Инсталираните в Германия соларни мощности в петък и събота подаваха към мрежата рекордни количества електроенергия – над 22 гигавата на час в обедните часове, съгласно информация от Institute of the Renewable Energy Industry (IWR) в Muenster. Според Norbert Allnoch, директор на института, произведеното електричество е било достатъчно да покрие 50% от нуждите на страната в средата на деня в събота.

„Никога преди никоя държава не е генерирала толкова много фотоволтаично електричество“, заяви Алнох. Няколко пъти през последните седмици Германия достигаше близо до 20 гигаватчаса. Рекордът показва, че една от водещите индустриални страни в света е успяла да покрие една трета от потреблението на ток през работен ден, в петък, и близо половината от това в събота, когато повечето предприятия и офиси са затворени.

Миналата година, след ядрената криза във Фукушима, Германия реши да се откаже от атомната енергетика, като спря осем ядрени реактора, а останалите девет ще бъдат изведени от експлоатация до 2022 г.

Държавните стимули за възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) превърнаха страната в световен лидер в сферата на възобновяемата енергия – около 20% от електричеството годишно се генерира от ВЕИ. В Германия има почти толкова соларни панели колкото общо в целия останал свят и 4% от електричеството годишно се осигурява само от слънчева енергия. Берлин има намерение до 2020 г. да намали вредните емисии с 40% в сравнение с нивата от 1990 г.

Според някои критици възобновяемата енергия не е достатъчно надеждна и не би могла да захранва с ток големи индустриално държави. Но канцлерът Ангела Меркел твърди, че Германия иска да докаже, че това е възможно. Надвишаването на 20 гигаватчаса се дължи на увеличените през тази година мощности и на ясното време в цялата страна.

Подадените към мрежата 22 GW на час са значителен скок спрямо миналогодишния рекорд от 14 гигавата на час. Междувременно в Германия бяха инсталирани и свързани към мрежата 7,5 гигавата мощности през 2011 и още 1,8 гигавага през първото тримесечие на тази година. С това общия капацитет на соларните инсталации достигна 26 гигавата.

По материали от: http://uk.reuters.com/article/2012/05/26/us-climate-germany-solar-idUKBRE84P0FI20120526
figure is up from about 14 GW per hour a year ago. Germany added 7.5 GW of installed power generation capacity in 2012 and 1.8 GW more in the first quarter for a total of 26 GW capacity.

 “Дневник“  публикува разказа на своя читател Панчо Панчев за изработването на соларно зарядно устройство за телефон с подръчни материали.

Може ли човек да си направи соларно зарядно устройство за телефона в домашни условия? Може, стига да има желание.

Освен желание са необходими също 4 градински лампички със слънчеви батерии – могат да се купят в магазините за осветителни тела или градинско оборудване за около 5 лв. всяка. Тези соларни клетки са с размер 3 х 3 см, което дава в най-добрия случай 1.5 V.

Лампичките се разглобяват, като се оставят само горните части, които се състоят от слънчева клетка и батерия от 1.2 V. Тя служи да се съхранява енергията, когато телефонът не се зарежда, а също и като регулатор – четирите батерии никога няма да дадат повече от 1.2 V всяка, и така батерията на телефона няма да се претовари.

Устройството се зарежда независимо от количеството светлина, разликата е само във времето, което е необходимо за това.

Измерването показа например, че батериите на 4-те лампи се зареждат със скорост 1/10 от волта за всеки 3 секунди при положение, че над тях се сложи настолна лампа. На директна дневна светлина, разбира се, зареждането става около 20-30 пъти по-бързо, в зависимост от ъгъла, под който падат лъчите, температурата на въздуха и т.н.

И последно – задача с повишена трудност: къде и как трябва да се сложи диод, за да не се окаже че вместо устройството да зарежда телефона, телефонът зарежда устройството? Това се случи при първоначалната версия, която зареди телефона, а след това започна да го разрежда. С помощта на диода обаче този проблем беше успешно отстранен.

Бързината на зареждане е зависима от времето и силата на светлината, но устройството със сигурност работи достатъчно ефективно, за да зарежда телефона по време на дълги преходи сред природата.

За желаещите да получат квалификация в областта на фотоволтаиката и солартермията Софийската професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов“ организира обучителни курсове. Срокът за подаване на документите започва от днес и продължава до 3 юни. Курсът се реализира по европейски проект „Обучителни курсове за инсталатори на маломощни системи от възобновяеми енергийни източници върху сгради” (Install+RES).

Желаещите имат право да изберат дали да се включат само в обучението по фотоволтаика, само в това по солартермия или да посетят и двата курса. Групите ще се състоят от 16 човека (за всеки курса се предвижда по една група). Ако останат свободни места, завършващи ученици на гимназията също могат да се включат в обучението. А ако кандидатите надвишават бройката, с предимство ще се ползват работещите в съответните области – инсталатори, които според нормативните изисквания имат нужда от сертификат, за да практикуват дейността си. След завършване на курса сертифициращият документ не се издава директно. Успешно преминалите го получават удостоверение за професионално обучение, а на база на него се издава сертификат. Проектът включва и регистриране на сертифицираните инсталатори в сайта на Install+RES resinstaller.eu.

Програмата е безплатна за курсистите. Разходите са включени във финансирането по проекта. Учебните материали са преведени на български език и също не се заплащат.

Обучители са инж. Йорданка Динкова и инж. Кирил Конов, преподаватели в СПГЕ „Джон Атанасов“. Нужната квалификация те са придобили в Образователния център по соларни технологии (BZS) в Мюнхен, Германия.

За EnergyOnline инж. Динкова разказа, че през януари е имало пилотно издание на курса за фотоволтаици. То се е радвало на изключителен и интерес и голяма посещаемост. Курсистите са били от цялата страна, а успеваемостта им – много висока. Инж. Динкова обаче изрази съжаление, че поради промените в Закона за енергията от възобновяеми източници 16-те участници в обучението все още не са получили сертификатите си. Докато това се случи, те могат да докажат квалификацията си с издаденото удостоверение.

Материалът, който се преподава, включва практична и теоретична част, разпределени в 100 часа. Всеки от двата курса (фотоволтаика и солартермия) се състои от 4 модула – рационално използване на енергията от ВЕИ, основи на топлотехниката/електротехниката, соларни топлинни системи/фотоволтаични системи и изпит. Изпитът също включва теория и практика.

Инженер Йорданка Динкова каза, че за настоящото провеждане на курса са осигурени нови соларни термични панели, фотоволтаични модули и стойки за монтаж. Учебният процес протича основно в демонстрационни зали и лаборатории на СПГЕ „Джон Атанасов“.

Проектът Install+RES продължава до април 2013 г. В рамките на този период са предвидени още две обучения, които ще се случат през есента и зимата – квалификация по термопомпи и по системи за биомаса.

По материали от: energyonline.bg

На видеото по-долу е показано стъпка по стъпка как можете да използвате стара автоматична пералня и да я преобразувате в генератор с pelton wheel, който генерира 780 watts. Произведената енергия авторът на клипа и на генератора съхранява в домашна батерия и захранва всички уреди в жилището си. Водата, която се използва е от поток в имота, след което отново се връща в него. Падът на водата следва да е минимум 5 метра, в този случай е 45 метра.

Ако сте се чудили какво точно означава популярната фраза „Лесният петрол свърши“, тази инфографика е чудесна илюстрация: достъпните находища, близо до повърхността, са напълно изчерпани и петролните компании трябва да пробиват на все по-голяма дълбочина своите кладенци. Графиката показва къде сме били, къде сме и къде ще бъдат следващите световни източници на суровината, към която нашата цивилизация е така пристрастена.

В сравнение с първите кладенци в Западен Тексас, които превърнаха САЩ в производител №1 на петрол, сега находищата се намират на повече от 10 пъти по-голяма дълбочина, както и под океанското дъно, където рисковете от сериозен инцидент са в пъти по-големи.

По материали от: globalpatriot

Altaeros Energies използват аерокосмически технологии за да издигнат на височина от 300 метра своите вятърни турбини, където силата на вятъра е значително по-голяма. Енергията, произведена от тяхната надуваема вятърна турбина се предава на земята чрез предаватели, прикрепени към земната повърхност.

Екипът на Altaeros се състои от възпитаници на MIT, Harvard и военовъздушните сили на Съединените щати. Те неотдавна завършиха изпитанията на своя прототип, който беше издигнат по време на тестовете на 100 метрова височина, при което вятърната турбина произведе 2 пъти повече електроенергия в сравнение с конвенционална турбина на стандартната височина. Тестът, показан на видеото, е бил напълно автоматизиран по думите на съоснователя на компанията Adam Rein, което означава, че е бил безпилотен и издигането, генерацията и приземяването са осъществени без външна намеса на оператор. Тестовете са извършени в средата на тази зима в северната част на американския щат Maine.

Военовъздушните сили на САЩ все още използват балони с хелий – т.нар. аеростати, така че тази технология не е чак толкова нова. Те са използвали стандартна вятърна турбина от 2,5 киловата, с 3 витла с дължина от 3,7 метра, комбинирана с надуваем хелиев балон, какъвто се използва за издигане на радари от десетилетия.

Най-високите ватърни турбини на сушата достигат до малко над 100 метра, докато хелиевата турбина се очаква да се издига на височина над 300 метра.

Altaeros планират техните турбини да бъдат използвани в неелектрифицирани райони – напр. военни бази, отдалечени села, индустриални обекти или над океана. В момента в такива места обикновено се използват дизелови генератори, електроенергията от които типично струва между 50 и 75 цента на киловатчас. Altaeros счита, че с лекота могат да достигнат 1/3 от тази цена. claims it cost will be „a third of that.“

Хелиевата надуваема вятърна турбина много лесно и евтино се „инсталира“. Цялата система в разглобено състояние заема обем не повече от една компактна градска кола. Освен това, според създателите и, тази вятърна турбина няма да застрашава птиците, нито да причинява дразнещ шум.

Преди 2 години ви разказахме за изграждането на най-голямата подводна галерия в света – National Marine Park of Isla Mujeres – недалече от курортния град Канкун в бистрите води на Карибско море.

