Остават два дни до крайния срок за гласуване в Анкета 2000.

(Ако не я виждате, натиснете бутона Join for free. Не изисква платен абонамент и можете да си настроите настройките да получавате или да не получавате директно на имейла си разказите, които публикувам в Patreon. Четат ви се повече разкази, отколкото откъси от романи или преводи? Пуснете вота си.

В анкетата изреждам всеки започнат проект, който ме изтезава към момента. Гласувайте за онзи, който ви интересува най-силно. Възможен е повече от един отговор. Коментирайте, ако не откривате нещо или искате да помахате за поздрав.)

Материалът Анкета 2000 е публикуван за пръв път в сайта Петър Тушков.

Преди официалната премиера на аудиокнигата на първия ми роман „Отдел „И“ в Storytel (29 юли 2025 год.) си помислих, че ако за пръв път чувате за него, може би ще ви е интересно да прочетете един разказ в същата вселена:

https://www.patreon.com/posts/otdel-z-razkaz-134756596

Разказът „Отдел „З“, също като романа „Отдел „И“, е самостоятелна история, но действието в него се развива няколко месеца по-рано.

Друг разказ от вселената на Отдел „И“ е „Кино“ и може да бъде намерен в сайта на сп. „Сборище на трубадури“, но действието в него се развива след историята в романа и не препоръчвам да се чете преди романа.

Както винаги, за да получите достъп до доста по-голямата част от съдържанието на Patreon-а ми – и стига да не сте ИИ – натиснете бутона „Join for free“.

„Отдел „З“ е част от сборника ми с разкази „Блуграс“ (изд. „Ерго“, 2021).

Материалът „З“ е преди „И“ е публикуван за пръв път в сайта Петър Тушков.

https://www.storytel.com/bg/books/%D0%BE%D1%82%D0%B4%D0%B5%D0%BB-%D0%B8-11783340

От повече от 6 месеца знаех, че е планиран, но току-що видях 🙂 Датата на публикация е 29 юли, така че ако и когато го изслушате, ще ми бъде интересно да споделите дали ви е харесал!

Материалът Аудиокнига на първия ми роман в Storytel е публикуван за пръв път в сайта Петър Тушков.

Завършената версия на разказа, с чието начало ви занимавам в този пост отпреди 12 дни, вече е качен и достъпен безплатно през акаунта ми в Patreon:

https://www.patreon.com/posts/leonid-i-senkite-132330215

(За да го прочетете, се присъединете – отново безплатно, разбира се, – като натиснете бутона Join for free, което ще ви даде достъп и до другото безплатно съдържание за читатели там.)

Благодаря за подкрепата на Б.Т., Б.Б. и С.Х.!

Ако ви се намират дребни, хвърлете ги в шапката на някой от уличните музиканти, покрай които минавате всеки ден. Или използвайте съответните линкове през акаунтите ми в Patreon или Buy me a coffee и ще ви напиша още един разказ, честна дума.

Материалът Леонид и сенките (разказ) е публикуван за пръв път в сайта Петър Тушков.

Оковѝ поета, ако искаш поетът да разкъса веригите си, за да бъде свободен.
Оковѝ писателя за клавиатурата, ако искаш писателят да си намери 101 причини да не пише.

Какво върша

Имате страхотна идея за къс разказ. Заричате се този път да не се изплъзне от ръчичките ви; обмисляте я в продължение на дни; добросъвестно изписвате резюме от две страници с всички възможни подробности.

Поздравявате се и щедро си давате една седмица почивка, защото – все пак дотук сте свършили чудесна работа – разказът ви е в кърпа вързан. Остава само да го напишете. Бързата работа срам за майстора.

Минават две седмици, през които разказът в ума ви достига чутовни размери в сферата на висшето литературно майсторство. Хор от ангели пее осанна за гения на твореца. Най-после сядате, подреждате всичко около лаптопа в геометрично правилни колони и редици и написвате първото изречение.

