Объркваща работа

Ще забравя

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Mon, 11 Apr 2022 06:06:00 +0300

Ще забравя бедите.

Ще забравя, когато напреде си тичах.

А коня бързаше.

Тъка ме пририта.

Онемях

Падах и ставах.

Ще забравя!

Когато се нямах.

Когато бях призрак.

Бях роза.

А днес поувяхнал хербарий.

Ще забравя.

Защото все още вървя.

И все още дишам.
Ще забравя, назад.

И отивам напредд.

За да живея мига.

Зима е

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Sat, 8 Jan 2022 17:05:00 +0200

Пролетта тук бе дошла за малко.

Напъна се.

Постопли тук-таме сърца и някоя душа.

Но тези двете не разцъфнаха.

Оплакаха се жалко.

Изплюха се.

Разтъркаха с крак.

Отвориха очи.

А зимата дойде си пак.

На къде се запътих

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Sun, 4 Jul 2021 19:34:00 +0300

Не знам как вдянахме с живота и тръгнахме в крак.

В началото сърцето хлопа, а после пита как.

Нима не знаех аз, къде съм, къде ми се върви.

И често питах, чувах ехо, на моите следи

Забравих пак да се здрависам с началния си ход.

А той полекичка се слиса в мизерния си под.

Сритах го с бавна крачка, показах накъде..

Той прие, че е закачка, готов да ме яде.

Когато всичко заспи

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Sun, 31 May 2020 20:17:00 +0300

Съсухрено си ти туптиш.
И никой те не чува.
Е, как ли беше да гърмиш.
И всичко да си струва.

Там, забравения път.
Потънал без мечтите.
Те, умряло се боят.
Вживелиса с бедите.

**********

там, където потъваш
няма мост, няма глас
няма цвят

Няма да вали

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Fri, 23 Aug 2019 16:19:00 +0300

Сякаш потъвам надолу.
Нещо надолу влече.
Сякаш забравени спомени.
Стават на мръсно море.

Калта се стича по гърлото.
Опитва се да ме души.
Плюя и чувам несвързано.
Чистия дъжд да плющи.

Поглеждам небето омаяно.
Ни облак, ни капка, ни звук.
Опича всичко навързано.
Ръждясал, прашен капчук.

Животът е прекрасен

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Wed, 31 Jul 2019 19:27:00 +0300

Реших да си купя живот.
Избяга, не иска пари.
Иска любов.
Реших да си купя любов.
Избяга, не иска пари.
Иска сърце.
Реших да си купя сърце.
Избяга, не иска пари.
Иска душа.
Реших да си купя душа.
Избяга, не иска пари.
Иска прекрасен живот.

Фейса спря

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Wed, 17 Jul 2019 19:35:00 +0300

Цъкам Фейса ич го няма.
Брей пародия голяма.
Гледам, снимки тъй редих.
С банан и косъм и на стих.
Мязам ли на баба Яга.
На певачка дето ляга.
На маймуна с наргиле.
Дет си плюе дето ще.
На Румяна без вода.
И на дупка с ръжда.
На змията в храсталака.
Дет ченето много трака.
И на парламента в петък.
Тази мрежа е в несретък
Да признае всеки тука.
Ква е тая несполука.
Кой какво си днеска постна.
Та и Фейса днес са просна.
Дали някой тук не рита..
Та не лайква и не пита.
Дали хапче някой пи.
Тук е Фейса, да се успокои.

Светът се препъна

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Thu, 23 May 2019 10:18:00 +0300

Дали от моя инат.
Или твоето его.
Потърсих днескашен свят.
Той свършил.
Излетял е с откат.
От нашите бурни закони.
На всеки, езика бил бял.
Сиви нагони.
Няма я шарката.
Няма червения цвят.
Прокарани малките нишки, искат да мрат.
Ние се обичахме.
Мразехме
Уважавахме
И обиждахме.
И светът ни остави.
В пълзящия келяв живот.
И ти не отмина.
И аз не отминах.
Живяхме в един негатив.
И кой е крив.
Ти си замина.
И аз си заминах.
А светът се препъна.
Да бяга от нас.

Полета на светулката

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Wed, 13 Mar 2019 15:33:00 +0200

Ако си изтакан от злоба.
Нивга няма да простиш.
Дори в себе си ще носиш огън.
Другите да изпепелиш.

Ако си изтакан от завист.
Душата ти ще бъде пръст.
В другите големи ще са камъни.
Твоите ще хвърляш с мъст.

Ако падаш в егоизъм.
Любовта в тебе ще живей.
Ще обича твойта сянка, жизнено.
В огледалото ще оцелейш.

Ако все пак нещо има.
Ще измиеш с тихите сълзи.
Ще махнеш с ръка на зимата.
И розата ще зацъфти.

