Емо стил

Емо културата е излишна

noreply@blogger.com (Вяра) — Sat, 11 Jul 2009 07:20:00 +0000

Емо движението трябва да бъде забранено при това със закон, а обществото да проявява още по-голяма нетърпимост към неговите привържениците. Това се налага, тъй като все повече млади хора се ориентират към него, а това крие много сериозни последствия за тях, макар и те самите да не ги осъзнават.

Повечето емо привърженици са с изключително слаби характери, те нямат нито желанието, нито волята да постигнат нещо в живота си, а такива хора не са нужни в едно съвременно общество.

Светът принадлежите на смелите, борбените и амбициозни хора. Колкото и да се опитвам да си представя как би изглеждало едно емо момче след пет години, не успявам. Та те хленчат непрекъснато. Ако мама и тати не им дадат достатъчно джобни, ето ти повод за драма, ако гаджето го зареже, защото е женчо, ето ти повод за дълбока депресия и логичното й последствие да си сложи край на живота. Е, питам се, какъв мъж ще стане от това момченце?!

Голямото зло, наречено емо музика

noreply@blogger.com (Вяра) — Fri, 10 Jul 2009 07:20:00 +0000

Тъй като много се говори какво голямо зло е емо музиката, колко потискаща е и към какви лоши неща подтиква подрастващите, реших да се запозная по-подробно с нея. С изненада установих, че това голямо „обществено зло” всъщност е една много приятна за слушане музика, а на някои банди вече определено съм фен. Оказа се, цялата тази информация, която ни залива е много шум за нищо.

Съвсем логично си зададох въпроса кой има интерес да петни името и да плюе на труда на такива добри музиканти. Честно да си призная, не можах да намеря смислен отговор.

Музиката е средство за общуване и по никакъв начин не би могла да представлява заплаха нито за израстването и оформянето на един човек като личност, нито пък може да бъде предпоставка някой да вземе решение да сложи край на живота си. Подобни твърдения са просто несериозни.

The Rasmus – Chill

noreply@blogger.com (Вяра) — Thu, 09 Jul 2009 07:19:00 +0000

Трябва да звънна на най-добрите си приятели
и да им кажа, че заминавам.
Оставих всичко зад себе си и не искам
да нараня чувствата им.
Трябва да се върна
и да им обясня защо ги изоставям.
Отговорът е някъде във въздуха,
но настина не ме е грижа,
не мога да продължа
да дишам този дим.

Всеки път когато боядисвах стаята си,
криех чувствата си като глупак.
Всеки път когато боядисвах стаята си,
мислех си за моето заминаване.

Ти си като издялана от камък,
не трябва да спираш,
а аз не трябва да заставам на пътя ти.
Правиш всичко това за да си на върха,
а аз не искам да те карам
да се чувстваш не съвършена.

Всеки път когато боядисвах стаята си,
криех чувствата си като глупак.
Всеки път когато боядисвах стаята си,
мислех си за моето заминаване.

В края на деня не знам какво да кажа.
В края на деня отлитам надалеч.

Evanescence - Bring me to life

noreply@blogger.com (Вяра) — Wed, 08 Jul 2009 07:19:00 +0000

Успяваш да проникнеш в очите ми,
все едно са отворени врати.
Достигаш до същността ми,
и започвам да се вцепенявам.
Без душа, духът ми заспива на студено,
и ще е там докато не го откриеш
и върнеш обратно вкъщи.

Събуди ме!
Събуди ме отвътре.
Не мога да се събудя!
Събуди ме отвътре.
Спаси ме!
Повикай ме и ме спаси от тъмнината
Събуди ме!
Накарай кръвта ми да се раздвижи
Не мога да се събудя!
Спаси ме преди да пропадна!

Спаси ме от нищото,
в което се превръщам.

Вече знам какво представлявам без теб.
Не можеш просто така да ме напуснеш.
Дишай вътре в мен и ме направи реална
Върни ме към живота!