Следващото видео показва какви промени са претърпели експонатите на подводната инсталация Silent Evolution, както и непоказвани кадри от реализирането на проекта на дизайнера Jason deCaires Taylor.

Океаните изобилстват с микроскопични организми, които непрекъснато се спускат към морското дъно, прикрепват се към него и колонизират всяка твърда повърхност, като по този начин поставят началото на нови естествени рифове. Кораловите рифове привличат разнообразни морски обитатели – риби, гъби, водорасли, раци, морски кончета и морски звезди, като им предлагат убежища или място за размножаване.

Само 10-15% от повърхността на морското дъно е достатъчно солидна за да позволи възникването на естествени рифове. Ето защо изкуствените рифове, създадени от трайни и екологично безвредни материали са добър заместител на природните. Те позволят успешното развитие на коралите и привличат и поддържат жизнеспособни морски екосистеми.

Едно от най-големите предимсттва на изкуствените рифове е това, че те отклоняват вниманието на любопитните гмуркачи от естествените рифове, които в последните десетилетия страдат от значителен упадък поради твърде много посетители, освен от климатичните промени. Като се предлага алтернатива на туристите-гмуркачи се дава възможност на естествените рифове да се възстановят и развиват нормално.

„Днес съвсем случайно без да искам попаднах в центъра точно до Pearl River Tower. Това е най-енергийно ефективния небостъргач в света за момента. Висок е 310 метра и е проектиран да си произвежда сам енергията от вятъра и слънцето, може и да отдава енергия и на съседните сгради.“

Тази бележка на Станимир Станев  във Фейсбук естествено провокира интереса ми да потърся повече информация за тази уникална сграда:

Застроена площ – 10,635 m2

Строителство:

Есента на 2005 : Конкурс за дизайн
8 септември 2006 : Официална първа копка
ноември 2006 : старт на подготвителните работи
Януари 2008 : започва строителството от ниво −26.2 m (−86 ft)
август 2008 : достигната е кота 0 m (0 ft)
април 2009 : 15-то ниво 80.6 m (264 ft)
ноември 2009: започва инсталацията на стъклената фасада
декември 2009: сградата е издигната до нивото на най-горната вятърна турбина
28 март 2010: изградена е най-високата точка
март 2011: строителството е завършено

Pearl River Tower е проектирана от Skidmore, Owings &Merrill (SOM), които решават да превърнат една офис сграда в модел на използването на чисти технологии и устойчивост. Сградата се намира в китайския град Guangzhou. Когато архитектите се готвят за конкурса за изграждане на административна сграда на China National Tobacco Corporation, те решават да предложат един небостъргач-експеримент, който да бъде енергийно ефективен до степен net-zero-energy. „Ние знаехме, че тази огромна сграда ще бъде изградена с нас или без нас, защо тогава да не се опитаме да предложим възможно най-екологичния дизайн?“ – казва Roger Frechette, директор по устойчиво строителство в SOM.

Frechette определя “net-zero-energy“-сградите като такива, които влияят пренебрежимо на заобикалящата ги среда. В случая с тази 71-етажна сграда това означава тя да консервира и генерира толкова енергия, колкото изразходва. „Няма сребърен куршум“ – казва Frechette – “Ние трябваше да използваме комплекс от малки стъпки, за да достигнем до резултат, който е наистина значим.“ Тези стъпки могат да се разделят в четири категории: Редукция, Регениране, Абсорбция и Генерация.

Редукция

За намаляване на консумацията на енергия в сградата, дизайнерите са подбрали подходяща ориентация на сградата; енергийно-ефективна „опаковка“ на сградата, използване на дневната светлина и специализирани контролни системи на сградата. Чрез ориентацията на сградата сутрешното огряване на слънцето се използва максимално, като в същото време ефекта от силното обедно и следобедно греене е минимизиран. На южната фасада са инсталирани стъклени витрини от специално стъкло и двуслойна изолация на стените за намаляване на температурния обмен, с което се намалява нуждата от климатизация.

Регенерация и абсорбция

Въздушните потоци от всеки етаж се насочват към южната фасада на сградата, където се пропуска в кухини между двата слоя на изолацията на стените. Този сух и горещ въздух след това се насочва за използване за изсушаване на въздуха (passive dehumidification). Много други системи също изпълняват двойни функции – перфорираните тавани позволяват използването на дневна светлина вместо изкуствено осветление, както и пропускат студен въздух за охлаждане, задвижван от вентилационната система. В сградата има вградена и геотермална охладителна система, чрез която вода се охлажда от 37,7 С до 24 С преди да бъде подадена към охладителните кули.

Генерация

Според Rob Bolin, един от директорите по устойчив дизайн на SOM горните три стратегии намаляват енергийната консумация на сградата с 65% спрямо китайските стандарти. За да достигнат крайната си цел net zero energy, дизайнерите интегрират три технологии за генериране на електроенергия – вятър, фотоволтаици и микротурбини.

Вятърните турбини използват преобладаващите ветрове от юг, което понижава налягането в северната страна на сградата. Спесифичната форма на сградата спомага за усилване на въздушното течение при вградените „входове“ на вятърните турбини, което е изчислено от дизайнерите на 2 пъти и половина. Според Frechette турбините ще произвеждат почти 15 пъти повече електроенергия от типична вятърна турбина на стандартна кула.

По материали от: archrecord

В петък, 4 май 2012 г. , завърши успешно първото околосветско пътешествие на плавателен съд, захранван изцяло с енергия от слънцето! MS Tûranor PlanetSolar измина 60 006 километра, преди да акостира в Hercule Harbour в Монако. Плаването започна отново от тук – от Монако, на 27 септември 2010 година. С тази експедиция инициаторите на проекта искат да фокусират вниманието върху потенциала на възобновяемите енергийни източници и опазването на околната среда.

Екипажът е шестчленен, начело с капитан Patrick Marchesseau (Франция). Другите членове на екипажа са Christian Ochsenbein (Bern, Switzerland); Jens Langwasser (Kiel, Germany); един от инициаторите на проекта Raphael Domjan (Yverdon-les Bain, Switzerland); Daniel Stahl (Kiel, Germany);Mikaela von Koskull (Finland); по-късно се включи и канадецът Erwann Le Rouzic.

На 27-ми ноември 2010 г. лодката акостира в Маями, като следващата спирка – Канкун – беше изключително важна поради провеждането на Международната конференция за климата.

В края на май 2011 г. най-голямата соларна лодка в света достигна Бризбейн, където с официална церемония беше стартирана световната инициатива „PlanetSolar Relay for Hope“ – международна инициатива,в която могат да участват деца и младежи и да представят своите идеи и надежди за свят, захранван с енергия от слънцето, чрез рисунки, есета, видео, музикални изпълнения и модели.

При първото околосветско пътешествие на изцяло соларна лодка TÛRANOR PlanetSolar вече постави два рекорда: най-бързо прекосяване на Атлантическия океан на соларна лодка и най-дългата дистанция, покрита от соларно транспортно средство.

Името на лодката – Tûranor – е инспирирано от романа на Толкин „Властелинът на пръстените“ и означава „Силата на слънцето%.

Видео от церемонията по посрещане на соларната лодка:

Отклонявайки се от стандартния си обект – продуктовия дизайн, Yanko Design представят удивителната анимирана инсталация   “London”, представена в  Samsung Westfields Shopping Centre.  Невероятната графика при която се наслагват неусетно детайлите ( instillation ) е единият елемент, който привлича вниманието. Другият детайл е футуристичната архитектурна визия, която вплита в бъдещето на Лондон нова транспортна система, вятърни генератори и фотоволтаични панели, вписани органично в градския пейзаж.  Дизайнерите очевидно „предвиждат“ зелено бъдеще за тази „хипер-столица“, както обичат да я наричат самите лондончани.
Фотография:  Simon Kennedy

Дизайн:  Factory Fifteen

По материали от: yankodesign

Ефикасното превръщане на слънчевата енергия в електричество може да се окаже много лесно чрез фино „настройване“ на оптичните и електронните свойства на метални окиси на атомно ниво чрез създаване на изкуствени кристални решетки или супер-“сандвичи“ според изследовател от Binghamton University, публикувано в Physical Review B.

„Металните окиси са евтини, широко разпространени и „зелени“ – казва Louis Piper, професор по физика в Binghamton University. – „И както изследванията показват, изключително разнообразни. С правилен дизайн металните оксиди могат да бъдат използвани в изключително разнообразни технологични апликации, което е особено полезно при генерирането на енергия и плоските екрани.“

Ето как става това: полупроводниците се определят според размера на своя „band gap“, т.е. енергията необходима за възбуждането на един електрон, който прескача от запълнена обвивка в незапълнена, при което протича електричество. Видимата светлина покрива от 1 (инфрачервена) до 3 (ултравиолет) електрон волта.

Така например за прозрачните проводници е необходим голям band gap, докато за „изкуствена фотосинтеза“ е необходим band gap, съответстващ на зелената светлина. Чрез използване на различни метални оксиди се постига „скрояване“ на необходимия band gap.

Но докато металните оксиди са много добри при провеждането на електрони, те са много лоши проводници на „дупки“, при което се пренася положителен заряд. За подобряване на технологичния потенциал, специално за изкуствена фотосинтеза и прозрачна електроника, са необходими метални оксиди, които са добри проводници и на дупки.

Piper е изучавал многослойни системи от метални оксиди, които се комбинират така че малък брой атоми от даден вид да бъдат заместени в материала с друг или пък се създават с контролиран предварително band gap. Последните изследвания показват, че супер-решетка от два медни окиса, които са добри проводници на дупки, могат да покрият почти целия соларен спектър. Целта е да се подобри ефективността, при използване на екологично безвредни и евтини материали.

Например индиевият оксид е широко използван при производството на плоски екрани и соларни клетки, защото е прозрачен и провежда много добре електрони. В същото време той е рядък и много скъп. Настоящето изследване на Piper е посветено на заместването му със слоеве от калаен оксид.

