Blood On The Milky Way

Understanding set theory

noreply@blogger.com (Herald of starfall) — Sat, 24 Apr 2010 21:28:00 +0000

Understanding OOP theory

noreply@blogger.com (Herald of starfall) — Sat, 24 Apr 2010 16:29:00 +0000

#include <Vector>
#include <Map>
#include <String>

struct MaleAuthorityPair{
  Male* male;
  AuthorityClass* authority;
}

class Female{
public:
  Male* getBoyfriend();
  virtual bool askForSex(AuthorityClass* autorityClass);
  std::vector<String> frequentlyUsedPhrases;
  small int maxFrequentlyUsedPhrases;
  virtual std::vector<MaleAuthorityPair>* getMaleFriends;

protected:
  virtual bool AssertAutorityOfNewCommer(Man* newCommer)){
    return newCommer->getAutority() > boyFriend->getAutority();    
  }
  
private:
  Male* boyFriend;
  std::vector<MaleAuthorityPair> CandidateBoyFriends;
  std::vector<MaleAuthorityPair> maleFriends;
  std::vector<Female> femaleFriends;  
  std::map<String, String> PoliteTranslatePhraseTable;  
//for example TranslatePhraseTable<"don't call me anymore"> = I'll call you later
}


class Wife : public Female{
public:
  Husband* husband;
  virtual bool askForSex(AuthorityClass* autorityClass);
  bool giveMoney(Currency* amount);
  bool TakeForAWalk(AuthorityClass* autorityClass);  
  virtual std::vector<MaleAuthorityPair>* getMaleFriends{
    return void;
  }
protected:
  void BeginTalking();
  void StopTalking();
  Currency askHusbandForMoney(Currency minAmount);
  void GoShoping();
  void GoMallShopping(Mall* mall);
  virtual bool AssertAutorityOfNewCommer(Male* newCommer){
    return newCommer->getAutority() > husband->getAutority();    
  }
  int detectLovers();

private:
  std::vector<MaleAuthorityPair> lovers;
  int detectLoversOfHusband();
  bool findBeaterForLoversOfHusband();
}

Честито възкресение блогово

noreply@blogger.com (Herald of starfall) — Fri, 03 Oct 2008 19:49:00 +0000

Почти цяла година мина, откакто писах последно. Едва ли някой е поглеждал насам през това време.
През това време аз......сори пичове! Това е типично изречение за средностатистическия блог, но в първия си пост съм писал, че тука няма пиша за личния си живот. Просто блогове, които са пълни с "къде ходих последния уийкенд", "коя работа напуснах", "каква работа почнах", "кое гадже скъсах", "с кое гадже тръгнах", "какъв е цвета на тоалетната чиния на която срах за последно" с лопата да ги ринеш из виртуалното пространство. Аз съм оригинален! Не искам да приличам на останалата част от "личните" блогъри. Едвали някой личния ми живот. Всъщност като се замисля, в нета е пълно с клюкари и воайори, които само дебнат на кой какво ще се случи и са жадни да се присмиват на чуждото нещастие. Такива хора са много - нима заради това предавания като биг брадър не са с висок рейтинг. Аз не съм дошъл тука да правя блог брадър я!

Това, което можете евентуално да прочетете тука ще са тривиални теми от ежедневието и това, което се случва около нас. Където е уместно ще се шегувам, а където трябва даже ще псувам. Освен това ще пиша за музика, която ми харесва и която не ми харесва, ще пиша и за литература, филми и други форми на изкуството. Освен това ще пиша и за наука, за здраве, за спорт и за програмни езици(какво да правиш - професионално изкривяване).

