Размисли в кенефа

tool

2011-12-26T12:34:00.003+02:00

Santana (ft. Citizen Cope) - Sideways

2011-11-25T00:53:00.000+02:00

За последния....

2011-10-22T02:40:00.000+03:00

....

Събуждаш се, мислиш - ще се промениш, ще промениш света, ще промениш разбиранията си. Днес ще бъде последния пропилян ден в живота ти. Днес ще бъде изпушиш последната си цигара. Днес ще препиеш за последно. Днес и само днес се ще бъдеш обичайния кисел мърморещ пикльо. Днес ще бъдеш искрен до болка, днес ще бъдеш саркастичен и ироничен, за последно. Днес ще и се обадиш за пореден път след полунощ, за последно. Днес ще бъдеш средностатистически ръб, за последно.

Утре ще станеш нов човек, ще говориш това което очакват от теб, ще станеш центъра на компанията. Ще бъдеш мил и разбран, няма да насаждаш собственото си мнение. Утре ще бъдеш човека, който винаги си искал да бъдеш. Утре ще забравиш пасивността, ще бъдеш активен, няма само да изпълнявиш, а ще бъдеш инициативен. Ще вземеш живота си в ръце, а няма да го пропиляш.

Но утре винаги е в бъдещето, а ДНЕС винаги си ти.

...ден, който рано или ще дойде, а ти ще се обърнеш назад и ще си кажеш: 'Защо пропилях живота си'

Just Sara

2011-10-22T01:52:00.002+03:00

Sober

2011-08-21T13:10:00.000+03:00

Sleep

2011-07-31T23:26:00.002+03:00

Speechless

2011-07-05T00:55:00.000+03:00

Нощ

2011-06-30T02:42:00.000+03:00

Минава полунощ. Нощта отново преминава в пиянска заблуда и веселие. Усещаш прилив на енергия, но здравият разум ти казва да се спреш.

Прибираш се отново сам. Празната стая е твоя дом. Искаш да излееш душата си, но смисъл има ли - едва ли. Тя е там, била е до теб, но имал ли си сили да споделиш - защо ли се досещам, че не. Реализъм - това е твоят живот. Мълчиш, усмихваш се, думите й минават покрай теб, опитваш се да ги разбереш, да се заинтригуваш, не можеш, защото си егоист. Не те интересува нищо друго освен твоето съществуване, твоите желания, твоите нагони. Не искаш да разбираш, искаш да бъдеш разбран. Не искаш даизслушваш, искаш да споделяш. Искаш да говориш - ти, ти и само ти. Искаш да усещаш разбиране, това което ти не може да дадеш.

Нощта отново е пред теб, а ти си сам. Тя е твоят верен приятел, с който оставаш сам. Тя те разбира, разбираш я и ти...., защо не всички са като нощта - тъмна, лека и спокойна.

Лека нощ, моя мила нощ!

Стаята

2011-06-28T22:58:00.000+03:00

Стоиш сам. Не можеш да си намериш място. Усещаш че всичко те притиска. Осъзнаваш колко си незначителен. Мислиш. Мислиш отново, но разултата е един - безсилие.

Минава ден, минава втори - теб ти писва, но както от това, промени ли нещо - едва ли!

Колко време мина от онзи ден, в който остана сам и започна да разсъждаваш над живота?!

Чуствата напират в теб, но не можеш да кажеш на никого. Никой няма да те разбере. Романтик беше, идеалист. Но вече не си. Ти избра да бъдеш сам, да останеш сам. Превърна се в аргантно копеле, защото не очакваш някой да те разбере. Имаше избор и ти избра своя път. Дали ти допада, не знам, но ще го извървиш колкото и тежък да бъде той.

Единствето, което ти остава е да крещиш, да викаш изпълнен с злоба и ярост. Искаш да плашиш хората, не искаш да те разбират. Агресия изпълва цялото ти същество.

И ти отново си сам в стаята с тежките стени. И отново мислиш.... знаеш че си зъл, искаш да се промениш, но едва ли - безсилие!!!

