БлогЪт на Митко за пътуване и друго разнообразно четиво

Как се лекувам от коронавирус

2021-02-22T10:26:00.005+02:00

Ден 1

Направихме си PCR тестове. Измръзнахме докато чакахме. Семейно ни взеха около 180 лв. Съпругата даде положителен резултат, но тя още преди два дни се почувства кофти и цял ден спа. При мен резултата беше отрицателен. Въпреки това усещах, че нещо не е наред. В горната част на гърдите имах лек задух.

Ден 2

Купих от аптеката от онези експресни тестове за ковид - по 25 лева. Започнах да вдигам температура, на моменти идваше и си отиваше. Работих от вкъщи.

Вечерта направихме експресните тестове. Положителен тест показа една от близначките Катя, както и отново съпругата. С нея направихме тест, за да видим, че експресните тестове са надежни.

При мен се оказа отрицателен резултат. Но вечерта преди лягане вдигнах температура 39. Нещо не беше наред.

Официално вирусните - съпругата (която днес изгуби обоняние) и Катя ги затворихме в нашата спалня. Аз отидох в детската стая при Паола.

Сатурацията (или кислорода в кръвта) е 95.

Същата вечер започнах да пия от витамините и антивирусните неща, които съпругата пиеше.

Ден 3

Пре нощта се събудих от видим дискомфорт в гърлото. Трудно спах. Започнах да усещам мускулни болки.

Пиех си редовно витамините и Авирон Рапид. Поддържах температура от около 37,2 С. Работих от вкъщи.

Все още нямах растройство, но правеше впечатление тъмно черният цвят на "онова нещо". Сори, ако някой хапва, ама ми се струва редно да го споделя.

Вечерта отново спах кофти, много се въртях.

Към края на деня болките в гърлото отминаха. Но температурата започна да бяга между 37,2 и 38,5.

Сатурацията (или кислорода в кръвта) е 94.

Ден 4

Сутринта отново си направих експресния тест. Оказа се положителен. Нищо не се промени в ежедневието ми. Същите лекарства и същото скачане на температурата. Същия цвят на изпражненията, само че от днес официално бях с разстройство.

Приключих работния ден, от следващия ден щях да спра с работата и да се отдам на лекуването.

Сатурацията (или кислорода в кръвта) е 96.

Ден 5

Цял ден в леглото, температурата през повечето време беше 38+. Не вземах никакви лекарства за сваляне на температура. Усещането е много кофти.

Освен това дойде и мускулната треска, все едно камион е минал през мен.

Сатурацията (или кислорода в кръвта) е 96.

Ден 6

Копие на предишния ден за мен. И като температура и като всичко. Приключих с хапчетата Авирон Рапид.

Карам само на витамини - Цинк, Селен, Б6, Д, Ц.

Хубавата новина е, че съпругата се похвали, че няма температура. А Катя кара коронавируса все едно нищо й няма. Освен че й се насълзи окото.

Сатурацията (или кислорода в кръвта) е 97.

Днес беше последния ден, в който пих Авирон Рапид. От утре съм само на витамини.

Ден 7

Съпругата отното каза, че няма температура. При мен положението беше с температура. Освен това имах кофти нощ. Следобяд пих един Колдрекс Максгрип, който ми свали температурата, бях заспал като бебе и се бях поизпотил.

Мускулната треска започна да си отива, обаче... изгубих обоняние.

Сатурацията (или кислорода в кръвта) е 97.

Ден 8

По време на короната нощите са ми най-неприятни и най-трудни. Постоянно висока температура 38+. Имам чувството, че се пренасям в някакъв измислен свят, в който си фантазирам абсурдни работи за вършене. Събуждам се по 10-на пъти, въртя се в леглото. Наистина най-неприятния момент е това.

Днес към 2 през нощта се събудих с гърмяща глава и температура 38,5. Знам, че организмът трепи вирусите след 38,4, но ми се искаше и да се наспя. Пих един нурофен. И като се започна това потене, вир вода. смених няколко блузи и тениски. Накрая заспах. Сутринта като се събудих, температурата беше 36,6. От известно време не бях виждал тези хубави числа.

Сатурацията (или кислорода в кръвта) е 99.

Въпросът с тоалетната също отива към оправия. Нямам никакви оплаквания по тази тема, всичко се върна към нормалното.

Днес няма да работя, продължавам с витамините. Другото, което забелязах е, че много бързо се измарям. Стана от леглото, отида до кухнята да си направя чай - и вече съм задъхан. Но пък мускълната треска отминава.

По препоръчка на личния лекар отидох до Токуда да ми прегледат дробовете, че нещо с говоренето нещата ставаха кофти. Тръгна ли да говоря, кашлица ме набляга. Ако се шепне - няма да има проблем.

Резултатът от Токуда е:

Нямам пневмония, но в горната част на дробовете има някакви образования. Ето го резултата
Изписаха ми сиропче Димекс за кашлицата (която като цяло практически нямам, ако не я предизвикам)
Тавипек хапчета
И, разбира се, антибиотик "Левокса 500mg" за 7 дни. Антибиотика беше различен от този, който съпругата ми пиеше. Този антибиотик Левокса е много ограничаващ и с евентуални бъдещи проблеми. Много е добре да се прочете листовката му.

Ден 9

Без промяна

Ден 10

Без промяна.

Затова пък реших да започна лека полека да се връщам към работните задължения.

Ден 11

Реално това е 9-ят ден, откакто за първи път вдигнах висока температура и развих симптомите на коронката.

Ураааааааа! Следобяд температурата си отиде. Усещането е... странно, но много приятно.

Спах като бебешорче. След натрупаното недоспиване направо си беше кеф.

Ден 12

Само напред и нагоре. Говоренето все още ми създава проблем, но усещам как нещата се подобряват.

Ден 13

Реално това е 11-я ден откакто развих симптомите на Ковид. Равносметката е:

- Свалих 4 кг, което е 5% от теглото ми

- Имам още един ден да пия от онзи антибиотик Левокса

- Сатурацията ми е 98

- Усещам някаква умора, ако се поразходя повечко

- С говоренето нещата стават все по-добре, но понякога говоренето ми докарва задух/лека кашлица

- Обонянието започна да се възвръща, вече леко усещам парфюмите

- Вкусът все още е малко странен - най-много харесвам киселото мляко, останалата храна е с променен вкус

Като цяло приемам, че съм преборил Ковид-а.

Пазете се, пазете другите. Този вирус е неприятен.

С раници до Тайланд

2020-08-29T13:06:00.000+03:00

Виждаше му се краят на онова чакане, започнало от началото на юли та чак до втората половина на септември. Малко повече от два месеца. Толкова мина от деня, в който закупихме самолетните билети за Бангкок. Първоначално времето течеше бавно, да не кажа дразнещо бавно, после се забърза, после му свикнахме и накрая не се знаеше дали изобщо искаме да ходим към страната, в която точно същата година сезонът на мусоните беше подранил. Едни наши познати, които вече бяха приоткрили Тайланд, споделиха за кратките, но всекидневни валежи, на моменти за силни дъждове връхлитащи изневиделица, за реки от вода и т.н. A те бяха там през януари месец, когато сезонът на мусоните е отминал. Въпреки всичко, ние се бяхме настроили за екзотика, пък ако ще да си я гледаме през балкона на хотела, докато навън вали като из ведро. Искахме си две седмици екзотика, аnd nothing else matters.

Ко Самуи - Островът на кокосовите палми

План. Решихме да планираме само първите няколко дни, и вече след адаптацията на място да се ориентираме към следващата дестинация. Все пак улучихме сезона на мусоните. Вариантите за стартиране бяха от Koh Phi-Phi, Koh Tao, Koh Samui, Koh Phangan, Phuket. На тайландски Кoh значи остров. Накрая решихме първата ни спирка да бъде остров Ко Самуи (Koh Samui). Наричат го още "Островът на кокосовите палми". За да стигнем до там, имахме възможност да избираме между едночасов директен полет или смяната на няколко транспорта и 8-10 часа път. Разликата в цената беше почти тройна. Избрахме по-бързият, по-безпроблемният за нас, но и по-скъпият начин - със самолет. И не сгрешихме.

Grand Thai House Resort - стая с изглед към морето

Оставаше да си намерим хотел на острова за първите няколко дни. Харесахме си Grand Thai House Resort - хотел на втора линия на плажа Ламай (Lamai beach). Стая с изглед към морето.

В повечето случаи при избор на хотел процедираме по следният начин: първо го намираме в Booking.com, гледаме рейтинга да е поне 7+, четем коментарите и анализираме. Понякога допълнително поглеждаме към TripAdvisor-а. Освен това, самите хотели имат сайтове от които можете да се запознаете с най-актуалните промоции, които в Booking-а не са описани. В един от хотелите при резервация на поне 2 нощувки, като бонус ни дадоха еднодневна обиколка на 4 съседни острова с лодка. Втори път надали бих се качил на такава лодка, но тази история ще бъде разказана малко по-късно.

Хотелът който резервирахме Grand Thai House Resort

Визи. За Кралство Тайланд се иска виза. Еднократната е 25 евро. Ние си изкарахме визи за две посещения, понеже планирахме да отскочим до Сингапур или Куала Лумпур и после да се върнем в Тайланд. Визите могат да се изкарат и на летището, но напоследък съобщават, че имало много големи опашки около имигрантските гишета. Каквото може да се свърши в България, най-добре е да с е свърши още тук. Оставихме си паспортите в понеделник и в четвъртък ги взехме. Това при нормалната процедура за издаване на визи. Има и бърза.

Пари. В Тайланд плащането се извършва в националната им валута Бат. За по-лесно смятане 1 лев е около 20 Бата. Като добре развита туристическа дестинация, там може да се плаща както с дебитни, така и с кредитни карти. Но, ако решите да плащате с карта на повечето места на островите веднага ви информират, че ще добавят 3% към сумата. На някои места 4.5%.

Фотоапаратът

Довършителни работи. С това подготовката за пътуването почти приключи. Имахме нужда от фотоапарат, за да снимаме мусонните дъждове, тайландските локви, червеи, хлебарки и другите забележителности. Купихме едно Sony DSC WX7 (оказа се изключително здрав, прави много яки снимки, но е малко бавен от към избор на режим за снимане).

Раница No.1

Решихме да пътуваме само с раници, които да минават и за ръчен багаж. Имахме една раница и ни беше необходима още една. Както каза нашия приятел Стоян: "Митак, не прави тази грешка да мъкнеш куфари или сакове. Мяташ си една тениска, шорти и обуваш леки сандали. В раницата да имаш резервен комплект. И това е. Нищо друго не ти трябва."

Раница No.2

Жив и здрав да си, Тяна, почти така направихме и не сгрешихме. Казах "почти", защото малко попрекалихме с вземането на дрехи, но това е понеже се връщахме през октомври. Освен това имахме около 10 часа престой в Киев, и за целта си бяхме взели по един чифт от есенния гардероб.

iPad-а е неразделната част от всяко наше пътуване

И така, вече имахме билети за отиване и връщане София - Киев - Банкок, билети от Банкок до остров Ко Самуи само отиване, първите 3 нощувки в хотел на Ко Самуи, паспорти с визи, 500 долара кеш, дебитни и кредитни карти, две раници с резервни дрехи, iPad-a и няколко варианта за обиколки из Тайланд и Азия.

В очакването на Ден 1 от пътуването, заспахме леко притеснени както от неяснотата как ще ни посрещне Азия, така и от факта, че децата ще останат без мама и тати за две седмици.

Към началото на пътешествието, което започва с...

Ден 1 >>

О! Кантарче, покажи килограмите ми ти...

2020-03-24T19:51:00.001+02:00

Така и така сме си вкъщи, реших да си направя един експеримент - как ще се отрази това домашно "барикадиране" върху туловището ми. Правилата са прости - тегленето става всяка сутрин около 8 часа, на гладно и на "разтоварено". Целта е до края на карантийния период да си остана 80 кг (+/-1). Започваме.

СЕДМИЦА 1
16.03.2020 - 79,8 кг
Първи барикаден работен ден.
Също така и първи барикаден учебен ден. Подкарах и 3-те ученически компютъра.
С деца на работа. Така ще го караме до края на ~~света~~ карантинния период.
Усещам как организмът ми изпада в някакво ново, нестандартно, отчасти стресово за него състояние. Как най-примитивно се реагира в такива ситуации? Много ясно - ядене, ядене, ядене. И нека да има и сладки неща. И нека бъде по-често.

17.03.2020 - 80,4 кг
Вафличките Фокус и Ная предния ден бяха много вкусни. Държа ги в хладилника, така са хем по-хрупкави, хем по-вкусни. Не съм много по хляба, но в тази ситуация преоткрих и вкусът на хляба. Меко хлебче, със сиренце и скилидка чесънче. И повторяш. Така е, имаме пари само за хляб, за чесън и за пътуване до Тайланд.

18.03.2020 - 80,6 кг
Както бройката болни от корона вирус бележеше ръст, така и килограмите ми започнаха да отбелязват постоянен ръст. Отне ми 3 месеца да сваля 8 кг. (от 88 на 80 кг), но с тази тенденция бързо ще ги наваксам. Строих децата да правим упражнения. Хареса им. На мен - не. Вечерта пак - клекове (за невероятно дупе), лицеви (за невероятно лице), завъртания (за да не скърцам). Пия по 7-8 чая на ден.

19.03.2020 - 80,5 кг
От вчерашните упражнения днес имах мускулна треска. Редовно си ходя на фитнес по 2-3 пъти седмично. Но последно отидох на фитнес преди около месец. Срамота.
НЕ трябва да се поддаваме на изкушението и заради една пандемия да шишкясаме. Твърдо Ньеее! Продължавам с тренировките.

20.03.2020 - 80,3 кг
Последен работен барикаден ден. Предстои уикенд барикадиране.
Петък вечер е традиционно за семейно приготвена пица (заедно с децата) и за семеен филм. И бира. Безалкохолна бира. Една.

21.03.2020 - 80,3 кг
Удържам фронта, въпреки вкусните пици. До днес го карахме само на домашна храна. Около обяд за първи път изкарах децата на "разходка" с колата. Обиколихме малко София за разнообразие без да излизаме сред хората. Толкова. На обяд се прибрахме и си поръчахме пица от Domino's. И те могат да правят пици.

22.03.2020 - 79,5 кг

И на мен ми харесва. Тенденцията е надолу.
"Продължаваме да мечтаем!", както каза треньорът на "Левски" Станимир Стоилов преди 15-на години, при най-силното представяне на отбора в евро турнирите. И аз така. Тенденцията е надолу. Продължавам да мечтая.

СЕДМИЦА 2

23.03.2020 - 78,9 кг
К'о речи? Седмица по-късно равносметката е 900 гр по-лек. Е те такива килограми не съм виждал от 7-8 години. Продължавам да продължавам да мечтая. Пия по 10-на чая на ден. Правя си чай в една каничка за чай, която събира към две чаши и половина. Сутринта - каничка черен чай. Преди обяд ям плодове и пак една кана чай от мента. Следобяд - кана чай от лайка. Вечерта - каничка родопски чай. А можеше да е каничка червено винце с пържолка...

Няма проблем. И без това алкохолът вече не ме блазни. Може би.

24.03.2020 - 79,1 кг
Домашните сандвичи вчера вечерта бяха вкусни. Малко съм нагоре, но пак ок.
Вече нямам мускулна треска, но продължавам с упражненията и многото чай.

25.03.2020 - 78,8 кг
Ти да видиш. Пак надолу.

26.03.2020 - 79,0 кг
So far so good. Приключа ли запасите от сегашните чайове, определено ще си купя по-различни. Само да свършат.

27.03.2020 - 79,1 кг
Липсват ми вафличките от хладилника. Децата си ги хрускат сладко сладко, а аз съм само наблюдател.

28.03.2020 - 78,3 кг
Бам! 800 грама здраво надолу за един ден. Леко притеснително при това. Няколко пъти се качих на кантара. Петъците вечер обикновено ядем пица, но вчерашния петък хапнахме по една вратна пържола. Дали това е причината, или и комбинацията от почти никакво сладко през последната седмица и половина, освен лъжица мед сутринта с овесените ядки. Продължавам с експеримента.

29.03.2020 - 78,2 кг
Днес една от дъщерите (Катя) каза нещо интересно: "Чаят води до пристрастяване. Мога постоянно да пия чай". Така с нея се черпим. Количеството чай, който изпивам аз вече е минимум 10-на чаши на ден, да не кажа 12, вече спрях да ги броя. Ако нямам около мен чаша чай, нещо не е наред.

СЕДМИЦА 3

30.03.2020 - 78 кг (заковах го)
Още една седмица отмина. И тази седмица съм надолу с 900 грама спрямо предходната и с 1,8 кг спрямо началото на карантинното барикадиране от преди 2 седмици.
Ще видим тази трета седмица какво ще покаже.

31.03.2020 - 78,1 кг
Вчера хапнах една правилно охладена, хрупкава, сладка вафличка от хладилника. Бам 100 грама нагоре. Шега, не е само от вафличката. Хапнах си и десерт от сливи, и хляб и вафличката.

1.04.2020 - 78,1 кг
Задържам килограмите. Вчера дъщерите приготвиха невероятни кексчета с кремче в стил Take-a-cake. Мммммм, беше вкусотия до шия. Ще правим бизнес :)

2.04.2020 - 78 kg
Днес една от котките Lanister van Persi(an) има РД. Понеже е пухкаво, ние си го наричаме Дебе-Ланистърче.

Има домашно приготвена от Паола и Катя торта с подръчни материали, а утре ще видим как кантарчето ще реагира на тази тортичка.

3.04.2020 - 77,8 кг
След рождения ден на Ланистър и едно голямо парче торта, кантарчето продължи да сваля килограмите. Подозирам, че постоянното пиене на топъл чай задейства метаболизъма и той си гори от "сланинките". Днес вечерта, след края на поледния "работен" ден, ще търся информация в мрежата за това чаено чудо. Че дотук съм 2 кг. надолу за почти 3 седмици.

4.04.2020 - 78,1 кг
Вчера традиционно вечеряхме петъчна домашно приготвена пица. Децата я приготвиха. От тортата за РД на Ланистър беше останало едно последно парче, което никой не искаше. "Жертвах" се за смейството. И кантарчето реагира.

5.04.2020 - 77,7 кг
"Дай ми първия милион
и гледай как ги правя седем, седем, седем.
Казах дай ми първия милион
и няма да ми е последен, ‘следен, ‘следен
..."
Сещате се за песента на Pavell & Venci Venc' - SeTaaBrat

Нямаше как да подмина това число. Дъщеря ми Паола направи снимката, за да не прецакам седем, седем, седем, че хвана ли телефона и качвам 200 грама :)

Равносметката е: 3 седмици и 2,1 кг надолу. Удължиха извънредното положение до 13 май. Ако така продължавам, накрая ще стигна килограмите от студентствуването си през '90-те. Килограми давам, мозък - не!

СЕДМИЦА 4

6.04.2020 - 77,7 кг
Започвам седмицата точно както я приключих... седем, седем, седем. След вчеращната споделена във Фейсбук публикация относно свалените килограми, хората питаха какъв чай пия. Режимът ми е много семпъл:

Ползвам една каничка от ИКЕА, събира около две чаши и половина чай
Сутринта, след като се претегля, изпивам една чаша вода
След като закуся (в 95% от случаите са овесени ядки с една лъжица мед), пия само черен чай - около две чаши за един час
Към 10:30-11:00 правя каичка чай, като основно комбинирам няколко вида - български билков и яроматен вносен
След като обядвам правя една каничка комбинация от едно пакетче черен и едно билков чай (различен от предходния)
Към 4 следобяд отново една каничка комбинирана от зелен чай и билков (различен от предходния)
Към 7 още една каничка комбинация от български билков и някой вносен ароматен
След вечерята пийвам обаче не една каничка, а само една чаша билков чай.

