БЕЛИТЕ ЛЪЖИ СЪЗДАВАТ ЧЕРНИ ПРОБЛЕМИ!

„И понеже Авраам казваше за жена си Сара: Сестра ми е, то герарският цар Авимелех прати, та взе Сара. Но Бог…” Битие 20:2

Изглежда, че се отказваме по-лесно от „черните”, отколкото от „белите” лъжи. Не знам кой ги е кръстил така, но явно ги е смятал за безобидни. А те всъщност са си истински лъжи – опашати, прилепчиви и трудно отстраними! За съжаление, дори Авраам ги е използвал, при това не веднъж и това почти му е коствало изпълнението на Божиите обещания.

Това е и причината ние да вярваме в Божия Син – Исус Христос, а не в Авраам!

Бог не е човек, та да лъже! Само Синът Божи ни е дал пълната истина! Той е казал: „Ако пребъдете в Моето учение, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ (Йоан 8:31-32) 

„Бялата” или ако щете я наречете „благородната” лъжа, си е съзнателно изречена заблуда. Понякога се лъже от криворазбрана добрина, а друг път – от страх, подобно на Авраам. На пръв поглед изглежда, че с лъжата може да надхитрим дявола, но само на пръв поглед. Сатана не може да бъде надхитрен или победен със сатанински оръжия. Лъжите – и „белите”, и „нормалните” – винаги носят със себе си допълнителни проблеми, още лъжи и проклятия! С лъжи можеш да стигнеш далеч, но връщане от там няма… освен ако Бог не се намеси.

И понякога Бог се намесва и ни спасява, и ни прощава, но лъжата остава да тежи с последствията си и дори да се предава на следващите поколения. Не е записано, но смятате ли, че любящата Сара е била щастлива, когато най-близкият й човек се е отрекъл от нея? А когато синът на Авраам, Исак, използвал същата лъжа, като баща си, смятате ли, че съпругата му Ревека е била възхитена от това? („Исаак се засели в Герар и когато местните жители го попитаха за жена му, той рече: Сестра ми е…”  Битие 26:6-7) И мислите ли, че не му е напомняла колко „смел“ е бил и колко „много“ я е обичал?!

 *
По-добре да страдаш от истината, отколкото да се утешаваш от лъжи.

*
Ако веднъж излъжем за нещо, след това става много по-трудно да кажем истината.
*
Истинската любов може да преодолее страха!
*
„В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта.“ 1 Йоан 4:18
*
„Бог не е човек та да лъже, Нито човешки син та да се разкае; Той каза, и няма ли да извърши? Той говори, и няма ли да го тури в действие?” Числа 23:19

Румен Иванов

ЕВ: Скъпи Мики и Гошо, приемете нашите сърдечни благопожелания по случай Вашия годеж! Колко вълнуващо! Разкажете ни, моля, как се стигна до заветното „ДА!“. Знаем, че за мъжа е трудно да попита, защото иска да е сигурен в очаквания отговор. 

Гоше, колко време ти трябваше да попиташ?

Мики, лесно ли беше да кажеш „Да!“?

Гошо: За да бъда напълно честен, аз бях готов да предложа брак на Мики още от ден първи. Разбира се, не го направих, щеше да е изключително прибързано, все пак и за двама ни това беше едно напълно ново преживяване – да бъдем в предбрачно взаимоотношение. Търпеливо си изчаках и с най-голямо удоволствие опознавах бъдещата си съпруга. И колкото повече я опознавах, толкова повече решението ми се затвърждаваше. Почти от самото начало на нашата връзка аз започнах да спестявам пари за годежния пръстен и след няколко объркани размера и пренаредени планове за предложение, девет месеца след началото на връзката ни най-сетне паднах на едно коляно и гълтайки си по-голямата част от речника – изрекох думите. Слава на Бога тя каза – ДА , въпреки полуизговорените и сдъвкани от мен думи и треперещите ми крайници.

