DesignCommentator

Какъв би бил домът ни през 2015 година?

2012-01-15T06:09:00.000-08:00

Цялата статия можете да прочетете в Дневник, а тук можете да видите повече илюстрации.

Не казваме домът на бъдещето, защото става въпрос за най-близко бъдеще. Най-вероятно той ще бъде по-малък и много по-ефективен по отношение на използваната енергия. Продължаващата икономическа криза оказа влияние не само върху броя на новопостроените жилища, но и върху вида и размера на тези, които все пак се строят. Логично е да се запитаме как точно се променят те и доколко промените са трайни.

Интересни са резултатите от проучване с такова заглавие, което американската Национална асоциация на строителите на жилища е направила сред членовете си – дизайнери, архитекти, производители - през 2010 година. Обобщени накратко те показват няколко основни тенденции.

Средностатистическият нов дом за едно семейство ще бъде по-малък и ще има повече зелени характеристики.

Дневната или ще изчезне, или ще се слее с други пространства в дома – например с кухнята, където задължително ще има място за хранене.

Много вероятно е да се появи отново "Голямата стая" (позната ни и от нашето недалечно минало).

Енергийно-ефективните прозорци и продуктите от композитно дърво* ще бъдат сред най-разпространените ‘зелени’ елементи на жилищата.
Все по-рядко ще се срещат трапезарията, медийната стая, както и така удобната и популярна сред американците mudroom – сервизна стая, където да измиете калните си обувки и да оставите изцапаните дрехи от градината, например. Мокрите помещения и гардеробните стаи няма да изчезнат, но ще се смалят.

Най-съществена е тенденцията за ефективно използване на ресурсите – новите жилища ще имат мощна изолация, баните и тоалетните ще бъдат оборудвани подходящо за икономично използване на водата, ще се използват само енергоспестяващи прозорци, а системите за използване на слънчева енергия ще стaват все по-популярни.

Всички тези очаквания вероятно могат да се отнесат и към нашите домове от близкото бъдеще, а и за Западна Европа, където в резултат на икономическата криза за първи път от Втората световна война насам следващото поколение ще бъде по-малко богато от предишното. Наистина, откакто кризата започна, все по-малко чуваме да се говори за климатичните промени, но намаляването на природните ресурси и увеличението на населението са факти, които няма как да не променят стила ни на живот, съответно и средата, в която живеем. Вместо да искат повече, хората ще искат по-качествени продукти на по-ниска стойност.

Интересни са и разработките на дизайнерите, които ще направят домовете ни по-ефективни и в крак с най-мощната съвременна тенденция за живот, съобразен с природните закони.

По време на Холандската седмица на дизайна през октомври 2011 г. особено впечатляващ беше проектът, представен от Philips - Microbial Home – един поглед в бъдещето за това какво би било възможно да се направи, за да се промени домашната среда в съответствие със законите на природата.

Проектът е предложение за интегрирана циклична екосистема, където изходът от всяка функция е вход за друга. Дизайнерите на Microbial Home казват: "Ние виждаме дома като биологична машина, която филтрира, обработва и рециклира това, което обикновено смятаме за отпадъци – боклуците, отпадъчните води от каналите. Той ни предизвиква да преосмислим мъдростта на идеята да унищожаваме бактериите, които ни заобикалят и предлага стратегии за разработване на балансирана микробна екосистема в дома."

Проектът включва и системи като градския кошер, който не само спомага за опазване на видовете, но и за завръщането на пчелите в града. Дизайнът му е много нетрадиционен, но отговаря на естественото поведение на пчелите. Състои се от две части: вход и място за засадени цветя от едната страна и оранжев стъклен съд с рамки с формата на пчелна пита във вътрешността. Оранжевата светлина позволява на пчелите да виждат, а рамките – да изграждат своите восъчни клетки..

хладилникът

Друг елемент на проекта е системата paternoster. Тя разгражда пластмасовите отпадъци чрез използване на гъби. Техните ензими разграждат пластмасата и я превръщат в храна, а резултатът е годни за ядене гъби (ако мастилата на пластмасата не съдържат токсични материали).

Microbial Home включва и "метанов биоразтрадител" (methane bio-digester) – кухненски остров, който генерира енергия за готвене и отопление. Включва повърхност за рязане, мелачка за отпадъци и уред за готвене на газ. Газ се произвежда от бактерии, които се хранят с органични отпадъци. Отделеният от тях метан се събира и се използва във вградения уред за готвене, за осветление или за загряване на водата в тръбите за отопление.

Домът е обзаведен и с така наречения килер за храна – маса за хранене, която изпълнява двойна функция като система за съхраняване на хранителни продукти и охладител чрез изпарение, нещо като естествен хладилник. Центърът на масата се състои от вградени кутии от теракота, а външната им повърхност се загрява от тръбите с топла вода от метановия bio-digester. Разделенията имат различен обем и дебелина на стените и така осигуряват пространства с различна температура за съхраняване на различни видове продукти...
Share

2011-12-26T02:39:00.000-08:00

Затопли си сам*

2011-10-21T10:26:00.000-07:00

Душ, който използва единствено вода като източник на енергия. Тази идея и последните проучвания в сферата на нанотехнологиите, направени от Джун Лин Уан от Технологичния институт в Джорджия, са в основата на Piezo Shower. Луксозните душове консумират твърде много енергия за затопляне и едновременно с това хабят много излишна вода. Идеята се ражда в резултат на опитите да се намери начин да се доведе до минимум енергията, която консумираме.

Как точно се постига това? Накратко, вътрешната повърхност на тръбите на душа е покрита с пиезоелектрични нановлакна, които имат свойството да генерират електричен заряд под въздействието на налягане, движение или триене, в случая – от течащата вода. За да се увеличи максимално повърхността на допир с водата и така да се постигне по-голяма ефективност, тялото на душа е изградено от множество разклонения, които напомнят човешката кръвоносна система.

Когато водата преминава през тръбите, голямо количество цинкови нановлакна хващат енергията и я превръщат в топлина, която повишава температурата на водата.

Душът се контролира чрез водоустойчив дисплей, захранван от същата система. Той показва още и полезна информация като изминало време и количество консумирана вода.

Концепцията: Пиезоелектричният ефект се базира на способността на някои електромагнитни материали да генерират електрично поле в отговор на механичен стрес. Във време, когато значението на възобновяемата енергия нараства, това е една многообещаваща възможност и дизайнерите се стремят да намерят най-доброто й приложение. Например: пиезоелектрични устройства може да се вградят в магистрали, за да генерират електричество от минаващите коли. Или в пода на една зала за танци – енергията, генерирана от танцуващите, би могла да осигурява около 60% от нуждите на клуба. Ето защо очакванията са пиезоелектричността да има огромно влияние върху живота ни в бъдеще.

Проектът Piezo Shower е реализиран от талантлив квартет дизайнери от четири различни страни и училища по дизайн - мексиканката Fernanda Pizá, германката Natalie Weinmann, бразилецът Victor Stelmasuk и финландецът Sebastian Jansson, всички част от програмата Master of European Design (MED). Прототипът е конструиран от неръждаема стомана в работилниците на ENSCI-Les Ateliers в Париж и частично финансиран от програмата MED.

Програмата MED обхваща уникална мрежа от седем водещи европейски училища за дизайн и е с продължителност 5 години, през които студентите получават възможност да се обучават по 3 различни системи и да се запознаят с различен подход на проектиране и дизайн.

Piezo Shower печели втора награда Salone Satellite 2010 и е номиниран за наградата на RED DOT за дизайн за 2011 в Сингапур.

С един вече успешно изграден прототип може би проектът Piezo Shower ни подсказва какъв би бил душът на бъдещето.
____________________________
* Това е статията ми, която беше публикувана в днешния брой на Капитал LIGHT

Share

Matali Crasset - гост на Sofia Design Week 2011

2011-08-27T01:01:00.000-07:00

Талантливата звезда на френския и световен дизайн Matali Crasset беше един от най-интересните гости по време на седмицата на дизайна и пърият лектор на форума. Оказа се, че тя е не само невероятен дизайнер, но и много интересна личност, която дори и да не сте познавали преди това, няма как да не харесате - заради начина на мислене, оригиналните идеи и скромност. Matali Crasset беше така любезна да ми отдели от малкото време, с което разполагаше в България, за един дълъг и много интересен разговор. Интервюто беше публикувано в юлския брой на сп. "Наш дом".

