MISSION CINEMA 2022

Аватар: Природата На Водата

2022-12-21T13:59:00.003-08:00

Цели 13 години след първото си пътуване до Пандора Джеймс Камерън най-накрая се завръща в света на На'ви в "Аватар: "Природата на водата". Поредният мащабен проект, който се стреми да разшири и преосмисли света на Аватар, "Аватар: "Природата на водата" носи големи амбиции и огромна тежест на раменете си. Макар и да има неоспорими болки в израстването на това начинание, "Аватар: "Природата на водата" притежава същата магия на първия филм, тъй като някои от най-добрите визуални ефекти, виждани някога на екрана, са съчетани със завладяващи емоции. Оригиналният филм направи революция във възможностите на кинематографичния обектив и макар продължението да не е толкова шокиращо зрителско преживяване, то все още е абсолютно зашеметяващо.

Историята, от друга страна, се бори. Макар че големите емоционални моменти все още работят, а цялостният път, който франчайзът си очертава, е засят с много обещаващи семена, в преобразяването на света на Аватар има неизбежна неловкост. Това беше свят и набор от герои, които не бяха създадени, за да създават продължения или франчайзи. Аватар от 2009 г. живее и умира като самостоятелен проект, което налага използването на така обичания от мен похват в киното за "възкресяване" на герой. От мъртви герои, които намират начини да се върнат към живота, до нови герои, които очевидно са съществували само извън екрана, в "Аватар: Природата на водата" има много неща, които изискват от публиката просто да приеме случващото се и да продължи напред, без да се интересува от логика или яснота. За да се вместят тези нови сюжети, за съжаление някои от утвърдените герои заемат доста голямо задно място. "Аватар: Природата на водата" е много по-загрижен за установяването на новите герои и историите им, които ще носят бъдещето на този франчайз, така че някои като Нейтири (Зоуи Салданя) трагично губят почти цялата си роля и заемат огромно място на заден план извън екшън сцените. Дори самият Джейк Съли е далеч и на заден план, отколкото може да се очаква. Макар че може би е необходимо за франчайза, това е разочароваща реалност, когато се постави в контекста на първия филм. Вместо да се разглежда като продължение, е съвсем ясно, че "Аватар: Природата на водата" всъщност е началото на историята, като събитията от "Аватар" от 2009 г. са използвани по-скоро като предистория.

Това е доста голяма слабост на филма, от която страдат както темпото, така и разказът, заедно с доста трагичното отслабване на ключови моменти от оригиналния филм, като например смъртта на полковник Майлс Куарич означава толкова много, когато човек знае, че той веднага ще се върне..... Уауу! Но Камерън е умен и знае, че за да създаде още 3 филма от франчайза и публиката да ги изгледа и следователно да си плати за това, той трябва да осъществи връзка с нея и филма, да продължи историята след като вече е яхнал вълната..Камерън трябва да накара зрителя да се интересува от тези герои и филмът постига това, като отделя толкова много време в опит да развие връзка между тях и публиката. Основният актьорски състав на децата на Джейк Съли е снабден с достатъчно уникални личности, за да може наистина да блесне и да се почувства достойно като главни герои. На Кири (Сигорни Уивър) е дадена уникална душа, като се има предвид връзката ѝ с д-р Грейс от първия филм, като голяма част от историята ѝ е посветена на любовта към природата и чувството на объркване около нейната самоличност. Нетиам (Джейми Флетърс) и Ло'ак (Бритън Далтън) са силни личности и имат добре изградени отношения, както помежду си като братя, така и с баща си, който очаква много от синовете си. Ло'ак особено изпъква в страничен сюжет, включващ връзката му с отхвърлен тулкун - голямо китоподобно същество, което установява близка връзка с местните на'ви. Това е една от най-очарователните връзки в целия филм и дава на Ло'ак необходимото сърце, като се има предвид колко очевидно е, че той ще играе голяма роля в бъдещето на тази поредица. Семейството се допълва от по-малката Туктирей (Тринити Джо-Ли Блис), която граничи с попадането в стереотипа на досадната по-малка дъщеря, но засега просто успява да оцелее.

"Аватар: Природата на водата" може и да не е революцията, каквато беше оригиналният филм, но проектът все още е доста голям успех и определено вдига шум след себе си. Явно издигнат от техническите си елементи, филмът приема някои грубости в сюжета и темпото, за да очертае пътя за бъдещите си продължения. С някои интригуващи постановки и характерни герои, това може да се равнява на фантастичен нов филмов франчайз. Докато тази реалност предстои да бъде написана, "Аватар: Природата на водата" доказва, че има още какво да се види и направи в света на Пандора, и обещава да бъде достойно кинопреживяване.

Смърт край Нил

2022-04-11T06:22:00.000-07:00

DEATH ON THE NILE

Кенет Брана прави втори опит да екранизира известния белгийски детектив Еркюл Поаро на Агата Кристи след версията на "Убийство в Ориент експрес" от 2017 г. Резултатът е красиво монтирана, но определено старомодна мистерия, спъвана от слабата режисура на Брана.

Този път сме въвлечени в любовен триъгълник граничещ с казус, който обикновено тук по нашите ширини разплита Жоро Игнатов от Съдебен спор. Не леката задача тук обаче се пада на споменатия и известен детектив Поаро, който съвсем случайно става свидетел на любовния триъгълник в Лондонски бар. Мъжът е Саймън Дойл (Арми Хамър(( Може би е задължително във всеки филм на Брана за Поаро да има поне един проблемен актьор? -Джони Деп. )), а жените - богатата наследница Линет Риджуей-Дойл (Гал Гадот) и някогашната ѝ най-добра приятелка Жаклин дьо Белефорт (Ема Маки). Поаро ги е видял заедно в блус клуб в Лондон, където се изявява джаз певицата Саломе Отърбърн (Софи Окондо). Там той става свидетел как Жаклин представя Симон на Линет като нейн годеник. Далеч сме обаче от мисълта, че нещата ще се развият и разплетат при почитния съдия Сотиров, нито пък във влак, а сме качени на кораб на околонилско пътешествие + меден месец.

В първия час на "Нил" не се случва почти нищо интересно или повествователно, с изключение на черно-бялата история за произхода на гъстите мустаци на Поаро, която изглежда като проба за визуалната естетика на Брана и оператора Харис Замбарлукос в Белфаст. Но от момента, в който един от заподозрените изкрещява на Поаро, че обвиненията му "не са нещо, което можеш да докажеш на лодка", "Смърт в Нил" се превръща в случай на морско право и безредие. В един момент Брана се разпилява, сякаш гони Призрачно лице, а за разлика от "Експрес" (чийто актьорски състав имаше далеч по-високо родословие на пропилян талант), "Нил" е натъпкан с второстепенни актьори, които са прочели и разбрали заданието на дневната сапунка. Когато се разкрива спецификата на заговора за убийството, героинята на Анет Бенинг изтръпва не по-малко от три пъти, като всеки път е по-изтънчено истерична от предишния.

Това, което обаче филма предлага, е разкошната кинематография на Харис Замбарлукос, ако нямате нищо против дъха на компютърно генерирани ефекти в услуга на величествени пейзажи и перфектни панорами от пощенски картички. Камерата се издига над речния кораб Карнак, поглежда пирамидите в златния час и се спуска под реката, за да покаже миниатюрна картина на пируващи крокодили. Още по-сполучливи са периодичните средни и близки кадри на актьорите, обляни в маслена светлина на фона на сенки. Тези композиции напомнят за формалната строгост на класическото кино - намеци, които не се задържат дълго, тъй като камерата се отдалечава в друг полет или се завърта дезориентирано, за да премине към следващата сцена.