Събуди ме!
Събуди ме отвътре.
Не мога да се събудя!
Събуди ме отвътре.
Спаси ме!
Повикай ме и ме спаси от тъмнината
Събуди ме!
Накарай кръвта ми да се раздвижи
Не мога да се събудя!
Спаси ме преди да пропадна!
Спаси ме от нищото,
в което се превръщам.

Върни ме към живота!

Студено ми е без докосването ти,
без обичта ти.

През цялото време не можех да повярвам,
не можех да те видя,
а ти стоеше в тъмното,
точно пред мен,
но не можах да те опазя.
Отвори очите ми за живота.
Не ме оставяй да умра.
Трябва да има нещо повече от това.
Върни ме към живота!

Събуди ме!
Събуди ме отвътре.
Не мога да се събудя!
Събуди ме отвътре.
Спаси ме!
Повикай ме и ме спаси от тъмнината
Събуди ме!
Накарай кръвта ми да се раздвижи
Не мога да се събудя!
Спаси ме преди да пропадна!
Спаси ме от нищото,
в което се превръщам.

Skillet - Още малко

noreply@blogger.com (Вяра) — Tue, 07 Jul 2009 07:18:00 +0000

Любовта е навсякъде около теб,
само се протегни.
Тя е скрита е в думите ни.
Може би не винаги е достатъчна,
но недей да се измъчваш,
защото това се задълбочава.

И когато се чувстваш слаба, знаеш
че аз съм достатъчно силен и за двама ни.

Само още ден.
Един единствен ден.

Остави света да се срине,
любовта може да го преживее.
Нека светът се срути
и да не остане нищо.
Любовта може да го преживее.
Любовта може да понесе още малко,
любовта може да ни даде още малко.

Любовта е неразрушима,
само се протегни.

Знам, че понякога е трудно
да откриеш причините.
Но аз ще бъда до теб,
няма да си тръгна,
независимо през какво трябва да минем.
Вярата ще ни покаже
пътят към невъзможните неща.

Само още ден.
Един единствен ден.

Остави света да се срине,
любовта може да го преживее.
Нека светът се срути
и да не остане нищо.
Любовта може да го преживее.
Любовта може да понесе още малко,
любовта може да ни даде още малко.

Можеш да ме откриеш навсякъде,
само погледни през рамо
аз ще бъда там.

Любовта е навсякъде около теб,
само се протегни.
Вярата ще ни покаже
пътят към невъзможните неща.

Само още ден.
Един единствен ден.

Остави света да се срине,
любовта може да го преживее.

Нека светът да се срути,
да не остане нищо,
любовта може да го преживее!
Любовта може да понесе още малко,
може да ни дари с още малко.

Още малко!

За мен Емо е начин на живот

noreply@blogger.com (Вяра) — Mon, 06 Jul 2009 07:18:00 +0000

Излезе ли някаква нова мода, всички се втурват да я следват отначало сляпо, а след това вече всеки си привнася някакви индивидуални елементи и така формира собствения си стил.

Когато за първи път ме попитаха защо съм станала емо, честно казано се втрещих, защото не знаех, че съм. За да съм искрена докрай изобщо нямах представа какво представлява. Истината е, че Емо не се става, когато решиш – ти или го носиш в себе си, или не. Така е и при мен. Аз така се чувствам и живея, а останалите ме причисляват към емо културата.

Винаги съм била по-чувствителна от останалите си връстници, но не мисля, че това е определящо за да бъдеш емо. С чувствителността в момента се спекулира. Всички хора са чувствителни – едни повече, други по-малко. Но когато поставяш чувствата си на първо място, излагаш ги на показ и ги използваш за парадиране, това вече е позьорство. Не знам защо, но имам чувството, че повечето от т.нар. емо деца са именно такива – позьори. Което е жалко, защото след време ще осъзнаят, че от целия театър, който изнасят в крайна сметка ограбените ще са те.

Hair - Let The Sun Shine In

noreply@blogger.com (Вяра) — Sun, 05 Jul 2009 07:18:00 +0000

Умираме от глад,
гледаме един към друг
и се задъхваме.
Вървим облечени в зимните си палта.
Носим смрадта на лабораториите,
облицовката на умиращата нация,
на движещите се хартиени измислици.

