Остават 2 дни до най-голямото събитие за дигитално здравеопазване

Телемедицината е дистанционно предоставяне на здравни грижи, като напр. оценка на здравословното състояние или медицински консултации с използването на телекомуникационна инфраструктура. Тя позволява на медицинските специалисти да оценят, диагностицират и да назначат лечение на пациентите през широко достъпна технология, като напр. видео-конферентен разговор през лаптоп или смартфон, без да е необходимо посещение на пациента в кабинета на лекаря.

Телемедицината непрекъснато става все по-важна част от лекарската практика предвид стремежа да се намали цената на медицинската помощ. Тя пести време на пациента, който има възможност да обсъди здравето си, когато се касае за по-леки и не спешни състояние, вместо да посещава специалист от първичната помощ или звено за неотложна помощ. В последните години в много щати на САЩ вече има законодателни инициативи, които улесняват прилагането на телемедицината и се търсят начини този тип медицинска грижа да бъде реимбурсирана по същия начин, както конвенционалната медицинска грижа.

Видове телемедицина

Телемедицината може да бъде квалифицирана в 3 основни категории: отдалечено мониториране на пациенти, запис и изпращане на данни и интерактивна телемедицина.

Отдалеченото мониториране на пациенти, известно още като телемониторинг позволява проследяването на здравословното състояние на пациенти с хронични заболявания в техните домове с мобилни медицински устройства, които събират данни за различни жизнени показатели, като: ниво на кръвната захар, кръвно налягане, пулс, кислородна сатурация и други. Тези данни могат да бъдат следени от заетите с това медицински специалисти в реално време и при нужда да бъдат предприети конкретни действие в полза на пациента.

При записа и изпращане на данни, известно още като асинхронна телемедицина медицинските специалисти могат да споделят помежду си информация за пациентите като напр. лабораторни резултати с лекар, който се намира в друга локация.

Интерактивната телемедицина позволява комуникацията лекар-лекар или лекар-пациент в реално време. Подобни телемедицински сесии могат да бъдат проведени в дома на пациента или в намиращо се наблизо лечебно заведение и включват телефонна консултация или използването на софтуер за провеждане на видео конференции.

Примери за използването на телемедицина

За пациент, който се намира в дома си типичната телемедицинска консултация включва следното:

1. Пациентът набира специален телефонен номер за телемедицина, който обичайно се обслужва от:

– лекар от първичната помощ

– от лечебно заведение, с което работодателя на пациента има сключен договор за телемедицина или

– от портал за телемедицина, който може да бъде открит при търсене в интернет

2. При обаждането си, в зависимост от конкретната ситуация и оценката на консултиращият лекар пациентът директно получава насоки за състоянието си от дежурния лекар, който обслужва линията за телемедицинска помощ, бива насочен за връзка със специалист или му се дава препоръка да посети лечебно заведение.

Заплащане на телемедицинските услуги

Има различни варианти за заплащане на телемедицинските услуги. Някои лечебни заведения включват цената на тази услуга в таксата за административно обслужване на своите пациенти или като част от абонаментни пакети. В други случаи тази цена се поема от работодател. Има държави в които тази цена е включена към медицинските грижи, които се реимбурсират от държавата или от здравноосигурителните фондове. Някои хора избират сами да платят цената на телемедицинската консултация.

Телемедицина и е-здравеопазване

Телемедицината е подраздел на е-здравеопазването, което включва както дистанционни клинични здравни грижи, така и извънклинични елементи на здравеопазването. На практика двата термина често се използват като взаимно заменями.

Е-здравеопазването включва по-широк спектър от дистанционни здравни грижи от телемедицината и не се отнася само за клинични здравни грижи. То включва също така: следдипломна квалификация на медицинските специалисти, обучение на доставчиците на здравни грижи и осъщестяване на административни срещи.

За разлика от е-здравеопазването телемедицината се отнася специфично до обмяната и използването на медицинска информация, за целите на подобряването на пациентското здраве. В дефиницията за телемедицина влиза и използването на електронна комуникация за осигуряване на клинични здравни грижи без необходимост пациентът да се намира в кабинета на лекаря или в болница.

Технологии като видео конферентна връзка и обмяна на цифрови изображения се възприемат едновременно като част от телемедицината и от е-здравеопазването.

Очаква се, че иновации като използването на изкуствен интелект, блокчейн технологии и смарт говорещи устройства (като Алекса) ще увеличат предимствата и приложението на телемедицината.

Предимства на телемедицината

Някои от предимствата на телемедицината за пациентите са:

• Удобство. Пациентите няма нужда да отсъстват от работа, за да отидат на преглед. Няма и съпровождащи разходи, като напр. разходи за бензин или детегледачка.
• Достъпност. Пациенти от малки населени мескта могат да получат високоспециализирана помощ, като напр. психотерапевтични консултации или следоперативно проследяване, които може и да не са налични в тяхното населено място. По същия начин пациенти, които живеят в труднодостъпни населени места имат достъп до първична медицинска помощ, стоматологични и психиатрични консултации.

Предимствата за медицинските специалисти са

• По-малко неявили се пациенти: Поради това, че са по-удобни за пациентите, телемедицинските консултации намаляват броя отменени часове и неявили се пациенти. Освен това лекарят може да се свърже с пациента непосредствено преди консултацията или в записаният час, в случай, че пациентът е забравил.
• Мотивиране на пациентите да водят по-здравословен начин на живот: телемедицината е особено ефективна при борба със зависимости, като напр. тютюнопушене, алкохолизъм и т.н.

Недостатъци на телемедицината

Някои от предизвикателствата пред телемедицината включват:

• Киберсигурност: както при всяка друга технология, при която има електронен пренос на данни, така и телемедицината е потенциално застрашена от хакерски атаки и пробиви в сигурността.
• Проблеми при изписването на лекарства: в много от щатите не е разрешено предписване на лекарства дистанционно, без преди това да е имало преглед на живо между лекаря и пациента.
• Техническо обучение и оборудване: доставчиците на телемедицински услуги трябва да бъдат обучени как да използват оборудването за телемедицина. Началните разходи за оборудване на телемедицина могат да се окажат бариера, особено в селските райони.

История на телемедицината

Развитието на съвременната телемедицина започва с изобретяването на телекомуникационна инфраструктура, като напр. телефона и телеграфа. В началото телемедицината се е използвала за военни цели през Гражданската война в САЩ, за поръчка на мед. консумативи и за консултации с лекар.

Първият пренос на електронно здравно досие е през 1948 г в Пенсилвания, когато рентгенови изображения са изпратени на разстояние от 40 км между два града по телефонна линия. Няколко години по-късно канадските рентгенолози доразвиват тази ранна технология и създават телерентгенова система, която обслужва Монреал и околностите му. През 1959 г лекарите в Университета в Небраска излъчват провеждането на неврологични прегледи към студентите в кампуса на университета с помощта на двупосочна интерактивна телевизонна връзка.

В ранните години на телемедицината лекарите използват технологията за достъп до пациенти, които живеят в труднодостъпни селски райони. Технологията обаче бързо започва да обхваща и градските зони, особено тези, в които има недостиг на специалисти. През 1967 г лекарите в Медицинския университет в Маями и Пожарната служба в града прехвърлят данни от ЕКГ апарат през радиочестотите на пожарната до градската болница Джаксън Мемориъл.

Източник: https://searchhealthit.techtarget.com