Но според Piper изследванията показват и нещо друго – че няма „една ръкавица за всички случаи“. „Необходима е истинска детективска работа. Работим на границата на физиката и химията и достигнахме теорегичните граници на фундаменталните изчисления. Сега трябва да проверим тези изчисления и да намерим липсващите части, като си играем с различни метални оксиди.“

По материали от: spacemart

SolarKindle, който спечели наградата за иновация на CES 2012, вече е в продажба! SolarFocus, създателят на тази соларна корица също така обявява ежемесечни награди от 200 долара във Facebook Mother’s Day Promo Campaign.
А ето повече подробноси за SolarKindle:

* соларната корица  има вграден гъвкав, лек соларен панел
* Зареждането на резервната батерия е двойно – от слънчева светлина и през USB, с което се увеличава значително времето за четене
* При нормална осветеност се  гарантира 3 месеца ползване без зареждане от мрежата
* LED -лампата за четене се включва само с едно докосване
* Интегрираната резервна батерия може да захрани светодиодната лампа за 50 часа четене без прекъсване без да се черпи енергия от основната батерия на устройството
* Резервната батерия също така може да прехвърля енергия в основната батерия за удължаване на времето на четене
* Интегриранията соларен панел конвертира слънчевата светлина, така че един час на директна слънчева светлина гарантира 3 дни четене

Повече информация за ваучерите от 200 долара:

“ От 1-ви април до 31-ви май SolarFocus дава 200 доларови ваучери от Amazon. За да се включите, трябва да харесата официалната страница на SolarFocus : http://www.facebook.com/solarfocus, след което да качите на стената им своя снимка със SolarKindle и да я тагнете със ‘Solar Focus’. Снимката, получила най-много харесвания, ще получи месечната награда.

SolarKindle може да се закупи от сайта на SolarFocus за $79.

Source: Clean Technica

Водородът е гориво с неограничен потенциал, но досега за неговото производство се използваха неизменно изкопаеми горива, като например природен газ. Но има сериозни изгледи това да се промени драстично. Докторантът Erik Koepf в специалност mechanical engineering на University of Delaware е създал нов тип реактор, който произвежда водород чрез концентрирана слънчева светлина, цинков оксид и вода. И освен това цинковият оксид може да се използва отново и отново, което означава, че веднъж зареден и пуснат в действие, реакторът се самоподдържа, произвеждайки наистина чист водород, с нулеви въглеродни емисии.  Младият учен работи в екип с двама професори – Ajay Prasad и Suresh Advani.

Реакторът наподобява голям цилиндър и се състои от слоеве ултрамодерна, високотемпературна изолация и керамични материали. Размерите му са приблизително 60/90 см. и тежи около 800 килограма.

Коничната геометрия на реактора използва гравитацията за захранване с прахообразен цинков оксид в системата чрез 15 камери, монтирани върху устройството, снабдени със специални контролери, конструирани специално за целта. Слънчевата светлина се пропуска през специален кварцов „прозорец“, като моторите и цялата механика се охлаждат от специална система.

„Целта е да се създаде малка, добре термоизолирана кухина, в която да се пропуска висококонцентрираната слънчева светлина.“ – обяснава
Koepf.

От5-ти април започват тестове на новия реактор в Swiss Federal Institute of Technology в Цюрих, Швейцария. По време на експериментите концентрираната слънчева светлина ще повиши температурата вътре в реактора до 1 650 градуса по Целзий. След достигане на тази температура, от камерите ще бъде подаден цинков оксид (безвреден прах, наподобяващ сода за хляб) върху керамичен слой, при което ще протече реакция до образуване на парообразен цинк. Следващата стъпка е реакция с вода, при която се отделя чист, слънчев водород.

“Самият цинк е също изключително ценна суровина, която може да се използва в батерии, горивни клетки и много други, дори да не се произвежда водород. По същество ние консервираме термохимично слънчевата енергия в цинк и водород.“ – обяснява Koepf.

“Докторантите обикновено специализират в една тясна област, но работата на Erik по този р еактор включва много различни клонове на инженерството – механика на флуидите, пренос на топлина, кинетика на химичните реакции и експериментален дизайн“ – казва Prasad.

Една особено интересна характеристика на реактора е, че теоретично цинковият оксид може да се използва многократно, което прави проекта самоподдържащ се.

“Това вероятно е най-сложното устройство, създавано от завършващ студент, което някога е правено в историята на нашата катедра“ – казва още професор Prasad. “ Ако експериментите са успешни, можем да си представим редици от огледала в пустинята, насочени към далеч по-голяма като мащаб версия на реактора, където се произвежда екологично чист водород в индустриални количества за автомобилите на бъдещето“.

По материали от: phys.org
photos © University of Delaware

Покривните соларни инсталации в Япония отбелязват забележителен ръст от 160% през 2011 година – върху покривите на жилищни сгради, обществени и индустриални сгради.  Но този ръст започва дори преди аварията във Фукушима през март миналата година – с въвеждането на благоприятни тарифи за изкупуване през 2009 година.

В Япония се разгръща силна тенденция за постигане на енергийна независимост на ниво домакинства, общини и индустриални потребители. От април 2011 до януари 2012 са подадени 215 178 заявления за покривни инсталации на жилищни сгради. Особено забележителна е реакцията на компанията Кyocera за осигуряване на цялостно решение за генерираща система със система за съхранение на енергията за индивидуални клиенти.

Тази система предлага не само енергия в случай на режим на тока или на природно бедствие, но също така снижава консумацията на енергия от мрежата в пиковите дневни часове на потребление, когато цената е най-висока.

Освен на жилищни сгради се наблюдава бум на инсталации върху покривите на универсални магазини, складове, фабрики, училища, болници и други обществени сгради.

“Eco Shopping Mall” в Япония с приблизително 1MW инсталирани соларни панели

Source: Clean Technica

Halotechnics, стартираща компания, е разработила два радикално нови типа материали за топлинно съхранение на слънчевата енергия. Те използват различни типове соли и нов тип стъкло. Това позволява слънчевата енергия да се съхранява при много по-високи температури, отколкото досега използваните стопилкови смеси. Това означава значително повишаване на ефективността и намаляване на оперативнинте разходи в слънчевите термални централи.

Почти всеки ден излизат новини относно подобряване ефективността и намаляване цената на фотоволтаиците. Но тази новина връща интереса към соларната термална технология. За разлика от фотоволтаиците, тук се използва слънчевата топлина за задвижване на парни/газови турбини и този тип централи могат да генерират електричество 24 часа. Именно възможността да се доставя енергия в пиковете часове вечер е едно от големите достойнства на тези централи.

„За да се достигне целта от 6 цента на киловатчас ни трябва по-високо температурна система.“ – казва Mark Mehos, Мениджър на Concentrated Solar Power program на Американската National Renewable Energy Laboratory в Golden, Colorado – ”Комерсиалните системи в момента са ограничени до температури от 565 °C — това са кулите с разтопени соли“.

Компанията Halotechnics е spin-out на химическата компания Symyx. Именно това е ключът към нейния успех – за да намерят перфектния материал за термално съхранение, те са изследвали приблизително 18 000 смеси чрез модерен метод за скрийнинг.

Halotechnics определя материали, които могат да се загряват до над 700°C. Нещо повече – един от видовете стъкло може да се загрява до 1,200 °C.

Според MIT:

“Това е вид стъкло, което се топи при 400 °C (обикновеното стъкло за прозорци се топи около 600 °C) и може да се загрява до 1,200 °C. То може да се използва за загряване на въздух за задвижване на газови турбини, като с остатъчната топлина се произвежда пара и се задвижват парови турбини – точно като в най-модерните парово-газови централи с комбиниран цикъл. Те достигат до 60% ефективност.

Източник: Clean Technica

„Готов е най-големият фотоволтаичен парк на Балканите, в който са инвестирани над 350 млн. лева. Той се намира в България – село Караджалово в община Първомай и работи от март. Пиковата му мощност е 60.4 мегавата, разположен е на площ от 100 хектара, което е еквивалента на 100 футболни игрища и има повече от 214 000 соларни модула.

Инвеститор е американската компания SunEdison , заедно с дъщерно поделение на MEMC Electronic Materials. Изграждането на парка е започнало през септември 2011 г. и е свързан с електропреносната мрежа през март 2012 г. Това става ясно от официалното съобщение, разпространено от калифорнийската компания.

Кой финансира

Стойността на проекта е 181.4 млн. евро, като 155 млн. евро е заем от Международната финансова корпорация (IFC), част от Световната банка, Unicredit Group и Overseas Private Investment Corporation (OPIC е финансова институция за развитие на американското правителство, основана като агенция през 1971 г. – бел. ред.). Във финансирането участва и Уникредит Булбанк в България. Международната финансова корпорация осигурява 46.1 млн. евро, Unicredit – 41.1 млн. евро, като част от синдикиран заем, и OPIC – 50 млн. евро като паралелен заем. Уникредит Булбанк отпуска 30 млн. евро. Според представители на енергийния сектор заемът е отпуснат при лихва между 3 и 5%.

Кой строи

Изграждането на парка е направено от строителната фирма „Сиенит“, а подстанцията и захранващият кабел са изградени от българското поделение на международния консорциум ABB – „AББ България“, обясни за Капитал Daily Пламен Панчев, управител на „Сиенит“. „По наши данни това е най-големият соларен парк на Балканите, напълно готов е и вече работи“, каза още Панчев. По думите му в парка са инсталирани 60 мегавата мощности, а произвежда 50 мегавата.

От Америка през Испания в България

Преди да бъде изграден соларният парк, там се е предвиждало изграждането на индустриална зона. Проектът е бил съвместен между „Сиенит“ и собственика на земята – проектно дружество „ЗБЕ Партнерс“, което е било собственик на „Сиенит“, обясни Панчев. И допълни, че после „ЗБЕ Партнерс“ е купено от американския инвеститор. Представителят на чуждия инвеститор Александър Асенов, който е проектен мениджър на соларния парк, уточни, че българското дружество е собственост на подчинение на испанския филиал на SunEdison.
Българският парк вече има акт 16, каза Асенов. Това означава, че проектът ще работи при сегашните правила, т.е. избягва вече приетите от парламента, но необнародвани поправки в законодателството за възобновяеми източници, както и готвеното сваляне на тарифите в средата на годината.
През първата година от дейността се очаква системата да генерира достатъчно енергия за 27 000 домакинства и да спести 37 400 тона въглероден двуокис, равняващо се на произвежданото от повече от 7000 коли на пътя.