Накрая, разбира се, Поаро събира оцелялата група заподозрени в една стая, за да разкрие драматично обвиненията си. Окончателното разкриване на загадката на убийството се оказва едновременно прекалено сложно и изненадващо банално, но решението никога не е било най-важното в подобни истории. Привлекателността се крие в онези моменти, когато всички са заподозрени, всеки в стаята е способен на убийствени намерения, а очите на безстрашния детектив преминават през всички тях, пресмятайки и преценявайки. В тези моменти филми като този намират своята вечна привлекателност, въпреки всички други недостатъци, които имат.

The Adam Project

2022-04-07T09:21:00.006-07:00

THE ADAM PROJECT

И така, ще продължи ли Райън Рейнолдс да снима екшъни за Netflix, които завършват с електромагнитен хаос?

Преди няколко години той се снима в "6 Underground", още една шумна свада на режисьора Майкъл Бей. Голямата кулминация се случва на яхта, където Рейнолдс и екип от убийци ликвидират група злодеи с помощта на изобретение за магнитни импулси, което Рейнолдс активира чрез телефона си. Не искам да издавам нищо, но новият му филм в Netflix озаглавен The Adam Project достига същото истерично, метално привличащо заключение, само че с много по-малко кръв и касапница. (Дали Red Notice, онзи екшън, който той направи миналата година със Скалата и Гал Гадот, завършва с магнитна нотка? Все още не мога да се накарам да седна и да го гледам.)

Това е незабавен, мигновено забравящ се филм, който играе твърде безопасно и казва едни и същи стари неща за родителството. Изглежда, че Рейнолдс е достигнал върха на кариерата си - макар че Дедпул 3 тепърва предстои и има поне още две продължения на Red Notice заедно с Дуейн Джонсън и Гал Гадот, а не бих повярвал, че Netflix вижда в The Adam Project "старт на франчайза". Всичко това е резултат от играта на Рейнолдс на сигурно място след успеха на "Дедпул". Той не желае да се предава на режисьорите, поради което в наши дни просто ги избира. При "Дедпул 2" режисьорът Тим Милър, който направи първия филм за Дедпул, на практика беше уволнен, защото визията му не съвпадаше с тази на Рейнолдс. Милър искаше да поеме творчески рискове, но Рейнолдс беше искаше да остане в своята лента такъв какъвто си е – нещастник!

Оттогава Рейнолдс пренася образа си и в други вселени, включително в спин-офа на "Бързи и яростни", "Хобс и Шоу", филма за покемони "Пикачу" (който също трябваше да бъде начало на франчайз, но очевидно се провали) и екшън трилъра на Майкъл Бей "6 Underground" (още едно неуспешно начало на франчайз, за което Netflix признава, че не се е получило).

И съвсем наскоро - екшън комедията за видеоигри Free Guy (която получи зелена светлина за продължение). Леви се е превърнал в режисьор на Рейнолдс - но и двете им сътрудничества в крайна сметка са филми с празни калории. Ако трябва да бъдем напълно честни, трикът на Рейнолдс вече е остарял. Това трябва да приключи.

Ако трябва да съм честен, малкото подобие на Рейнолдс, изигран от Уокър Скобел се справя добре с ролята на мини Рейнолдс, но за съжаление не мога да кажа същото за големия. Явно годините са си казали думата въпреки постоянните опити на Рейнолдс, The Adam Project е смешен много рядко. Към момента на писане на статията са минали само няколко седмици, откакто гледах новия филма на Netflix, и не мога да си спомня нито една шега. Това говори много. Всъщност не съм сигурен, че щях да си спомня каквото и да било за The Adam Project ако не си бях водил записки за това ревю. Накратко, новият филм на Рейнолдс е много забравим. Той има генеричен сюжет, който търгува с холивудски тропи и клишета, които сме виждали стотици пъти преди. Нищо не е уникално тук.

The Adam Project продължава по-малко от 100 минути без надписите - а това е недостатъчно време, за да се вмъкнат половин дузина екшън сцени заедно с развитието на героите и разказа. Имаме момче (Скобел), което скърби за загубата на родител, и мъж (Рейнолдс), който се опитва да оправи бъдещето си и да намери жена си. Но всичко това е твърде прибързано, за да може емоционалните моменти да проработят.

Говорейки за майката, Гарнър не получава достатъчно екранно време във филма. Трудно е да си самотна майка, още повече когато наскоро си загубила съпруга си и детето ти си го изкарва на теб - но във филма определено няма време за това, така, че не очаквайте да се наблегне на този емоционален момент. Той е посветен предимно на гледната точка на Адам и баща му, като майката получава само една хубава сцена. Всъщност всички женски персонажи получават малко внимание в The Adam Project. Салданя влиза във филма след около половин час и изчезва в рамките на следващите 20 минути. А злодеят на филма е безинтересен и почти безполезен - Катрин Кийнър също е жертва на някои много лоши технологии за дигитално обезстаряване.

The Adam Project е чиста, квантова глупост. Но Рейнолдс и компания наистина искат това да е квантова "забележителност", която дърпа и бърка здраво в сърцето. Не се получава! Искам да кажа, че в края на надписите звучи пресилената песен на Pete Townshend "Let My Love Open the Door", за Бога! Човече, ако някога е имало песен, за която бихте искали да се върнете назад във времето и да спрете производството ѝ - за да не се появява в толкова много проклети филми! - то това е тази.

The Batman

2022-03-11T12:36:00.001-08:00

THE BATMAN

Батман е най-капиталистическият персонаж от супергероите. Супермен е имигрант, отгледан от фермери, който се премества в големия град, за да стане журналист. Човекът-паяк е от градската работническа класа, първият в семейството си, който учи в колеж и който се бори да си плати наема. Брус Уейн е потомък на милиардерско семейство, на когото не му се е налагало да работи нито ден през живота си. Живее в град, измъчван от мизерия и бедност, но когато е лично засегнат от уличната престъпност, не заделя част от огромното си състояние, за да подобри живота на най-нещастните, а вместо това решава да похарчи жълти стотинки за оръжия, да се облече като прилеп, да се промъква нощем и да бие хората.

Готъм е измъчван от сериен убиец, който се насочва към богатите и влиятелни хора, като се започне от кмета. Когато лейтенант Гордън (Джефри Райт) вика Батман да помогне в разследването, Рийвс извлича Шерлок Холмс от ДНК-то на героя и оставя Прилепа да направи някои истински разкрития. Изглежда, че мистериозният злодей - Гатанката (Пол Дано) оставя поздравителни картички, адресирани "To The Batman", на всяко местопрестъпление. Разследването на Брус го отвежда до Селена Кайл (Зоуи Кравиц), сервитьорка, която смело се опитва да работи на фона на мизерна електронна музика в обширен нощен клуб, управляван от Пингвина (неузнаваемия под тон латекс Колин Фарел). "Имаш много котки", казва човекът, облечен като прилеп, когато нахлува в апартамента ѝ. Прилепът и котаракът се съюзяват с Гордън, за да се справят както с мрежата от корумпирани градски служители (сред които е и любимият мъртъв баща на Брус), така и с Гатанката.

