Едни и същи измислени цитати се появяват отново и отново, но всеки път са приписвани на различни публични личности. Целта е да предизвикат възмущение, да уронят нечия репутация и да предизвикат разделение по различни теми.

Вижте повече във видеото*. Прочетете и цялата проверка.

„Левски е фалшив герой“ – как едни и същи изфабрикувани цитати служат за атака срещу различни личности*

прочетете повече

*Съдържанието е адаптирано с изкуствен интелект от проверен материал на Factcheck.bg в рамките на пилотния проект VALIDAI. Преди публикуване съдържанието е преминало пълна проверка и редакция от журналисти, съгласно редакционните правила на Factcheck.bg за използване на ИИ.

Финансирано от Европейския съюз. Изразените гледни точки и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската комисия. Нито Европейският съюз, нито Европейската комисия могат да бъдат държани отговорни за тях.

Материалът Казвали ли са тези публични личности, че „Левски е фалшив герой“? (видео) е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

• Подобно изказване не може да бъде намерено в официални източници или турски и международни медии;

• От началото на войната в Украйна Турция се опитва да бъде балансьор между Москва и Киев;

• Турският президент е коментирал, че трябва да се избягват всякакви стъпки, които биха изострили войната в Украйна и евентуално биха разпространили конфликта към НАТО.

Във Фейсбук се разпространява цитат, приписван на турския президент Реджеп Ердоган, според когото при евентуална война между НАТО и Русия Алиансът би издържал от 4 до 12 часа или 2 дни. Турският президент е цитиран да твърди още, че най-силната армия е руската. 

„Нито ги превъзхождаме по войски, нито по оръжии, а аз неведнъж казвам това, че Турция няма да се включи във война срещу Русия. Нашият интерес е пазар и развита икономика с Русия, не е ваш интерес да воюваме с Русия. Нито държавата би го приела, нито хората в Турция. Още повече Владимир Путин е обичан от турците по света, даже и повече от мен”, се казва още в изявлението (цитатът е запазен в оригиналния си вид – бел. авт.). В публикацията не се посочва кога Ердоган е коментирал темата. Не е посочен и източник. 

Публикациите с цитата и снимка на Ердоган са публикувани от различни профили. До момента на проверката един от постовете има над 3,6 хил. харесвания, 540 споделяния и 354 коментара. Цитатът се разпространява в проруски групи като „Приятели на В.В.Путин в България, Европа и света /Друзья В.В. Путина в Болг”, „ОБЩЕСТВО ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ СЗО, ЕС И НАТО”, „ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ”, „ОБЩЕСТВО ПОДКРЕПЯЩО РУСИЯ СРЕЩУ НАТО И СЗО” и др.

1 от 4

Представеното изказване на Ердоган не може да бъде открито в турски или международни медии, както и в официални източници. Това не е първият случай, в който в социалните мрежи се разпространяват твърдения, приписвани на турския президент, свързани с НАТО и Русия. Factcheck.bg вече е опровергавал негови изфабрикувани цитати, според които НАТО иска да въвлече България във война срещу Русия, а Турция не би позволила това, или твърдения, че турската държава иска да напусне НАТО. 

В социалните мрежи периодично се разпространяват твърдения за предстояща война между НАТО и Русия, както и внушения, че Алиансът ще „въвлече” България във война. Изфабрикувани изказвания за потенциална война между България и Русия често биват приписвани на руски официални лица в социалните мрежи и са били опровергавани от Factcheck.bg.  

В действителност турският президент е заявявал, че трябва да се избягват всякакви стъпки, които биха изострили войната в Украйна и евентуално биха разпространили конфликта към НАТО. 

След започването на войната на Русия срещу Украйна НАТО определя Русия като най-значителната и пряка заплаха за сигурността на съюзниците. Алиансът посочва, че е решен да ограничи и да се противопостави на агресивните действия на Русия и да противодейства на способността ѝ да провежда дестабилизиращи дейности срещу НАТО и съюзниците. Страните членки обаче остават готови да поддържат канали за комуникация с Москва, за да смекчат рисковете и да предотвратят ескалацията. Позицията на Алианса е, че се стреми към стабилност и предвидимост в евроатлантическата зона, включително между НАТО и Русия. Според позицията на НАТО всяка промяна в отношенията с Русия зависи от прекратяването на нейното агресивно поведение и спазването на международното право.  

От началото на войната в Украйна Турция се опитва да бъде балансьор между Москва и Киев. Турция, която е член на НАТО, но не и на ЕС, не наложи санкции на Русия заради военната ѝ агресия, но в същото време не признава руската незаконна окупация на украински територии, включително Крим. Турският президент многократно е предлагал посредничество между Русия и Украйна, като бе домакин и на преговори между двете воюващии страни.  

В началото на октомври Ердоган и руският президент Владимир Путин са провели телефонен разговор, в който са обсъдили двустранните отношения, както и регионални и глобални въпроси, съобщи БТА, позовавайки се на Анадолската агенция. Ердоган е подчертал значението на усилията за осигуряване на навигационната безопасност в Черно море, според изявление, споделено от дирекцията в турската социална медийна платформа ЕнСосял. Той е заявил, че Турция винаги е готова да допринесе за усилията, насочени към започване на преки контакти между Русия и Украйна. 

На 31 октомври украинският президент Володимир Зеленски бе на посещение в Истанбул за разговори с Ердоган. Турският президент призова Русия и Украйна да прекратят атаките по граждански кораби в Черно море. По думите на Зеленски двамата са обсъдили възможността Турция да бъде домакин на предстоящата тристранна среща между Украйна, САЩ и Русия, която ще се състои през първата половина на ноември. Президентите са се споразумели и да работят по създаването на нов коридор за превоз на зърно. По-късно турският президент заяви, че иска да разговаря с Путин, за да обсъдят усилията за прекратяване на войната в Украйна. „Ройтерс” съобщава, че в отговор на въпрос за възможен разговор между Путин и Ердоган, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков е заявил, че към момента няма конкретни планове, но при необходимост такъв разговор може да бъде организиран в кратки срокове.

Проверено:

Президентът на Турция Реджеп Ердоган не е казвал, че при евентуална война между НАТО и Русия Алиансът би издържал „от 4 до 12 часа или 2 дни”. Подобно изказване не може да бъде намерено в официални източници или турски и международни медии. От началото на войната в Украйна Турция се опитва да бъде балансьор между Москва и Киев. Турският президент е коментирал, че трябва да се избягват всякакви стъпки, които биха изострили войната в Украйна и евентуално биха разпространили конфликта към НАТО. 

Материалът Ердоган не е казвал, че при война НАТО ще издържи срещу Русия от 4 до 12 часа е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

Широко разпространение във Фейсбук има цитат, приписван на руския президент Владимир Путин, в който той описва причините за започване на „военната операция“ срещу Украйна и рисковете от ядрена ескалация. 

Изказването, за което не е посочен източник, е публикувано на 16 октомври тази година от профил с името Bobi Stoianov. Постът му е споделен 2,2 хил. пъти. Хиляди харесвания и споделяния имат и публикации в български профили във Фейсбук със същия цитат от 2022 и 2025 г.

1 от 3

Цитатът съдържа множество правописни и пунктуационни неточности – неправилни интервали пред запетаи и точки, както и системна употреба на руската буква „Э“ вместо българската „З“. 

Твърди се, че Путин е казал следните думи (запазен е оригиналният правопис): „Никога на съм искал да има война и никога не съм эапочвал такава  . Това , което ние правим не е война […] Ядрена война оэначава краят на света , а аз не искам това… Искам един хубав свят , в който хората да бъдат хора , искам един чист свят от хора вярващи , искам свят беэ фашиэъм. Искам да пия чиста вода и да дишам чист въздух . Ако моето, което эапочнах в Украйна беше война , нищо нямаше да остане от нея до сега“. Приписваното на Путин изказване завършва с твърдението, че Русия в историята си „винаги се е борила да спасява животи, а не за да докара фашистка демокрация като САЩ“.

