Блог Слънчоглед

“Фалшивите хора”- Росица Копукова

Слънчоглед — Wed, 25 Jan 2023 16:21:08 +0000

Фалшивите хора са с черен печат,
а него душата не трие,
сами си показват подмолния цвят,
който не ще се отмие.
Белята при мен е, че аз ги чета,
подобно отворена книга
и то си е, знайте, голяма тъга,
че рано съм казала: “Стига!”.
Не, няма скандали, но пътят назад
е невъзможен при мене,
да, прошката,вярно, си е благодат,
ала и тя е до време.
Типажи различни във този живот,
нямаме точки пресечни.
Нова година е вече на ход,
събития – все неизбежни!
Научих урока – затваряй врати
Росице, където потрябва.
Не,няма обиди и няма злини.
Бог пази ме, пак той ми дава.
Е, вече си зная, че имам цена,
който се дразни, нехая.
На млади години – услуги – река,
сега искам дял в урожая.
Получа ли ясен небесен сигнал
мълча и го следвам,защото
в душата ми свети един идеал
и доминира доброто!

30 декември 2022г., София

източник: изпратено ми лично от авторката

The post “Фалшивите хора”- Росица Копукова appeared first on Блог Слънчоглед.

“Втора родина” – Хари Попов

Слънчоглед — Wed, 25 Jan 2023 15:48:28 +0000

Огнян беше тираджия в Чикаго. Обичаше си професията. Въртеше с радост геврека по шест дни в седмицата, а в неделя се отдаваше на почивка. То каква ли почивка беше неговата, но поне можеше да се наспи до обяд, а после си правеше лафче със съквартирантите. Те също бяха шофьори като него и доста простовати момчета. А Огнян имаше на какво да ги научи. Обикновено им пускаше руска музика от YouTube и им превеждаше за какво се пее в дадена песен. Те не знаеха руски, защото всички бяха от поколението, родено след 90-те и тогава този език не се учеше в училище. А Огнян го знаеше много добре. Те му се подиграваха и му бяха лепнали прякор Политкомисаря.
-Стига с тази пропаганда, бе – сопваха му се те – Сърпът и чукът са ти в главата. Защо не отидеш да заработваш в Русия, а си дошъл в Америка.
А той беше живял и работил като шофьор в Коми по времето на СССР. Оттогава започна да слуша тази музика. А като си помисли човек – то каква ли друга можеше да се слуша в СССР по онова време. По радиото и по телевизионните канали въртяха само съветска естрада – Йосиф Кобзон, Алла Пугачова, Лев Лешченко, Людмила Зикина, Валери Леонтиев, Михаил Боярски и подобни. Но преди да ги заобича Огнян се научи да пие водка. Започна невинно – с по една-две чаени чаши, изпити на екс, а после стигна и до цяла бутилка водка. През това време вефа дънеше естрада и всички на масата припяваха в хор. След такова пиянство Оги заспиваше и не можеше да се пробуди до следобед на следващия ден. Много пъти началникът на обекта звънеше по телефона да го търси, но Оги не вдигаше. Често дори пращаше друг шофьор да провери какво става с него, но поводът за отсъствие винаги беше един и същ – пиянство. В онези години на развития социализъм, в СССР не се гледаше много строго към подобни самоотлъчки, защото всички пиеха. Това си беше нещо като национален спорт. Дори Оги си спомняше, че като нямаше достатъчно за цяла бутилка водка, се отбиваше до местния смесен магазин и заставаше отпред. А когато се появеше човек, Оги вдигаше два пръста – показалец и среден – и леко ги поклащаше. Руснаците бяха го научили на този трик. Това беше таен знак, че искаш да си направите комбина с някой непознат за покупката на една бутилка. Давай подвоимся – така се наричаше комбината.
Когато се намираше друг кандидат, двамата влизаха, купуваха една бутилка водка и излизаха навън. Хвърляха ези-тура кой ще пие първи и единият отваряше половинката, слагаше знак с пръст до средата и започваше да я излива в гърлото си. Строго се следеше никой да не бъде ощетен, а това често беше повод за разпри с непознати, които понякога завършваха с бой и арест.
Младостта на Оги мина в Коми. Там се запозна с жена си – Олга, там се роди дъщеря им. Всъщност запознанството стана на пияна глава, както и зачеването, но това са си малките трикове на рускините, които си хващаха българи-балъци.
След като се прибраха в България, нещата не потръгнаха. Олга започна да пие дори повече от него, не готвеше, не чистеше и хората в блока започнаха да му се подиграват. А и грижите към детето им занемари. Оги търпя, търпя и накрая я изгони. После се отчая от живота и реши да опита късмета си в Америка.
