NotaBene! Никога не съм харесвала Германия, защото я възприемам за студена във всяко едно отношение. Не пия бира с литри, обичам джоланче зимата. Ям вурстчета, но не примирам от удоволствие.

Целта на пътуването ми определено не беше екскурзия, туризъм и отхвърляне на поредната дестинация. Бях на гости и поради това реших да се отдам на real life атмосферата и усещането за града. Никакви музеи. Никакви опашки. Никакви туристически капани. Това бяха трите ми правила.

Първият ден прекарах из квартала – пешеходна разходка с майка с малко дете. Слънце имаше, даже прекалено много за очакванията ми. Всичко е подредено, изчистено, разграфено и ясно. Няма липсваща маркировка, дупки по улиците, неправилно паркирани коли. Прекалено стерилно на пръв поглед. Но пък в конкретния квартал – Shoeneberg-Templehof, човек се чувства като в отделен град. Има повече молове на глава от населението, отколкото в самия център. Има ресторанти на всяка крачка, около 20 супермаркета, различни магазини… Всичко необходимо, за да не ходиш до “града”. Атмосферата е приятна, спокойна и стари архитектурни паметници съжителстват с малко по-нови сгради.

Берлин е красив, голям, просторен, млад, свеж, но до голяма степен – бездушен.

Brandenburger Tor

 Признавам, че ми отне време да осмисля факта, че прекрасният център всъщност е бил в източна Германия. А бездушните скучни сгради са в западната част на Берлин. Толкова съм свикнала с противопоставянето на капитализъм-социализъм като опозиция на добро-лошо, че наистина преживях културен шок.

*Не прочетох нито един туристически справочник, нито каквото и да е за Берлин.

Имах късмет местните да ме упътят – казах какво искам от престоя си в Берлин и ми беше посочен сравнително приемлив маршрут извън туристическите сбирки. Излязох в следобеден час и това вероятно ми е спестило големите групи. Аз просто се разходих, минавайки покрай основни забележителности, наслаждавайки се на красиви сгради, без да знам какво са и защо са.

По същия начин стигнах и до новата синагога – привлякоха ме лъскавите куполи Като сврака на шаренко.

Новата синагога

 След това продължих разходката си, пих кафе с чийзкейк в “Kaйзер Созе” на един страхотен нетуристически ъгъл и просто си седях. Сервитьорът ме питаше дали ще обикалям да разглеждам изкуство – явно съм му се сторила такъв тип турист – сама жена в Берлин.

Берлин е свеж град – с много млади хора, много пространство, добра транспортна мрежа и, доколкото разбрах, готини барове и паркове. Хората са изключително толерантни – няма значение кой си, какъв си, как си облечен, колко си рошав или негримиран – отношението не се променя. Това е много приятно и освобождаващо – затова и берлинчани се възмущават колко сме задръстени в България. Но пък сицилианците се възхищават ние колко сме освободени и толерантни. Go figure!

Берлин е огромен, с много празни пространства. Това го потретвам вероятно. И не, не е уютен. Обичам малките улички на Рим, липсата на място на тротоарите и оживените туристически места. Обичам да е шумно, претъпкано и неподредено. Да се усеща емоцията, личното отношение на сервитьора, акцента на готвача и учудването, че съседите по маса всъщност разбират доста добре български и са си поръчали същото като теб

Обичам неподреденото пространство, неточността на автобусите, артистичния хаос. Берлин няма нищо общо с това (или поне това, която аз видях). Разбрах, че източноберлинчани не ходят в западен Берлин, защото било not cool. И обратното. Макар че всички яки места са в източната част. Но скъпи и луксозни коли, магазини и хора – само в западната част, бейби, западната част.

В крайна сметка Берлин е приятно място, особено ако има слънце. Разходка под липите на Unter der Linden създава усещане за inception от липова гледна точка.

И няма хубаво еспресо! Това да не пропусна – слабо кафе, с блудкав и воден вкус. Никакъв характерен плътен аромат и тяло. Нищо! Пиех по 3-4 кафета на ден (при стандартно 2) само за да остана будна до 10 вечерта.