Black Lab

2011-04-05T12:24:00.002+03:00

Там някъде

2011-04-04T01:26:00.000+03:00

Казваха, че неочваните смс-и в малките часове на деня действали винаги приятно да получателите им, особено ако е обяснение в любов, дали е така, малко се съмнявам

Всеки има моменти, в които вярва, че може да промени всичко, моменти, в които мисли, че може да получи всичко. Жестоката реалност обаче говори друго, в голяма част от случайте мечтателя остава дълбоко разочарован и усеща как безсилието го превзема все повече и повече.

Пари ли му трябват, едва ли....Къщи, коли, успех, за какво му са като не може да получи това, което най-много желае...

Какво му остава в такъв случай да мечтателя, да си спомня, да си представя и да се депресира..

От мечтател се превръща в жесток циник, отричайки всичко и всеки, опитващ се да се надсмее на живота, но просто живота се смее на него. Превръща се в един арогантен задник, който не заслужава и не желае нищо. Той стои сам, а в моменти на слабост си спомня бледата си вече мечта, която някога е била реална, но колко истинска никой не знае.

Едиственото, което се знае е, че мечтателя вече не съществува, той се преобрази в едно друго лице с едни други идеали...но това не му пречи от време на време да си спомни, да си помисли и да се самоунищожи за пореден път....

Лека Нощ!

Радио АрМаТуРа

2010-10-20T16:21:00.001+03:00

Радио Арматура се мести временно в личния ми блог понеже ни изгоря харда на сървъра...колко време ще продължи това не знам, но едва ли ще е малко....
ето и линк от където може да ни слушате Тук или от профила ни в предавател.ком Тук

Жив съм, все още!

2010-08-03T00:29:00.002+03:00

Занемарен, прашен - но все пак жив :)

Friend

2010-06-17T16:29:00.001+03:00

There's a sickness in my soul
And I don't know but I been told it's incurable
There's a darkness in my heart, slowly tearin' me apart
It's unbearable
Drop of blood, a lake of tears
And baby after all these years your still beautiful
And I've been loved and I've been used
Cut wide open, scarred and bruised
I'm unbreakable

Flesh it heals I know
Hearts they never mend
Lover's come and go girl right now I need a Friend

Walk for miles, talk for days
And I keep trying to change my ways
It's so difficult
You kick and scream
You curse and yell
Tell me I should go to hell
It's so typical
Touch my heart, feel my pain
Let me know i'm not insane
You're so merciful
Break your heart
I cheat, I lie
And honestly I don't know why i'm so pitiful

Flesh it heals I know
Hearts they never mend
Lover's come and go girl right now I need a friend...yeah

There's a sickness in my soul
And I don't know but I been told it's incurable
There's darkness in my heart, that's slowly tearin' me apart
It's unbearable...yeah

Flesh it heals I know
Hearts they never mend
Lovers come and go girl right now I need a friend..yeah

Right now I need a friend

There's a sickness in my soul
And I don't know but I been told it's incurable

Малко време за малкия човек

2010-05-08T22:29:00.002+03:00

Вечер е. Аз съм сам, но няма да маструбирам, обещавам. Тъжно ми е отново. Нямам време за нищо. Започнах работа, намерих си готино хоби( радио), запознах се с нови хора, но аз отново съм сам и се чуствам скапан. Започнах промяната, за която говоря от няколко години, в даскалото все още съм зле, и май точно това е причината да съм скапан.. Общо взето осъзнавам, че съм едно мрънкащо и недоволно копеленце. Да малко хора забелязват това, но отвътре откачам, едвам се издържам в кожата си.

Дали именно тази моя сдържаност не води до всичката тая тъга, или все още миналото ми се струва розово, а бъдещето черно - не знам. Дано всичко скоро си дойде на мястото. Просто, нещо ми тежи. Какво точно, няма да споделя...но е толкова далечно, че вече не знам какво беше то всъщност, въпреки това обаче все мисля за него.

Навън е тъмно, аз продължавам да съм сам и така.

който изявява желание може да види над какво напоследък се трудя :) Armatura

"Размисли в кенефа" - in air

2010-04-12T19:53:00.002+03:00

Както сте забелязали, предполагам, напоследък не пиша в блогчето си. Това се дължи поради простата причина, че имам известна липса на време. Заел съм с едно амтьорско радио. И за момента смятам да прехвърля блога си там, няма да пиша а ще говоря.

