Объркваща работа

Незамръкнало

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Tue, 29 May 2012 22:37:55 PDT

Пролетта на пръсти ще си тръгне.
И ний с пламнали очи.
Ще дирим цветен блясък, незамръкнал.
И гледай лятото пристигнало.
С оня жежки чар.
Сандали на очи.
И пясъчен кавал.
Току и есента дори.
Със сладостния цяр.
Хладните игри.
Изхвърляне, на някой друг товар.
Раздели.
И, зимата, чакал'.
Току в далечината, виелицата.
Гордата вълчица, вълк.
Завият срещу луната.
(Инак, скрито мразят самотата.)
И пак напролет с пламнали очи.
На вместо вой.
Намират красотата.

Гипс картон на силикона в дупката

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Tue, 29 May 2012 01:25:24 PDT

- Скъпа, няма да знайш к'во патене патя. По- голямо от двайсете аборта без упойка при доктор Дрелчо в мазето, след голямата печалба без презервативи.

И аз като норманите хора се стъкмих с пет влакна пола на откриването на поредната магистрала. Да съм първата, я. Не, че имам не'в шанс да сваля ББ кат реже лентата. Ма тииии, знайш ли колко баш елит са мандахерца край него в партамента, парламента, монумента, премитерство и тем нататък.

Аз си вардя реда за метрите на магистралата. Никой ни ма знай. Кеф ти клиенти ( и от лентата). Кеф ти араби. Има дори и с Москвичи, ха, ха , ха.

Никой ни ма пита за ценз, диплома и образование. Само програма искат.Няма време за раздумки ( то с коя ли уста).

Та записах си аз петнайсете метра и започнах ( нали знайш как ) напред, назад. Още на петата минута ми се заби трийсет сантиметровия ток в асфалта и не мръдна. Остави т'ва, че заминаха тия с ножиците. Трябваше да изляза. Инак Спиро сутеньора, ще ме спука от бой.

Аз съм яка кучка ша знайш. Кат се напънах ииииии, бум пет метра напред по корем. Цялата ми петнайсе-метрова площадка се напука. Като си повдигнах снагата от двайсе бона, получих стрес.

Мутрата ми беше охлузена до устата, която па висеше и сега мязаше на задника на Спиро. Щото преди приличаше на центрофуга и тайфун " Мама си джаса".

Циците приличаха на детронирана убавица ( на 15) със сутиен от подплънки, които са се разпльокали на сълзи и помия.

А краката на кобилици. Не бяха такива, ма скъпааааааааа.

А косата. Пет кичура от пред, а отзад буйна грива.

И как така изведнъж съм станала толкоз грозна. Тази некачествена, нова магистрала е виновна. Така да знайш. Аз съм била модел на " ДЪБаче и ГЛОГон", ааааааа.

И въобще не ми пука за тази изкълчена ръка и този счупен крак.

Ох, че болиииии. Цялата съм синя и имам гипс. Не ме бил Спиро разбира се. Но ако ме види, че нямам търговски вид, ммммм. Ще ходя за корсет на гръдния кош( шегичка де :) )

Аз съм му мила(стока), все пак . Няма начин сега да не ме държи на хляб и вода цяла година за да ме вкара пак в работен вид.

Ще стана кукла, ще видиш. Но, но, но нк'ви нови магистрали на ББ.

Тъкмо мислех да си забия оня мезонет на центъра до НДК. Догодина като заобикалям по околовръстните, просто няма начин.

Скъпааааа, ма ела да ме видиш. Току що излезнах от "Пирогов" и мязам на селска крава след телене, доене и бой до кръв.

А аз бях само на една нова магистрала.

Не е шега работа. Бал е!

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Mon, 28 May 2012 00:38:56 PDT

Поради зачестилата мания на децата, по случай абитуриентската си вечер да се правят на някакво подобие, реших да помогна. Та да не се мъчат и миличките им родители, де да си харчат измъчените пари и дълготрайните заеми.

Помислих си за няколко идеи, които още не са се вписвали в пейзажа на завършването и не са били " Кьор фишека на тумба маймуни".

Първа идея:

Возило тип тротинетка, според големината на индивида. Който от своя страна пък е прекарал няколко курса Йога за да може да си вдигне краката на врата кръстосани в поза изникнала крива, слива през прав плет на едно колче.Облекло листа от сатен, марка " Тука има, тука няма.

Втора идея:

Желязно, ръждясало корито на което периферията е пробита и са сложени големи кози дрънкалки да вдигат патардия. Козите са впрегнати да дърпат возилото. Като съответните са къпани, фризирани и напръскани с френски парфюм да не овунят съзнанието на стоящия.

