Емо стил

Джони Деп - децата ме спасиха от дрогата!

noreply@blogger.com (Администратор) — Thu, 11 Mar 2010 21:58:00 +0000

Звездата от „Карибски пирати" Джони Деп разкри, че именно грижите за децата и партньорката му Ванеса са го накарали да се пребори с демоните на наркотиците и алкохолизма, след като станал известен. Звездата разкри, че преди да срещне Ванеса през 1998 г. нямал покой и непрестанно търсил силни емоции. След като се родили децата му обаче, актьорът загърбил лошото поведение. „За щастие, успях бързо да се измъкна от проблемите и сега на първо място за мен са децата и семейството. В момента съм много по-спокоен отпреди няколко години, което до голяма степен е свързано с отглеждането на моето семейство. Няма разговори за филми или работа и най-важното е, че телефонът никога не звъни", споделя актьорът. На всичкото отгоре Джони Деп адски много е отслабнал, при това без да прибягва към най-известното средство за отслабване "Фигурин", което все още не е стигнало до Щатите. Иначе там масово биха отслабвали с него!

Трябва ли тинейджърските самоубийства да се приписват на култа към Емо културата?

noreply@blogger.com (Вяра) — Mon, 31 Aug 2009 07:08:00 +0000

Наскоро прочетох статия за 13-годишно момиче от Кент, Великобритания, чието самоубийство се приписва на принадлежността й към Емо движение, което в последните години печели все повече и повече привърженици сред младите хора. Основната вина за решението на тинейджърката да сложи край на живота си, се приписва на бандата My Chemical Romance и по-специално на посланията, лъхащи от текстовете на парчетата им.

Чувствам се длъжен да споделя моята гледна точка относно трагичния инцидент, защото той провокира много емоции у мен. На първо място ми е много мъчно за родителите на красивата Хана Бонд, защото загубата им е огромна. Със сигурност те все още не могат да разберат и да си обяснят какво би провокирало едно толкова младо момиче да вземе такова крайно решение. И естествено най-лесно е да намерят виновник за това. Изкупителна жертва става емо бандата, чиито текстове издигат в култ самоубийството, поне според по-голямата част от обществеността. И ето с това твърдение изобщо не съм съгласен. Причината самоубийствата сред младежите се крие съвсем другаде.

В тази толкова трудна за младежите възраст /от 12 до 16/ психиката им е много нестабилна, в тях бушуват много и все противоречиви чувства и точно в такъв момент семейството трябва да бъде основната опора на тийновете. Но живеем в сложно и забързано време и често родителите нямат време за децата си, не разговарят достатъчно с тях и така изгубват доверието на детето си. Някои родители дори не успяват да забележат промените, които се случват с децата им и се сещат едва когато стане прекалено късно и започват да търсят виновници, без да си дават ясна сметка, че те самите имат най-голяма вина.

Затова е много неуместно да се заклеймяват различни групи, движения или каквото още ви хрумне за промените, случващи се със съвременните деца. Родителите са тези, които носят пряката отговорност за живота и сигурността на своите деца.

Cradle Of Filth - Suicide And Other Comforts

noreply@blogger.com (Вяра) — Sun, 30 Aug 2009 07:08:00 +0000

Обзет от необятна тъга, бродя бавно в самота
по местата, където царица е смъртта.
Запленен от злото, мога да се закълна
че тук е раят на земята.

О, сладка моя, цялата в печал обвита,
избутай камъка!

След думите, надраскани от безмилостна ръка,
сълзите потекоха като река от разбити стъкла.
Тя ме понесе заедно с другите, познали греха.
за да се влеем в потока на прокълнатите.

В деня, когато радостта умря
гаснещото в мрака небе ме свари на гроба й
с нож в ръка...
Боже, живота си бих дал да съм до нея
и след земната тъга.

Сбогувам се с бурята в далечината,
със звезди, под които почитах бащата на греха,
който ме чака в огъня на ада.
А тук зове ме моята любов,
от гроба си, обрасъл с цветя
а аз крещя: „Спасете ме от ада, в който съм сега!”