'Размисли в кенефа' - 13.04.2010(вторник) 15:00. "Министерството на здравеоопазването предупреждава, че слушането на това предаване може да доведе до сериозни психически и физически смущения'. Радио ApMaTyPa

http://78.90.97.215:8000/listen.pls
http://78.90.97.215:8001/live.ogg.m3u
http://armatura.us.to

ако проявявате желание, заповядайте :)

Нови идеи

2010-03-16T21:14:00.006+02:00

Понеже съм пълен лентяй и по всевъзможни начини се опитвам да си пилея времето, реших да си пусна малко интернет радио от вкъщи. Предпочитаната музика ще е метъл, рок, пънк, а бе общо взето китари трябва да има.. та естествено тук е мястото да си направя реклама.

ApMaTyPa
ApMaTyPa

skype: radio.armatura
web-site: http://radio-armatura.hit.bg

Go to Hell

2010-03-10T14:58:00.001+02:00

Ден

2010-03-06T23:50:00.001+02:00

Ден пореден от едно безцелно съществуване. Безмислен ден – няма живот, няма страст. Ден изпълнен с ярост и тегоба. Ден без мечти и стремежи. Ден отминал, настоящ и бъдещ. Безсилен аз оставам в твоята прегъдка, здраво сграбчен, обречен съм от теб. А искам ли да се измъкна аз?! -Едва ли. Привързан сам към теб, както ти към мен.

Ден лежерен, ден лишен от смисъл. Ден n-ти, посивял от черните облаци в небето, ден в който за пореден път аз губя пътеката пред себе си, оставам да се скитам сам сред сенките от миналото, без идея, без желания.
Ден изпепеляващ, огрян от жарко слънце....изгаряш всичко в мен - прах....без смисъл, но вечен...

Ден, ще отминеш ти ще дойде друг, но аз отново ще съм тук – лишен от смисъл, лишен от плам. Дали съм аз, дали си ти – не знам, но дано се променим кога аз, кога ти – не знам.

Емоция

2010-03-03T19:51:00.001+02:00

Малкият човек

2010-02-22T18:35:00.001+02:00

Mалкият човек – странна разновидност на хомо-сапиенс.

Toзи индивид се отличава с ясни идеи и цели, но без реални действия и резултати. Той си ляга с мисълта за утрешния ден, как ще успее да се промени, а след това ще промени и света, но настъпи ли утрото той моментално изгубва желание за каквото и да било. Той мисли за бъдещето, но не успява да живее в настоящето. Малкият човек не е добър, нито лош – той е посредсвен, не обича да се отличава, предпочита да се губи в тълпата и никой да не смущава безцелното му съществуване. Изпитва недоволство от тази безличност, но липсата на смелост го кара да се задоволява с малкото внимание, коeто околните му отделят.

Малкият човек съществува с идеята за великото минало, което фактически съвсем не е било толкова велико. Тази самозаблуда до толкова замъглява преценката му за настоящето, че почти винаги го поддържа в силна форма на депресия. Този вид хомо-сапиенс, осъзназнава състоянието си, но е безсилен да се справи с него поради една проста причина - страхът. Той не се страхува от великите дела, които би свършил някога в бъдещето си, а от малките детайли в настоящия му живот. Именно тези детайли го карат да се чуства несигурен и комплексиран, но въпреки вичко той продължава да вярва, че бъдещето му принадлежи.

Малкият човек не е единак, той живее в общност от хора, които също не се отличават с голям ръст. Именно в това общество се зараждат идеите за великите бъднини, които са просто неизбежни за всеки един индивид от групата. Някои ще стават президенти, други строители на модерна България, трети адвокати. Малките хора предпочитат да мислят глобално, но да действат локално.

Те не се славят с голям успех сред нежния пол, просто защото жените не осъзнанаят колко 'големи пичове' са малките хора. Те от своя страна са доволни от това, защото това има дава още по-голямо основание да се чустват депресирани, а депресията при малките хора е като манна небесна. Все пак, те си имат миналото, бъдещето им принадлежи, защо им е необходимо да живеят в настоящето.

