За Здравето С Любов

Косопада, причинен от химиотерапия

2012-08-05T06:15:00.000-07:00

Честотата на индуцирания от химиотерапия косопад е около 65%, като възникването и тежестта му варират в зависимост от използваните химиотерапевтици.

Комбинирана терапия, включваща два или повече медикамента, се свързва с по-чест и по-изразен косопад, в сравнение с монотерапията.

Предизвикания от химиотерапия косопад е следствие от директното токсично действие върху бързо делящите се клетки в космения фоликул. Когато той се намира в анагенна фаза, е изразено активно делене на епителните клетки. Внезапното прекратяване на тази делителна активност води до пречупване на косменото стъбло, което е съставено от все още ненапълно кератинизирали клетки.

Загубата на коса започва една до три седмици след началото на химиотерапевтичното лечение. Загубата на коса в областта на скалпа е най-силно изразена, тъй като там нормално около 90% от космите са в анагенна фаза.

Когато химиотерапевтиците се прилагат в големи дози за продължително време, могат да се засегнат и брадата, веждите, миглите, както и областта на подмишницата и половите органи.

Косопада (алопеция) е обратим, като растежа на косата се възстановява след три до шест месеца. Понякога новопоявилата се коса е с променена цвят и/или форма. Косата може да е по-къдрава отпреди или да е по-сива, докато се възстанови броя на меланоцитите в космения фоликул, но тези промени обикновено са временни.

За постоянен косопад се съобщава след химиотерапия с cyclophosphamide и busulfan, след костно-мозъчна трансплантация, като тя е свързана с определени рискови фактори:
- хронична реакция на присадката срещу приемателя (graft-versus-host disease GVHD);
- предишно излагане на рентгенови лъчи;
- възрастта на пациента.

Здрави и красиви крака

2012-07-29T06:31:00.003-07:00

Редовната грижа за краката може да предотврати появата на болезненото им напукване, възпаление и охлузвания.

4,3% от хората в Европа се оплакват от прекомерно загрубяла кожа на краката,

3,8% - от мазоли,

3,8% - потни крака,

2,6% - от гъбички,

2,2 - от неправилно растене на ноктите на краката,

1,6% - често образуване на ''пришки'',

0,9% - кокоши трън,

0,9% - нараняване на ноктите на краката при спорт или по време на работа,

0,6% - диабетно стъпало.

Тези проблеми могат лесно да се предотвратят по няколко лесни начина.

За ноктите.

Най-добре е тяхната дължина да се намалява със стъклена пила, а за да се намали риска от гъбички, добре е формата на външния кант на нокътя да е така, че те да не опират в обувките. Кожата, която расте над нокътя не се премахва или придърпва.

Потни крака.

Потните крака са една прекрасна среда за размножаване на бактерии. Именно те произвеждат веществата отговорни за неприятната миризма на потта. За това е добре краката да се измиват с антисептичен сапун. Препоръчва се също така топли бани от дъб. След банята краката се подсушават добре и се третират с ароматизиран крем за крака или спрей. От значение са също и чорапите, които се използват. Най-добре е те да са от 100% вълна.

Суха кожа и напукани крака.

Кремовете и шампоаните, съдържащи урея ( пет до десет процентен концентрат) и пантенола овлажняват кожата и я поддържат мека без да лепне. Какво е предимството? Чорапогащника и обувките могат да се обуят непосредствено след намазване с крем. Продуктите съдържащи активни вещества от невен, алое вера или олио от иглика изглаждат кожата. Всички препарати се нанасят сутрин и вечер върху измити и добре подсушени крака, а също и между пръстите.

Мазоли.

Те се образуват например, когато обувките се търкат в кожата покриваща ставите на пръстите. Добре е обувките да се сменят често, за да се предотврати продължителния натиск върху краката. С много добър ефект са лепенките или тинктурите със салицилова киселина.

Пет стъпки, които намаляват симптомите на сенната хрема.

2012-07-15T05:14:00.000-07:00

При проучване се установява, че симптомите на сезонна алергия, като сенна хрема, не са така остри при придържане към здравословен начин на живот.

Ето и списъка с мерки, които са в полза срещу поленовата алергия:

1. Ограничаване на стреса- Опитайте се да намалите нивото на стреса. Проучвания показват ясната връзка между стреса и силата на оплаквания при поленовата алергия. Почти 7 от 10 души, страдащи от сенна хрема, изпитват безпомощност и окачествяват състоянието си като непоносимо. Когато стреса се овладее, симптомите стават по-поносими.

2. Спорт- редовните тренировки подобряват здравословното състояние, включително и при сенна хрема. Физическата активност смекчава изявата на симптомите, както и редуцира нивата на стреса. З целта е достатъчно да се отделят по 50 минути три пъти седмично за леки спортни занимания, като колоездене, бързо ходене, леко бягане, може и плуване. Естествено, задължително е да се избягват часовете на силно разпространение на полени- сутречните часове и ранна вечер. По-ниска концентрация на полени се отчита в часовете около обяд. За предпочитане е да се посещава фитнес зала или плувен салон по време на този сезон.

3. Здравословно хранене- хора, придържащи се към здравословно хранене, страдат от симптомите на сенната хрема в по-ниска степен. Има обаче продукти, които иначе полезни, могат да влошат алергията. В това число влизат ябълки, домати, пъпеш, плодове с костилка като праскови, кайсии, целина.

4. Спиране на алкохола или ограничаване на употребата му до минимум по време на поленовия сезон. Алкохила дехидратира организма и го прави по- чувствителен на полените. Със сигурност питиетата влошават сенната хрема.

5. Достатъчен сън. Хора със сенна хрема, които спят достатъчно се чустват по-добре от останалите и симптомите им не са така изявени. Хора, които спят по пет или по-малко часа на денонощие се оплакват повече от тях - един от петима (или 21%), докато числото при отделящи по 7 и повече часа за сън намаляна на 13% - това е един от осмина.

Възпаление на простата.

2012-07-15T04:34:00.000-07:00

Анатомичните особеност в разположението на простатната жлеза на мястото на кръстосване на пикочните и семенните пътища предразполага към поява на възпалителни процеси в нея.
Голямото значение на това заболяване се определя от факта, че най-засегнати са мъжете в активна репродуктивна възраст. Хроничния простатит води до тежки разтройства в сперматогенезата и понижаване на фертилния оптимум при мъжа.

Остър простатит (prostatitis acuta)

Острият възпалителен процес на простатната жлеза като самостоятелно заболяване се наблюдава сравнително рядко. Най-често във възпалителния процес се въвличат и съседни на простата анатомични структури. Възпалителния процес може да е повърхностен, огнищен или дифузен.
При оформяне на абсцес в простата той може да се отвори в уретрата, пикучния мехур, правото черво и т.н.

