Регресно право на застрахователя срещу застрахования

Регресното право е предвидено само при застраховките „гражданска отговорност. Когато застрахованият умишлено е увредил третото лице, а при задължителното застраховане „гражданска отговорност” на собствениците, ползвателите и водачите на моторни превозни средства – и когато щеите на третите лица са причинени от застрахования по време на управление на МПС след употреба на алкохол над допустимите граници или под въздействието на друго упойващо вещество, без да има свидтетелство за управление на МПС, без да е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда в МПС, вследствие, на което е настъпила щетата, след като плати вредите на третото увредено лице, застрахователят има право да търси от застрахования всичко, което е заплатил на пострадалия. Това право на застрахователя се погасява с изтичането на петгодишна давност от датата, на което застрахователят е платил обезщетението на третото лице.

Суброгационно право

Когато дадена вещ е застрахована и застрахователното събитие бъде виновно причинено от трето лице, застрахователят след като заплати на застрахования застрахователното обезщетение, може да  иска от  третото лице или ако то е застраховано за „гражданска отговорност”, от неговия застраховател по „гражданска отговорност”, това което е платил на застрахования. /Напр. при пътнотранспортно проишествие, невиновният водач има  „автокаско застраховка.” Застрахователят по „автокаско” плаща за щетите на застрахования автомобил, след което,  предявява претенциите си за всичко, което е платил  срещу виновния водач или срещу неговия застраховател по „гражданска отговорност”./

За да може застрахователят на застрахования да предяви претенциите си спрямо виновното лице или неговия застраховател следва да са налице следните предпоставки: увереданата вещ /става въпрос само за имущестеното застраховане, не и за личното застраховане/ да е била застрахована, застрахователното събитие да е причинено от трето лице, което е отговорно за настъпилата вреда, застрахователят да е изплатил на застрахования дължимото застрахователно обезщетение. Третото лице не трябва да принадлежи към домакинството на застрахования, освен ако е действал умишлено.

Когато застрахователното събитие е съпричинено от няколко  лица, които носят солидарна отговорност по закон, застрахователят може да упражни правото си срещу всеки един от длъжиците, като всеки е задължен за заплащане на цялата сума.

Често на практика се случва „гражданската отговорност” на причинителя на вредите да е сключена при същия застраховател, при който и тази на увреденото лице /което има напр. застраховка „автокаско”/. В този случай   след като застрахователят плати по „автокаското”, ако застрахователят потърси плащане от застрахователя по „гражданската отговорност” на виновния водач, ще се окаже, че претендира плащане срещу себе си. При такава ситуация ще се окаже, че засрахователят се оказва едновременно длъжник и кредитор на себе си, а в този случай задължението се погасява до по-малкото. В случай обаче, ако застраховката на увредната вещ  „авто каско” напр. и застраховката срещу „гражданска отговорност” на причинителя на вредите са сключени при различни застрахователи, платилият по „автокаско”, може да претендира възстановяване на платеното от застрахователя по „гражданската отговорност”.

Когато застрахователят по автокаско плати на застрахования  застрахователно обезщетение за вредите, настъпили от застрахователното събитие, същият встъпва в неговита права по отношение на причинителя на вредите. Третото лице обаче може да противопостави на застрахователя всички възражения, които може да направи на застрахования. Може да направи възражение, че застрахованият е съпричинил вредата и съответно да иска намаляване на обезщетението, може да направи възражение за липса на валиден застрахователен договор.

Когато причинителят на вредата е застрахован срещу „гражданска отговорност”, тогава платилият застраховател / по автокаско/ предявява правата си първо спрямо застрахователя  по застраховката „гражданска отговорност” на  виновното лице, а ако има разлика между сумата, която е заплатена по каско застраховката и тази, която получи от застрахователя по „гражданската отговорност”, може да претендира тази разлика от виновното лице. Когато причинителят на вредите няма валидно сключена гражданска отговорност или когато застрахователят по „гражданска отговорност” не заплати обезщетение, отговорността за вредите може да се търси от  виновния водач.

Отказ на застрахователя да заплати застрахователното обезщетение е налице тогава когато застрахователят откаже да извърши каквото и да било плащане  на застрахования  при настъпване на застрахователното събитие, като отказът от плащане следва да се отграничава от случаите, когато застрахователят откаже  да възстанови частично вредите.

Основанията за отказ са посочени в закона. В застрахователния договор обаче могат да бъдат договаряни и други случаи, при които застрахователят може да  откаже да плати.

При имущественото застраховане застрахователят може да откаже да плати при следите случаи:

1. При умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето лице, в чиято полза е сключен застрахователния договор;
2. При неизпълнение на задължение на застрахования по застрахователния договор, което неизпълнение е съществено с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в застрахователния договор;
3. В други случаи предвидени по закон.