Дъщеря ми Катя редовно ми прави компания за чая, без случаите с черния чай.

7.04.2020 - 77,6 кг
Отлепих... надолу.
Децата вече 4 дни приготвят вечерите. Марко е шеф-готвачът, а Паола и Катя му помагат. Гледат в интернет някакви рецепти (Марко е фен на Гордън Рамзи), питат какво имаме като съставки и след 2 часа имаме вечеря. Резултатът винаги е вкусна вечеря. Разбира се, че понякога слагат щипка сол повечко, понякога не се досолява, но при всички положения одобряваме ентусиазмът, съвместната работа и тим билдинга. И пак да кажа, яденето става вкусно.

8.04.2020 - 77,5 кг
И днес 100 грама надолу, въпреки че вчера Марко се амбицира да приготви за вечеря "вонтони", т.е. китайски пелмени. Сам си омеси тестето, разточи го, после ангажира Паола и Катя да му помагат с пълненето на вонтоните с кайма. Варене, после пържене с масълце и... ямммиии.

9.04.2020 - 77,3 кг
200 грама надолу, но има вероятност утре да ги наваквам, понеже днес Паола и Катя имат рожден ден (честито!), а това значи торта, а това пък значи калорична бомба. Ще видим дали утре ще разрева кантарчето.

Пожденичките Паола и Катя

10.04.2020 - 77,3 кг
Задържах килограмите от предходния ден. Вчера отбелязахме "първи карантинен рожден ден" в нашето семейство. Освен това Шеф Марко приготви на всички по едно невероятно стекче. Доооооста добре му се получи. Тортичката беше много, много вкусна. Напоследък децата постоянно ни изненадват с готвенето на интересни работи. И шампанско пихме (детско)!

Шеф Марко и сестрите рожденички

11.04.2020 - 77 кг
Въпреки вчерашната петъчна семейна пица, тенденцията си остава надолу.

12.04.2020 - 77 кг
След интересната седмица, изпълнена с всякакви сладки изкушения, равносметката е 700 грама надолу спрямо предходната седмица и 2,8 кг надолу от началото на карантината.

Забелязвам, че и плочките на тумбачето стават по-релефни. Само малко тен ми липсва. Но с това барикадиране тенът и разходката навън май липсва на повечето от нас.

От всички над 10+ вида чай, които постоянно редувам, фаворитът ми е на Ахмад с Ройбос и Канела:

Това е един лек, приятен и невероятно ароматен чай, без кофеин, богат на антиоксиданти който води в ранглистата ми. Наричат го още черВен чай. Пия го веднъж, максимум два пъти на ден. Да има за следващия ден.

СЕДМИЦА 5

13.04.2020 - 76,6 кг
След рождения ден на котката, на Паола и Катя, сега е мой ред да празнува, Подаръкът или "подаръкът" ми е 400 грама надолу - интересен дроп след уикенда. Вечерта ще има тортичка за заглаждане на косъма... на тумбачето.

14.04.2020 - 76,9 кг
След вчерашният ми рожден ден и заслуженото ояждане добавих 300 грама. Децата направиха любимата ми торта от бишкоти, маскарпоне и нутела. Такава торта мога да ям МНОГО и ПОСТОЯННО, при това с голямата лъжица, вилица, черпак... абе каквото хвана.

.

15.04.2020 - 77,1 кг
Продължавам да катеря. Ама тортата не беше свършила. Марко не е много по тази торта, което ме прави основен играч. Има го онзи момент, когато започнеш да ядеш торта, и тя е толкова вкусна, че след първото парче слагаш още едно, после още половин парче, после остъргваш шпакулата, после нещо друго ти се хапва. Абе от два дни хапвам осезаемо повече, отколкото преди. И резултатът е налице.

16.04.2020 - 77,0 кг
Една стъпка назад. Стига съм катерил. Вечерята вчера беше изключителна изненада от страна на децата с Шеф Марко начело. Приготвиха ни... яйца по шотландски. Нямах си никаква представа, че изобщо има подобна рецепта. А най-интересното, че направията също иска майсторлък. Накрая в чинията получих това:

Произведението на Шеф Марко и екип

Сварено яйце, кайма, подправки и най-интересното - ябълките. Те правят каймата изключително сочна, тъкмо перфектна комбинация с по-сухия жълтък. Ями-ями-ями.

17.04.2020 - 77,0 кг
Без движение, въпреки вчерашната "петъчна" пица, която преместихме в четвъртък. Така отбелязваме края на работната седмица, а с Великденските празници ще имаме два "петъка", та и днес пак може пица.

18.04.2020 - 77,2 кг
Днес малко късно стигнах до компютъра заради Великденските приготовления. Като цяло последните 4-5 дни пия с около 20-30% по-малко чай и хапвам повечко сладки работи (торти, козунаци, понякога вафлички). Вижда се, че трендът постепенно върви нагоре.
Вчера Шеф Марко искаше да изненада семейството с телешко "Уелингтън". Но за целта се искаше телешко бон филе. Обиколих София - никъде няма бон филе, всичко е ошушкано за празниците. Да, но в централата на централите, т.е. Банкя, имаше. Точно на центъра има един месарски магазин. Взех последния килограм телешко бон филе. Ето какво се получи.

Това НЕ е хлябът за телешкото, това Е телешкото "Уелингтън"

А ле-леее кол-коооо вкуссс-нооооо

19.04.2020 - 77,1 кг
Христос воскресе! Здрави да сме, за всичко останало ще търсим желание и възможности да си го осъществим.
Спрямо предходната недял покачването е от 100 грама. Като цяло изминалата седмица мина под знака на експериментирането с чая. Както писах по-горе, количеството чай, което изпивах всеки ден беше с около 20-30% по-малко. Хапвах си някои сладки изкушения, да ги наречем. Затова съм 500 гр. нагоре спрямо минималните резултати от предходната седмица. Според мен чаят има ключово значение, когато говорим за сваляне на килограми. Потиска апетита, ако човек иска да хапне дори нещо съвсем мъничко. А малките неща правят големи килограми, ако често се употребяват.

СЕДМИЦА 6

20.04.2020 - 77,3 кг
Толкова козунаци, кифлички, бисквитки, сладки работи имаше на първия ден от Великден, че най-съзнателно им се отдадох с ясната идея, че тази седмица ще трябва да добавя онези пропуснати 20-30% чай от предходната седмица. В интерес на истината, всички сладки изкушения бяха невероятно вкусни, а за да ми е по-чиста съвестта, си ги хапвах с чай. Засега фаворитът ми е и си остава чаят с невероятния аромат на ройбос и канела Ahmad Tea, Roiboss & Cinnamon

Може да се намери в големите вериги. Аз лично последно си го набавих от магазина DM, понеже там няма много хора и не се чака. Може и онлайн да се поръча например от магазин Befit, където е 3,90 лв докато в DM го купувам за 4,30 лв. Не правя реклама на Befit магазина (все още не), нито съм купувал от него, просто цената е доста добра.

21.04.2020 - 77,3 кг
Задържах килограмите от предходния ден. В интерес на истината очаквах след Великден повечко да съм наддал, предвид многото тестени вкусотии, пицата вчера вечерта, но така си е добре. Замислих се за гардероба си. Вече 6-та седмица не съм обличал дрехи различни от домашните и един спортен комплект, който обличам, когато ходя до кварталното магазинче. Днес възнамерявам да прегледам дънките, да видя колко нови дупки ще трябва да се пробиват на коланите.

22.04.2020 - 77,3 кг
Великденските козунаци и кифли не дават да отлепя "надолу". Все още ме държат стабиУен.

23.04.2020 - 77,4 кг
Отлепих малко нагоре. Вчера приключихме последните великденски козуначета и кифли. Леко препечени с масълце и малко сладко... много вървежно.

24.04.2020 - 77,2 кг
100 напред, 200 назад. Днес съм 200 грама назад спрямо вчерашното теглене. Както казах, свършиха козуначетата. Върнах се на овесените ядки с орехи и лъжичка мед (за душата).

25.04.2020 - 76,9 кг
Отново слязох под 77. Определено увеличих количеството чай последните няколко дни. Вчера беше петък - това значи ден за семейна пица и семеен филм. Интересното е, че по време на карантинния период децата изведнъж пък започнаха да харесват апокалиптични филми. Изгледахме такива филми като: "Световна война Z" (Брад Пит), "2012" (Джон Кюсак), "Аз съм легенда" (Уил Смит), "След утрешния ден" (), "Заразяване" (Мат Деймън, Гуинет Полтроу) (смъртоносен вирус, който за кратко време убива 26 млн. души по целия свят) и др.
Децата коментираха, че положението, в което се намираме, не е толкова трагично колкото ситуациите от гореизброените филми.

26.04.2020 - 77,0 кг

Семицата мина на приливи и отливи. Показанието на кантарчето преди седмица беше 77,1 кг, а тази неделя е със 100 грама надолу. Нищо работа. Пиенето на чай може да звучи скучно, неинтересно, безвкусно (особено ако не се слага захар или мед). За да не се стига до там, човек трябва да разнообразява. Ето го и моето разнообразие от над 20 кутии с чай.

СЕДМИЦА 7

27.04.2020 - 77,0 кг
Толкова показа кантарчето в началото на седмата седмица от извънредното положение и домашното заточение.

28.04.2020 - 76,7 кг
Надолу. Кантарчето се изплаши от по-горната колекция кутии с чай и бърже тръгна надолу.

29.04.2020 - 76,5 кг
Това е новият ми най-нисък показател от доста години насам. На 13.04.2020 беше 76,6 кг, но ето че днес бих и този рекорд. Една крачка по-близо до студентските килограми :)

30.04.2020 - 76,6 кг
Вчера малко се поувлякох с охладените вафлички, много са хрупкави и сладки, а в края на работния ден са много вървежни. Човещинка е да си угаждаме на душичките с таки сладки работи. А за вечеря децата направиха стра-хот-на пица. Та, качих някое грамче.

1.05.2020 - 76,7 кг
И вчера съгреших с вафличките. Хапнах си малко повечко. И чайчето е по-малко като количество. Трендът е плавен и нагоре. Днес ни очаква традиционната петъчна семейна пица. Е, тази седмица ще станат две, а ако питаме децата... става и всеки ден може да се хапва пица.
А да, честит официален почивен ден в Денят на труда :)

2.05.2020 - 76,6 кг
Вчера бях относително послушен от към ядене на сладки неща. Затов акилограмите са малко надолу.

3.05.2020 - 76,7 кг
Равносметката за тази седмица е:

300 грама надолу спрямо предходната седмица
3,1 кг надолу спрямо началото на карантината
нов рекорд за ниски килограми 76,5 в сряда, 29.04.

Вчера (2 май) отмениха носенето на маски на открито. До към следобед времето в София беше предразполагащо. Видяхме се с познати. Всички тези неща предразполагаха към леко отпускане. Много качествено се натумках вчера с всякакви месни, тестени и сладки изкушения. Заслужаваме такива моменти и не трябва да ни е съвестно за това... стига да не става практика. Няма да стане :)
От днес вече може да се ходи и на планина, но времето е хладно и дъждовно. Ще си сèдим само у градò.

СЕДМИЦА 8

4.05.2020 - 76,8 кг
3-дневният почивен период от 1-ви май показа стабилно катерене нагоре. Напълно отговаря на хапването, пийването (само безалкохолна бира) и по-малкото количество чай.

Иначе, добре дошла осма карантинна седмица. Има индикации, че след Гергьовден още някои ограничения ще паднат, като премахването на КПП-тата, ще пуснат ресторантите, но само с тераси и др. Чакаме.

5.05.2020 - 76,4 кг
Бях послушно дете, не хапвах охладени сладки хрупкави вафлички, пийвах си чайчето и бам 400 грама надолу. Всъщност, това е нова минимална стойност. А честито.

6.05.2020 - 76,5 кг
Честит Гергьовден и честито падане на КПП-тата в областните градове. Вече може да напускаме градовете. Внимателно.

7.05.2020 - 76,7 кг
Напоследък забелязах, че имаме ли почивни дни, килограмите отиват нагоре. И след Гергьовден тенденцията се запази :)

8.05.2020 - 76,5 кг
Обратно надолу. Така е, когато няма интересни изкушаващи душичката изкушения.

9.05.2020 - 76,3 кг
Отново подобрен рекорд и нова минимална стойност (последната беше във вторник 5.05 76,4 кг). И това след вчерашната петъчна семейна пица. След пицата една чаша билков чай с Ройбос и Канела идва много, много добре. Някой би казал, че една правилно изстудена пенлива биричка също би свършила работа, но нещо напоследък дори и безалкохолна бира не ми се пие.

vs.

Two beers... or not two beers... that is the question!

10.05.2020 - 76,1 кг
В края на седмица 8 кантарчето се смъкна до поредната нова минимална стойност.
Равносметката за тази седмица е:

600 грама надолу спрямо предходната седмица
3,7 кг надолу спрямо началото на карантината (79,8 кг на 16.03)
нов рекорд за ниски килограми 76,1 в неделя, 10.05

СЕДМИЦА 9

11.05.2020 - 76,2 кг
Седмица 9 от карантинния период започна с едни леки 100 грама нагоре спрямо вчерашния рекорд. Покачването основно се дължи на хапване вчерашното ми хапване на повечеко хляб и сладки изкушения от обичайното.

12.05.2020 - 76,3 кг
Напоследък забелязах, че сладките изкушения някак си много ме привличат. Засега успявам да им устоя. Е, понякога малко си хапвам, но в рамките на нормалното. Вчера добре си хапнах черен шоколад с касис (любимият ми шоколад на на марката Lindt).

13.05.2020 - 76,2 кг
Обратно надолу.

14.05.2020 - 76,2 кг
В нещо като плато съм :)

15.05.2020 - 76,1 кг
Мааалко наду, но довечера ме чака семейната пица, както и 2 дни уикенд. Ще видим резултатите в края на седмицата.

16.05.2020 - 76,3 кг
Към традиционната вкусната петъчна пица добавих и една безалкохолна бира Heineken. Нали не пия алкохол, но пък безалкохолна бира си пийвам. Без да им правя реклама, безалкохолната бира на Heineken за мен е най-добрата безалкохолна бира на пазара, а след нея бих наредил италианската Moretti Zero. Последната в България не съм я срещал, само в Италия. Интересното при последната, че има и лек вкус на ейл. Навремето бях голям почитател на IPA бирите.

17.05.2020 - 76,2 кг

Седмица 9 прилича на плато. Нямаше големи разлики в килограмите. Движих се между 76,1 и 76,3 кг. Равносметката за тази седмица е:

100 грама нагоре спрямо предходната седмица
3,6 кг надолу спрямо началото на карантината (79,8 кг на 16.03)
повторих, но не можах да подобря рекорда за най-ниски килограми от 76,1 в неделя, 10.05

СЕДМИЦА 10

18.05.2020 - 76,3 кг
Съвсем леко покачване. Все пак от уикенд идвам.

19.05.2020 - 76,2 кг
Плато.

20.05.2020 - 76,2 кг
И днес кантарчето показа същите килограми от предходния ден. Най-интересното е, че последните 2 дни закусвам, а и през деня си хапвам домашен вкусен козунак, като поняко му мазвам малко масълце, а понякога и малко Нутела (да е по-блажно от към калории). От 3 козуначета остана смао още един.

21.05.2020 - 76,3 кг
Козунаците започнаха да понатежават. Незначително.

22.05.2020 - 75,9 кг
Днес изненадата беше доста интересна. Нова минимална стойност 75,9 кг. Още 100 грама и ще станат точно 4 кг надолу от началото на карантината. Днес е петък и ще се вечеря семейна пица. Ще хапна едно парченце по-малко от обичайното.

23.05.2020 - 75,7 кг
Ехаааа. Още 200 г надолу. Това е нова минимална стойност. Която освен всичко прави и като цяло килограмите с 4,1 надолу спрямо началото на карантинния период.

Снимките, между дрогото, ги прави Паола, за да не се налага да държа телефона и да добавя едни 200 грама нагоре.

24.05.2020 - кг
Пътувах. Не съм си в нас и нямах никаква възможност да се претегля. Оставам с последните измерени килограми.
Седмица 10 приключи с няколко нови минимални стойности. Равносметката за тази седмица е:

600 грама надолу спрямо предходната седмица
4,1 кг надолу спрямо началото на карантината (79,8 кг на 16.03)
нова минимална стойност 75,7 кг на 23.05

Ден 3: Красотите на Пралин

2019-03-29T00:47:00.001+02:00

Ден 3 ни посрещна с толкова хубаво време, че отново започнахме отново да си повтаряме като в тайландското пътешествие преди 6 г., че където и да отидем, времето е наш приятел. Ноемврийско топло слънце, директно от вилата на плажа, а там няма хора, водата е 28 градуса. Кеф.

Места като това, плюс липсата на туристи, плюс липсата на всекидневно-бързане-за-някъде... презареждат батериите на макс. И понеже човекът е голям лакумник, ние искахме много неща от Пралин. Най-малко да посетим двата от най-красивите плажове в света - Anse Lazio и Cote d'Oro. За тази цел ни трябваше кола под наем.

И нека бъде червена... или почти. Не че имахме някакви претенции или опции за избиране, но все пак ни се падна една леко червенееща кола под наем. Kia Picanto. Пикантна от пръв поглед.

Осигури ни я домакинята чрез едни нейни познати, които дават коли под наем. Около 40$ на ден. Ако се поразтърсите и не сте на зор, може и за около 30$ на ден да намерите. Домакинята изглеждаше много свястна, и решихме да й се доверим. Все пак това ни беше първото пътуване до Сейшелите и тепърва предстоеше да опознаем хората, кой какви номера прави и т.н. На Сейшелите движението е обратно на нашето и воланът в колите е от дясната страна. Вижда се от снимката. Вече имах опит от Тайланд, където е по същия начин. Важния момент с колите под наем е да е автоматик. Адаптирането към начина на шофиране изисква около 15 мин. време на път. Важно е да се свикне с лостчетата за мигачите и чистачките, които са с разменени места. Интересния момент е, че тъкмо се свикне с тях, и като се приберете в България първия ден се бъркат чистачките и мигачите. Както казах, 15 мин. време на път и нещата се оправят.

Екзотика. Стига техника. Това искахме на Пралин. Искахме да обиколим колкото се може повече плажове на Пралин. Съвет: вземете си кола под наем, и не разчитайте на градския транспорт. То че има градски транспорт има, но нито е достатъчно конфортен, нито е достатъчно точен, нито е достатъчно бърз. На такова екзотично място мобилността е задълже и се постига само с кола под наем (или кола с шофьор под наем). С такси ще ви излезе чувствително по-скъпо. С пълен резервоар тръгнахме към Anse Lazio - един от смятаните за по-по-най-плажове в света.

Пътуването с кола е изключително приятно нещо. Вие избирате маршрута. Може да спрете където си поискате за 1-2 селфита, както и да си купуте някой сувенир. За Anse Lazio избрахме да минем през Националния парк на Пралин, а връщането да го напраивим по крайбрежието. Добър избор.

Влизате в трпическа гора

Карате в тропическа гора

Високите палми са нещо като тунел. Пълни душата.

На път за Anse Lazio минахме покрай нещо, което ни грабна вниманието. Нещо толкова чаровно и пленяващо вниманието, че нямаше как да не спрем и да се гмурнем. Това нещо се нарича Anse Boudin и се намира малко преди първата ни цел - Anse Lazio.