Впечатленията на К. Грчич от Sofia Design Week

2011-08-09T06:44:00.000-07:00

Това е интервюто,което г-н Грчич беше така любезен да ми даде по време на Sofia Design Week миналия юни, публикувано в августовския брой на сп. "Наш дом".
Мисля, че би било интересно да се види каква е оценката му, какво предлага на организаторите за в бъдеще и какви са съветите му за младите дизайнери в България:

*Тенденции в банята - ISH 2011

2011-03-26T05:24:00.000-07:00

*Това е оригиналният текст на статията ми, публикувана днес в новия брой на Капитал LIGHT

Easy bathroom ISH 2011.jpg

Dornbracht DEQUE.JPG

Въпросът, който днес дизайнерите си поставят, е не с какво да се обзаведе банята, а как да бъде организирано пространството, за да се постигне максимална функционалност, защото много често познатото разположение по стената не е най-доброто. Вече изборът е не толкова между стилистични категории като „Ретро-шик”, „Градски стил” или „Кънтри”, а между различните концепции за модерната баня - тя може изобщо да не заема самостоятелно помещение, а да се намира в спалнята, например, на покрива... или в зимната градина. Изненадвате ли се? Но това е логично като се има предвид световната тенденция за ‘зелен’ дизайн и естественото ни желание за живот в близост до природата. В зависимост от личните предпочитания сценографиите могат да бъдат най-различни.
На всеки две години в центъра на вниманието във Франкфурт са двата жизнено важни ресурса – водата и енергията. ISH е най-голямото световно изложение за иновативен дизайн на банята, тенденции и технологии, свързани с отопление, климатизация и възобновяеми енергийни източници, което се провежда вече повече от 50 години. От 15 до 19 март т.г. около 2400 изложители от целия свят показаха продуктите си. Особено популярна е частта, посветена на банята, защото тя е източник на вдъхновение и за неспециалисти, които могат да видят тук освен нови продукти и интересни идеи, тенденции и цялостни концепции за дизайна на банята.
Какво беше най-важното тази година? Не само интериорните дизайнери, но и индустрията ще приемат нов подход – акцентът вече е не в разработване на класическото обзавеждане за баня, а за разработване на пространството, където ще бъде разположена тя, съобразено с индивидуалните навици и предпочитания на собственика за възстановяване и почивка. Модерният човек вече не е доволен от една кутия, която съдържа минимално необходимото за задоволяване на основните му нужди. Той иска стая с възможност за разнообразни дейности в интимна обстановка – със зони за хигиена, разкрасяване, фитнес. Дори и място за спокойно общуване и споделяне на удоволствието. (Тази идея беше в основата на колекцията на Патриция Уркиола за Axor още преди три години – на снимката тя е представена с две свободно стоящи вани, където една въображаема двойка може да общува и споделя удоволствието на банята без да се нарушава личното пространство на всеки.) Концепцията за свободно стоящи вани и мивки изразява една от трите основни тенденции, представени на изложението. Наречена е Bathroom Interior: Away from the Wall! – Интериорът на банята: далече от стената!.

Втората е озаглавена „Зелената баня: назад към природата!”. Зелената баня е ориентирана към бъдещето концепция, която перфектно комбинира вода и енергоспестяващи продукти, щадящо природата производство, използване не възобновяеми материали и ‘вечен’ дизайн. С помощта на специални аератори, клапани и модерна технология във водата на душовете се включват малки въздушни мехурчета, които намаляват количеството на използваната вода без това да става за сметка на комфорта и удоволствието. Кранчета с една ръчка и термостати намаляват до минимум разходите за нагласяване на желаната температура. Дилемата за душ или вана вече също не е толкова актуална - новите вани с ергономичен вътрешен контур могат да се напълнят до високо ниво с много по-малко вода. А при тоалетните спестяванията на вода вече са достигнали лимита. Не трябва да се пропуска енергоспестяващото осветление със светодиоди.

Sieger Design за Alape

Третата тенденция: Концепцията за удобна и безопасна баня, която улеснява живота ни, независимо от възрастта. Все повече хора осъзнават, че банята е тази, която определя доколко те ще бъдат в състояние да водят независим живот с напредване на възрастта. И за в бъдеще банята ще трябва да отговаря на изискванията на различни потребители. Това е концепцията за т. нар. ‘Easy Bathroom’ (Лесна баня) - проста, практична и привлекателна във времето стая за всеки, от младите, до възрастните, които не се чувстват толкова възрастни. Става въпрос не за специализираната баня за инвалиди, а за баня, която не дискриминира никого по отношение на достъп и удобство, ‘помирява’ вкусове и генерации и в която е лесно да се чувстваш добре. Един добър универсален дизайн би могъл да удовлетвори тези изисквания. Той включва нехлъзгащи се повърхности, заоблени ръбове, лесно достъпни аксесоари, свобода на движенията и възможност за лесна трансформация.
Банята е нашето място за бягство от забързания ден, което все повече свързваме със запомнящи се приятни изживявания. Не случайно една от рекламните фрази за ISH е ‘панаирът за изживяванията в банята’- тук всяка от представяните компании се опитва да допринесе с продуктите си за увеличаване на удоволствието от това изживяване.

Share

Тенденции

2011-02-09T06:15:00.000-08:00

Това е статията ми в януарския брой на сп. Bulgaria On Air:

ЖИВОТ С ПТИЦИТЕ

2011-01-03T06:42:00.000-08:00

Това е мой материал, публикуван в сп. "Наш дом" :

Share

Домашна витрина за обувки

2010-11-22T06:26:00.000-08:00

Това е статията ми в сп. "Наш дом" от месец август т.г., посветена на интериорите в "Сексът и градът 2".

Това е

Модата и интериорния дизайн

2010-03-18T06:18:00.000-07:00

Това е оригиналният текст на статията ми Гардеробът – форма и съдържание,
публикувана в Капитал LIGHT миналата седмица.

Има ли връзка между двете? Можем ли да имаме интериор, който да съответства на нашите модни пристрастия и на сезонните тенденции? Със сигурност – да. Ето един лесен за реализация пример: Моделът е от колекцията на Chloe Пролет 2010, а интериорът – на Kara Mann, компания за интериорен дизайн от Чикаго.

А какво още ще бъде модно тази година? Поне едно е сигурно: цветът на тюркоаза във всичките му красиви оттенъци ще се среща често, както по подиумите, така и в продуктите за дома, защото Pantone, компанията, известна със своята Pantone Matching System (PMS) – система за координиране на цветовете, използвана в много индустрии като бои, текстил, пластмаси - но и с ежегодните си прогнози за цветове на годината, го обяви за цвят на 2010. Вдъхновяващи модели с