Мики: Предполагам, че мечтата на всяко едно момиче е да намери своя „принц“ и да се омъжи за него, така и аз нямах търпение това да се случи. В самия момент на предложението, първата ми реакция беше „наистина ли“ и вече след известно време на осъзнаване, успях да отговоря с „да“. С Гошо се познаваме от 4 години. Той ми е казвал, че още от началото на нашето запознанство ме е харесал, но аз нямах същите виждания като него. Така че имаше период, в който и двамата трябваше да станем подходящите партньори един за друг. Гошо винаги ми е правил впечатление заради силната му връзка с Бога и отношението му към служението. Смятам, че мога да науча много от него, а и това беше главен критерий за мъжа до мен: да може да ме приближава до Бога и заедно да вървим по този път силни и здрави. 

По това време аз се занимавах с детското и тийнейджърското служение (като помощник) в църквата, а след време и той се присъедини към екипа за децата. Като жена, която си мечтае един ден да бъде майка, веднага ми направи впечатление красивото му сърце и неговата искрена обич към дечицата. Така с годините на приятелство, успяхме да се видим във всякакъв вид ситуации (което според мен за една връзка е много важно – да познаваш как реагира човекът до теб, когато организирате нещо, когато е под напрежение, когато е спокоен и т.н). 

Преди да започнем официално да ходим, беше малко гоненица: той се опитваше да ме спечели, а аз го отхвърлях поради мои нереалистични представи и глупави „изисквания“ за мъжа до мен. Фокусирах се върху много дребни детайли, които не бяха важни, но един ден, докато преминавах мислено пред списъка ми с критерии, чух Бог да ми казва: „Добре, ами къде отиват важните неща? Не искаш ли да е добър съпруг, да обича децата, да обича теб, да е ентусиазиран за Словото и да иска да създаде богоугодно семейство? Хубаво е да искаш да свири на китара, но замисли се, наистина ли това е по-важно от всичко друго?“. Така, не след дълго време, проведохме разговора и започнахме пътя си заедно.  Да кажа „Да!“ стана много по-лесно, след като бяхме изградили солидно приятелство и доверие един към друг.

ЕВ: Филмите на Hallmark Channel ни облъчват с две контрастни идеи: партньорите или си допадат във всичко, за да се съберат, или пък „се конфронтират“ непрестанно, защото противоположностите се привличали.

Какво мислите вие?

Гошо: Според мен уравнението е просто. Налице ли са двама души, достатъчно зрели, за да знаят какво искат и да поемат лична отговорност за избора си, достатъчно зрели, за да знаят и приемат, че срещу тях стои човек със слабости, силни и слаби страни. Готови да се жертват за доброто на другия и готови да се променят те самите, вместо да се опитват да променят партньора си. Боещи се от Бога и обичащи Го, за да не превърнат човека или взаимоотношението в идол – тогава имаме чудесна почва за успех. Виждаме това, върху което се фокусираме и в наши ръце е дали ще се взрем в доброто у другия и ще го поливаме, за да расте, или ще гледаме на лошото и ще сочим с пръст, търсейки изходен път, вместо да се огледаме в себе си и да поискаме помощ от Господ.

Мики: Когато се сгодихме и хората малко по малко започнаха да разбират за новината, почти всеки съвет, който чувахме заедно с пожеланията, беше „Ключът е в компромисите“. Определено не харесваме винаги едни и същи неща, но никога не съм усещала този натиск или налагане на мнение от негова страна. Смятам, че сме изключително разбрани и спокойни хора. Разбрали сме се, че ще си споделяме всичко, което мислим или ни притеснява. Чувала съм много хора със същата нагласа, но не и с готовност да го спазват наистина. Всеки трябва да приеме различията на другия и да се опитва да не се разочарова, когато не съвпадат с неговите виждания. Обичам да разказвам някакъв мой женски проблем на Гошо и той да ми каже: „Виж, скъпа, не мога да те разбера напълно или да усетя какво чувстваш, но да знаеш – до теб съм и те подкрепям. Какво мога да направя, за да се почувстваш по-добре“. На мен това ми стига. В такива моменти, въпросът дали харесва да яде моята любима храна или не, няма никакво значение. В началото на връзката ни, открихме книгата „101 въпроса, които да зададете, преди да се сгодите“. Тя много ни помогна за започването на качествени разговори, които може би никога нямаше да се досетим да отворим. С времето си споделяме кой с какво виждане е и преценяваме докъде ни е добре да се съгласим с мнението на другия. Държим се за ръце, когато обсъждаме казуси, което някак намалява шанса да се скараш с човека пред теб (полезно е, а и е знак на любов). Разбира се, за важните въпроси за живота сме на една вълна и се подкрепяме. Приличаме си и обичаме да правим всичко заедно. 