Симптоми и протичане.

Най-характерни симптоми са:
-повишена температура до 39 градуса с втрисане
-силно изразен болков синдром. Болките са локализирани в перинеума и кръста, засилват се ходене
по голяма нужда и се разпространяват към главичката на пениса.
-смущения в уринирането. Чести и болезнени позиви за уриниране, засилващи се в края на
уринирането. Може да настъпи пълна задръжка на урината.

Рекралното изследване на простата трябва да бъде много внимателно, тъй като тя е увеличена, обилно кръвонапълнена и силно болезнена.
Развитието на възпалителния процес зависи от вирулентността на причинителя на инфекцията и резистентността му, а също така и от адекватното противовъзпалително и своевременно лечение.

Лечение.

То трябва да е комплексно. На болните се назначава строг постелен режим. Забраняват се пикантни храни, газирани и алкохолни напитки. За облекчаване на болковия синдром се изписват аналгетици и спазмолитици под формата на свещички. Важен момент е избора на правилната антибактериялна терапия, При която се спазва следния принцип: своевременно започване, използване на широкоспектърни антибиотици от групата на тетрациклините, аминогликозиди, цефалоспорини; комбиниране на два или три антибиотика едновременно, препаратите се прилагат венозно в големи дози.

Варикоцеле

2012-06-09T10:07:00.002-07:00

Варикоцелето е заболяване, което се характеризира с разширение на венозните съдове (plexus pampiniformis) в интимната област на мъжа.
Идиопатичното варикоцеле се наблюдава в периода на активна полова възраст - между 25 и 30 години. Заболяването се наблюдава в 9,5 - 20% при мъже в зряла възраст и в 0,7% при момчета между 10 и 14 години. Локализацията на варикоцелето е най-често левостранна.

Причини за развитие на варикоцеле.
1. Затруднено оттичане на кръвта - лявата тестикуларна вена е по-дълга и с по-малък калибър, което води до по-високо налягане при вливането и в бъбречната вена.

2. Увеличен приток на кръв към тестисите в периода на полова зрялост.

3. Пареза на кремастерния мускул.

Симптоми и развитие на заболяването.
Протичането на варикоцелето минава през три стадия.

През пръви стадий болните нямат никакви оплаквания, липсва асиметрия на скротума, разширените вени се установяват само при внимателно опипване на тестиса.

Във втория стадий при физическо натоварване се появява болки в тестиса, които се разпространяват в посока на бъбречната област. Налице е асиметрия на скротума. При опипване се установяват възловидно разширени вени.

В третия стадий болката става почти постоянна. Още при оглед може да се забележи значително разширение на вените. Скротума е изтънен, отпуснат и лишен от гънки. Тестиса е с меко-еластична консистенция.

Варикоцелето и стерилитета.
Честотата на фертилните нарушения при идиопатичното варикоцеле е между 30 и 50%. Причината е неблагоприятното влияние на варикоцелето върху сперматогенезата. Отбелязва се нарушена регулация на топлинната обмяна на скротума, продължителен венозен застой и в резултата намален приток на кислород към тестикуларните клетки. Всичко това оказва значителна депресия на процеса на образуване на сперматозоидите, което се изразява в намаление на подвижността и броя им.

Диагноза.
При оглед в право положение обикновено лявата половина на скротума е удължена в сравнение с дясната. В повечето случаи разширените вени изпъкват на фона на изтънялата кожа на скротума. В легнало положение варикоцелето спада, но в право положение вените се напълват веднага. Изпразването на вените в легнало полежение говори на идиопатично варикоцеле. Ако вените в това положение не се изпразват и състоянието остава непроменено, трябва да се мисли за симптоматично варикоцеле.

Варикоцелето трябва да се различи от ингвинална херния, епидидимит, хидроцеле.

Лечение.
Лечението е хирургично. При повторна поява след операцията се прилага перкутанна селективна емболизация на тестикуларната вена, която се осъщесвява чрез трансфеморален достъп.

Внимание, полово предавани заболявания!

2012-06-08T05:48:00.000-07:00

Как да ги разпозная, как да се лекувам, как да се предпазя от тях?
Много въпроси за заболявания, за които човек говори винаги със срам.
В момента Световната Здравна Организация алармира за нарастващ брой антибиотико-резистентни полово предавани заболявания във все повече европейски страни (Франция, Швеция).
В тази статия аз ще се спра на едни от най-често срещани полово-предавани заболявания.

1. Трипер ( Гонорея).
Гонореята е бактериална инфекция засягаща уретрата, матката, фарингса и очите. Два до шест дена след инфектирането се появява гноен секрет от уретрата и болка. При жени често протича незабелязано. Ако инфекцията не се открие и лекува навреме заплашва от стерилитет, хронична коремни болки и засягане на ставите.

Начин на заразяване: сексуален контакт (също при орален и анален секс).

Диагноза: взимане на проба от секрета, антибиограма.

Лечение: антибиотици, най-често комбинирани, заради голямата резистентност на бактерия.

Профилактични мерки: използване на кондом, по възможност избягване на рискови сексуални контакти и честа смяна на партъора.

2. Генитален херпес.
Заболяването в началото се изявява под формата на мехури в интимната област, областта на устата и ануса. В следващия стадии на местата на мехурите се оформят язви. Често пациентите се оплакват от сърбеж, чувство на напрежение и болка в засегнатата област, подуване на лимфните възли. Възможно е след излекуването (след около 2 седмици) заболяването отново да се поднови (например при стрес).

Начин на заразяване: контакт с ''свежи'' херпесни мехури, при сексуален контакт, целувка или орален секс.

Диагноза: вземане на секрет, кръвен тест.

Лечение: потискане на вируса с медикаменти, често продължителността на лечението е от голямо значение за положителен резултат.

Профилактични мерки: използване на кондом, измиване на ръцете след контакт със заразен.

3. Хламидии.
Хламидиите са бактеална инфекция на матката, маточните тръби, уретрата, простата и епидидимиса. Често протича незабелязано. При жени води до стерилитет. Засягането на очите от патогена може да доведе до ослепяване.

Начин на заразяване: сексуален контакт, рядко кожен контакт или контакт с телесните течности на заразен ( заразен очен секрет).

Диагноза: изследване на урина или секрет.

Лечение: антибиотици, партъора също се лекува.

Профилактика:използване на кондом (защитата в този случай не е пълна), по възможност избягване на рискови сексуални контакти и честа смяна на партъора.