Четири часа пишете встъпителната страница. С благоговение поднасяте креативната си душа на копринена възглавничка в краката на съзиданието. Първата писателска сесия е нечуван успех, но за всеки случай прочитате отново всяко изречение, всяка дума. Отнемате „тлъстините“, но добавяте пропуснати детайли, оптимизирате, предвещавате по-късни събития, за които читателят все още не подозира, но следва – и още как следва – да го изумят и възторгнат, когато му дойде времето.

Прочитате втори и трети път встъпителната страница и още веднъж се поздравявате, че всичко върви по план, но и благоразумно си напомняте, че да си писател означава да си работлив и първата ви работа на следващата сутрин е да продължите да пишете вълшебната приказка, която не ви дава мира.

Минава една седмица, без да отворите файла, който с любовна нежност сте завили на топло в ясно обозначената папка в центъра на десктопа.

Най-после идва поредната събота и от скука отваряте файла, за да се полюбувате на първата написана страница. Изумено откривате, че сте написали най-претенциозната проза, която някога е попадала пред очите ви.

Отчаянието ви сграбчва. Струва ли си изобщо да опитвате да редактирате собствените си аматьорски опити? Какъв е смисълът? Какво искате да кажете като автор? Опитвате се да убиете от скука читателя ли? Що за некадърност?

Какво казвам

По-долу следват три текста.

1. Първоначален текст от 348 думи (след първа, отлъстяваща редакция)
2. Текст с визуализирани поправки (track changes)
3. Новоредактиран текст от 329 думи

Първоначалният текст е по-дълъг с 19 думи от новоредактирания, но в процеса на редакция сте премахнали 16! прилагателни.

Може би в новоредактирания текст сте добавили други прилагателни.

Може би сте добавили нови подробности, които имат пряко отношение към това за какво е историята.

Но сте оставили въображението, житейският опит и гледната точка на читателя да създават заедно с вас света, в който разказвате тази история.

Първоначален текст

Наемният убиец облегна на стената двата разноцветно изрисувани плаката и слезе обратно при лекотоварното пежо. Носеше широка тениска, бермуди и маркови джапанки, които шляпаха, когато се качваше и слизаше по металната стълбичка на рампата. Косата му беше вързана на къса опашка.

Ограденият паркинг на задния вход на мола в този момент съдържа точно една крайноквартална котка. Котката приключва с тоалета си в прекалено късната утрин и след минута почти вертикалните лъчи на слънцето са я нагорещили до лимита на спонтанното самозапалване и накарали да тръгне без сянката си по надипления асфалт. Почти не е опитала храната, която някой ѝ досипва в грубо изрязаното дъно от пластмасова бутилка за минерална вода.

Леонид проследи раздразненото връхче на опашката ѝ, когато притича между високите врати на паркинга и се скри в юнската трева край гофрираната ламарина на оградата. Наемният убиец го погледна и се усмихна, докато облягаше две пана при плакатите. Паната бяха сковани от дървени летви и дебел бял картон. На едното разкривено пишеше ВЕСЕЛА ИГРА с червени и зелени букви.

– Вчера бяхме на Детския панаир – обясни на Леонид. – Нищо не продадохме, но все някой трябва да се занимава с това, нали?

Леонид кимна. Погледна ръчния си часовник и отиде да се облекчи в тоалетните на мола. Когато се върна, наемният убиец беше успял да натрупа и други дреболии до плакатите и паната. Пособия за рисуване – четки, акварелни боички, класьори, полупразни шишета и стъклария. Стекове с непродадени илюстрирани книжки – найлоновото им опаковъчно фолио още не беше разкъсано. Продължаваше да снове и да разтоварва на час по лъжичка

Леонид не смее да слезе на слънце и търпеливо чака под скосения покрив от метални листове на товарната рампа. Тук сянката е дълбока и прохладна, но тънкият метал на листовете напича темето му като реотан на фурна. Не знае дали се поти, или е на път да се простуди. Мъжът, за когото всички собственици на магазини в мола шушукат, че е наемен убиец, но поради някаква причина е избрал да продава рисувални принадлежности, отново изшляпва до пежото – което си е една най-проста бяла баничарка, – загащва се и започва да си бърка в носа.

