Една водна лилия разказва...

Листопадно

noreply@blogger.com (krassy) — Fri, 24 Oct 2014 12:51:00 +0000

В последната октава

на октомври

отлитат птици,

песни, изгреви.

Довява вятърът

дъждовно време

и капят мисли

в облачните дни.

А някъде

ухае на огнище

и една надежда,

дето тихо ври

под стряхата,

която сбира пътища

и няколко

изгубени следи.

И чакат

две ръце

да те прегърнат,

и две сълзи

да паднат като камък,

и много,

много дълго да тежат

в най-лявото ти

кътче на душата.

Октомври е

и ти се иска да е приказка,

в която да те сгрее

тихо шепота

на старите

загънати мечти

в скрина,

в който друг е кътал

писма от теб, усмивки и

луни.

Октомври е,

прилича на пътека,

в която всички лъкатушни сънища

отвеждат те в бащиния дом.

Октомври е,

отлита листопадно –

отвява те, изгаря

и боли…

Кажи й "Здравей"

noreply@blogger.com (krassy) — Tue, 16 Apr 2013 09:43:00 +0000

Покрай тебе

се спуска мъгла

и усещаш

как тя подминава -

една малка...

мъничка тъга

по следите

на южния вятър.

И оставя

в теб тишина,

парченца

смърт от раздяла.

Настигни я,

не умирай сега

Кажи й „здравей”

и нататък

продължете

сами по брега,

а вълните

след вас

ще разказват...

Снежко... на терасата

noreply@blogger.com (krassy) — Sat, 29 Dec 2012 10:29:00 +0000

Моят син на 5г.: Толкова много сняг има на терасата, Дядо Коледа ни го изпрати да направим Снежен човек.

Това е резултатът:

Снежко си замина с Коледа, но догодина обеща пак да дойде :)

Бизнес идея :)

noreply@blogger.com (krassy) — Sat, 01 Sep 2012 12:41:00 +0000

Здравейте, не чe ми e прятно ама казвам се ...Пенка. Пф?! Не че нещо името..., ама не знаете как е тука на село. Всяка вторa кокошка - Пенка, даже баба ми редовно ги кръщава на мен. Не е работа да носиш т'ва име ви казвам...ей и живот не е. Пенка т'ва, Пенка онова, ще заколим Пенка, ще сготвим Пенка с картофи, Пенка умря .. пък аз треперя. Знае ли човек, може да решат да се отърват и от мене скоро, па аз да мисля, че за кокошката говорят.Затова реших - ще го сменям. Ей на, към общината съм тръгнала, ще говоря с кмета, искам ново име. Ама няма да е тукашно, от село, ще е ново, модерно. Е как?! Намислила съм си - Нета. Аааа...мерси!. И аз много си го харесвам. Пък и да ви подшушна имам бизнес план с това име. Щото аз четох една книга за бизнес идеи. То аз още съм на 5-та страница де, ама книгата си е книга, ей на - 5-та страница и вече имам бизнес идея. Ще ставам Нета богаташката, само как звучи а. Та името е с облаги ви казвам. Ама никой не се е сетил преди мен.
Още един завой и съм стигнала кмета. Та докъде бях стигнала, а да - ама и вие не се сещате а?! Ся ще ви се изясни - та значи оня ден влизам в интернет и чета. Пък то аз напоследък много чета, ей тва бизнес книгите са голяма работа, казват търси, идеите са навсякъде и аз търся и намирам де. Та чета - тоя разказ "от нета", тая приказка "от нета", оня стих "от нета", картини, рисунки - изобщо голяма работа е тая Нета. Викам си брей, че неграмотни хора и кво неуважение към човека с малка буква все му пишат името. Па после си викам - ей че хубаво име, що и аз да не се казвам Нета. Хем хората ще си мислят, че съм велик писател, поет, художник. Ще почнат да ме канят да насам натам, да чета мои неща. Е те не са мои всъщност ама кой знае, нали и аз ще съм Нета. Ще се почнат там едни хонорари, едни проценти, едни книги, ще стана звезда, ще ме дават по телевизора, ей само да ми дойде, после може и депутатка да стана ви казвам, няма отърване. Пък аз дотогава ще си дочета и книгата, няма все на 5-та страница да стоя я, кой знае какви идеи ще ми дойдат до края. Голяма работа се оформя и това само с едно име. Като ми дойде тая идея доста рових, може па някой да ме е изпреварил, ама няма, така и не открих някой, дето да е казал аз съм Нета. Така че аз съм.
А ей-къде го кмета. Айде със здраве, скоро ще чуете за мен.

