Зелено, свежо и красиво. Но пролетта умело прикрива всичкия боклук и гнилоч сред храстите, дърветата и увивните растения. Подбрала съм само няколко примера за “преди” и “след” почистването, но мисля че са напълно достатъчни.

Равносметката бе 29 чувала, а изводите не много добри, щом най-поддържаните зелени площи в туристически град като Варна крият толкова боклук. И представете си колко щяха да бъдат чувалите, ако почистването бе преварило буйното раззеленяване на тревите и храстите, което скрива огромната част от разпиляния на вън боклук.
Разбира се за да има успех една медийна кампания, трябва да се подбере хубав слънчев ден в който няма да вали, на какъвто наистина случихме. Но оставам с дълбокото убеждение, че почистването трябва да се върши преди тревата да стигне до коляно и кърлежите да живвнат. Аз успях да си лепна два такива сладура, единия го хванах преди да е започнал обядва си с мен, но втория явно вече бе започнал гощавката. И все пак ако ме питате има ли смисъл от подобни кампании, които напомнят за проблема с боклука по улиците и градинките и пробват временно да го решат? Бих отговорила: Защо пък не, щом ще си легна с чиста съвест макар и във все така мръсния си квартал.

Е до нови скорошни срещи с уличните сметища. Пожелавам ви една чиста седмица, в която всички ползват контейнерите за смет. Няма лошо да си помечтаем

Прототип на ветро турбината е инсталиран през октомври в Абу Даби и тестовете показват, че проивежда от 500 до 800 литра вода на ден. Имайте предвид, че там въздуха не е така влажен като при нас. Mark Parent пък твърди че количеството може да нарастне и до 1000 литра на ден, с малки подобрения (чрез tower-top система).

Елементарна физика с уникален резултат, който може да гарантира вода на отдалечени или бедстващи райони с прекъсната или просто липсваща електрозахранващата система. Аз лично много се радвам на подобни простички идеи, осигоряващи нещо толкова важно като вода и то от взъдуха.

Е все пак надеждата оства, че ще успеем да почистим живота си и да съхраним водните и всички други природни ресурси, които да ни дадени даром за неясни по за мен заслуги.

Пристрастена съм към животните и то в техния жив вариант, защото мога да науча адски много от тях. Нека вземем например един калмар и риба-зебра. Вместо да ги направя на вкусна супа предпочитам да разбера как така сменят цвета си спрямо околната среда и стават практически невидими. Следващата крачка е човек да се опита да възпроизведе таз уникална способност.

Тук идват учените от Университета в Бристол които са в ролята на “вълшебниците” в днешната приказка. Те разработват технология, която имитира процесите в организма на главоногите и рибата-зебра. Идеята е тези синтетични хроматофорни клетки да бъдат използвани за създаването на тъкан променяща цвета си спрямо заобикалящата я среда.

Аз пък се чудя дали тази магична технология за невидимост няма да можем да я използваме за да заличим всичкия боклук, който сме посели в ежедневието си. Мисленето обаче води до главоболие, а собственоръчното почистването води до изчистване на ума и района край дома. Затова предлагам да се концентрираме върху чистенето поне до 12 май

Та ще ви срещна с една мащабна международна кампания на LUSH Cosmetics, Humane Society of the United States и Humane Society International (признавам си и трите за пръв път ги чувам), целяща спиране използването на животни при тестване на козметични продукти.

Мястото е Лондон. Витрината на един от магазините на LUSH се превръща в жива картина, демонстрираща различните болезнени процедури които се правят на животните когато се тества козметика. В случая обаче артистът Jacqueline Traides използва за модели жени. Ето няколко снимки от демонстрацията продължила 10 часа.

Вярно е, че от близо 20 години в цяла Европа е забранено използването на животни за тестове на козметика, но също така е вярно, че все още в Европа се продава не малко козметика, която е създадена точно по този начин – за сметка на животните. В щатите например такава забрана отсъства изискването е просто: козметиката трябва да е безопасна за потребителя и толкова.

Освен демонстрациите, друга част на кампанията е петицията, която помага на каузата да обиколи земята. В нея може да се включите on-line на сайта й или в някои от магазините на гореспоменатата марка в Европа, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Южна Корея, Индия или Русия.

Включването в петицията е лесната част, убедих се лично. По трудната е да проучваме внимателно козметиката която купуваме и начина по който е станала “безопасна” за нас. Едно простичко решение е използването на “бабини” рецепти или така наречените биологични козметични продукти. В първия случай може да си ги забъркате сами, а във втория да почерпите от благата на природата събрани от всички кътчета на земята. Важното е да не забравяме да се грижим за себе си, защото само тогава ще имаме желанието, опита и потребността да се грижим и за другите, включително и за планетата. Пожелавам ви да отделяте достатъчно време за себе си, а до 12 май има пре доволно време за да отделите малко и за междублоковите пространства, градинки и паркове. Май май е вече май.