Толкова много злодеи означават толкова много сюжетни линии, които трябва да се развият и след това да се приключат, а те в никакъв случай не са ефикасно обработени. А обърканата структура не е подкрепена от редовно подредените във времето екшън сцени, които са изненадващо оскъдни в сравнение с огромното количество диалози. Всъщност жестоките убийства в стил "Седем" са това, което структурира по-голямата част от филма. Единствената запомняща се екшън сцена е нощното преследване на Пингвина от Батман по задръстена от трафик магистрала, приятно прекъсвано от възмутените крясъци на Пингвина, че е преследван от шофьор, който е още по-маниакален от него. Може би си мислите, че това е много, за да се побере в един филм, но този е дълъг 176 минути, така че има достатъчно време за твърде много лоши момчета, множество фалшиви финали и любовни близки планове на батмобили. Има много безвъзмездни кадри: Батман бие бандити, Батман в автомобилно преследване, и защо изобщо Пингвинът е в този филм? Филмът щеше да е значително по-малко раздут и значително по-добър, ако беше съкратен с една трета. Но в наши дни един филм за супергерой не се смята за важен, освен ако не смаже пикочния ви мехур с клещи.

Признавам, че винаги ме е интригувал начинът, по който Батман се бори с престъпността без суперсили, но ако "Тъмният рицар" на Нолан следваше филмовата рамка на "Жега", то "Батман" на Рийвс е по-близо до " Se7en " на Дейвид Финчър. Или какво имам предвид, в него има подобен поглед върху обществото, в центъра му е сериен убиец, който иска да "проповядва". Имаме и зле подбрано детективско дуо в лицето на Батман и лейтенант Гордън, които трябва да преодолеят взаимните си проблеми с доверието, за да заловят убиеца, преди той да стигне до следващата си жертва. "Батман" е Se7en за хора, които са били или твърде млади, или твърде пискливи, за да гледат Se7en.

Колкото и да се прехвалва филма на Рийвс като детективски трилър, не е нужно да сте супер детектив, за да разберете, че това по същество е “Batman’s Greatest Hits”, облечен в (малко) по-младежка естетика на Финчър. Голяма част от коментарите около филма при излизането му на екран бяха, че е несправедливо да сравняваме Рийвс с Кристофър Нолан или Тим Бъртън. Напротив, това е напълно справедливо, особено когато толкова голяма част от сценария е заимствана от някои от най-успешните и широко обсъждани филми за супергерои на всички времена.

Texas Chainsaw Massacre 2022

2022-02-23T11:25:00.004-08:00

TEXAS CHAINSAW MASSACRE

След успеха на "Хелоуин" от 2018 г., който върна на големия екран началото на сагата за Майкъл Майерс, мнозина го смятат за най-доброто продължение на франчайза, "Texas Chainsaw Massacre" на Дейвид Блу Гарсия изглежда ще следва същата формула на успеха. След като група млади хора пътуват до призрачния град Харлоу, Тексас, за да се надяват да възстановят града със свежа хилядолетна визия, групата се оказва под прицела на Leatherface (Марк Бърнам), който иска да си отмъсти. Присъствието на Leatherface обаче е достатъчно, за да привлече вниманието на Сали Хардести (Олвен Фуре), която иска да си отмъсти на Leatherface за убийството на приятелите си. Макар мъжът с коженото лице, да убива група инфлуенсъри в Instagram Live, е забавно, то безспорно не е на място за филм, който се опитва да изгради бавно и голямото завръщане на може би най-емблематичното финално момиче в историята на ужасите: Сали Хардести.

И сега ще ви кажа защо "Texas Chainsaw Massacre" е толова лош филм! В тонално отношение филмът на Дейвид Блу Гарсия е толкова далече от ужасяващата класика на Хупър, че ако сте гледали филма му там насилието с моторната резачка е далеч по-малко графично изразена, но там атмосферата е задушаваща – филма създава това усещане за поквара, разложение и раздвоение, което е невъзможно да се изчисти. Тук физическото насилие е значително увеличено (глави се чупят, триони се размятат, вътрешности се разливат), но психологическото насилие не съществува.

Спрете да ги преработвате. Спрете да им давате безкрайни, закъснели продължения и предистории. Престанете да измисляте слаби истории за произхода на злодеите. Спрете да поставяте "ново начало" или "следващото поколение" след заглавието - всяка епоха на тийнейджърите може и да заслужава да получи своите срещи с екранни убийци, толкова ли е трудно просто да използвате свежа кръв като свеж слой боя върху старинно заглавие? Спрете да връщате стари звезди за лесни шеги и камеи; за всяко гениално връщане към дългогодишни финалистки, като Хелоуин 2018 на Дейвид Гордън Грийн и Scream 2022 /за който писах по – рано/, има десетки и десетки примери, в които изкарването на разпознаваеми лица от миналото е празен жест на фен услуга.

Престанете да си мислите, че като се позовавате на други класически филми на ужасите в допълнение към наследството, което вече сте ограбили, това ви прави умни Спрете да използвате фендъма, носталгията и разпознаваемостта на марката за вашите мързеливи, жалки опити да се прочуете на гърба на вашите предци от жанра. Спрете да източвате канона до последната капка сладък сироп.

Scream (2022)

2022-02-20T14:56:00.004-08:00

SCREAM

Идеята за излизането на още един филм от поредицата Scream след Scream 2011 е чиста проява на кощунство, но след като Amazon посегнаха върху LOTR вече нищо не може да ме изненада, така че какво е един „Крясък“ в повече би бил излишен не мога да разбера? От излизането на оригиналния филм през 1996 г. франчайзът "Scream" е смятан за една от най-силните и последователни хорър поредици, главно благодарение на влиянието и майсторството на режисьора Уес Крейвън. Уви през 2015г. Крейвън го застига зла участ той умира, но надеждите за нов „Scream”, НЕ! Новият филм събира призраците от миналото с лицата на днешния ден, за да тласне франчайза в нова посока, която едновременно да осигури нещо ново за поредицата и да зарадва феновете на франчайза до момента.

На свобода е нов убиец, който отново носи маската и костюма на Ghostface. Сам (Мелиса Бурера) и Тара Карпентър (Джена Ортега) са сестри, които се оказват в центъра на всичко това. Те трябва да разберат защо новият убиец Ghostface се е насочил към тях, преди да е станало твърде късно. Ако се надяват да се измъкнат живи, ще трябва да следват основните правила на филмите на ужасите. До тук звучи супер пикантно, докато не разбираме, че изведнъж филма започва да обръша внимание на старите герои, които са отцелели от франчайза по – рано.

В крайна сметка "Крясък" е филм с две страни. Притиснат между желанието да представи нови герои , като същевременно иска да достигне върховете на миналото, филмът се намира в пагубна криза на идентичността, от която така и не може да се възстанови. Филмът очевидно иска да даде на Сам Карпентър светлината на прожекторите, но трябва произволно да я избута от пътя, за да позволи на Сидни и старата банда да получат своите места. Това обаче е изтласкано на заден план, за да се даде възможност на новите герои да получат своите моменти. Та един от основните проблеми е постоянното „надиграване“ на старото срещу новото поколение.

Всеки запознат с предишните филми му е ясно какъв е начина на гледане на филм от този франчайз. Група от хора и човекът с маската е един от тях, като зрителят трябва внимателно да следи, кой от героите къде е в дадения момент, за да достигне до извода кой е убиеца. Е тук нещата ни са издадени още в първите 15 минути на филма и с ръка на сърцето си казвам, че основната магия на този филм беше пропиляна още в самото начало. Или с други думи, убиеца го познах още с първата му поява на екрана. Стига се дотам, че когато отделните лица биват отстранявани едно по едно, зрителите лесно могат да забравят дори кой е бил в основната група и следователно да забравят останалите варианти за убиец. Не помага и фактът, че до края отговорът е толкова очевиден, че да се твърди и претендира дори за някакъв обрат, Досега на големия екран не е имало мистерия на Ghostface, която да се усеща толкова сухо и очеизвадно.

