• Вносът на месо от държави извън Европейския съюз е контролиран и трябва да отговаря на стандартите за безопасност на храните, а изискванията за качество не подлежат на договаряне;

• ЕС има право да ограничи и забрани доставки на месо от Южна Америка, ако то застрашава здравето на хората.

В края на март във Фейсбук се разпространи публикация, в която се твърди, че търговското споразумение между Европейския съюз и държавите от МЕРКОСУР ще позволи вноса на месо от Южна Америка. Според поста от 27 март кораби от Бразилия, Уругвай, Аржентина и Парагвай са доплавали в България, „натъпкани догоре с посиняла, кипяща мърша“, която ще се продава в българските супермаркети като „телешко бонфиле на изкусително приемлива цена“. Твърди се още, че ограниченията на ЕС за качеството на храните важат само за страните членки на съюза.

Публикуваните непосредствено преди Великден твърдения събират над хиляда реакции и са споделени 2500 пъти в антиевропейски и проруски групи, сред които „Генерал Радев – президент на България“, „Българска легия антимафия“, „Искаме затвор за сглобката“, „Аз съм против приемането на еврото“, „Общество за излизане от СЗО, ЕС и НАТО“. Чрез разпространението там, публикацията достига до потенциална аудитория над 148 хил. профила. 

Споразумението с МЕРКОСУР, ЕС и търговията с месо

МЕРКОСУР е съкращение от „Общ пазар на юга“ – регионален съюз първоначално между Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай, а след това и Боливия. 

Споразумението между организацията и ЕС е резултат от над 25 години преговори. Сред предвидените в него стъпки са намаляване и почти пълно премахване на митата на някои стоки, улеснен достъп до пазари и инвестиции, по-предвидим режим за търговия, правила за безопасност и стандарти за селското стопанство. 

Пактът с държавите от МЕРКОСУР стана повод за фермерски протести в редица държави в ЕС, като най-мащабни бяха тези във Франция. Според протестиращите ако митата за внос от Южна Америка намалеят, това ще подкопае цените на европейските продукти и ще намали търсенето на локални стоки, което ще навреди на земеделците и животновъдите в държавите членки на ЕС и особено на по-малките производители. Друго притеснение е, че продукцията, която ще влезе в ЕС, няма да отговаря на строгите стандарти на ЕС по отношение на хормони, пестициди и грижа за животните. 

Споразумението е създадено, за да улеснява търговията между държавите от ЕС и тези от Южна Америка. Работата по него започва още през 1991 г., когато е съставен учредителният акт – т.н. Договор Асунсион, който включва създаване на общ пазар, свободно движение на стоки, обща търговска политика и координация на търговските политики.

През 1995 г. влиза в сила Междурегионалното рамково споразумение за сътрудничество. То служи за основа на преговорите от 1999 г. между ЕС и държавите от Южна Америка.

Причините за дългия процес на договаряне са няколко. От една страна съществува разлика в стандартите за отглеждане на растения и животни. Това е повод за множеството протести на фермери от някои европейски страни. ЕС има и строги изисквания за защитата на климата и устойчивото развитие. Не на последно място когато са намесени толкова много държави, ратифицирането на закони се превръща в тромав процес. Затова чак през 2024 г. Европейската комисия изготвя предложение за партньорство, което обхваща намаляване или премахване на мита, постепенно отваряне на пазарите, правила за произход, стандарти за продукти, санитарни и фитосанитарни мерки, устойчиво развитие, улесняване на достъпа до нови пазари и държавни поръчки. 

Тъй като отнема време да се сключи търговска сделка с такъв мащаб, ЕС и МЕРКОСУР сключват през 2024 г. две споразумения. Едно временно търговско, което дава временен старт на търговията, докато пълното споразумение бъде ратифицирано от държавите членки.

През януари 2026 г. споразуменията бяха подписани окончателно. Но дни по-късно Европейският парламент реши да се допита до Съда на Европейския съюз дали те съответстват на договорите на Общността и това отложи влизането им в сила, докато се изчака решение на съда, а след това и произнасяне на европейския парламент и националните парламенти. Споразуменията все още не са ратифицирани от всички държави в ЕС и МЕРКОСУР и не са влезли в сила.

Сключването им не отменя санитарните и здравни стандарти на ЕС за вноса на месо. 

Зърнени войни: дезинформацията за украинското зърно на „източния фронт“ на ЕС

прочетете повече

Европейският съюз има има ясно разписани правила за безопасност на храните. Вносът на месо и други храни се регулира чрез национални ветеринарни и санитарни закони във всяка държава членка. Ако се установи, че дадена храна е опасна за здравето на хората, вносът ѝ се забранява или се изтегля от пазара. Храната се счита за опасна, ако вреди на здравето или е непригодна за консумация, тоест развалена.

В ЕС не се допускат опасни храни, месо без ветеринарен контрол, продукти с вредни нива на химикали, както и храни без етикет за произход. При внасяне на месо задължително трябва на етикета да бъде написан произходът му. Същите стандарти важат при договорката със страните от Южна Америка.

За да отговори на опасенията на хората, да намали изопачаването на информация и разпространението на неверни внушения, ЕС създава интернет страница с най-често задаваните въпроси и отговори по повод споразумението с държавите от МЕРКОСУР. В нея фигурира въпрос как съюзът ще гарантира стандартите при внос на храните. Отговорът е, че животни, растения и хранителни продукти, пуснати на европейския пазар, трябва да отговарят на санитарните и фитосанитарните изисквания на ЕС, независимо дали са произведени в някоя от държавите членки или са внесени от трети държави. Тези изисквания не подлежат на договаряне и се прилагат независимо от търговските споразумения, сключени с трети държави, каквото е споразумението с държавите от МЕРКОСУР.

Регламент 2017/625 на ЕС дава правомощия на държавите членки да извършват гранични проверки и да задържат и отхвърлят пратки, ако даден продукт не отговаря на изискванията. Същият регламент не допуска внос на болни животни и забранява използването на определени антибиотици и хормони за растеж на животните. Ако тези стандарти не са покрити, месото не може да бъде внесено. На национално ниво за спазването на изискванията на ЕС отговарят властите на съответните държави членки.

Както и при предишни вълни на фермерски протести през последните години, реални притеснения на производителите се използват като повод за разпространение на дезинформация против Европейския съюз и нагнетяване на страх и недоволство срещу неговите земеделски политики.

Дезинформацията по темата за споразумението с МЕРКОСУР стъпва върху вече познати наративи – например че Брюксел умишлено унищожава земеделието в Европа, че се опитва да замени „истинската“ храна със синтетично произведена, с насекоми и с внос отвън на токсични или некачествени продукти.

Не, ЕС не е обявил земеделието за „екоцид“ и огромна заплаха за климата

прочетете повече

Твърденията за вноса на негодни храни от Южна Америка напомнят дезинформационната кампания от 2023-2024 г. срещу вноса на зърно и други земеделски продукти от Украйна, която Factcheck.bg проследи подробно. Тогава в няколко европейски държави, сред които и България, се разпространиха сходни наративи, че украинското зърно е радиоактивно, че е токсично, заразено или негодно за човешка консумация, но въпреки това се пуска на пазара под натиск от Брюксел без да подлежи на контрол, какъвто се прилага за земеделската продукция в ЕС. Тези твърдения бяха използвани и за политически и предизборни цели.