Жена

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Fri, 8 Mar 2019 15:31:00 +0200

начи, днеска съм жина ( м м м )
вчера бях мамуна.
утре па замя
май ламя
многу зяпам ( м не мъже, хи хи )
толкуз лапам.
фигура, фиданко- слончи
приказка кату балончи
дрън, та дрън.
чий пляс
стуварвам съ кът гърмел аз
румантиката тъй ма гони
ни мъ настига
щоту съм с пагони
щоту тук командвам аз ( друг път )
китка-бум
кат сяка гиздава мамуна, щъ
но кът доди уназ замя
всичку казва тук, ахааа

Пъстро § Провокирано

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Sun, 24 Feb 2019 17:54:00 +0200

Защо ли тъй съ точа аз за цвят.
Съм с нрав проклет.
Кьорава като едничък смок.
А от долу усойница наднича.
Перчемя ми на нищу не прилича.
Отдавна се кандилкам кат кандилу.
Със цвекетята само съм с венчилу.
А позата мий кат кобра.
Половината замя.
Половината е зомба.
Сал комбали зелени.
( пардон кафеви )
Съ блещят в далекоту на дребно.
А коту кажа, всичкуту е недну.
У ляву нещу тупа, тупка.
Не си мари, не си ти за боклука.
Съм скелет в слонска кожа.
Да съ наведа не можа.
На мен ми дай мутика, пръст.
Забравям изобще за мъст.
Садя си китки най различни.
И никоя на мене не прилича.
Сащоту аз съм сива, те съ пъстри.
Кату ма видят сякоя се кръсти.
Да я пугаля пу будлите млади.
И никоя за нищу не колади.
Все са ми най мили.
И моийти шарки с крила са ги дарили.

Зов за завръщане

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Tue, 15 Jan 2019 19:40:00 +0200

Да ме забравиш някъде в ъгъла.
А кръвта тъй силно да кипи.
В мене си, дори не е за дълго.
Изпращам те с мрежести очи.

Ще хвърля някъде аз болката.
Обичта ще си остане в мен.
Да си щастлив за мене, много е.
Светът днес е пременен.

Не гледай с милост, болно е.
Не гледай никога назад.
Остави сърцето, да е волно.
Аз никога не съм откат.

Ти си

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Mon, 7 Jan 2019 15:47:00 +0200

Ти си като несбъднат блян, който аз не съм видяла.
Ти си като мечтата, която имах.
Ти си слънцето.
Дъгата
След поредния порой.
Който се излива.
Но спира.
Спирам и аз.
Да мечтая.
Да гледам нагоре.
( или надолу)
Може би напред.
В реалността.
Ти не си това.
Но си в съня.
В мислите.
На върха на миглата.
И вляво тупаш.
Все още.
Ти си живота.
Може би не моя.
Но те живея.
Боря се с теб.
Не ми харесваш такъв, какъвто си.
Ти си прашинката, която духам.
По невнимание.
Завръщаш се.
Ти си, аз.

Ще вървя

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Fri, 28 Dec 2018 19:48:00 +0200

Не се обаждам да ми пишеш.
Да кажеш, звездите са тъй ниско.
А очите ти са нейде скрити.
Гледат другаде.
Сърцето тропа егоистично.
Омаяно замазваш роза.
Лъскава до болка.
Която аз ще мачкам на закрито.
Кръвта ще капе в канала.
Не, в краката ти.
Ти си далтонист.
Поне за мен.
При теб е черно, сиво или бяло.
Мръсно бяло.
Не от моите сълзи.
Аз не плача.
От вътре нещо ми гори.
Разтапя с в празнота.
Обаждам се да те отхвърля.
Дали от моята измислена тъга?
Или от пътя, който си запречил.
Не искам да стоя.
Ще вървя.
Ще срещна някой свят.
Само в една ръка.

Залез

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Thu, 27 Dec 2018 18:24:00 +0200

Залез прекрасен.
Край на деня.
Свършек на болката.
Идва съня.
Мечтите
За утре.
С прекрасни гирлянди.
Звездите падат до мен.
Но в съня.
Отварям очи в тъмнината.
Нещо дебне.
От вчера.
От днес.
Залезът чака утро.
Аз утре, деня.

Искам да те забравя

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Wed, 26 Dec 2018 16:36:00 +0200

И да надникнеш.
Да те забравя.
И да почукаш.
Да те забравя.
И да си тука.
Да те забравя.
Утре, когато те няма.
Да съм те забравила.

Предколедно

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Mon, 17 Dec 2018 15:42:00 +0200

Дядо Коледа се спря.

Зад елхата той се сгуши.

Де ще слага тя кола.

Мицубиши как се муши.

Тоо и къщата такваз.

Начертана два, три ката.

Даже тир в този мраз.

Не събира и килата.

А парите дей събрал.

От кампании различни.

Трябва в един чувал.

Иии да стане твърде лично

Някой иска да е млад.

И от Дядо той пак иска.

Нищо, че е белобрад.

Нито младостта си стиска.

А децата толкоз мили.

АЙ( си ) ФОНЯ не делили.

Вече искат чисто нов.

Заповед и не е зов.

Котки, кучета не щяли.

Акали,и вечно яли.

