При настъпване на увреждане на работника или служителя от трудова злополука или професионална болест, работодателят, съгласно действащото законодателство, дължи на увредения работник или служител обезщетение съгласно чл. 200 от Кодекса на труда.
Разпоредбата на гласи следното: Чл. 200. За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
(2) Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.
(3) Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
(4) Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
(5) Получаването на обезщетение по предходните алинеи от наследниците на починал поради трудова злополука или професионална болест не се смята за приемане на наследство.
Цитираната разпоредба поставя редица въпроси, свързани с нейното практическо приложение. Тъй като редица от тези въпроси са били разрешавани противоречиво от съдилищата, ВърховнияТ касационен съд е уеднаквил практиката по тях, като тези практики са задължителни за прилагане от съдилищата.
Някои от въпросите, които възникват при приложението на цитираната законова разпоредба и техните отговори се съдъражт по-долу в настоящото изложение.
На първо място следва да се има предвид, че за да бъде ангажирана отговорността а работодателя за заплащане на обезщетение при трудово злополука или професионална болест, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: наличие на трудово правоотношение, претърпяна трудова злополука,/ професионална болест/ както и вреди за пострадалия, причинени от нея.
Когато става въпрос за търсене на обезщетение от трудова злополука, освен горните предпоставки, трудовата злополука следва и да бъде квалифицирана като такава, което се извършва по реда на чл. 60 от КСО:Длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието в 7-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова. При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността.
Разпореждането се изпраща на осигурения и на осигурителя в 7-дневен срок от издаването.

Разпореждането подлежи на обжалване от заинтересуваните.
Следва да се има предвид, също така, че е налице е трудова злополука и когато се е стигнало до внезапно увреждане на здравето на работника или служителя станало при работата й в интерес на предприятието – работодател, което е причинило временна нетрудоспособност.
Ето и някои конкретни въпроси, свързани с приложението на чл. 200 от КТ и тяхното разрешаване:
1.Може ли работник или служител да търси обезщетение за причинените му вреди, ако те са резултат на трудова злополука или професинална болест и са му причинили трайна неработоспособност под 50%?
Тъй като са били налице разнопосочни съдебни решения, в едни от които съдът е приел, че това е възможно, а в други е отрекъл тази правна възможност, ВКС е постановил свое решение за уеднаквяване на съдебната практика по този въпрос като е приел, че РАБОТНИК ИЛИ СЛУЖИТЕЛ МОЖЕ ДА ТЪРСИ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ПРИЧИНЕНИТЕ МУ ВРЕДИ, АКО ТЕ СА РЕЗУЛТАТ НА ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА ИЛИ ПРОФЕСИНАЛНА БОЛЕСТ И СА МУ ПРИЧИНИЛИ ТРАЙНА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ и когато намалената работоспособност е ПОД 50%. Правният довод за този извод е, че увреденият работник или служител може да търси обезщетение за причинените му вреди, щом те са резултат от трудова злополука или професионална болест и са му причинили трайна неработоспособност, а такава е налице и когато е под 50%.

2. Може ли увреденият работник или служител да получи обезщетение от работодателя, ако наред с това получава пенсия за инвалидност или обезщетение на временна неработоспособност?
Отговорът на този въпрос е положителен. В този случай обезщетението от общественото осигуряване е от значение само за размера на дължимото от работодателя обезщетение.

3. Как се изчислява размерът на обезщетението, дължимо от работодателя при увреждане на работника или служителя, ако той получава обезщетение за временна или трайна намалена работоспособност и работодателят е предложил на работника или служителя да заеме друга длъжност, съобразена с намалената му работоспособност, но работникът е отказал?
В този случай при определяне на обезщетението следва да се приспадне размера на брутното трудово възнаграждение за исковия период, което работникът би получавал, ако е приел да заеме предложена от работодателя длъжност, съобразена с намалената му работоспособност.

