Хайде да се похваля — присъединих се към най-новата мрежа — Ping. Ping е социална мрежа за музика, създадена от Apple. Тук можете да следвате любимите си изпълнители и приятели и да разберете повече за музиката, която те слушат, дискутират и изтеглят.

За да се присъедините към Ping е необходимо да разполагате с iTunes и регистрация в сайта на Apple. iTunes е безплатно приложение за Mac или PC. С негова помощ организирате, слушате и гледате любимата си музика или филми на своя компютър. Вчера официално излезе новата версия 10 на iTunes, която можете да изтеглите безплатно от тук — налична е както за Mac, така и за потребителите на Windows.

Сходни публикации:

1. Софтуерът, без който не мога
2. Най-добър Mac OS X софтуеър за 2010
3. Not Fair

www.youtube.com/watch?v=5O16C1ZLuyI

Doing things differently leads to something exceptional… in an Absolut World

Прекрасен типографски филм, вдъхновен от Чарлз Буковски и неговата “Синя птица”. Редовете от поемата са интегрирани в сцените като обекти от дизайнерите Cameron McKague и Jennifer Griffiths.

Синята птица — Чарлз Буковски

една синя птица има в сърцето ми, която
иска да излезе оттам
но аз съм твърде силен за нея,
хей, казвам й, стой си там вътре,
няма да позволя никой друг
да те види.

една синя птица има в сърцето ми, която
иска да излезе оттам
но аз я поливам с уиски и вдишвам
цигарен дим
и курви
и бармани
и продавачи
така и никога не узнават
че тя е там вътре.

една синя птица има в сърцето ми, която
иска да излезе оттам
но аз съм твърде силен за нея,
хей, казвам й,
стой долу, нима искаш да ме объркаш?
искаш да провалиш всичко?
да изгърмиш продажбите на
книгите ми в Европа?

една синя птица има в сърцето ми, която
иска да излезе оттам
но аз съм твърде умен, пускам я само
понякога нощем
когато всички останали спят.
хей, казвам й, знам че си там,
затова недей да си
тъжна.
после я вкарвам обратно,
но тя пее по малко
там вътре,
не съм я оставил съвсем
да умре
и заспиваме заедно
просто така
с нашия
таен пакт
и това е достатъчно хубаво
за да накара един мъж
да заплаче, но аз
не плача, а
вие?

Сходни публикации:

1. No Gills No Fools
2. Kак чета
3. Ping — социалната мрежа за музика

Пеещите фонтани на Пловдив са едно от любимите ми места, където можеш да разпуснеш след дневните жеги в компанията на приятели. Вечерната гледка от градината на бар “Симфония” действа релаксиращо — подухващ лек ветрец се съчетава с танцуващите светлини на фонтаните и леката ненатрапчива музика.

И понеже снимките от терасата на “Симфония” не могат да покажат красотата на движенията — ето едно кратко филмче:

www.youtube.com/watch?v=PGh_UgncVuM

Харесвам играта на светлината също толкова, колкото и танца на огъня. И тази вечер не мина без Пои, отново в изпълнение на Апостол, който ни показа нови фигури. Резултатът? Симфония от светлина и огън.

www.youtube.com/watch?v=K4fdezcIM_w

Сходни публикации:

1. 10 любими кунг-фу филма
2. Куми Ямашита — изкуство от сенки
3. Пои — танц с огъня

Всеки петък в Twitter можете да засечете хиляди потребители използващи фразата FollowFriday. Какво е #followfriday? Това е вид препоръка в Twitter. Тя помага на всеки да намери интересни хора, които да следва. #followfriday препоръките на всеки могат да се открият в Twitter search.

Колкото и да ми допада идеята да споделиш нещо в 140 символа, не винаги успявам с #FollowFriday — харесвам и следя доста интересни, по един или друг начин, за мен хора, които искам да препоръчам днес:

#FollowFriday @elidda @mdgeorgiev @muiiio @nin_jah @yovko @yullian @bobotashev @ltinuviel @Lucifer4o @DidiGK @deskata @alphadesigner @SheLLia @bomii @mushichka @argylas @gospodin_i @az_sum @Boshnakova @strangera @Golichka @RanRankov @roniqroniq @GregHristov @KOx2 @tsvetkoff @PeterNikolow @neuromantrice @YavorIvanov @vesselina_v @suncho @iralchev @ju @bo_go @krassykoleva @VladiIvanov @bobydimitrov @Anelche @marfuzii @Longanlon @ondine_ondine @HuKoKuH @tzahariev @sistoimenov @siannna @komitata @justkaloyan @SSabev @pe6kata @stan_bb @PetyaIvanova @ralchev @MethodX @svil4ok @sky_mender @rossrobbie @optimiced @planMG @kunstdrom @dreamkeeper @purplefoam @malinkabg @t0d0r @Vassilissa_ @nervnata @RMPG @indicaEva @evgord @sladuna @josephflavius @chilyashev @yanalozeva @stefan_rusev @eldred_bg @cynicalspeech @Maria_bg @van4eto @lammoth_bg @lucysetian @_ilf_ @cosanostro @sovichka @venimus777 @guvedu @ivohot @iapostolov @JulsMaiden @rosalieErreur @valio @Mytak @em4o @yumito @IvCleo @borislavb @pro01 @if__fi @LuboAlamanov @acnapyx @plamenj @peio @cipisec @kris_nakratko @thesown @Radostnata @karnauh @nerdonia @yordanoff @deni_simeonova @molif @stoynoff @kopche @ivvos @RujaZagorska @Tiffries @andarez @pogonchev @nikcname @bgdolcevita @yo8_s @bro4e @donmirkoni @VentsiTomev @AboutMax @GeorgiBachvarov @kmeta @therealgenadi @Dobriman @preskoo @dobata @mpeshev @d_lander @klpzn @Kristiyan_TLC @vitanov @Neda1103 @vdencheva

Сходни публикации:

1. Защо използвам социални медии?
2. iPad is…
3. В Интернет не четем, а сканираме

Просто няма как да не споделя това изключително попадение на Antonio Carusone от A1 / AisleOne — вдъхновяващ сайт, фокусиран върху графичния дизайн, типографията, минимализма и модернизма. Благородно завиждам, че се е сдобил с Early Helvetica specimen от D. Stempel AG — мечта за всеки любител на типографията и шрифта Helvetica.

I found Early Helvetica specimen by D. Stempel AG. — 1960 by accident online. I think it was at www.antiqbook.com. I saw the title Helvetica Specimen but there was no image. Since it was really cheap I bought it and didn’t realize what I had until it arrived and I opened the package. Pure luck. — Antonio Carusone.

Прекрасни илюстрации за употребата на Helvetica могат да се намерят в Flickr: The Helvetica.

Сходни публикации:

1. Бисквити Helvetica
2. Красотата на амперсанда
3. Защо Generation Y?

Куми Ямашита и нейното невероятно изкуство, сътворено от играта на светлината и сенките. Не пропускайте да гледате филмчето по-долу, за да добиете по-добра визуална представа. Ако ви е заинтригувала, посетете и сайта й — Kumi Yamashita.

