tag:blogger.com,1999:blog-11069370533151202912012-01-25T19:23:37.430+02:00But how long does it take you to flick your gaze from one to the other star and back? A second? A half-second next time, then a tenth?... You can’t say that nothing, absolutely nothing, has traveled between the two. Your vision has; your attention has. You now understand, you have the rudiments of understanding what it is to flick a part of yourself from star to star, just as (given the skill) you may shift from soul to soul.Jenhttp://www.blogger.com/profile/14601352380327426217noreply@blogger.comBlogger54125tag:blogger.com,1999:blog-1106937053315120291.post-10491836047672595792011-09-16T11:22:00.008+02:002011-09-16T16:17:40.433+02:002011-09-16T16:17:40.433+02:00

В този отминал сезон на повече от всякога помитаща (в смисъл на повече от всякога на брой И повече от всякога помитаща) В-movies продукция признавам, че не се осмелих да подложа изтънчената си кинокултура на потопа и не стъпих в киносалон (с изключение на два-три добре премерени и оказа се – оправдани, риска в рамките на статистическата грешка). Което обаче не означава, че лятото не трябва по

Jenhttp://www.blogger.com/profile/14601352380327426217noreply@blogger.com2http://innerstars.blogspot.com/2011/09/b-pocalypse-rise-of-planet-of-apes.htmltag:blogger.com,1999:blog-1106937053315120291.post-2161586491752740452011-03-31T16:26:00.019+02:002011-06-07T10:57:01.884+02:002011-06-07T10:57:01.884+02:00

'I heard the Queen say only yesterday you deserved to be beheaded!' Alice’s Adventures in Wonderland Напоследък няколко филми ме инспирираха към странни размисли за изкуствените модели комерсиално vs. интелектуално кино (втф? всяко професионално изкуство е по един или друг начин комерсиално, некомерсиално е клипчето от телефона, разпространено в you tube) и за това колко е артси-дартси-куул

Jenhttp://www.blogger.com/profile/14601352380327426217noreply@blogger.com9http://innerstars.blogspot.com/2011/03/2010-untop-with-its-head-list.htmltag:blogger.com,1999:blog-1106937053315120291.post-62392753303703530932011-02-03T17:33:00.023+02:002011-06-07T11:01:15.539+02:002011-06-07T11:01:15.539+02:00

on the mind of M. Night Shyamalan                      „You probably just walked in here thinking we wanted people who knew something  about the Medium, maybe even thinking there was all kind of technical mumbo- jumbo to learn. You were DEAD WRONG .” Jack Lipnick, ‘Barton Fink’ Ако с предишните два километрични поста внушението, че умът на М. Найт Шаямалан всъщност не е заседнала асансьорна

Jenhttp://www.blogger.com/profile/14601352380327426217noreply@blogger.com25http://innerstars.blogspot.com/2011/02/devil-s-in-details-part-iii.htmltag:blogger.com,1999:blog-1106937053315120291.post-49648428483558100212011-01-07T18:54:00.018+02:002011-08-04T22:59:08.778+02:002011-08-04T22:59:08.778+02:00

Another year не като филма на Майк Лий, дето го чакаме тази година, а като миналата година, в която (тук е моментът да скролнете през 1 987 664-та на брой досадна блог-рекапитулация, каквато нямах никакво намерение да правя и не знам защо все пак направих,  до последния абзац, където има нещо несвързано и интересно): Прочетох обидно малко количество книги. Една от тях – ‘Let the Great World

Jenhttp://www.blogger.com/profile/14601352380327426217noreply@blogger.com8http://innerstars.blogspot.com/2011/01/same-story-another-year.htmltag:blogger.com,1999:blog-1106937053315120291.post-89728541597452972672010-12-14T14:59:00.044+02:002011-06-07T11:00:11.702+02:002011-06-07T11:00:11.702+02:00

on the mind of M. Night Shyamalan    'Now people are going to say to you: Wallace Beery, wrestling – it's a B-picture. You tell them: BULLSHIT! We do NOT make B-pictures here at Capitol. Let's put a stop to that rumor RIGHT now!' Jack Lipnick, ‘Barton Fink’ Предишният постинг свърши някъде около кръстопътя, разделящ шестте филма на Шаямалан на две смислови половини, и това място се оказа