Проверено

Не е вярно, че споразумението с държавите от МЕРКОСУР позволява вноса на развалено месо от Южна Америка. Споразумението не е влязло в сила, заради решение на Европейския парламент от януари, което удължава процедурата. Според документа вносът трябва да отговаря на стандартите на ЕС за безопасност на храните. При съмнения, че дадена храна може да застраши здравето на хората, ЕС има право да ограничи или забрани доставките от Южна Америка. Споразумението е повод за разпространение на дезинформация против Европейския съюз и нагнетяване на страх и недоволство срещу неговите земеделски политики.

Материалът Не е вярно, че споразумението с държавите от МЕРКОСУР позволява вноса на развалено месо от Южна Америка е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

Случаят предизвиква широк обществен интерес и извън пределите на Испания. Появяват се и конспиративни теории за смъртта на младата жена. Дезинформационните наративи се разпространяват на испански, английски, френски, румънски, руски, немски и български език. Твърденията за обстоятелствата около евтаназията на Кастийо Рамос се опитватда внушат, че Испания не се е погрижила за нея и вместо това е предложила „лесно решение“.

Консервативната група „Християнски адвокати”, заедно с крайнодясната партия Vox, консервативната „Народна партия” (Partido Popular) и католическата църква не подкрепят решението за евтаназията ѝ, както и закона, който я урежда. Според тях държавата има достатъчно средства да помогне на хора със сериозни медицински проблеми и трябва да им предложи палиативни грижи. Според Vox законът нарушава конституционното право на живот и нарушава правото на автономност на пациента, тъй като евтаназията се извършва от лекар. В Испания е легално и т.нар. „асистирано самоубийство”, при което пациентът може сам да приеме медикамент за прекратяване на живота под наблюдението на лекар. Разликата с евтаназията е, че при нея медикаментът се прилага от лекар. 

Vox сезира Конституционния съд на Испания във връзка със закона, но съдът отхвърля иска. 

Младата жена подава молба за евтаназия, която съдът одобрява на 18 юли 2024 г. Месец по-късно баща ѝ завежда дело за спиране на процедурата с аргумента, че дъщеря му не притежава капацитета да реши сама. Четири инстанции – съдът на Барселона, Висшият съд на Каталуния, Върховният съд, Конституционният съд и Европейският съд по правата на човека, отхвърлят възраженията на бащата и преценяват, че Ноелия Кастийо отговаря на изискванията за разрешаване на евтаназия. Процедурата е извършена на 26 март 2026 г.

В дебата около случая се намесват и Съединените щати. Изтекла дипломатическа телеграма от САЩ съдържа инструкции към американското посолство в Мадрид да разследва обстоятелствата около евтаназията на младата жена. Испанската министърка на здравеопазването Моника Гарсия, както и каталунският президент Салвадор Ия реагират остро на документа и защитават закона за евтаназията в Испания.

Мит 1: „Ноелия Кастийо е била изнасилена от северноафрикански мигранти“

Широко разпространяваното твърдение, че Ноелия Кастийо е била изнасилена от група северноафрикански мигранти, докато е настанена в дом за деца, не се потвърждава от наличните доказателства. Твърдението се появява на различни езици, като масово се споделя от консервативни групи и страници във Фейсбук.

1 от 3

Ноелия действително е била настанена в дом за деца между 2015-2019 г. и споменава по време на телевизионно интервю, че е пострадала от поне два опита за сексуално насилие и опит за изнасилване. Тя обаче не назовава националността на нападателите си, а Каталунската генерална дирекция за превенция и защита на деца и юноши твърди пред испанския сайт Maldita.es, че няма данни за сексуално посегателство над младата жена по време на престоя ѝ в центъра.

Твърденията за изнасилването често са придружени и с критика към властта, че не е наказала извършителите, но Кастийо казва в последното си интервю пред испанската телевизия Antena 3, че не е докладвала нито един от случаите на полицията. След второто сексуално посегателство Кастийо прави опит да се самоубие, вследствие на който получава увреждане на гръбначния стълб и остава частично парализирана.

Мит 2: „Депресия е причината за евтаназията на Ноелия Кастийо“

Появяват се и твърдения, че Ноелия Кастийо е първият човек, който получава разрешение за евтаназия заради депресия.

1 от 3

В решението на съда от 14 март 2025 г. обаче се посочва, че заявителката „страда от ограничения на физическата си автономия и ежедневни дейности до степен, в която вече не може да се грижи за себе си“. Посочено е, че Кастийо изпитва физическо и психическо страдание, за което е говорила с професионалисти, които са я преглеждали. В медицинското ѝ досие е посочено, че тя има нелечима травма на лумбалния гръбначен мозък, която се счита за „хронична, трайна и необратима“.

Съдът се позовава на оценката на медицински лица за състоянието на психичното ѝ здраве и заключава, че тя е в състояние да разсъждава и взима решения. Граничното личностно разстройство, което е имала, не подлежи на лечение и не се приема за болест.

Баща ѝ завежда дело срещу това решение с аргумента, че тя не може да реши сама, но съдът отхвърля жалбата на 21 януари 2026 г. и отново повтаря, че Кастийо е в състояние да вземе решение.

В закона, регулиращ евтаназията, е записано че молителят трябва да подаде две писмени заявления с поне 15 дни между тях. Той има право да получи пълното си медицинско досие в писмен вид, както и информация за достъп до палиативни грижи и помощта, която му се полага в съответствие с регулациите на грижите за хора, които не могат да се грижат за себе си.

Изискване в закона е лицето да страда от сериозно и нелечимо състояние. Дефинирано е като „постоянни и непоносими физически и психически страдания, без възможност да бъдат облекчени по начин, който лицето смята за поносим, с прогноза за ограничена продължителност на живота и прогресиращо влошаване.“

Мит 3: „Ноелия Кастийо е искала да се откаже от процедурата, но органите ѝ вече са били продадени“

Появяват се и конспиративни теории, че Ноелия Кастийо е искала да се откаже от евтаназията, но органите ѝ вече са „капарирани“. Твърдението се появява по време на интервю на Полония Кастеланос – президентка на организацията „Християнски адвокати“, които представляват бащата на Кастийо. Според нея майката на момичето е била уведомена, че „няма как да се отложи евтаназията, защото органите ѝ вече са разпределени към други пациенти“.

1 от 3

В Испания съществува протокол за даряването на органи след процедура по асистирано самоубийство, където е посочено, че пациентът може да оттегли съгласието за даряване по всяко време без необходимост да се аргументира.

Даряването на органи след процедура по асистирано самоубийство е отделна класификация в испанското законодателство. Решението за донорство трябва да е независимо от решението за прекратяване на живота, като координаторът по трансплантацията трябва да се увери, че донорството не е причина за евтаназията.

За по-добро разделение на двете процедури, екипът за трансплантация е различен и независим от лекаря, отговорен за евтаназията.

Твърденията, че Кастийо сама писмено се е отказала от процедурата по прекратяване на живота, са подвеждащи. Такъв документ действително съществува и в него Кастийо пише, че желае 6-месечно отлагане на процедурата, за да премисли решението си. Декларацията е подписана дни преди насрочената за 2 август 2025 г. евтаназия и адвокатите на баща ѝ я използват в опит да спрат хода на процедурата. Кастийо заявява, че е била принудена да напише декларацията и не е осъзнавала какво се случва. Съдът не допуска документа като доказателство.