Това е най-добрия вариант за градски транспорт. Относително нов автобус "Тата".
По-късно ще споделя и нашите преживявания.

В мига в който зърнахме Anse Boudin и шарената палитра от цветове, малки островчета, надигащи се върхове и златист пясък си казахме ... СТОП. Anse Lazio ще почака.

Стоп! Чудеса НЕ се подминават.

На този плаж имаше само един местен тъмнокож, който предлагаше лодки под наем. Човекът толкова го мързеше, че само ни погледна и дори не се напъна да ни предложи я лодка, я скутер. Ако е на твърда държавна заплата, няма за какво да се напъва. И без това е на екзотично място, за което ние даваме едно немалко колочество пари, за да отидем за няколко дни/седмици.

Спокойствие

Топло и слънчево време

Човекът с лодките, на който не му пукаше много много дали ше си вземем лодка под наем, слънчевото топло време, купестите облаци, липсата на туристи - всичко това в събуди в мен онези детски спомени от летните ваканции в пионерските лагери, когато единствената ни грижа беше... да се забавляваме. Това се очакваше и от нас на Сейшелите - да се забавляваме. И ние не закъсняхме...

Ladies first! Първо дамите!
(да проверят за акули)

Бърже към водата, че то ноемврийското слънце не прощава
(зад левия връх се намира Anse Lazio)

Йок туристо. Перфектно за кибичене.

Направихме едно топло гмуркане и се насочихме към Anse Lazio, което беше съвсем близо. Малко след плажа имаше магазин, където спряхме да купим вода, кола и тоник. Човек трябва да се хидратира.

Само напред

Имаше едно по-стръмно изкачване.
Катеренето се усеща, ако си с икономична кола с пуснат климатик.

С малко повечко газ стават работите

Йееееее, стигнахме до паркинга за Anse Lazio.
Съвет: в ненатоварения сезон може да спрете до плажа, надали ще има много коли.

Към плажа Anse Lazio

От паркинга на Anse Lazio до плажа са 50-60 м. Нищо работа, а и е доста приятно под високите тропически дървета да се насочиш към един от най-красивите плажове, бижуто на Пралин - Anse Lazio.

<< Ден 2: Време за... почивка

Към Ден 3: Бижуто Anse Lazio >>

Ден 2: Време за... почивка

2018-05-21T23:49:00.004+03:00

Не бяхме хапвали готвена храна от самолетната сутрешна закуска (ако може да се брои за готвена). Искахме да пробваме от местната креолска храна, местната бира, местното "каквото дойде".

Какво прави човек на Сейшелите, когато е много гладен? Точно така, познахте... отива на плажа да си си направи няколко селфита и да ги сподели с близките (особено с Марк Зукърбърг)

Add caption

1. Нагласяме апарата за автоматично заснемане

2. Тичаме с все сила за пИрфектната снимка

3. Постоянно скачаме
(кой не скача е...)

И така няколко дубъла, докато не уцелихме правилната снимка.

Тази я направихме само с един дубъл

Гледката надясно от входа към вилата

Гледката наляво на входа към вилата

Направихме още няколко "плажни" снимки и поехме да търсим ресторант. Този път не се движихме по плажната ивица, а по главната улица. Първото нещо, което ни направи впечатление, бяха улиците. Сравнявахме ги с улиците в другата екзотична дестинация - Тайланд. Първото нещо, което прави впечатление, бяха значително по-чистите, по-красиви и по-подредени улици (асфалтовата настилка не я сравнявам). Второто нещо, което ни направи впечатление, беше начинът, по който са направяни отводнителните канали. След няколко на Сейшелите попаднахме на много силни дъждове, но улиците никога не бяха наводнени по начин, по който това се случва в Тайланд.

Улицата пред хотела. Вижда се по-високия асфалт и отводнителните шахти.

Ако се чудите накъде да поемете... тръгнете надясно

Приятна ноемврийска разходка

Не може без селфи

И така както си вървим, ето че започват да изникват ресторантите. Основно бяха ресторанти към хотели. Мернахме ресторант Paradisier. Беше отделно само ресторант в красив островен стил и с хубава тропическа градинка. Време беше да вкусим от местното ядене.

Ресторант Paradisier

Работното време на ресторанта е от 12:00 следобед до 21:00 вечерта. Така е, хората трябва да си почиват. Поръчахме си два различни вида филета местна риба, приготвена по креолски. Чакането беше съпроводено със сейшелска бира. Приятна светла бира. Много, ама много пивка в тези тропически места.

Чакането си заслужаваше

Сметката... викам направо да я прескочим? Няма. Информативно цената за двете порции риба с 2 бири излезе 865 сейшелски рупия или около 55 евро. Като бирата беше по около 70-80 рупия едната. Като цяло цените на Сейшелите са от типа на тези в западна Европа. Постепенно ще описвам къде и как да се храните и от къде да се купува.

След ресторанта се запътихме към хранителния магазин. Надявахме се цените да са малко по-български.

Бледоликите туристи се връщат от Whole Foods Market (в дъното вдясно)

Бяхме във вила със самостоятелна кухня и всички необходими прибори за приготвяне на храна. Намерихме Whole Foods Market, където отидохме да купим някои неща да сложим в хладилника. Изненадата с цените продължаваше. Ето я касовата бележка.

504 сейшелски рупия са около 32 евро

Да изкарам малко детайли (цените са при груб курс от около 16 рупия за евро).

Бира Eku (~300 ml.) - 3.06 евро (моята предпочитана бира)
Бира Seybrew (~300 ml.) - ~2.8 евро
6 яйца - 2.25 евро
Бял хляб нарязан - 2.5 евро
100 грама шунка - 4.3 евро
350 грама манго - 1.1 евро

Цените са доста европейски. Магазинът е от световноизвестната американска верига Whole Foods Market, която през 2017 беше придобита от Amazon.

Алтернативата на този супермаркет са малки магазинчета за хранителни стоки, които се държат от индийци. Цените са 30-50% по-ниски. На връщане минахме от един такъв магазин да си купим пръскало против комари. Оказа се, че бирата Seybrew е 25 рупия, вместо 45 в американския маркет. Следващите няколк одни се ориентирахме към индийските магазини, а в Whole Food Market ходихме да си купим свястно вино или да пийнем хубаво кафенце (едната част от маркета е кафене).

Свърши перфектна работа през следващите 10 дни

Разходката се оказа много приятна. Взехме си по една бира (станах фен на бирата Eku) и седнахме на топлия пясък на плажа Grand Anse. Наблюдавахме залеза, слушахме плясъкът на малките вълни на завръщасщият се прилив, правихме снимки и най-накрая се отпуснахме и се почувствахме на почивка.

Залезът над Grand Anse

Денем и нощем, водата е первектна за къпане

<< Ден 2: Адреналин в небето, екзотика на земята

Към Ден 3: Красотите на Пралин >>

Ден 2: Адреналин в небето, екзотика на земята

2018-05-15T23:36:00.003+03:00

Следвахме мъдрия съвет на д...ругаря Йода.

Допълнителните час и половина чакане на летището и останалите неприятни емоции започнаха да се изпаряват, щом влязохме в този аграрен самолет и особено след като запали, потегли и дори излетя. Адреналинът започна да измества онези неприятни емоции, а когато разбрахме, че единият от пилотите на това нещо е на обучение... напълно се фокусирахме върху поведението му. Не че разбираме от самолети, но ако се налага и акъл ще му дадем. Това го можем най-добре.

Шум. Много шум вдигат тези малки самолети на земята и особено преди да излетят. След като наберат височина става по-нормално. Нещата започват да придобиват екзотичен характер от момента, в който самолета се отъсне от земята и зап
очне да катери нагоре. Самолетите са модел DHC-6 с капацитет около 15-20 човека. Предназначението им е за малки дистанции. Клаустрофобичното усещане е гарантирано. По-тясно е отколкото в Ryanair. Климатик няма, има само духалки, а пилотите бяха с онези комбайнерски вентилаторчета. Тоалетна в самолета също нямаше, така че... страх-нестрах, стискаш до последната спирка.

Ако сте много много много на зор... ето я вратата ;)

По-тясно e отколкото в Ryanair. Важно е да има спасителни жилетки

Блед опит за усмивка.
Истинските усмивки ще дойдат след като ~~излетим~~ кацнем.

Пистата се намира точно на брега. Бреговата линия на остров Махе, както и плажове те й в съчетание с цвета на водата и всичко това при слънчево време ви изпращат в един различен свят. Екзотичен рай на земята.

Излитането вдигна адреналина на макс. А черешката на тортата беше уникалната райска гледка от високо, с която ни дариха сейшелските острови. Планина, покрита с тропическа гора, свършваща в златисти плажове, тюркоазено-синя вода, коралови рифове и хубаво ноемврийски топло слънце. Цял ден мога да излитам и кацам.

Летището на Махе, от което излетяхме
Следващата спирка е остров Пралин

... да напълним малко очите с нещо красиво

Ето го видео излитането ни. Всички в самолета снимаха. Интересно беше както вътре в самолета, така и навън.

Полета от остров Махе до Пралин отнема около 20 минути. На моменти понадрусваше, но като цяло беше добре. Представям си какво е при по-лошо време и силни ветрове.

Страх, бате, страх

Ден-два преди да се върнем станахме свидетели на изключително силна буря, по време на която се замислихме какво ли им е на хората в самолетчето. Вероятно изобщо не излитат. А ние се бяхме запътили да кацаме. Остров Пралин започна да се показва на хоризонта.

Пилота на обучение (отляво) се справяше добре
Оставаше му последното изпитание - да уцели пистата и да кацне

Да кажа няколко думи за пилота, който беше на обучение (или е млад пилот). Тъмнокож лъчезарен местен жител - справи се много добре. "Инструктора" само на няколко пъти му пипаше ръката и онази джаджа, която държи на снимката горе. Абе ще го бъде момчето.

С наближаването на остров Пралин, нещата започнаха да придобиват интересен, приятно-изненадващ характер. Ето го и видеото.

Гледка като тази пълни душата и пленява за цял живот. Искаше ни се самолета още по-бавно да се движи, направо на забавен кадър, за да имаме повече време да се наслидим на тези омайващи творби на майката природа. Добре, че направихме видео, което беше изгледано много, много пъти. Интересен факт по време на кацането е, че видяхме хотела (води се вила), в която щяхме да отседнем на острова. Вилата може да се види на видеото на 1 мин. и 11 сек. Сградата е точно на брега с тюркоазено син/зелен покрив. Следващите няколко дни обичахме да седим на брега, да пийваме нещо разхладително, да наблюдаваме кацащите самолети и да се сещаме за онази гледка отгоре.

Кацането, както се вижда от видеото, мина безпроблемно. Младият пилот приземи самолета като по книжка. И въпреки това, искаше ни се да стъпем на твърда земя.

Земя, искаме земя!

Стъпихме на земята и... УАУ!!! Имахме чувството, че пристигнахме на някой от островите от филма "Джурасик парк" и всеки момент от някъде ще изскочи я някой велосираптор, я някой птеродактил ще полети или пък не дай си боже тиранозавър рекс ще изреве. Фантазията беше подхранена с омайващи гледки и работеше на макс. Подобни чувства изпитахме преди години, когато кацнахме на летището на остров Ко Самуи в Тайланд. А когато подобни неща се случват изненадващо, моментите стават още по-безценни и запомнящи се за цял живот.

Много, ама много доволни и усмихнати

Снимки се правиха и така, и така, и така

Самолета набързо го разтоварват и го подготвят за обратния полет

Към залата

Слязохме от самолета и ни посрещна едно... социалистическо спокойствие. Чуваше се една спокойна музичка като от старо радио. Никой за никъде не бързаше. Ние си направихме фотосесията и се насочих към летището. Нямаше паспортна проверка, бяхме само с раниците . Минахме през климатизираната сграда на летището малко да се охладим и излязохме от другата страна. Търсихме си... плажа.

Летището е почти празно

Насочихме се към спирките на колите и автобусите

Задължително няколко снимки за пътеписа

В студените дни, тези тропически дървета, слънцето и топлото време са мехлем за душата

Още в България в Гугъл мапс проверихме разстоянието от нашата вила до летището. Беше около 700 м. и решихме да го изминем по брега. Ориентирахме се как се стига от летището до брега и поехме натам.

Ейййй там е гьолът

Щом наближихме плажната ивица, бяхме отново приятно изненадани от тази празна, изглеждаща диво красота. Все едно сте на някой необитаем остров, който е само за вас.

"Боса по асфалта вървя си..." се сетих за Росица Кирилова
Свалихме обувките, този пясък най-добре се тъпче с бос крак

Пясъкът на Сейшелите е... топло, финно, изключително приятно за стъпване нещо. Следва малко видео от първата ни среща със сейшелски плаж.

Бяхме много приятно изненадани, че властите на Пралин разчистиха плажа Grand Anse само за нас, за да ни накарат да се почувстваме специално. Добре се справиха, един човек не видяхме на плажа.

Дами и господа, плажът Grand Anse е Ваш

Време беше да се посъвземем от видяното и да започнем със селфитата

Боси поехме наляво по плажната ивица

И както бавно си вървяхме, наслаждавайки се на топлия ситен пясък и празната плажна ивица, какво да видим...

Яко. Пуснахме го да кацне. Точно до пистата минава основния път и има светофар, който постоянно свети зелено, но само когато кацат самолетите светва червено. Веднъж го бяхме хванали, докато обикаляхме с колата под наем.

И така продължавахки по плажната ивица стигнахме до нашата вила за около 10-на минути.

Нашата вила е със зеления покрив

Вилата, в която се настанихме, е Seashell Beach Villa. Разполага с апартаменти с изглед или към градината, или към морето. Резервирахме апартамент с изглед към морето за 456.80 евро за 4 нощувки. По принцип резервираме през Booking.com, но в този случах през Agoda.com излезе по-евтино. Също така ползвах регистрационния ми номер в Qatar Airways, за да трупам допълнителни точки.

Пристигнахме в хотела, където местното шарено врабче ни посрещна с пеене на живо, а собственичката на хотела с освежаващо сокче.

Местният изпълнител

Сокчето беше перфектно за топлото време

Посрещна ни собственичката с освежаващо сокче. Обясни ни кое къде се намира, какво има наоколо. Също така я помолихме да ни съдейства за кола под наем. Прекрасно обслужване.

Дворът на хотела

<< Ден 2: Здравей социализъм

Към Ден 2: Време за... почивка >>

Ден 2: Здравей социализъм (отново)

2018-02-24T23:26:00.000+02:00

Както писах по-рано, планирахме прозорец от 3 часа между кацането с турските авиолинии и излитането за остров Пралин - нашия първи 4-дневен стоп. Имахме и чекин за всички полети. Час и половина преди следващия ни полет се насочихме към терминала за локалните полети. В 12:30 бяхме там. Показахме си уеб чекините на секюрити проверката (две мощни чернокожи госпожи по 100++ кг/всяка), минахме скенерите и зачакахме нашия полет. С любопитство наблюдавахме малките "аграрни" самолетчета, с които се лети между островите. Шумни са като мотопедите Симсон. Изпратихме куражлиите за полета в 13:00 и в празната малка чакалня зачакахме нашия полет в 14:00.

Последната куражлийка за полета с това "нещо" в 13:00

Завистливо изпратихме предишния полет, но всичко е точно... после сме ние

Чакалнята не е нищо особено. Един магазин за снаксове и пейки за чакане, грубо около 400 м2 заедно със зоната за секюрити проверка. След полета в 13:00 останахме само ние и обслужващия персонал. Навън са блажените 30 градуса (още към края на септември започва да ми липсва топлото време), а ние вътре на студените климатици чакаме. Имахме интернет, до-проверихме си пощите, прегледахме фейсбука и новините, обадихме се, че кацнахме и дойде време за нашия полет. Цялата опашка за полета беше от около 15-на човека. В този самолет толкова. Дойде ни реда. Подаваме си ние разпечатаните уеб чекини на служителката, на което тя ни отговаря, че с тези бордови карти направени през уеб чекин не може да ни пусне. Трябват ни бордови карти, отпечатани задължително на това летище, и от гишето на авиокомпанията. К'о речи? WTF?! Знам и други съкращения. Насочи ни към гишето на авиокомпанията, което гише се намира извън секюрити зоната. Хайде вземаме си раниците(добре, че сме с малко багаж) и тичаме към гишето. Само едно гише работи и в момента локално семейство с едно дете си говорят. Помолихме ги да си зададем въпросите, поради спешния случай, понеже самолета всеки момент щеше да излети. Хората се оказа изключително разбрани и много любезни. За разлика от служителката на гишето. След като видя документите и разбра историята, служителката надменно се произнесе: местата вече са продадени, не можем да ви качим на този полет. К'о речи? WTF?! Знам и други съкращения. Този път жена ми се развихри. И двете дами се започнаха на много висок тон, задаван от разгневената пасажерка. Това го могат само жените. На моменти се включвах да намаля напрежението. Добре, че имаше гише между тях. Местното семейство беше изцяло на наша страна. Подкрепяше ни с все сърце и настояваше да си търсим правата. Докато дамите си "говориха" и изясняваха на кой млад меринджей смяна да се оплачем, самолетът ни отлетя. Мърлявото обслужване и отношение, което получихме до този момент, започна да ме връща едни 30-на години назад във времето на социализъма. Демек: 1) Служителят на гишето е президент и 2) Клиента е миньон и (почти)никога не е прав.

В края на разговора получихме нови бордови карти за следващия полет, който беше не час, а час и половина по-късно. Получихме картичка, на която беше написан е-мейл, на който да си изпратим оплакването. Млад меринджей смяна така и не видяхме.

Ако някой иска да се оплаче - ето го е-мейла

А сега ето какво случи, и какви са ни препоръките.

1. Двете 100++ служителки на секюрити чека ни пуснаха с две принтирани бордови карти от уеб чекина, вместо с правилните бордови карти. Мърлящина. Както и с две бутилки по 500 мл. вода, при позволени макс 100 мл. контейнер да се внася в самолет. Но всичко е точно.

2. Максимум един час преди полета мадамата на гишето е трябвало да обяви, че ние двамката трябва да си направим да се явим на гишето да си потвърдим полета. Мърлящина. Предпочетоха билетите ни да се пре-продадат на други бледолики туристи. За час и половина в чакалнята преди полета нито веднъж не си чухме имената. И този факт много го говорихме с със служителката на гишето. Но всичко е точно.

3. Уеб чекин направихме защото Сейшелските авиолинии изпратиха е-мейл с покана да си направии. Хем си правиш уеб чекин, хем не можеш да се възползваш от него и трябва да си направиш нов чекин вече на летището, защото служителката на гишето каза, че двете системи не са вързани. И това никой не ти го казва, нито някъде е написано. Мърлящина. Но всичко е точно. Ето го прословутият ни уеб чекин.

Служителката на гишето не мога да ни показа къде пише, че трябва пак да се чекираме

Изключително неприятно започваше престоят ни на сейшелска земя. Недостатъчно гостоприемно. Или може би се бяхме разглезили с Тайланд. Щяхме да разберем следващите 10 дни на Сейшелите. Искам да приоткрия малко от следващите глави и да кажа, че със социалистическият начин на обслужване се сблъскахме още няколко пъти, но те бяха отчасти забавни, ако ги сравним със случаят на летището.

Какво бихме направили следващия път. Отново уеб чекин (само и само да не продадат местата още по-рано от 60 мин. преди полета), час и половина преди полета "локален" чекин на гишето на летището и чак тогава преминаване през секюрити, скенерите и гейта.