В деня, когато радостта умря
гаснещото в мрака небе ме свари на гроба й
с нож в ръка...
Боже, живота си бих дал да съм до нея
и след земната тъга.

Опитвах се да погреба спомена,
но заровете на съдбата
бяха хвърлени в деня,
когато тя умря!
Все още чувствам я в нощта,
прегърнала ме нежно с ангелските си крила.
Все още чувам стъпките й в нощта!
Все така божествена за мен е тя!

Единствено в самоубийството е сигурен покоя!

Нищо не опази чувствата ми.
Сега се давя и зловещите камбани,
предричащи смърт отекват в главата ми.
Невъзможно е да се измъкна!

В деня, когато радостта умря
гаснещото в мрака небе ме свари на гроба й
с нож в ръка...
Боже, живота си бих дал да съм до нея
и след земната тъга.

Yellowcard - Empty Apartment

noreply@blogger.com (Вяра) — Sat, 29 Aug 2009 07:07:00 +0000

Извика ме навън, a остана вътре.
Единствено обичаш там, където се криеш.
Застреля ме, точно когато излитах.
Понякога забравяш къде се намира сърцето.

Отговори с „не” на тези въпроси.
Остави я да си върви, научи урок.
Не съм аз и не мен чуваш.
Не виждаш ли, че нещо липсва?
Забравяш, къде се намира сърцето...

Извеждам те от празния апартамент,
в който стоиш и забравяш
къде се намира сърцето.
Някой ден, ако си ме обичала,
ще кажеш, че всичко е наред.

Събуждаш се от кошмара.
Как е там?
Всичко ли е така, както искаше?
Боли ли, когато си мислиш за мен
и колко разбито е сърцето ми?

Извеждам те от празния апартамент,
в който стоиш и забравяш
къде се намира сърцето.
Някой ден, ако си ме обичала,
ще кажеш, че всичко е наред.

Нормално е да си ядосана
и никога да не забравиш.
Колкото повече научаваш,
толкова по-тежко става.
Когато ти си самотна,
знаеш, че ще съм до теб.
Заедно дойдохме,
но ти сама си замина.
Знам какво е чувството да си сам.
Някой ден може би отново ще те видя
ще ме погледнеш в очите
и ще ме наречеш приятел.

Извеждам те от празния апартамент,
в който стоиш и забравяш
къде се намира сърцето.
Някой ден, ако си ме обичала,
ще кажеш, че всичко е наред.

Sugarcult - Pretty Girl

noreply@blogger.com (Вяра) — Fri, 28 Aug 2009 07:07:00 +0000

Едно красиво момиче страда,
докато той й разкрива всичко.
Скоро ще разбере какво е целял.

Дори и когато те наранява по този начин,
не спираш да мислиш за него. /2
За начина, по който те разплаква,
за начина, по който си в ума му,
това е начинът,
по който те кара да се влюбиш в него.

Красива, както винаги,
но с наранена гордост.
Интуицията й я предупреждава
да се пази от лоши хора.

Дори и когато те наранява по този начин,
не спираш да мислиш за него. /2
За начина, по който те разплаква,
за начина, по който си в ума му,
това е начинът,
по който те кара да се влюбиш в него.

Едно красиво момиче страда,
докато той й разказва всичко
Много скоро ще разбере,
че не може да спре да мисли за него.

За начина, по който те разплаква,
за начина, по който си в ума му,
това е начинът,
по който те кара да се влюбиш в него. /2

The Killers - Don't Shoot Me Santa

noreply@blogger.com (Вяра) — Thu, 27 Aug 2009 07:07:00 +0000

"Дядо Коледа, чаках те!"
"Това е забавно, хлапе,
защото дойдох за теб".
"Дядо Коледа, убивах само за забавление".
"Е, веселбата свърши,
защото пистолета ми има куршум".
"Куршум?"

"Не ме убивай, Дядо Коледа!
Аз съм едно невинно момче.
Кълна ти се!
Извърших всяко нещо,
за което ме помоли.
Не мога да повярвам
през какво преминавам".

"Не ме убивай, Дядо Коледа!
Тук никой не ми вярва,
но децата в квартала ми се подиграват,
и не можех да ги оставя
да се отърват така лесно".

