Една водна лилия разказва...

Първи опити...

noreply@blogger.com (krassy) — Sun, 08 Jan 2012 15:53:00 +0000

... в правенето на магнитчета за хладилник :)

"Предай нататък"

noreply@blogger.com (krassy) — Mon, 05 Dec 2011 20:18:00 +0000

Здравейте, удоволствие за мен е да ви покажа подаръкът, който получих от щафетата "Предай нататък"

Благодаря на Рони от http://blog.bgarts.com/
Днес си го взех и съм много щастлива - и картичката, и обиците са прекрасни :)))

Есента й отива

noreply@blogger.com (krassy) — Fri, 28 Oct 2011 16:28:00 +0000

Есента така й отива

в рокля на жълти цветя

и едно прошепнато "обичам те",

разпиляло се по света.

Обича ме, не ме обича...

noreply@blogger.com (krassy) — Sun, 21 Aug 2011 15:57:00 +0000

Бели маргарити,

откъсната тъга,

някой тях е питал

къде е любовта.

А любовта се ражда

не в стръкче цветове,

а някъде дълбоко

в нечие сърце.

Тихите залези

noreply@blogger.com (krassy) — Wed, 10 Aug 2011 19:07:00 +0000

Тихите залези

в късното лято

палят целувки в нощта.

Долавя от нейде -

ухае на вино,

шепот в чаша тъга.

Мисълта й се рони,

скътани спомени,

падат по листа слова.

Помни очите му

как я обичаха,

сънища във вечността.

Пази в косите си

цъфнали ириси,

сини като любовта.

Бавно отпива

дъхаво минало,

въгленче гасне в пръстта.

Глътка след глътка

бавно потъва,

чезне така любовта.

Тихите залези

в късното лято,

пари в очите сълза.

- - -

noreply@blogger.com (krassy) — Sun, 03 Jul 2011 17:16:00 +0000

Аз казах: Остани тук, ще ти купим подарък.

А той каза: Не искам подарък , искам с теб...

И ми даде свирката си, за да не плача.

А аз плаках през целия път наобратно,

осъзнавайки, че домът ми остана зад мен.

Двама под дъжда

noreply@blogger.com (krassy) — Sat, 11 Jun 2011 11:49:00 +0000

Беше рано

и валеше дъжд,

тя вървеше славно

през локвите веднъж.

Той пък бе с чадър,

вървеше неспокойно,

беше много бърз

и я подмина тъй поройно.

Но се спря за миг,

случи се внезапно ,

беше като вик

погледът през рамо.

И се преобърна

целият му свят,

беше като гръм,

беше като рана.

Тя посегна с длани,

за да спре дъжда,

Той с целувка нежна

слънцето засмя.

И се влюбват двама

някак на шега.

Случи се отдавна

преди сто лета.

Но и днес ги срещам

прото ей-така,

хванати небрежно

да крачат под дъжда.

адрес на изображението: тук

Бездомен

noreply@blogger.com (krassy) — Wed, 08 Jun 2011 11:09:00 +0000

Сънувани слънца
не стоплят ден,
сънуван път
не ражда спомен.
Сънуваните думи
хванат ли те в плен,
оставаш...в себе си
бездомен.

...

noreply@blogger.com (krassy) — Thu, 05 May 2011 10:56:00 +0000

Този дъжд
заприлича на спомен,
сипе мънички тайни
по мен.
Всяка капка
нашепва за облак,
който нежно
душата й вплел
в този дъжд,
който моли
за обич,
за усмивката на дъга,
да отмие
самотата на облак
и цвета
на лилава тъга.
Този дъжд
всъщност помни
и теб
и ухае
на мойта сълза.

Май

noreply@blogger.com (krassy) — Sat, 30 Apr 2011 18:27:00 +0000

Май

ми се усмихна

ей-така

с тръпчинките

на топлите си устни,

разцъфва

плахо пролетта,

от шепите му

литват пеперуди.

Поглежда ме

през рамо...на игра,

по стъпките ми

никнат теменуги.

И тича бос

покрай брега,

вълните влюбва

до полуда.

Танцува

с птичите ята,

разхвърля

облаци в света ми.

Любов ли е

да дишам ей-така,

щом Май

целува утринта ми...

Гатанка

noreply@blogger.com (krassy) — Fri, 08 Apr 2011 05:34:00 +0000

Пухкавичко, бяло,
плува из небето,
сянката му долу
тича през полето.

Що е то?

Кокиче

noreply@blogger.com (krassy) — Sun, 27 Mar 2011 15:17:00 +0000

Тя е мъничка

капка сълза,

от очите

на облак се стекла,

попила

в морна земя

и изникнало

най-бялото

цвете.

Облак

noreply@blogger.com (krassy) — Mon, 31 Jan 2011 15:54:00 +0000

Вдишвам

тишина

и ставам облак,

разсейвам се

в мъгли

и тъй летя,

минавам

разстояния

и строфи,

мисля си за теб

и все валя...

Снимката е авторска.

И така ...

noreply@blogger.com (krassy) — Fri, 28 Jan 2011 09:17:00 +0000

...включих се в тази щафетка, тъй като се изкуших от този прекрасен блог, и сега се налага да си изпълня на свой ред задълженията.
Ако има желаещи, които да са готови да рискуват с моите "умения" или разни измислици, нека да оставят коментар по-долу, а аз ще измисля нещо до 12 месеца
/със сигурност няма да е скоро :)/.
Първите 5 /ако има толкова/ ще бъдат щастливци /или може би нещастни/.
Който се включи, се налага на свой ред да зарадва други 5 човека с подаръци :)

Обещавам, ако не ми се получат нещата, повече никога /ама никога, никога, никога/ да не участвам :)))

А У Моей Любви - Алсу

noreply@blogger.com (krassy) — Sun, 23 Jan 2011 17:22:00 +0000

"...Този свят не е измислен за мен..."

