Флаш игри блог

Submachine 5 и 6

2009-10-18T15:54:00.000+03:00

Една от любимите ми поредици флаш игри има две продължения, за които не съм писал тук. Игрите ме оставиха с противоположни впечатления, но все пак ще чакам с нетърпение новия епизод.

Submachine 5: The Root

Играта, обозначена с номер 5 в поредицата, е може би най-добрата серия от всички. Не само чудесната атмосферата се е запазила, а и историята на играта се допълва от информацията, която събирате докато решавате задачите пред себе си. Пъзелите от своя страна са доста интересни, като ме затрудниха доста. Може би това е резултат от факта, че не бях играл Submachine от доста време, но все пак оценям високо загадките в играта. Две неща, които правят добро впечатление са:

Играта прави бележки вместо вас и вече не ви се налага да помните детайлите, на които се натъквате.
Най-накрай има смислено приложение на малките точки, които събирате като secrets - след като свършите играта, ще можете да ги използвате за да разберете авторското отношение към някои елементи в Submachine.

Submachine 6: The Edge

След предната игра бях силно въодушевен и чаках с нескрит ентусиазъм новия епизод... който беше доста разочароващ. Макар историята да претърпява интересно развитие, играта е скучновата. Не само, че прекарвате доста време в щракане из зеленикава виртуална реалност, но и всеки път когато искате да го направите, трябва да се свързвате към системата с connection pod. Операцията е много досадна, тъй като през почти цялата игра няма друг обект в инвентара ви, освен този предмет. Вместо да се включвате автоматично, постоянно ще цъкате върху pod-а, ще гледате анимацията по свързването му и ще внимавате да не го забравите някъде по коридорите.

От друга страна и самите загадки не са кой знае колко предизвикателни. Мога дори да ги нарека лесни, като затруднение срещнах само на едно място, където въпросът бе дали ще разчета ситния шрифт на написаното или не.

През 2010 година се очаква нов епизод. Надявам се Mateusz Skutnik отново да е намерил вдъхновение, тъй като вече е доказал на какво е способен.

Играйте всички игри от серията:
Submachine 0: The Ancient Adventure
Submachine 1: The Basement (Разширена версия)
Submachine 2: The Lighthous
Submachine 3: The Loop
Submachine 4: The Lab
Submachine: Future Loop Foundation
Submachine 5: The Root
Submachine 6: The Edge

Игри от Daniel Benmergui

2009-10-03T23:26:00.003+03:00

Прескочете поста ако всичко, което търсите са коли, лазери и битки.

Нестандартен геймплей. Едва ли тези две думички могат да опишат работата на Daniel Benmergui, но са добро начало на срещата с творбите му. Самият автор определя игрите си като експериментални, но също така и като въплащаващи някакъв жизнен опит. Експериментални, защото използват подход, който не е ползван до сега и не се знае дали ще е успешен. Това, което прави Даниел, е да създава игри, които нямат строго определена цел. По този начин не ви се налага да размазвате босове, да ъпгрейдате до безкрай и да учите нови магии. Вместо познатите до болка задачи, често пъти ще можете сами да избирате в каква посока да тръгне историята и какъв да бъде нейния завършек. Това е и втората основна задача на Даниел - да предоставя игри, които да се осланят на някакъв жизнен опит или пък да се опитват да предоставят такъв. До колко авторът успява да се справи преценете сами:

I Wish I Were The Moon

От началото на играта, та направо в края. Но пък дали можете за минути да намерите всички 8 различни завършека на историята? И каква точно е историята ако имате просто момиче в лодка и момче, седнало на луната? Като един опитен оператор, ще трябва да изловите с фотоапарата си различните обекти, след което да поставите снимката им на точното място, така че да довършите една възможна история. Успехът зависи от фантазията ви.