4. До кой момент работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване?
Имуществената отговорност на работодателя може да бъде ангажирана за обезщетяване на пропуснати ползи от разлика над получаваната пенсия до придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО – чл. 200, ал. 3 от КТ. Крайният срок, в който може да се претендира разлика между заплащането преди непозволеното увреждане трудово възнаграждение и отпуснатата след това пенсия е до навършване на предвидената за добиване право на пенсия за осигурителен стаж възраст, като този срок може да бъде продължен най-много с толкова време, колкото би било необходимо за достигане на определената сума /точки/ от възрастта и осигурителния стаж по чл. 68 КСО. Това е така, защото именно поради увреждането от професионалното му заболяване или трудовата злополука работникът е лишен от възможността да работи до навършване на посочената възраст и търпи имуществени вреди от лишаването му от тази възможност. Това е крайният момент, до който може да търси имуществени вреди от разлика над получаваната пенсия по общественото осигуряване.

5. Могат ли да се обезщетяват бъдещи вреди?
Няма пречка да бъдат обезщетявани бъдещи вреди, стига тяхното настъпване да е сигурно, а размерът – установим.

6. Могат ли да се претендират неимуществени вреди?
Могат да се претендират неимуществени вреди / болки и страдания/ на основание чл. 52 от ЗЗД.

7. Дължи ли се ново обезщетение при влошаване на състоянието на увредения работник или служител?
В случай, че здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание, а обезщетението за имуществени вреди се присъжда в случай, че влошаването би дало отражение на присъденото с първоначалното решение обезщетение за тях, т. е. когато влошаването на здравето е довело до преминаване в по-висока група инвалидност.
Ново обезщетение не се дължи също така, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда.

8. При влошаване на състоянието на увредения работник или служител дължи ли се обезщетение за имуществени вреди?
Ако въпреки влошаването не са настъпили нови имуществени вреди, пострадалият не може да иска ново обезщетение за тях.

9.От кой момент се дължи обезщетение при влошаването на състоянието на увредения работник или служител?
Вземането за обезщетението за влошаване на здравословното състояние е изискуемо от момента на влошаването. От този момент се дължат и лихвите върху новото обезщетение.

10. Кой е компетентният орган, който определя налице ли е влошаване на състоянието на увредения работник или служител? –
ТЕЛК е медицинският орган, който е компетентен да се произнесе по административен ред относно причинната връзка между влошаването на състоянието на увредения работник или служител и увреждането от трудова злополука. Този орган трябва да извърши личен преглед на лицето и проверка на съществуващата медицинска документация и след спазване на установения процедурен ред да даде заключение налице ли е причинна връзка между осигурения социален риск /трудова злополука/ и влошаването на здравето на пострадалото лице. Експертното заключение на ТЕЛК има двойнствено значение – от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и неговия процент, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника-работодател и от който зависи съществуването на правото. Липсата на такова решение /или непредставянето му по делото/ компрометира твърдението на ищеца за наличието на влошаване на здравето, което да е във връзка с началното увреждане и обуславя отхвърлянето на иска с правно основание

11. Как ще отговарят работодателите, когато те са повече от един във връзка с обезщетението при трудова злополука?
В случай, че с експертното решение на ТЕЛК, бъде установено, че полаганата при даден работодател/ работодатели, когато те са повече от един/ е в пряка причинна връзка с професионалното заболяване на работника или служителя, може да се търси обезщетение от ВСИЧКИ тези работодатели .

12. Могат ли да бъдат оспорвани решенията на ТЕЛК и реда за това?
Влезлите в сила експертни решения на експертните комисии по професионални болести са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Ако комисията е допуснала нарушения, нейният акт подлежи на обжалване по административен ред и с това право разполага, както осигурителя, така и работника или служителя. Инцидентно гражданският съд не може да коригира влязло в сила решение на ТЕЛК поради неправилност, нито сам да установява факти и обстоятелства, за които следва да се произнесе по надлежен ред ТЕЛК.

