Евгений Михайлович Чумаков – професорът по защита и нападение.
Ето го и продължението на интервюто с един забележителен човек,посветил живота си на изследване на проблемите на бойните спортове.

- Вярно ли е че са правени опити на държавно ниво за превъзпитаване, посредство самбо на трудни подрастващи?

- Има такава практика. Под мое ръководство тази работа я провеждаме с наши аспиранти. Събрахме деца, склонни към насилие, кражби и други незаконни действия, взехме ги под крилото на самбото...

- И какъв е резултатът?
- Резултатите не закъсняха. Имаше общо подобряване на общото отношение, побоищата спряха. Ние започнахме да ги обучаваме на самозащита. На занятията те постоянно и непрестанно тренираха защита от юмручни удаяри, удари с крак и всякакъв вид защити от нападение...
Принципите, залегнали в защитата, са коренно различни от тези на атакуващия. Те се промениха, започнаха да мислят по друг начин... В хода на занятията групата постепенно се ориентира към осъждане на агресивността, злобата и невъздържаността. Въпреки че ролите се сменят в процеса на трениране, насоките и обясненията които даваме, като например: „Николай, към теб се приближава голям ядосан, грозен, силен хулиган, като в ръката си държи палка....“, се насажда становище, образ, с който децата не искат да се оприличават. И второ, да си нападащ по време на тренировките е много болезнено. Върху нападащият се тренират всички техники, ние го блокираме, хващаме, хвърляме, заключваме му ставите. Отново имаме психологически момент, който дава отражение върху възприятията на децата.
Боевете, които бяха доволно много в началото, постепенно секнаха.

- Как се отнасяте към самбо, което е на приложение в армията и полицията, специалните части?

- Отнасям се с уважение! Самбо е единна система, създадена за бойни и военни цели. Развитието на бойните техники в спортното самбо се допълва от развитието от бойните прийоми в армията и полицията. Най-голямата реклама на самбо са нашите войни, специални части, десантници, Спецназ. По-рано се пропагандираше ползата от самбо в обучението на войните, сега самите войни с демонстрациите си, амбицират много хора да се запишат и да тренират в цивилния свят. Да не забравяме, че има шампиони по самбо, които са и действащи военни.

- А как гледате, какво ви е мнението за ръкопашния бой?

-Създава се впечатлението, че у нас от тази дисциплина се дават хомеопатични дози. А за да станеш истински добър боец, са необходими регулярни и постоянни тренировки. Ако тръгнем да разсъждаваме по тази линия, ще излезе, че специализираните части, трябва едва ли не да се превърнат в целогодишни учебно-тренировъчни заведения по много спортове и дейностти, защото самозащитата включва в себе си множество знания и техники от различни спортове и различни похвати от много бойни изкуства. Затова разбира се, трябва да бъдат разделени по специалностти.
Според мен трябва да се придържаме строго към принципа на тясната специализация. Опитваме ли се да научим всичко – няма да ни стигне половината живот, камо ли да ни остане време да прилагаме наученото. Спецификата идва от специализацията на ръкопашния бой. Какво се получава? Неподготвения човек, при среща с противник получава шоков заряд от емоции. Занятията със самбо значително намаляват опасността от вливането на този стрес. А в мирни условия, добре поставената тренировъчна работа, създава благоприятна психологическа атмосфера.
Например, в армията-това е просто задължително. Съвършено недопустимо е, когато уволнения вече войн се връща в къщи изпълнен с яд, омраза и негативни кървави спомени и впечатления. Предава го неизбежно на своите близки и обкръжаващи. А ние после се чудим и търсим виновните - защо младежите не искат да служат и да ходят в казармата.
Когато си на война, тогава ситуацията е по-различна, но има много сходни моменти. Ето ние, живеехме в ужасни , често нечовешки условия, по време на Втората световна война. Но неизбежно вярвахме един в друг. Убият ли те – ще те погребат, ранят ли те – все някак ще те изведат изпод огъня и ще те лекуват. Вяра! Ние се сродихме, сприятелихме е слаба дума, под натиска на опасностите, които деляхме рамо до рамо, по братски.Такива бяха тогава времената, защото от грешката на един човек, можеше да загине цялото отделение или взвод. Може да звучи като закъсняла агитация, но аз не помня, някой да прецака приятелите си и тръгне да се спасява сам. Ето това наричам аз положително настроени емоции. В днешните условия, такива емоции се създават посредством спорта.

- Какво ще посъветвате хората, които се увличат по самозащитата?

- Аз съм против стандартните неща! Прави едно, прави две и т.н. Това, когато се отнася до самозащита е направо опасно. Тези, които те бият, не спазват твоя наизустен ритъм. Неминуемо губиш темп, връзка, и в крайна сметка – губиш. Ответните ти действия, без значение, колко са на брой, трябва да са естествени и слети в едно движение, без накъсване и паузи.
Второ – заучените многоходови комбинации в духа на източните бойни изкуства, се базират на предположения, как би реагирал противника. Ами ако не реагира така? Затова комбинациите трябва да бъдат прости и както казвам на шега аз – „мултифункционални“! Нямате време и не го прахосвайте, оползотворявайте го целесъобразно – изработвайте техниката до автоматизъм, това е начинът, техниката да сработи в критична ситуация. Замислянето, коства време, а вие не разполагате с такова.
И трето – регулярни свхватки – това е най-доброто проверовъчно за вас. Експериментирайте с различни техники, срещу различни противници. Така се натренира не само техниката, но и увереността, че отработения прийом няма да те подведе, когато ти потрябва.
Четвърто – трябва да изработвате в себе си психологическа устойчивост. Ето например аз съм против кимоното. Когато сте на състезание – разбира се, но иначе? Недоумявам, когато армейци например, влизат в залата боси, като каратисти и по кимона. А когато им се наложи да се бият, те как ще са облечени? Ядосвам се и когато на куртките им виждам йероглифи и емблеми. Работата е там, че в тези уж невинни подробности се крие силен психологически момент, че видиш ли западното или японското е най-доброто. Едва ли не се създава атмосфера на посвещение в тайните на бойните изкуства, причисленост към определена елитарна група, което обаче няма да ви помогне в реална бойна ситуация.
Трябва да се изгради убеждението, че дори да сте само по „зъби“, вие ще подходите с убеденост и знание. Без значение е как сте облечени, ако увереността в собствените ви възможности е на високо ниво. Тази увереност е изключително важна, както за състезатели, така и за останалите хора, трениращи самбо, бойно самбо или друга форма на самозащита.

- В самбото има хвърляния – това е своебразният връх на самата борба. Колко са ефективни хвърлянията в реален бой?

-Ефективни са и още как! Отговорът е много простичък… Хвърлянията са едни от основите прийоми на хватовите бойно приложни спортове. Те се заучават систематично и последователно, за да могат да бъдат прилагани в най-различни ситуации.
Едновременно се заучават и техниките за падане. Чрез тяхното паралелно развиване се търси постоянен баланс между уменията за защита и атака, между това да прилагаш сила и да я приемаш. За да овладееш хвърлянето, трябва много практика Затова в рамките на ръкопашния бой се изучават само най-простите и ефективни хвърляния. Те се усъвършенстват до автоматизъм, а това неминуемо води до резултат в реалния бой. А когато имаме самбист, спортист, тренирал години наред – той знае много техники и е изключително ефективен на улицата. Та овладяването на техниките на хвърляне, дава сериозно предимство в ръкопашния бой. Хвърленият противник на земята е травмиран двойно – физически и психически. Един път повален, той губи предимство в боя, става уязвим и може да бъде задържан и обезвреден тотално. Да се премине към душащи техники или други болезнени техники? Да не говорим, че след добро хвърляне, нищо повече не е необходимо. От тази гледна точка, боец който не практикува хвърляния е, меко казано, непълноценен.