Имахме почти VIP билети, новите бяха на втори ред. Разполагахме с нови час и половина на вече неприятното за нас летище. Съпругата ми изкара телефона и започна да пише голямо оплакване до гореспоменатия е-мейл, който служителката ни даде, както и до някой от е-мейлите на Etihad Airways, които държат 40% от компанията и са основния инвеститор в опит да я спасят. Два месеца по-късно - нито една от авиокомпаниите не отговори на оплакването.

Отминаха близо час и половина. Е-мейлът с опакването беше изпратен. Секюрити служителките се бяха сменили с нови. Бременната служителка, която ни върна от първия полет си беше отишла. Вместо нея да проверява и къса бординг картите дойде... онази надменна служителка от гишето. Ние водихме опашката. Взе ни билетите без да ни поглежда директно, маркира ги и ни ги върна. Насочихме се към "аграрния" самолет и нашите VIP места.

Не са дори изкуствени усмивки, а слънцето в очите

Изморени, вече не толкова ядосани продължавахме напред. Очакваше ни здрав адреналин в самолета, неописуеми гледки и много приятни емоции. След дъжд винаги изгрява слънце...

<< Ден 2: Здравейте Сейшели

Към Ден 2: Адреналин в небето... >>

Ден 2: Здравейте, Сейшели!

2018-02-04T21:43:00.001+02:00

Утрото на Ден 2 от пътешествието посрещнахме над Могадишу, столицата на Сомалия. В самолета се разнасяше миризма на вкусна закуска, а страницата с информацията за полета показваше, че ни остават около 2 часа до Сейшелите. Чудесно, тъкмо време за още един филм преди да пристигнем. Освен това, трябваше да попълним имиграционни карти, къде (не)сме ходили, дали наскоро сме имали температура, треска, повръщане и т.н. Забравих да спомена, че преди да излетим от Истанбул, стюардесите минаха и напръскаха целия самолет с някакви аерозоли. Имаше връзка с чумата.

Над Могадишу оставихме континента Африка и продължихме само над Индийския океан.

Еййй там са Сейшелите.

Довиждане земьо твърда, дивиждане континентАфрика

Повечето хора обичаме твърда земя под краката, или поне да я чувстваме. Човешка природа е. В мига, в който виждаш, че земята остава зад гърба и имаш 2 часа над индийския океан, започвайки от сомалийските води... някакво странно чувство на притеснение ме наблегна. Но тези притеснения изчезнаха веднага щом беше сервирана вкусната закуска, после кафенце и чаша червено вино. Разбира се, че се шегувам за червеното вино сутрин. Ще изгубя публиката. Имаше чаша, но с портокалов сок. И вода. В самолета добре е да се пие повечко вода. Тялото на човек по-бързо се дехидратира по време на полет. Винаги си купуваме вода и от летищата.

На моменти имаше турболенция, но не и от онези неприятните. Най-неприятна турболенция сме имали от Пукет за Банкок, когато започна да друса и клати още докато набирахме височина. Оцеляхме. Що се отнася до турболенцията, когато пътуваме винаги сме със закопчани колани, дори след като наберем височина. Докато гледах филма "На ръба на утрешния ден /Edge of Tomorrow" с Том Круз и Емили Блънт, от време на време хвърлях и по един поглед към еднообразната синина. И в един момент го видях.

Островче

Самотно островче по средата на нищото. Едно от отдалечените северни островчета на Сейшелите. Наближавахме крайната точка. В един момент малките островчета станаха по-големи. Успяхме да направим няколко снимки и да разберем, че на една от снимките е остров Пралин, към който след няколко часа трябваше да летим, и до него остров Ла Диг - нашата следваща дестинация след Пралин.

Остров Пралин и зад него остров Ла Диг - задължителни за посещение

Както вече писах, и двата острова Пралин и Ла Диг са за посещение. И по възможност не с еднодневни екскурзии, а поне с няколко нощувки. Но първо трябваше да кацнем на Махе - "столичният" остров. Съчетанието между планина, джунгла, златист плаж и тюркоазено синья вода е гаранция за максимална екзотика. Точно това се забелязва от самолета когато наближи летището и започне да каца.

Усещането да кацнеш на Махе е страхотно. Започнахме да загряваме за нещо повече, което не подозирахме, че ще изпитаме само след няколко часа.

Добро кацане, доволни в очакване да се потопим в тропическия свят

Добро кацане, прекрасно слънчево и топло време на Сейшелите. В края на ноември тропиците са мястото, където човек би искал да отиде и да си остане до... края на април, да речем.

Слънчевите очила и към контролните органи... пешочката

И такава снимка, и такава снимка и онакава...

Лято. Това има на Сейшелите. Вечно лято.

След малко ще бъдат свалени всички зимни дрехи

Göbekli Tepe - най-древният мегалит в света на възраст поне 12 000 години. Намира се в Турция, близо до границата със Сирия. Göbekli Tepe беше името на самолета Airbus A330, с който пристигнахме. Капитана се справи прекрасно, може би защото на същия полет бяха жена му (да не му се кара) и синът му около 3-4 годишен (леко разглезен). Но, да не се занимаваме с личния живот на капитана, а да се насочим към паспортната проверка.

Щом влязохме в сградата на летището ни посрещна... коледна елха с подаръци (за послушните митничари/ки). Преди паспортната проверка трябваше индивидуално да ни сканират с някакъв уред (възможно е някакъв вид термо камера). От нашия самолет имаше няколко подсмърчащи човека, които бяха пренасочени на отделна опашка. Минахме сканирането, минахме паспортната проверка, излязохме и...

... и тези гледки от летището окончателно ни накараха да се почувствахме на екзотична почивка. Имахме около два часа преди следващия ни полет от Махе за остров Пралин с Air Seychelles. Вече си бяхме направили web checkin за полета със сейшелските авиолинии и не се притеснявахме. Оглеждахме какво има около летището - тропическа зелентия, планински масив с много добра гледка, и таксисти. А и един комар ме ухапа. Поради много скъпия роуминг трябваше да се сдобием с местна карта за обаждане и за интернет. Най-вече за интернет. Почти сме пристрастени към това винаги на можем да намерим информация, която ни интересува. Имахме два варината - Cable & Wireless (син) или Airtel (червен). В будката на синия нямаше никой, затова избрахме Airtel. Цените са предложени на снимката по-долу.

Избрахме опцията 3.7 GB интернет и 60 мин. локални разговори за 600 рупия(~37 евро). Преди това развалихме 200 евро на местни пари, но можеше да се плати с карта. По време на пътуване имаме ограничено количество кеш (не обичаме да носим много кеш), една кредитна и една дебитна карта. От дебитната теглим направо в местна валута, а с кредитната плащаме където може. И така, имахме интернет на единия телефон, който споделяше интернет на другия телефон. За десет дни така и не можахме да използваме всички гигабайти и минути. Около половината останаха. Урок за следващия път. Настроили сме се да има следващ път. Обаче, един час по-късно ако ни бяха питали, щяхме да кажем, че следващ път няма да има. Очакваше ни връщане към миналото... социалистическото минало...

<< Ден 1: Начало на пътешествието

Към Ден 2: Назад към социализъма >>

Ден 1: Начало на пътешествието

2018-02-03T12:42:00.001+02:00

Ден 1. Петък вечер. Душ. Хапване. Такси. Летище. Фииуууууу. И дим да ни няма. Здравей почивка.

Почти. Какво прави човек преди да усети ваканцията? Точно така, до-ра-бот-ва. На летището.

Един (пред)последен е-мейл и край, здравейте Сейшели, здравей почивка

Законът на Мърфи за почивките гласи: "Всяка почивка започва след (пред)последния работен е-мейл или обаждане". И още един закон на Мърфи за почивките: "Всяка почивка започва с Airplane mode на телефона". И двата закона току що ги измислих. Позната история на повечето читатели. Винаги има "нещо" (може да не са е-мейли, обаждания, срещи), което човек върши в най-последния момент преди почивката или в първите няколко часа от почивката. Доказано. Проверено. Непроменяемо. Стига работа, чакат ни екзотични плажове и надвиснали над тях палми, тюркоазено синя вода и белоснежън пясък. Екзотика.

Летяхме с турските авиолинии. Полет, обслужване, храна, точност. Останахме доволни.

Полет София - Истанбул. Доволни предусещаме почивката.

Относно точността, препоръчвам следното нещо. Потърсете в Гугъл номера на вашия полет и в сайтове от типа на flightradar24 (има много подобни), може да проследите историята на полета. Нашите полети отиване и връщане бяха точни. Същите полети отиване и връщане понякога имат закъснения от няколко часа. Закъсненията са много важни, ако имате трансфер или ако летите с друга авиокомпания. Защо ние направихме тази проверка? Защото щом кацнехме на Махе, пътуването ни трябваше да продължи с полет до остров Пралин вече със сейшелските авиолинии. Преценихме, че 3 часа между двата полета ще са достатъчни, понеже заради споменатата чума, на летището се извършваше допълнителен скрининг на пристигащите.

Всеки полет започва с... чаша вино. След като наберем височина, разбира се. При нас това стана нещо като традиция. Турските авиолинии предлагаха турско и френско вино. По време на четирите ни полета пробвахме от двете. Вземете си френско... но разнообразете и с турско :) Експертите съветват алкохол в самолета да не се пие, кафе и чай да не се пие, да се набляга на вода. Наблягахме на водата, но и от другото не се лишавахме.

И нека бъде френско

Първият ни полет София - Истанбул малко след 21:00 го взехме за един час. След като набрахме необходимата височина, раздадоха ни по един сандвич, отбелязахме началото на почивката с по чаша френско вино на 11000 метъра височина и щом приключихме, вече започнахме да се снижаваме.

Истанбул бяха един час напред. На международното летище Ататаюрк след 11 вечерта няма много опции. Повечето магазини са затворени, в кафенетата цените са доста солени, но всичко е точно (както се пее в онази песен). Разходихме се из огромното летище, купихме си истинска местна баклава, кафе и се насочихме към гейта.

Среднощна разходка из летището

Намерихме си гейта, сложихме телефоните да се зареждат, изкарахме киндълите и си зачакахме среднощния полет в 01:50 местно време.

В очакване на часа Х.
И младите родители с бебешката количка с нетърпение чакат екзотичната почивка
(особено таткото :-P)

Понеже очаквахме да пристигнем на 30 градуса топлинка, направо си сложих сандалите, навих крачолите на дънките, останах по тениска... с други думи започнах да загрявам за тропиците. От чакащите за Сейшелите се открояваха немци, французи, англичане и руснаци. Имаше няколко млади семейства с от малки до бебе-малки деца. Всички искат на почивка.

Излетяхме за Сейшелите по разписание. Докато излитахме, видяхме колко огромен и красиво осветен е Истанбул. А двата моста на Босфора плавно си сменяха цветовете.

Самолет... номер 5.. давай газ... за ~~Бургас~~ Сейшелите
Двата моста на Босфора

Харесвам филмотеките в полетите за дълги растояния. Един от филмите, който вече за трети път щях да гледам по време на полет беше "Пасажерите", с Крис Прат и Дженифър Лоурънс. Действието се развива в космоса. Космически кораб с 5000 колонизатора лети към планета, която е на 120 г. полет от Земята. Всички в кораба ще спят почти 120 г. в специални капсули. Поради техническа неизправност, капсулата на Крис Прат дава дефект и той се събужда около 30 г. след началото на полета. И т.н. Филмчето ми действа и като сънотворно. Не и този път. Малко преди 3 през нощта се разнесе една приятна миризма на нещо много вкусно. Ядене.

Много. Вкусно.

Преди няколко години с турските авиолинии летях към САЩ. Тогава ме впечатлиха колко вкусна храна предлагат. Най-вкусната, която съм ял по време на полет. Доскоро това беше единствения недостатък на Катарските авиолинии, но от 2017 и при катарците храната е доста по-вкусна от предходните години (децата ни са критерий за това). И така: някаква интересна турска разядка, салата, изключително вкусно телешно, топло хлебче, турски десерт (могат ги тия работи) и френско червено вино. И филмчето. Ох, котьоооо.

Done. Утре пак.

След вкусното среднощно ядене, леко дресирано с френско червено вино, започнах да съществувам на много ниски обороти. След отсервирането изгледах филма, след това го пуснах отначало за фон и със слушалките заспах.

Ден 1 от пътуването беше много кратък, но с него превключихме от режим "работа" на режим "почивка", а екзотичната почивката щеше да започне много вълнуващо (почти неприятно) за нас още на летището на Махе, но като всяка приказка щеше да завърши добре... с пристигане в Рая на земята...

<< Към Подготовката

Към Ден 2: Здравейте Сейшели >>

Сейшелите - екзотичното пътуване до социалистическия рай

2018-01-01T19:55:00.002+02:00

"Харесвате синята? Купете си жълтата!", гласи надписът до касите в ИКЕА, приканвайки ни да си купим от онези чанти назаем, докато обикаляме магазина.
"Харесвате Тайланд? Отидете на Сейшелите!", казваме ние. След 5 поредни пътешествия до Тайланд, две от които разнообразени с черешката на Азия - Сингапур, най-накрая променихме традицията. Сменихме Азия с Африка.

И бяхме очаровани. Не бяхме виждали толкова красиви заливи и толкова диви плажове, а залезите са неописуемо очарователни и тихи. Такава липса на туристи на иначе популярно място. Толкова гигантски костенурки, свободно разхождащи се на един от сейшелските острови. Такива екзотични гледки от върха на джунглата към заливите, с носталгичен привкус на детски фантазии от книгите за морски пирати и приключения в джунглата. Изобщо не подозирахме, че всичко това ще го усетим и преживеем по един незабравим за нас начин. Всяка ново място, което посещавахме, събуждаше нови чувства или някакви стари мечти и фантазии. Очаквахме нещо като Тайланд, а получихме нещо... специално. Шах и мат.

Не спряхме да скачаме от приятни изненади
(хеле па аз, до стратосферата ще стигна)

Ей така си се разхождат тези големи приятелчета

Джунгла. Тихо и спокойно място, което човек не иска да напусне.

Планиране

Самолетните билети бяха първият основен проблем, с който трябваше да се справим. Следвахме вече описания и утвърдения от нас начин за търсене на самолетни билети. Използвайки SkyScanner търсихме удобните часове, авиокомпании и цени. Нашите фаворите Катарските авиолинии (Qatar Airways) предлагаха най-изгодните цени от София до Сейшелите с едно спиране в Доха за около 1050 евро за двама отиване и връщане. Но, това не не бяха най-удобните за нас полети. Около 24 часа на посока ни се сториха прекалено много. Катарците имаха и по-удобни полети, но на доста по-висока цена. Турските авиолинии (Turkish Airlines) предлагаха най-удобните за нас полети. В петък вечерта в 21:15 се излита от София, сменя се самолета в Истанбул и в събота около 11 сутринта сте на Сейшелите. И като махнем часовата разлика от 2 часа излиза, че за около 12 часа се стига от София до Сейшелите. Яко. Връщането също беше удобно. Полета е в понеделник 21:10 от Сейшелите (т.е. ползва се целия ден) и във вторник сутринта 8:50 българско време се каца в София. Пак яко. Цената с Turkish Airlines беше 1144 евро, т.е. 100 евро повече от катарците. И така, летяхме в петък 24 ноември в 21:15, а обратно на 4 декември в 21:10. 10 дни, 9 нощувки.

Островите

Вместо качествено да мързелуваме на основния остров Махе, решихме да си направим island hopping между 3 от основните острови на Сейшелите - Махе, Пралин и Ла Диг. Първите 4 нощувки на Пралин, след това 2 нощувки на Ла Диг и последните 3 нощувки на Махе. Макар че от Махе редовно се извършват еднодневни екскурзии до останалите два острова (с ферибот се стига за час и половина), по-добрия вариант е да се остане поне за една, да не кажа две нощувки на всеки от островите. Така доста по-добре ще ги опознаете и ви гарантирам, че Махе, Ла Диг и Пралин ще събудят абсолютно различни чувства във вас. Пралин ме върна към социализъма, на Ла Диг намерих детските си мечти, а на Махе влязох в ролята на сървайвър. Освен това, всеки от островите притежава уникално красиви заливи, плажове и гледки. Всичко това по-детайлно ще споделя с вас в следващите глави, описани ден по ден и представени с фото, а вече и видео материали.

Багаж

Обичаме да пътуваме само с ръчен багаж, дори когато сме с децата. Две раници са ни напълно достатъчни за дрехите, които ще са необходими на тропиците. При 30 градуса дневна и 25-26 нощна, много много дрехи не са необходими. Освен дрехите в раниците сложихме два комплекта за шнорхелинг, по един чифт сандали, два електронни четеца Kindle, един фотоапарат за подводни снимки и няколко зарядни.

Две раници са достатъчни. Някои дрехи дори останаха неносени.

От лятото бяха останали слънцезащитни спрейове, които бяха в бутилки от 150 и 200 мл. Като ръчен багаж няма да минат секюрити проверките заради ограничението от 100 мл. на контейнер. Решихме този проблем със закупуването на комплект празни контейнери за полети. Има ги в дрогериите DM и са на цена от около 5 лева. Влизат два или три пластмасови контейнера по 50 мл. и няколкомалки контейнерчета по 10-20 мл. Тези комплекти са доста удобни, особено ако имате специални предпочитания към опредлени козметични продукти, които ползвате и са в големи упаковки. Ние ги напълнихме със слънцезащитен крем на Nivea, чийто срок щеше да изтече преди следващото лято. Другото което сложихме беше крем против изгаряне, защото когато близо до екватора пече... то направо изпича. Между другото, това със слънцезащитните продукти се оказа доста добър ход. Продукти на Nivea 30 или 50 фактор на Сейшелите видяхме за 25+ евро. В България ги купуваме намираме за около 15 евро. Като цяло, на Сейшелите е осезаемо скъпо спрямо българските цени. Ценово е съпоставимо със западна европа. Ще давам примери с цените в маганизите и ресторантите последователно, докато описвам пътешествието.

Извънредни проблеми

Септември месец закупихме билетите за Сейшелите, а в началото на октомври се разрази епидемия от белодробна чума (наричана още "експресния влак на смъртта") на Мадагаскар, вземайки стотици жертви. Най-лошото беше, че после се прехвърли на Сейщелите, вземайки две жертви и поставяйки под карантина хората, влезли в контакт с тези жертвите. Полетите от Мадагаскар за Сейшелите бяха спрени. Турските авиолинии не бяха засегнати. Следихме темата с чумата отблизо по новините и в специална тема в TripAdvisor. Освен това, информативно се обадихме на Турските авиолинии да питаме какви са вариантите за промяна на дестинацията. Алтернативите бяха карибския басейн или... пак Тайланд. За 6-ти път :-) С малко доплащане от наша страна все щяхме да изберем някой тропически остров. За щастие, взетите превантивни мерки от страна на сейшелското правителство дадоха резултат и преди нашето отпътуване нови случаи на чума не бяха регистрирани. Отдъх.

Мина октомври. Ноември отбеляза 24-я ден. Петък. Работния ден свърши, време беше за "Води ме в някоя квартална кръчма и поръчвай...". Само дето кръчмата, към която се бяхме запътили, беше някъде в Индийския океан 5 градуса под екватора и на 12 часа път от София. Самолета ни чакаше...

Към началото на пътешествието >>

Тайланд - Ваксини, лекарства и др. медицински теми

2017-11-19T21:41:00.000+02:00

Какви ваксини за необходими (и на децата) преди да отидем в Тайланд?

