Седеше до прозореца, загледана в танца на мълниите по нощното небе. Огромни, ярки отблясъци, неописуемата красота на дива сила.

Има мъже, които не са направени за обичане. Те са страст. Има жени, които настръхват като ги видят, като от електрическа вълна.

Видя го за първи път преди няколко години на едно тържество. Беше непоносимо горещо — началото на едно от онези тропическо жежки лета. Стоеше в двора в лилави и оглеждаше, повече от скука от колкото от интерес. Съвсем случайно срещна един поглед — черни, в които малки дяволчета играеха на прескочи кобила. Нямаше думи и нямаше нужда от тях. Намери се в ръцете му още същата нощ, а не биваше.

Светкавица освети стаята зад гърба и. Няколко секунди тишина. Оглушителен гръм. Природен закон.

Срещна го отново след почти година. Пак на неподходящото място в неподходящото време, но чувството беше същото. Парещият дъх, когато леко я целуна по ръката. Затръшването, с което затисна с тялото й кухненската врата. Чувството, че трябва да го има.

Бурята позатихна. Дъждът все още барабанеше глухо по прозорците и унасяше сетивата. Туп -туп -туп като ритъма на нечие сърце.

Сутринта получи знак, усмивка и телефонен номер. И дилема. Знаеше, че ще го направи. Все едно друг някой бе решил вместо нея, защото не можеше да повярва, че това е тя. Тя не изневеряваш. Сякаш чувството я влачеше в оная покрита с гъста, бяла мъглива зимна нощ. Помнеше само, че тича — за да избяга от осъдителното аз, за да не се върне.

Нова ивица светлина я заслепи. Гърмът изтрещя сякаш на покрива. Ветровете, стихиите и облаците се надбягваха в мрака навън.

Чакаше я на спирката със същия поглед, от който и прималяваше. Не я държа за ръка, не говориха, не се смееха. Помнеше устните му, силните ръце по кожата си, горещия допир на тялото му, как ставаше ту нежен, ту груб. Изненадващо си говориха през половината нощ и тя си тръгна на изгрев. Спокойна и сигурна, че вече това вече е тя. Никога не съжали. Тайната й беше на сигурно място.  Спря да се обвинява, да обмисля, да спори със себе си…

Бурята затихна съвсем под напора на южния вятър. Няколко облака се разкъсаха бавно и откриха луната.

Има мъже които не са създадени да бъдат обичани — те са грях. Има жени, които не са създадени да обичат един — те са просто жени.

Няма сходни постове:

#twitterbloggerbeer стана на година на 21 Юли! По този повод в събота си направихме мини #tbb в парка – колелета, бири, федербал…

Някак яко е, че биропиението стана на година. Кой би предположил дето се вика. Не е някакво голямо постижение или повод за гордост, просто е яко. Преди две седмици правихме по-голяма сбирка на Баба Яга с много нови хора, така че може да се каже, че направихме два рождени дни.

Малко снимки от вчера:

Вечерта Момчил ни заведе на лайф на Nasekomix в Pork Pie а.к.а . Маймунарника. Аз лично ги бях слушала на живо само в паузата на TEDxBG през Януари и не бях много впечатлена тогава. На живо, всъщност се оказаха приятни — не звучат като българска група, интересни са, макар че на много хора може да им се сторят странни. На кратко, Nasekomix са малко повече от ок на живо, но не бих ги слушала просто ей така…

На Кратко беше готино, съботно, мини #tbb.

ПП: В цялата Борисова има лампи само около Ариана! Повтарям САМО! Паркът е абсолютно тъмен, но пък има хора. Да се обзаложим ли колко по-пълен и безопасен ще е, ако тук там имаше някоя лампа?

Сходни постове:

1. Последен #TwitterBloggerBeer за 2009
2. Какво се случи на BlogCamp2010
3. Тези хора ви лъжат

Един приятел каза:

„Ние ревнуваме гаджетата си, защото знаем колко загорели сме ние и как бихме ебали всяка яка путка, която малко ни се понатисне. А те не са такива, не са от разгонените курвета, които сега са модерни по клубовете – тия, които духат на черпещите ги гъзарчета. Това е нещастието да си щастлив – да намериш готина жена и така да осъзнаеш какво лайно си!“.