Когато забравям, че всичко си е струвало...

noreply@blogger.com (krassy) — Sat, 07 Apr 2012 18:39:00 +0000

Той дойде,
засели моя дом
с усмивки
и с очакване за лудост.
Разхвърля всичко,
почти като разгром,
написа името ми
без думи...
с(ъс) луни и със звездички.
С лек замах
съвсем безгрижно
размени в мене
всичките сезони -
от лятото
направи дълга зима,
а есента превърна
в Първа пролет.
Поглежда ме
съвсем невинно,
когато всъщност иска
да лудува.
Усмихва се,
когато ми е тъжно
и целият ми свят
се отразява
в две тръпчинки
между днес и утре.

Росна сълзица

noreply@blogger.com (krassy) — Sat, 10 Mar 2012 09:00:00 +0000

Носи тихите утрини
и прилича на фея,
всяка слънчева ласка
се взривява в нея.
Тя е бяла магия
и се ражда от спомени,
много тъжно се рони,
ако липсва докосване.
И се оглежда за тебе
във всяка малка тревица.
Целуни я с нежност
преди да стане сълзица.

Магнитчета - втори опит

noreply@blogger.com (krassy) — Sat, 11 Feb 2012 12:40:00 +0000

Думите ми бягат последните месеци, или може би е до емоции. Но факт е, че не ми се пише, влязох в някакъв коловоз и не зная как се излиза. Новата ми страст ме спасява до някъде, действа ми успокояващо :)

Снимките не са добри, фотоапарата ми нещо не бива напоследък и толкова мога с телефона :)

Първи опити...

noreply@blogger.com (krassy) — Sun, 08 Jan 2012 15:53:00 +0000

... в правенето на магнитчета за хладилник :)

"Предай нататък"

noreply@blogger.com (krassy) — Mon, 05 Dec 2011 20:18:00 +0000

Здравейте, удоволствие за мен е да ви покажа подаръкът, който получих от щафетата "Предай нататък"

Благодаря на Рони от http://blog.bgarts.com/
Днес си го взех и съм много щастлива - и картичката, и обиците са прекрасни :)))

Есента й отива

noreply@blogger.com (krassy) — Fri, 28 Oct 2011 16:28:00 +0000

Есента така й отива

в рокля на жълти цветя

и едно прошепнато "обичам те",

разпиляло се по света.

Обича ме, не ме обича...

noreply@blogger.com (krassy) — Sun, 21 Aug 2011 15:57:00 +0000

Бели маргарити,

откъсната тъга,

някой тях е питал

къде е любовта.

А любовта се ражда

не в стръкче цветове,

а някъде дълбоко

в нечие сърце.

Тихите залези

noreply@blogger.com (krassy) — Wed, 10 Aug 2011 19:07:00 +0000

Тихите залези

в късното лято

палят целувки в нощта.

Долавя от нейде -

ухае на вино,

шепот в чаша тъга.

Мисълта й се рони,

скътани спомени,

падат по листа слова.

Помни очите му

как я обичаха,

сънища във вечността.

Пази в косите си

цъфнали ириси,

сини като любовта.

Бавно отпива

дъхаво минало,

въгленче гасне в пръстта.

Глътка след глътка

бавно потъва,

чезне така любовта.

Тихите залези

в късното лято,

пари в очите сълза.

- - -

noreply@blogger.com (krassy) — Sun, 03 Jul 2011 17:16:00 +0000

Аз казах: Остани тук, ще ти купим подарък.

А той каза: Не искам подарък , искам с теб...

И ми даде свирката си, за да не плача.

А аз плаках през целия път наобратно,

осъзнавайки, че домът ми остана зад мен.

Двама под дъжда

noreply@blogger.com (krassy) — Sat, 11 Jun 2011 11:49:00 +0000

Беше рано

и валеше дъжд,

тя вървеше славно

през локвите веднъж.

Той пък бе с чадър,

вървеше неспокойно,

беше много бърз

и я подмина тъй поройно.

Но се спря за миг,

случи се внезапно ,

беше като вик

погледът през рамо.

И се преобърна

целият му свят,

беше като гръм,

беше като рана.

Тя посегна с длани,

за да спре дъжда,

Той с целувка нежна

слънцето засмя.