Through my work I wish to remind ourselves of how we preconceive what is around and inside us. It is easy to passively turn to prepared information. Knowledge, ideas, and values are too often accepted without questioning.
– Kumi Yamashita, 1997

Exclamation Point, 1995

City View, 2003

www.youtube.com/watch?v=ulzyrV8IjE0

Сходни публикации:

1. 10 любими кунг-фу филма
2. Absolut World
3. Пои — танц с огъня

Не мога да кажа, че съм особен почитател на шрифта Gill Sans, но затова пък днес попаднах на една мисъл от неговия създател — Ерик Джил, която ми допадна много: ‎“There are now about as many different varieties of letters as there are different kinds of fools”.

Сходни публикации:

1. Синята птица
2. Kак чета
3. Not Fair

Apple представиха новия си рекламен клип за iPad — “iPad is…”, представящ възможностите му. Това, което ми харесва е че този път могат да се видят и приложения на други компании, например Flipboard и дори използването на Twitter.

www.youtube.com/watch?v=Lpo__xhTSv8

Сходни публикации:

1. 10 любими кунг-фу филма
2. PadEdit — редактор създаден за iPad
3. Not Fair

Десет любими кунг-фу филма, които отново бих гледал с удоволствие. Особено тези с Джет Ли.

Crouching Tiger, Hidden Dragon

www.youtube.com/watch?v=JHdbfwG8vBM

Hero

www.youtube.com/watch?v=1Hyl5uAXRts

House of Flying Daggers

www.youtube.com/watch?v=znZxS0WqDk8

Curse of the Golden Flower

www.youtube.com/watch?v=MqiD9MDFKGQ

Swordsman II

www.youtube.com/watch?v=-5DkwHvH-xA

The Bride with White Hair

www.youtube.com/watch?v=zfeSngO2s7I

Once Upon a Time in China

www.youtube.com/watch?v=ouWZjBAOV-I

Three Kingdoms: Resurrection of the Dragon

www.youtube.com/watch?v=6xL7mIJaKL0

Dragon Inn (New Dragon Gate Inn)

www.youtube.com/watch?v=7AudxeJYH34

Ashes of Time

www.youtube.com/watch?v=CaFSreup3Xk

Сходни публикации:

1. Absolut World
2. Пои — танц с огъня
3. iPad is…

Решено е — най-после си имам летен хит. Лятото може и да си отива, но жегите все още не. Затова и комбинирам Манго мохито с Summer Wine — Ville Valo feat. Natalia Avalon.

www.youtube.com/watch?v=_8VpOJeUBhY

Strawberries cherries and an angel’s kiss in spring
My summer wine is really made from all these things

I walked in town on silver spurs that jingled too
A song that I had only sang to just a few
She saw my silver spurs and said let pass some time
And I will give to you summer wine

Oohh-oh summer wine

Strawberries cherries and an angel’s kiss in spring
My summer wine is really made from all these things
Take off your silver spurs and help me pass the time
And I will give to you summer wine

Oohh-oh summer wine

My eyes grew heavy and my lips they could not speak
I tried to get up but I couldn’t find my feet
She reassured me with an unfamilliar line
And then she gave to me more summer wine

Oohh-oh summer wine

Strawberries cherries and an angel’s kiss in spring
My summer wine is really made from all these things
Take off your silver spurs and help me pass the time
And I will give to you summer wine

Oohh-oh summer wine

When I woke up the sun was shining in my eyes
My silver spurs were gone my head felt twice its size
She took my silver spurs a dollar and a dime
And left me cravin’ for more summer wine

Oohh-oh summer wine

Strawberries cherries and an angel’s kiss in spring
My summer wine is really made from all these things
Take off those silver spurs and help me pass the time
And I will give to you my summer wine

Oohh-oh summer wine

Специални благодарности на Анито за клипа и на Армо за mp3-ката, която може да се изтегли от тук.

Сходни публикации:

1. Alejandro — Lady Gaga

“По-стар от историята, по-стар от традицията, по-стар дори от легенда и изглеждащ още два пъти по-стар от всички тях взети заедно” — Марк Твен за Каши или Варанаси (санскрит: वाराणसी Vārāṇasī) — градът на светлината, най-древния град на планетата, обитаван и до днешни дни.

www.youtube.com/watch?v=Dg5x6g18CUw

Photos: Asis K. Chatt и Elishams

Сходни публикации:

1. 10 любими кунг-фу филма
2. Симфония от светлина и огън
3. Куми Ямашита — изкуство от сенки

Снощи ми се предостави една дългоочаквана възможност да надблюдавам изпълнение наживо на Пои. Какво е Пои? Пои е маорска дума за топка, прикрепена към въже и използвана за жонглиране. Зародило се в Нова Зеландия, това традиционно приложно изкуство в наши дни се е развило в различни форми и стилове. Използва се като хоби, гимнастика, за забавление или шоу програма. Повече за Пои можете да научите тук.

По-долу ще имате възможност да надблюдавате три пои изпълнения, на които присъствах снощи. Останах изключително впечатлен от изпълненията на Апостол и използвам случая да му благодаря за поканата.

Пои — част I

www.youtube.com/watch?v=ke1vOQFHV4U

Пои — част II

www.youtube.com/watch?v=oq3gBPvphxY

Пои — част III

www.youtube.com/watch?v=yD1ZFVZTLbg

Огънят винаги ми е действал хипнотично и някак си магически. Радвам се, че открих още една негова форма. Ом агнея намаха.

Сходни публикации:

1. 10 любими кунг-фу филма
2. Симфония от светлина и огън
3. Absolut World

Това е една история за един ученик на един мъдър гуру. Ден след ден ученикът седял в нозете на учителя си и жадно поглъщал наставленията му. Много хора посещавали всекидневно мъдреца, а той им разказвал истории.

Един ден ученикът попитал:
— Гуруджи, защо разказваш истории на хората, които те посещават? Защо просто не им предадеш ученията си директно?

Гуруто отвърнал:
— Донеси ми малко вода.

Ученикът се изненадал, понеже познавал учителя си като крайно дисциплиниран човек, който никога не пиел вода по това време на деня. Независимо от това, той веднага се запътил да изпълни заръката. Взел чист глинен съд от кухнята и се отправил към горския извор. След като налял прясна вода, се завърнал при учителя си.

Гуруто попитал:
— Защо ми носиш съд, след като те помолих единствено за вода?

Photo: S.K.Balachandder

Сходни публикации:

1. Съвършена чаша чай
2. Сироп и ликьор от касис
3. Защо използвам социални медии?

Деси има страхотен хладилник, украсен с какви ли не магнитчета, и би искала да разбере как изглеждат други хладилници. Ето го и моя — също облепен с магнитчета; преди бяха повече, но или ги подарявам на някой приятел, или малката ми племеница ги докопва и потулва някъде.

Сходни публикации:

1. Защо използвам социални медии?
2. Kак чета
3. В Интернет не четем, а сканираме

Типографията е красиво изкуство — изкуството да подредиш буквите в думи, думите — в стилно подредени изречения, формиращи параграфите. Шрифтовете придават онова неповторимо очарование на текста, който плавно преминава пред погледа ти. Въпреки че не се особено популярни в българските текстове и рядко се използват, главно от естетически съображения, амперсандите придават едно допълнително очарование дори и на строгите технически текстове със своите криви и линии. Харесвам ги много и не пропускам възможност да ги използвам.

По-долу следва подборка от 30 амперсанда с красив дизайн, които служат не само като символ за “and per se”, но притежават и свой собствен хипнотичен графичен ефект. Забележка: (*) обозначава платен шрифт.