Проверка на Factcheck.bg установи, че приписваният на Владимир Путин цитат е изфабрикуван. Не е открит източник, който да потвърждава, че Путин е произнесъл целия цитат в този вид. Част от посланията са сходни с реални публични изявления, но това не доказва автентичността на разпространявания цитат.

Той е публикуван заедно с реална снимка на Владимир Путин от 2012 г. На 4 март Централната избирателна комисия на Русия обявява Путин за победител в президентските избори. На митинг Путин благодари на своите поддръжници за подкрепата в емоционално изказване със сълзи в очите. Снимката впоследствие придобива широка популярност.

Използването на този кадър на Путин със сълзи в очите може да придаде емоционален оттенък на публикацията и да повлияе на начина, по който читателите възприемат текста, макар да е изфабрикуван.

Твърдението на Путин, че никога не е искал война, а само хубав свят, се появява и в полски профили в социалните мрежи със същата снимка. Тя не може да бъде пряко свързвана с изявлението за започване на „специална военна операция“ срещу Украйна, защото е направена 10 години по-рано. Не могат да бъдат открити източници, потвърждаващи, че Владимир Путин е изричал тези думи след инвазията.

На 15 февруари 2022 г. Владимир Путин заявява на среща с германския канцлер Олаф Шолц в Москва, че Русия не иска война. Руският президент настоява НАТО да прекрати разширяването си на изток и да върне военната си инфраструктура в Европа към конфигурацията от 1997 г., защото Москва разглежда действията на западните страни като заплаха за националната си сигурност. Девет дни по-късно, на 24 февруари, Русия започва пълномащабна война срещу Украйна. В обръщението, с което обявява началото на т.нар. „специална военна операция“, Путин посочва като нейни цели защитата на населението в Донбас и „демилитаризацията“ и „денацификацията“ на Украйна. В изявлението обаче липсват емоционалните формулировки, които му се приписват в разпространяваната във Фейсбук публикация.

Според публикацията Путин е заявил също, че 15 ядрени оръжия са достатъчни да унищожат света. Не може да бъде открито потвърждение в руски или западни медии, че руският президент е изричал тези думи. Има негови действителни изказвания в подобен смисъл, но няма доказателства да е посочвал конкретно числото 15. На 1 октомври 2026 г. Путин заявява на форума „Валдай“, че в арсенала на водещите световни сили има оръжия, способни да унищожат всичко живо и да доведат Земята до катастрофално състояние.

Публикацията завършва с приписван на Владимир Путин цитат: „Русия в историята си винаги се е борила да спасява животи, а не да докара фашистка демокрация като САЩ“. Не могат да бъдат открити достоверни източници, които да потвърждават, че руският президент е произнасял тези думи. През 2016 г. Путин сравнява демократичните системи в Русия и САЩ, но не използва израза „фашистка демокрация“. След инвазията в Украйна също не е описвал формата на управление в САЩ като фашистка.

Съчетаването на твърдения, сходни с реални публични изказвания на Путин, с непотвърдени такива и емоционално въздействаща снимка може да създаде впечатление за достоверност на целия цитат. Той е публикуван във Фейсбук без посочване на дата или източник. Няма достоверни доказателства, които да потвърждават, че Путин е произнесъл цитата в разпространявания вид.

Проверено: Приписван на Владимир Путин цитат, разпространяван периодично във Фейсбук, е изфабрикуван. Съчетаването на твърдения, сходни с реални публични изказвания на Путин, с непотвърдени такива и емоционално въздействаща снимка може да създаде впечатление за достоверност на целия цитат. Путин не е определял демокрацията в САЩ като фашистка, а снимката на руския президент със сълзи в очите е заснета през 2012 г.

Материалът Неавтентичен цитат за войната в Украйна, приписван на Владимир Путин, се разпространява във Фейсбук е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

Съобщението за появата на големия хищник през юни 2025 г. действително имаше негативен ефект върху туризма в Шумен, особено в района на Шуменското плато, където е един от най-посещаваните обекти – паметникът „Създатели на българската държава“. Достъпът до природния парк беше забранен в продължение на седмица, а след това беше разрешен „на собствен риск“, както пишеше на табелите – полицията призоваваше гражданите да не навлизат в гората, не се допускаха велосипедисти в гористи местности, на хората се напомняше да не ползват никакви туристически маршрути на територията на парка.

Посещенията на туристи от други градове и държави отбеляза рязък спад, което се отрази върху местните бизнеси. Междувременно на Шуменското плато и около Шумен продължаваха мащабни издирвания на хищника с термокамери, дронове и фотокапани.

Черната пантера, за която се твърдеше, че е забелязана на Шуменското плато през лятото на 2025 г., стана истински интернет феномен, а година по-късно се превърна в легенда, без никога да бъде официално заловена. След нея останаха стотици колажи и мемета в социалните мрежи, но при появата на опасния хищник нещата не изглеждаха никак весели – целият град живееше в страх месеци наред, защото държавата, с всичките си министерства, агенции, полицаи и горски стражари, така и не успя да намери животното или да даде някакво смислено обяснение за него. Черният леопард, който беше забелязан за пръв път край Шумен на 19 юни 2025 г., продължи да се „разхожда“ месеци наред и сигнали за него се появяваха периодично от Русе, Разград, Варна,Силистра, Ловеч и дори съседна Румъния.

През юли 2025 г. бе съобщено, че черната пантера отново е забелязана в района на Паметника. Последваха нови ограничения – общината отмени традиционните летни лагери за деца на платото, денонощни патрули от полицаи и горски обикаляха района.

Данните обаче не показват срив на туризма в Шумен през 2025 г. На годишна база туристическият сектор в общината дори отчита ръст.

Според общинското предприятие „Туризъм, публични прояви и атракции” през юни 2025 г. има видим спад на туристическите показатели. Нощувките са с 627 по-малко спрямо предишни години, като от общината изрично посочват кризисната ситуация с черния хищник и затварянето на Шуменското плато като причина за лошия резултат през юни.

На 7 юли Радио Шумен съобщава, че някои заведения са отчели над 70% спад на оборота спрямо същия период на предходната година. Данните са предоставени от собственик на два от засегнатите обекти. Въпреки това е важно да се отбележи, че това са данни за конкретни бизнеси, а не статистика за целия туристически сектор на Шумен.

На 31 юли 2025 г. Общинският съвет в Шумен гласува да бъдат опростени наемите на общински наематели, пострадали икономически от ограниченията. Сред обектите са вила „Пазачница”, кафе-аперитив „Брезите”, кафе „Информация” и бистро „Чупката”.

Въпреки този спад, през август 2025 г. общината отчита 10-процентен ръст на нощувките спрямо същия период на 2024 г. Самата община определя тенденцията като положителна.

През октомври данните показват още по-голям ръст: за първите осем месеца на 2025 г. в туристическите обекти в Шумен са отчетени 45 366 нощувки, с 18% повече в сравнение с предходната година.

Появата на хищника е нанесла краткосрочен удар върху туризма на Шуменското плато, особено през юни 2025 г. и е причинила икономически затруднения за част от местния бизнес. Но наличните статистически данни не показват срив на туристическия сектор в целия град и община Шумен. След юни, нощувките на годишна база продължават да растат- с 10% до юли, 18% до август и около 12% до октомври 2025 г. За цялата 2025 г. нощувките са се увеличили с 8% спрямо 2024 г., а броят на пренощувалите туристи с 5%. През 2026 г., в периода януари-юни, Община Шумен отбелязва продължителен растеж на нощувките, като са регистрирани 32 840 спрямо 31 712 за същия период на 2025 г., което е увеличение с 3,56%. Броят на пренощувалите туристи също нараства с 4,82%, от 16 851 на 17 663.

След септември 2025 г. активното издирване на Черната пантера замря, а властите и специално създаденият кризисен щаб в Шумен така и не дадоха информация за евентуалния собственик на опасния хищник. Сред гражданите се коментираше, че Черната пантера е нелегално отглеждан домашен любимец, който е избягал от имението на местен бизнесмен, но официален край на сагата така и не беше обявен публично.

