На мен първата ми беше “Дългата разходка“(малко иронично, всъщност тя първо е била издадена под псевдонима Ричард Бакман). И до днес, когато ми се налага да ходя по някакъв повод много километри и в един момент съзнанието ми се изпразва и краката ми се движат сами по инерция, се сещам за “Дългата разходка” и трите предупреждения.

В квартала, в който живеех в Габрово имаше една малка библиотека на гърба на кварталния магазин, веднъж влязох от любопитство и библиотекарката ми даде “Дългата разходка” (и след това няколко години подред, още много книги на Кинг, Кунц и други от жанра :) ).  От там ми е останала някаква сантиментална привързаност към старите издания на Плеяда. И в момента бавно но славно съм започнала да ги колекционирам, въпреки че са с по-кофти превод от новите, ми става едно топло на душата даже и като си ги гледам наредени на рафта :)

А на вас, коя ви беше първата книга на Стивън Кинг? @Ayoization написа: “ добре, че никой не е почнал с То, всички, които го правят се отказват от Стивън Кинг”. Има ли някой, който е започнал с “То” и продължил да го чете? :)

Накратко, при повечето хора Firefox изглежда така. А при мен изглежда така(числото горе вдясно е броят на отворените в момента табове).
Този пост е малко summary на това, което разказах и показах.

Когато setup-вам Firefox на ново, първите неща, които правя са:

• Set-ване на Master Password, за да не може всеки, който ви седне на компютъра да ви види паролите – прави се от Tools->Options(Edit->Preferences на линукс) ->Security->Use Master Password
• Пускане на Autoscrolling, за да мога да scroll-вам с натискане на среден бутон на мишката -Tools->Options(Edit->Preferences на линукс) ->Advanced->General->Use autoscrolling
• Пускане на търсене в страницата без да се налага да натискаш ctrl+f – Tools->Options(Edit->Preferences на линукс) ->Advanced->General->Search for text when I start typing

След това се заемам с addon-ите. Това е списъка с доста полезни addon-и, в който за всеки има по нещо (а за мен в общи линии-всичките). За повечето addon-и си заслужава не само да се инсталират, а и да се прегледат опциите им, защото default-ните настройки не винаги са най-добрите.

Други полезни tips & tricks:

• Нов tab се отваря с ctrl+t, но може да настроите някой addon така, че всяко ново писане в address/search bar-a да го отваря в нов tab.
• Кликайте на линковете със средния бутон на мишката, за да се зареждат в нови tab-ове.
• Tab се затваря с кликване на среден бутон на мишката върху него или с ctrl+w
• Отваряне на последния затворен таб се прави с ctrl+shift+t
• Ползвайте българския речник за spellcheck (има го в списъка)

Ако въпроси за други tips & tricks или за addon-и може да питате :)

Нищо срамно и странно няма в блъсканицата при отварянето на Lidl.

Има хора, които ходят до магазин, който е на 2 километра от тях, само защото нещата там са с по 20-50 стотинки по-евтини. Има хора, за които ако си купят нещо и след това го видят с левче по-евтино в друг магазин, се чувстват прецакани и мрънкат с часове. Има хора, които взимат 240лв заплата/пенсия и това дали мандарините струват  70 стотинки или за 2лв е много важно за тях.

Повечето хора в туитър/фейсбук/блогосферата, могат да се подиграват на това и да го смятат за жалко. Това всъщност е радостно, защото най-вероятно означава, че те не биха изпаднали в подобна ситуация и че не познават такива хора. За съжаление обаче това е реалността.

Такива неща се случват навсякъде по света при това в много по-ужасяващи мащаби:

Black Friday:

Отваряне на Media Markt в Берлин Полша:

