Не обичам заобикалките, залъгалки и всякакви подобни препъникамъни. Затова ще съм директна.

Ще се чукаме ли?

Шах с пешката. По-ниска от мен е с две глави, изглежда измамно крехка, а все едно ме цапардоса с класически ъперкът. Погледнах право в сърцевината на „очите” й, по меката, тънка ивица между белите възглавнички възбуждаща плът, която разкопчаната й блуза едвам прикриваше. Плъзнах се по пухкавите устни, разцъфнали в бледорозово и се замислих дали и долните й устни бяха така гладки и съвършени. Най-накрая неохотния ми поглед се спря и върху нейния яркозелен поглед. Нямаше и следа от колебание. Нямаше момински свян, а само страстно-сурова решителност да получи това, което иска.

Езиче като тънко змийче се стрелка по устните й, в очите блясва насмешливото послание „Искаш ли да видиш какво друго мога да направя с него?”. Сигурно алкохолът ми бе дошъл в повечко тази вечер, когато започнах флирт с нея. Как така се бях заблудил, че е малка и невинна — “едва напъпило цвете”?

Моля? – изломотих по нелеп, нетипичен за мен начин. Аз, който бях горд с хладнокръвието си.

Проблеми със слуха? – Смехът й подразни сетивата ми. Тя бе тази, която трябваше да се чувства смутена, тя трябваше да руменее. Как така си разменихме позициите?

Това е моя реплика. – прошепнах замаяно. – Майка ти не те ли е учила как се държат добрите момичета? Трябва да те съблазня, а ти трябва да се противиш, докато най-накрая не склониш. Не си ли си чела сценария? Първо малко „не, не, не”, после „да, да, да, да”!

Още от този заразителен, смущаващ смях.

Не смяташ ли, че е твърде тийн? Големи хора сме, за да си играем на глупави игрички. Сценарият ти е овехтял, потърси си ново копие. На мен къде ми е удволетворението от победата в този сценарий?

Малката брюнетка ми се усмихна снизхоздително, след което запали цигара и лъхна малко дим в лицето ми. Разкопча бавно още едно копче на бялата си блуза и се заигра съвсем невинно с него. Устата ми пресъхна, кръвта заби в слепоочията ми. Мамка му, отказвам аз да бъда прелъстения!

Изумяват ме момченца като теб, знаеш ли. Победа, загуба, какво значение имат те? Всички сме изтъкани от плът, кръв и желания. А животът е твърде кратък, за да си отказвам удоволствие в името на измислена гордост. Виждам някой като теб и бих искала да го накарам да крещи името ми. И идвам и те взимам.

Наведе се към мен и ми прошепна нежно в ухото, като плъзна език по ушната ми мида. Не можех да откъсна очи от бяла плът и поклащащите се гърди, усещах как се губя. Ръката й вече се плъзгаше…

От там нататък подробности като „кой кого е свалил”, и „аз ли я забих или тя мене” слабо ме вълнуват. Но ако си чак такъв фен на статистиката…

Тя ме захапа леко за ухото, стисна ме така че всичката кръв от тялото ми се събра между краката ми, и в следващия миг мръсницата се оттегли. Иронията в очите й ме жегна почти като възбудата от допира й. Преди да успея да реагирам или кажа каквото и да е…

… ще си намеря някой по-смел.

… и вече се беше измъкнала през вратата на любимия ми бар. По дяволите!

Пробвали ли сте се да тичате след някой с пулсираща ерекция в гащите си и замъглен поглед? Къде се скри? Пробягах почти всички странични улички, където можеше да се скрие или по които би могла да е минала… Краката ми тежаха, главата ми се маеше… имах адската нужда да се облекча.

Какво унижение… да се принудиш да свършиш сам със себе си, скрит зад кофа за боклук, на тъмна уличка. Гледах покълналото по мръсния асфалт бяло семе и се проклинах.

Така и не я срещнах повече. Разпитах всичките ми познати от бара, но никой нито бе чувал за подобна мацка, нито я беше виждал.Но се намериха най-малко трима свидетели, които потвърдиха, че през онази странна нощ съм бил сам на бара.

