Ако превозните средства могат да са амфибия, то защо да не могат и къщите да са? Е наистина могат и първото разрешително за строителството на подобен дом е вече факт в Англия. Мястото е р.Темза, Бъкингамшир, а целта на тестовата къща амфибия е да може да запази обичайния ритъм на живот на обитателите си дори и при покачване на водните нива. С тази задача се е нагърбило проектантското студио Baca Architects, които се занимават основно с крайбрежни къщи. Проекта се базира на дългогодишния опит на специалистите в студиото и на проучванията, които са правили.

Технологията едва ли е простичка, но пък принципа на който се базира звучи точно така. При сухо време къщата е здраво закрепена за земята, но при повишаване на водните нива, основите й позволяват тя да се превърне в “шамандура” и да се задържи на повърхността на водната стихия. С други думи, когато е сухо къщата си е къща, а когато е мокро повечко от обичайното, къщата започва да работи като кей.

На външен вид този дом от нов, плаващ тип по нищо няма да се различава от останалите в Бъкингамшир – обичайната за района фасада и скатен покрив. В същото време сградата, ще е не само плаваща, но и енергийно ефективна благодарение на засилените нива на изолационни материали и висококачествени стъклопакети. Градината също има своята важна роля, като първа линия на защита от прииждащите води. Тя ще действа като естествена система за ранно предупреждение от наводнение, с тераси определени на различни нива, които да се наводняват поетапно и по този начин да сигнализират за приближаващата се опасност. Първата тераса ще бъде засадена с папрати, втората с тревна и храстовидна растителност, а терасата която ше е на нивото на трапезарията ще е с най-високата растителност. Подобна стъпаловидност е полезна и за оттичането на водите след като нивата започнат да спадат.

Една наистина чудна къща, разположена само на 10м. от р.Темза, която въпреки чудатите си способности да плава не излиза много по-скъпо, само с 20 – 25% повече от подобен не плаващ вариант. Е разликата е тази, че след наводнение няма да ви се налага да я строите наново. Ами успех с плаването на тестовия дом амфибия, а на нас се надявам да не ни се налага да плуваме на пролет.

Благодатя на проектантско бюро Студио А + за насоките и съдействието при създаването на тази статия.

И не зависимо дали утре празнувате или не, ви препоръчвам да замените бонбоните с кивита, водата с вино, и поздрава с прегръдка. Ей така за разнообразие.

Въпросната перяща топка не съдържа препарати за миене. Това което има в нея е комбинация от антибактериална керамика и магнити, които променят pH-то на водата (намаляват повърхностното й напрежение) и тя става “по-мокра”. Така без капчица перилен препарат може да изперете дрехите. Според производителя една такава перяща топка, може да се ползва ежедневно в продължение на 3 години и по техни американски калкулации такава употреба спестява на домакинството около 400$ на година.

В интернат пространството има големи полемики дали топката работи или не. Разясненията за принципа на работа донякъде помагат в разнищването на нещата. Всъщност цялата работа се крие в антибактериалната керамика, която отделя HO-йони (хидроксиди) и O2-йони (диоксиди). Първите имате способността да стерилизират, а вторите да разгражда замърсяванията и да премахват миризмата. По запознатите в тази област умове са съгласни, че керамиката може да произвежда оксидиран кислород (подобен на кислородната вода). Въпросът обаче е, дали може да произвежда такива количества които реално да разграждат замърсяванията по дрехите. А относно хидроксидите – и те могат да бъдат произведени по този начин, чрез керамиката, но пак в не големи количества. Ефекта от тях е омекотяване на водата, или подобен на този при използването на луга и натриев хидроксид. Така, че определено в изработката на топката има вложена доста идея и мисъл.

В най-лошия случай ефекта от Greenwash Ball ще е същия, като че сте си изпрали дрехите само с вода. И ако се окаже, че не ви върши работа в пералнята, то тогава я сложете в хладилника, където също може да е полезна със своите антибактериални свойства – ще запазва храната за по-дълго, предпазвайки я от бактериите и ще я държи по-свежа.

Аз пък си оставам оптимист, че подобна джаджа може да сработи, в края на краищата тепавиците на които са прали нашите баби също не са ползвали перилни препарати. Но в края на краищата практиката е тази, която ще покаже дали Greenwash Ball пере или не. В случай, че тествам този продукт непременно ще споделя, надявам се и ви е да го направите.