Today I Die

Макар тази игра да е доста праволинейна до самия си завършек, все пак ще имате известен контрол и над финала на пътуването си. Освен, че ще трябва да взаимодействате с околната среда, в Today I Die буквално ще редите думите на историята. Чрез промени в поетично стихче, ще променяте коренно развитието на сценария. Играта в никакъв случай не е особено предизвикателство пред интелекта, но пък идеите вложени в нея могат да се развият и да се получи наистина различно и по-интересно от хилядите други заглавие.

Secret Of Software 64 - Изпълнена в Java, играта е създадена за едва 3 дни. Мъгливата цел и още по-безмислената история са компенсирани от кратък, но пък занимателен геймплей.

Night Raveler and the Heartbroken Uruguayans - По-скоро симулация, играта предоставя възможност за наблюдение на ефектите от нарушаването или пък не на връзките. В този смисъл ми напомня на September 12th.

На блога на Даниел има още доста интересна информация и линкове. Поздравления за аржентинеца, който дълги години е бил част от Gameloft.

За Today I die, която ме отведе до Daniel Benmergui, научих от Alea Iacta Est.

Run

2009-10-03T20:59:00.001+03:00

Не знам дали всички, посещаващи този пост, помнят Гумените мечета, но поне в моето съзнание анимационните герои са се запазили добре. Ето защо този спомен изплува когато започнах да играя Run. Лилавото извънземно с антенки, в чиято роля влизате, бяга из космоса без да поглежда назад. Докато се носи напред като Юсеин Болт, прескачате зейнали пропасти и завъртате в четири посоки 'пистата', така че да стигнете до финалната си цел.

Не знам защо бягате, но в крайна сметка получавате много динамична игра, която може както да ви пристрасти, така и да ви подлуди.

Enigmata

2009-08-26T13:03:00.004+03:00

Ако искате да се пренесете в космическото пространство и да управлявате изстребителя си, взривявайки на малки парченца стотици противници, играйте Enigmata. В нея ще се радвате на светлинни ефекти, множество кораби и широк набор от оръжия. Докато се носите из нивата, ще събирате различни бонуси, които да подпомагат или по-често спъват прогреса ви. Макар понякога корабите да се държат като блъскащи се колички, си струва да се отдели малко време и на тази игра.

Auditorium

2009-08-10T12:58:00.003+03:00

Клишето "звук и светлина" сякаш добива още едно значение, когато демото на Auditorium изпълни екрана. Има стотици пъзели, които предполагат да се манипулират лазери, водна струя или пък друг поток енергия, но пък този път сякаш под контрол попада звукова вълна.

Auditorium е красива игра, в която чрез набор от сверични инструменти и източник на светлина ниво след ниво композирате приятни мелодии. За целта трябва да прекарате първоначалното течение през набор от... да ги наречем музикални инструменти и звукови преобразователи, след което да максимизирате нивото на всяка получена малодия.

Демо версията предлага ограничен брой нива, от които може да се види, че дори и рядко да разполагате с повече от 3 контролни уреда, възможните решения често са повече от едно. Така ви остава повече възможност за импровизация.

This Is The Only Level

2009-08-09T00:13:00.003+03:00

Що се отнася до някои проблеми, може да има множество гледни точки към тяхното решаване. Към единственото ниво в тази игра има точно 30 подхода, които ще трябва да използвате/налучкате. Слончето ви, за което горката биология твърди, че не може да скача, препуска из екрана, явно гонещо Супер Марио в градската канализация. Дебилният геймплей (силна дума за преживяването) рядко изненадва, но пък превъртането отнема под 10 минути, така че може да уплътни времето между безсмислените quiz-ове във Facebook. Ако не помните кога за последно сте изиграли едно и също ниво 30 пъти - This is the only level.

В допълнение: Ако искате да обърнете идеята с главата на долу - в You Only Live Once имате един живот и много нива. Доста досадно ако не сполучите с някой сакато изпълнен скок.

Scarygirl

2009-04-25T05:13:00.003+03:00

"Scarygirl е безплатна, направена чрез flash игра, от семейство “аркадни”, която освен всичко е и разкошна на външен вид (разбирай, красива). Все още е изучавам, но съм толкова въодушевен, че реших да споделя историята на страшното момиче с всички."