тюркоазеното като акцент или преобладаващ цвят видяхме в пролетните колекции на повечето известни дизайнери (на снимките 3 модела от Жан Пол Готие) и в много от новите колекции мебели и текстил за дома (на снимките – новата колекция на Мисони за 2010 г; Ottoman, дизайн на Noé Duchaufour Lawrance за Ligne Roset; Sweet 16 Gervasoni, показани по време на парижкото изложение Maison et Objet и мебелния панаир в Кьолн през януари).
Ако не се интересувате професионално от мода или интериорен дизайн, едва ли сте се замисляли колко свързани са те – с общи тенденции, цветови схеми, десени и идеи. Но думата, която ги свързва най-много е стил. Дизайнът е навсякъде около нас – той е средство за лично изразяване, независимо дали си купуваме чанта Прада, караме Mini Cooper или къщата ни е вдъхновена от Франк Лойд Райт. Просто това са различните сфери на дизайна, които много често навлизат една в друга и много вероятно е любителите на даден стил да го прилагат както в начина си на обличане, така и в обзавеждането на своя дом.
Тогава защо да се изненадваме, че много от големите имена в едната област се изявяват почти еднакво успешно и в другата? Коя е водещата не е ясно, но е факт, че модата завладява луксозния интериорен дизайн с голям успех. Някои автори се шегуват, че преди години думата гардероб имаше две ясно различаващи се значения: едното - свързано с модата, а другото - функционално, свързано с обемния обект, съхраняващ нашите модни облекла. Но напоследък разликата между тях се размива – след като модните дизайнери се осмелиха да излязат извън съдържанието на гардероба и да се пробват в сферата на тапетите, килимите и дори мебелите. Това е доста логично – все пак средата и материалите, с които работят дизайнерите в сферата на модата и на интериорa доста се припокриват. Корбюзие казва, че „Добрият дизайн е интелигентност, която може да се види”. И не уточнява кой дизайн – това е валидно за всяка сфера на дизайна.
Интериорният дизайн винаги се е влиял от модните тенденции – както в миналото, така и в модерната действителност. И това е нормално – искаме да имаме най-новото и най-интересното от подиумите и у дома си, на дивана или завесите си, например. Спомняме си как преди години се появи т. нар. Fusion trend (който продължава да властва в много сфери на културата), а след това модата на дантелените мотиви и то съвсем не само върху текстила, но и върху твърди повърхности и дори от твърди материали. Вероятно най-впечатляващ пример за нея е известната дантелена масичка Crochet Table от 2005 година, а по-късно и Crochet Chair - фотьойл на Марсел Вандерс от изплетена на една кука нишка и смола.Но от изложението Maison & Objet в Париж миналия януари бяха показани и нови – като този Crochet chest (Дантелен шкаф) на португалската компания за луксозни мебели Boca do Lobo, част от ограничена серия, носеща показателното име Time Goes By – времето минава. А с тапетите Cut-out Lace' от колекцията S/S 07 'I am Expensiv' за Cole & Son, представена в края на 2009 г. Вивиан Уестууд продължава тази тенденция по свой начин. Сътрудничеството си с известната компания за луксозни тапети тя приема като чудесна възможност „да види идеите си от модата, ‘преведени’ в света на интериора и тапетите”. На Марсел Вандерс е и идеята да предлага на клиентите ‘гол’ диван и избор от 20 ‘тоалета’, с които те да го обличат според моментното си желание – това е представеният на панаира в Милано през 2006 г. и пуснат в производство през януари 2007 г. Moooi boutique concept. За модните компании обединените действия с производителите в сферата на интериорния дизайн са начин да разширят сферата си на влияние извън традиционната, обхващаща облеклото и аксесоарите. Известни са много такива партньорства – например това между Armani Group и Molteni Group, добре познатата и у нас италианска компания за луксозни мебели. То бе обявено в края на 2008 г. с цел производство и разпространение на кухненски системи под името Armani/Dada. Първата им кухня има символично име - Bridge (мост) и обединява общото в стила на двата гиганта – удобство, елегантност и функционалност. Висша мода за кухни, комбинираща луксозни материали като бразилска дървесина sucupira в меден цвят, неръждаема стомана, стъкло и високотехнологичен текстил в същия меден цвят. Следващият им модел е Calyx, представен на изложението в Милано миналата година, и наречен „Изчезващата кухня” заради възможността всички елементи да бъдат скрити зад плъзгащи се врати, отново реализирана в луксозни материали.
Освен Armani и Missoni, Ralph Lauren и Kenzo имат продуктови линии, които пренасят характерния им стил от облеклото към дома. Но вдъхновението и влиянието е двупосочно – не са малко имената, свързани с интериора и архитектурата, които вече имат свои продукти в областта на модата. Както казва Coco Chanel, „Модата е архитектура: това е въпрос на пропорции”.

Вивиан Уестууд

Zaha Hadid

Missoni

BioCouture на Suzanne Lee

През миналата година на пазара се появиха обувки на Lacoste, създадени от Заха Хадид. Дизайнът е резултат на компютърна обработка на логото на компанията и е толкова концептуален, колкото и архитектурните й творения.Гумената конструкция се обвива около крака и се свива и разширява, за да се адаптира към неговата форма. Предлагат се само 850 чифта в 5 варианта.
И известното бразилско дизайнерско дуо Fernando и Humberto Campana имат общ проект с Lacoste – серията ограничени бройки Campanas + Lacoste Limited Edition: 125 броя блузи за мъже и 125 броя за жени и супер ограничена серия, направени по поръчка, 12 броя за мъже и 12 броя за жени. Изработват се на ръка в сътрудничество с Coopa-Roca, социално отговорна организация, базирана във фавела Rocinha на Rio de Janeiro и осигуряваща работа на жените в околността. Най-впечатляващ авторски модел е този от лятната ограничена серия, направен само от познатите ни крокодили-знаци на Lacoste във вид на дантела.
Друго интересно явление – през миналата година няколко големи модни къщи навлязоха и в хотелския бизнес. Логично развитие – както се изразява американското сп. Interior Design „Сега пътниците със силно развито чувство за стил могат и да спят в любимите си етикети, след като модните къщи навлязоха в хотелския бизнес”. При това го правят много успешно - накратко описанието на интериорите в новия хотел Missoni в Единбург е „Пир на цветовете, елегантно координирани в перфектен баланс и хармония.” Легендарният зиг-заг десен на миланската фамилна компания, познат ни от модния подиум и спортните им стоки, сега присъства елегантно в интериорите на хотела. Обществото говори за себе си чрез облеклото. А висшата мода е огледалото на обществото, автопортрет и, според историците, тя възниква в резултат на търсенето на средство обществото да се идентифицира и така още с появяването си, съзнателно или не, тя служи на политически цели. И проследяването на процесите в нейното развитие се превръща в проучване на скритите тенденции в развитието на обществото. Разбира се, тук става въпрос не сезонните тенденции, а за анализ на по-дълги периоди, обхващащи години, дори десетилетия. Същото се отнася и до тенденциите в дизайна като цяло – една модна вълна, заливаща другите, често носи насоките за това, което ще последва.
Модерна поговорка сред професионалистите гласи: „Ако искаш да знаеш какви ще са горещите тенденции след десет години – не говори с дизайнер: говори с учен.” Спомняме си колко интересни нови продукти бяха показани в Милано през миналата година по време на панаира – едно от най-посещаваните изложения с 32 000 посетители за шестте дни на панаира беше Tokyo Fiber '09 Senseware. Един от продуктите, които получиха най-голяма популярност е Smash - специален нетъкан полиестерен текстил от дълги влакна, който пропуска светлина и може да се манипулира чрез технология за горещо формоване и да се оформя подобно на стъклото чрез надуване и от който компанията за индустриален дизайн Nendo е произвела осветителни тела, вдъхновени от японските хартиени фенери. [Photo]Освен предимства за нас, потребителите, науката в модата, също както и в други области, се опитва да помогне на планетата за запазване на екологичното равновесие. Интересен пример е проектът BioCouture на Suzanne Lee – творчески директор в Училището по мода и текстил в Central Saint Martins College of Art & Design, Лондон и автор на книгата ‘Fashioning the Future – Tomorrows Wardrobe‘ („Оформяне на бъдещето – утрешният гардероб”) . Представете си, че можехме да ‘отглеждаме’ дрехи така, както отглеждаме растения! С този проект се цели производство на дрехи от отглеждана в лаборатория бактериална целулоза – ‘платът’ израства буквално в съд с течност! На снимката са показани ръчно ушити якета деним преди и след боядисването им.Смята се, че тенденциите, особено в модния дизайн, са нещо преходно и много бързо променящо се, но има и такива, които придобиват популярност за дълго, появяват се отново и отново. Една от тях е свързана с желанието ни да опазим природата и да използваме екологични продукти и то не само за храна, а във всички сфери на живота. Ролята на интериорния дизайн в осигуряването на качество на живота ни до голяма степен зависи от това. Едва ли преди година-две много от модерните младите майки се бяха замисляли до колко безопасни са многоцветните детски мебели, например, които се появяват на пазара, специално у нас. Днес това вече е един от основните въпроси, които се обсъждат във форумите. А по света изискването за екологичност, безопасност и природосъобразност на продуктите на дизайна се превръща в стандарт. Темите за устойчиво развитие вече присъстват във всички медии и станаха сякаш мода, дори и тук.
Дискусиите за устойчиво развитие на дизайна се появиха на световната сцена през първите години на новия век. Вероятно тогава беше момента, когато достатъчно много хора започнаха истински да се интересуват и постепенно „зелената” тема стана особено популярна, дори модна. Пазарите се адаптират бързо към това, защото виждат добър източник на доходи и може би много скоро „зелен” ще се превърне в скъп статус символ и тъй като висшата мода и луксозните стоки са елементите на езика за класово различие, вероятно това ще бъде начина ‘старите пари’ да се отличат от ‘новобогаташите’. Може и да звучи твърде иронично, но тенденцията „зелен” и етикетите „еко” и „устойчив” да се превърнат в глобална мода и нещо като реакция на разточителството на консуматорското общество от близкото минало, изглежда доста реалистична в наши дни.
Да, наистина, думите, които най-често свързваха до скоро модата и интериорния дизайн са лукс, богатство, стил, шик, тенденции – това е популярният начин на представянето на професията на дизайнерите в тези сфери в пресата и интернет пространството. И много по-рядко се споменават ергономичност, безопасност, качество, здравословен, а това са основните неща, с които би трябвало да се занимава един професионален дизайнер, освен с естетиката. Защото дори и най-красивата дреха губи смисъла си, ако не можем да се чувстваме добре с нея, а бляскавите интериори трябва да бъдат и удобни и безопасни за всеки от обитателите – и децата и възрастните. Добре би било сега, когато вече информацията е толкова лесно достъпна, клиентът да чете и за това, че зад външния блясък дизайнерите всекидневно се борят и с проблеми като функционалност, безопасност, хармония и баланс, решаването на които води до най-важното – неговото благополучие, във всякакъв смисъл – и физически и емоционално. И общото между дизайнерите във всички сфери е способността им да решават проблеми. Затова те лесно прескачат от една сфера в друга, появяват се вдъхновяващи сътрудничества, водещи до интересни иновации и невероятни нови продукти.