Сходни постове:

1. Чай
2. Имах връзка с мъж заради парите

Зимната сутрин започна слънчево и късно — около 13:30 — с двоен коняк и студен чай. Отворих прозореца. Януари беше топъл и разгонен. След бързите глътки обух изтърканите джинси, тениска и някакво пухено яке отгоре. Небръснат, все още полузаспал заслизах по стълбите. Излязох от задния вход на жилищеto, което не беше мое, но от което имах ключ. Картата, която поставих в процепа на банкомата, обаче си беше съвсем моя. И празна. Уж беше ден за хонорари. 

Видях Джил на спирката. Минах с колата покрай нея. Беше с къса коса и лек грим. Гледаше в земята. Светлото й манто беше разкопчано. Въпреки яркото слънце си помислих колко много прилича тя на ванилена свещ, която се отразява в стъклена маса по залез. Усмихнах се. Не спрях. Радиото работеше. Прозорецът ми беше отворен. Не увеличих скоростта. Джил си остана на спирката.

В своя защита споменавам възможността Джил вече да не беше между нас. Историята е катка — 15-годишната й дъщеря ме целуна съвсем неочаквано на входната врата, а Джил тъкмо идваше и ни видя. Тя знаеше, че дъщеря й ме гледа мило, но и аз и тя мислехме, че не е повече от любезност. Аз разбрах, че е друго, когато една вечер докато правехме секс с Джил и тя беше отгоре, видях дъщеря й да ни гледа през отворената врата. Това ме възбуди, естествено. Джил вече крещеше над мен, а аз гледах вратата с широко отворени очи. Така, както не след дълго Джил щеше да гледа дъщеря си сладко да ме целува. И, да, сексът беше страхотен.

Паркирайки пред офиса, изобщо не си мислех за раздялата с Джил. Е, може би малко. Двете се изнесоха от мястото, където тази сутрин пих коняк и чай. Тъкмо — има повече алкохол за мен. Джил изчезна бързо и категорично от живота ми, писа ми смс за следващия рожден ден, но забрави по-нататък. Не й се сърдя. А тази сутрин изглеждаше пролетно.

Шест часа работа и пътувах по обратния път. Понякога така се случва и ежедневието ни предоставя безброй възможности, които пропускаме в бързане, а някои от нас — и в пиене. Затова отново карах бавно. Прозорецът пак беше отворен, но на спирката нямаше никой. Спрях до аптеката за кутия аспирин и опаковка презервативи. След това взех дъщерята на Джил от тях, заведох я вкъщи, чуках я два пъти и пихме само коняк. Чая си го пазех за сутринта. Само за мен.

Сходни постове:

1. Имах връзка с мъж заради парите
2. Erotica
3. НАПЛАСТЕНО

Yep, It’s gone…
Just move on.

Сходни постове:

1. Краят…
2. Лято е…
3. Октомври

Eva Cassidy — Autumn Leaves

Въобразила съм си, че септември ще има вкус на бърбън.

Аз дори не пия бърбън. Не пия никакво уиски, но съм си въобразила, че септември ще е топъл, кехлибарен и мъдър.

Всяко година си мисля, че септември ще е мъдър и улегнал и ще успокоява след лятото. Мисля си, че ще е топъл въпреки, че има “р”. Мисля, че ще е меко кафяв, кехлибарен и златен. Мисля, че ще е като топла кожа след лятото; като листа под ботуши и като кичурите в женска коса след море и слънце. Мисля, че ще е шарен като циганско лято. Мисля, че ще е топъл като жилетка вечер и ще се усеща като шал върху голи рамене.

Всяка година си въобразявам, че ще е ново начало. Въобразила съм си, че ще топли отвътре като бърбън. Въобразила съм си много неща. Някои може даже да се случат, колкото и да е невероятно. Други ще се случат без да се очаквани… Обаче нищо от това няма значение — септември е.

Сходни постове:

1. Sweet November
2. Март
3. Февруари

… на лятото.