При личното застраховане застрахователят се осовбождава от плащане в следните случаи:

1. Преди да е изтекла една година от сключването на договора, застрахованият се е самоубил;

2.Уврежданията на застрахования са причинени от престъпление от общ характер;

3.Смъртта е настъпила при изпълнение на смъртно наказание;

1. Смъртта е настъпила по време на война;
2. Други условия, предвидени в договора;

В определени случаи застрахователят е длъжен да плати обезщетение на пострадалия, без да дължи заплащане на застрахования.  Такива случаи са например при застраховка „ гражданска отговорност” когато ПТП е причинено умишлено от  застрахования, причинено е от водач с алкохол в кръвта над допустимото или се е намирал под въздействието на наркотични вещества, от водач, който е отказал да се подложи на проверка за алкохол или наркотични вещества, водач без книжка, както и водач, който не е спрял, за да отстрани техническа повреда на автомобила, довела до възникване на пътно тренспортното проишествие. Във всички тези случаи застрахователят заплаща на третото увредено лице застрахователно обезщетение, но тъй като вредите са причниени виновно от застрахования, застрахователят, след като плати  на увреденото лице, има право да търси всичко, което е платил от застрахования. Това е т. нар. регресно право на застрахователя.

При умишленото причиняване на застрахователното събитие, по правило застрахователят се освобождава от задължение за заплащане на застрахователно обезщетение. В този случай застрахователят не поема и разноските, които застрахованият е направил с цел ограничаването на вредите. Умишлено е причинено застрахователното събитие, когато извършителят е съзнавал общественоопасния му характер и е целял или допускал насъпването на общественоопасните последици.

От настъпването на застрахователното събитие произтичат задължения както за застрахования, така и за застрахователя.

I.Задълженията на застрахования са следните:

1. Да съобщи на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие.
2. Да съдейства за намаляването на вредите
3. Да съхранява доказателствата относно застрахователното събитие, да осигурява достъп на застрахователя   за извършването на оглед  с цел установяване на събитието и размера на вредата.
4. Да положи грижата на добрия стопанин

II. Задължението на застрахователя е да плати застрахователната сума

Първото задължение на застрахования е да съобщи на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. С  оглед доказване на уведомяването  е  препоръчително уведомлението да е писмено. Застрахованият следва да уведоми кога, къде, какво е станало, изобщо факти от съществено значение за основанието и размер на застрахователното обезщетение. Възможно е уведомлението да бъде извършено както от застрахования, така и от трето лице.

Задължението за уведомяване възниква от момента, в който застрахованият е узнал за настъпилото застрахователно събитие. Ако в застрахователния договор не е уговорен срок, за уведомявае, прилага се предвидения по закон срок, който е 7 /дневен /. В договора може да бъде уговорен друг срок за уведомяване, но този срок трябва да е подходящ. Приема се, че подходящ срок не може да бъде по-кратък от 3 дни от узнаването, а при кражба или грабеж – от 24   часа от узнаването, а ако все пак бъдат уговорени по-кратки от тези срокове, те се считат за недействителни и тогава се прилага законовия 7 дневен срок.

При имущественото застраховане, в случай, че застрахованият не изпълни  в срок задължението си да съобщи за настъпилото застрахователо събитие  с цел да попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило същото или поради обстоятелството, че застрахователят не е бил своевременно уведомен се е оказало невъзможно  установяване на обстоятелствата около настъпилото застрахователно събитие, застрахователят има право да откаже плащане на застрахователното обезщетение.

При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да вземе всички  необходими мерки за ограничаването или предотвратяването на вредите. За целесъобразни се считат мерките, взети в изпълнение на указания на застрахователя или предвидените в застрахователния договор.

При настъпване на застрахователно събитие застрахованият е длъжен да допусне застрахователя да извърши оглед на щетите и да представи поисканите му от застрахователя документи, свързани с установяването на вредите и събитието, както и да предприеме мерки с оглед ограничаването размера на вредите.

Разноските, които засрахованият прави във връзка с ограничаването на вредите са за сметка на застрахователя. Без значение е дали предприетите действия са довели до реално ограничаване на вредите. Ако обаче разходите, извършени с цел вредите да бъдат ограничени, надхвърлят застрахователната сума, те се покриват от застрахователя, само ако са били извършени е изпълнение на негови указания.

Застрахованият е длъжен  да съхранява доказателствата относно застрахователното събитие, да осигурява достъп на застрахователя   за извършването на оглед  с цел установяване на събитието и размера на вредата. Последиците от неизпълнението на това задължение на застрахования могат да бъдат регламентирани в договора. Ако в договора не пише нищо по този въпрос, то  застрахователят може  да откаже да плати застрахователното обезщетение, докато застрахованият не представи исканите документи или не осигури достъп.

Застрахователят не отговаря за вредите, които застрахованият е могъл да избегне, като положи грижата на добрия стопанин.

При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати. Винаги се договаря горна граница на застрахователното задължение. Задължението възниква, когато настъпилата вреда е следствие на застрахователното събитие. Обезщетението трябва да е равно на размера на вредата към дена на настъпването на събитието. Не се дължи обезщетение за пропуснати ползи, освен ако не е изрично договорено.

Задължението на застраховатял е парично. При имущественото застраховане  е допустимо, със съгласието на застраховани,я поправянето на вредите да се извърши в натура.

Когато застрахованата вещ е напълно унищожена или открадната, застрахователят заплаща уговорената в договора застрахователна сума. Когато застрахованата вещ е частично повредена  или унищожена, застрахователят заплаща стойността на действително причинената вреда към момента на настъпванена застрахователното събитие.