13. Какво се случва, ако и работникът или служителят е допринесъл за настъпването на увреждането?
И в този случай работодателят дължи обезщетение за вредите, настъпили от трудовата злополука, размерът на което обезщетение може да бъде намалено при установяване на груба небрежност от страна на служителя или работника при допускането на трудовата злополука.

Гореизложеното съставлява само част от въпросите, които поставя на разглеждане нормата на чл.200 от КТ.

ПРАКТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ ВЪВ ВРЪЗКА  СЪС ЗАПИС НА ЗАПОВЕД

За да е редовен записът на заповед от външна страна, е необходимо самият документ да е назован „запис на заповед“, а освен това в самия текст на същия този документ трябва да стои изразът „запис на заповед“.

Изрази като „безусловно обещавам“, „безусловно се задължавам“ или други подобни, не са условие за валидност на записа на заповед. Достатъчно е в документа да не е посочено условие за пораждането на действието на поетото задължение за плащане на определена парична сума, тъй като законът не допуска задължаването на издателя на запис на заповед да е под условие.

За да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо предявяването на записа на заповед за плащане. Непредявяването на посочения менителничен ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя Непредявяването на записа на заповед за плащане в срок води до загубване на правата по него по отношение на регресно отговорните лица-джирантите и техните авалисти. Това не се отнася за издателя на записа на заповед и неговия авалист.

В случай, че издателят на записа на заповед отказва да удостовери предявяването или се укрива, извършеното предявяване се удостоверява чрез протест. Допустимо е удостоверяването чрез нотариална покана само ако записът на заповед е освободен от протест.

Не е допустимо издаването на изпълнителен лист и за лихвата върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист.

Не е допустимо издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 237, б. „в“ ГПК във вр. с чл. 42 ЗБ за целия размер на отпусната сума при предсрочна изискуемост на банков кредит, поради наличие на някои от основанията по чл. 432, ал. 1 ТЗ.

Допустимо е издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 237, б. „в“ ГПК във вр. с чл. 42 ЗБ по молба на банката-кредитор срещу поръчителите.

Когато ни помолят да станем поръчители за задължение на наши познати обикновено не мислим за възможните последици за нас при не плащане на задълженията от страна на длъжниците. Обикновено поръчители ставаме по договор за  банков кредит  като сме многократно уверявани, че до плащане от наша страна няма изобщо да се стигне, тъй като Длъжникът ще плаща задълженията си своевременно, а поръчителството е само една формалност във връзка с отпускането на кредита.

Какво се случва обаче когато Длъжникът не плати и банката насочи претенциите си спрямо Поръчителя?

На първо място трябва да се знае, че отговорността на Поръчителя за заплащане на задължението на Длъжника не е неограничена във времето. Отговорност от Поръчителя би могла да се търси, само ако длъжникът не плати и Кредиторът предяви вземанията си срещу длъжника в течение на 6 месеца от падежа на задължението. Това правило се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение. Важно е да се знае също, че продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това.

При договор за банков кредит поръчителството се прекратява и отговорност от Поръчителя не може да бъде търсена ако  са налице следните кумулативно дадени предпоставки: изтичане на определен срок – шест месеца и бездействие от страна на кредитора в този срок. Поставя се въпросът от кога започва да тече този срок. Законът дава отговор – от падежа на задължението. Падеж на задължението обаче не е датата, на която длъжникът е следвало да внесе конкретна вноска по кредита. За да изпадане длъжникът в забава необходимо е  да е настъпила предсрочната изискуемост на цялото задължение, което не е платено по кредита. Обикновено в договора за банков кредит е записано, че при неплащане на определен брой вноски, настъпва предсрочната изискуемост на задължението по кредита. Освен обаче неплащане на определения брой вноски,  за да настъпи предсрочната изискуемост на кредита, е необходимо Банката  – Кредитор да предприеме определени действия с цел събиране на вземането си. Това е право на Банката, която тя упражнява обикновено чрез подаване на заявление до съда за издаване на изпълнителен лист срещу Длъжника. От датата на подаването на молбата за издаване на изпълнителен лист срещу Длъжника започва да тече и 6-месечният  срок,  с изтичането на който при бездействие на Кредитора спрямо Длъжника, се стига  до отпадане на отговорността на Поръчителя. След изтичането на така предвидения шест месечен срок, в случай, че Кредиторът не предприеме действия във връзка със събиране на вземането си спрямо  длъжника, задълженията на Поръчителя за заплащане на дълга отпадат.