Някъде, вътре в нещо има поток от величие.
Никой не знае какво ни чака.
Прожектирам живота си на филмови ленти
А тишината тайно ми нашепва всичко!

Манчестър, Англия /2
Виждаме те за последно
отвъд атлантическия океан.
Прегръщаме те за последно.
Аз съм гений,
и вярвам в Бог.
Тюлените с праведна целувка
и вярвам, че Бог вярва в Клод
Тюлените с праведна целувка
Това съм аз!/3
Всичко останало е тишина! /3

Оставете слънцето да грее!
Оставете слънцето да грейне вътре!
Сиянието вътре! /3

The Rasmus - Изгубен и сам

noreply@blogger.com (Вяра) — Sat, 04 Jul 2009 07:17:00 +0000

Имам чувството, че това е краят.
Имам чувството, че нещо лошо идва.
Живяла си в свят от лъжи.
Виждаш, че стените падат.
Започна да става трудно
и отхвърляш това, че те губя.

Гледам те докато спиш.
Кошмарите ти разчупват тишината.
Мога да кажа, че си на дълбоко.
Спусна се в тишината.
А всеки път,
когато те докосна, те губя.

Ти си началото на моето унищожение
в градината от страхове.

Защо ме опропасти?
Ти ме изхвърли.
И сега кой е този,
който е изгубен и сам.
Трябва да избягам от теб.
Кой ще плати за нещата,
които направи?
Аз не съм единственият.

Изгубила си вътрешния си контрол.
Не ми трябва лъч светлина,
за да видя всичките отчаяни знаци.
Превърна сърцето си в затвор.
Премахнах страха от това, че те губя.

В низината от лъжи има река от сълзи.

Защо ме опропасти?
Ти ме изхвърли.
И сега кой е този,
който е изгубен и сам.
Трябва да избягам от теб.
Кой ще плати за нещата,
които направи?
Аз не съм единственият.

Толкова много нощи,
толкова много битки.
Толкова много дни,
твърде е лесно да ги заличиш.

Защо ме опропасти?
Ти ме изхвърли.
И сега кой е този,
който е изгубен и сам.
Трябва да избягам от теб.
Кой ще плати за нещата,
които направи?
Аз не съм единственият.

Емо децата сами се изолират

noreply@blogger.com (Вяра) — Fri, 03 Jul 2009 07:17:00 +0000

Емо децата непрекъснато реват, че никой не ги приема, че се чувстват самотни и изолирани, а всъщност не е така. Сами са си виновни за положението, в което се намират. Те сами се оттеглят и приемат ролята на жертви. Вярно, че тя е по-лесна, пък и е добър повод да поплачат. Жалко е, защото тези деца са умни, красиви, много чувствителни и добри. Жалко е, че прекарват най-хубавите си години в рев и самота, обсебени от кофти мисли и чертаят живота пред себе си в черни краски.

А колко по-лесно би било открито да говорят за чувствата си, когато някой ги обиди, да възразят и защитят позицията си, да се забавляват с приятелите си.

Чудят се защо никой не ги разбира. Ами на никого не му се слуша за проблеми и негативни неща. В крайна сметка когато си 13, 14, 15 години какви толкова проблеми могат да имат?! А как ще се справят, когато станат на 20 и трябва да решават далеч по-сериозни проблеми?! Погрешна е тази самоизолация, а потърпевшите са само и единствено те.

Skillet - Шепот в мрака

noreply@blogger.com (Вяра) — Thu, 02 Jul 2009 07:17:00 +0000

Въпреки всички твои лъжи,
любовта ти е моя още от началото.
Любовта ми чака,
за да превърне сълзите ти в рози.

Аз ще бъда този, който ще те открие.
Аз ще бъда този, който ще те напътства.
Любовта ми е пожар, поглъщащ огъня.