В Чикаго имаше много българи и то главно шофьори като него. Свикна с работата, а и парите бяха добри. Къде ти да ги сравняваш с валутните рубли, с които в Русия в края на 90-те просто нямаше какво да си купиш. Така Оги си работеше усилено докато един зимен ден на 24 февруари 2022 г. Русия нападна Украйна. Това го изненада, но и му даде нов стимул в празния му откъм събития живот. Той започна да следи редовно развитието на “специалната военна операция” – както официално Путин я нарече. След повече от 20 години на власт, за него Путин беше символ на Русия и той го боготвореше. Беше си запепил в кабината на ТИР-а негова снимка. Онази, на която той беше гол до кръста, на врата му висеше златно кръстче и яздеше жребец. Оги беше сигурен, че руската армия ще прегази Украйна за десетина дни. Малко се изненада, че официалната позиция на САЩ беше срещу агресията и в подкрепа на нападнатата Украйна. Само че това него не го бъркаше. Той живееше в свободна страна и можеше да си гледа и следи каквито иска новинарски канали. Вечер като спираше да кара, редовно си пускаше в Тубата “Россия 24” и “РИА новости”. Там пламенно говореха за успехите на руската армия и как тя щеше да освободи поробената от бандеровците страна. Сякаш всичко се развиваше по план, но не съвсем. Когато се връщаше в Чикаго, неговите съквартиранти му казваха изцяло други новини. Според тях рашистите търпели невероятни загуби в бойна техника и жива сила. За 60 дни война те загубили стотици танкове, БТР-и и бойни машини за пехотата и дали повече от 20 000 жертви. А като се разбра, че и крайцерът “Москва” – флагмана на Черноморския руски флот е потопен, Оги започна да се съмнява, че операцията нещо не се развива по план. Следващият удар лично за него беше, че заради западните санкции спряха всички руски телевизии в Чикаго, както и в много страни в Европа. Така той остана само с достъп до българските телевизионни канали, които за новините се позоваваха на БТА, която пък цитираше “РИА новости”. Оги най-обичаше да слуша по БНР предаването на Волгин “Политически некоректно”. Когато ставаше от сън в неделя, то вече отдавна беше минало и той го слушаше на запис.
Така ден след ден, месец след месец войната продължаваше, а украинците не се предаваха. Помагаха им САЩ, Европейският съюз и коалиция от 40 държави. Всички те изпращаха вече тежко въоръжение – артилерия и танкове. Поляците им доставиха 200 стари, но ремонтирани танкове Т-72, Германия им даде танкове “Гепард”, които имаха противосамолетна установка на купола, а словаците им дариха зенитно-противоракетни системи СС-300. Оги не можеше да разбере защо става така и защо всички бяха срещу Путин. Той не вярваше, че руската армия е в състояние да извършва такива зверства – убийства и изнасилвания на жени и деца, за които тръбеше пресата тук. За капак на всичко хазяйнът му изпрати линк към документалния филм “Второто освобождение”, излъчен по БНТ. Оги го гледа и после не успя да заспи. Оказва се, че и в България през 1944 до 1947 г. руската армия е вършела подобни неща. И в Родината му руснаците са грабели, изнасилвали и убивали местни хора. И всичко във филма беше по документи от Държавния архив. Как можеше той или който и да е да не повярва на официални документи. Стана му толкова гадно от видяното, че в понеделник като се качи в камиона, той извърши малка революция – свали залепената снимка на Путин от кабината на камиона и я прибра в жабката. Това беше и своеобразен прелом в него. Оги започна повече да надава ухо към новините, които излъчваха за войната в Америка. Дори престана да дразни съквартирантите си с руските песни в неделя. Пускаше ги да си ги слуша сам, но не увеличаваше звука максимално. Те продължаваха да го бъзикат и да го питат как е положението на фронта според ТАСС, но Оги само им се усмихваше и казваше:
-Ами, вие я спряхте ТАСС тука. Откъде да знам.
На което пък те реагираха с буен смях и му казваха да се оплаче в “РОСКОМНАДЗОР”.
Един ден той се събуди много рано и отиде до тоалетните на паркинга за камиони, където беше спрял, за да се изкъпе и обръсне. На връщане мина през кафето да си вземе нещо за закуска и докато си избираше, погледът му се спря на надписа на екрана на телевизора – “Край на войната – Русия капитулира”. Оги се спря като закован. Гледаше монитора и не можеше да повярва на очите си. Даже помоли момичето зад щанда да усили звука, за да да чуе какво предава “Фокс нюз”. Водещата на сутрешния блок говореше, че тази сутрин Началникът на Генщаба на Руската армия генерал Герасимов е наредил прекратяване на бойните действия по целия фронт и после се е срещнал с командващия ВСУ генерал Валерий Залужний, пред когото е признал поражението. Нищо не се знаело къде е Путин и дали е информиран за това. От няколко дни се говорело, че бил напуснал бункера си и излетял в неизвестно направление. Тази информация не била потвърдена. Предполагало се също, че може военните в Русия сами да са взели решението за капитулация с цел да се запази живата сила на армията, понеже жертвите вече били над 25 000. А това, според ФСБ, можело да доведе до социално недоволство в страната и дори до бунтове. Затова военното ръководство решило единодушно да спре тази безумна война.
Оги поседя, погледа и после излезе навън да си изпие кафето и изпуши цигарата. Как е възможно? – мислеше си – Как може най-силната армия да признае поражение? Как е възможно джуджето Украйна – страна 10 пъти по-малка от Русия да спечели войната?!? Не можеше да повярва, че това се случва. Главата му щеше да се пръсне от въпроси, на които той нямаше отговори. Къде отиде непобедимата Червена армия? Какво ще стане сега с Путин? Ами с Русия? Кои ще са новите супер сили? Русия да признае поражение и да й диктуват условията! Онзи Зеленски сигурно сега тържествува заедно с останалите му помагачи. Невероятно! Оги усети, че кръвното му се е повишило, защото главата започна да го боли откъм тила и пулсът му беше се ускорил.