Има само една ваксина, която е задължителна за Тайланд - ваксинация против "Азиатска треска"... ако не искате повече да се връщате в Тайланд. Въпросната "Азиатска треска" води до пристрастяване към страната на усмивките, към нейните приятни хора, към красивите екзотични места, към вечно топлото време, към малките островчета и техните закътани плажове, приличащи на нещо неземно пренесено върху майката природа от фантазиите на художник, прекалил с престоя си в Амстердам. И няма гаранция, че въпросната ваксина против "Азиатската треска" ще помогне.

Когато за първи път пътувате към Тайланд, особено с деца, нивото на притеснение и суетност относно медицинския въпрос може осезаемо да се покачи. Дали да не се ваксинираме против жълта треска или хепатит А, ами дифтерия, тетанус, коремен тиф, бяс и т.н. Дали да не отскочим до близката аптека и да купим нещо против повръщане, разстройство, температура, капки за нос, очи, уши, нещо против комари, буболчеки, бръмбари, сърбежи след ухапване, слънцезащитен крем, нещо за след изгаряне и т.н. Отгорорът ми е "Да, ама не!". Няма задължителна ваксина, която да се изисква при пристигане в Тайланд. Има няколко препоръчителни ваксинации, като ваксина против бяс и ваксина против жълта треска, но това е по ваша преценка. Имайте предвид и факта, че някои ваксини трябва да бъдат поставени седмици или месец(и) преди отпътуването, за да има ефект. Сметнете това време, ако решите да слагате, не го оставяйте за последната седмица (типична човешка черта, не само българска). Знаете, че имаме едно пътуване без деца в Тайланд и четири с децата. При нито едно от тези пет посещения не се ваксинирахме, нито ваксинирахме децата. Отидохме си с онези ваксини, които стандартно имаме от личния лекар според имунизационния календар. Нищо повече.

За въпросните четири тайландски приключения с децата имахме няколко "здравословни" инцидента. Всички те бяха незначителни, ако ги сравним с онези здравословни проблеми, които са имали децата по българското черноморие след почивки в Лозенец, Св. Влас, Варна. Почивки по родното черноморие, след които се връщате по-изморени, да не кажа напълно скапани, отколкото отпочинали. Нека все пак се върнем към тайландските здравословни проблеми, които сме имали.

Медицински проблеми по време на Пътешествие 1

Прекалено самодоволното излагане на слънце без слънцезащитен крем на остров Пукет доведе до много бързото изгаряне на двама възрастни (тогава бяхме 4 възрастни). Лекувахме го с кремче за след слънце на основата на алое вера и още някакво кремче за след изгаряне, купено от близката аптека. Негативите са 2-3 дни без тай или ойл масаж.

Една вечер попрекалих с лютия сос на Koh Phi Phi. Бях си поръчал риба red snapper на скара, коят орибка изключително добре вървеше с допълнително поръчания пикантен сос. Резултатът беше разстройство на другата сутрин, точно преди да отпътуваме за Ко Самуи. В английския има един израз "shit happens". Ами... случи се. После и до повръщане се стигна на катамарана от Донсак за Ко Самуи, след 15 мин. клатене на едно място и големите вълни в залива. Обслужващия персонал се усмихваше, раздавайки торбички на повръщащите бледолики западняци. Почти целия катамаран беше "в джаза". За трансферите имам специална глава, но искам да вмъкна един медицински съвет. Щом тайландците ви предлагат хапчета против повръщане - вземайте. Те знаят кога бледоликите ще сдадат багажа, предлагат го още преди да потеглите, а ако имате някакви съмнения, може преди да се качите да поискате такова от обслужващия персонал.

Вече на Ко Самуи, една от дъщерите ми при влизане в басейна на вилата не прецени правилно дълбочината и... пийна повечко вода. Резултатът не закъсня, още същата вечер имахме няколко повръщания и толкова. Тогава беше на 6 и не можеше да плува. На следващия ден беше на ориз и солети и се оправи. Знаете как става, нали?

Медицински проблеми по време на Пътешествие 2

Няма такива

Медицински проблеми по време на Пътешествие 3

Пътешествие 3 беше в средата на декември. Едната от дъщерите тъкмо се лекуваше от нещо вирусно. Бяхме взели изписания Нурофен и някакви хапчета за смучене. Най-интересното беше в самолета от Доха за Краби. На Доха доста полети правят трансфер за Тайланд. От всички краища на самолета за Краби се чуваха къде слаби, къде доста, ама доста сериозно кашлящи деца. Вирусите бяха нагализи учениците навсякъде по света. Нищо, след две седмици в Тайланд имунната им система така щеше да се подсили, че до края на зимата и през пролетта нямаше да допусне вирус. В началото на почивката почти всички от компанията ни минаха през този вирус, но в рамките на 1 до 2 дни с помощта на Нурофен, хубава пикантна тайландска храна и всякакви тропически плодове, всичко отминаваше. Декември месец в Тайланд на брега на морето при 30 градуса и водата 28-29 градуса, въпросния дискомфорт не се усеща така, като декември в България, при почти отрицателни температури и т.н. и т.н. да не продължавам.

Медицински проблеми по време на Пътешествие 4
Познайте къде се случи следващия проблем? Точно така, отново в басейн. На Ко Самуи. Бяхме отседнали в хотел Am Samui Palace на Ламай бийч. Прерасно разположение на хотела близо до плажа, магазини, ресторанти, барове, арени, всички удобства и на закътано място, да не е шумно. Имаше много хубав басейн, в който басейн дори тренирах неща като сваляне, поставяне и чистене на маска под водата. Неща свързани със скуба дайвинга, отскоро бях завършил дайвинг курс и ми предстоеше първото екзотично скуба гмуркане във водите на Тайландския залив. Но, това не е за тази глава. Сега за басейна в хотела. Както казах, басейнът е много хубав като разположение и възможности за игри, а и водата в него е изключително топла. Ние си седим на шезлонзите и четем книжки, а децата киснат с часове в басейна след морето. Някъде към средата на почивката първо баткото, после близначките започнаха да се оплакват от болки в едното ухо, после в другото.

Отидохме в аптеката, обяснихме какво е положението. Ами... "бански отит". Най-често се дължи на инфекция с бактерии или гъбички от водата. Дори в най-чистите басейни може да има от въпросните микроорганизми. Превантивните мерки след къпане в басейн са доста елементарни - измиване и подсушаване на ушите или поставяне на недразнещи капки (някои дори ги поставят преди влизане). След толкова уроци по плуване в басейните в София, чаветата хванаха отит в Тайланд. Имаме предположение защо. Понеже вече са по-големи, давахме им повече самостоятелност, без да ги контролираме с къпането, обличането и т.н. Времето в Тайланд е винаги топло, дори след като си вземеш душ и не се подсушиш достатъчно добре, не усещаш никакъв дискомфорт. Може и цял ден да си мокър, пак няма никакъв дискомфорт. Та, недобре измитите и неподсушени уши са най-вероятната причина за този проблем. Взехме си поука от тази случка, и децата си взеха поука.

Отново по време на последното пътешествие едната от близначките беше направила някаква кожна алергия, която от време на време й се случва на слънце. Отидохме в аптеката, показахме малките петна. Изписаха ни от стария добър познат Зиртек (някой от вас най-вероятно го е ползвал, особено на пролет). Давахме го няколко дни, без да променяме нещо в ежедневния режим.

Препоръки

Няма ваксина, която задължително бих ви препоръчал за Тайланд. Не сме отивали с една торба лекарства, вземали сме само онези, от които в дадения момент някой е имал нужда. Не си купуваме и слънцезащитни спрейове, понеже пътуваме само с ръчен багаж(раници), а на летището има ограничение до 100 ml. на контейнер. Повечето слънцезащитни са 150-200 мл. А и няма смисъл от тука да купуваме нещо, което там можеш да си купиш или на същата цена или по-евтино.

Не се притеснявайте да отидете в местната аптека с вашия проблем. Ще ви дадат компетентен отговор, или ще ви препоръчат къде да отидете. От местните аптеки купуваме спрейове против комари, които в аптеката ни препоръчат. Има всякакви, от такива на билкова основа, то такива срещу буболечки от типа на онези в "Мъже в черно" 1. Същите спрейове може да намерите малко по-евтино в минимаркетите от типа "7/11". Вечерно време, когато излизате на терасата на вилата или отивате на ресторанти, на разходки по плажа или по улиците, напръскайте децата а и вас си с нещо местно против местните комари. Не може напълно да се предпазите от комарите. Гадините все някъде ще ви ухапят. Освен фенистила, в аптемаката могат да ви препоръчат голям набор местни алтернативи.

Наша позната беше отишла с детето на преглед в педиатрична клиника на Ламай бийч, на остров Ко Самуи. Похвали лекарката, клиникатам и модерната техника, с която разполагаха. Частния преглед ѝ струваше 200 бата или 10 лева. Детето се оказа с гнойна ангина. Знаете, антибиотик и т.н. Давате антибиотика и show must go on... може и да не е шоуто, но почивката трябва да продължи.

Хигиената е много важна. Вода пием само бутилирана от магазина (по 40-50 ст. е голямата бутилка). Храним се основно в ресторанти или готвим, ако сме на вила. Няколко пъти сме купували пържени бутчета, свински и пилешки шишчета от улични лавки. Постоянно си купуваме палачинки, които се приготвят пред нас. Досега не сме имали проблеми с храната.

Все пак има едно нещо, което винаги правим - медицински застраховки за чужбина. Правя ги в офисите на застрахователния брокер SDI, но и други брокери ги предлагат. Цената варира около 100-на лева (с отстъпка) за петима за около 2 седмици, с покритие по 75000 евро на човек. Дано не ви се налага да я ползвате. Медицинската застраховката играе ролята на "хапче за успокоение". Все пак отиваме на почивка, нека сме поне една идея по-спокойни.

Пътешествие 3: Хотели и вили

2017-11-16T23:16:00.002+02:00

Ние, родителите, сме all inclusive персонал за децата. Точка. Дори когато сме на почивка, пак играем ролята на въпросния персонал - осигури безопасно пристигане, престой, закуска, обяд, вечеря, сладоледи, други глезотойки, екскурзии, подаръци, коремчето ме боли, нещо ме ухапа, тука ме сърби и т.н. Правим го за децата, искаме най-доброто за тях. След няколко по-динамични семейни пътешествия с по няколко спирки през 2014 и 2015 както до Азия, така и из Европа си казахме "Стига!". Следващото пътешествие в Тайланд трябва да го направим възможно най-мързеливо, с минаминални смени на местата, да не пренатоварим all inclusive персонала. Целта ни беше да намалим колкото се може повече логистика, и да се фокусираме изцяло върху мързеливият, скучен, еднообразен начин на почивка, тип "двуседмична почивка на Св. Влас през юли". Само че избрахме да е декември/януари и не Св. Влас, а Пукет. Две седмици. Кеф.

Кефът свърши, когато започнахме с логистиката и разбрахме, че хубава вила от типа на тези от Пътешествие 1 и Пътешествие 2, в каквито бяхме отсядали на Ко Самуи (на брега, първа линия, спокойствие наоколо, хубава цена, тай-стил), на Пукет не можем да намерим. Освен това, изборът от вили беше осезаемо намалял поради факта, че самолетните билети закупихме в самия край на септември (след поредните промоции на катарските авиолинии), а по това време западняците отдавна вече са понарезервирали вилите. На нас ни оставаше да се учим и... да правим компромиси с нещо. Не ни се даваха по 500-600 евро на вечер за вила близо до брега на Карон, Ката или Банг Тао (все още пазихме спемените от хотела Sunwing на този бряг). Ако ще правим компромис, нека да е с мястото. Няма да е на брега с гледка от спалнята към морето и на няколко крачки от плажа. Зачерк. Решихме да вземем кола под наем и да обикаляме острова и плажовете, а вилата... нека бъде някъде из тихите тропически местенца на Пукет. Поне вечерите да са спокойни и тихи. Пукет е голям остров и дори позакъснелите с резервиране на място за почивка туристи като нас, могат да си намерят покрив. Без да фалират.

Спряхме се на вила с 3 спални на Равай, разположена в комплекса Christian Blue Residence. Това пътешествие го направихме отново с нашите познати от Пътешествие 1. Цената на вилата с 3 спални за 15 нощувки беше 2520 евро, като половината сума платихме авансово чрез PayPal (човекът поиска така).

Самия комплекс граничи с други вилни комплекси. А около комплексите - плантации. За да стигнем до вилите се минаваше през една махала с предимно мюсюлманско, добронамерено население. Беше интересно да им опознаваме бита всеки ден преминавайки на метри от входните врати на къщите им. Доста шарените им къщи.

За плуване става западния бряг и страхотния Nai Harn Beach на юг

Намерихме вилата през HomeAway.com. Свързахме се със собственика Жан-Мишел - французин на предпенсионна възраст, който живее в комплекса, и го стопанисва.Оказа се, че стопанисва още два комплекса на Пукет. Прекрасен пример за това, как можеш да се "пенсионираш" на тропиците и да продължиш да въртиш бизнес.

И през деня и вечерта беше спокойно и приятно
(снимка официален сайт)

С тайландски мотиви
(снимка официален сайт)

Басейнът, в който посрещнахме Нова година 2017
(снимка официален сайт)

(снимка официален сайт)

Christian Blue Residence се намира на около 15 мин. с кола до най-близките готини плажовете. Да ви кажа честно, кефи ме да шофирам в Тайланд. Много екзотично, супер контрастно, едно по-различно усещане. Въпреки, че вилата се намира близо до източния бряг на Пукет, няма хубави плажове за плуване. Плажът Nai Harn се намира в южната част на Пукет. Препоръча ми го един наш сънародник Райко Матеев , постоянно пребиваващ на Пукет.

Nai Harn Beach - бижуто на Пукет

Хайде на кокосите. Релакс на макс на Nai Harn Beach

Посещавахме Nai Harn Beach почти всеки ден. Отивахме към 10-11, правихме моренце, плаж, обяд + бира Chang/Singha, екзотични плодове, сладолед, фрешове, кафенца и към 5 следобед сменяхме почивката от плажа в масажния салон.

Ориз с морски дарове, кашу и ананас... задължително за пробване

Ориз с морски дарове, кашу и ананас... яммиии, задължително за пробване

Тай-супа Том Ям със скариди, средно пикантна... може и яко пикантна (нали има бира)

Масажите са невероятни. Срещу 15-20 лв. получавате едночасов размазващ масаж. Изборът е ваш, дали да е традиционен тай масаж на цялото тяло, или с ароматни масла, може само на лицето, на краката, на ръцете, на главата... тайландците владеят масажното изкуство изключително добре, докарвайки клиентите до невероятен размазващ ефект.

Rungaroon - "нашето" масажно студио на Равай
На Пукет има много руснаци, затова табелите са на руски и английски

Цялата компания бяхме постоянни клиенти на студиото за масаж Rungaroon на Rawai. Студиото носи името на собственичката, с която се запознах. Беше ми интересно да разбера за масажистките, които работят при нея. Идват от различни краища на Тайланд, като тя им дава 50% от сумата, която изработят през деня. Ако масажистката направи 6-7 от най-евтрините масажи, ще си тръгне с поне 60-70 лв. При средна месечна заплата от около 350 евро за Тайланд към 2017г, това не е лош доход. Разбира се, това не са лесни пари. Масаж след масаж, да размачкваш едрите бледолики се иска сила и старания. Почти всеки ден бяхме в това масажно студио и не мога изобщо да се оплача, че някога съм получил посредствен масаж. Напратив, винаги с усмивка на лицето излизахме от студиото, където вече ни чакаха чашите вкусен тайландски чай. Понякога излизахме със сънени физиономии, след като приятната азиатска музика и страхотния масаж ни приспиваха и отнасяха някъде.

Доволни (сънени) лица след масажа и вкусния тайландски чай... утре пак ще дойдем

И така 2 безгрижни седмици. Как качествено се мързелува 2 седмици в Тайланд на Пукет ще опиша подробно в една от следващите глави.

Nai Harn beach - бижуто на Пукет

За 15 дни на Пукет имахме само едно еднодневно посещение до съседния на Пукет острол Coral Island. През останалото време бяхме само на Пукет. Явно приключенческия дух от предишните пътешествия си искаше разнообразието. Освен Nai Harn обиколихме до Карон, Ката, Патонг, няколко viewpoint-a, няколко много, много стръмни изкачвания (горката кола) и селца някъде на високо, качихме се още на север до летището, обикаляйки целия остров. Имахме кола, климатик, gps, екзотична гледка навсякъте, страхотни viewpoints и заливчена, и най-важното - желанието да пътуваме.

На гости на Карон бийч

Така изглежда коледно настроение в мола Jungceylon на Патонг бийч

Кисело мляко "България" за 20 бата = ~1 лев

Единственото ни напускане на Пукет, на път за Coral Island

За камъчета, миди, корали на Coral Island

Много рядко през деня оставахме на басейна.
Морето и различните плажове ни зововаха.

Вечерите на вилата бяха приятни, тихи и спокойни. Най-големият шум идваше от нашите пазители на вилата - геконите. И играещите в басейна деца. Геконите на Пукет се оказаха по-безстрашни от тези на Ко Самуи (писах в Пътешествие 2). С едно геконче дори заедно пихме вино.

Внимателно доближаваме чашата...

... и като стара руска прахосмукачка "Тайфун" измуква разлятото вино

Говорим не само за международно, но и за междувидово уважение.

В басейна на хотела изпратихме 2016-та и посрещнахме 2017-та година

Нова година посрещнахме в басейна на вилата. Бяхме далеч от лудницата на Патонг бийч и другите големи плажове, но чувахме и виждахме фойерверките от към западната плажна линия на Пукет (Карон и Ката бийч), както и от по-близкия Равай. Донякъде искахме да запалим колата, да отидем към някой от плажове, да се слеем и да викаме заедно с тълпата в новогодишната нощ. Но спокойствието на вилата, с което вече бяхме свикнали, ни накара да останем. Не съжалявахме. Това плажно посрещане на нова година може да е причина за някое следващо екзотично посрещане на нова година из тропиците... Тайланд? Пукет? Много вероятно. Но това ще е Пътешествие 5, което все още не сме планирали. Ред е на следващото семейно приключение из Азия и по-специално отново в Сингапур и после в Тайланд. Какво научихме от предишните три азиатски пътешествия до Тайланд и Сингапур и какво ново научихме и имаме да споделим, следва в...

<< Пътешествие 2: Хотели и вили

Пътешествие 4: Хотели и вили >>

Пътешествие 2: Хотели и вили

2017-11-15T23:04:00.000+02:00

Пътешествие 1 ни остави толкова голямо впечатление, че когато се прибрахме на 28 декември, вече съжалявахме, че не си бяхме останали на Ко Самуи в тайландската вила на Coconut Paradise. Греда. Дори в новогодишната нощ си се представяхме на полусамотния бряг на Bang Por beach, боси на топлия пясък и топлата вода, под надвисналите над плажа палми, подготвяйки се да пуснем няколко светещи фенера. В Тайланд вечерно време около плажовете доста пускат от тези летящи фенери. Романтично е някак си.

