5. Богомил, Дивна, Lexus, Орлин Горанов, Орлин Павлов, Поли Генова – Заедно с Теб

Ако този клип беше филм то той щеше да се казва “Шест човека и ужасяващо нисък бюджет”. Да ви кажа честно нямам и идея дали това е същото онова студио, в което сме виждали заснети още десетки безидейни клипове. Предлагам, в случай че е то, студиото да бъде превърнато в музей-храм на българската поп музика или по-скоро еквивалент на нюйоркското Radio City. По-притеснителното в това видео обаче не е свръх остарялата концепция, а over the top тесногръдата идея (и бюджет) на The Coca-Cola Company. Иначе всички са усмихнати и коледни.

4. Румънеца и Енчев – Коледата Невъзможна

Абе изобщо тая Коледа голяма мъка, голяма скръб. Мислех да напиша “Пет върпоса относно текста на Коледата Невъзможна” обаче то в тоя текст всяка рима трябва да е под въпрос… За пример ще ви дам само “Снежанка, жената – тя ще е елхата и с моите топки отразявам ѝ листата” и от повече примери мисля, че няма да имате нужда.

Преди всичко обаче мисля че трябва да се запитаме защо Енчев пее за секс пред невзрачните вярващи в дядо Мраз дечица и защо изобщо споменава, че му е голяма главата?! Иначе клипът е стилно издържан по традициите на соца, когато домашните камери са снимали със (що годе) същото качество.

Update: В това парче се появи някакъв чар след продължителен рисърч и една десетка гледания…

3. Миро – Върха на Планината

Божествен. Не Миро де. Клипа… Както тренда повелява – всеки клип с изписан текст в завъртян шрифт тип “любовен” влиза в класацията с привилегии. Забелязахте ли как T-то лежерно се превръща в кръст изобразявайки святоста и душевната извинест на Миро? Сигурен съм, че и усмивката на чаровника никак не ви е отбягнала! То такива намигащи усмивки на никой не му се разминават…  А на Миро всъщност Галка ли му изкарваше паричките, че сега не може да си позволи един адекватен клип както можеше по времето на Каризма? Или може би е твърде зает да си репетира усмивката за вечерта на наградите на БГ Радио… И колкото и Миро все повече да се опитва до достигне до върха на тази класация, той все още има какво да научи от гордите победители.

2. Мериан – Ледени Следи

или “Мериан се джаска на барабани”. И то с какъв откат в главата… Нека си го кажем – от българската Кайли блика скован сексапил. Мериан изглежда като куклата барби на модернизма – очукана и захвърлена от детската игра и от живота като цяло. “Лукс” отблясъкът на екрана, като почерк на телевизия PopCore, е намерил своето място и тук.

1. Р.Е.Н. – Пари

Кралицата на българския хип-хоп се показа гола с послание за капитализма. Неловкото ѝ (че чак на мен ми стана неловко да гледам) съблазняващо търкаляне “а-ла-девственица” трябва да спечели онея плешиви богаташковци, които имат достатъчно, за да предпочетат някоя що-годе добре изглеждаща жена на повикване. А и какъв фетиш трябва да имаш, че да искаш да оправиш неловка девственица с прекалено мъжки глас? Р.Е.Н. ще ми липсва също така както ми липсва Шанел и безразличния ѝ поглед.

Личният ми поглед върху тези видеа не е повлиян, нито цели да повлияе на нечие друго мнение.

Ако искате да видите някоя от класациите за 2011, 2010 и 2009 обаче можете да го направите като кликнете върху съответната година.

Иначе Оскъра, Емиту, Грамиту и БАТСА-та на годината получава:

Update: Оказа се, че бях подведен от YouTube канала на телевизия PopCore и каналът все още се излъчва (просто ъпдейт, защото иначе трябва да сменям увода, а тръгна ли да сменям уводаааа…)

Какво мислите? Yes?

Сигурен съм, че много от вас харесват на палатчица; че също толкова много пък не я харесват и че още едно такова добро количество  ще си кажат “Абе тоя дребен хипстър сега ли откри къмпингуването? “. Значи, първо на първо искам да отбележа, че за причисляването ми към горките хипстъри нищо няма да кажа. Второ на второ – да, сега преоткрих къмпингуването. Преоткрих го защото се добавиха няколко сантиметрa откакто някой ми предложи да го направим за последно.

Всички знаем или сме чували, че на палатка си е голяма почивка. Ултимативното разпускане обаче идва когато се озовеш там с група непознати хора, за които или знаеш едно – две неща или не знаеш нищичко. Ден първи е денят на адаптиране. Те си имат своите лафове, от които не си част по никакъв начин. И погледнато от добрата страна, да не можеш да се включиш в разговора си е голямо разпускане. Вечер първа вече си намерил Aфтър-Шок другарче, всички сте щастливо пияни и вече имате повече неща за казване от необходимото. На сутринта се чувстваш като в The Hangover. Историите са общи, ключовите думи също, а целта е една. Те или те карат да правиш нови неща (да сърфираш например) или не те карат да правиш нищо. Предимството да си с непознати. За вечер втора няма да ви казвам – то се знае, че другата година искам пак.

P.S. Иване, мерси за камерата!

снимки LOVEBOX (логично)