Доволните инвеститори

Според Панчо Перез, генерален директор на SunEdison за Европа, Средния изток, Северна Африка и Латинска Америка, проектът в Първомай е перфектен пример как съчетанието между най-съвременни технологии и успешния опит на SunEdison в изграждането, дейността и поддържането на соларни паркове създава солидни възможности за инвестиции за финансовите партньори на американската компания. Дългосрочните ни ангажименти в слънчеви проекти и строгият ни фокус в оптимизиране производството на енергия са двете ключови предимства, които дават основание на финансовите ни партньори да се доверят на SunEdison, посочва още Перез в официалното прессъобщение.
„Проектът в Караджалово е най-голямата самостоятелна инвестиция на IFC в соларен парк до днес и фактът, че беше приключен само за четири месеца, е доказателство за стабилните партньорски отношения между банките и SunEdison“, коментира Томаш Телма, директор на Международната финансова корпорация за Европа и Централна Азия.
Паркът в Караджалово догодина може да не е американски. В официалното съобщение се казва, че SunEdison очаква до края на 2012 г. да продаде дела си в соларния проект. Представителите на компанията, с които „Капитал Daily“ разговаря, не дадоха детайли около подготвяната сделка.“

Източник: capital.bg и solarnews.bg

Немският производител на тънкослойни фотоволтаици Odersun предлага безплатен софтуерен инструмент Odersun Solarmodule-Designer за проектиране на фотоволтаични панели, които да се вграждат в сградите. Така независимо дали трябва да се поставят на новостроящи се или на съществуващи сгради, панелите вече не е задължително да са със стандартните размери и задължителната правоъгълна форма. Безспорно това дава възможност за използване на много повече площ от фасадите на сградите, като при това ги допълват хармонично от гледна точка на естетиката.

С помощта на Odersun Solarmodule-Designer е изключително лесно да бъдат зададени редица параметри на панелите – размери, форма, външен вид, рамка и материали. За да улесни още повече професионалистите, има и CAD export feature, както и iPad приложение. Софтуерът е носител на наградите red dot design award 2011 и iF design award 2012.

Технологията на Odersun позволява огромно разнообразие от оптически и технически решения, които да послужат на конкретните нужди на клиентите. Един от обектите, изграден с подобни панели „по поръчка“ е проектираният от Architects Ortner + Ortner Baukunst фотоволтаичен павилион в кампуса на Potsdam University of Applied Sciences. Това е място за събиране на студентите, чиито стени са изградени от високи 4-метра break-proof соларни модули на Odersun AG.

Модулите са проектирани и изработени конкретно за този проект, от 25 милиметрово нечупливо стъкло.

Фабриката на Odersun „SunTwo“ е открита на 16-ти юни 2010 година в Fürstenwalde (Spree) с първоначален капацитет 20 мегавата и възможност да се увеличи до 30. Тя се намира в областта Berlin-Brandenburg, където се произвеждат 40% от немските фотоволтаични мощности.

Как да се зарадва човек на новината за спирането на проекта Белене? Почти без съкращения ви представяме коментара на Комитата, а след това очакваме и вашите.

„Новината, че България се отказва от АЕЦ „Белене“ е твърде добра, за да ѝ се зарадваме от сърце. Премиерът Борисов се обадил на Иво Инджев, но не посмял да звънне на любимите си сутрешни блокове? От стеснителност? С „необяснима“ срамежливост медиите не желаят да цитират Инджев и позоваването му на Борисов, а играят „на сигурно“, цитирайки имащия съвсем косвено отношение към въпроса зам. финансов министър Владислав Горанов. (сещайте се за дупките на кавала с големите номера)

………………

А моят главен въпрос е – защо при такава гигантска политическа победа, Борисов дава парченца от триумфа на Горанов, Инджев и Николай Младенов, вместо да го изконсумира сам? На такъв човек ли ви прилича?

Моята скромна теория е, че той си е същия. Тоест, победата не е може би чак толкова голяма, а ако се вгледаме отблизо, може да се окаже, че победа може и да няма.

Остават въпросите от миналата година –
– Какво ще правим с най-скъпата тенджера под налягане, която си поръчахме в Русия? Дали можем да я шитнем на Турция, както предложи премиерът? Ако може, да не чакаме повече и минутка.
– Как ще ни излезе сметката с паро-газовата централа на площадката в Белене?
– Някой ден ще се сетим ли за фразата „енергийна ефективност“ и да погледнем енергетиката откъм другата страна – откъм спестяването (и управление на мрежите и разпределението, добавя Стойчо)?

Сега е моментът България да си гарантира бъдеще без ядрена енергетика. Руските технологии, пък било то и за тенджери под налягане, не са станали по-сигурни от това, че ще ги преместим със 100 километра на запад.

Проблемите си стоят –

Ядрената енергетика ще става все по-скъпа и по-нерентабилна, заради непрекъснато покачващите се разходи по безопасност, по снабдяване с гориво и по съхраняване на отработено гориво.

Ако Япония не може да овладее остатъчните рискове на съвременните ядрени технологии, кой може? България заедно с Русия? Съветвани от японски експерти? Ха-ха-ха.

(кратък отговор – никой не може. ядрената енергетика в сегашния ѝ вид е задънена улица)

Откъде газ за газова централа? Каква цена на електроенергията? Какви въобще са параметрите на този проект? Възкресяваме нещо от преди 21 години или ще се съобразим поне малко с 21-ви век?

Ще има ли най-накрая единен европейски пазар на енергия и достатъчна интеграция на енергийните мрежи, така че царчетата в Москва да не могат да изнудват държави от ЕС с кранчетата си?

А ако се върнем на въпроса за Борисов и защо не признаваме неговата „категорична позиция“ (както казва Илия)? –

Аз се сещам за лъжливото овчарче и неговата категорична позиция.

А целокупният български народ очаква какъв шамар ще изяде след погалването с „Белене“. Защото това е Бойко, както казва Акулата.“

Преди време писахме за това, че цената на електроенергията в Германия се понижава благодарение на инсталираните фотоволтаични мощности. Днес публикуваме още интересна сравнителна информация за промяната, настъпила в периода март 2008 – март 2012 година.

Преди да разгледате двете графики, имайте предвид, че консумацията на електроенергия в Германия достига пикови стойности два пъти в денонощието – на обед между 12,00 и 13,00 часа и вечер, приблизително около 20,00 часа. Въпреки че между тези часове консумацията спада, тя все пак е далеч по-голяма от стойностите през нощта.

На първата графика е отразена цената и консумацията на електроенергия в Германия през март 2008 година. С нарастването на консумацията между 4 и 8 сутрин, нараства и цената, след което остава на едно стабилно ниво.

Сега да видим ситуацията през март 2012 година. Цената отново расте до 8-9 часа сутринта, но вижте какво се случва когато към мрежата потече електричеството от 25 гигавата фотоволтаични инсталации – цената рязко спада и дори достига нива по-ниски от стойностите през нощта.

Фотоволтаичните генериращи мощности се включват точно тогава, когато и търсенето нараства, с което повлиява рязко на цената на електричеството.

Като се има предвид, че човешката дейност стартира с изгрева на слънцето и спада след залеза (въпреки възможностите, които има модерния човек, това все още си остава най-разпространения модел на поведение), е напълно логично режима на генериране на електроенергия да бъде в синхрон с този денонощен ритъм.

По материали от: Clean Technica

Полет от Париж до Токио за време, малко повече от необходимото да бъде изгледан  филм и с минимално количество отпадни газове? Именно това са целите на европейския проект Zehst – Zero Emission Hypersonic Transport за конструиране на хиперзвуков самолет с ракетни двигатели.

Пътническите самолети, задвижвани с биогориво, стават все по-популярни. Но нещата могат да бъдат поставени на принципно различна основа. Точно такова предложение имат от EADS – европейска компания от отбранителния сектор. След не много време със суперзвуковия самолет Zehst нашите деца ще обикалят земното колбо за времето, което ние изразходваме за да отидем на работа.

Планираната максимална скорост е 5 000 км/ч, която няма да създава проблеми със шумово замърсяване при достигната височина от 32 километра. За да летят на борда стоте пътници и екипаж не е необходимо да преминават някакви специални тренинги. Траекторията на полета е така проектирана, че максималното ускорение, което ще понесат пасажерите ще бъде до 1,2 g.

Конкорд беше пенсиониран преди почти 8 години, SR71 Blackbird направи последния си полет преди 22, но ако те се бяха „срещнали“ през 80-те и бяха дали „поколение“, то със сигурност щеше да прилича много на Zehst. Концепцията е представена  през юни миналата година на авторитетното Парижко авиошоу.  От компанията планират да имат готов прототип до 2020 година и комерсиален продукт до 2050 г.

Концепцията включва технологии, материали и дизайн, които вече съществуват, така че пътната им карта изглежда постижима. Самолетът е снабден с три типа двигатели – обикновени двигатели, с чиято помощ ще излита от обикновените летищни писти; два гигантски двигателя  ramjet и три ракетни двигателя, които горят чист водород и кислород.

Първите два типа двигатели ще ползват биогорива, добити от водорасли – технология, която става все по-практически приложима.  Неотдавна Boeing летя до Париж със своя 747-8  с биогориво. С това техният въглероден отпечатък е изключително нисък в сравнение с традиционните изкопаеми горива.  В същото време ракетните двигатели горят кислород и водород и отделят само водни пари, подобно на космическите совалки.

Как работят двигателите: при излитане и кацане се ползват традиционните двигатели; след това ракетните двигатели изстрелват самолета на голяма височина с голяма скорост. При достигане на определена скорост се задействат и ramjet-двигателите. След достигане на максимална височина и скорост, за да се подготви за кацане самолетът се гасят двигателите, с което се забавя скоростта и се „гмурва“ за кацане.

