Дневникът на Една Жена

Едно действие. Една грешка.

2009-04-29T11:24:00.005+03:00

оже ли едно единствено действие да промени треакторията на живота?Или всичко предварително е закодирано как трябва да се случи? А ние само си въобразяваме, че нещо зависи от нас.

Преди 2 години. Точно толкова отдавна. Получих възможност да избирам. От мен се искаше да не правя нищо. А в замяна щях да получа всичко. Истината е, че не повярвах. Не повярвах, че толкоз лесно може да бъде. Това беше първото. А второто, мисълта, че мога да пропусна нещо голямо и хубаво, че нещо хубаво стои пред мен и аз няма да отида да си го взема. Направих крачката към новото. Вярвах, че постъпвам правилно.

Сега поглеждайки назад във времето знам, че сбърках. Липсваха ми преоритетите, че да взема правилното решение. Кое бе по-важно да изживея новото или да оценя това, което имах? Да живея за мига беше по-важно.

От друга страна, ако не бях направила тази моя грешка. Щях ли да знам сега, че е било грешка? Не, нямаше. Грешките не са ли за това, за да ти показват кое е важното.

…казват, че ако това е твоята врата, когато и да почукаш на нея,тя ще се отвори. …

Приятелите.

2009-04-25T19:00:00.003+03:00

огато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас.

Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си. Но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.

Паулу Коелю

Това е животът.

2009-04-19T19:00:00.001+03:00

дин път губиш, друг път печелиш.

…Днес Аз загубих. Загубих човек. Един човек, който е специален.

Каквото и да става оттук нататък. Имам Любовта си, за която има много да пиша още, която ме накара да се моля, да страдам, да живея, да обичам. Показа ми цял един Свят и сега е време. Да продължа напред!

Лошото. Доброто.

2009-01-11T19:00:00.005+02:00

ошото, което правя, че мисля непрекъснато за лошото. Дори за миг не си представям доброто. Доброто не е толкоз драматично. В него няма сълзи, няма самосъжаления.

…Мога ли да си представя,че нещата ще се случат по-добрия начин?

Няма работа.

2009-01-02T19:31:00.014+02:00

тчаянието бавно ме обхвана, прерових един куп сайтове за работа, но не намерих нищо, което да ми обещае стабилни доходи през следващите месеци. Всички оферти се отнасяха за Англия, няма нищо за България.

……нищо не намирах, но продължавах да опитвам и да опитвам.

Прекарах цял ден в леглото с missy. Нито медитация, нито упражнения. Изгледах един филм и след това продължих да слагам tags в rescue time.

Нова Година. Нови Очаквания.

2009-01-01T10:00:00.005+02:00

ен, като всеки ден. Но не, иска ми се да вярвам, че всичко започва отначало, че имам шанс да поправя свършеното от мен.

…Каква заблуда е това?Не мога да поправя нищо,което вече е свършило.

Мога да направя така, че днес да е един прекрасен ден. Да направя днес всичко, което искам. Да се посмея на някоя щуротия, да погледам един хубав филм. Да се успокоя, защото само днес си имам и друго не ми трябва.

За очакванията? Има ги повече в мен, отколкото пише на опаковката. Очаквам от другите, да бъдат такива, каквито аз искам. Да правят всички онези малки неща, които аз съм си намислила. И когато те не са, аз съм тъжна, и се чудя какво стана.

Мога да избера моя ден - бял или черен да бъде. Мога да избера моя път - равен или стръмен да бъде. Но не мога да избера за никой друг, освен мен. Ако тази логика е вярна, то тогава как мога да очаквам нещо от някой друг, различен от мен.

Не мога. Край на очакванията. Толкоз лесно звучи. 365 дни ще се уча за очакванията, как да забравя.