Единственото истинско изкупление на филма са убийствата. Макар и в крайна сметка да нямат никакво значение, що се отнася до емоционалната тежест, убийствата в "Scream" са брутални и са едни от най-добрите във франчайза до момента. До голяма степен благодарение на развитието на режисьорските способности и специалните ефекти, филмът е в състояние да бъде по-извратен физически от всякога.

Няма да има заключение защото съм ядосан, че пропилях неделната си вечер в гледане и писане на ревю за филм, който спокойно можеше да пропусна!

Шан-Чи и легендата за десетте пръстена

2022-02-15T09:37:00.005-08:00

SHANG-CHI AND THE LEGEND OF THE TEN RINGS

Да бъдеш пръв в нещо е свързано с голям натиск и отговорност. "Черната пантера" е първият филм от MCU, който прославя чернокожата и африканската култура. Капитан Марвел стана първият филм с участието на жени във франчайза. Сега "Шанг-Чи и легендата за десетте пръстена" е първият азиатски филм за супергерои в MCU. Шанг-Чи включва не само първия азиатски главен герой, но и преобладаващо азиатски актьорски състав. За щастие азиатците могат колективно да въздъхнат с облекчение - защото филмът е добър. Всъщност е наистина добър.

Накратко за историята без да издаваме кой знае какви спойлери, действието се развива в Сан Франциско, където Шанг-Чи (Симу Лиу) води нормален живот. Той си изкарва прехраната с паркиране на коли, но работата му доставя удоволствие. Околните вярват, че е способен да постигне много повече в живота, но той предпочита да живее спокойно. Шанг-Чи обаче крие факта, че всъщност е майстор на бойните изкуства на експертно ниво. В ранна възраст е обучен за убиец от баща си Уену, който ръководи организацията "Десетте пръстена", която сега го преследват.

25-ият филм от MCU съчетава източни и западни техники за разказване на истории и визуални похвати. Макар да се вписва в другите филми на Marvel, той е и уникален сам по себе си. В него има познатите похвати, свързани с филм на Марвел, но представянето им е по-близко до жанра на бойните изкуства. Интересното е, че характерните за Марвел моменти всъщност са по-малко интригуващите аспекти на филма.

Една от основните теми на Шанг-Чи е времето, особено как миналото влияе на настоящето и бъдещето. Историята разсъждава върху това, че никой не може наистина да избяга от миналото си. Всеки от главните герои има неразрешени напрежения в миналото си, от които иска да избяга. Те могат да изберат дали да продължат да бягат, или да се изправят и да се изправят срещу страховете и мъката си. С въвеждането на мултивселената в MCU времето и пространството се превърнаха в значими теми.

Това е забавен, вълнуващ филм, който има потенциала да предизвика вълни в развлекателната индустрия. Shang-Chi и легендата за десетте пръстена е наистина забавен филм, пълен със страхотни бойни изкуства за първата половина и след това някои първокласни CG спектакли за втората половина, като същевременно сме освободени от "проклятието" на MCU, а именно безинтересен злодей, от който тези филми за произход често страдат. Въпреки че не е съвършен, няма да имам никакъв проблем да го гледам отново в някой бъдещ маратон или повторно гледане на MCU.

Army of Thieves

2022-02-10T05:47:00.007-08:00

ARMY OF THIEVES

Освен че изпълнява главната роля, режисьор на "Армията на крадците" е Матиас Швайгьофер, който в началото на миналата година открадна доста сцени от колегите си във филма на Зак Снайдер. Тази предистория до голяма степен измества зомби събитието на заден план. Това е типичен филм за обир, в който участва парцалив екип, който поема на пръв поглед невъзможни предизвикателства, а по петите им е лично ангажирано ченге. Швайгьофер знае това и се фокусира върху изграждането на ролята си на Себастиан. Той е безспорно симпатичен пред камерата и внася в изпълнението си трескава енергия. Себастиан със страст представя сложната легенда за създаването на сейфовете, благодарение на Ханс Вагнер. Това прави някои от обяснителните диалози на филма по-лесно поносими, но това се превръща в проблем с няколко други актьори. За щастие химията на Швайгьофер със също толкова симпатичната Натали Емануел работи наистина добре. Тъй като двамата прекарват разумно количество време на екрана заедно. Макар че останалите актьори са прилични, никой от тях не е особено запомнящ се поради невдъхновения сценарий.

Сюжетът проследява плана им да извършат тройка банкови обири, кръстени на Вагнеровия цикъл. Междувременно епидемията от зомбита във Вегас е накарала редица милиардери да преместят активите си в чужбина - възможност, от която Гвендолин се надява да се възползва напълно.

Швайгхофер, който пише сценария заедно със Снайдър, се интересува много от това как, но не толкова от това защо. В името на разказа филмът запазва някои важни подробности твърде неясни, като например защо Себастиан изобщо иска да обира банки. Той е отчаян, непредсказуем и невероятно решителен, готов да изостави целия си живот при падането на шапката, но така и не научаваме защо прави това, което прави.

“Army of Thieves” не е велик филм или дори велик боклук. Това е напълно добър филм за обир, с който можете да убиете скучния следобед, ако Netflix е предпочитаната от вас форма за прогонване на скуката.

Отряд самоубийци - 2021

2022-02-09T11:51:00.007-08:00

THE SUICIDE SQUAD

Вижте, всички имахме съмнения относно "Отряд самоубийци". Филмът "Отряд самоубийци" на Дейвид Айер от 2016 г., който беше широко критикуван, не беше страхотен и доказа колко трудно е да се изкара на екран екип от злодеи, да се направи така, че те да изглеждат подходящо зли, и все пак да се накара публиката да се вкопчи в тях. Така че, когато Джеймс Гън, известен сценарист и режисьор, познат на повечето като вдъхновител на филмите на Marvel "Пазители на галактиката" и "Пазители на галактиката Vol. 2", беше обявен за режисьор на новия филм "Отряд самоубийци", феновете на DC, Marvel и просто на филмите като цяло бяха объркани. Дали това е рестарт, римейк или може би продължение?

Крайният резултат е по малко от всичко. Това е продължение в смисъл, че събитията от "Отряд самоубийци" не се споменават, а по-скоро се подразбират и индиректно се препраща към тях, но в много отношения това се усеща като ново начало, нов начин за пренасяне на подобна концепция на екрана. Фокусиран до голяма степен върху нови герои, "Отряд самоубийци" на Гън е история за супергерои или може би суперзлодеи, каквато няма друга. Всеки, който си купува билет, трябва да е наясно, че "Отряд самоубийци" не е за хора със слаби сърца или стомах.

Това, което може би не очаквате, особено ако не сте гледали трейлърите, е колко жесток и направо кървав е "Отряд самоубийци". Гън е започнал с филми на ужасите и никога не се е страхувал да демонстрира способността си да създава страхотии и зрелища, но тук тя е в пълна сила. Никой от героите не е в безопасност в ръцете на Гън и очаквайте любимите ви герои да срещнат кървавия си край рано или късно.