"Дядо Коледа, измина една трудна година.
Няма изход от случващото се.
Животът е труден, но виж,
че справих се доста добре.
Дядо Коледа, защо не поговорим за това?
Ще се разберем, повярвай ми!"

"Това, не е каквото очаквах.
Обичам ви всичките, деца, и вие го знаете.
Помня, когато беше на десет,
играеше си навън в пустинята,
и чакаше само за капчица роса
от сладкия дъжд на Мохаве.

"Не ме убивай, Дядо Коледа!
Аз съм едно невинно момче.
Кълна ти се!
Извърших всяко нещо, за което ме помоли.
Не мога да повярвам през какво преминавам".

"Не ме убивай, Дядо Коледа!
Тук никой не ми вярва,
но децата в квартала ми се подиграват,
и не можех да ги оставя
да се отърват така лесно". /2

Повярвай ми, Дядо Коледа...

Bowling For Soup - Punk Rock 101

noreply@blogger.com (Вяра) — Wed, 26 Aug 2009 07:07:00 +0000

Тя се занимава с горещи теми,
а неговото сърце е микроскопично.
Тя си мисли, че това е любов,
но за него това е просто секс.
Той слуша емо,
но дебелият Майк е идола му,
а банковата му сметка е празна.

Какво следва?
Същата песен, но с различен припев.

Тъпо е да си известен и фалирал.
Нека някой ни спаси от пънк рок 101.
Моите шеги и мокрите ти панталони,
правата ми коса и новият ти бански
Нека всички вдигнем ръце за пънк рок 101.

Тя му купи скейтборд,
но при спускане от релса си разкъса коляното.
Замени го за барабани в близката заложна къща
Тя го заряза,
защото се заглеждаше по други момичета
и не му пукаше, когато плака,
защото мислеше, че Bon Jovi се разпадат.

Какво следва?
Същата песен, но с различен припев.

Тъпо е да си известен и фалирал.
Нека някой ни спаси от пънк рок 101.
Моите шеги и мокрите ти панталони,
правата ми коса и новият ти бански
Нека всички вдигнем ръце за пънк рок 101.

Седем години след това той работи като сервитьор,
а тя се омъжи за шофьор на камион,
който никога не си е вкъщи.
Историята не се променя,
само имената и лицата са различни.

Какво следва?
Същата песен, но с различен припев.

Тъпо е да си известен и фалирал.
Нека някой ни спаси от пънк рок 101.
Моите шеги и мокрите ти панталони,
правата ми коса и новият ти бански
Нека всички вдигнем ръце за пънк рок 101. /2

Cradle Of Filth - Thirteen Autumns And A Widow

noreply@blogger.com (Вяра) — Tue, 25 Aug 2009 07:06:00 +0000

Родена бе безпътница в светла нощ.
Очите й изричаха заклинания на лунната зловеща светлина,
тревожен поглед, вечно блуждаещ в далечни морета
с изцедена кръв и мъртва, истинската й майка бе нахранена
от хищни вълци, доведени от скалисти планини.

През гората пътуваше черна карета
и носеше роби за новороденото.
В тази зловеща вечер,
когато самата контеса се роди уродлива
трагедия се промъкна в името Батори.

Кръстиха я Елизабет
порасна мрачна и бледа,
но красотата й предеше мрежи
около сърца, които поглед би сгодил.
Тя се страхуваше от светлината
и когато падна като порочна грешница
под пуританска власт принесе в жертва…
Мандрагора като девици на плъхове в стената.

Владееше еротични, почти отритнати от духовенството, мъчения
наполовина научени от кабалата на демоните
Пътят й я отведе към вуду
за да види да се прекланя пред сянката й тълпата.
И въпреки че вътре в себе си се отвращаваше
не от ухажорите си,
а от втренчения поглед на господаря им.

Елизабет не слушаше напевни проповеди,
които влачеха голяма вина до вратата й
и погребваха душата й с тежък камък.

Тя се страхуваше от светлината
и когато падна като порочна грешница
под пуританска власт принесе в жертва…
целомъдреното си благоприличие.

