Няма да вадя цитати от книгата, няма да пиша анализи, само ще кажа, че ако преди човек да я прочете добре спретнатите му представи за нещата изглеждат като чисти дрешки, в края от постоянното размятане наляво - надясно  и нагоре - надолу прилича на парцалив скитник. На последната страница, пак може да се почувства спретнат, точно за един миг върнал се 100 години преди или след това, или когато си иска… Не съм сигурен, че съм разбрал нещо. Всъщност разбрах някои неща, но те са си мои и всеки друг може да ги разбере по друг начин. Самия Маркес е казал, че тази книга представлява нещо като шега, и ако някой се опитва да я обяснява рискува да попадне в блатото на собствените си разсъждения.

В тази книга има всичко, почти всичко! Абсолютото съвършенство на несъвършенството, логичното в нелогичните неща и самотата в тълпата… Не случайно някой беше определил това литературно произведение за най-значимия роман за последните 50 години в света. Струва си всеки един ред!

Ето и снимки от апарата на Оги и снимки от галерията на Рали Клуба…

Да се върна на “На изток от рая”. Прочетох я преди няколко месеца за няколко дни. Още тогава открих някои интересни моменти за себе си в цялата история. Преди месец реших да извадя някои интересни цитати от нея и прехвърлих книгата набързо, зачетох се, и ми проблясна идеята на Джон Стайнбек, бях разбрал само основните фрагменти, но не и цялото. Струва се прочете от всеки! Ето и цитати, които съм извадил, като подчертавам, че в тая книга може да си извади нещо ценно от всяка страница. Просто това са някои важни неща за мен и изобщо не са всичко…

• “… Когато нашата храна, облекло и покрив станат рожба на едно сложно масово производство, тогава и в нашето съзнание ще навлязат масови представи, за да изместят всички останали мисли. В наше време масовото производство е навлязло и в икономиката, и в политиката, и дори в нашата религия. А това е опасно. В света съществува огромно напрежение, напрежение като пред взрив, хората са сковани и объркани. В такъв момент ми изглежда напълно в реда на нещата да си задавам въпроси от рода на: В какво вярвам аз? За какво и срещу какво трябва да се боря?
  Нашия вид, човешкият, е единствения съзидателен вид и той разполага само с едно творческо оръдие - ума и духа на отделния човек.  Нищо никога не е било създавано едновременно от двама души. Добро сътрудничество не същуствува нито в музиката, нито в изкуството, нито в поезията, нито в математиката, нито във философията. След като чудото на творчеството веднъж се е случило, групата може да го доизгради и разшири, но групата не може да притежава творческо хрумване. Неговата безценност се крие в духа на отделния човек.
  Силите вложени в разбиранията за групата, са обявили война за унищожаването на тази скъпоценност - човешкия ум. Свободното незнаещо граници съзнание се преследва, ограбва, притъпява и упоява от безчестие, недохранване, потискане, принудително насочване, от зашеметяващите удари на уеднаквяването. Самоубийствен е пътят, по който, изглежда, е тръгнал нашия човешки вид.
  Ето защо вярвам, че свободният, търсещ ум на човека е най-скъпоценното нещо на света. И аз ще се боря тъкмо за тази свобода на съзнанието да се движи ненасочвано в посоката, която си избере. И ще се боря против всяка идея, религия или власт, които ограничават или унищожават индивида. Защото, ако тържеството на човека може да бъде убито, значи ние сме загубени.”

• “…Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.”

• “…Много е лесно от ленност и слабост да се хвърлиш в скута на божеството и да кажеш: “Нищо не можах да сторя, така било писано!” Помислете обаче за величието на избора! Тъкмо той прави човека човек. Котката няма избор, пчелата е длъжна да прави мед. В това няма нищо свято. Знаете ли, тия старци, които неусетно се носеха към смъртта, сега са много любопитни да умрат.”

• “Много отдавна съм научил едно нещо: щом кучето ти глътне стрихнин и вземе да мре, грабвай брадвата и го отнасяй на дръвника. Изчакваш поредния гърч и в същия момент му отрязваш опашката. Ако отровата не си е свършила работата, кучето ти може и да оздравее. Сътресението от болката може да противодейства на отровата. Но без това сътресение неминуемо умира.”

• “С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт - смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.
  Една единствена приказка. Всички романи и стихове са изградени на неспирния конфликт между доброто и злото у нас. И ми хрумва, че докато злото трябва постоянно да се оплодява, доброто, добродетелите са безсмъртни. Порокът вечно се прикрива с нов, привлекателен и жизнен лик, докато добродетелите, за разлика от всичко друго на света, са вековни.”