Jenhttp://www.blogger.com/profile/14601352380327426217noreply@blogger.com25http://innerstars.blogspot.com/2010/12/devil-s-in-details-part-2.htmltag:blogger.com,1999:blog-1106937053315120291.post-23031578526607002032010-11-24T15:03:00.121+02:002011-06-07T10:58:56.113+02:002011-06-07T10:58:56.113+02:00

,on the mind of M. Night Shyamalan, part I           “We're only interested in one thing, Bart. Can you tell a story? Can you make us laugh? Can you make us cry? Can you make us want to break out in joyous song? Is that more than one thing? Okay!” Jack Lipnick, ‘Barton Fink’ Роди се при малък взрив от възмущение и вдъхновение преди две години, едновременно върху: а/ файл, с необяснимото

Jenhttp://www.blogger.com/profile/14601352380327426217noreply@blogger.com18http://innerstars.blogspot.com/2010/11/devil-s-in-details.htmltag:blogger.com,1999:blog-1106937053315120291.post-25474078991219200722010-11-17T14:52:00.024+02:002010-11-17T17:23:21.572+02:002010-11-17T17:23:21.572+02:00

'Howl', Rob Epstein, Jeffrey Friedman Вадя “fragments” категорията , защото нямам време за много, макар определено да може да се кажат много неща за 'Howl', който ме изненада изключително приятно. Само преди това - идеята за фест на независимото кино е чудесна. Иначе филми като тоя нямат никакъв шанс да видят голям екран тук. Та, фрагментите:   1. За какво става дума. За живота на

Jenhttp://www.blogger.com/profile/14601352380327426217noreply@blogger.com2http://innerstars.blogspot.com/2010/11/angelheaded-hipsters-burning.htmltag:blogger.com,1999:blog-1106937053315120291.post-11414506677370362262010-10-13T17:39:00.042+02:002010-10-19T09:57:39.626+02:002010-10-19T09:57:39.626+02:00

David Fincher's 'The Social Network' Обикновено нямам никакво желание да пиша за филми, за които само докато довърша този абзац, ще са се появили пет ревюта в различни медии. Минимум пет. Почваш да се блъскаш и препъваш в едни и същи изречения, каквото и да кажеш, вече някой ще го е казал, по-добре, и дори да не е така, пак ти остава чувство за безсмисленост… защо говоря за себе си във второ

Jenhttp://www.blogger.com/profile/14601352380327426217noreply@blogger.com14http://innerstars.blogspot.com/2010/10/creation-myths-need-devil.htmltag:blogger.com,1999:blog-1106937053315120291.post-39279380671473355712010-10-06T09:53:00.004+02:002010-10-06T10:00:49.681+02:002010-10-06T10:00:49.681+02:00

“Shriek: An Afterword” by Jeff VanderMeer със [съучастието] на armydreamer       "The form of a city changes faster than the heart of a mortal." Charles Baudelaire Декадентска естетика на удоволствия и неудовлетвореност, на култури и контракултури, на избуяващо и саморазрушаващо се изкуство, на меланхолия и експеримент – Амбъргрис. Зеленият с хиляди отсенки на зеленото град на Джеф

Jenhttp://www.blogger.com/profile/14601352380327426217noreply@blogger.com0http://innerstars.blogspot.com/2010/10/on-nature-of-city.htmltag:blogger.com,1999:blog-1106937053315120291.post-48357088214125658602010-09-14T18:31:00.011+03:002010-09-15T15:13:41.318+03:002010-09-15T15:13:41.318+03:00

По няколко дълбоко инспирирани от една седмица в Созопол думи за няколко господа, които хем са известни (в съответните среди), хем не са достатъчно. Поне не толкова, колкото би трябвало според моите стандарти. ... Всеки все отнякъде е дочул тази година едно непознато нашенско име с неизменна опашка към него за ‘музиката към онзи филм, с многото номинации за Оскар’. Името е Марио Григоров и