Между любовни елексири
сред мъстта на удушени мъже
и злокобни истини, стари лоши поличби
Елизабет се прероди!

Diary Of Dreams – She

noreply@blogger.com (Вяра) — Mon, 24 Aug 2009 07:06:00 +0000

Дълбоко в гърдите си е приела тишината.
Носи истински порочен аромат.
Тя носи мъдростта в очите си.
Тя знае истината за всички неизречени лъжи.

Тя казва, че би продала ангела си за мечта,
че не е тази, за която я мислиш,
че е изгубила самоуважението си,
че няма да се откаже от мечтите си.

Тя предлага скута си на предатели за да се чувстват като у дома.
Тя владее насилието сякаш не се страхува от никого.
Тя може да превърне гнева ти в тихи сълзи.
Тя може да те накара да се надсмееш над страховете си.

Тя чува гласовете, които ми казват какво да правя.
Тя те гледа в очите, но само се усмихва.
Тя знае, че за кратко усеща тази топлина.
Тя спря да говори, затова завършвам песента.

Sugarcult – Over

noreply@blogger.com (Вяра) — Sun, 23 Aug 2009 07:06:00 +0000

Всички те гледат
в очакване на следващия ти ход.
Огледай се, когато светът е празен.
Огледай се, когато си виновен.

Всички вървят след теб,
а аз чакам за да те докосна.
Огледай се, ако някога ти липсвам.
Огледай се, защото това ме убива.

Всичко свърши!
Каквото и да направиш,
каквото и да кажеш,
аз няма да остана тук.
Всичко свърши!
Казваш, че сме просто приятели,
а всъщност се преструваш за да остана.

Лежа в леглото всяка нощ
и мисля за нещата, които каза.
Огледай се, аз съм твоят единствен.
Огледай се, това все още ме убива.

Всичко свърши!
Каквото и да направиш,
каквото и да кажеш,
аз няма да остана тук.
Всичко свърши!
Казваш, че сме просто приятели,
а всъщност се преструваш за да остана.

Всичко свърши...
не мога да остана. /2

Всички те гледат
и броят всяка твоя стъпка.
Огледай се, когато ударите
на сърцето ти са празни.
Огледай се, ако си виновна.

Всичко свърши!
Каквото и да направиш,
каквото и да кажеш,
аз няма да остана тук.
Всичко свърши!
Казваш, че сме просто приятели,
а всъщност се преструваш за да остана.

+44 - Baby, come on

noreply@blogger.com (Вяра) — Sat, 22 Aug 2009 07:06:00 +0000

Тя е красива, но винаги се предава.
Мисля, че се влюбвам в нея.
Но тя едва ли някога ще си спомни.

Винаги я намирам на дъното
на пластмасова чаша,
да се дави в опиянението на искреността.
Тя е тъжно и самотно момиче.

Спри плачеш!
Спри да плачеш, скъпа!
Не виждаш ли нещо познато в мен?
Миналото е бъдещето със запалени светлини.
Спри да плачеш, скъпа!

А тя отвърна:
“Мисля, че алкохолът ни свърши.
Тази вечер мразя този град.
Всичките ми приятели ще ме убият,
но те едва ли някога ще си спомнят.

Отведи ме от тук преди да се разпадна.
Думите ми се използват срещу мен.”
Това тъжно и самотно момиче.

Спри плачеш!
Спри да плачеш, скъпа!
Не виждаш ли нещо познато в мен?
Миналото е бъдещето със запалени светлини.
Спри да плачеш, скъпа! /3

Flyleaf - I'm So Sick

noreply@blogger.com (Вяра) — Fri, 21 Aug 2009 07:06:00 +0000

Ще нахлуя в мислите ти
С онова, което е изписано
върху сърцето ми
Ще нахлуя, нахлуя...

Болна съм - заразена
там, където живея.
Остави ме да живея
без това празно блаженство,
наречено егоизъм.
Толкова съм болна.

Ако искаш повече от това,
нека го изтикаме, заличим
А сега ще млъкнеш ли?
Продължавай да спиш
с моя шепот в любопитните си уши

Чуй, крещя! Вслушай се!
Чуй! Крещя!
Потръпваш ли от този звук?