Някъде край морския бряг

noreply@blogger.com (krassy) — Thu, 06 Jan 2011 23:04:00 +0000

Залезът се стича

в очите му

като глътка любов

на раздяла.

Морето

целува ръцете му

с дъх

на отминала младост.

И се борят вълните

в душата му

да достигнат

мечтания бряг.

Там, където

пирати са скитали

и заровили

най-ценния грях.

Там, където

са закотвени спомени

за русалки

от приказен свят.

Там, където

с шепот и вятърът

разпилява в песъчинки

деня.

Там, където

залязва накрая

най-солената тишина.

---

И потъват дълбоко

в очите му

непознатите светове,

уловили

самотата на дните му -

само ние с теб.

Честита Нова Година

noreply@blogger.com (krassy) — Sat, 01 Jan 2011 09:56:00 +0000

Честита Нова Година на всички, които наминават от тук.

Пожелавам ви преди всичко много здраве и упорство,

за да сбъднете мечтите си :)

Снежинка ІІ

noreply@blogger.com (krassy) — Mon, 27 Dec 2010 18:10:00 +0000

Снежинка белокрила

се усмихва

през стъклото,

а през нощта

ще нарисува

там

тайни от живота.

Зайко с новото елече

noreply@blogger.com (krassy) — Sun, 05 Dec 2010 21:40:00 +0000

Зайо купи си елече

и набързо го облече,

после тръгна на разходка

с наперена походка

да се хвали на кумата -

там в края на гората.

И върви си Зайо смел

по пътечката поел

към къщурката на Лиса

„Леле как ли ще я слиса”.

Но не щеш ли изведнъж,

чу се гръм на шир и длъж.

Зайчето така се стресна,

че уплашено побегна

през гората, през реката

тича бързо през глава то.

Там в къщата на Лиса

най-накрая Зайо скри се.

И поседнал облекчен,

чак сега успокоен

Зайко забеляза вече,

че по новото елече,

дето сложи отзарана

здраво място не остана.

Натъжи се Зайо наш

и заплака в този час.

Лиса бързо го прегърна

на уше му тя отвърна

„Зайко не плачи сега,

туй съвсем не е беда,

похапни си топла супа

или морковче похрупай,

а накрая двама с теб

ще ушием нов елек.”

***

noreply@blogger.com (krassy) — Sun, 28 Nov 2010 21:27:00 +0000

Есента

си отиде на пръсти,

разпиляла

листопада от спомени,

по следите й

някой намира

остарелите си въпроси.

И не търси

какво се е скрило

зад ъгъла,

който следва,

няма никаква нужда

от смисъл,

няма нужда от нови

въпроси.

Просто есента

си отиде на пръсти,

както той

си отиде на есен.

Есенна

noreply@blogger.com (krassy) — Fri, 22 Oct 2010 22:01:00 +0000

...и може би

ще ти се сбъдна

като есен,

разрошена

от цветни листопади,

в косите на която

са скрили своите песни

птици, отлетели

към едно далечно лято.

И навярно

ще ти нося тишина,

усмивка

от изминали недели,

ще разхвърля

малко самота

и два-три облака

вместо дантели.

Ще ти напомням

мъничко за пролет

с танца на дъжда по булеварда,

с разноцветните чадъри,

които минувачи бързо ще разтварят.

Но цялата

ще си остана есен,

тръпчива като сълза,

по устните ми

ще усетиш само

това, което премълчах.

изображение: cat-woman-amy

Мъгливо

noreply@blogger.com (krassy) — Fri, 15 Oct 2010 14:43:00 +0000

Уморен
си отива денят,
стъпва бавно
по крайбрежната улица
и е толкова сив,
че навън
се разстила мъгла
като сънища.
И се слива
всичко в едно,
тъмни облаци
капят в морето,
тази вечер
и небето самó
ще си измисля звезди,
за да свети.

Има обич

noreply@blogger.com (krassy) — Mon, 11 Oct 2010 12:15:00 +0000

Има обич, която дълго мълчи,
и която на сън те рисува.

Има обич, обвита в лилави мъгли,
и малко преди да ги разсее отлита.

Има обич, която нищо не пита,
но след себе си въпроси реди.

Има обич, която в рай те изпраща,
и такава, която сякаш в ада гориш.

Има обич, която през километри прегръща,
и такава, която е до теб, а боли.

Има обич, която години прощава,
и такава, която жестоко те съди.

Има обич, която живот ще ти вдъхне,
и такава, която е в теб, а издиша.

Има обич, която е бурно море,
и обич, по-тиха от летния бриз.

Има обич, която светове ти разкрива,
и обич, която у дома те завръща.

Всяка обич различна е като малко дете,
ту се засмее, ту леко боде.

Изгубено

noreply@blogger.com (krassy) — Sat, 25 Sep 2010 18:44:00 +0000

Някак изгубихме погледи
и думите станаха кухи,
и дори да приказваме повече,
май повече сме и глухи.

Задаваме мъртви въпроси,
стъпваме само по спомени
и няма какво да изпросим,
когато себе си сме изгубили.

Дъждовно време

noreply@blogger.com (krassy) — Thu, 09 Sep 2010 11:52:00 +0000

Когато разбереш,
че си отива
последната
догаряща искра,
надеждата
събира своите дрипи,
и тръгва тъй
на някъде сама.
Когато разбереш,
че няма кой
в дланите си
да побира твоя свят,
отказваш да измислиш
ново име,
оставяш есените
в шепи да валят.