Текст с визуализирани поправки

Наемният убиец облегна на стената двата разноцветно изрисуваниразноцветни плаката и слезе обратно при лекотоварното пежо. Носеше широка тениска, бермуди и маркови джапанки, които шляпаха всеки път, когато се качваше и слизаше по металната стълбичка на рампата. Косата му беше вързана на къса опашка.

Ограденият паркинг на задния вход на мола в този момент съдържа точно една крайнокварталнакрайно квартална котка. Котката приключва с тоалета си в прекалено късната утрин и след минута почти вертикалните лъчи на слънцето са я нагорещили до лимита на спонтанното самозапалване и накарали да тръгнепоеме по асфалта без сянката си по надипления асфалт. Почти не. Не е опитала храната, която някой ѝ досипва в грубо изрязаното дъно от пластмасова бутилка за минерална вода.

Леонид проследи раздразненото връхчевръхчето на опашката ѝ, когато тя притича между високите врати на паркинга и се скри в юнската трева край гофрираната ламарина натревата покрай ламаринената оградата. Наемният убиец го погледна и се усмихна, докато облягаше две пана при плакатите. Паната бяха сковани от дървени летви и дебел бял картон. На едното разкривено пишешенякой беше нарисувал ВЕСЕЛА ИГРА с червени исъс зелени букви .

– Вчера бяхме на ДетскияПървоюнския панаир – обясни на Леонид. – Нищо не продадохме, но все някой трябва да се занимава с това, нали?

Леонид кимна. Погледна ръчния си часовникчасовника и отиде да се облекчи в тоалетните на мола. Когато се върна, наемният убиец беше успял да натрупанатрупал и други дреболии до плакатите и паната. Пособия за рисуване – четки, акварелни боички, класьори, полупразни шишета иполупразна стъклария. Стекове с непродадени илюстрирани книжки – найлоновото им опаковъчно фолио ощетака и не беше разкъсано. Продължаваше да снове и да разтоварва на час по лъжичка

Леонид не смее да слезе на слънце и търпеливо чака под скосения покрив от метални листове покрива на товарната рампа. Тук сянката е дълбока и прохладна, но тънкият метал на листовете напичаметалните листове над него напичат темето му като реотан на фурна. Не знае дали се поти, или е на път да се простуди. Мъжът, за когото всички собственици на магазини в мола шушукат, че е наемен убиец, но поради някаква причина е избрал да продава рисувални принадлежности, отново изшляпва до пежото – (което си е една най-проста бяла баничарка, –мисли си намръщено Леонид), загащва се и започва да си бърка в носа.

Новоредактиран текст

Наемният убиец облегна на стената двата разноцветни плаката и слезе обратно при лекотоварното пежо. Носеше тениска, бермуди и маркови джапанки, които шляпаха всеки път, когато се качваше и слизаше по металната стълбичка на рампата. Косата му беше вързана на опашка.

Ограденият паркинг на задния вход на мола в този момент съдържа точно една крайно квартална котка. Котката приключва с тоалета си в късната утрин и след минута почти вертикалните лъчи на слънцето са я нагорещили до лимита на спонтанното самозапалване и накарали да поеме по асфалта без сянката си. Не е опитала храната, която някой ѝ досипва в изрязаното дъно от бутилка за минерална вода.

Леонид проследи връхчето на опашката ѝ, когато тя притича между високите врати на паркинга и се скри в тревата покрай ламаринената оградата. Наемният убиец го погледна и се усмихна, докато облягаше две пана при плакатите. Паната бяха сковани от летви и бял картон. На едното някой беше нарисувал ВЕСЕЛА ИГРА със зелени букви .

– Вчера бяхме на Първоюнския панаир – обясни на Леонид. – Нищо не продадохме, но все някой трябва да се занимава с това, нали?