Той ще е облечен с костюм от драна, портфейлска кожа на тасми и джоджувки от столевки за красота и доказване имидж " Баш инат гол простак" ,втората, трета и десетата година. Пардон вечер.

Трета идея:

Едно розово и хигиенизирано прасе, без седло. Ако може и без дресировка, че да става шоу.

Индивида ще е прекрачил животинката с дрехи стил " Аз съм Ева, колко са Адамовците". С ботуши над коленете, заслепяващи в цвят " Мани са маааа"

И четвърта последна, че ще ям.... б..анан.

Десетина разярени, рошави гъсока. За тази цел индивида трябва да има буйна коса. Целта е да ги до ядоса. Да го хванат за косата. Да литнат и да го пуснат точно пред даскалото. Облеклото няма значение. По добре да помисли за идеална епилация, че след операцията и спускането ще е чисто гол. А ааа и порловите му органи да са в идеален ред . Доста скъпичко амаааа.

Все пак и други индивиди ще го гледат. Не е шега работа. Бал е!

Пенкина поема

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Sat, 26 May 2012 23:28:55 PDT

Пенка взе, че та порасна.
Стана мома китна, ясна.
Вече взе да се кокори.
Ерген търси и мърмори.
Божеее, че са грубовати.
За милувки са сакати.
Сал си чакат май да мръкне.
После някъде да бръкнат.
Току фанат нея брадва.
Брей, че страх да те полазва.
Ти му дириш веч очите.
Той си бяга, по теслите.
Дръгнеш за вода в герана.
Гледай, ралото пофанал.
Чакаш до плета поема.
Бъркаааа, китката да взема.
А ма тя цъфти веднъж.
Мятка се с ръце със сърп.
Сякаш ще прибира ръж.
Еле си намери най накрая.
Ерген и начетен с думи запозна я.
И прибраха свойта къщаааа.
Дом да си завръщат.
Само , че на третата неделя.
Он все оди и реди, ласки не споделя.
Стълбата се срути.
Поетите, не хващали тесли.
Пречели на красивите им мутри.
Нивата стана за сеитба.
Той реди жита в думи.
Що ще ядем бреее.
Най-сладката любов.
И преплита езика си на струни.
Пенка и дойде в акъл.
Не поет ще и приляга.
Орач, грубоват и зъл.
Тя ще го омеси със свойта обич млада.

Пеперуда в синевата

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Fri, 25 May 2012 22:21:09 PDT

Пребродих се на четри ръце.
А кокалчета жадни не успяха
Да разгънат своя сух юмрук.
От жалкия живот ли се бояха?
Или ще изпуснат щастието тук.
Където бяха те.
А другите не бяха.
Да сключат рамене.
В покрив с улук.
Чук, чук.
Барабанят по линията на живота.
Днес пак ще търсиме кивота.
В оня стар хангар.
В ляво.
Там ботушче е опряло.
От пътища напред, назад.
Пълно с кал, слънце и аромат.
На тръпки, огън и буен бяг.
Страст!
В душата, като родна стряха.
Там нещо спря.
А черните, умряха.
Така с духът затегнахме колана.
Ръцете спряха да вървят.
Видяха пеперуда в синевата.
Решиха, да я хванат.

Дъвката - " Храната прави борбата "

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Fri, 25 May 2012 01:36:48 PDT

Не знам как е изграден човек, но рано или късно му се стоварва това което най не иска.

Така е и с мен и диетите. Смятах ги като доброволно очертание на път към оная с косата. И като видех снимка на булемичка си мърморех сама като лудите.- Е, отслабна ли сега и накъде си се запътила. Много ми е противна една др. ( с къса коса) с нейните диети.

Все смятах, че по здравословна причина ще приема, това нещо диетата.

И ето сега ми дойде на крака, така да се каже. Преди няколко дена в пост споменах, че за почвам още една борба. Този път с хроничната болест Невродермит. Да не се повтарям изцяло с лекаря и нета, само ще кажа, че лечението е съвкупност от грижа за кожата, предпазване от алергени ( в това влиза диетата и нервна система, стомаха и др.

Днес към диетата.

Първо, изчетох нета, не само за храненето. Защото моята дерматоложка ме прекарва малко като през конно състезание. Взех си една средна позиция за основа. накрая се зачетох в една свободна статия на един известен професор по дерматология, който казва.

"Всеки човек е различен и прави диетата си така, за да се чувства по добре."