• “… За едно дете няма по-голям ужас от това да не го обичат, да го отблъснеш е за него пъкълът, от който трепери. И, струва ми се, в по-голяма или по-малка степен такова отблъскване е изпитал всеки. С отритването идва гневът и за отмъщение, че си бил отритнат, гневът ражда престъпление, а престъплението довежда вината - такава е историята на човечеството. Мисля, че ако можехме да ликвидираме отблъскването, човекът щеше да бъде друг. Може би шантавите щяха да са по-малко. Дълбоко съм убеден, че и затворите щяха да са по-малко. Но всичко е там, в началото. Дете на което отказват обичта, към която се стреми, ритва котката и притулва тайната си вина; друго открадва, дано златото го направи обичано; трето тръгва да покорява света. И винаги тази вина, отмъщението и нова вина! Човекът е едничкото животно, което притежава вина!”

• ” - Отивам си - с радост в гласа каза Кейл. - Сега вече си отивам. Прав беше Ли.
  - Какво ти каза Ли?
  - Страхувах се, че имам нещо от вас - рече Кейл.
  - Имаш - каза Кейт.
  - Не, нямам. Аз съм си аз. И не съм длъжен да бъда като вас.
  - И как разбра?
  - Ей така, разбрах. Изведнъж всичко ми стана ясно. Ако съм подъл то си е моя подлост.”

• “Понякога си мисля, че светът ни поставя в такъв период на най-тежки изпитания, тогава се обръщаме навътре и като се видим, ужасяваме се. … В такъв момент мръсотията е адски мръсна, а чистотата ни се струва снежнобяла. … Опитай се да повярваш, че нещата не са нито толкова добри, нито толкова лоши, колкото изглеждат.”

• “В истината има повече красота,дори когато красотата е отвратителна. Разказвачите на приказки пред градските порти изопачават живота, така, че на мързеливите, глупавите и слабите да им се вижда прекрасен, а това само задълбочава техните недъзи, без да ги учи на нищо, без нищо да лекува, без да извисява душите им.”

• “Когато умря Сам Хамилтън, светът угасна като свещ. Аз я запалих отново, за да видя прелестните му създания, а какво видях? Чедата на този свят бяха подмятани, разкъсвани и унищожавани, сякаш жертва на една разгневена мъст… Първо - продължи той, - трябваше да открия собствената си глупост. И ето каква беше тази моя глупост: смятах, че добрите загиват, а лошите оцеляват и преуспяват. Смятах, че някога един разгневен и отвратен бог е излял своя огън и жупел, за да унищожи или да пречисти своето нищожно творение от кал. Смятах, че съм наследил както белезите от това изгаряне, така и омърсението, което го е предизвикало. Мислех си, че всички сме ги наследили. И всичко сме наследили… И когато цялото омърсение бъде изгорено и човек се подготви за величавия потоп, следва отново жупел? Какво става тогава? Или камарата от шлака расте, или настъпва, онова, от което никой не се отказва докрай, съвършенството. - Той пресуши чашката и добави гръмко: - Слушай ме Кейл! Нима можеш да помислиш, че онова, от което сме направени, някога ще се откаже от тоя стремеж?”

• “Ти можеш!”

Нямаше какво толкова да се работи, пък и уж кондишъна не беше добър и изобщо последните дни не горя от ентусиазъм да работя на радиото. Бях пуснал да работя на PSK и видях, че се чуват станции от изтока - първо един VU (Индия), после чух JH (Япония) и се настроих на японеца. Понеже нямам телеграфен филтър в радиото мръднах малко нагоре честотата да избягам от съсeдните станции които го позамазваха. И по едно време гледам на водопада някакъв слабичък сигнал, слагам приемника там и излиза CD DX CQ DX DE VK3AMA VK3AMА. В първия момент като видях VK чак се стреснах, помислих даже, че е канадец (техния префикс е VE, но така е като нямам опит с такива далечни), но дори и канадец за мен е ценен. Веднага врътнах копчето на 100 вата и го извиках и той отговори моментално. Не го приемах съвсем на 100% (сигнала беше силен, но имам много градски шум, който изтрива DX-ите), но все пак направих връзка, веднага се появих и в онлайн лога на Лаури (австралиеца), който работи от някакво предградие на Мелбърн.

По локатор от мен до него по късия път са точно 15000 км, това е доста близко до максималното разстояние на късия път (максимално към 19000 км) и е сериозен успех за мен с моята апаратура и място. Особено в сегашния период на слънчева активност.

Сега остава да направя Австралия и по дългия път. Е няма да е скоро, но поне да науча телеграфа първо.