- Самбо и бойно самбо?

- Спортна схватка и ръкопашен бой – има разлика, съгласен съм, но принципът е един, идеята, подплънката е същата. Ситуацията налага своите особености. Но основата, разбира се, остава една и съща и трябва да се тренира непрекъснато. Перфектното познаване на базовата техника на самбо ви дава поне 70% сигурност за победа. Ето поради тази причина майсторите по спортно самбо, изключително леко се преквалифицират към бойното самбо. При бойното самбо се появяват допълнителни детайли, които са неотменна част от ръкопашната битка, които задължително трябва да отработват допълнително. Оттам идват разликите в двете направления. Излишно е да споменавам, че подготовката, дадена от самбо, дава резултати и в различни други видове състезателни бойни спортове, където бивши самбисти са трудно преодолими противци и в тях.

Счита се, че Евгений Чумаков е не само изключителен майстор в самбо, но един от най-добрите теоретици в борбата. Автор на оригиналната методика за подготовка на самбисти, станала известна с името „Спиралата на Чумаков“ Автор е на повече от 200 пособия и публикации по самбо.
Евгений Михайлович Чумаков почина на 10 август 1997г.
Този разговор се проведе през март 1996 г.
Поклон пред паметта на този уникален човек!

Самбо - техника и увереност...

noreply@blogger.com (Борислав Живков) — Sun, 29 Jan 2012 07:39:26 PST

БОЙНИТЕ СПОРТОВЕ НЕ ВОДЯТ ДО АГРЕСИЯ
ЧАСТ ПЪРВА

Тази статия няма да обяснява какво е самбо,какво представлява и как е произлязло.Това е едно интервю с един забележителен човек,посветил живота си на самбо и на изследване на проблемите на бойните спортове.
Помолихме да ни обясни и представи техниката и концепцията в самбо един забележителен представител на пионерите самбисти - Евгений Михайлович Чумаков – професорът по защита и нападение
Евгений Михайлович Чумаков е роден на 16 февруари 1921 г. в СССР. Той е четирикратен шампион на СССР по самбо, ученик на Анатолий Харалампиев – един от създателите на самбо. Водещ треньор, създал около 60 шампиона и майстори по самбо. Основател на Спортен клуб „СКИФ“ – което в превод от руски означава – Държавен централен институт по физическа култура.

Заслужил майстор на спорта, заслужил треньор на СССР, международен съдия, професор в катедрата по борба в Държавната Русийска Академия по физическа Култура.
Попада в армията директно от ученическата скамейка, но вече с титла – шампион на СССР, която завоюва през 1939 г.
Евгений Чумаков отдава повече от половин век на самбото.
Извличайки най-ценното и най-интересното от един разговор, проведен с Професора, ще се опитам да ви предам както наученото, така и особената енергия, струяща от този мъж.
Разговорът ни започва с .....психология.

В самбото много хора виждат по скоро военна и бойна система, отколкото спорт или начин за психологическа закалка.
- Кой е най-страшния момент от една схватка? - пита Чумаков и бърза да отговори, за да изпревари, евентуалната проява на глупост от моя страна:
- Приближаването към противника, близостта с него, навлизането в неговото лично пространство, влизане в обхвата на неговите оръжия! И ако боецът не е вътрешно подготвен за този момент, правейки крачка напред, мислено отстъпва две назад. Всички негови действия са пропити с неувереност, нежелание за продължение, за развръзка и даже мисъл за бягство. Самбото те учи да не се боиш от близостта. Добрият самбист е уверен в способностите си, чувството му за самосъхранение го тласка напред, а не назад!
- На вас г-н Чумаков, случвало ли ви е се да се биете извън тепиха, на улицата например, където няма правила?

- М…да, получи се веднъж, така съвсем неочаквано. Влязох в един тъмен вход! В този момент ме нападнаха. Бяха трима и донякъде си пречеха, в стремежа си да ме съборят и ударят. В един момент, вследствие на няколко контрадвижения от моя страна, те буквално ме изгубиха в тъмнината. Навярно си помислиха , че съм паднал в следствие на някой от техните удари и съм „готов“! След тази кратка пауза, аз по собствена инициатива, почти на сляпо влязох в контакт с тях. Когато държиш противника в захват, го „контролираш“, както ние казваме, и е без значение колко е тъмно, даже тъмнината помага.
В тази ситуация чувстваш по-осезаемо тялото си, равновесието си и мускулите си. В тази ситуация от само себе си се включва самбиският инстинкт. И ти му се подчиняваш, за да оцелееш. В общи линии, това се и получи. От схватката нямах особени поражения. Бързо, но методично ги „приземих“, като се стараех да падат максимално неудобно и травмиращо, след това избягах навън от тъмния вход. Опасявах се, от поражението или от злоба да те извадят оръжие или ножове.
- Какво мислите за източните бойни изкуства?
-От една страна, това е интересен елемент от културата на нашите съседи. А от друга, в тях своебразно се съчетават средства за физическо развитие, философия, оригинални възпитателни програми. Ако говорим за бойни прийоми, ако освободим техниката от нейната национална екзотика, тя е построена на едни и същи основи, както при японците, при китайците , корейците, така и при нашето самбо.
- Какво може да се вземе от тях?
- За нас е важна не толкова техниката, колкото тренирането на дух, владението на психиката, формирането на характера на младия човек. Затова и в самбо - няма степени.
- И все пак, не започват младите тренировки с мисълта да могат да се защитават, да могат да се бият, а от там и могат да дойдат проблеми?
-Да вземем Япония, например, където джудото е масов национален спорт. Преди време там се занимаваха повече от 5 милиона души. Японската триада от национални спортове – кендо, сумо и джудо – са навлезли в училищните програми. Добавяйки и ред други бойни изкуства и спортове, като видовете каратета, айкидо, джу-джуцу и нашето самбо, което е доста популярно в Япония, се получава една маса от трениращи, надхвърляща 6 - 7 милиона. Обаче по улиците на Япония е спокойно, престъпността е сведена до минимун. Тоест, бойните спортове не водят до агресия, точно обратното.

- А това означава?
- Означава, че трябва да направим така, че възпитанието на подрастващите да върви ръка за ръка с тренирането на някакъв спорт, ако е бойно изкуство и боен спорт, ще има още по-пълноценен възпитателния ефект.

СЪЩО ТАКА ОЗНАЧАВА,ЧЕ СТАТИЯТА ДОСТА СЕ ПРОТОЧИ,ТАКА ЧЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕТО МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В СЛЕДВАЩИЯ ПОСТ....

