Добавена към ръкописа. На обичайните три места.

Patreon:
https://www.patreon.com/posts/159106105

Buy me a coffee:
https://buymeacoffee.com/petertoushkov/09-4788646

В този сайт:
https://petertoushkov.eu/99-istorii/momche-i-koza-stihotvoren-razkaz-vsichki-chasti/

Материалът Момче и коза, Глава 9 е публикуван за пръв път в сайта Петър Тушков.

Добавена към набъбващия ръкопис. Може да се прочете на три места:

В Patreon (благодаря, дарители!)
https://www.patreon.com/posts/158660519

В Buy me a coffee (благодаря, читатели и кафе-черпатели!):
https://buymeacoffee.com/petertoushkov/04-08

И тук, в сайта ми (благодаря, странниче, и добре дошъл!):
https://petertoushkov.eu/99-istorii/momche-i-koza-stihotvoren-razkaz-vsichki-chasti/

Материалът Момче и коза, Глава 8 е публикуван за пръв път в сайта Петър Тушков.

Не помня откога не бях влизал във Фейсбук. Като цяло ми идваше много, освен че докарва когнитивно разстройство.

Но днес си дадох сметка, че за да бъде разгледана авторската ми страница там, Фейсбук: 1. Настоява посетителят на страницата ми да се съгласи със [вж. в коментарите към прикачения разговор по-долу] и 2. Блокира разглеждането на страницата ми, след като посетителят скролне няколко пъти надолу по времевата линия на публикациите, и настоява посетителят да се регистрира или логне, въпреки че страницата ми е „публична“.

Типично Фейсбро поведение. Премахнах линковете в личния ми сайт тук към страницата ми там.

Post by @cellfourteen@social.petertoushkov.eu

View on Mastodon

Материалът Фасейбук бла е публикуван за пръв път в сайта Петър Тушков.

Преди повече от месец се нуждаех от малко проясняване и пръстите ми сами започнаха да превеждат на английски разказа „Чорба от греховете на отец Никодим“ от Елин Пелин. Както знаете, той е част от незавършения цикъл „Под манастирската лоза“ (изд. „Хемусъ“, 1936), писан между 1908 и 1934 г. от Елин Пелин.

Лошото е, че такива непланирани събития често завършвам с начало без край, и за малко така да се получи, както свидетелства този пост отпреди повече от месец:

Post by @cellfourteen@social.petertoushkov.eu

View on Mastodon

За щастие обаче разказът няма и пет машинописни страници, така че си оставих бележка наум да се върна към английския му превод. Вчера завърших останалите 3-4 страници и вече е наличен за свободно четене под Криейтив Комънс лиценза (Признание-Некомерсиално-Без производни, или CC BY-NC-ND 4.0) на страниците ми в Patreon и Buy me coffee.

Read Soup from the Sins of Father Nicodemus, a short story by Elin Pelin:

https://www.patreon.com/posts/soup-from-sins-156949935
https://buymeacoffee.com/petertoushkov/soup-sins-father-nicodemus-elin-pelin-short-story

За бурите от фейсбукски мащаб

Превеждането на български класици, особено тези в обществено достояние и с определен приповдигнат национален статус, е плашеща задача поради ред причини. За предпочитане е да не се предприема лекомислено, ако преводачът държи на реномето си, защото аварии се случват – изпада се в състояние на отбрана срещу нападки от критици, колеги и читатели; води до крайния резултат, че чуждезичната версия на произведението рано или късно ще попадне пред погледите на носителите по рождение на съответния чужд език и в реална степен ще остави впечатление у тях. Една машинописна грешка, едно разсейване или една небрежност са достатъчни за избухването на конфликт от фейсбукски мащаб, какво остава за неправилна самооценка на възможностите. Но си мисля, че е приключение за ума на преводача и читателя – дори българския. И във всеки един случай възкресява произведение и автор за нов живот, спуска ги в модерността през и пред свежия поглед на новите поколения, чиято работа, иска ни се или не, е да надграждат наученото от миналото, на свой ред да създават нови истории за поколенията след тях.