3. Сифилис.
Отново бактериална инфекция. Първите симптоми се развиват обикновено незабелязано. Това са: малки язвички, отделящи секрет в интимната област и подути лимфни възли. Късни усложнения на заболяването са менингит, деменция, парализа, ослепяване.

Начин на заразяване: сексуален контакт, целувка, рядко при кожен контакт.

Диагноза: изследване на кожните обриви, кръвен тест, взимане на секрет за изследване.

Лечение: антибиотици, на лечение се подлагат и всички партъори от последните три месеца.

Профилактика: използване на кондом, по възможност избягване на рискови сексуални контакти и честа смяна на партъора.

4. Хепатит Б.
Заболяването причинява възпаление на черния дроб. При 1/3 от заболелите протича с пожълтяване на кожата и тъмна урина. До 160 дена след заразяването е възможно стопиране на заболяването, след това то хронифицира и води до разрушаване на черния дроб ( рак на черния дроб или чернодробна цироза).

Начин на заразяване: сексуален контакт или контакт със заразена кръв и кръвни продукти.

Диагноза: кръвен тест за вируса или за антитела.

Лечение: медикаменти и почивка.

Профилактика: кондом и ваксина на всеки 10 години.

5. Папилома вирусна инфекция (HPV).
Измененията, които предизвиква папилома вирусната инфекция са: задебеляване на кожата на половите органи, което не се съпътства с болка.Същите изменения се наблюдават и в областта на ануса (понякога стигат до ректума). Инфекцията с папилома вирус може да предизвика развитието на рак на маточната шийка. Задебелените кожни участъци може да се разязвят и да кървят и да хронифицират в по-късен стадии.

Начин на заразяване: при сексуален контакт, а също така и при замърсяване на областта (например при бръснене).

Диагноза: вирусен тест на базата на взета кожна проба.

Лечение: премахване чрез операция, лазер- или криотерапия.

Профилактика: кондом и имунизация.

Инфекциозни конюнктивити.

2012-06-04T08:44:00.002-07:00

Конюнктивитите спадат към разнородна група от възпалителни проблеми засягащи конюнктивата - обвивката, която покрива вътрешната повърхност на клепача и склерата (схема).
Те са едни от най-честите очни заболявания. Обикновено повечето форми на конюнктивитите са ограничени в конюнктивата, но някои могат да предизвикат сериозни очни компликации.

Класификация:

Спрямо причинителя:
1. Инфекциозни;
а. Вирусни,
б. Бактериални,
в. Хламидийни,
г. Гъбични,
д. Паразитни.

2. Неинфекциозни;

а. Алергични,
б. Механични и физико-химични,
в. Конюнктивити при рефракционни аномалии.

3. По протичане;
а. Остри,
б. Хронични.

Симптоматика:

1. Сълзене,

2. Глождене,

3. Чувство за чуждо тяло в окото,

4. Залепване на клепачите от свръхпродукция на секрет.

За острите конюнктивити тези симптоми се характеризират с внезапно начало, докато при хроничните започва незабелязано с бавно и постепенно развитие.

Клинична изява:

Оплакванията се развиват постепенно за 2-3 дни, обикновено двустранно.
1. Парене, глождене, чуство за чуждо тяло, зачервяване.

2. Сутрин очите са залепнали с обилен секрет.

3. Клепачите са зачервени и оточни.

4. Зрението е нормално.

5. Няма увеличени лимфни възли.

В зависимост от причинителя могат да се наблюдават:
Секреция. Може да бъде водниста, мукозна, серозна, мукопурулентна и пурулентна. Типът на секреция може да бъде характерен за специфичния причинител и ключ към диагнозата. Серозната и мукозната секреция се срещат при различни видове конюнктивити, но най-често са асоциирани с алергичните конюнктивити. Воднистата секреция може да бъде първи белег на вирусна инфекция, докато мукопурулентната и пурулентната секреция са суспектни за бактериален причинител.

Хиперемия. Представлява зачервяване в резултат на дилатация на конюнктивните кръвоносни съдове. Локализацията и интензивността на хиперемията варират.

Едем и Хемоза. Хемозата е полупрозрачно надигане на конюнктивата. Едематозната реакция може да доведе до клепване на горния клепач.

Папили. Това са надигания на надигания на конюнктивалната тъкан с различен размер, от центъра на които излиза малко кръвоносно съдче. Обикновено се откриват от вътрешната страна на горния клепач.

Ерозии и язви. Ерозиите на конюнктивата са повърхностни дефекти. При язвите се засягат по по-дълбоките слоеве на конюнктивата, свързани с повишената протеолитична ензимна активност.
Гранулом. Характерни са за хроничните възпалителни реакции.
Хеморагии. Изливане на кръв, изявяващо се като единични или множествени петна с различни размери. Асоциацията им с конюнктивит говори за вирусен причинител.
Фликтена. Появява се най-често при деца и младежи като алергична реакция на бактериални агенти, хронично присъстващи в конюнктивата.

Диагноза:
Поставя се на базата на характерната клинична изява и след провеждане на функционални изследвания.

Лечение:
Първа и много важна стъпка са хигиенните мерки - добро почистване на секретите с физиологичен разтвор или преварена вода, използване на еднократни кърпички и марли, отделяне на тоалетните кърпи и принадлежности от другите в семейството. Добре е да се направи посявка от конюнктивен секрет и антибиограма, особено при не повлияване от първоначалното лечение.
До получаване на резултатите се прилага локално антибиотици като : gentamycin, tobramycin, ciprofloxacin, levofloxacin.

Гърч поради температура при малките деца.

2012-04-04T07:49:00.003-07:00

Фебрилните гърчове, са най-честите гърчове в детската възраст. Срещат се от 2 до 4 % при децата под 5 годишна възраст.

Фебрилните гърчове биват прости и сложни.
1. Простите фебрилни гърчове са обикновено еднократни кризи, продължаващи около 15 минути. Гърча обхваща цялото тяло, а температурата около 38,5 градуса. Провокират се от остро повишаване на температурата в отсъствието на каквото и да е неврологично заболяване на централната нервна система при деца от 6 месеца до 6 години.
2. Комплексни фебрилни гърчове. Температурата и възрастовата граница на децата е същата както при простите фебрилни гърчове. Тук гърчовете са локализиране и не обхващат цялото тяло. Могат да траят повече от 15 минути и да са многобройни в първите 24 часа от заболяването.
Фебрилните гърчове се срещат в ранна детска възраст във връзка с остро повишила се температура или се наблюдава при генетично предразположени деца.
Високата температура най-често се дължи на инфекциозно заболяване на горните дихателни пътища,причинено от вируси. Това обяснява по-честото им наблюдаване през есенно-зимния период.