ЕВ: Защо е толкова важен периодът на годеничество?

Гошо: За да се изгради една солидна основа на сигурност, уважение и любов, на която после да започнем да строим брака си. Изграждане на повече допирни точки и познаване на другата личност както интелектуално, така и емоционално.

Мики: Единствената разлика, която усетих, когато се сгодихме, беше, че го заобичах още повече. Осъзнах, че това наистина е моят мъж и аз имам отговорността да се грижа за него, да му предоставям благоприятна и спокойна среда, в която да се развива и да бъде това, за което Бог го е призовал да бъде. С две думи, партньорството ни отиде на следващото ниво. Но иначе, цял живот ще се опознаваме повече и повече, така че годеничеството е период, през който трябва да се премине. 

ЕВ: Има ли качества у евентуалния партньор – кандидат за женитба, които непременно трябва да присъстват, когато един християнин си търси съпруг или съпруга?

Гошо: Това, което аз лично търсех у бъдещата си съпруга и което насърчавам младите мъже, е да търсят човек с истинска връзка с Бога. Да Го обичат повече, отколкото обичат теб и имащи плодовете на това тяхно взаимоотношение. Знам, че това е общоприет отговор сред нашето общество, но е и много често пренебрегван съвет. Човек лесно може да види красива жена, да хлътне и през неговите очи тя става ангел. Обаче чувствата заслепяват. Спри, отдръпни се и гледай. Има ли любящо сърце към хората, как се държи с тях? Поставя ли чуждите нужди над своите? Как се държи с родителите си? Мързелив или работлив човек е? В Словото има още куп добродетели, които могат да ни бъдат в помощ при трезвия избор, но най-голямата заповед е добро начало.

Мики: Израснала съм в християнско семейство и съм дъщеря на пастир, нещото, което търсех и намерих в Гошо е, гладът към Бога. Исках да знам, че ако случайно нещо се случи и се отклоня или просто започна да живея мързелив християнски живот на рутина, но без никакво развитие, ще има кой да ме дърпа и мотивира с примера си. Друго: да се радва с мен на постиженията ми и да ме подкрепя. Вярвам също, че един голям човек трябва да е оставил в детството си умението да се сърди, обижда или ядосва за малки неща, така че Гошо и в това се справя повече чудесно. 

ЕВ: На какъв принцип избрахте вашите кумове и имахте ли единодушие при избора? Какво научавате при всеки подобен „малък“ избор, като се има предвид, че организирането на една сватба е свързано с напрежение?

Гошо: Кумовете ни са най-близките ни приятели. Още от преди да сме заедно и двамата ги чувствахме като семейство , дори да не се виждахме често с тях.  Никога е нямало избор реално, ние си знаехме, че ще са те от самото начало. А за това колко добре се уча на търпение, изслушване и уважаването на мнението на годеницата ми при вземане на решения – благодаря на Бога. Вкусовете ни се разминават по много критерии, по много въпроси имаме различни мнения, но когато любовта надделява над това да си прав и да стане на твоето, се получават нещата. Изслушване, уважение и с щипка смирение помага за осредняване на вкуса при изборите.

Мики: Без дори да го изговорим в началото, някак и двамата знаехме кои ще са ни кумове. По отношение „напрежението“ по организиране на сватба, не бих казала, че има изобщо такова. И двамата сме много спокойни хора, чиито вярвания са, че щом като сме с Бога, значи всичко ще се нареди. Не даваме на някакви малки неща, които често биха „съборили“ двойките, да застанат между нас, а и сме свикнали бързо да се извиняваме и да търсим обратно другия човек. Родителите ми са ме възпитали да се доверявам на Бога, а когато знам, че и Гошо е на същото мнение, и работи по същата система, всичко е повече от перфектно.

ЕВ: Как ще мотивирате ваши връстници, които си мислят, че бракът е твърде труден, за да се решат на подобна важна стъпка?

