Объркваща работа

Неделен поздрав

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Sun, 29 Jan 2012 01:28:06 PST

Днес е неделя. Не се ходи, не се шава и не се мисли. Не си повдига човек задника рано, рано да влиза у блога да си изкарва чаршафите.
Достатъчно е да си отвори единия зъркел по обед и да напише свободен текст. Може и без картинка да не пречи на неделния мързел на някои. Т'ва стихчета и тем подобни възвишени неща са непредсказуеми и ще са малко с облещен вкус за отрезвяване. Освен да са нечий навик като дъвка. Маймунско ще е да не се каже Добро утро в единайсе и нещо си, ха ха ха.
А нечий подвит косъм по добре да поспи още, че утре кат изкукурига петелаааааа. Нета ще се огласи с бистър ум и светло съзнание от някой джоб.
Сега ще мирише на възглавници, кафенца, комп на пръсти и на мързел.
Обаче който има да шета, ще шета по тихо като мен до обяд ха ха ха.
Пращам ви неделни кюфтета и картофено пюре. И чаша домашно вино, разбира се. :)))

Не съм се вписвала

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Fri, 27 Jan 2012 23:25:28 PST

Никога не съм се вписвала в пейзажа, зимен.
И някак бурите не са ми свидни.
Сняг защо ли да го има по дървета, сърца и по години.
А лед за равновесия не става.
Кънки не карам.
Не ходя боса.
Лятото горещо ме изпраща.
В друг пейзаж.
Гълтам въздухът му прашен.
Не ми се мисли за обрат.
Не искат да текат.
Водопада на живота ми е страшен.
Цветята временни с пролетната младост.
Плодът изяден в есенната старост.
Любовна сладост някак си загубвам.
В сърцето на объркана снежика, влюбена.

Сутрешни неволи

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Thu, 26 Jan 2012 22:47:35 PST

Сутринта като си отворих зъркелите и се цопнах на компа ( естествено събудена аааа), ме посрещнаха две трети зимни пейзажи. Поради таз красота ми замръзнаха мо..., оф ф ф . Музата се сви и рече да си задействам байрака и да намеря нещо по така, щото ще замяза на стафида. Не на кикирида. Не бе е е, на сталакмит.
Рекох и да почака и поне да погледне през стъклото. Но, тя ми се озъби, че ще видя стихчета на куковата зима през белия ръкав. Поради тая заплаха и отроних няколко Канарски охлювчета и малко Бахамски пясък. Само, че тя изгледа кръвнишки и рече, че блога ми ще замяза на ледников период през старата ера на нов етап. И не голи мъже, ами щял да мяза на бял сняг, който се топи като го погледнеш.
Кой не уважава музата си, нали.

Едно море в очите твои.
Нагорещеният пясък в ириси.
В тоз хамак да легна, като в своя.
На горещи устни да усещам мириса.

За ценители

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Wed, 25 Jan 2012 22:07:03 PST

Най- лесно мога да те купя с откраднати думи. Там мога да съм красива, добра и всеотдайна, като изрисувана по поръчка. И все ще си подавам главата от малкият ти джоб на сакото или от този вътрешния на якето. Там където седи портфейла ти със спомени и мириса на няколко банкноти, които хвърляш на кучето за храна и красота.
Само, че аз вървя по земята. И съм кална, мръсна и боса. Само с две, три неми думи. А бунтарите не могат да бъдат красиви, нали. Те са целите в белези.
За ценители! Или за сам.

Без глас

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Tue, 24 Jan 2012 21:35:34 PST

Защо ли често правим се на Господ?
Редим света по нащте правила.
А свободата си е малкичко и просто.
Без строй с единствена стрелка.

Без клонинги с погледи безлични.
Или еднакви като идиотски план.
Да фъркат дори и малко анархично.
Не търсейки идеал голям.

Защо ли ни е толкова присъщо.
Отричайки различните от нас.
Да казваме, че нащо е вездесъщо.
И искаме другите без глас, дори и ням.

Ще го целува

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Mon, 23 Jan 2012 21:29:00 PST

Клоните се гънат бавно в изминалият път.
А пъпките все млади, развиват си се славно.
Току в старо сбръчкано дърво.
Разцъфне дар за нечие измачкано листо.
Очи различни ще го виждат.
За мен е бряг.
За друг измачкан, мръсен сняг.
И някак зимата ще се надува.
А всеки буря ще си чувааааа.
Едно ще си остане като на пролет.
С побелял перчем все ще търси полет.
Там високо ще разцъфти за него, малко късно.
Но снегът, не ще толкоз мръсен.
Неговите клони някак си като мъгла.
Ще го целува розичка една.