Лаптоп искат и мнозина.

Догодина, до амина.

Дядо Коледа е тъй сащисан.

Шейната гледа си умислено.

За дърва ще я продава.

Ракета той ще си дарява.

С нея той ще се замисли.

Да обикаля ли да се залисва.

Или в космоса да бяга.

Само със своята тояга.

Никой вече в таз държава.

Любов и щастие не пожелава.

Само с "дребни", "малки" думи.

Пише кратко и разумно.

Скочи Дядо и се стресна.

А Снежанка тъъйй му вресна.

Коледата ней дошла.

А ти подскачаш кат ела.

И погали той брадата.

Списъкът си е в позлата.

Сложи розовите очила.

Подаръците той подбра.

Най-голямото търпение.

Здравето ще е знамение.

Любовта ще е звездата.

Радостта ще е крилата.

Украса

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Tue, 11 Dec 2018 19:23:00 +0200

Украсяваш се и мислиш, че си друг.
Машината ще тръгне за моменти.
За които си мечтал.
А те илюзиите скрито се подсмихват.
Като мечта намигват.
Тихо, скромно.
Отвътре кално, отвънка златен прах.
И ах, нагоре в небосклона.
С балона.
Пук и падаш в прахта.
Но в нея семе се е скрило.
Чака ти да се измиеш.
И с двете капки останали на цяло.
Да станеш чист.
Но ти поглеждаш към звездите.
Там мечтите ти са скрити.
Илюзии
Но ти!
Украсяваш се и мислиш, че си друг.

Студено е

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Thu, 6 Dec 2018 15:57:00 +0200

Боли ме когато е студено.
Когато не пеят птиците.
Когато няма цветя.

Боли ме от гладните очи на котките.
Когато не мъркат.
Когато не играят

Боли ме от болката отсреща.
Когато сълзите са в краката ми.
Когато съм безсилна.

Не

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Sun, 2 Dec 2018 12:26:00 +0200

Написах небе, не посиня.
Написах слънце, не стопли.
Написах път, не тръгна.
Написах усмивка, не усмихна.
Написах радост, тъга е.
Написах много, сам е.
Написах цвете, не цъфна.
Написах любов, май само написах.

Изпращане

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Fri, 16 Nov 2018 12:41:00 +0200

Ще пратя мойта мъка някъде на юг.
А ние, всички други сме в студа ей тук.
Ще ни е топло в зимната партина.
А сълзи от нийде няма да ги има.

Ще пратя мойта мъка някъде на юг.
А ние, всички други ще цъфтим напук.
В лудост всички ние ще играем шумно.
Без дрехи и без шапки ще гледаме безумно.

Ще пратя мойта мъка някъде на юг.
А ние, всички други ще хвърляме улук.
Тъка ще си тече водата остаряла.
В ляво много, много в момента е заряла.

Още лято

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Mon, 5 Nov 2018 12:51:00 +0200

Притичах се с молба, за още лято.
И за още малко топлина.
А то обърнато и вече непознато.
Клони глава на другата страна.

Изпях му песен и цитирах стихче.
То безмълвно, нищо не разбра.
Гласът пресипнал, лекичко бездихан.
Препъна се в студената кора.

С върха на малката игличка.
Прашинка нейде, като слънчев лъч.
Изрових аз, от нейде си усмивка.
Излязох от студения си злъч.

Ако духна

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Sun, 4 Nov 2018 09:33:00 +0200

Ако духна, животът ще отмине.
Няма да ми каже добър ден
Няма да съм в моите градини.
Розата ще е хербарий с мен.

Ако духна, слънцето ще бяга.
Няма да е светещи очи.
Тъмнината тук ще разполага.
Ще отваря всичките врати.

Ако духна, резетата ще паднат.
И ще нахлуят призраци за час.
Ще ме върнат, може би с години.
Да изкачвам първия си клас.

Затова ще дишам аз навътре.
В живота с дигнати гърди.
Ще размахвам бялата си пръчка.
А той животът не ще да е сърдит.

Разбра ли ме

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Thu, 1 Nov 2018 15:17:00 +0200

Аз съм като паднал лист на есен.
Пожълтял с бръчки не разнесени.
Но винаги на всяка пролет.
Поне едничка пъпка съм отворила.

Аз съм като вчерашна мъгла.
Закрита плътно в далечината.
Но след като е слънцето, сега.
Тъмнината вярно съм затворила.

Аз съм като сутрешния студ.
Дълбоко ровя, без да съм загубила.
На някой си изгубен луд.
Много топло съм го заговорила.

Затова тъй времето шепти.
Лекинко ме бута в нищетата.
" Румяно, ти никога не спиш."
Освен през зимата, до пролетта в позлата.

Като сън

noreply@blogger.com (Румяна Попова) — Sun, 28 Oct 2018 16:46:00 +0200

като сън
внезапно и за малко
събуждам се
не ща съня
в реалността е толкоз жалко
къде, се питам
призрак или кална локва
заминава слънцето ми с деня
аз оставам сънна точка