И се влюбват двама

някак на шега.

Случи се отдавна

преди сто лета.

Но и днес ги срещам

прото ей-така,

хванати небрежно

да крачат под дъжда.

адрес на изображението: тук

Бездомен

noreply@blogger.com (krassy) — Wed, 08 Jun 2011 11:09:00 +0000

Сънувани слънца
не стоплят ден,
сънуван път
не ражда спомен.
Сънуваните думи
хванат ли те в плен,
оставаш...в себе си
бездомен.

...

noreply@blogger.com (krassy) — Thu, 05 May 2011 10:56:00 +0000

Този дъжд
заприлича на спомен,
сипе мънички тайни
по мен.
Всяка капка
нашепва за облак,
който нежно
душата й вплел
в този дъжд,
който моли
за обич,
за усмивката на дъга,
да отмие
самотата на облак
и цвета
на лилава тъга.
Този дъжд
всъщност помни
и теб
и ухае
на мойта сълза.

Май

noreply@blogger.com (krassy) — Sat, 30 Apr 2011 18:27:00 +0000

Май

ми се усмихна

ей-така

с тръпчинките

на топлите си устни,

разцъфва

плахо пролетта,

от шепите му

литват пеперуди.

Поглежда ме

през рамо...на игра,

по стъпките ми

никнат теменуги.

И тича бос

покрай брега,

вълните влюбва

до полуда.

Танцува

с птичите ята,

разхвърля

облаци в света ми.

Любов ли е

да дишам ей-така,

щом Май

целува утринта ми...

Гатанка

noreply@blogger.com (krassy) — Fri, 08 Apr 2011 05:34:00 +0000

Пухкавичко, бяло,
плува из небето,
сянката му долу
тича през полето.

Що е то?

Кокиче

noreply@blogger.com (krassy) — Sun, 27 Mar 2011 15:17:00 +0000

Тя е мъничка

капка сълза,

от очите

на облак се стекла,

попила

в морна земя

и изникнало

най-бялото

цвете.

Облак

noreply@blogger.com (krassy) — Mon, 31 Jan 2011 15:54:00 +0000

Вдишвам

тишина

и ставам облак,

разсейвам се

в мъгли

и тъй летя,

минавам

разстояния

и строфи,

мисля си за теб

и все валя...

Снимката е авторска.

И така ...

noreply@blogger.com (krassy) — Fri, 28 Jan 2011 09:17:00 +0000

...включих се в тази щафетка, тъй като се изкуших от този прекрасен блог, и сега се налага да си изпълня на свой ред задълженията.
Ако има желаещи, които да са готови да рискуват с моите "умения" или разни измислици, нека да оставят коментар по-долу, а аз ще измисля нещо до 12 месеца
/със сигурност няма да е скоро :)/.
Първите 5 /ако има толкова/ ще бъдат щастливци /или може би нещастни/.
Който се включи, се налага на свой ред да зарадва други 5 човека с подаръци :)

Обещавам, ако не ми се получат нещата, повече никога /ама никога, никога, никога/ да не участвам :)))

А У Моей Любви - Алсу

noreply@blogger.com (krassy) — Sun, 23 Jan 2011 17:22:00 +0000

"...Този свят не е измислен за мен..."

Някъде край морския бряг

noreply@blogger.com (krassy) — Thu, 06 Jan 2011 23:04:00 +0000

Залезът се стича

в очите му

като глътка любов

на раздяла.

Морето

целува ръцете му

с дъх

на отминала младост.

И се борят вълните

в душата му

да достигнат

мечтания бряг.

Там, където

пирати са скитали

и заровили

най-ценния грях.

Там, където

са закотвени спомени

за русалки

от приказен свят.

Там, където

с шепот и вятърът

разпилява в песъчинки

деня.

Там, където

залязва накрая

най-солената тишина.

---

И потъват дълбоко

в очите му

непознатите светове,

уловили

самотата на дните му -

само ние с теб.

Честита Нова Година

noreply@blogger.com (krassy) — Sat, 01 Jan 2011 09:56:00 +0000

Честита Нова Година на всички, които наминават от тук.

Пожелавам ви преди всичко много здраве и упорство,

за да сбъднете мечтите си :)

Снежинка ІІ

noreply@blogger.com (krassy) — Mon, 27 Dec 2010 18:10:00 +0000

Снежинка белокрила

се усмихва

през стъклото,

а през нощта

ще нарисува

там

тайни от живота.