Последната нощ на вилата, така изпратихме Пътешествие 1

Тази потискаща следваканционна атмосфера след първото пътуване ни накара да се мобилизираме. Не бяха изминали и 3 седмици от завръщането ни от Тайланд, а вече имахме билети за Пътешествие 2. Но за кога? Да чакаме още 11 месеца преди следващото пътуване беше някак си... нехуманно. Затова избрахме края на август и първата третина на септември. Хем да не е точно през лятото, хем да се върнем малко преди училището. Имахме и първолачки. Речено-сторено. Този път решихме да разнообразим тайландското пътешествие, като добавим щипка сингапурско. На Сингапур му бяхме вдигнали мерника още през 2011, но така и не го направихме. Този път решихме да го посетим заедно с децата. Сингапур беше оставен за последните няколко дни, като в Пътешествие 2 решихме да включим четири стопа:

- 1 нощувка в Банкок

- 7 нощувки на Ко Самуи

- 1 нощувка на Краби (от тук летяхме за Сингапур)

- 3 нощувки в Сингапур

Банкок

Нямаше как да пропуснем Банкок. Кацахме около обяд в Банкок и решихме да останем, да поразгледаме града и колкото може повече да покажем на децата за този половин ден, понеже още следващата сутрин летяхме за Ко Самуи. Къде да отседнем в Банкок ако не в най-високата сграда в Тайланд (към 2017), с невероятна панорамна гледка от хотелските стаи и туристическа скай зона - Baiyoke Sky Hotel.

Байоки Скай Хотел... абе, стърчи си

Байоки Скай Хотел е едно добро бюджетно решение за няколдкодневен престой в Банкок. Намира се на 5 минути пеша от скай влака за летището и до другите точки на столицата, а от хотела осигуряват маршрутка до близките гигантските молове MKB и Siam Paragon. Резервирахме през техния сайт, понеже през Букинга нямаше опция да резервираме студио в Space Zone-ата, която е най-високата хотелска част започвайки от 64 етаж до последния хотелски 74 етаж. Освен това през сайта имаше и някои екстри. Взехме си ето такъв Superior Suite във въпросната Space Zone.

С тази резервация от сайта на хотела още ни дадоха безплатен вход на най-високия бар в Тайланд, както и на туристическите зони на 77 и 84 етаж, а и необходимото ни допълнително легло със закуска за едно дете. Цената беше 4238 бата или около 110 евро.

Настаниха ни на 72 или 73 етаж с внушителна гледка към Банкок. Като цяло хотелът е малко амортизиран и не е някакъв специален лукс, но за тази цена, с тази гледка и предложените допълнителни екстри си беше много добро предложение.

Горе, горе, горе на череееешааата... внушителна гледка, почти като от Empire State Building

При Пътешествие 4 отново бяхме в Банкок и отново ни се искаше да отседнем в Байоки Скай Хотел, но за наше съжаление нямаха свободни семейни стаи. Алтернативи има достатъчно. Това, което бих ви препоръчал за хотел в Банкок е поне да е наблизо до метрото или скай линията, това ще ви спести време в големия град, с големия луд трафик.

Сунтринта, с първите банкокски петли, си хванахме скай влака за летището Суварнабхуми. Искахме колкото се може по-бързо да напуснем градската обстановка и да се пренесем на нещо по-екзотично, не толкова динамично, по-релаксиранещо, по-спокойно и тихо, по-чисто, по-джунглесто и морско, нещо като...

Ко Самуи

.... нещо като тази гледка от спалнята на 2-я етаж на вилата
(без мадамата... кой каквото си донесе)

... и гледката от другия прозорец на спалнята

... и пак гледката от спалнята на 2-я етаж на вилата

Всички пътища водят към Ко Самуи. Този път съдбата ни доведе в южната част на отстрова, и по-специално до Laemsor Residence. Ново място за нас. Имахме още много да приоткриваме на острова. Вилата е с две спални и рейтингът ѝ е 9+. Определено си го заслужава. В Booking я нямаше, затова я резервирахме през Agoda.com. За 7 нощувки платихме 897 евро за двуетажната вила с две спални. В момента същата вилата в Laemsor Residence през Agoda я дават за 166 евро/нощувка. Осезаемо поскъпна.

Вилата се намира на невероятно място. Всъщност те са 3 една до друга вили на брега с басейн.

Вилите са (поне тогава бяха) собственот на швейцарец, словак и чех. Като чехът със съпругата си ги стопанисват и са всеки ден там. Семеен бизнес. Освен тези три вили има една отдалечена на 100-на метъра от тях, също част от Laemsor Residence, но по-луксозна и с три спални (срещу ~260 евро/нощувка).

Laemsor Residence, Diamond Villa

Ако решите да отседнете в тази част на Ко Самуи, ще ви е необходим автомобил. Също така там имат малък бар и ресторантче, където се приготвя хубава тайландска храна (тай-готвачката е до 8 или 9 вечерта). Чехът е супер услужлив и разбран човек. Може да ви осигури кола под наем, има каяци, които може да ползвате, може да ви осигури моторна лодка или да ви закара до отсрещния див плаж, да ви раскаже за имотите на Самуи (ако се интересувате), цените и т.н. Чешкото семейството се мести в Тайланд през 1997. По-голямото дете учи в Европа, докато по-малкото беше все още при тях.

Плажът на Laem Sor през август/септември е много, много плитък, и бързо се стига докораловата част. Не е толкова приятен за плуване като Ламай или Чавенг през това време на годината. А при отлив става още по-плитко. Ние си харесваме Ламай.

Плажни работи при отлив на Laemsor

Все пак има няколко решения. Може да решите да вземете един каяк и през канала за лодките да излезете в по-дълбоките води, или с моторница до отсрещния остров, чийто златист плаж се вижда на долната снимка.

Отлив на Laemsor Residence и каналът за лодките.
Златистия плаж на отсрещния остров.

Ние си взехме кола под наем (45-50 лв/ден) от чехът, и всеки ден си правихме екскурзии и обикаляхме плажовете на Ко Самуи.

Нашата кола под наем. Автоматик + опция за спортен режим. Резачка.

Какво правим когато вали? Седим си във вилата на Laemsor Residence. Топлият тропически дъжд не е в състояние да ни изплащи.

Нека да вали...

А вечерта се връщахме на това тихо, спокойно, райско кътче на Самуи при... геконите.

Геконче

Всъщност, геконите са навсякъде в Тайланд. Гледаме на тях като на пазителите на вилата. Пазят ни от комарите, буболечките и др. пълзящо-летящи неща. Нашите гекони бяха малки, но за сметка на това гръмогласни. Геконите са единствените гущери, които издават звуци при общуването помежду си. Забавно е да ги наблюдаваш и слушаш. Ще избързам с Пътешествие 3 и вилата на Пукет, в която геконите не бяха толкова плашливи, едно дори се почерпи с малко вино. Снимах го. За това в Пътешествие 3.

Геконите - пазителите на вилата

Червено вино срещу слънчево изгаряне, радиация, ухапвания от комари, змии... и един мармот...

Утрините на вилата също бяха много приятни, особено гледката след като се събудиш - от едната страна - палми, цветя, тропическа гора...

а от другата страна - плаж, море, и далечен шум на вълните...

Това райско безгрижие не може да продължава вечно. Беше ред на следващата част от Пътешествие 2 - пътуване до Краби и една нощувка там, от където на сутринта летяхме за Сингапур.

Краби

Така и не опознахме добре Краби. И желание нямахме, но пък си го ползваме като добра транзитна спирка за Пукет, Ао Нанг, Самуи, Сингапур. Имахме една нощувка преди полета за Сингапур. Избрахме си хотел с рейтинг 8.6 Palmari Boutique Hotel. Намира се на 5 мин. с кола от летището. Семейната стая през септември беше 61 с включен трансфер до летищетото. Перфектно. Проверих хотела през зимния период - декември е 166 евро(!) семейната. Ден година храни.

Palmari Boutique Hotel (снимка Booking)

Около хотела няма нищо специално за разглеждане. Особено когато вали. Имаме няколко посещения на Краби и повечето са по време на дъждовния сезон.

При напускане на хотела собственикът заговори децата на английски. Впечатли се, че му отговарят. Питах неговите какви езици учат. Отговорът му беше - английски, но от една година се насочват към китайски заради многото китайски туристи. С всяко пътешествие в Тайланд се вижда, как китайските туристи са все повече и повече. Осезаемо повече. Оставихме китайците в Тайланд, но не, те ни очакваха и в ...

Сингапур

Полета от Краби до Сингапур е към два часа. След тези два часа се пренасяте от достатъчно контрастният Тайланд в нещо... уауесто. Няма такава дума в българския език, но предполагам се сещате какво имам предвид. Ако трябва да го обясня с други думи... абе уауесто май като че ли е най-подходящата. Усеща се онзи мирис the power of money, мирисът на много, ама много пари (такива чувства изпитвам в Лондон, в Ню Йорк). Ако вземем най-уауестото от Лондон и Ню Йорк, изчистим го по холандски начин, и го сложим в тропиците сред зеленина, топлина и по-висока влажност... ще получим Сингапур, вторият най-сигурен град в света след Токио (към 2017). За Сингапур по-подробно ще пиша в следващите глави. Сега искам споделя следното нещо. Метрото е страхотно, напълно автоматизирано (няма ватман) и покрива доста от града. Където метрото не стига, има автобуси. Вземете си Singapore Tourist Pass за един, два или три дни на цени съответно 10, 16, 20 сингапурски долара. Грубо 1 сингапурски долар е 1,20 лв. Внимавайте с глобите, те са навсякъде. Два пъти ходихме в Сингапур заедно с трите деца и нито веднъж не ни глобиха. Не се притеснявайте от глобите, просто следвайте указанията какво не трябва да се прави и няма да имате никакъв проблем. Последните две неща за Сингапур и отиваме в хотела: първото е, че след Тайланд цените стават направо западно европейски (хубава биричка в бар e ~13-15 сингапурски долара моля, а в магазин към ~2 e кенчето) и второто е, че е забранено да се внасят дъвки, нито се продават в магазините. Така че, ако отказвате цигарите с дъвки... в Сингапур ще трябва да минете на тик-так или нещо подобно.

Както споменах преди малко, цените в Сингапур са красиви. Това определено важи и за хотелите. След продължително търсене се примирихme и взехме семейна стая в хотел Bayview Hotel Singapore, който след основен ремонт продължил 1 година, есента 2017 е пуснат с ново име 30 Bencoolen (това всъщност е и адреса на хотела). Август 2017 пак посетихме Сингапур и искахме да отседнем в същия хотел, но той все още беше в ремонт. Отседнахме в хотела отсреща, заради познатия квартал и като цяло доброто разположение. Наоколо има 7/11 нон-стоп, food corner, бар, метро, известната шопинг улицата Orchard Road е на две спирки.

Обновения хотел 30 Bencoolen (снимка Agoda)

Има басейн на покрива, не ни вдъхна доверие и не се къпахме
(снимка Agoda)

Цената беше 506 евро. Към която после се добавят още 7% данък и 10% за сървиса. То си го пише в Booking-a. На снимката по-долу показвам къде да се внимава, както и цената за нощувка през септември 2018 в новия хотел. Приемливо е.

Внимавайте какво е включено и какво не в крайната цена

В Agoda-та за 30 Bencoolen пък показват цялата сума, с всички включени такси (на снимката по-долу).

Освен Сингапур другото място, където в Букинга не са включени таксата и сървиса са Малдивите. Една допълнителна проверка, какво е включенo или не, може да ви спести усещането от очаквано нещо и реалността.

Почти приключваме с хотелите и вилите от Пътешествие 2. Една последна препоръка. Ако решите да комбинирате големите градове (Банкок, Сингапур или др.) с местата, където ще релаксирате (Ко Самуи, Пукет или др.) планирайте спирките така, че екскурзиите в големите градове да са преди релаксиращата вакация. Няколко дни екскурзия в големите градове могат да се окажат доста изморителни. Нали се връщате от почивка (с деца)? Хубаво е да се чувствате отпочинали, преди отново да се завърнете на тръстиката. Децата гарантирано са си починали. Взехме си поука от Пътешествие 2 и по време на Пътешествие 4 поразменихме нещата така, че да започнем със Сингапур, после релакс в Тайланд. Но, нека да не се пререждаме и да скачаме на Пътешествие 4, защото следва...

<< Пътешествие 1: Хотели и вили

Пътешествие 3: Хотели и вили >>

Екскурзия до Метеора (Гърция) - Ден 2

2017-11-13T08:01:00.000+02:00

Спряхме на първата възможна отбивка за коли. Преди да се стигне до паркинга има няколко отбивки, от които се открива страхотна гледка към скалите и манастирите, построени върху скалите. Снимките не могат да предадат усещането от тази гледка. Уникално съчетание на извънземни скали и човешка намеса.

Оставаше ни малко до крайната цел - манастирът „Свето Преображение Господне“ или Големият Метеор (Μεταμόρφωσης του Σωτήρος, Μεγάλου Μετεώρου, Метаморфосис Сотирос, Мегалу Метеору). Най-големият манастир, основан през 1340 г. от свети Атанасий Метеорски. Отворен за туристи: през лятото — от 9:10 до 18:00, без вторник. През зимата — от 9:00 до 18:00, без вторник и сряда.

Още малко

Катя залепна. Гледката си заслужаваше.

Бързо към интересните неща

Марко е като японските туристи - Y

Мдаааа. Май бях до тук. Надолу е пропаст.

Да си поиграем малко на Angry Birds. Много съм добър.

No comment

Шапка им свалям на строителите.

Ех да смърцафръцаш един боб с наденица.

С деца на път не е никак лесно. Предполагам, че повечето от вас знаят за какво става дума. Тези хиляда километъра, които направихме за 2 дни, почти не се усетиха от децата, както и че има деца в колата. Жокерът се нарича iPad + филмчета. При нас работи безотказно. Единственият проблем е кой филм да се пусне. Решаваме го бързо.

На връщане към София минахме по магистралата за Игуменица, или магистралата с многото тунели. А2 - Egnatia Odos("Модерният Път"). Тунелите са 76 на брой, като има такива дълги по няколко километъра. Пристигнахме в София късно вечерта, прехвърлихме снимките от фотоапарата и дай пак да гледаме. Впечатляващите гледки от Метеора са нещо, което отново бих искал да видя на живо поне още веднъж. Този път когато наоколо е топло и зелено.

П.П. На следващия ден около обяд бяхме готови за ново пътуване. Запалихме колата и поехме към Варна. Имахме жокер, който отново използвахме "срещу" децата. В такива случаи киломентрите път са огромно удоволствие.

<< Част 1: Солун

Пътешествие 1: Хотели и вили

2017-11-12T23:45:00.003+02:00

Първата ни семейна почивка в Тайланд направихме през 2014 заедно с едно приятелско семейство, за които това също беше първата почивка с тяхната дъщеричка Никол в Тайланд. Никол навърши 5 годинки по време на това пътешествие. Очакваше се това да бъде и първата ни коледна семейна почивка извън България, а освен всичко друго и осъществяване на моята детска мечта - да съм на топло екзотично място, когато навън е зима и студ. С други думи, много тикчета за отмятане.

Имахме всичко на всичко две седмици за цялата ваканция заедно с полетите. През това време ни се искаше отново да посетим по-голямата част от онези места, на които бяхме през 2011, описани в пътеписа С раници до Тайланд (и без деца). Имахме желанието да покажем на децата, а и на приятелското семейство, една голяма част от тропическата "пътека" която изминахме преди 3 години. Справихме се. Планът беше:

- първите 2 дни на Пукет, 15 и 16 декември вкл. (кацахме вечерта на Пукет, а искахме още един ден да си починем преди да продължим с пътешествията)

- 2 дни на Ко Пи Пи, 17 и 18 декеври вкл. ("плажът" на Лео)

- 7 дни на Ко Самуи, 19 до 25 декември вкл. (нашата романтична връзка с Тайланд)

- 1 нощувка на Пукет на 26 декември, защото на връщане летяхме от Пукет на 27 декември.

Пукет

2 дни на Пукет изкарахме в хотела Sunwing Bangtao Beach, рейтинга в Booking е 8.1. Идеален семеен хотел на първа линия, сред палми и интересни тропически иглолистни дървета. Хотелът е откъснат от голямата лудница, с доста добри басейни и само на няколко крачки от страхотния голям и спокоен Bangtao beach. Компанията бяхме общо 8 човека, 4 възрастни и 4 деца. Резервирахме две студиа за всички. Цената на студио беше 116 евро на вечер за 2 възрастни + 2 деца, с включена много добра закуска. Спомням си местните тропически плодове за декемврийска закуска...мммм. Между другото, екзотичните плодове там са със страхотен, по-различен вкус от това, което ние купуваме от магазините и пазарите.

Sunwing Bangtao Beach - Райско място за децата

Закуската, а и самото място... отличен 6.00

Платихме общо 464 евро за две студиа за 2 нощувки. Резервацията направихме на 2 октомври 2014, близо два месеца и половина преди да пристигнем. Докато пиша тези редове навън е средата на ноември 2017. При същите условия в Sunwing Bangtao Beach за две нощувки (15 и 16 декември 2017) ми даде 576 евро, т.е. общо 112 евро по-скъпо спрямо нашата резервация направена в началото на октомври.

Толкова ни хареса в този хотел, толкова добре се почувствахме с всичко което предлагаше, че докато бяхме в хотела, решихме последната нощувка преди да летим обратно за България отново да отседнем в него, но... всичко беше заето. Въпросът с последната нощувка го оставихме за разрешаване на Ко Самуи. Сега ни чакаше Ко Пи Пи и един от най-красивите плажове на света - Maya Bay.

Ко Пи Пи

Пи Пи е архипелаг от няколко острова. Ко Пи Пи Дон е най-големият с възможност за избор на скъпи 5* хотели и евтини хостели за backpacker-и. Когато някой казва, че иска да отседне на Ко Пи Пи, по подразбиране се има предвид Ко Пи Пи Дон. Доста симпатично островче, но и него туристическата вълна и урбанизацията не го подминаха. Имахме проблем на този остров, трудно беше да намерим подходящи семейни стаи, особено за нашето 5 членно семейство. В резултат на което решихме да вземем две супериорни стаи за нашето семейство и една за приятелското семейство. Двойната супериорна беше на цена от 72 евро за нощувка с включена закуска. Общо 3 стаи за 2 нощувки за цялата компания платихме 432 евро. Направих същата проверка за 2017 и цената беще 78 евро за нощувка. 6 евро разлика, не е голяма разликата, но рейтингът на хотела в Booking се е сринал до 7.1 (ноември 2017).

Phi Phi Andaman Legacy Resort - добро разположение

Очарователна гледка и много зеленина на територията на хотела

През 2011 гледахме с голям респект Phi Phi Andaman Legacy Resort, тогава рецепцията, градините на хотела и постройките ни вдъхваха много голям респект, но тогава цената за двойна стая повече от 30-40 евро ни се струваше неприемлива. 2011-та спахме за 50 евро за 2 нощувки. Като цяло, очаквайте преобладаващите рейтинги на хотелите на Ко Пи Пи да са 7 и нещо. Малко са тези с рейтинг над 8, които може да намерите в по-изолираните части на острова. Обслужването като цяло е малко по-различно, бих го определил една идея по-студено спрямо другите частни на Тайланд, където сме ходили. И това важи не само за хотелите, но и при масажите, при някои търговци. Вероятно това се усеща от туристите, и така рефлектира върху оценката. Ако сте в северните части на острова, където са откъснатите петзвездни хотелски вериги, там може да получите доста по-разалично обслужване... среще осезаемо по-висока цена. Хубавите неща си имат цена. Като цяло моята препоръка е... ако можете, посетете архипелага Пи Пи с еднодневна екскурзия от Пукет или си хванете ферибота за един ден от Пукет, Краби, Ао Нанг и т.н. Ако все пак решите да останете на острова, нека бъдат ден или два. Отидете на нещо по-спокойно... като на някоя вила на Ко Самуи. Хващаме си ферибота от Ко Пи Пи за Краби и отиваме към Ко Самуи.