В девет европейски страни някои форми на асистирано самоубийство и евтаназия са легални. Испания приема закон за легализиране и на двете форми на прекратяване на живота през 2021 г. Молителят трябва да е пълнолетен човек, който напълно осъзнава действията си и да страда от нелечимо заболяване или хронично или инвалидизиращо състояние, което му причинява „непоносимо страдание“. Молбата се разглежда от двама независими лекари и комисия, които следят за законността на процедурата. Всеки лекар може да откаже да участва в процедурата „по съвест“.

Доклад на Министерство на здравеопазването на Испания за извършените процедури по евтаназия показва, че практиката се е увеличила с 24% през 2023 г. От 766 подадени заявления, половината са одобрени, като 334 са били приключени. В 25% от случаите молителят не е дочакал одобрение на молбата.

Легализирането на евтаназията и асистираното самоубийство среща съпротива основно сред религиозни групи, крайнодесни формации, както и Католическата църква, която изтъква, че животът е свещен. Нерелигиозните аргументи са, че молителите могат да бъдат убедени да се подложат на процедурата, че държавата може да предложи по-добри политики за палиативна грижа, а болките могат да бъдат облекчени. Случаи като този на Ноелия Кастийо поставят темата на дневен ред и стават повод за разпространение на дезинформация от опоненти на евтаназията. 

Материалът Случаят с испанката Ноелия Кастийо и дезинформацията за евтаназията е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

• Данните за февруари 2026 г. показват, че 61% от българите получават до 2000 лева заплата;

• България е с най-висок ръст на разходите за труд сред страните от Европейския съюз през третото тримесечие на 2025 г. и единствената с двуцифрено увеличение.

Твърдение: 

Цончо Ганев, заместник-председател на „Възраждане“, в предизборен дебат в ефира на NOVA на 24 март 2026 г.: 

„По официални данни на НАП 79% от българите взимат между 1000 и 2000 лева заплата на месец. Близо 80% от българите са на екзистенциалния минимум и се борят за финансово и физическо оцеляване’’.

В телевизионно участие в предизборен дебат в ефира на NOVA зам.-председателят на „Възраждане” Цончо Ганев заяви, че 79% от българите получават заплата до 2000 лева. Ганев повтори евроскептичната позиция на партията си и заяви, че пред България има „друг път”, различен от интеграцията в еврозоната и Европейския съюз, визирайки по-тесни икономически връзки с Русия и Китай. „България умишлено отказва 30 милиарда инвестиции от Китай, България умишлено отказва да търгува с Руската федерация – това показва упадъка на европейските държави. Има живот и извън ЕС и НАТО“, каза Ганев.

Проверка на Factcheck.bg установи, че по време на участието си в дебата Цончо Ганев повтаря свое твърдение, изречено за пръв път още през ноември миналата година от парламентарната трибуна. Тогава той казва, че цитираните данни е получил в отговор на лично запитване до НАП. Последните налични данни сочат, че към февруари 2026 г. делът на работещите българи, получаващи заплата до 2000 лева, е значително по-нисък. 

Националната агенция за приходите (НАП) предостави на Factcheck.bg най-актуалните налични данни, отговаряйки на запитване по Закона за достъп до обществена информация. Те показват, че общият брой лица, за които е деклариран ДДФЛ (Данък върху доходите на физическите лица) от трудови  правоотношения, е 2 525 618. От тях 937 973 получават минимална работна заплата (620,20 евро), а 612 541 получават месечна данъчна основа до 1022,58 евро (или 2000 лева). Данните са за месец февруари 2026 г. Те показват, че 61,38% от работещите получават до 2000 лв., а не 79%, както твърди Цончо Ганев.

Месечната данъчна основа представлява сумата, получена като разлика между облагаемия доход за съответния месец и удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски за сметка на лицето.

Според статистиката средната заплата в България нараства през последните години. Част от работещите българи декларират по-ниски доходи от реално получаваните, но точният им брой не е известен. Изнесените данни не отчитат работещите в т. нар. „сива икономика“, които не се отчитат по формално сключени договори, не плащат данъци и осигуровки и НАП не разполага с информация за доходите им.

През 2023 г. средната брутна годишна заплата на наетите лица по трудови и служебни правоотношения е била 24 147 лева (около 2012 лева месечно), показват данните на Националния статистически институт. В сравнение с 2022 г. нарастването е с 13,7%. 

През 2024 г. средната брутна годишна заплата на наетите лица по трудови и служебни правоотношения е 27 881 лева (около 2323 лева месечно). В сравнение с 2023 г. увеличението е с 13,9%. 

През 2025 г. средната брутна годишна заплата на наетите лица по трудови и служебни правоотношения е 31 239 лева (около 2603 лева месечно) по предварителни данни на Националния статистически институт. В сравнение с 2024 г. увеличението е с 12,0%, като в обществения сектор средната брутна заплата нараства с 12,6%, а в частния сектор – с 11,7%. 

България, която прие еврото на 1 януари 2026 г., е страната в ЕС с най-ниска минимална работна заплата (620 евро месечно), но е първа по нарастване на заплатите в последните месеци. България е с най-висок ръст на разходите за труд сред страните от Европейския съюз – през третото тримесечие на 2025 г. те се увеличават с 12,3% спрямо година по-рано, показват данни на Евростат. Страната е единствената с двуцифрено увеличение за същия период. За сравнение, във втората държава с най-висок ръст – Хърватия, разходите са се покачили с 9,7%. 

Данните, изнесени от Цончо Ганев по време на предизборната кампания, не са актуални и са завишени.

Проверено:

Твърдението на зам.-председателя на Възраждане Цончо Ганев, че 79% от работещите в България получават под 2000 лв. месечна заплата, е невярно. Заплатите в страната през последните години нарастват. Според най-актуалните данни 61% от трудещите се на българския пазар получават до 2000 лв., а не 79%. България е с най-висок ръст на разходите за труд сред страните от Европейския съюз за третото тримесечие на 2025 г., единствената с двуцифрено увеличение.

Материалът PolitiCheck: Не е вярно, че 79% от българите получават заплата до 2000 лв. е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

В публикации с множество споделяния във Фейсбук се твърди, че Държавният департамент на САЩ е обявил бившия президент и настоящ лидер на коалицията „Прогресивна България“ Румен Радев за политически агент на Русия в България.

„Румен Радев е подложен на чудовищна международна изолация, защото чуждите разузнавания отлично знаят, че цялата му политическа кариера е финансирана, организирана и контролирана от Москва! Той е далгосрочна руска инвестиция за поредица национални продажничества от калибъра на соговора с „Боташ“!!!“, се казва в една от публикациите (запазен е оригиналният правопис – б.р.). Тя се разпространява от 9 април, 10 дни преди предсрочните парламентарни избори, в които ще участва и коалицията на Радев, и има 288 харесвания и 501 споделяния.

Други публикации с подобно съдържание се разпространяват в същия период и имат десетки споделяния в социалната мрежа

1 от 3

Проверка на Factcheck.bg показва, че няма публични доклади на Държавния департамент, в които Радев да е посочен като агент.