Автор: Виктория Костова

Съвместен материал с Радиан Шумен. Авторката на материала Виктория Костова е сред петте студентки, започнали шестмесечен стаж, в рамките на който работят с ментори от Factcheck.bg, както и с регионални журналисти от цялата страна, като част от проекта „За истината с факти“. 

Материалът Срина ли пантерата туризма в Шумен? е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

Не е вярно, че изригване на Етна отделя повече CO₂ от човешката дейност за последните 10 века

прочетете повече

*Съдържанието е адаптирано с изкуствен интелект от проверен материал на Factcheck.bg в рамките на пилотния проект VALIDAI. Преди публикуване съдържанието е преминало пълна проверка и редакция от журналисти, съгласно редакционните правила на Factcheck.bg за използване на ИИ.

Финансирано от Европейския съюз. Изразените гледни точки и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската комисия. Нито Европейският съюз, нито Европейската комисия могат да бъдат държани отговорни за тях.

Материалът Етна или човечеството – кой отделя повече въглероден диоксид? (видео) е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

На 17 октомври 2026 г. в предаването „Офанзива с Любо Огнянов“ по NOVA NEWS президентът Илияна Йотова коментира възможността България да поиска консултации по чл. 4 от Северноатлантическия договор след атаките с дронове в Черно море. В този контекст тя заявява (таймкод: 11:17): „Имаше много тежки инциденти, буквално нападения с дронове в Полша, помните историята с дронове в Дания. Дори и тези две държави не си позволиха да активират чл. 4.“ Твърдението ѝ обаче е вярно само по отношение на Дания. За разлика от нея, Полша поиска консултации по чл. 4 на 10 септември 2025 г. след навлизането на руски дронове във въздушното ѝ пространство.

Какво се случи в Полша на 10 септември 2025 г.?

През нощта на 9 срещу 10 септември 2025 г., по време на руска въздушна атака срещу Украйна, множество дронове навлизат във въздушното пространство на Полша. Премиерът Доналд Туск съобщава пред парламента, че са регистрирани 19 нарушения на въздушното пространство, като значителна част от дроновете навлизат от територията на Беларус. Полските военни потвърждават свалянето на три безпилотни летателни апарата.

За противодействие на дроновете са задействани полски и съюзнически отбранителни средства. Според изявление на генералния секретар на НАТО Марк Рюте от 10 септември в действията участват полски изтребители F-16, нидерландски F-35, италиански самолет за ранно предупреждение и контрол, самолет за дозареждане във въздуха на НАТО и германски системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“.

В изявлението си пред парламента Доналд Туск определя случилото се като значително по-опасно от предишните подобни инциденти, но подчертава, че няма основания да се твърди, че Полша се намира във война. В отговор на нарушенията премиерът съобщава, че заедно с президента на страната са взели решение официално да поискат консултации по чл. 4 от Северноатлантическия договор.

Консултациите се провеждат още същия ден в рамките на заседание на Северноатлантическия съвет. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте потвърждава, че съюзниците са обсъдили нарушенията на полското въздушно пространство, изразили са солидарност с Варшава и са осъдили действията на Русия. Той уточнява, че оценката на инцидента продължава и Алиансът ще следи внимателно обстановката по източния си фланг.

Два дни по-късно, на 12 септември 2025 г., генералният секретар Марк Рюте и върховният главнокомандващ на съюзническите сили в Европа генерал Алексъс Гринкевич обявяват началото на военната дейност „Източен страж“, насочена към укрепване на отбранителните способности по източния фланг на Алианса. Тя предвижда използването на допълнителни съюзнически военни средства и нови технологии, включително за противодействие на дронове. 

Какво се случи в Дания?

През септември 2025 г. в Дания са регистрирани поредица от сигнали за дронове в близост до граждански летища и военни обекти. На 22 септември подозрителни летящи обекти водят до временно затваряне на летището в Копенхаген за близо четири часа. През следващите дни подобни инциденти са регистрирани и край други летища в страната, включително в Олборг, Есберг и Сьондерборг.

Още на 23 септември датският премиер Мете Фредериксен определя инцидента на летището в Копенхаген като най-сериозното дотогава нападение срещу критичната инфраструктура на страната. Два дни по-късно тя определя поредицата от инциденти като хибридни атаки, целящи да създадат несигурност и разделение в обществото. Фредериксен уточнява, че властите все още не могат да установят кой стои зад тях, но посочва Русия като основна заплаха за европейската сигурност. От своя страна руското посолство в Копенхаген отхвърля подозренията за руска намеса и определя инцидентите като инсценирана провокация.

На 25 септември, а по-късно и на 27 септември, датските въоръжени сили съобщават, че дронове са наблюдавани и в близост до военни обекти, сред които военновъздушната база „Скридструп“. Междувременно датската полиция обявява повишаване на готовността на националния оперативен щаб и засилена координация между институциите заради предполагаемата заплаха за критичната инфраструктура на страната.

На фона на инцидентите датското правителство обсъжда възможността да поиска консултации по чл. 4 от Северноатлантическия договор. На 26 септември обаче външният министър Ларс Льоке Расмусен заявява пред журналисти, че страната няма намерение да предприема подобна стъпка. Той припомня, че разпоредбата е била задействана девет пъти в историята на НАТО, включително наскоро от Полша и Естония, и посочва, че Дания не вижда основание да поиска консултации. Министърът уточнява също, че датските власти все още не могат да установят кой стои зад инцидентите. 

Впоследствие разследванията също не успяват да установят кой е отговорен за предполагаемите нарушения. На 25 юни 2026 г. националната датска полиция съобщава, че всички полицейски разследвания на сигналите от септември 2025 г. са приключили. Според публикуваната информация при по-голямата част от разследваните случаи е изключено наблюдаваните обекти да са били дронове. При други, включително случая на летището в Копенхаген, разследващите не успяват нито да потвърдят, нито да отхвърлят категорично наличието на дронове. 

Следователно, за разлика от Полша, Дания не е поискала консултации по чл. 4 във връзка с инцидентите през септември 2025 г. Въпреки първоначалните оценки на датските власти за сериозна заплаха за сигурността, последвалите разследвания не успяват да изяснят категорично обстоятелствата около всички сигнали и евентуалната отговорност за тях.

Какво представлява чл. 4 от Северноатлантическия договор?

Чл. 4 от Северноатлантическия договор, подписан във Вашингтон на 4 април 1949 г., предвижда консултации между съюзниците, когато някоя от държавите членки смята, че териториалната ѝ цялост, политическата ѝ независимост или сигурността ѝ са застрашени.

Според официалното разяснение на НАТО всяка държава членка може да поиска консултации, като постави въпроса за обсъждане пред Северноатлантическия съвет – основния орган за вземане на политически решения в Алианса. По време на консултациите съюзниците обменят информация, оценяват възникналата заплаха и обсъждат възможните мерки за реакция. В резултат могат да бъдат взети общи политически решения или да бъдат предприети конкретни действия в подкрепа на засегнатата държава. Решенията в НАТО се вземат с консенсус, което означава, че никоя от държавите членки не трябва да възразява срещу тях.

Самото задействане на чл. 4 не предполага автоматично предприемане на военни действия, нито води задължително до прилагането на чл. 5 от договора. Важно е двете разпоредби да не се смесват, тъй като имат различно предназначение. Докато чл. 4 предоставя възможност за консултации при възникнала заплаха, чл. 5 урежда принципа на колективната отбрана при въоръжено нападение срещу една или повече държави членки. Съгласно чл. 5 от Северноатлантическия договор подобно нападение се разглежда като нападение срещу всички съюзници. В такъв случай държавите членки са задължени да окажат помощ на нападнатата страна, като всяка сама определя действията, които счита за необходими. Те могат да включват използване на въоръжена сила, но помощта не е задължително да бъде военна. НАТО изрично уточнява, че задействането на чл. 4 не предполага непременно дори обсъждане на чл. 5. 

Кои държави досега са активирали чл. 4?