По отношение на последното – съзнателно лицензирах превода на разказа под точно този вариант на Криейтив Комънс – забраняващ производни произведения и комерсиална употреба. „Под манастирската лоза“ е незавършен цикъл, съставен от въведение и 10 разказа. Но неговата „незавършеност“, която по един намигващ, отецсисоевски начин е и подкана, не ми позволява просто да хвърля превода на една десета от цикъла в морето на интернет, лицензирайки го под някой от другите варианти на Криейтив Комънс, позволяващи производно рафиниране и дори комерсиална употреба от всеки, преизпълнен с желанието да се заеме. Сам за себе си имам задължението да завърша моята преводна интерпретация на цикъла в цялост и едва след като съм сигурен, че разказите, вече на английски, отразяват оставеното ни от Елин Пелин, второто ми задължение ще бъде да ги релицензирам в максимално свободния вариант на лизценза, което ще предаде нататък „Под манастирската лоза“ в завършена форма, носеща характеристиките и взаимодействията на споменатата по-горе „незавършеност“.

Времето е в нас и ние сме във времето

Имам ли времето, да не говорим за правото да завърша десет пъти по-големия превод, с който неизбежно се ангажирах? Да, ако спазя самоналоженото правило, което се опитвам да не заобикалям, а именно да освобождавам под Криейтив Комънс такива преводи – на произведения от автори в публично достояние, – за да не се превръщам в нова 70-годишна тапа (след смъртта на праводържателя) по пътя на свободното протичане на тези произведения към читателя. В случая с една толкова ценна по своята изгубеност в океана на световния контекст литература като българската, смятам, че такава нагласа е общественополезен данък.

Ако и вие имате времето да проследите следващите преводи, без значение дали можете да хвърлите нещо в шапката, ще се радвам някой ден да се поздравим в края на пътя – хвърлете поглед на първата стъпка през някои от линковете към превода на разказа.

Препоръчвам линка в Patreon, защото платформата позволява малко по-прилично оформление на текстовете. Ако сте доволни от работата ми, страницата ми в Patreon също така има опция за безплатен абонамент, който е полезен, когато постът е само за абонати (за случаите, когато по една или друга причина не е препоръчително да бъде индексиран от търсачките в интернет – може да претърпи редакции, предпочитам да го запазя за официална публикация в бъдеща книга или в периодиката и т.н.).

Линкът към Buy me a coffee също е свободно достъпен и ако ви е по-удобно да се абонирате там, но искате безплатен абонамент, трябва да се свържете с мен, за да ви дам такъв ръчно – винаги се радвам на интереса от нови читатели, така че не се колебайте да ми пишете в Mastodon, Bluesky или където ще ви отговоря приемливо бързо.

Материалът Превод на английски на разказ от Елин Пелин е публикуван за пръв път в сайта Петър Тушков.

Или преводачът? По всичко изглежда, че непредумишлено стартирах собствен подкаст, след като вчера пуснах аудио запис на Глава 1 от „Приключенията на Алиса в Страната на чудесата“ в Patreon-а ми. Кълна се в брадата на Вазов, че щракнах опцията по време на ъплоуда механично и чак днес разбрах, че съм публикувал Епизод 1 от Сезон 1 на ексклузивния подкаст за любопитности, литературни преводи и авторски произведения на изтъкнатия български творец Петър Валентинов Тушков.

Очевидно можете да се абонирате за него, като щракнете иконата, приличаща на радиоантена, и изберете къде да получавате новите емисии. Например в апп-а на Patreon, в Apple Podcasts, YouTube Music или в „други подкаст приложения“. Доколкото разбирам, Spotify не работи идеално или изобщо за целта.

Проблемът е, че трябва да сте абонирани за Patreon-а ми. Добрата новина е, че не трябва да плащате каквото и да е месечно дарение с най-ниското ниво на абонамент. Поставил съм си за цел написаното и преведеното от мен в Patreon да бъде свободно достъпно за всички. В рамките на факта, че ми се иска да бъде възможно най-недостъпно за ботовете на изкуствените интелекти, унищожаващи всичко хубаво и свято в интернет, нали разбирате?

В заключение:

Нов подкаст за аудио на написани и преведени от мен или не от мен текстове. Или ако предпочитате YouTube, специално този епизод на Алиса е качен отделно и там и възнамерявам освен в Patreon да кача всички 12 глави на превода и в YouTube, така че сте покрити отвсякъде.

Моля, стига да ви е възможно, споделете във Фейсбук, защото не ми се логва, но все така ви обичам и уважавам:

Материалът Писателят вече има подкаст е публикуван за пръв път в сайта Петър Тушков.