Препоръчано от Kaladan (и от мен също ;] )

Raccoon Racing

2008-12-09T18:16:00.000+02:00

Raccoon Racing е състезателна игра, в която да се борите с противниците си както по земя, така и по вода.
Ще избирате между 6 героя, всеки от които може да използва различен набор от оръжия за да препъне конкурентите си и да стигне до първото място, а след това и да го задържи... ако му се отдаде. Действието се развива на интересни писти, комбинирани в различни купи. Трасетата са почти без бъгове и поради това състезанията минават доста гладко.
Самата игра се е получила достатъчно динамична, без да трябва да трошите клавиатурата си от яд, че не можете да реагирате на време на ставащото около вас. Приятно впечатление прави, че в зависимост от позицията ви в играта, има по-голям шанс да получите оръжие, което може да ви е от полза. Така например когато сте на чело няма да получавате много често ракети, които могат да поразят тези пред вас, но пък щитовете за защита от тях ще бъдат в изобилие.

Dwarf Complete

2008-03-06T11:43:00.012+02:00

Dwarf Complete е безплатна flash игра от създателя на поредицата G R O W. Поемате ролята на женско джудже с неясен произход, което трябва да се измъкне от заплетено подземие. В играта нямате никакви врагове и не можете да допуснете смъртоносни грешки. Целият геймплей се заключава в изследването на околния свят.

За да се спасите, трябва да събирате различни предмети. Можете да комбинирате части от събраното, за да създадете инструменти и сечива. Това става по прости формули, например „метал + дърво + кокал = кирка”. Самите сечива пък ви дават възможност да стигнете до недостъпни преди това места. С кирката, която вече споменахме, разчиствате каменни струпвания; с магнита може да привличате метални предмети; с факлата можете да осветявате тъмни помещения и т.н.

Играта е доста интерактивна, което е постижение, при положение, че управлявате само с 4 посоки за движение и с кликане на мишката. Очакват ви разнообразни преживя- вания, като пътешествие с вагонетка, прокарване пътя на река и т.н. Архитектурата впечатлява – има поме- щения с мостове и стълбища едно над друго, въпреки че самата графика е двумерна.

Dwarf Complete е много трудна и е истински тест за досетливостта, паметта и упорството. Много неща се използват по неочакван и нестан- дартен начин, като отгоре на всичко авторът ви подвежда за това каква е истинското им предназначение.
Например нещо, което мислите за капан може всъщност да се окаже средството ви за спасение, стига да го употребите правилно. Важно е и да помните кое къде се намира, защото връзките между отделните помещения са част от решението на загадките.

Автор: Estranged

Portal

2007-12-22T01:16:00.000+02:00

Много от вас вероятно са играли компютърната игра Portal и знаят добре какво да очакват и от флаш варианта. На мен обаче, сигурно и на други хора, това творение на Valve беше напълно непознато. Нямам представа дали оригиналът е добър, но направената от фенове разработка е най-малкото интересна.

В Portal: The Flash Version влизате в ролята на обект 15837, който бива оборудван с ASHPD (Aperture Science Handheld Portal Device). От името на последното не се разбира ясно предназначението му, но още в началото на играта ще научите, че устройството може да отвори два портала, като така изкривява пространството, че влизайки през единя излизате през другия. Функцията е подходяща за преодоляване на множество препятствия, изскачане зад гърба на противникова картечница, преместване на кашони и слизане от претъпкан автобус на градския транспорт.

В играта няма да носите със себе си цял склад боеприпаси, а ще стискате в ръце само горепосоченото "оръжие". Поне на мен ми се стори, че Portal не е замислена като екшън в пълния смисъл на думата, а по-скоро на нещо като голям пъзел, който да преодолеете само с помощта на високо технологичната си джаджа. Да - пъзел, защото повечето нива се минават като използвате порталите не просто за да престъпите от едната страна на препятствие до другата, а ще трябва да употребите поне малко въображение за да впрегнете гравитацията, да изпуснете тежък кашон върху картечница или да отклоните енергийна топка от нормалната й траектория. Така Portal се превръща в по-нестандартно и забавно творение, което да поиграете покрай празниците.