Според официалната хронология на НАТО от създаването на Алианса през 1949 г. досега чл. 4 е задействан общо девет пъти. 

На 24 февруари 2022 г., в деня на началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна, осем държави членки на НАТО – България, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия – отправят съвместно искане за консултации по чл. 4. Поводът е заплахата за европейската сигурност, породена от руската военна агресия срещу Украйна. 

През септември 2025 г. чл. 4 е задействан още два пъти във връзка с нарушения на въздушното пространство на държави членки от руски военни средства. Първият случай е на 10 септември, когато Полша иска консултации след навлизането на руски дронове на нейна територия. На 23 септември, по искане на Естония, Северноатлантическият съвет отново заседава по чл. 4, след като на 19 септември три въоръжени руски изтребителя МиГ-31 нарушават естонското въздушно пространство.

Случаите, свързани с руската агресия срещу Украйна, обаче не започват през 2022 г. Още на 3 март 2014 г. Полша задейства чл. 4 заради нарастващото напрежение в съседна Украйна вследствие на действията на Русия.

Останалите пет случая са свързани с Турция. Страната за първи път иска консултации през февруари 2003 г. заради опасения за сигурността си преди войната в съседен Ирак. През 2012 г. тя задейства разпоредбата два пъти във връзка с конфликта в Сирия – след свалянето на турски военен самолет през юни и след смъртта на петима турски цивилни при обстрел от сирийска територия през октомври. Впоследствие НАТО одобрява разполагането на системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ в Турция. През юли 2015 г. Турция отново иска консултации след терористични нападения, а през февруари 2020 г. – след смъртта на турски военнослужещи при въздушни удари в сирийската провинция Идлиб.

Проверено

Не е вярно твърдението на Илияна Йотова, че Полша не е активирала чл. 4 от Северноатлантическия договор след инцидентите с руски дронове през септември 2025 г. На 10 септември страната официално поиска консултации със съюзниците си в НАТО заради нарушенията на въздушното ѝ пространство. Още на същия ден Северноатлантическият съвет проведе заседание, на което обсъди инцидента. За разлика от Полша, Дания не предприе подобна стъпка във връзка със сигналите за дронове на нейна територия, като последвалите разследвания не успяха да потвърдят наличието на дронове. Следователно изказването на Йотова, че нито една от двете държави не е активирала чл. 4, е невярно.

Автор: Белослава Кушева

Съвместен материал с „Про Нюз“ Добрич. Авторката на материала Белослава Кушева е сред петте студентки, започнали шестмесечен стаж, в рамките на който работят с ментори от Factcheck.bg, както и с регионални журналисти от цялата страна, като част от проекта „За истината с факти“.

Източници:

1. NOVA NEWS – Интервю на Илияна Йотова в предаването „Офанзива с Любо Огнянов“ от 17 октомври 2026 г.:
   https://nova.bg/news/view/2026/10/17/555689/
2. Правителство на Полша – Официално съобщение за нарушенията на полското въздушно пространство и искането за консултации по член 4:
   https://www.gov.pl/web/primeminister/poland-moves-to-invoke-nato-article-4-after-airspace-violation
3. НАТО – Изявление на генералния секретар Марк Рюте от 10 септември 2025 г. за навлизането на руски дронове в Полша:
   https://www.nato.int/en/news-and-events/events/transcripts/2025/09/10/statement
4. НАТО – Официално съобщение за началото на операцията „Източен страж“ (Eastern Sentry):
   https://www.nato.int/en/news-and-events/articles/news/2025/09/12/nato-launches-eastern-sentry-to-bolster-posture-along-eastern-flank
5. Reuters – Изявление на датския премиер Мете Фредериксен от 23 септември 2025 г. за инцидента на летището в Копенхаген:
   https://www.investing.com/news/stock-market-news/denmark-links-drones-at-copenhagen-airport-to-hybrid-attacks-across-europe-4250957
6. Правителство на Дания – Официална реч на Мете Фредериксен от 25 септември 2025 г. за хибридните атаки:
   https://stm.dk/statsministeren/taler/statsministerens-tale-om-hybride-angreb/
7. Посолство на Русия в Дания – Официална позиция относно инцидентите с дронове:
   https://t.me/s/rusembdk/2541
8. Датски въоръжени сили – Съобщения от 25 и 27 септември 2025 г. за наблюдения на дронове край военни обекти:
   https://www.forsvaret.dk/en/news/2025/dronesoverdenmark/
9. Датска национална полиция – Съобщение от 25 септември 2025 г. за повишената готовност във връзка със сигналите за дронове:
   https://politi.dk/rigspolitiet/nyhedsliste/nosten-er-i-operationsberedskab-grundet-de-seneste-dages-droneaktivitet/2025/09/25
10. Reuters – Изявление на датския външен министър Ларс Льоке Расмусен от 26 септември 2025 г. относно член 4:
    https://www.reuters.com/world/europe/denmark-has-no-plans-invoke-natos-article-4-foreign-minister-says-2025-09-26/
11. Датска национална полиция – Резултати от разследванията на сигналите за дронове, публикувани на 25 юни 2026 г.:
    https://politi.dk/rigspolitiet/nyhedsliste/politiet-har-styrket-indsatsen-paa-droneomraadet/2026/06/25
12. НАТО – Официално разяснение за консултациите по член 4 и хронология на задействането му:
    https://www.nato.int/en/what-we-do/introduction-to-nato/the-consultation-process-and-article-4
13. НАТО – Северноатлантически договор от 4 април 1949 г., включително член 4 и член 5:
    https://www.nato.int/en/about-us/official-texts-and-resources/official-texts/1949/04/04/the-north-atlantic-treaty
14. НАТО – Официално разяснение за колективната отбрана и връзката между член 4 и член 5:
    https://www.nato.int/en/what-we-do/introduction-to-nato/collective-defence-and-article-5

Материалът Не е вярно, че Полша не е активирала член 4 от договора на НАТО след навлизането на руски дронове във въздушното ѝ пространство е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

 В средата на август в YouTube като „нов проект, който си поставя за цел да осветява задкулисието, зависимостите и действията на мафията в България“, е представен сайтът Sledovatel.com.

За негов създател сам се афишира Йордан Мицикулев – активист на партия „Величие“ и кандидат за депутат на последните парламентарни избори.

Във видеото Мицикулев казва, че сайтът е „една простичка, но много функционална система“ и обяснява как могат да се подават и анонимни сигнали до екипа.

Екипът също е анонимен – секцията „контакти“ не е достъпна, същото е и със секцията „за нас“. Няма адрес на редакция, телефон и имейл за обратна връзка.

В същото видео Мицикулев говори за пирамида, обхващаща над 2 хил. фирми, в които са обвързани над 500 души. Цитира дълъг списък с длъжници към НАП, получатели на средства от еврофондове и по обществени поръчки.

Въпреки че в това видеообявилият се за създател на сайта подчертава, че „всичко е 100% точно“ и за източник на данните е ползван Търговският регистър, не става ясно каква е връзката между лицата и петстотинте фирми, обект на разследването.

Потърсен от Factcheck.bg и Севлиево Онлайн, Йордан Мицикулев отрече да е собственик на уебсайта „Следовател”, както и да го ръководи или поддържа. Той посочи, че не носи отговорност за твърденията в заглавията. Той твърди, че дарява кода си на обществена организация. „Мога да гарантирам за достоверността на калкулациите – работят само и единствено с безспорни доказателства и взаимосвързаности от търговския регистър.”, споделя още пред Factcheck.bg.

В Украйна домейнът на уебсайта „Следовател“ е забранен, заедно с 425 други фишинг страници и новинарски сайтове. Решението за блокирането му е взето след дело за разследване на измама в особено големи размери.

1 от 2

Как се извличат данните в сайта

Преглед на сайта показва, че подходът към съдържанието му е един и същ за всички публикации. По идентичен шаблон са генерирани „разкрития“ за широк кръг публични фигури от целия политически и обществен спектър в България.