Последният дракон

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Sun, 22 Jan 2012 22:02:14 PST

Старата драконка усещаше, че времето и си отива. Бяха убили всички нейни деца и децата на децата им. Дали от предразсъдъци, дали с някаква вяра, че кръвта на дракона дава безсмъртие не знаеше. Така и не изучи лошата човешка природа, която беше създадена много след тях. Винаги са били несъвършени и това ги изпълваше с някаква злоба за разруха на всичко което беше над тях. Така и не можаха да разберат, че драконите правят равновесието на живота и затова създателя им е дал толкова години живот. Но не безсмъртие.
Явно тяхното чувство за завист нарастна и започнаха да си измислят и да си вярват, че някога могат да са на едно ниво със създателя и то, когато избият всички дракони и се измият с тяхната кръв.
От мъка драконката цял живот така и не излезе от пещерата си и никой не знаеше за нея. Тя остана последния дракон да умре в самота.
Отдавна беше спряла да снася яйца. Дали от старост или болката по изгубените не знаеше. Но дори не се и помъчи за да не усети още веднъж болката на смъртта, но не своята.
Единствения шанс е да излезе златно яйце и да го остави във времето когато хората може би ще станат по-добри. Но беше стара и това щеше да и коства живота.
А защо не. В момента имаше ли за какво да живее?!
А и това е шанс не само за нов дракон. С това може да върне равновесието на живота.
Представи си поле с много цветя. Ясно синьо небе и в негоо.....

Леле сняг

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Sun, 22 Jan 2012 00:36:20 PST

Леле сняг навънка до комина.
Сякаш моя спомен не подмина.
Вчера беше.
С дървена шейничка.
Аз се спусках.
Той си фъркаше до моята брадичка.
А студът не чувствах, сякаш беше лято
Смехът заместваше избягалото ято.
Долу в голямата пъртина.
Бой с топки.
Ех, че хубаво ни беше.
Дори и в най-разлютилата се зима.
Сякаш удрям в спомени, нарочно.
Погледа ми като тъжен бряг.
Вън ни едно гласче не вика.
Леле сняг.

Бабинден

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Fri, 20 Jan 2012 21:18:13 PST

Баба Гуна се събуди рано. Завъртя се в леглото и не стана. Зима е все пак. А и на стари години си беше оставила пет кокошки, едно магаре и куче, да не бунадясва.
Нейното призвание беше друго и все още имаше сила за това.
Не знаеше от къде и дойде, но още от млада започна да бабува. Какво е да бабуваш ли? Да помагаш на младите булки кога започнат да раждат.
Още си спомняше близнаците. Викнаха я за едно, а излезнаха три. Ама тя се справи юнашки. Скоро идваха и трите вече големи, като ябълката на двора. И бяха дали плод, но в града.
Там се навъдиха и доктори и некви акушерки. Сигур по арни са от нея щом там си водят булките. И тя гледа новините. Булките там умират, а при нея за сума години ни една.
Но живота върви напред, не назад.
Сега и остана само празника и тя се радваше и на него, щото все още я зачитаха.
Още от снощи си беше приготвила премяната от едно време, ставаше и ха ха ха. Кучето се разлая и тя стана. Шаро не бъркаше, беше седем. Трябваше да се приготви щото като всяка година жените от селото щяха да дойдат да вземат с музиканта Гено и да ходят в кръчмата.
Тъкмо сложи на побелялата си глава цвят мушкато от прозореца и чу гъдулката пред вратата.
- Излез Гуне, ръка да ти целунем. Кърпа да ти сложим и хоро да водиш, както си вадила живота да излезе и да види слънце.
Тъкмо се запътиха към центъра и кръчмата и хоп Колю каруцаря.
- Стооооой . Слизай да зачетеш тази баба....
В този момент спря кола и излезе мъж.
- Коя е бабата? Пътя е затворен със сняг и на Цеца снахата ражда.
На Гуна и рипна сърцето като на двайсет годишна. След десетина часа по мръкнало се роди момче. Може би последното и бабуване. Кръстиха го Георги, в нейна чест.

Честит празник на всички!