Гошо: Вярвам че точно бракът е най-добрият инструмент в ръцете на Бога, с който Той ни изостря и усъвършенства. Най-добрият инструмент, чрез който да покаже наяве цялата ни мръсотия и да ни предизвика да се осветим. Най-доброто средство, чрез което да ни подтикне да пораснем, да узреем до мъжете и жените, които сме създадени да бъдем и да елиминира егото ни. Ако наистина искаш да пораснеш, бракът е добра стъпка към това.

Мики: Няма как все още да говорим за брачните взаимоотношения, тъй като не сме заживели заедно, но бихме казали, че уважението и показването на любов е много важно. Като съвет бих казала: пораснете, но бъдете като децата. Покажете на човека срещу вас, че сте сериозни и не си играйте със сърцата им. Поемете отговорност към сина/дъщерята на Бога. Но като децата се радвайте заедно, прощавайте си и забравяйте старото, като гледате смело към бъдещето, което ще изграждате тримата: ти, съпруга/та ти и Бог.

Булката не е пътувала заедно с групата, когато мълнията ударила в сряда. Това се е случило в Шибандж в западната област Чапайнавабгандж, споделя Сакиб Ал-Раби, служител на местното правителство.

Той казва, че групата току-що била слязла от лодката си, за да намери убежище заради гръмотевичната буря, когато са били ударени от мълнията.

Районът е на около 230 километра северозападно от столицата Дака.

Ежегодният мусон набира ход в Бангладеш, където мълнии убиват повече от 200 души, предимно фермери, докато работят на техните ниви и това се случва всяка година.

В книгата на Йов мълнията е наречена „огън от небето“.

Преди да свърши да говори, дойде друг слуга и каза: "Падна огън от небето и удари овцете и пастирите и ги уби всички. Аз съм единственият, който избяга, за да ти кажа." (Йов 1:16).

Въпреки че книгата Притчи твърди, че като общо правило праведността (правилният живот) гарантира благословия, книгата на Йов показва, че има изключения от това правило, но те касаят само земния живот.

Новият завет също споменава мълнията в подобен контекст:

Те се разпространиха по цялата земя (на Израел) и заобиколиха (Ерусалим) стана на Божия народ и града, който той обича. Но огън слезе от небето и ги унищожи (Откровение 20,9).

Картината, описана тук, е тази на последния бунт срещу управлението на Месията в края на Милениума или хиляда годишното царуване на Христос.

В наши дни, когато си мислим, че можем да контролираме всичко, но в същото време изпадаме в паника заради промените в климата, е добре да си припомним, че Бог контролира света, в който живеем и че Той има последната дума.

2 Тимотей 2:1-4 –„Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, за прогласяване обещания живот, който е в Христа Исуса до Тимотея, възлюбеното ми чадо: Благодат, милост, мир да бъде с тебе от Бога Отца и от Христа Исуса, нашия Господ. Благодаря Богу, Комуто още от прародителите си служа с чиста съвест, като непрестанно те споменавам в молитвите си, и, като си спомням сълзите ти, копнея нощем и денем да те видя, за да се изпълня с радост.“

В унисон с темата на проповедта, ние пеем стара евангелска песен,
която ни напомня още в самото начало за четири много важни неща:

1.    „Борба непрестанна е тоз наш живот

2.    Против Сатана и плътта и греха

3.    Но ние сме войници

4.    Ще ги победим…“

ü На първо място песента ни напомня за – непрестанната борба

ü На второ място – за характера на нашата духовна борба

ü На трето място ни напомня – кои сме ние

ü На четвърто място ни насърчава за изхода от духовната война -

„Ще ги победим“!

І. ДУХОВНИЯТ ВРАГ НА БОЖИЯ ВОИН,
ИЛИ ХАРАКТЕРЪТ НА ДУХОВНАТА ВОЙНА

1.    На първо място – враг на човека е Сатана

ü Това най-добре виждаме чрез книгата Йов

Йов 1:8-11 –„После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото? А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Иов от Бога? Не си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му, и имота му се е умножил на земята. Но сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице.“

2.    На второ място – враг на човека е неговата плът

Римляни 7:23-24 –„но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми. Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?“

3.    На трето място – нашата борба е срещу греха

1 Коринтяни 15:56 –„Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;“
Римляни 7:17 –„Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.“
1 Йоан 1:8 –„Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас.“

