Със сутрешното кафе в Старбъкс списъкът ми с желания за подарици под елхата се увеличи с цели две нови точки- коледна чаша и диск с коледни песнички И после усмивки и коледна магия…

Стоеше насред стаята безмълвна, с празен поглед, вцепенена.
Представяше си как вместо главен герой бе страничен наблюдател, загубен в непозната, чужда история и чакащ сигнала за „край”, а с него и връщането към реалността. Друга, по-добра.

Беше взел само дрехите си, една картина, купа, спомен от детските му години и някакво измислено състезание, дисковете си и … май това беше всичко. Поне на пръв поглед, разбира се.

7 години брак. Това за статистиката. А извън нея?

Не, не, не. Сега не му е време за спомени и носталгия. Сега трябваше да събере всичките си сили и да се съвземе.

Откакто си беше тръгнал преди 4 часа и 35 минути (да, точно толкова!), стоеше на дивана без да говори, без да плаче, без да се протегне за телефона, без да включи телевизора, без да си пусне музика, без да си направи чай, без да си сипе чаша вино…

Нищо.

Единствено, което правеше бе да препрочита бележката отново и отново…

„Аз вече не съм ти нужен.”

Кратко.

Ясно.

Типично в негово стил.

А най-страшното беше, че е истина…

Не я напусна, защото не я обичаше. Дори едва ли някога щеше да спре да я обича.

Не беше и защото и бе изневерил. Никога не би го направил. (Има и такива мъже, малко са, но ги има.)

Но това чувство на самодостатъчност, което тя излъчваше, а той всячески се опитваше да игнорира през последните години, в един момент надделя.

Мъжа обича да се грижи за една жена, да се чувства по-силен, по-успял. И това няма да се промени нито в 21 век, нито в кой да е друг. Природа.

***

Продължаваше да стои на дивана, същия който двамата избираха и не се връзваше с нищо, но им харесваше, защото бе цветен и удобен. Трепереше от студ, въпреки, че бе август, и усещаше как очите и се затварят. Искаше и се да заспи, да сънува, да се събуди и всичко това да е било сън в съня. Нищо повече.

Неусетно се отпусна и заспа…

Сънува първата им среща. И за първи път от четири часа и тридесет и пет минути по лицето и се изписа усмивка.

—

П.П.Не знам дали умея да пиша, но знам, че обичам. Преди време започнах един амбициозен проект, но наскоро осъзнах, че не трябва да се хвърлям толкова нависоко и да започна малко по малко… Това беше началото

Ясно си спомням първият път, когато попаднах на блога на Стефан Иванов. Бях във Варшава, със страшно гъвкав график и много свободно време. И по-добре, защото стиховете му бяха като наркотик. Заспивах изчитайки месеци от архива, събуждах се и продължавах нататък. На страничен лист хартия записвах имена на автори, книги, музиканти и се питах как ли успява… да знае толкова толкова много?

Обикновено когато попадна на нещо, което толкова силно ми хареса, търся контакт и изпращам усмивки под формата на комплимент. Както се казва, един в повече никога не е излишен.

„Списъци“ е новата му книга. Все още топла, топла, не съм имала възможността да я прочета, но отива в списъка за подаръци под елхата.

И съм сигурна, че мога да я препоръчам дори само от написаното тук, тук и тук.

Приятно четене.

*от Re:Thinking Education *

Намерете си ментор! Каква е ролята му и как може да ви помогне.

„New Normal Workshop“ Малко повече за семинара на фондация Александър, който се проведе миналия уикенд в Банкя.

Schools kill creativity. Любимо ТЕД видео.

Управление на времето по време на криза. 20 съвета как да се справите с 1001 задачи.

Преглеждайте автобиографиите на успели хора. За да добиете по-ясна предства какъв е пътя към успеха.

За Re:Thinking Education може да се абонирате тук.

Тази есен, по покана на Банка Пиреос България AД, в страната гостува за първи път г-н Робин Шарма, световноизвестен мотивационен лектор, автор на множество бестселъри, сред които и „Светецът, сърфистът и корпоративният директор”.

Към „Монахът, който продаде своето ферари” посегнах съвсем целенасочено, в търсене на вдъхновение. Както съм споменавала и преди, има автори, книги и филми, към които човек трябва профилактично да се връща от време на време. За да се зарежда.

Ако трябва да съм 100% искрена, книгата не оправда изцяло очакванията ми. Историята, чрез която Робин Шарма е опитал да предаде мъдростта и съветите си за постигане на успех и щастие, е някак…плоска. Затова пък идеите си струват. Не, че ги няма в коя да е друга книга за самоусъвършенстване, но са добре структурирани, обяснени накуп.

***
„Най-добрата инвестиция, която можеш да направиш, е да инвестираш в себе си.”

„Увереността, че можеш, е по-важна от коефициента на интелигентност.”

„Всяко събитие ти предлага уроци.”

„Умората доминира в живота на онези, които живеят без посока и мечти.”

„…болката е велик учител.”

„Повечето хора знаят какво трябва да направят във всяка ситуация, както и живота си изобщо. Проблемът е, че те не предприемат ежедневни последователни действия, за да прилагат знанието и да реализират мечтите си.”

„Начинът по който виждаш себе си, е един вид пророчество, което се сбъдва от само себе си.”

„..няма втори шанс за пълноценен живот”

И много много други… Препоръчвам!

… прекарах на правилното място и сред правилните хора. Страхотни! Млади, умни, успели. Знаещи и можещи.

… бях част от прекрасен отбор, с който си разделихме прекрасно шампанско и си тръгнахме с по една книжка за Lehman Brothers… (И какво, как и защо се случи миналата година.)

… за пореден път разбрах колко прекрасно е да имаш невероятни приятели. На които можеш да разчиташ за толкова много, колкото и не си си помислял. Благодаря

… се сбъдна желание на цели три месеца, искрено и пожелано с цялото си сърце, независимо колко невъзможно изглеждаше в началото…. Така другата седмица по това време, живот и здраве, ще съм в един град, далече, далече, с коледна украса и много усмивки… Заедност. Макар наужким. Израз на носталгия… По Щастието. И лятото.

С този уикенд дойде времето и на Коледа и многото малки и големи чудеса.

***

Не, не мислете, че всичко бе розово Никога не е. Част от играта. Една-не-много-на-място-казана-дума и един комплимент, който си остана да виси във въздуха, ми загубиха два дни в мислене и преосмисляне…Но пък нали казват, че „няма грешки, само уроци”, вече си повтарям, че следващият път ще е по-добре. И по-смело

Това е, което отличава едни хора от други.

И докато съм убедена, че leaders are made not born, то харизмата или я имаш, или я нямаш.

Не е само до усмивката, до начина на говорене, до това как човек изглежда или колко и какво е постигнал и пр. Става въпрос за енергия, за излъчване, което дори не може да бъде обяснено с думи.

Щастлива съм, когато случайността ме среща с такива хора.