Потъваш в дрехите ми,
а това нахлуване
ме кара да се чувствам
Безполезна, безнадеждна, болна...

Емо: „Никой не ме разбира”

noreply@blogger.com (Вяра) — Thu, 20 Aug 2009 07:05:00 +0000

„Никой не ме разбира”

Това е фраза, произнасяна от много поколения наред, но сега е станала запазена марка на емо движението.

Откакто свят светува винаги е имало една група хора, които се смятат за аутсайдери в обществото. Терминът емо е съкращение от "emotion" и се използва за обозначаване на група хора /предимно млади/, които се чувстват изгубени, различни, разбрани погрешно и пренебрегнати от обществото.

Поне това е популярното въприемане за за емо движението. Но нещата не винаги са такива, каквито изглеждат.

Когато бях млад /преди 30 години/ на мода бяха пънкарите. След това готите ги изместиха, а сега хит са емо. Мога да се обзаложа, че след 20 години на мода ще е някое друго движение, а представителите му ще се наричат по друг начин. Та идеята ми е, че както и да се наричат тези движения сред младите хора, винаги е имало и ще продължава да има една групичка хора, които се стремят да се разграничат от останалите и които винаги ще останат неразбрани от обществото.

Cradle of Filth - Devil Woman

noreply@blogger.com (Вяра) — Wed, 19 Aug 2009 07:05:00 +0000

Нямах нищо друго
само лош късмет,
до деня, в който видях котката
на прага на вратата ми.
Дойдох при теб,
в отговор на мистичния ти зов.
Кристалната топка на масата,
която показва бъдеще и минало,
същата котка със зли очи,
и разбрах, че ме е омагьосала.

Тя е просто дяволска жена със зли мисли,
пази се от дяволската жена, защото ще те обсеби...
Тя е просто дяволска жена със зли мисли,
пази се от дяволската жена, защото ще те нападне в гръб!

Дай ми пръстена си,
за да видя линиите на ръката ти.
Виждам се като висок непознат
и ти давам нещо, което не си очаквала.
Изпих отровата, която ми предложи,
и се озовах на пода.
Вгледах се в големите зелени очи
и се чудех какво правя тук.

Тя е просто дяволска жена със зли мисли,
пази се от дяволската жена, защото ще те обсеби...
Тя е просто дяволска жена със зли мисли,
пази се от дяволската жена, защото ще те нападне в гръб!

Ако си излязъл навън в полунощ,
внимавай на местата, по които скиташ.
Същата дама с дълга черна коса,
се опитва да те победи с пъклените си действия!
Кристалната топка на масата,
която показва бъдеще и минало,
същата котка със зли очи,
и разбрах, че ме е омагьосала.

Тя е просто дяволска жена със зли мисли,
пази се от дяволската жена, защото ще те обсеби...
Тя е просто дяволска жена със зли мисли,
пази се от дяволската жена, защото ще те нападне в гръб!

Уникални ли са емо децата?

noreply@blogger.com (Вяра) — Tue, 18 Aug 2009 07:05:00 +0000

Докато се разхождах из местния търговски център, успях да преброя стотици деца, облечени в предпочитания от тях стил. Това е като вид униформа, начин да покажат принадлежността си към определен стил, определена култура. Най-смешното при емо децата е, че се смятат за различни, за уникални.

Но изборът им на облекло, на тип прическа, грим, поведение не ги прави по-различни от всяко друго дете. Имам предвид, че и те са объркани от живота, както всяко друго дете или възрастен.

Днес има толкова много влияния, че просто е невъзможно да бъдеш уникален. Дете, което харесва поп музика или рейв би сложило удобни кецове и бейзболна шапка. Както всички добре знаем емо детето ще си сложи впитите джинси и ще си оформи косата по “приетия” начин. Истината е, че детето, което носи бейзболна шапка и емо детето си приличат повече, отколкото самите те предполагат. И двете са еднакво объркани, имат едни и същи страхове и тревоги, просто „опаковката” им е различна.