Съгласно Общите условия на „ЧЕЗ Разпределение България” АД съществува възможност при неточно и/ или неизмерване на електрическата енергия, електроразпределителното дружество едностранно да извършва корекции по сметки за минал период от време. Тази практика на електроразпределителнното дружество е порочна и начислените суми по така  коригираните сметки могат да бъдат оспорвани по съдебен ред.

Законодателят е дал възможност на доставчика на електрическа енергия да обвързва своите потребители с Общи условия, но общите условия не следва да нарушават основните законови положения. Доставчикът на електрическа енергия има не само правото да доставя електроенергия за определен район на страната, но и задължението доставката  да бъде извършена надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите, както и да осигури измерването и отчитането на разходваната електрическа енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства. При осъществяване на тези дейности доставчикът на електрическа енергия трябва да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на подадената електрическа енергия. Съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ средството за техническо измерване е собственост на електроразпределителното држество, поради което дружеството носи задължението да осигури точното функциониране на електроизмервателното устройство, както и да констатира своевременно грешката в измерването или неизмерването.

Понякога се констатира неточно отчитане на потребената електроенергия. В тези случаи електроразпределителното дружество следва да установи периода на грешното измерване или неизмерване. В противен случай, без да бъде установен този период или без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период от страна на електроразпределителното дружество, създава възможност последното да получи плащане на електроенергия, която не е доставена и не е потребена. Независимо от  изложеното, в Общите условия,съществува клауза, която регламентира едностранно от доставчика на електрическа енергия коригиране на сметките за електрическа енергия за предходен период от време без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа енергия. Тази клауза се явява неравноправна, тя  не защитава интересите на потребителите и противоречи на закона. По своята същност съставлява търсене на отговорност, без да е налице виновно поведение. Такава отговорност може да бъде установена само със закон и не е налице в конкретния случай.

Поради факта, че клаузата, уреждаща едностранната корекция по сметки се явява неравноправна, противоречи на принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, на принципа за защита интересите на потребителите при търговията с електрическа енергия, извършените начисления по сметки въз снова на тази клауза са недействителни. Незвисимо от изложеното, в случай, че получите едностранно коригирани от доставчика сметки за електроенергия за минал период от време, можете да оспорите дължимостта на сумите по тях по съдебен ред.

Статията е гост-публикация от адв. Ралица Танина. Можете да се свържете с нея на тел. 0899-26-85-17 или имейл rdtanini@abv.bg

При настъпване на пътно-транспортно произшествие /ПТП/ следва водачите на МПС да уведомят КАТ по мястото на ПТП. Ще бъде издаден акт за установяване на административно нарушение на виновния водач и протокол за ПТП. Уведомява се застрахователното дружество за настъпилото застрахователно събитие и се образува щета по случая.

При сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, последната служи за възмездяване и покриване, както на имуществени, така и на неимуществени щети.
В случай, че Вие сте виновния водач при сключване на застраховката Вашият застраховател се задължава срещу сумата заплатена от Вас по полицата да изплаща суми и обезщетения дори и при ВИНОВНО ПРИЧИНЕНИ ОТ ВАС щети на трети лица. Обезщетенията за причинените неимуществени щети обикновено са в много по-голям размер от имуществените.