Остават два дни до крайния срок за гласуване в Анкета 2000.

(Ако не я виждате, натиснете бутона Join for free. Не изисква платен абонамент и можете да си настроите настройките да получавате или да не получавате директно на имейла си разказите, които публикувам в Patreon. Четат ви се повече разкази, отколкото откъси от романи или преводи? Пуснете вота си.

В анкетата изреждам всеки започнат проект, който ме изтезава към момента. Гласувайте за онзи, който ви интересува най-силно. Възможен е повече от един отговор. Коментирайте, ако не откривате нещо или искате да помахате за поздрав.)

Материалът Анкета 2000 е публикуван за пръв път в сайта Петър Тушков.

Преди официалната премиера на аудиокнигата на първия ми роман „Отдел „И“ в Storytel (29 юли 2025 год.) си помислих, че ако за пръв път чувате за него, може би ще ви е интересно да прочетете един разказ в същата вселена:

https://www.patreon.com/posts/otdel-z-razkaz-134756596

Разказът „Отдел „З“, също като романа „Отдел „И“, е самостоятелна история, но действието в него се развива няколко месеца по-рано.

Друг разказ от вселената на Отдел „И“ е „Кино“ и може да бъде намерен в сайта на сп. „Сборище на трубадури“, но действието в него се развива след историята в романа и не препоръчвам да се чете преди романа.

Както винаги, за да получите достъп до доста по-голямата част от съдържанието на Patreon-а ми – и стига да не сте ИИ – натиснете бутона „Join for free“.

„Отдел „З“ е част от сборника ми с разкази „Блуграс“ (изд. „Ерго“, 2021).

Материалът „З“ е преди „И“ е публикуван за пръв път в сайта Петър Тушков.

https://www.storytel.com/bg/books/%D0%BE%D1%82%D0%B4%D0%B5%D0%BB-%D0%B8-11783340

От повече от 6 месеца знаех, че е планиран, но току-що видях 🙂 Датата на публикация е 29 юли, така че ако и когато го изслушате, ще ми бъде интересно да споделите дали ви е харесал!

Материалът Аудиокнига на първия ми роман в Storytel е публикуван за пръв път в сайта Петър Тушков.

Завършената версия на разказа, с чието начало ви занимавам в този пост отпреди 12 дни, вече е качен и достъпен безплатно през акаунта ми в Patreon:

https://www.patreon.com/posts/leonid-i-senkite-132330215

(За да го прочетете, се присъединете – отново безплатно, разбира се, – като натиснете бутона Join for free, което ще ви даде достъп и до другото безплатно съдържание за читатели там.)

Благодаря за подкрепата на Б.Т., Б.Б. и С.Х.!

Ако ви се намират дребни, хвърлете ги в шапката на някой от уличните музиканти, покрай които минавате всеки ден. Или използвайте съответните линкове през акаунтите ми в Patreon или Buy me a coffee и ще ви напиша още един разказ, честна дума.

Материалът Леонид и сенките (разказ) е публикуван за пръв път в сайта Петър Тушков.

Оковѝ поета, ако искаш поетът да разкъса веригите си, за да бъде свободен.
Оковѝ писателя за клавиатурата, ако искаш писателят да си намери 101 причини да не пише.

Какво върша

Имате страхотна идея за къс разказ. Заричате се този път да не се изплъзне от ръчичките ви; обмисляте я в продължение на дни; добросъвестно изписвате резюме от две страници с всички възможни подробности.

Поздравявате се и щедро си давате една седмица почивка, защото – все пак дотук сте свършили чудесна работа – разказът ви е в кърпа вързан. Остава само да го напишете. Бързата работа срам за майстора.

Минават две седмици, през които разказът в ума ви достига чутовни размери в сферата на висшето литературно майсторство. Хор от ангели пее осанна за гения на твореца. Най-после сядате, подреждате всичко около лаптопа в геометрично правилни колони и редици и написвате първото изречение.

Четири часа пишете встъпителната страница. С благоговение поднасяте креативната си душа на копринена възглавничка в краката на съзиданието. Първата писателска сесия е нечуван успех, но за всеки случай прочитате отново всяко изречение, всяка дума. Отнемате „тлъстините“, но добавяте пропуснати детайли, оптимизирате, предвещавате по-късни събития, за които читателят все още не подозира, но следва – и още как следва – да го изумят и възторгнат, когато му дойде времето.