Всички публикации са с агресивни заглавия за „престъпни схеми“ и „източване на еврофондове“, но в края на статиите се прави уточнение, че връзките са само формални съвпадения и „не доказват обща дейност, координация, договорка, контрол, корупция или престъпление“

Информацията в сайта не се произвежда по традиционния журналистически начин чрез разследване, а чрез автоматизиран софтуер, използващ набор от скриптове, които превръщат списък от фирми в мрежова карта на хората зад тях – кой в колко дружества участва, кои дружества имат публични задължения, обществени поръчки или публично финансиране, и кои лица имат връзка помежду си- да са участвали в същото дружество. 

Всичко това създателят на сайта обяснява в самия сайт – кодът на софтуера е публичен и е качен в статията „Основната логика на софтуера, който ползваме за нашите анализи е вече публичен в GitHub и може да бъде свален от всеки.”

1 от 2

Системата от скриптове извлича данни от публично достъпни регистри и институционални сайтове като Търговски регистър, НАП, европейски програми.

Алгоритъмът сумира финансирането на фирмите на ниво участник. Самите автори признават в раздел „Ограничения“, че сумите на ниво участник не се събират помежду си, защото ако двама души участват в едно дружество с 1 млн. евро бюджет, софтуерът зачислява по 1 млн. евро и на двамата. При писането на сензационните заглавия обаче тези суми се сумират, което изкуствено води до приходи от порядъка на милиарди, без да се пояснява или доказва какъв е техният произход.

Участия на кметове и държавни чиновници в управителни съвети на сдружения с нестопанска цел (Местна инициативна група (МИГ), иновационни центрове, регионални сдружения), които се извършват по силата на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) като представители на общината, софтуерно се третира като „лични бизнес мрежи“ и „корупционни обръчи“.

Създателите на сайта посочват за софтуера, че съвместното участие в търговски дружества е формален факт, извлечен от Търговския регистър и не описва естеството на отношенията между лицата, нито тяхната дейност. В същото време публикациите в сайта са така структурирани, че представят свързаност между отделните лица и внушават зависимости.

Непогасените публични задължения са гражданско обстоятелство, вписано в публичен регистър. Получаването на публично финансиране е резултат от регламентирани процедури. Нито едното, нито другото е констатация за виновно поведение, уточняват още „авторите“ от „Следовател” – текст, който стои под всичките им публикации.

Следователно графичната мрежа от връзки може да представлява визуализация на регистрово установени съвпадения и участия, но сама по себе си не доказва мрежа от фирми зад конкретен човек в смисъла, който заглавията на изданието внушават. 

Създателите на сайта и инструмента за извличане на данните сами посочват, че изнесеното не доказва корупция, общ бизнес, координация или престъпление, а сумирането на публично финансиране води до изкуствено двойно броене. Оттам и големите суми, които се появяват като финансиране, получено от „разследваното“ лице.

Какво публикува „Следовател”?

„Следовател“ работи с изключително широк и целенасочено подбран кръг от разследвани личности, организиран в рубриките „Държавни чиновници“, „Политици“, „Общинари“, „Олигархия“, „Икономически кръгове“, „Медии“, „ОПГ-та“, „Репресия“ и „Национални каузи“.

Публикациите боравят със сензационни числа. Заглавията твърдят, че зад конкретно лице стоят стотици дружества и милиони евро грантове, а в текста се прави уговорка, че връзките не доказват нищо повече от съвместно участие в дружества.

Материалите се качват във Facebook страницата на медията веднага след публикуването им в сайта и за часове генерират стотици харесвания и споделяния в социалните мрежи.

Коментарите под споделените публикации показват, че много от потребителите реагират на сензационното заглавие и визуализираната графична мрежа от връзки, приемайки ги за достоверни. В някои случаи аудиторията дори сама започва да подава „сигнали“ и имена за следващи „разкрития“. 

Заглавието на една от статиите на „Следовател“ твърди, че кметът на София Васил Терзиев има връзка с фирмите на Размиг Чакърян, 238 дружества и 73 лица. В анализа обаче пише друго – че Терзиев участва в 3 дружества, свързани с европейско финансиране, и че няма установени връзки между него и останалите 72 лица. Публикуваните материали не показват пряка връзка между Терзиев и Размиг Чакърян.

Заглавието на друга статия внушава, че десетки милиарди евро и хиляди дружества оперират зад Бойко Борисов. Статията обаче твърди нещо различно – че Бойко Борисов всъщност е замесен в 10 дружества. Материалът не доказва, че всичките 2890 дружества работят под неговото ръководство. 

В поредна статия на „Следовател“ се говори за обща мрежа, свързваща Асен Василев с бизнесмена Иво Прокопиев и адвоката Тодор Батков с 267 дружества и 85 лица. Асен Василев присъства в заглавието, но не е споменат отново в самата статия, нито в публикуваните таблици. За Прокопиев в материала е посочено, че участва в 9 дружества, а Батков в 18 дружества, две от които с хиляди евро задължения.

Статиите на „Следовател“ са с гръмки заглавия, но текстът не съответства на първоначалните твърдения в заглавията.

Един от случаите под лупа

Factcheck.bg и Севлиево Онлайн направиха по-подробна проверка за случая с кмета на община Левски Любка Александрова. Публикация в „Следовател“ твърди, че тя е свързана с 252 фирми и 20 млн. евро европейски грантове. Твърдението е само в заглавието и до края на публикацията остава недоказано.

Според „Следовател“ тя участва в 11 дружества, всичките действащи, като е свързана с дружества с най-висок отчетен обем европейско финансиране сред ключовите лица в същия материал – 161 063 198 €, както и от Държавен фонд „Земеделие“ – 2 661 855 €, като става ясно, че това е сумата, отчетена за всичките дружества, в които участва. Има 4 връзки, пише в публикацията- тоест е свързана с четири други лица, участници в някои от тези дружества.

Два дни по-рано сайтът публикува и друга шокираща „новина“ за кметицата на община Левски, според която Европейската прокуратура я разследва заради трансграничния проект L-TeN между България и Румъния. Причината е, според твърденията на сайта, че общините Левски и Никопол са присвоили европейските средства без да създадат планирания маршрут до границата.

В какви дружества може и в какви не може да участва един кмет?

Кметовете имат право да участват в юридически лица с нестопанска цел (НПО), но само като представляващи съответната община. За това е необходимо да получат съгласие от Общинския съвет – органът, който взема решението за участието на Общината в такива дружества, е записано в чл. 21, ал.1, т.15 от Закона за местно самоуправление и местна администрация.

Проверка установи четири неправителствени организации, в които Любка Александрова активно участва или е участвала, във всички членството ѝ е станало след решение на Общинския съвет, но тази подробност разследването на „Следовател“ пропуска.

Тя участва в Управителния съвет на „Сдружение Местна инициативна група Левски-Сухиндол“ (МИГ). Това е неправителствена организация, в която представлява Община Левски. Кметът на другата община Сухиндол Пламен Чернев също е член на Управителния съвет.

В ръководството на местната инициативна група влизат още по двама представители от нестопанския сектор и двама от стопанския.

МИГ не са престъпни схеми

Когато един кмет участва в управителния съвет на Местна инициативна група (МИГ) или публично-частно сдружение като законен представител на общината, софтуерът на сайта „Следовател“ отчита всички европейски грантове на тези организации като лична бизнес мрежа, т.е. като усвоени от кмета пари.

Местните инициативни групи са инструмент за привличане на европейско финансиране на местно ниво. В началото на 2026 г. сдружението официално подписва Споразумение за изпълнение на новата си Стратегия за Водено от общностите местно развитие (СВОМР), на стойност 3 млн. евро. Тази МИГ обаче нито е на Любка Александрова, нито тя еднолично я управлява. Това става с решение на Управителния съвет, в който участват Милен Бакалов и Галя Великова, посочени в „разследването“ на „Следовател“ като свързани с кметицата лица.

Галя Великова влиза в съвета като представител на Народно читалище „Светлоструй 1903“ (с. Обнова, община Левски), а Милен Бакалов участва в Управителния съвет като представител на стопанския сектор (винарската изба „Ловико Лозари“ ЕАД, Сухиндол).

