©© @koledan

Това е положението.

Но са направили прилична сборна услуга Google Dashboard, където ако не да управлявате, то поне да видите нагледно с каква част от личната ви информация разполагат.

+ че има удобни (и плашещи) иконки с това, което виждат групите хора.

“Не пишеш в блога, добре ли си?” попита една приятелка, която не живее тъдява.

“Като не пишеш в eenk.com, сякаш проблемите в София ги няма”, рече друга.

Това се случва в четвъртък. Явно жените са по-загрижени, но не това е най-важното. Хората, които ме познават знаят, че живота ми не се изчерпва с един блог.

Проблемите на София ги има. Аз пък съм добре.

Винаги съм следвал правилото never explain, never complain, но понякога обяснения си трябват.

Илюстрацията по-горе представлява движението на импресиите (броят показани страници) на eenk.com от януари до сега. Големият пад е през август, когато този сайт мина на WordPress, ха! Но когато 1 сайт е хоризонтален и мине на вертикален, това е неизбежно.

За мен това не е негативна тенденция, напротив – RSS абонатите ми се покачват, а те са най-ценното за един блог.

Има и друг позитивен тренд – коментарите са от много по-широк кръг хора и много по-смислени – феномен, който бях предвидил само в първата му част.

От друга страна, читанката тук в дясно гъмжи от интересни статии и се оказа, че Twitter е забава и съм много активен там. Преди година бисери като това и това щях да публикувам в блога, но днес бързам да туитна.

Вярно, в Twitter има една шъпа хора, но внезапната обратна връзка, която получаваш ходейки по улицата и четейки телефона си е по-удоволетворяваща отколко изчистването на снимки, публикуването на следващия ден и следенето на коментари от дома.

Блоговете леко презряват като форма (много бой ядат от Facebook и Twitter, милите) и смятам, че в бъдеще ще останат само тези, които казват добре написани и обосновани мнения. Както казва Владо, ако тея с туитърите са с малки картечници, блоговете пускат големите бомби.

Приемете, че в момента eenk.com е като герой от кунг-фу филмите, който отива на една планина, прави мега шпагати, носи вода, яде само боб и научава нечувани трикове от митичен майстор, па се връща да разцепи лошите. Само където тук лоши няма. Или нещо подобно.

Eenk.com минава в режим където ще публикувам по-дълги и по-важни неща, но по-рядко. Пак ще има снимки, разбира се.

Woo!

Представям ви втора част на Световната селекция на HIVE. Част първа публикувах преди година. Всички текстове + снимки са ©© Пламен Мавродиев.

Отгоре – дамска мода, пролет 2008, Осло, Норвегия.

Година 2008, Осло, Консулство на Република България. Съдейки по печатната машина и плътно прибрания стол, картинката едва ли е изглеждала по-различно преди 20 години по времето на НРБ.

Асансьор за блондинки, х-л Радисън САС, Лион, Франция.

Firebird gas lighter, 1993 design Guido Venturini, музей в Милано. Без съмнение интересен дизайн. Ако не беше написано че е запалка, бих предположил че е четка за зъби… Но и в двата случая не бих си купил продукт който изглежда като… ааа… сещате се.

Kubuswoningen, Ротердам, Холандия. Да, колкото и да не ми се вярваше, в тези кубове си живеят хора. Едната от къщите е музей и човек може спокойно да разгледа. Формата предполага известно неудобство, но разположението на стаите, интериора и наличието на достатъчно светлина ме накара да се чувствам комфортно вътре.

Майнц, Германия. Първата ми асоциация беше…”аналогов торент за книги”. Да, това е улична библиотека! Вземаш, прочиташ и естествено връщаш. По желание може и да оставиш книга от собствената си колекция. Зачудих се дали подобна библиотека би оцеляла дори и ден в произволен град в България. Във всеки случай е много идейно!

Източен Берлин, Германия. Изоставено колело от circa предполагам падането на Берлинската стена. Освен че през годините не е било разглобено и предадено за скрап, колелото е преправено на сакция и изглежда много art.

Микробус с холандска регистрация. Зеленият мокет, навяващ асоциации за “тревно” покритие, би бил напълно достатъчен за да разберем, че автомобила е от Холандия, в случай че регистрационния номер се откачи някъде по-пътя.