Снимки: inhabitat.com

Първото което аз гледам в един велосипед е дизайна, по този критерии Ares и Aurora се котират. За това продължавам на татък моторът от 250 вата и литиевата батерия (36V10Ah) позволяват с едно зареждане да се изминат около 65 км. Вечер ги презареждат за 6 – 4 часа в контакта и на следващия ден отново на велосипеда. Има вариант да зареждате и батериите с малко слънчево зарядно – още по-еко пък и е удобно за нашенските къмпинги и диви туристически дестинации.

Двамата пътешественици планират да са на велосипедите между 4 и 6 месеца, като по този начин ще ги изтестват при различни терени и климатични условия. В случай на дъждове не се притесняват за електормотора, защото всичките му компоненти са изолирани и водоустойчиви. Е за всеки случай си носят и найлонови торбички, в края на краищата те са незаменими при по-интензивни валежи и могат да подсилят защитата от вода както на батерията, така и на тях самите. А когато времето или умората вземат превес се спират в крайпътни кафенета където винаги будят любопиствто. Което си е хубаво, защото те не пестят обяснения и не спират да търсят съмишленици които да преминат от автомобили към велосипеди. А с EVELO тази крачка е по-лесна, и освен на собствените си сили, можеш да разчиташ и на помощ от електромотора, което за дълги пътувания е безценно.

В понеделник вървяхме пеша, днес сме на велосипедите, а след утрешния петъчен ден ни чакат четири почивни дни. Изберете си едно хубаво пътешествие, а средства за траспортиране разни и разнообразни. Пожелавам ви да изживеете едно истинско приключение по ваша мярка и вкус. Да ни е сладко … пътуването

П.П. Като говорих за „сладко“ се сетих, за нещо също толкова удовлетворяващо – пътешествие из дебрите на крайблоковите градинки, полянки и седянки. Община Варна стартира от 23 април до 14 май Пролетно почистване, като част от кампанията на btv „Да изчистим България за един ден“. Е тъй като общината знае, че за Варна един ден не е достатъчен, са решили да ни подсигурят малко повече. Торби и подробности от тук.

Всички знаем, че ходенето пешa е много полезно нещо е не всички можем да цитираме конкретни данни, болести и детайли в подкрепа на това твърдение, но стига да поиска човек може да намери кратка или обстойна информация с цифри, проучвания или само догадки. Няма начин да не сте попадали на някое от тези заглавия или на други доста сходни:
“Ежедневното ходене води до дълголетие”, “Ходенето намалява риска от инфаркт”, “Ежедневното ходене намалява риска от рак на простата”, “Може ли ходенето пеша да подмладява”, “Ходенето пеша срещу Алцхаймер и деменция”. Обаче моето си заглавие “Ходете пеша за да се виждаме” си е уникално, проверих И още нещо съм проверила – достоверността му. През изминалата седмица синоптиците постоянно ме дразниха с думите “очакват се слаби превалявания” и поради тази причина дадох отпуска на велосипеда и завързах здраво обувките. Резултата: имах възможността да се срещна по улуците с цели трима души, които не бях виждала от месеци и още един, който виждам по-често. С други думи получи се една социална седмица, което е доста по-трудно когато съм с велосипеда и почти невъзможно когато съм колата.

Разбира се съществува варианта автобус, обаче и там съм правила лично проучване. Качвам се сутрин и се оглеждам и най-често виждам предимно “умрели” лица – нито грам емоция или такава с наченки на “нервност”. Къде защото автобуса закъснял, къде защото е претъпкан или пък кондукторката се е вкиснала понеже нямат дребни. При ходенето е друга бира повечето лица са живи, енергични и тонизирани. Обяснението е просто – пролет е, всичко се раззеленява, птичките сутрин пеят, въздуха е приятно прохладен, а тялото ти затоплено от движението, слънцето ти се усмихва и ти си вървиш подсвирквайки. Абе прелест.

И ако 30 – 60 мин. ходене дневно намаляват риска от инфаркт, различни видове рак, Алцхаймер; подмладяват и се грижат за здравето и красотата ви, то дават и нещо друго, също толкова ценно – досега с града, с хората, с земята върху която можем да стъпим здраво. Ходенето дава сигурност, спокойствие, цел, дух. А както по-мъдрите са казали
“Съди за здравето си по това, как се радваш на утрото и на пролетта.”
~ Хенри Дейвид Торо

Хайде със здраве!

Нека поставим летвата високо:

Cohda Design работят две години върху технологията превръщаща найлоновите торбички в друга форма подходяща да направят тези уникални столове. Има обаче един малък проблем, технологията не се свежда до силен газов котлон и голяма тенджера и вероятността да си направите нещо такова в домашни условия е малко вероятно. Все пак истинските ентусиасти, никога не се отказват и се надявам тук да успеят да намерят малко повече подробности по темата. А за нас останалите варианта е да смъквам леко летвата и да преминавам към сектора “Я това требе го можем”.