От посолството на САЩ в България заявиха за Factcheck.bg, че Държавният департамент на Съединените щати не обявява лица за политически агенти на чуждестранни правителства. 

Твърдението, че САЩ обявяват Радев за руски политически агент, не е ново. То е свързано с публикации, разпространени в български медии в края на 2022 г. В тях се съобщава, че Държавният департамент на САЩ включва избирането на Радев за президент през 2016 г. в доклад за руската дезинформация и пропаганда, без обаче директно да се твърди, че той е бил обявен за руски агент.

Новината първо е публикувана в „24 часа“ на 23.12.2022 г. със заглавие „САЩ включи избирането на Радев и БСП в руската дезинформация“.

„Според доклада Леонид Решетников, пенсиониран генерал-лейтенант от Службата за външно разузнаване на Русия, се е намесил в президентските избори в България през 2016 г., точно когато Румен Радев подаде оставка като командир на Военновъздушните сили, а малко по-късно спечели президентския пост. В доклада на департамента се разказва още, че чрез БСП Решетников е опитал да разпространява фалшиви новини и да популяризира преувеличени данни от социологически проучвания“, пише „24 часа“.

Новината е препубликувана в редица медии – „Сега“, Novini.bg, Darik.bg, „Труд“, Tribune.bg, Fakti.bg , Marica.bg и др., които се позовават на „24 часа“. Статиите се разпространяват и във Фейсбук в края на 2022 г., но и през 2023 г., като още тогава в част от постовете започва да се твърди, че Радев е бил обявен от САЩ за „агент на руско влияние.

1 от 3

Цитираният в статията на „24 часа“ документ е от 2020 година. Специалният доклад „Стълбове на руската екосистема за дезинформация и пропаганда“ е изготвен от The Global Engagement Center (GEC)/ Центъра за глобално ангажиране (GEC) към Държавния департамент на САЩ. 

Докладът очертава петте стълба на руската дезинформация и пропаганда и как те работят заедно.

В него се споменава опитът за руско влияние в президентските избори в България през 2016 г. В доклада се казва, че до 2017 г. пенсионираният генерал-лейтенант от Службата за външно разузнаване на Руската Федерация (СВР) Леонид Решетников ръководи Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ). 

Посочва се също, че според публикации в медиите изследванията на РИСИ са включвали планове за руска намеса в президентските избори в САЩ през 2016 г. и предложения Българската социалистическа партия да „разпространява фалшиви новини и да популяризира преувеличени данни от проучвания“ преди президентските избори в страната през същата година. В доклада Румен Радев не е поименно упоменат.

През юни 2016 г. в Москва се провежда форум на управляващата партия „Единна Русия“, на който присъстват тогавашните председатели на БСП и АБВ – Корнелия Нинова и Георги Първанов. 

По-късно институтът на Решетников поръчва социологическо изследване за предстоящите президентски избори в България, което търси профила на бъдещия кандидат на БСП. 

Според изследването профилът на печелившия кандидат за президент от БСП е по-скоро мъж, не по-възрастен от 60 години, човек с успешна кариера извън политиката (но не и интелектуалец, бизнесмен или представител на съдебната система), с неуязвима репутация, несвързан с олигархични и бизнес кръгове, чуждестранни посолства и други центрове на власт и др.

Проверено

Не е вярно, че Държавният департамент на САЩ е обявил Румен Радев за „политически агент на Русия в България“. Твърдението стъпва върху стари публикации в български медии от 2022 г., в които се коментира доклад на Държавния департамент на САЩ относно механизмите на разпространение на руска дезинформация. Докладът е публикуван през 2020 г. и в него не се споменава името на Румен Радев. Документът съдържа пасаж, в който се обсъждат опити за руско влияние по време на кампанията за президентските избори в България през 2016 г.

Автор: Стефани Зорова

Материалът Не е вярно, че Държавният департамент на САЩ е обявил Румен Радев за агент на Русия е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

• Публикациите водят началото си от профил, известен с разпространението на проруска дезинформация, а чрез споделянията в групите достигат до потенциална аудитория от над 600 хиляди потребители;

• Част от групите, които споделят изфабрикуваните цитати, са създадени под друго име и са имали патриотична или развлекателна насоченост, а преди началото на предизборната кампания имената и съдържанието им са променени в подкрепа на бившия президент на България.

Изфабрикувани цитати на руския президент Владимир Путин се разпространяват редовно във Фейсбук поне от началото на руската пълномащабна инвазия в Украйна през 2022 г. . Те често съдържат обръщения към българите или предупреждения към Запада, споделят се в едни и същи групи с проруски и антиевропейски уклон и са част от наративите на проруската дезинформация в България.

Екипът на Factcheck.bg многократно е разглеждал разпространението на различни  изфабрикувани цитати, приписвани на Путин. Съществена част от тях водят началото си от фейсбук профил с името „Каролина Александрова“, откъдето получават множество споделяния чрез различни канали както във Фейсбук, така и в други социални мрежи.

Не, Путин не е отговарял на въпроси на българин за членството на България в НАТО и ЕС

прочетете повече

Тази дейност на „Каролина Александрова“ продължава и през пролетта на 2026 г., по време на кампанията за предстоящите парламентарни избори. Фалшивите цитати на Путин намират почва в групи и страници на привърженици на Румен Радев.

Публикация от 12 март от профила „Каролина Александрова“ съдържа изфабрикуван цитат на Путин със закани как би действала Русия при трета световна война. Постът събира над 800 реакции и има над 2400 споделяния.

Както и в други подобни случаи, които екипът на Factcheck.bg e разглеждал, и тук не е посочен източник на думите, приписвани на руския президент. Подобно изказване не може да бъде намерено нито на официалния сайт на Кремъл, нито в руски медии.

Стилът на цитата е нетипичен за официална реч и съдържа разговорни фрази като „няма да ми мигне окото“, каквито руският президент не използва обичайно в публичните си изявления. 

Изфабрикуваният цитат има широко разпространение сред български профили във Фейсбук, като достига до потенциална аудитория от около 650 хиляди потребители. Думите, приписвани на Путин, са споделени в над 20 групи със заявени симпатии към Русия, против еврото и помощта за Украйна, против ГЕРБ и „сглобката“, както и в няколко групи за подкрепа на Румен Радев: 

1 от 8

Около седмица по-късно – на 20 март – профилът „Каролина Александрова“, публикува друг изфабрикуван цитат на Путин. В него се говори за пълна национализация на всички частни бизнеси в Русия, съкращаване на работното време в страната и принудителна психологическа помощ за хората, които не желаят да имат деца.

Както при поста от 12 март, в този случай също няма официален източник или медия, които да потвърждават обявяването на подобни политики в Русия. Стилът е типично пропаганден, а съдържанието представя президента на Русия като силен лидер, който действа в полза на семейството, народа, раждаемостта и традиционните ценности.

Публикацията с изфабрикувания цитат събира над 900 реакции и е споделена 1700 пъти. Разпространена е в близо 20 групи, чиито имена съдържат заявена подкрепа за Русия или за бившия президент Румен Радев. Само чрез публикациите в тези групи цитатът, приписван на Путин, е достигнал до потенциална аудитория от общо 673 хиляди потребители.