Jenhttp://www.blogger.com/profile/14601352380327426217noreply@blogger.com2http://innerstars.blogspot.com/2010/09/league-of-extraordinary-gentlemen.htmltag:blogger.com,1999:blog-1106937053315120291.post-7585353138950924422010-08-05T12:02:00.025+03:002010-08-13T09:18:08.635+02:002010-08-13T09:18:08.635+02:00

Oren Moverman’s ‘The Messenger’                                                                                   “I looked and there before me was a pale horse! Its rider was named Death, and Hell was following close behind him.” Book of Revelation Авангардът като цяло е самотно понятие. Няма как да разчита на обединената енергия на масовостта – нещо повече, трябва да й се противопостави

Jenhttp://www.blogger.com/profile/14601352380327426217noreply@blogger.com1http://innerstars.blogspot.com/2010/08/two-horsemen-of-apocalypse.htmltag:blogger.com,1999:blog-1106937053315120291.post-79332736218024610632010-02-17T17:23:00.026+02:002010-12-10T10:47:06.949+02:002010-12-10T10:47:06.949+02:00

С филмите се оказа най-трудно. Тук изходният материал е най-много, а фенството - най-сгъстено откъм обекти. Промених си мнението за вида на този пост поне двуцифрен брой пъти. Успях някак да се удържа да не увелича числото на класираните филми на 30, но сега трябва да понасям гузната си съвест, че хора, чиято работа по дефиниция толкова харесвам, останаха зад борда – Алфонсо Куарон, Уонг Кар Вай

Jenhttp://www.blogger.com/profile/14601352380327426217noreply@blogger.com16http://innerstars.blogspot.com/2010/02/decade-ander-influence-movies.htmltag:blogger.com,1999:blog-1106937053315120291.post-63843661817745294382010-01-22T12:58:00.019+02:002010-10-20T08:41:16.400+02:002010-10-20T08:41:16.400+02:00

Аз съм art/progressive-rock и джаз джънки, истински „моята” музика не е от това десетилетие. Въпреки това, ограничаването на бройката до двадесет, както и вътрешната подредба, ми бяха изключително трудни. Това е хубаво. Класацията очертава няколко трайни тенденции в музикалния ми вкус. Например, че съм способна да оценявам високо всякакви модерни, дори поп-интерпретации с корени в различните

Jenhttp://www.blogger.com/profile/14601352380327426217noreply@blogger.com10http://innerstars.blogspot.com/2010/01/decade-under-influence-music.htmltag:blogger.com,1999:blog-1106937053315120291.post-86071281350255011202010-01-15T16:44:00.018+02:002010-10-20T08:28:01.776+02:002010-10-20T08:28:01.776+02:00

Обичам края на годината и всякаквите класации за всичко на света – добро сравнително мерило за вкусове са и още по-добра арена за сблъсъци на критерии. А сега е дори още по-яко, защото край на цели десет години си имаме. Реших и аз да взема участие в цялата работа с топ едикаквоси на десетилетието. Първо книгите, после музика и кино. Няма да ги класирам по значимост или световен отзвук, а само

Jenhttp://www.blogger.com/profile/14601352380327426217noreply@blogger.com11http://innerstars.blogspot.com/2010/01/decade-under-influence-books.htmltag:blogger.com,1999:blog-1106937053315120291.post-69841904374163483522009-12-27T15:29:00.026+02:002010-10-01T11:22:17.332+02:002010-10-01T11:22:17.332+02:00

Hunger („Глад”), Стив Маккуин Глад е великолепен филм. Извън всяка конвенция като визия и динамика на кадрите, като диалози, като структуриране на конфликт и събития. Истински ритник в стомаха, но не само това. Не е само история, която да запомниш, а по някакъв силно обнадеждаващ начин демонстрация на пределите на киното, липсата им по-точно, но в най-добрия смисъл. Стив Маккуин е visual