Сл. Бряг, България. Чудя се дали от ALDI Германия знаят че са отворили първия си магазин в България в стил мини-маркет и с площ на средно голям гараж?

SAS business lounge, Oslo airport, Norway . Мак+ХР=неочаквано добра комбинация. Представям си погнусата на лицето на г-н Джобс и г-н Еленков при вида на тази хибрид :-)

Тромсьо, Норвегия. Определено стандарта на живот на боклукчийските кофи в това малко норвежко градче е над средния за страната. Само мога да предположа на какъв лукс се разполагат домашните любимци :-)

Neuss, Германия. Закрита ски писта. Почти същата като в Dubai Emirates Mall. Само дето немците май първи са я изградили. Предполагам дубайците умират от яд че някой ги е изпреварил…те принципно искат да са първи във всичко… най-висока сграда, най-еди какво си!

България. Пуешки бут от свинско месо по традиционна българска рецепта. Без коментар…

Фолк кариерата на Кондьо може и да залезе, но очевидно идола на милиони тихомълком разработва франчайзинговата си империя от кафетерии в покрайнините на Осло.

На бас, че в никой от десетките молове в България никога няма да видим разпродажба от -99%.

За керамичните ножове ви споменах преди 2 години. Не съм си променил мнението – те са революция в кухнята. Ако имах едни излишни пари, щях да сменя всички ножове вкъщи.

Зимата идва, морковите вече са по-вкусни от доматите и затова реших да се сдобия с керамично ренде. Изглежда като Бьорнер, но е ултра-остро. Основните плюсове на керамичното острие (както и при ножовете) е, че храната не се окислява, не задържа мазнина по острието и се мие лесно.

Работата с него е малко тегава, защото хванати с предпазителя на снимката, продуктите се изплъзват, но пък вкусът е несравним. Салатата от моркови с това ренде има вкус на фреш. Става и за ябълки, ряпа, краставици, карфиол или зеле.

Made in Japan. 50 лева. От магазини Гама Елит (4 етаж на CCS или ЦУМ).

Статията се базира на анкета/изследване, което попълних и аз; и беше много удачно направено. Авторите изследването – AMI Communication ми изпратиха презентацията на изследването, която публикувам с тяхно разрешение:

Интересни данни: 20% от блогърите са получавали искане за изтриване на информация от сайтовете си, 25% са публикували инфо, получено чрез прес съобщение, 33% са получавали покана за тест и ревю на продукт и над 60% биха искали да си сътрудничат с PR експерти, стига информацията да е поднесена ОК.

П.с. Като сме на тема Капитал, не пропускайте темата на броя, която разказва съвсем просто какъв е проблемът със съдебната система; и разследването, което обяснява как групировката ТИМ са си купили Морската градина във Варната градина във Варна от старото правителство.

Рядко си позволявам хейтърски постове, но това за маратона е важно. Маратонското бягане може да е най-масовия и евтин спорт, най-добрият PR на един град и лесен начин спортът да се популяризира и спечели от спонсори и медийно отразяване.

Но организаторите на софийския маратон го превръщат в отчаяна махленска надпревара, защото:

• Това, което предстои тази неделя не може да се нарече маратон. Няма дистанция от 42 195 м.
• През 2008 година отчитането на времето ставаше с хронометри, а не с RFID чипове на обувките. “На запад” и най-малкият маратон е с чипове. Тук бягащите на дългите дистанции са 50-тина, но си представете каква каша ще стане, ако дойдат 500 души и дали ще е възможно реално отчитането.
• Обиколките на участниците се броят лично и ръчно от съдии с тефтери в 2-та края на трасето. Ако тичате зад група хора, съдиите се случва да не ви отчетат обиколка, защото не са ви видели номера. Или ви карат да крещите кой номер сте. Миналата година вторият завършил буквално се сби (шамари and stuff) с един съдия, който го караше да върти още една обиколка. Повярвайте ми – ако си про бегач и си бягал 42 километра, много добре си си разпределил силите и знаеш кога е края.
• Преди 2 години един познат искаха да го дисквалифицират, защото друг приятел му е подал банан. В Ню Йоркския маратон целият град подава на бягащите храна или напитки.
• Миналата година и мен искаха да дисквалифицират, защото имах iPod Shuffle. Попитах – къде пише че е забранено? (Не съм се съгласявал с общи условия при записването.) Съдията тръгна на бой и извади правилник на Българската федерация по лека атлетика от 70-те, където пише, че се забранява участието с радио апарати и магнетофони. За момент си представих как грациозно тръгвам с магнетофон с лента и ролки на рамо по трасето и ми стана едно весело такова…
• Трасето не е сертифицирано от IAAF.
• Съдиите са изключително зли и арогантни.
• Трасето е изключително тъпо – 5 обиколки от Орлов мост до пазарчето Иван Вазов. Миналата година беше още по-тъпо – 13 обиколки от Орлов мост до НДК.
• Полицаите, които охраняват трасето пускат да минават коли когато им скимне и се подиграват на участниците, което е супер демотивиращо.
• Състезанието е организирано така, че може да се измами много лесно, ако някой реши да мами.
• Миналата година всички брошури съдържаха грешна информация за трасето, старта и т.н. Не получих никакво съдействие от PR агенцията на маратона – Ogilvy, които се извиняваха с организаторите, организаторите от БФЛА се извиняваха със Столична община, които пък се извиняваха с PR агенцията и т.н.