Share

"recycling the wrong things makes the products perfectly wrong”

2010-02-03T02:53:00.000-08:00

“Recycling is an important sustainability strategy but recycling the wrong things makes the products perfectly wrong” (William McDonough, American architect who co-authored the book, “Cradle to Cradle,” which defines design as a force for good) - this is a sentence everyone boasting with responsible, eco-, sustainable, etc. designs should remember!

Debating Sustainability - NYTimes.com

See your product here

Rough Luxe – новата дефиниция на лукса

2009-12-12T06:30:00.000-08:00

Факт е, че луксът днес има други измерения. Гладките лъскави повърхности на модерния дизайн за много от нас вече са загубили привлекателността си. И понятието лукс все повече се свързва с изкуството да живееш, а не само да притежаваш. Икономическата криза промени начина на мислене и много от представите ни. Имаме нужда от преоценка и търсим сигурност в истинските неща. Затова е логично да се появи тази нова философия в дизайна, описвана накратко като Rough Luxe. Това е стил, който на пръв поглед е парадокс - Rough Luxe може да се преведе като груб лукс, нешлифован лукс, суров лукс. Но представете си грубо оформени или износени елементи на интериора, комбинирани с луксозен текстил, ценни антикварни предмети и картини или други предмети на изкуството така, че да създават атмосфера, разказваща история – това всъщност е целта на любителите на този стил. Това е нов начин на възприемане на лукса като момент от времето, а не само като обект за консумация. Луксът се определя по-скоро като обогатяващо лично изживяване, съвсем не само притежание на скъп предмет. Rabih Hage, считащ се за автор на понятието, казва: „Автентичност е истинската дефиниция на Rough Luxe”.

Според публикация в Wall Street Journal през месец септември т.г. Rough Luxe е анти-минимализъм и анти-перфектност. Той е “етюд на противоречия, опит да се помирят античното – или просто старото – с модерното, натрупаното във времето с новопридобитито. Незавършеното, непланираното се разглежда като артистичен дисонанс. За тези, които са мислели за лукса като нещо гладко, лъскаво, полирано и скъпо, грубият лукс ще изглежда несъмнено незавършен, непланиран, доста хаотичен.”

Но, помислете си – никой предмет с история не е в перфектна кондиция и въпреки това той ни харесва точно такъв.

Стиловете и движенията в дизайна се появяват и си отиват, но знае се, че всяка нова ера е поне до определена степен отрицание, реакция на това, което е било до момента. Наистина, това движение в дизайна не започва сега, и вероятно Rough Luxe скоро ще се превърне в клише, заместващо модерни стилове като shabby (износен, изтъркан) chic, vintage, bohemian и т.н. Но в момента се наблюдава засилен интерес към намерени стари предмети, надпревара да се използват необичайни материали по неочакван начин.

Един от дизайнерите, допринесли за това, е холандецът Piet Hein Eek. Той проектира и произвежда мебели от спасени от изхвърляне дървени предмети, но влага в тях много часове за обработка и усъвършенстване на детайлите. “Основен икономически принцип на модерното общество е колкото по-малко труд влагаш, толкова повече печелиш. Но аз реших да обърна нещата като използвам материалите, които хората изхвърлят, и влагам в тях колкото може повече труд. И наистина хората забелязват цялото това внимание, отделено в изработване на продуктите.” Доказателството – шкафът му 'Scrap Wood' е продаден на аукцион във Phillips de Pury & Company още през 2008 г. за £15,000, а мебелите му се радват на нарастващ интерес.
Друг дизайнер с подобен подход е Peter Marigold. Той е един от четирите носители на наградата Designer of the Future (Дизайнер на бъдещето) за 2009 г., давана всяка година от Design Miami/Basel – най-новия и влиятелен панаир за дизайн. Там той показа серията мебели Palindrome, но по-интересен, според мен е шкафът Thin Slice (Тънък резен) от 2008 г., направен от тънко нарязана евкалиптова дървесина върху груба дъбова рамка и шперплат. А секциите евкалиптова дървесина са подредени в последователността, в коята са нарязани, показвайки по този начин кръговете на растежа на самото дърво.
Тенденцията Rough Luxe изпълнява двойна роля – от една страна тя отразява стремежа към автентичност, а от друга – удовлетворява необходимостта от по-рационално използване на материали и енергия. Един красив пример е този шкаф с познатите ни красиви извити форми от минали векове, но изработен от стара, нееднородна дървесина със старинни месингови детайли от Four Hands – американска компания със седалище Austin, Texas.

Вече се употребява и терминът „философията Rough Luxe”, защото освен отделни продукти на дизайна и автори, които харесват този начин на мислене, през последните година-две беше създадена и верига хотели, ресторанти, барове и места за почивка, които са проектирани и обзаведени в съответствие с нея. Интериорният дизайнер и галерист от Лондон Rabi Hage е всъщност един от създателите на тази верига. Най-голяма популярност има неговият Rough Luxe Hotel, в който стените със следи от напластяванията през годините на използване на старата красива сграда контрастират с луксозното обзавеждане и мекия блясък на ваните от мед. При влизане в хотела е възможно да си помислите, че строителите не са довършили работата си, но това, което виждате показва точно какво получавате. Както подсказва името му, той съчетава грубото с луксозното – очарователна смес от градска археология, частично шлайфани повърхности, голи дъски на пода, олющени бои и незагладени ръбове в съседство с великолепни модерни тапети, модерно изкуство, луксозен текстил и най-високо качество обзавеждане. Баните са чисти и луксозни, но и в тях са останали някои груби ръбове и повърхности.

Наистина повечето последователи на този стил виждат в него като основна характериситика търсенето на искреност при изработката, но ако искате да пресъздадете подобна атмосфера, а никак не ви харесва да живеете сред олющени стени, можете да използвате тапетите 'Peeling Paint' на британското студио Gina Pierce Design или само възглавнички и тапицерия за мека мебел от същата серия и със същия мотив – тук автентичността е заместена с реалистично изглеждащо копие.

И ако ви е омръзнало от обикновените хотелски стаи или лъскави бутикови хотели, това свежо изживяване в Rough Luxe Hotel в Лондон скоро ще можете да изпитате и другаде по света. Защото собствениците имат намерение веригата да нараства. Тя вече включва хотелVorstadt14 в Швейцария, хижа Cowshed в St Moritz, винена изба в Испания и др., някои от които частна собственост на другия съмишленик и съосновател – Kurt Engelhorn.