Доброто при мен ( ако може да се каже добро), че част от нещата, като алкохол, цигари и газирано не употребявах. Сега идваше трудната част. Да се лиша от любимите неща, като цитроси ( всички), шоколад, сладолед ( заради прясното мляко). Помислих си, че мога да си хапна поне локумена вафличка . Само, че при липсата на друго аз ламята изядох целия пакет и на другия ден бях аут. Сега не хапвам нищо сладко, абсолютно.

Не мога да консумирам риба, свинско, говеждо, овче ( само пиле) ядки, консерви ( за домашни ще изпробвам), колбаси, сирене ( малко), прясно мляко, всичко на което пише емулгатор, Е , Е и някакви оцветители,домати, мед ( заради полени), без боб, леща ( граха не ми пречи). И други.

Всичко е съвкупност от съвета на дерматоложката, сайтовете и моя организъм.

Добавих си диетичен хляб, Не знам какво са слагали вътре, но положението не стана розово. Пък и домашните не са свикнали да ме пазят като саксийно цвете така да се каже, още. Но това е друга тема за другата час на която трябва да се обърне внимание.

При тази болест е типичен свръх сърбеж. Не знам поради каква причина, моят е поносим. Но затова пък имам свръх болка или парене по кожата. Сега по цялото тяло вече. И когато нещо не и хареса, дали нерви, алергени и други ме събаря в кревата.

Както казах минах на диетичен хляб, който изглежда фалшив. Поради стеснени финанси ( последната рецепта за поддръжка на кожата ги смля) не можах да измисля друго, освен да спра хляба. За три дена без него се почуствах долу, горе добре.

Като привърженик на пълноценното хранене веднага пак в нета да видя, какво е нужно за организма за да съществува. Та трябваше да се намери алтернатива на хляба. Но като погледнеш в нашите магазини, сякаш са изхвърлили болните да мрат. Имаше само царевично брашно. И ето ме днес, втори ден с царевични питки. Стават за ядене.

Надявам се като отида ( доста далече, ако ми позволи силата) в най големия магазин и верига в града, да си намеря и други неща.

Какво хапвам засега.

Тъй като ставам рано.

3,30-4,00 кафе хи хи хи

6,00. Българска, царевична, зърнена закуска ( малко съмнителна, но нищо ми няма) с овче кисело мляко

7,30 чай с малко захар и три царевични питки

9,30(около този час) ябълка или круша, нарязана на парченца, че ме болят устните

12,00 пилешко със зеленчуци на фурна. Или пилешко варено с пресни ( краставица или пиперка)

(сън)

16, 30 ябълка

18, 00 ( около този час) кисело, овче мляко, ябълка или парче краставица.

19,00чай със малко захар.

Всички тези " операции" се извършват на терасата при отворен прозорец .

Пия трапезна вода Сутрин си варя много чай без захар в кастрон. Смесвам шест билкови вида, като маточината е задължителна. И цял ден се наливам като "алкохолик".

пп Кафето е алерген. Засега се спогаждаме. Полага ми се само едно на ден. Но аз съм инат, ако трябва и него ще махна. Също така не трябва да се чеша. Вече махнах теменужките,някои хора саги видели във фейса. В неделя ще махна три големи саксии от хола където спя. Не ги махам, в новото жилище на големия син са. Засега котката остава.

И може би, по горе нещо да съм пропуснала. Няма да ходя на изпит я :). Ако някой се интересува от нещо, да пита.

Само днес

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Thu, 24 May 2012 03:45:39 PDT

Закъснях да се моля.
Закъснях да погледна.
Закъснях да отворя.
Моя кон да възседна.
Не умея да искам.
Като мога да давам.
Като мога да стискам.
Дори и трудно начало.
Дори и с многото грешки.
Като бесни ламици.
Аз чертая горещо.
Макар ранени илици.
Сутрин пак си навличам.
Определената същност.
Не я мачкам излишно.
Само днес да преглътне.

Ах тези реклами

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Tue, 22 May 2012 23:18:39 PDT

Запитвали ли сте се кой прави рекламите, или кои?

Днес ще нищя тези по телевизията. Не, че другите са цвете. Но не съм ги гледала, защото са като петна покрай мен и не се разгъват изцяло. И никой насила няма да ме накара да ги разглеждам.

Защото ще получа изкривяване на мозъчните клетки.

Вярно е, че не може без реклама и тя е майката на пласирането на дадено нещо. Някои плащат много пари да им рекламират това, което са решили да предложат. Обаче, имам чувството, че тези които правят рекламите нещо им куца.

