За политиката и други важни неща

Оставки

noreply@blogger.com (Данаил Георгиев) — Thu, 16 Jul 2009 05:38:00 PDT

Едни хора съставиха подписка с искане за оставка на всички ръководни органи в БСП, с което да бъде поета отговорността за изборния разгром. С което съм съгласен.

Други хора пък решиха че могат да продължат да я карат по същия начин и затова изразяват верността си към Сергей Станишев. С което няма как да се съглася. Не е нормално след като те бият с разлика повече от два пъти, след като получиш най-ниския резултат в национални избори от началото на промените насам, да продължаваш да твърдиш че си се справил чудесно и успешно със задачите, да даваш “висока оценка на работата и стила на управление”.

Вотът на избирателите и също така пасивното и апатично отношение на членовете и активистите по време на кампанията, ясно показаха че Сергей Станишев, Румен Петков, Румен Овчаров, Димитър Дъбов, Евгений Узунов, Кирил Добрев, Антон Кутев и приближените им, не могат да бъдат лица на БСП и левицата. Подходът към политиката и моделът на отношения към структурите, който тези фигури олицетворяват, не е в състояние да печели доверие, отблъсква хората и за в бъдеще ще води до все по-слаби резултати на избори.

Почти съм сигурен че гореспоменатите не споделят мнението ми. И затова, без самите да го поискат, предизвикването на оттеглянето им от ръководството на БСП не е проста задача. Имайки някаква бегла представа за вътрешните отношения и зависимости в партията, мога да предположа че вече се уточняват имената на доверени и проверени лица, които да заменят някои от станалите непопулярни членове на ръководството. Предлаганият ни вариант, делегатите, приели противоречивата нова Програма, неудачен нов Устав, избрали и аплодирали Станишев и екип, да се съберат за второ заседание на 47-ия Конгрес изглежда подходящ за реализирането на този план. Разместване на фигури, “презареждане” на система и механизъм, функциониращи по-добре познатият неефективен, но осигуряващ контрол начин.

Дали другият вариант – подлагане на нов избор на цялата ръководна структура на БСП, отдолу до горе, ще направи възможна промяната – издигане на ключовите позиции от нови лица, с нов манталитет, които да въведат в действие истински демократични процедури за взимане на решения? Не ми се иска да мисля така, но шансовете за успех са под 50 %. Имайки предвид структурата и състава на активната членска маса към момента, съм длъжен да изпитвам известни съмнения.

Мнозинството се състои от възрастни хора, достойни за уважение и симпатия, повечето от които са способни мислят и анализират трезво и разумно. Те искат промяна, могат да намерят правилното решение, но може и да не стигнат до него. В общия случай, тези хора вече не са в състояние да поддържат множество социални контакти. Информират се по немного канали, често от най-масовите и достъпни медии. Няма гаранции, че това мнозинство в БСП ще успее да достигне до точната и обективна информация за лицата, процесите, взаимовръзките, намеренията и т.н. за да си направи на тази основа обективен анализ и да вземе най-доброто решение. Може ветераните да направят правилната преценка, може и да сбъркат пак.

Неголяма, но много активна напоследък група, е съставена от типичната “червена клиентела”. Дребни служители в администрацията, зависими от началството, покорни и неспособни на самостоятелно мнение и решение, както и по-високопоставени чиновници или членове на политически кабинети, с амплоа осъзнато и целенасочено да се поставят в услуга на силния на деня в преследване на личната си изгода. Техният избор е предопределен – задържане на статуквото до дупка.

Третата основна категория, които знаят какво точно и искат промяна - сме малцинство …

Сещам се за една фраза, повтаряна често от един приятел – че болестта на един организъм подлежи на лечение преди достигането на определена степен на увреждането. Засега май само д-р Хаус може да каже дали не сме във фаза на реанимация на умиращ организъм.

Заслужeн разгром за левицата-менте

noreply@blogger.com (Данаил Георгиев) — Tue, 14 Jul 2009 07:08:00 PDT

Вече доста години, избори след избори, с приятелите, съмишлениците и другарите ми от БСМ говорим и предупреждаваме (който ни слуша или успява да ни чуе) за обезпокоителните тенденции в развитието на българската демокрация, проявяващи се в липса на доверие в политиците и политиката като средство за предотвратяване и разрешаване на обществените проблеми и в отказа на значителни маси хора от активно отношение към случващото се около тях. Факт е че огромна част от хората са силно разочаровани от политическия живот и по същество отказват да участват в него. А ниската избирателна активност, в съчетание с практиките за купуване на гласове, вреди сериозно на легитимността на представителните институции и изобщо на публичната власт.

До неотдавна участието на предприемачи в предизборни кампании и пропагандирането на тяхното „корпоративно” схващане за публичното управление се считаше за рядкост и екзотика. Но масовото навлизане в местната власт на т. нар. „бизнес формации” и техните управленски действия потвърдиха съмненията за нездрав интерес от страна на определени икономически кръгове към средствата на българските и европейските данъкоплатци. Кандидатирането и успехът в изборите на личности без обществен авторитет или дори с изграден негативен образ, но ползващи значителни финансови ресурси, затвърждава убеждението у гражданите че политиката се е превърнала в територия затворена за обикновения човек, в поле за съревнование по платежоспособност. Масово е мнението, че заниманията с политика са недостойни, свързани с клиентелизъм, корупция и обслужване на лични или групови интереси за сметка на обществените. Множащите се признаци на наличие на олигархични зависимости в политическия живот потискат и без това слабата мотивация за всякакъв вид гражданска активност.

До преди една седмица като че ли нямаше ясни признаци, че на предстоящите парламентарни избори тази тенденция предстои да бъде променена. Макар и да не съм очаквал, мога с известно успокоение да отбележа, че в обществото ни се е развила определена демократична политическа култура. Българите разбираме че гражданската пасивност води до задълбочаване на проблемите. Че именно участието в избори е един от най-ефективните начин гражданинът да изрази своята воля за управлението на държавата.

Чрез активността и вота си от миналата седмица, хората еднозначно показаха нежеланието да се примирят с управленското статукво на търговия с влияние, корупция, общоизвестни, но ненаказвани злоупотреби с публични ресурси, обслужване интересите на тесни кръгове от хора за сметка на обществените, слабо и неефективно икономическо развитие, неспособност и нежелание европейските фондове да се използват по предназначение.

Въпреки липсата на категорично ясна алтернатива на статуквото (което беше ясно още преди месеци) – като политическо минало, произход, идейна основа, досегашни управленски практики, програмни намерения, избор на лица, избирателите изразиха категоричното си неодобрение и нежелание повече да търпят тези, които нагло и безпардонно се подиграваха с труда и достойнството им.

Този текст няма за цел да представи цялостен анализ на изборните резултати, а по-скоро да е опит за изразяване на личното ми отношение (като човек с леви политически възгледи) към резултата, тенденциите и перспективите за лявото в България. Не всички от тезите са се родили в моята глава. Някои са произлязли от размяната на мисли в рамките на един приятелски и политически кръг, но съм ги възприел и поддържам като свои.

Много обяснения могат да се дадат за слабия изборен резултат на БСП. Да, действията за отстраняване или възпрепятстване участието в законодателната власт подействаха амбициращо за част от гласоподавателите на СДС и ДСБ. Да, неадекватните телевизионни клипове подействаха мотивиращо на част от недоволните, но колебаещи се дали да гласуват. Да, изявленията на Ахмед Доган по време на кампанията отблъснаха немалко симпатизанти. Но дори взети в съвкупност, тези фактори не обуславят тежкото изборно поражение. За мен основната причина за провала следва да се търси в модела за управление, възприет и методично налаган от ръководството на БСП както в държавните органи, така и в партийната структура.

В последните десетина години, формирането на политическия актив на партията целенасочено се основава на субективен подбор, лични оценки, реализация на схеми на зависимост, семейно-родствени връзки и механизми на покупко-продажба. В резултат на това реализацията на властови позиции чрез сервилност и послушание масово се възприема като самоцел, а ангажиментът към хората, гласували ни доверието си – като досадно бреме. В БСП се изгради среда, където политическата работа се свежда до пропагандиране идеите и интересите на група хора отчуждени и непредставляващи лявомислещата част от българското общество, с прагматично-технократска ориентация, непознаваща ценностите и принципите на съвременната европейска левица. Среда, в която самоцелната показност и запомнящите се рекламни ефекти са изведени в приоритет. Изключително вредна роля за представата в обществото за лявото като цяло, е проявеният стремеж към и контрол над упражняването на публична власт като същност и логика на цялото съществуване на партията, в името на което може да се направи компромис с всеки и всичко.