В хотел Vorstadt 14 стилът Rough Luxe е представен отново чрез запазване на атмосферата на сградата, която се намира в старинния град Zug на ул. Vorstadt номер 14 и е от 15 век, но с много внимателно обновяване. Тук модерното качество допълва историята и традицията. Хотелът има три напълно различни по стил и атмосфера части с интересните имена FACE (лице) , BRAIN(мозък) и SOUL(душа). На снимките е показана третата част SOUL - частен апартамент, пълен с история и традиции. Можете да разберете защо е наречена така по невероятната атмосфера, която излъчват те.

Още при откриването си през септември 2008 г. хотелът Rough Luxe е приветстван като новото лице на лукса във време на икономическа криза. Толкова навременно беше появяването му и философията, която отразява той, че днес вече името му се използва като обобщаващо понятие за описание на предмети, стил и начин на живот, споделящи философията за автентичност и възприемане на лукса като обогатяващо лично преживяване, а не само притежание на ценни предмети. Грубият лукс цени вътрешната стойност на предметите, изкуството, културата и хората, които ни заобикалят. Но не си мислете, че е евтин - Kurt Engelhorn е част от едно от най-богатите семейства и е вдъхновител за създаването на веригата Rough Luxe точно защото знае добре какво значи ‘изкуството да живееш’, както казва Rabi Hage. Според него това е всъщност начина на живот на семейството на Kurt Engelhorn – липса на претенциозност, но неизчерпаема енергия за пълноценнен живот и апетит към простите, но с високо качество неща от живота.”

Вероятно за много хора това е само нов маркетингов подход, който използва състоянието на икономиката и настоящите настроения на обществото. Но дори и така да е, популярността на самата идея луксът да бъде източник на обогатяващо лично изживяване, а не показност и неоправдан разточителен блясък вече води до качествени промени в много сфери на живота.

Ще цитирам думите на един от читателите на Apartment Therapy – един от най-популярните сайтове за интериорен дизайн в Америка, но и по света, където се води оживена дискусия по темата: "Повечето хора си купуваха каквото им попадне, особено ако е евтино, вместо да купуват неща, които наистина им харесват и искат да запазят за дълго. Трябваше да се появи рецесията, за да разберем защо искаме нашите евтини, имитиращи истински неща да изглеждат като истинските: защото те са добро качество!"

Казват, че Коко Шанел е вярвала, че луксът е духовна необходимост така, както и любовта – не зная дали грубият, нешлифован лукс би й се харесал, но в стремежа си към автентичност тази тенденция в дизайна наистина отговаря на една духовна необходимост.

___________________________
* Това е оригиналният текст на публикацията ми в Капитал LIGHT "Груб строеж"

Тенденции: "Farmer and Style" *

2009-11-20T06:54:00.000-08:00

Това всъщност е темата на една изложба, изследваща новото увлечение на холандските дизайнери към живот на село, но тя е само едно от явленията, показващи ясно оформяща се тенденция за изместване на вниманието на дизайнерите от големите брандове към селското стопанство. Колкото и да звучи изненадващо, тази тенденция си има своя логика – финансовата криза и грижите за екологията доведоха до преосмисляне на нашето съществуване в големите градове, където предизвикателствата и стресът непрекъснато нарастват. От друга страна, с напредване на информационните технологии хората се освободиха от необходимостта да живеят в града, за да бъдат близо до работното си място. А движението за ‘бавно хранене’ помогна да се отмести фокуса от екзотичните и непознати храни в посока към местните и сезонни храни. Забравени зеленчуци и регионални рецепти се преоткриват, а тази настройка на мисленето се разпространява и в други сфери на живота ни и ‘забавянето’ става една желана идея.

Стремежът към ‘озеленяване’ на градската среда и урбанизиране на провинцията вероятно постепенно ще доведат до заличаване на границите между двете. Вероятно все по-често хората от града ще предпочитат да отглеждат свои продукти за храна и да живеят във ферми. Вече са известни много такива случаи, а това кара дизайнерите и архитектите да реагират със съответните продукти и решения.

Като първи опит да разбере и очертае характериситиките на това движение холандската Designhuis (‘къща на дизайна’) в Eindhoven oт 7 август до 27 септември тази година организира изложбата Farmer and Style – Фермер и стил, за да изследва един нов начин на живот, при който хората се включват като неразделна част от екологичния цикъл, интегрирани в цялостния процес. Целта е чрез проекти и продукти на известни дизайнери, архитекти и художници да се покаже как глобализацията, нарстването на населението и търсенето на устойчив начин на живот водят до концепции като вертикалното фермерство и дизайнът играе важна роля в изграждането на такива системи.

Един от участниците в тази изложба и автор на концепцията за вертикалното фермерство - Frank Tjepkema беше в София през месец юни тази година като един от лекторите на международния Next Identity (следваща идентичност) Forum по време на първата за София Седмица на Дизайна. Още тогава той каза, че „Марките са новата религия на съвременността, но днес влиянието им започва да намалява – имаме да решаваме по-важни проблеми и земеделието би могло да стане новата религия на бъдещето”. Тогава той разказа, че се интерсува от „идеята за самодостатъчност” – т.е. разработване на ферми, в които всички процеси са взаимосвързани , т.е. системи за начин на живот в селища, които могат да се самоосигуряват като се съобразяват с правилата екологичност и устойчиво развитие.
По време на самата изложба в Designhuis посетителите можеха да се радват на органични местни продукти в кафето, а всеки петък бе организиран пазар за органични продукти на площада.

Тази интересна тенденция се прояви и по време на есенното изложение в Париж - Maison et Objet, където се оказа, че дизайнерите са в плен на движението за отглеждане и консумиране на домашни продукти. Бяха показани впечатляващ брой проекти със селско-стопанска тематика, включително и подвижен контейнер за отглеждане на зеленчуци, направен от рециклируем текстил.
А актуалността на движението за местно отглеждани хранителни продукти пролича съвсем ясно когато лехите със зеленчуци в Белия дом успяха да засенчат президентската розова градина.

-------------

Това е оригиналният текст на моя статия, публикувана през м. Октомври т.г. в сп. "Наш дом"

Sofia Design Week – форум Next Identity

2009-07-09T04:30:00.000-07:00

Дизайнът като забавление*

„Дизайнът е отношение” казва немският дизайнер и типограф Хелмут Шмид, чиято експозиция е част от общо 22-те изложби по време на първата за София Седмица на Дизайна. Но дизайнът е и средство за възпитание, както се разбра от концепцията на изложбата, представена от бутика за дизайн за деца Little Owl. А внушението по време на лекциите на международния Next Identity (следваща идентичност) Forum беше – дизайнът като забавление. Не самоцелно, но вдъхновено забавление, което води до положителни промени в заобикалящата ни среда.

Форумът Next Identity беше предназначен за студенти и професионалисти и беше най-интересната част от програмата на Sofia Design Week. Залата на улица „Оборище” беше запълнена със студенти и млади специалисти в различни области на дизайна – оправдан интерес към срещата с личностите, които имат значително влияние върху съвременния световен дизайн като арт директора на Лувъра Филип Апелоа, Ерик Кеселс от агенцията KesselsKramer, Мониик Букоа – дългогодишен директор на международното биенале за дизайн INTERIEUR в Кротрайк, Белгия, Дима Стефанова - мултимедиен дизайнер и артист, заедно с Хенк Хрунендайк и основател на ICECREAM, и много други.

За мен една от най-интересните лекции беше тази на криейтив директора на Google Creative Labs Ji Lee. Роден в Корея, но живял в Сао Паоло от 10-годишна възраст до студентските си години, а след това в НюЙорк, той само с няколко фотоса и малко изречения успя да ни покаже, че човек никога не може да има представа за цялото богатство на живота по света и че нещата винаги могат да се погледнат по друг начин. Например нещо толкова познато като азбуката – с проекта си Univers Revolved. В него буквите са двустранно симетрични и това позволява те да се четат в двете посоки – отляво надясно и обратно. Но освен това, понеже са 3-мерни, те могат да бъдат подреждани една над друга, в кръг или в движение, както и да се използват като играчки. Но това не е най-известният му проект – той печели най-много популярност с проекта си The Bubble Project. Той разпечатва с лични средства 50,000 лепенки с формата на балон, в който обикновено се вписват репликите на героите от комиксите. Те постепенно се разлепват върху рекламите по улиците на НюЙорк. Оставени празни те подканват минувачите да ги попълнят. Авторът фотографира всичко това и архивира резултатите. Много от тях са поставени на сайта на проекта. И така проектът трансформира досадните и натрапващи се корпоративни монолози в публичен диалог. От началото си през 2002 година проектът се разраства и се превръща в глобален и балончетата на Ji Lee се появяват в нови и нови градове по света, но вече с помощта и на локални съмишленици. Със Sofia Design Week те дойдоха и у нас.