Мен специално ме грабва реклама, като такава на няколко месеца веднъж. По телевизията ( защото рекламите се повтарят) те са направени в " Танганай ".

Оставете сега другата тема изключи си телевизора, стой така, стой инак и други диктати. Аз и без това гледам само филми, но и там си има реклами. По наредба.

Та тея неща, сякаш са направени от " малоумни". Или нас ни смятат за такива. Аз като направя или произведа нещо, го оглеждам. И проверявам дали ще се хареса, все пак. Явно има доста само влюбени в своя труд " идиоти ", та са решили, че са върха на пласирането.

За този пост се провокирах от последните реклами на една или няколко банки. За ниски лихви уж.Не виждам нормален човек да се облече така и да тръгне да търси или запита нещо в банка. Такива дрехи няма, бе. А това червило е китайско. Да не говорим, на какво се подлага рекламното лице за пари.Да бяха поне полуголи, че сме свикнали вече.

После. Всички реклами за лекарства. Сигурно някой ги гони с гаубица. Не мога да си обясня как всички завършват с изфучващ говор до края и чуваш само " прочетете упътването".

Да не зачеластря сега, това за диарията и други тем подобни, по време на вечеря.

Всеки ще натряска ако не наистина поне на думи един куп поеми за приятелството. Но " асиктир беее" да го събират с петна на блуза и то с деца. Надявам се децата да не им се увлича слуха по реклами.

Има още много, обаче блога не е кош и отдушник. Но няма как да не спомена тая последна реклама на лилавия помпон( вече търках реч във Фейса.).

Може ли да си представите стадо мамути ( мъже да извиняват, футбола е крив и рекламата) да се изтъпанчат в хола , щото има джаджа дето дава тоя лилавия ( не за всички телевизори де) . И сега на воля ще си зяпат Европейското по футбол, щото си нямат телевизор в къщи. Не бе. Нямат си лилав помпон и джаджа, ааааааа.

Айде стига, че уврях. Не, увря кафето на една готина реклама ха ха ха ....

Ох, липсва ми тигана с пържолите. Изгуби се нещо.

А пастата за зъби с падналия зъб. Въх, въх, въх ъххххх..

Моята лична борба

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Mon, 21 May 2012 22:12:51 PDT

Никога не съм искала да натрапвам личните си неща. От всякакъв характер. Да не прося озъртане, навъртане, съжаление, коментар насила който някой прави и да се покаже. И защото смятам, че показността не служи за нищо. Поне за мен.

Не смятам и сега да разкривам, кой знай колко. С тази така наречена поредица ще отразявам борбата си с последната хронична болест, която е решила да се насади при мен.

Няма да споменавам другите. Явни и скрити. Тази ще е за воля, упоритост и други, защото ми дойде като капак.

Понякога ще падам духом, малко. Но повече смятам да не се давам и с това да покажа на някои жаждата си за живот.

Както казах по горе, не прося съжаление и други тем подобни. Така, че който коментира под поредицата, моля да внимава.

Най-новата ми придобивка( болест) е Невродермит ( Атопичен дерматит). Няма да пълня блога с описанието и, нета е бъкан.

Това е за днес. За борбата другия път. Не е лесна де. С доста страдания, промяна на живот и средства..

пп Поредицата ще върви с нов етикет. Въпреки, че не обичам да добавям. Дано не се откажа да пиша за това. За борбата е сигурно, че няма.

На балкона, скрито

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Sun, 20 May 2012 21:38:48 PDT

Някъде по балкона подскачам.
Като малко по ясно небе.
За игри, без живота си страшен.
И по другото, мило море.
Без сълзи от скрити потопи.
И болка в излишния чар.
Разравям очите дълбоко.
Да търся искри за пожар.
А там, дим се синее.
И морето е бурно до гроб.
Котви не щат да вилнеят.
Все искат да ставам, аз роб.
Но, червей не съм се родила.
Да лазя в болка и мрак.
На балкона, роза съм скрила.
Подадена в сърцето ми чак.