Също така решаващо е дали сте правоспособен водач (дали притежавате свидетелство за управление на МПС), дали техническият преглед на автомобилът Ви е валиден и т.н. Важно е да се спомене, че ако застраховката Ви е на разсрочено плащане, Вие ще трябва да заплатите оставащите вноски, за да бъдат изплатени обезщетенията. Oтделно пострадалият или негови роднини могат да предявят съдебен иск срещу Вас (в зависимост от това колко са тежки щетите, които сте причинили), тъй като в случая имате вина. Застрахователят може да изплати обезщетения на пострадалият, но не Ви предпазва от съдебен процес.

При лица, които са пострадали от ПТП в Закона за застраховането е предвиден 3-месечен срок за окончателно произнасяне на застрахователя по претенция, свързана със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и не го освобождава от задължението му да определи и изплати, респективно откаже изплащането на застрахователно обезщетение в 15 – дневен срок от постъпване на искането, при положение че не е изискал други доказателства от увреденото лице /арг. от чл. 18 от Наредба 24/08.03.2006 г., чл. 107, ал. 1 и чл. 271, ал. 1 от КЗ/.

При неизпълнение на задължението от страна на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение в рамките на предвидените в закона срокове, то може да се сезира Комисията за финансов надзор с оглед ангажиране на административно-наказателна отговорност на застрахователя.

В случай на изплащане на застрахователно обезщетение от застрахователното дружество, последният има право да предяви регресен иск спрямо виновния водач за възстановяване на изплатената сума по образуваната щета. В много случаи застрахователят предявява регресен иск след изтичане на сроковете, предвидени в закона и претенциите им се явяват погасени по давност.
Има случаи, при които виновния водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и при настъпване на ПТП, водачът който е увреден следва да предяви своята претенция към Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение.

Подпомага, консултира и съдейства на пострадалите при катастрофи (ПТП) лица за получаване на справедливо и бързо обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

Статията е гост-публикация от адв. Ралица Танина. Можете да се свържете с нея на тел. 0899-26-85-17 или имейл rdtanini@abv.bg

Задълженията на потребителите към „Топлофикация” се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. За погасителната давност обаче съдът не следи служебно, а следва да се направи възражение от страна на потребителя в установените за това срокове.

На практика възниква въпросът, в случай, че „Топлофикация” е завела дело срещу нас, за да търси вземанията си за разходвана, но незаплатена топлинна енергия до кой момент можем да направим валидно възражението за изтекла погасителна давност, така че то да бъде взето в предвид от съда при постановяване на решението.

Когато по молба на „Топлофикация” бъде образувано съдебно дело за събиране на вземанията за разходвана, но незаплатена топлинна енергия, потребителят получава Заповед за изпълнение, срещу която ако счита, че не дължи претендиранирте суми за заплащане на „Топлофикация”, може да подаде възражение.

Това възражение е по образец и не следва да бъде мотивирано. Длъжникът може да подаде възражението, без да сочи причините, поради които счита, че не дължи претендираната сума за заплащане, но може и да запише във възражението си, че не дължи сумите по отношение на „Топлофикация”, тъй като счита същите за погасени по давност.

След като възражението на потребителя постъпи в съда, „Топлофикация” има право да заведе дело по общия исков ред срещу потребителя за установяване на вземането си. Потребителят получава препис от исковата молба, като в едномесечен срок той може да подаде писмен отговор, в който да направи своите възражения, включително и тези за изтеклата погасителна давност. На практика се поставя въпросът докога може да бъде направено възражението за изтекла погасителна давност и какво се случва, ако възражението за изтекла погасителна давност е направено във възражението срещу заповедта за изпълнение, но не е направено в отговора на писмената молба, било поради обстоятелството, че такъв отговор изобщо не е бил подаван, било поради това, че в подадения отговор е пропуснато да се направи възражението за изтекла погасителна давност.

Отговорът на въпроса е следният: правото на потребителя да направи валидно възражение за изтекла погасителна давност, което да бъде взето в предвид от съда, при постановяване на решението, се изчерпва с изтичане на срока за отговор на исковата молба. В случай, че в този срок не постъпи възражение за изтекла погасителна давност, възражение в този смисъл, направено на по-късен етап на делото, няма да бъде взето под внимание от съда.