Друг: „Ние не сме виновни, че ни се ебе. Моногамията е като Бог – много хора вярват, но никой от тези, които познавам не се е докоснал до субекта на вярата си!“.

Първият: „Онзи ден псувах моята, викай й „Махай се, бе, ходи да лапаш пишки!“, ‘щото не си вдигаше телефона 3 часа вечерта. А тя е била задрямала над някаква книга, изключила си звука, ‘щото последните дни я счупиха от работа. Просто знам какъв съм аз и проектирам това върху всички!“.

Следващ: „Това са комплексарщини. Уточнете се в началото и стига с тая паранормална комплексарска ревност. Вятърът я чука, чаршафът спи с нея – баси, я се стегнете. Не сте единствени – това, че ревнувате и искате една путка само за вас е показател колко високо се е качило егото ви! Смятате се за специални и уникални, никой не може да ви кръшка, а?“

Друг: „Не, бе, копеле! Тук не става дума за мен, а за нея и всички пишки, които е лапала. За лайнарите, които са свършвали в нейните отверстия. Бе, изобщо за нейното либидо, което не е като твоето и моето!“

Първият: „Казвал си поне няколко пъти, че ти е все едно дали свършваш под душа или в някоя, за която не ти дреме. Кое от двете е по-голяма изневяра, а?“

Няколко наведнъж: „Никое!“

Сходни постове:

1. Henry
2. Да ти еба майката!
3. НАПЛАСТЕНО

Пътувай. Карай кола с широко отговорени прозорци. Пей докато караш, а и не само. Порадвай се на слънчогледите. Преяж с диня и сладолед, носи смешни шапки и огромни очила. 

Отиди на море и му се наслади. Хвани тен и не се страхувай да изгориш. Плувай гол, направи нощно къпане и не се бой да имаш пясък в дупето. Ходи бос по плажа, послушай вълните и им дай да измият краката ти.

Пий Mохито, придобий вкус на мента и лимон. Танцувай смешно на песни от 90те. Събуди се на плажа, посрещни слънцето или просто си легни с пясък между чаршафите. Не е задължително да са твоите чаршафи.

Поцелувай някой непознат. Някои даже се влюбват.

Смей се високо, дръж се безумно, говори и прави глупости. Сбъдни си една мечта или поне си задоволи някой каприз.

Бъди малко луд. Кога, ако не сега — лято е!

Сходни постове:

1. Неделни мисли

Днес е денят…

ти кажи за какво!

Няма сходни постове:

Да срещнеш нормален мъж е като да срещнеш крокодил. Освен ако не си в Австралия, а ти не си, това е учудващо, странно и неочаквано. Стоиш, пулиш се и гледаш да не показваш страх. Хем ти се ще да избягаш, хем не можеш. Крокодил е мама му стара, как да не искаш да го опознаеш и изучиш.

Така де, нормални хора няма. “Нормален” е най-социално неприложимата дума, защото всеки път преди употреба трябва да я дефинираш. Обаче тези нормални крокодили са мили, ненатрапчиви, умни… Те нямат бивши, които всичките да са толкова патологични, че да се чудиш какво ти има на теб, че си се подредила в тая редица. Крокодилите често нямат патологичен страх от обвързване, даже говорят как си мечтаят за три деца и кокер. В очите им няма нито мътна сянка на нещо счупено, нито гига самодоволство. Накратко — нямат вид като да са непоправимо повредени.

Като срещнеш такъв, хем искаш да се отпуснеш и да оползотвориш откритието, хем изтръпваш, защото знаеш, че не е нормално да е толкова нормален. Докато не започнеш да осъзнаваш едно:дори и на тоя крокодил всичко да му е наред, ти не можеш да си с него. Ти вече си толкова счупена и повредена, че няма как да си с крокодил! Ти можеш да си само мъже с работохолици, (полу)алкохолици, повредени от бившите, майките, шефките си или други жени, защото самата ти много отдавна не си нормална.

Да си признаем — едни от най-нормалните хора наоколо са (полу)алкохолици, върли пушачи, които не бягат сутрин и не ходят на фитнес, работят по (поне) 12 часа…  А истината за крокодилите е една: колкото по-нормални изглеждат, толкова по-повредени са!