Този тип хомо-сапиенс живее за мига, в който ще всички ще разберет че малкия човек всъщност е голям пич, но за негово съжаление няма изгледи това да се случи скоро. Идеята за светлото бъдеще е неосъществима поради факта , че малкият човек предпочита да се самосъжалява и да се оплаква вместо да вземе живота си в ръце.
Малките хора обичат да говорят, или не, по-скоро да размишляват философски върху същината на живота, това е занимание с циклична повторяемост, настъпващо в моменти на силно отчаяние. Както четох някъде малките хора са романтици, аз бих уточнил по-скоро депресанти с много светли помисли, но без реални дела. Те се определят като хора с принципи, но никой не знае какви са тези принципи, просто защото остават само ‘принципи на маса’

Малкият човек ‘мери’ улиците търсейки своето минало като същевременно очаква бъдещето да го ‘удари по главата’, но въпреки това осъзнава, че пред него е само настоящето и пустата улица. (ей т’ва сега се казва смислено изречение :D – остава без редакция)

Малкият човек

Защо ли?

2010-02-13T22:40:00.002+02:00

Защото съм аз.
Защото си ти.
Защото съм странник.
Защото стоя зад думите си.
Защото обичам с цялото си сърце.
Защото мразя с цялата си душа.
Защото съм готов на всичко.
Защото прощавам.
Защото съм нараняван.
Защото за теб съм готов на всичко.
Защото съм тъжен.
Защото ми липсваш.
Защото няма да ти го кажа.
Защото съм мъж.
Защото те сънувам.
Защото не би го прочела.
Защото няма да ме разбереш.
Защото не искам да го разбереш.
Защото имам достойство.
Защото съм уморен.
Защото знам, че ще остана без теб.
Защото съм пречупен.
Защото ще го премълча.
Защото ще остане само тук.
Защото те искам само за мен.
Защото знам, че няма да те имам.
Защото съм се примирил.
Защото не съм те преживял.
Защото те обичам.
Защото думите липсват.
Защото съм виновен.
Защото не те разбрах.
Защото измина толкова много време.
Защото мисля за теб.
Защото ще жертвам всичко за теб.
Защото се надявам да го прочетеш.
Защото се надявам се ми се обадиш.
Защото го искам.
Защото аз не бих го направил.
Защото въпреки всичко това е краят, явно.
Защото те идеализирам.
Защото винаги ще ти помагам.
Защото не знам и аз защо.

Until the sky falls on me.

П.п.
Липсваш ми.

За "вишото" к'во ли не пра'им?!

2010-02-09T18:40:00.001+02:00

Преди няколко дни попаднах съвсем случайно на следната статия ЦЪК. В нея е описан един от начините, по който е възможно да изкараш по-лесно изпита - 'с вдигане на краката'. И като един виден БГ студент, просто няма начин да не изкажа мнението си по въпроса. Уча във ВИАС (УАСГ ( ония с презервативите в книжките)), вече съм трети курс и не съм чувал за подобна схема. Искрено искам да повярвам, че това е долна инсинуация, жалък опит на псевдо-журналист да привлече вниманието към себе си. Налудничисттта на 'презерватива в книжката' е толкова голяма, че ме кара да се замисля, да не би просто това да ее истина. Нека приемем обаче, че това е 'клюкарски' похват на журналистчето.

Още веднъж ще подчертая, не искам да вярвам, че това е истина. За съжаление в главата ми се мотаят множество идеи, които говорят точно за обратното. В следните няколко реда ще кажа защо цялата тази 'образователна секс история' е възможна или аджеба защо колежките (може) да си дигат краката, а колегите (може)да се опитват да го дигнат.

1. Мама и тате. Естествено, семейството - този двигател на мозъчна дейност. Отрудилите се хорица си мислят, че тяхното отроче по цял ден ходи на лекции, а нощно време с писалка в ръка се подготвя за следващия изпълнен с образувание ден. Да, ама не съвсем - вечер 'милото им четоди' обикаля кръчмите, а на следващия ден се отпитва да оцелее. Та кажете как студента да лиши родителите си от сладката заблуда, затова готов на всичко, тя/той влиза в сесията въоръжена с сексапил и себеотрицание, в името на 'вишото' ще пожертва достойство и дупе. Нямам как просто да разбие мечтите на 'дъртите'.