Ко Самуи

Home, sweet home. Да си дойдем на почивката, и на вилата на село. На Ко Самуи разполагате с приличен избор от малки и големи вили, които и да са на брега на морето но не и в голямата лудница, и да са в тай стил, и да са на поносими цени. През 2014 това успяхме да намерим през Homeaway.com. Избрахме вила в частната резиденция Coconut Paradise, намираща се в северозападната част на Ко Самуи. Беше първото ни посещение на тази част на острова.

Във въпросния комплекс има вили с 2, 3, 4 спални. Спряхме се на Bang Po Beach Holiday Villa с 4 спални, която се отдава под наем от британец на (пред)пенсионна възраст, постоянно живеещ на Ко Самуи. Цената я спазарихме от 1050 британски паунда на 995 паунда и в края на октомври 2014 бяхме готови с цялата почивка. Трябваше само да платим половината от тези 995 паунда. 995 британски паунда през 2014 бяха грубо 1200 евро, което прави по около 170 евро на нощувка в двуетажна тай вила с 4 спални далеч от лудницата и на един хвърлей от почти безлюдния плаж. Вилата, комплексът и плажът изглеждат ето така:

Вилата на Ian

Тайландския стил е допълнителна екзотика

Плажът е безлюден

На терасата с iPad-а е най добре

Пътеката към плажа

Басейнът, с изглед към отсрещния остров Koh Phangan, е подходящ за всякакви номера

Ейййй толкова ми харесва тук

Приятните вечери на терасата, спокойните сутрини, безгрижието на плажовете и всички условия за качествена почивка ни накараха да поискаме да останем още една вечер. И така вместо последната вечер преди полета да спим някъде на Пукет, предпочетохме да останем във вилата на Ко Самуи (разбрахме се с британеца), от която не ни се искаше да си тръгваме, а в деня на полета да направим цялото пътуване от Ко Самуи директно до летището. Полетът ни беше около 7 вечерта, а пътуването от Ко Самуи представляваше 1,5 часа с ферибот и после с частен мини-ван 3,5 часа път до летището на Пукет.

Толкова за хотелите и вилите от Пътешествие 1. Препоръчваме Sunwing Bangtao Beach на Пукет (без септември, октомври и ноември) и разбира се тай-вилата с 4-те спални на брега на Bang Por beach (без ноември, декември и януари). До Coconut Paradise има още няколко Coconut комплекса с вили, в които може да си намерите вила, която да е по-близка до вашите предпочитания.

А сега нека видим как се справихме с хотелите в големия Банкок и вилите на Ко Самуи при следващото ни пътешествие.

<< Подготовка: Избор на хотели и вили

Пътешествие 2: Хотели и вили >>

Подготовка: Избор на хотели и вили

2017-11-12T14:03:00.002+02:00

Евтин, хубав, тих и спокоен хотел (или вила), да е на първа линия на най-готиното място, и плажът да е супер, и водата да перфектна за къпане... няма.

Или почти няма. Ако се опитате да резервирате много месеци (поне 6+) преди да отпъттувате натам, може и да успеете да покриете (почти) всички ваши изисквания. Все още нямаме тази западно-капиталистическа култура да си планираме почивките много по-рано от датите на почиване. Ето я едната от многото причини защо все още не сме толкова богата нация като западните държави. Плащаме скъпи билети, хотели и почивки, защото не се възползваме от правилните моменти кога и от къде да си планираме почивките. Аз не съм изключение. Пиша този блог, след натрупани стотици среднощни часове прекарани в търсене на хотели, най-вече заради отлагане във времето на търсенето. Резултата от отлагането е 1) по-малък избор, който води до правене на компромиси с някои от критериите и 2) цените скачат, което значи по-скъпа почивка. Лесно е да го напишем, лесно е през цялото време да си го мислим и повтаряме, но не направим ли първата(най-трудната) крачка към изпълнението му...

Хитринки как да търсим хотел или вила

Предполагам, че вече сте решили в коя част на Тайланд ще пътувате. Ако ли не, съветите и препоръките са описани тук: Подготовка: Къде и кога да отидем в Тайланд?. Ние ползваме няколко сайта:
- Booking.com
- Agoda.com
- Homeaway.com
- Airbnb.com
- Tripadvisor.com

Задължително четем ревютата на хората, отседнали във хотела или вилата, където искаме да отседнем. Когато сме с децата, гледаме оценките да са към 8 и нагоре (от 10). Booking засега е водещ като бройка резервирани хотели или вили които сме направили, следван от Agoda (те вече са на един собственик, но имат различни промо-пакети). От Homeaway сме резервирали вили, а Tripadvisor.com е последната спирка да доизчетем коментарите за избраното място (като локация) и хотел или вила.

Щом намерите желаният хотел/вила, да прриемем че е Booking, препоръчвам да го проверите в конкурентните сайтове Agoda и т.н. Има вероятност цената на едното място да е по-ниска. Booking обикновено държат най-ниските цени, но през 2017 за нашето пътешествие до Сейшелите (offtopic, но и него ще опиша) направихме 3 резервации на хотели и вили, които бяха с по 10-на евро на вечер по-евтини спрямо Booking. 10 нощувки спестяват 100 евро. Защо да не се използват за екскурзии? Thank you, Agoda.

Не сме приключили. Използвайте чичо Гугъл да намерите официалния сайт на хотела/вилата, която сте си харесали. На официалните сайтове може да намерите горещи оферти, които могат да включват или по-ниски цени за по-дълъг престой или допълнителни екстри (безплатни турове, намаления при техните партньори и т.н.). Така например изгодно се възползвахме от промо пакет за семейства в Bayokee Sky Hotel-а в Банкок, при друго пътуване получихме екскурзия. Ще ви отнеме 10 мин. да намерите официалния сайт на хотела/вилата, но може да получите добра оферта.

Също така препоръчвам директно да пишите на собствениците. Вила на Ко Самуи ни беше намалена от 1050 британски паунда на 995. Тези 55 паунда бяха спестени с един е-мейл, който написах за 5 мин (трябваше да го изкусуря). Въпросния е-мейл обикновено се copy/paste и се изпраща до всички контакти на хотелите/вилите, които ви интересуват. Не се срамувайте да питате. Нищо реално не губите, но можете да спечелите.

На финалната права сме. Авиокомпаниите, сайтовете за резервации, компаниите за наем на коли, банките, хотелски вериги и т.н. имат партньорски спогодби. Резервирайки хотел през сайта на авиокомпанията например QatarAirways, която си партнира с Booking.com, може и да не получите по-ниска цена, но авиокомпанията ще добави точки/авио мили (или каквато бонусна система имат), които се трупат към вашия профил в авиокомпанията.

1 QMile за всеки изхарчен 1$

Agoda.com имат подобна услуга, като при тях още на сайта посочвате потребителския номер на авиокомпания с която пътувате(или която предпочитате) и при избора на хотел/вила ви показва колко точки/мили ще спечелите.

Има всякакви партньорски програми. В моя случай са катарците.

Натрупаните точки/мили не са за милиони, но пак са нещо, което в един момент може да осребрите. Например, на катарското летище Доха в duty free магазините може да "платите" за стока с натрупаните от полетите QMiles. Така с част от тях взехме подаръци на роднини и приятели. Според калкулатора на QatarAirways в момента имам натрупани около 1/3 от необходимите QMiles за двупосочен билет София-Банкок-София. Дреболийка, която не изисква голям напън, но изгражда добра финансова култура и подпомага бюджета.

По същия начин със сайт за наемане на коли. Резервирайки кола през QatarAirways спестихме 65 евро спрямо резервацията през сайта rentalcars.com с който катарците имат партньорска програма. 65 евро. Познахте, за екскурзии. За колите под наем и трансферите съм предвидил цяла отделна тема. А сега, след като имаме инструментите за търсене, да видим кое да изберем...

Хотел или вила?

- Вино или ракия, отче?
- И бира, синко, и бира.
Освен хотел или вила може да помислите и за апартамент. Някои хотелски комплекси също така предлагат и апартаменти, но ние така и не можахме да намерим подходящ за нуждите ни апартамент в Тайланд с добро съотношение цена/качество. Ще се фокусираме върху хотелите и вилите, а вие ако случите на подходящ апартамент, само ще е плюс.

Изберете хотел ако:
- изчаквате трансферния полет, който е в неудобно време
- искате да останете само ден-два на въпросното място
- искате да сте на първа линия на големите, популярни плажовете без да фалирате (особено на Пукет и Самуи)
- намирате се в Банкок (и не искате да фалирате).

Изберете вила ако:
- компанията е от няколко семейства (с деца)
- искате да се откъснете от големия поток туристи
- искате да имате повече удобства и по-широко място
- искате да сте по-близо до природата, отколкото до търговските улици
- имате по-специален хранителен режим или децата са по-чувствителни към местната храна (без да фалирате)
- искате да можете да се усамотите на плажа през деня, без да бъдете отнесени от тълпи туристи и търговци на вещи (важи за определени части на Ко Самуи)
- искате онази екзотична среднощна тишина, която да ви липсва още в полета на връщане

Представете си следната ситуация. Еднодневна екскурзия, вие сте уморени но и доста доволни от видяното и преживяното. Къде бихте искали да се върнете? В хотелска стая с тераса и гледка към морето (ако платите повече за seaview) ...

Sunwing Bangtao Beach - един страхотен хотел за семейства с деца

... или в сгушената сред палми вила в тайландски стил с басейн, полу-див плаж само на 15-20 м. от вилата, a шумът на вълните да се чува точно толкова, колкото съблазнително да ви покани да си потопите краката или да седнете на брега иследвайки отсрещните острови и да мернете някой разхождащ се в далечнината немски турист. А в късните часове същите тези омайващи вълни да ви отнесат към поредния спокоен сън. Заслужили сте си го.

Coconut Paradise - eдна любима вила на Ко Самуи

Ние предпочитаме вилите. При три от четирите семейни почивки с децата бяхме на вили. Само една от почивките беше изцяло на хотели. Всяка една от тези почивки ни остави приятни, носталгични спомени. Все пак... най-приятните спомени са от тихите вечери на външните тераси на вилите, бърборейки на всякакви актуални теми, или с книга в ръката, чаша австралийско вино или малка тайландска бира Chang/Singha, както и купа екзотични плодове. Шумът от близката джунгла, шумът от геконите (наричам ги малките динозавърчета) излезли на лов за комари и превзели външните стени на вилата издавайки щракащ звуци, както и шумът на вълните от прииждащият прилив, презареждат батериите на макс, запечатват тези екзотични спомени за цял живот и... водят до сериозно пристрастяване. Нарича се азиатска треска (в добрия смисъл). При нас тази диагноза е факт.

Хотелите и вилите в които сме отсядали

Ще ви запозная с хотелите и вилите, в които сме отсядали при четирите ни семейни пътешествия до Тайланд, две от които с приятелско семейство. Започваме с...

<< Къде и кога да отидем в Тайланд?

Пътешествие 1: Хотели и вили >>

Подготовка: Къде и кога да отидем в Тайланд?

2017-11-08T21:00:00.001+02:00

Няма нищо по-хубаво от дома. Така обикновено казваме след като се завърнем от ваканцията. Но, все още пресните спомените от изминалата почивка си намират място в ежедневните ни мисли и задачи, и така носталгично ни отнасят към онези далечни места, където сме се чувствали релаксиращо приятно и уютно, че понякога започваме да се чудим "къде е моят дом?". Най-откровено си признавам, че изпитвам подобни чувства към Тайланд още преди да сме кацнали в София.

Вчера гледаш палмите на Пукет, днес гледаш "палмите" в Борисовата градина.
Home, sweet home...

Домът е там, където е сърцето. Когато пристигнем в Тайланд не ни се иска веднага да се върнем в България, но когато пристигнем в България, още на същия ден ни се иска да се върнем в Тайланд. Особено ако навън е сняг, студ, киша, чака ни работа, сиво ежедневие, и онова усещане, че всяка сутрин излизаш и си като вълк-единак срещу себеподобните в градския транспорт, по пътищата, на опашките... Опа, да спрем, че ще вкараме и политиката в темата, и Лили Иванова с нейната "Веее-трооо-веее...". Студ. Трябва бързо да се пренесем в тропиците и да изберем място за почивка.

Обичам зимите... в Тайланд. Моята препоръка е по възможност поне веднъж в живота да отидете в Тайланд (или друго място около тропиците), когато нито на гръцко, нито на българско става за къпане. Особено през зимните месеци, удоволствието да излезеш от летището на Пукет, да си свалиш горните дрехи, да останеш по тениска и след половин час да се цопнеш в топлите +28/29 градуса вечерни води на Андаманско море е неописуемо и изглежда ето така:

Декември е месецът на потниците и банските... ама на Пукет

И децата много харесват зимата в Тайланд. Това е и доста голям плюс от към здравословна гледна точка. Двете зими по 2 седмици в Тайланд и натрупването на "слънчевия" витамин D доведоха до следния резултат: в училищата всяка зима грипни епидемии, нашите деца същите зими здрави, вирус не ги лови. Съвпадение? Не.

Зимата препоръчвам цялата западна част на Тайланд (Andaman Sea)

Пукет vs. Ко Самуи (или Андаманско море vs. Заливът на Тайланд)

Акцентирам върху зимата, Пукет и Андаманско море (Andaman Sea) съвсем не случайно (вижте горната карта). Въпреки моята слабост към Ко Самуи, не го препоръчвам през следните месеци: ноември, декември и януари. Тогава е дъждовният сезон в тази част на Залива на Тайланд (Gulf of Thailand). Морето е много бурно, вилните са високи и доста неприятни за по-малките лодки, корабчета и катамарани (по-късно ще опиша две наши доста екстремни преживявания, веднъж с катамаран и веднъж с екскурзионно корабче). Самите дъждове понякога буквално наводнят острова, измиват асфалта и могат почти да ви съсипят ваканцията. Казавам почти, защото дори при най-дъждовното време минималните температури навън са 24-26 градуса и няма никакво зъзнене, тайландската храна си остава все така невероятно вкусна, бирата не си променя вкусовите качества, тайландския масаж е дори по-релаксиращ понеже нямаш много други алтернативи, а плуването ако не в морето може да стане в басейна на хотела. Не харесвам басейните, отивам на море да се къпя в морето, но ако то е бурно и басейна ще свърши работа. С деца в море с големи вълни... рисковано.

Ламай бийч през декември (отляво) и през септември (отдясно)

Не очаквахме такова време от Ко Самуи през зимата, но натрупахме опит, който в момента споделям с вас, за да не правите същите грешки.

Извън ноември, декември и януари Ко Самуи може да е напълно задоволяващо приятно тайландско място за почивка със своето разнообразие от плажове, хубавите екскурзии към съседните островчета (буквално райски), изолация от сушата, както и по-добронамерения обслужващ персонал и по-ниските цени от Пукет (според мен).

И така, Пукет и андаманското крайбрежие на Тайланд е моята препоръка за зимните месеци. Ако сте с деца и ви е за първи път - останете на Пукет. Ако търсите по-екзотично и по-авантюристично пътешествие, препоръчвам ви Koh Lanta и Koh Lipe.

Как да стигнем до Koh Lanta или Koh Lipe

За последните два острова Lanta и Lipe се иска малко повече логистика, но пък ще си заслужава да избягате от голямата лудница, която зимата обхваща по-известните туристически места. От Пукет до Koh Lanta има директни фериботи (които есента спират), докато до Koh Lipe се иска няколко прехвърления.

За Koh Phi Phi

Не ви препоръчвам да си планирате почивката на Koh Phi Phi, близо до "плажът" на Леонардо Ди Каприо. Изключително пренаселено място на което няма да получите нито желаното обслужване, нито желаното спокойствие. Освен ако... не се настаните в някой от петзвездните резорти в северната част на острова.

Червения кръг е изолираната от голямата лудница част на Phi Phi Don

До северната част се стига по два начина. Или само с лодка от основното пристанище An Tonsai Pier. Или пешочката през джунглата, в която нас в един момент започнаха да ни ядат комарите (спаси ни един румънец), а има случаи на нападнати от нагли маймуни туристи.

Почивка преди да продължим през джунглата на Phi Phi.
Гледката, която ще видим, си заслужава усилието

За Патая

Патая и районите около Банкок не сме ги посещавали и засега нямаме това желание. Доверяваме се на коментарите и снимките от интернет - урбанизацията е на макс. Мога да споделя, че на прицел ни е остров Ко Чанг, близо е до границата с Камбоджа. Там препоръчват да се ходи края на ноември или декември. Ще го имаме предвид.

За Банкок

Банкок? Задължително. Но само за няколко дни. Според Световната метеорологична организация, Банкок е най-горещият град в света – но не заради някакви впечатляващи температурни рекорди, а защото там е горещо целогодишно. Средната температура в града е 29 градуса, в съчетание с висока влажност и средно 128 дъждовни дни през годината. Най-високата измерена температура в Банкок е 40 градуса. Заради високата влажност обаче горещините се усещат по-силно. Нека вашите децата усетят големия град, разнообразието от будистки храмове, пагоди, статуи, паркове, дворци, китайския квартал, пътуването с лодка по Чао Прая, цивилизованият начин да се ползва метро или sky train, гледката от някой небостъргач (например от Baiyoke Sky Hotel) или по един фреш на покрива на Lebua.

Lebua at State Tower

Ами 5 тона чисто злато във вид на статуята на Буда? Ами буквално грамадните молове преливащи от един в друг? (да купите подаръци за родни и приятели, никакви лични парцалки и обувки) Банкок може да ви грабне и да не ви остави да си поемете дъх. Посетете го преди да е потънал. Всяка година Банкок потъва с между 2 и 3 см, а се намира само на 1.5 м над морското равнище върху блатист терен. Малко повече информация с детайли от първата ни разходка в Банкок.

Обобщение кое място да си изберем

Зимата изберете западната част на Тайланд от към Андаманско море (Andaman Sea). Ако ви е първо ходене - нека бъде Пукет, вероятността да си намерите подходящо място е много висока. Ако не е първо, помислете за Koh Lanta, Koh Lipe или нещо по-различно от големия остров.
По-добре си организирайте еднодневна екскурзия от Пукет до един от най-красивите плажове в света намиращ се в заливът Maya Bay ("плажът" на Лео Меси, пардон Лео Ди Каприо), част от архипелага Phi Phi, вместо да останете на острова. Ако все пак решите да останете на острова и искате спокойствие, може да го получите в северната част на Phi Phi Don.
Времето на Ко Самуи няма да ви посрещне подходящо през зимните месеци, но през останалото време може да разчитате на този приятен екзотичен остров разположен в Залива на Тайланд (Gulf of Thailand). Същото важи за съседните на Самуи острови - Ко Панган и Ко Тао.
Въпреки че не сме ходили на Патая, която е много известна туристическа дестинация, не я препоръчвам. Като алтернатива бих препоръчал Koh Chang.
Посетете Банкок. Дори ако е само за един ден. Нещо много важно. Може полета ви на връщане към България да е от Банкок, но ако можете, планирайте опознаването на Банкок в началото на вашата почивка, а не в края. Усещането да се пренесеш от почивката на екзотичните острови в много динамичния мегаполис Банкок не от най-приятните неща. Банкок е красив и екзотичен по своему. Но неговата екзотика се възприема доста по-добре, ако се сравнява с населено място преди да отпътувате за тайландската почивка, вместо с онова спокойно последно място в Тайланд на което сте били преди Банкок.

В мига в който се определите в коя част на Тайланд ще почивате, идва време за избор на...