Jenhttp://www.blogger.com/profile/14601352380327426217noreply@blogger.com0http://innerstars.blogspot.com/2009/12/hunger.htmltag:blogger.com,1999:blog-1106937053315120291.post-33166207518793543182009-12-18T14:33:00.014+02:002010-09-14T00:07:14.261+03:002010-09-14T00:07:14.261+03:00

Много шарен Киномания experience тази година – руски филм, японско-холандски, френски (за този е по-точно да кажа, че го гледах почти), британски, датски, американски и един много смесен филм. Ето, накратко, какво излезе от това: Antichrist („Антихрист”) Ларс фон Триер Шокиращите сцени в Антихрист събират не повече от 7-8 минути екранно време. Ако в тези 7-8 минути визията му е прекомерно

Jenhttp://www.blogger.com/profile/14601352380327426217noreply@blogger.com0http://innerstars.blogspot.com/2009/12/united-colours-of-cinemania.htmltag:blogger.com,1999:blog-1106937053315120291.post-77681518363108644712009-11-26T16:06:00.020+02:002009-12-13T10:55:56.625+02:002009-12-13T10:55:56.625+02:00

(в свое оправдание ще кажа, че поне от десет дни се опитвам да намеря време да сглобя отдавна нахвърляните отделни части на този пост) Странно е, че никога не съм писала за танци. Психологията може да проследи връзката ми с това изкуство повече от 20 години назад до един ранно-детски спомен: балетна зала, момичета, които тогава ми се струваха много големи, а всъщност са били на 14-15 години,

Jenhttp://www.blogger.com/profile/14601352380327426217noreply@blogger.com2http://innerstars.blogspot.com/2009/11/parerga-und-paralipomena-ii.htmltag:blogger.com,1999:blog-1106937053315120291.post-53704797914501120602009-11-09T14:18:00.024+02:002010-08-16T09:03:36.286+02:002010-08-16T09:03:36.286+02:00

Всичко започна като коментар за филм,  обаче никак не ми се получи (не че и самият филм се беше получил особено де) и вероятно ще завърши като най-странния ми постинг евър, но така и така съм решила да напиша нещо, ще завъртя в блендера поредицата от интересни неща, които се случваха напоследък (в не точно пореден вид обаче). * Френският институт беше така любезен да ни покани на прожекцията

Jenhttp://www.blogger.com/profile/14601352380327426217noreply@blogger.com0http://innerstars.blogspot.com/2009/11/parerga-und-paralipomena-i.htmltag:blogger.com,1999:blog-1106937053315120291.post-39577790645012008842009-10-02T10:25:00.037+02:002011-06-07T14:56:21.460+02:002011-06-07T14:56:21.460+02:00

Cloud Atlas by David Mitchell "Some kind of change, some kind of spinning away With every single line moving further out in time" Sugar Ray „Spinning Away” Англоезичната литературна атмосфера през 2008-2009-та (и в по-тесен смисъл частта от нея, която представляват моите англоезични библиофили) се отличаваше предимно с наличието на високи емисии Роберто Боланьо и Дейвид Мичъл.

Jenhttp://www.blogger.com/profile/14601352380327426217noreply@blogger.com9http://innerstars.blogspot.com/2009/10/as-world-rolls-round.htmltag:blogger.com,1999:blog-1106937053315120291.post-32912441605690039592009-08-26T16:05:00.032+02:002010-12-06T09:54:00.297+02:002010-12-06T09:54:00.297+02:00

…this is not a prison - with terror through the night Richard Kelly's 'Donnie Darko' Tomas Alfredson's 'Let the Right One In' John Crowley's 'Boy A' Три начални сцени. В първата едно момче (тийнейджър) се събужда на асфалта и се усмихва разбиращо насред запустяло шосе, утринен сумрак, хълмове, дървета, камънак, захвърлено наблизо колело и "Never Tear Us Apart" на INXS. Във втората едно

