Starry night

Синекдоха, Ирландия

2023-10-02T16:30:00.008+03:00

Баншите от Инишерин, Мартин Макдона Понеже двете ни епохи се раждат сред помия, не знаем кой е тук нещастник и кой е късметлия. Уилям Бътлър Йейтс[1] О Отварящите кадри, като първите изречения, може да са обикновено въведение, но може да са кондензирана картина на всичко предстоящо

Третото убежище на красотата

2016-02-02T22:47:00.000+02:00

Завръщането, Алехандро Г. Иняриту “Заради такива гледки човек може наистина да заобича света”, беше написал някой под красивите пейзажи на популярен напоследък фотограф. “То пък един свят…”, беше отговорил авторът. Не съм сигурна, че имам какво повече да кажа за Завръщането, но все пак ще се опитам. ~ В разговорите, предхождащи написването на този текст, стана дума

2014 Screen Recap – II

2015-07-08T14:02:00.000+02:00

Документален филм на годината The Internet’s own boy, с който свърши първата част, е по-скоро изключение от трайната тенденция документалното кино (и литература) да се драматизира. Моделът е най-общо на оттласкване, визуално и наративно, от моменталния ефект на класическата репортажна документалистика и търсене на художествени структура и въздействие. През 2013 имаше един изключително странен и

2014 Screen Recap – I

2015-07-08T10:09:00.000+02:00

„Културната среда, изграждана в миналото от богове и епически поеми, днес се твори от реклами на прах за пране и супергерои“, бил казал Ролан Барт според един герой в Birdman. Културна среда, какво да я правиш, но пък каква само бележита година за киното и телевизията успя да си отгледа. Знам, че настоящата годината преполови и на никого вече не му е на ум миналата, но някак не е

Тhe Faith in Our Stars. Interstellar, Christopher Nolan

2014-12-01T16:47:00.000+02:00

I’m asking you to take a leap of faith. Mal to Cobb, Inception Interstellar е изключително дисонансен и объркан в естетическо отношение филм. Задъхан от

The Gravity of Our Loss

2013-10-14T18:26:00.000+02:00

Gravity, Alfonso Cuaron На Силвър, за всички болтчета от мислите ми, които не се попиляха във вакуума, защото имаше кой да ги улови. Пазя червената ти обувка. Всеки, който има някакво отношение към Алфонсо Куарон и Гравитация, в последните дни вероятно е

Пътуване в хиперреалност

2013-09-11T15:11:00.000+02:00

Островитяни, Кристофър Прийст I was the shadow of the waxwing slain

Id, Ego and The Holy Spirit

2013-03-14T11:02:00.001+02:00

The Master, Paul Thomas Anderson "Другият е в мен: Аз е някой друг." Юлия Кръстева Началото на There Will Be Blood са петнадесет минути извънфилмово и необозначено колко филмово време, може би няколко години, в които, съпроводен от експресивен звуков дизайн, натрупващи се в градация тонове от саундтрака на Джон Гринууд и почти никакви думи, някакъв мъж води борба буквално на живот и

2011 RECAP

2012-04-26T10:42:00.000+02:00

Беше ме споходила компулсивната муза да направя нещо с миналата киногодина. Да я изпера, сгъна и прибера в кашон. Това след като поизгледах някаква част от филмите, които си заслужиха по един или друг начин да се говори за тях през този период. Нещо се случи обаче, концепцията престоя твърде дълго и стана късно ,за класации и без друго класациите в подобна година на седмиците се оказаха трудна

Everyone's a collaborator. Everyone's a rebel*

2012-02-11T21:20:00.001+02:00

Finch by Jeff VanderMeer &

B-POCALYPSE: Rise of the Planet of the Apes; Conan the Barbarian; Captain America; Cowboys & Aliens; Horrible Bosses

2011-09-16T11:22:00.008+02:00

В този отминал сезон на повече от всякога помитаща (в смисъл на повече от всякога на брой И повече от всякога помитаща) В-movies продукция признавам, че не се осмелих да подложа изтънчената си кинокултура на потопа и не стъпих в киносалон (с изключение на два-три добре премерени и оказа се – оправдани, риска в рамките на статистическата грешка). Което обаче не означава, че лятото не трябва по

2010 unTOP with its head LIST

2011-03-31T16:26:00.019+02:00

'I heard the Queen say only yesterday you deserved to be beheaded!' Alice’s Adventures in Wonderland Напоследък няколко филми ме инспирираха към странни размисли за изкуствените модели комерсиално vs. интелектуално кино (втф? всяко професионално изкуство е по един или друг начин комерсиално, некомерсиално е клипчето от телефона, разпространено в you tube) и за това колко е артси-дартси-куул

Devil (‘s in the details) - part III

2011-02-03T17:33:00.023+02:00

on the mind of M. Night Shyamalan „You probably just walked in here thinking we wanted people who knew something about the Medium, maybe even thinking there was all kind of technical mumbo- jumbo to learn. You were DEAD WRONG .” Jack Lipnick, ‘Barton Fink’ Ако с