WORLD GREATEST SMILE..

noreply@blogger.com (Борислав Живков) — Wed, 25 Jan 2012 04:25:15 PST

Започнете деня си с Усмивка. 25 януари е Международният ден на усмивката.Той е част от международния проект за мир "World's Greatest Smile Start with a Smile"
/"Най-голямата усмивка в света започва с усмивка"/,който се подкрепя от 14 Нобелови лауреати.
Над 130 държави в световен мащаб участват в този грандиозен проект. Много известни личности го подкрепят. Сред тях е и Нобеловият лауреат Далай Лама.
Усмивката е най-лесният начин да направиш нещо добро.Започнете деня си с усмивка. Накарайте и другите да се усмихнат.
Няколко съвета с усмивка как да направим деня ще по-усмихнат:
1.Разкажете виц.Ама смешен,не циничен или политически.
2.Пратете СМС с подтекст: “Искам да се усмихнеш и ТИ”
3.Затворете очи и си кажете “Това е най-усмихнатият ми ден”.
4.Започнете работният ден с усмивка и “Добро утро” за колегите на работното място.
5.Забодете на бюрото на шефа една нарисувана жълта усмивка.Пък нека после да ви се сърди.
6.Облечете се в дреха с по-ярък цвят,сложете си вратовръзка с картинки или просто се парфюмирайте с любимия си парфюм.

"Буши" Мацумура.Да печелим сила от нашите слабости...

noreply@blogger.com (Борислав Живков) — Wed, 25 Jan 2012 02:52:15 PST

Мацумура Сокон "Буши" (1796-1893) е легендарен окинавски карате майстор, основател на стилът Шорин–Рю, човекът оказал силно влияние на вида на карате, такова, каквото го познаваме днес.
Ражда се в село Ямагава, в близост до столицата на Окинава – Шури, в известно Шюдзоку - семейство от благородници, от военното съсловие.Високообразован човек и бележит калиграф.
От ранна възраст, подобно на болшинството младежи от град Шури, изучава Окинава Те, а в последствие учи при самия Тоде Сакугава - с прозвището „Вълшебната ръка“, който по онова време живеел в близкото село Аката. Смята се, че именно Сакугава дава прозвището на Мацамура – „Буши“ - (яп. воин) - почетно прозвище, което се е давало само на най-прославените и калени в истински бой воини.
Има много истории за това как Мацумура получава тгова прозвището. Една от тях казва, че е присъдено от крал Шо Ко, като признание за невероятните му постижения в бойното изкуство, след като той победил бик. Така или иначе се смята, че никога не е побеждаван.
В интерес на истината трябва да отбележим, че Мацамура става ученик на Сакугава в момент, когато майсторът е на 78 години, и след смъртта на Тоде Сокугава, той практически се учи от учениците на майстора. Сред тях са велики имена: Окуде, Макабе, Мацумото, Хинована, Аракаки и др.
Впоследствие учи при много известни окинавски майстори, а през 1830 година, заминава за Китай и в продължение на няколко години изучава Чуан-шу. Връщайки се от Китай, през 1830 година, той основава школа в гр.Шури с името Шерин-рю Гококу-ан Карате – (яп. Карате школа Шаолин, предназначена за защита на Отечеството)
Съпругата на Мацумура била известна също със своите бойни умения. Преди да срещне Мацумура, тя често предизвиквала ергените, които идвали да я искат за жена и ги побеждавала в бой.
Мацумура е известен като военначалник и приближен на управляващите в Рюкю.Той служи като личен телохранител на трима поредни окинавски Шогуна. През 1848 година е удостоен със званието „Върховен наставник по военни изкуства на Окинава“
Малко известен факт е, че като военачалник или телохранител нееднократно посещава Япония, където с огромен интерес изучава видовете бойни изкуства разпространени там, справедливо предполагайки, че и в тях се крие неизчерпаем източник на знания.
Запазени са свидетелства, доказващи, че Мацамура задълбочено е тренирал в школата Джиген-рю. Това е комплексна школа по бойни изкуства, възникнала в периода Токугава (1603-1868), която включва в себе си няколко дяла: джу-джуцу, кен-джуцу, батто-джуцу и иай-дзуцу.
След като напуска държавната си служба, той започва да преподава карате в село Сакияма, в близост до столицата Шури. Той практикува рязко, силово карате в класическа старошаолинска форма Основните изисквания на Мацумура били бързина, рязкост, отсеченост, взривна сила и брилянтно владеене на основните техники. Широко застъпени били резки, травмиращи, болезнени блокове, блок-удари, здрави, стабилни позиции. Отстъплението, завъртания, избягвания и всякакви финтове се считали за белег на страхливост и били унизителни. Дълго време методите на Мацамура са доминирали в Окинава
Някаква представа за набора от техники на Мацамура, дава открития след смърта му трактат “Буши Мацамура но Кара Те“, който е запазен от неговите наследници и публикуван през 1960 година. Техниките показани там, съвсем не са във възможностите на всеки. Велик учител го прави факта, че е имал методика и набор от техники за всеки един от учениците си, в зависимост от индивидуалните му способности и особености.
Твърдостта на школата на Мацамура е изложена в една негова мисъл:
"Ако те ударят по ръката – счупи му ръката, ако те ударят по крака – счупи му краката".
Мацамура е първият майстор, систематизирал техниките на стила, без да дава собствено име. Практически всички бойни изкуства с родно място Окинава са изпитали върху себе си влиянието на този забележителен човек и боец.
Известни ученици на Мацумура са: Ясуцуне Итосу, Кенцу Ябу, Гичин Фунакоши, Чомо Ханаширо, Набе Мацумура, Анко Азато, Киюна Пейчин, Сакихара Пейчин, Чотоку Киян и много други. Най-известните съвременни стилове, чиито основоположник е Мацумура, са: Шорин рю, Шотокан, Шиторю.
Освен изучаваните форми и техники в тези стилове, той е преподавал в много тесен кръг и Хакуцуру, стилът на белия жерав, произлизащ от южните китайски стилове.
Автор:Zan Schin

Незабравими исторически снимки...

noreply@blogger.com (Борислав Живков) — Wed, 25 Jan 2012 02:57:13 PST

Една непринудена селекция от снимки на някои от най-важните и известни исторически събития, които завинаги ще останат в архивите.

Южен Судан...

Кевин Картър е направил тази снимка в южната част на Судан.Фотоса показва лешояди,които чакат последното издихание на едно дете умиращо от глад.Картината по-късно ще донесе награда Пулицър на автора си,но също така и неговата смърт.Тази ужасяваща гледка депресира фотографа толкова дълбоко,че той се самоубива,след като спечелва престижната награда.
Жертвите на вулкана...

Oмайра Санчес е на 13 години,когато вулкана Невадо дел Руис изригва.Тя прекарва заклещена в останките на къщата си в продължение на три дни във вода до шията.Фоторепортера Франк Фурние заснема тази снимка,няколко часа преди смъртта на момичето.Червеният кръст алармира местните власти,но те не успяват да стигнат на време и Омайра умира от хипотермия.

Южна Африка...

Хектор Питърсън се превраща в образ на въстанието от 1976 година в Южна Африка,когато снимката направена от Сам Нимза на умиращия Хектор,се разпространява в целия свят.
Той е убит на 13 годишна възраст,когато полицията открива огън по протестиращи студенти.Днес датата на която е убит Хектор (16 юни) е известна като Национален младежки ден в Южна Африка.

Строителни работници

"Строителни работници,които обядват на напречна греда" е световно известна снимка,направена по време на строителството на сграда в Рокфелер център в Ню Йорк,през 1932 година.Снимката е с дата 29 септември,а работниците са насядали на напречна греда,стърчаща от 69 етаж на сградата.

Мъката на войника..

На снимката се вижда американски сержант,който е открил тялото най-добрият си приятел,убит по време на войната в Персийския залив.Снимката е направена от Дейвид Търнли,но скоро след като е разпространена е забранена от Пентагона.

Неизвестната бежанка..

