Въпрос: За какво ползвате или бихте ползвали параметричните чертежи?

Ако не виждате видеото, натиснете тук.

Ето и връзка към CutePDF, който споменавам във видеото.

Лошата новина е, че сигурно няма функционалност в програмата, която да е толкова неудобна за работа. Чувал съм доста хора да казват – в ArchiCAD е много лесно да се създаде тип линия, а в AutoCAD си е цял научен труд. Това е положението…. или поне на пръв поглед.

Понеже доста хора в блога ме питаха как да стане това, реших все пак да покажа няколко основни неща при създаването на собствени типове линии. Надявам се това да ви ориентира в джунглата и да започнете да правите линиите си по-бързо и по-лесно.

Реално има няколко начина. Нека да ги разгледаме…

Нови типове линии от Интернет

Вместо да се мъчите да създадете собствена линии, най-лесно е да потърсите в Интернет дали вече няма такава. Всъщност имам много типове линии, които могат да се намерят и реално може да ви свършат добра работа. Типовете линии се записват с разширение „.lin“. Пуска се командата linetype и чрез load се избира файла. След това се избират кои типове линии да се заредят, тъй като в един файл може да има повече от един тип.

Ето няколко линка, които съм намерил:

• http://www.mail.dir.bg/~format/geo-lines.lin
• http://www.geodesy-bg.net/geomatics/Geomatics_lin.rar
• http://www.fs.fed.us/r2/cdi/cad/2006/fs-site2.lin
• http://wbdg.org/ccb/VA/VACAD/NCS.lin
• http://www.cadnovation.com/download/ddr/curly_linetypes.zip
• http://www.cadstudio.cz/dl_file.asp?ID=291
• http://www.cadnovation.com/download/ddr/instrum.zip
• http://xoomer.alice.it/lwcon/linetype/tipolinea.htm
• http://www.xanadu.cz/dl/linetypes.zip

Бързо създаване на тип линия

Понеже ръчният начин е много, ама много „дървен“, направиха една по-хитра команда в Express Tools, която сама създава линии. Начертават се обектите от линията, пуска се командата MKLTYPE, избират се обектите и типа линия се записва в нов .LIN файл. Човек малко трябва да си поиграе, докато свикне как работи командата. В крайна сметка обаче не винаги тази команда може да ни позволи да правим точно това, което желаем.

Ето един бърз пример. Създадох си по две отсечки около текст.

Стартирах командата MKLTYPE и избрах обектите.

Крайният резултат приложен върху един правоъгълник:

Ръчно създаване на собствен тип линия

Ако не сме намерили типа линия в Интернет и не сме успяли да направим точно това, което искаме с MKLTYPE ни остава ръчния метод. Начинът е следния: пускаме -linetype, натискаме C за create и апочваме да пишем код, който е по-неразбираем и от програмирането… Така си мислят от AutoDesk.
Само че това, което повечето хора правят е да отворят съществуващите линии и на базата на тях, с леко модифициране да направят такава линия, каквато им е необходима. Реално отваряме с Notepad един .lin файл (например C:\Program Files\Autodesk\AutoCAD LT 2011\UserDataCache\Support\acad.lin\).

Нека да видим синтаксиса на една линя. Той представлява нещо от типа на:
A,1.0,-.125,.25,-.125

• А е код който показва започване на дефиницията за линия;
• 1.0 е дължината на първата част на линията;
• -.125 е дължината на празното място, където прекъсва линията. Минусът казва на AutoCAD да не се чертае линия с тази дължина;
• 0.25 казва на Аутокад да начертае отсечка с дължина 0.25, след като е имало празно място;
• Последното -0.125 отново дефинира празно място с дъжлина 0.125.

Това е дефиницията на един сегмент и когато линията е по-дълга той започва да се повтаря.

Можем в линията да вкараме и текст, тогава може да направим нещо като:

A,.5,-.2,["ГАЗ",LT-Style,S=.1,R=0.0,X=-0.1,Y=-.05],-.2


• „ГАЗ“ е текстът, който ще се покаже. LT-Style е текстовият стил, който ще се използва. Аз препоръчвам да се ползва специален стил (тук с име LT-Style, а не STANDARD, тъй като той може да е променен и така в различните чертежи линията ще изглежда различно. Може да липсва името на стила и тогава AutoCAD ще покаже линията с текущия стил;
• S=.1 Това е мащаба на текста. Ако текстовият стил има височина 0, чрез S дефинираме височината. Тук е 0.1 единици. Ако текстовият стил има някаква височина, то това е коефициент по който се умножава тази височина. В този случай .1 означава 10% от дефинираната височина в текстовия стил;
• R=0.0 определя завъртането на текста в градуси спрямо линията, която чертаем;
• A=0.0 може да се ползва, за да определи завъртането на текста спрямо оста X;
• X=-0.1 Този параметър премества текста по посока Х (ползва се за центриране на текста);
• Y=-0.05 Аналогично като Х, но отместване по Y (отново за позициониране на текста).