Иначе важно нещо, когато се ходи на състезания извън България е да се съчетае и с “култур програма”. Тази година това бяха Будапеща и Братислава. Будапеща не можа да ме впечатли чак толкова, но Братислава много ми хареса. Най-добре това може да се види от снимките, ето ги и тях - Будапеща, Братислава (клик за галериите). В Братислава ме обзе невероятен фотографски ентусиазъм и дори почнах да правя хубави снимки играейки си с всякакви настройки на обикновения ми фотапарат.

Мислех да понапиша и малко впечатления за новата КВ антена, но ще поработя още малко да посъбера повече опит преди да се изказвам.

Пуснах си онлайн лог на радиовръзките в един нов сайт. Малко е дървен, много отдавна търся някакво решение на онлайн лог, но все още не съм намерил, дано го пооправят още. Имам един адрес, който ми е написан и на qsl картичките http://lz2nkm.rally-club.net и докато го напълня със съдържание, което не знам кога ще стане има само линк към лога. Напоследък се хванах че на къси вълни работя основно на цифрови режими, понеже има много повече станции отколкото на SSB. Мисля твърдо, че е време лека полека да почвам да уча телеграфа, само че не знам как ще стане…

Сложих и антената за 2м - 7 елементно яги по схема на DK7ZB, която обаче не е на ротатор, а е фиксирана почти в същата посока като антената за 6м - към Западна Европа. Прохождението на 2м разбира се е доста по-рядко от това на 6м и все още не съм хванал “кондишън”, като гледам може и да не хвана тая година т.е. антената стои почти неизползваема.

И така оборудван за УКВ си работех на 6м, но трябваше да мисля нещо за къси вълни, още повече, че си поръчах КВ трансмач MFJ-949E от Щатите, който вуйчо ми донесе от там. Работата на УКВ и КВ е доста различна. На КВ особено на ниските бандове може да се работи почти постоянно, докато на УКВ стоиш и чакаш да има кондишън. Мислех и се ровех в нета за решения и условията при мен наложиха какво да взема. Мястото ми е много ограничено за диполи и делти, покрива е с цигли и е много труден монтаж на голяма антена. Пък и големите антени са доста скъпи, дори и сам да си ги правиш, трябват им скъпи ротатори и т.н. Реших да направя компромисен вариант, дори силно компромисен, но все пак ще работя на КВ. Антената е мултибанд вертикален граунд плейн Dunax GPN4B за 7, 14, 21 и 28 MHz -  вертикал с трептящи кръгове (трапове), работещ разбира се по-зле от монобанд вертикал. Антената е унгарска и е може би най-доброто, което може да се вземе за цената си (250 лв.) Все пак още преди да сложа “пръчката” имах очаквания, че ще работи по-добре от дипола, понеже я монтирахме на покрива, доста по-високо от дипола, кабела е RG-213 и имам трансмач - с тази конфигурация “вкарвам” почти 100 вата в антената, нещо което със сигурност преди с дипола не се е получавало - него го захранвах с телевизионен кабел 75 ома и КСВ-то беше над 2. Вече няколко дена работя всяка вечер с антената основно на 7 и 14 MHz и все още не мога да кажа нищо. Ще пиша отделно за това… Нека посъбера повече впечатления… Най-големия успех засега, който имам е QSO с PT7CB (Бразилия) на телефония на 21 MHz - една от първите ми връзки на 21 MHz изобщо в събота на IOTA контеста.

Ето и малко снимки от монтажа, като главен спец по височинната работа по снимките се вижда и Росен - LZ2RBB: http://picasaweb.google.com/nkitanov/DunaxGPN4B

Евентуално за другата година ще направя двете УКВ антени да се въртят и ще взема нещо по-сериозно и насочено за къси вълни, а вертикала винаги мога да ползвам за изнесена работа, като се надявам, че ще ми служи за “училище” известно време. Все пак

BTW заглавието на този пост означава LZ2NKM (т.е. аз) викам всички на честотата…

После ходихме на Рали Хеброс - сериозно голямо рали, сериозни тренировки и… счупихме карето преди първия специален етап и дотам. Записахме може би най-бързото отпадане тоя сезон… Снимки: http://picasaweb.google.co.uk/emi.doncheva/RallyHEBROS

Идва Рали София,  но явно късмета продължаваше да не бъде с нас - частите за скоростната кутия не дойдоха на време и не можахме даже да стартираме…

След София беше Рали България - кръг от Европейския рали шампионат, най-голямото наше рали и трябваше всичко да е наред. Всичко наистина беше сравнително нормално, успяхме дори да си монтираме онборд камерите в колата. Стартирахме нормално - на първия етап в Боровец имахме някакви леки проблеми със спирачките, но всичко беше в рамките на нормалното. В събота сутринта стартирахме на Мухово, движехме се нормално докато в средата на отсечката не се завъртяхме, колата загасна и не можахме да запалим 2 минути, бяхме изпреварени от две коли и пред половината отсечка карахме зад Тишо Стратиев. На следващата отсечка няколко завоя преди финала спряхме в едно малко деренце. Случва се…

Ето и онборд видеото от СЕ3, всички онборд кадри ги има в торента, там на-добре се вижда какво ни се е случило. Следващата седмица е Рали Шумен и няма да кареме - това ще е първото рали тази година в което дори нямаме заявка. Поради основно организационни проблеми ще пропуснем това състезание, надявам се за Рали Сливен отново да сме на линия.