"Отряд самоубийци" на Джеймс Гън. Гън не само представя много по-задоволителен сюжет, но и хуморът е много по-добър, като в крайна сметка придава на материала точния тон, който той заслужава. Като цяло "Отряд самоубийци" е победа както за DCEU като цяло, така и за Гън като режисьор. Това е забавен, вълнуващ и брилянтно поставен екшън епос, който се усеща опасен и непредсказуем в епоха, в която студийните филми почти са загубили своето предимство и елемента на изненадата. Отряд "Самоубийци" се усеща като рядко срещано удоволствие, нещо, което трябва да се цени, и нещо, което заслужава да бъде гледано на голям екран.

Круела

2022-02-09T11:31:00.001-08:00

"Круела" на Дисни е възхитително заплетена и комична история за произхода на героите, която се оказва перфектната витрина за звездите Ема Стоун и Ема Томпсън. Може би малко по-мрачен, отколкото сме свикнали докато гледаме филм на Дисни (има някои наистина мъчителни моменти), този поглед към това как Круела - госпожа Де Вил, е станала злокобното чудо, което познаваме.

Филмът, чието действие до голяма степен се развива на фона на бляскавата и пънк рок революция през 70-те години на миналия век, проследява бунтарската млада Естела (Типър Сейфър-Клевланд), която се опитва да изживее мечтата си и да пробие в прословутия изолиран свят на висшата мода. С малко семейство и имущество, нейната пакостлива и творческа натура я привлича към двама млади измамници и заедно създават весела банда крадци, които си изкарват прехраната по претъпканите улици на суингиращия Лондон. Годините минават и Естела (сега Ема Стоун) получава своя голям шанс - работа в Liberty, най-луксозния и високотехнологичен универсален магазин в града. Въпреки че започва работа там като чистачка, нейният усет към модата, примесен с хаос и драма, привлича вниманието на най-голямото име в бранша - баронеса фон Хелман (Ема Томпсън), емблематичен дизайнер на върха на своята класа. Баронесата е едновременно приказно модерна и безмилостна до мозъка на костите си. Непокорна във всеки аспект от живота си, тя се отнася към служителите си като към наемни работници и злобно си присвоява всички техни идеи и труд. Макар че за кратко време е нещо като наставник на Естела, отношенията им се променят и Естела прегръща злата си страна, Круела, за да издигне и отстрани истинския злодей на творбата - баронесата.

Стоун върши възхитителна работа, за да балансира двете много различни страни на Естела и Круела, като се забавлява и изпъква, когато е необходимо, но винаги гарантира, че героинята остава достатъчно основателна, за да ни е грижа за нея. Въпреки това филмът принадлежи на Томпсън - актриса, която може да накара сложна поръчка за обяд да звучи като шекспиров монолог.

Круела може и да изглежда като съвсем нова глава в далматинската история, но филмът ни дава множество "велиденски яйца" и почит към миналото. От кратката поява на един нещастен, желаещ да бъде музикант на име Роджър, през известния автомобил Panther De Ville, до кимването към известната сцена от 1961 г., в която Понго разсъждава за приликата между кученцата и техните стопани - има много неща, които дългогодишните фенове могат да разгледат.

Изводът: Макар че Круела не е новаторско кино, тя е много хаотично забавление. Гилеспи и екипът му са предоставили на зрителите подобаващо злокобна и добре изиграна предистория за един от най-великите злодеи на Дисни.

Лигата на справедливостта: Режисьорската версия на Зак Снайдър

2022-02-09T11:12:00.007-08:00

Нека си признаем. Аз съм ъндърграунд маниак на тема супергерои. Гледал съм всички филми за Батман, Супермен, Жената чудо, а да, и всички филми на Disney/Marvel. Но когато чух, че Зак Снайдър е пуснал режисьорска версия на "Лигата на справедливостта", първоначалната ми реакция беше... страхотно!!! Докато не разбрах, че е с продължителност четири часа. Какво??! Това ме накара да се замисля дали наистина съм толкова заклет фен на супергероите? Отговорът е ДА!!

Подхранван от възвърнатата си вяра в човечеството и вдъхновен от безкористната постъпка на Супермен, Брус Уейн, известен още като Батман (Бен Афлек), привлича Диана Принс, известна още като Жената чудо (Гал Гадот), за да се изправи срещу още по-голяма заплаха. Заедно те набират екип, за да се изправят срещу новопробудения враг Степенулф (Сиаран Хиндс). Въпреки сформирането на тази невероятна лига от герои, включваща Батман, Жената чудо, Аквамен (Джейсън Момоа), Киборг (Рей Фишър) и Флаш (Езра Милър) - може би е твърде късно да се спаси планетата от нападение с катастрофални размери.

Специалните ефекти са изключително впечатляващи, особено моментът, в който Бари Алън спасява красивата Киърси Клемънс от потенциално фатално пътнотранспортно произшествие, заснет в напълно забавен кадър, където всеки дъх, емоция и мигване на очите са заснети отблизо. Обожавам това! Наистина ми хареса проникващият хумор, който разчупва интензивните моменти, изпълнени с екшън, като например когато Флаш се замисля дали Жената чудо би си харесала по-млад мъж, само за да получи отговора на Виктор: "...Тя е на 5000 години - всеки мъж е по-млад." Освен това има многобройни епизоди от живота на всеки супергерой от Хари Леникс, Ръсел Кроу, Амбър Хърд, Робин Райт, Джей Кей Симънс, Кони Нилсен, Даян Лейн, Джеръми Айрънс, Ейми Адамс, Джаред Лето и дори моето момче Джеси Айзенбърг като Лекс Лутър.

"Лигата на справедливостта" на Зак Снайдър е забавен, вълнуващ и мечта за списъка със супергерои за всеки. Не забравяйте да си определите почивките за тоалетна, да си приготвите закуски и да планирате цял ден за прожекция и декомпресия за пълен ефект.

Последният дуел

2022-02-08T14:33:00.004-08:00

Историческият епос "Последният дуел" e базиран на истинско събитие от 14-ти век и режисиран от Ридли Скот. Kомпетентно направен, изпълнен с екшън филм, пълен с пищни пиршества и кървави битки с мечове и нещо повече, той се вписва в духа на времето - на 21-ви век, а не на 14-ти - с решителност и усърдие.

"Последният дуел" е филм за една дългогодишна традиция: да не се вярва на жените, когато казват, че са били изнасилени или сексуално нападнати.

Създателите на филма структурират историята, като се връщат към нея три пъти: първо от гледната точка на Каруж, след това на Льо Грис и накрая на Маргарита. Афлек и Деймън са написали гледните точки на мъжете, опирайки се на исторически свидетелства, а Холофсенер е написала тази на Маргарита. (По очевидни причини има по-малко исторически разкази от първо лице на жени от онази епоха). Голяма част от разказите са леки, шеговити, дори глупави. Всеки от тях се върти в кръг върху един и същ период от време, обозначен на екрана като "Истината според" един от героите. Когато започва сегментът на Маргарита, името ѝ изчезва от субтитрите, оставяйки само за миг думите "Истината".

Без да изпадам в конкретика с цел да запазя интереса Ви до края на филма, бих изнесъл нещо като заключение, нещо, което филма иска да ни каже без да ни го казва директно. Смисълът на " Последният дуел " е, че разказите на очевидците, субективността и основната човешка природа не позволяват на никого от нас да узнае пълната истина за това, което се е случило с някой друг, и че хората трудно могат да бъдат честни по отношение на това, което наистина са. Истинската история в някои отношения не е само горчивият триумф на една жена, която е била ощетена, но и това, че наказанието и дори убийството на изнасилвача не заличава действията му или техните последици. (Маргарита ражда дете, което вероятно е от Льо Грис.) 7/10

Домът на Gucci

2022-02-08T14:30:00.001-08:00

Филмът обхваща годините на бляскавия романс и брака на двойката младши Гучи, до нейния окончателен крах.