При застраховака „гражданска отговорност” застрахователят плаща обезщетение, равно на обезщетението, което застрахованият дължи на третото увредено лице. Обезщетението обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, причинени виновно от застрахования.  В него влизат и пропуснатите ползи, ако са пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане, лихви за забава, които застрахованият дължи на увреденото лице, които се начисляват от дена на уведомяване на застрахователя от засрахования. Застрахователят се задължава да заплати и разноските по процеса, които застрахованият е направил във връзка със защитата си срещу увреденото лице, но само ако застрахователят е бил привлечен  в процеса от застрахования. Общият размер на обезщетението не може да надхвърля обаче застрахователната сума и затова ако това се случи застрахователят плаща най-много максималната застрахователна сума.

При животозастраховането застрахователят плаща уговорената в договора застрахователна сума.

Застрахователят обезщетява застрахования отделно за разходите, които е направил във връзка с ограничаването на вредите, когато е действал с необходимата грижа, дори ако усилията му са останали без положителен резултат.

За да влезе в сила застрахователният договор, е необходимо  да бъде заплатена застрователаната премия или първата вноска от застрахователната премия, в случай, че  между страните е договорено застрахователната премия да бъде изплатена на разсрочено плащане. Това правило е валидно, освен ако страните не са договорили изрично друго в договора,а именно, че договорът  влиза в сила без да е заплатена застрахователната полица.

Когато застрахователната премия е платима еднократно, то преди тя да бъде изплатена  застрахователният договор не влиза в сила и не поражда задължения за застрахователя да заплати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие. Ако обаче е договорено разсрочено плащане на застрахователните премии, неплащането на премиите след първата не оказва влияние върху действителността на договора. В този случай договорът продължава да обвързва страните, но застрахованият изпада в забава от датата, на която е следвало да заплати съответната вноска по застрахователната полица.

Както беше посочено по-горе, възможно е да бъде уговорено, договорът за застраховане да влезе в сила, без да е заплатена застрахователна премия. Такъв ще е случаят при т. нар. временно застрахователно събитие, където застрахователят първо носи риска, а след това се заплаща застрахователното обезщетение. В този случай застрахователят плаща и тогава когато настъпи застрахователното събитие през периода, през който застрахованият не е длъжен да плати застрахователната премия. Временното застрахователно покритие се явява необходимо тогава когато веднага трябва по закон да се покрие риска. Временният договор предхожда сключването на окончателен договор за застраховка. По правило се уговаря  възнаграждението към застрахователя  за временното застрахователно покритие да се заплати при сключването на окончателния застрахователен договор. При сключването на окончателния застрахователен договор се заплащат  една премия, касаеща и  времето на застрахователното покритие и по двата договора. Ако застрахователното събитие настъпи през времетраенето на временния застрахователен договор, застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение, освен ако  застрахователното събитие е настъпило след изтичането на срока на временното покритие и застрахованият не е подписал окончателен договор, поради причини за които отговаря и не е платил първата премия.

Последици от неплащане на застрахователни премии.

Ако не е изплатена първата застрахователна премия и в договора не е уговорено друго, договорът не поражда действие. Застрахователят няма право да събира  тази първа премия по принудителен ред. От момента, в който е трябвало да бъде заплатена първата премия не тече и лихва, защото договорът изобщо не е породил действие. Ако първата премия не е платена при настъпването на застрахователното събитие, застрахователят се осовбождава от задължението да заплати застрахователно обезщетение, освен ако не е уговорено друго.

Ако обаче е уговорено, че договорът ще породи действие в момента на сключването му и без да е заплатена застрахователната премия, то застрахователят има право да търси плащане на застрахователната премия по принудителен ред. От момента, в който е следвало да се изплати премията, започват да текат и лихви за забава.

При неплащане в определен срок на последващи вноски от застрахователната премия застрахователят има различни правни възможности:

При имушественото застраховане, при неплащане в срок на отделните вноски от застрахователаната премия, застрахователят има право да измени, да намали застрахователната сума или да прекрати договора. Необходимо е обаче писмено предупреждание за това от страна на застрахователя към застрахования. В случай обаче, че в застрахователния договор е посочено, че при неплащане  от страна на застрахования в 15 дневен срок от падежа, на съответната вноска, договорът ще се счита за прекратен, не е необходимо застрахователят да изпраща писмено изявление до застрахования. По силата на тази договорна клауза договорът ще се счита прекратен и без допълнително писмено изявление, с изтичането на 15 дневен срок от датата на падежа, на която застрахованият е следвало да плати.

При неплащане на  някоя текуща дължима премия по застраховака живот, застрахователят няма право да търси заплащането и по съдебен ред.

Застрахователни премии при „гражданска отговорност”

Размерът на застрахователните премии се определят в застрахователните полици. Срещу допълнително заплащане може да се предостави покритие и за трети държави , участващи в „зелена карта” .

Застрахователната премия може да се изплати на еднократна вноска или на разсрочено плащане. При разсроченото плащане отделните плащания следва да се извършат в сроковете, посочени в застрахователната полица.Особени са последиците при неизпълнение на задължението на застрахования, той може да прекрати договора по общия ред. Застрахователят обаче не може да направи прихващане на неиздължената премия с дължимото от него застрахователно обезщетение, ако застрахователното събитие настъпи преди  застрахователната премия да е заплатена изцяло, нито може да намали застрахователната сума или да измени договора.