Изтегли

Изтегли

* Изтегли

Изтегли

* Изтегли

Изтегли

* Изтегли

* Изтегли

* Изтегли

Изтегли

Изтегли

* Изтегли

* Изтегли

* Изтегли

Изтегли

* Изтегли

Изтегли

Изтегли

* Изтегли

* Изтегли

Изтегли

Изтегли

Изтегли

* Изтегли

* Изтегли

* Изтегли

* Изтегли

* Изтегли

* Изтегли

* Изтегли

Кой е вашия любим амперсанд?

Сходни публикации:

1. Софтуерът, без който не мога
2. Съвършена чаша чай
3. Thinking with Type

Горещата летна летаргия, която ме е налегнала, ме спира от писане, а в последно време дори и от четене. Основно слушам музика, пия бири и гледам максимално да поема вечерния хлад. И понеже стана въпрос за музика, хубава музика, не мога да се оплача от страхотни предложения от страна на две момичета с много добър музикален вкус — Елида и Нина. Ето един от последните ми любими ремикси: Lily Allen — Not Fair Annie Nightingale Far Too Loud Remix

www.youtube.com/watch?v=KxGoS-BkwyE

Сходни публикации:

1. 10 любими кунг-фу филма
2. Симфония от светлина и огън
3. Елида в Блог-щафета „Коя Съм Аз Извън Работата?”

Знаете ли, че вашите туитове имат “срок на годност”? Въпреки че се виждат в Twitter потока, само след няколко дни те изчезват от резултатите при търсене. В началото Twitter ги пазеше около месец, но с нарастване на популярността на услугата този “дневен лимит” значително намаля. Според документацията към днешна дата този лимит е “around 1.5 weeks but is dynamic and subject to shrink as the number of tweets per day continues to grow.”

Съществуват също така и ограничения при показване на последните статуси — 3,200. Отново, според Twitter API Wiki: “Clients may access up to 3,200 statuses via the page and count parameters for timeline REST API methods. Requests for more than the limit will result in a reply with a status code of 200 and an empty result in the format requested. Twitter still maintains a database of all the tweets sent by a user. However, to ensure performance of the site, this artificial limit is temporarily in place.”

Ето едно добро решение за архивиране на вашия Twitter профил, което е лесно, сравнително бързо и най-вече — работещо. Нуждаете се от две основни неща — TweetBackup и WordPress.

Първата стъпка е да архивирате туитовете си. Това става като посетите TweetBackup. Не очаквайте, че ще можете да запазите всичките си статуси — аз лично успях да архивирам последните 3207 от общо 4006 туита. Съществува и друга подобна онлайн услуга за архивиране — BackupMyTweets — но така и не можах да се регистрирам, за да я изпробвам. След като завърши архивирането (при мен бяха необходими няколко минути с TweetBackup), е небходимо да експортирате архива като RSS. Вече разполагате с по-голямата част от вашите туитове под формата на XML файл.

Следващата стъпка е да се импортират туитовете в WordPress. Препоръчвам ви да направите чиста инсталация на WordPress в отделна директория или поддомейн на сървъра си, а не да импортирате в настоящия си блог. Аз лично използвам поддомейн, за да избегна евентуални проблеми с линковете от блога.

След като инсталирате WordPress, изберете от менюто Tools→Import опцията RSS. Качете експортирания от TweetBackup XML файл и вече ще разполагате с всичките си туитове като отделни публикации.

След като вече разполагате с (почти) всичките си стари туитове, необходимо е да се уверите, че и новите няма да изчезнат след време. Вместо да си играете с периодичен импорт-експорт, можете да автоматизирате тази дейност с помощта на плъгина Twitter Tools от Alex King. След като го инсталирате и включите, въведете необходимите данни от своя Twitter акаунт. Уверете се, че опцията Enable option to create a tweet when you post in your blog? е зададена като NO, а опцията Create a blog post from each of your tweets? е Yes.

Douglas Bownman от stopdesign е създал една чудесна тема за подобен Twitter архив. Можете да си я изтеглите от тук.

Демонстрация с описания по-горе метод можете да видите тук — актуален и действащ архив на моята Twitter хронология.

Сходни публикации:

1. Защо разказваме истории
2. Софтуерът, без който не мога
3. #FollowFriday

PadEdit е нова браузър-базирана IDE, който можете да инсталирате на сървъра си и да достъпвате от своя Mac, компютър, iPad, iPhone или Android-базирано устройство. Разработен е от Honest Code и работи с всеки съвременен браузър.

Ако сте пътуващ разработчик и се нуждаете от редактор, който винаги да ви е “под ръка”, горещо ви препоръчвам да си изтеглите и инсталирате PadEdit. Безплатен е, open source и се разпространява под GNU Public License (version 3).

www.youtube.com/watch?v=0ofc8UcpC5o

Сходни публикации:

1. HTML 5 форми с jQuery Tools
2. Архивиране на Twitter
3. 10 любими кунг-фу филма

Сходни публикации:

1. Google Web Fonts

July Morning! Има ли нужда от представяне? … И все пак, за незнаещите — повече информация тук.

А за всички останали — Uriah Heep — July Morning!

www.youtube.com/watch?v=D_H3IR6XBRI

There I was on a July morning looking for love.
With the strength of a new day dawning and the beautiful sun.
At the sound of the first bird singing I was leaving for home.
With the storm and the night behind me and a road of my own.
With the day
came the resolution
I’ll be looking for you.

I was looking for love in the strangest places.
There wasn’t a stone that I left unturned.
I must have tried more than a thousand faces,
but not one was aware of the fire that burned
In my heart,
in my mind,
in my soul.
In my heart,
in my mind,
in my soul.

There I was on a July morning — I was looking for love.
With the strength of a new day dawning and the beautiful sun.
At the sound of the first bird singing I was leaving for home.
With the storm and the night behind me and a road of my own.
With the day
came the resolution
I’ll be looking for you

Сходни публикации:

1. Alejandro — Lady Gaga

Прекарах два страхотни дни в планината — далеч от градската простотия и мръсотия. Времето бе леко облачно и от време на време преваляваше освежаващ дъжд. Касисът бе започнал да зрее, така че имах занимание в градината. Прохладното време допълнително спомогна за леката и приятна беритба. Обожавам както черния касис, така и червеното френско грозде — независимо дали ще е под формата на компот, сок или дори ликьор.

Плодовете на касиса са богати на пектин и доста често приготвеният сироп желира. Ето как го приготвям аз без да имам подобни проблеми: Оронвам и измивам добре узрелите плодове, след което ги намачквам, като се стремя да не остават цели зърна. Получената каша оставям да престои 1–2 денонощия, за да ферментира леко. По този начин се разгражда пектинът и се извличат максимално багрилните вещества.

Към получената леко ферментирала каша се прибавят 2 кг захар на 1 кг плод. Оставя се да престои няколко денонощия, като от време на време се разбърква. Накрая отделеният сироп се пълни в подсушени бутилки догоре, затваря се и се съхранява на хладно място.

Вкусен сироп от касис може да се получи и по топъл начин. Полученият ферментирал сок по гореописания начин се поставя след прецеждане в дълбока тава или тенджера, затопля се и се прибавя захарта — 650 г на 370–390 мл сок. Сиропът се вари на тих огън при непрекъснато разбъркване, докато захарта се разтвори напълно. Получената пяна се отделя с решетъчна лъжица. В началото на варенето на всеки литър сироп се прибавят от 3 до 6 г лимонена киселина. Готовият сироп, още горещ, се прецежда през марля и се налива в чисти, сухи и добре затоплени бутилки, които веднага се затварят. Съхранява се на хладно.