По материали от: fastcoexist

В едно от последните си обръщения към нацията президентът Обама каза, че „най-лесният начин да се пестят пари е да се пилее по-малко енергия”. Той  отправи предизвикателството американците да спестят от сметките си за енергия 100 млрд. долара за следващите 10 години. Това ще бъде една от основните теми на тазгодишния Глобален Форум за енергийна ефективност, който ще се проведе от 27 до 29 март в Орландо, Флорида. По същото време /28-30 март/ в София  зелената енергия  ще е във фокуса на Конгреса и изложбата за Югоизточна Европа, организирани от Via Expo, като изявата е една от най-значителните на Балканите.

В програмата ще се включат лектори от 18 държави. Конгресът ще бъде открит от президента на Европейската федерация за възобновяема енергия г-н Хенрихс-Ралвс. Той ще  запознае делегатите с приетата Пътна енергийна карта 2050, с  инфраструктурните предизвикателства, ролята на интелигентните  разпределителни мрежи и стабилната политическа рамка в подкрепа на развитието на енергийните пазари, както и какви конкретни бъдещи стъпки трябва да бъдат предприети в тази посока. Биргер Лауерсен от Еuroheat & Power  ще представи ползите от централизираното отопление и климатизация за значителното намаляване на разходите на енергия в сградите, тъй като  55 % от употребяваната първична енергия в Европа се губи преди фактически да сме получили желаните от нас енергийни услуги. Тя се изразходва като излишна топлина при преобразуването на енергия и при крайната ѝ употреба.  Следвайки Директивата за енергийни услуги (ДЕУ), държавите-членки  на ЕС са задължени да връчат на Европейската комисия Национални планове за действие в областта на енергийната ефективност (НПДЕЕ) в годините 2007, 2011 и 2014. Въпреки че много такива, предадени през 2007 и 2011 г. са доста прогресивни, много от мерките за енергийна ефективност не са приложени на национално ниво. Ян Гайс от Европейски форум за възобновяеми енергийни източници ще презентира проекта „Наблюдение на енергийната ефективност 2“, който има за цел да консултира, анализира и обменя добрите практики в областта на енергийната ефективност. Какъв е примерът на Холандия ще научим от Роб Коол от Холандската агенция. Той ще направи ретроспекция на историята на националната енергийна стратегия. През 2008 г. стартира политиката „Повече чрез по-малко“, като нейната мисия е нулево потребление на енергия в жилищните сгради през 2015 г. Австрийската енергийна агенция ще представи резултати от прилагането на мерки за енергийна ефективност  - ролята на субсидиите и подкрепящите механизми и нови инструменти, които могат да се приложат в България. Финансиране на проекти, биоенергия и биомасата  ще са другите дискутиращи теми във форума.

Нов акцент е форумът „Фотоволтаиката – индустрия на кръстопът”. За първи път се провежда и конкурсът „Българска екообщина” – като в надпреварата се включиха редица общини.

Паралелната изложба е най-мащабната в България. Водещи компании ще покажат изключително разнообразие на нови технологии в областта на соларната, вятърната, био-и хидроенергия, енергийно ефективни решения и електрически превозни средства. Сред тях са Fronius, Alukönigstahl, Невен Зиг Солар, Лонгман, Global Wind Power, Eкосист, Етем, Hill & Smith Limited, Соларпро, juwi, Neon Energy, Smart Solar, Sputnik Engineering International, Canadian Solar,  Diehl AKO Stiftung & Co. KG, Vestas  и мн. др.

Организаторите отчитат засилен интерес от страна на бизнеса, като 30 % е ръстът на новите участници. Изявата се промоцира и в тясното сътрудничество с над 110 международни и български браншови асоциации и медии. Очакваният брой на посетителите е над 7 000.

Паралелно събитие ще бъде 3-тата конференция и изложба за управление на отпадъци и рециклиране „Save the Planet“.

За повече информация: www.viaexpo.com

PaperChair е еко-кресло, направено от 100% рециклирани материали, сред които пшенично брашно с изтекъл срок на годност и стари вестници. Авторите са Peter Plantan и Nusa Zupanc – студенти от Словенския Факултет по архитектура. С този проект те печелят първа награда в Architecture Workshop AWR Awards.

За да изработят този уникален стол, словенските студенти приготвили лепило от брашното и го смесили със ситно нарязани стари вестници. С тази смес и стар дунапрен те изработили формовъчен калъп, около който налепили тънки ленти отново от стари вестници. Столът се състои от 9 еднакли компонента, всичките изработени по този начин.

Наистина великолепна и практична идея, чиито автори напълно заслужават присъденото им отличие!

По материали от: inhabitat

(Image courtesy of DOE NREL)

Ако стартиращите компании Alta Devices и Semprius бяха в бизнеса със сървърни центрове, то първата щеще да предлага супер-сървърни центрове, докато втората щеше да комбинира хиляди Linux-boxes. Но в тяхната сфера и двата подхода имат потенциал да доведат до значително поевтиняване на фотоволтаичните инсталации.

Alta Devices получиха потвърждение за рекордната ефективност на техните соларни панели, които са в състояние да конвертират 23,5% от слънчевата светлина в електричество. Потвърждението е на американската National Renewable Energy Laboratory. Alta Devices е spin-out на University of California – Berkeley и е основана през 2007 година.

Компанията прави соларни клетки от галиев арсенид, високо продуктивен материал, използван в концентриращите фотоволтаици и соларните панели, използвани в космическите апарати. Alta Devices са разработили технология, при която слоят от галиев арсенид е с дебелина едва 1 микрон (за сравнение дебелината на човешкия косъм е 40-50 микрона). Галиевият арсенид има още едно голямо предимство – клетките генерират електричество и при по-слаба осветеност, както и не се влияят отрицателно от високите температури. Това повишава изключително тяхната средногодишна продуктивност.

Повишаването на ефективността на соларните клетки е един от обещаващите начини за поевтиняване на соларните енергия и по-широкото и разпространение. Освен това тънкослойните галиево-арсенидни панели могат лесно да се интегрират в най-различни приложения, което също ги прави изключително интересни.

По материали от: cnet

Енергийния сектор в Германия привлича изключителен интерес поради решението на правителството да затвори ядрените си централи и нарастващия дял на енергията от възобновяеми източници. Скептиците очакват драматично покачване на цените на електроенергията в страната, както и сериозен недостиг, който ще трябва да бъде компенсиран с внос от съседни страни.

Обаче действителността се оказва много различна от тези мрачни очаквания – цените на електричеството спадат и износът към Франция нараства.

Изследване на немския Institute for Future Energy Systems (IZES) установява, че електроенергията в Германия поевтинява средно с 10% благодарение на соларните инсталации. Цената на електричеството спада средно с 40% в следобедните часове, когато се наблюдава пиково потребление.

Този феномен е познат като „merit order effect“ и важи също така и за енергията от вятърните ферми. „Увеличаването на количеството на възобновима енергия за продажба намалява единичната цена тъй като е на разположение в часовете на пиково търсене и потребление.“

Или по-точно: “Вятърната енергия няма себестойност (производителите на вятърна енергия не купуват горива), така че тази енергия е най-евтина и електроразпределителните дружества купуват първо от тях. Наличието на достатъчно евтина електроенергия  от вятър значително понижава общата цена на електроенергията, доставяна в пиковите часове от електрическите компании.“ Всичко това важи напълно и за енергията от слънце.

Освен това соларните инсталации имат голямото предимство да произвеждат най-много именно в часовете на най-голямо търсене.

Uwe Leprich, Директор по изследванията в IZES обяснява: “Сравнихме базовите цени с цените на които се търгува на борсата в интервала между 8 часа сутринта и 8 часа вечерта в рамките на един дълъг период от време. През 2007 година цените на електроенергията между 10 сутринта и 1 на обяд достигат максимални нива в унисон с максималното потребление в този интервал.

Но през последните 2 години такова увеличение на цените не се наблюдава, въпреки че потреблението остава все така високо. Междувременно разликата между базовата цена и пиковата цена на електроенергията през 2010 и 2011 намалява значително. Това са двете години, през които са инсталирани най-много фотоволтаични мощности. В същото време нивата на потребление не са променени. Фотоволтаичните мощности са факторът, който довежда до снижаване на пиковите цени до нивата на базовите. Разликата между пиковите и базовите цени се смалява от 25% на по-малко от 12%.

В същото време на енергийната борса има разлика от 520 до 840 милиона евро. Според Leprich този ефект трябва да се вземе предвид, когато се коментира цената на фотоволтаиците. Естествено това е по-осезаемо през лятото, отколкото през зимата, но го има през цялата година. Просто количеството на соларната енергия през зимата е по-малко.

Оказва се, че индустрията печели най-много от намалените цени. Големите индустриални потребители пазаруват на едро на борсата и електроразпределителните дружества не прехвърлят спестяванията до домакинствата.

да обобщим какво е положението със соларната енергия в момента:
1. Соларната енергия бързо се превръща в конкурентна в много региони (и то без да се вземат предвид огромните странични разходи, съпътстващи традиционните енергогенериращи технологии – замърсяването от въглищните централи, рисковете и отпадъците от ядрения сектор и климатичните промени). Цената на соларната енергия продължава да пада и ако се вземат предвид инвестициите и времето за изграждане на нови традиционни централи, то вече соларната енергия е по-евтина.

2. Подходящ микс от възобновима енергия (соларна, вятърна, хидро и геотермална) прави ненужни традиционните централи, разчетени като базов резерв. Вятърът духа предимно през нощта, докато слънцето грее през деня; хидро и геотермалните мощности са изключително стабилни и могат лесно да компенсират недостиг. Ключът в момента е гъвкавостта, която ще позволи на електроразпределителните дружества да купуват най-евтината енергия, достъпна във всеки конкретен момент.

Източник: Clean Technica

Но как така се получава, че Франция, която се гордее със своя ядрен сектор, който осигурява по-голямата част от необходимата електроенергия за страната, внася електричество то Германия?

„Поради усилената реклама на електричеството от АЕЦ като изключително евтино, се оказва, че във Франция непропорционално голяма част от отоплението се осигурява чрез електрически уреди. Това означава голямо натоварване на енергийната система през студените зимни дни, което ядреният сектор на страната не е в състояние да посрещне.“ – пише Craig Morris от Renewables International.