Модерните тинейджъри

noreply@blogger.com (Вяра) — Mon, 17 Aug 2009 07:05:00 +0000

Напоследък като, че ли стана модерно тинейджърите да се причисляват към движението, наречено "емо". Най-смешното е, че в действителност хората само си мислят, че спадат към това движение.

Медиите както винаги представят движението доста изопачено. Така се формира една съвсем погрешна представа за това какво точно представлява емо. Потърпевши от недоразумението са истинските фенове на този жанр. Емото е просто един музикален стил като всеки друг. Без някакви абсурдизми.

Аз не съм емо и не съм се загрижил толкова за истинските емо фенове, но просто се дразня как един жанр може да е толкова изкривен и изопачен, че да няма почти нищо общо с това което е. Ами представете си, че така стане и с метъл жанра, някой ден? Или който и да е жанр.

Finch - New Kid

noreply@blogger.com (Вяра) — Sun, 16 Aug 2009 07:04:00 +0000

На път съм към дома,
но изгубих пътя си,
заблудих се
и се лутам в търсене.
Те ще ме поканят и измъкнат от студа.

Защото съм едно съвременно хлапе, както всички останали.
Защото всеки живее отново и отново.
Аз съм в новото си амплоа, но знам,
че един ден ще се срещнем отново.

Подслоних се тук, закътан в крилата си,
Но няма да забравя, че ти си ми всичко.
Защото сърцето ти е мястото, където живея,
а това е добре.
Жива си...

Защото съм едно съвременно хлапе, както всички останали.
Защото всеки живее отново и отново.
Аз съм в новото си амплоа, но знам,
че един ден ще се срещнем отново.

Казах, че съм добре ...
А сега ...
Казах, че съм добре ...

Защото съм едно съвременно хлапе, както всички останали.
Защото всеки живее отново и отново.
Аз съм в новото си амплоа, но знам,
че един ден ще се срещнем отново.

+44 - No, It Isn't

noreply@blogger.com (Вяра) — Sat, 15 Aug 2009 07:04:00 +0000

Трябва да разбереш,
че това не е просто сбогуване.
Това означава, че не мога да те понасям.
Тук, където пътят се среща с океана
всичко около мен се надига и едва дишам.
Ще пренебрегна хилядите лица около мен.

Прокълни враговете ми завинаги!
Да прережем вените си
и изгорим нещо красиво.
Отчаянието ме кара да се радвам...
с изчезващите светлини,
които ме водят към миналия живот,
който унищожих.

Чувам те как плачеш,
а аз плача за по-малко внимание.
Но ръцете ми са вързани
и съм избутан до самия край.

Слушам те как говориш,
но разговорът е безсмислен.
Устата ми е пълна с кръв,
защото се опитвам да не говоря.

Намери си извинение
и някой, който да повярва
на чуждите гримьори.
Вече нямам нужда от това.

Прокълни враговете ми завинаги!
Да прережем вените си
и изгорим нещо красиво.
Отчаянието ме кара да се радвам...
с изчезващите светлини,
които ме водят към миналия живот,
който унищожих. /2

Кога се наложи емото?

noreply@blogger.com (Вяра) — Fri, 14 Aug 2009 07:04:00 +0000

Едно конкретно събитие може бъде използвано за да се опише моментът, в който “емо” се превърна в мейнстрийм стил, а именно това е появата на видеоклипа на модерната емо банда Fallout Boy “Sugar, We're Going Down” в Total Request Live по MTV през 2004 година. Въпреки, че като жанр емото извървя дълъг път, това събитие окончателно затвърди мястото му в сърцата на феновете.

От тогава терминът “емо” се радва на още по-голяма популярност сред тинейджърите, много от които го възприеха като свой начин на живот. Стиховете, модата и алтернативния стил, привлякоха много млади хора. Емо се превърна в култура, която ги обедини и ги направи още по-задружни.

Има тинейджъри, които възприеха стила твърде повърхностно, само за да бъдат част от най-модерната общност. Те слушат музиката на групи като Fallout Boy, My Chemical Romance, The All American Rejects, and Panic! At The Disco. Такова е мнението на истинските емо деца, а останалите са просто позьори. Привържениците на хардкора слушат неизвестни групи, които свирят в различни жанрове – инди рок, прогресив рок и др.