Два месеца са достатъчно, за да си стъпиш на краката, да преживееш катарзис и да изпиташ спокойствие на новото място.

Съответно, започва периодът на истинско изживяване. Защото досега трябваше да свиквам, да напасвам график тук с график там и да намеря начин да съм щастлива.

От днес започвам да откривам истинския Рим. За целта се сдобих с едно ново и адски интересно iOS приложение – Roma Top100. Препоръчвано от местни и туристи, това е един добър старт на програма-оптимум. Ще се опитам да ям, пия, купувам и т.н. Ще търся тайните и явни топ места. И ще ги откривам.

Защото минаха два месеца. А може би остават още само 3. Ще видим.

Времето лети.

Скоро попаднах на две страхотни колиета в ebay и много се израдвах на нестандартното.

Номер 1 може да намерите тук, а номер 2 - тук!

Весели празници!

1. Мобилен интернет

Кацаш на летище Фиумичино (Леонардо да Винчи). Шансът е да кацнеш на терминал 3, ако си с Алиталия или България Еър (всеки ден по 2-3 полета, а цените стават все по-приемливи). Взимаш си багажа и се запътваш към изхода. СТОП! Излизайки с багажа, се обърни наляво. Там те очаква малко гише, където продават активни сим-карти. Активни, защото предплатените от мобилните оператори се активират за няколко часа или ден. С актуалните цени на роуминг, това не е необходимо по принцип. Но ако искаш да използваш адекватно смартфона си? Тогава ти трябва 3G интернет. Мисля, че това е най-адекватното решение на проблема. Признавам, че не съм проверявала цени и т.н. И да кажа – гледайте да са отключени телефоните.

Втори вариант – в Рим те чакам аз или някой друг луд като мен. А ти имаш телефон с нормална (не микро) сим карта, отключен и готов за приключения. Тогава взимаш “назаем” картата, активираш си интернет и готово Плащането е за ден, седмица или месец, а тарифите различни. Използваш всички приложения, с които си свикнал, и имаш достъп до други, които ще са ти полезни.

За разнообразие - плато италиански сирена с гел от вино на Кампо деи Фиори

2. Полезни приложения за iPhone

По изключително логичната причина, че не ползвам друго, освен iOS, мога да препоръчвам само приложения за този софтуер. Препоръчвам да се снабдите с тези приложения преди да заминете, за да може да се възползвате от истинския им потенциал. Освен това са налични и в българския App Store

• TripIt – незаменим помощник на пътешественика, наличен и за Android. Запазва информацията за всички резервации (самолет, хотел, автобус, влак) и я структурира в отделно пътешествие според логиката на нещата. По този начин имаш бърз и лесен достъп до информацията. Работи и без интернет, ако предварително сте синхронизирали и изпратили всичката информация.
• DataMan – Интернетът тук не е в изобилие. Затова, дори и неограничен, е ограничен. Особено откъм дневен лимит. При надхвърлянето му се плаща. Не е непоносимо, но не е и нужно. С този апликейшън всеки ден си следя трафика, за да съм сигурна, че не стават грешки. Или поне да съм наясно с размерите им.
• MetroRoma – Много просто визуално приложение. Има 3 функции – карта на метрото с всички спирки, азбучен списък на станциите и близките обекти около всяка една от тях, live карта, която показва къде си и помага да се ориентираш коя е най-близката спирка. Полезно и приятно.
• MyCityWay – Rome – Едно от най-приятните приложения с native дизайн. Харесва ми преди всичко опцията за съвети от местните и раздела с туристическа информация. Полезно и много симпатично. Обичам съветите на местните, защото показват реалността и те водят на неподозирани места.
• Let’s Go Rome – Малко по-различно изглеждащо приложение, но пък има добри неща. Също помага с идеи за близки заведения, магазини, хотели, но има и добра туристическа част, ако се чувствате по-авантюристично настроени и не сте запланували всичко от вкъщи.
• Free Rome – Кое е безплатно, кога и за кого. Страхотна възможност да откриете ново място, но търсенето е по име, не по адрес. Има възможност да избираш Favorites, които аз използвам като отметка за посетен обект. Дава добри идеи и има достатъчно информация.
• Google Translate – не всичко в Италия е преведено. За щастие! Най-хубавите неща не идват с табелка на английски – храна, фонтани и т.н. Но не е наложително да го използвате. Все ще се намери кой да ви разбере, ако имате въпрос.