И за да компенсира недостига, Франция внася все повече електричество генерирано от слънцето от съседна Германия.

“Износът от Германия за Франция миналия петък достигна 4 до 5 гигавата – равняващ се на капацитета на 4-5 ядрени реактора“- пише немският журналист Bernward Janzing.  Естествено няма причина по това време консумацията в самата Германия да е ниска – тя е от порядъка на 70 гигавата по обяд същият ден, но според енергийните оператори всичко с мрежата е наред, като даже не са включвани студените резерви. По думите на говорителя на мрежовия оператор Amprion „Точно сега фотоволтаиците в югоизточна Германия са страхотна помощ“.

Цените на електроенергията в Германия също са стабилни, докато цените във Франция са повишени с 50% и гражданите са помолени да намалят консумацията на електроенергия.

Енергията, генерирана от инсталираните в Германия фотоволтаици с обща мощност 25 гигавата, напоследък достига до 10 гигавата. Така че има достатъчно причини енергийният модел на Германия да бъде внимателно проучван и прилаган и от други страни.

По материали от: Clean Technica

Semprius, стартираща компания, която произвежда миниатюрни соларни клетки, които улавят концентрирана слънчева светлина без необходимост от скъпи системи за охлаждане, обяви миналата седмица, че са произвели най-ефективния соларен панел в света.

Компанията създава своите панели от миниатюрни соларни клетки от галиев арсенид – соларният модул-рекордьор се състои от хиляди такива клетки, всяка с широчина колкото линията, оставена от химикалка. Клетките са подредени под лещи, които концентрират светлината 1 100 пъти.

Галиевият арсенид е далеч по-добър при абсорбиране на светлината от силиция, използван в повечето видове соларни клетки. Но галиевият арсенид е също така и по-скъп. Въпреки че концентриращите соларни клетки използват малко количество полупроводников материал, те се нуждаят от сложна оптика и скъпи охлаждащи системи, както и системи за проследяване на слънцето. Микроскопичните соларни клетки на Semprius обаче са изключително добри в отдаването на топлината, което ги прави значително по-евтини.

Модулите на Semprius имат и още едно предимство – докато силициевите соларни клетки абсорбират ефективно само малка част от слънчевия спектър, клетките от галиев арсенид съдържат три слоя от материала, всеки от които е модифициран така, че да конвертира различна част от спектъра в електричество.

Тестове на независима трета страна установяват, че ефективността на соларните панели на Semprius имат ефективност от 33.9%, което ги прави първите в света панели, които преобразуват в електричество повече от една трета от слънчевата светлина, попаднала върху тях. Рекорд за силициевите фотоволтаични панели е 22,9% конверсия, докато масовите силициеви панели имат около 15% ефективност.

Досега експериментални панели се е случвало да достигат и по-високи стойности, но панелите на Semprius са готови за масово производство. Те са произведени с оборудването, което фирмата инсталира в своята фабрика в Henderson, North Carolina, която ще бъде открита това лято.

При технологията на Semprius десетки хиляди микроскопични соларни клетки се оформят от един панел от галиев арсенид с помощта на високо специализирани химични процеси и роботизирана система, която внимателно пренася всеки отделен слой върху подложка от евтин субстрат. Самият панел може да се използва многократно в производството, с което значително се намаляват разходите. Процесът е заимстван от техника за производство на миниатюрни електронни елементи, която е разработена от John Rogers, професор по материалознание от University of Illinois в Urbana-Champaign.

Едно сериозно ограничение за използването на концентриращите соларни панели е нуждата от проследяваща система за следване на слънцето. Тя често е доста скъпа и не може да бъде монтирана на повечето покриви. Подходящи са за открити слънчеви пространства, където няма засенчване.

С падането на цената на проследяващите системи и увеличаването на ефективността на многослойните фотоволтаични клетки, концентриращите фотоволтаици стават все по-привлекателни. Броят на големите инсталации непрекъснато нараства.

Фабриката, която Semprius планира да отвори през лятото на тази година, има капацитет да произвежда панели с мощност 30 мегавата годишно. Следващата стъпка е увеличаване на производствения капацитет до 100 мегавата годишно, което ще направи панелите им конкурентоспособни на евтините китайски фотоволтаици.

Цената на соларната енергия зависи от редица фактори – цена на капитала, цена на земята, близостта на електропреносни линии, цената на труда и т.н. Въпреки това Carr, Изпълнителният директор на Semprius, счита че цената на електричеството от техните панели ще бъде под 10 цента на киловат час. Това е достатъчно малко за да се конкурира с цената на електричеството в много райони. Най-важното от всичко е, че тази цена може да бъде постигната без никакви допълнителни субсидии.

По материали от: technologyreview

Революционна сгъваема кола, създадена в испанската провинция Баския обещава елегантно решение за намаляване на градския стрес, задръстванията и недостигащите паркоместа, както и намаляване на замърсяването от автомобилния трафик в градовете. „Hiriko“ (баската дума за градски) беше показана по-рано тази седмица в Брюксел. Вероятно по улиците на Европа тя ще се появи още в началото на следващата година.

„Hiriko“ е електрически автомобил с две места, който няма странични врати, а моторът му е монтиран в колелата. Той се сгъва подобно на сгъваемите детски бъгита за по-лесно паркиране. Идеята е рожба на Бостънската MIT-Media lab, но е реализирана от консорциум от седем малки компании от Баската провинция.

Създателите на 1,5 метровият мини-автомобил преговарят с властите в няколко европейски града за изграждане на производствени линии. Автомобилите „Hiriko“ могат да изминат 120 километра с едно зареждане и електрониката ограничава максималната им скорост до стойностите, разрешени в градски условия. Четирите колела могат да се движат във всички посоки, което позволява изключителна свобода при паркиране в тесни места.

Предвижда се мини-автомобилите да бъдат закупени от градските власти и да се предоставят тях за наемане в схеми, подобни на станалите толкова популярни схеми за наемане на велосипеди. За желаещите да си закупят сами такъв автомобил цената ще бъде около 12 500 евро.

Няколко града са проявили интерес – сред тях са Берлин, Барселона, но има и градове извън Европа като Сан Франциско и Хон Конг. Предстоят разговори с Париж, Лондон, Бостън, Дубай и Брюксел.

Проектът на Better Place  отбеляза нов етап в Израел – 100 електрически автомобила Renault Fluence ZE са в движение в страната от миналата седмица. Автомобилите са снабдени с литиево-йонни батерии и имат пробег 160 км с едно зареждане, след което могат да бъдат заредени в къщи или батерията да бъде изцяло подменена в автоматизираните станции на компанията.

Именно станциите за подмяна на батериите и специализираният софтуер, който упътва собствениците на автомобили към тях, правят бизнес-модела на Better Place уникален. В Израел горивата са изключително скъпи, както и данъците върху бензиновите/дизеловите автомобили са високи. Това прави електрическите автомобили изключително привлекателни.

Според собственика на компанията Agassi до 2013 година в Израел и Дания електрическите автомобили ще се превърнат в най-предпочитаните. Тези две държави, заедно с Австралия, са трите държави, в които услугите на Better Place стартират през тази година.

Да се управлява Fluence ZE (от „zero emissions“) е истинско удоволствие – меко и безшумно, автомобилът бързо ускорява до достигане на пределно разрешената за магистралите в Израел скорост.

По материали от: technologyreview

European Photovoltaic Industry Association (EPIA) представи своя нов доклад за развитието на сектора през 2011 година. Той показва продължаващия ръст на свързаните към мрежата фотоволтаични инсталации, въпреки финансовата и икономическа криза. Новоприсъединените към мрежата мощности през 2011 са 27,7 GW (при 16,6 гигавата новоприсъединени мощности през 2010 г.). Така в края на 2011 година сумарният капацитет на действащите фотоволтаични инсталации в света достига 67.4 GW, ръст от 70%, спрямо 39.7 GW капацитет в края на 2010 година.

Почти 21 GW от този ръст са реализирани в Европа. Броят на пазарите, достигнали повече 1 GW нови мощности нараства на 6 в сравнение с 3 година по-рано. През 2010 трите най-големи пазара са Германия, Италия и Чехия. През 2011 класацията оглавява Италия, следвана от Германия, Китай, Съединените щати, Франция и Япония, всяка от тях с повече от 1 GW нов капацитет.

60% от новоприсъединените през 2011 фотоволтаични мощности в света се падат на Италия и Германия, 75% – на Европа. Още статистика: През годината фотоволтаичния сектор се нареди на трето място сред възобноявемите енергийни източници, след хидро и вятърната индустрия. Генерираната енергия от фотоволтаици в света достигна 80 милиарда kWh, достатъчни да обезпечат консумацията на 20 милиона домакинства. В Европа инсталираните фотоволтаични мощности в края на 2011 достигнаха 50 гигавата.

По материали от: renewable-energy-sources

Рекордната 14.4 % тотална ефективност на фотоволтаичен модул  (Total Area Efficiency) е потвърдена от NREL. Американската компания First Solar, лидер в производството на тънкослойни фотоволтаици обяви преди дни, че са постигнали нов световен рекорд за ефективност на модули кадмиево-телуридни фотоволтаици (CdTe). С това те подобряват собствения си рекорд от 13,4% ефективност.

Този впечатляващ резултат е постигнат след като ефективността на фотоволтаичните клетки на компанията достигна 17,3% преди 6 месеца. И клетките и модулите рекордьори са изработени при използване на материали и машини от серийното производство на компанията в тяхната фабрика в Perrysburg, Ohio, а не в лабораторни условия.

Ефективността на клетките показва каква част от цялото количество светлина е превърнато в енергия от една единствена фотоволтаична клетка. Тоталната ефективност на модула показва производителността на сериен модул, съставен от множество фотоволтаични клетки, което е далеч по-реалистична оценка на продуктивността в реални условия.

„Тези рекорди разкриват огромния потенциал на CdTe-модулите в сравнение с традиционните силициеви панели.“ – казва Dave Eaglesham, Главен технически директор на First Solar.

