noreply@blogger.com (Anonymous)Sat, 14 Sep 2024 18:38:41 -0700Blogger http://www.blogger.com1125http://maniak-bola.blogspot.com/en-usnoinfo,bola,berita,bola,jadwal,bola,news,football,liga,italia,liga,inggris,liga,spanyol,laligainfo bola, berita bola, jadwal bolaInfo Bolanoreply@blogger.comhttp://maniak-bola.blogspot.com/2014/03/blog-post.htmlnoreply@blogger.com (Anonymous)Mon, 3 Mar 2014 02:01:00 -0800tag:blogger.com,1999:blog-7258647209497686853.post-3775600024847147808&nbsp;Дес доближи масата за сабак и кимна към Бета-4 Кард Шарк, дроида раздаващ картите. <br />&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; OРО предпочиташе дроиди автомати пред органичните крупиета: не се плащаше заплата, и нямаше шанс някой хитър комарджия да убеди дроида да мами.&nbsp; <br />&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; - Аз съм вътре - обяви той, заемайки празното място.&nbsp; <br />&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Младшия лейтенант седеше точно срещу него. Той изсвири дълго и пронизително. – По дяволите, ти си наистина голямо момче - проточи той безгрижно. - Колко висок сте - сто и деветдесет? Или сто деветдесет и пет? <br />&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; - Два метра, без малко - отговири Дес, без да го поглежда. Той прекара дадената му от ОРО балансова карта през четеца вграден в масата и въведе кода си. Платения залог за влизането на масата бе прибавен към неговата сметка към ОРО и Кард Шарк покорно плъзна през масата купчинка чипове към него. <br />&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; - Късмет, сър - каза той.&nbsp; <br />&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Младшия лейтенант продължи да се взира в Дес, докато отпиваше голяма глътка от халбата си. Тогава той избухна в смях. - Уау, наистина ви отглеждат нечовешки големи тук, по Външния ръб. Сигурен ли си, че не си някое обръснато на шега Ууки? <br />&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Някои от другите играчи се засмяха, но бързо спряха, когато видяха как Дес стисна челюсти. <br />&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Човекът миришеше на алкохол - корелианска бира. Също като Герд, когато той предизвика боя с Дес, само няколко часа по-рано. Дес напрегна мускули, и се приведе напред в стола си. По-дребния мъж изпусна кратка, трепелвива въздишка.&nbsp; <br />&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; - Хайде сега, синко - каза командирът на Дес с успокояващ глас, поемайки контрол над положението по същия начин, по който контролираше играта през цялото време. Той имаше тихия авторитет на патриарх поемащ контрол над семейна кавга на масата за вечеря. - Това е само шега. Не можеш ли носиш на шеги? <br />&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Обръщайки се към единственият играч на масата достатъчно добър за да му е истинско предизвикателство, Дес се усмхна за момент и отпусна напрегнатите си мускули. - Разбира се, че приемам шеги. Но по скоро бих приел вашите кредити.&nbsp; <br />&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Имаше кратка пауза, след която всички сякаш въздъхнаха от облекчение. Офицера са засмя тихо и се усмихна в отговор. - Достатъчно. Нека играем карти.0