Прочитате втори и трети път встъпителната страница и още веднъж се поздравявате, че всичко върви по план, но и благоразумно си напомняте, че да си писател означава да си работлив и първата ви работа на следващата сутрин е да продължите да пишете вълшебната приказка, която не ви дава мира.

Минава една седмица, без да отворите файла, който с любовна нежност сте завили на топло в ясно обозначената папка в центъра на десктопа.

Най-после идва поредната събота и от скука отваряте файла, за да се полюбувате на първата написана страница. Изумено откривате, че сте написали най-претенциозната проза, която някога е попадала пред очите ви.

Отчаянието ви сграбчва. Струва ли си изобщо да опитвате да редактирате собствените си аматьорски опити? Какъв е смисълът? Какво искате да кажете като автор? Опитвате се да убиете от скука читателя ли? Що за некадърност?

Какво казвам

По-долу следват три текста.

1. Първоначален текст от 348 думи (след първа, отлъстяваща редакция)
2. Текст с визуализирани поправки (track changes)
3. Новоредактиран текст от 329 думи

Първоначалният текст е по-дълъг с 19 думи от новоредактирания, но в процеса на редакция сте премахнали 16! прилагателни.

Може би в новоредактирания текст сте добавили други прилагателни.

Може би сте добавили нови подробности, които имат пряко отношение към това за какво е историята.

Но сте оставили въображението, житейският опит и гледната точка на читателя да създават заедно с вас света, в който разказвате тази история.

Първоначален текст

Наемният убиец облегна на стената двата разноцветно изрисувани плаката и слезе обратно при лекотоварното пежо. Носеше широка тениска, бермуди и маркови джапанки, които шляпаха, когато се качваше и слизаше по металната стълбичка на рампата. Косата му беше вързана на къса опашка.

Ограденият паркинг на задния вход на мола в този момент съдържа точно една крайноквартална котка. Котката приключва с тоалета си в прекалено късната утрин и след минута почти вертикалните лъчи на слънцето са я нагорещили до лимита на спонтанното самозапалване и накарали да тръгне без сянката си по надипления асфалт. Почти не е опитала храната, която някой ѝ досипва в грубо изрязаното дъно от пластмасова бутилка за минерална вода.

Леонид проследи раздразненото връхче на опашката ѝ, когато притича между високите врати на паркинга и се скри в юнската трева край гофрираната ламарина на оградата. Наемният убиец го погледна и се усмихна, докато облягаше две пана при плакатите. Паната бяха сковани от дървени летви и дебел бял картон. На едното разкривено пишеше ВЕСЕЛА ИГРА с червени и зелени букви.

– Вчера бяхме на Детския панаир – обясни на Леонид. – Нищо не продадохме, но все някой трябва да се занимава с това, нали?

Леонид кимна. Погледна ръчния си часовник и отиде да се облекчи в тоалетните на мола. Когато се върна, наемният убиец беше успял да натрупа и други дреболии до плакатите и паната. Пособия за рисуване – четки, акварелни боички, класьори, полупразни шишета и стъклария. Стекове с непродадени илюстрирани книжки – найлоновото им опаковъчно фолио още не беше разкъсано. Продължаваше да снове и да разтоварва на час по лъжичка

Леонид не смее да слезе на слънце и търпеливо чака под скосения покрив от метални листове на товарната рампа. Тук сянката е дълбока и прохладна, но тънкият метал на листовете напича темето му като реотан на фурна. Не знае дали се поти, или е на път да се простуди. Мъжът, за когото всички собственици на магазини в мола шушукат, че е наемен убиец, но поради някаква причина е избрал да продава рисувални принадлежности, отново изшляпва до пежото – което си е една най-проста бяла баничарка, – загащва се и започва да си бърка в носа.

Текст с визуализирани поправки

Наемният убиец облегна на стената двата разноцветно изрисуваниразноцветни плаката и слезе обратно при лекотоварното пежо. Носеше широка тениска, бермуди и маркови джапанки, които шляпаха всеки път, когато се качваше и слизаше по металната стълбичка на рампата. Косата му беше вързана на къса опашка.