Снимката е дело на Стив Маккъри и показва младо момиче,бежанка от разкъсвания от войната Афганистан.Фотоса се появява за първи път в "National Geographic Magazine" през 1985 година,но официално е направен през 1983 година.Името на момичето не е известно.

Площад "Тянънмън"

Може би най-известният образ от студентското въстание в Китай през 1989 година.Снимката показва как един човек спира танковете на армията,които се появяват на площада,за да озаптят разбонтувалото се население.Мъжът оцелява,но малко след заснемането на снимката "Тянънмън" е потопен в невинна кръв.

Линчуване на чернокожи...

Снимката е направена след линчуването на двама млади чернокожи мъже,обвинени в изнасилването на бяло момиче.По лицата на почти десет хилядната тълпа,личи задоволство от зловещото деяние,но никой от тях не е предполагал,че това ще отприщи нечовешки кланета.

11 септември...

Безспорно уникална снимка.Направена е от Ричард Дрю,който успява да улови този зловещ момент по време на терористичните атаки срещу Световния търговски център.Той успява да заснеме един човек, който в паниката си скача от горните етажи на сградата.

Мисис Монро

Това е може би най-известната снимка на тази прочута актриса.

Морковче или тояга?

noreply@blogger.com (Борислав Живков) — Wed, 18 Jan 2012 08:42:00 PST

Проектозаконът срещу интернет пиратството на правната комисия на Камарата на представителите на САЩ накара Уикипедия да спре на 18 януари англоезичната си версия.
Какво следва от това? Милиони са потребителите на световната енциклопедия, огромни масиви от данни са концентрирани там. И ако сравним Уикипедия с Александрийската библиотека, се оказва, че човек понякога сам “изгаря” прогреса в търсене на правни казуси. Или по-скоро, гонейки печалби. Комерсиално-правовото отношение в един момент прави потребителите престъпници и затваря един голям портал за знания и информация.
Пиратството според американското правителство определено нанася щети за около 200 милиарда долара. Но статистиката е едно, а действителността друго. Въпросът за пропуснатите ползи има и морална страна.
България е на едно от първите места по интернет пиратство, въпреки че се правят опити да се затварят торенти.
Но днес темата е друга. Лично за мен стачката е навременна и дава отпор на поредния “демократичен “ закон в САЩ. И нека завърша с мисълта на гениалния Стив Джобс: ” Не виждаме как може да убедите хората да спрат да бъдат крадци, освен ако не им предложите морков – а не само тояга. А морковът е: Ние ще ви предложим по-добри преживявания…и това ще ви струва само долар на песен.” 1994
За съжаление в САЩ размахаха голямата тояга и реакцията не закъсня. Интернет е и ще продължава да бъде перфектната система за разпространяване на открадната интелектуална собственост.

Живот сред мълнии...

noreply@blogger.com (Борислав Живков) — Sun, 15 Jan 2012 10:53:39 PST

Безспорно едно интересно,но все още не достатъчно научно изяснено по отношение причините за неговото проявление е явлението мълния.Зловещо и могъщо,но същевременно изглеждащо и красиво понякога мълнията си е обект на сериозен интерес през годините.Освен реалните научни факти за нея има купища легенди,сказки и звучащи налудничево истории,които са се предавали от поколение на поколение и някак си са запазени и до наши дни. На земята за една година се отбелязват средно по 18 милиона гръмотевични бури в следстивие на които е изчислено,от учените разбира се,че всяка секунда в земната повърхност се забиват някъде към стотина мълнии.Звучи невероятно,нали ?..
А какво ли е усещането,ако горе-долу толкова на брой мълнии се съсредоточават в една единствена цел ?
За жителите на финландското село Оравикоски спокойно може да се твърди,че са получили отговор на този въпрос,защото в продължение на около месец те направо са си живуркали сред поредица от мълнии,обилно гарнирани с канонада от гръмотевици.
По време на поредица от летни бури,преминаващи над селцето през лятото на 1979-а година,са регистрирани 2276 електрически заряда и то само в рамките на 29 календарни дни,което при елемантарни изчисления прави по 78 мълнии на ден.Да не забравяме обаче,че това са мълниите образувани между облаците и земната повърхност.
Останалите,които се образуват между самите облаци или пък вътре в тях принципно не влизат в тази регистрацията,но погледнато реално пак са се вихрели над злополучното селце.Трудно е да си представим какво се случва в облаците по време на мълнии,но ако си някъде там, изживяването
със сигурност е повече от кошмарно.Всъщност,има данни за подобна случка,която се е съхранила в архивите на Географията,и която предоставям на вашето внимание...
"Удоволствието" да бъдеш в ядрото на такъв катаклизъм е изпитал един пилот на реактивен изтребител от ВВС на САЩ на име Уилям Ренкин.Летял си пича високо в небесата през далечната 1959 година,порел си облаците напъвайки до краен предел преливащата от конски сили машина,когато изведнъж тя взела,че се повредила.В предвид възникналата повреда,било невъзможно тя да бъде принизена до разумна височина и мистър Ренкин бил принуден да катапултира на умопомрачителните 14 000 метра.
По законите на авиацията,парашутът му е трябвало да се отвори на 4000 метра от земята и той да се приземи за около 15 до 20 минути,но точно тогава те някак си хич не подействали.Даже съм сигурен,въпреки,че датата на събитието не се споменава,че направо си е било петък 13-ти,защото по време на падането към земята той попаднал в преминаващ наблизо буреносен облак,в който късметът му бил първият,който си плюл на петите без много да му мисли.
Колкото и да се шегувам,хич не му е било розово на човечеца,защото събитията се развили горе-долу така...
Изведнъж всичко притъмняло,а Ренкин почти мигновенно бил подхванат от въздушните течения вътре в облака.Освен,че не му позволявали да продължи с падането,те постоянно променяли въздушното налягане,което пък сериозно подмятало тялото му във всевъзможни посоки.Около него се мятали сиви мълнии с ширина около метър,а гръмотевиците почти го оглушавали,въпреки че шлемът му бил изключително плътен.
За капак на всичко отнякъде се появил и дъжд,който бил толкова пороен,че сериозно затруднявал дишането на пилота и направо е щял да го удави.И тъкмо когато лентата на живота му била готова да се завърти,късмета му го ударил на съвест и взел,че се върнал.В крайна сметка всичко приключило благополучно и въпреки,че онези петнайсет минути се удължили до безкрайните за Ренкин 45,той успял да се измъкне от облака и да се приземи като по учебник...
Това беше.Смятам,че поднесена по този начин Географията наистина изглежда по-забавна и интересна за асимилиране и тайничко се надявам да се съгласите с мен.

В света на Географията....

noreply@blogger.com (Борислав Живков) — Sun, 22 Jan 2012 12:40:47 PST

Така и така съм разбунил духът на горкия стар Херодот,правейки се на историк из безмерното интернет пространство,та реших,че и този на Ератостен отдавна не е разбунван,което си е сериозен пропуск от моя страна.Иначе казано,зачеквам и Географията.Ама не онази клишираната,с която ни тъпчеха главите в училище,а тази,която представя нещата по един различен,доста по-интересен и много забавен начин.
Всъщност,Географията си една и съща,но ще опитам да я представя погледната под друг ъгъл,от който според мен се вижада много по-добре.Погледнато реално тя винаги си е вървяла ръка за ръка с историята,така че прехода между двете велики науки,който занапред ще бъде често явление в блога ми,предполагам няма да ви затрудни и обърка,докато сърфирате из неговите страници.
За да не ви губя времето,ето ви една кратичка история,която носи етикет забавна география,и която ЗВУЧИ ТАКА...