Скандални замени на гори и земи, прикриване на данъчни престъпления, злоупотреби при строеж, ремонт и поддръжка на инфраструктура, политически чадъри за организирани престъпни групи, разпределение на икономиката между олигарси са част от формите за проява на модела за управление от последните години. Немалкият кредит на доверие, даден от страна на гражданите през 2005 г. е пропилян безвъзвратно. Немалко бяха хората, които след шестнадесет години политически, икономически и социални експерименти на техен гръб, се излъгаха че БСП е извървяла своя път на демократични, проевропейски реформи. Че БСП може да бъде партията, която по примера на западноевропейските общества, най-после да въведе оптимален баланс между пазарните отношения и публично регулирана социална система. Да създаде възможности българските граждани да живеят и се развиват в условия на европейска социална държава, която гарантира на всеки, независимо от социалния произход и материалното състояние, достъп до един основен кръг от публични блага.

Сега тези предоверили се преди четири години хора, поискаха БСП да плати сметката за излъганите очаквания. За това че правото на качествено образование, качествена здравна помощ, достойно възнаграждение за труда, възможност да си осигуриш жилище, условия за пълноценно отглеждане и възпитаване на децата, за голяма част от българите остават лишен от реално съдържание текст на хартия в законодателството. За това че отказът от ефективни действия за развитие на европейски тип социална държава, че осъществяването на икономическите процеси по логиката на пазарната джунгла и системната злоупотреба с публична власт, доведоха България до състояние на остро социално разслоение и все по-тежък регионален дисбаланс. За това че не се противопостави на обезобразяването на околната среда по Черноморието, в планинските курорти, в големите градове. За това че БСП активно съдействаше една малка част от българското общество да разполага и да демонстрира състояние, чиято показност и разточителност е непривична дори за най-богатите западни държави и градове. За крещящо разминаващите се с българската реалност луксозни коли, яхти и недвижими имоти, с които парадира новият български „елит”. БСП беше наказана от мнозинството български граждани, които отказват да приемат, че трябва да продължават да живеят при условия, далеч под европейския праг на бедност. Беше отхвърлена от тези, които все пак успяват да си гарантират някакъв нормален стандарт на живот, но с цената на натоварване и стрес, които излизат извън всякакви цивилизовани норми за достоен труд.

Трябва да се посочи и другата причина, която хората със сигурност усещат, но може би не възприемат уникалния за България “феномен” в пълните му мащаби. Имам предвид тъжната истина, че вече две десетилетия върху българската политика и преди всичко върху българската левица пада сянката на комунистическото минало със зависимостите, задкулисните манипулации, стремежът към контрол върху всички, неприемане на инакомислието и останалите пороци, характерни за тоталитарната власт. През всичките тези години, прикрити зад паравана на реформите, много хора, свързани с номенклатурата и с репресивните служби на комунистическата власт, съумяха да запазят и да предадат на своите наследници основната роля в политическите процеси, в обществените отношения, в икономиката, в разпространяването на информацията. Хората в България добре осъзнават вредата от поддържането на това статукво и потърсиха промяна. Дали изборът на ГЕРБ носи само привидна промяна или ще предизвика реални реформи в порочната политическа система – не мога да съм сигурен, но подозирам първото.

Разгромът на БСП, като най-голяма и доминираща формация в лявото политическо пространство, поставя сериозни въпросителни пред бъдещото развитие на този сектор. От позицията на днешния ден, намирам само малко основания за оптимизъм. Факт е че лявото в България разполага със солидна обществена база. За съжаление действията и поведението на партиите, претендиращи в годините на преход да са представители на тази част от обществото, предизвикаха много съмнения и недоверие, често смях и подигравки, а в немалко случаи ненавист и омраза.

Връщането на доверието не е невероятно, но случването му ще бъде трудно и в продължение на много време. Едва ли мога да дам точна и ефективна рецепта за оздравителния процес – не бих искал да надценявам способностите си. Имам надежда за оптимистичния изход от кризата на лявото, защото познавам лидерския потенциал на много и качествени хора – образовани и изградени като личности, като ценностна и морална система, в условията на демокрация, под влиянието европейското и световното социалистическо и социалдемократическо движение. Т.е. с широк светоглед, с устойчиви демократична култура, ценности и принципи, основаващи се на свободата, справедливостта, уважението към правилата, солидарността. Част от тях, под една или друга форма, все още търсят своята изява чрез БСП. Друга, може би по-голяма част, не са обвързани с БСП – или са напуснали, разочаровани от реалността в партията, или са свързани с по-малки леви партии, или са част от граждански организации, работещи за постигането и защитата на определени социални права. Обаче само по себе си наличието тук и там на хора с подходящи качества не е достатъчно за да се промени отношението на мнозинството в България към лявото. Необходимо е тези потенциални лидери да почувстват потребност и да успеят да се самоорганизират, да се обединят около политическа програма и без да се бавят много, да поискат доверието на избирателите за нея. Както сме си говорили с доста хора, вече е крайно време за решение дали българското общество се нуждае от нов социален проект, дали за да бъде наистина европейско и демократично, лявото в България се нуждае от ново начало. Дали това ново начало ще се реализира в рамките на съществуващите политически структури или ще бъде необходимо създаването на нови, времето ще покаже.

Епизодични екскурзии

noreply@blogger.com (Данаил Георгиев) — Wed, 11 Feb 2009 13:21:00 PST

Предстоящата т. нар. “Национална младежка среща" на БСП има амбицията да събере в НДК над 2000 младежи, които да изслушат и най-вероятно да аплодират плана за икономическо развитие и стабилност на правителството. Втората цел на срещата, според предварителната информация, е да се формират “политики, валидни за следващите 20 години, които да бъдат включени в предизборната платформа на БСП”. Предвидени са също концерт и коктейл.

Всички тези неща трябва да се случат в съботния ден, от 16.00 часа до края на вечерта. Дали няколко броени часа са достатъчни за да се обърне сериозно внимание на дългосрочни управленски приоритети? И да не са, ще стигнат поне за да се обслужи PR-ът на правителството, разбирай Сергей Станишев. Той тези гъдели ги обича.

Говори се, за подготовката и реализацията на мероприятието “Епизод 2: Запознай ме с вашите - Приоритети”, ще отидат няколкостотин хиляди лева. Парите са си доста, откъдето и да ги погледнеш. Особено ако се похарчат за нещо, чийто видим ефект ще продължи само няколко часа. Интересно кой, как и откъде извади тези пари? Между другото, сумата надхвърля субсидията от страна на БСП за БСМ за всичките години от 1994 насам. Колкото и нескромно да звучи, мисля че дейността на БСМ за вече 15 години успява да произведе малко повече ползи отколкото тържественото провеждане на една екскурзия до София. Както и да е, въпрос на “Приоритети”.

За възможното и невъзможното

noreply@blogger.com (Данаил Георгиев) — Tue, 10 Feb 2009 07:58:00 PST

СРОКСОС отново подемат инициатива за протест пред сградата на Народното събрание – 11 февруари, от 11.00 часа.

Имат известно основание тези, които се съмняват че с такива действия най-ефективно ще се прокарат желаните реформи. Промяната чрез натиск от обединени граждани може да не изглежда много близка от днешната перспектива, но не невъзможна. Видно е че акциите на организирано изразяване на недоволство предизвиква смущение, отстъпки и опити за действия в обществена полза от страна на властта. Разбира се, наивно е да се смята че крепителите на статуквото – т. нар. „основни” политически партии ще поискат толкова бързо да променят системата за контрол, манипулации и злоупотреби с управлението, облагодетелстваща ги по почти перфектен начин. Нужен е постоянен, неотслабващ натиск върху властта за промяна, от страна на свободни и мислещи граждани. Докато същите тези свободни и демократично мислещи граждани осъзнаят необходимостта и съумеят да се организират политически извън формите на изпразнените от съдържание партии на прехода. За да поискат доверието на съгражданите си да управляват от тяхно име и в техен интерес. Това са възможни неща.

Всяка от представените в парламента партии (без някои части на Атака), включително ГЕРБ, са участвали в управлението на страната през миналите 20 години. Получили са доверие и са имали възможността да поправят грешките, заложени в началото на прехода и да установят истински демократично управление в услуга на гражданите. Очевидно са проиграли и доверието и възможностите. Всички от горепосочените са се доказали (и продължават да го правят) като недемократични и несвободни партии. С неясни финансови зависимости, с непрозрачни вътрешни отношения, с органи и механизми за взимане на решения недостъпни за „непросветени”, с тесни, капсулирани групи около ръководствата, отглеждащи клиентела. Дали мислещите и свободни граждани на тази страна да се доверят отново на някоя от тези групировки че ще промени нещо съществено и би управлявала в обществен интерес? Малко вероятно , бих казал невъзможно.

По-добре партиите на статуквото, на „червено-синята мъгла” да бъдат държани настрана от протестите за промяна. Не е най-важно новата политика да започне от утре. Най-важно е да се прави по честни правила, от нови хора - с чисти ръце и с ясно лице.

Напредъкът е очевиден

noreply@blogger.com (Данаил Георгиев) — Wed, 28 Jan 2009 04:22:00 PST

Ето че след няколко срещи, дискусии, консултации, съгласувания и т.н., обединените граждани и сдружения уточниха няколко точки, изразяващи искания и посочващи решения на първичните проблеми на българската политическа система и на функционирането на публичната власт.