Рискови фактори:

1. Възраст. Каккто вече споменах, фебрилните гърчове се срещат във възраст между 6 месеца и 6 години. Като най-пиков е момента около 2 година от живота на детето. Това е свързано с развитието на мозъка му и неговото съзряване.

2. Пол. По-често страда мъжкият пол ( мъже:жени=6:4).

3. Предшестващи заболявания. В 50 % от случаите фебрилните гърчове се срещат и при други членове на фамилията, което се свързва с наследствеността.

Появата на повторен фебрилен гърч се среща в 30-50% от случаите при отсъствие на профилактично лечение. Те се появяват през следващите 30 месеца след първия гърч.

Рискови фактори за повторна поява.

1. Много ранна възраст на първия фебрилен гърч.

2. Относително ниска температура , при която е настъпил първия гърч.

3. Фамилна анамнеза за фебрилен гърч при първа степен родственици.

4. Къс период между времето на повишаване на температурата и поява на фебрилния гърч.

5. Повтаряемост на фебрилния гърч още в началото на заболяването.

Наличие на 4 от изброените рискови фактори повишава риска до над 70%. Пациенти без изброените рискови фактори имат вероятност за повторен фебрилен гърч под 20%.

Изследвания:
1. Лумбална пункция. За изключване инфекция на централната нервна система.

2. Компютърна томография.

3. Ядрено магнитен резонанс.

4. Електроенцефалография.

Лечение.Препоръки:
1. Не трябва да се опитва да се спира гърча.

2. Да не се поставя нищо в устата.

3. Да не се опитва да се извади езика.

4. Да се поставят студени кърпи на лицето и врата за по-бързо понижаване на температурата.

5. Когато детето не е съвсем будно, медикаментите се прилагат ректално. Понижаващи температурата медикаменти не предпазват от повторен фебрилен гърч. Те само по-бързо смъкват температурата. Прилагането им е добре да е в началото на покачване на температурата. По този начин може да се предотврати появата на гърч.

6. Няколко месечна профилактична терапия, но само при сложните фебрилни гърчове.

Най-добрите съвети за красива кожа и коса след зимата.

2012-04-02T03:28:00.001-07:00

Красиво розов и сияещ - такъв трябва да изглежда тена на лицето в първите дни на настъпващата пролет. За да постигнем този ефект може да започнем с пилинг маска, която да отстрани стария пласт кожа. След това може да прсистъм към лек масаж на лицето и ефекта на една подхранваща маска за лице. За допълнителна доза свежест е добре да използваме подхранващ серум и активни концентрати за лице ( много добър ефект има концентрат от боабаб или алое вера и жожоба), които подобряват кръвообращението на кожата и премахват умората на лицето. С кремообразен руж се постига приятният розов отенък на бузите върху все още бледата кожа.

Допълнителна грижа за изтощената от зимата коса е например подхранващите маски за коса. Най-добре е да се подбере маска, която е с по-продължителен ефект. Тя се оставя да действа една нощ, като косата се покрива с хавлиена кърпа. Едно ревитализиращо изживяване може да получим с помощта на олио за коса. Тази мултифункционална грижа подхранва косата от корен и и придава невероятен блясък.

Нашите ръце също страдат през зимата. Те са сухи, напукани и груби. Подхранващите кремове за ръце възвръщат еластичността и мекотата на кожата. За целта може вечер пред телевизора, докато гледате любимият сериал да нанесете дебел слой от крема и да го оставите да действа по-продължително време. За да почуствате истинският дух на пролетта изберете пастелени или по-ярки тонове за лак за нокти.

И разбира се, не забравяйте краката. Без подходящата грижа, те изглеждат ужасно в сандали. Едно посещение за педикюр може да реши този проблем бързо.

През зимата неибежно се качват няколко килограма. За този проблем има само една рецепта и това е : движение, движение и пак движение. Слънчевото и топло време и изобилието от зеленчуци и плодове на пазара неминуемо ще ви помогнат за това по-лесно да се отървете от излишните, натрупани през зимата, килограми.

Майчинството влияе положително върху мозъка на жените.

2012-04-01T11:50:00.002-07:00

Майчинството влияе положително върху умствените способности на жените, като ефекта може да продължи с години, твърдят учени след провеждане на реди изследвания върху жени по време и след бременността.

След раждането на детето мозъка на жената започва стремително да се развива. Причините за положителните изменения в мозъка, учените свързват с освобождаването на много хормони, а също така и с активирането на неговите структури, възникващи по време на грижите за детето. Хормоналните колебания по време на бременността, раждането и кърменето увеличава размера на клетките в отделни участъци на мозъка. Изтъква се и положителният ефект върху майчиният организъм една късната бременност, защото при раждане в една по-късна възраст женският мозък получава допълнителни сили в периода, в който започва влошаване на паметта, обичайно за зрялата възраст.

Раждането влияе положително и на общото физическо състояние на жената. Въпреки че с възрастта здравето на жените отслабва и физическото натоварване се понася по-тежко, отколкото на млада възраст, след едно раждане на 40 години се включват скритите резерви на организма, свързани с майчиния инстинкт.

Учените твърдят, че по подобен, макар и по-саби изразен благоприятен ефект. се наблюдава и при много бащи.

С какво да заменим солта?

2012-04-01T11:34:00.001-07:00

Намалете дневната консумация на сол поне наполовина, съветват всички специалисти. Несъмнено солта е жизнено необходима за правилното функциониране на организма, но мярката е особено важна. Освен това има няколко не сложни начина да се замести част от количеството сол в храната.
Доказано е, че прекомерната употреба на сол води до повишаване на кръвното налягане. Ако сте загрижени за своето здраве, вие трябва да приемате такова количество сол, Което да е на половина по-малко от обичайното. Различните пикантни подправки помагат да се замести солта. Без всякакви ограничение ястията могат да се подправят с различни пресни и сушени подправки като чубрица, магданоз, дафинов лист, босилек, риган, червен и черен пипер. Но като с всяко друго нещо и с подправките не трябва да се прекалява особено от хора с гастрит и язва на стомаха и дванадесетопръстника.
По този лесен и прост начин може да се погрижим както за правилната функция на сърцето си, а покрай него и кръвното налягане, така и за удължаване живота на бъбреците, мозъка и очите.

Рибеното масло предпазва от рак на гърдата.

2012-04-01T06:53:00.002-07:00

Лечебните свойства на рибеното масло са отдавна известни, а редица научни изследвания доказаха за благоприятното му въздействие върху редица здравословни и психични проблеми.

Последното проучване върху свойствата на рибеното масло показва, че жените, които редово приемат рибено масло са по-малко застрашени от развитие на рак на гърдата. В изследването са взели участи е здрави жени на възраст между 50 и 76 години.