* текста няма нищо общо с Крокодила, не се бъркайте, моля!

Сходни постове:

1. Тези хора ви лъжат
2. Status-less Girls
3. (It’s All About) The Money

Зениците му се разшириха и втренчиха почти хипнотизирано в танцуващите пламъци на огъня в камината. Попиваха всяка частица светлина и топлина.

Постепенно пламъкът се превърна в едно цяло — огненеочервен и изпепеляващ, преминавайки през светлооранжев до ослепителнобял. Приканваше го да пристъпи към него и да затанцуват заедно. Мислите му все още прехвърчаха хаотично и пречеха на концентрацията. Започна да ги захвърля в белотата на изгарящата стихия — ежедневните щастие и мъка, седмичните страдания и състрадания, месечните отчети и годишните надпревари. Захвърляше радост и тъга, наслада и болка, милосърдие и жестокост, а огънят лакомо поемаше всичко и безпристрастно ги изгаряше до пепел.

Почувства се пречистен и освободен от товара на емоциите. Съзнанието му бе празно и почти недолавяше окръжаващата го среда. Разтвори се за бушуващата стихия и тя го погълна. Очакваше, че ще изпита пареща болка, но се озова в хладното безметежно спокойствие на пустотата.

Бяха изминали само няколко мига или може би хилядолетия — не знаеше. Бе постигнал разтварянето и сега необезпокоявано прибиваваше в състоянието на пълен екстаз от обкръжаващата го действителност — такава за каквато само бе чел или слушал, но никога не изпитвал. Досега.

Премигна едва доловимо. Ноздрите му се разшириха леко, а езикът почти несъзнателно се докосна до небцето. Затвори веригата на циркулиращата в тялото му енергия. И тогава дочу в далечината забравените от векове срички на огнените мантри от Ригведа: ом агнимиле пурохитам ягяся девамритвиджам хотарам ратнадхатамам…

Потръпна от капките вода, които закачливо се сблъскваха с тялото му. Разтвори сепнато очи, опитвайки се да разбере къде се намира. Срещна се с вятъра, нахлуващ през отворения прозорец, опитвайки се да го подсуши. Залитна опиянено, но се хвана за металния обков на леглото и докосна неуверено дървения под с треперещи крака. Сънуваше ли или се пробуждаше? А може би бе на границата между двете?

Огън, вода, вятър, метал, дърво… Петте стихии се бяха докоснали до него, а и той до тях. Но бе почувствал истински само огъня. Разбра, че го чака среща и с останалите елементи. Не знаеше кога, но я чакаше с нетърпение.

Няма сходни постове:

няма много нужда от коментар, нали…

Няма сходни постове:

Много яка снимка и много голяма лъжа. Ако кажа, че не ми пука ще излъжа.

Ще излъжа, ако кажа, че не ми пука какво мислят за мен хората за които ми пука. Защото всъщност ми пука.  Защото влагам емоция в отношенията си с тях. Дори твърде много емоция. Толкова много емоция, че на моменти всичко прелива и направо се олива.

Обаче и ако кажа, че не съм била разочарована от много от тия хора, пак ще излъжа. И колкото повече ми е пукало, толкова по-разочарована съм била. И още съм, защото дори и пукането да е в минало време, разочарованието остава. Мостът изгаря, но миризмата на изгорено не.

Да призная обаче, че ми пука означава да призная, че съжалявам за нещо казано или направено. Да, може би съжалявам. Но това, че съжалявам, не означава, че искам да върна нещата на зад. От всякъде някой повтаря, колко е важно да се извиняваме. Аз не съм в група на анонимните алкохолици и няма да се извинявам наред.

Никога няма да си призная , че ми пука дали ме харесвате или не. Имате правото да не ме харесвате. Обаче аз имам правото да съм Аз. А да си призная, че ми пука, би означавало, да призная нуждата да променя това Аз както ви харесва на Вас. А това просто няма да стане.

Няма сходни постове:

Той и тя…

Те никога няма да бъдат…

Сходни постове:

1. Тя
2. Той…
3. (It’s All About) The Money