От червеното френско грозде се получава вкусен и ароматен ликьор. Измитите и оронени зърна се поставят в бутилка заедно с пет листа от храста и се заливат с ракия, разредена наполовина с вода. Запушете бутилката и оставете на слънце за 6 седмици. Прецедете получения сок като на всеки получен литър течност прибавите гъст сироп, приготвен от 800 г захар и 2 чаши вода. Прецедете ликьора през филтърна хартия и съхранявайте в добре затворени бутилки.

Сходни публикации:

1. Kак чета
2. Софтуерът, без който не мога
3. Защо използвам социални медии?

Преди време бях писал, че в Интернет не четем, а сканираме. Сега Елида иска да знае как чета в офлайн живота и ме покани в блог-щафетата “Как чета”.

В: Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Не, категорично не.

В: Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Кафе, чай, сок — зависи от времето, мястото и обсоятелствата, но по-скоро не пия или рядко.

В: Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява? Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

Разделител е предпочитаното средство, въпреки че обикновено помня до коя страница съм стигнал.

В: Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

Предпочитанията, вкусовете и интересите ми са широкообхватни — така че и двете.

В: Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Мога, но не искам обикновено. Затова прочитам главата до край.

В: Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?

Три пъти съм започвал “Врява и безумство” от Уилям Фокнър и трите пъти съм я захвърлял. Действието се развива разглеждано от четири различни гледни точки, и в среда, която е истински словесен “коктейл”.

В: Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?

Не, не ми се е случвало досега.

В: Какво четеш в момента?

“Химикал, шоколад и две рупии” от Елена Щерева и Николай Янков

В: Коя е последната книга, която си купи?

“Химикал, шоколад и две рупии” от Елена Щерева и Николай Янков

В: От тези хора, които четат само по една книга ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?

Зависи от книгата/книгите. Понякога чета техническа литература и се разсейвам с фентъзи.

В: Имаш ли си любимо място/време за четене?

Обикновено вечер в леглото или следобед/надвечер в плетения стол на терасата.

В: Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

И двете — важното е да ми харесват.

В: Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Зависи. Споделям понякога какво чета, но отстрещната страна си решава дали да чете или не.

В: Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)

Главно по тематика.

Сходни публикации:

1. Радостта на рибите
2. В Интернет не четем, а сканираме
3. Елида в Блог-щафета „Коя Съм Аз Извън Работата?”

Сходни публикации:

1. Още 15 невероятни примера за черно-бяла фотография
2. 15 невероятни примера за черно-бяла фотография

Сходни публикации:

1. 15 невероятни примера за черно-бяла фотография

www.youtube.com/watch?v=niqrrmev4mA

По молба на В. поствам тук новото видео на Лейди Гага — Алехандро. Enjoy!

Alejandro — Lady Gaga

I know that we are young.
And I know you may love me.
But I just can’t be with you like this anymore.
Alejandro.

She’s got both hands
in her pockets.
And she wont look at you,
Won’t look at you

She hides true love.
En su bolsillo
She’s got a halo ’round her finger.
Around you.

You know that I love you boy.
Hot like Mexico, rejoice.
At this point I gotta choose,
nothing to loose.

Don’t call my name.
Don’t call my name, Alejandro.
I’m not your babe.
I’m not your babe, Fernando.

Don’t wanna kiss, don’t wanna touch.
Just smoke one cigarette and run.
Don’t call my name.
Don’t call my name, Roberto.

Alejandro.
Alejandro.
Ale-ale-jandro.
Ale-ale-jandro. [2x]

(Just stop. Please. Just let me go. Alejandro. Just let me go.)

She’s not broken,
She’s just a baby.
But her boyfriend’s like a dad, just like a dad.
and all those flames that burned before him.
Now he’s gonna fight your fight, gonna cool the bad.

You know that I love you boy.
Hot like Mexico, rejoice.
At this point I gotta choose,
nothing to loose

Don’t call my name.
Don’t call my name, Alejandro.
I’m not your babe.
I’m not your babe, Fernando.

Don’t wanna kiss, don’t wanna touch.
Just smoke my cigarette and hush.
Don’t call my name.
Don’t call my name, Roberto.

Alejandro.
Alejandro.
Ale-ale-jandro.
Ale-ale-jandro. [2x]

Don’t bother me.
Don’t bother me. Alejandro
Don’t call my name.
Don’t call my name, Fernando.

I’m not your babe.
I’m not your babe, Alejandro.

Don’t wanna kiss, don’t wanna touch. Fernando.
Don’t call my name.
Don’t call my name, Alejandro.
I’m not your babe.
I’m not your babe, Fernando.

Don’t wanna kiss, don’t wanna touch.
Just smoke my cigarette and hush.
Don’t call my name.
Don’t call my name, Roberto.

Alejandro.
Alejandro.
Ale-ale-jandro.
Ale-ale-jandro. [2x]

Don’t call my name.
Don’t call my name, Alejandro.
I’m not your babe.
I’m not your babe, Fernando.

Don’t wanna kiss, don’t wanna touch.
Just smoke my cigarette and hush.
Don’t call my name.
Don’t call my name, Roberto.

Alejandro.

Сходни публикации:

1. Summer Wine
2. July Morning

The Last Airbender | Trailer & Official Movie Site

FaceTime video разговор между Steve Jobs и Jony Ive по новия iPhone 4 на WWDC 2010. Плюс промоционалното видео за iPhone 4.

Сходни публикации:

1. iPhone 4
2. Steve Jobs на конференцията D8
3. Най-добър Mac OS X софтуеър за 2010

iPhone 4 — This changes everything. Again!

Сходни публикации:

1. iPhone 4 FaceTime Demo от Steve Jobs

jQuery Tools е колекция от полезни UI компоненти, базирана на jQuery. Последната версия съдържа множество подобрения: Tabs, Tooltip, Scrollable и Overlay. Но може би най-важното подобрение е предоставената възможност за създаване на универсални и браузър-независими форми с поддръжка на date input type, range input type и валидиране, въведени с новия HTML5.

jQuery Tools позволява писането на стандартен HTML5 без употребата на хакове или допълнителни настройки. Формите са съвместими с всички основни браузъри и работят дори под IE6.

Библиотеката е open source и двойно лицензирана под MIT и GPL 2+. Повече информация, демо, API документация и файлове за изтегляния можете да намерите в сайта на jQuery Tools. Размерът на библиотеката е едва 4 kb, предоставена е възможност за собствено конфигуриране, предлага се и безплатен CDN достъп за бързо зареждане.

Сходни публикации:

1. PadEdit — редактор създаден за iPad
2. Google Web Fonts
3. В Интернет не четем, а сканираме

В края на април от Apple съобщиха, че тазгодишните Apple Design Awards, раздавани от 1997 г по време на ежегодната Worldwide Developers Conference, ще се дават само за приложения за iPhone и iPad. Доста Mac OS X разработчици останаха разочаровани, но от Infinite Loop на Ars Technica вдъхновиха раздаването на Ars Design Awards 2010, базирани на номинации от читателите. Номинираните приложения бяха разделени в пет основни категории: Best New App, Best User Experience, Most Innovative App, Best Education App, и Best Student-created App.