Ридли Скот, режисьор ветеран с огромно чувство за контрол и взискателност към детайлите на продукциите си ("Блейд Рънър", "Гладиатор", дори най-новата му версия "Последният дуел") пресъздава достоверно историята, като измисля някои детайли, но тук изглежда изненадващо е неспособен да увлече актьорите си, които пък са от бляскави по - бляскави имена! От време на време тонът на филма се отклонява от езика на шегата, а след това се връща към престижната драма, като темпото на филма варира нагоре, надолу. Лейди Гага е в ролята на истинската "Лейди Гучи", известна още като Патриция Реджани, млада италианка, която се омъжва в империята за луксозни стоки за Маурицио Гучи (Адам Драйвър) През следващите десетилетия тя оказва силно влияние върху цялата фамилия. Увлечена във власт между членовете на семейството относно бъдещето на бизнеса, в крайна сметка тези борби ще доведат до убийство в реалния живот.

Като изключим лошото темпо са филма, история би била интересна за всеки, който иска да разбере за разпадането на италианската модна империя. Не бих казал, че е перфектно представен, но това е само защото сме имали високи очаквания заради името на Ридли Скот като реьисьор, всъщност е първокласно пенливо и забавно развлечение. 8/10

Don't Look Up

2022-02-08T13:45:00.008-08:00

Отричането на проблема не го прави несъществуващ. Филм за абсурдността на сегашното време, в което живеем. Филм, който засяга доста аспекти от реалния живот, представящ ни ги по – малко хипербулизиран начин, очеизвадни препрадки към реални личности, събития и проблеми.

И за да стане малко по – ясно за хората, които все още не са го гледали... Същността на историята е, че огромна комета се движи към Земята и когато се сблъска с нея след шест месеца, тя ще бъде "планета убиец", което означава, че ударът ѝ ще унищожи почти целия живот на планетата. Тук ми е малко „трудно“ да се сетя за препрадка, но съм сигурен, че ще ми помогнете в коментарите. От тук нататък филма ни показва яростните политически и културни битки, оформени от маси хора, готови да си затворят очите пред доказуеми факти в полза на собственото си благо. Кометата е открита за първи път от Кейт Дибиаски (Дженифър Лорънс), под ръководството д-р Рандал Минди (Леонардо ди Каприо) в Мичиганския държавен университет. Първоначално те са въодушевени, че са открили ново небесно тяло, но когато правят изчисленията и стигат до единственото възможно заключение, ги обзема ужас. Те занасят откритията си на президента Орлин (Мерил Стрийп), но бързо научават, че тя и екипът ѝ, начело с нейния син и началник на кабинета Джейсън (Джона Хил), са твърде заети със собствените си политически главоболия( реакция тип: Тръп чува за първи път, че света е обзет от смъртоносен вирус.... WTF), за да се интересуват от тях. Необезпокоявани, Рандал и Кейт се отправят към ефира, където попадат в бъбриво сутрешно шоу, водено от вечно усмихнатите Джак Бремър (Тайлър Пери) и Бри Еванти (Кейт Бланшет), които не могат да си направят труда да нарушат жизнерадостния тон на шоуто си, дори когато Кейт буквално губи нервите си в ефир, предупреждавайки всички за предстоящата си смърт (което, разбира се, веднага е погълнато от МЕМЕ културата). В този момент "Don't look up " изглежда като алегория на COVID кризата, представящ по-краен вариант на сценария, в който сме изправени пред тежка ситуация, но не можем да се отърсим от така сладкия ни начин на живот до момента, за да направим нещо по въпроса.

Хората се интересуват повече от измислената поп звезда Ариана Гранде и нейните широко рекламирани романтични неволи, отколкото от предстоящата гибел на човечеството! Маккей (създателя на филма) ясно ни показва всички виновници, за неглежираното отношение към задаващия се проблем в очите на медиите, големите технологии, социалните мрежи, политическата класа, бездарната попкултура, чакаща само сензация, за да направи поредното МЕМЕ за 5 минути слава! "Don't forget to like and subscribe!“

Вечните

2022-02-08T12:51:00.008-08:00

Комиксовите филми се издигнаха от нишов жанр, привличащ вниманието само на почитателите на оригиналните комикси, до най-касовия и най-популярния тип филми на планетата, до голяма степен именно заради плана за киновселената на Marvel. Признавам си лично аз "влязох" сравнително късно в тази вселена, но както споменах жанра си беше точно нишов!

Филмите на Marvel, особено в последните няколко години, макар и да опитват леко жанрово разнообразяване, все пак имат един и същи шаблон, по който горе-долу трябва да се движат. Добрите трябва да побеждават, а лошите да губят, трябва да опознаем герои с техните индивидуални способности, да ги разберем и като обикновени хора и като свръхчовеци, за да можем накрая да ликуваме, когато победят.

„Вечните“, най-новото попълнение във вселената, също трябва да следва тези правила, макар и до някаква степен да е най-различният Marvel филм, който сме получавали досега. Във „Вечните“ е наблъскан изключително много сюжет, който трябва да се обяснява и прекалено много герои, които трябва да опознаем и това е един от главните проблеми във този филм. Колкото и дълъг да са го направили в крайна сметка се оказва, че НЯМА ВРЕМЕ за всички. А това е само завръзката, целия филм е пълен със сюжет, който постоянно трябва да върви напред, мистерията трябва да се разкрие, героите трябва да се разделят, съберат и намерят решение на проблемите си. Но чакай, трябва и да се върнем назад във времето, за да разберем какво е станало в миналото. Чакай сега пак, трябва да отскочим до космоса, за да обясним пък самото съществуване на вечните и девиантите. Заради тези изисквания на сюжета, се стига до най-големия проблем на филма – ритъмът му е напълно скапан.

И все пак, накрая след като напуснеш тъмната зала си даваш сметка, че Вечните не е лош филм, през цялото време държи интереса ти, но всичко се случва толкова бързо, а всеки от героите си има толкова добър потенциал за разкриване, че те е яд, за това, че са го убили прекалено рано!

Феноменът Хари Потър

2013-12-08T10:17:00.004-08:00

Знам, че днес никой не се сеща за очилатия магьосник, но понеже в моя живот, като студент, ми възложиха задача да пиша за него, ме накараха да си спомня за един от най - любимите си герои, пускам текста и тук.

Тя е безработна разведена учителка по английски и френски език, когато започва да пише първата част от поредицата - “Хари Потър и философският камък“. По онова време няма дори кредитна карта. Започва да пише на маса по кафенетата в Единбург, докато дъщеря и Джесика спи. През декември 1990 майка ѝ умира от множествена склероза едва на 45 годишна възраст. Роулинг казва по този повод: „Пишех „Хари Потър“ в момента, в който майка ми почина. Никога не успях да ѝ разкажа за „Хари Потър“. Татко ме извика в 7 часа на следващата сутрин и просто разбрах какво се беше случило още преди да проговори... Почти не минава ден, в който да не мисля за нея. Имах толкова много да ѝ разказвам.“ След тежката загуба, Роулинг среща много трудности, защото отглежда дъщеря си сама и разчита единствено на социални помощи. Въпреки това успява да завърши първата си книга за Хари Потър и след около година нейният агент я информира, че издателство Блумсбъри ще я публикува (1996 г.). Това е началото на световния успех на поредицата. Любопитен факт е, че двама от най-близките приятели от детството на Роулинг били брат и сестра, чието бащино име било Потър. 9 английски издателства отхвърлят ръкописа, а “Блумсбъри“ “ плаща 4000 долара хонорар за него. Останалото е историята за Пепеляшка в съвременната литература - днес Роулинг е призната за най-успешната писателка в света и носи благородническа титла.