Инициативата за нов обществен договор се основава на следните няколко принципа:

I. Правова държава, в която законите важат за всички.

II. Пряко участие на гражданите в управлението и промяна на избирателната система.

• Референдуми, инициирани от граждани с нисък праг за свикването от гражданите.

• Гражданска законодателна инициатива.

• Пропорционална избирателна система с преференциален вот без праг на преференциите.

III. Гаранции за свободата на словото, личната свобода и неприкосновеност.

IV. Опазване на природата и въвеждане на принципите за устойчиво развитие.

V. Реална евроинтеграция на България.

Чувствителна крачка напред! Следва да се набележат най-подходящите и ефективни видове, форми, време, организация на акциите за протест и натиск. Митингите за налагане принципите на новия обществен договор е по-добре да се разредят през период, не по-кратък от две седмици. Същевременно не бива да се пренебрегват възможностите за въздействие на прекия контакт с публичната власт. Както това вече се прави за някои от секторите, необходимо е тематични групи да наблюдават действията на властта по разрешаването на основни проблеми, като сигнализират за нередности, дават предложения, участват в обсъждания в рамките на компетентните институции и т.н

Стига толкова засега, хайде навън към площада!

Фокусиране на протеста?

noreply@blogger.com (Данаил Георгиев) — Fri, 23 Jan 2009 04:01:00 PST

Появиха се няколко мнения, че последният протестен митинг бил провал – заради по-малкият брой хора, заради някои "приспивни" песни, заради отказа от нов сблъсък с полицията и др.

Не е лесно да бъдат активизирани хората за да се включат масово в протестни акции, при положение че е вече трудно да бъде спечелено доверието им. Недоверчивостта е оправдана и основателна, след десетилетия на лъжливи обещания и злоупотреби от страна на какви ли не политици. Вече е доста трудно да убедиш някой че си почтен и че искрено искаш промяна. Но не е невъзможно. С упоритост и постоянство, с избор на верните тези и послания, с фокусираност на исканията, промяната може да се предизвика.

Редица организации вече поставиха на общественото внимание свои предложения, насочени към промяната в статуквото. Наред със специфичните различия, предопределени от профила на всяка организация, са налице немалко общи елементи. Мисля че са налице предпоставки, в името на това да върнем политиката на гражданите, на основата на обединяващия стремеж към укрепване на българската демокрация и свободно общество, да се основе неформална коалиция за реформи. Коалиция, съставена от демократични и прогресивни организации и граждани, отстояваща и бореща се за провеждането на реформа, чрез която да се постигне отговорно управление и институции, служещи на гражданите. Вижда се, че от различни страни тръгват инициативи в тази посока. На преден план вече се открояват искания и решения на първичните проблеми на българската политическа система и функционирането на публичната власт.

Същевременно не бива да се отслабва гражданския натиск. Обществените процеси от последните години недвусмислено говорят, че в настоящия момент няма по-ефективен подход за осъществяване на необходимите реформи, от упражняването на публичен натиск чрез граждански акции. Почти всички останали форми за въздействие ще бъдат с лекота неутрализирани от корумпираното, отчуждено и загубило доверието на хората политическо статукво. Необходима е максимална активност и мобилизация за гражданско действие на всички, които не приемат българската политика да бъде такава, каквато е днес, които искат в България да има истинска европейска демокрация и управление в услуга на гражданите.

Струва ми се, че за да бъдат максимално добре организирани, с мобилизираност и масовост на участието и посредством това с достатъчно сила за въздействие върху съответните институции, протестните митинги е целесъобразно да се провеждат в период от поне две седмици между всеки.

Ще излизаме от ЕС ли!?

noreply@blogger.com (Данаил Георгиев) — Fri, 16 Jan 2009 12:37:00 PST

След ядрения ентусиазъм в парламента, днес правителствената пресслужба съобщава че "в диалог с европейските си партньори започваме подготовка за стартиране на един от блоковете на АЕЦ „Козлодуй”.

Ако някой е забравил, ще припомня какво България е договорила с 25 страни от ЕС - чл. 30, т. 1 гласи

"Член 30
1. България, след като окончателно, в съответствие със своите задължения, е закрила за последващо извеждане от експлоатация Блок 1 и Блок 2 на Атомната електроцентрала "Козлодуй" преди 2003 г., се задължава с окончателното затваряне на Блок 3 и Блок 4 от тази електроцентрала през 2006 г. и за последващо извеждане от експлоатация на тези блокове."

Пускането отново в експлоатация на (основателно или не - няма значение след като страната ни официално го е приела) затворен вече енергоблок от АЕЦ "Козлодуй" ще бъде пряко нарушение на Договора за присъединяването на България и Румъния към ЕС или казано другояче - че България се оттегля от него.

След очевидните предизвикателства срещу ЕК и партньорите от ЕС чрез (по техните думи) злоупотребите и "политическите игри с еврофондовете", липсата на "конкретен напредък" и "убедителни резултати в съдебната реформа, борбата с корупцията на високо ниво и борбата с организираната престъпност", политическата върхушка единодушно предприема действия, които да самоизключат страната от Европа. Действия, които да изведат страната от пространството, където законът е еднакъв за всички и е над всички, а не се използва когато и както ни изнася. Където демокрацията, свободата, справедливостта имат реални измерения, а не са просто думи, изхабени и изпразнени от съдържание от цинични и корумпирани политици.

Нямам спомен, през 2005 г. парламентарно представена партия, освен Атака, да е обявила пред избирателите си намерение да изважда страната от ЕС. Напротив, във всички програми, членството в ЕС заемаше централно място и беше основен мотив да получат доверието на гражданите. Ако междувременно са настъпили някакви промени в ценностната ориентация и в политическите приоритети на тези политици, ги призовавам, преди да взимат прибързано решения с огромна важност и значение за поколения отвъд настоящето, да излязат от парламента, да се изправят отново пред избирателите си и да разберат имат ли подкрепа за изваждането на България от ЕС.

Върховенство на закона когато ни изнася ли?

noreply@blogger.com (Данаил Георгиев) — Thu, 15 Jan 2009 03:03:00 PST

Съжалявам че днес няма да мога да съм на площада, но се солидаризирам чрез участие онлайн.

По време на вчерашния протест си пролича колко се страхува политическата върхушка от всички цветове, че политически искания се предявяват от обществени структури, които не са под контрол. И от това че протестите срещу корупцията и злоупотребите в политиката получават все по-голяма подкрепа в обществото.

Този страх от загуба на контрол върху обществото доведе лумпенизираните хулигани, като повод властта да респектира настоящи и бъдещи мирно протестиращи. Посланието е много ясно – ако не си послушна, казионна организацийка – „законът ще се изправи срещу теб с цялата си сила” – т.е. бой и арести. Връщат ни в тъмните времена на тоталитарния режим, ни повече, ни по-малко. Много точно го каза Христо – „управлението на Сергей Станишев от 2005 насам, или както един приятел много успешно го определи, управлението на БСП и ДПС, с любезното съдействие на НДСВ, бележи завършващата фаза на връщането на сцената на манталитета, практиките, фамилиите на късния комунизъм”.

Цинично е изразяването на възмущение срещу нарушаването на закона и обществения ред, когато сам си го организирал за да омаскариш няколко може би наивни, но честни момчета и момичета. Още по-цинично е, когато години наред обезпечаваш законодателно, административно и съдебно управленията, действащи в ущърб на собствените си съграждани. Къде е силата на закона срещу Вальо Топловци, Маргиновци, Л. Стойков-М. Николовци, Герговци, Алексейпетровци и многото други знайни и незнайни „строители на съвременна България”. Защо законът не защитава живота и здравето на немногото писатели, журналисти и др., осмелили се да осветят задкулисните покровители на тези герои.

Докато законите се използват за разправа със студенти, изрядни граждани със собствена позиция, с хора като дядо Деньо, протестите срещу цинизма и корумпираността на политическата върхушка ще продължат да са основателни и справедливи, ще имат все по-голяма подкрепа сред разумните хора в тази страна.

Някои откриха футболния сезон предварително

noreply@blogger.com (Данаил Георгиев) — Wed, 14 Jan 2009 04:35:00 PST

При липсата на мачове, някои хора решиха че митингът е подходящо място за да си показват идиотията.

Други пък, след като видяха че не могат да купят абсолютно всички потенциални и реални инициатори на протеста, решиха да напазаруват няколко агитки, които да го развалят.

Един човек много красноречиво е озаглавил темата си във форума на gong.bg - НЕ ВИ ЛИ ХВАНА СРАМ!!!ХУЛИГАНИ ПО СТАДИОНИТЕ, ТАКИВА СТЕ И В ЖИВОТА!!!

Моята цел на 14 януари и след това - ЗА ОТГОВОРНО УПРАВЛЕНИЕ, ЗА ИНСТИТУЦИИ, СЛУЖЕЩИ НА ГРАЖДАНИТЕ

noreply@blogger.com (Данаил Георгиев) — Mon, 12 Jan 2009 09:39:00 PST

Защо за мен е важно да има голям протестен митинг, защо в сряда ще бъда пред парламента и защо се опитвам да ангажирам максимален брой мои познати за гражданска и политическа активност.