И така, победителите от 2010 Mac OS X Ars Design Award са както следва:

Best New Mac OS X App: Transmit 4 от Panic
Подгласник: 1Password 3 от Agile Web Solutions

Best Mac OS X User Experience: Tweetie for Mac от atebits
Подгласник: Transmit 4 от Panic

Most Innovative Mac OS X App: Dropbox от Dropbox
Подгласник: Snippets от Lucky Ants

Best Mac OS X App for Education: Papers от Mekentosj
Подгласник: Soulver от Aqualia

Best Student-created Mac OS X App: Schoolhouse 3 от Logan Collins
Подгласник: jitouch2 от Supasorn Suwajanakorn & Sukolsak Sakshuwong

Reader’s Choice Award: 1Password 3 от Agile Web Solutions
Подгласник: Dropbox by Dropbox

Сходни публикации:

1. iPhone 4
2. iPad is…
3. Софтуерът, без който не мога

От 1 до 3 юни 2010 се провежда традиционната конференция D: All Things Digital на The Wall Street Journal, водена от Walt Mossberg и Kara Swisher. Вчера участие взе и Стив Джобс от Apple. По-долу следват подбрани цитати и видео.

За Flash: “The way we succeeded is by choosing which horses to ride very carefully.”

За връзката на Apple с Google: “They decided to compete with us, and they are”

За телевизията: “Nobody is willing to buy a top set box. Ask Google in a few months.”

За iAds: “We’re not banning other advertisers from our platform”

Сходни публикации:

1. iPhone 4 FaceTime Demo от Steve Jobs
2. Как работи Google
3. Google Web Fonts

Абхаям — Не се страхувай!
Ръката стои застинала неподвижно, обещавайки мир и спокойствие в забързания живот.

Абхаям — Не се страхувай!
Защото това е, което ще получиш.

Абхаям — Не се страхувай!
Това е единствената мисъл, която отеква в стените на ума, когато погледнеш застиналата в състрадание усмивка.

Абхаям — Не се страхувай!
Отекват гръмотевичните звуци на сътворението, подобно на звуците от дамару, изпълващи статичния въздух.

Абхаям — Не се страхувай!
Изгарящият огън на унищожението те поглъща и унищожава егото, миналото и кармата.

Абхаям — Не се страхувай!
Просъсква кралската кобра, разтваряйки широко качулката си.

Абхаям — Не се страхувай!
Това е чувството на свобода и блаженство, когато усетиш вибрациите от звука на мантрите.

Абхаям — Не се страхувай!
Е чувството на пробудилото се тайнство, надблюдавайки как Натараджа повдига крака си за нов танц Тандава.

Абхаям — Не се страхувай!
Е единственото решение на твоите земни проблеми.

(Посвещава се на Навин, който затанцува своя танц с Натараджа.
ॐ शान्तिः शान्तिः शान्तिः)

Сходни публикации:

1. Постоянство и изменения
2. Пои — танц с огъня
3. Защо разказваме истории

Свилен ме покани в блог-щафетата на Манол за социалните медии, която дори е с награда — безплатен пропуск за семинара на Social Media Masterclass.

Защо използвам социалните медии?

Мисля, че илюстрацията по-горе (която генерирах с wordle) е достатъчно красноречива, но все пак… Някой беше казал, че човекът е социално животно — не правя изключение и аз. Използвам социалните медии основно за достъп до информация по възможно най-бърз и кратък начин, за споделяне и комуникиране. Общуването с хора споделящи в реално време в Интернет е за предпочитане пред вече остарелите вестници, радио и телевизия, които така или иначе са крайно субективни и като цяло не ми вдъхват капчица надежност.

Не виждам смисъл да изреждам всички социални медии, които ползвам — а и те не са по-различни от тези, които използва всеки средностатистически Интернет потребител — по-скоро бих искал да напомня: Социализирайте се, но не само в онлайн живота; бъдете социални и общувайте и споделяйте и в офлайн (реалния) живот.

И понеже щафетите се предават, бих искал да прочета мнението на хора, които се занимават професионално с това — някой от екипът на Svejo.net или пък Favit.com, а също така и това на доц. Деси Бошнакова.

Сходни публикации:

1. Kак чета
2. Софтуерът, без който не мога
3. Искам в хладилника

“Не бихте пили 9-годишно прясно мляко.” С тази констатация, изписана върху кутия от прясно мляко, ви посреща един микросайт на Microsoft Австралия, приканващ потребителите на Internet Explorer 6 да се ъпдейтнат до последната версия 8 на печалноизвестния си с куп бъгове и постоянни сривове уеб браузър. И продължават: “Тогава защо да използвате 9-годишен уеб браузър?”. Хареса ми, наистина ми хареса този подход на Microsoft Australia. Австралийците явно са с едно рамо напред пред останалите си колеги от регионалните клонове на редмънтския гигант. Дано тази тяхна инициатива бъде приета и от всички останали.

А вие познавате ли някого, който би пил деветгодишно прясно мляко?

Сходни публикации:

1. Google Web Fonts
2. Софтуерът, без който не мога
3. PadEdit — редактор създаден за iPad

Попаднах на това видео от Musuta във Vimeo и просто реших да го споделя — концепцията и изпълнението определено ме впечатлиха.

Сходни публикации:

1. Синята птица
2. Защо разказваме истории
3. Радостта на рибите

За никого не е тайна пристрастеността ми към шрифта Helvetica. Създаден преди близо половин век, Helvetica и до днес си остава ненадминат във всяко едно отношение. Използва се масово, както от автори, така и от дизайнери, типографи, печатари, артисти. Въпрос на добър вкус и естетика е да имаш лого, включващо типография от Helvetica.

Helvetica и кулинария? Може да прозвучи малко странно, но защо пък не? Съчетаването на естетическа визуална форма с приятен и леко екзотичен вкус дарява наслада за сетивата.

Наскоро Beverly Hsu създаде страхотни формички за курабийки, базирани върху изящния дизайн на Helvetica. Също наскоро, Йоана представи своите Най-хубави бисквити. Съчетавайки и двете получавате едно типографско и кулинарно произведение на изкуството.

И ако не можете все още да се сдобиете с формичките Helvetica, то поне можете да изпробвате Бадемови бисквити с махлепи и тонка боб на Йоана. Какво ви е необходимо? 250 г меко масло, 200 г захар, 1 яйце от свободно отглеждани кокошки, 1/2 чаена лъжица прясно настърган боб тонка, 1/2 чаена лъжица прясно смляно махлепи, 450 г брашно, 10 г бакпулвер, 1/2 чаена лъжица сол, 100 г бадемово брашно или същото количество фино смлени бланширани бадеми, 150 г заквасена сметана. Метод на приготвяне? Йоана със сигурност ги прави по-добре от мен, така че прочетете нейните напътствия тук.

Сходни публикации:

1. Helvetica Specimen — D. Stempel AG
2. Microsoft креативност
3. Съвършена чаша чай

От известно време с любопитство чаках деня, в който Google ще се включат с добилите напоследък популярност уеб-шрифтове. Очакванията ми се оправдаха — Google Web Fonts вече официално са факт. С все по-широкото навлизане на HTML5 вече е лесно, бързо и удобно да се използва @font-face. Единственото основно изискване е да имате модерен браузър, както и посетителите ви естествено.