1 от 8

Стари групи сменят имената си, за да заявят подкрепа за Радев

Част от групите, в които са споделени изфабрикуваните цитати на Путин, имат сходна биография. Те съществуват от години, като първоначално и публикуват патриотично или забавно съдържание без да заявяват конкретна политическа ориентация. По този начин привличат максимално широка аудитория, а по-късно имената им са променени и вече отразяват подкрепа за политическия проект на бившия президент Румен Радев.

Използването на такъв тип групи и страници за натрупване на максимално широк набор от последователи е познат похват за координирано разпространение на дезинформация или на определени политически послания. След натрупването на аудитория чрез постове с емоционално или развлекателно съдържание, страниците започват да се използват в услуга на политически партии или за разпространение на конкретни пропагандни наративи.

Такъв е случаят с групи като „Румен Радев. Чест. Сила. България!“, „Румен Радев – новият министър председател“ и „Заедно до победата с Патриарх Даниил и Президента Радев!“ 

Групата „Румен Радев. Чест. Сила. България!“ е създадена през 2020 г. с името „Аз съм за България“, като то е променяно няколко пъти до януари 2026 г., когато получава актуалното си заглавие. В момента групата има 46 хил. членове.

Друга от групите започва живота си през 2020 г. с името „Авточасти втора употреба”. През 2021 г. то е променено на „Споделено пътуване”. Година по-късно групата вече се нарича „Подкрепа за Стефан Янев и Български възход”. През септември 2024 г. отново си връща името „Авточасти втора употреба”, за да се превърне на 23 март 2026 г. в „Румен Радев – новият министър председател“ с 47900 последователи.

Третата група започва живота си в края на 2021 г. с името „Хумор сатира и политика“. През 2023 г. е преименувана на „За чиста и свята република“, през 2025 г. името „Хумор сатира и политика“ се завръща, а в средата на 2025 г. се превръща в „Заедно до победата с Патриарх Даниил и Президента Радев!“. Групата има 69600 членове. 

1 от 6

Така чрез стари групи, които са привлекли аудиторията си с развлекателно или патриотично съдържание, или дори чрез обяви за авточасти, се създава впечатление за многохилядна подкрепа за политическия проект на Румен Радев. Както в преименуваните групи, така и в други поддържащи „Прогресивна България“, се споделят изфабрикувани цитати, приписвани на Владимир Путин, които водят началото си от профил, известен с разпространението на проруска дезинформация.

Материалът Групи в подкрепа на Румен Радев усилват разпространението на пропагандни цитати, приписвани на Путин е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

На 16 април в София се проведе официалното закриване на предизборната кампания на формацията на Румен Радев „Прогресивна България“. В социалните мрежи се разпространяват стотици публикации със снимки и видеа от събитието, като част от тях повдигнат съмнения дали са автентични.

Фейсбук страницата BG Elves публикува видео, на което се вижда как триото Tenori d’Amore изпълнява химна на бившия Съветски съюз (СССР). Клипът, който се разпространява с текст „Ексклузивни кадри от гранде финалето на Прогресивна Олигархия в София тази вечер!“, събира за броени часове близо 400 споделяния и над 80 хил. гледания. Голяма част от споделянията и коментарите показват, че потребителите не възприемат публикацията като сатира.

Проверка на Factcheck.bg с инструмента AI or Not показа 95% вероятност видеото да е манипулирано чрез изкуствен интелект.

Преглед на пълния запис от закриването на кампанията на „Прогресивна България“ установи, че триото Tenori d’Amore действително е участвало в събитието, но е изпълнявало „Наздравица“ из операта „Травиата“ от Верди. Участието на тримата български музиканти Росен Ненчев, Емил Павлов и Михаил Михайлов започва на 57-та минута от клипа и може да бъде видяно в пълния запис, публикуван в официалния YouTube канал на Румен Радев „Румен Радев / Rumen Radev“. 

Други публикации във Фейсбук от закриването на кампанията на „Прогресивна България“ също породиха дискусии дали действително са автентични. В редакцията на Factcheck.bg бяха получени сигнали от читатели за разпространявани снимки от събитието, на които се вижда сцената с представители на коалицията, а на видеостената зад тях – снимка на президента Румен Радев с Владимир Путин. 

1 от 3

Проверка установи, че тези изображения са автентични. Точният момент, в който на видеостената се излъчва снимката на ръкостискане между Румен Радев и руския президент Владимир Путин е на 01:45:07 от записа. Кадърът се показва за едва две секунди, докато Румен Радев се придвижва до сцената за своята реч пред събраните в залата симпатизанти.

Показаната снимка е от среща през юни 2019 г. между българския президент (2016 – 2026) Румен Радев и руския президент Владимир Путин в Санкт Петербург.

Във Фейсбук се разпространяват и постове без видеото с изпълнението на Tenori d’Amore, но с твърдението, че „руският, а не българският химн беше изпълнен за финал на Радевия заключителен концерт“.

В нито един момент от събитието, продължило малко над 2 часа, не се изпълнява химнът на СССР.

Проверено:

Не е вярно, че по време на събитието по закриване на предизборната кампания на коалиция „Прогресивна България“ е бил изпълнен химнът на Съветския съюз. Инструменти за откриване на изкуствен интелект, както и преглед на оригиналния видеозапис от събитието, показват, че разпространяваният клип е манипулиран. Вярно е, че по време на събитието е била показана снимка на Румен Радев, който се ръкува с Владимир Путин.

Материалът Не е вярно, че на събитие на „Прогресивна България“ е изпълнен химнът на СССР. Вярно е, че е показана снимка на Радев с Путин е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

Твърдение:

Константин Проданов, кандидат за народен представител от „Прогресивна България“ по време на предизборен дебат в „Извън ефир“ на 14 април 2026 г.:

„България е с най-ниското ниво на инвестиции като процент от БВП – под 20“.

Дни преди поредните парламентарни избори в предизборния дебат на „Извън ефир“ представителят на „Прогресивна България“ и председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев влязоха в спор за външния дълг. Повод беше твърдението на Василев, че дългът се инвестира в икономиката и това увеличава изработения брутен вътрешен продукт (БВП).

Проверка на Factcheck.bg показа, че твърдението на Проданов е невярно. Данни на финансовата компания за кредитен рейтинг Moody’s показват, че номиналната стойност на инвестициите в България през последното тримесечие на 2025 г. е приблизително 6,2 млрд. евро. За същия период номиналната стойност на БВП е 30,2 млрд. евро. Или инвестициите са 20,5% от БВП.

При сравнение с Гърция за същия период се вижда, че номиналната стойност на инвестициите е 11,5 млрд. евро, а номиналната стойност на БВП е 62,7 млрд. евро. Това прави 18,4% инвестиции като процент от БВП.

В Нидерландия номиналната сума на инвестициите е почти 59 млн. евро, докато номиналният БВП е малко над 300 млн. евро. Това означава, че като процент от БВП инвестициите са 19,6%.

В двете държави номиналната стойност на инвестициите е по-висока, но същото важи и за тази на БВП, така че в процентно съотношение те попадат зад България по този показател. В други, по-малки държави, номиналната стойност и на инвестициите, и на БВП са по-ниски от българските, но съотношението е по-добро. Например в Естония (29%) или в Словения (21,5%).

В Малта и сумата на инвестициите (1,2 млн. евро), и съотношението им спрямо БВП (19,1%) са по-ниски в сравнение с България.