Jenhttp://www.blogger.com/profile/14601352380327426217noreply@blogger.com4http://innerstars.blogspot.com/2009/08/this-is-not-sitcom-where-everythings.htmltag:blogger.com,1999:blog-1106937053315120291.post-39626683126688870302009-07-17T13:07:00.018+03:002009-07-19T12:03:15.835+03:002009-07-19T12:03:15.835+03:00

Има толкова филми (книги/музика), които остават в периферията на информационните потоци – защото са от вече неактуални времена, или защото са немаркетингови, или кой знае защо – и така вероятността човек (особено ако е средностатистически потребител, а не фен) да попадне на тях е твърде ниска, а пък това не е хубаво, предвид, че ако би попаднал, би си казал „Защо не съм попаднал на това досега?!”

Jenhttp://www.blogger.com/profile/14601352380327426217noreply@blogger.com2http://innerstars.blogspot.com/2009/07/to-shine-on-those-living-in-in-shadow.htmltag:blogger.com,1999:blog-1106937053315120291.post-34088128092225771772009-06-04T13:58:00.025+03:002011-06-07T14:54:04.070+02:002011-06-07T14:54:04.070+02:00

“The Einstein Intersection” by Samuel Delany "Who, with the dead, on poppy dine, need nevermore fear: the true sweetness in his rhyme shall never disappear." Rainer Maria Rilke “The Sonnets to Orpheus” “Go forwards, always down and never left or right.” Theseus in the Labyrinth Един свят пришълец се е самонастанил върху отломките от цивилизация, която хората отдавна са

Jenhttp://www.blogger.com/profile/14601352380327426217noreply@blogger.com8http://innerstars.blogspot.com/2009/06/who-in-realms-of-shade-lyre-dares-to.htmltag:blogger.com,1999:blog-1106937053315120291.post-56816908788543896882009-04-24T13:20:00.008+03:002010-02-22T09:43:46.617+02:002010-02-22T09:43:46.617+02:00

“If God had been a liberal, we wouldn’t have the Ten Commandments, we’d have the Ten Suggestions.” Malcolm Bradbury Продължавам оттам, където свърши предният пост – масовото изкуство, което се мъчи да бъде сериозно, британския роман, способността за постигане на добра текстура чрез правилно отмерване съставките и „За Красотата” на Зейди Смит. Да убедиш читателя си, че една почти

Jenhttp://www.blogger.com/profile/14601352380327426217noreply@blogger.com2http://innerstars.blogspot.com/2009/04/ii.htmltag:blogger.com,1999:blog-1106937053315120291.post-39196684322693738562009-04-10T16:05:00.016+02:002011-01-26T10:22:38.878+02:002011-01-26T10:22:38.878+02:00

“There’re a lot of odd things going on—but I feel like I’m slowly getting closer to the truth. Actually getting closer to a metaphorical truth? Or metaphorically getting closer to an actual truth? Or maybe they supplement each other?” Haruki Murakami “Kafka on the Shore” * От няколко месеца материализирам във вид на разхвърляни изречения някакви свободни мисли, провокирани по

Jenhttp://www.blogger.com/profile/14601352380327426217noreply@blogger.com2http://innerstars.blogspot.com/2009/04/i.htmltag:blogger.com,1999:blog-1106937053315120291.post-52825837411177709152009-03-12T13:19:00.030+02:002009-04-14T11:05:39.095+02:002009-04-14T11:05:39.095+02:00

…I will dance here on my own” James Blunt’s Lost Souls Tour –February 22 2009, Sofia, Bulgaria Ще ви кажа защо реших, че би било срамота да подмина концерта на Джеймс Блънт в София, без да го включвам в писмените архиви, макар че, да, знам, че да разказваш за музика и концерти е като да описваш архитектура с танц и да, знам, че това ще е поредното прекрачване на установените норми на този уж

Jenhttp://www.blogger.com/profile/14601352380327426217noreply@blogger.com0http://innerstars.blogspot.com/2009/03/if-i-cant-hear-music-and-audience-is.html