А относно зеления ефект на подобен продукт … той е малко спорен. Да няма да замърсявате водата с химични препарати, но пък продукта се произвежда в Корея и коства известни количества гориво за да стигне до вас, другия малък недостатък е че не подлежи на рциклиране.

Варианта е да приемете тази топка за инвестиция, която е рискова, но пък ако е успешна, ще носи добра възвръщаемост.

Има 2 неща в офиса, които могат сериозно да повлияят на килограмите ви:
- късане на нерви покрай работата
- недостиг на време за хранене
Лошото е че по този начин може да свалите или да качите доста килца и няма как да разберете предварително, кой вариант ще се прояви при вас. Това което е сигурно обаче е, че ще си попилеете здравето. Аз не искам това, вие не го искате, даже и личния ви лекар не ще, защото си има достатъчно баби и дечурлига за преглеждане Нищо лошо, все пак възрастните хора и децата са с предимство – дано само не са нашите баби и деца. Обаче сега гоорим за вас, а и за мен, за това обратно в офиса и да видим как може човек да го направи по-здравословен.

Ето и днешните идеи и за „здравословен” офис, пък кой знае, може и шефовете да решат, че им е писнало от болнични листове:

Предложение 1: Gamercize PC Sport е вашия офисен степер. Уловката е че го свързвате към клавиатурата и мишката си, и ако не натискате педалите те се блокират. Може да се ползва както в седнало, така и в право положение. Хубавото е, че ако някой иска да ви ползва компютъра ще трябва да се поизпоти малко.

Предложение 2: Топка за упражнения, един по-евтин вариант. Важното е да си подберете правилния размер, което е лесно, ако знаете следното: сядайки на топката, ъгъла между краката и пода трябва да е 120 градуса. А най-лесния начин е пробвайте и ще разберете. Идеята е седейки на топката по цял ден да ползвате мускулатурата си за да поддържате баланса и правилната си стойка. Е може първоначално да почнете с няколко часа на ден. Топката работи за вашия корем и гръб.

Предложение 3: Мини неподвижен велосипед за студените и дъждовни периоди, през които поне аз не карам големия си лилаво-бял велосипед. Ако идеята ви харесва и вече проверявате колко ще ви излезе доставката, е хубаво да знаете, че не всички модели и марки са тихички. Имайте едно на ум по този въпрос или си вземете хубави слушалки за музика

Предложение 4: Още сме на темата с велосипедите, но следващото предложение е от типа „направи си сам”. Нужни са ви: високо бюро, велосипед и заключващ механизъм за да не ви избяга колелото (виж тук). А ако не ви се занимава с производствена дейност директно може да си поръчате пълната еко-версията на Kickstand Desk от тук или само заключващия механизъм от тук.

Предложение 5: И на края отново за активни крака през целия работен ден, чрез една специална подложка за тях – Weeble.

И накрая нещо простичко, освежаващо и евтино – разходка в обедната почивка, също върши не лоша работа.

Тъй като ползването на всяко едно от горните предложения води да по-голям разход на енергия не забравяйте да се храните и то с нещо прясно, сготвено и вкусно. Варианта да си носите домашна храна е най-добрия според мен, само не забравяйте да отбележите пред колегите че готвите ужасно, за да не се налага да си криете обяда

В началото бяха биогоривата, поне моето начало със “зелената енергия” беше това с първо поколение биогорива (технически и земеделски култури), но те се оказаха голям удар върху изхранването на човечеството и се появиха второ поколение биогорива (растителни отпадъци). Само, че и те не се оказаха ключа към евтиното зелено гориво. И така учените направиха следващата стъпка към алтернативната енергия – гориво от водорасли. Всички бяха много въодушевени, но и там се появиха проблеми. За да се поддържа правилните условия за отглеждането на водораслите е нужна определена температура, хранителни вещества и доста светлина, които както сметките показаха струват доста скъпо. И така еуфорията около водораслите утихна. До днес, когато учените дадоха нова зелена светлина върху водорасловата технология.