Леонид кимна. Погледна си часовника и отиде да се облекчи в тоалетните на мола. Когато се върна, наемният убиец беше натрупал и други дреболии до плакатите и паната. Пособия за рисуване – четки, боички, класьори, полупразна стъклария. Стекове с илюстрирани книжки – найлоновото им опаковъчно фолио така и не беше разкъсано. Продължаваше да снове и да разтоварва на час по лъжичка

Леонид не смее да слезе на слънце и чака под покрива на товарната рампа. Тук сянката е дълбока, но металните листове над него напичат темето му като реотан на фурна. Не знае дали се поти, или е на път да се простуди. Мъжът, за когото всички собственици на магазини в мола шушукат, че е наемен убиец, но поради някаква причина е избрал да продава рисувални принадлежности, отново изшляпва до пежото (което си е една най-проста бяла баничарка, мисли си намръщено Леонид), загащва се и започва да си бърка в носа.

Материалът Прави каквото казвам, а не каквото върша е публикуван за пръв път в сайта Петър Тушков.

Наскоро публикувах моя български превод на „Приключенията на Алиса в Страната на чудесата“ под условията на договора Криейтив Комънс и имам усещането, че може би трябва да поговорим какво означават тези две думи. Договорът – или лицензът – не е напълно непознат в България, но може би част от неяснотите в по-широкото разбиране за него се дължат на това, че в българската Уикипедия има една, а не две статии за него. В резултат Creative Commons (статията на английски) няма пряк български „двойник“, а Creative Commons license (отново статията на английски) има такъв, озаглавен просто Криейтив Комънс (технически двете английски статии са обединени в една българска, като фокусът на българската статия е какво означава лицензът).

Да разграничим двете значения

Криейтив Комънс (Creative Commons) може да означава:

1. „Криейтив Комънс“ (Creative Commons или CC) е американска организация с нестопанска цел (и международна мрежа), посветена на образователния достъп до и разширяването на гамата от творчески произведения, достъпни за надграждане (и/или създаване на техни производни) и свободно (в рамките законното) споделяне. Организацията има сайт, където можете да се информирате подробно за дейността ѝ.
2. Договорите Криейтив Комънс (the Creative Commons licenses) – и тук вече ще препиша от българската Уикипедия – „представляват сборник от типови договори за използване на авторски произведения“. „Ако в основата на повечето закони за авторското право стои постановката „всички права са запазени“, то особено за договорите Криейтив Комънс е, че „някои права са запазени“. Така например всички разновидности на договорите КК дават възможност на потребителите свободно да копират, разпространяват, представят публично или да използват по друг начин произведението с некомерсиални цели. Някои от разновидностите на договорите позволяват включително и свободно комерсиално използване.“ (За да сме напълно точни, нека повторим, че тези договори уреждат права – авторски права, и по-точно кои аспекти на авторското право върху така лицензираното произведение са запазени и кои по подразбиране отдадени на възприемателя/ползвателя на произведението.)

Ясно се вижда кое най-вероятно причинява главоболия в широкото и ясно разбиране за „договора“. А именно – че го наричам „договор“, а не „договори“ или „набор от договори“, което произлиза от факта, че всеки един от тях е „договор Криейтив Комънс“ и най-често хората се срещат с него само в един от вариантите му, защото дадено творческо произведение не може да бъде лицензирано под условията на няколко договора Криейтив Комънс едновременно.

Какво уреждат договорите Криейтив Комънс

Името на всеки един от договорите Криейтив Комънс, най-просто казано, съдържа набор от модификатори, които указват „може“ и „не „може“. Статията в българската Уикипедия се нуждае от леко осъвременяване, така че ще илюстрирам тези модификатори първо с базоватата таблица в нея, а след това и с текущата таблица в английската версия, която покрива добавките от последните години (през годините организацията „Криейтив Комънс“ внася поправки в тези договори под формата на „версии“ с цел актуализация на базата на практическия опит от употребата им от широката публика).

Добавките в таблицата от английската статия са в началото и в края. Първата добавка указва, че първоначалният автор на произведението се отказва от всички авторски права върху него и на практика го освобождава в публично достояние (нещо, което в авторското право, например в българското, се случва автоматично 70 години след смъртта на автора). Втората отбелязва допирната точка на договорите Криейтив Комънс със стандартните „пълни авторски права“, също известни като „всички права запазени“.