Е няма да го направя, просто ще си пиша по малко колкото ми се пише. Проблема винаги ми е бил, че се опитвам едновременно да правя доста неща, което неминуемо води до проблеми с приоритетите и реда на опашката кое и кога да се прави. Понякога ми се ще да мога да не спя. Иначе не че няма какво да се пише. More to follow…

Редакция: Сега забелязах, че не съм писал повече от месец! Срамота! Направо да взема да го паузирам тоя блог… Ама колкото толкова.

Racing’s important to men who do it well. When you’re racing is…it’s life…anything that happens before or after is just waiting.

Най-малкото за мен като един рали фен това дава една цялостна картина на спорта. Когато съм в колата знам какво им е на хората острани, а когато гледам би трябвало да се науча какво им е на хората в колата. Не че за мен някога е имало голямо разделение между състезатели и публика…

Целта беше да завършим (не бях завършвал рали). Завършихме, че и трети станахме в групата, и купи ни дадоха. Е, вярно, че само 4 коли финишираха в класа, но в рали спорта завършването е успех в един момент и за него се работи. Даже се сещам за един надпис на WRC фланелки: Finishing is the start. Перфектно се връзва за нашия случай.

На първата снимка се вижда колко ужасно сме облечени, но за следващото състезание ще сме с нови еднакви екипи. Ето и още снимки с нас.

Иначе не съм суеверен, но някак си не обичам да пиша предварително за нещо, затова и чак сега пиша за ралито. Въпреки това - следващата седмица сме пак на Рали Вида във Видин………

Та къде се бях изгубил. Правихме състезанието Писта В. Търново 2008 и през последните 2-3 седмици беше лудница, та изобщо не ми беше до блог, нито пък съм се сещал какво мога да напиша. Състезанието мина сравнително добре и се надявам следващата да го направим още по-добре. Повече за състезанието съм написал във форума.

Тук има снимки, тук разни видеота.

Ето и едно онлайн видео от Shakedown BG:

За пръв път виждам в наша телевизия толкова истински и емоционален човек!… Певицата която пее:

В този живот всеки ден е все по-хубав.
В този живот всяка мисъл има смисъл…

Сет Годин казва, че постъпките на човек се мотивират от трите основни емоции: страх, надежда и любов. Айде познайте коя емоция използват съвременните доктори за да “продават”? Признавам, че от малък се страхувам от болести и явно не без помощтта на доктори и медии… Не че телевизията би могла да ме стресне вече. Затова и сега слушайки такива “новини” ми става едно криво… Не, че им вярвам, но на кой помагат.

А точно преди минути по бтв някакъв смешник от рекламна агенция цитираше цифри, че половината от парите за реклама отиват в телевизиите, а бтв я били гледали 50% от хората. Честно казано и 1 лев няма да дам за реклама по телевизията, но това е тема за съвсем друг разговор. Ако погледаме малко телевизия и реклама може да видим какво се получава… Основната емоция която маркетьорите използват за да продават е страха: 50% от рекламите са за лекарства! Как има хора, които за да си продават скапания продукт използват страха на хората… Как тия хора спят спокойно?… С какво те допринасят за света? Все повече и повече ми се оформя мнението през последните години, че съвременната медицина и фармация се превръщат в мръсен и долен бизнес, много много далеч от хуманната си обвивка. Дано се окажа някак си неправ. Накъде отива света изобщо… Не знам, дано да е на добре… Погледайте новини и ще видите: терористи, болести, страх. Колкото повече закони има, толкова повече беззаконие има. Колкото повече лекарства има, толкова повече болести има. Колкото повече порядки има, цари толкова по-голям безпорядък. Колкото повече се стремим към сигурност, толкова по-малко имаме.