АКО ЗАСТРАХОВАНИЯТ НЕ КАЖЕ ЦЯЛАТА ИСТИНА ПРИ СКЛЮЧВАНЕТО НА ДОГОВОРА

При сключването за застрахователен договор застраховният е длъжен да съобщи на застрахователя всички данни, които са му известни и имат занчение за риска.  При увеличавне на риска, застрахованият е длъжен да съобщи новите факти и обстоятелства, които водят до изменението на риска, като това задължение трaе през цялото време на действие на договора. Не е налице неизпълнение на това задължение на застрахования обаче в случай, че застрахованият не е съобщил съществени обстоятелства относно риска, за чието съществуване той не е имал представа или ако рискът се е увеличил в резултат на негови невиновни действия или бездействия.

При неизпълнение на задълженията  на затрахования застрахователят има няколко възможности: да  прекрати договора, да измени застрахователната сума, застрахователната премия, времетраенето на договора или да откаже плащане на застрахователното обезщетение. Застрахователят не може да избира произволно, кое от законово предоставените му права да упражни. Упражняването на тези права става от застрахователя извънсъдебно чрез отправяне на писмено едностранно волеизявление до застрахования. Прекратяването на договора може да се извърши само за вбъдеще и до момента на прекратяването му застрахователят не дължи връщане на застрахователните премии, които е получил.

При сключването на застрахователния договор, застрахованият следва да отговори на писмено поствени въпроси от застрахователя, които са съществени за застрахователния риск. От  друга страна неотговарянето на въпрос, без да има укриване на съществено за риска обстоятелство, не е основание а прекратяване на застрахователния договор, за едностранното му изменение от застрахователя или за отказ от плащане на застрахователно обезщетение. При спор дали застрахованият  съзнателно е укрил дадено обстоятелство, при знанието на което застрахователят не би сключил застрахователния договор или би сключил договора, но при други условия, застрахователят следва да доказва, че застрахованият умишлено не е изпълнил своето задължение за съобщаване на съществени обстоятелтва за естеството и размера на риска като следва да докаже наличието на  знание на застрахования за това обстоятелство.

Законът различава съзнателно неточно обявяване или премълчаване и несъзнателно неточно обявяване.

При съзнателното неточно обявяване или премълчаване застрахованият  е знаел или  е допускал, че въвежда в заблуждение застрахователя. От своя страна застрахователят ако знаеше за укритити факти и обстоятелства, нямаше да сключи застрахователния договор или щеше да го сключи, но при други условия. Необходимо е също укритото обстоятелство да е в причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие или да е от значение за размера на застрахователното обезщетение. Застрахователят  има две възможности: той може да прекрати договора или да измени същия. Застрахователят не може произволно да избира дали да прекрати или да измени договора. Той има право да прекрати договора само ако обстоятелствата са от такова естество, че застрахователят не би сключил договора, ако знаеше за него. Във всички останали случаи той трябва да предложи изменение на договора.

Прекратяването на договора се извършва с едностранно предизвестие, отправно до застрахователя в срок от един месец от узнаването на обстоятелството. На знанието  на застрахователя се приравнява знанието на всеки негов служител, натоварен с констатиране на нарушние от страна  на застрахования. Застрахователят следва да посочи в уведомлението за прекратяване мотивите и основанията за това. Независимо обаче, че застрахователят е направил волеизявление за прекратяване на договора, ако е настъпило застрахователното събитие, а укриването или премълчаването на даден факт не е оказало никакво влияние върху настъпването на застрахователото събитие и размера на причинената вреда, застрахователят е длъжен да изплати застрахователно обезщетение. В останалите случаи застрахователят се освобождава от задължение за плащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие.

Прекратяването на застрахователния договор може да се извърши още и чрез конклудентни действия. Такъв ще е случаят ако е настъпило застрахователнотто събитие и застрахователят откаже да плати поради  обстоятелството, че застрахованият съзнателно  неточно е обявил или премълчал факти и обстоятелства от съществено значение за риска или за размера на застрахователното обезщетение, за които ако знаеше, застрахователят не би сключил договора.

При съзнателно премълчаване и погрешно съобшено обстоятелство, застрахователят има право освен да прекрати договора и да не плати застрахователното обезщетение,   да измени договора, ако той знаейки за това обстоятелство би сключил договора, но при други условия. В едномесечен срок от узнаването застрахователят може да иска да бъде изменен договора. Застрахованият  може в двуседмичен срок да приеме предложението за изменение на договора. Ако не направи това, договорът се прекратява за вбъдеще. Ако обаче преди да бъде изменен договорът, настъпи застрахователното събитие, застрахователят дължи обезщетение съобразно първоначално договорените условия, дори премълчаването или погрешното съобщаване да е оказало въздействие върху събитието.