Твърдо съм убедена, че и без тях ще изживеете прекрасно времето си в Рим. Но поради склонността ни да разчитаме на технологията за ежедневните неща, не мога да не споделя.

Успех на всички и до скоро!

Какво ми прави впечатление почти всеки ден (или по-често):

1. В Рим всеки пресича както си иска – дори пред полицаи. Но пък никой не пише фишове за неправилно пресичане или друг абсурд. Важното е да си жив и цял. Пресичат на червен светофар, на червен светофар пред коли, без светофар, без оглеждане, без срам. Нищо. И у нас е така, ама в София шофьорите не са толкова толерантни.

2. В Рим шофьорите са същите – правят си каквото искат, не спират на пешеходни пътеки, минават на червено. И поне в центъра положението е ОК. Но пък падне ли малко дъжд, изведнъж се появяват задръствания. Като на магия. Софийска магия. Не съм чула изнервени клаксони обаче.

3. Junk Food  - не баш дюнери и т.н, но яденето на крак по сандвич или парче пица е повече от традиция. И това си личи по асиметричните дупета на италианките.

4. Хипстъри – предимно мъже и част от ученичките. Приравнявам ги на нашите поп-фолк кифли, защото общо взето целите са едни и същи. Не е яко.

5. Локвите – валя дъжд. После валя сняг. И това се повтори няколко пъти за последните 4 дена. В резултат всичко беше първоначално локви, после гадна киша, после още по-коварен лед и т.н. Всичко това се проявява всеки ден. Докато не изсъхне. Познато. Само че тук съхне по-бързо, защото не е -10000 градуса, както в София към актуалния момент.

Засега това. Може и да добавя скоро още.

Със сигурност обаче ще има пост на тема Какво харесвам в Рим, което не е като в България.

Има три варианта, които всъщност са два, когато става дума за полети. WizzAir, Bulgaria Air и Alitalia. Alitalia и Bulgaria Air правят codeshare полети. Иначе казано – половината са на едната компания, останалите – на другата. Разликата при тях е само в цените (понякога), но май не и в часовете на летене. Полети с тях има всеки ден. С WizzAir положението е кофти – сряда и неделя от 06.05 българско време. Ако те устройва – супер!

Хотелът ще си го избереш сам! Има Booking, Agoda, HostelBookers, и всички други. Звездите нямат никакво значение, освен ако не търсиш лукс. Тогава под 5 не са за теб.
Важното при настаняването е да избереш хотел в хубава зона. Защото в крайна сметка си на почивка, а не на разузнаване на китните квартали отвъд околовръстното. Аз лично препоръчвам околностите на Ватикана и по-централната част около гарата Термини. И двете части са комуникативни и имат страхотен градски транспорт, както и метро. Нищо повече не ти трябва в Рим. От рецепцията може да си вземеш и карта – навсякъде има един огромен кочан карти.

Пристигането няма как да не е вълнуващо. От летището до центъра има 3 автобуса, 1 влак и такси. Това са опциите.

Автобусите са на цена от 4, 6 или 8 евро. Намират се бързо и лесно. България Еър кацат на терминал 3. След излизане от терминала, завиваш надясно и ходиш все направо. След около 200 метра ще намериш спирката на трите автобуса. Последен е този с цена 4 евро на Terravision, препоръчван от low-cost компаниите. Спира директно на гарата Termini и през деня взима маршрута за около час. Този от 6 евро не съм го ползвала и нямам мнение, но и той ходи до същото място. Автобусът на по-държавните институции е 8 лв., но е на по-често и има един голям бонус – спира на Piazza Cavour (зоната около Ватикана). Това спестява мъкнене по автобуси с куфари и т.н., ако хотелът е в този район. Крайната спирка отново е Термини.

