Варианти за икономическа политика

Предимства и недостатъци

http://osi.bg/downloads/File/2013/MWatch-report.pdf

Днес, 20 май 2013 г. групата Macro Watch публикува доклад на тема „Варианти за икономическа политика. Предимства и недостатъци“. Докладът е опит за подреждане, анализ и приоритизиране на идеи и предложения, насочени към икономически растеж , просперитет и намаляване на бедността в България.

Докладът е изготвен въз основа на обсъждания, проведени в периода октомври 2012 – март 2013 и има за цел да фокусира вниманието върху ключови области на политика, които сега и в непосредствено бъдеще ще имат най-голямо значение за подобряване на икономическите и социалните перспективи в България. Тези най-важни области са пазар на труда – заетост, доходи и безработица, образованието и подкрепата за човешкия капитал, инвестициите и бизнес средата, и не на последно място – ефективността на управлението на публичните ресурси от държавата. Това означава, от една страна, че именно в тези сфери са натрупани най-големи проблеми, и от друга, че проблемите зависят в много голяма степен от волята на политиците да влияят чрез промени, мерки и реформи.

Докладът съдържа кратък анализ на състоянието във всяка една област, последван от дискусия по близо 200 мерки и идеи за действия и реформи. В тях са включени както предложения на екипа, така и най-често обсъждани мнения и искания, част от които получили и подкрепа на някои политически партии. Не е правен опит за подреждане по важност, нито за категорична оценка по скалата „полезно/вредно” – но стремежът е да се посочат основните очаквани ефекти от прилагането на всяка една мярка. В края на всяка тематична област са посочени препоръките на Macro Watch за някои от най-полезните мерки.

Блогът за икономика 2013

Според Европейската комисия:

Държавите членки, разполагащи с разнообразно портфолио от доставчици на газ и от коридори за снабдяване, както и с добре развити пазари на газ, се ползват от по-ниски цени за вноса. Средно, прогнозните цени на границата за вносен газ в Обединеното кралство, Германия и Белгия са значително по-ниски (с около 35 %) от прогнозните цени на границата за вносен газ в държави, които разчитат на ограничен брой доставчици, като България иЛитва.

Блогът за икономика 2013

Източник: НСИ

Според данни на НСИ за последните 12 месеца до края на първото тримесечие на 2013 година заетостта на лицата над 15 години се е увеличила с 1.8 хиляди. В същото време, заетостта на хората в трудоспособна възраст между 15 и 64 години е намаляла с 0.5 хиляди. И двете са в рамките на статистическата грешка, но и двете са близо до нулата – т.е. за първи път от 16 тримесечия насам имаме прекъсване на тенденцията за спад на заетостта. 

Да не прибързваме с някакви фундаментални изводи, но все пак е добро развитие.

Блогът за икономика 2013

Стана практика върху плоския данък да се стоварват всякакви обвинения – получава се вече сякаш плоският данък е виновен за всички проблеми на прехода. Проблемът с това обяснение е, че всъщност през 18 от 23 години преход плосък данък нямаше, а проблемите си бяха същите, че дори и много по-тежки.

Разбира се, нито една статистика (на НСИ или на Евростат) не показва, че има увеличение на бедността в резултат на плоския данък. Всъщност, увеличение на бедността има през 2010 и 2011 (т.е. доста след въвеждането на плоския данък) – като очевидно повишението на бедността е в резултат на кризата и безработицата.

Всеки, който се е вглеждал в структурата на бедността знае, че бедността е концентрирана сред групи от населението, които не плащат данък върху доходите (бил той плосък или прогресивен). Ако говорим в числа, сред наетите рискът от бедност е около 7%, докато сред безработните е 52%, а около 30% е в групите на други незаети и пенсионери. Знаем, че нито безработните, нито пенсионерите плащат данък върху доходите. Така че независимо дали данъкът е плосък или прогресивен, това няма да повлияе на техния разполагаем доход и няма да намали бедността. По същия начин, няма да повлияе на бедността и евентуалното въвеждане на необлагаем минимум (още веднъж да припомним – в България само около една трета от населението работи и плаща данък върху доходите, но бедността е концентрирана в останалите две трети от населението).