ПОСТна пържола, с гарнитура от КРИВОшийки

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Sat, 19 May 2012 23:26:54 PDT

Като станах и ме обзе странно благоухание. Не знам що е. Но реших да поради тази рядка конструкционна (конституционна кулинарна ) някак причина, да ви почерпя. Лично от моята рядко, мухлясала кухня. Значете, че това не ми е цел, подредба, спогодба, брак, либоф. И сал чакам някой да ми хвърли нещо, в устата ( клавиетурата ха ха ха) .
Ето и продуктите:
1. Едро нарязан и набързо наблъскан ПОСТ.
2. Един пакет излюпени, пресни думи без редактор.
3. Пет, шест изкривени шийки с мишка по КПП - блогугодничество.
4. Криво нарязана марината от разбрани точки.
Едро нарязания и набързо наблъскания ПОСТ се хвърля в страницата на черновата да се пече, за време по осмотрение на собственика без разНИ подправки, подплънки и придатъци. Докато уври, му се сменят някои части ( оф продукти ) с прясно излюпени.
В това време се наслагва гарнитурата.
Оставят се шийките благополучно в маринатата да се изкривят още малко. Подбутва се с мишката да се види тяхното състояние ( изкривяване) и се слага разбраната точка.
След тея процедури, ПОСТната пържола с КРИВОшийки е готова да се пусне за консумация в пространството.

Добър апетит! :)

Щурини

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Fri, 18 May 2012 22:37:05 PDT

Щурке, вънка заваля.
Накъде с тия букли.
Дърта мравке, не така.
Ще речеш, порой е рукнал.
Среща имам аз ей там.
Скрито в гъстата дъбрава.
К'во ще правим, хич не знам.
Кога Щурчо гъдулката оставя.
И тогава, оххх пишман.
Ще нахлуят куп юнаци.
На труда се смеят на не знам.
Ний мравките ще ги мислим за близнаци.
Нека Господ да те чуй.
В многодетна патардия.
Ние с Щурчо сме затуй.
Вси гъдулки да затрием .
Всички малки до едно.
Барабанче ще си сложат.
И за ехо и звено.
Мравча дупка те ще вложат.

Реверанс за танц

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Thu, 17 May 2012 21:50:41 PDT

Като разгърна страниците си на блога.
Прекарам пръст като дете, без правила.
Изхвърля няколко листа отпред ( на ужким).
Разтъркам булото и скрия Бога.
[ Не може в дъното да няма кръст ]
Простра си маските след най- високи градуси.
С белина без предразсъдъци.
Оставам аз.
С най-ярката си нежност.
Борбата зад вратата, на заглавката.
И реверанс за танц.
От думи за любов, нанякъде.

За некои стандарти, " На череша дръжката "

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Wed, 16 May 2012 23:45:19 PDT

Тази сутрин като си шетках с метлата из дома', наострих ухо към телевизора. То няма и къде да избягам де. Та земеделския министър щял да слюнчи език ( не обърнах внимание за часа) за стандарта на кривата краставица и за големината на черешата и нейната дръжка ( с или без ). Измляхме мелницата за стандартния хляб който всички си купуват, щото вярват в него. Сдъфкахме на машинка в корема хрущялите, космите и други местни продукти в стандарта на салама. Оправихме лютеницата, пълна с нишесте и сума вредни неща дето е виснал контрольор да ги следи. А скъпата е стандартна ( щото я проверяват) и хората си купуват сутрин, обет и вечер. И като си имат излишни пари си вземат конфитюр по стандарт да го бъчкат да търсят, де е аджаба сливата.

Та сега ще ни протече Дунава у къщятата ( с помощта на министъра де), що трябва да се прави кат конец краставиците. Инак ще са отровни, кисели ( таман са туршийка ). Или ще имат вкус на пъпеш или нещо миризливо ( сетете се ).

Аа черешите, аре дръжките разбирам. Така и трябва. само да не чуят и да не излезе някой нов хит. като " На череша дръжката" . Обаче за големината не знам. Трябваше да остана и да ми обясни министъра като на бабун, как ще се мерят. Дали със сито, на компютър или око - мой човек или дай пари.

Сега може да се очаква да се въведе стандарт за мъжки, полови органи. Луд умора няма, нали знаете. И по същата последователност аз ще се цаня за окачествител ( Дрън, дрън.Те са ме сънували). Имам опит, стаж. Ама не знам, пак. Щото според предложението за закончето, няма да ме огрее в тая ера.

Желаещи

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Tue, 15 May 2012 21:45:08 PDT

Не ми трябва пролет, дъга.
Крила от велики мислители.
Ни облекло от тъга.
За милостиня.
Нито път очертан с посока.
Да ми казва на къде замина.
Ни обувки с цветен компас.
За нюанс и за блясък.
Край перваза до саксията стара.
Расте сълза.
Не момина.
На жена.
С налъми напукани.
С чувства очукани.
От мухъл.
От някак, преди.
С устни, стари.
Добри.
Желаещи, да те целунат!