Cradle Of Filth - Her Ghost In The Fog

noreply@blogger.com (Вяра) — Thu, 13 Aug 2009 07:04:00 +0000

Луната e като жесток портрет,
ветрове нашепват заповедите на дърветата
докато тази трагедия започва с разбито стъклено сърце
и среднощният кошмар стъпква сънищата.
Страх и болка придружават смъртта
Но нейното желание е увереността.

Тя бе божествено създание,
което целуваше в ледени огледала Снежната кралица.
Устните я търсеха навсякъде,
А тъмните опияняващи очи приличаха на арабски кошмар.

Тя грееше като перла над цветовете на водата
на езерото на живота ми,
а тези, които не можеха да я имат
не я пуснаха от този свят.

В онази съдбовна вечер
дърветата имаха мирис на залез и камфор,
а фенерите им гонеха фантоми
и хвърлиха поглед върху любовта ми,
която се изпълваше с печал на лунната светлина.

Зората откри я под взиращия се кедър
копринената рокля разкъсана,
а гарвановата й коса бе покрила разголената й красота.
Тя бе посипана със скреж и знаех, че изгубена.
Плаках, докато сълзите се превърнаха в молитва.

Беше ми се заклела в кръвта си
никога да не се разделяме
за да не открадне сърцата ни ревнивият Рай

Тогава изкрещях:
“Върни се при мен!
Роден съм влюбен в тебе
защо смъртта да застава между нас?”

Заглуших нежните и извивки
с мечти неизречени и последни думи.

В селото не плакаха много за нея,
защото тя беше вещица.

Тя бе божествено създание,
което целуваше в ледени огледала Снежната кралица.
Устните я търсеха навсякъде,
А тъмните опияняващи очи приличаха на арабски кошмар.

Прегърнах призракът й в мъглата ... /3

Модното емо поведение

noreply@blogger.com (Вяра) — Wed, 12 Aug 2009 07:02:00 +0000

Днес всички се обличат като емо, всички се гримират и стрижат като тях, всички го раздават нещастни като тях. А това ме плаши. Защото това са онези, които утре ще станат родители и ще възпитават.

Признавам си, не мога да бъда толерантна към тази глупава култура. И аз не съм сред показалите се като умни, но някои деца много прекаляват с позата. Защото едно е да сложиш силикон в устните, друго е да сложиш метал във вените.

Всъщност, замислям се, не е ли емо породата просто сбор от всички неудачници? Ако си депресиран, ако не ти се живее, ако се чувстваш наранен, сам си намираш начина, по който да се справиш с проблема. Някои твърдят, че с рязането се успокояват. Ок, съгласна съм. Режеш, дори и да не са вените ти, правиш си някакви белези, които после криеш, боли, но се чувстваш добре, защото така изразяваш вътрешното си състояние. Но, мили деца, моля ви, не парадирайте с това!

Когато се режат вени, те се режат веднъж... и завинаги. Не за да привлечеш вниманието на мама и тати. Ако си нещастен и не ти се живее - слагаш края. Ако не ти е добре, намираш си отдушник щом не можеш да спреш всичко.

Sugarcult - Counting Stars

noreply@blogger.com (Вяра) — Tue, 11 Aug 2009 07:03:00 +0000

Искам да се променя,
искам да се извиня за всички грешки,
трябваше да ти кажа всичко.
Но не мога да го променя.
Не спирам да мисля за всичко,
което трябваше да ти кажа.

Броя звездите и мечтая това да мине.
Най-голямата ми грешка се оказа провалът ми.
Никога не съм искал да те нараня.
Направих това, което трябваше,
а сега отново броя звездите.

Ще живея ден за ден.
Надявам се да се справя,
но се чувствам незначителен.

Броя звездите и мечтая това да мине.
Най-голямата ми грешка се оказа провалът ми.
Никога не съм искал да те нараня.
Направих това, което трябваше,
а сега отново броя звездите.

Отново броя звездите...