Трябва да се има в предвид, че linetype scale factor променя тези единици и линиите в чертежа може да се премащабират чрез командата LtScale.

В текстовите стилове има доста символи различни от стандартните букви, които могат да се ползват за да се направят доста интересни линии.

P.S. Ако вие знаете други трикове или линкове с полезни типове линии, можете да ги споделяте чрез коментарите.

Поради тази причина искам да пусна един анонс за работна среща, на която ще се демонстрират реални приложения на Civil 3D и дори проверка и планиране в 4D с Navisworks.

На мен ми харесва това, че няма да е просто сухо представяне на нови функции, а ще бъдат показвани примери с реализирани български проекти. Препоръчвам на всеки, който има интереси в инфраструктурното проектиране, а и като цяло в иновативни методи на проектиране да посети работната среща.

Предполагам поради тази причина мероприятието вместо семинар е кръстено „работна среща”. Научих за него днес и за това бързам да съобщя, защото то ще се проведе на 5ти октомври (сряда), а няма много време до тогава. Необходима е безплатна регистрация тук.

Организатори са Autodesk, официалният дистрибутор на Autodesk за България „БиЕмДжи”и неговите партньори – „КАД Пойнт” и „Каниско”.

Темата е „Иновативно проектиране, визуализация и контрол при изпълнение на водещи инфраструктурни обекти в България с най-съвременните софтуерни продукти от Autodesk”.

Основните акценти са:
1) Демонстрации на инфраструктурно проектиране с водещия продукт AutoCAD Civil 3D 2012;
2) Проекти, реализирани в България с AutoCAD Civil 3D;
3) 3ds Max Design визуализации на инфраструктурни проекти, изготвени със Civil 3D;
4) Управление и контрол на инфраструктурни обекти с фамилията продукти Navisworks – 4D проектиране, контрол и представяне.

Място: Съюз на Архитектите в България – Централен Дом на Архитекта, гр. София, ул. Кракра 11

Още веднъж да напомня, че събитието е на 5-ти октомври от 9:30 и е необходима безплатна регистрация тук.

Вече не! Наскоро разбрах, че има начин да се увеличи до 5 пъти паметта на командния ред, така че да помни и показва повече информация.

Ако пуснете командата (getenv „CmdHistLines“) ще видите настоящата си настройка, която е доста вероятно да е „400 реда“. Най-хубавото е, че може да го промените.

Максимумът е 2048 реда и може да промените това с командата (setenv „CmdHistLines“ „2048″). Главните букви имат значение, ако го преписвате.

Така командният ред ще помни 5 пъти повече! Това не е някаква тежка и сложна информация, така че нямам притеснения, че това ще ми изяде паметта и AutoCAD ще се забави.

За мен е много по-ценно да виждам повече редове от командния ред, защото ползвам и доста лиспове, а те често дават доста информация в командния ред и бързо се препълва. Но и без тях пак ми се е налагало да търся в командния ред и данните да са изчезнали.

А как е при теб? Налагало ли ти се е да търсиш в командния ред и ти е изчезнала информацията поради кратката му „памет“?

Днешната тема е още по-чувствителна, защото за разлика от предишната, тук до голяма степен зависи каква точно работа се върши. Въпреки това съм се опитал да определя основните инструменти, които би трябвало да са универсални за всяка една специалност.

Не е задължително да ползваш който и да е от тези инструменти и да си доста добър с AutoCAD, но със сигурност ако ги внедриш, минаваш на „следващото ниво“.

И така, ти си AutoCAD експерт, ако:

1. Използваш анотативни мащаби

Анотативните мащаби позволяват да променяш мащаба си и автоматично текстовете, дименсиите и блоковете да се премащабират, за да изглеждат добре в новия мащаб. Това дава възможност за по-гъвкава работа и промяна на мащабите „в движение“, използването на един модел за няколко чертежа в различни мащаби. Когато не се ползват анотативни мащаби е много трудоемко да сменим мащаб на чертеж и май доста често се стига до ситуацията, в която виждаме, че чертежът ще стои по-добре в друг мащаб, но все пак правим заключението „и така си е добре“.