Ако обаче потребителят се е позовал изрично на изтекла погасителна давност във възражението си срещу заповедта за изпълнение и това възражение е приобщено към исковото производство, но не е подал писмен отговор на исковата молба или в подадения писмен отговор на исковата молба е пропуснал да направи възражението си за изтекла погаситлна давност, то съдът следва да се произнесе относно давността. В този случай обаче предпоставка за уважаване на възражението за изтекла погасителна давност, се явява обстоятелството, книжата по заповедното производство, включително възражението срещу заповедта за изпълнение, в което се съдържа изявление за позоваване на изтекла погасителна давност, да са приложени към делото, което се води по исков ред.

В продължение на темата за високите сметки за ток, днес ще разгледаме три елемента, от които зависи разрешаването на спора.

ЕЛЕКТРОМЕР

В някои случи спорът по делото за установяване на недължимостта на начислени суми по фактури на потребителя към електроразпределителното дружество, се концентрира върху установяването на факта дали е имало външно вмешателство, поради което даден електромер е отчитал стойност по-ниска от действително потребената електроенергия.
В този случай, в тежест на електроразпределителното дружество е да докаже наличието на такова вмешателство и то от страна на потребителя на електроенергия. За целта електроразпределителното дружество може да ползва свои констативни актове за установени нарушения при извършени проверки, но при оспорване от страна на потребителя, тези актове нямат обвързваща сила за съда.

При оспорване на тези констативни актове, електроразпределителното дружество следва да докаже чрез всички доказателствени средства факта на извършеното нарушение, което може да стане чрез изслушване на свидтелски показания. Тук ще се доказват факти относно обстоятелстваъта кои лица са имали достъп до електромера, къде е бил позициониран той. В този случай в тежест на елктроразпределителното дружество е да докаже факта на извършеното на нарушение. В случай, че бъде установено, че даден измервателен уред не е бил в изправност, при невъзможност от страна на електроразпредлителното дружество да докаже, че потребителят е причинил вредата, отрицателно установителният иск относно недължимостта на претендирани суми за заплащане, следва да бъде уважен.

ТЕХНИЧЕСКА НЕИЗПРАВНОСТ НА ЕЛЕКТОМЕРА

В случай, че по дело за установяване недължимостта на начислени суми за заплащане от страна на потребителя към съответното електроразпределително дружество, бъде установена само техническа неизправност на средството за търговско измерване /електромер/, а не външно вмешателство, то електроразпределителното предприятие е следвало да извърши корекция, при която да коригира количествата, така че те да са равни на консумираната от потребителя електрическа енергия за аналогичен период от предходната година.

В случай обаче, че изчиславането на разходваната електроенергия за конкретния имот е било извършено по друг начин, то този друг начин се явява некоректен и съдът следва да установи в своето решение, че сумите за заплащане, начислени от електроразпределителното дружество не се дължат.

КОНСТАТИВНИ ПРОТОКОЛИ

Начисленията на задълженията на потребителите за разходвана електроенергия се извършват на основата на констативни протоколи, съставени от електроразпределителните дружества. Тези протоколи съставляват частни свидетелстващи документи, което означава, че в случай, че бъдат оспорени от потребителя на електроенергия, нямат обвързваща сила по отношение на съда относно констатираните в тях обстоятелства.
За да докаже претенцията си за заплащане на начислените суми за разхована електроенргия, електроразпределителното дружество, следва да събере и други доказателства по делото чрез които да установи по безспорен начин, че начислената сума за заплащане за консумирана електроенергия е коректно начислена и се дължи на правно основание.

Продавачът, въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи и справки за начислена енергия изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период.