Google Web Fonts на практика се състои от два основни компонента — Google Font API и съпътстващата го библиотека от уеб шрифтове Google Font Directory. Всички шрифтове в Google Font Directory са с open source лиценз и се хостват на сървърите на Google. За момента се предлагат 18 фамилии шрифтове и съответните им варианти — удебелен и наклонен. Очаква се по-късно да се добавят и други шрифтове от водещи дизайнери. До тук това са добрите новини. Но… Сетихте ли се? За момента се поддържат единствено Latin1 и Latin Extended кодови страници, което означава, че на този етап все още няма да можете да ползвате кирилица.

Google Font API ви предоставя цялата функционалност, от която се нуждаете, за да можете да вградите шрифтове в собствения си уебсайт. Не се нуждаете от каквото и да е програмиране. Единственото, което трябва да направите е да вградите един линк към съответната CSS библиотека на предпочитания от вас шрифт. Ето и един лесен пример с добавяне на @font-face декларация за Tangerine — красив ръкописен шрифт:

WebFont Loader също направи своя дебют. Това е javascript библиотека, разработена в сътрудничество от Google и TypeKit, която ви дава възможност за по-голям контрол върху употребата на уеб шрифтовете. И тук е вече добрата новина — с помощтта на webfont loader можете да зареждате и други web шрифтове освен тези от Google Web Fonts — примерно, тези от TypeKit или ваши собствени, включително кирилски, шрифтове генерирани с помощта на Font Squirrel.

Сходни публикации:

1. Как работи Google
2. В Интернет не четем, а сканираме
3. Красотата на амперсанда

Един свеж ден е поредната блог-щафета, подадена ми отново от Диди и започната от … официалният блог на Svejo.net.

Събудих се призори, Слънцето не бе изгряло още. Единствено червенеещите се ръбове на хоризонта подсказваха за наближаващата му поява. Градът спеше все още притихнал, но едва доловимо през прозореца се прокрадваше песента на птичките, накацали по дърветата в кварталната градинка.

Леко протягане, почти невидимо усукване и плавно ставане от леглото предхождат влезането в банята. Хладък, дори студен душ, те разсънват и подготвят за началото на деня. Капчиците вода бавно отмиват спомена от сънищата, полепнали по тялото. Отправям се бавно към терасата, посрещайки изгрева на слънцето в очакване лекият повей да подсуши тялото ми. Очите ми срещат лъчите и се концентрират в яркочервения диск за около минута-две.

Тялото ми се радва на допира от леките копринени дрехи и се подготвя за предстоящата сутришна серия от Тай-дзи-цюан. Леко приклякане, плавно завъртане на раменете, ръцете неусетно започват да описват познатата траектория. Тялото се задвижва, пристъпване с крак. Умът вече се е концентрирал, очите почти незабелижимо следват всички движения, дишането е равномерно и едва доловимо. Лека топлина започва да пулсира в основата на пъпа и да се разпростира по цялото тяло. Преливащите плавни движения те карат да забравиш за времето.

Тренировката е приключила, но сутришното зареждане със свежест продължава. Чаша зелен чай или пресен сок от лайм те стимулират. Понякога и лека закуска. Излизам навън, пристъпям бодро и си мисля с радост за днешния ден. Неделя е — ден за почивка.

Среща с приятели, този път на кафе. Кратка безцелна разходка. Наближава обед. Свежестта не е изчезнала. Денят продължава да тече, а аз следвам плановете си си. Чувствам се безкрайно жизнен… И продължавам така до вечерта.

Не всичките ми дни са така свежи, но днешния беше точно такъв. И му се отдадох изцяло. Свежестта не е изчезнала дори и сега, когато дописвам този пост и се чудя на кого да предам щафетата.

И така — моите избранници за щафетата на Svejo.net са Елида, Юлиян и Хари.

Сходни публикации:

1. Защо използвам социални медии?
2. Елида в Блог-щафета „Коя Съм Аз Извън Работата?”
3. Защо разказваме истории

Препубликувам този пост от предишната версия на блога ми, защото е една от любимите ми публикации. Освен това, Елида беше първата ми блог-гостенка и на практика този пост си е неин. От тогава настъпиха и други промени — Елида вече има свой собствен блог, така че ще можете да четете от първа ръка.

За мен е удоволствие да представя първата си гостенка в скромния ми блог. Казва се Елида и пише страхотно, както сами ще се убедите. По-точно, тя сама ще се представи с участието си в блог-щафетата „Кой / коя съм аз извън работата?” Елида все още няма собствен блог, но се очаква скоро да се сдобие с такъв. А дотогава горещо ви препоръчвам да я следвате в Twitter (@elidda).

Облякох си избледнялата широка тениска, отпих глътка от чашата и се опитах да бъда искрена със себе си.

Откъде да започна? Аз съм момичето, което обича да боядисва косата си, но най-често е червенокосо; което обича обувките си, но все още не им говори и което би ти казало, че животът е динамика, а не статика, а после смеейки се, би те питало „Вие vino rosso обичате ли?”

Което ще те погледне окуражително, когато се колебаеш и всички са готови да те критикуват, и ще ти каже „Какво толкова пък, опитай – никога не знаеш какво ще се получи”; което със същата сила може да ти се нахвърли, ако правиш това, което правят всички, и ще те пита ти твоя глава нямаш ли си.

Което обича да спортува и може да ти разкаже по мъничко за художествената гимнастика, тениса, аеробиката, тичането, фитнеса, каланетиката, йогата, метода пилатес, тае-бо, футбола, бадминтона, все от личен опит.

Което обича цветята, но редовно забравя да полива тези в собствената си стая.

Което харесва да разглобява неща, да събира болтовете на отделни купчинки, за да не ги обърка после, защото знае, че ако при сглобяването не ти остане някой излишен чарк, нищо не си направил, и това не ѝ харесва. Ако все пак се случи, се ядосва и започва отначало.

Което като малка беше много по-заинтересована да си играе на колички с момчетата, отколкото…каквото и да правеха момичетата. И досега момчетата са ми по-интересни.

Което обича да пътува, но мрази тролеите.

Което обича котките, но има алергия към тях. Заради рибките.

Което обича приятелите си и не би могла да си представи света без тях, но мрази да я водят на опушени и шумни места; което ти казва да не се сърдиш, ако е забравила някоя подробност или да ти се обади, защото наистина не го е направила нарочно или просто е изморена.

Което обича семейството си и колкото по-голяма става, толкова повече го цени. И това въпреки неделите.

Което би ти скръцнало със зъби, че закъснявате, но би се спряло да погледне отново в огледалото грима си и би те питало „Защо се изнервяш сега?”. Което ще те накара да разбереш кога ти е ядосано, ще се разходи по твоите нерви и накрая ще миряса.

Което би си говорило с теб за бензинов или дизелов двигател и накрая сигурно би те попитало какво мислиш за електрическите автомобили и целият този никел.

Което би ти говорило за онзи небостъргач, този мост, онзи язовир, този тунел и…изобщо колко красиво е строителството.

Което би прекарало 10 минути да ти обяснява колко гадно място е университетът ѝ, а после би се усмихнало и би ти казало, че не си представя да бъде на друго място.

Което би те слушало захласнато, ако говориш нещо, за което си наясно, но би се изнервило, ако си прекалено обстоятелствен.

Което обича да се усмихва, но без колебание би те скастрило и за прашинката, ако има главоболие. Което обича да задава странни въпроси, отговорите на които само то си знае за какво биха ѝ послужили.

Което харесва нежността на момичетата и обича силата на мъжете. Интелектът и в двата пола, но при мъжете е някак по-секси.