Без значение дали сте чели книгите за Хари Потър или не, или сте гледали филма, със сигурност вече сте чули за Джоан. И ако сте от тези, които никога не сте се доближавали до книжния носител сигурно ще се питате, за какво е целия този шум? Та това е само една детска книга, нали така? Какво е това, което поредицата за Хари Потър направи, че се оказа в живота на толкова много хора? Това е, невероятната способност на Роулинг да създава истории, които грабва вниманието и ума и прерастна в най-великото литературно събитие на всички времена. Роулинг превърна четенето в приятно занимание за деца и родители. Тя ни накара да говорим, да спорим, да дебатираме – за линията на сюжета, за героите, какво ще се случи след това, за религиозните нюанси на книгата.

Неуспорим е факта, че историята за очилатия магьосник придоби световна слава още с излизането на първата книга. От ясно пре ясно е, че Роулинг накара цяло едно поколение да израстне със малкия магьосник. И точно тук според мен се крие един от козовете на автора, на който се дължи придобитата популярност на книгата.

Всичко започна през далечната 1997 година, когато излезе на пазара първата книга озаглавена "Философския камък" Историята в книжката е за едно малко момче, Хари Потър, което живее в семейството на диви и примитивни хора, които го мразят. Собствените му родители са мъртви и то расте на практика само, без грижа, без обич. Но един ден сови започват да пристигат с писма, адресирани до него, а не след дълго те биват последвани от рошав гигант, който носи новина, която ще стопли сърцето на Хари – той е поканен в “Хогуортс”, училището за вълшебства и магии, чудно място, където ще може да избяга от тираничните си настойници, да намери нови приятели, да открие своя истински дом. Това е кратката въвеждаща история, която признавам си лично аз като дете на 12 години бях запленен от прочетеното още в самото начало. Кое дете на тази възраст не смята за интересно история, в която присъстват училище за магьосници, вълшебни сови и едно дете изоставено в недобронамерени стопани на възраст, същата, като тази на читателя? Магията се е случила още в самото начало. Още от самото начало става ясно, че това е книга предназначена, за най - малките, които тепърва започват да опознават света на книгите и удоволствието от четенето на приказки. Роулинг е подбрала аудиторията си много умело, като се има в предвид, че тя е планувала предварително още няколко продължения през годините. След като вече хиляди деца са се прихласнали към историята в книгата следва другия момент, в който малките читатели разбират, че не всичко е толкова хубаво в този нов свят, колкото се предполагаше в началото. Света на магията крие и ужасна опасност. Защото родителите на Хари са били убити от лорд Волдемор, брутален черен магьосник, който загадъчно е изчезнал в нощта, когато се опитал да убие още невръстния Хари. Но сега Волдемор ще се опита да се върне, спотайвайки се в сенките и търсейки един от най-мощните вълшебни предмети – Философския Камък. Хари Потър, момчето, което оцеля, ще трябва да се изправи отново срещу него. Но дали куражът и смелостта ще са достатъчни срещу черната магия?

Завладяваща и красива, “Хари Потър и Философския Камък” има всички качества за да се превърне в класика. Чете се бързо и някак неусетно, пълна е с герои, към които е трудно да не се привържеш, а сюжета е пълен с изненади и обрати до самия си край. През погледа на чаровното сираче читателя се запознава с един от най-оригиналните приказни светове, а едновременно с това книгата е и прекрасна алегория за победата на магичното над обикновената сивота на ежедневието, въплътена от “мъгълите”-немагьосници като настойниците на Хари. Великолепно четиво за малки хора предпочитащи спокойствието в четене на книги. "Хари Потър и Философския камък" поставя началото на една история със солидна маса почитатели или наричани по - нататък Потър фенове. Ако за всички по малки читатели, книгата е прекалено голяма, а за всички навлезли в тинейджърските си години, четивото е просто една приказка става ясно, че тя е предназначена за една не по - малка маса от деца или така наречената златна среда. Именно тези деца на които самите герои са им по близки, а и обстановката и мястото на действието предразполага шансове за развитие и за напред.

Началото е поставено и всички прочели първата част от поредицата очакват с нетърпение, кога Хари ще се завърне в училището за магьосници отново. Ето, че и този момент не закъснява. Година по късно на книжния пазар излиза втората книга от поредицата озаглавена този път "Стаята на тайните" В света има много кадърни автори както на фентъзи, така и на детски романи. Повечето от тях обаче са като падащи звезди – проблесват с една книга, а после залязват, мъчейки се да изкопират успеха си, никога не достигайки нивото на старта си. Със “Стаята на Тайните” обаче, Дж. К. Роулинг започна една тенденция, която изненада и зарадва растящия и брой фенове, а именно – константно започна да подобрява писането си от книга на книга. Това започна да личи още от втория том на сагата и.

Хари Потър се връща в “Хогуортс” за втората година от обучението си на магьосник, тайно надявайки се, че този път силите на злото няма да го безпокоят. Но на момчето, което оцеля почивката не му е писана. От скритата нейде из Хогуортс Стая на Тайните изпълзява отвратително чудовище, което оставя жертвите си вкаменени и безмълвни. Не е ясно нито какво същество е чудовището, нито кой го е пуснал. Очевидно е обаче, че то трябва да бъде спряно, иначе училището за вълшебства ще бъде затворено.

Отново Хари е този, който може да се изправи срещу падащия мрак. Но дали този път момчето няма да загуби живота си в битката със загадъчната твар, дебнеща из сумрачните коридори на замъка?

Втората книга от цикъла е тази, която истински ме запали по историята. Обогатяваща света на вълшебниците, тя те държи в напрежение от първата, до последната страница и те оставя нетърпелив за още. А то идва тепърва... В България тази книга можехме да я прочетем едва през 2001 година. Споменавам това не случайно, а защото точно тогава, по световните кино екрани, студио Warner Bros подготви за почитателите на поредицата /вече наброяващи милиони/ и филм по първата книга носещ заглавието и на самата книга. Говорейки за Хари Потър няма как да говорим само за книги. Както знаем всички с напредването на технологиите киноиндустрията в Холивуд се развива с главоломни размери и благодарение на това с помощта на специални визуални ефекти освен милионите читатели, а сигурно и още толкова зрители успяха да се докоснат до света на Хари Потър. По лесен и по нагледен начин за презентация на книга е филма. Симбиозата, която се осъществи между книгата и филма не доведоха до нищо друго освен до едно - умножаване в пъти фенската маса, запалване на още по голям интерес у читателите и копнеж и очакване с нетърпение следващите книги. Казвам следващите, защото щеше да е необяснимо спирането на така разрастналата се поредица точно в този момент.

Дж. К. Роулинг продължава историята на момчето, което оцеля по брилянтнен начин с третия том от книгата – “Хари Потър и Затворникът от Азкабан”. Романа е и преломен за цикъла, тъй като може да се каже, че е началото на истинския сюжет.

Сириус Блек, ужасяващия магьосник, убил десетки след изчезването на господаря си Волдемор, е избягал от затвора Азкабан. Тази страшна новина долита до Хари Потър, докато той бяга от дома на отвратителните си настойници. И по-лошо: Сириус търси него. За да го убие.

Но с това неприятностите едва започват... По петите на Блек са пазачите от Азкабан, дименторите, създания на чистия мрак, които не правят разлика между престъпника и озовалата се на пътя им жертва.