В много случай електроразпределителното дружество извършва едностранно служебно корекции на начислена стойност за потребена електроенергия през определен изминал период. В този случай, ако считате, че тези корекции на отговарят на действително разходваното количество електроенергия за вашия имот, имате правен интерес да водите отрицателно установителен иск за установяване недължимостта на така посочените суми за заплащане

При дела, по които се спори дали начислените суми за плащане за потребена електроенергия са дължими, ектроразпределителното дружество носи доказателствената тежест да установи наличието на предпоставките, представляващи основания за начисляване на процесната сума за процесния период. Електроразпределителното дружество обикновено представя констативни протоколи, послужили като основание за извършената корекция. Тъй като обаче тези протоколи са съставени едностранно от електроразпределителното дружество, ако бъдат оспорени от ищеца, съдът не е обвързан с удостовереното в тях. Т.е. електроразпределителното дружество в тези случаи трябва да събира и други доказателсвта,а които да установи, по категоричен начин, че провереният електромер не е отчитал точно потребената ел. енергия през процесния период, което налага коригиране със задна дата на количеството и цената й.

В случай, че ответникът /електроразпределителното дружество/ не успее да докаже факта, че въпросният електромер не е отчитал коректно количеството разходвана електроенергия, то съдът следва да приеме, че коригираната сума, претендирана за заплащане по фактури е записана без основание като задължение за потребителя. Дружеството следва да докаже, че потребителят се е присъединил неправомерно към електрическата мрежа и е ползвал електрическа енергия, без тя да се измерва и отчита от средството за търговско измерване, поради което след констатиране на нарушението по предвидения за това ред, електроразпредлителното дружество е начислило за сметка на потребителя стойността на неотчетената консумирана енергия. Ако Дружеството не успее да докаже тези факти, искът скледва да бъде уважен и да бъде установено, че потребителят не дължи по отношение на електроразпределителното дружество претендираните по фактури суми за заплащане.

В редица случаи сметките на потребителите за електроенергия се оказват нереално завишени спрямо действително разходваното количество електроенергия. Какво следва да направим, в случай, че считаме че и нашите сметки са завишени и не дължим плащане на претендираните суми по фактури?

Пътят за защита е воденето на отрицателно установителен иск пред съда срещу съответното електроразпределително дружество, за установяване недължимостта на така претендираните суми за заплащане. Доказателствената тежест при този иск е разместена, тъй като ищецът твърди един отрицателен факт, а ответникът следва да докаже фактите и обстоятелствата от които произтича неговото вземане.

Фактурите за заплащане на консумирана електроенергия се издават на основание на констативни протоколи за разходваната електроенергия, съставени от страна на електроразпределителното дружество. Тези констативни протоколи обаче съставляват частни свидетелстващи документи и нямат обвързваща сила по отношение на съда за фактите, които удостоверяват, но само в случай, че бъдат оспоредни от ищеца. При оспорване на констатциите, съдржащи се в констативните протоколи, електроразопределителното дружество следва да ангажира и други доказателства, които да установяват основанието и размера на претендираната сума за заплащане от потребителя на електроенергия. В случай, че други доказателства не бъдат ангажирани от страна на ответника, то искът за установяване недължимостта на суми за заплащане следва да бъде уважен.

В случай, че ответникът ангажира и други доказателства, освен констативните протоколи като например експертизи, то вещото лице следва да даде отговор на въпроса правилно ли е начислена разходваното количество електроенергия за конкретния имот. Предмет на доказване в този случай ще бъде фактът дали конкретното измервателно устройство /електромер/ е отчитало правилно разходваната електроенергия. Ако се окаже, че отчетите по електромера на са коректни, то ще се доказват и причините за тези несъответствия. В този случай, за да докаже дължимостта на претендираните суми за заплащане, електроразпределителното дружество ще се стреми да докаже външно вмешателство върху устройството, поради което измервателното устройство не отчита вярно разходваната електроенергия за даден имот, както и да докаже, че това вмешателство е извършено от страна на потребителя на електроенергия. Последното обстоятелство се доказва чрез всякакви доказателствени средства, включително свидетески показания. От своя страна ищецът също може да иска допускане до разпит на негови свидетли, които да установяват дали потребителят е имал фактическата възможност да манипулира измервателното устройство, дали е имал достъп до конкретния електромер.