След анализ на връзката между риска от онкологичното заболяване и хранителните навици, учените стигнали до извода, че при жени, които редовно консумирали риба или приемали рибено масло под формата на добавки, писка от рак на млечната жлеза е с 32% по-малък.

Предполага се, че антитуморният ефект на рибеното масло се дължи на високото му съдържание на омега-3 и омега-9 мастни киселини.

Изследването категорично показва, че редовния прием на рибено масло чрез храната или под формата на добавки, може да бъде ефективно средство за намаляване на риска от рак на гърдата при жени. Изследователите препоръчват рибеното масло да бъде включено в здравословния хранителен режим на всички, не само на жените.

Остър цистит.

2012-03-28T14:41:00.000-07:00

Представлява остро развило се възпаление на пикочния мехур. Наблюдава се често, във всяка възраст, но по-често боледуват жените.

В зависимост от причината за възникването на възпалението циститите се делят на:
1 Инфекциозни, които са:
- бактериални
- вирусни
- гъбични ( наи-често Candida albicans)
- специфични, причинени от Mycobacterium tuberculosis
-паразитни
2. Неинфекциозни
- химични
- термични
- радиационни
-лекарствени
Според състоянието на пикочния мехур се различават:
1. Първични, при които пикочния мехур първоначално е здрав
2. Вторични, при които възпалителният процес усложнява по-рано съществуващи аномалии и заболявания на мехура и гениталиите.

Острия цистит обикновено възниква внезапно , няколко часа след вътремехурна манипулация, простуда или друг провокиращ фактор.

Симптоми:

1. Настъпва остро
2. Често уриниране
3. Болки и парене при уриниране
4. Мътна урина, понякога с ясна кръв в края на уринирането.

Изследвания:
1. Изследване на урината. Наблюдава се високо съдържание на белтък, еритроцити и левкоцити.
2. Бактериологично изследване на урината - посявка и антибиограма.
Промени в кръвната картина обикновено не се наблюдават
3. Цистоскопия
4. Рентгенова диагностика

Лечение:
1. Общ режим, който включва покои, топли грейки ниско в коремната област, на кръста и между краката.
2. Диета. Препоръчва се млечно-растителна диета, богата на витамини. Обилно поемане на течности. Забранява се употребата на солени храни, силни подправки, консерви, алкохолни напитки.
3. Антибактериялна терапия с антибиотици, сулфонамиди, уроантисептици. Антибиотика се определя след резултатите от антибиограмата.
Уроантисептиците имат дезинфекциращ ефект на пикочните пътища.
Препоръчва се също така за намаляване на болките аналгетици и спазмолитици.
Терапията има продължителност от 7 до 10 дена, след което се извършва повторно изследване на урината за да се потвърди, че инфекцията е ликвидирана.

Набиране на течност в тестиса.

2012-03-28T07:48:00.006-07:00

Набирането на течност в тестиса е диагноза позната в медицинските среди под името - хидроцеле.
хидроцелето може да бъде вродено и придобито.
Вроденото хидроцеле най-често се наблюдава в детска възраст и е следствие на нарушения в ембрионалното развитие.
Причините за придобитото хидроцеле най-често са възпалителни заболявания на тестиса и епидидима и травмите им. Незабелязани травми и микротравми също могат да са причина за хидроцеле, което се наблюдава често при възрастни пациенти. при острите възпалителни процеси (орхиепидимит) нерядко възниква като реакция ''симптоматично'' хидроцеле, което преминава при излекуване на основния процес. Също така заболяването се наблюдава при тумори на тестиса и туберкулоза на мъжката полова система.

Симптоми:
Развива се бавно и безсимптомно. Локализира се предимно едностранно. Оплакванията са от тежест в съответния скротум. Болка се появява при физическо натоварване и при полов акт и се разпространява в посока към корема.
Има фертилни нарушения, тъй като хидроцелето потиска образувенто и съзряването на сперматозоиди. Това най-често се дължи на промени в температурата в скротума, която при хидроцеле достига до 32 градуса.

Лечение:
1. Радикално лечение. Предствлява оперативно лечение. Има 2 вида оперативни метода - на Bergman и на Winkelman.

2. Пункция на хидроцелето с аспирация на течността.Тази процедура не дава траен резултат. При чести пункции се образуват сраствания, инфекции и рецидив на заболяването. Тя се препоръчва на болни в общо тежко състояние.

3. Инжекционен метод на лечение. Обоснован е на пункция, аспирация и последващо въвеждане на склерозиращи вещества - спирт, тетрациклиниво препарати.

4. Лечение на оплодителните нарушения. Провежда се медикаментозно лечение след подходяща хирургична намеса и в зависимост от това кои параметри от сперматогенезата са засегнати.

Заболявания на тестиса.Крипторхизъм и ектопия на тестиса.

2012-03-28T01:41:00.002-07:00

При ектопия, тестиса се отклонява от нормалния път на слизане в скротума. При крипторхизъм, тестиса се спира някъде по нормалният си път на слизане от бъбрека към скротума. Около 5% от новородените има някакви отклонения в десцензуса (слизането) на тестисите. В пубертета при 3% от децата се открива крипторхизъм.

Причините не са напълно изяснени. Налице са няколко възможности:
1. Аномалия в gubermaculum testis. Той представлява връв от долния полюс на тестиса до скротума. При ембриона той е къс. Липсата или аномалия на gubermaculum testis може да бъде причина за непълна миграция.
2. Вродено увреждане на тестиса, който да стане нечувствителен на половите хормони. Тази теория обяснява появата на едностранен крипторхизъм и причината болните с двустранен крипторхизъм да са стерилни.
3. Недостатъчност на мъжките половите хормони може да е причина за аномалия в миграцията на тестиса към скроталната торбичка. Така се обяснява двустранния крипторхизъм.

Доказано е влиянието на скротума върху термалната регулация на тестиса. Сперматозоидите са много чувствителни към температурата на тялото. В крипторхичните тестиси се установява намален брои на клетките, от които се развиват зрелите сперматозоиди. След 6 годишна възраст измененията стават по-изразени. Крипторхичният тестис след пубертета е с нормални размери, но функцията му да образува сперматозоиди е силно намалена.

Симптоми:
Главният симптом е липса на единя или и двата тестиса в скроталната торбичка. Болният се оплаква от болка в тестиса причинени от травма върху него. При възрастните болни, заболяването се открива при консултация по повод стерилност.
Скротума е атрофичен, а тестисите се опипват пред или в ингвиналният канал. Може да се открие и ингвинална херния. Появата на злокачествени тумори при крипторхичните тестиси е многократно по-честа, отколкото при нормалните.