Малко синтезирана информация за водораслите: Те превъзхождат от 8 до 25 пъти енергетическия потенциал получен от палмовото масло и от 40 до 120 пъти от рапичното масло, които се явяват типични представители на растителните маслодайни култури. Предимства на технологията е че водораслите имат висока скорост на растеж и висок добив от единица (акр) площ в сравнение с растителните алтернативи. Освен това биогоривото, получено от водорасли не съдържа сяра, не е токсично и лесно се разгражда биологически. Някои щамове водорасли са идеални за производство на биогорива, поради високото съдържание на масло – повече от 50%. От което естествено следва, че за единица произведено масло или биоетанол са необходими 150 пъти по-малко количество водорасли отколкото рапица или слънчоглед. Проблемите – водораслите се отглеждат във водна среда и за да се развиват бързо им е нужна постоянна храна, светлина и температура, което коства доста енергия и това качва цената на полученото гориво. Друг проблем е отстраняването на водата от водораслите, за да могат да се обработват ефективно (все пак никой не иска бензин с вода), което допълнително оскъпява. От Университета във Вирджиния откриха един умен начин да се намалят разходите, като се комбинира производството на биогориво с пречистването на отпадните води. Т.е. до всяка пречиствателна станция да се направи “оранжерия” за водорасли, които да ядат от отпадните води. Но това решава само част от проблемите.

Останалата част от решението идва от Университета в Шефилд и се нарича микробалончета. Технологията с микробалночета (за която може да прочетете тук), позволява повече водорасли да бъдат гледани на по-малка площ. От друга страна същата балончеста технология намалява с 1000 пъти консумираната електроенергия при извличането на маслата от водораслите. В биогорива от водорасли инвестират все повече авиокомпании: Lufthansa, British Airways, United и Virgin. Авиокомпанията на ОАЕ – Etihad вече извърши първия полет над Персийския залив на самолет използващ гориво от водорасли. Гигантите British Petroleum, Shell и Exxon отдавна правят свои разработки по въпроса с водораслите. Е на нас ни остава само да чакаме и да видим какво ще решат управниците и кое алтернативно гориво ще се наложи. Аз лично нямам напротив да карам субсидиран от ЕС нов автомобил използващ биогориво или електричество

Надявам се направения експеримента да внесе още ясното по темата: В съд с вода е сложен сапуна с железни частички и е добавен гъст органичен разтворител (някакъв петролен дериват), който остава като тънък слой на повърхността. Когато в съда се постави магнит, богатия на желязо сапун преодолява гравитацията и повърхностното напрежение между водата и петрола и се придвижва през органичния разтворител към магнита (обирайки и разтворителя със себе си). И готово – кашата, която сме забъркали е изсърбана.

Поради лесната работа със магнитния сапун се очаква технологията да има широко приложение. Предимствата му са, че е електропроводим, точката на топене, формата и размера на инертните материали, както и бързината на разтваряне във вода могат лесно да бъдат променяни и контролирани с магнит. В миналото за да се направи нещо такова се е добавял електрически заряд или са се променяли киселинността, температурата или налягането в системата, като всички тези промени са безвъзвратни и струват доста пари. Сега железния сапун дава възможност по-лесно да се разтваря и изважда от водата, като след себе си не оставя вредни химикали, само почистена вода.

Дано това се окаже решението на проблема с петролните разливи, за да можем всички да спим по-спокойно. Все пак вината за тези еко кастрофи е на всички нас, които употребяваме петрол, петролни продукти и транспорт захранван с петролни горива. А потърпевшите както обикновено са нищо неподозиращи и съвсем невинни, като тези:

Може да видите част от жертвите на петролните разливи тук (снимките са hard) и тук

И не се притеснявайте да ограничавате консумацията на вносни стоки доставяни от другия край на свят или пък да си карате велосипедите. В случай, че се постараем и намалим консумацията на стоки и услуги свързани с петрола (а от там и петролните разливи), то учените от Университета в Бристол няма да останат без работа. Те има и други неща за вършене освен постоянно да оправят кашите които човечеството дружно забърква.

Този електромобил е създаден за градски условия. Качвате се, излизате, пътувате, паркирате, слизате – без усложнения, защото той е малък, спретнат и сгъваем. Да сгъваем автомобил, за по-лесно паркиране.

Концепцията:

Прототипа:

Надявам се картинките и видеото по-горе да са ви разяснили ситуацията. Лично аз не разполагам с повече информация за технологията. Всъщност тази седмица е официалното представяне на Hiriko Citycar в Европа. Очакванията са през 2013г. този малък електромобил да се ползва като «градски велосипед» под наем. Ще види как Барозо ще възприеме идеят и дали в Европа ще навлязат масово тези компактни бръмбъзъци. Бръмбазъци, ама вдигат 110 км/ч, което за градски словия си е пре доволно. Любопитна играчка, ама от скъпите – 12 500 евро. Аз лично нямам напротив да се метна в едно Hiriko но май ще изчакам да ги пуснат под наем

Мястото е лабораторията в Южния Калифорнийски Университет в Лос Анджелис. Екип от учени, включващ редица имена, най-известното от които е това на проф. Джордж Олах (нобелов лауреат по химия за 1994г.) А причината да споменавам за тях е – polyethylenimine, това е особен вид пластмаса способна да поглъща големи количества въглероден диоксид (CO2) от въздуха.