В един парижки вестник веднъж се появило съобщение,което обещавало начин за евтино пътешествие.
Срещу смешната сума от 25 сантима от него можел да се възползва всеки желаещ,като след неговото приключване се гарантирало,че никой нямало да бъде ни най-малко преуморен.
Естествено намерили се хора,които се заинтересували от съобщението,че даже и исканата сума изпратили,а в отговор всеки от тях получил писмо със следното съдържание...
"Останете си спокойно по домовете,настанете се удобно и помнете,че Париж,който е разположен на 49-ия паралел,се върти заедно със земята.Бъдете сигурни,че всяко денонощие вие ще изминавате невероятните 25 хиляди километра,а ако обичате живописните гледки,отметнете завесите и се насладете на прекрасното звездно небе."
Ето това уважаеми било същинското пътешествието и както може би се досещате,авторът му веднага бил обявен за измамник и много скоро потърпевшите го дали на съд.
Той обаче не се притеснил чак толкова и след като изслушал набързо спретнатата присъда,която била глоба за измамата,застанал в театрална поза и тържествено повторил пред всички там присъстващи знаменитото възклицание на Галилей...
"И все пак тя се върти!!!"

Как беше,а ? Семпличко и скучно или пък забавно и интересно ?...
Докато се чудите кой отговор да бъде,ето ви още един пост,който носи гръмкото заглавие "Живот сред мълнии",защото една камила керван не прави...

Ефективни ли са бойните изкуства?....

noreply@blogger.com (Борислав Живков) — Sun, 15 Jan 2012 10:56:53 PST

....Или пък опитът на уличника е много по-доминиращ от тях !?!?
Ето за това ще става дума оттук надолу,така че сядайте удобно и започвайте с четенето...
Ефективни ли са бойните изкуства?...
Този въпрос измъчва хиляди хора днес,едни се загубват в четене на множество материали написани от специалисти,други тръгват по пътя на опита,тренират с години и експирементират, трети са лаладжиите на маса, които разбират от всичко, но никога не са участвали в реален уличен бой.
Къде е проблемът?
Проблемът не е един, а са множество от проблеми, както се казва - цяла проблематика!
Бойните изкуства са възникнали, защото в различен етап от развитието на човечеството се е породила нужда от това. Но те са възникнали тогава, отговаряли са на тогавашните нужди, усъвършенствали са се по онова време. Всеки тренирал някакво традиционно бойно изкуство се сблъсквал с движения , чиято цел е да обезоръжат конник или пък да победят копиеносец или самурай. Да, това е много хубаво, но ние живеем сега и колкото и да вярваме в цикличността на вселената, надали за един живот ще дочакаме да дойдат пак ония времена.
За да се опитам да дам своя отговор на въпроса за ефективността, трябва да направим няколко обяснителни обиколки, за загрявка преди основния отговор.
Да разделим бойните искуства по класове. Как? Преди да разберем за съществуването на това разделение, всичко изглежда еднакво.Въпреки че всички са обединени под името “бойни изкуства”, има значителни разлики.
Смисълът, съдържанието, насочеността, това ги отличава-създадени са за различни цели. Въпреки че има допирни точки, същността в едно бойно изкуство, създаден за една цел, не работи за друга. Разделението е:
1.Традиционни бойни изкуства
2. Духовни бойни изкуства
3. Спортно насочени бойни изкуства
4. Професионално насочени към самоотбрана и оцеляване.
Всеки от тези класове е реален и стойностен, но може да не съдържа това, което искате да научите или това, от което имате нужда, всяко бойно изкуство има силните си страни, но също така има и собствените си недостатъци и ограничения. Практически невъзможно е да овладееш всички видове бойни изкуства. Тогава?
А може би проблемът със заплетения отговор идва от непълно или неправилно зададен въпрос.
Ефективни ли са бойните изкуства? За какво?
Ако говорим за самотбрана при сбиване, за задържане на престъпник, за преодоляване на противник във военен конфликт, тук говорим за само едно предназначение и това е приложението на сила за решаване на екстремални ситуации.
Друг би бил въпросът на ефективността , ако става дума за традиционни бойни изкуства. Да те са ефективни, но за друго - ползите от бойните изкуства са много и ще говорим по-нататък.
Ако обърнем взор към спортните дисциплини – там ефективността се измерва с постиженията и удовлетвореността от постигнатите резултати.Най-често става дума за ефективност на бойните изкуства в реални ситуации.
Незнайно защо, точно в този момент, започват на преден план да излизат модерните бойно-спортни компилации – ММА (от всички лиги и вариации). Но колко ефективни са бойците от ММА на улицата. Практиката показва, че те не са подготвени за сблъсък с реален или въоръжен противник, нямат представа как той да бъде преодолян нямат адекватни техники за справяне с това.
Разчитат предимно на агресия, страховити мускули и бруталност.Уменията развити в ММА са със спортна насоченост и не сработват винаги и навсякъде и най-вече в реални ситуации на улицата или в екстремални ситуации.Проблемът е, че на улицата често се използват оръжия от всякакъв вид и практикуващите ММА просто не са подготвени за това.
На улицата няма никакви правила и там основното правило е да оцелееш с цената на всичко. Глупаво е от друга страна да подценявате противника си. После,ако вие сте ММА боец,изглеждате като такъв,щом на някой му е хрумнало да се закача с вас,то тогава – не го подценявайте.
Бях чел някъде,че вашата съпротива ще изненада и обърка противника ви. Глупости!
Това е вярно само ако нападащия е 200 кг добитък,а жертвата, финна мацка към 45 кг и тя го поваля с удар с крак или го задушава с душаща хватка от Джу Джуцу.
Не забравяйте че 99% от проблемите се създават от 1% от населението. Те са безскруполни, бързи, не ценят особенно човешкия живот; да не говорим, че начинът им на действие е доста необичаен, подъл и изненадващ.
Ако не познаваш този начин на мислене, извратена психика и асоциално поведение - ще имате голям проблем при реален сблъсък с тези особи. Да не забравяме, че най-често не са сами, а са в компанийка или група! И най-важното – не им е за първи път, както се казва – те това работят. Другият голям проблем е, че най-често са употребили алкохол или наркотици и са въоръжени. Да, това е реалността и е доста по-различно от прожекторите на ринга, ревът на екзалтираната тълпа, ръкомаханията на рефера, стройните полуголи мацки с интересни табелки , отброяващи рундовете,строгите правила и лекарския екип и линейка дежурящи наблизо в готовност! Тоест дотук със всички видове стилове, в които има състезателен момент, единоборство, чест, благородство, принципи, дух и т.н.....
Дотук и с първата част на този пост.За да бъде по-лесен за възприемане,умишлено разделих поста на две части,за което се надявам да бъда разбран,най-вече от автора на този материал.
Продължението му публикувам веднага под него.....

Ефективни ли са бойните изкуства?....

noreply@blogger.com (Борислав Живков) — Sun, 15 Jan 2012 11:00:48 PST

ЧАСТ ВТОРА....