Никога няма да си сама.
Когато падне мрака
ще осветя небето със звезди.
Чуй шепота в мрака.
Никога няма да си сама.
Когато падне мрака знай,
че няма да съм далеч.
Чуй шепота в мрака.

Чувстваш се толкова самотна и уморена.
Лежиш отчаяна и гола.
Любовта ми чака,
за да те облече в пурпурни рози.

Аз ще бъда този, който ще те открие.
Аз ще бъда този, който ще те напътства.
Любовта ми е пожар, поглъщащ огъня.

Evanescence - Away From Me

noreply@blogger.com (Вяра) — Wed, 01 Jul 2009 07:16:00 +0000

Задържам дъха си,
докато животът не вземе жертвите си
Крия се зад усмивката,
докато перфектният план се развива.
Но се чувствам излъгана
Изгубила вяра в нещата,
които постигнах.

Събудих се за да намеря себе си
в сенките на всичко, което създадох.
Жадувам да се изгубя в теб.
Няма ли да ме отведеш далеч от мен?

Пълзя из този свят,
докато болестта тече във вените ми
Вглеждам се в себе си,
но сърцето ми се е променило.
Не мога да продължавам по този начин.
Ненавиждам това,
в което съм се превърнала.

Събудих се за да намеря себе си
в сенките на всичко, което създадох.
Жадувам да се изгубя в теб.
Няма ли да ме отведеш далеч от мен?

Изгубена в умиращия свят
стремя се към нещо повече
Толкова се уморих от лъжата,
в която живея

Събудих се за да намеря себе си
в сенките на всичко, което създадох.
Жадувам да се изгубя в теб.
Няма ли да ме отведеш далеч от мен?

Evanescence - Listen To The Rain

noreply@blogger.com (Вяра) — Tue, 30 Jun 2009 07:15:00 +0000

Чуй дъжда! /6
Слушам всяка капка дъжд,
нашепваща тайни в нощта
търсеща отчаяно някой, който да чуе.
Това е повече, отколкото си мислиш
Моля те, не си отивай!
Не може ли да останем още?
Толкова е трудно да се сбогуваме.

Слушам дъжда.
Слушам, слушам, слушам, слушам дъжда
Стоя сама в бурята и плача
и изведнъж сладките думи
застиват на устните ми.

Побързай, те чакат теб,
нямаш много време.
Отвори очи за любовта около теб.
Може и да се чувстваш сам,
но аз все още съм тук с теб.
Можеш да сбъднеш мечтите си,
просто слушай дъжда.
Чуй! Чуй дъжда!

Емо размисли за Живота и Смъртта

noreply@blogger.com (Вяра) — Mon, 29 Jun 2009 07:15:00 +0000

Колкото повече се замислям над смисъла на живота, толкова повече, че убеждавам, че такъв няма. Градиш приятелства, влагаш чувства в любови, имаш някакви неща, които обичаш, на които държиш, но в един момент идва смъртта и ти отнема всичко, което с толкова усърдие, компромиси и постоянство си градил.

И се питаш кому е нужно всичко това, за какво да влагаш чувства, защо да полагаш усилия, като така или иначе Смъртта ще ти вземе всичко. И защо е необходимо да удължаваме тази агония? Не е ли по-добре, когато стигнеш до тези прозрения просто да сам да сложиш края, вместо да се раздаваш, доказваш и да причиняваш на близките си това.

Откакто започнаха да ме вълнуват тези мисли започнах да си водя дневник. Наскоро го прочетох от начало до край. Установих, че ежедневно полагам толкова много усилия, а всъщност е напълно безсмислено – мога още утре да умра и тогава?! Излиза, че всичко е било напразно!

Lostprophets – Все още се смея

noreply@blogger.com (Вяра) — Sun, 28 Jun 2009 07:15:00 +0000

Ела и хвърли един поглед,
защото всичко това може да значи,
че не ме е много грижа,
кой ще остане наранен.
Моля те, погледни,
ако присъдата е различна от инстинкта,
как да се чувствам,
когато чувствата ми дори не действат.