2. Използваш layout-и

Огромно облекчение в плотирането, което значително облекчава процеса на плотиране и намалява стреса при финализиране на проект.

3. Управляваш чертежите си Sheet Set

Честно казано се чудя как преди сме работили без Sheet Set. Sheet Set дава възможност за управление на чертежите, бързо плотиране, споделяне с трети лица, архивиране на проект, елиминиране на възможността за грешки при номерация, разлики в антетките и още сигурно поне 5 други интересни възможности.

4. Имаш предимно динамични блокове

Динамичните блокове са огромно облекчение, което пести страшно много време най-малкото от организация на блоковете, защото един динамичен блок може да съдържа 50 блока от „стария“ тип.

5. Използваш някоя от последните версия

Когато чуя популярният лаф „След AutoCAD 2005 няма нищо ново освен 3D“ знам, че човекът срещу мен не използва възможности, които биха могли поне да удвоят производителността му на чертане.

6. Закачаш файловете с XREF

Използването на XREF води до много по-чиста работа като леки файлове и лесна подмяна на подложки. Алтернативата е да си натъпчеш всичката информация в един файл 50МБ и да не може да ти се движи мишката…

7. Количествените сметки са ти автоматизирани

Изполваш добре измислена система от слоеве и блокове, така че с dataextraction или лисп си вадиш количествата с подсвирквайки с няколко клика, докато колегите ти си заделят 2-3 дена за „ръчно“ броене и смятане.

8 (Бонус). Абониран си за имейли от „CAD Тайни“

Един „бонус“ признак. Уж на майтап, но не само… Ако се интерсуваш от новостите и искаш да се развиваш това е сигурен признак, че дори да не си все още „експерт“ се стремиш да подобриш работата си и да станеш такъв.

Сещаш ли се за други признаци за „по-професионална“ работа с AutoCAD?

Има няколко досадни грешки, които се правят от новаците в AutoCAD и много дразнят по-опитните. Когато се изпрати чертеж с такива грешки за информация или като подложка към друга специалност веднага може да лъсне колко много не знаеш в Аутокад. Дори да си супер специалист, когато чертежът ти е калпав, изглеждаш като аматьор.

Ето петте най-често срещани грешки. Казвам ги не за да дразня някой, че не знае, а за да ги избегне и да изглежда „по-професионално“, когато комуникира с колеги.

1. Не използваш прилепвания (OSNAP)

Когато не се използват прилепвания, отделните линии не са винаги добре свързани. Когато се гледа чертежа като цяло изглежда ОК, но когато за направи zoom на даден елемент, изведнъж лъсват множество места, при които линиите не са свързани.

Това води основно до два проблема. Първо, когато ползваш оразмерителни линии, не знаеш точно къде ще се прихванат, ако ъгълът ти не е ъгъл, а две линии. Следователно размерът, който се показва може да не е верен. Вторият проблем е ако се работи с колеги, които разчитат, че чертежът ти е верен и го ползват като своя подложка. Например, конструкторите често използват архитектурната подложка за да си направят модел на сградата и ако има неточности програмите за анализ дават грешки, които ръчно трябва да се оправят.

2. Използваш модифициран стил Standard

Независимо дали е за оразмерителни линии, текст или таблици, позлването на стил Standard трябва да е забранено със закон. Страшно много хора за по-лесно модифицират стила Standard и го ползват за чертежа си. Къде е проблема? Като се опиташ да копираш например текст с този стил в друг чертеж, там също има стил с име Standard. Твоите текстове приемат настройките на новия чертеж и като се преместят се „разхвърчават“ из целия чертеж.

Дори с неистови мъки да си синхронизираш стила във всички файлове, то като пратиш файла си на колега и той копира нещо от него, 99% е сигурно че няма да изглежда добре.

3. Слоеве ти са пълен хаос

Изпращаш чертежа си на колега, той решава да „загаси“ стоя с оразмерителните линии, понеже не му трябва и … се изгася половината чертеж, но все пак една част от оразмерителните линии остават. Гарантирано ти лепват етикет „тая/тоя не може да чертае“.

4. Чертаеш не 1:1, а директно в мащаб

Не знаеш как да ползваш layout-и и чертаеш детайлите си (или още по-лошо основния чертеж !?) директно в мащаб. Ползването на layout-и е задължително и е голямо облекчение при плотиране. Има един основен закон в AutoCAD и той е, че всичко, ама абсолютно всичко се чертае 1:1.