Ако на вас не ви стиска или страдате от скруполи, как така ще го сритате в топките или бръкнете в очите – значи тая работа не е за вас, просто тренирайте бягане.
От практиката на спец отрядите, профи охранители и изобщо хората, чиято професия е да се справят с тези ситуации е известно, че да оцелеш и да си ефективен в такива свхатки не е необходимо да се набиват на очи, нямат огромни мускули, „на ти” са с оръжията (хладни и огнестрелни) и различните традиционни бойни изкуства, имат почти енциклопедични познания в различни области и преди всичко са изключително интелигентни (почти всички са с висше образование или даже няколко). Те предвиждат рисковете и ги свеждат до мининимум и просто не излагат на излишни рискове своите клиенти и себе си.
Значи и това не е, вие не сте офицер от спец. частите , (тях и без това рядко ги нападат), но на вас може да се случи. Какво да правим тогава?Можем да се включим в някой курс...
Те са за високорискови положения , които трябва да бъдат решени незабавно . Техниките са елементарени , ефективни и често брутални . Вие не трябва да ги учите пет години, за да ги приложите. Повечето от тях могат да бъдат преподадени достатъчно добре за по-малко от три месеца , ако не и за по-малко. Но ще бъдете подготвени само за определени положения, няма да имате поглед върху случващото се около вас. Ако се случи „А“, аз правя „Б“.Ами ако се случи „Ш“? А вашия курс не дава решения за тази буква?Така че въпросът с ефикасността продължава да стои.
Продължавам с даването на непоискани съвети, но това е продиктувано само и единствено от желанието ми да намалим количеството на синините по Вашия организъм.
Според мен, най-добрия вариант е да тренирате някое традиционно бойно изкуство. В тези стилове се тренират разнообразни техники, тествани във времето, има техники срещу оръжие – особенно важно, и има и други важни аспекти – самоувереност , физическо натоварване, учтивост , способност за съсредоточаване и самообладание. Под въздействието на бойните изкуства, притеснителните и проблемни деца често дават най-доброто от себе си, техните успехи се подобряват и неприемливото поведение спада, докато те напредват в изкуството. Трябва да знаем, че целта на бойните изкуства не е нито победата, нито загубата, а усъвършенстване на характера и постигане на особенни състояния на духа. В бойните изкуства е важно да оцеляваш в трудна ситуация и да продължаваш напред. Бойните изкуства са достатъчно разнообразни, за да покрият високите ви изисквания, но дали вашият инструктор е на същото това високо ниво като самото бойно изкуство.
Преценете добре дали техниките, които учите зависят от съотношението на размерите или силата ви с тази на противника ви. С други думи - определят ли размерите и силата ефикасността на техниката ? Дали тези техники щяха ли да работят върху по-силен опонент? Може ли той да “разбие” вашата техника само като ви притисне към себе си, втурне се към вас, блъсне ви във себе си или падне отгоре ви? Това са най-популярните начини на разрушаване на техниките.
За разлика от състезанията, където има категории и правила, вие ще се борите срещу по-големи и по-силни опоненти в истинския бой, така че трябва да знаете какво работи и какво не работи против тях. Тестът за тези техники е лесен: намирате най-големият и най-силният човек в залата и го карате да опита да обърка техниката, по който и да е от четирите метода ( втурване, смазване, стискане или падане). Ако той може да я разрушава чрез чиста сила и обем, забравете този ход . Не забравяйте, че ако не можете да го направите в залата, то определено няма да се получи в “реална ситуация”. Да обърнем внимание и на ръста! Ако сте малък мъж или жена, огромен брой техники, базирани по сила, просто няма да ви вършат работа .
Също така определени ходове работят по-добре за големи хора, докато други - най-добре за по-малки . По-лесно е за малък човек да “влезе в краката на опонента” и да го извади от равновесие, отколкото е за по-голям човек да направи същото. В същия дух - по-голям човек може по-лесно да извади от равновесие по-малък чрез удар надолу в горната част на гръдната кост. Същата техника обаче, е много трудна за прилагане от по-малък човек към по-голям .
Настоява ли вашият инструктор, че една техника е подходяща за всички? Това не трябва да бъде така и вие трябва да тренирате това, което работи най-добре за вашият определен размер, сила и телесен тип.
Колкото и да наблягам на важността на обучението, базирано на принципи, пак няма да е достатъчно! В тази единствена концепция, всичко, което споменах досега, се включва в едно голямо цяло. Вие просто променяте стратегията т.е. - бягате! Относно всичко останало, ако разбирате принципа, вие можете да създадете ефективна техника, за да посрещнете всичко, което се случва - и да го направите за конкретния случай.
Боят и самоотбраната са вечно променящи се, нестабилни положения без готови решения. Единствения ви вариант е да бъдете нащрек, подготвени на база принципни положения и най-вече да действате, точно, навреме и без излишно колебание. Не правете неща, които не са тренирани дълго и болезнено в залата преди това. Подберете си добър инструктор.
Въпреки че нямам претенции за пълнота и изчерпване на проблемите, аз се опитах да ви покажа фактори, които имат критично влияние върху реалната самоотбрана. Ако елементите, за които говорих, не са включени във вашето обучение от самото начало, значи ви преподават спортен стил, а не такъв за самоотбрана. Въпреки че няма нищо лошо в бойните спортове, но без тези елементи, не ги използвате за ефективна самоотбрана. Не спирайте да изследвате ефективността на всяка една техника. Тренирайте за това , което се случва най-често, и може би ще успеете да се справите с една голяма част от това , което се случва. Научете 50 техники, от тях неизбежно ще можете да правите много добре 15, от тях 7 или 8 ще ви влезат в употреба, когато трябва.
Бъдете умни и останете щастливи! Zan Schin

Японски ли е самурайският меч?

noreply@blogger.com (Борислав Живков) — Sun, 15 Jan 2012 11:01:23 PST

Здравейте уважаеми,
Дойде денят,в който ще ви представя и следващия умник,който от днес насетне ще ми бъде съратник в писането,и който ще се опита да Ви запознае с нови или добре забравени стари факти, противоречиви мисли или нов прочит на актуални теми свързани с бойните изкуства.И още, данни, фактология, митология, религия, окултизъм и куп други неща!Нещо ми подсказва,че много бързо ще му станете фенове,защото освен,че е много вещ в това с което смята да ви запознава,пише доста увлекателно.
Ето го и първият му пост,а преценката оставям на вас....

През последните години,нашия пазар е залят с зле направени сувенирни копия на самурайски саби, внесени от Китай.Интересно ми стана,когато един търговец на сувенири,разпалено ме убеждаваше,че са цитирам“тотално оригинални – китайски“.
Това звучи като виц от една страна,защото всички знаем, освен този господин,че самурайската сабя е японско оръжие,да не говорим, че самураи има само в Япония.
Но,като подминем благородно невежеството на търговеца,то може да се окаже, че всъщност, без той да знае,ще се окаже прав, макар и в чисто исторически аспект.
Технологията на коването на тези мечове е внесена отвън,както и голяма част от суровините. Центърът на тази технология на „дамаската стомана” е Индия, откъдето се разпространява из цяла Азия и Близкия изток,където именно идва и названието „дамаска стомана”.
В древността индийците са произвеждали най-добрите образци оръжия от дамаска стомана (зелена, сива и синкава стомана).Сабите от зелена стомана са можели да секат камъни,а тези от сива стомана са пробивали без проблем кожата на слон,като са били невероятно гъвкави при това!
По-късно в Япония,корейски и китайски специалисти ковачи изработват първите японски мечове продължително време,които в последствие биват усъвършенствани в някаква степен от японските ковачи,но в един доста по-късен период 9-12 век,тъй като технологията на коване е била пазена в тайна. Първоначалните японски мечове копират формата и структурата на хуно-българския палаш и правите китайски мечове и после добиват характерната си леко извита форма,подходяща повече за сечене,а не за мушкане.
Тоест,оказва се че чисто технологично и исторически,оттърсвайки се от легендите,японския национализъм, и по-скоро рекламата и филмите за самураи са направили известен самурайския меч и са го обвили в мистика и тайнственост,като символ на японския дух.Има и още една причина.
В днешно време японските мечове изработени по старата технология (дори и съвременни изработки) се считат за произведения на изкуството с висока художествена и материална стойност,подобно на картини,художествени произведения и бижута на известни майстори.По тази причина най-добрите образци такива мечове отиват още след изработката в банковите трезори на известни японски корпорации и фирми,като един вид инвестиция с гарантирано качество и като вид капитал (подобно на злато, картини, диаманти, валута и недвижимо имущество). Един добър пример за градивен национализъм!....
"За написването на материала е използвана публикация на д-р Дориян В. Александров"
АВТОР...Zan Schin

International Thank You Day...

noreply@blogger.com (Борислав Живков) — Sun, 15 Jan 2012 11:02:08 PST

....Или как да се научим да казваме “Благодаря”

"Специален поздрав за автора от един специален Човек...."