Искам да знаеш,
че ще вярвам,
защото мога да го видя
в усмивката ти.
Времето спря за мен,
когато ти се обади.

Казах: "Отговори ми на това.
Всичко, което имам са въпроси.
Не можеш да избягаш
и да се скриеш зад фалшивата истина,
времето се проточи прекалено дълго.
Изглежда така,
сякаш аз седя тук
и дори не съм способен
да почувствам дъжда.

Искам да знаеш,
че ще вярвам,
защото мога да го видя
в усмивката ти.
Времето спря за мен,
когато ти се обади.

Все още чакам,
все още страдам,
а това е знак,
че все още съм себе си.
Все още дишам,
мога да виждам
и би трябвало да съм жив,
но кога ще стигна там?
Трябваше да съм тук досега,
оправил всичко да е така,
както трябва да бъде.
Видях ли те да се смееш?
Да, това не сам аз.
Всичко, което желаех далеч ли е,
измина прекалено дълго
и сега всичко е изчезна.

Все още чакам,
все още страдам,
а това е знак,
че все още съм себе си.
Все още дишам,
мога да виждам
и би трябвало да съм жив
Да, би трябвало да съм жив!

Емо изповед: Режа се и след това ми олеква

noreply@blogger.com (Вяра) — Sat, 27 Jun 2009 07:14:00 +0000

Не мога да разбера на мен ли ми има нещо или никой не може и не иска да ме разбере. Защо всички си мислят, че нямам проблеми?! Какво като съм 14?! За тия години видят и преживях толкова много, колкото някои хора за цял живот не успяват.

А няма на кого да изплача мъката си, няма кой да ми даде съвет, да ми бъде опора. Всички смятат, че си внушавам, макар изобщо да не е така. Оня ден се рязах и действително след това се почувствах по-добре. Някои могат и да ме помислят за разглезена емо пикла, но аз съм много отговорна. просто съм преживяла много и никак не ми е леко. А когато се чувстваш зле и ти е самотно, когато няма на кого да споделиш, е по-добре да се срежеш, поне олеква.

Skillet – Comatose

noreply@blogger.com (Вяра) — Fri, 26 Jun 2009 07:14:00 +0000

Не обичам да се чувствам по този начин,
Уморих се да се боря.
Заспивам и мечтая единствено за теб.

Все още да съществувам за теб,
кажи ми, че ме чуваш!
Липсва ми докосването ти
и докато продължавам да крия чувствата си
осъзнавам, че бавно те губя.

Изтощен съм!
Никога няма да се възстановя
без свръх доза от теб.

Не искам да съществувам,
не искам да дишам,
докато не те усетя до себе си!
Облекчаваш болката,
която изпитвам.
Никога не съм искал по-силно
да се съживя за теб.
Не искам да заспивам,
не искам да сънувам,
защото сънищата ми
не ме утешават.
Начинът, по който
ме караш да се чувствам.
Никога не съм искал по-силно
да се съживя за теб.

Не обичам живота си без теб
грешка беше, че се усъмних в теб.
Но демоните ми очакват удобния момент
за да ме примамят.
Ако знаеше как те обожавам.
Жадувам за теб,
имам нужда от теб...

Изтощен съм!
Никога няма да се възстановя
без свръх доза от теб.

Не искам да съществувам,
не искам да дишам,
докато не те усетя до себе си!
Облекчаваш болката,
която изпитвам.
Никога не съм искал по-силно
да се съживя за теб.
Не искам да заспивам,
не искам да сънувам,
защото сънищата ми
не ме утешават.
Начинът, по който
ме караш да се чувствам.
Никога не съм искал по-силно
да се съживя за теб.

Evanescence - My Last Breath

noreply@blogger.com (Вяра) — Thu, 25 Jun 2009 07:14:00 +0000

Остани при мен любов
Знаеш, че не мога да остана дълго
Всичко, което исках да кажа бе,
че те обичам и не се страхувам.
Можеш ли да ме чуеш?
Можеш ли да ме почувстваш
в ръцете си?