ІІ. СПАСЕНИЕТО НА ДОБРИЯ ВОИН

1 Йоан 1:8-10 –„Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда. Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец, и Неговото слово не е в нас.“

1.    Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас

2.    Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда

3.    Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец, и Неговото слово не е в нас.“

ІІІ. ПРИЗВАНИЕТО НА ДОБРИЯ ВОИН

Филипяни 1:29 –„защото, относно Христа, вам е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него;“

ІV. ОРЪЖИЕТО В ДУХОВНАТА БОРБА НА ДОБРИЯ ВОИН

Ефесяни 6:10-18 –„Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество. Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места. Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и, като надвиете на всичко, да устоите. Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник, и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира. А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия; вземете тоже за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово; молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии,“

V. БОЖИЯТ СЪВЕТ КЪМ ДОБРИЯ ВОИН

2 Тимотей 2:1-4 –„Ти, прочее, чадо мое, заяквай в благодатта, която е в Христа Исуса. И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат.  Съучаствувай в страданията като добър войник Исус Христов. Никой, служещ като войник, не се вплита в житейски работи, за да угоди на този, който го е записал за войник.“

1.    Предай нататък! – по примера на щафетното надбягване

2.    Съучаствай в страданията!

Характерът на многоразличните страдания
А. Те могат да бъдат физически
Б. Те могат да бъдат душевни
В. Те могат да бъдат икономически
Г. Те могат да бъдат финансови
Д. Те могат да бъдат морални и пр.

3.    Не се вплитай!

2 Тимотей 2:4-8 –„Никой, служещ като войник, не се вплита в житейски работи, за да угоди на този, който го е записал за войник. И ако се подвизава някой в игрите, не се увенчава, ако не се е подвизавал законно. Само трудещият се земеделец трябва пръв да вкуси от плодовете. Размишлявай върху това, което ти казвам; и Господ ще ти даде да разбереш всичко. Помни Исуса Христа, от Давидовото потомство, Който възкръсна от мъртвите според моето благовестие;“

А. Примерът с добрия спортист
Б. Не се вплитай - примерът с добрия войник
В. Не се вплитай – примерът с добрия земеделец

4.    Помни!

ü Помни! - Не предлагай Хляба на живота, ако първо ти самият не си го ял

ü Помни! - Не предлагай Живата вода на жадния , ако ти самият не си я пил

ü Помни! – Не предлагай Светлината на живота, ако твоето сърце не е осветено  от нея

ü Помни! Не предлагай лекарствата от Божията Аптека, ако самият ти не си опитал лечебната им сила!

Нашите водещи новини днес ни отвеждат до Демократична република Конго, където само няколко дни след предходно клане, бунтовниците от Обединените демократични сили, или АДС, атакуваха село Мбау. При нападението, което се е случило на 2 юни, са загинали най-малко 24 християни, сред които местен пастор и неговата съпруга. Този трагичен инцидент подчертава продължаващото насилие срещу християнските общности в региона. Подобна тревожна ситуация се наблюдава и в Нигерия, където масовите убийства продължават, подтиквайки експерти да призовават за промени в политиката, за да се сложи край на цикъла на насилие.

Преместваме се към Европа, където в Русия, бившият ръководител на Съюза на евангелските баптисти, 74-годишният пастор Юрий Сипко, беше официално обявен за терорист и екстремист от Федералната служба за финансов мониторинг на страната. Това е сериозен ход, който повдига въпроси относно състоянието на религиозната свобода в Русия.

Междувременно, във Виетнам, Международната християнска загриженост публикува нов доклад, озаглавен „Свобода на поклонението: Фалшива реалност във Виетнам“, който разкрива строгостта на правителствения контрол върху религиозното изразяване и преследването на християни под комунистическия режим. Докладът подчертава как църквите, които отказват да се съобразят, са принудени да действат нелегално. За съжаление, тези заключения бяха подкрепени от новини за арестите на още двама монтански християни – 68-годишния пастор Сиу Юи и 40-годишния Сиу Док, обвинени в организиране на малцинствени общности към сепаратизъм.

В Китай пък, трима лидери на реформираната църква Майджонг – пасторите Джан Сен, Чан Шун и старейшината Ма Тао – са били лишени от достъп до Божието Слово, докато са в затвора. Те бяха арестувани през юни миналата година по обвинения, че са част от култ.