Несъзнателно неточно обявяване

При несъзнателното нечточно обявяване застрахованият не е знаел за даденото обстоятелство, без значение е дали е могъл или е бил длъжен да знае. В този случай застрахователят може да иска само изменение на договора. Изменението на договора може да стане по взаимно съгласие. Всяка от страните може да отправи писмено предложение за изменение на договора в двуседмичен срок от узнаването на обстоятелството. Другата страна има двуседмичен срок за приемане на предложението. Ако предложението бъде прието, договорът се изменя по взаимно съгласие, ако не бъде прието, предложителят може или да прекрати договора или да го приеме такъв какъвто е бил. За прекратяване трябва писмено да се уведоми другата страна. Ако договорът  бъде прекратен, не се дължи застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие, ако  договорът не бъде прекратен и настъпи застрахователото събитие, застрахователят няма право да откаже да плати застрахователното обезщетение, а може само да намали размера на същото .

ИДЕЯТА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕ

С Договора за застраховака застрахователят се задължава срещу определена сума /премия/ да поеме определен риск и при настъпването на застраховартелното събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение.

Договорът, за да  произведе действие между страните, следва да отговаря на някои задължителни условия, без  които същият би се оказал недействителен. Договорът се сключва в писмена форма при Общи условия. Общите  условия, от своя страна следва да бъдат ясни и разбираеми за застрахования, като под ясни за застрахования се има предвид какво разбира при внимателен прочит средноинтелигентен човек, който няма юридическо образование. Освен това преди сключването на договора, застрахователят е длъжен да предостави на застрахования, ако той е физическо лице информация относно застрахователното правоотношение. Договорът съдържа задължително имената/фирмите/ на страните, адресите им, предмет на договора, покритите застрахователни рискове, срок, включително начало и край, застрахователна сума и начина на определянето й, застрахователна премия, имена и адреси на застрахователния посредник или агент, ако договорът се сключва съответно чрез тях, подпис на страните. Когато се сключва договор в полза на трето лице, следва да се впишавт имената на ползващото се лице или начина, по който то може да бъде определено. В случай, че договорът не съдържа някои от посочените реквизити, то същият  е недействителен.

Договорът на практика се сключва по следния начин. Застрахователят  кани лицето, което желае да сключи договор за  застраховка да попълни списък с поставени въпроси в писмен вид. След като лицето отговори на въпросите, в зависмост от отговорите, застрахователят взема решение дали да сключи договор за застраховка, както и при какви условия, преценявайки риска в конкретния случай. Възможно е застрахователните договори да бъдат сключени посредством застрахователни брокери и застрахователни агенти. /Основаната разлика между брокера и агента е, че брокерът може да работи с неограничен кръг застрахователи и да предлага застраховки при различни застрахователи, докато агентът е обвързан с конкретен застраховател, като някой агенти имат право да извършват плащание от  и към застрахования, а други нямат това право/.

Задължения на застрахования

Лицето, което желае да сключи договор за застраховка е носител на задължения спрямо застрахователя още преди сключването на застрахователния договор. Така например застрахованият е длъжен да информира застрахователя за факти и обстоятелства от съществено значение  за размера и характера на риска, който застрахователят би поел със сключването на застрахователния договор. Следва да се има предвид, че съществени за риска са само тези факти и обстоятелства, за които застрахователят е поставил писмено въпроса. Необходимо е също застрахованият да е знаел за тези факти и обстоятелства при сключването на договора. При спор знаел ли е или не застрахованият за съществените факти и обстоятелства относно риска, застрахователят е този, който следва да установи дали застрахованият е знаел за тези факти, но ги е премълчал.

Застрахователна премия.

Застрахователната премия е сумата, която трябва да заплати застраховащият, срещу която застрахователят се задължава да поеме риска за заплащане на обезщетение при настъпване на застрахователното събитие.  Застрахователнатап премия може да се изплати еднокартано или периодично. При неплащане на първата премия застрахователният договор не поражда действие, освен ако не е уговорено друго, възможно е да се договори плащането за се извърши на отделни вноски, всяка от които има отделен падеж.

Застрахователен интерес

За да е валиден застрахователният договор, необходимо е лицето, което го сключва да има правен интерес от това.  В имущественото застраховане такъв интерес е налице за: обственика на вещта, титуляра на право произтичащо от договор,  за лице, което би могло да причини вреди на трети лица или на техни вещи. Застрахователен интерeс трябва да е налице и при личните застраховки. Интерес е налице когато съществуват семейни връзка  между застраховащия и лицето, чиито живот  се застрахова. Интересът може да се изрази в облигационна връзка/ напр. застраховане на съдружници, работодателя да застрахва  работоспособността на своите работници или служители.

При настъпване на застрахователно събитие

С настъпването на застрхователното събитие,  възниква задължението на застрахования да съобщи на застрахователя за настъпилото събитие, както и да предприеме мерки с оглед ограничаването на вредите, а за застрахователя настъпва задължението за заплащане на  застрователното обезщетение. Застрахователят отговаря за вредите, настъпили  от застрахователното, той отговаря също ако причината е възникнала по време на действие на застрахователния договор,  а вредата  е настъпила след прекратяването на договора. Застрахователят не отговаря обаче, ако причината е настъпила преди сключването на застрахователния договор, а вредата се е проявила по време на действие на договора.