Ревю на оригиналната игра можете да прочетете в Action-Adventure блога.

Souvlaki tetris

2007-12-10T00:43:00.000+02:00

Внимание! Тази игра може да убие и последните ви мозъчни клетки!

Да, наистина е толкова зле. Souvlaki tetris или както и да е истинското име, което в играта е на китайски, е от онези занимавки, които са с невероятно малоумна идея, досадна музичка, която се набива в главата, и непретенциозна графика. За сметка на това има потенциала да ви увлече в безсмислено цъкане с мишката, в резултат на което по-късно да крещите, че си искате загубения половин час от живота.

Пъкленият ми план да ви накарам да играете тази дебилка ме кара да си замълча за същината на играта. Въпреки това ще ви дам линк към информация за това какво представлява Souvlaki и отново ще напомня - играйте на своя отговорност!

Fear Unlimited

2007-12-04T12:49:00.001+02:00

Fear Unlimited е екшън с много фенове. Напълно заслужено при това. Незнайно защо играта от наистина дълго време чака в bookmarks да кажа поне някоя и друга думичка за нея - абсолютно не заслужена съдба.

Сюжета е доста объркан и по него може да се заснеме един не особено лош филм с много "лоши" и още няколко "по-лоши". Разбира се в края на филма ще има и "Най-лош", чието име в случая е Urami. Той е предводителят на не мъртвите и не само иска да превземе света, но и вече го е направил. Част от смъртните са се предали и са приели да носят в себе си потомството на не мъртвите, тъй като последните не могат да се размножават сами. Щом малките изчадия решат да се раждат те изконсумират живителните сили на гостоприемника си. Такава е реалността във Fear unlimited, в която обаче се намесвате вие, влизайки в ролята на "Добрия" - Encon. Той е рожба на демон и някога е бил генерал в армията на Urami. Encon все пак се оказва със силите на демон и сърцето на човек, поради което, въпреки мрачното си минало, се случва нещо, което го кара да намрази с цялата си същност не мъртвите и да тръгне на война срещу тях и най-вече водачът им, който може да каже "Encon, аз съм баща ти (гхъ-хъ)". Всъщност тази реплика си остава за един по-успешен филм. Във Fear unlimited това не е изненада и е едно от първите парчета от историята, което научавате, а също не е причината, тласнала Encon срещу баща му. Цялата сюжетна линия ще ви се изясни по време на играта, а аз ще спра бездарния си преразказ до тук.

Encon, на който според мен му подхожда звучната дума "оръфляк", се справя доста добре както с меча, така и с огнестрелните оръжия. Разбирайте, че ще можете с едната ръка да сечете глави, а с другата да разстрелвате злите монаси, които се опитват да ви порежат с тенекиените си саби. Към тези умения на героя ви трябва да се добави и способността му да скача на високо, да се отблъсква от стени и да контролира едни ядра, които при определени обстоятелства възстановяват живот. При всички положения не е трудно да съчетавате талантите на Encon във добре изглеждащи комбота и да разчиствате слугите на злото от пътя си. Не след дълго ще стигнете и до първия бос, който се оказва доста пъргав и битката с него е някак необичайна, защото е с главата на долу. Да - гравитацията е обърната и ще вървите по тавана. Най-хубавото е, че щом веднъж минете нивото ще получите меча на врага си и ще можете да го ползвате по всяко време, като с това придобивате и способността за управляване на гравитацията. Като натупате и другите босове получавате и допълнителни умения. Така с напредване на играта тя става по-динамична и имате повече стратегии как да се справяте с противниците. Приятно впечатление прави също, че между отделните мисии историята е обогатена с кратки комикси, където най-често главните действащи лица си разменят реплики.