И началто на най-хубавото…

*снимкa Valeria Lazareva

Сходни постове:

1. Move on
2. Изгрев
3. Лято е…

Плажът се вие като тънка, бяла змия изпод люспите на която се отронват дребни песъчинки. Изстъргваме ги с досада от краката си, но някъде  в дъното на обувките ни остават няколко дребни зрънца – ненужни сувенири-прахосъбирателници. Приличат на избледняващи спомени. Вълните плисват по тях и ги отмиват някъде… Питали ли сте се какво ни остава от тях?

Опитай се да си спомниш време, в което си бил наистина щастлив. Накарай в съзнанието ти да изплува този сладък спомен, колкото се може по-назад в годините. Нека се качи до повърхността на мозъчната ти кора, подобно на сферичка, излъчваща мека светлина. А сега се опитай да се вгледаш в това кълбо от преплитащи се спомени. Виждаш ли нещо? Различаваш ли хора, лица, събития? Можеш ли да нарисуваш пейзажа на някое специално място? Или всичко се губи сред трептящи сенки. Взираш се като луд, напрягаш очи… и накрая установяваш, че нищо не виждаш. Всичко, което остава в ума ти е спомена, че някога там ти си бил щастлив и… нищо повече. Бледи петна, празни рафтове, счупени сувенири.

Снимките запазват частици от нашите спомени. Ала снимките избледняват, късат се, губят се в потока на годините. Само за един миг хиляди парченца спомени се изличават, все едно не са съществували. А дори и да ги запазим установяваме, че от черно-белите, цветни, хартиени или цифрови образи ни дебнат нечии чужди очи, пазещи историята на някой друг. Какво остава от вчерашното ни аз, от бледите, почти чужди спомени?

Да не потъваме в така удобна депресия и меланхолия. Наистина, всичко е ужасно крехко. Строеното с години, за което обичаме да се заблуждаваме, че е с твърдостта на бетон, се срутва за миг, само от едно щракване на пръсти… Всички сме наясно, че нищо не е вечно… и все пак имаме нужда от малко заблуда, нещо, което да ни предпази от това да не полудеем.

Живот за мига? Това ли е ключа към бараката? Но какво ни остава след изтичането на мига? Радостта от преживявянето, болката от разочарованието, тръпката и възбудата. Все емоции, нетрайни като лятната буря.

А сега нека обърнем монетата от другата й страна. Замислете се за всички лоши спомени и преживявания. Представете си ги като малки черни ураганчета в чаша вода. Завихряне, свистене и… какво виждате? Да, там картината е пъти по-ясна, подробностите изпъкват като ярък релеф и блъскат изтормозеното съзнание в подмолните си стени. В това се и заключава смисъла на живота на някои от вас – да си спомнят нещастието, да го разиграват на сцената на ума си отново и отново, потънали в сладостта на собствената си мъка. Лошите спомени са като мозъчни татуировки, почти невъзможни за изличаване. Щастливите спомени по-скоро наподобяват крехки пергаменти, които трябва да пазим като зеницата на окото си… защото и най-слабият повей на бурята е в състояние да ги разкъса. И какво остава от тях?

Какво правите, за да запазите нещо от вчерашното си щастие? Tрябва да изпием мига, за да го спасим от времето. И какво да правим с лошите спомени… Ръкавицата е във ваши ръце.

Сходни постове:

1. (Un)Happy?

ама ти побързай де…

Сходни постове:

1. Изгрев
2. Краят…
3. Лято е…

Придобива се при статус In Relationship. Или –shit, Джулето е гений понякога.

Забелязали ли сте, че с любовта към любимия мъж идва и любовта към хобитата му? Когато започнат връзка, много жени започват да се занимават с катерене, ходене сред природата, каране на ски, знам ли и аз, важното е, че са все неща, които преди това не са правили. Възникват ми въпросителни: как така никога преди не са правили тези неща?

а) Не се имали с кой?

Да кажем, че тогава е оправдано. Всички имаме мечти и желания да правим разни неща и за много от тях трябват точните хора и точното време. Всъщност обаче списъкът на тези неща е крайно кратък и това са само оправдания.

б) Не са имали желание?