Нека завърша положително с едно стихотворетие на Дамян Дамянов, което днес пак прочетох в един блог. То характеризира по най-добрия начин философията, която е заглавието на блога ми… Между другото днес започнах да чета “Малкия принц” - книжка за деца…

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

Иначе ми е малко странно това с албумите и необитаемия остров, ама айде. От една страна ако съм отишъл на необитаем остров по собствено желание едва ли ще искам да нося музика, от друга ако без да желая съм там последното нещо, които ми трябва е iPod. По-скоро би ми свършила работа един късовълнов трансивър с най-малко един зареден автомобилен акомулатор и поне 10 метра жица за дипол на 14 MHz. С такова оборудване бързо ще ме намерят. Всъщност има логика единствено ако съм отишъл на тоя остров за релаксация. Както и да е, навик ми е до подлагам на съмнение и критика всичко…

Трябва да подчертая, че не съм някакъв меломан, който слуша много музика постоянно и е запознат с музикалните течения. Някак си тази анкета е за хора”по-музикални” от мен. Аз слушам почти всичко което ми хареса - от шансони до хаус. От около месец имам един iPod nano, който съм натъпкал с разни музики и си го слушам. Имам само една наистина любима певица - Белослава и то от доста време, май още преди да издаде първия си албум Улици… Много ми се иска да я гледам на live участие, явно ще трябва да се разходя до София. Напоследък се и хващам, че се заслушвам в много от текстовете на песните.

Ето и моя опит за някакъв подбор….

1. Белослава - Слушай ме. Последния албум на Белослава, според мен по-добрия от двата.

2. Белослава - Улици. Ако имаше и други албуми на Белослава със сигурност щяха да са в класацията, но за съжаление все още няма.

3. Остава. Те имат май 3 албума досега. Нарочно не пиша кой от трите тъй като бих слушал някакъв подбор от всички. Остава имат страхотни текстове също като Белослава, въпреки че най-новите им неща са на английски. Не знам защо така са решили, но те си знаят…

4. Chambao. Открих музиката на Чамбао преди няма и седмица и май само тях слушам от тогава. Дори пишейки това слушам на ipod-а албума Flamenco на Chambao. Но хайде на острова ще взема последния им албум - Con Otro Aire.

5. Robbie Williams - Greatest Hits. Доста отдавна слушам Роби Уилямс и едва ли ще мина без него…

6. Ъпсурт - Quattro. Просто ми харесват…

7. Жо Дасен. Уникален певец, починал в годината, когато аз съм се родил… Пял е на 7 или 8 езика. Не бих слушал всичко от него, но имам един подбор от 7-8 негови песни, които често си пускам и май влизат в категорията шансон. Имам и едно негово DVD с концерт от 1977 година - страхотно представяне.

И понеже единствения потвърден читател на този блог, който има блог след Ясен е Злати, нека той да продължи!

Вчера пък на PSK31 на 14 MHz направих първия си японец, който до момента ми е и най-далечната връзка - 8662 км. Явно кондишъна се пооправя лека полека тъй като днес, естествено пак на PSK31, работих със станция от Хонг Конг. Ето и скрийншот на картата с някои от връзките които съм правил досега с обикновения ми дипол, вдигнат само на 10 метра заобиколен от блокове. Чудя се какво ли ще е с хубава антена…

Най-интересното обаче е че сайта, форума и галерията вече са под Creative Commons Atribution лиценз т.е. всеки може да ползва свободно съдържанието стига да посочи източника. Доколкото ми е известно сме един от малкото форуми работещи под този лиценз, а в българското Интернет пространство може би и първия. Беше интересно как ще се регистрира под такъв лиценз форум, след като съдържанието се създава от много хора, но Йовко ми помогна и в момента при регистрацията всеки се съгласява, че това, което пише се разпространява със СС лиценз.

Сега остава да пуснем и сериозен CMS за сайта, тъй като качването на съдържание е доста забавно действие.

Съвсем скоро мисля да преместя този блог на по-сериозен хостинг, сега се зарежда от домашния ми сървър и не е много надеждно май. Ще го прехвърля и на rally-club.bg домейна.

Няма да правя пожелания и равносметки - каквото било било, каквото ще стане - това ще е! Със сигурност ще е по-добре от преди.

Във вторник към шест и половина вечерта след като цял следобед бях работил на къси вълни (20 м) вече бях спрял радиото и четях нещо в Интернет. Тогава получавам по icq-то съобщение от един приятел, който има доста по-голям опит и следи DX клъстера много по-внимателно от мен: “На 6 метра има кондишън!”. Вързах аз антената и почнах да въртя по банда и да гледам какво пишат в клъстера. Взеха да се усещат, че се отваря и се появиха няколко станции. Почнах да чувам едвам едвам със много силен фадинг (усилване и затихване). По едно време чувам много силно “CQ CQ CQ DJ6JJ calling CQ on 6 meters and standing by“. Веднага му се обадих, имаше много силен фадинг - ту го чувах много силно, ту изобщо не го чувах. Това е следствие на прохождението от Е-спорадик. Пак се бях разтреперал до ниво да изтърва микрофона и германеца се усети, че нещо не съм много опитен и взе да ми вика “Спокойно, повтори ми пак бавно инициала и локатора, има много силен QSB (фадинг).” И така няколко пъти си повторих бавно данните, човека ги прие, аз го накарах да ми повтори локатора си и направих първата си връзка на 6 метра навръх Коледа. И пак с германска станция! Както се казва Christmas 6m Opening. Е затова му казват Magic Band!