Докато притежаваш и последния ми дъх,
сигурно дълбоко в себе си се питаш
дали всичките ми мисли са за теб?
Нежната светлина, свършва тук,
тази нощ.

Ще ми липсва зимата,
свят от крехки неща.
Огледай се за мен в бялата гора
Криеща се в някое дърво.
Знам, че ме чуваш.
Мога да го почувствам в сълзите ти.

Докато притежаваш и последния ми дъх,
сигурно дълбоко в себе си се питаш
дали всичките ми мисли са за теб?
Нежната светлина, свършва тук,
тази нощ.

Затваряш очите си, за да изчезнеш.
Молиш се мечтите ти да те оставят тук.
Но все още си буден и знаеш истината.
Там няма никой ...

The Rasmus - Духът на любовта

noreply@blogger.com (Вяра) — Wed, 24 Jun 2009 07:14:00 +0000

Близо до теб съм,
но ти не ме виждаш.
А можеш ли да ме усетиш?
Толкова близо.
Чувстваш ли болка?
Изгаряш ли?
Знаеш ли какво си изгубила?
Страх ли те е от тъмнината?

Сега, когато си тръгна
всичко, което ми остана,
е духът на любовта.
Някъде дълбоко в съзнанието си
чух веригите на духа на любовта.

Лежа повален и жалък.
Можеш ли да пълзиш толкова ниско?
Почувства ли жилото?
Можеш ли да дишаш?
Кога ще осъзнаеш какво ми причини?
Кажи ми, къде искаш да избягаш?

Сега, когато си тръгна
всичко, което ми остана,
е духът на любовта.
Някъде дълбоко в съзнанието си
чух веригите на духа на любовта.

Трябваше ти да паднеш -
жестока и безразсъдна.
Всичко, което ми остана
е духът на любовта.

Сега съм слаб и едва дишам.
Можеш ли да ме задържиш?
Умирам, сигурно кървя ...
Но няма да е за дълго...

Сега, когато си тръгна
всичко, което ми остана,
е духът на любовта.
Някъде дълбоко в съзнанието си
чух веригите на духа на любовта.

Какво кара едно емо да е непрекъснато в депресия?

noreply@blogger.com (Вяра) — Tue, 23 Jun 2009 07:13:00 +0000

Ако трябва да съм искрен, преструвките му идват в повече. Каквито и проблеми да има един тинейджър, те са нищо в сравнение с тези, които го очакват в близките няколко години. И ако едно емо още от невръстна възраст се чувства депресирано през повечето време, какво би станало с него, когато порасне?! Как би се чувствало тогава?!

Едва ли по-голямата част от тези дечица си дават сметка, че трудностите в живота тепърва започват за тях.

Лошото е, че тази тенденция се засилва с всеки изминал ден. Младите възприемат да модерно да са в депресия. Дори и всичко да им е наред, те ще си намерят повод за да се чувстват зле. Най-лошото идва когато започнат да се прокрадват мисли от типа: „няма смисъл да се живее”, „на никой не му пука за мен”, „дори и да умра, на никого няма да липсвам” и т.н. подобни мисли съсипват и без това неуравновесената им психика и могат да доведат до сериозни проблеми. Затова е необходимо родителите на емо децата по-често да разговарят с тях, да им повтарят непрекъснато колко много ги обичат и ако е необходимо да се консултират с психолози, за да помогнат на своето дете, преди да е станало твърде късно.

Skillet - В ръцете ти

noreply@blogger.com (Вяра) — Mon, 22 Jun 2009 07:13:00 +0000

Стоиш до мен,
а си толкова далече.
Жадувам за вниманието ти,
но ти дори не знаеш името ми.

Преживяваш много, но знам,
че мога да ти дам подкрепа.

Всеки ден осъзнавам
колко е трудно да кажа,
че бих могъл да съм
единствения за теб.
Някой ден ще разбереш,
че през цялото време,
бях в ръцете ти.
Бях в ръцете!