Един от най-малко популярните световни дни е точно този - International Thank You Day. За България почти неизвестен. Е, казват, че имал комерсиален произход – една компания за поздравителни картички е решила да вдигне своите продажби с пускане на картички с думата “Благодаря”.
Благодаря е най-прекрасната думичка на света. Също като тази “Обичам”…
Нека днес на 11 януари се постарем да кажем “Благодаря” поне 50 пъти.
Казваме БЛАГОДАРЯ на нашите читатели и всички приятели Блогъри. За нас е чест и удоволствие да работим за тях и с всеки и всички, които не са тролове.
Също така е чест да благодарим на Google и Wikipedia за неумиращата подкрепа ...
На 11 януари покажете своята благодарност на хората край себе си. Ние вярваме, че всеки един от вас може точно днес да благодари поне на един човек до себе си.
На този линк всеки може да види как звучи думата БЛАГОДАРЯ на 435 езика по света. http://users.elite.net/runner/jennifers/thankyou.htm
Да, и да бъдем реалисти…
Уважаеми тролове, ако още търсите в сайтове и блогове какво да плеснете като “интелектуален коментар”, нека ви подскажем. Кажете :”Благодарим на всички автори, които имат куража да пишат, защото без ВАС, ние няма да съществуваме”!
P.P.И не на последно място, а като черешката на тортата, нека кажем:
”Честит рожден ден, Боби! Ти си роден на един много специален ден!”
Анжела Арим

Най-популярното отвличане в България...

noreply@blogger.com (Борислав Живков) — Sun, 15 Jan 2012 11:02:57 PST

ЧАСТ ВТОРА

Здравейте отново,
Обещанието си е обещание,така че ето я и развръзката.Ако случайно сте забравили,бяхме стигнали до момента,в който трябваше да се отвлича американката Елън Стоун,чиито навици и маршрути на придвижване,старателно бяха проучени от членовете на ВМОРО.
Та,след като разбрали откъде най-често минава мисис Стоун,спретнала се една дружинка от десетина четника,предвождани от Янето Сандански и се заложили в засада на пътя Банско-Горна Джумая,(днес Благоевград) на прохода Предела.
Всичките до един били облечени в турски военни униформи,за да накиснат турците естествено и цели два дни и две нощи мъжагите чакали Стоун да мине по трасето,откъдето винаги минавала.
Чак на третия ден следобяд,когато всички мислели,че нещо се е объркало,тя най-после се появила и то съпровождана от дузина приятели и познати,между които и една млада протестантка от Банско на име Катерина Стефанова...
Когато мисионерката приближила към чакащите бунтовници,те внезапно наизкачали от уктритието си,нали все пак за засада ставаше дума,развикали се и за по-автентично произвели и по някой изстрел.
Патакламата станала точно в местността Подпряната скала и била съвсем кратка като времетраене,но по-интересното е,че докато тя се случвала в нея паднала и една жертва.Тя била дадена в лицето на едни турчин контрабандист,за който спокойно може да се твърди,че е бил тотален карък,защото в последствие се разбрало,че минавал оттам съвсем случайно.Това разбира се тогава не било толкова важно и след успешно изпълнената задача,хайдутите обяснили,че Елън Стоун официално е тяхна пленница и като такава ще трябва да я отведат на едно много тайно място.С нея доброволно тръгва Катето Стефанова,а всички останали били освободени,без и косъм да падне от главите им...
Поела новата дружина по трасето и след двудневен преход,благополучно се добрали до един от базовите си лагери.Там нищо друго не оставало,освен да се свържат с американския съвет за ръководене на чуждстестранните мисии,а когато връзката била осъществена,някак си естествнено се започнало с преговорите за откуп.Въобще не се шегували четниците,защото първоначално били поискани 25 хиляди турски лири,които се равнявали на 110 000 долара.Сумата разбира се била баснословна за онези времена,така че хич да не ви учудва,че американците категорично отказали да плащат,че даже и преговорите спрели.
Оказало се обаче,че мисионерите имат доста влиятелни познати в САЩ,които познати започнали да оказват сериозен натиск върху американското правителство да плати откупа.От натиска ли,от друго ли,преговорите отново били подновени и след дълго и тягосно дебатиране и пазарене се постигнало споразумение за 14500 турски лири или 63 800 долара.
Откупът е предаден на 31 януари 1902 година,а след неговото получаване,лично Сандански предава двете дами на предварително уговорена среща с американски представители.
Когато всичко приключило,четниците се отправили към България,където пък успешно предали парите на дядо ви Гоце Делчев,а той ги разпределил разумно и закупил чифтета и пищови,така необходими за бунтовниците.Въпреки,че парите били за благородна кауза,начинът на придобиването им донася купища сканадли на ВМОРО и то не само от страна на българското правителство,а даже и от самия елит на организацията.
Излишно е да споменавам,че американците също надали вой до небесата,което си е повече от нормално и още оттогава нарочили българите,че си падат по лесно изкараните пари,което го доказваме и в наши дни....

Най-популярното отвличане в България...