Плащане от застрахователя

Извършеното плащане от застрахователя при настъпване на застрахователното събитие при имущественото застраховане се нарича застрахователно обезщетение, а при животозастраховането – застрахователна сума.

В имущественото застраховане застрахователното обезщетение се дължи за причинените вреди когато дадена вещ е повредена или унищожена. Конкретният размер на застрахователното обезщетение не може да се определя предварително в договора, тъй като предварително не може да е известен размерът на вредата, която е възможно да настъпи.  Масималният размер на застрахователното обезщетение обикновено  се определя в договор, ако  максимална сума  не е предвиден в договора, се прилага законът, съгласно който застрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната стойност.

Действителната стойност от своя страна  е стойността, за която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. Размерът на застрахователното плащане се определя към датата на настъпването на вредата. Към този момент се определя стойността, срещу която може да се купи вещ от същото качество.

Възстановителната стойност е равна на цената  за възстановяване на имущество от същия вид, заедно с всички  разходи за доставка.

Пропуснатата полза не се покрива  от застраховаката, освен ако не се  договори друго в договора .

При животозастраховането, за разлика от имущественото застраховане, се дължи конкретно фиксирана сума, независимо от размера на настъпилите лични вреди.

В този случай лишеният от правото да ползва имота съсобственик има право по закон да иска обезщетение за ползването на имота, от което се оказва лишен. Обезщетението обаче ще му се дължи само ако той писмено е поискал това от ползващият съсобственик и то от датата на поискването.

С оглед доказване на писменото поискване, на практика следва да се изпрати нотариална покана, с която да се иска заплащане на обезщетение за ползването на имота. Нотариалната покана обаче не е единствената форма под която може да си извърши изявлението за заплащане на обезщетение за ползата от която съсобственикът се оказва лишен.

Възможно е покана за плащане да се съдържа и в друг писмен акт, адресиран до ползващият съсобственик – най-често това ще е исковата молба за същото обезщетение. Веднъж отправено, писменото поискване действа занапред без ограничение във времето, което означава, че за последващ период от време не се изисква изпращането на нова покана.

Когато съсобственикът ползва лично целия имот, то поканата следва да бъде адресирана до него. Възможно е обаче съсобственикът да не ползва лично имота, а да е предоставил ползването на трето лице например по договор за наем или по договор за послужване /предоставяне ползването на имот без заплащане на наемна цена/. В този случай се поставя въпросът практически на кого следва да се изпарти поканата за заплащане на обезщетение за ползване: на съсобственика или на третото лице, което фактически ползва имота, още повече че законът изрично сочи личното ползване като основание да се претендира обезщетение.

На така поставения въпрос съдебната практика е дала отговор като е прието, че личното ползване на един съсобственик по смисъла на закона не изключва отдаване под наем или друг вид отстъпване ползването на трети лица. Само, че съсобственикът допуснал това ще дължи обезщетение за ползването от което се оказва лишен другия съсобственик, ако бъде писмено поканен да заплати цената на правото на ползване, което другият съсобственик не може да реализира.

В заключение следва да се посочи, че дори имотът да се ползва от трети лица, на които е отстъпено правото на ползване от съсобственик, то лишеният от ползването на имота съсобственик, за да получи обезщетение за ползване, следва да отправи писмена покана до другия съсобственик, отстъпил правото трети лица да ползват имота, а не до третите лица.

При настъпване на увреждане на работника или служителя от трудова злополука или професионална болест, работодателят, съгласно действащото законодателство, дължи на увредения работник или служител обезщетение съгласно чл. 200 от Кодекса на труда.
Разпоредбата на гласи следното: Чл. 200. За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
(2) Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.
(3) Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
(4) Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
(5) Получаването на обезщетение по предходните алинеи от наследниците на починал поради трудова злополука или професионална болест не се смята за приемане на наследство.
Цитираната разпоредба поставя редица въпроси, свързани с нейното практическо приложение. Тъй като редица от тези въпроси са били разрешавани противоречиво от съдилищата, ВърховнияТ касационен съд е уеднаквил практиката по тях, като тези практики са задължителни за прилагане от съдилищата.
Някои от въпросите, които възникват при приложението на цитираната законова разпоредба и техните отговори се съдъражт по-долу в настоящото изложение.
На първо място следва да се има предвид, че за да бъде ангажирана отговорността а работодателя за заплащане на обезщетение при трудово злополука или професионална болест, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: наличие на трудово правоотношение, претърпяна трудова злополука,/ професионална болест/ както и вреди за пострадалия, причинени от нея.
Когато става въпрос за търсене на обезщетение от трудова злополука, освен горните предпоставки, трудовата злополука следва и да бъде квалифицирана като такава, което се извършва по реда на чл. 60 от КСО:Длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието в 7-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова. При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността.
Разпореждането се изпраща на осигурения и на осигурителя в 7-дневен срок от издаването.