Членството в НПО е право и възможност за общините

Александрова е член и на сдружение „Общобългарски комитет Васил Левски“. Няма публична информация, че сдружението се финансира по европейски програми. То разчита на членски внос, доброволни вноски от членовете, приходи от благотворителни прояви, както и издателска и стопанска дейност и от дарения.

Кметът на Левски е и в управителния съвет на Северозападен иновационен център „Индустрия за здравословен живот и биотехнологии“, където както в предишните две организации, е официален представител на Община Левски. Това членство на Александрова също е одобрено с решение на Общински съвет – Левски. Решението е от 31 юли 2025 г. В този управителен съвет участват още двама от посочените като свързани с Любка Александрова – Данаил Найденов и Павлин Тодоров. Структурата е публично-частно партньорство, в което си партнират Общините Левски, Троян, Кнежа, Гулянци, Пордим и Долни Дъбник с частни дружества от региона и Института по фуражните култури.  

Сдружението е насочено към привличане на средства по линия на иновациите, кръговата икономика и биотехнологиите и участието на общината в него ѝ дава възможност да кандидатства за финансиране на свои проекти в областта на иновациите и екологията.

Като кмет, а не в лично качество

Всъщност общото между изброените като свързани с Александрова лица е, че те участват в управителните органи на неправителствени организации и сдружения в обществена полза, в които пряка роля и участие има и тя, но в качеството ѝ на кмет, а не в лично качество.

Четвъртото сдружение, в което Любка Александрова е била в Управителния съвет, е „Местна инициативна група- Общини Левски, Летница, Пордим“, но то така и не е заработило, заради което членството на Община Левски в него е прекратено, а самото сдружение не е активно от 2024 г.

Factcheck.bg и Севлиево Онлайн не намериха информация за „11 действащи дружества“, в които се твърди, че кметицата участва, въпреки, че ползва за проверката всички източници, посочени от „Следовател“.

Във връзка с публикацията с разследването на кметицата заради трансграничния проект L-TeN, от Регламент за обработване на личните данни на Европейската прокуратура става ясно, че Европейската прокуратура не публикува информация за лица, срещу които все още се води проверка или разследване, докато не приключи окончателно делото. Към момента на проверката няма публични данни, с които да се потвърди че Любка Александрова присъства в разследване, по което работи Европейската прокуратура.

Facktcheck.bg и Севлиево Онлайн не откриха информация за такова дело нито в сайта на Европейската прокуратура, нито в други български медии.

Автор: Анна-Мария Иванова

Съвместен материал със Севлиево Онлайн. Авторката на материала Анна-Мария Иванова е сред петте студентки, започнали шестмесечен стаж, в рамките на който работят с ментори от Factcheck.bg, както и с регионални журналисти от цялата страна, като част от проекта „За истината с факти“. 

Материалът „Разследващ“ сайт внушава корупция и злоупотреби с евросредства, но собствената му методология го опровергава е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

• Данните за морския трафик потвърждават, че корабът е плавал от Санкт Петербург до Уилмингтън, Северна Каролина;

• Според специализирани компании за проследяване на танкери и търговия с горива корабът е превозвал течен азотен тор, а не дизелово гориво;

• Информацията е потвърдена и от оператора на танкера.

В средата на октомври в социалните мрежи започва да се разпространява снимка на танкера „Минерва Зен“ с твърдението, че превозва дизелово гориво от Русия за САЩ. На български език твърдението се появява на 14 октомври – няколко дни след като, на 9 октомври, президентът на САЩ Доналд Тръмп пише в платформата Truth Social, че е постигнал споразумение с руския президент Владимир Путин за доставка на милиони тонове руски дизел на американския и световния пазар.

Публикациите на български език събират стотици споделяния във Фейсбук, Инстаграм и ТикТок, както и в различни сайтове. Сред тях е „Поглед.инфо“, където твърдението излиза на 12 октомври, няколко дни преди разпространението в социалните мрежи. Сайтът преди е разпространявал руска дезинформация. Твърдението се споделя и от страници като „Tatkovina“ с 9,4 хил. последователи и „ХарварТмайка 2.0“ с 13 хил. последователи, както и в групи като „Генерал РАДЕВ-ПРЕЗИДЕНТ на БЪЛГАРИЯ“ с близо 90 хил. членове.

1 от 6

Най-ранната публикация с това съдържание, до която Factcheck.bg достигна, е от 10 октомври – ден след изявлението на Тръмп. Тя е публикувана от акаунта Russian Market (@runews) в платформата X. Към нея е приложена карта с маршрута на танкера „Минерва Зен“, както и информация, че корабът е натоварен на 22 септември в Санкт Петербург и се очаква да пристигне на 11 октомври в пристанището на Уилмингтън, Северна Каролина.

Проверка на France 24 показва, че „Минерва Зен“ не е доставял дизелово гориво от Русия в САЩ. Според изданието публикациите в X по темата са събрали над 570 хил. преглеждания.

Какво превозва танкерът

„Минерва Зен“ е танкер за превоз както на химически продукти, така и на нефтопродукти. Данните за движението му в платформата Global Fishing Watch показват, че корабът е напуснал пристанището в Санкт Петербург сутринта на 23 септември и е акостирал в Уилмингтън през нощта на 12 октомври. France 24 потвърждава маршрута и чрез друга платформа за проследяване на морския трафик – MarineTraffic. Към момента на проверката достъпът до част от данните в нея изисква платен абонамент.

1 от 2

Според TankerTrackers.com – компания, специализирана в проследяването на танкери и превозваните от тях петролни продукти, „Минерва Зен“ не е превозвал дизелово гориво, а течен азотен тор, известен като UAN (урея-амониев нитрат). Това е тор, който се използва в земеделието за подхранване на растенията. Същата информация потвърждава и Клер Юнгман, директор „Морски рискове и разузнаване“ във Vortexa – компания, която проследява в реално време търговията с енергийни ресурси и морския транспорт.

Пред местна телевизия компанията, която управлява танкера „Минерва Зен“, също потвърждава, че корабът превозва урея-амониев нитрат, а не дизелово гориво.

Допълнителна информация за вида на товара дава и терминалът, на който корабът е разтоварен. Според данните на MarineTraffic „Минерва Зен“ не е разтоварил товара си на петролния терминал Apex Oil Co Wilmington, а на терминал, предназначен за обработка на селскостопански и химически суровини и контейнери. Това е в съответствие с информацията, че корабът е превозвал тор, а не дизелово гориво.

На 8 март 2022 г., след началото на руската инвазия в Украйна, президентът на САЩ Джо Байдън подписва изпълнителна заповед, с която забранява вноса в страната на руски суров петрол, петролни продукти, втечнен природен газ, въглища и продукти от въглища. Забраната обаче не обхваща всички стоки с руски произход. Селскостопанските продукти, включително торовете, остават извън обхвата на американските санкции.

На 9 октомври 2026 г. американската Служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC) издава общ лиценз № 135, с който временно разрешава сделки, свързани с продажбата, доставката, разтоварването и вноса на дизелово гориво с руски произход, включително на територията на САЩ. Според официалния документ разрешението е валидно до 7 април 2027 г. при определени ограничения.  

Разрешението за внос на руски дизел идва на фона на рязко покачване на цените на горивото в САЩ. Според данните на американската Агенция за енергийна информация (EIA) средната цена на дизела достига до малко над 6 долара за галон през септември и октомври 2026 г. Сред основните причини за поскъпването са по-високите цени на суровия петрол, увеличените разходи за рафиниране и ограниченото глобално предлагане. 

След издаването на общ лиценз № 135 няколко танкера с руски дизел се насочват към американския пазар. На 22 октомври Agioi Fanendes натоварва около 40 хил. тона гориво в руското пристанище Приморск и поема към Ню Йорк, но пристанището за разтоварване все още не е потвърдено. Според информация на Financial Times, цитирана от Mediapool, два други танкера – Leruo и Talisman, вече са променили първоначалните си маршрути: първият се е насочил към Бразилия, а вторият е навлязъл в Средиземно море и се намира край Алжир. И двата са със статут „очаква нареждания“, без потвърден купувач или пристанище за разтоварване. Междувременно още един танкер – Beast, също превозващ руски дизел, продължава към атлантическото крайбрежие на САЩ. Според анализатори американските компании избягват покупките заради правните рискове и опасенията от санкции.