Office work

noreply@blogger.com (Herald of starfall) — Mon, 22 Oct 2007 22:13:00 +0000

Ето как протича деня на човек, който работи в офис. Нека да е случая, когато е с кола. Сутринта - час каране към офиса и редене в задръствания - в седнало положение. В работата - предстой пред компютъра и комуникация с колегите - пак в седнало положение. След работа - прибиране с возилото и редене в задръствания - пак около час и пак в седнало положение. Останалото време от деня, когато човека може да не бъде седнал, обикновенно преминава пред тв-то. И после се чуди защо след 10 години работа шкембето му е с 2 минути преднина. Айде у лево.
При по-голяма мотивация може тази част от деня да бъде прекарвана и под някой лост за набиране, но едва ли ще ти е до набиране, когато жена ти мрънка, а децата искат пари за закуска. Айде пак у лево.Друго решение е да се организираш и да ходиш пеша до бач. А колата може да си стои в паркинга на офиса, ако има такъв и да се използва, когато трябва да се напазарува по-солидно количество провизии от Метро. Неприятния момент е, случи ли се да вървиш в дъждовно време, някой катил задължително ще те оплиска и колегите в офиса ще ти се смеят. А и да не те оплиска, пак ще ти се смеят, защото ходиш пеша. Айде у лево.Решението остава, да теглиш една майна на офисната работа и да търсиш работа по строежите, където има повече активност. Но тогава за какво си учил толкова време висше.

Леко префасониране

noreply@blogger.com (Herald of starfall) — Sun, 21 Oct 2007 22:43:00 +0000

Не съм си легнал още. Реших преди лягане да пооправя фасона на блога. Явно джаза, който слушам по радиото в момента ми действа креативно. Централизирането на конфигурационната информация в един XML файл прави настройката на блога лесна и приятна. Вече цветовете са по-хомогенни и липсва целия спектър на дъгата, който присъстваше и в най-plain шаблона. Остана само да дооправя шрифтовете. Пробрем е, че по подразбиране са в px, а на мен ми трябва да са в относителни единици, за да може потребителя да си ги променя при промяна на Text Size от браузъра. Вече лентата от горе е сива. Малко промених и лейбълите. Лентата с текста е с ширина 80%, а лентата отдясно е 20%. Нямаше друг начин да ги направя така, че и двете да ги има на екрана, без да се пренасят и да не са с фиксирана ширина. Ако някой има друга идея, как да стане, да пише в коментарите.Друго, което остана е да добавя RSS Feed и категории.

Айде, пак се почна, но месец по-късно

noreply@blogger.com (Herald of starfall) — Sun, 21 Oct 2007 19:03:00 +0000

Месец и 4 дена разлика показват, колко съм сериозен в блогването. Нали?
Днеска беше един от тези дни за размисъл. Студеното и дъждовно време, съчетано с факта, че много от приятелите ми ги морят грипове успяват да ме накарат да прекарам голяма част от времето си в къщи. Аз все още държа фронта с чайчета и витамини и още не съм се тръшнал.
Наближава време, когато ще завърша и ще трябва да си търся постоянен бач. Всъщност въпроса е трябва или не трябва. От приятели, които бачкат това, за което се цаня научавам все не хубави неща. След целодневно зорене пред монитора на човек не му остават сили. Самата работа не е толкова изморителна, колкото вътрешни интриги, които ги има във всеки офис. Също така стремежа за вътрешно развитие във фирмата стеснява погледа към външния свят.
Когато работя сам за себе си се грижа за всичко и съм отговорен за всеки гаф, който може да стане със софтуерта. В случай, че работя във фирма и стане гаф, за който не съм виновен, клиентите ще се откажат от услугите на фирмата, фирмата вероятно ще фалира а аз ще започна работа в друга фирма. В другия случай нямам шанс за прераждане, вероятно да почна работа по договор и да не говоря много за гафовете. Когато работя сам, това което го правя, го правя за себе си и аз съм горд с това. Иначе гордоста се приписва на фирмата и съответно на шефа. И написания сорс код е собственост на фирмата, а не на мене. Отдавна съм на мнение, че програмирането е индивидуално занимание, а не колективно. Винаги за един модул или пане парче от кода, било библиотека или клас, трябва да отговаря един човек. А това, че тийм лийдъра не може добре да разпредели задачата между подчинените му си е негов проблем. Когато работех във фирма, едно от най-неприятните неща ми бяха да бърникам в кодовете на колегите и да губя половин ден за нещо, което те са моги да си го оправят за 20 минути. Директния контакт с клиенти също е полезен, доколокот да си в час с това, което правиш, а и да не закърняват способностите за общуване. В частната практика е неизбежен, в работата в малка фирма също го има. Но в голямата фирма минава през няколко слоя.
Айде стига съм размишлявал за днеска. Трябва да се спи, че има работа за вършене.