Договорите Криейтив Комънс (актуална и детайлна информация за всеки един от които можете да откриете на специалната страница в сайта на организацията „Криейтив Комънс“) в буквалния смисъл на думата изглеждат страшно за всеки, които упражнява творчески труд. Бих го успокоил, че единственият, който може да наложи някой от тях върху собствените му произведения, е самият той. Защо би го направил е повод за друг разговор с изобилие от примери, но например можем да споменем, че е честа практика такива договори да се използват в научните доклади за лесно и безпроблемно цитиране на съдържанието им. Когато авторът лицензира произведението си под условията на някой от договорите Криейтив Комънс, ползвателите/възприемателите имат пълното право да боравят с произведението по съзидателен начин, без да търсят изрично разрешение, защото то вече е дадено. Което улеснява безпрепятственото разпространение на информация, идеи, изкуство – и насърчава развитието им.

Тук имаме време да дадем още един пример за употребата на договор Криейтив Комънс. Преводът на „Приключенията на Алиса в Страната на чудесата“ ползва условията на договора Криейтив Комънс 4.0 Признание. Можете ли да дешифрирате сами какво означава това за вас като ползватели/възприематели? Указан е на задната корица на книгата и е разяснен на две от последните ѝ страници.

Нещо повече – цялата книга, включително изображението като цяло на предната корица, ползва условията на този договор. Да оставим настрана въпроса „защо“ съм лицензирал превода по този начин. Да се фокусираме „какво“ може да направи един креативен човек (включително и умелите в търговските начинания) с така лицензирано литературно произведение. В какви други сфери на изкуството, културата и по-прозаичния живот автоматично би имал правото да надгражда, модифицира, споделя.

Няколко последни думи за Алиса

Тъй като „Приключенията на Алиса в Страната на чудесата“ – оригиналният английски текст, както и оригиналните илюстрации от първото му издание от 1865 година – отдавна са в публично достояние, решението да лицензирам превода на български беше относително лесно. Книгата е общодостъпна на английски, защо да не бъде така и на български? Изключително се радвам, че издателство „Ерго“ се включиха в може би рискованото начинание да я издадат под условията на този лиценз, и това недвусмислено е указано в редакционното ѝ каре на стр. 2:

Независимо дали начинанието е рисковано, хартиеното издание в резултат от него може да бъде купено, следователно може да овъзмезди създателите му (хората, които работиха по него), следователно ще подкрепи бъдещата им работа по други проекти в експертната сфера, на която са посветили живота си. И книгата още сега може да се появи в Читанка, без администраторите ѝ да се опасяват, че ще се свържа с тях, за да им напомня какво пише в Закона за авторското право 😉

Материалът Какво е Creative Commons? е публикуван за пръв път в сайта Петър Тушков.

Материалът Пролетен панаир на книгата 2025, ден 1, галерия е публикуван за пръв път в сайта Петър Тушков.

Материалът С издателство „Ерго“ на Пролетния панаир на книгата (2025) е публикуван за пръв път в сайта Петър Тушков.

Фейлетонът „Среща с интервюиращ“ от Марк Твен в мой превод, който публикувах първо в Patreon-а ми и може да бъде прочетен със свободен достъп там, се появи и на страниците на сатиричния седмичник „Стършел“ [21 март 2025 г., Брой 4094, Година LXXX (12/2025)]. Това е втори мой превод, който излиза във вестника (първият е фейлетонът „Историята на едно търговско предприятие“ от А.П. Чехов в превод от руски през 2022 г.).

(Което ми напомни, че така и не прехвърлих „Историята…“ от Чехов в Patreon, така че съвсем скоро ще можете да прочетете и нея там.)

Материалът Марк Твен във в. „Стършел“ е публикуван за пръв път в сайта Петър Тушков.

„Вазев, 1887“ в „Антикварница“. София, ул. „Уилям Гладстон“ №60.

Материалът „Вазев, 1887“ в „Антикварница“ е публикуван за пръв път в сайта Петър Тушков.