Което не понася мрънкането, но понякога и то го прави.

Което обича летните вечери, да се разхожда само, да те слуша разсеяно, ако се обадиш по телефона и полу-учтиво би ти казало да затваряте, защото е на крачка от това да разбере какво е нейното място във Вселената.

Което обича музиката, киното, рисуването. Което мечтае да живее на някое слънчево и чисто място. Което обича да чете книги, но това, че не помни имена понякога създава известни затруднения.

Което би искало да има няколко живота, защото осъзнава, че не може да направи всичко, което иска в един. И все пак понякога (…) се опитва.

Което обича виното, но знае най-много по три сорта от бялото и червеното.

Което обича да остава само с мислите си и често ги пази ревниво.

Което просто е влюбено в този свят, но все пак би искала да го види по-добър.

Което обича свещите, но винаги си купува с аромат на ванилия. Което обича аромата на бергамот.

Което обича шоколад. О, да!

Което, което …

Което всъщност не вярва, че хората трябва да се опознават докрай, защото така не би останала никаква магия между тях.

Което реши да пише по принцип за себе си, тъй като често казва, че всъщност няма истински day off от работата, както от доста време не е имала и истински day “on”, а пък като цяло времето ѝ основно е запълнено от университета, но не би искала да знае що за човек би била без тези неща.

Което обича дългите изречения. Защото винаги може да добави нещо. Но пък никога не би си казало всичко докрай.

PS Благодаря на Иван за поканата и за това, че ми предостави поле за изява. Същият Иван, на когото твърдя, че в моя свят е нормален, а той се смее в отговор.

PPS Забравих нещо много съществено, а именно, че трябва да предам щафетата — и тъй като точно в момента, в който пиша това, виждам, че Иван е коментирал, мисля, че съдбата сама се намесва и той би трябвало да бъде следващият. Освен това ми е интересно какво ще напише.

Сходни публикации:

1. Не се страхувай
2. Постоянство и изменения
3. Радостта на рибите

Мъглата бавно се вдигаше над близките планински върхове и отстъпваше мястото си на слънчевите лъчи, които постепенно огряваха капчиците сутришна роса по поляната. Приключих тренировката си по Тай-дзи цюан и ми се прииска да изпия чаша ободряващ зелен чай.

Взех глинената стомничка и се отправих към близкото изворче, откъдето налях свежа вода. По пътя си мислих за чая и изкуството му на приготвяне, превърнало се в ритуал в Китай и Япония. Тук, в планините, имах възможността да си приготвя чай върху естествения огън от пламтящите в огнището дърва и чистата изворна вода. Долу, в града, сме принудени да ползваме електрически ток. И все пак, възможно ли е да се приготви чаша перфектен чай? Или поне достатъчно добър, за да се възползваме от разнообразните му полезни и лечебни свойства. Мисля си, че отговорът е “да”, ако се спазват някои основни правила.

Независимо колко скъп чай закупите, ако не го приготвите по правилния начин, то той ще се превърне в една не дотам вкусна напитка, която не си заслужава парите. Сещам се за достатъчно мои познати, които не консумират зелен чай, понеже не харесват вкуса, получен от неправилното и прибързано приготвяне. Същите тези хора са ме питали какъв чай използвам аз и защо вкусът му е по различен от “техния”. Предпочитания сорт зелен чай, който използвам е Анджи. От него се получава една истински ободряваща и приятна на вкус тонизираща напитка.

Вода — основен компонент при приготвянето на чая. Ако имате възможност, подбирайте водата. Ако водата има “странен”, нетипичен, вкус, такъв ще бъде и вкусът на получения чай. Прекалено твърдата вода ще спомогне за извличането на повече стипчиви съставки от листата на чая и ще получите горчива и тръпчива напитка. От друга страна, прекалено меката вода не притежава способността да извлича достатъчно от полифенолите, които придават тази стипчивост на чаената напитка, и получения резултат ще бъде чаша мътен и беден на лечебни съставки чай. Прясната вода е най-добра за приготвянето на чай. При варенето си водата отделя кислород. Не случайно китайците наричат (пре)варената вода “мъртва вода”.

Количество — Прекалено много чай ще направи напитката горчива. Малкото количество чай прави напитката слаба и предизвиква усещане за липса и празнота. Идеалното количество/съотношение е една чаена лъжичка чай (приблизително 2г) на 180 мл вода.

Температура — Прекалено горещата, вряла вода, изменя вкуса на зеления чай и го прави по-скоро безвкусен. Когато варите водата, не я оставяйте да заври напълно. Идеален момент да я отстраните от огъня е когато започне да “побелява” и да се формират първите мехурчета. В тази фаза тя е с температура около 85–90 градуса. Залейте нежните листенца чай, похлупете и ги оставете да се накиснат за 2–3 минути. Вече сте се сдобили със своята чашка перфектен зелен чай.

Това е. Насладете му се!

Сходни публикации:

1. Защо разказваме истории
2. Един свеж ден
3. Kак чета

Чжуан Дзъ и Хуей Дзъ се разхождали по моста над река Хао.

Чжуан Дзъ казал: “Колко весело играят рибките във водата! Това е радостта на рибите.”

— Та ти не си риба, — рекъл Хуей Дзъ, — откъде знаеш в какво се състои радостта на рибите?

— Ти не си аз, — отговорил Чжуан Дзъ, — тогава откъде знаеш, че аз не знам в какво се състои радостта на рибите?

— Аз, разбира се, не съм ти и не мога да знам това, което ти знаеш. Но и ти не си риба и затова не можеш да знаеш в какво се състои радостта на рибите, — възразил Хуей Дзъ.

Тогава Чжуан Дзъ казал: “Дай да се върнем от началото. Ти ме попита:”Откъде знаеш в какво се състои радостта на рибите?” Следователно ти си знаел, че аз знам и затова си ме попитал. А аз узнах това, разхождайки се под моста над река Хао.”

Сходни публикации:

1. Постоянство и изменения
2. Флейтата на Небето
3. Елида в Блог-щафета „Коя Съм Аз Извън Работата?”

Четенето в мрежата е по-скоро сканиране. Да, ние не четем, а сканираме. Може би отношението е 2/3 сканиране и 1/3 четене. Сканираме почти непрекъснато докато разглеждаме резултатите от търсенето в Гугъл, скролирайки новините в информационните портали, прелиствайки блоговете. Четем само тогава, когато нещо наистина ни е интересно или полезно. Потвърждават го и от Google User Experience Research Team . Докато сканираме, очите ни се движат с невероятна скорост като прескачат от параграф на параграф, от картинка на картинка…

Сканираме много, но като цяло не обичаме да четем. По-скоро пресяваме набързо огромното количество информация. С какво четенето на екрана е по-различно от това при четенето на книги? Повечето сайтове се придържат към печатарските стандарти (12pt) за размер на шрифта, който използват за основния текст (или 12px). Само че разстоянието до монитора е поне три пъти повече от това, на което обикновено държим книгата или вестника. Пробвайте да поставите вестник да монитора си и се опитайте да почетете. Трудно ли е (освен ако не сте далекоглед)? Като допълнение към това неудобство, мониторите повече или по-малко излъчват светлина, докато хартията я отразява. Сега прибавяме и допълнителното разсейване, причинено от ярките цветове, линкове, банери, безумно мигащи флаш анимации, щракни ме, add-ме, digg-ме, twitter-follow-me… Хаосът е пълен. Очите — изморени и зачервени.