Разпореждането подлежи на обжалване от заинтересуваните.
Следва да се има предвид, също така, че е налице е трудова злополука и когато се е стигнало до внезапно увреждане на здравето на работника или служителя станало при работата й в интерес на предприятието – работодател, което е причинило временна нетрудоспособност.
Ето и някои конкретни въпроси, свързани с приложението на чл. 200 от КТ и тяхното разрешаване:
1.Може ли работник или служител да търси обезщетение за причинените му вреди, ако те са резултат на трудова злополука или професинална болест и са му причинили трайна неработоспособност под 50%?
Тъй като са били налице разнопосочни съдебни решения, в едни от които съдът е приел, че това е възможно, а в други е отрекъл тази правна възможност, ВКС е постановил свое решение за уеднаквяване на съдебната практика по този въпрос като е приел, че РАБОТНИК ИЛИ СЛУЖИТЕЛ МОЖЕ ДА ТЪРСИ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ПРИЧИНЕНИТЕ МУ ВРЕДИ, АКО ТЕ СА РЕЗУЛТАТ НА ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА ИЛИ ПРОФЕСИНАЛНА БОЛЕСТ И СА МУ ПРИЧИНИЛИ ТРАЙНА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ и когато намалената работоспособност е ПОД 50%. Правният довод за този извод е, че увреденият работник или служител може да търси обезщетение за причинените му вреди, щом те са резултат от трудова злополука или професионална болест и са му причинили трайна неработоспособност, а такава е налице и когато е под 50%.

2. Може ли увреденият работник или служител да получи обезщетение от работодателя, ако наред с това получава пенсия за инвалидност или обезщетение на временна неработоспособност?
Отговорът на този въпрос е положителен. В този случай обезщетението от общественото осигуряване е от значение само за размера на дължимото от работодателя обезщетение.

3. Как се изчислява размерът на обезщетението, дължимо от работодателя при увреждане на работника или служителя, ако той получава обезщетение за временна или трайна намалена работоспособност и работодателят е предложил на работника или служителя да заеме друга длъжност, съобразена с намалената му работоспособност, но работникът е отказал?
В този случай при определяне на обезщетението следва да се приспадне размера на брутното трудово възнаграждение за исковия период, което работникът би получавал, ако е приел да заеме предложена от работодателя длъжност, съобразена с намалената му работоспособност.

4. До кой момент работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване?
Имуществената отговорност на работодателя може да бъде ангажирана за обезщетяване на пропуснати ползи от разлика над получаваната пенсия до придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО – чл. 200, ал. 3 от КТ. Крайният срок, в който може да се претендира разлика между заплащането преди непозволеното увреждане трудово възнаграждение и отпуснатата след това пенсия е до навършване на предвидената за добиване право на пенсия за осигурителен стаж възраст, като този срок може да бъде продължен най-много с толкова време, колкото би било необходимо за достигане на определената сума /точки/ от възрастта и осигурителния стаж по чл. 68 КСО. Това е така, защото именно поради увреждането от професионалното му заболяване или трудовата злополука работникът е лишен от възможността да работи до навършване на посочената възраст и търпи имуществени вреди от лишаването му от тази възможност. Това е крайният момент, до който може да търси имуществени вреди от разлика над получаваната пенсия по общественото осигуряване.

5. Могат ли да се обезщетяват бъдещи вреди?
Няма пречка да бъдат обезщетявани бъдещи вреди, стига тяхното настъпване да е сигурно, а размерът – установим.

6. Могат ли да се претендират неимуществени вреди?
Могат да се претендират неимуществени вреди / болки и страдания/ на основание чл. 52 от ЗЗД.

7. Дължи ли се ново обезщетение при влошаване на състоянието на увредения работник или служител?
В случай, че здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание, а обезщетението за имуществени вреди се присъжда в случай, че влошаването би дало отражение на присъденото с първоначалното решение обезщетение за тях, т. е. когато влошаването на здравето е довело до преминаване в по-висока група инвалидност.
Ново обезщетение не се дължи също така, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда.

8. При влошаване на състоянието на увредения работник или служител дължи ли се обезщетение за имуществени вреди?
Ако въпреки влошаването не са настъпили нови имуществени вреди, пострадалият не може да иска ново обезщетение за тях.

9.От кой момент се дължи обезщетение при влошаването на състоянието на увредения работник или служител?
Вземането за обезщетението за влошаване на здравословното състояние е изискуемо от момента на влошаването. От този момент се дължат и лихвите върху новото обезщетение.

10. Кой е компетентният орган, който определя налице ли е влошаване на състоянието на увредения работник или служител? –
ТЕЛК е медицинският орган, който е компетентен да се произнесе по административен ред относно причинната връзка между влошаването на състоянието на увредения работник или служител и увреждането от трудова злополука. Този орган трябва да извърши личен преглед на лицето и проверка на съществуващата медицинска документация и след спазване на установения процедурен ред да даде заключение налице ли е причинна връзка между осигурения социален риск /трудова злополука/ и влошаването на здравето на пострадалото лице. Експертното заключение на ТЕЛК има двойнствено значение – от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и неговия процент, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника-работодател и от който зависи съществуването на правото. Липсата на такова решение /или непредставянето му по делото/ компрометира твърдението на ищеца за наличието на влошаване на здравето, което да е във връзка с началното увреждане и обуславя отхвърлянето на иска с правно основание

11. Как ще отговарят работодателите, когато те са повече от един във връзка с обезщетението при трудова злополука?
В случай, че с експертното решение на ТЕЛК, бъде установено, че полаганата при даден работодател/ работодатели, когато те са повече от един/ е в пряка причинна връзка с професионалното заболяване на работника или служителя, може да се търси обезщетение от ВСИЧКИ тези работодатели .