Макар рядко до обръщам внимание на музиката, то този път тя ми се стори доста приятна и отиваше на играта. От друга страна и във визуално отношение Fear unlimited е изпълнена добре и радва окото. Геймплея увлича, макар да не е върха на сладоледа, и е възможно да зациклите за доста време в компанията на Encon и жертвите му. Това се дължи в не малка степен и на историята, която може да е пълна с клишета, но пък е добре разказана. Като цяло с тази игра ще можете да изиграете една приказка. Успех.

Anika’s Odyssey: Land of the Taniwha

2007-11-28T22:27:00.001+02:00

Кратък, неангажиращ и лесен - така най-лесно може да се опише куестът, който е приключението на малката Аника. Изпратена на наглед лесната задача да напълни вода от чешмата на двора, Ани изпуска от поглед плюшеното си зайче, в което огромен орел вижда крехка вечеря. Разбира се малката героиня няма да изостави играчката си и се впуска в спасителна мисия.
В тази игра няма нито сложни загадки, нито големи игрални полета, в които трудно да се ориентирате. Anika's odyssey няма да затрудни и неопитните играчи, а за феновете на куестовете ще бъда направо елементарна. За сметка на това пък, можете да починете приятно след тежкия ден, като разцъкате за половин час и спасите плюшеното зайче.

McDonald's Videogame

2007-11-26T22:49:00.000+02:00

McDonald's Videogame е симулация на бизеса на веригата за бързо хранене, само че умалена до символични размери. Малкият свят на играта обаче, не пречи в нея да са събрани повечето от практиките, в които McDonald's бива обвиняван от редица организации.

Поемайки контрол върху четирите главни сектора на действие на фирмата - земеделие, животновъдство, ресторантьорска част и управление, ще можете да се възползвате от множество непозволени похвати като генно модифициране на соята, добавяне на хормони в храната на говедата, подкупване на множество институции и други.

С течение на играта изискванията към вас ще стават все по-високи, външния натиск върху бизнеса ви все по-силен, а потребителите все по-малко. Рано или късно ще фалирате и играта, както и McDonald's ще бъдат свършени. Огромна загуба за света...

Заигравки (Ноември 2007)

2007-11-24T22:35:00.000+02:00

Три игри, които може и да са отчайващо скучни, но пък ме карат да ги играя за значителен период от време щом ги срещна.

Atomic Racer - Единственото хубаво на това да си карате екипираната с ракети кола в Atomic Racer е, че когато дадете газ ще можете да минавате на слалом между останалите коли на магистралата. Някак в страни остава идеята, че преследвате пълни с атомни бомби камиони, които никога не успях да унищожа до края, защото все се блъсках някъде. Едва ли е голяма загуба, след като така и не разбрах защо ги гоня точно аз и защо полицаите не ме обичат. Но не ми пука - пускам на ново и натискам педала.

Champion Archer е много грозна. Изключително. И идеята й не е нищо особено - вие сте въоръжено с лък човече, което трябва да претрепе идващите срещу него други човечета и да разчиства до колкото може пътя на своите човечета. "Човечета" не се повтаря случайно, защото в крайна сметка ставата свидетели на пълна каша с човечета. Въпреки умопомрачителния баланс между вашите и противниковите сили, щом се заиграя отиват 15 минути в целене на малки stickmеn-чета.

Flip Card Game е може би (най-)стойностната игра в този пост. Простата концепция да се опитваш да вкараш с хвърляне карти в цилиндър, който се мести из игралното поле, се оказва приятно забавление за не повече от 5 минути.

Yin Yang

2007-11-16T02:16:00.000+02:00

Това е една от най-оригиналните игри, които съм играл през живота си.