Може ли да се подобри поне малко четенето в Интернет? Опитайте се да се придържате към едно поносимо съотношение от съдържание и шум — примерно 75–80% информация под формата на текст и 25–20% страничен шум. Уверете се, че съдържанието е лесно за сканиране и четене. Използвайте типографски похвати с помощта на CSS. Да започнем с параграфите — основен компонент на всеки текст. Използвайте 16px размер на шрифта. Helvetica и Lucida Grande (или Lucida Sans Unicode) са предпочитаните от мен шрифтове, но има и други подходящи, които могат да сe използват с възможностите на @font-face . Междуредовото разстояние? Винаги съм се опитвал да се придържам към класическото златно сечение — 1.618. Текстът, който в момента четете е с междуредово разстояние 1.625em. И накрая — стремете се ширината на реда в колоната с текста да не надвишава 480px, където се побират около 60 знака. Доста отдавна и доста по-умни от мен хора са установили, че окото най-лесно възприема и най-малко се натоварва, ако броя на знаците (включително и интервалите) в един ред е в границите на 60–66.

Това са само общи насоки, възможни са множество подобрения. Но може би най-важното е да пазим очите на читателите си, както и своите.

Сходни публикации:

1. Защо разказваме истории
2. Kак чета
3. Защо използвам социални медии?

Наскоро Gombeto постави началото на един нов blog-meme — “Софтуерът, без който не мога” — към който се присъединиха svil4ok, Method-X и Светослав. Присъединявам се и аз с този пост. По-долу следва списък с приложения, които използвам ежедневно, както у дома, така и в офиса. Не бих казал, че чак не мога без тях, понеже винаги се намира алтернатива; по-скоро това е списък на предпочитаните ми програми в ежедневието ми.

Firefox — Има ли нужда от представяне? С годините Firefox претърпя голяма еволюция като наследник на Netscape и днес е предпочитания браузър за милиони потребители в цял свят. Firefox е по-бързият, безопасен и добър начин да сърфирате в Интернет.

Safari — Понякога се раздвоявам при избор на браузър и затова слагам иновативния, бърз, лек и удобен продукт на Apple втори в списъка. Добре е да разполагате със Safari, ако искате да се възползвате максимално от вече набиращия и в България популярност и приложение HTML5.

Tweetie — Бърз, лек, удобен, фантастичен Twitter клиент с красив интерфейс и множество полезни възможности. Наскоро беше закупен официално от Twitter и ще се разпространява безплатно, както за Mac OSX, така и за iPhone. Тук е мястото да кажа, че можете да ме следвате като @ivanmark.

Thinking with Type

Постоянните промени не се изменят. Изменяемите промени не са постоянни. Тяхното постоянство не се променя и затова те могат да резонират на измененията. Измененията им не са постоянни и затова могат да въплъщават постоянството. Неизменност от началото до края — в това се състои постоянството на промените Непостоянство на движението и покоя — такива са техните изменения. Когато стоиш независимо и не се променяш, достигаш постоянството. Когато не се подлагаш на опасност в движението по циклите, постигаш техните изменения. Ако не познаваш постоянството, не можеш да достигнеш измененията. Ако не постигнеш измененията, то няма да успееш да опознаеш и постоянството. Постоянството и измененията са източникът на промените.
— Чжуан Дзъ

Сходни публикации:

1. Флейтата на Небето
2. Радостта на рибите
3. Съвършена чаша чай

Silent Generation наричат хората, родени преди 1946 г.

Baby Boomers наричат хората, родени между 1946 и 1959 г.

Generation X са хората, родени между 1960 и 1989 г.

Generation Y са хората, родени между 1990 и сега.

Защо наричаме последното поколение Y?

Не знам точния отговор, но един карикатурист доста образно представя поколението “Generation Y”.

Сходни публикации:

1. Защо разказваме истории
2. Елида в Блог-щафета „Коя Съм Аз Извън Работата?”
3. Радостта на рибите

Голямото знание е безметежно-спокойно.
Малкото знание търси на какво да се приложи.
Великата реч е неусетно-тиха,
а малката реч ти гърми в ухото.
Когато спим, душата ни отива в странство.
Пробудим ли се, пак сме открити за света.
Всяка привързаност е тежест и мъка,
а съзнанието вечно се блъска в мрежите.
Някои са свободни в мислите си,
      други са проникновени,
       трети — щателни.
Малкият страх ни прави предпазливи,
а големият — свободни.
Мислите ни се устремяват напред,
      като стрела, изстреляна от лък:
така хората се стараят да определят
      къде е истината и къде — лъжата.
Като свързани с тържествена клетва
      са съдени неотстъпчивите в спора.
Истината,
     за която се държат упорито,
      увяхва като градина през есента.
Движението спира, като засипан извор —
     така старее всичко живо.
И в часа на неизбежната смърт
нищо не може да ни върне отново към живот.

— Чжуан Дзъ

Сходни публикации:

1. Thinking with Type
2. Сироп и ликьор от касис
3. Архивиране на Twitter

Наскоро се сдобих с изключително полезната книга на Елън Лъптън, която буквално изчетох на един дъх. Прочетеното и наученото спомогна за създаването на настоящата версия на този сайт. Ето защо искам да направя кратка презентация на нейното ръководство.

С откриването на компютъра Макинтош и настолните издателски програми през 80те години на миналия век настъпва обрат в публикуването и печатната индустрия. Съвременните възможности разширяват творческото поле за изява на автори, дизайнери и типографи, но като че ли тези технологии пораждат и празнота между старото и новото. Нещо ценно се губи при размяната.

Написана за “всеки, който редовно и ентусиазирано извършва действия на визуална комуникация”, а също така и като придружител към собствените й курсове по типография, книгата на Ellen Lupton, Thinking with Type: A Critical Guide for Designers, Writers, Editors, & Students, представя основните типографски практики както за хартиен печат, така и за екран. Авторката споделя своето практическо знание, подплатено с исторически и теоретически контекст.

Книгата е организирана в три основни раздела — “Писмо”, “Текст” и “Мрежа” — всеки от които започва с добре-проучено и провокиращо размисли есе. Статията към “Писмо” представя кратък преглед на типографските трендове от петнадесети век до наши дни. Второто есе разглежда еволюцията на текста от линейната страница до нелинейния екран. Есето към третия раздел разглежда различните методи и начини по които мрежите са се използвали за организиране на типографския материал.

Всяко есе е последвано от богато-илюстрован материал от типа “как да направя” и практически упражнения. Представени са различни типографски техники достъпни за съвременния, компютъризиран дизайнер, както и мотивирани обяснения за избора им.

Книгата е с красив дизайн и фино илюстрирана. Внимателно и умело са подбрани графики от исторически и съвременни творби, спомагащи за успешното и нагледно разбиране на материята. В целия текст ненатрапчиво са включени полезни цитати.

Едва ли има нещо, което да не ви хареса в тази книга. Предполагам, че ако си я закупите и прочетете, някои от вас, заинтригувани и желаещи да научат още повече, може би ще я намерят за прекалено тънка — едва 176 страници. Ако интересът ви се е запалил, в края на книгата ще можете да намерите впечатляваща библиография, както и придружаващ я уебсайт, където са включени някои материали, непубликувани в ръководството.

Сходни публикации:

1. Флейтата на Небето
2. Kак чета
3. В Интернет не четем, а сканираме