Самотата в ден

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Thu, 19 Jan 2012 21:58:32 PST

Тишината се пречупва с удари безбройни.
Вратите се разтварят и се пукат.
Тъмата веч се пери.
Кой смущава самотните ми двери?
Нали ви казах, вие сте в зима.
Пролетта в съня ви ще я има.
Ще цъфти червената ви роза, там.
Дори не сте я виждали.
А мириса ще хвърля в не знам.
В страх не се будете.
Не, не се бодете.
А кръвта ви топла, мила
Аз в тъмното отдавна ще съм свила.
Онова, което тупа в ляво.
Ще крачи вяло на черното ще вика браво.
Какво се разчукало по пътя кален.
Никне, нещо ли?
Цвета му нереален сънен....
Огнено-червен измества самотата в ден.
Май днес, не ще пристигнете при мен.

Без мене

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Wed, 18 Jan 2012 23:47:23 PST

Не ти гледам Румо, ке си бела и цървена.
Нето премяна ти арна.
Най си сакам дето тупа в лево.
Я ке го загледам, то си клека.
Я ке го загаля, то забега.
Що ще иска пред него да залегна.
Песня ще му певам в сал през късна доба.
Ръка ще му давам, кога други нема.
С уста ша цалувам, кога то сака.
Кажи Румо, ша запре ли край мене.
Инак ша умиргам.
Ша затрае ли без мене?!

За днешния

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Tue, 17 Jan 2012 22:50:10 PST

Кой обича вчера, оня ден или на сън.
Влюбва с в спомен и в образ.
В негатив с изяден цвят.
Снимки полвинчати изважда и търси очи.
Икона на гърдите изяжда туптенето.
Днес е изяденото време.
С обичи, които дремят.
Милувки в скатаните терлици.
В скрина с шифър, нула, нула и минус единица.
Целувката е някъде в джоба.
В кой ли с дупка, паднала в прокоба.
Призрак ли от вчера се събужда?
Да рушка днешните изпружени.
А ако си нужен.
Ако ти е нужен.
Би ли отворил очи, за днешния изгрев!

Кръстовища

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Mon, 16 Jan 2012 22:28:53 PST

Винаги съм смятала, че човек трябва да си приема истините и не трябва да го лъжат. Да замазват положението по някакъв начин и сам да си ги намира . Само, че когато дойдат със закъснение идват като обвинение.
Не отсреща, когато дори очите им казват, че не си БИЛ прав. Ами да се чувстваш нещо като предаден. Или пък толкова виновен, че за пореден път се заравяш назад.
То да беше само едно кръстовище " с мед да го намажа ", къде викам аз.
И се чудиш, коя посока си изтървал или коя не си видял, за да бъдат нещата сега другояче. Или, дали не би могъл поне малко да ги промениш.
Чудиш се също дали не си пропилял това отзад и за какво трябва да съществуваш там напред.
Може би заради себе си. Инак не бе се родил, нали!
Защото ако не живееш за себе си, никога няма да намериш причина да живееш и заради някой друг.Все има за кого, ако излезеш за миг от самообвиненията си.

Натъкаване

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Sun, 15 Jan 2012 23:10:30 PST

Снощи си налузих новата основа.
Гаче ми избегаш с мойта тънка нишка.
Църните ми очи сал цървено тургат.
В устните ти твои.
В морната въздишка.
Я ке си напредам белата къделя.
И душата моя, викам да разнищя.
Белия си гълъб, там да си нашия.
Той ша ти напева най-закрита песня.
Горе на мермера.
В робата ни красна.
Чуйш ли крусното.
туп, туп, туп
Я-ТИ, нишката трепери.

Неделен план

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Sun, 15 Jan 2012 00:26:11 PST

Нещо изфуча яростно и Спиридон посегна да потърси телефона за да спре проклетата аларма. Да, ама не. Йорданова над него се беше разчистила точно в шест и трийсет, а той се досети, че днес е неделя и е време за мързел.
Отдавна беше решил да и го върне, ама все отлагаше. Тая самотна женица всяка неделя му изкарваше почивката през прахосмукачка, тупалка и пералня трета употреба още през тъмна доба. И тъй като беше все още тъмно реши все пак да пусне своя неделен и дълго обмислян план в действие.
Извади няколко стари пунги на известни местни вериги в които беше натъпквал с ярост и месеци своята екипировка.
Първо постла един найлон и насипа старо миризливо брашно и както си беше по бельо се овъргаля. Взе малко сажди, които самата Йорданова беше съборила да бърника в комина и си изрисува лицето като на таласъм. Не, впрочем искаше да мяза на самата смърт. Сложи си един черен чаршаф, който беше боядисал сред нощите и тъкмо да продължи се сети нещо.
Бръкна в последната торба. Не можа в целия град да намери коса. Самия той не знаеше кво е , нета му каза. Та се наложи да ходи на село в запустялата къща на дядо си. И там нямаше, беше обрана. Но намери нещо подобно, което после разбра, че е сърп и реши че ще свърши работа.
След това взе въжето с куката и го метна на към горната тераса. Като мислеше вече, че е стъпил на самата тераса и планът ще влезне в действие и най- сетне ще вземе акъла на тая кукувица и ще си спечели деня, изведнъж всичко пропадна.
В мрак.
Като се свести се намери в една вана с няква силна, но приятна миризма. Срещу него се изправи едно прекрасно същество по.... пеньоар. Но незнайно защо главата го заболя много. Напипа доста странна цицина, която мязаше на тупалка и припадна