5. Имаш обекти в слой „0″ (нула)

Слой нула е специален слой. При прикрепване на XREF, слоя нула остава един за всички взаимно свързани файлове. Ако сложиш обекти в слой нула и те трябва да бъдат управлявани чрез мениджъра на слоеве, то когато ги промениш за единия файл, настройките рефлектират за всики файлове. Дори да не използваш XREF, твоите чертежи може да бъдат ползвани и закачани като XREF от други специалисти.

Има едно правило, че слой нула се ползва само за закачване на XREF и за обекти, които влизат в блокове, но има и изключения. В крайна сметка в слой нула не трябва да има никакви обекти, освен ако е добре обмислено и аргументирано ползването му. Ползването му за такава идея издава, че човекът правил чертежа не познава добре AutoCAD.

Гласувай за тази статия в Свежо и Google+

Добави в Svejo

Няколко човека ми писаха, че имат този проблем и за това реших да споделя решението му в блога.

Всичко идва от прекрасната идея на Аутодеск да направят дименсиите (оразмиерителните линии) асоциативни. Например: имаш правоъгълник и асоциативна оразмерителна линия за едната му страна. Променяш размера на правоъгълника и дименсията се актуализира автоматично. Както често се случва обаче, на практика в определени ситуации нещата стоят различно от на теория.

Това изглежда на пръв поглед логично, но нерядко може да се получи, дименсията да прихване две точки от различни обекти. Един чертеж многократно се модифицира, като елементите му се променят или изтриват и добавят. Така след повечко корекции, може да се окаже, че дадена дименсия е асоциативна, но едната и точка е прихваната към един обект, а другата към обект, който е изтрит.

Местим обекта и какво се получава. Дименсията се състои от две точки – едната отива на новото място, а втората „помни“ предишното. Получава се дименсия, която преминава през целия чертеж все едно го „задрасква“. Умножи това по 20 и чертежът изглежда …. ужасно.

Какво е решението на проблема?

Има няколко решения:

Ако държиш да ползваш асоциативни дименсии, трябва на „развалените“ дименсии да пуснеш командата DIMREASSOCIATE и да актуализираш асоциативноста.

Ако не искаш да ползваш асоциативни дименсии, с командата DIMDISASSOCIATE избираш разваланите или всички дименсии и им премахваш асоциативността. Това се прави преди да се преместят обектите.

Ако искаш и за в бъдеще тези дименсии да не са асоциативни, то пускаш командата DIMASSOC и задаваш стойност „1″. По този начин всички бъдещи дименсии няма да са асоциативни, но вече направените трябва да се оправят пак с DIMDISASSOCIATE.

Случвал ли ти се е този проблем и на теб?

Получих няколко запитвания в блога как се работи с двете команди и реших да напиша кратка статия по въпроса. Аз използвам fillet многократно всеки ден, без дори да ми трябва първоначалната цел – да заоблям ръбове. Това е малко нестандартна, но много полезна употреба на командата.

Първо бих искал да покажа как работят двете команди.

Командата Chamfer в AutoCAD

Командата chamfer създава скосяване между две линии („фаска“). След като се пусне командата, се избира първата линия и след това има опция за задаване на дължината на скосяване (натиска се d). Накрая се избира втората линия и скосяването е факт.

Командата Fillet в AutoCAD

Командата fillet е дефакто аналогична, но вместо скосяване прави заобляне. Съответно вместо дължини се задава радиус на заоблянето. Като се пусне командата, се избира „r“, задава се радиус и след това се избират двете прави.

Малко нестандартна, но много удобна употреба на Fillet

На мен лично в работата не ми трябва да правя скосявания и заобляния, но ежедневно използвам fillet. Как така? Много често в практиката се случва да има две линии, които просто искаме да съединим. Вместо да използвам прихващане и дърпане или комбинация от trim и extend, е много по лесно да натиска „f“ за fillet и да избера първата и втората линия. Трикът е да се зададе еднократно радиус 0. Това, което ми харесва основно е, че когато обектите са полилинии, те се съединяват и стават един обект, който приема свойствата (слой, цвят) на първия избран обект.

Ако трябва да съединя два обекта чрез стандартни команди и да ги направя като една полилиния с едни в един слой, цвят и т.н., то сигурни щяха да ми трябват 15 клика и ползването на 3-4 команди. Чрез fillet това става много бързо. Същото се получава и при chamfer с дължина нула, но аз ползвам fillet, заради по-лесния за мен бърз клавиш „f“.

Какви други приложения на fillet и chamfer знаете вие?