Изпи си кафето и хвърли угарката. Не знаеше колко време е минало. После влезе отново в кафето и се залепи пак за монитора. Предаваха изявление на говорителя на Белия дом и очакваха по-късно заявление от американския президент. После включиха пряко Украинския парламент, където вече депутатите се прегръщаха и пееха химна и патриотични песни. Оги това не можеше да издържи. Той се обърна и тръгна към камиона. Това се оказа най-лошият ден в живота му – сякаш целият му свят досега се обърна и го захлупи. Не стига че СССР се разпадна, не стига че всички се бяха обединили сякаш против любимата му Русия, а сега и това! Поражение след една, както се очакваше, мълниеносна специална военна операция в Украйна! Оги не можеше да понесе подобен край. Не желаеше да живее в срам и позор от победата над Русия. Какво щеше да се случи след това? Как щяха да реагират Великите сили от Г-7? Във всеки случай на Русия щеше да бъде наложен унизителен мирен договор. И вероятно Китай само това и чакаше, за да се наложи като втора световна сила и хегемон. Освен това на Китай му беше нужна територия за нарастващото му население. Като се има предвид огромната над 4000 километрова граница с Русия, кой знае какво щеше да предприеме държавното ръководство на комунистическата страна.
От всички тези мисли главата му сякаш щеше да се пръсне. Оги не се чувстваше добре, но трябваше да кара, защото имаше доставка за 16.00 ч., а му оставаха цели 570 мили. Това значеше, че не трябва да спира и да се размотава. Храна имаше в камиона, в хладилната чанта. Само трябваше да се пресегне и да бръкне. Около обяд така и направи, защото беше вече много гладен. Дали от ужасните мисли и стреса, в който беше изпаднал, дали от небрежност, но той се натъпка здраво. А това не беше добре. Познаваше се отлично и знаеше, че скоро може да му се доспи. В това време телефонът му звънна. Обаждаше се един от съквартирантите му и Оги вдигна.
-Другарю Политкомисар – каза той – чу ли новините? Капитулирали сте! В тази връзка в края на седмицата ние тук ще вдигнем банкет. Ще има барбекю, отлежало уиски, бира, торта и какво ли не. А за теб – водка, песни и пляски! Ха-ха-ха!
-Добре, добре. Сега карам – каза Оги и затвори.
Това вече му идваше в повече – подигравките и подмятанията от тези момченца. Какво знаеха те? Какво разбираха от историята? Едва ли бяха чували за Варшавския договор, за ядрената надпревара и доминацията на СССР в света. И всичко това си отиде заради Михаил Горбачов! А после Елцин сякаш сложи чертата с неговия сговорчив характер. Трябваше да дойде Путин на власт, за да се почувства отново могъществото на Русия.
Като си мислеше за Путин, Оги отвори жабката и извади снимката му. Сложи си я отново над сенника. Така искаше да докаже своята подкрепа и съпричастност към лидера в този труден момент. После се замисли за Олга, за младостта, за приятелите и за хубавия, безгрижен живот в Коми. Равномерният шум от двигателя сякаш му припяваше позабравен руски романс и му действаше отпускащо. За миг се стресна и и хвана здраво волана. Трябваше да внимава, защото този път из Западна Вирджиния беше двупосочен и с много завои. А и нямаше къде да отбие. Следващото място за почивка беше далеч напред. Започна да взима завоите на ниска предавка, която американската машина автоматично превключваше. Мислите му отново се върнаха в миналото и онзи танц от сватбата им, когато всички приятели ги гледаха и пляскаха с ръце в ритъма на тангото. И пътят със завоите пред него сякаш допринасяше за това усещане, че се носят в един ритмичен танц с Олга. И в мелодията на тангото отнякъде далеч се чу един от оркестъра, който надуваше туба и то в асинхрон. Оги искаше да се обърне и да му направи забележка да спре да я надува. Звукът сякаш му пробождаше мозъка, толкова натрапчив беше. Оги пое рязко дъх и отвори широко очи, за да види срещу себе си друг ТИР, който надуваше клаксона и беше натиснал рязко въздушните спирачки, защото изпод гумите му се носеше прах, която вече полепваше по предното стъкло на Оги. Ремаркето му беше поднесло и навлязло в неговата лентата. Той вече беше натиснал спирачките, но метрите пред него се стопяваха бързо и последва жесток сблъсък. Камионът на Оги се наклони надясно, а мантинелата не успя да задържи 40-тонната машина и поддаде. ТИР-ът полетя към дерето надолу, удари се в скала и падна с грохот. Горивото се възпламени и камионът избухна в пламъци.
Следващият уикенд съквартирантите напразно чакаха Оги да се прибере от път, за да отпразнуват победата над Русия. Вместо него, пред къщата спря полицейска кола и двама униформени влязоха, за да донесат трагичната новина.