Same story, Another year

2011-01-07T18:54:00.018+02:00

Another year не като филма на Майк Лий, дето го чакаме тази година, а като миналата година, в която (тук е моментът да скролнете през 1 987 664-та на брой досадна блог-рекапитулация, каквато нямах никакво намерение да правя и не знам защо все пак направих, до последния абзац, където има нещо несвързано и интересно): Прочетох обидно малко количество книги. Една от тях – ‘Let the

Devil (‘s in the details) - part II

2010-12-14T14:59:00.044+02:00

on the mind of M. Night Shyamalan 'Now people are going to say to you: Wallace Beery, wrestling – it's a B-picture. You tell them: BULLSHIT! We do NOT make B-pictures here at Capitol. Let's put a stop to that rumor RIGHT now!' Jack Lipnick, ‘Barton Fink’ Предишният постинг свърши някъде около кръстопътя, разделящ шестте филма на Шаямалан на две смислови половини, и това място

Devil (‘s in the details)

2010-11-24T15:03:00.122+02:00

on the mind of M. Night Shyamalan, part I “We're only interested in one thing, Bart. Can you tell a story? Can you make us laugh? Can you make us cry? Can you make us want to break out in joyous song? Is that more than one thing? Okay!” Jack Lipnick, ‘Barton Fink’ Роди се при малък взрив от възмущение и вдъхновение преди две години,

Angelheaded hipsters burning...

2010-11-17T14:52:00.024+02:00

'Howl', Rob Epstein, Jeffrey Friedman Вадя “fragments” категорията , защото нямам време за много, макар определено да може да се кажат много неща за 'Howl', който ме изненада изключително приятно. Само преди това - идеята за фест на независимото кино е чудесна. Иначе филми като тоя нямат никакъв шанс да видят голям екран тук. Та, фрагментите: 1. За какво става дума. За живота

Creation myths need a devil

2010-10-13T17:39:00.046+02:00

David Fincher's 'The Social Network' Обикновено нямам никакво желание да пиша за филми, за които само докато довърша този абзац, ще са се появили пет ревюта в различни медии. Минимум пет. Почваш да се блъскаш и препъваш в едни и същи изречения, каквото и да кажеш, вече някой ще го е казал. Този път обаче излязох от киното (в първия ден на прожекциите!, сън не съм спала заради тоя Финчър) с

On the nature of a City

2010-10-06T09:53:00.004+02:00

“Shriek: An Afterword” by Jeff VanderMeer със [съучастието] на armydreamer "The form of a city changes faster than the heart of a mortal." Charles Baudelaire Декадентска естетика на удоволствия и неудовлетвореност, на култури и контракултури, на избуяващо и саморазрушаващо се изкуство, на меланхолия и експеримент – Амбъргрис. Зеленият с хиляди отсенки

The League of Extraordinary Gentlemen

2010-09-14T18:31:00.011+03:00

По няколко дълбоко инспирирани от една седмица в Созопол думи за няколко господа, които хем са известни (в съответните среди), хем не са достатъчно. Поне не толкова, колкото би трябвало според моите стандарти. ... Всеки все отнякъде е дочул тази година едно непознато нашенско име с неизменна опашка към него за ‘музиката към онзи филм, с многото номинации за Оскар’. Името е Марио Григоров и

The Two Horsemen of the Apocalypse

2010-08-05T12:02:00.025+03:00

Oren Moverman’s ‘The Messenger’ &

A decade under the influence - movies

2010-02-17T17:23:00.026+02:00

С филмите се оказа най-трудно. Тук изходният материал е най-много, а фенството - най-сгъстено откъм обекти. Промених си мнението за вида на този пост поне двуцифрен брой пъти. Успях някак да се удържа да не увелича числото на класираните филми на 30, но сега трябва да понасям гузната си съвест, че хора, чиято работа по дефиниция толкова харесвам, останаха зад борда – Алфонсо Куарон, Уонг Кар Вай

A decade under the influence - music

2010-01-22T12:58:00.019+02:00

Аз съм art/progressive-rock и джаз джънки, истински „моята” музика не е от това десетилетие. Въпреки това, ограничаването на бройката до двадесет, както и вътрешната подредба, ми бяха изключително трудни. Това е хубаво. Класацията очертава няколко трайни тенденции в музикалния ми вкус. Например, че съм способна да оценявам високо всякакви модерни, дори поп-интерпретации с

A decade under the influence - books

2010-01-15T16:44:00.018+02:00

Обичам края на годината и всякаквите класации за всичко на света – добро сравнително мерило за вкусове са и още по-добра арена за сблъсъци на критерии. А сега е дори още по-яко, защото край на цели десет години си имаме. Реших и аз да взема участие в цялата работа с топ едикаквоси на десетилетието. Първо книгите, после музика и кино. Няма да ги класирам по значимост или световен отзвук, а само

United Colours of Cinemania (2)

2009-12-27T15:29:00.026+02:00

Hunger („Глад”), Стив Маккуин Глад е великолепен филм. Извън всяка конвенция като визия и динамика на кадрите, като диалози, като структуриране на конфликт и събития. Истински ритник в стомаха, но не само това. Не е само история, която да запомниш, а по някакъв силно обнадеждаващ начин демонстрация на пределите на киното, липсата им по-точно, но в най-добрия смисъл. Стив Маккуин е visual