Гледам те, но ти ме отминаваш,
косата скрива лицето ти.
Питам се, защо си била наранена.
Иска ми се, да имаше начин да ти кажа:
„Преживяла си много,
но не знаеш ли,
че аз можех да съм този,
който ще те подкрепи.”

Протягам ръка,
но ти си прекалено далече.
Трябва да знаеш,
че съм на разположение,
когато и ти ще си готова.
Чакам подходящия момент,
денят, в който ще спреш
погледа си върху мен,
за да ти кажа,
че съм в ръцете ти.

Всеки ден осъзнавам
колко е трудно да кажа,
че бих могъл да съм
единствения за теб.
Някой ден ще разбереш,
че през цялото време,
бях в ръцете ти.
Бях в ръцете!

Протягам ръка,
но ти си прекалено далеч.
На разположение съм,
когато и ти си готова.

Evanescence - Forgive me

noreply@blogger.com (Вяра) — Sun, 21 Jun 2009 07:13:00 +0000

Можеш ли да ми простиш?
Не знам какво казах,
Но знам, че не исках да те нараня.

Чух как думите излизат,
и си помислих, че ще умра.
Толкова ме боли, че те нараних.

Погледна ме,
без да крещиш,
защото бе наранен.

Сега бих дала всичко
за да забравиш думите ми!
Всеки път когато кажа нещо
съжалявам и плача „Не искам да те загубя!”
Но знам, че никога няма да ме напуснеш!

Защото си създаден за мен,
ще те накарам да разбереш
колко щастлива ме правиш!

Не мога да живея,
когато не си близо до мен.
Имам нужда от теб за да оцелея!
Затова остани с мен!
Поглеждаш в очите ми
и крещя, че съжалявам!

А ти ми прощаваш отново…
Ти си единственият ми истински приятел.
Знай, че никога не съм искала да те нараня …

Rediscover - Shake It

noreply@blogger.com (Вяра) — Sat, 20 Jun 2009 07:51:00 +0000

Скъпи, кажи ми само кога и ще те вдигна.
Ако не си готов, мога да почакам.

Вече си пил твърде много
и се чувстваш така, сякаш си тръгваш.

На първата ни среща ти избяга
и се върна на другия ден.
Едно обаждане и знаеш, че те мразя.
На първата ни среща ти избяга
и се върна на другия ден.
Това са игрите, които ти обичаш да играеш.
Но аз не искам да играя.

На първата ни среща ти избяга
и се върна на другия ден.
Едно обаждане и знаеш, че те мразя.

Скъпи, просто ми кажи, че ме харесваш.
Ще ти отвърна, че не ме е грижа.

На първата ни среща ти избяга
и се върна на другия ден.
Едно обаждане и знаеш, че те мразя.
На първата ни среща ти избяга
и се върна на другия ден.
Това са игрите, които ти обичаш да играеш.
Но аз не искам да играя.

На първата ни среща ти избяга
и се върна на другия ден.
Едно обаждане и знаеш, че те мразя.

Лицето ми ти се натрапва
и те избутва към ъгъла на спалнята ти.
Затова, скъпи, не се плаши,
когато те докосвам.
И не се преструвай, че не ти пука.

Не е ли моето лице това,
което те преследва?
и те избутва към ъгъла на спалнята ти.
И затова скъпи, не се плаши.
Когато те докосвам,
не се прави, че не ти пука.

На първата ни среща ти избяга
и се върна на другия ден.
Едно обаждане и знаеш, че те мразя.
На първата ни среща ти избяга
и се върна на другия ден.
Това са игрите, които ти обичаш да играеш.
Но аз не искам да играя.

На първата ни среща ти избяга
и се върна на другия ден.
Едно обаждане и знаеш, че те мразя.

The Red Jumpsuit Apparatus - Котка и Мишка

noreply@blogger.com (Вяра) — Fri, 19 Jun 2009 07:51:00 +0000

Нежно потръпваме тази вечер.
Перфектни картини и
лъжовни усмивки,
това е всичко,
което остава забелязано.
Казах, че няма никога да си тръгна,
защото ти няма да се промениш.
Не съм доволен от това
къде се намирам в живота.