Хари трябва да се опита да разбере истината за опасния Сириус Блек, но дали ще успее? Този път шансовете му изглеждат малки...

Третата книга е не просто ново доказателство за таланта на Роулинг. Тя е един блестящ роман за предателството, смелостта и истинското приятелство, които побеждават всичко. Брилянт за читатели и фенове. И докато книгите излизат една по една, годините в магическото училище се изнизват със същата скорост. Героите във книгата порастват и Хари вече не е онова малкото момче, което помним от първата му година в Хогуортс. Той е завързал приятелство с двамата си най - добри съученици, Рон и Хърмаяни. Със всяка изминала година в училището героите порастват, а с това и проблемите им стават все по големи и задълбочени. Докато Потър се бори с Онзи, който не трябва да се назовава, той също така трябва да се справя и със сложни взаимоотношения, ревност и лъжи. От друга гледна точка самия читател вече не е онова малкото дете, което за първи път хваща книга в ръцете си по собствен интерес, напротив. Заедно с любимия си герой, който израства в училището за магьосници, и читателя пораства по същия магичен начин съвсем неусетно. Проблемите му в ежедневието започват да се уеднаквяват заедно с тези на любимия му герой. С други думи казано връзката герой и читател вървят паралелно напред. Като доказателство за това е следващата част от романа, " Хари Потър и Орденът на Феникса", където вече не малкия магьосник, а големия тинейджър Хари Потър се сблъсква с нещо, което никога преди това не е изпитвал, а именно любовта. Но не любовта към своите родители, а към момиче на неговата възраст. Все известен факт е че първата ученическа любов идва точно в този момент, така и в книгата вече ни е представен един пораснал Потър със проблеми и случки от ежедневието му, като един нормален тинейджър.

Смеската от реализъм и фантастика завладява още повече читателя. Може би точно това прави и петия том от цикъла най-продаваната книга за всички времена, потрошавайки всякакви рекорди за продаваемост и то в година, когато качествените фентъзита на новото хилядолетие излизаха на купчини. Но нито едно от тях не доближи петата част от историята за момчето, което оцелява (макар и все по трудно).

Загадъчен сън измъчва нощи и нощи наред Хари, не му давайки мира в може би най-трудната година от живота му. Приятелите му са спрели да му пишат, никой не му казва нищо, а и самия той е в трудна възраст, раздразнителен и едновременно с това уязвим. Прекрасния момент за противниците му.

Страхливия министър на магията Корнелиус Фъдж не иска да приеме, че Волдемор се е върнал и вместо това всячески се опитва да пречи на Дъмбълдор и Хари, изпращайки садистичната Долорес Ъмбридж като учител в “Хогуортс”. Докато тя се опитва да вгорчи напълно живота на и без това изнервения Потър, Черния Лорд крои клопка около момчето. Смъртожадните се сбират отново при мрачния си господар, докато онези, които трябва да го спрат си пречат взаимно. Изпъстрена изключително много с емоционални моменти, книгата е идеалното тинейджърско четиво. Дълъг път – дълъг за героя, който едно ококорено хлапе се превърна в млад и силен магьосник, за света, в който атмосферата от опасно приключение стигна мрачна и заплашителна част, в която гибелта се е надвесила над всичко, за читателите, които израстнаха с тази история, сред които съм и аз. Шестата книга е различна от предишните пет – героите вече са на по 17 години и не са деца. Те не се и държат като деца, няма я тяхната жизнерадостност, вече те са младежи, влюбват се, разочароват се, близо са до решителния момент, в който вече ще са завършени магьосници и ще напуснат Училището са Вълшебства и Магии. Ако оцелеят. Защото над всички тях е надвиснала гибелта под формата на козни, които са толкова черни и покварени, че предизвикват гняв у читателя, докато разлиства страниците на книгата. И ако отвратителните и потресаващи заклинания на лорд Волдемор са очаквани, то другите мистерии в книгата разтърсват до основи и ще изненадат всеки.

Спомняте си началото, когато едно 10 годишно дете адресира симпатиите си към малкия магьосник, минавайки и израствайки заедно със него, преживявайки всички негови емоционални възмездия и падения, стигайки до неговите тинейджърски години със съвсем нови и неочаквани проблеми. И точно накрая, когато атмосферата е вече коренно различна от онази каквато беше в началото, заварваме потресаваща, тъмна и мрачна обстановка изпълнена със зли сили, отчаяни викове и стонове за помощ - заключителният сблъсък между Хари Потър, момчето, което оживя, Избраният, „символът на надеждата“ както за магьосническия, така и за мътнородския свят – и Лорд Волдемор, Онзи, който не може да бъде назован, престъпният водач на смъртожадните. Добро срещу зло. Любов срещу омраза. Монументалният, омагьосващ епос на Дж. К. Роулинг, след десет години труд, е вече дълбоко вкоренен в традиционната литература и холивудските саги – от гръцката митология до Дикенс и Толкин, та чак до „Междузвездни войни“. И, верен на произхода си, той завършва не с някакво модернистко, „Сопрано“-подобно увъртане, а с един добър старомоден край: голямо-екранен, водещ до сърцебиене, смразяващ кръвта сблъсък, последван от епилог, който ясно описва съдбите на героите.

Изключителното постижение на Роулинг се състои в това, че тя успява да направи от Хари както един познат юноша – принуден да се справя с разочарованията в училище и любовни срещи – така и епически герой, сроден с всеки друг, от младия крал Артур до Спайдърмен и Люк Скайуокър. Дж. К. Роулинг успява да създаде свят, който е също толкова детайлиран, колкото и Оз на Франк Баум – един свят, който е толкова подробно осмислен като история, ритуали и правила, че може да бъде определен като алтернативна вселена, което може би е и една от причините защо книгите „Потър“ породиха такава страстна група от почитатели и толкова старателни тълкуватели. С тази книга читателят разбира, че някои дребни случки и отклонения в предишните томове (скрити сред огромно количество отвличащи маневри) създават една червена нишка, водеща директно към окончателното разрешение на сюжета, че госпожа Роулинг е подредила отделните парченца от този пъзел с дикенсово усърдие и изобретателност. Предмети и заклинания от предишните книги – като невидимото наметало, еликсира на живота, мислоема на Дъмбълдор и летящият мотоциклет на Сириус – играят важна роля в тази книга, а герои, срещани преди, като домашният слуга Доби или господин Оливандър, майсторът в производството на магически пръчици, се появяват отново.

Светът на Хари Потър е място, в което светското и вълшебното, обикновеното и свръхестественото, вървят ръка за ръка. Това е място, в което колите могат да летят и совите носят поща, място, в което картините говорят, а едно огледало отразява най-затаените човешки желания. Но същевременно това е място, безкрайно познато за читателите, място, в което смъртта и катастрофите на ежедневието са неизбежни, а човешките животи биват определяни от любов, загуби и надежди – точно така, както това става и в нашия собствен свят. Силно съм убеден, че поколението, което изчете поредицата няма да е единственото. Това е роман, който постигна колосални успехи в съвременната литература и ще живее още дълги години. Несъмнено има място за него. Следващият голям пробив на Хари, прогнозират някои експерти, ще дойде, когато представителите на “поколението Потър” сами станат родители и започнат да разказват историите на своите деца. И така водещият план е Хари да бъде утвърден, подобно на Мики Маус или Уини Пух, като една от вечните звезди на детските приказки, с редица печеливши вторични дейности, развивани около името му.