Проверено: 

Не е вярно, че танкерът „Минерва Зен“ е доставил руски дизел в САЩ дни след обявяването на споразумение между Тръмп и Путин. Данните за морския трафик потвърждават, че корабът е плавал от Санкт Петербург до Уилмингтън, Северна Каролина. Според специализирани компании за проследяване на танкери и търговия с горива корабът е превозвал течен азотен тор, а не дизелово гориво. Информацията е потвърдена и от оператора на танкера.

Материалът Не, танкерът „Минерва Зен“ не е превозвал руски дизел до САЩ е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

• Кадрите, на които се твърди, че върху дрона има знак на украинските сили, също са генерирани от изкуствен интелект; 

• Изображенията се появиха в отделни публикации във Фейсбук след потопяването в българската изключителна икономическа зона на CONTSHIP JET и разпространеното видео на морски дрон, приближаващ плавателния съд.

След като на 28 октомври 2026 г. контейнеровозът CONTSHIP JET беше ударен от морски дронове и потъна в българската икономическа зона на Черно море, специализираният сайт Maritime.bg разпространи видео от момента, в който безпилотен апарат се приближава до плавателния съд.

Автентичността на това видео беше потвърдена от анализи на BBC Verify и на агенция „Ройтерс“. След като кадрите бяха публикувани, във Фейсбук се появиха изображения и твърдения, свързани с произхода на дрона. До момента на публикуването на този материал все още няма официална информация от компетентните власти за произхода на безпилотния апарат или за извършителя на атаката.

Изображенията, според които на дрона има руско знаме, са манипулирани

Част от разпространените публикации са събрали общо над 2000 харесвания, както и стотици коментари и споделяния от момента на публикуването им на 29 октомври.

Те включват изображение, което насочва вниманието към предната част на дрона. Там е разположено знамето на Руската федерация, като точното място е оградено. Виждат се три хоризонтални ивици – бяла, синя и червена. По средата е поставен елемент, който наподобява двуглав орел. 

1 от 3

Според официални руски документи животни, изобразени върху знамето на Руската федерация, няма. В член 1 на руския Федерален конституционен закон „За държавното знаме на Руската федерация“ от 2000 г. е записано, че националното знаме е „правоъгълно платно, състоящо се от три равни хоризонтални ивици: горната е бяла, средната е синя, а долната е червена“. Двуглавият орел е част от герба на Руската федерация. Според Федералния конституционен закон „За държавния герб на Руската федерация“ от 2000 г. двуглавият орел се изобразява „златен с разперени крила“, както и „увенчан с две малки корони, а над тях – с една голяма корона, свързани с панделка“, като в десния нокът на орела стои скиптър, а в левия – кълбо. 

В допълнение изображението прилича на стопкадър от автентичното видео, разпространено от Maritime.bg. При сравнение на кадрите дронът видимо прилича на показания в оригиналното видео – позицията му в пространството, елементите на мачтата, палубата, левият борд, носът и кърмата. Сянката и следата във водата, които оставя апаратът, също съвпадат на двете изображения.

Factcheck.bg провери автентичността на разпространеното изображение с помощта на инструмента AI or Not. Резултатите показват, че изображението вероятно е манипулирано. 

Според платформата TruthScan има 98% вероятност изображението да е обработено с изкуствен интелект. 

Друг признак, че руското знаме е добавено допълнително, е качеството на изображението. При манипулираното изображение в частта, която акцентира върху знамето, се забелязва, че то изглежда по-ясно и по-добре контурирано в сравнение с корпуса на дрона. Това може да е признак, че знамето е добавено впоследствие. 

Има ли украински знаци върху корпуса на дрона? 

Във Фейсбук бяха разпространени и публикации, според които върху дрона има знак, „който се използва от украинските сили върху техните безекипажни надводни апарати“. Публикациите са получили над 2300 харесвания и повече от 1300 споделяния. Проверката на Factcheck.bg не установи дали Украйна използва конкретни знаци, за да маркира морските си дронове. Но при инцидент с дрон от октомври 2025 г., открит от турски рибари в Черно море, Анадолската агенция цитира местните власти, според които дронът е бил украински, защото това „дори е написано върху него“. Не става ясно какво се има предвид.

Разпространените публикации съдържат изображение, което създава впечатлението, че дронът е сниман отблизо, с фокус върху предната част на корпуса. Подобни кадри липсват в оригиналното видео на Maritime.bg. Френската армия, която изпрати патрулен самолет над Черно море, също разпространи изображение на морския дрон, но то отново е заснето на по-голямо разстояние от безпилотния апарат.

Елементът, изобразен на разпространените във Фейсбук кадри, е описан като „стилизиран пощенски плик“ с „черна хоризонтална линия под него“. Твърди се, че това разкрива, че дронът е украински. 

1 от 6

Изображението се появява и в публикация в социалната мрежа Х.

В някои публикации се твърди, че изобразеният знак е свързан с украинското разузнаване (ГУР). По-рано проверка на Factcheck.bg показа, че подобен знак не е посочен сред официалните отличителни символи на институцията. 

Какво се знае за дрона, атакувал контейнеровозa CONTSHIP JET в Черно море

прочетете повече

Factcheck.bg провери дали при генерирането на тези изображения също е използван изкуствен интелект. Според резултатите от инструмента AI or Not има 98% вероятност изображението да е манипулирано с ИИ.  

Резултатите от TruthScan дават 91% вероятност да е използван изкуствен интелект в изображението. 

В оригиналните кадри нито около носа, нито по левия борд, които се виждат, няма ясно показани символи. Единственият видим елемент в тези зони е изпъкнала фигура с кръстовидна форма, която не прилича на маркировка.

Проверено:

Разпространените изображения в социалните мрежи, свързани с предполагаеми символи на Русия и Украйна върху морския дрон, който беше заснет в Черно море, са манипулирани с изкуствен интелект. До момента на публикуването на тази проверка все още няма официална информация за произхода на дрона или за извършителя на атаката. Манипулираните кадри се появиха, след като беше разпространено видео с потвърдена автентичност от момента, в който морски дрон приближава ударения и потънал плавателен съд CONTSHIP JET. 

По публикацията работи и Свилен Оприков.

Материалът Кадрите с руски или украински символи върху дрона, атакувал кораб в Черно море, са манипулирани е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

Преименуване на фейсбук групи, фалшиви проучвания и подкрепа

В края на август, още преди да започне кампанията, Factcheck.bg наблюдава активизирането на групи и страници, които разпространяваха подвеждаща информация или променяха имената си, за да насочат аудиторията си към определени кандидати. 

Фейсбук страници, създаващи позитивно съдържание за Радостин Василев и шансовете му за победа на предстоящите избори, публикуваха фалшиви социологически проучвания.

Кои изследвания на общественото мнение са представителни?

прочетете повече

Сред страниците, разпространявали изфабрикуваните проучвания, е „Истината днес“, която публикува и невярното твърдение, че лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е обявил пред медиите подкрепата си за Костадин Костадинов на изборите. В друга публикация на страницата пише, че „Възраждане“ подкрепя Радостин Василев, а информацията е представена като част от новинарския сайт на национална телевизия. 

Фейсбук групи с голяма аудитория пък започнаха да променят имената си и да се преориентират към подкрепа за определен кандидат. Двете най-големи групи, подкрепящи кандидатурата на Илияна Йотова, с общо над 100 хил. членове, преди това носеха имена като „Премахване на Пеевски от българската политика“ и „Да освободим България от Пеевски“, както и имена, свързани с критика към правителството на ГЕРБ и ДПС или към т.нар. „сглобка“.