Вече две десетилетия след началото на демократичните промени, очевидно целенасочено, в България не успяха да се утвърдят някои от основните елементи на действащата демократична система – преди всичко, свързани с наличие на реални възможности гражданите ефективно да въздействат и да участват във вземането на политически решения, с други думи - в управлението на страната.

Години наред обществото ни е залъгвано с мними реформи, целящи да прикрият мащабни злоупотреби с публичната власт и повсеместна корупция. Вече и отвъд границите на страната е забележима тясната обвързаност и зависимост на политическата класа от определени фигури от икономическия живот, с неясен произход на благосъстоянието си или свързвани с организираната престъпност. Степента на подвластност на държавните структури на частни, включително и престъпни интереси, застрашават сериозно ефективното функциониране на неукрепналата българска демокрация. В последните месеци корупцията и некомпетентността доведоха и до това, да бъде поставено под въпрос участието на страната ни в Европейския съюз и НАТО – постижение, плод на усилията на повече от едно поколение активни български граждани, в името на което обществото ни прие да извърши и премина през всеобхватни, изключително тежки и болезнени за мнозина социално-икономически реформи.

Многобройните признаци на наличие на олигархични зависимости в политическия живот, като купуване на отделни гласове, но и на цели партии, потискат и без това слабата мотивация за всякакъв вид гражданска активност. За гражданите политиката се е превърнала в територия, затворена за „обикновения човек”, в поле за съревнование по платежоспособност. Изключително вредна роля в тези процеси играят българската преса и другите средства за масово осведомяване. Липсата на прозрачност относно собствеността върху медиите, концентрацията и нарушаването на правилата на конкуренцията, са подчинили този така важен за демокрацията сектор на най-първични пазарни механизми. Медийното отразяване на политическите тенденции неприкрито се манипулира и е превърнато в търговия, при която, ако си платиш можеш да имаш неограничено присъствие, а ако не плащаш или не произвеждаш скандали – все едно не съществуваш.

Зачестяващите проблеми с личната сигурност на гражданите и с неприкосновеността на собствеността, липсата на убедителни резултати в налагането на върховенството на закона, неефективното правораздаване, нежеланието за борба с корупцията и с организираната престъпност, влошаващото се състояние на образователната система, подчиняването на здравеопазването на корпоративни интереси, лишило значителен брой хора от достъп до качествена здравна помощ, слабият контрол върху условията за труд и недостатъчните гаранции за достойното му заплащане, бюрокрацията в администрацията, допускането за сметка на гражданите на многобройни нарушения с правилата на свободната конкуренция като злоупотреби с монополно положение, картелни споразумения, са само някои от примерите за неспособността или нежеланието на публичната власт да изпълнява основни свои функции.

Разрешаването на многобройните проблеми на страната и обществото не може да се осъществи само на принципа - да махнем едните, за да дойдат другите. За да избегнем вече досадно повтарящите се грешки да избираме еднакви по същността си и по независимостта от гражданите управляващи, на първо място трябва да реформираме системата и механизмите за осъществяването на политическите и управленските процеси. Реформа, която да цели преодоляването на опасните тенденции в развитието на демокрацията в България, като осигури ефективни и разнообразни форми за въздействие и участие на гражданите, за прозрачност, отчетност и контрол. Реформа, чрез която да постигнем отговорно управление и институции, служещи на гражданите.

Какви действия са необходими?

1. В Закона за политическите партии да бъде въведено приоритетно финансиране на политическите партии от държавния бюджет, съобразно получените гласове на последните национални и местни избори, в размер не по малък от 6 % от минималната работна заплата за страната за текущата календарна година за всеки получен глас. Обществото следва да финансира дейността на политическите партии, които следва да му служат, които са институции на демокрацията, а не обикновени граждански субекти. Да бъде забранено партиите да получават дарения от юридически лица. Даренията от физически лица следва да бъдат ограничени до дванадесет средни работни заплати, в рамките на една година, от едно лице. Демокрацията е състезание на идеи и граждани, а не на фирми и търговски интереси. Да се въведе прозрачност и отчетност на финансирането на партийните дейности чрез поддръжка на публичен регистър за източниците, произхода, вида, размера, стойността, целта на даренията и другите приходи. Стриктно да се изпълняват разпоредбите на закона по отношение финансовия контрол и наред с това да бъдат засилени санкциите.

2. В избирателните закони за национален, европейски и местни парламенти да бъде окончателно въведен и гарантиран реален мажоритарен елемент чрез преференциално гласуване в пропорционалната избирателна система. Засилването на връзката граждани – представители и същевременно осигуряването на справедливо представителство за политическите тенденции ще се постигнат най-добре чрез възможност за няколко, но не-по малко от три преференциални гласа в рамките на листата, според броя на мандатите в съответния избирателен район. Необходимо е и сваляне прага за задействане на преференцията до 5 % от получените за партийната листа гласове. Същевременно трябва да се осигури по-обхватна и задълбочена подготовка на избирателната администрация.

3. Да бъдат разширени възможностите за пряко участие на гражданите в процеса на вземане на решения, най-вече чрез смекчаване на изискванията, условията и реда за провеждане на референдуми в Закона за допитване до народа. Да се даде възможност за провеждане на национален референдум по инициатива на гражданите, когато са събрани минимум 150 000 подписа в подкрепа на предложението. Да се предвиди задължение за Народното събрание да реши за провеждане на национален референдум, когато в подкрепа на искането са се подписали минимум 300 000 граждани с избирателни права. Да отпадне всякакво изискване за кворум при референдумите (национални и местни), така че независимо от броя на гласувалите граждани, референдумът да се счита за валиден и резултатите от проведен референдум да имат обвързващо действие за съответните органи на държавната или местната власт, в чиито компетенции е решаването на въпросът, предмет на допитването. За да се създадат нови механизми за осъществяване в хода на мандата на насрещна връзка на политиците с обществото, е необходимо да бъде въведено право на национална петиция, което означава при наличие на сто хиляди подписа, гражданите да могат да внасят в парламента проект за закон или искане за насрочване на национален референдум. Изискване за редовност на подписка да бъде само наличието на три имена, ЕГН, номер на лична карта и личен подпис на гражданина.

4. Развитието на демокрацията и укрепването на гражданското общество е невъзможно без реална свобода на информацията. Медиите не са просто търговски дружества, подчиняващи се единствено на пазарните принципи. Като съществен компонент на демократичната обществена система, заслужено се определят като „четвърта власт”. Значителният потенциал на средствата за масово осведомяване за обществено въздействие трябва да бъде подчинен на обективни правила, при прозрачност и яснота в редакционната политика. С оглед на това следва да бъде ефективно прилаган Закона за защита на конкуренцията, относно концентрацията и монополизирането на собствеността върху медиите.

5. Наред с действията, които ще поставят политиката под контрола на гражданите, не може повече да бъдат отлагани някои важни антикорупционни мерки, които могат да бъдат обобщени така:

вместо да бъдат използвани за следене и шантаж на политически опоненти и журналисти, структурите на ДАНС трябва приоритетно да изпълняват задълженията си по противодействие на немаловажните посегателства срещу националната сигурност, свързани с участие на лица, заемащи висши държавни длъжности, в корупция и връзки с организираната престъпност;
да се оптимизира законодателството за обществените поръчки;
детайлно да бъдат уредени ситуациите на конфликт на интереси и съответните механизми за санкциониране;
прозрачност в процеса на взимане на решения и управление на публичните финанси в това число усвояването на фондовете на ЕС.
всеобхватно и общодостъпно функциониране на електронното правителство.

Проблемите са изключително сериозни и нелеки за разрешаване. Голяма част от тях се дължат на неефективната и порочна система за политическо представителство и за управление. Система, която е дълбоко вкоренена в българския политически модел от последните двадесет години. Система, в която настоящия политическия елит от всички цветове се чувства удобно и заради това, в никакъв случай, служейки си с явни и скрити методи, не би позволил разрушаването и. В настоящия момент няма по-ефективен подход за задействане на реформите от използването на разнообразните форми за граждански натиск – петиции, шествия, митинги и др. протестни акции. Повечето останали форми за въздействие с лекота ще бъдат неутрализирани от корумпираните, бюрократизирани, отчуждени и загубили доверието на хората държавни институции.

Макар и със закъснение, макар и по трудния начин, хората в България трябва сами да усвоят следващия си урок по демокрация – че не може да има добро управление и отговорни политици без гражданско участие, без ангажираност и активно отношение към обществените проблеми.

За да не се стига занапред до остра "газова криза"

noreply@blogger.com (Данаил Георгиев) — Wed, 07 Jan 2009 01:14:00 PST

Т. нар. „газов спор” между Русия и Украйна и произтеклото от него пълно прекратяване на доставките на природен газ за България предизвиква изключително силно социално и икономическо въздействие. Природен газ се използва широко в различни сектори, като производство на енергия, за централно отопление, за домакински и промишлени цели.