Средната ефективност на модулите нарастна от 11.4 % през 2010 г. до 11.7 % през 2011 и се очаква да достигне 12.7 % процента до края на тази година. First Solar използват непрекъснат производствен процес, където един лист стъкло се превръща в напълно завършен фотоволтаичен модул за по-малко от 2 часа и половина. Това е първата компания, производител на фотоволтаици, която въведе програма за обратно изкупуване и тотално рециклиране на неизползваемите модули.

Всеки, който желае да изхвърли модули на First Solar може да си поръча на компанията да ги прибере (напълно безплатно за клиента). First Solar използва повторно 90% (от масата) на материалите отново за производство на фотоволтаични панели или други стъклени продукти. www.firstsolar.com.

По материали от: renewable-energy-sources

Crédits photo: DR.

Френската компания AREVA, в партньорство с University of Corsica и French Nuclear and Alternative Energies Commission, демонстрира на 9-ти януари 2012 г. система за съхранение на енергия – т.нар. платформа MYRTE в университетската база на Корсиканския университет в Vignola, близо до Ajaccio. Системата MYRTE има за цел да покаже практическите аспекти в използването на водород за балансиране на флуктуациите при генериране на енергия от слънцето, както и да допринесе за стабилизиране на електропреносната мрежа в Корсика.

Фотоволтаичен парк (560 kW) , който функционира вече 2 години и половина, е свързан с иновативната система за съхранение на енергия, която е създадена от AREVA и се състои от елетролизен модул, резервоари за водород и кислород и горивна клетка. На практика MYRTE е свързана със електропреносната мрежа на Корсика от 16-ти декември 2011 година и е първата в Европа и света от такъв мащаб.

„MYRTE позволява да излезем от лабораторията и да тестваме технологията в реални условия. Това е първата подобна инсталация в подобна фаза на развитие, която се свързва към мрежата.“ – казва Jérôme Gosset, вицепрезидент на H&ES BU.

AREVA ще продължи да инвестира в MYRTE: в рамките на проекта Hydrogen & Energy Storage те възнамеряват да инсталират следваща генерация на водородна системи за увеличаване на мощността на сегашната.  Greenergy Box – разработен на модулен принцип, ще бъде интегриран във втората фаза на MYRTE. Развиването на технологиите за съхранение на енергия са в унисон с политиката на енергийния гигант за генериране на енергия при минимални въглеродни емисии.

По материали от: renewable-energy-sources

Американската компания HyperSolar е разработила метод за синтез на природен газ чрез използване на слънчева енергия. През ноември 2011 HyperSolar подаде патентна заявка за революционната си технология, която използва слънчева светлина, вода и въглероден диоксид за производството на възобновим природен газ – метан. Той може да се използва като дирерктен заместител на традиционния природен газ, без сондажи и опасни технологии като фракинга, като в същото време се контролира нивото на въглеродните емисии.

„Възнамеряваме да фокусираме цялата си енергия и ресурси за комерсиализиране на нашата технология“ – казва Tim Young, CEO на HyperSolar. Вдъхновени от процеса на фотосинтеза, чрез който растенията използват слънчевата енергия, HyperSolar са създали революционна система от наночастици, която имитира природния процес за отделяне на водорода от водната молекула. Водорода след това реагира с въглеродния диоксид до получаване на метан – основен компонент на природния газ.

„Според прогнозите консумацията на природен газ ще надвиши консумацията на въглища до 2035 година. Това е следващия ключов енергиен ресурс. – казва Young – „От изгрев до залез системата от наночастици ще работи във воден разтвор за производството на екологично чист, възобновим газ, който може да се използва след това в електроцентралите, в промишлени инсталации или превозни средства – навсякъде и по всяко време.“

Стотици милиарди долари вече са инвестирани в инфраструктура, която ползва природен газ. Още трилиони долари са на път да бъдат вложени, така че наистина природният газ се превръща в първичен енергиен източник. Но същевременно рисковете за околната среда, свързани с добива и използването на конвенционалния природен газ са също съвсем реални. С използването на най-новите постижения в нанотехнологиите, HyperSolar могат да спомогнат да се избегнат неблагоприятните аспекти при добива на природен газ, като в същото време продължи да се използва съществуващата инфраструктура чрез фундаментална промяна на източника на газ.

По материали от: marketwatch

Един от големите недостатъци на електрическите автомобили е ограниченият пробег, който е възможен с едно зареждане на батерията. Сега IBM предлага фундаментално решение на проблема със създаването на батерия, която да позволи изминаването на 800 километра с едно зареждане, с което вече електрическите автомобили стават напълно конкурентни на традиционните двигатели с вътрешно горене.

Стандартните електрически автомобили са оборудвани с литиево-йонни батерии, които са обемисти и осигуряват пробег около 160 километра (100 мили) с едно зареждане. Литиево-въздушните батерии обаче са далеч по-атрактивни, тъй като теоретично могат да поемат 1000 пъти повече енергия от литиево-йонните. Вместо метални окиси в положителния електрод, литиево-въздушните батерии имат въглеродни катоди, който е по-лек и реагира с кислорода от въздуха, за да създаде електрически ток.

За съжаление този тип батерии също имат своите недостатъци – поради химическа нестабилност техният живот е ограничен, което ги прави неподходящи за ползване в електрически превозни средства, според физика Winfried Wilcke от Almaden laboratories на IBМ в Сан Диего, Калифорния.

Ето защо Wilcke изучава електрохимичната природа на тези литиево-въздушни клетки с помощта на mass-спектрометрия. Той установява, че кислородът реагира не само с въглерода, но и с електролитния разтвор, който провежда литиевите йони между електродите.

Ако електролитът реагира с кислорода по време на движение на автомобила, то това вероятно ще доведе до неговото изчерпване. Ето защо в лабораториите на IBM в Цюрих, Швейцария, Alessandro Curioni, Wilcke и техните колеги използват суперкомпютъра Blue Gene за да проиграят супер подробни модели на реакциите и да потърсят алтернативни електролити. Това включва и атомно моделиране до квантово ниво на компонентите.

„В момента вече имаме един изключително обещаващ“ – казва Wilcke. Въпреки че не желае да разкрие типа на материала, той споделя, че вече има няколко демонстрационни прототипа. IBM е водещ партньор в коалиция Battery 500, която включва четири водещи национални лаборатории от САЩ и няколко комерсиални партньори. Сдружението се надява да разполага с готов прототип до 2013 и до 2020 новите батерии да са на пазара.

По материали от: newscientist

Доста хора считат, че мотоциклетите имат много предимства пред автомобилите – по-икономични са, ускоряват по-бързо, по-маневрени са и паркирането им е далеч по-лесна задача, както и не са обременени с допълнително тегло заради повече места за пасажери, които никога няма да пътуват с вас. Но пък мотоциклетите не могат да защитят своите пътници от дъжда, снега и вятъра, както и съществува опасност да се преобърнат на пътя, без да осигуряват никаква защита. Обаче всички тези недостатъци са елиминирани при уникалния мотоциклет С1 на Lit Motors. Това е напълно закрит мотоциклет, който разполага с електронно-контролирана жироскопична система за стабилизиране, която го поддържа винаги изправен при спиране и дори при страничен удар.

Lit Motors е компания, базирана в Сан Франциско, оглавявана от дизайнера Daniel Kim. До момента е разработена напълно функционална стабилизираща система на базата на маховици, както и цялостна каросерия от фибростъкло. До три месеца ще има готова и ръчно изработена стоманена каросерия. Очаква се до края на 2013 година на пазара да излезат първите мотоциклети на цена от 24 000 долара. През 2014 година се очаква цената да падне до 16 000 долара, след стартиране на масово производство.

Като повечето нови модели, и С1 ще бъде снабден с пълна интернет връзка и непрекъсната актуална информация за трафика, климатичните условия и всякаква друга информация, която е необходима.

„Ние създаваме сигурен мотоциклет по начин, по който досега това никога не е правено. Освен това С1 е изключително икономичен. Опитваме се да предолжим повече удобство и сигурност на пазар от 200 милиона мотоциклетисти по света. Това е огромен пазар, на който ние можем да предложим истинска промяна.“ – казва Kim.

По материали от: gizmag

Класацията на списание Science за научно откритие на 2011 година оглави превантивна HIV-терапия, в конкуренция с още 9 значими открития в различни научни области.  А какви са очакванията за 2012 година на Bruce Alberts, главен редактор в списанието:
„Вече има признаци, че 2012 година ще бъде изключително вълнуваща от гледна точка на науката. Този месец физиците в European particle physics laboratory CERN може би откриха следи от митичната елементарна частица Higgs boson – хипотетичната фундаментална частица, която би помогнала да се дефинира масата на елементарните частици. Едно такова откритие ще бъде един от най-големите научни пробиви и всички с нетърпение очакват резултатите от последните изследвания. Но да се предскаже бъдещето на науката е твърде несигурно и най-голямо удоволствие на екипа на списанието носи нашата увереност, че идващата година ще поднесе изумителни научни изненади.

Не всички научни новини обаче бяха добри през изминалата година. За съжаление живеем във време, в което да се отрича науката е модно. Например в Съединените щати конформизма стана толкова голям, че дори някои грамотни политици нямат желание да говорят открито за това, което науката знае със сигурност по отношение на климатичните промени. Част от причините са нуждата от набиране на средства за успешно явяване на следващите избори, а голяма част от паричните дарения идват от групи, заинтересовани да изкривят обществения дебат.

На страниците на това списание често сме изтъквали, че за да се противостои успешно на отричането на науката, трябва да се отделя много голямо внимание на образованието. Добро обучение не означава просто преподавателят да съобщи на студентите това, което знае – обичайният похват при воденето на лекции. Вместо това научната общност трябва много сериозно да прилага в преподаването похвати, които се базират на доказателства, за да подпомогнат студентите в колежите и долните курсове на университетите. Фокусът трябва да бъде да се даде възможност на студентите да разсъждават и да решават проблеми с помощта на научни похвати. И тогава, може би един ден списание Science ще може да отличи като постижение на годината изумителните резултати от мащабни „клинични изпитания“ на ново научно обучение, докладвайки за очевидните предимства за студентите, вдъхновени, старателно насочвани и подпомагани в тяхното изследване на света.“

По материали от: sciencemag

Сцената на Ловешкото читалище „Наука“ и тази година е празнично украсена с арт-инсталация на художника Тихомир Витков, изработена от отпадъци. За ловчалии лъскавите листове ламарина са познат отпадък от дейността на няколко фирми в града.  Но фантазията и сръчната ръка на художника са сътворили вълшебен декор за коледните и новогодишни концерти на малките певци, пианисти, танцьори и актьори.