Нещо повече, плоският данък има положителен социален ефект. Плоският данък е единственият данък, при който има увеличение на приходите дори през годините на кризата (всички други отбелязаха спад). Плоският данък беше единственият стабилизиращ фактор в бюджета, който осигуряваше финансови ресурси. Без плоския данък държавата нямаше да може да изпълнява своите социални функции в обемите, в които го прави – просто нямаше да има достатъчно пари (тук е моментът да припомним, че вече почти 50% от държавния бюджет е насочен към социални разходи).

Плоският данък е успешен от гледна точка на преразпределителен ефект. Преди десетилетие, по време на високите прогресивни ставки почти нито един милионер не декларираше доходите си и не плащаше личен данък върху тях. През последните години изцяло се промени и събираемостта на данъците върху хората с високи доходи драстично се повиши (вече стотици хора декларират доходите си над милион лева годишно). Прогресивният данък уж създава усещане за справедливост, но не събира никакви приходи от богатите хора – докато плоският данък реално облага богатството.

Нека припомним, че въвеждането на плосък данък в България беше направено по такъв начин, че никой да не загуби от данъчната реформа. Данъчната реформа беше съпътствана с цял комплекс от мерки, свързани с промени в осигурителните ставки, промени в минималните доходи, промени в минималните прагове, промени в социалната система и субсидиите, стимули за увеличение на доходите и създаване на работни места и т.н. Бяха положени много сериозни усилия, за да се гарантира, че никой няма да загуби от въвеждането на плосък данък.

С две думи, твърдението за бедността създадена от плоския данък е изсмукано от пръстите. Тогава, защо синдикатите постоянно обвиняват плоския данък?

Причината е много проста – 4 години синдикалист беше министър на труда и 4 години той изпълняваше едно към едно синдикалната програма за пазара на труда (вдигане на минимални прагове, вдигане на осигурителната тежест, административно разпростиране на колективни договори, вдигане на минимална заплата и пр.). Резултатът от 4-годишното синдикално управление на пазара на труда в България е почти половин милион загубени работни места, много повече отколкото в повечето други страни ударени от кризата.

Да вдигнеш с над 50% минималните прагове точно в кризата, да увеличиш облагането на труда с осигуровки точно в кризата, да увеличиш регулативното бреме върху труда точно в кризата – това са учебникарски грешки в политиката на пазара на труда. Дори да смяташ, че тези неща са полезни (което е спорно), не бива да ги въвеждаш по време на криза, тъй като тежестта им е непосилна и се губят много работни места без да се постигнат позитивни ефекти.

Най-точно го казва Европейската комисия в доклад от миналата година: "В настоящия момент създаването на работни места не изглежда да е сред приоритетите в дневния ред на правителството." Кратка и ясна оценка за пълния провал на синдикалния подход към пазара на труда.

Вместо да си признаят провала, синдикатите искат да използват плоския данък като изкупителна жертва за собствената си грешка. Съчувствам им, обаче с това те отново се опитват да насочат дебата за пазара на труда в грешна посока, както и през последните четири години. Дано този път да не им се получи, защото резултатът ще е още по-катастрофален от гледна точка на загубени работни места и увеличена бедност.

Блогът за икономика 2013

Разбира се, още по-добре е и да се прочетат целите предизборни програми:

ГЕРБ, България във вярната посока

БСП, Промяна за достоен живот в България

ДПС, За свободна и сигурна България

Атака, Планът Сидеров Нов път за България

България на гражданите, Предизборна програма

ДСБ, Платформа на модерната десница

СДС, Политическа платформа

Зелените, Политики на “Зелените” за да останат хора в България!

Блогът за икономика 2013

Становище

Относно специфична препоръка 3 за минималните осигурителни прагове

По повод проекта за НПР 2013[1] 

[...] 

Добре е да се има предвид, че от 2008 до 2012 година статистиката отчита близо 14% загуба на заетост.[2] С други думи, 86% от работните места са запазени. От тази гледна точка е очевидно, че минималните прагове не са проблем за над три четвърти от работните места и поради тази причина тези работни места не са били закрити. Точно това показва и цитираното в документа социологическо проучване сред работодатели – за по-голямата част от работещите праговете не са проблем.