Кризата показа важността на превантивните мерки, свързани със осигуряването на доставките за страната, преди всичко за да бъде гарантирано, че снабдяването на домакинствата потребители е защитено в подходяща степен в случаи на частични смущения и извънредни зимни климатични условия. Действието на мерките следва да се разпространява също върху малките и средни предприятия, както и потребителите, които нямат възможност да сменят източника си на гориво.

Високата степен на зависимост на доставките на енергийни суровини от Русия носи значителен риск за провеждането на енергийната политика на страната ни, който отново се прояви при поредния спор на Газпром с украинските му партньори. С все по-голяма важност стои въпросът за осигуряване на допълнителни източници на суровини извън Русия.

Наред с това е необходимо целенасочено да се разработват алтернативни мерки за сигурност на снабдяването като изискване от потребителите да се смени източникът на гориво, създаване на запаси от алтернативни горива или създаване на излишен капацитет за производство, черпещо енергия от източник различен от природен газ. В европейски мащаб, сред най-често използваните мерки са газохранилища, договори за дългосрочни доставки, гъвкавост на производството и вноса и диверсификация на доставките на газ.

Въздействията на кризата потвърдиха опасението, че Европейската общност не разполага с ефективни механизми за навременна реакция в подобни ситуации, а националните мерки и индустрията нямат достатъчно потенциал за намаляване на негативните последици. Неоспорима е необходимостта от набелязване на по-широкообхватен (на регионално равнище или на равнище на ЕС) план за действие при спешни случаи или механизъм за солидарност.

За да се повиши нивото на енергийна сигурност и независимост на България, в средносрочен план следва да се ускори прилагането на мерките от одобрения от Съвета на ЕС и Европейския парламент законодателен пакет „енергетика и климат”. Необходими са стимули за:

инвестиции в по-ефективни, нискоемисионни енергийни мрежи;
повече инвестиции във възстановимите източници на енергия;
крайните потребители на ток и парно да консумират по-ефективно енергията чрез енергоспестяващи уреди, рециклиране на отпадъци и др.

Считам за неуместни спекулациите за възобновяването на работата на 3 и 4 реактор на АЕЦ „Козлодуй”. В контекста на не особено добрата репутация на България пред партньорите от ЕС, повдигането на темата за нарушаване на още един елемент от договореностите със Съюза би открило нов фронт на конфронтация и би дало нов повод за критики и влошаване на отношенията с Европейската комисия, при една сравнително слаба наша изходна позиция за преговори.

Снимка: HO/AFP/Getty Images

За ин-витро - хайде по-сериозно и обективно

noreply@blogger.com (Данаил Георгиев) — Fri, 19 Dec 2008 01:59:00 PST

Преди няколко дни се позволих да коментирам материал в блога на народния представител Николай Камов по повод едно от предложенията за второ четене в Закона за Държавния бюджет за 2009 г.

За какво точно предложение става въпрос? По инициатива на народната представителка от НДСВ Антония Първанова и с подписите на общо сто депутати е внесен законопроект, касаещ осигуряването на целево финансиране на т.нар. "асистирана репродукция". За да се намери механизъм, позволяващ разпоредбите да влязат в сила от началото на 2009 г., по някакъв начин законопроектът е трансформиран в предложение за второ четене към проекта на Закон за Държавния бюджет. Странният процедурен подход, а също и някои постановки в предложението, свързани основно с подхода за осъществяване на целите му, станаха обект на разпалени дебати. Самата идея за целево финансово подпомагане на двойките, не можещи да заченат по "обикновения" начин (съжалявам за профанското определение, но съм лаик в медицинската област) не предизвиква противоречия, бих уточнил че аз също я споделям. След приключването на обсъждането, предложението беше отхвърлено с гласуване, като този акт е в центъра на коментираната от мен публикация на господин Камов.

Ето какво си позволих да напиша:

Слушах обсъждането на предложението на Антония Първанова по радиото. Целесъобразността на предложението изобщо не е предмет на спор, но ще оспоря методите на опозицията + НДСВ в ролята на опозиция да го прокара - в разрез с правилата и процедурите за обсъждане и приемане на законодателни актове. По-добре от мен знаете, че след второ четене предложения извън обсега на приетия на първо четене закон не са допустими. Некоректно беше да се изисква приемане на цял нов законопроект директно на второ четене.

За мен днес парламентарната опозиция злоупотреби с каузата на бездетните семейства само и единствено за да си тества способностите да пробие единността на мнозинството. Да, имате право да провокирате мнозинството - всеки ден, всеки час, при всяка възможност. Но не смятам, че е редно Конституцията, законовия ред, процедури и правила да падат в жертва при партизански битки за краткотрайно надмощие. Още по-малко редно е потребности, очаквания и надежди на значителни групи хора да бъдат употребявани не съвсем искрено и в нечестни процедурни игри. Целта не оправдава средствата, ако средствата включват нарушаване на реда.

Не мисля че това управление е най-полезното за страната. Бих подкрепил нещо ново и различно още от утре. Но сценки като днешната не ми дават основание да имам доверие на който и да е представител на опозицията, че ако му се предостави властта, ще действа като истински демократ, зачитащ върховенството на закона и силата на правото. Така не се спечелва доверието на гражданите, на които им писна от партизанщина, от погазване на законите с оправдания за „политическа” целесъобразност и най-накрая искат честна и справедлива публична власт.

Съжалявам, политическата и парламентарната борба не я разбирам по начина, по който се проведе днес в пленарната зала на Народното събрание!

Днес във вестник "Сега" е публикуван анализ "Да си раждаш електорат", подписан от Янина Здравкова. Струва ми се че проблемът е разгледан от сходна на моята гледна точка и в тази връзка ще предложа няколко цитата:

... прекрасно и похвално - няма и капчица съмнение, че демографски опустошената ни държава има нужда от раждането на повече бебета на каквато и да било цена. Няма съмнение, че безплодието е тежък социален и медицински проблем и държавата трябва да помогне на тези семейства, при положение, че досега дори не ги е забелязвала. И няма нормален човек, който да смята, че е неправилно да се отпускат целеви средства за хората с репродуктивни проблеми. Въпросът обаче е как става това. Как за пореден път лесно уязвими хора се употребяват за политически цели, как в бързината една хубава идея се опорочава от калпавото й изпълнение и как на хиляди други пациенти е показано, че те не са ничий приоритет поради недостатъчно атрактивното си заболяване. ...

... Нормално е, когато отпускаш пари, при това немалко, срещу тях да има план за харченето им, другото е пилеене на обществен ресурс на вятъра. Но не и в случая. Затова и едва след отпускането на средствата жълтата депутатка Антония Първанова се събра с пациентските организации и специалисти по асистирана репродукция и написа на крак поправки в Закона за здравето. Под проекта като вносител се подписа и Ива Станкова от БСП. В суматохата проектът за създаване на фонд "Асистирана репродукция" излезе недоносен. Основният му недостатък беше, че предполага конфликт на интереси, тъй като лекарите, работещи в ин витро клиники, ще препоръчват кои клиники да финансира фондът. Т.е. едни болници ще си разпределят парите помежду си, а пациентите може да се окажат без избор. Под тази повърхност лъсна един още по-съществен проблем. Тъй като държавата отдавна е неглижирала репродуктивната медицина, тя дори няма написани критерии, по които безпристрастно да се оценяват ин витро клиниките. Което при този вид медицинска помощ е особено важно, тъй като от качеството й зависи успехът при опитите за зачеване. Без такива критерии няма гаранция, че милионите от бюджета няма да изтекат в каца без дъно.

Така се стигна и до скандала в парламента, депутатите отхвърлиха проекта на Първанова, а пациентите решиха, че повече никога няма да видят предвидените за тях пари. По медиите настана истерия около глупавото подмятане на депутата Х за "in vivo" оплождането. В крайна сметка вече всички разследват кой на кого какво казал в здравната комисия, кой до кого седял при изричането на дебелашката шега и прочие. И проблемът за ин витро оплождането беше загърбен. Фондът беше връчен на здравно министерство, но продължават да липсват критерии за оценка на ин витро клиниките. ...

... болните от хепатит, множествена склероза и бъбречна недостатъчност, които никой още не е харесал като потенциален електорат, не е отпуснал за тях пари от излишъка и не е създал специален фонд, който да покрива безотказно и без чакане животоподдържащите им лекарства. Няма и фонд, който да поднови античната апаратура в отделенията по хемодиализа, която отдавна е опасна за пациентите. Фонд няма за онкоболните, за пациентите с шизофрения или за хората с редки болести. А и те се нуждаят от помощ и дългосрочна политика. Цинично е политиците да противопоставят пациентите с различни заболявания, да избират едни и да пренебрегват други, само защото болестта им не е толкова обществено атрактивна.

И то при положение, че постоянно доказват, че ако искат, могат да намерят пари. За всички.