Деликатните и леки орнаменти отразяват светлината на прожекторите, леко потрепват и се въртят и пасват брилянтно на празничната атмосфера и вълненията на  изпълнителите и публиката.

Още едно достойнство на тази празнична сценична украса е фактът, че тя е 100% рециклируема и няма да попадне на сметището.

Снимките са на талантливия млад фотограф Цветомир Петров.

За трета последователна година литовския град Каунас наема художничката Jolanta за съдействие при коледното разкрасяване на града. Като отчита финансовото състояние на кметството, Jolanta решава да изгради нещо, за което няма да се нуждае от общинско финансиране. Резултатът – 13 метрова Коледна елха, създадена от 40 000 изхвърлени пластмасови бутилки и връзчици. През нощта уникалната коледна елха се осветява отвътре, което и придава вълшебен, емералдов блясък. Определено тази елха допринася за доброто коледно настроение в Каунас!

По материали от: travelgurus

Войните на Cola-гигантите навлизат в нова фаза – зелена. Те вече не са фокусирани единствено върху вкуса, Coke и Pepsi през последните две години се надпреварват кой пръв ще наложи на пазара бутилки от пластмаса, която не е нефтен дериват. Coke изпревариха с презентирането през 2009 година на тяхната PlantBottle, която съдържа 30% захарни полимери, но в същото време е напълно рециклируема заедно с останалите пластмасови отпадъци.

Pepsi наваксаха в началото на тази година като разкриха своите планове да въведат в употреба бутилки, изработени от 100% полимери на растителна база, които да бъдат на пазара най-късно до началото на 2013 година.

От Coke твърдят, че вече са продали по света 10 милиарда от бутилките PlantBottles. Но те не спират до тук. По-рано този месец те обявиха създаването на три стратегически партньорства, чиято цел е създаването на следващата генерация PlantBottles.

Компанията си партнира с Virent, Gevo и Avantium, всяка от тези три компании е разработила алтернативи на пластмасите, получавани от петролни суровини и са нетърпеливи да наложат на пазара своите напълно рециклируеми еко-полимерни опаковки.

Всяка от тези компании има собствена програма за разработване на продуктите си. Virent планират до 2015 година да отворят първия си завод за производство на бутилки от био-полимери на базата на paraxylene.

Coca-Cola възнамерява да замени всички петролни пластмаси с биоматериали до 2020 година, като централен елемент в неййната стратегия са именно PlantBottle.

По материали от: greenbiz

Въпреки опитите да се представи зелената енергия като непрагматична опция, най-силната икономика в Европа отбеляза през 2011 година рекорден ръст на енергията от възобновяеми източници, която надмина производеното от въглища, газ и от ядрения сектор. Енергията от ВЕИ достигна 1/5 от произведеното количество за 2011 година, значителен ръст в сравнение с дела и от 16,4% през 2010 година.Във ВЕИ-индустрията в Германия са разкрити над 400 000 работни места.

Повече енергия в Германия през тази година е произведена единствено от лигнитни въглища – 24,6%. Атомната енергия е намалила своя дял от 22,4% през 2010 на 17,4% през 2011 след затварянето на 8-те най-стари реактори, последвало ядрената катастрофа във Фукушима. Германия планира да затвори всички свои ядрени реактори най-късно до 2022 година.

Този изумителен резултат в Германия обаче не се дължи на щастливо стечение на обстоятелствата, а на внимателно планиране, както се вижда от следната графика:

Повече от половината от ВЕИ-мощностите са в ръцете на обикновените хора според German Renewable Energy Agency. Това е една изключителна възможност за германските граждани  да подобрят своята лична сигурност в тежките времена на криза.

Тайната на германския успех е в преферециалната тарифа за изкупуване, която позволява на всеки гражданин, домакинство, бизнес да стане производител на възобновима енергия. Според действащата в страната тарифа електроразпределителните дружества са задължени да изкупят всеки ват генерирана чиста енергия, при това с дългосрочни договори и да предложат цена на енергията, която да гарантира приемлив срок за възвръщане на инвестицията.

Тарифата за изкупуване на енергията от ВЕИ е и мощен фактор за демократизиране на енергийния сектор – разширява възможността за собственост на енергогенериращи мощности и разнобразява самите енергийни източници.

По материали от: businessweek   и    solarfeeds

До средата на 2013 г. в Сърбия трябва да бъде построена най-голямата слънчева електроцентрала в света, съобщават сръбските медии, цитирани от агенция КРОСС. „Securum Equity Partners“са подписали рамково споразумение, което предвижда да похарчи за строителството около 2 милиарда евро.

Планира се панелите с обща инсталирана мощност от 1000 мегавата да бъдат поставени на около 3 000 хектара в южната част на Сърбия, съобщава агенция КРОСС.

„Сигурно е, че такъв тип проект поставя Република Сърбия на първите места в световната енергийна карта. Освен това, голямата инвестицията може да привлече други чуждестранни инвестиции в сектора на възобновяемите източници на енергия и не само в този сектор“, смята Матеяк, представител на луксембургската компания.

Изграждането на целия комплекс ще започне в началото на следващата година, а свързването ѝ с енергийната система на Сърбия трябва да завърши до 2015 година.

Източник: solarnews.bg

„Няма енергийна независимост, която се гради на енергийно изчерпаеми източници. Няма енергийна независимост, която може да доведе до отравяне на българската вода.“ – заяви Борислав Сандов на пресконференция в БТА днес, дадена от представители на гражданската инициатива за забрана на проучванията и добива на шистов газ.
Тя започна минути, след като също в БТА приключи брифинга на учени и експерти, които защитиха добива на шистов газ.

По думите на Сандов, поддръжниците на шистовия газ в България са хора, които искат да направят страната зависими от други. Истината за диверсификацията не е в шистовия газ, убеден е Сандов и посочи възможностите, които дават втечненият газ, междусистемната връзка с Гърция, оползотворяването на собствените ни възобновяеми енергийни източници.

„Евдокия Мания и Нона Караджова правят умишлена манипулация или проявяват невежество като казват, че европейското законодателство не им позволява да правят ОВОС на дълбочинни сондажи за търсене и проучване на нефт и газ“, заяви Сандов.
Той подчерта, че европейското законодателство не само че не забранява да се прави ОВОС на тези сондажи, а обратното – задължава да се извършва ОВОС за всеки отделен случай.

Българското законодателство явно не е хармонизирано с европейското в това отношение поради грешки в превода на европейската директива на български език, съобщи Сандов. Преводът е грешен и Законът за околната среда, транспониращ директивата, следва грешния превод, посочи той.

Сандов съобщи:“Ще пуснем сигнал да се транспонира и приложи европейското законодателство в България.“
Той каза, че не знае кой е превеждал директивата и коментира, че може умишлено да е пропуснал да направи коректно превода и сега от МОСВ да бламират, казвайки че трябвало да се пита ЕК и че ЕК забранявала ОВОС за търсене и проучване, което е лъжа.

Бразилските прокурори поискаха 10 млрд. долара санкция за замърсяването на техния шелф от Шеврон, компанията която иска да добива шистов газ и в България, каза още Сандов. Той допълни, че Шеврон са били осъдени в Еквадор на 8,6 млрд. долара и добави, че предполага, че ще бъдат осъдени и в Индонезия, където също се оказало, че са нанесли щети върху околната среда.

За участниците в предходната пресконференция по темата Сандов каза, че имат конфликт на интереси, което лесно може да се докаже и апелира прокуратурата да се включи. „Г-жа Стойкова е получавала пари от същите американски компании, които искат в България да добиват“, каза той и показа разпечатка на нейното CV от сайта на БАН.

Проф. Константин Щерев разясни какви са рисковете, пораженията и катастрофите, които може да предизвика шистовият газ в България.
Ако се стигне до добив, ще настъпи мащабно, необратимо увреждане на почвата, а най-фундаменталният проблем е за водоносната система. Освен това големи са рисковете от земетресения, посочи той.

Гражданската инициатива против проучването и добива на шистов газ разкри, че трима от защитниците на добива са сътрудници на Държавна Сигурност: ИВАН ВАСИЛЕВ ХИНОВСКИ(ХАБОВ), ИЛЯН ДРАГАНОВ ВАСИЛЕВ(САШО-11), ВАСИЛ СИМЕОНОВ БАЛИНОВ(БАЛТОВ).Кристалина Стойкова пък е работила като платен консултант на фирма Texaco(сега Шеврон), което е явен конфликт на интереси. Това се вижда от собственото и CV от БАН.

В последните 20 години Шеврон е била съдена в Индонезия, Ангола, Нигерия, Бангладеш, и в щатите Калифорния и Ню Хемпшир. В Еквадор в началото на 2011 г. местният съд постанови, че „Шеврон“ трябва да изплати 8,6 милиарда долара обезщетения на населението за умишлено замърсяване на средата на живот. Позицията на корпорацията е, че „Ще оспорваме решението докато адът замръзне, а и след това – върху леда“ КАКВО НАХАЛСТВО! БЪЛГАРИ, ДА НЕ ПОЗВОЛЯВАМЕ ДА СТАНЕМ ЧАСТ ОТ СПИСЪКА НА ЗАМЪРСЕНИТЕ ДЪРЖАВИ ОТ ШЕВРОН И ВСИЧКИ КОМПАНИИ ЖЕЛАЕЩИ ДА ПРОУЧВАТ И ДОБИВАТ ШИСТОВ ГАЗ В БЪЛГАРИЯ! Фирмите спекулират с количеството на залежите. Първоначално дават някакви измислени данни за огромни залежи и после се оказва, че данните са реално с 70-80 % по ниски. Така се вдигат цените на техните акции.

]]>