Въпросният полимер от семейството на пластмасите се произвежда лесно при ниски разходи, като поглъща въглеродния диоксид директно от въздуха. Материалът може да поема CO2 само чрез повърхността си. Та колкото повече повърхност, толкова повече погълнат въглероден диоксид. За тази цел учените го разтварят в метанолов разтворител и го поставят върху силициев двуокис. И за да не ви затормозявам с повече химия, ще кажа че резултата е евтино произведен твърд порест материал, съставен от микроскопични капчици стъкло. Голяма повърхностна площ, голямо изчистване на въздуха.

За съжаление полимера се разгражда при високи температури и това няма да му позволи да бъде използван за поглъщането на CO2 директно от комини и ауспухи. Но пък могат да се направят “абсорбиращи дървета” които да изсмукват излишния въглероден диоксид от въздуха.

Въпроса обаче е какво става с CO2 след това? Решението е погълнатото съединение да е полезно, като бъде използвано в други реакции. Едно от приложенията е от натрупаните количества въглероден диоксид да се произвежда енергия. Това може да стане като към изсмукания от въздуха CO2 се добавят свободни водороди и по този начин да се образува метанол. Последният е от семейството на алкохолите и е известен още като алкохолно гориво. Метанола има високо октаново число, което значи че топли много при изгарянето си.

Сателитна снимка от 2003г. В червено са местата произвеждащи вглероден диоксид, а в синьо тези които го поглъщат.

Въпросната абсорбираща пластмаса има и други приложения. Polyethylenimine може да бъде използван и за изработката на метални батерии, които да събират излишната енергия произведена от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). За да се освободи насъбраната в тях енергия обаче се използва кислород от въздуха. Проблема е, че не трябва да се прокрадне с кислорода да влезе и CO2 тъй като той ще влезе в реакция и енергия ще изчезне яко дим. За целта новата свръх абсорбиращата материя ще гарантира това да не се случи. Не че до сега не е имало вещества и материи с подобни поглъщащи функции, проблема при тях обаче е че са доста скъпи за производство.

Е толкова за новата полезна пластмаса. Всъщност всичката пластмаса е полезна, вредното е ако не я рециклираме след като стане непотребна. А тази по-горе се рециклира, също като кофичките от кисело мляско. Няма как трябва все някакво усилие и от нас обикновените хора, за да могат и останалите в системата да си свършат работата.
Жълтият контейнер – за да не стават грешки.

Споменавайки техника и улесняване, човек веднага се сеща за телефона и за компютъра, или както днес са по-известни – за Smart Phone-а. През последното десетилетие всъщност основното предназначение на телефона (да чуеш нечий глас) все повече остава на най-заден план. Днес това на което залагат водещите производители на умни телефони е: „Те могат всичко и на всякъде”. В по-голямата си част това си е така. Може да ги ползваме като секретарки, пощальони, радио, телевизия, фотоапарат, библиотека. Техниката позволява да бъде ползвана в офиса, у дома, в самолет, на кораб, в автомобил. Всъщност единственото място където не можем да ги ползваме е …. под душа. Това е основния недостатък на почти всичката електроника, че не е водоустойчива. Както се досещате, учените вече имат решение и на този недостатък, и то не се казва найлонова торбичка. Доста по-незабележимо е, всъщност си е направо невидимо за окото.

Учените в американската компания Liquipel са създали нано слой, който предпазва от намокряне. Слоя е толкова тънък, че на практика е невидим и неуловим. Той по никакъв начин не нарушава визията, функционалността, или пък чувствителността на допир на устройствата които покрива. И как би могло да е друго, след като е 1000 пъти по-тънък от човешки косъм. Няма много подробности относно това как работи нанослоя осигуряващ водоустойчивост. Казват че той покрива отвътре и отвън устройствата и техните компоненти, като по-този начин ги защитава от водата.

Едва ли ще чакаме дълго за да видим въпросната технология на пазара, откупена и приложена в действие от големите производители на електроника.

И за финал едно видео, което демонстрира светлото бъдеще което ни чака:

Ех от кога си мечтая докато съм в отпуска и се гмуркам да пращам SMS-и за да ядосвам приятели и колеги ;о)