Запитан какво е впечатлението му от България, Ji Lee каза: „Има нова енергия в България. Прилича ми на Сао Паоло – по липсата на рамки и правила, но точно това е добра среда за раждане на нов дизайн, идеята за хаоса води до творчество”.

Frank Tjepkema – Холандия. Завършва Design Academy Eindhoven и основава собствено студио за продуктов и интериорен дизайн, дизайн на аксесоари, специални проекти в сферата на изкуството, визуална идентичност и др. „Марките са новата религия на съвременността, но днес влиянието им започва да намалява – имаме да решаваме по-важни проблеми.” Един от най-известните му продукти е Nest (Гнездото) – то е направено от 50 меки клонки, които могат да се разнасят с нас навсякъде по света и да си свиваме гнездо, където да се приютим. Направен е за панаира в Милано през 2004 г. Love Heart – друг популярен продукт: думата love написана по всички възможни начини да кажеш ‘обичам те’. „Защото истинската любов никога не умира, тази брошка, на която първият протип е направен през 2003 г. е била преосмисляна и подобрявана многократно и най-важното – направена така, че да може да се носи”. Продава се в известната галерия Moss в Ню Йорк.

Един от последните му интериорни проекти е за гарата в Амстел, за където е проектирал оригинални места за почивка на чакащите. Той е също така и основната част от екипа, проектирал първия магазин на Heineken. Същественото при него е, че е първият изполващ 100% осветление със светодиоди.

Днес вече Frank Tjepkema смята, че „земеделието би могло да стане новата религия на бъдещето” и се интерсува от „идеята за самодостатъчност” – т.е. разработване на ферми, в които всички процеси са взаимосвързани , т.е. системи за начин на живот в селища, които могат да се самоосигуряват като се съобразяват с правилата екологичност и устойчиво развитие.

Марти Гиксе – испански дизайнер, наричащ себе си ex-designer

и известен като създателят на графичната идентичност на испанската марка за обувки Camper. За да изрази несъгласието си с ограниченията на рамките, в които се поставя професията през 2001 г. стартира движението ex-designer.com – т.е. бивш дизайнер. И вместо да се занимава с промяна на формата на съществуващите предмети той обявява, че с работата си променя начина на виждане и мислене. Проявява особен интерес към дизайна на храна – като един от най-масово произвежданите продукти. „Дизайнер на храна е някой, който работи с храна без да има идея от готвене”.

Автор е на Do Frame за Droog Design - залепващата лента с отпечатан на нея мотив на позлатена рамка – за „бърз и лесен начин да си направиш собствен музей”.

Крис Кабел е един от най-талантливите млади холандски дизайнери.

Завършва известната Design Academy Eindhoven (където в момента преподава) през 2000 г. и само 2 години след това открива свое студио в Ротердам, занимаващо се с концептуален продуктов дизайн и инсталации. Носител е на престижните награда за продуктов дизайн Red Dot Design Award 2006 и Wallpaper Magazine Design Award 2007. Гост преподавател е и на Rietveld академията в Амстердам и на Академията по изкуства в Маастрихт. За себе си разказва, че обича „да прави дисекция на предметите и тяхното значение. След което ги пресъздава според собствените си стандарти”. По този начин „тапицерията на един стол става негова конструкция, а формата на един чадър се заимства от формата на сянката на дърветата”. (снимки на Mesh Chair, Sticky Lamp и чадъра Shady Lace). Смята, че „красотата на предметите идва от начина, по който се използват”. Продуктите му се предлагат от компании като Droog Design и множество галерии и музеи по света. Оценява практичното и оригинално мислене, показа снимки от България на идеи, които са го впечатлили – например ограда от стари радиатори.

Това дългоочаквано събитие за София поставя началото на промените – България се включи в списъка на страните, които осъзнават силата на дизайна като средство за подобряване не само на визуалната среда, но и изобщо на начина ни на живот. А младите специалисти, които досега срещаха само продуктите на световния дизайна и то повече on-line, сега, след личната среща с реализирали се световно-известни имена от различни сфери на дизайна не биха могли да продължат да мислят по същия начин. Да се надяваме, че скоро ще видим и реални резултати от всичко това.

*Това е оригиналният текст на материала ми за Sofia Design Week – форум Next Identity, публикуван в юлския брой на сп. Наш дом

Тенденциите от Мебелния панаир в Милано 2009

2009-05-16T08:19:00.000-07:00

Статията ми е публикувана в Капитал Лайт със заглавие

Ricchi e poveri

Оптимизъм за бъдещето на дизайна

Сякаш имахме нужда от глобалната криза, за да се радваме отново на дизайна в оригиналния смисъл на думата – това са част от коментарите след закриването на най-значителното събитие в света в на дизайна за годината, Мебелния панаир в Милано. Всяка пролет Милано е мястото, където дизайнерите сякаш буквално се надпреварват да представят новите си продукти и където имат шанса да изживеят звездни мигове, това е мястото, където могат да се видят най-чудновати приумици и подходи – за решаване на екологичната или икономическата криза, за рециклиране или просто за привличане на вниманието. Но тук с и зараждат – или по-скоро очертават – новите тенденции в дизайна, поне до следващия панаир.

По време на Миланската седмица на дизайна производители, търговци и разпространители могат да видят прототипите и новите продукти, подписват се договорите за производство и разпространение или сътрудничество, тук ‘стратезите’ на дизайна се ориентират за настоящите и бъдещи тенденции в дизайна и мебелната индустрия. И накрая – Милано привлича на панаира и много хора, които изобщо не са в мебелния бизнес, но ценят дизайна, изяществото и вдъхновението, включително и много блогъри.

Панаирът започва преди 48 години като търговско събитие за популяризиране на италианската мебелна индустрия, за да се превърне, особено през последните години, както се казва в електронното списание за дизайн Stylepark, в „панаир на суетата и иновациите, където участват не само тези, които са отдавна известни, но и тези, които искат да станат звезди.”

Акцентите тази година? Иновациите и изследванията за търсене на нови материали и технологии отново започват да ангажират вниманието на дизайнерите и производителите като един по-добър начин да се решат екологичните и икономическите проблеми. А не (само) чрез ‘спестовност’ или ‘връщане към основното’.

Едно от най-посещаваните изложения - 32 000 посетители за 6-те дни - беше Tokyo Fiber '09 Senseware, курирано от японския графичен дизайнер Kenya Hara и включващо разработки на над 20 компании и дизайнери. Hara, известен автор, прердставител на Nippon Design Center и арт-директор на Muji е от тези модерни дизайнери, които се опитват да обединят света на науката с този на занаятите в усилията им да решават сложните проблеми на съвременността. За тази експозиция Hara свързва дизайнери и художници с едни от най-големите японски производители на синтетични влакна и материали. Всеки от включените материали има свои специфични възможности, които са определили и избора кои автори да покани. “Аз исках всеки творец да покаже образно функционалността на продукта без да се тревожи за трудностите, свързани с производството за масова консумация”, казва той. Докато всички материали са създадени в Япония, работещите съвместно дизайнери и художници са интернационална смесица.

Множеството инсталации имаха за цел да демонстрират как новите изкуствени влакна, създадени чрез високи технологии, отварят неочаквани области на приложение на фантазията ни. Някои от тези влакна са тънки колкото индивидуална клетка, други са по-гъвкави от гума, а трети имат проводимостта на металите. Оказва се, например, че от такъв текстил е възможно да се произведе компютърна клавиатура. Дизайнерите могат да направят от тези материали неща, които изглеждат сякаш са дошли от приказките – наистина е възможно например да задържите чашата си с кафе върху парче полиестер, напълнено с въздух! А представете си какво може да се постигне от здрав бетон с вградени оптични влакна – арх. Kengo Kuma и Mitsubishi Rayon Co. са създали пропускащ светлината бетон. Дизайнерът-озеленител Makoto Azuma използва Terramac - биоразтворим 3-мерен материал, извлечен от растения, и естествен мъх, за да създаде жив килим, който с течение на времето от изкуствен ще се превърне в естествен.