Съботни дрънканици

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Fri, 13 Jan 2012 23:42:37 PST

Днес е събота и си викам да не ви забърквам в поредните си придошли и наречени от мен рими и поезия. Щот само кафе без дъно не става. Човек мой да полудее и да настръхне като кофеинов таралеж. Оффф, поетичен такъв.
Днес само си дрънкам за разпускане. А и все пак имам нужда да се отърва за малко от музешки неволи и тем подобни нейни патаклами.
А и мисля малко по-позитивно, а тя обърква нещата и ми е чудно как ме разбират гостите тука. А ма не се оплакват. Сал аз недоволна като всеки от своята си муза.
Та за позитивното. Не знам кво означава, но бяхме го загубили на нейде. Я в Танганй, я Занзибар. Ма явно нещо се изнамираме.
От два дена се мъча да правя гимнастика. Спомних си част от загрявката по народни танци.
Ако не знаете, имам тренинг за такива.
Добавих още упражнения и съм решила, ако не да отслабвам да се раздвижвам.
Виж за разходки още не обещавам. Още е студено. Не само отвънка, но и отвътре. На пролет ще видим.
Втората крачка, която направих са няколкото нови белега от игра с котката. Старите отдавна заздравяха и мерака ми за игра беше заминал на майната си.
А кво прави музата ли? Кани се да ме бие след този пост, ха ха ха . Грешка хили се на съботните ми дрънканици, щото нямала участие. :))

До където

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Thu, 12 Jan 2012 21:34:24 PST

Дали е жрица в съборен храм.
Съграден набързо и начесто, се разпада.
И в празнината там си шушне.
- Една любов си имам, ще ти я дам.
Може би е кутийка с кибрит.
Стигнал до последната си клечка.
Ще пали ли или ще се начупи.
Стигнал до последната отсечка.
Къщичка с камина, която не гори.
Ръжена търси остатъци от вчера.
А днес дървото, сурово не пламти.
Задлъжняло на времето, злонамерено.
Цвете, на всяка пролет си цъфти.
Или пък точно тази му е в късмета.
Ако ли не в празно лято ще изгори.
И пак ще чака да разцъфти и да стигне.
До където.......

Объркващи награди за 2011

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Wed, 11 Jan 2012 22:57:08 PST

Днес се чудех, к'во да пусна. И нали блога си е мой, реших да объркам няколко човека с няколко объркващи награди.
А бе като не ни се пише няма да седим с празен блог яяяя. Все някаква магария ще сторим тука. Волни, недоволни все тая. Опссссс, извинявам са. Надявам се да се харесат скромните ми наченки ха пост сабахлам. А " потърпевшите "( Защо, какво, как Притчите Музиката е с камъни Нямам идея Земите на Амазонка
dum spiro, spero - #2 Пристан Lammoth's Blog ) да изтърпят :))).

И да замирише

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Tue, 10 Jan 2012 23:22:46 PST

Ето мина Новата Година и нещете сняг.
Нещете и пъртина.
Получихте си чувала чак до своя праг.
От Дядо не знам си, кой си и забравихте, че вече си замина.
Мечтаете си веч за Пролет, мммммм.
А ма не става с щракане на пръсти.
Сякаш си чака сал да и потропате с крак.
Или е венчана за някой с разцъфнал пръстен.
Сега е толкова заета, а някой иска от януари да зашета.
Седнала е със своите албуми и намисля нови цветове.
Ако избърза ще станат на золуми.
Ма някой знае ли как се извайва едничко цвете.
С един, с два и с много цветове.
И миризма по редовете.
Трябва да извика птичките.
А на тях да им оправи и горичките.
И в цялата украса, трябва и пеперуди да си втаса.
На това отгоре да подсети заспалото и завито слънце.
Топлината му е малка и вече не трябва да колкот зрънце.
Ще надниква и през стъклата и да се покаже ясно, че е тя.
Да опитва да изкара мъничко навън децата.
Щото те я рисуват хубава и цветна.
Ма на компове чудесни.
Като вас през януари.
Аааа, а ма почакайте ще дойде и у нас.
Само да си навакса от замръза, зимата и белия и час.
Само кат си покаже носа навънка без ушите вятър да ги дрънка.
Ще ви замирише на земя, на цвете, на любов.
Значи света за Пролетта е веч готов.