Концепцията на „Ин и Ян” е следната: имате един черно-бял свят с едно черно и едно бяло човече. Реалността има противоположни, огледални правила за тях.
Това, което за Ин е въздух, за Ян е твърда земя. Това, което за Ин е издигната колона, за Ян е изкопана пропаст.
Там, където единият вижда тунел, другият вижда мост. Там, където единият вижда въздушен остров, летящ от планина до планина, другият вижда подвижна дупка, летяща от пещера до пещера. Дори гравитацията може да работи различно за двамата близнаци: това, което за единия е „горе”, за другия е „долу”.

Изненадите продължават. В някои нива всяко дете създава драконова сянка в света на своя близнак. Черният дракон повтаря движенията на бялото хлапе, но изяжда черното, ако го доближи, и обратно. Как да си свършиш работата, без драконовата сянка да изяде твоя двойник? Друг забавен елемент е негативното огледало, което прехвърля предмети от единия свят в другия, сменяйки цвета им.

Накратко, преживяванията в тази игра са уникални. Всичко в нея работи по странен начин, а като навържете няколко необичайни действия ще се изненадате как изобщо ви е хрумнало подобно нещо.

Дори и визуално Yin Yang впечатлява със стил. Като единствен недостатък бих посочил факта, че симулацията е малко бъгава – програмистът не е предвидил всички възможни взаимодействия и колизии. Във всеки случай пътешествието на Ин и Ян е преживяване, което не бива да пропускате.

Автор: Estranged

N Game

2007-11-10T09:34:00.000+02:00

Играта N се е превърнала в мания за доста хора на различни възрасти. Поредното доказателство, че графиката не прави играта, ви поставя в ролята на дребна нинджа, която скача по-добре дори от Fancy Pants и бяга бързо като Sonic. Като изключим стандартното умение за отскачане от стени, това е всичко, което умее героя ви. За динамика е добавено и време, през което трябва да преминете през нивата. Няма да убивате никой, нито ще хвърляте звездички или пък ще размахвате самурайски мечове. Целта ви е да отворите вратата към следващата стая, ако ви е възможно да съберете малко златни късове по пътя си, тъй като ви дават допълнително време, както и да се опазите от всичко, което се изправи срещу вас. Трите компонента дават доста динамична комбинация, в която ще се борите с неудобен ландшафт и множество неумолими противникови единици, които рядко пропускат да ви разкъсат на парчета.

Така написано N може да се сметне за посредствена и скучна игра. Може би щеше да бъде така ако още преди петото ниво не ставаше ясно, че няма просто да се разходите от входа до изхода на игралното поле, а ще трябва да направите множество повторения докато се измъкнете. Ако някой иска да изиграе всички мисии, които са на разположение ще трябва да положи доста усилия и да има много търпение, докато се научи да управлява нинджата с точността, скоростта и умението, нужни за да се стигне до краен успех. N увлича и те кара да опитваш пак и пак, докато не успееш или не закъснееш с половин час за среща.

Поради това факта, че е трудно да се мине на един дъх N първоначално е реализирана като флаш игра за сваляне* т.е. която не може да се играе направо online, но пък запаметява прогреса ви и можете да продължите приключенията си от мястото, от което сте спрели. По-късно е пусната и версия, която да изпробвате направо в интернет.

*Ако решите да изтеглите играта е добре първо да промените настройките и да изберете бутон, различен от Shift, с който да скачате. Натискането на Shift пет поредни пъти често създава неудобства на Windows потребителите.

Hewitt

2007-10-06T20:25:00.001+03:00

Hewitt е ученолюбиво момче, ученик в гимназията. В началото на играта обаче, той е догонен и изяден от огромен робот, в който се среща със себе си или това, което ще е след много години. За добро или лошо няма да пътувате във времето или космоса, а скоро ще разберете, че този гост от бъдещето идва да ви напомни, че не е лоша идея да си намерите приятелка за да не си останете завинаги сам. Разбуждате се от "кошмара" и се хващате на работа с цел да го предотвратите.

Куестът ми хареса. Не е върхът на жанра, но определено е на ниво, с премерена трудност и добре измислени загадки. Макар малко тривиален, сюжетът е добре изграден, подреден и разнообразен с малки подигри и комични моменти.