Най-впечатляващи са скулптура на бебе върху бебешко легло и облеклото на майката от модния дизайнер Kosuke Tsumura, показваща едновременно мекотата и устийчивостта на новата материя FELIBENDY, и диванът Moshi Moshi sofa на арх. Antonio Citterio, създаден чрез опъване на многопластово жарсе върху рамка с механизми, позволяващи промяна на формата му.

Компанията за индустриален дизайн Nendo е произвела осветителни тела, вдъхновени от японските хартиени фенери използвайки "Smash," специален нетъкан полиестерен текстил от дълги влакна, който може да се манипулира чрез технология за горещо формоване. Термопластичният материал е лек и здрав, като едновременно с това пропуска светлина и може да се оформя подобно на стъклото – чрез надуване.

Много автори смятат, че рецесията налага да се освободим от всякакви излишъци. Един от тях е известният британски дизайнер Том Диксън. Сопред него "дизайнът трябва да бъде най-добрия начин да се преборим със ситуацията." Back to Basics – връщане към основното или yтилитapизъм предлага той със серията си Utility, включваща:

- серия от лампи с името Pressed Glass и практични масички с проста форма и естествени материали;

- серията масички 'Block Table' с крака от мед и гранитен плот;

- 'Spot Table' с метални емайлирани плотове, оформени като подноси за сервиране върху основа от един крак с тежест;

- 'Screw Ttable' със съвсем индустриален стил – един тежък стоманен трипод е основата, която поддържа чрез алуминиев винт здравия мраморен плот и позволява регулиране на височината.

Друг впечатляващ акцент от панаира – щандът на италианската компания Moroso. С инсталацията си M'Afrique, проектирана от дизайнера от Ню Йорк Stephen Burks Moroso донесе на панаира в Милано мощната енергия на Африка. В тази фантастична колекция от невероятни цветове, форми и тъкани наред със серия продукти, произведени в Африка от местни заначтяии и проектирани от африканските художници Fathi Hassan, Soly Cissé, Mandémory и арх. David Adjaye стояха и известни мебели от колекцията на Moroso, тапицирани с африкански текстил. Дизайнерите Patricia Urquiola и Philippe Bestenheider показаха и проектирани специално за инсталацията мебели, вдъхновени от Африка. Binta на Bestenheider е фотьойл с необикновена форма, тапициран с пъстър текстил. Дизайнерите Bibi Seck и Ayse Birsel показаха красив плетен люлеещ се стол и голям фотьойл, наречен Madame Dakar.

M'Afrique, освен чудесен празник за култура, която сякаш дълго беше пренебрегвана, е и част от оформяща се тенденция на африканско влияние в дизайна, която се забелязва не само в продуктите за дома, но и на модния подиум.

Craft Punk е също едно от многото интересни събития в Милано. Тенденцията за насочване на италиански и чуждестранни модни стилисти като Джорджо Армани, Мисони, Кензо, Луис де ла Прада към сферата на дизайна за дома не е нова, но Craft Punk е различно – като замисъл и реализация. В рамките на Миланската седмица на дизайна, на територията на панира група от млади дизайнери чрез методите на традиционни занаяти създаваха уникални продукти от отпадъчни материали от технологичния производствен процес на Fendi. Организаторите - модна къща Fendi и Design Miami, международното изложение, посветено на лимитирани серии продукти и т. нар. дизайн-арт, в отговор на теченията в дизайна и състоянието на света в момента се опитаха да покажат на живо как чрез иновационен подход и въображение отпадъчните материали могат да се превърнат в оригинални нови продукти. Значението на димата ‘punk’ тук (според designboom) е "предприемчивостта и вдъхновението да се направи нещо от нищо; да се открие красотата и в нещата, които не са перфектни”.

Следва въпросът, който е логично да си зададем: дали тези продукти от отпадъчни материали ще бъдат предлагани на космическите цени на продуктите от галериите за дизайн, участващи в изложенията на Design Miami ? Защото тази инициатива може да се разглежда и като умел начин да се отговори на започващата тенденция отвъд океана да се търси повече спестовност, включително и в дизайна, и едновременно с това да се запази модата на лимитираните серии”.

Факт е, че 48- мото издание на Salone Internazionale del Mobile 2009 надхвърли очакванията въпреки глобалния икономически климат и в списъка на чакащите останаха десетки компании, за които не остана свободна площ за участие в изложението. А в показаното присъстваха прагматични идеи и оптимистични очаквания за възможностите на дизайна да подобри начина ни на живот.

Повече подробности за новите и много интересни продукти и тенденции от Мебелния панир в Милано през април 2009 можете да видите в блога ми Trendoffice.

Как дизайнерите реагират на кризата

2009-05-12T13:20:00.000-07:00

или Във времето на многото Rе-та- това беше заглавието на презентацията ми на втората за България Pecha Kucha Night Sofia

Във времето на многото Rе-та

View more presentations from Temenouzhka Zaharieva.

А това е записа на самата презентация:

Дизайн по време на криза

2009-03-28T09:16:00.000-07:00

Отвсякъде ни залива информация за глобалната икономическа криза. Както и идеи как да оцелеем в такива условия. А какво се случва с дизайна по време на криза? В американското медийно пространство тече гореща дискусия: обича ли дизайнът кризите?* Някои автори считат, че дизайнът е от индустриите, които са донякъде защитени от икономическите сривове. Основание за това са известни примери от недалечната история: през 30-те години на миналия век, когато модернизмът процъфтяваше въпреки депресията или втората половина на 40-те, когато Италия се очерта като най-динамичния център на световния дизайн при възстановяването си в следвоенните години. Други автори обвиняват популярните телевизионни предавания за дизайн и декорация като тези наHGTV, които се сравняват с дяволско зло, че насърчават свръх-консумация.

При последната рецесия през 90-те дизайнерите отговориха чрез работа с евтини материали и намерени предмети. Темата за повторно използване или рециклиране на предмети и материали днес отново е актуална, но вече не само заради грижа към природните ресурси.

Ето няколко оригинални идеи: вместо да използват възобновяващи се материали, дизайнерите от британската компания Reestore използват употребявани продукти или части от тях. Светещата масичка Silvana, създадена от създателя на Reestore - дизайнера Max McMurdo - е направена от барабан на пералня и полирано стъкло за плот. Той е известен със способността си да създава функционални мебели от отпадъци или вече ненужни предмети. Други популярни техни продукти са фотьойла Annie от количка за пазаруване и дивана Max, направен от чугунена вана.

А компанията Stuart Karten Design от Лос Анжелис предлага на американците вместо да крият доларите си под матраците, да ги използват за абажур - стотици от тях са окачени на проектирания от тях полилей Kurrency. Целта им, според собственика на компанията Stuart Karten , е да предизвикат колкото може повече разговори по темата кой ги има, кой ги контролира и как те влияят върху хората и политиката. Авторите са предвидили варианти и в песос и евро.

Двете най-важни събития в света на мебелния дизайн в началото на годината – панаирът в Кьолн и Парижкото изложение Maison et Objet отбелязаха значителен спад на посетителите, а на панаира в Кьолн и липса на някои от най-големите производители. Факт е, че в трудни времена хората се обръщат назад, за да видят как техните предшественици са справяли, или да се опрат на признати вече майстори и постижения. Най-забележителната част от панаира в Кьолн според наблюдателите бяха преиздания на мебели на утвърдени дизайнери от миналия век и предложенията на младите таланти. ClassiCon представиха мебели на известния бразилски дизайнер Sergio Rodrigues, за когото се твърди, че е отговорен за оформянето на Бразилската естетика през средата на миналия век и днес все още продължава да й оказва влияние.

Ligne Roset също предложиха четири преиздания на класически модернистични мебели на Pierre Paulin.