• Наистина някои преводи са просто плачевни – например в “Оцелелият” на Паланюк, който четох наскоро имаше неща от рода на “There are…”, преведено като “Там са…” и други  буквално преведени изрази.
• През деведесетте изд. Хермес бяха издали първите 2-3 книги от поредицата за Галактическия Стопаджия на Адамс, превода беше страхотен, корема ме е болял от смях докато ги четох. След това излезе едно зелено издание с всичките книги, купих си го с голяма радост, но превода беше… ми, не толкова смешен. Не че беше кофти, но просто преводача явно нямаше такъв талант да предаде смешното.
• Преди няколко месеца си купихме всички книги на Тери Пратчет от “Света на диска”, влязохме в една книжарница и изкупихме всички там, каквото нямаха, намерихме го в други книжарници и на Славейков. До тогава бях чела 4-5 книги от поредицата, но разбъркано. Тези дни след чудене дали да започна да чета по сюжетни линии или по ред на писане на книгите, накрая реших да ги чета по ред на писане. Стигнах до 3-тата от поредицата – “Еманципирана магия”(издание 2001 ИК Вузев), разнасям я с мен в чантата си. Преводът е на Владимир Зарков, много добре се е справил човека, уловил е духа на книгата. Зачетох малко от книгата и на английски, но наистина няма смисъл българския превод е страхотен. Един ден, докато си цъках нещо на компютъра, реших да се разсейвам от време навреме с четене на книга, видях че “Еманципирана магия” я има и в chitanka.info и я отворих да наваксам малко с четенето, обаче книгата качена там се оказа с различен превод – на Мирела Христова, отново издание на Вузев, но от 1994. В този превод имената на героите и местата бяха различни и някак не звучи толкова забавно.
• Denia, беше направила списък с преводи, които могат да те докарат до смях и плач едновременно.
• Днес се загледах в Одисеята на Артър Кларк в сайта на Бард, чудех се дали си струва да я поръчам на български. Добре че, един добър човек в коментарите беше написал “Ужасяващ превод/радакция/словопренасяне.. Доста правописни грешки, изпълнено с тиренца сложени на невероятни места. Много неприятно впечатление оставя..”. Не знам дали проблема на това издание са само правописните грешки (не че те са нещо, което трябва да се пренебрегва) или превода наистина също е кофти, но определено няма да рискувам да си я купя.

Разбира се добри преводачи има, но те остават някак в сянка, сякаш никой не обръща внимание на това, кой е преводачът на книгата, която издава/купува. Изключение май прави само Любомир Николов, който е достатъчно популярно име, че човек като види, че той е правил превода на дадена книга, да няма съмнения дали да си я купи.  Уви, в online магазините за книги няма информация за това, кой е преводачът на дадено издание.

Струва ми се добра идея, да има място, където да е събрана информация за добри преводачи/издания и лоши преводачи/издания. Лошият превод от където и да го гледаш, все си е лош. Добрият превод е донякъде субективно понятие, може една книга да е преведена “добре”, но да ѝ липсва част от живеца, шегите и тн (като в примера със зеленото издание на “Пътеводителя”).

Днес направих списък в goodreads, в който да бъдат добавяни изданията с кофти превод на български. Всеки, който има профил в goodreads може да добавя издания в него. Goodreads прави разлика между конкретни издания на книги, така че човек може например да добави в списъка изданието на “Еманципирана магия” от 1994, но да остави извън него това от 2001. Също така могат да се попълват имената на преводачите на конкретното издание, за да се прави по-голяма разлика.

Ако нещата потръгнат, предполагам, че може да направя нещо като wiki, което е да е по-достъпно за редактиране и за хората без goodreads профил.

Той: Абе ти можеш ли да си представиш, тоя WebLogic сървър като поработи малко и почва да ми заема 1ГБ памет… Не мога да си го обясня, чесно ти казвам…
Аз: Ти май не разбираш от ентърпрайз?
Той: Какво е това ентърпрайз?
Аз: Нищо, нищо…
Той: Не бе, кажи ми сериозно, какво е това ентърпрайз? Всички в Java отдела говорят за ентърпрайз… Кога се казва, че един софтуер е ентърпрайз? Има ли някакъв критерий?

iffi: хахахаха, каза ли му че това е като любовта, няма критерий какво е ентърпрайз, само го усещаш до мозъка на костите си, навсякъде около теб
Lucho: Да, има и други абстрактни определения, например, че един софтуер е ентърпрайз, когато си мечтаеш да ти заема само 1ГБ

P.S. Може да напишете и други определения за ентърпрайза в коментар :-)

Има една Ива Иванова, която ще се жени на 11.09.2010г. (най-вероятно в Поморие), ако някой я познава, моля да ѝ каже да се свърже с мен.

Надълго:

Преди известно време започнах да получавам разни странни мейли за регистрации, в сайтове, които не съм си правила, снимки от разни хора. Игнорирах ги като спам, до момента, в който не получих мейл от моя адашка (Ива Иванова), чиито email адрес беше същия като моя, само с един добавен символ накрая. Тя ми казваше, че част от кореспонденцията ѝ пристига при мен и ме помоли да ѝ препращам писмата.
Препратих ѝ всичките писма, които не изглеждаше като да са за мен и продължих да препращам и в бъдеще – регистрации в сайтове, мейли от курсове и т.н.