Изфабрикувани социологически проучвания и преименувани групи: как социалните мрежи се подготвят за президентските избори

прочетете повече

Опит за измама

Социалната мрежа Х също не остана незасегната. Под публикация в нея от профил с името и снимката на бившия вътрешен министър Румяна Бъчварова, потребителите бяха насочвани към телеграм канал, който се представя като част от президентската кампания на Андрей Гюров. Там е посочен отделен телеграм канал за желаещите да направят дарение или да се включат като доброволци за кампанията на Гюров. Проверка на Factcheck.bg показа, че профилът не е на Бъчварова, а каналът за дарения се контролира от потребител от Африка.

Фалшив профил на Румяна Бъчварова мами потребители да даряват пари за кампанията на Андрей Гюров

прочетете повече

Невидимият враг 

Предизвикването на страх и съответно приемането на ролята на спасител бяха сред водещите лайтмотиви в кампанията, който Factcheck.bg проследи. 

Единият от кандидатите – Илияна Йотова – заяви през септември, че нейни опоненти смятат кирилицата за отдалечаваща българите от цивилизования свят. Проверка обаче показа, че подобни изказвания няма.  

PolitiCheck: Опоненти на Илияна Йотова не са казвали, че кирилицата ни отдалечава от цивилизования свят

прочетете повече

Друг сходно построен наратив бе твърдението, че Андрей Гюров е казал, че смята да изпраща български войници в Украйна, ако стане президент. Подобни публикации с приписвано на него твърдение се разпространяват във Фейсбук, но също така не са достоверни. 

Не, Андрей Гюров не е казвал, че би изпратил българската армия в Украйна, ако е президент

прочетете повече

Втора вълна подобни публикации имаше и след първия тур на изборите. След края на изборния ден на 25 октомври започна да се разпространява твърдение, че по време на предизборна среща Гюров е говорил за предстоящо изпращане на български войници в Украйна. Според публикациите, които не посочват конкретно място и дата на предизборното събитие, Гюров е казал, че като върховен главнокомандващ би бил длъжен да изпрати войски, ако бъде задействан член 5 от договора за НАТО. Проверка на Factcheck.bg показа, че това не е вярно. 

Неверни твърдения за изпращане на български войници в Украйна се използват за предизборна дезинформация

прочетете повече

През септември на Андрей Гюров бе приписан и фалшив цитат, че трябва да бъдат арестувани хората, които гледат руска телевизия в България. През 2025 г. сайтът Faktibg.com публикува статия със същия цитат, но този път приписван на Лена Бориславова.

Не, Андрей Гюров не е казвал, че българите, които гледат руска телевизия, трябва да бъдат арестувани

прочетете повече

Страховете бяха подхранвани и с непряко свързани с кампанията публикации, но отново по темата Русия. Сред тях са няколко цитати, приписвани на руски политици, които внушават, че Русия заплашва България или че ѝ предлага спасение, както и изфабрикувано обръщение на Владимир Путин след атаките с дронове в Черно море. 

Изфабрикувани цитати на руски политици внушават, че Русия заплашва България или че ѝ предлага спасение

прочетете повече

Не, руският президент Владимир Путин не е отправял официално обръщение към българите след атаката с дронове в Черно море

прочетете повече

Костадин Костадинов пък подвеждащо посочи от парламентарната трибуна, че се криминализира вносът на книги от Русия. 

PolitiCheck: Подвеждащо е да се твърди, че се криминализира вносът на книги от Русия

прочетете повече

Илияна Йотова също пострада от публикация с текст, представен като нейно изказване. То гласи, че повече никога няма да помилва наркотрафиканти, ако се гласува с бюлетина номер 4 (номерът на Андрей Гюров). Изфабрикуваната снимка показа и друга тенденция – тя бе оформена с логото на „Дарик”, което на пръв поглед създава впечатление, че цитатът е публикуван от медията.

Изфабрикуван цитат на Илияна Йотова се разпространява с номера на опонента ѝ в бюлетината

прочетете повече

По същия начин бе изфабрикуван цитат на вътрешния министър Иван Демерджиев, в който се твърди, че има все повече сигнали за купуване на гласове в полза на Илияна Йотова. Тук бе смесено реално твърдение на Демерджиев за увеличаващи се сигнали между първия и втория тур на изборите, но реално той не посочва в чия полза се търгуват гласове.

Изфабрикуван цитат на Иван Демерджиев се разпространява с твърдение за купуване на гласове в полза на Илияна Йотова

прочетете повече

Изфабрикувани видеа и снимки 

Употребата на изкуствен интелект за създаването на фалшиви видеа и снимки не подмина кампанията. 

Две видеа с участието на Гюров, в които му се приписват изказвания за етническата му принадлежност и за това как би реагирал, ако види видеозапис, на който кандидатът  за вицепрезидент Георги Кандев взима пари, се разпространяваха във Фейсбук. В едното от тях бе смесено реално медийно участие на Гюров с добавена несъществуваща негова реч. 

Тези кадри не показват автентични изказвания на кандидата за президент Андрей Гюров

прочетете повече

С изкуствен интелект бе създадена и снимка, на която Андрей Гюров целува украинското знаме и тъпче българското. 

Тази снимка на Андрей Гюров с украинското знаме е манипулирана с изкуствен интелект

прочетете повече

Бе засегнато и обкръжението 

Казус от друго естество предизвика участието на Илияна Йотова на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк през септември. Фейсбук страница с името „Прогресивна България“ сподели публикация, в която благодари на Украйна за високата оценка към българската дипломация заради участие в съвместно изявление в подкрепа на атакуваната от Русия страна. Впоследствие едноименната партия, подкрепила кандидатурата на Йотова, обяви страницата за фалшива и посочи свой официален канал. Този канал обаче получи синя верификационна значка едва след този материал на Factcheck.bg, а междувременно се оказа, че доста депутати от партията също са харесвали и са взаимодействали с постове от обявената за фалшива страница.

Различни позиции, различни страници: Кой е официалният фейсбук канал на „Прогресивна България“

прочетете повече

Дезинформация съпътстваше и хората около двамата кандидати. Убийството на Слави Бинев на 24 октомври предизвика публикации, в които се твърди, че той е част от Инициативния комитет, издигнал Илияна Йотова за президент, но това е невярно. Бинев е присъствал на събития с участието на Йотова, но името му не фигурира сред членовете, посочени в решението на  Централната избирателна комисия за регистрацията на комитета.

Не е вярно, че Слави Бинев е бил част от Инициативния комитет, издигнал Илияна Йотова за президент

прочетете повече

В края на септември във Фейсбук се разпространи и твърдението, че от „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ са изпратили прессъобщение до медиите с текст: „Левски е минало, днес нашият Апостол е Зеленски!“. Двете формации подкрепиха кандидатурата на Андрей Гюров. Проверка на Factcheck.bg не откри прессъобщение, публикувано в нито една медия, което да гласи, че според ПП-ДБ Зеленски е новият Апостол. Такова съобщение няма и в официалните канали на нито една от двете партии. 

Не е вярно, че ПП и ДБ са изпратили прессъобщение до медиите с текст: „Левски е минало, днес нашият Апостол е Зеленски!“

прочетете повече

Дебатът 

Основното събитие преди решаващия вот бе дебатът между двамата участници, стигнали до балотажа – Андрей Гюров и Илияна Йотова. В рамките на почти два часа в ефира на БНТ те изказаха редица твърдения, като на няколко пъти се обвиняваха взаимно в лъжи, манипулации и внушения. Какво показа проверката на Factcheck.bg, можете да прочетете тук:

Предизборният дебат между Илияна Йотова и Андрей Гюров – какво показват фактите

прочетете повече

По-рано в кампанията, след участие на Йотова в предаването „Още от деня“, се появиха твърдения, че националната телевизия не е качила на сайта си част от интервюто. Какво показа проверката на Factcheck.bg, можете да прочетете тук: 

Изряза ли сайтът на БНТ част от интервюто с Илияна Йотова в предаването „Още от деня” на 13 октомври

прочетете повече

Материалът Дезинформация на няколко фронта: Какво видя Factcheck.bg около президентските избори е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.