" Кой бизнесмен мъъъъ иска вееее "

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Mon, 14 May 2012 21:45:13 PDT

Оставям настрана съпругите, които " подпират " семейният бизнес и като се изкилят ще имат право на и инвалидна и социална пенсия. Като е естествено да им се внася автоматично ( доста солидна осигуровка от съответната сянка, счетоводител). Ако сметнат, че някога ще я докарат до фалит и ще има трябват бастуни и патерици да бягат от съда.

Иде реч за любовницата. Явно у ГЕРБ се намират доста такива. Щото като подпират съответните части на бизнесмена и то на договор ( по закон), дан вземат да се изкривят. Да не хванат я артрит, дискова или парализа. Зависи от големината на частите. Пардон на ГЕРБерите. Та тогава като видят зора ( че ги сменяват с по млади) от некое заболяване и хоп инвалид 100%, с право на чужда помощ. Ми закон, кво сиа. Трябва да се спазва стриктно. А и тва любовница вече е свободна професия и се числи като сам осигуряваща. Статут е това, да не е лукова глава за постна яхния с камачки.

Заедно със занаятчии и земеделци.

Аз ще ви кажа ква ще е разликата

Съпругата ще я осигуряват, на каквото тя си иска.

Любовницата ще я осигуряват на минимална и хич няма да пита. И пак може да има повече от съпругата. Зависи от инструмента за работа и техниката на прилагане. И ако приемем, че сега любовниците са повече, пак няма да напълнят хазната. Нищо, че НЕКОИ показват загрижеността си за тез жени и техните права. Дрънкат си.

пп: За любителите на надрасканата ми поезия да кажа. - Между стиховете се случват и такива неща, да знаете. Не всичко е цветя, любов и мъка. И борба трябва. Храним се все пак. А и се разболяваме. И други.... :)

На прага

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Sun, 13 May 2012 22:03:49 PDT

Замръзнаха мечтите от дългия изгрев.
От неизживените си сънища.
По твоите пръсти да стъпят.
Да изпият две капки збъдна роса.
И да заспят със зората.
В твоите шепи.
Завити с твоите стъпки.
На прага ( с щастлива усмивка).

Твоите очи

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Sat, 12 May 2012 23:07:30 PDT

Когато мълчиш.
Душата излиза от ритъм.
И сърцето нехае.
В безразличие.
Сенките сядат върху масата.
Да пият кафе.
С две бучки захар.
Твоите очи.
Да докоснат малко светлина.

Разчисти - закуска.

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Sat, 12 May 2012 01:34:24 PDT

Както всяка сутрин зад блок 99 се завихри закуски тип, боклук-бомба и ей там падна. Ма миналия месец.

В тоя райски кът се бяха насадили кат квачки, няколко особи. Вместо да облизват или нагъват зачатъците на чума или туберкулоза ( по хората )покрити с шербетлия роса, те вряскаха сякаш е било Нова година. Всички от по горните нива поради висши мисли, си бяха изхвърляли по няколко коша. И те след като се бяха натъпкали, и беше минал Зил от осемдесета с пясък за детска площадка.

Особите:

Змията, смок ( в женски род-смокицата) Лютка. Дет хване, души врат ( и други части) та не пуска. Сега беше си навряла кратуната в едно шише от кола

Гущера ( в женски род-гущерицата) Врътка. Врътка се където си иска и се крие, не е тя. Препичаше се върху една превръзка и си близваше остатък от пакет захар.

Жабата-Пличка.Все се пличка с гола краста за хубост и приказ. Цопната в счупена саксия, яко и нервно си мажеше калчица

Плъха ( в женски род- плъхочката) Стрес'ка.Винаги се подпишваше от смях, когато бягаха от нея. За по сигурно, слагаше отгоре си и гел. Тука има в излишък. Седнала върху " Графиня дьо Монсоро" Потропваше с опашка и ръфаше зеленясал хляб.

- Чухте ли мори,- рече Лютка. Щели да ни фъргат за амбалжна артия. Чудя се белким, откога студенокръвно става за книга и четмо.

- Причуло ти се е, обади се Врътка. И как ще стане, питам. Като леко взе да плюе некви крила. За тва нещо трябва да се върти друго нещо. За другото нещо, трябва да се връткат пари. А тези ( всичики знаят) се връткат другаде.

- Хайде бе, че свят им се зави, развика се Пличка. Ще ни давят. Ма мен не. Щот я съм плувец. Плувкиня бе. Не съм обратна. Е, не съм и дискриминаторка. Ма, който изплува нагооооре ще си живуркааакааа.