Миналия ден получих email с прикачени 49 снимки на известни личности в хубави рокли, с покана да ги принтирам за да ги показваме на шивачката. “WTF, каква ли занимавка е било прикачването на 49 снимки към 1 мейл”. Препратих на го адашката.
Вчера получих друг мейл

“Здравейте Ива,

Приложено изпращам примерни менюта за Вашето сватбено тържество  11.09.2010г.
С пожелание за хубав ден оставам на разположение и в очакване на Вашия коментар.”

“WTF, някой иска да се жени за мен без да разбера”. Отново препратих мейла на адашката ми и ѝ честитих за щастливото събитие.

Тя ми отговори обаче, че нито роклите нито менютата за сватба са за нея.

Остава въпроса “За кого са тогава?”
Моля, ако някой познава Ива Иванова, която ще се жени на 11.09, да ѝ каже да се свърже с мен, за да ѝ препратя мейлите, както и тези, които най-вероятно ще получавам в бъдеще.

източник: http://bit.ly/a7bmHR

Новината, че Barnes & Noble (една прекрасна иначе книжарница, която имат още по-прекрасен ebook reader, който искам да си купя) предлагали безплатни класически книги за сваляне в електронен формат, всяка седмица щели да сменят заглавията.

Като се има предвид, че всички тези книги са:

1. с изтекли авторски права
2. нямат нужда от превод
3. няма разходи за печатане на хартия (тъй като са електронни издания)
4. отдавна са събрани и достъпни легално и безплатно в Project Gutenberg

да рекламираш, че ги даваш безплатно е много хитро и адски нагло.

P.S. Ако досега не сте попадали на Project Gutenberg, а четете книги на компютър/reader, заслужава си да му хвърлите повече от едно око :-)

Чудя се защо искат да накарат мюсюлманките да си открият косата и ушите, след като на една черно-бяла снимка цветът на косата (особено пък ако е същия с цвета на забрадката) няма да е различим, а ако косата ти е закрила ушите не те карат да я прибереш.

P.S. понеже в twitter попитаха, сестра ми си има уши – 2 броя :)

снимка-wikipedia

Купихме си билети за концерта на Елтън Джон буквално 25 часа преди събитието. Голямо чудене беше ходи ли ни се, как ще се прибираме и т.н. Стадиона освен, че е на майната си, оказва се, че скоро има шанс да се разпадне. Имаше огромни табели, че е ограничен достъпа до някои места, защото козирката може да падне и наистина част от местата бяха покрити с черен плат, но това не спря хората по време на концерта да заемат и част от тези места. За сметка на това на тревата имаше предоволно място и човек можеше при добро желание да седне и дори да легне на тревата, докато сър Елтън му пее „на ушенце“ :-)
Самия концерт беше чудесен, като изключим безобразния на моменти звук (дори аз го забелязах, а не е като да имам много музикален слух). Искрено желая тон-режисьора да си намери някакво друго занимание (например да коси ливади) и никога повече в живота си да не докосва аудио техника.

Извода за мен от целия концерт е, че сър Елтън трябва да бъде слушан в зала (в събота имам рожден ден, ако някой иска да ми подари билет за негов концерт в Royal Albert Hall , много ще му се зарадвам :-) )

P.S. Чудя се, ако повечето хора се бяха заслушвали в текста на Sacrifice, дали щяха да се гледат влюбено по време на тази песен :-)

Разбира се и двете неща са супер досадни за повечето возещи се, особено фотоклетките, които костват забавяне от по 5-10 минути на спирка в по-натоварените часове.

Очаквах някъде до около месец, да измислят някакъв хак на системата и даже се хванах на бас с един от коментаторите под предния пост, на по 3 бири, че до 3 месеца системата ще спре да работи… и воала! само една седмица след въвеждането на новите автобуси, имаме patch:

Това на снимката е половин стикер (от тези до седалките, където показват, че това са места за родители с деца), залепен върху фотоклетката. Другата половина от стикера беше залепен на другата врата.

…

Добрата новина е, че хората свикват да ползват бутоните. И може би поне те ще останат функциониращи.