Е как така изведнъж им дойде това желание? Просто се събуха един ден и решиха, че искат да прекарват уикендите си на палатка в гората? До сега,  за последните 25, 30 или 35 години, защо не им е идвала тая муза? И как не се сетиха просто ей така да правят нещо друго — да плетат примерно, или да шият гоблени?

в) Харесва ли им всъщност или го правят заради мъжете си?

Факт е и че много мъже гледат да “увлекат” жените си в хобитата си. Вероятно им се струват по-интересни от ходенето по магазини. Обаче мъжете не са виновни. Виновни са жените, които им позволяват.

Трудно ми е да кажа дали е тъжно или е романтично. И все пак, по-скоро е тъжно да видиш човек в разцвета на силите си, който има нужда от друг човек, за да има хобита и интереси. Говори за липса на самочувствие и характер.

Всеки уважаващ себе си човек знае какво му харесва и как се забавлява през свободното си време. Такива хора имат своите хобита и интереси. И уважаващите себе се хора, не би трябвало да ги изоставят или заменят с тези на някой друг. Вероятно говоря от позицията на заклетия човек без статус, но не виждам защо на 20+, при все че знам какво ми носи щастие, трябва да оставя на второ място нещата, които аз харесвам.

Не знам дали хората трябва задължително да имат еднакви интереси, за да са заедно.  Знам, че много хора, и аз в това число, се  губят във връзките си.  Някои, и аз в това число, се мразят за това. Други точно заради това не започват връзки.

Щях да ви кажа едно голямо клише за финал — онова за уважавай себе си, за да те уважават, сещате се. Обаче, ако нямата самочувствие и не харесвате себе си, не е моя работа да ви “оправям”. Най-вероятно вече ви оправя някой мъж, който използва това.

Сходни постове:

1. Тя
2. Той…
3. Te

А ти с кой посрещна изгрева? А с кой искаш да го посрещнеш?

Сходни постове:

1. Краят…
2. Ще те чакам
3. Лято е…

“Ако сексът беше хляб, досега да се е разграбил!”, казва една приятелка. Ако добавим към този иначе простичък факт малка част от текст на песничка, става това: “No hidden catch, no strings attached”.

Телефонът звъни. После sms. Отново звън. Разговаряш на две линии, тичайки за някъде. Не можеш да си поемеш въздух и не е преумора. Чудовищно стягане на гърдите, силна болка в сърдечната област. Крайниците ти започват леко да изтръпват. Паникьосано започваш да правиш кратки и бързи вдишвания. Изпиваш три литра вода на екс и изяждаш цял шоколад. Пиеш шепа хапчета. Реверът на сакото ти силно издава аромат на чувствен женски парфюм. Смесва се с вонята на бензин наоколо. С дъха на дъвка, която ще изплюеш след малко. С вкуса на жена, която ще изплюеш след малко. Това “малко” е бързане, не физически — едва ходиш.

Оглеждаш се и започваш да си представяш жените като ходещи вагини. Това те успокоява, започваш да дишаш почти нормално. Ако не е едната, ще е другата. Все още имаш неочаквани спазматични болки отляво. Което е ОК, защото е индикация, че имаш сърце. Усмивката ти излиза на повърхността и продължава като водно конче разходката си над морето от вагини и кардиални проблеми. По повърхността. Водното конче не живее, а съзерцава. Животът се крепи на тънката повърхност. Или на женски косъм. На мигла, леко удебелена от скъпата спирала.

Безразборната смяна на сексуалните партньори се оказва като онези лекарства, които трябва да използваш само за определен период от време, защото иначе няма да действат следващия път. Като при мастурбацията — не можеш много пъти по ред да си представяш една и съща. Трябва ти разнообразие. Трябва ти нещо по-силно! Много по-силно. По-вредно и тежко. Надеждата да се почувстваш желан. Онова чекиджийско усещане за абсолютна мощ, ироничната усмивка, уверената походка — все путкенски номера, съчетани със съответните аксесоари, пози, лица. Хапчета, пиеш още хапчета. Преглъщаш с уиски. После си разваляш вкуса с чай. Пускаш завесите.

Кажи й да ти духа. Сърцето ти ще се оправи.

Сходни постове:

1. Да ти еба майката!
2. Елементи
3. Синдромът на хобитата