Лечение:
Тъй като в крипторхичният тестис се установяват промени в сперматозоидите, той трябва да се намести в скротума на възраст до 2 години. Оперативното лечение не застрахова от стерилитет, тъй като тестиса може да има вродени увреждания.
Хормонална терапия с гонадотропин дава резултати в 10-20% от случаите.
Оперативното лечение се състой в поставяне на тестиса в дъното на скротума при зорко пазене на кръвоснабдяването му. Операцията се нарича орхидопексия. При наличие на ингвинална херния, по време на операцията тя се отстранява.

Рак на стомаха.

2012-03-20T02:59:00.001-07:00

Това е една доста често срещана диагноза напоследък.Като разпространение може да се каже, че най-висока е заболеваемостта в Япония и Китай. В Европа и САЩ разпространението е по-ниско. Рак на стомаха е един от най-честите тумори, на трето място при при мъжете след рак на белите дробове и дебелото черво. Мъжете боледуват два пъти по-често. Обикновено се изявява след 50-60 годишна възраст.
Причини за развитието на рак на стомаха.Рискови фактори.
Развитието на рак на стомаха изисква съчетаното действие на генетични и външни фактори с канцерогенно действие. Външните фактори имат по-голяма роля.
Най-голямо значение има начина на хранен и преканцерозите(фактори, които се приемат за базисна основа върху която се развива рак). Това са:
1. Пушенето,
2. Пържени и силно осолени, бедни на витамини и белтъци от животински произход храни; храни, богати на подправки и холестерол;
3. На консервите;
4. Алкохолните напитки;
5. Тютюнопушенето;
6. На храни, съдържащи нитрати или замърсени с бактерии, гъбички, инсектициди;
7. На съхраняването на храни в пластмасови опаковки;
8. Оцветители в хранителните продукти;
9. Съхраняването на продукти при висока температура и влажност (ориз, фъстъци, царевица, орехи).

Фактори с противотуморно действие.
Това са:
1. Витамините А, Е, С
2. Магнезий
3. Влакнестите съставки на храните
4. Повишено консумиране на доматен сок, пресни плодове и зеленчуци, салати, цитрусови плодове, мляко и млечни продукти оказват предпазно влияние.

Генетични фактори.
Всред членовете на семейства на болни от рак на стомаха заболяването е 2-3 пъти по-често. Боледуват предимно носители на кръвна група А и хора с нарушения в имунитета.

Преканцерози.
Аденоматозни полипи;
Хроничен гастрит;
Някои видове анемии;
Състояние след стомашна резекция;

Симптоми на рак на стомаха.
Симптоматиката, макар и дискретна се среща още в ранните фази на рак на стомаха. В тази фаза на преден план са изявите на стомашен дискомфорт:
1. гадене,
2. уригнаве,
3. горчив вкус в устата,
4. тежест,
5. усещане на пълнота и разпъване в горната част на корема.
Настъпват и някои промени в апетита:
1. бързо насищане при хранен;
2. Удоволствието от любимите храни и напитки и от тютюнопушенето изчезват.
Истинска, силна болна е рядък начален симптом. При предшестваща стомашна язва настъпва ''пречупване'' на симптомите й - от периодична и сезонна болката става постоянна и не се влияе от диета и медикаменти. Възникват и симптоми от общ характер - обща слабост, лесна уморяемост, отпадналост, понижена работоспособност, намаляване на теглото, смущения в психиката ( апатия, депресия, раздразнителност, безсъние).

Диагноза:
1. Ендоскопия и целенасочена биопсия;
2. Рентгеново изследване;
3. Цитологична диагностика.
4. Туморни маркери ( СА-72-4, СА-19-9, СЕА)

Профилактика.
Периодични прегледи на лица с преканцерози, кръвна група А, наследствено обременяване. Всички лица с оплаквания, особено след 40-годишна възраст, подлежат на изследвания.

Лечение.
Оперативно. То може да се съчетае и с радиотерапия и химиотерапия.

Пълна промяна.

2012-03-19T08:52:00.004-07:00

Бременността, един от най-прекрасните моменти в живота на всяка жена, който е изпълнен с огромни промени. В този период, може да се каже, че няма тъкан или орган, в който да не настъпват промени.

Промени в матката.
Небременната матка, при нераждала жена има крушообразна форма. В началните стадии на бременността тя приема сферична форма и плода се движи свободно в относително по-големият и обем. В следващите няколко месеца, матката става цилиндрична. Дебелината на маточните стени значително се увеличава, както и нейната маса - достига до 800/1000 грама. Значително нараства притока на кръв. В края на бременността маточната тъкан консумира много повече кислород, отколкото мозъка. При голям процент от бременните жени към края на бременността матката се извива леко на дясно и назад. В последните няколко месеца главата на плода навлиза в тазовата кухина, което облекчава дихателните движения и пасажа в червата, но затруднява отчасти функцията на пикочния мехур и крайните части на дебелото черво. при многораждали преразтегнатата коремна мускулатура не може да издържи на тежестта на растящата матка и увисва напред. Към края на бременността се покачва естрогена. Това усилва синтеза на простгландини, необходими за ''узряване'' на маточната шийка . Узряването е един много сложен процес в който маточната шийка от твърда към края на бременността става мека и всичко това е благодарение на повишаване количеството на хиалуронова киселина и простгландини.
При бременните се усилва отделянето на слуз. По-малката устойчивост на разтягане на цервикалният канал и най- вече неговият вътрешен отвор (канала, разположен в маточната шийка) е водещ фактор при аборт във втората половина на бременността.

Промени във влагалището.
Вагиналните стени стават по-меки, по-разтегливи и задебеляват. pH на влагалището варира от 3,5 до 6. Повишената киселинност има защитна функция от проникване на инфекция към горните родилни пътища.

Промени в отделителната система.
В по-ранните срокове на бременността матката е разположена върху пикочният мехур и не предизвиква смущения в уринирането. При навлизане на главичката в таза, натиска върху пикочния мехур предизвиква по-често уриниране и парене при уриниране. Това води до застой на урината в пикочните пътища и склонност към образуване на камъни и развитие на инфекции.
Промени в коремната стена.
Тя изтънява, отпуска се и се разтяга. Това е предпоставка за развитие на хернии.

Промени на кожата.
Разпъването на кожата на предната и странична коремна стена предизвиква появата на стрии.
Характерно е и увеличена пигментация по лицето, гръдните зърна, около пипа, в областта на пресни кожни зараствания на рани.

Промени в костите.
Увеличената телесна маса по време на бременността и увеличаващите се размери на матката променят стойката на бременната- тялото е по-изправено (''горда походка на бременните''). Изразена декалцификация на костите е причина за чести фрактури. Това се предотвратява с пълноценната храна.