Yellowcard - Dear Bobbie

noreply@blogger.com (Вяра) — Mon, 10 Aug 2009 07:03:00 +0000

Скъпа Боби, помниш ли,
когато беше млада и ужасно красива?!
Аз помня!
Помня полата и черно-белите обувки.
Помниш ли, че танцувахме онази нощ?
Аз помня и още мисля за теб, когато танцуваме.
Въпреки, че не може да бъде, както тогава.

Помниш ли, когато...
Колко отдавна беше?
През 1945 отвори очите ми,
за да видя един нов живот.

Помниш ли, когато ти казах,
че ако си до мен, когато започва денят,
отново ще се влюбя в теб.
Обещах ти, когато казах това в онази нощ.

Ще съм добре,
защото, когато умра,
ще умра обичайки те...
Всичко е наред,
ще съм добре,
защото, когато умра,
ще умра обичайки те...

Помниш ли когато
щяхме един на друг да се предадем
и да се върнем заедно?!
Оженихме през 1949
и карахме жълтия кабриолет цяла нощ.
Помниш ли? Защото аз помня.

Животът ни доведе дотук.
Бяхме заедно през всичките тези години.
Къщата, която построихме
издържа двадесет хиляди дни.
И спомените, които запазихме,
откакто животът ни доведе тук...

Ще съм добре,
защото, когато умра,
ще умра обичайки те...
Всичко е наред,
ще съм добре,
защото, когато умра,
ще умра обичайки те...

Прибирам се вкъщи при теб.
Събувам се и
си почивам в любимия стол.
Когато затворя очи
и заспя тази вечер,
Знам, че слънцето отново ще изгрее,
тук или в следващия живот.
Докато си с мен ще съм добре.

Ще съм добре,
защото, когато умра,
ще умра обичайки те...
Всичко е наред,
ще съм добре,
защото, когато умра,
ще умра обичайки те...

Косите ти са посивели,
но си една красива жена.
Годините бяха добри към нас.
Сега вървим бавно,
но все още заедно.
Любовта все още ни държи заедно.
Спомням си любовта...
А ти помниш ли?

Flyleaf – Cassie

noreply@blogger.com (Вяра) — Sun, 09 Aug 2009 07:02:00 +0000

Въпросът може да бъде зададен така:
Ще спасите живота й или ще й го вземете?
Ако отговорът ви е „не”, ще избегнете смъртта.
Ако отговорът ви е „да”, ще го направите.

Вярвате ли в Господ, белязан от куршум?
Кажете „да”, за да дръпнете спусъка.
Вярвате ли в Господ, белязан от куршум?
И Каси дръпна спусъка.

Всички я посрещнаха с мълчание
за да запомнят последната й присъда.
А тя им каза, че е знаела какво ще се случи.
Последните й думи още висят във въздуха...

Вярвате ли в Господ, белязан от куршум?
Кажете „да”, за да дръпнете спусъка.
Вярвате ли в Господ, белязан от куршум?
И Каси дръпна спусъка.

Колко ще умрат?
Аз ще умра.
Ще кажа - „да”!

Вярвате ли в Господ, белязан от куршум?
Кажете „да”, за да дръпнете спусъка.
Вярвате ли в Господ, белязан от куршум?
И Каси дръпна спусъка.

Емо изповед: Не издържам повече!

noreply@blogger.com (Вяра) — Sat, 08 Aug 2009 07:02:00 +0000

От доста време страня от хората, всъщност откакто станах Емо. Мразя ги! Страня и от близките си, въпреки че тях не ги мразя, а просто не споделям с тях, защото не ме разбират или поне не искат да ме разберат.

А толкова искам да споделям с някого всичко, което ме вълнува. Някой, който да ме разбира и подкрепя; някой, на чието рамо мога да поплача в тежък момент... Но няма такъв! Нямам приятели, всички ми се подиграват и при всеки удобен момент ме удрят, блъскат, дърпат... Трудно се издържа наистина без приятел. Опитах да се самоубия, но не стана и сега искам да умра, но нашите ме мъкнат непрекъснато по психиатри и ме наблюдават постоянно. Чувствам се като птица в клетка... Искаш да умреш, а не можеш. Така не се издържа...