2.Финансовата криза. Към горе споменатото като прибавим и крехкия бюджет на студента, става ясно за какво става дума. Като 'нема пари' ще се плаща в натура. Тарифите се дигат, парите все по-малко стават, няма начин. Важното в случая е, че винаги има изход от ситуация, а даже излиза и по- евтино. Бедната студентка какво ли си мисли в такъв момент 'аз с к'ви бастуни съм се чукала за без пари, поне сега да има нещо насреща'.

3.Живота е като джунгла. Няма к'во да се лъжем, ако наскоро сте били в студентски град ви е ясно, че тук си е пълно гето, а в гетото всеки се оправя кой как намери за добре. Задръжки - няма, каквото трябва да бъде направено ,за да продължим да си живеем в кочинката, ще бъде направено. Живота в ст. град е 'жипове, жетове, курви, купони',...а като ножа стигне до кокала ще му мислим.

4.Проблемът е леко ментален. Най-интересното е, че в повечето случаи никой не учи защото му е приятно, а защото е отговорен пред някого. Не е важно дали знаеш учебния материал или не, важното е 'тапията' да има. Стигнали сме до етапа, в който няма значение какво учиш и дали ще ти е отполза в реалния живот, важното е да го има 'вишото', за да може мама и тате да се хвалят на село колко умно е 'наш'то дяти'.

5.Преподавателите. Дам, всеки си има нужди, а щом има и кой да му ги задоволи - няма лошо. Как да ги обвинямваш, обяснете ми. И не е луд тоя, който яде баницата луд е тоя, а тоя който му е дава. Тъпото в в случая е, че повече студенти са на годините на техните деца, но даскалите са над тия неща ;). Все още вярвам, че има преподаватели, които остро осъждат такива деяния, но защото никой няма смелост да изкара всичко наяве?!?!? Т'ва е останало от комунизма още: 'няма смисъл да си вадим кирливите ризи, за да разбират и другите к'ви лайна сме', да ама не. Докато всички се 'покриват', ще си останем същото пост-комунистическо мизерно и дребнаво общество.

6.Защото сме в България и всичко е възможно. Бяхме свидетели как преподавател си иска открито секс и въпреки, че беше заснет със скирта камера, той все още продължава да работи в същия ВУЗ (СУ). Защото се намираме в държава на куриози. Защотото се намира в държава на крайности. Защото сме в общество, която премълчава неприятните истини. Защото сме в общество на прогресивно затъпяващи и мързели млади хора (вкл. и аз).

Купуване на изпити - възможно ли е ?! Отговорът е да, защо тогава вземането на изпити със секс да е невъзможно. Просто моралът НИ е толкова нисък, че абсолютно всичко е възможно.

Няма невъзможни неща!

Ирландска АКОпунктура

2010-02-08T21:03:00.004+02:00

Заповядайте :)

п.п
(Отново публикувам след това мисля, но все пак) Или защото грозни или красиви, глупави или умни, богати или бедни, ние сме мъже и трябва да се държим като такива. Не, не трябва да се държим като глупаци, а да уважаваме себе си и делата си, да отстояваме думите си, както и да държим на тях.

Спомен

2010-02-05T20:09:00.007+02:00

Спомен мой.
Спомен първи.
Спомен детски.
Спомен ярък.
Спомен незабравим.
Спомен мил.
Спомен съкровен.
Спомен игрив.
Спомен красив.
Спомен чист.
Спомен крехък.
Спомен тих.
Спомен любим.
Спомен чуствен.
Спомен близък.
Спомен песен.
Спомен мечтан.
Спомен истински.
Спомен желан.

Спомен тъжен.
Спомен болезнен.
Спомен непреодолим.
Спомен реален.
Спомен липсващ.
Спомен несподелен.
Спомен неразбран.
Спомен раздиращ.
Спомен съсипващ.
Спомен депресиращ.
Спомен далечен.
Спомен блед.
Спомен илюзорен.
Спомен отминал.

Спомен мой - мил и незабравим.