Влакът е бърз – 30 мин до гарата. Но пък цената му е неоправдано висока  - 14 евро. Аз лично не виждам причина да го хванеш, освен ако не бързаш за друг влак.

Таксито до града е с твърда тарифа – 40 евро. Няма смисъл да се пазарите.

Из града ще се придвижваш с градски транспорт. Купи си карта – за 3 дена е 11 евро, а за седмица – 16. Така ще спестиш пари и ще избегнеш нуждата всеки път да търсиш да купуваш билети. Ако си предвидил да разгледаш голям брой музеи, вземи си карта Roma Pass – тя включва в себе си и безплатна карта за градския транспорт, и намаления за всички музеи. Но до голяма степен красотата на Рим е по улиците и не препоръчвам да се затвориш в старите палати, ако си за първи път.

Возенето гратис е възможно, особено в неделя. Но с него идват и глобите, и напрежението. Не препоръчвам, освен ако не е крайно наложително. Карти и билети се купуват от няколко места. На първо място, машините в метрото или на други по-важни спирки. Второ – в цигаропродавниците – Tabacchi/Tabaccaio. Те пък работят когато им е кеф. В неделя пък почти нищо не работи. Трето – от вестникарските будки. Но не от всички. По-скоро от много малко. Оглеждайте се за надпис или табела, на които пише ATAC.

 Хранене

Никога не може да не е вкусно в Рим. Ама може! Избягвайте всеки ресторант, който носи английско име. Или има в името си чуждица. И т.н. Това е място за туристи, които няма да се върнат – малки порции, високи цени, средно към ниско качество. Влезте в малките улички, хапнете пица на парче (само си преценявайте внимателно сантиметрите) или някой от милионите различни сандвичи. Избор има, а с него идва и голямото ядене!

Кафето е навсякъде прекрасно!  Дори от вендинг автоматите е добро. За кафе ще платите от 60 чентезими до 2 евро. Може и повече, но зависи много от заведението. Ако сте край Ватикана, не пропускайте Кафе Портофино на via Cola di Rienzo – прекрасно кафе, поднесено с бонбон. И не само. Милиони видове сладолед и други специалитети.

Друго специално място се намира близо до Piazza Navona по пътя към Parthenon. Или обратно, зависи откъде идваш. Намира се на piazza Sant’Eustachio и също носи китното име, преведимо на български като Свети Евстати. Според New York Times там правят най-доброто капучино на света. Аз не съм по-велика от тях и не оспорвам. Отсреща има страхотен сладолед, а ако се усмихваш и си жена, може и да ти сложат повече

Това са базовите неща, които е хубаво да предвидите, преди да тръгнете. За по-подробни идеи за места и занимания, ще трябва да почакате

Вече над седмица се разхождам из усойните римски улички (защото когато е студено, е студено) и никак не мога да кажа, че съм свикнала или че съм разочарована.

Рим е цяла вселена – дори хората, които живеят тук, не го познават. А аз обичам да опознавам местата около себе си.

Затова реших следното – да си разказвам пътища, съвети и идеи за хубаво прекарване на време в Рим. Неща, които ги няма в туристическите справочници. Защото да си турист в Рим е плоско. Да си част от Рим, дори и за 2 дена… Това вече е истинско изживяване!

И така!!! Очаквайте първа част на поредицата “Рим отблизо” съвсем скоро – с практически съвети за пътуване, пристигане, настаняване и придвижване. А след това – надявам се, още много вдъхновени постове и снимки.
А и рецепти! Поне няколко за артишок!

Някои неща звучат странно, някои не. Това е нещо като списък на технологичните ограничения в Китай. Всички са чували за тях, но преставете си какво е да нямате наистина никакъв достъп до тези услуги за повече от 24 часа. Как ще се чувствате? Като професионалисти и като обикновени потребители? Аз знам – прилича на катарзис. Помага за пречистване от “злото” и осмисляне на  по-важната и полезна част от онлайн комуникацията – тази с близките хора.

Now that’s where I spammed you from