Данни на Евростат показват, че вътрешните инвестиции във физически активи (брутно формиране на основния капитал) за последното тримесечие на 2025 г. в България са 6,1 млрд. евро, а статистиката за инвестициите от правителството на годишна база показва, че за 2024 г. инвестициите на българското правителство са 3,2% от БВП – по-високо съотношение от това в Германия, Белгия, Кипър, Португалия, Испания, Ирландия.

Външните инвестиции в България според Евростат за 2024 г. са малко над 55 млрд. евро, като това позиционира страната преди Словения, Литва, Латвия, Естония, Босна и Херцеговина и др.

Проверено:

Не е вярно, че България е страната с най-ниски инвестиции като процент от БВП. Данни на Евростат и Moody’s показват, че България изпреварва по този показател страни от ЕС като Гърция и Нидерландия. Статистики за вътрешни и външни инвестиции в страната също не поставят България на последно място.

Материалът Politicheck: Не е вярно, че България е с най-ниско ниво на инвестиции като процент от БВП е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

В социалните мрежи се разпространяват колажи от „социологическо проучване“, приписвано на Статистическия отдел на Организацията на Обединените нации (UNSD). В тях се твърди, че структурата на ООН е провела допитване сред 6,35 млн. български граждани. Според публикациите „резултатите“ сочат, че 76,3% от анкетираните биха гласували за Бойко Борисов на предстоящите избори, а останалите 12,7% – за Румен Радев.

1 от 3

В публикациите се вижда и логото на Статистическия отдел на Организацията на обединените нации (UNSD). Проверка на Factcheck.bg в сайта на институцията не откри там да са публикувани данни от проведено проучване на нагласите на българските граждани за предстоящите парламентарни избори на 19 април. 

United Nations Statistics Division (UNSD) е специализирано звено в ООН, което отговаря за координацията и развитието на международната официална статистика. Основната му роля е да събира, обработва и разпространява статистически данни от държавите членки. 

Дейността на UNSD изключва участие в дейности като изследване на изборни нагласи или политически предпочитания, които са извън обхвата на официалната статистика и обичайно се извършват от независими социологически агенции или изследователски организации. 

По-задълбочена проверка в базите данни на UNSD не откри нито едно проучване за изборните нагласи в нито една държава членка на ООН. 

Представените данни в разпространяваните публикации в социалните мрежи са социологически и предполагат използване на анкети, интервюта или фокус групи, което не е част от дейността на структури като UNSD (на ниво ООН – бел.а.) или Националния статистически институт (на национално ниво – бел.а.).

Внимание: фалшиви проучвания

прочетете повече

Друг признак, че разпространените данни са изфабрикувани, е че процентното съотношение между предпочитанията на гласоподавателите драстично се разминава с резултатите от всички досегашни социологически проучвания преди изборите. Според споделяните публикации 100% от българските граждани биха гласували или за формацията на Бойко Борисов, или за тази на Румен Радев, докато всички публикувани до момента проучвания на социологическите агенции сочат, че в следващото народно събрание ще влязат 5 или 6 политически сили .

Разпространението на фалшиви социологически проучвания е познат дезинформационен похват. В други свои публикации Factcheck.bg е опровергавал подобни твърдения за над 50% подкрепа за евентуална партия на Румен Радев, масова подкрепа за Русия и Путин сред българите или че 82% от българите предпочитат социализма пред демокрацията.

Проверено:

Твърдението, че Статистическият отдел на Организацията на обединените нации (UNSD) е направил социологическо проучване за нагласите на българските избиратели преди предстоящите парламентарни избори, е невярно. UNSD не се занимава с изследване на изборни нагласи или политически предпочитания. Проучванията на общественото мнение се извършват от социологически агенции, докато организации като UNSD и НСИ се занимават със събирането на статистически данни от държавите.

Материалът Не е вярно, че ООН е правила социологическо проучване за изборите на 19 април е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

Първата част на този материал разглежда позициите на ГЕРБ – партия, която в политическите си действия почти винаги е била противник на въвеждането на машинното гласуване, въпреки разнопосочните изказвания на нейни представители по темата през годините. Втората част проследява позициите на БСП и ДПС – две партии, които в продължение на години са активни привърженици на машинното гласуване, но отношението им към темата преминава през коренна промяна. В тази последна трета част са представени вижданията на  „Продължаваме промяната – Демократична България“, ИТН и „Възраждане“ за технологията на гласуване.

ПП-ДБ последователно подкрепят гласуването с машини

„Демократична България“ (ДБ) и „Продължаваме промяната“ (ПП) влизат в парламента съответно през април и ноември 2021 г. – ДБ за пръв път печели места в 45-ото, а ПП в 47-ото Народно събрание. Сред формациите в състава на коалицията „Демократична България“ е „Демократи за силна България“ (ДСБ), която е представена още в избраното през 2005 г. 40-о Народно събрание, а след това участва и в състава на коалиции, които в различни периоди са заемали места в парламента като „Реформаторския блок“.

Още през 2009 г. народните представители от ДСБ като част от „Синята коалиция“ заедно с всички останали депутати от 40-ото Народно събрание гласуват в подкрепа на предложение за провеждане на експериментално гласуване „по електронен път с автоматизирани системи“ на парламентарните избори същата година. През 2014 г., когато 42-то Народно събрание приема поетапно въвеждане на машинното гласуване, ДСБ не са представени в парламента, но през 2016 г., вече като част от „Реформаторския блок“, депутатите от партията подкрепят въвеждането на машинен вот в най-малко 500 избирателни секции за предстоящите през есента президентски избори.

Как се променят позициите на партиите за машинния вот – част Ι

прочетете повече

В началото на 2017 г. депутати от ДСБ, които са част от новосформираната коалиция „Нова република“ атакуват в съда решение на ЦИК, което ограничава машинното гласуване до 500 секции на парламентарните избори същата година. Те изтъкват, че това ограничение противоречи на Изборния кодекс, който предвижда към 2017 г. машините за гласуване вече да бъдат въведени масово. Върховният административен съд отменя решението на ЦИК, но в този момент до вота остават по-малко от два месеца и обществената поръчка за машините се проваля, което води до провеждането на избори. с изцяло хартиено гласуване, въпреки решението на съда.

На вота през март 2017 г. се явяват две от формациите, които са част от днешната коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“ – ДСБ и „Да, България“. Нито една от тях обаче не успява да премине 4-процентната бариера и двете остават извън парламента до пролетта на 2021 г., когато участват заедно на изборите за 45-о Народно събрание като коалиция „Демократична България“ (ДБ) и печелят 27 депутатски места. В краткия едномесечен живот на 45-ия парламент народните представители успяват да приемат само промени в Изборния кодекс. По време на гласуването им през април 2021 г. представителите на  ДБ подкрепят въвеждането на изцяло машинно гласуване без хартиени бюлетини. 

През декември 2022 г. 48-ото Народно събрание връща гласуването с машини и с хартиена бюлетина и въвежда отчитане на машинния вот чрез ръчно броене на разпечатаните разписки. ДБ и ПП, които тогава имат отделни парламентарни групи, се противопоставят на тези предложения и гласуват против тях.

През 2023 г., когато ЦИК отменя гласуването с машини на местните избори заради доклад на ДАНС, в който се твърди, че процедурата по удостоверяване на машините е била компрометирана, членовете на ЦИК от квотата на ПП-ДБ са единствените, които гласуват против.