noreply@blogger.com (Борислав Живков) — Sun, 15 Jan 2012 11:03:32 PST

ЧАСТ ПЪРВА

Здравейте уважаеми,
Днес ще бъда на историческа тематика.
Реших да ви разкажа за едно отвличане,не защото напоследък са нещо,като модерни,а защото освен,че си е изцяло с българско участие е смятано и за най-популярното извършено в страната ни.
Жертвата е една американска мисионерка на име Елън Стоун,а похитителя е добре познатия на всички,които са внимавали в часовете по история разбира се,Яне Сандански.
Имайки предвид извършителя,повече от ясно е,че историята си е ретро,но това не означава,че не е интересна.Всъщност,преценете сами...
В началото на миналия век ВМОРО започнала да изпитва остра нужда от пари за въоръжаване.Да се разчита на пари от обикновените хорица нямало как да стане,
защото по онова време те си вървели рамо до рамо с бедността,не че сегашните не го правят,а да чакаш на богатите било нещо,като да чакаш от умрял писмо.
За да се сдобият с така необходимите пари,бунтовниците е трябвало или да крадат,или да правят обири.Сами разбирате обаче,че тези действия хич не се връзвали с репутацията им на защитници и освободители,така че те сериозно се захванали да търсят други начини,за да постигнат заветната цел.
Сумати варианти били мислени и премисляни,докато накрая някой се светнал,че целта може да се постигне,като се отвличат хора,а след това да се иска откуп за тяхното освобождаване.
Всъщност,този някой не бил просто някой,а самият Гоце Делчев.И не само,че предложил да се захванат с този чисто нов "бизнес",а даже през 1900-та година създал план за отвличането на детето на софийския милионер,а по-късно и премиер Иван Гешов.
Подкупът,който щял да се иска съвсем не бил за изпускане,защото ставало дума за един милион златни български лева,с които при евентуален успех доста пушкала е можело да се купят....
Е да,ама не.Уж планчето за отвличането било изпипано до съвършенство,ама се оказало,че нещо не е както трябва и работата се разсъхнала.Взели си сериозна поука комитите,разпръснали се кой на ляво,кой на дясно и цяла една година го ударили на обмисляне,какво да правят.
През 1901 година, Яне Сандански,Гоцето Делчев и Черньо Пеев,останал в историята с името Христо Чернопеев,барабар с няколко верни другари,свикали едно събиране в град Кюстендил и се започнало с предложенията,как да се решава финансовия проблем.
Като по-напорист и амбициозен,пръв се изправил Яне Сандански.Изтъпанчил се той пред останалите и предложил направо да вземат да отвлекат не друг,а самият български княз Фердинанд.
Трябвало просто да му направят засада по пътя към Рилския манастир,по който той често минавал и готово.Това предложение обаче,тутак си било отхвърлено,защото според останалите не само,че било рисковано,а направо си граничело с безумието.
Извъртели се всички да предлагат това и онова и когато отново дошъл ред на Сандански,той се сетил за солунския инспектор на американските мисионери д-р Джон Хаус,който се подвизавал в България.Според него трябвало да се примами докторчето в Банско,след което да бъде пленен и да се иска откуп.Този път идеята се харесала от присъстващите и след като официално било решено,че ще се отвлича американеца,започнали подгтовката.Някъде по средата й обаче,Делчев и Чернопеев случайно разбрали,че към онзи момент в Банско се намира друг американски мисионер,който бил жена и се казвала Елен Стоун.Дамата също била важна личност,така че вместо да разхождат колегата и Джон чак до Банско,решили да отвлекат нея.
След около седмица проучване и следене на "жертвата",бунтовниците разбрали маршрута,който мисионерката най-често кръстосвала и преминали към действие,за което обаче ще ви разкажа във втората част на историята,за да не разтягаме чак толкова ситуацията....

10 уникални начина за използване на солта

noreply@blogger.com (Борислав Живков) — Sun, 15 Jan 2012 11:03:57 PST

Древните мъдреци са казали,че дори една щипка от нея си заслужава уважението.Няма смисъл да обяснявам,че тя се използва през цялата човешка история,а и доста често е споменава дори в Библията,едновременно лесна за добиване и толкова жизнено важна за хората.
Без нея не може да се живее здравословно,но също така не можете да живеете и здравословно,ако твърде много я консумирате.
Когато обаче нацелите точния баланс от нея в храната и живота си,напълно съм сигурен,че няма да имате никакви проблеми.И понеже тя не винаги се използва само като добавка към храната,ето ви десет изненадващо добри начини за използване на сол в ежедневието...

Първият може би сте го чували от баба си и той е,че солта спира нашествието на мравки.Просто трябва да поръсите със сол при вратите,перваза на прозореца или пък там откъдето мравките се промъкват в жилището ви и можете да бъдете спокойни,че те никога повече няма да минат оттам.

Вторият също отдавна се използва в ежедневието и той е,че солта спира растежа на тревата и бурените,които настойчиво израстват в пукнатините на входната ви алея,водеща към извънградската ви къща например.Ако ви е писнало да клечите и да скубете досадните плевели,поръсете сол върху тревата и гарнирайте обилно с много гореща вода.Трикът работи безупречно и освен,че ви излиза евтино,не вредите на почвата,защото солта си е екологично чист продукт.

С третия начин можете да кажете сбогом и на бълхите...
Ако отглеждате куче на двора,което пък почти винаги си отглежда бълхи,ще си решите проблема,като измиете колибата му със солена вода.Ако кучето стопанисва апартамента ви наравно с вас и умирате от притеснение да не ви донесе бълхи в къщата си,просто поръсете килима леко със сол и след това го изтъркайте с влажна четка.Оставете го за около дванадесет часа да престои осолен,след което старателно го изчистете с прахосмукачката.

Четвърти начин...
Ако сте решили да си пържите яйца и случайно изпуснете едно от тях на пода,защото сте забравили,че чупенето им не ви се удава,не се пънете да бършете лепкавата слуз с разни гъби и парцали.От опит знам,че бърсането е трудно,така че,за да не се гърбите поръсете сол върху разплесканото яйце и го оставете за около 20 минути.Веднага след изтичането им,ще откриете,че за отрицателно време можете да избършете получената гъста каша.

Пети начин...
Ако гозбата,която готвите във фурната прелее и започне да я оплесква,поръсете щипка сол на върха на разлива и продължете с готвенето.Солта няма да дими и да мирише,а просто ще втвърди разлива и ще го направи по-лесен за почистване,след като фурната изстине.

Шести начин...
Солта работи безупречно,ако след ужилване от пчела поръсите засегнатото място с нея.Изваждате жилото,съсредоточавате поръсването точно около получената дупка и за отрицателно време забравяте за сърбежа и болката.

Седми начин...
Ако често използвате каничка за кафе,за да си го налеете в чашата,неизбежно идва момента,при който по вътрешноста на каната се образуват кафяви петна,които е почти невъзможно да се премахнат.Тук разбира се отново идва солта.Напълнете каничката с една чаша готварска сол и прибавете 4-5 бучки лед.Оставете я да престои така в продължение на половин час,след което я изплакнете със студена вода и ще видите,че от петната няма да има нито следа.

Осми начин...
Той пък е изключително полезен за всички шофьори,особено през зимата.Ако паркирате колата си предимно навън и ви е писнало да стържете всяка сутрин заскрежените прозорци след поредната порция студ,пробвайте следното.
Разтворете в някакъв съд с хладка вода половин пакет сол,след което бавно и методично втрийте с гъба получения разтвор върху прозорците на автомобила.Изпробвал съм го и ви гарантирам,че на сутринта въобще няма да ви се налага да стържете горкото стъкло.

Девети...
Ако изпадате в тиха ярост винаги когато се наложи да помагате на половинките си,чупейки орехи и мъчейки се да отделите ядката,която почти винаги е като залепена за черупката,можете да си отдъхнете.И за това си има трик,за който пак ще помогне добрата стара сол.
Накиснете орехите,които смятате,че ще ви бъдат необходими в солена вода и ги оставете да киснат няколко часа.Когато след това се заемете с тяхното "изкормване" с радост ще установите,че ядката направо сама си излиза,а отгоре на всичко даже е цяла.

Десети последен....
Ако сте фенове на романтиката и държите на интимните ви моменти винаги да горят свещи,или пък наблягате на традицията и ги запалвате на всеки празник,със сигурност ви се е налагало да се борите с восъка,които няма как да не капе.Всъщност има как да не капе.
Ако накиснете свещите,които сте избрали да изгорите заедно със страстта си в силен разтвор на готварска сол в продължение на няколко часа и след това ги оставите да изсъхнат добре,можете да бъдете спокойни,че от тях няма да капне нито грам восък...
Това беше от мен.Ако случайно се сблъскате с описаните по-горе проблемчета,нищо не пречи да тествате съветите.Като изключим този за бълхите,останалите съм изпробвал лично и гарантирам,че наистина работят.