На събудено

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Mon, 09 Jan 2012 22:17:59 PST

Не си играя вече на сънуване.
С блян на въздух и с крила.
Не изричам нищо на бълнуване.
Изчаквам малка светлина.
И без това на ум броя си капките.
За показност нямам да им дам.
Все има кой да пие и да нарича сладките.
Някой малък, от вътре тъй голям.
Суета е да се възнасям в сънища.
В деня да си живея в измислен свят.
Нощем да си измислям друмища.
На светло, да се чудя как да се броят.
И някак ще дочкавам на събудено.
Дори понякога доста да боли.
Не може всичко в съня да е загубено.
И там да съм играла на мечти.

Другото лице

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Sun, 08 Jan 2012 22:58:01 PST

Разбърках сянката да каже.
Какво видя, когато спях.
Ако излъже, ще я накажа.
Сенките не лягат.
Тя се сви на кикирида, не била кудож.
И нямала да вади нощни ризи,
Нито пък някой захвърлен в съня
бунтарски нож.
Нито ще развява размигващи клепачи.
Потънали в някой друг завет.
Даже кърпички е скрила, от очите.
Те не плачат.
Там се е наврял комар, със съклет.
Краката някак си приритвали.
Какво пък, студена е нощта.
Не може да са пътища излитнали.
На тях не никнат ей така крила.
Най- малко ще се раздрънка.
Дали в ляво тупа и накъде.
Дали Оная цял нощ е кърпила.
И като светне, ще сложи другото лице.

Неделщини

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Sun, 08 Jan 2012 00:37:08 PST

Днес е неделя и с музата ни мързи да драскаме. Обаче с другата муза сме решили за пореден път да "конкурираме" Кръстю. А бе шегичка беее. Нали всеки прай квото си иска и то в неделя хептен.
Та работно заглавие на скромния ми колаж е " Неделщини "

пп А маестро Кръстю да мята поезия, аааааа ха ха ха

Дъжд

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Sat, 07 Jan 2012 00:53:11 PST

Дъждовните капки изляха,
своята радост и мъка.
Даже и пяха.
В оркестър на жена, на дете и на мъж.
Нима някой си мисли,
че ръсят празни неща ей така наведнъж.
Събуждат мисли заспали, току по пижама.
Леко набръчкани по страни, които ги нямат.
Или в своята водна под лилия.
Там под кревата мокрят и живия.
Даже са влизали и в гардероба.
Там в нафталина са намокрили старата роба.
И по стъклата написват на капки.
Смях, сълзи и доста загадки.
А по перваза започват и песен.
Днес е облачно, но утре... ще... е лесен.

АЗ - на спирачка

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Thu, 05 Jan 2012 21:38:38 PST

И пак си подтичват обикновени и важности.
Някои слагат си рамка, други свободни реалности.
На опашката дълга, за светци и предатели.
Стоят си нямо и дрънкащо и подритват с крак.
Аз съм юнака, той е простак.
Вие сте в крачка, той е и враг.
Аз съм си аз, ти си само близнак.
В таз бърканица няма девица.
Нито царица.
Даже вещица няма...
Е намира се, да смила с измама.
И голата истина кат се изтръска,
сал стените изпръска.
Сега отгоре с четка.
Ще варосват, ще плескат.
Нека поспрат на Аз - на спирачка.
Вътре някой, някого бясно си мачка.
Да разредят сал на днешна епоха.
Да не бучи в ехото на катастрофа.

Снежно - Огнени

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Wed, 04 Jan 2012 23:53:09 PST

С вятъра нежен си пееме сричките.
Хапе ли?
Неееееее.

Така се обичате.
Нали нещо заспало се води самотно.
Сънищата, измислица.
Нощта, наркотик.
Денят, балон до топлийка.
Така, нека си хапе ваша шийка.
Да парят очите.
Устни до устни, като вряла бутилка.
Отляво да тупа.
Аз идвам от там и ти си тука.
Изпих те, ще те изям.
И започвам ей от тази пролука.

С вятъра нежен си пееме сричките.
Понякога снежни.
Други огнени, всичките.