В началото на 2025 г. парламентът приема едновременно на първо четене пет отделни законопроекта за изменение на Изборния кодекс, три от които засягат машинното гласуване. Един от тях е внесен от „Продължаваме промяната“ и предвижда смесено гласуване с хартия и с досегашните машини, като хартиените бюлетини също се броят машинно от сканиращи устройства. Парламентарната група на ПП-ДБ, която в 51-ото Народно събрание е обща, гласува в подкрепа както на предложението на ПП, така и на два други законопроекта – за въвеждане на изцяло машинно гласуване с досегашните устройства и за изцяло хартиен вот, но с машинно преброяване на бюлетините чрез сканиращи устройства.

При второто четене на общия законопроект, изготвен на базата на приетите на първо четене текстове, в рамките на няколко извънредни заседания правната комисия въвежда съществени промени. Отхвърля се предложението на ПП-ДБ, внесено между двете четения, за връщане на машинния протокол, посредством който се отчита вота, извършен чрез досегашните машини. Приетите изменения включват цялостното премахване на тези устройства и преминаване към гласуване само с хартия, като гласовете се преброяват чрез сканиране на хартиените бюлетини от оптични устройства.

Представителите на ПП-ДБ в комисията не подкрепят тези промени и ги определят като подготовка за „най-голямата кражба на избори в историята.“ Когато се насрочва гласуването на поправките на второ четене в пленарната зала, ПП-ДБ е една от партиите, чиито депутати не се регистрират за заседанието и по този начин участват в провалянето на кворума, което в крайна сметка води до отказ от окончателното приемане на законопроекта.

ИТН – за машинен вот до 2022, за сканиращи устройства от 2024 г.

„Има такъв народ“ (ИТН) е представена за пръв път с 51 депутати в 45-ото Народно събрание, избрано през април 2021 г. В този период партията заема активна позиция в подкрепа на машинното гласуване и е вносител на приетата в края на април 2021 г. поправка в изборния закон, според която в секциите с 300 и повече избиратели се гласува само с машини.

През лятото на 2022 г. ИТН се противопоставя на опит да бъде върнато гласуването с хартиени бюлетини. Депутатите от партията участват в бойкота на кворума в правната комисия на Народното събрание, където трябва да бъде разгледано предложението. По този начин заедно с представителите на ПП и ДБ те провалят заседанието и предложението не може да бъде разгледано.

На изборите през октомври 2022 г. ИТН не преминава 4-процентната бариера и не е представена в 48-ото Народно събрание, което връща гласуването с хартия и с машини и въвежда отчитането на гласовете от машините чрез ръчно броене на разписките. По време на пресконференция в деня на окончателното гласуване на тези промени, от ИТН заявяват, че машинният вот е бил „опорочен от „Продължаваме промяната“, но и че връщането на хартията няма да направи изборите по-честни, защото чрез него се създават възможности за купуване на гласове.

В 49-ото Народно събрание, избрано през април 2023 г., ИТН вече се обявява твърдо против машинния вот. През октомври същата година от партията се присъединяват към обвиненията на ГЕРБ и ДПС срещу тогавашния зам.-министър на електронното управление Михаил Стойнов в кражба на кодовете на устройствата за машинно гласуване.

Атаката срещу процедурата за удостоверяване на машините в навечерието на местните избори прераства в шумен скандал, в който активно участва ИТН. Тогава наред с ГЕРБ и ДПС зам.-председателят на ИТН Тошко Йорданов настоява на изборите да няма нито една машина, защото според него всички са компрометирани. Скандалът води до решение на ЦИК за отмяна на машинния вот. Между двата тура Върховният административен съд отменя решението на ЦИК и връща машинното гласуване за втория тур на местните избори.

От края на 2024 г. представители на ИТН започват да повтарят, че съществуващите машини за гласуване трябва да се заменят с устройства за сканиране на хартиени бюлетини – идея, която до този момент е застъпвана единствено от ДПС. От ИТН аргументират позицията си с твърдения, че софтуерът на сканиращите устройства не може да бъде манипулиран и че те елиминират човешкия фактор при отчитането на вота. През декември 2024 г. от партията внасят проектозакон, който предвижда въвеждането на сканиращи устройства за преброяване  на гласовете.

В началото на 2025 г. документът е приет на първо четене заедно с още 4 различни законопроекта, част от които съдържат взаимоизключващи се предложения за технологията на гласуване. При разглеждането им на второ четене  в правната комисия през 2026 г. единствено предложението на ИТН за въвеждане на сканиращи устройства получава подкрепа от мнозинството. В този период зам.-председателят на партията Тошко Йорданов вече публично твърди, че партията му „от години“ се обявява за въвеждането на тази изборна технология.

Politicheck: Не е вярно, че „Има такъв народ“ от години настоява за сканиращи машини на изборите

прочетете повече

В свои публични изявления от края на 2025 и началото на 2026 г. от ИТН настояват замяната на машините със сканиращи устройства да влезе в сила веднага, така че да важи за предстоящите парламентарни избори. Поради съпротива от страна на опозицията обаче законовата поправка не стига до второ гласуване в пленарната зала и не е окончателно приета.

В края на януари от партията гласуват против предложение на ПП-ДБ за машинно отчитане на гласовете подадени със съществуващите машини.

Представителите на ИТН продължават да атакуват публично машините за гласуване и да призовават гражданите да гласуват с хартия, „за да не бъде откраднат гласът им“.

Възраждане – почти изцяло последователни за машините

„Възраждане“ е парламентарно представена партия от ноември 2021 г., когато печели 13 депутатски места в 47-ото Народно събрание. Както преди, така и след влизането си в парламента, партията поддържа последователни позиции в подкрепа на машинното гласуване. През декември 2022 г. депутатите от „Възраждане“ гласуват против връщането на смесения модел на гласуване с машини и хартия, както и против отчитането на гласовете чрез ръчно броене на хартиените разписки от машините.

Въпреки тази своя позиция, в периода преди местните избори през 2023 г., когато в публичното пространство се появяват обвинения за предстояща манипулация на изборите чрез машинния вот, „Възраждане“ се присъединява към политическите сили, които настояват гласуването с машини да бъде отменено. Скандалът става инструмент за предизборна атака срещу правителството на Николай Денков, а премахването на машинното гласуване, което ЦИК постановява, е отменено от съда между първия и втория тур на вота. След този случай „Възраждане“ се връща към последователната си позиция в полза на гласуването с машини.

Как се променят позициите на партиите за машинния вот – част II

прочетете повече

След парламентарните избори през октомври 2024 г. няколко политически партии оспорват резултатите от вота пред Конституционния съд, което по-късно води до обявяване избора на 16 народни представители за незаконен и преизчисляване на резултатите в съответните секции. Още в началото на този процес „Възраждане“ заемат остра публична позиция по темата за изборните манипулации, като ги обвързват с гласуването на хартия. Те заявяват, че ще предложат промени в Изборния кодекс, с които да се премине към изцяло машинно гласуване.

Предложението им е внесено през ноември 2024 г. и е прието на първо четене през януари 2025 г., но заедно с него са приети още няколко други проектозакона, част от които предвиждат други промени в технологията на гласуване. При разглеждането на обобщения проектозакон на второ четене в правната комисия през януари 2026 г. текстът на „Възраждане“ за изцяло машинно гласуване отпада.