Другото средство, към което обикновено се прибягва във време на социална несигурност и икономически спад, е цвета - за ободряване и успокоение. Примерите се много: от Gerrit Rietveld и неговия Red and Blue Chair 1(917 г). до въздействащия дизайн на италианската група Memphis през 80-те цветът е вдъхновил много от т.нар. икони на дизайна. Това е и едно от ‘лекарствата’ срещу кризата, предложени от Maison et Objet през януари в Париж – многоцветност. Предметите се обличат в цвят, но с графичния език на компютрите – в разноцветни пиксели като дивана Rue du Jour на Cristphe Delcourt.

За разлика от Кьолн и Париж, обаче, на ежегодния мебелен панаир в Стокхолм този месец сякаш малко се беше променило. Но това вероятно е естествено, защото излишеството никога не е било на дневен ред в Скандинавския дизайн. Принципите му за простота, трайност, високо качество, екологичност и практичност без лекомислени украси сякаш най-точно отговарят на изискванията на времето. Независимо, че в предишни години някои критици са го определяли като малко скучен и неспособен да реагира на променящите се времена и новите изисквания, както пише сп. Wallpaper*, „Сега те се смеят последни, докато някои защитници на бомбастичния дизайн се покриват в сянката със своите претенциозни позлатени творения”.

В отговор на кризата там се появи маса с колан – „да ограничава повърхността й, за да не се разрасне извън лимита”, както обяснява авторката, младата шведска дизайнерка Anna Kraitz . Масата е част от нейната колекция за компанията Kallemo.

Дизайнерите по дефиниция умеят да решават проблемите, да поглеждат под различен ъгъл към тях и да разработват находчиви решения. Това всъщност е и ролята на дизайна – да повишава качеството на живота ни. И ако през последните години дизайнът беше започнал да се възприема като изкуство, с модата на лимитираните серии, появата на множество галерии за дизайн и неимоверно високи цени на аукциони за мебели и други предмети за интериора, вероятно „през идващите бедни години ще има по-малко дизайн, но много по-добър дизайн” – думите са на Paola Antonelli, главен куратор за архитектура и дизайн в Музея на модерното изкуство.

И не само под натиска на икономическата криза, но и заради нарасналата отговорност на потребителите към това какво купуват и как то влияе върху околната среда, дизайнерите все по-често ще използват възобновяващи се природни ресурси и все по-често ще се опитват да да създават предмети с дълготрайна стойност и високо качество, но добре проектирани с реални естетически качества, а не показна еко-съвест или спестовност. Зашото някои от тези мебели, направени от рециклирани продукти често гълтат толкова време и материали за създаването им, че влиянието върху околната среда е по-скоро негативно.

Още за дизайна и рецесията можете да видите тук и тук.

-----------

* това е оригиналът на текста ми, публикуван в Капитал Лайт вчера

Какво е дизайн?

2008-11-19T04:24:00.000-08:00

Какво всъщност е дизайнът? Какво правят дизайнерите? За многообразието от дейности, свързани с понятието дизайн - от услугите, свързани с графично представяне през множество дисциплини на дизайна, DesignCouncilUK предлага чудесно образно обяснение чрез това кратко филмче, създадено от Lightweight Media.

Накратко, заключението е, че така както инженерните науки могат да се изразят с отношението болт-гайка - т.е. създадено от човека към създадено от човека, така дизайнът е отношението между създадения от човека продукт и хората.

Yves Behar: Creating objects that tell stories

2008-06-01T08:59:00.001-07:00

Designer Yves Behar digs up his creative roots to discuss some of the iconic objects he's created (the Leaf lamp, the Jawbone headset). Then he turns to the witty, surprising, elegant objects he's working on now -- including the "$100 laptop."

read more | digg story

Дизайнът на 21-ви век

2008-04-25T03:54:00.000-07:00

Това е част от моята статия в сп. "Наш дом" под заглавие "Нова технология за 3D онагледяване и реализация на мебели ":

Искате ли да имате мебели, произведени специално за вас, и то в свободна форма, подобни на тези на Заха Хадид? Или в антрето да ви посреща любимата ви скулптура, а в масичката си за кафе да вградите например копие на съд от панагюрското съкровище? Това не са фантазии, а съвсем реални възможности, осъществими в днешно време в България! С помощта на цифровите технологии дизайнерите вече имат невероятни възможности за персонификация на услугите и продуктите, които предлагат. Това всъщност е може би основната характеристика на новото столетие, що се отнася до дизайна. Разбира се, 3D принтерите и технологиите за разработка на прототипи се появиха в края на XX век, но днес не става въпрос само за прототипи, а за реални продукти, изработени с помощта на компютри, програми за изработване на модели, и технологии за реализацията им с множество продукти. Кои са насоките, тенденциите, които ще влияят върху развитието на дизайна в края на първото десетилетие на XXI век? На дискусията за бъдещето на дизайна Future Design по време на провелия се през февруари в швейцарския курорт Давос Световен икономически форум връзката на дизайна с науката и технологиите беше една от темите, изложени от Paola Antonelli главен уредник за архитектура и дизайн в Музея на модерното изкуство, Ню Йорк. Нейната първа тема беше 3D printing - прецизният процес за бързо производство, разработен от компании като Materialise в Белгия. Тези процеси ще ни позволят да поръчваме продукти, например мебели, които да се моделират от компютър специално за нас. При този вид производство няма да има отпадък и няма да има необходимост от продукти на склад. Новината за дизайнерите и архитектите в България: Вече можем да показваме на клиентите си всякакъв вид 3-мерно онагледяване на пластичните решения, които им предлагаме, а след това и лесната реализация на тези проекти. ..

Тази тенденция на обвързване на цифровите технологии с дизайна и производството върви успоредно с другата ясно очертаваща се тенденция за дизайна на новия век, наречена customisation или personalization изработване според индивидуалните изисквания на клиента, който има повече отвсякога контрол върху вида на продуктите, които купува. На споменатата по-горе дискусия за бъдещето на дизайна, председателствана от Alice Rawsthorn, авторът за дизайн на International Herald Tribune, освен Paola Antonelli участваха още и Hilary Cottam от лондонската агенция Participle; и John Maeda, президент на Rhode Island School of Design (RISD). Според тях основните теми за развитието на дизайна през XXI век ще бъдат: дизайн за останалите 90%; дематериализация; консумация без вина; копнежът за уединение; превеждането на напредъка в науката и технологиите в неща, от които имаме нужда или желаем; решаването на големите социални проблеми на нашето време и моралната отговорност. Според Alice Rawsthorn с настъпването на XXI век новото не е непременно по-добро. “Живеейки в едно пренаситено общество, ние имам предвид най-богатата част от световното население тези 10%, които консумираме повечето от иновациите в дизайна, за разлика от останалите 90%, които не могат да си позволят това, имаме повече, отколкото се нуждаем. Дизайнът е получил ролята на пазарна подпора за част от това разглезено малцинство. ... Изобретяването на нещо красиво и полезно днес не е достатъчно, “добрият дизайн” трябва също така да бъде нещо, което ние да използваме с чиста съвест, без скрупули за това от какво е направен даден продукт, как се продава и как ще се освободим от него.” И все пак според мен очакванията за това как дизайнът ще променя живота ни в бъдеще могат да бъдат оптимистични: в XXI век технологиите вероятно ще осигурят необятни възможности за реализация на едва ли не всяка фантазия на дизайнерите и техните клиенти. Това включва и възможността за максимално приобщаване на произведенията на изкуството в средата, в която живеем. Хубаво е , че и в България тези възможности вече съществуват.

Екодизайн за деца

2008-03-19T06:01:00.000-07:00

Това е моя статия, публикувана в последния - мартенски - брой на сп. ВКЪЩИ. Тук можете да прочетете за някои основни правила за максимално екологично и безопасно за здравето не детето обзавеждане.

Достатъчна ли е тази информация? Беше ли ви полезна? Каква друга помощ при обзавеждане ви е необходима?

Можете да коментирате и предлагате идеи по-долу.

Тенденции в обзавеждането - дневната

2007-06-16T05:11:00.000-07:00

Това е копие на моя публикация в Приложение на сп. "Наш дом", посветено на тенденциите в обзавеждането на дневната