<< Самолетните билети

Подготовка: Избор на хотел или вила>>

Подготовка: Самолетните билети

2017-11-05T22:35:00.001+02:00

Не може без подготовка. Все още не. Като малко дете, тогава социалистическо пионерче, си мечтаех да отида на топло екзотично място, когато навън е студено и сиво. Тази моя детска мечта я осъществих като възрастен при първото ни семейно пътуване с децата до Тайланд и посрещането на Коледните празници на остров Ко Самуи декември 2014. Около 30 години време. Мечтите няма да са толкова ценни и сладки, ако бързо се случват от днес за утре. От няколко години имам нова мечта - да отида на почивка без подготовка. Достатъчни са ми портмонето, кредитната и дебитната карти, малко кеш и iPhone-a (за справки и резервации). Всичко останало може да се набави от летищата или в локалните магазини при пристигане. Но, нека спрем с моите мечти и да се фокусираме върху подготовката за пътуване с деца към Тайланд.

Главата "Подготовка" ще разделя на няколко части:

Самолетните билети - съвети как, кога и от къде да си закупите самолетните билети (много важен разход)
Настаняване - в зависимост от месеца на пътуването важно е към коя част на Тайланд да се насочите
Хотел или вила - какво и къде да предпочетем
Трансфери - как да си поръчате трансфери още преди да пристигнете

Самолетните билети

Беше септември 2014, изминаха точно три години от последното ни пътуване до Тайланд. Децата пораснаха, ние помъдряхме, но азиатската треска, с която се "заразихме" преди три години, ни дърпаше обратно към Азия, към Тайланд. Старите снимки от предишното ни пътуване и честите разкази за джунглите, за шоуто на слоновете, крокодилите и маймунките, за язденето на слонове, за плаването на кораб, за екзотичните плажове, за постоянно топлата морска вода от 28-29 градуса и топлото време от 30-на градуса когато при нас е зима - бяха повече от достатъчни децата да кажат "ДА!" на Тайланд.

Вече няколко години следих цените на самолетните билети към Тайланд на къде що има авиокомпании излитащи от София и тайничко си представях как вече пътуваме натам и посещаваме познатите места. Основно ползвам skyscanner.net и уведомлението за определени дати. Информативно. Другото нещо, което направих беше да се абонирам за е-мейли от авиокомпаниите. Така в случай че имат промоции, ще бъда уведомен. Авиокомпаниите, които следих(и продължавам) бяха: Qatar Airways, KLM, British Airways, Austrian, Lufthansa и Turkish Airlines. Украинския Aerosvit, с който летяхме първия път беше обявил фалит.

От всички гореизброени авиокомпании цените на Qatar Airways бяха най-изгодни като цени. Първоначално катарците излитаха от София, кацаха в Букурещ да съберат румънските пътници, след което кацаха в Доха. От Доха вече с голям самолет се лети към Тайланд. Така беше декември 2014 при първото ни семейно пътешествие. От 2015 вече се лети директно от София за Доха, без да се спира в Букурещ. Едно излитане и кацане по-малко е винаги по-добре.

Ето няколко наблюдения и препоръки относно самолетните билети:

Купувайте след големите празници

Най-добрите промоции обикновено са след големите празници като Коледа и Нова Година, Великден, септември месец след летните почивки . Едното от предположенията ми е, че около празниците народа харчи пари, а след празниците авиокомпаниите продължават да имат нужда от поток на пари за да си изпълнят поставените цели. Как да вземеш на човека последните пари за самолетен билет ако не с промоция ;) От всички гореизброени празници най-най-най-яките промоции са през януари след коледните и новогодишни празници, когато семейния бюджет е в прединфарктно състояние и е сложен на системи. Ето ги нашите резервации направени само през официалния сайт на Qatar Airways:

Пътешествие 1
Отиване: София - Пукет, 14 декември 2014
Връщане: Пукет - София, 28 декември 2014
Цена: 4633 лв за 2 възрастни и 3 деца
Дата на закупуване: 15 септември 2014

Пътешествие 2
Отиване: София - Банкок, 26 август 2015
Връщане: Сингапур - София, 9 септември 2015
Цена: 4358 лв за 2 възрастни и 3 деца
Дата на закупуване: 15 януари 2015 (да, няколко седмици след като се върнахме от Тайланд)

Пътешествие 3
Отиване: София - Краби, 16 декември 2016
Връщане: Пукет - София, 1 януари 2017
Цена: 4992 лв. за 3 възрастни (баткото вече е 11+ и се води възрастен) и 2 деца
Дата на закупуване: 28 септември 2016

Пътешествие 4
Отиване: София - Сингапур, 31 юли 2017
Връщане: Банкок - София, 13 август 2017
Цена: 3474 лв. за 3 възрастни и 2 деца (А опцията София-Банкок-София беше 3005 (да, три хил. и пет лева за петимата). Беше толкова евтино спрямо предходните полети, че решихме да разнообразим със Сингапур, което оскъпи билетите с 400+ лв.)
Дата на закупуване: 11 януари 2015

Да, правилно сте забелязали, че на последните 3 пътешествия отиването и връщането са от различни места. Катарците, а и другите авиокомпании, на сайта си предлагат опцията multicity. Ако се ползва правилно, може да ви донесе значително разнообразие на добри цени. Как да се ползва правилно? Нека вземем като пример Пътешествие 4: от София до Сингапур и връщането от Банкок до София.

Първо, търсете само София - Банкок - София и намирате подходящата комбинация ден, час и цена, която да ви устройва. Внимание, задължително запомнете денят, часът и цената на отиване, и на връщане. Те ще са ви необходими при комбинирането чрез multicity и при грешно посочен час финалната цена може много неприятно да ви изненада. Добре е или да си правите скриншоти и да ги запазвате или в една екселска таблица да си въвеждате данните.
Второ, направете същото но с посоката София - Сингапур - София
Трето, анализирайте удобните за вас комбинации между датите, часовете и цените за отиване и връщане. Задължително гледайте и трите елемента.
Четвърто, в сайта на авиокомпанията избирате опцията multicity, посочвате дестинациите и дните, след което в предложените варианти избирате онези часове, които преди това сте си набелязали като най-изгодните за вас цена/качество. При multicity опцията на катарците цената се показва чак след като се изберат конкретния час на отиване и връщане. Ако не сте си направили домашното от точка три, ще трябва да изгубите доста време, докато не си намерите подходящи за вас дати, часове и цени. Особено цени.

Абонирайте се за промоционални оферти

През останалата част от годината също има промоции, например около рождените дни и юбилеите на авиокомпаниите, 14 февруари и т.н.. След конфликта между Катар и Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн и Египет през юни 2017 промоционалната политика на катарските авиолинии стана осезаемо по-агресивна и по-често се появяват промоции с големи отстъпки като 50-60% за определени дестинации, 2 билета на цената на 1, 3 билета на цената на 2. Пример: двупосочен полет до Шанхай за 650-670 лв., до Тайланд за 750 лв. и т.н. отново препоръчвам да се абонирайте за промоционални оферти. Пощенската ви кутия няма да се препълни с рекламни материали като тази във входа на блока.

Авиокомпаниите знаят националните празници (но може да ги изпреварите)

Авиокомпаниите си правят домашното и по време на празниците, както и по време на ученическите ваканции цените са осезаемо по-високи. Разбирам ги. Въпреки това, може да ги изпреварите за ученическите ваканции. В денят, в който обявят ваканциите на учениците, имате известен период от един до три дни, за да закупите билети на добри цени. След това авиокомпаниите залагат този параметър в "машината за джуркане на билети" и те идват на по-високи цени.

Ако все пак искате да пътувате по време на ваканциите, но цените са кошмарни, потърсете алтернативи в съседните на България държави. Градовете като Солун, Белград, Букурещ и особено Истанбул могат да предложат доста добри оферти.

Полетите в Азия са доста изгодни

Полети в Тайланд, а и като цяло в Азия, са доста изгодни. Пример, еднопосочен полет за петима (детските не се брояха) между Краби(Тайланд) и Сингапур е към 200 евро със сингапурската low cost Tiger Air. За няма и два часа полет. Друг пример от Сураттани до Банкок за петима платихме около 120 евро за едночасов полет с low cost авиокомпанията Thai Smile. И двете low cost авиокомпании предлагаха много добро обслужване, както и разполагаха с нови самолети. Доверихме им се при две от четирите ни азиатски пътешествия. Преди това имахме опит само с AirAsia от Пукет до Банкок. NokAir и Thai Lion Air имат доста ниски цени на полетите. Като цяло в Азия има доста low cost авиокомпании, които предлагат конкурентни цени и добро обслужване.

Ние сме големи фенове на Ко Самуи. Островът има очарователно екзотично летище. И цени. Летището на Ко Самуи е частно, собственост на Bangkok Airways. Low Cost авиокомпании не кацат. Едночасовият полет от Банкок до Ко Самуи започва от 80 евро на човек на посока. Ако сте късметлии. Иначе е поне 100 евро. Има и алтернативни начини. За тях ще можете да прочетете в темата Трансфери.

Обобщение за самолетните билети

Използвайте skyscanner.net (или алтернативи като kayak, momondo, trip.bg и др.) с уведомление за конкретни дати, ако търсите за точни дати. Важно е да намерите изгодното за вас предложение.
Абонирайте се за промо офертите на авиокомпаниите. Пазарувайте от сайтовете им.
Вярвайте в добрия Дядо Коледа особено след Коледа и Нова Година. Симпатичният старец може да донесе доста изгодни самолетни билети.
Ако не успеете да изпреварите авиокомпаниите за ваканциите или националните празници и цените са кошмарни, потърсете алтернативи от съседните летища - Истанбул, Солун, Букурещ и др. Препоръчвам Истанбул, най-изгодните алтернативи съм виждал намирал точно там.
Щом сте в Азия, местните low cost авиокомпании ще ви предложат много добри оферти, ако решите да разнообразите престоя си в тази част от земното кълбо. Там нямате нужда от Дядо Коледа, а от...
... Money, money, money
Must be funny
In the rich man's world
ABBA, 1976

В нашето семейство имаме традиция да събираме в едно синьо слонче-касичка (Хортън) монети от по 1 и 2 лева "за Тайланд". Тези парички са ни по-ценни от bitcoin-ите. Малко преди отпътуването започваме да броим. Събраните пари варират от 450 до към 600 лева, които се харчат за екскурзии или посещения на интересни места в Тайланд. Щом се върнем от пътуването отново започваме да събираме.

Добре че е Хортън да спаси пътуването

След като Хортън ще спаси пътуването и ще осигури екскурзиите (или част от тях), на нас ни остава да се погрижим за още едната важна част...

<< Началото

Къде и кога в Тайланд? >>

Тайланд 2.0 - с раници и деца до Тайланд (и до Сингапур)

2015-01-28T23:57:00.004+02:00

Едно. Две. Три. Четири. Не, това не е бройката деца. В нашето семейство имаме само три. Четири е броят пътувания заедно с децата до Тайланд в рамките на две години и половина. Като едно от пътуванията до Тайланд решихме да разнообразим с 3-дневно отскачане до Сингапур, да опознаем втория най-безопасен град в света към 2017. Първи е Токио. Хареса ни Сингапур. Обещахме си пак да му гостуваме и го направихме при четвъртото ни азиатско турне. Също така ни се искаше да покажем на децата онези места в Тайланд, които посетихме по време на първото ни пътуване до Тайланд през 2011, описано в пътеписа С раници до Тайланд.

Много искахме да ги запознаем с Ко Самуи, нашата романтична връзка с Тайланд. Мястото, за което предстоеше да научим още доста неща и да приоткрием неговия чар и екзотика.

Lamai beach на Ко Самуи през 2011 и 4 години по-късно с децата през 2015
Едно от любимите ни места на Самуи

Тсссс, тихо... на гости сме при тъщата

Не сме в Сибир, пак на Самуи, но в Bar Ice. Първият в света леден бар в тропическа държава.
Температурата вътре е само минус седем градуса, а навън плюс 30.

Нямаше как да не включим един от най-красивите плажове в света, скрит в залива Maya Bay част от архипелага Phi Phi, станал популярен от филма "Плажът" с Леонардо Ди Каприо. Отидохме за да видим как урбанизацията променя и как китайските туристи завладяват известните туристически дестинации (подготвил съм шокиращи снимки).

Да пристигнеш на Maya Bay

На върха на Koh Phi Phi.
Две от пътуванията направихме с едни наши приятели. Никол е тяхната дъщеричка.

Ко Тао, островът на костенурките беше само екскурзия без преспиване на острова, но пътуването със speed boat и посещението на основните забележителноти беше голям плюс при натрупването на опит с лодките.

Един от заливите за шнорхел и дайвинг на Ко тао

Дори главните герои понякога се измарят

Ang Thong National Marine Park, останал в спомените ни от първото пътуване като "Раят на земята" посетихме след известно чакане за подходящо време, но пък успяхме да вдигнем адреналина и да научим нещо, което ще споделя с вас при описанието на избора на място за почивка в зависимост от мусоните.

Първо каяк преживяване на Ang Thong National Marine Park.
Винаги готови за следващото приключение.

Пълен напред, капитане!

След първото пътуване през 2011 останахме със смесени чувства относно Пукет най-вече заради Патонг бийч. Все пак Пукет е най-големият остров в Тайланд, на който остров успяхме да си намерим няколко интересни места, които ни допаднаха. В резултат на което от 4-те семейни посещения в Тайланд две направихме на Пукет.

Karon Beach, Phuket

Nai Harn Beach, Phuket

Нямаше как да пропуснем Банкок. Този голям многомилионен мегаполис привлича с невероятното разнообразие от архитектура, култура, динамика. Искаше ни се децата да усетят всичко това.

Фън да става. Grand Palace, Bangkok

Да си намериш хотела (Baiyoke Sky Hotel) в Банкок

Доста полезно беше пътуването до Сингапур. Посетихме го точно когато празнуваше 50-години независимост през 2015. С фокус върху образованието, респект към възрастните, ред, дисциплина, сериозни глоби за нарушителите, политическо желание за просперитет и всички знаем къде е Сингапур сега. Финансите осезаемо по-бързо се топят в Сингапур, отколкото в Тайланд. Въпреки това, искахме пак и отново го посетихме през 2017.

Зоопаркът в Сингапур е... просто трябва да се види.
Направете го и за децата и за вас.

Gardens By The Bay - прекрасно място за слушане на музичка вечерта

Всяко едно от тези четири семейни пътувания си заслужава отделен пътепис, но предвид зачестилите въпроси относно пътуването до Тайланд с деца, реших първо да опиша един общ пътепис с препоръки от четирите семейни почивки в Азия.

Контрастният Тайланд със заплетената политическа ситуация, жегата, влагата, комарите, гущери и всичките му там работи събрани в думата "екзотика", може да кара хората да се двоумят дали да го посетят или нещо повече, дали да го посетят с децата. След нашата първа заедно с децата почивка в Тайланд направихме още една, и още една, и още една. Всяко посещение беше на различно място, организирахме си разнообразни екскурзии, опитвахме разбообразни неща (хлебарки и бубилечки така и не намерих). Посетихме Тайланд през декември, януари, юли, август, септември и октомври. Прекосихме го от запад на изток. Банкок. Имахме няколко екстремни случки, които втори път не бихме повторили. Направихме достатъчно количесто полети на далечни и къси разстояния. Надявам се тези факти, както и последващото описание и препоръки, да внесат определена доза яснота при вземането на решение дали да се ходи към Тайланд или да. Въпреки пристрастното ми отношение към Тайланд, обещавам да бъда максимално обективен. Слагам слънчевите очила, почивката започва с...

Подготовка >>

Топ 20 на абсолютните финалисти в играта на криеница

2014-01-09T09:50:00.000+02:00

Децата от този списък са истински шампиони в играта на криеница.

- Те са бързи.

- Те са тихи като сенки.

- Те могат да се скрият дори на най-очебийните места.

(Е, поне така си мислят)

Източник: boredpanda.com

Ден 2: Suvarnabhumi Airport, Банкок

2013-07-18T17:25:00.000+03:00

Suvarnabhumi Airport, Bangkok

Крал Rama IX

Уааааууу!!! Да, изобщо не подозирахме, че международното летище Суварнабхуми (Suvarnabhumi Airport) в Банкок ще ни докара такъв "Уау"-ефект. След Терминал 2 на летище София и терминал "B" на киевското летище "Бориспол", бяхме матирани. Шах и мат. Не че имахме някакви очаквания, но не и такова посрещане. Изненадите започнаха. Страхотно при това. Имахме около 2 часа да се поразходим из това огромно, декорирано с всякакви дракони, статуи на азиатски войници, на Буда, миниатюрни храмове, на техния крал Рама IX и още много неща поставени на правилното място и създаващи една уютна обстановка, карайки те да се чувстваш добре дошъл. На нито едно европейско летище не съм се чувствал толкова приятно.

По едно време решихме да излезем извън летището и да глътнем малко от банкокския въздух. Предполагам всеки от вас е виждал (кой на живо, кой по ТВ) риба изкарана на въздух. И ние бяхме така опитвайки се да напълним белите дробове с въздух. Горещият и ужасно влажен въздух веднага ни върна в летището при хладните климатици и азиатската красота.

Намерихме си гишетата за check-in и се наредихме на опашката. Жена ми носеше сламена каубойска шапка и златисти очила RayBan. Освен това е руса. Което ще рече, че покрива всички критериите за холивудска знаменитост. В резултат на което ни пуснаха през VIP гишето. Не се майтапя. Посочиха ни от VIP гишето и ни поканиха да се регистрираме при тях. (всъщност, звездата бях аз. дори на тениската ми пише G-Star)

...звездата бях аз... на тениската ми пише G-Star

Минахме през чек-ин и се насочихме към изхода, изобщо не подозирайки, че ни чака изненада.

Намерихме си изхода, срещу който Bangkok Airways имат свой салон (lounge) за изчакване. Посрещат те с усмивки, поглеждат ти бординг картата и те канят да заповядаш в салона. А бяхме с economy class билет. В салона цари една успокояваща атмосфера. Има плодове, банички, курабийки, кафе, чай, много брошури за основните туристически дестинации. Обслужвай се на воля. С една дума всички условия, за да мине чакането бързо и ползотворно. Bangkok Airways - Asia's Boutique Airline. Респект отвсякъде.

Салонът за изчакване на Bangkok Airways

В 6:00 сутринта излетяхме за Ко Самуи.

<< Ден 1

Ден 2: Част 1 >>

Френските Алпи

2013-03-30T16:09:00.002+02:00

А аз гледах ли, гледах ли...

Being 50: Saga video competition winner

2013-03-21T14:34:00.001+02:00

Saga set a challenge to make a two minute video which gave an upbeat view of life over 50. The winner is "Nothing Changes" by Tadas V

Екскурзия до Будапеща

2013-03-06T23:59:00.000+02:00

Първият полет на Марко със самолет.
Очаквайте скоро детайли от пътуването.

Истанбул - Част 2

2013-03-04T15:10:00.000+02:00

На разходка с лодка. Това си бяхме приготвили за този ден. Но преди това посетихме Синята джамия.

Островът-ресторант, собственост на спортния клуб Галатасарай

Въпросната крепост е построена за 5 месеца от около 3 хил. работника.

След около час и половина плаване, дойде време за малка почивка. Спирка беше пред ловната резиденция на султана.

Ловната резиденция на султана

Забележете количеството ядене, което му беше дадено.
След малко ще има снимка с остатъците от това ядене (върнахме се след 30 мин.).

Ловната резиденция

Чакаме да излезе групата, която беше пред нас.
Влиза се само по калцуни, които се дават пред входа

Екскурзоводът ни расказа за лятната резиденция, както и малко от историята на Турция.

Ето това остави за вечеря онази сива кота.

Едно Ферари с цвят червен,
едно за теб, едно за мен,
какво му трябва на човека

Мостът свързващ европейската и азиатската части на Турция.

Да хванем малко тен