Историята на Тешоме Гетачев, живеещ близо до границата между Етиопия и Сомалия, е пример за невероятна вяра. Той е изправен пред заплахи, страх и разселване заради решението си да следва Христос сред сомалийските мюсюлмани, но твърди, че пътуването си струва.

Нарастващо безпокойство буди и Франция, където нов доклад на Министерството на вътрешните работи показва ясен скок в броя на антихристиянските и антисемитските атаки през последната година, което подчертава нарастващата религиозна нетолерантност в страната.

Накрая, имаме новини за пряко насилие и дискриминация срещу християни в други части на света. В Пакистан, 22-годишен християнин е бил прострелян от полицията, след като е бил сбъркан със заподозрян, и сега е под натиск да оттегли разследването. А в Шри Ланка, по време на вечерна молитва, будисти са хвърляли камъни по църквата „Сион“, докато близо 20 християни са били вътре.

Това беше обзорът на най-важните събития, засягащи християнските общности и религиозната свобода по света. Ще продължим да следим тези развития и ще ви информираме своевременно.

Нека се помолим:
Всемогъщи Боже, смирено Те молим за Твоята закрила и утеха за всички, които страдат за вярата си по света. Молим Те да защитиш християните в ДР Конго и Нигерия от жестокото насилие и да донесеш мир в тези размирни региони. Дай сила и мъдрост на Тешоме Гетачев и на всички в Етиопия и Сомалия, които смело Те следват въпреки преследването. Застъпи се за пасторите Юрий Сипко в Русия, Сиу Юи и Сиу Док във Виетнам, както и Джан Сен, Чан Шун и Ма Тао в Китай, които са лишени от свобода и достъп до Твоето Слово. Утеши жертвите на атаки във Франция, Пакистан и Шри Ланка, и промени сърцата на онези, които проявяват нетолерантност и насилие. Нека Твоята справедливост възтържествува и религиозната свобода бъде зачитана навсякъде по света.

От екипа на Bibliata.NEWS ви желавем хубав ден!

„И продължи Йов речта си и каза:
В живота на Бога, Който е отнел правото ми,
и на Всемогъщия, Който е огорчил душата ми,
заклевам се, че докато има дъх в мене
и Божият дух е в ноздрите ми,
устните ми няма да изговорят неправда
и езикът ми няма да продума измама.
Да не дава Бог да ви оправдая!
Докато издъхна, няма да отхвърля непорочността си от себе си.
Правдата си ще държа и няма да я оставя;
докато съм жив, сърцето ми няма да ме укори.“
— Книга Йов 27:1–6

Това е изповедта на едно праведно сърце — сърцето на страдалеца Йов. Сърце, което е последвало Господа не заради благословенията, нито заради даровете Му, а заради самия Него — от вяра и любов.

Не заради ползите, а заради правдата.
Не заради преимуществата, а заради чистотата.
Не заради закрилата, а заради истината.
Не заради просперитета, а заради благородството на духа.

Йов стои оголен от всичко външно — от имот, от здраве, от обществено признание — и въпреки това не се отказва от вътрешното си убеждение и духовното си богатство.

Неговата вяра не е търговия, не е договор за облаги, а завет на сърцето с Небето! Той отказва да нарече злото добро, само за да облекчи болката си.
Отказва да се оправдае с лъжа, за да спечели човешко съчувствие.
Предпочита страданието с чиста съвест, пред утехата купена с измама.

Както Йов, така и всеки от нас ще бъде поставен на изпит.

Всяка душа ще бъде изпитана за своите подбуди.
Плановете на всяко сърце ще бъдат пресети, за да се открият скритите му желания и наяве да излязат тайните намерения и дълбоките стремежи.

И на всички ще стане ясно кому служим — на ненаситния си търбух, на горделивото си его или на Господа Бога – Създателя ни. Ще се разбере и кой дух ни е вдъхновявал — човешкият, сатанинският или Божият.

Този изпит не идва по график.
Той настъпва неочаквано, непредвидено, безпристрастно и справедливо.
Такъв е изпитът на живота ни.

Готови ли сме да застанем, както Йов, и да кажем:
„Каквото и да става, за правдата ще държа и няма да я оставя“?