Миналата година бях изключително ядосан, защото организирах бягането на Андрю Котулски, човек който се свърза с мен онлайн за помощ. Андрю е на 67 години и е бягал над 620 маратона (!) в над 100 държави (вкл. Антарктика) и реално е втория в света човек с най-много маратони.

Той самия призна, че такова нещо като у нас не е виждал:

• Искаха му ЕКГ – как се прави ЕКГ на чужденец в България – не ме питайте. Струваше му 150 лева, + участието от 30 евро, защото бил чужденец.
• Караха го да прави още една обиколка след 13-тата. После след като Андрю показа GPS-а си на съдията, той се съгласи, представяте ли си.
• Искаха да го дисквалифицират, защото сме му подали Gatorade, който той си беше приготвил. (На всички маратони е разрешено.)
• Звънял съм над 10 пъти на БФЛА и организаторите от Столична община да му издадат някакъв сертификат, че е бягал – никакъв резултат. Така Андрю беше изключително ядосан, че реално не може да докаже, че е бягал у нас. Каза, че ще даде разкъртваща обратна връзка за столичния маратон на всички свои познати бегачи. Неговият мейлинг лист наброява над 1000 души.

Въобще – Софийският маратон е една малка трагедия. Ако ви се бяга много, след 2 седмици е “класическия” маратон в Атина, а тази неделя се проведе много добър в Букурещ.

Моля изключете мобилните си телефони. Представям ви Броукбек Алпи – филмът, който сковах покрай пътуването до Мон Блан.

17 минути е, което го прави по-дълъг отколкото бих искал, но не ми се цепеше на 2. Имам проблем с новото iMovie и картината в изходния файл насича, без значение колко високо качество залагам. Опитвам се да го реша.

Скоро ще го пусна и с английски субтитри. Ако знаете някакви фестивали за кратки филми, където този епичен мастърпийс на съвременната българска кинематография може да бъде пуснат, ще се радвам да споделите.

Завеса!

©© discopunk a.k.a. DJ Mindfuck

Или в какво се превръщат марките.

©© d3l

Редовните посетители знаят, че следя развитието на г-н Юлиян Тахов отдавна.

В поредния епизод на сагата с непреходния български дизайн(ер), Sin City избухват с билборд кампания, която не само че промотира новия интериор на фолк-клуб Help, тя категорично зачерква предния дизайнер на денс-комплекса Sin City. Драмата е, че Тахов е направил клуб с Плаза (показателна дискусия) в Студентски град с подобен дизайн. И така уникалеността на чалга-частта на Sin City я няма.

Билбордът отразява добре чисто българската идея за клепане. Ако се скарате с някой, не е достатъчно просто да прекратите отношенията си. Трябва да го изложите на всички останали, без да ви интересува дали те се интересуват от това.

Добър пример на същото, но в друга сфера е темата на броя на Капитал от тази седмица. А именно – как българските медии служат по-скоро за носач на PR и интереси на икономически групи и ченгета, отколкото за информация за читателите си. И в добавка – хубав текст за интригантско-конспиративните сайтове Afera.bg и Blitz.bg.

В случая медиата е билборд, а поводът е по-скоро смешен; но пък е показателно.

Благодарности на @d3l за снимката.