Аз прекарах приятно времето си с Hewitt. Ако вие го започнете и въпреки опцията за save game, която ще ви даде възможност да починете и да продължите пак, не успявате да се справите с разрешаването на някоя загадка - тук можете да намерите и решението.

New Metal Slug

2007-10-06T00:29:00.000+03:00

Metal Slug серията представлява класически конзолни игри за Neo-Geo, които поради огромната си популярност по-късно са пренесени и на други платформи. Всъщност това е и най-продаваната игра за Neo-Geo, като може би отговаря на това, което е Halo за X-Box, но не играя на конзоли и мнението ми може да не е точно.
Изглежда, че някой японец/китаец или кореец или може би дори марсианец е бил до толкова голям фен, че е направил и флаш епизод на Metal Slug, за което можем да му благодарим, тъй като е създал New Metal Slug. Въпреки че менюто е написано на език, който едва ли говорят много хора в България, щом човек успее да нацели къде да натисне (не е чак толкова трудно) започва истинско приключение. Играта е екшън в пълния смисъл на думата. Има много стрелба, трупове, ракети и бомби, бонуси и босове. Всичко това е създадено с чувство за хумор и като цяло е изключително удоволствие да минаваш нивата. Трудно ми е да намеря суперлативи за това заглавие. Просто ще кажа, че бях толкова съсредоточен в действието, че повече от половин час не можах да отделя секунда за да направя screenshot. Надявам се и вие да сте така запленени.

Честит Рожден Ден

2007-10-02T18:50:00.001+03:00

Просто един кратък пост, в който да отбележа, че година след първия пост в блога малкото проектче не е тотално забравено и изоставено. Надявам се да имам време да продължавам да представям по някоя и друга игрица, с която да се забавлявате.

Скоро ще настроя блогчето да има и собствен домейн, а при първа възможност ще пипна и по външния вид.

GROW Island

2007-09-25T00:10:00.000+03:00

Измина доста време от както представих GROW игрите на Eyemaze. От тогава японецът не седи бездействайки и всички резултати могат да се видят на сайта му. Grow Island показва още един път колко добър автор прави тази серия и защо се харесва на хората до толкова, че да можем да определим и grow като жанр с вече не малко количество игри, които ползват същата или близка система.

Warbears

2007-09-21T23:50:00.000+03:00

Ето го адресът. Заминавайте да играете. А ако ми нямате доверие - чак тогава продължавайте да четете.

Бележка до мене си: "Можеше още преди повече от половин година да я играеш тая игра ама реши да я подминеш, нали? А сега за наказание тръпни в очакване на третата мисия..."

Обратно към Warbears: Поздравления към авторите. Успели са да създадат забавна логическа игра с някакъв екшън елемент. Дори стила й не мога да определя, а какво остава да ми хрумне подобна добра идея. Еваля. СтраоОотно.

Историята? В Bedtime City, както навсякъде другаде, има престъпници и полицаи, които да им се противопоставят. Този град обаче, има и специален екип от полярни мечки, които да вършат... работа. Ама не просто я вършат, а карат човек да се почесва по главата и да се чуди колко филма и бири са изконсумирали авторите докато са създавали Warbears. Добре де, може би прекалявам малко, но е съвсем малко. Играта си има стил и хумор в себе си.

Ако трябва да сме точни Warbears представлява шапката, под която са пуснати две мисии за лудите мечоци, готви се трета, а има и игра-пъзел за феновете. Управлението е изцяло с мишката, много напомнящо за Hapland серията*, и практически можете да натупате лошите дори и облегнати назад и напълно релаксиращи, разплути или дори полегнали. Ще отпочивате само във физически план, защото в същото време мозъкът ви ще се опитва да се досети какво трябва да направи тая мечка с проклетата си снимка за да очисти един от лошите? Не много трудно, но достатъчно, че човек да загуби повече от час с подобни въпроси в Bedtime City. Малките пъзелчета, скритите бонуси, системата, която оценява дали се справяте професионално или не... всичко е изпълнено с детайли и доставя истинско удоволствие да се разцъква.