Промени в гръдните жлези.
Още от най-ранни срокове те са напрегнати и слабо болезнени. Постепенно започват да нарастват. В тях се натрупва голямо количество пигмент. След първите 2-3 месеца при изстискване от гръдните зърна се отделя малко количество коластра. Това е начален продукт от тяхната дейност.

Промени в храносмилателната система.
Забавена е перисталтиката и изпразването на стомаха, тънките и дебелите черва. Чувство за подуване на корема, газове, тежест след нахранване и запек са често срещани. Чести са уврежданията на венците и зъбите. Основна причина за това е пониженото количество калции в майчиният организъм. Има и промени в апетита. Наблюдава се желание за поемане на необичайни за периода преди забременяването храни.

Промени в кръвта и сърдечно-съдовата система.
Повишава се обема на циркулиращата кръв, за сметка на плазмата и по-малко за сметка на кръвните клетки. Поради това настъпва ''разреждане'' на кръвта, откъдето и понижени стойности на хемоглобина (физиологична анемия). Забавя се кръвотока във венозната система, което предразполага за образуване на тромби. Повишава се сърдечната честота. към края на бременността. Границата между нормално и повишено кръвно налягане са 140/90 mmHg.

Промени в телесната маса на бременната.
Тя се повишава поради растящият плод, плаценатата, околоплодната течност, нарастването на матката, задръжката на течности в кръвта и тъканите и натрупването на мастна тъкан. Увеличаването на телесната маса е от порядъка на 10-12 килограма.

Промени в обмяната.
Водна обмяна.Характерна е склонността към задръжка на течности- общо около 2,5 до 3 литра.При появата на отоци по долните крайници обема на задържаната течност може да надхвърли 7 литра. и да е ранен симптом за отклонения от нормалното развитие на бременността.
Обмяна на въглехидратите. Прекомерното приемане на въглехидрати води до натрупване на мазнини и се отразява неблагоприятно както за майката, така и за плода.
Обмяна на мазнините.Бременността затруднява мастната обмяна. Повишава се нивото на холестерола. това благоприятства образуването на камъни в жлъчката.

Често при бременни се наблюдават усложнения на бременността поради недостатъчно приемане на желязо.
Нивото на готварската сол е повишено. Характерната склонност към задръжка на течности налага да няма излишъци на готварска сол в храната на бременната.
В края на бременността нивото на калия в майчината кръв силно намалява и стига до долната граница на нормата.

Избор на правилният цветен тон.

2012-03-17T14:00:00.001-07:00

Един добър фондьотен трябва да създава колкото е възможно по естествен тен кожата на лицето. Трябва да покрива недостатъците достатъчно добре, но въпреки това естественият цвят на кожата да може да се види и подчертае.

Прекалено светлият фондьотен може да направи кожата на лицето да изглежда по-стара и да подчертае бръчките, които всъщност искате да прикриете.

По-тъмният фондьотен създава неестествен ефект и силно контрастира с естественият тен на кожата. Това, най-често е видимо на границата между лицето и шията.

За да се предотврати такава грешка в гримирането е добре фондьотен да се тества на дневна светлина върху не гримирана кожа, например на брадичката или от вътрешната страна на лакътя. Фондьотен е добре да пасва колко се може по-добре на естественият цвят на кожата.

Гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ)

2012-03-14T14:22:00.001-07:00

ГЕРБ не е политическата партия, за която се сещате веднага скъпи читатели, а една доста често срещане напоследък диагноза в медицинските среди - гастроезофагеална рефлуксна болест. Това е състояние, което се развива когато връщането (рефлукса) на стомашно съдържимо в хранопровода предизвиква симптоми и усложнения, влошаващи качеството на живот.
Механизмът не е напълно изяснен. Съвременните схващания са, че роля имат долният езофагиален сфинктер. Това е мускул, разположен в края на хранопровода. Именно той не позволява храната да се върне обратно от стомаха към хранопровода.

Клинична изява:
Заболяването е често. Засяга предимно средната възрастова група, но се среща също и при деца и по-възрастни. Оплакванията са от парене, киселини, болки високо в корема и зад гръдната кост, повишено слюноотделяне, регургитация, сърцебиене, анемия. Нетипични прояви са: гръдни болки, астма, хронична кашлица, хроничен бронхит, често повтарящи се пневмонии загуба на зъбен емайл. В хода за заболяването и при неправилно лечение могат да се развият възпаление на хранопровода, язви на хранопровода и последващото му стесняване на определени места. Най-тежкото усложнение е Баретов хранопровод. Това е преходно състояние, което на по-късен етап може да се изроди в злокачествено образование.

Диагноза:

1.Ендоскопия с биопсия и изследване на клетките хистологично.

2. 24-часова pH-метрия.(с нея се определя киселинноста в хранопровода.

3. Контрастно рентгеново изследване.

4. Компютърна томография.

Лечение:
На първа линия в лечението е диета. След това се включват медикаменти от различни групи. Понастящем за най- ефективно се приема хирургичното лечение. Операцията се нарича - лапароскопска фундопликация по Nissen.

Честата употреба на парацетамол повишава риска от рак на кръвта.

2012-03-14T03:11:00.002-07:00

Честата употреба на парацетамол като болкоуспокояващо може да увеличи риска от рак на кръвта, сочи ново проучване.
Предишни изследвания сочат, че използването на аспирин може да забави развитието на рак на дебелото черво, но да повиши риска от кървенето на язви или кръвни злокачествени заболявания.
Резултатите от проучването показват, че употребата на парацетамол най-малко четири пъти седмично в продължение на около четири години може да увеличи риска от развитие на злокачествени туморни образувания с около 2 %.
Хората около и над 50 годишна възраст често използват болкоуспокояващи от този тип. При тези хора риска от развитие на някои видове рак е с 1 % по-висок.

Феромоните, ''вторият нос'' в нас.

2012-03-14T02:59:00.001-07:00

Учени откриха при човек ''втори нос'', това е особен орган в носната преграда.
Всичко е започнало с феромоните. Те са биологично активни вещества, отделяни от човека и животните в околната среда, които влияят по специфичен начин на поведението, физиологичното и емоционално състояние, обмяната на вещества, но само на представители от същия животински вид.