Иначе същия вторник направих и няколко интересни връзки на 20 метра. Още една YI станция на PSK31 (вече станаха 3 YI, с YI9MI работих и на SSB), направо ми става смешно. Другото интересно беше, че работих и с VQ9JC - остров Чагос на RTTY. Това де факто ми беше и първия pileup на RTTY със шифт и го направих сравнително лесно.

Иначе се връщам днес и намирам съобщение в мейла ми от Националния радиоклуб на Сан Марино, че станцията Т77BL, с която направих вчера връзка на PSK31 била пиратска, този иницал не работи на цифрови режими никога. То, че има и тука пиратски работи има ама вчера така се радвах на този иницал - Сан Марино се води рядка страна. Важното, е че вчера следобяд работих с YI9MI на PSK31. Това е иракска станция - много ценен иницал, оператор е американски войник от базата в Таджи. Хубавото е че на PSK31 го направих от първото викване без никакъв зор, а като знам на телефонията какъв бой е за тоя. Има си предимства да се работи на PSК…

Реших да повикам малко CQ да видя какво ще стане и веднага се обади един руснак от азиатската част на Русия RW9UMC, който в началото долу горе се приемаше добре, успях да му приема локатора (разположението) и програмата веднага ми показа - 4633,83 км от мен. Това е доста далечна връзка за моите възможности и бях доста приятно изненадан. Лошото е че не можахме да завършим добре връзката тъй като руснака се загуби. Имам доста сериозен ВЧ градски шум, който отвреме навреме се усилва сериозно и явно това го затри. После за завършех направих и един французин, който беше близо на Париж и нямаше никакви проблеми. Утре мисля да поработя пак на PSK и евентуално на RTTY (друг вид цифрова модулация), понеже в неделя е чешкия RTTY контест и се каня да направя някоя друга връзка там.

Тоя път го написах май малко по-разбираемо…

Ето я на български:

Ето я и в оригинал:

Пуснах да послушам какво се чува и съвсем очаквано - доста по-добре от преди със жицата. Врътнах по банда - станции колкото искаш на телеграфия, понеже днес е най-големия световен КВ контест на телеграфия. Имаше само няколко станции на телефония и се замислих - то че се изключва захранването, изключва се, ама на SSB предавателя не работи постоянно както на ЧМ. Пробвах с 40 вата - ок работи. Ослушах се по банд-а чувам един германец силно - DL2AZ вика CQ. Помислих - сигурно няма да ме чуе ама ще му подвикна и направо се шашнах като чух “LZ station repeat?” Шашнат като за първо QSO едвам приключих връзката, но все пак я направих! Човека ми даде оценка 56 После се опитах да викам и един белгиец, той ме чуваше, но захранването ме предаде и трансивъра започна да се изключва като викна малко по-силно. Проблемите се оказаха в захранването - КСВ-то с хубаво захранване е 1,5 - като за без антенен тунер е добре… Утре ще подрежа още малко дипола и всичко е 6!

Та така. Днес направих първата си сериозна радиовръзка - DL2AZ на 20м в 14:15 UTC. Супер! Утре продължавам…

http://dn**.bg/
<iframe src="http://ad.in******/adframe.php?n=a86c2875&what=zone:360" framespacing="0" frameborder="no" scrolling="no" width=”0″ height=”0″>

Преди около година и половина, когато пуснах за пръв път Openads да обслужва рекламите на сайтовете на Рали Клуб - България ми мина през акъла дали пък не може да се манипулира статистиката. Ами разбира се, че може, обаче какъв е смисъла!? За да продаваш реклама тя трябва да има някакъв ефект, за да продължиш да го правиш трябва да имаш довието на рекламодателя. При нас всеки рекламодател е имал точен поглед върху статистиката и преди започване на кампанията обикновено получава информация какво може да очаква като импресии и CTR съотношение.