Хубав анализ. Винаги съм ценял сериозния, лишен от емоции и обективен подход при представянето на проблемите и търсенето на възможности за разрешаването им.

Редактирано на 19 декември 2008 г., 16.30 часа.

Преди малко видях отвореното писмо на Любен Дилов - син до Слави Трифонов, в което откривам ново потвърждене за част от подозренията ми:

... А за фонда, който разбуни духовете, истината е доста по-сложна - пари за „ин витро" и „ин виво" има, въпросът беше как да се контролира разхода им така, че да стигат по предназначение, а не някъде другаде.

И тук госпожа Антония Първанова успя по брилянтен начин да ви подведе да подкрепяте един проект, който най-малкото съдържа подозрения за конфликт на интереси. ...

... става дума за два различни акта - специален закон и бюджета на държавата. И ако законът беше подкрепен, то съвсем справедливо депутати от най-различни партии се противопоставиха на идеите на г-жа Първанова как точно да наместят парите за репродуктивно здраве.

Цялата шумотевица около „ин виво" и „ин витро" беше аберацио иктус - отклоняване на вниманието по посока на невиновно лице. ...

Отказахме се от касетъчните бомби

noreply@blogger.com (Данаил Георгиев) — Fri, 05 Dec 2008 06:18:00 PST

	На 3 декември, в Осло, чрез подписа на външния си министър, България се присъедини към Конвенцията по касетъчните боеприпаси.
Снимка: Службата на ООН в Женева

Това означава че страната ни, наред с група, водена от изявените европейски демократични държави, поема ангажимент никога и при никакви обстоятелства повече да:

1. Използва касетъчни муниции;

2.Разработва, произвежда или придобива по друг начин, складира, запазва или предава на други страни пряко или непряко, касетъчни муниции;

3. Подпомага, съдейства или подтиква някой към каквито и да е действия, забранени за държава-страна по конвенцията.

Въпреки някои опити за лобиране в обратна посока от страна на компании и държави с интереси в областта на производството, продажбите и употребата на касетъчни бомби, официалните български институции отстояха позицията за забрана, заявена още с обявения на 13 февруари 2008 г. мораториум и потвърдена на 19 март и на 19 май.

България заема достойно място в общността от страни, загрижени сериозно за тежките хуманитарни последствия, причинявани от касетъчни боеприпаси. Касетъчните бомби, след противопехотните мини, забранени през 1997 г., са оръжието представляващо най-смъртоносна заплаха за цивилните граждани. Хубаво е че сме сред водещата група, инициираща следващата, след отхвърлянето на противопехотните мини, сериозна стъпка в глобалните усилия за защита на цивилните граждани и контрол върху разпространението на нехуманни и причиняващи масови жертви оръжия.

Не бива да се пропуска факта, че за редица държави, както и за нашата, употребата на касетъчни боеприпаси е била съществен елемент от отбранителната политика и военната доктрина. Наред с отговорностите, които страната ни вече години наред поема в рамките на колективните мироопазващи усилия, отказът от тези оръжия е белег за немалък напредък при преодоляването на стереотипите в политиката за сигурност и при възприемането на съвременни подходи за разрешаването на проблемите на мира и сигурността. В днешния глобализиран свят сигурността е неделима, т.е никой не може да постигне сигурност за сметка или при допускането на несигурност и нестабилност на други, където и да са разположени на планетата. Политиката за сигурност не може да се ограничава вече в рамките на националната държава. Постигането националните интереси може да се осъществява най-ефективно при действия в унисон с европейските и глобалните партньори. А гледайки напред, с по-дългосрочна перспектива, към това, което повечето разумни хора желаем и се стремим, убедено можем да твърдим че само с координирани действия ще се постигне мирен световен ред.

С оглед на това заслужават приветствие всички съвместни актове на международната общност в посока на установяване на мир и стабилност, разоръжаване, устойчиво развитие, спазване на човешките права, опазване на околната среда, разумно използване на природните ресурси и предотвратяване на климатичните промени. Страната ни, като стремяща се да партнира на водещите и най-развити свободни и демократични страни в световен мащаб, следва с по-нататъшните си действия активно и солидарно да допринася за реализацията на изброените по-горе глобални приоритети.

Новият устав на БСП прави сериозна крачка назад

noreply@blogger.com (Данаил Георгиев) — Thu, 27 Nov 2008 11:37:00 PST

Преди точно 14 години е учредена Българска социалистическа младеж - вече бивша младежка организация на БСП. Във връзка с годишнината, ръководният екип решихме от името на Георги и от мое име да кажем няколко думи на членовете, симпатизантите и приятелите на БСМ.

Скъпи приятели,

По случай 14-та годишнина от основаването на Българска социалистическа младеж (26 ноември 1994г.) се обръщаме към всички бивши, настоящи и бъдещи членове, симпатизанти и приятели на БСМ и към българското общество със следното послание:

47 Конгрес на БСП взе едно много противоречиво решение за създаването на т. нар. "Младежко обединение", по същество нова младежка организация на БСП. Приетият чл. 45 от новия Устав на БСП е неприемлив стремеж към централизъм и ограничаване на плурализма и демократичността в левицата.

Като млади хора, демократи и социалисти искаме да изразим разочарованието си от приетата разпоредба в новия устав на БСП, с която се подменя досегашната младежка организация на БСП - Българска социалистическа младеж.

БСМ създаде лидери, изповядващи нов начин на мислене, справящи се достойно с отговорности в управлението на партията, в централната и в местната власт; допринесе за развитието, модернизацията и международното признание на партията. БСМ през 14-те години от създаването си беше мощен фактор в полза на демократизацията и европеизацията на БСП.

За съжаление през последните 7 години се забелязва сериозно отстъпление от тези принципи във вътрешния живот на БСП. Механичното подменяне на младежката организация с подчинена вътрешнопартийна структура е само един пример в тази посока.

Хората, които създадоха, развиха и отстояваха принципите и целите на Българска социалистическа младеж ще продължим да се борим за установяването на демократична, свободна и про-европейска левица като основна политическа сила в Република България.

Георги Николов
Председател
на Националния съвет на БСМ

Данаил Георгиев
Главен секретар
на Националния съвет на БСМ

Трамваят се засили по надолнището

noreply@blogger.com (Данаил Георгиев) — Sun, 23 Nov 2008 12:19:00 PST

Днес, чрез приемането на промените в Устава, БСП реши че не са нужни повече и свали от трамвая едни млади хора, опитващи се да и помогнат да не падне в пропастта на безвъзвратно загубеното доверие, към която са я насочили ватманите.

Ако младите хора са нужни на БСП за да правят реклама и да гъделичкат егото на този или онзи "лидер" - да може и без БСМ.

Ако младите хора в БСП трябва са способни да предават и да плюят по приятелите и другарите си в името на личното оцеляване като партиен началник, като общински съветник, като заместник-председател на държавна агенция, като евродепутат или заради някакво друго място в структурите на властта - да това ще се постигне по-лесно без БСМ.

Ако младите хора в БСП са нужни за да се събират по масовки за да бъдат показвани като "новото лице" на партията и между другото да получат някое и друго потупване по рамото за "свежите" си идеи - да и това може да се случва безпроблемно без БСМ.

Ако ще трябва в името на самоцелното участие на властта, като възможност за реализация на лични или тесни групови интереси, БСП да бъде обезличавана като социално ориентирана партия - да, за това е по-добре БСМ да не се пречка с досадни политически позиции и декларации.

Ако ще трябва да се присмиваме на международните ни партньори и приятели, как наивно са повярвали че са забравени навиците от миналото на авторитарни комунисти и че са прекъснати връзките с елита на Държавна сигурност, ако ще трябва да игнорираме загрижеността им за демокрацията и европейското развитие на България - да, ще трябва да бъде потърсен начин за прекъсване на международните контакти на БСМ.

Да, в БСМ при досегашните условия може и да не сме постигали винаги най-доброто в много отношения. По-важното е, че винаги сме ценяли най-много демокрацията, свободата, справедливостта, солидарността и не сме позволявали да ни наложат компромис с тези ценности.

Политическите ценности тежат и натовареният с тях партиен трамвай е по-труден за управление. Слабите водачи го предпочитат изпразнен от съдържание и стойност, но лек, удобен и маневрен. Слизайки, да им пожелаем на добър път!

Кристиян Вигенин се изказал за Национален младежки съвет

noreply@blogger.com (Данаил Георгиев) — Mon, 03 Nov 2008 04:04:00 PST

Агенция Фокус предава какво е казал.

Ще напомня на Кристиян Вигенин за проекта за Закон за националната политика за младежта, който БСМ изработи и предложи още в началото на 2004 г. Законопроект, който в противовес на предложението на члена на Европейския парламент за пазарлък и договорка между младежките организации за "създаване на НМС", определя нормативно основните принципи и приоритети на националната политика за младежта, младежките организации и органите за младежка политика, начините за подпомагане и финансиране на младежките инициативи и дейности.