Колко души могат честно да си кажат: Чантата ми е истински боклук едва ли са много, пък някак нямаме навика да се хвалим с такива неща. Както се казваше обаче: “Традициите не са това което бяха” и си е точно така, нещата се променят и ето тези чанти са доказателството.

Произведени изцяло от найлонови торбички в Гана, където имат същия проблем като нас – найлонова украса за дървета и полянки. Но там си имат G-lish Foundation който променят пейзажа – буквално, повече инфо може да намерите тук.

Ето и едно решение за разведряване на домашната или офисна атмосфера.

Един класически стол, превърнат в многоцветна дъга от плетени найлонови торбички. Тази свежерска идея е дело на Malene Lund Rasmussen и бе представена миналата година по време на седмицата на дизайна в Копенхаген. Да видим тази година какво ще ни покажат.

И понеже идва лято, ето едни сандалки изплетени изцяло от така познатите ни пазарски торбички


Има вариант и на боти, но тях ще ги запазя за есенния сезон

И накрая нещо красиво и лесно

Ако можете да плетете значи можете всичко. С найлоновите торбички като суровина и уменията си за плетене може да си направите: мебели, чанти, сандали, шапки, бижута и какви ли още не аксесоари за вас, за мен, за дома. А ако експеримента не се получи, не се тревожете жълтият контейнер за разделно събиране на боклука винаги е в готовност да погълне найлоновите торбички, пластмасата и метала.

Основните характеристики на това уникално диво животно са няколко:
- масивно, мускулесто и набито тяло
- къси и яки крака
- височина при холката 130 – 136 см (най-високата част на гърба)
- къса и изправена грива
- дебела шия и голяма глава
- сива или кремави на цвят с по-тъмна ивица по гръбната, тъмна грива и опашка
- козина: гъста и вълнеста през лятото, която през зимата избелява
- издържливи при лоши метеорологични условия и слаба храна
- болестите при тях са рядкост
Честно казано всичко в тези животни е уникално, тяхната физика, устойчивост и упоритост на болести и лошо време, с други думи силната им воля за живот. Както винаги има какво да научим от тях и за тях. За последното шанс ни дават от проект “Новото Тракийско злато – Източни Родопи”. Част от тази инициатива е и възстановяването на тарпаните по българските земи. През септември 2011г. бяха внесени 12 от тези уникални животни, които бяха пуснати в заграждение от 26 хектара за да се приспособят към нашенските условия. И явно добре се справят защото вече имат две малки кончета – мъжко и женско. В края на този месец се очаква разширяване на местообитанието им с нови 10 хектара, а пускането на свобода на двата заформени табуна се очаква да стане през идната година. До тогава ни очакват редица емоции, като например първите Дни на тарпана – 27, 28 и 29 април. Организатори са от проект “Новото Тракийско злато – Източни Родопи” и Българско дружество за защита на птиците. По време на тези дни ще може да се видят не само тарпаните, а и други любопитни нашенски животни и породи, като: родопско късорого говедо, сиво българско говедо, каракачански овце, каракачански кучета. Заедно с това може да запретнете ръкави с организаторите и да помогнете при поставянето на новите заграждения маркиращи територията на тарпаните. Ще имате възможност и на живо да се запознаете с целия проект, от който тарпаните са само част, ако пък няма да можете да идете на място може да прочетет повече за него ето тук.

И за финал, можем да си пожелаем, всеки да има своя втори шанс и възможността да поправи стореното. Днес България има своя шанс да върне дивите коне по нашите земи и да се поучи от грешките допускани в миналото.

В основата на всяко нещо, включително и чудо, е някакво действие или бездействие. Предвид това че предстоят четири почивни дни си мисля, че всеки ще намери време и за двете. Та в момента в който ви омръзне бездействието или стандартните празнични трапезни действия, може да направите едно малко чудо което да разкрасява вашия делник и да го превърне в малък ежедневен празник. Предлагам ви няколко чудновати иде за хранилки на птици, катерици и всякакви други малки животинки, които никога няма да откажат малко храна.

Вярно е, че е пролет и всичко се събужда за живот, но за да се живее се иска енергия. И ако храната започва да изобилства през лятото и есента, то за сега все още животинките разчитат на скътаната зимнина, а по-лакомите от тях на милосърдни дарения. Обаче хранилките за животни носят нещо много по-важно от храната, те имат свойството да обединяват и сплотяват всички онези които се включват в създаването и поддържането на една хранилка.

Абе умни хора сте схванахте ми идеята, за това нека преминавам към свежите и чудати примери.

Нека направим нещичко за другите!
Благодаря за вниманието и хубави празнични моменти