Обаче, това социологическо проучване по никакъв начин не доказва, че няма връзка между минималните прагове и загубата на споменатите 14% от работните места. Да се цитира мнение на работодатели, които са запазили работни места по въпроса защо други работодатели са закрили работни места не носи информационна стойност. За поне 10-15% от работещите праговете са проблем и водят до загуба на работни места.

Нещо повече, една значителна част от загубените работни места е сред т.нар. „самонаети“ – т.е. хора, които нямат работодател. С други думи, социологическите проучвания сред работодатели не са по никакъв начин показателни за ефектите при самонаетите. А ефектите са повече от ясни. През 2010 година, когато шоково бяха увеличение праговете за самоосигурените, броят на самоосигурените спада с 93 000 души за една година.[3] За сравнение, през 2009 няма спад, нито през 2011, нито през 2012. Всичко е концентрирано в 2010 когато бяха увеличени праговете.

Ефектът при самоосигурените е много показателен – рязкото вдигане на минималните прагове нито намали сивата икономика, нито увеличи събираемостта, нито изсветли трудови възнаграждения, нито подкрепи устойчивостта на пенсионната система. С други думи, рязкото вдигане на минималните прагове за самоосигурените определено не постигна целите, с които беше оправдано. Това не беше ефективна мярка.

Не е по-различен ефектът от минималните прагове върху заетите. Нека да се има предвид, че от 2008 до 2013 година минималните осигурителни прагове кумулативно са увеличени с 50-60% – т.е. и при заетите има огромно увеличение на праговете, голяма част от което увеличение беше концентрирано в 2009-2010 година. Подобни увеличения на минималните прагове в години на икономически растеж не създаваха проблеми на пазара на труда, тъй като производителността, заплатите и заетостта се увеличава с високи темпове, особено сред групите на нискоквалифицираните и осигурените на минималните прагове.

Обаче, огромно увеличение на минималните прагове в период на криза има точно обратния (т.е. негативен) ефект върху пазара на труда заради спадащите приходи на фирмите, увеличаващите се разходи и липсата на инвестиции, нови работни места и растеж. Когато приходите на фирмите стагнират, а разходите им се увеличават, резултатът е натиск върху разходите за труд. И когато в същото време разходите за труд на един работник се увеличават заради висок растеж на минималните прагове, единственият изход е съкращаване на работни места. Да се твърди, че при стагниращи приходи фирмите могат да поемат 50-60% увеличение на минималните прагове без това да доведе до увеличена безработица е абсолютно неоправдано.

В допълнение, пропуска се регионалният ефект на минималните прагове. За периода 2008-2012 г. средната работна заплата се е увеличила с над 45% в София и Варна, но едва с 16% във Видин, 21% в Ловеч и т.н.[4] Регионалните различия в развитието на заплатите и пазара на труда са огромни – и въпреки това, минималните прагове нарастват с един и същи процент в цялата страна. Така, едно увеличение от 50 или 60% не е проблем за заетостта в град като София, но същото увеличение е голям проблем за много други региони, в които нивото на заплащане расте в пъти по-бавно.

Накрая, ще обърна внимание, че в текста се цитира непубликуван и непроверен от външни експерти предварителен анализ на Министерството на финансите. При цялото ми (много високо) уважение към министерството, не мога да приема, че в официален текст може да се цитира непубликувано изследване, което никой никога не е виждал.

Георги Ангелов

Ст.икономист

Институт „Отворено общество“

Блогът за икономика 2013

Сякаш всеки ден от БСП предлагат да се увеличи нов и нов данък. С темпото, с което действат, съвсем скоро социалистите ще стигнат до ставките от 90-те години, които бяха една от основните причини за драстичното увеличение на сивата икономика по онова време. Може би за някои твърди хардлайнери лозунгът “Да се върнем към времето на Жан Виденов” звучи добре, но едва ли някой данъкоплатец наистина си спомня за онова време с добри чувства.

Цялата статия в Труд

Блогът за икономика 2013