В края на януари парламентът разглежда на първо четене и предложение на ПП-ДБ за връщане на отчитането на машинния вот чрез протоколите от машините за гласуване. Представителите на „Възраждане“ подкрепят предложението както в правната комисия, така и в пленарната зала, но то е отхвърлено.

Вижте също как се развиват във времето позициите на ГЕРБ, БСП и ДПС.

Материалът Как се променят позициите на партиите за машинния вот – част III е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

• Европейското икономическо пространство предвижда свободен вътрешен пазар без количествени ограничения на вноса и износа освен;

• Не може да се твърди, че 85% от плодовете, зеленчуците и месото у нас са внос.

„От държава производител и износител, отдавна сме се превърнали в продоволствено ЗАВИСИМА държава, вносител и просто потребител.“

„(…) ЕС е търговско-икономически съюз и при влизането на всяка държава строго се регламентират квотите й за износ, и внос. Т.е. за земеделието и животновъдството ни има строги РЕСТРИКЦИИ. И за нашия намаляващ пазар е договорено основно да внася, и да консумира, и в много по-малка степен да произвежда, и изнася..“

В публикации със стотици споделяния в социалните мрежи се твърди, че Европейският съюз (ЕС) налага квоти за внос и износ на държавите членки. Наред с това в тях невярно се внушава, че 85% от плодовете, зеленчуците и месото у нас са внос.

1 от 2

Текстът на публикациите е копиран дословно от пост на Фейсбук страницата „Близката ферма“, качен в социалната мрежа на 17 март 2022 г. Оригиналната публикация има над 6 хил. споделяния, 12 хил. реакции и 600 коментара. 

Страницата „Близката ферма“ е собственост на семейна ферма в село Негован близо до София, която се занимава с био земеделие, организиране на детски лагери и други дейности.

Има ли ЕС квоти за държавите членки за внос и износ

Европейският съюз (ЕС) e икономически и политически съюз с общ вътрешен пазар. Той се характеризира със свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали. Достъп до вътрешния пазар имат всички 27 държави членки, както и още няколко държави по силата на Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП). Това са Норвегия, Исландия, Лихтенщайн. 

В рамките на вътрешния пазар на ЕС няма квоти за доставки от една страна в друга. Подобно ограничение би било в противоречие с един от неговите основните принципи – свободното движение на стоки и услуги. Това означава, че нито ЕС, нито отделните държави могат да определят национални квоти в рамките на ЕИП.

Говорител на Европейската комисия (ЕК) потвърди пред Factcheck.bg, че ЕС не въвежда квоти в рамките на вътрешния пазар, като се позова на разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз, където е предвидена забрана на количествени ограничения върху движението на стоки между държавите членки.

Член 34 и 35 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) изрично забранява количествените ограничения и мерки с равен ефект (мерки, които формално не са квоти или забрани, но на практика затрудняват или ограничават търговията между държавите членки – бел.а) в рамките на вътрешния пазар.

От ЕК посочват, че количествени ограничения биха могли да се въведат единствено от отделните държави членки в условия на извънредна обстановка. „Държавите членки имат право да въвеждат временни ограничения върху доставките на лекарства, например, към други страни членки, така че да се ограничи възможността от недостиг на количества. Тези ограничения трябва да бъдат пропорционални и подлежат на обжалване пред съответните административни органи или съдилища“, уточни пред Factcheck.bg говорителят на ЕК.

При търговията с държави извън ЕС е в сила Общата търговска политика на Европейския съюз. Тя е от изключителната компетентност на Съюза, който може да въвежда мита, тарифни квоти и други мерки за внос на конкретни продукти, както и ограничителни мерки, включително санкции, спрямо определени държави.

Така например ЕС прилага тарифни квоти за вноса на говеждо месо от страни като Аржентина, при които определени количества могат да се внасят при по-ниски мита, а над този обем се прилагат по-високи тарифи. Спрямо Русия пък от 2022 г. има въведена забрана (ембарго) за внос на редица стоки, сред които горива, въглища и други.

„Като общо правило износът на ЕС към трети страни не подлежи на количествени квоти“, посочват от Европейската комисия пред Factcheck.bg. От ЕК уточняват, че ограничения се прилагат само в малък брой случаи – по съображения за сигурност (например при стоки с възможна двойна употреба) или в рамките на санкционните режими на ЕС. 

Стоките с възможна двойна употреба са продукти, които могат да се използват както за граждански, така и за военни цели – такива са например полупроводници и други електронни компоненти, някои химикали и др., за чийто износ в повечето случаи са необходими специални разрешения.

Санкционните режими на ЕС са набор пък са ограничителни мерки, които ЕС налага срещу държави, организации или лица с цел защита на международната сигурност, правата на човека и външнополитическите си интереси. Такива режими действат в момента срещу Русия заради войната в Украйна.

Не може да се твърди, че 85% от плодовете, зеленчуците и месото са внос

Твърдението, че 85% от плодовете, зеленчуците и месото в България са внос нито е ново, нито е вярно. За първи път то е опровергано от Factcheck.bg през 2022 г., когато лидерът на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов прави сходно изказване в ефира на радио К2 в интервю с Илиана Беновска. 

Тогава Костадинов казва: „Ние отдавна нямаме месо и мляко […] Защото при нас над 80% от хранителните стоки в магазините ни са внос.”

След запитване до четири български институции тогава проверката ни установи, че не може да се твърди, че 80% от хранителните стоки на българския пазар не са родно производство.

PolitiCheck: Не може да се твърди, че 80% от храните в България са внос

прочетете повече

На уебсайта на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) в секция „Икономически анализи“ е публикувана информация по отделни сектори. В информационното табло на категория „Плодове и зеленчуци” присъства статистика, която измерва дела на местното производство сред плодовете и зеленчуците във вътрешното потребление за 2024 г.

Видно е, че повечето продукти от категория „Плодове и зеленчуци” на българския пазар са в голяма степен местно производство, като единствено доматите, ябълките, прасковите и ягодите са около или под 50%.

Според предварителните данни за 2025 г., качени на сайта на МЗХ по отношение на млечните продукти и на база собствени изчисления на Factcheck.bg делът на вносните сирена и извара в общото потребление на страната е приблизително 40%. Актуалните данните за свинското месо показват че вносът му представлява между 58% и 61% от общото потребление за България.

Въпреки че Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) не поддържа статистика за общия дял на вносните стоки сред всички хранителни продукти, тяхно проучване от 2020 г. показва, че 73% от стоките в категория „Хляб и хлебни продукти“ са българско производство. Преимуществено с български произход е и производството в категорията „Месо и месни продукти“ – средно 70%. При млякото и млечните продукти делът на местните стоки е 69%, което според данните на ДКСБТ е с 5% повече в сравнение с 2019 г.

Проверено:

Не е вярно, че Европейският съюз (ЕС) налага квоти за производство, внос и износ на държавите членки. Европейското икономическо пространство предвижда свободен вътрешен пазар без количествени ограничения на вноса и износа. Не може да се твърди, че 85% от плодовете, зеленчуците и месото у нас са внос.

Материалът Не е вярно, че ЕС налага на България ограничения за производството и износа на стоки е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.