Айдеее, пак се почна

noreply@blogger.com (Herald of starfall) — Tue, 18 Sep 2007 13:20:00 +0000

Преди години се бях регнал в този сайт, пльоснах няколко публикации и се отказах. Просто не е работа за мене това. Винаги ми се е струвало мега малоумно чрез някакъв уебсайт да превръщаш живота си в сапунка и да събираш аудитория чрез личните си житейски драми. С кого съм спал, с кого съм искал да спя, каква блуза съм си купил/а вчера, какъв цвят са ми гащите, какво искам да ми подари Дядо Мраз за нова година, кога ми е изневерявало гаджето, кой/коя ми е подред и колко месеца съм с него/нея....това са най-често срещаните теми в днешно време в блоговото пространство. Това ако не е латино-американска сапунка, здраве му кажи.

Резерви на човешкият организам.

noreply@blogger.com (Herald of starfall) — Mon, 06 Feb 2006 12:43:00 +0000

Преди броени минути взех изпит по Основи на биомедецинското инженерство. До дипломиране ми остават още цели 7 парчета. По радиото се чува неква боза от сорта на Bon Jovi - Allways. Слагам си слушалките и Carcass - Heartwork. Ебати якия албум!!

Сега по същество - та вчера, като се връщах от басейна ме нахвърлиха спомени от преди около година и половина.

Та в една майска сутрин си патувах в експреса за Бургас. Тъкмо бях изпил солидното кафе, което си купих от преди тръгване от макдоналдс-а на софийската гара и привършвах еднолитрова бутилкта от кола и четях една книжка - "Резерви на човешкият организъм". Книгата е от руски автор, писана през бай-тошево време. Тя описва факти с хора, които благодарение на повечко воля, тренировки и диети успяват да постигнат впечатляващи неща, като например да излекува или превъзмогне тежко заболяване и след това да постигне отлична физическа форма и дори спортни успехи, като например да преплува голямо разстояние. Но главно бяха описани на кратко чалъмите, чрез които ги постигат тези успехи.

Та по онова време бях в отлична форма. И се амбицирах да постигна нещо подобно. Но после почнах работа, пообездвижих се и амбициите отидоха на кино.

Build To Last

noreply@blogger.com (Herald of starfall) — Thu, 22 Dec 2005 21:41:00 +0000

Преди броени минути си заверих семестъра. В последните дни бях силно убеден, че няма да стане, но взе, че се получи. Все-повече се убеждавам, че всичко хубаво се постига с много пот и кръв, а лошото може да се постигне само с едно малко грешно движение. Успях да накарам шефа да ми даде отпуска, за да ходя в последните дни да събирам подписи.

И така искам да благодаря и пожелая всичко най-хубаво на тези, които ми помагаха да пикая на гроба на тези, които ме дърпаха надолу.

П.С. Вероятно ще кажете, какво му е трудното да се завери един семестър, но друго си е успоредно с протоколите и упражненията да бачкаш на целодневна работа и едва да успяваш да изкрънкаш освобождаване от работата, за да посещаваш упражнения.

What a wonderfull capital

noreply@blogger.com (Herald of starfall) — Wed, 02 Nov 2005 12:40:00 +0000

Столицата ни става все по-пренаселена и мръсна. Преди няколко дена слушах ена леличка, как разказва, че през бай-тошово време за да станеш жител на София са били нужни дебели връзки или да се ожениш за софиянец. Сега всеки който си намери работа и квартира става жител на "прекрасната" ни столица. Ех, няма да мине много време, докато Софията ни окончателно потъне в мръсотия и простотия и хората започнат да си търсят усърдно късмета в други краища на родината. Или още по-усърдно да се изнасят от родината...

Петъл плет плете, плез пет плета плет плеплита

noreply@blogger.com (Herald of starfall) — Sun, 09 Oct 2005 11:38:00 +0000

Аз пиша на БДС клавиатурна подредба, а при нея клавишите 'л' и 'р' са един до друг. И затова често се случва да бъркам 'р' с 'л'. И понеже като говоря, трудно произнасям р, се получава при писането нещо съвсем реално (:

More Withering

noreply@blogger.com (Herald of starfall) — Fri, 07 Oct 2005 11:37:00 +0000

Все-повече се убеждавам, че живота е една постоянна борба, където целта са единствено личните интереси. А симпатиите са само за прикритие. Няма чувства - има само лицемерие и игра. Всеки гушнал своите интереси, не ще и да поглежда на страни. Който се надява на милосърдието на другите е обречен.