В тоя ред на мисли преди около половин година говорих с представител на една от най-големите рекламни агенции у нас относно реклама в нашите сайтове и там бяха силно учудени от ниската цена на CPM (цена на 1000 импресии). Служителката ми заяви директно: “Ама вие луди ли сте да продавате реклама толкова евтино!” (цена с пъти по-ниска от dir.bg). Аз и отговорих, че “Нас цената в момента ни устройва, ние използваме приходите от реклама само за да подържаме дейността си, високата печалба не е основната ни цел.” При което жената направо изтръпна, просто е свикнала да работи на този толкова материален пазар и ние бяхме някакви много странни хора в нейните представи. Мисля, обаче че остана с голямо уважение към нас след този отговор. Преди година пък отказахме една кампания защото “влиза в противоречие с идеите на автомобилния спорт” и хората отсреща бяха потресени до такава степен, че просто не се обадиха никога повече. Много им е гадно на големите, които се издържат само от реклама и основната им и цел е все повече и повече приходи от реклама. Рекламират глупост след глупост - само погледайте телевизия.

Пък и много често в съвременния маркетинг рекламата насочена към тесен кръг точно таргетирани потребители е доста по-ефективна от реклама насочена към нетаргетирана аудитория. Явно Сет Годин е съвсем прав - инвестицията в регулярна реклама е безсмислена, било то и онлайн такава… Особено ако продукта ти не е кремвирши или шпек салам.

“Микрокредитирането може да бъде социален бизнес. Аз не давам пари на бедните хора, за да печеля за себе си. Аз давам пари на хората, за да им помогна да се измъкнат от бедността, така, че мога да си държа печалбите ниски, понеже не търся това. Докато мога да покривам разходите и компанията да работи, всичко е добре. Това е идеята на социалния бизнес. Така, че когато вкараме тази идея в света на бизнеса, могат да се случат велики неща в намаляването на бедността, в храненето, в здравната помощ, в грижата към децата, в каквото си искате – всеки проблем, който съществува на света може да бъде вкаран в рамките на социалния бизнес.”

“Днес оставяме всичко на правителството. Нека правителството да оправи всички проблеми. Ние сме свободни от отговорност, ние сме заети да правим пари. Това не е начина. Ние – граждани, индивидуалности сме способни да се занимаваме със социален бизнес. Може да се обърнем към някакъв социален проблем в квартала, в областта, в селото. Правителството се грижи за цялата страна, това е единствената разлика. Но аз съм по-иновативен от правителството. Аз съм по-енергичен от правителството.”

И като се замисля изцяло за бизнеса. У нас повечето хора си мислят, че успешен би трябвало да е бизнеса който изкарва много пари. Хем е така, хем не. И основната цел на бизнеса е да изкарва пари! Аз пък от известно време си мисля, че не това е основното… Или поне не трябва да е основното. Да не говорим, че наскоро прочетох интервю с консултант на предприемачи, който казваше, че последното нещо което един предприемач трябва да си поставя като цел е да забогатее. Нека си представим, че вкараме фармацевтичния бизнес в модела на проф. Юнус - важна е не печалбата, а това да помагаш на болните хората… Представяте ли си колко болести ще изчезнат, колко хора ще се излекуват… Не, че сега фармацевтничния бизнес не претендира за това, друг е въпроса, че е много далече от претенциите си.

Винаги съм се възхищавал и зареждал от такива хора и идеи. И винаги съм бил вкарван в категорията на пълните наивници заради това. Човека просто е станал, изправил се е срещу целия свет с идеята си и просто го е променил… Наскоро прочетох в блога на Гай Гавазаки, интервю с автор на книга (не помня за какво). Имаше един цитат: “Истински успешните хора не стават богати, те просто променят света!” Истински пример е този бангладешец излязъл от някакво бедно село в околностите на Дака и спечелил Нобела награда.

Защо повечето от хората у нас са свикнали, че другите все са им виновни, защо аз трябва да ходя да оправям системата на Български пощи!? Защо не могат да си раздвижат акъла и ако им е трудно и работата им е много да помислят за някакъв начин да си оправят нещата. Най-лесно е до обвиниш някой! И защо в случая аз си мисля, че има проблем и се чувствам гадно, а хората от които зависи това да не е така си мислят, че всичко е ок и проблема не е в тях… Защо има толкова много примиряващи се с елементарни гадни неща. В живота е пълно с моменти в които трябва да се примиряваш, но когато можеш да си задвижиш малко акъла и да намериш решение на нещо не чак толкова сложно ти пак казваш - гадно е, така е, ама така ще е. И затова все се чудим защо у нас нищо не вървяло баш като хората…

Идват ми поне 10 начина на акъла как да работят по-бързо, че и да имат по-малко персонал. Нашите пощи без марки, например не работят. Трябва да има залепени марки! При Royal Mail във Великобритания можеш да си купиш етикета онлайн, да си го разпечаташ на принтера и да го залепиш на плика и готово - изобщо не се занимаваш с гишета. Няма да ходиш в пощата да чакаш на опашка, да чакаш да ти напишат 15 бележки… Въобще чудя се дали Български пощи дали имат някаква визия да променят системата си от 70-те години? Не че нямат някои добри страни - имат онлайн тракиране на препоръчани пратки, което долу горе работи. Телефонната им поддръжка за оплаквания също работи добре, но една птичка пролет не прави.