Стига съм ви губил времето. Скачайте в Mission 1.

*Hapland, в случай, че някой е пропуснал, представлява една популярна серия малки логически игри, за които май не съм писал и ред тук. Грешка, която трябва да поправя скоро.

Update: Вече е налична и третата част на серията.

Spacepirates

2007-09-19T10:22:00.000+03:00

Spacepirates е направен от Мая Бочева и Тихомир Петков кратък, но пък създаден с много желание куест. Макар никое от осемте нива да не затруднява, играта се минава на един дъх и за мен бе удоволствие да вляза в ролята на космически пират и да преодолея трудностите по пътя към съкровището, което искам. Вместо да ви отегчавам с приказки ви препоръчвам да направо да почвате приключението.

Научих за Spacepirates от блога на npoctaka, къде той е поместил и кратка история на българския game dev.

gogo Happy & Smile

2007-09-16T11:14:00.000+03:00

Да си призная историята в тая игра не ми стана никак ясна. Всъщност тя е без значение. Не е важно дали ще изберете да сте котка или заек, които гонят злите мечоци-обирджии из града. Не е важно, че и двата героя имат по девет живота, които ако не се пазите свършват изключително бързо. Единственото важно нещо в gogo Happy & Smile е екшъна, а той определено е на ниво. Изглежда персонажите ви са преминали през обучение тип "Чък Норис", защото могат да сритат всичко и всички по пътя си. Предимството им е, че знаят доста повече и по-атрактивни хватки от ритник със завъртане, а освен това и от време на време им идва power-а и се превръщат в малки природни бедствия. Няма смисъл да говоря повече. Идете да натупате няколко мечета.

Platform

2007-09-14T23:19:00.001+03:00

Макар и рядко се срещат едни малко по-особени игри, чиито замисъл е да поддържат вниманието ви за доста продължителен период от време. Това става не чрез множество нива или пък увлекателен мултиплеър, а като на публиката не се представя завършена игра, а периодично се пуска нов епизод или ниво от историята.

Точно такава игра е Platform. Ако някой е започнал приключението на 6 май 2007 г, то до момента е имал възможност да изиграе само малка част от него, като са реализирани едва 19 нива. Все пак историята в играта е не лошо замислена и най-вероятно ще ме накара през месец да посещавам сайта за да виждам напредъка.

За ваше удоволствие, което понякога е "удоволствие", ще управлявате не един, а двама героя. Те се събуждат в помещение пълно с опасни препятствия и платформи, които могат да преминат само ако работят добре в екип. Единственото им умение е да скачат, но го правят добре и сякаш точно в тази фаза е единственото им различие, като изключим облеклото. Нивата бързо се усложняват, а и сценарият се развива. Макар да се натъквате на облечен в черно човек, който поддържа капаните, той бързо се измъква от вас. За сметка на това от време на време започва да се появява един летящ робот, който бръщолеви глупости, които не са ви никак от полза, но пък героите коментират на дълго и широко. За готовите нива имаше поне два случая когато историята ме изненада, така че смятам, че авторите се стараят и ни чакат още интересни моменти.

Въпреки не малкото количество резачки и електрически полета Platform не цели да се докаже като особен екшън, в който да трябва да минавате като танк през нивото и да размятате всичко по пътя си. Истинското предизвикателство идва от това да контролирате двата героя едновременно като постоянно и в точния момент сменяте между тях и внимавате някой да не стане на кайма или печено. Когато човек се научи да се владее и да не бърка бутоните за скок и смяна упражнението не е толкова трудно, но поне в началото може да изнерви по-нетърпеливите играчи доста и дори да изпроси по някой удар върху клавиатурата, която е виновна разбира се ;)

Успех на всички решили се да пробват Platform.