В слчай, че електроразпределителното дружество не успее да докаже виновно поведение от страна на ищеца при манипулирае на устройството, но се установи, че електромерът не е функционирал правилно, поради което начисленията не са верни, то отговорността за това следва да се понесе от електроразпределителното дружество и предявеният иск да бъде уважен. Това е така, тъй като отделните измервателни устройства, включително електромерите са собственост на електроразпределителното дружество, а не на отделния потребител, поради което собственикът им носи отговорност за тяхната изправност, а когато същите са неизправни търпи съответните последици.

Предид посоченото по-горе, ако получаваме нереални сметки за разходваната топлинна енергия, то има път, по който да търсим правата си като потребители.

Статията е гост-публикация от адв. Ралица Танина. Можете да се свържете с нея на тел. 0899-26-85-17 или имейл rdtanini@abv.bg

При настъпване на застрахователно събитие, причинило щети на застрахованото имущество по посочените в застрахователните клаузи рискове, през периода на времетраене на застраховката, застрахователят е длъжен в определените срокове да изплати обезщетение на застрахования. Отговорността на застрахователя в повечето случаи е до размера на действителния размер на щетите, но не повече от фиксираната застрахователна сума при сключването на застрахователния договор.

Изготвя се оценителна експертиза от вещо лице-оценител, който определя размера на щетата и служи като основание за определяне на застрахователното обезщетение. След което експертът по ликвидацията към съответната застрахователна компания проверява правилността на изчисленията на вещото лице и дали оценките са съобразени с вътрешните указания и нормативи за ликвидация по съответния вид застраховка. При правилно извършена оценка на размера на щетата той определя размера на застрахователното обезщетение или застрахователната сума, като изхожда от формата на застраховане, по която е сключен застрахователния договор, и от събраната информация по застрахователното събитие.

Определянето на застрахователното обезщетението се извършва след като застрахованият е представил всички изискуеми документи и данни по щетата при процедури за получаване на застраховка.

При тотална загуба застрахователното обезщетение е равно на застрахователната сума на отделното имущество, според поетата отговорност от застрахователя.

При тотална кражба или напълно разрушено имущество застрахователното обезщетение е до размера на действителната му стойност към момента на застрахователното събитие, но не повече от застрахователната сума. Ако имуществото е откраднато, но преди да се изплати застрахователното обезщетение се намери в количествата, в които е обявено за откраднато, за него не се заплаща обезщетение. В този случай се попълва протокол за предаване на намереното откраднато имущество и същото се връща на застрахования. Застрахованият има право на застрахователно обезщетение само за повреди или липси, които са причинени по време на кражбата. По преценка на застрахователя и при съгласие, декларирано от собственика на застрахования обект, за който е обявена тотална загуба, същият става собственост на застрахователя. В този случай размерът на застрахователното обезщетение се равнява на застрахователната сума, за която е застрахован обекта.

При неоснователен отказ на съответния застраховател да изплати застрахователно обезщетение се предявява иск пред съда за изплащане на дължимото обезщетение. В такива случаи следва да се представят доказателства за наличието на настъпило застрахователно събитие и застрахователен договор.

В кодекса на застраховането са заложени давностни срокове, в които следва да се предяви претенцията за застрахователно обезщетение, които съгласно чл. 197 от КЗ правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност от деня на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки “Живот” и “Злополука” и при застраховка „Гражданска отговорност“ – с петгодишна давност от деня на настъпване на събитието.

При изплащане на застрахователното събитие за застрахователната компания настъпва правото да предяви иск срещу причинителя на щетата /т.нар.регресен иск/. В такива случаи също започват да текат давностни срокове, които при предявяване на претенцията пред съда не се следят служебно.

Статията е гост-публикация от адв. Ралица Танина. Можете да се свържете с нея на тел. 0899-26-85-17 или имейл rdtanini@abv.bg