Въздуха става все по-малко за нарастващите гърла. Пътищата стават все по-тесни за нарастващите върволици от коли. Оставащите блага стават все по-малко за всеки човек. Планетата ни става все по-тясно и трудно място за живеене. Всеки е свикнал да прокопава своя път и да взема с пълни шепи, каквото е останало.

Когато личните интереси са пред тебе би ли положил повече усилие да погледнеш по-напред или би се страхувал да изпуснеш това, което държиш. Сигурно си се замислял, че това което правим всички, взети заедно не е правия път. Но какво би променил - не би изпуснал личното от страх да не го хване друг, а ти да се озовеш сам в жунглата на живота. Нали всеки е прав само за себе си.

Сериозната работа

noreply@blogger.com (Herald of starfall) — Wed, 22 Jun 2005 11:33:00 +0000

Думата воля произлиза от Вол, защото са му отрязани топките.

Ще се науча някой ден да си ценя свободното време, а да не да си го пропилявам безцелно, блеейки по глуповатите форуми. Или както отива ще си отида ненаучен. То да си начесваш крастата при най-малкия сърбеш и същевременно и да си мислиш, че вършиш сериозна работа не върви. Като се замисля, мойто е далече от сериозна работа. Като погледна хората в белите страни какво правят въобще ми става смешно, като си помисля, че и колегите ми вършат сериозна работа. Еми не само колегите, ами и другите около мене и по-далече от мене.

Another day unfolds, still I exist

noreply@blogger.com (Herald of starfall) — Mon, 16 May 2005 11:32:00 +0000

Мразя пролетните и летните грипни вируси.

Шибаното гърло още ме наболява...мамка му...момент да затворя вратата на терасата, че се получава течение... А дано да не се повтаря болеста, че утре на работата вече трябва да съм свеж, като репичка.

Но кой му пука дали съм свеж? Важното е да работя, за да ми плащат - другото са бели кахъри.

А вечерта, когато се разболях - събудих се в тъмното, незнаех къде се намирам, всичко ми беше криво и в момета, когато осъзнах положението прибегнах шкавчето, взех термометъра и хоп - 38.5 градуса. Пих ефералган, упсарин и парацетамол и пак легнах в опити да заспа. Към 6 пак се събудих - температурата не падаше. Пак гепих парацетамолче...до 8 се въртях в леглото и неуспешно се опитвах да заспя. В 8 се обадих на шефа, че съм болен и ще ходя на лекар и ако ми е по-добре ще отида на работа. Джипитата ме гледаха странно, защото посещавам рядко работното им място. Нямах температура, чувствах се по-добре, макар и недоспал и потеглих към офиса. Мина обяд и почна да ми прилошава, след което потеглих към къщи. През това време майка ми звънна и ми каза за курс по английски - почва от утре, днеска е последен срок за записване и е в доста удобно време. Аз веднага звъннах в канцеларията ми. (Евала натози, който не му е писнало да чете до тука) А сградата, където се намира е на майната си....Аз вървя по улиците, имам температура и вънка е жега. И не свалям дрехите, случайно да не настина. (to be continued)

Вървя из улиците и търся сградата - разбрах, че е някъде срещу зала Универсиада. Около улиците - гнусните жилищни блокове и около блоковете - шумотевица и мръсотия. След няколко пресечки видях, че не съм на прав път. Върнах се назад, питах един шофьор на такси и разбрах, къде да отида. Предложиха ми да направя тест, за да разбера кое ниво да запиша и го направих - справих се доволно - записах се директно за трето ниво. След това се прибрах и доволно задрямах.

Няма смисъл да се впрягам да мисля нещо оригинално, като за начало...

noreply@blogger.com (Herald of starfall) — Sat, 15 Jan 2005 12:26:00 +0000

Днеска беше обикновен работен ден, нищо че е събота

Живеем в страна, където всеки прави това, което смята за добре, като подлага на съмнение основните правила, които са добре изтествани и изпитани. Защо да се напъваме да свършим всичката работа през първите 5 дни от седмицата, като можем да се помотаем малко и да използваме и останалите два дена. Така с това разточване на времето може да ни хрумне някоя добра идея, която да бъде приложена. Но аз днеска работих, защото отсъствах от работа поради лични ангажименти.

В последно време започва да ме притеснява външноста - с тази обездвиженост и това усилено косумиране на храна съм на път да заприличам на кебабчетата, които сервират в капанчето до офиса.

Доволен съм от това, което свърших вчера и днеска - оправих няколко бъгчета и добавих нови функционалности.