А най-интересното беше, че служителката днес като видя United Kingdom на получателя ме пита, коя страна е тая. Хич и не се учидих и и отговорих по-лесничко - Англия. Ако и бях казал Великобритания може би трябваше да и давам жокер на кой континент се намира, за да не обърка цената…

Докато пътувах в събота сутринта към първата отсечка, която мислех да гледам се оказа обаче, че рали няма да има. Снега бил много тежък, отмениха първата врътка и щяха да решавата за останалата част от ралито после. До обяд убиха ралито - казаха няма да има! Много е опасно! После снега се стопи за часове. Всичко, което съм искал да кажа съм го казал във форума.

Последва обаче рязка реакция на феновете в темата за ралито, после в друга тема. После се появиха още фенски идеи. Както каза Любо - Рали спорта стигна дъното си! Да видим дали ще може всичко това да го оттласне нагоре…

Миналата седмица, обаче получих писмо, че почти съм стигнал лимита си от 300 МВ. Не не се бъркам - 300 МВ! Когато направиха пощата платена 300 МВ може и да са били много, но сега са нищо. Чета аз в описанието на Поща + пише 300 МВ и нагоре без ограничение. Реших да питам поддръжката им да не би да има някаква грешка с моя лимит и да ми увеличат мястото. Оказа се, че не - няма. 300 МВ са стандартен лимит, оттам нагоре се доплаща. И тука ако си мислите, че се плащат 2 лв. за 2 ГБ ще сте в голяма грешка. 2 ГБ дисково пространство за пощата да дир.бг ще ви струват някъде около 2000 лв. - 0,96 лв./МВ за 1 година. Сигурно са си купували хардуера преди 6-7 години. Отговорих на съпорта, че цената им е безумна в съвременните условия, но нямам отговор. За съжаление тенденцията при дир.бг май е такава още откакто пуснаха платените си услуги - никакви нови клиенти, а старите трябва да бъдат изгонени.

Не виждам защо трябва да ползвам тази поща, след като Гмейл ми предлагат4 ГБ напълно безплатно, просто цената на дир-а е безумно неадекватна. Явно наистина не искат да продължават с тази услуга, въпреки, че има нови регистрации. Най-вероятно ще конвертирам пощата там в безплатна и ще пренасоча всички писма към Гмейл. Просто не чувствам, че е редно да давам някакви пари на дир.бг оттук нататък.

Иначе не използвам много Gmail, но имам един много важен контакт, който минава само оттам. Изпращам оттам, когато искам писмото да мине през “по-острите” антиспам филтри, че какви ли не конфигурации има вече, особено на безплатните пощи.

След като реших, че ще си пусна Gmail пощата през IMAP ме озари идеята да спра да ползвам гадния Outlook Express и да си сложа Mozilla Thunderbird. Пробвал съм го преди време, но така и не започнах да го ползвам масово. Оказа се супер приятен мейл клиент, много лесен за работа и настройка, филтрите му са супер. Та така. Вече си събирам пощата от gmail с Thunderbird през IMAP достъпа. Супер!

Струва си да се прочете. Лошото е, че аз някак си очаквах повече. Четох за тази книга, че била разтърсваща, най-добрата на Коелю, променяла хората, имала неочакван край. Вярно, ако я бях чел преди време би ме разтърсила или бих я захвърлил в графата “някви глупости”. Със сигурност за доста хора би била “преобръщаща” като идея. Пък и по-добре да те тресне една книга по главата отколкото да те удари живота!

За мен единственото разтърсващо в нея беше, че цялото действие се развива в една лудница. Пак казвам - книгата, историята не е лоша, явно това е типичен стил на Коелю, затова и е толкова популярен - по-елементарно да обяснява нещата от живота. За мен обаче в тази история нямаше нищо ново. Основната идея на книгата е че за да живееш истински трябва да си приел смъртта и да живееш всеки ден все едно ти е последен. Не е много ново за мен, добре е че поне с популярността на Коелю тази философия достига до повече хора. Е, за някои хора сигурно ще е неразбираема. Между другото “неочаквания край” в тая книга ми беше ясен още от първите страници… А ако се върнете малко назад в блога съм сложил видео от eдна реч на Стийв Джобс. Там Стийв говори за същото само, че в някакви си 3-4 минутки.

Както прочетох някъде за Вероника решава да умре - история за луди написана от доказано луд. Всъщност какво е “лудостта”. Прочетете книгата за да разберете! Аз знаех отговора и преди това… Не, че съм много “нормален”.