източник: изпратено ми по пощата лично от автора

The post “Втора родина” – Хари Попов appeared first on Блог Слънчоглед.

Katie Melua – Nine Million Bicycles

Слънчоглед — Thu, 06 Jan 2022 09:15:21 +0000

The post Katie Melua – Nine Million Bicycles appeared first on Блог Слънчоглед.

Bryan Ferry & Todd Terje – Johnny & Mary

Слънчоглед — Tue, 28 Dec 2021 15:50:05 +0000

The post Bryan Ferry & Todd Terje – Johnny & Mary appeared first on Блог Слънчоглед.

Нещата са прости, когато обичаш…- Ariadna

Слънчоглед — Sun, 12 Dec 2021 23:12:26 +0000

Нещата са прости,
когато обичаш.
Прегръщаш всеки недостатък.
И той е топъл.
Сладък.
Твой си.
Пасва на извивките на тялото ти,
почти колкото пасва на извивките на душата ти…
Нещата са сложни,
когато не обичаш.
Отблъскваш всички достойнства.
Виждаш ги.
Цениш ги.
Ръкостискаш се с тях.
И после, и после, и после
отстъпваш ги
на някой друг.

източник: страницата на авторката във facebook

The post Нещата са прости, когато обичаш…- Ariadna appeared first on Блог Слънчоглед.

I’ll Never Love Again-Lady Gaga

Слънчоглед — Sun, 12 Dec 2021 22:56:01 +0000

The post I’ll Never Love Again-Lady Gaga appeared first on Блог Слънчоглед.

“Non Avere Paura”- Tommaso Paradiso

Слънчоглед — Sun, 05 Dec 2021 16:35:56 +0000

The post “Non Avere Paura”- Tommaso Paradiso appeared first on Блог Слънчоглед.

“Щом трябва да е зима…”- Мария Донева

Слънчоглед — Sun, 05 Dec 2021 16:16:55 +0000

Щом трябва да е зима –
да идва и да свършва.
Тя светлината взима
и клоните окършва.
Снегът натрупва бавно.
И стяга. И сивее.
И рязко става явно,
че сам не се живее.

източник: профилът на авторката във facebook

The post “Щом трябва да е зима…”- Мария Донева appeared first on Блог Слънчоглед.

“Ти,вярваш ли?”

Слънчоглед — Sun, 05 Dec 2021 15:50:02 +0000

– Ти, вярваш ли?
– Малко.
– Колко малко?
– Колкото целият Свят.

Даниела Панайотова
източник: facebook

The post “Ти,вярваш ли?” appeared first on Блог Слънчоглед.

“Ветрове”- Деница Петрова

Слънчоглед — Sun, 07 Nov 2021 23:42:00 +0000

Слънчев порив, роди светлина
и тогава във златно преля
беше лято със златни коси
на листа пръсна свойте лъчи.

И разхвърля от златото прах
и мечтая във него, без страх
и финни тревички, зелени трептят
показват ми свежест, нов път.

После идва внезапно нощта
а на другия ден есента
в цвят оранжево, в охра искри
и септември пристигна в зори.

Този вятър е полъх отнесен
идва с музика в хладната есен
аз минавам през всички сезони
слънчев вятър душата ми гони.

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

The post “Ветрове”- Деница Петрова appeared first on Блог Слънчоглед.