12. Могат ли да бъдат оспорвани решенията на ТЕЛК и реда за това?
Влезлите в сила експертни решения на експертните комисии по професионални болести са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Ако комисията е допуснала нарушения, нейният акт подлежи на обжалване по административен ред и с това право разполага, както осигурителя, така и работника или служителя. Инцидентно гражданският съд не може да коригира влязло в сила решение на ТЕЛК поради неправилност, нито сам да установява факти и обстоятелства, за които следва да се произнесе по надлежен ред ТЕЛК.

13. Какво се случва, ако и работникът или служителят е допринесъл за настъпването на увреждането?
И в този случай работодателят дължи обезщетение за вредите, настъпили от трудовата злополука, размерът на което обезщетение може да бъде намалено при установяване на груба небрежност от страна на служителя или работника при допускането на трудовата злополука.

Гореизложеното съставлява само част от въпросите, които поставя на разглеждане нормата на чл.200 от КТ.

ПРАКТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ ВЪВ ВРЪЗКА  СЪС ЗАПИС НА ЗАПОВЕД

За да е редовен записът на заповед от външна страна, е необходимо самият документ да е назован „запис на заповед“, а освен това в самия текст на същия този документ трябва да стои изразът „запис на заповед“.

Изрази като „безусловно обещавам“, „безусловно се задължавам“ или други подобни, не са условие за валидност на записа на заповед. Достатъчно е в документа да не е посочено условие за пораждането на действието на поетото задължение за плащане на определена парична сума, тъй като законът не допуска задължаването на издателя на запис на заповед да е под условие.

За да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо предявяването на записа на заповед за плащане. Непредявяването на посочения менителничен ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя Непредявяването на записа на заповед за плащане в срок води до загубване на правата по него по отношение на регресно отговорните лица-джирантите и техните авалисти. Това не се отнася за издателя на записа на заповед и неговия авалист.

В случай, че издателят на записа на заповед отказва да удостовери предявяването или се укрива, извършеното предявяване се удостоверява чрез протест. Допустимо е удостоверяването чрез нотариална покана само ако записът на заповед е освободен от протест.

Не е допустимо издаването на изпълнителен лист и за лихвата върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист.

Не е допустимо издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 237, б. „в“ ГПК във вр. с чл. 42 ЗБ за целия размер на отпусната сума при предсрочна изискуемост на банков кредит, поради наличие на някои от основанията по чл. 432, ал. 1 ТЗ.

Допустимо е издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 237, б. „в“ ГПК във вр. с чл. 42 ЗБ по молба на банката-кредитор срещу поръчителите.

Когато ни помолят да станем поръчители за задължение на наши познати обикновено не мислим за възможните последици за нас при не плащане на задълженията от страна на длъжниците. Обикновено поръчители ставаме по договор за  банков кредит  като сме многократно уверявани, че до плащане от наша страна няма изобщо да се стигне, тъй като Длъжникът ще плаща задълженията си своевременно, а поръчителството е само една формалност във връзка с отпускането на кредита.

Какво се случва обаче когато Длъжникът не плати и банката насочи претенциите си спрямо Поръчителя?

На първо място трябва да се знае, че отговорността на Поръчителя за заплащане на задължението на Длъжника не е неограничена във времето. Отговорност от Поръчителя би могла да се търси, само ако длъжникът не плати и Кредиторът предяви вземанията си срещу длъжника в течение на 6 месеца от падежа на задължението. Това правило се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение. Важно е да се знае също, че продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това.

При договор за банков кредит поръчителството се прекратява и отговорност от Поръчителя не може да бъде търсена ако  са налице следните кумулативно дадени предпоставки: изтичане на определен срок – шест месеца и бездействие от страна на кредитора в този срок. Поставя се въпросът от кога започва да тече този срок. Законът дава отговор – от падежа на задължението. Падеж на задължението обаче не е датата, на която длъжникът е следвало да внесе конкретна вноска по кредита. За да изпадане длъжникът в забава необходимо е  да е настъпила предсрочната изискуемост на цялото задължение, което не е платено по кредита. Обикновено в договора за банков кредит е записано, че при неплащане на определен брой вноски, настъпва предсрочната изискуемост на задължението по кредита. Освен обаче неплащане на определения брой вноски,  за да настъпи предсрочната изискуемост на кредита, е необходимо Банката  – Кредитор да предприеме определени действия с цел събиране на вземането си. Това е право на Банката, която тя упражнява обикновено чрез подаване на заявление до съда за издаване на изпълнителен лист срещу Длъжника. От датата на подаването на молбата за издаване на изпълнителен лист срещу Длъжника започва да тече и 6-месечният  срок,  с изтичането на който при бездействие на Кредитора спрямо Длъжника, се стига  до отпадане на отговорността на Поръчителя. След изтичането на така предвидения шест месечен срок, в случай, че Кредиторът не предприеме действия във връзка със събиране на вземането си спрямо  длъжника, задълженията на Поръчителя за заплащане на дълга отпадат.