Накратко казано законопроектът на БСМ:

Урежда младежките организации като специален вид юридически лица с нестопанска цел и дава един значително по-облекчен и небюрократизиран ред за тяхната дейност;
Освобождава Младежките организации от данъчни и други финансови задължения към държавата при ясни критерии относно извършваната от тях дейност;
Създава национален фонд “Младежки инициативи”, в които се отчисляват средства от БСТ и от налозите върху хазартни игри. Този фонд следва да финансира на конкурсен принцип младежки дейности в няколко основни направления – развитие на демокрацията и гражданското общество, социални проблеми, екология, образование и култура, международни обмени и европейска интеграция. Според нас националният фонд “Младежки инициативи” следва да финансира дейностите на младежките организации със средства в порядъка на 4-5 млн. лв. годишно;
Дава обща уредба на участието на младите хора в процеса на вземане на решения чрез Национален младежки съвет и Местни младежки съвети. Законът следа да урежда основните положения на формирането на младежките съвети, техните правомощия, основните принципа за организацията на дейността им, както и правото на съдебен контрол над тяхната дейност;
Урежда задължение на държава и общините за изграждане на мрежа от младежки информационни центрове във всички общини на Република България.

Същия законопроект (инициатива на младежка организация, а не плод на натиск отвън), в резултат на различните действия на БСМ по представянето му, беше включен в предизборната програма на БСП за парламентарните избори 2005. Вече не си спомням точно колко пъти след това БСМ официално и неофициално настояваше за внасянето и приемането на законопроекта от Народното събрание и за предприемане на цялостна и дългосрочна национална политика за младежта. Политика, която да отговори на нуждите и потребностите на младите хора, като създаде законови и финансови ресурси, необходими за успешното извършване на прехода от детството към зрелостта. Политика, която да обединява усилията на държавата, гражданското общество и частния сектор. Политика, която не партизира младежките проблеми и която не се влияе от политическата конюнктура. Политика, която залага на самата младеж като субект на промяна, а не я третира като обект на въздействие. Политика, която дава шансове, стимулираща, а не предлагаща наготово. Политика за младите чрез младите.

За това да няма т.нар. Закон за младежта, да няма Национален младежки съвет, да не участваме легитимно в младежките инициативи на ЕС отговорността трябва да се търси не в младежките организации, а в ръководството на ДАМС, Министерския съвет, също и в ръководството на БСП, част от което е Кристиян Вигенин.

Текстът не е изцяло авторски. Използвал съм елементи от различни анализи, позиции и други документи, изработени от екипа на БСМ (най-вече от Христо Христев), занимаващ се с проблемите на младежката политика.

Още малко за БСП и ДС

noreply@blogger.com (Данаил Георгиев) — Wed, 22 Oct 2008 05:18:00 PDT

Ето как завършва интервюто с Евтим Костадинов в днешния брой на вестник Труд:

- Как гледат на вас съпартийците ви от БСП, откакто оглавихте комисията? Отдръпнаха ли се? Голямата част от хората в левицата бяха против закона за досиетата.
- Не разбирам защо моите съпартийци отъждествяват развитието на партията със защитата на бившата ДС и най-вече със защитата на работилите за нея. За развитие на партията си има платформи, цели. Не може БСП да чувства сътресения от дейност, която е напълно в унисон с новите правила в държавата и членството на България в НАТО и ЕС. Ако БСП не се съобразява с тези си виждания, че с отварянето на досиетата и осветяването на действия на бивши служители едва ли не ще рухне държавата или ще се разбие партията - няма нищо опасно. Напротив, скъсването на БСП с това й минало може само да я издигне на no-високо ниво.
- Кои са частите на БСП, които й пречат да се оттласне от миналото си и я дърпат назад към ДС?
- Стремежът за обновление в БСП не е от вчера. По-старата генерация още мисли, че ДС е основата на БСП и партията не може едва ли не да съществува, без да крепи и пази бившите представители на тоталитарните служби. Този стремеж към пазене на тези служби дори от действащия закон за досиетата трябва да се преустанови.

Дебатите, свързани с влиянието и зависимостта между ръководството на БСП и определени представители на бившата Държавна сигурност могат да бъдат само от полза. Колкото повече хора, разполагащи с достатъчно информация, взимат отношение по въпроса за прекъсването на връзките с мафиотските структури, толкова по-добре. Иначе още дълго време в България няма да има нормална лява партия.

Снимката е от интернет-страницата на "Комисията за досиетата".

И Батков ли?!

noreply@blogger.com (Данаил Георгиев) — Thu, 16 Oct 2008 12:50:00 PDT

Награждаването на Тодор Батков с орден "Стара планина" е нищо друго освен безочие и поредната демонстративна подигравка с нормалните и честни хора в тази страна.

Снимката е от dnevnik.bg

Готови ли сме (БСП) за нов Устав и нова Програма? - Превод

noreply@blogger.com (Данаил Георгиев) — Thu, 16 Oct 2008 07:45:00 PDT

Предишният материал беше за вестник ДУМА, който се чете от тясна аудитория и затова съзнателно го написах като послание, което да бъде доловено преди всичко от хората, запознати с вътрешнопартийния живот на БСП.

Тъй като ми направиха забележка, че за пореден път пиша неразбираемо за нормалните хора, реших да изясня за тях какво точно исках да кажа:

1. Реформите, предприети в БСП за да се отговори на изискванията за членство в Социнтерна и в Партията на европейските социалисти не се осъществиха реално - доколкото ги имаше останаха на хартия. Факт е че малко след като Сергей Станишев беше избран за председател на Висшия съвет, реформите реално спряха. Обещания за социалдемократическа политика, леви предизборни програми и гръмки послания, коалиционните формации и т.н. - всичко беше фасада и формални действия за да се покрият определени критерии на световното и европейското ляво движение.

2. Не смятам че Сергей Станишев и тясното му обкръжение могат и изобщо имат намерение да направят партията по европейски демократична, обърната към прогресивните лявомислещи хора, в която свободата, справедливостта и солидарността са истинските ценности. Със съдействието на хора като Ивелин Николов, Антон Кутев и техните покровители, Станишев върна в БСП духа на авторитаризма, установи почит към посредствеността, лицемерието, нагаждачеството. Най-опасното обаче е, че тази система се крепи на порочното влияние на лица, зависимости и методи на действие на репресивните органи на бившата Държавна сигурност. Изобщо не се прикрива стремежа партията да се устрои така, че централното ръководство да може да размества различни фигури като пешки по хоризонтала и вертикала на структурите. Всъщност тази система вече си действа, като виждаме че се прилага и на най-високи нива.

3. В последните 4-5 години партията е благоприятна среда за реализация на безпринципни кариеристи. Всевъзможни интересчии напълниха партийните съвети и повсеместно се водят явни и прикрити борби за постове, вместо да се обсъждат проблемите на хората и да се търсят начини за най-доброто им решаване. За жадуващите облагите от властта всякакви програмни и други политически документи са досадни неща. Честните социалисти в активна възраст са отвратени от атмосферата в партията и предпочитат да не си губят времето на срещи и събрания, от които нищо не произтича, тъй като решенията от името на БСП се вземат в тесен кръг, без оглед на това какво мислят редовите членове. Не мога да си обясня начина на мислене на доста възрастни хора, за които Станишев е най-успешният министър-председател, след като само неговото правителство е дало на пенсионерите 100 лв. допълнително към коледната пенсия. А за жалост партийните структури се крепят на хора с такъв манталитет.

4. На всичкото отгоре и Уставът, и Програмата бяха пуснати за обсъждане в насипна форма, с идеята да се избегнат конкретни забележки и поправки на някои доста спорни идеи. В крайна сметка на делегатите на Конгреса ще бъдат раздадени за приемане текстове, които не са ясни дори на членове на Комисията за изработването на нов Устав. Много е вероятно на Конгреса да не остане достатъчно време за сериозно обсъждане на Устава и Програмата, тъй като ще има безброй изказвания на тема колко е важно да се запази единството на партията на прага на изборите за да се изправим срещу враговете Бойко Борисов и популистите. Трудно ще бъдат удържани желаещите да демонстрират лоялността си към председателя, с мисъл за избираемо място в листите за идващите избори. Как някаква си програма ще привлече вниманието на делегатите след такива важни въпроси? Или пък някой ще обърне внимание че с променения Устав БСП ще се превърне в партия с ръководство, което председателят си посочи, а правомощията на представителните органи за вземане на решения ще бъдат разводнени и преплетени до такава степен че няма да е ясно кой за какво отговаря и каква тежест има.

5. Устав и Програма на модерна лява партия не може и не трябва да се приемат в такава обстановка. Необходима е коренно различна атмосфера в партията, която водещите лица в сегашното ръководство очевидно не искат да създадат. Модернизирането, демократизирането, успешното развитие на БСП по европейски социалдемократически модел няма да могат да се осъществят докато начело са лица, зависими от наследниците на репресивния апарат на бившия тоталитарен режим.