Не би ли трябвало да съм щастлив
с всичко, което някога съм искал.
То идва с цена.
Не би ли трябвало да съм щастлив
със всичко, което някога съм искал.
То идва с цена.
А каза, че би умряла за мен...

Крояхме планове да остареем заедно,
повярвай ми, имаше истина във всичко
което ти разказвах.
Изгубени в играта на котка и мишка,
ние сме същите хора.

Не би ли трябвало да съм щастлив
с всичко, което някога съм искал.
То идва с цена.
Не би ли трябвало да съм щастлив
със всичко, което някога съм искал.
То идва с цена.
А каза, че би умряла за мен...

Не би ли трябвало да съм щастлив
с всичко, което някога съм искал.
То идва с цена.
Не би ли трябвало да съм щастлив
със всичко, което някога съм искал.
То идва с цена.
А каза, че би умряла за мен...

The Used - All That I've Got

noreply@blogger.com (Вяра) — Thu, 18 Jun 2009 07:50:00 +0000

Толкова дълбоко,
че дори не кървеше
хвана ме неподготвен,
с червена ръка.
Сега съм далеч от самотните.
Заспал съм,
но все още виждам,
че лежиш до мен.
Толкова дълбоко,
че дори не кървеше
и ме хвана...

Имам нужда от нещо друго.
Някой би ли ми го дал?!
Удари ме, изтощи ме.
Позволи ми да се върна,
за да си легна.

Ще се чувствам добре,
ако се преструвам, че не съм.
Далеч съм от самотниците,
и това е всичко, което имам. /2

Предполагам, че си помня всеки поглед,
който ми хвърляше.
Отслабвам и губя топлината си.
Стисках те толкова силно,
че сърцето ти спря да бие.
Толкова дълбоко,
че дори не успях да изкрещя.

Ще се чувствам добре,
ако се преструвам, че не съм.
Далеч съм от самотниците,
и това е всичко, което имам. /2

Това е всичко, което имам.
Да, това е всичко, което имам!

Толкова дълбоко,
че дори не кървеше
и ме хвана...
Толкова дълбоко,
че дори не можах да изкрещя.

Ще се чувствам добре,
ако се преструвам, че не съм.
Далеч съм от самотниците,
и това е всичко, което имам. /2

Това е всичко, което имам.
Да, това е всичко, което имам!

Skillet - Отворени рани

noreply@blogger.com (Вяра) — Wed, 17 Jun 2009 07:50:00 +0000

Стоя в мрака, а музиката гърми
Иска ми се да бъда някъде другаде.
Да изкарам гнева ти от мен.
Някой да помогне!
По-скоро бих изгнил сам,
вместо да прекарам минута с теб.
Заминавам, заминавам

а ти не можеш да ме спреш.
Защото самоунищожението ми
е по твоя вина.

Как можа да ме мразиш?
Когато всичко, което исках
бе да съм с теб.
Как можа да ме обичаш?
Когато всичко, което ми даде
са отворени рани!

Врагът спи на долния етаж.
Оставям телевизора включен
и гледайки как мечтите ми се сбъдват.
Няма значение какво направих!
Нищо няма да се промени.
Никога не съм достатъчно добър.
А те не можеш да спреш пропадането ми.
Защото самоунищожението ми
е по твоя вина.

Как можа да ме мразиш?
Когато всичко, което исках
бе да съм с теб.
Как можа да ме обичаш?
Когато всичко, което ми даде
са отворени рани!
Кажи защо ме рани
и предаде доверието ми в теб?
Не се предавам,
кога тази война ще спре.

Не можеш да спреш пропадането ми! /3

Защото самоунищожението ми
е по твоя вина.

Как можа да ме мразиш?
Когато всичко, което исках
бе да съм с теб.
Как можа да ме обичаш?
Когато всичко, което ми даде
са отворени рани!
Как можа?! /4
Всичко, което исках
бе да съм с теб.
А всичко, което ми даде
бяха отворени рани!