- Сигурно ще ни затварят всички в мази, ухили се високо Стрес'ка.Вас ще ви поканя у нас а на другите ще им взема акъля, ха ха ха. така е с връзки.

А ма ти Лютке вярваш ли, че оная от осмия ще се затътри да чисти. Ако не е тя ще видиш кола през крив макарон и щеше да погнеш мен.

- Божкее, умряла съм за стреснатото ти гадно месо. Вчера ми хвърлиха свинска пържола. Идиотка, теб ще заръбам.

- Ти внимавай, изкряска Стрес'ка. Ако се разработят да не останеш, я без опашка, я без глава.

- Я тихо ти и застанете вдясно, че ми затъмнявате плажната ивица. После ще съм грозна, страшна ииии..Изквака Пличка

- Ха ха ха, изхили се Врътка. Ти откога си специална мааа. Като тази дето си буха превръзките отгоре.

- Ям и гущери аз, ахааа.

- Аз съм гущерица, ясно. Гущерите ги зарязах на околовръстното, аааааааааа.

- Аз напук ще ви удуша всички, люто се разлюти Лютка. Де вий фронта. Станахте кат общо сърбане пред блока за делба на петдесет стотинки.

Щели да чистят държавата, не нас.

-А кво е тва държава ма, погледна зачервено-зеленясало Пличка

- Ми, ти хващаш комари за вечеря и лягаш гладна, пак се изхили Врътка.

- Та да се изкажа де. Млък, че ще ви гони смокица. Та за един ден ще фъргат боклуците демек храната ни.

Стрес'ска подскочи.

- Начи, ще умиргаме от глад.

- Не ма. Те за един век, няма да стигнат до нас. Тук може да дойде някой будала. да се пораздруса два метра насам и два натам и толкоз. Онова е рекламно.

- Лютке, как се врътка рекламно. Ококори се врътнато Врътка.

- Излизат Този и Онзи за пет минути и правят пашпулига с боклуци. Край тях некви животинки и себеподобни им пляскат и после им обират боклуците и Този и Онзи им пляскат.

- То голяма работа ще да е, чу се нейде отзад.

- Кой е там, кой е там ??? - стреснаха се всички.

- Аз съм бе охлюва. Покрай тези дъждове и тва чистене, чистят и мен. А ма не ме взимат за боклук. Ядат ме. Що не ядат боклуците се пита. Оффффф. Що не ги хвърлят където трябва.

- Ти луд ли си бе. - пак се развикаха всички. Сега заради един охлюв да мрем от глад

Наближава

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Thu, 10 May 2012 22:44:07 PDT

Наближава времето да се предам.
Да седна в последната си стъпка.
И я по милост, я по съвест.
Някой ще дотътри себе си насам.
Гордостта в себе си ще скрия.
Ще преглъщам на етапи.
Подарения си блян да свия.
Там нейде в самотните кревати.
Не при скотавчената плът, в геврек.
При ехото на самотния си ек.
Дали ще стои, ще трае.
Не зная.
Милостта винаги е кратка, като миг.
Премигване.
И жалост за свобода.
Любовта на съвест не играе.
На пожелания и на съдби.
Лети, лети и каца.
Със затворени очи.
И някъде отзад боли.
Наближава времето да се предам.
И да не търся, и да не чакам.
И да не искам да закусвам погледи.
Наближава...

Цветя в краката

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Wed, 09 May 2012 22:09:14 PDT

Изнасяла съм всичко.
Дори и обичи.
Без сметка.
Без огън.
И без пожар.
И никога не ми е било, тъй горещо.
Да оголвам душата без товар.
И тя като незнайна птичка.
Да не грачи, а да пей.
Да се опитва все пак да обича.
През усмивка, болка.
Дори, една сълза да я залей.
И някак днес е празновата.
А вляво, камък оглупял.
И все пак гледа за цветя, в краката.
Случайно паднали, от някой като нея остарял.