За биологичното действие на феромоните е характерно видова специфичност, т.е. различните видове животни използват в качеството на феромони различни химични вещества или смеси с различно съчетание на компонентите.
Феромоните осъществяват главно комуникацията на химично ниво. След като доказаха съществуването на феромони при насекомите и животните, учените предположиха, че те съществуват и при човека и не сгрешиха. Но ако при животните тези вещества просто ги карат да се заемат с продължаването на рода, да започват борби или да се събират на стада или ята, то при човека всичко е много по сложно.
При подбора на сексуални партъори при човека участват чувствителни клетки, разположени в областта на носната преграда и информацията отива право в мозъка за обработка. Дори ако този ''втори нос'' поради някакви причини не функционира добре, човек все пак е способен да улавя тези ''сигнали''.
Функциите на ''втория нос'' могат да се поемат и от някои клетки на основният ни обонятелен орган. Любопитно е, че ''феромонният локатор'' може да възприема само сексуални и социални миризми и практически не реагира на силни (приятни или неприятни) миризми.

Противозачатъчните таблетки намаляват риска от рак!

2012-03-14T02:33:00.001-07:00

До този извод стигат група учени в университета на Абърдийн след проведени изследвания.
Изследването показва, че за жени,приемали противозачатъчни таблетки в продължение на осем години или по-малко,рискът от развитите на някаква разновидност на рак е с 12 % по-малък от средното по статистика. Но при тези,които са ги приемали повече от осем години, заплахата от неизлечимото заболяване е с 22 % по-голям.

Резултатите от проучването са изградени на базата на данни, постъпили от 1 400 лекуващи лекари, чиито пациентки са приемали противозачатъчни, а след това са ги сравнили с показателите на над 46 000 жени( на средна възраст 29 години с постоянен партъор)

Рак на дебелото черво!

2012-03-10T13:39:00.003-08:00

Рак на дебелото черво (РДЧ) е на второ място, като причина за смъртност в България след рак на белия дроб и най-честата ракова локализация в храносмилателната система. Честотата на РДЧ при мъжете и жените е приблизително еднаква. Най-често се развива във възраст от 60 до 80 години.

Вещества, които благоприятстват развитието на РДЧ.

1. Червените меса, които са богати на желязо, предизвикващо образуването на кислородни радикали;

2. Алкохол- чревните бактерии, разграждат алкохола до вещества, които предизвикват ракови изменения на чревната стена;

3. Храни богати на животински белтъчини и мазнини;

4. Тютюнопушенето увеличава риска от заболяването 2-3 пъти;

5. Хормонозаместваща терапия при жени има силно понижаващ ефект върху риска от РДЧ, но пък за сметка на това значително завишава риска от рак на гърдата.

Обратното- растителната храна е богата на целулоза, витамини, пектин и други. Те увеличават обема на изпражненията, стимулират перисталтиката, ускоряват преминаването на храната в храносмилателният тракт, свързват образувалите се токсични продукти, с което намаляват контакта им с чревната стена.

Повишената физическа активност намалява риска от РДЧ с 40-50 %.

Заболявания, повишаващи риска от РДЧ:

1. Аденоми на дебелото черво;

2.Хронични възпалителни заболявания на дебелото черво;

3.Предшестващ пак в дебелото черво, млечната жлеза, марката и пикучния мехур;

Симптоми:

В зависимост от локализацията на рака(от дясно, от ляво или в областта на ануса), симптомите са различни:

Рак в ДЯСНАТА половина на дебелото черво.Поради това,че лумена в тази област е широк, симптомите се проявяват доста късно.Често повърхността на раковото образование леко кърви, ето защо пациентите са бледи и безсилни. При напредване на рака се появаява температура, нарастваща болка (понякога трудно отличима от острия апендицит). Изпражненията са с нормално оцветяване, понякога примесени с кръв.

Рак на ЛЯВАТА половина на дебелото черво. В лявата половина лумена е по-тесен, чревното съдържимо е вече оформено,а туморната формация има склонност да расте към лумена на червото. Това се съпровожда със следните симптоми: запек, коремна болка и газове. Изпражненията са тесни и с по-голяма честота.

Рак на Ануса. Този вид рак често е с висок злокачествен потенциал.Оплакванията са- чувство за чуждо тяло, отделяне на слуз и кръв, сърбеж, чести позиви за дефекация, тънки или лентовидни изпражнения.

Изследвания за доказването на РДЧ са:

1. Ендоскопия;

2. Биопсия;

3. Ултразвуково изследване;

4. Рентгеново изследване;

Лечението е изцяло хирургично.

Шоколадът понижава кръвното налягане.

2012-03-10T10:09:00.000-08:00

Тъмният шоколад, както и други какао-съдържащи продукти понижават кръвното налягане в по-голяма степен в сравнение с чая.

При изследване за сравняване стойностите на артериалното налягане на пациенти,консумиращи зелен или черен чай с тези на хора, които употребяват значителни количества какао-съдържащи храни, резултатът бил, че шоколадът и неговите производни понижават артериалното налягане при 4,7 % от изследваните. Според учените, наблюдаваният ефект наподобява терапия за лечение на високо кръвно с един вид медикаменти от групата на бета-блокери или ACE-инхибитори. Подобен резултат не се наблюдавал при групата от пациенти, консумиращи чай.

Какаото и чая са богати на съединения, наречени полифеноли, за които се предполага че имат протективен ефект спрямо сърдечни-съдовите заболявания и високото кръвно налягане. Високо ниво на полифеноли има също така и в плодовете и зеленчуците. Разликата в действите на чая и какаото върху кръвното налягане най-вече се дължи на различния вид полифеноли, които те съдържат.

В най-скоро време ще се проведат изследвания за ефекта на какаото върху развитието на инфаркта. Очаква се резултатите да покажат,че благодарение на шоколадовото блокче риска от развитите на инсулт може да се намали с 20 %, а този на инфаркт - с 10%.

Естрогенът виновен за рака на главата и шията при млади жени?!

2012-03-09T05:23:00.001-08:00

Високите стойности на естроген напоследък се разглежда като вероятна причина за нарасналите случаи на рак на главата и шията при млади жени.

При работата си американски учени откриват, че естрогенът активира ензима CYP1B1. Активирането му оказва ефект не само при преканцерогенни клетки (клетки,които по-лесно от останалите могат да се превърнат в канцерогенни клетки), но и при здрави, а също така и канцерогенни клетки. След като екипа учени успя да блокира активността на ензима, способността на преканцерогенните клетки да се развият в канцерогенни е значително снижена.

Ограничаването на CYP1B1 при преканцерогенни състояния на тъканите на главата и шията, вероятно ще предотврати преминаването им в злокачествени заболявания или в по-напреднал стадии на заболяването.

Оказва се,че естрогена който смятаме за основен защитник на женския пол от ракови заболявания, не винаги играе ''добрата роля във филма''. И все пак той си остава основната причина, поради която мъжете са на челно място във всяка статистика за честота на определено раково заболяване, спрямо пола.