Ограденият паркинг на задния вход на мола в този момент съдържа точно една крайнокварталнакрайно квартална котка. Котката приключва с тоалета си в прекалено късната утрин и след минута почти вертикалните лъчи на слънцето са я нагорещили до лимита на спонтанното самозапалване и накарали да тръгнепоеме по асфалта без сянката си по надипления асфалт. Почти не. Не е опитала храната, която някой ѝ досипва в грубо изрязаното дъно от пластмасова бутилка за минерална вода.

Леонид проследи раздразненото връхчевръхчето на опашката ѝ, когато тя притича между високите врати на паркинга и се скри в юнската трева край гофрираната ламарина натревата покрай ламаринената оградата. Наемният убиец го погледна и се усмихна, докато облягаше две пана при плакатите. Паната бяха сковани от дървени летви и дебел бял картон. На едното разкривено пишешенякой беше нарисувал ВЕСЕЛА ИГРА с червени исъс зелени букви .

– Вчера бяхме на ДетскияПървоюнския панаир – обясни на Леонид. – Нищо не продадохме, но все някой трябва да се занимава с това, нали?

Леонид кимна. Погледна ръчния си часовникчасовника и отиде да се облекчи в тоалетните на мола. Когато се върна, наемният убиец беше успял да натрупанатрупал и други дреболии до плакатите и паната. Пособия за рисуване – четки, акварелни боички, класьори, полупразни шишета иполупразна стъклария. Стекове с непродадени илюстрирани книжки – найлоновото им опаковъчно фолио ощетака и не беше разкъсано. Продължаваше да снове и да разтоварва на час по лъжичка

Леонид не смее да слезе на слънце и търпеливо чака под скосения покрив от метални листове покрива на товарната рампа. Тук сянката е дълбока и прохладна, но тънкият метал на листовете напичаметалните листове над него напичат темето му като реотан на фурна. Не знае дали се поти, или е на път да се простуди. Мъжът, за когото всички собственици на магазини в мола шушукат, че е наемен убиец, но поради някаква причина е избрал да продава рисувални принадлежности, отново изшляпва до пежото – (което си е една най-проста бяла баничарка, –мисли си намръщено Леонид), загащва се и започва да си бърка в носа.

Новоредактиран текст

Наемният убиец облегна на стената двата разноцветни плаката и слезе обратно при лекотоварното пежо. Носеше тениска, бермуди и маркови джапанки, които шляпаха всеки път, когато се качваше и слизаше по металната стълбичка на рампата. Косата му беше вързана на опашка.

Ограденият паркинг на задния вход на мола в този момент съдържа точно една крайно квартална котка. Котката приключва с тоалета си в късната утрин и след минута почти вертикалните лъчи на слънцето са я нагорещили до лимита на спонтанното самозапалване и накарали да поеме по асфалта без сянката си. Не е опитала храната, която някой ѝ досипва в изрязаното дъно от бутилка за минерална вода.

Леонид проследи връхчето на опашката ѝ, когато тя притича между високите врати на паркинга и се скри в тревата покрай ламаринената оградата. Наемният убиец го погледна и се усмихна, докато облягаше две пана при плакатите. Паната бяха сковани от летви и бял картон. На едното някой беше нарисувал ВЕСЕЛА ИГРА със зелени букви .

– Вчера бяхме на Първоюнския панаир – обясни на Леонид. – Нищо не продадохме, но все някой трябва да се занимава с това, нали?

Леонид кимна. Погледна си часовника и отиде да се облекчи в тоалетните на мола. Когато се върна, наемният убиец беше натрупал и други дреболии до плакатите и паната. Пособия за рисуване – четки, боички, класьори, полупразна стъклария. Стекове с илюстрирани книжки – найлоновото им опаковъчно фолио така и не беше разкъсано. Продължаваше да снове и да разтоварва на час по лъжичка

Леонид не смее да слезе на слънце и чака под покрива на товарната рампа. Тук сянката е дълбока, но металните листове над него напичат темето му като реотан на фурна. Не знае дали се поти, или е на път да се простуди. Мъжът, за когото всички собственици на магазини в мола шушукат, че е наемен убиец, но поради някаква причина е избрал да продава рисувални принадлежности, отново изшляпва до пежото (което си е една най-проста бяла баничарка, мисли си намръщено Леонид), загащва се и започва да си бърка в носа.

Материалът Прави каквото казвам, а не каквото върша е публикуван за пръв път в сайта Петър Тушков.