За тях ли вия, хапя и воювам

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Tue, 08 May 2012 22:33:40 PDT

Не ми харесва
Да се впервам в луната.
Глутницата да я няма.
И аз, свирепата вълчица.
Да рия вечер, в самотата.
И да вия, да вия.
Белезите, като брадви.
От близки зъби.
Впиват се като проказа.
Настръхват в нощния завой.
И пак наканват се на бой.
Под сивата им грива.
Нощна стража не заспива.
Годините са веч минути.
Не искат да висят в очите.
Като светкавици прочути.
Зъбите полу строшени.
Не скриват хапка сал за мене.
Като достойни, стари броеници.
Все се строяват, и все войници.
Макар да падаме в тъмата.
Вием срещу полосата.
От тъмно сме обезумели.
На светло, глътка въздух.
И за миг сме спрели.
Таз вълчица веч се умори.
Ох луна, вземи та спри.
И битките си прибери.
Броя си сребърните нишки.
И браздите от изтупания мрак.
Но, няма как.
Щом мърдам, да не вия, да не хапя и да не воювам.
За мястото и свободичката си мила.
Може би с тях ще си умра.
Тъй както с тях съм се родила.

Езда

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Mon, 07 May 2012 22:03:29 PDT

Жадувам
Да възседна кончето си бяло.
И да бъда скришно в моя малък свят.
Нищо, че сутринта е леко посивяло.
Кошмари нощни и сънища назад.
И като изгрее нам зората.
Бялото в огнено гори.
Сивото остава в тъмата.
Сал в съня, бори се да бди.
А напук се вясват, орди с черни гриви.
Аз ги възсядам, слагам им баланс.
Уж закривам белите си ниви.
А те плодят в някакъв си транс.
Жадувам
Да възседна кончето си бяло.
Най- добрата мисъл останала в мен.
Тя ще гради всичкото в цяло.
И моят свят ще е леко пременен.

А дано

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Sun, 06 May 2012 23:02:48 PDT

Една от чертите на българина е да се покаже. Той никога не показва негативните си страни въпреки, че всеки ги има. Слага отпред тези, които смята за положителни. Някои даже няма да му послужат за нищо. Някой го прави по навик, друг умишлено.

Всеки излага своята точкова система.

Съседите, роднините, хората в нета ( по скоро тези в социалните мрежи) и командващите ни кратуни ( правителство).

Интересното е, че всичко се извърта. Някак си излиза, че всичко е в наша полза и няма как да не ги изслушаш. Инак ще си невъзпитан или може би нещо по долно. Докато някой не стане изпаднал. Без работа, без пари, без дом или тежко болен. Тогава цялата тая търпаня сякаш е като лятна мараня. Ту я има, ту я няма. Единични бройки я олучват

А множеството се реди по опашките на разните там институции , гишета, врати , болници и се моли. Да не са го забравили в нета. Моцуната му. И той да е предната спечелила бройка да оживее или някаква друга милостиня там. Щото мнозинството са го забравили, барабар с държавата. А на нея и е слугувал сума години ( това е друга тема).

И изведнъж става егоист ( щото никога не е бил)

- А дано мене улучи милостта на българите. А инак се е показвал, за всеки.

" Сиганин " в настроение

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Sat, 05 May 2012 22:00:43 PDT

Днес съм в голямото си настроение. Също като вчера, де. Саму, чи сползвам Гергьовдена за парлама да почна по тъмно. То и в другите дни не му цепя басмата, ма не натискам толкуз баса на колоните ( глупости на таркалетата, все същото). Да се пукат душманите. Ако ни са пукат, да си затварят джамовете и дурамите. Пука ми на коня, чи някой дреме през три. Или сай полял с кайвету си от мойта прикрасна, разгонена, вълча музика.

И мезе имам. Ни е вълчо, нито кучешко. Кучетата са за вас, дет си апвате на примоции. Сиганин такова ний иде, сал чисто. Отде имал пари? А ма сте будали, веее. Въпрекито нащи събратя по казанити, ний сме доста заможни ора. Не слушайти, чи взимами помощи. Бройката ний толкоз голяма, чи ако взимахми всички, хазната щеши да се продъни. А и с тях само хляб.

Щом няма рабута в държавата, ний си я създавами. Жилиза и магистрали, колкот щеш. А така държава ни тачи. Ми кой е държавата ли?

Първу, тукашната полиция.- 10%

Ду негу прукурора - 10%

Съдията същу. - 10%

15% и за адвокатина.

15% за депутатина дет сме избрали.

Е другуту за нас. Не мислете, чи е нищо. Тва е цяла рода сиганки, Немойм се сравнява с някои българи дет са голямата работа. ма не ни и треба. Щот ни е мила кратуната . Некой да чувал застрелян сиганин с двасет дум куршума. Ццццц. Затува съм с голямо настроение и ми дреме на .... чи някой ни спал, ни ял или не пил кайве.

Айди и на вас, Честит Гергьовден! И засилвайти музиката. Ич да не ви мига.