Готови ли сме (БСП) за нов Устав и нова Програма?

noreply@blogger.com (Данаил Георгиев) — Thu, 09 Oct 2008 03:24:00 PDT

Това е материал, който подготвих за тазседмичната страница на БСМ във вестник "Дума".

Осъзнавам и неведнъж съм изтъквал неотложната необходимост, чрез променени Устав и Програма, БСП да продължи с реформирането си. Особено като отчитам очевидното забавяне през последните 5-6 години на процесите на демократизация и децентрализация на вътрешнопартийния живот.

Въпреки убедеността ми в необходимостта отново да се даде ход на реформите, в настоящият момент не мога да дам еднозначен утвърдителен отговор на въпроса: в състояние ли е БСП точно на предстоящия конгрес да изработи такива основополагащи документи, които недвусмислено да приведат политическите и организационните ни норми в съответствие с идеите, принципите, целите на европейската и световната социалдемократическа и социалистическа общност?

Обезпокоен съм, че обсъждането и на Устава, и на Програмата на доста места в страната преминаха вяло, често формално. Политическата обстановка за съжаление не предразполагаше да бъде отделено подобаващото внимание на тези документи. От друга страна, за още по-голямо съжаление, като че ли част на активните членове на партията, вместо от идеи, програми и платформи, продължават да се интересуват предимно от евентуални възможности за реализация в управлението на страната. Друга част, което е най-жалко, изглежда се примирява че няма как да повлияе върху решенията, вземани в тесен кръг на върха на йерархията и приема да изпълнява роля на масовка и пълнеж за структурите. Колкото и да е неприятно да се признае, е факт, че в БСП не съществува подходяща среда за реално легитимно обсъждане и приемане на подобни фундаментални документи. Партийните членове или не проявяват интерес или са демотивирани за участие в подобни дискусии. А като че ли самата форма на текстовете, предоставени за широко обсъждане – концепция и тезиси, предопредели пасивното и формално отношение към тях. Особено по отношение на Устава, сякаш беше предварително известно, че независимо от изразените по време на дебатите мнения, в крайна сметка, като резултат от работата на комисията, ще бъде представен вариант на текст, възпроизвеждащ всички основни идеи, заложени в Концепцията.

За съжаление, обсъждането по същество на конкретните текстове беше оставено да се проведе на Конгреса. Не мисля че в рамките на два дни, при приетия амбициозен и натоварен дневен ред, ще може да се проведат сериозни и задълбочени дебати, след които трезво и отговорно да се вземат решения. Дискусионните въпроси за колективния или екипния принцип при формирането на ръководството, мандатността, несъвместимостта на постове, принципите за делегиране на представители, членството по право в ръководни органи на определени категории активисти, включването на симпатизанти и съратници дейностите на партията, утвърждаването на единна младежка организация са прекалено много и прекалено сериозни за да бъдат решавани на заседания при перманентен недостиг на време за обсъждане, от отегчен и несъсредоточен делегатски корпус.

Струва ми се, че ако искаме Уставът и Програмата на БСП да бъдат приети в демократична и плуралистична обстановка, при наистина легитимно проведена дискусия, то това следва да се случи в отделни, нарочни заседания на Конгреса, при наличност на достатъчно време за обсъждане, извън стандартния дневен ред на отчет и избор.

Веселба в началото на седмицата

noreply@blogger.com (Данаил Георгиев) — Mon, 15 Sep 2008 04:54:00 PDT

За оправяне на настроението в мрачния понеделник - един забавен анализ и един виц:

Анализът е на Юлиан Попов, публикуван днес в Дневник. Не стига че е забавен, но за сметка на това това е и доста точен откъм оценки и заключения.

Виц съм кръстил едно изказване на Мая Манолова, пуснато в днешния брой на вестник "Труд", в рубриката "През ключалката":

Мая Манолова, депутат от БСП и областен лидер на социалистите в Кюстендил, попитана дали наистина през уикенда премиерът Сергей Станишев е гостувал инкогнито на събора в граничното село Кършалево:
- Доколкото съм чула, до това селце няма път и се отива само с влак. Така че - не е вярно.

Е няма как да стане - откъде-накъде цял министър-председател ще се натовари на влак за да отиде при хората от селцето.

Нов адрес на блога

noreply@blogger.com (Данаил Георгиев) — Tue, 09 Sep 2008 13:35:00 PDT

От днес блогът ми "За политиката и други важни неща" има нов адрес: danailgeorgiev.blogspot.com.

Ако не съм объркал нещо, би трябвало RSS и e-mail-емисиите да продължат да си текат по стария канал.

Засега това са новостите, надявам се скоро да му дойде времето и на новото оформление.

Размисли от e-vestnik.bg

noreply@blogger.com (Данаил Георгиев) — Fri, 05 Sep 2008 06:13:00 PDT

Могат да се прочетат ТУК.

Някои изводи звучат агресивно-критични, но пък са доста точни:

Кой тук e най-скъпият българин? Кой тук е гуру? Говори се за най-богати. Но не създатели, а хазартни босове, крадци от приватизацията, перачи на парите на Самоковеца и т. н.

Тъжно и тъпо е, но е факт, че примерите за успех от "масовата култура" и нейните модели за подражание днес в България са преди всичко нагли крадци и мошеници.

Добре е да има и повече хора, които се стремят да припомнят истината. Да има и други хора, които да смятат, че за да сме нормално общество и държава трябва да се стремим и да отстояваме поне елементарна житейска справедливост.

Иначе ще излезе прав, оня, който беше написал текста за милионите мишлета и няколкото котарака, които си правят каквото искат с тях. На някои наивни млади приятели тази история им се струва нереална, но не могат да бъдат винени за това. Повече виновни са/сме тези, които помнят, знаят, виждат и позволяват това да продължава да се случва без сериозна насрещна реакция.

Бербатов - какво направи това момче?!

noreply@blogger.com (Данаил Георгиев) — Tue, 02 Sep 2008 07:18:00 PDT

Направо изби рибата!

Много се учудих когато преди няколко месеца един англичанин ми каза че Берба е най-добрият футболист в първенството им. Напоследък не се интересувам особено много от футбол, не гледам мачове и явно затова съм пропуснал що за стока е "нашето момче". Явно наистина е световно ниво. Браво! Дано да се пази от контузии и да вкара много голове за Ман. Юнайтед.

Може да звучи банално вече, но успешните спортисти наистина са чудесни посланици на България по света. Случката с гореспоменатия англичанин беше точно от тоя жанр - казвам му че съм от България и почваме да си говорим за Бербатов - защото той свързва страната ни с него. Добре че е така, че като си помисля какви други (лоши) варианти за асоциации със страната ни има, се радвам че не ми се наложи да се червя.

Много се радвам на такива успехи и затова: браво на Митко и ще му стискам палци да поддържа това високо ниво и да успява още повече.

Източник на снимката: много добре се вижда откъде съм я копирал най-брутално.

Бузлуджа 2008

noreply@blogger.com (Данаил Георгиев) — Sat, 02 Aug 2008 13:50:00 PDT

Снимка: www.bsp.bg

За съжаление тазгодишният събор на левицата потвърждава тенденцията за криза на политическото (и лявото) в БСП. Доказателства - бол: като започнеш от встъплението на Сергей Станишев, където за настоящите основни ценности на БСП бяха посочени вярата, надеждата и любовта, минеш през свалянето на звезда от небето за Председателя и свършиш с разнородната, но за сметка на това обилна развлекателна програма.

Десетките хиляди хора, струпали се за пореден път около връх Бузлуджа заслужават много повече от двете минути, отделени в речта на Председателя на ВС на БСП за някакви що-годе смислени политически послания. С оглед на нелеката ситуация, противоречивите оценки за постиженията на управлението, разколебаването дори сред твърдите поддръжници, имаше нужда да бъдат определени ясни политически ориентири, да бъде зададена посоката в която ще се развива политиката на левицата за да започнем да възстановяваме изгубеното доверие. Ако искаме да обърнем тенденцията на спад и да постигнем сериозен резултат на следващите избори.

Програма, изпълнена със скечове по връчване на грамоти, сертификати, високопарни речи, може да е забавна, но е куха откъм съдържание и не върши работа за да ангажира вниманието и да привлича нови, качествени хора. Пъстрите концерти и хубавите, модерни партита са интересни за мнозина, но все пак една сериозна и солидна партия трябва да предлага на членовете и симпатизантите много повече от участие в забавления и детински закачки на по кафе. Успехи можем да очакваме само ако на новите и млади хора бъде предоставяна възможност и за участие в процесите по вземане на политически решения. Естествено, при наличие на ангажираност, отговорно отношение, при обективен и ясен модел за развитие в зависимост от показаните политически качества.

Очевидно е че в момента формирането на политиката на БСП е затворено в тесен кръг, което ограничава възможностите за адекватна реакция на проблеми, трусове, кризи и други предизвикателства. Очевидно е че този дефицит на демократичност вреди на партията и трябва да бъде отстранен. Чрез реално осъществяване на демократични правила и процедури на управлението и вземането на решения, а ако е нужно и чрез разобличаване на носителите на антидемократизъм.