Сайтът на Една Жена

Писмо до Съпругата. от Любовницата.

2009-11-08T11:30:56-08:00

Не знаеше за мен, нали? Понякога радарът на прословутата женска интуиция не успява да засече дори очевидни сигнали, особено когато титулярката е прекалено влюбена, доверчива или отегчена. А и ти едва ли вярваш в историите за руси косми по ревера, червило по ризата и внезапно завърнали се от командировка съпруги – те съществуват само във вицовете, градския фолклор и следобедните пенсионерски сапунки.

Аз също дълго не знаех за теб. Каза ми, че е женен едва когато любовта като досадна муха закръжи около идилията на уж неангажиращия секс. В началото, докато ловуват, женените мъже обикновено крият халките си - изваждат ги едва по-късно, като магически амулет против влюбване. Не, че помага…

Дали съм по-хубава от теб? Не мисля. Съвсем обикновена жена съм. Знам, ти си мислиш, че съм по-млада, по-слаба, по-умна, по-интересна, представяш си ме като фатална красавица с изряден маникюр, премрежен поглед и сатенено бельо - магнетична, загадъчна, капризна, непокорна и адски секси. Мила, огледай се – колко такива жени си виждала сутрин в трамвая? Образът на жената вамп изобилно населява рекламите за водка, а не тайните квартири на шавливи съпрузи. Глен Клоуз сварява зайчето само на кино – за назидание на прелюбодейците. Всъщност имам няколко излишни килограма, целулит, гаден ПМС, изяждам по цял шоколад, когато съм в стрес, плача на филми, а допреди да седна да пиша този текст, рязах лук в кухнята. И дори не съм руса.

Защо тогава ти е изневерил с мен ли? Не знам.

Може би след като е потънал в мекото кресло на домашния уют с теб, ловецът в него е почнал да нервничи. И е имал нужда просто ей така, да обстреля нещо - да си припомни как става. Да подостри ноктите си, да разтръска грива и да си поиграе малко на преследвач. Да се почувства мъжкар и да нахрани изгладнялото си его с възторга на чифт женски очи, които все още не са виждали свитите му на топка мръсни чорапи. Ти вече не си плячка за него, ти си отдавна завладяна и маркирана територия. Ти си публиката, която вече не му ръкопляска, защото знае наизуст репертоара му от вицове. Ти си сигурността, чехлите под леглото, топлата супа, майката на децата му - опитомената женска, свила гнездо и пуснала корени в душата му. Аз съм адреналинът, ускореният пулс, необяздената кобила, бързият секс в обедната почивка, написаният крадешком sms и най-новият скалп, увиснал на колана му. Ти си свидетелят на живота му и обещанието, че няма да остарее сам. Аз съм символът на неговата лична свобода и право на сексуално разнообразие.

Нека не се заблуждаваме – моето място е вакантно, можеше да го заеме почти всяка жена, която изглежда сравнително прилично и е поне минимално заинтригувана от Него. Беше чиста случайност, че точно аз попаднах в обсега му точно в този момент. Не съм циник, реалист съм. Женените мъже рядко се влюбват в любовниците си, просто понякога объркват хормоналната си еуфория с любов. Любовницата е вълнуваща само докато не му пречи да си я измисля. Когато стане реален човек от плът и кръв, се превръща в потенциална съпруга. И е време за нова любовница.

Аз също не бях влюбена в него – или поне не е това думата. Просто ме привлече и се поддадох на импулса – не съм имала причина да не го правя, нито е моя работа да оглеждам предварително ръцете му за следи от халка.

Не съм искала да ти го отнемам, напротив, харесваше ми, че е женен - за мен това значи безопасен. Аз съм жена-единак, не обичам твърде обвързващите отношения, а бракът е усмирителна риза, която обезврежда мъжа – прави го по-лесно предвидим и управляем. И той наистина беше такъв. Знаех, че няма да продължи дълго, знаех, че не съм нито първата, нито последната му забежка. Знаех от какво се страхува, какво иска. Знаех кога ще си тръгне.

Добре, признавам, че понякога ми доставяше удоволствие самото усещане за власт над него – властта да го накарам да се отрече от обета пред олтара. Да се отрече от теб, отдавайки се на мен. Не ми прави чест, но това е истината. Това няма нищо общо с теб, ти нямаш персонално значение за мен. Всяка друга можеше да бъде на твое място. И всеки друг – на негово. Усещането за пълен контрол над него ме опиянява, но и ме натъжава. Понякога тайно копнея за мъж, който поне веднъж да ме изненада – да устои или поне да не се предаде толкова лесно. Но на тях им е ужасно слаб ангелът. Винаги ги оставям да си мислят, че те ме избират и те решават – но всъщност решавам аз.

Между другото изневярата изобщо не е запазена марка само на женените. Неженените също изневеряват на поразия и нито бракът, нито липсата му са някаква защита срещу подобно нещастие. На мен самата също са ми изневерявали, и то редовно и многократно. Та ако това те успокоява, всевишният се е погрижил да си получа възмездието и като потърпевша. Когато ми се случи за пръв път, бях като попарена, заля ме паника, че го губя, първото, което си помислих, беше 'ама нали каза, че ме обича, тогава защо…!?' Едва по-късно разбрах, че мъжете рядко изневеряват, защото са спрели да те обичат. Ти например, като толкова обичаш любимата си чанта на Армани, защо си купуваш нова?

Знам, потресена си, не можеш да повярваш, чувстваш се предадена… Вярвала си в думата му, дадена в гражданското и църквата. Чувала си, че мъжете изневеряват, но си била убедена, че точно твоят съпруг няма да го направи - 'той не е такъв човек'. Ще ти го кажа - няма моногамни хора. Има само много влюбени, страхливи или мързеливи. И колкото повече човек се самонавива колко е моногамен, толкова по-полигамна му става душата. Просто хората сме така устроени, че в момента, в който обявим нещо за забранено, почваме да го искаме. А самото желание, дори да не е консумирано, вече е вид изневяра. Или може би ти ще се почувстваш добре, ако разбереш, че той жадно точи лиги след други жени, но си стиска ципа и ти е 'верен' от страх, че ще го хванеш и ще го причакаш зад вратата с точилката?

Не, вече не се срещаме. В началото казваше, че не може без мен, беше като обсебен. Почти чувах как адреналинът бълбука из вените му, вълнуваше се, очите му имаха оня хищен блясък на гладен котарак. После постепенно взе да става все по-зает, да го викат 'по спешност', 'да ремонтира апартамента'... Женените мъже имат безпогрешен инстинкт към заплахата от 'усложнения' и знаят кога точно да спрат. Накрая престана да ми се обажда, без обяснения. Може би не иска да изгори всички мостове, за да съм му подръка, ако през някой дъждовен следобед в офиса отново му доскучае. Понякога ми звъни протоколно да ме пита как съм – едва ли го интересува, просто не иска да се чувства лош и безсърдечен.

Не, не се опитвам да ти ставам приятелка – и двете знаем, че това би било лицемерен начин взаимно да се контролираме. Исках само да ти кажа истината – моята истина. Да я чуеш лично от мен. И да разбереш, че ние сме половинките на едно цяло – двете с теб взаимно се създаваме и съществуваме една чрез друга. Ти ме дебнеш, сънуваш ме, нервно душиш из въздуха, за да откриеш следите ми. Аз пък вечно се крия и пазя и никога не му звъня на мобилния вечер. Аз съм жената в сянка, жената без име, неговата доза самочувствие и твоят кошмар. Съпругата и любовницата – вечните врагове, Ева и Лилит, земята и небето, законът и грехът – воюваме от векове, нали? Но той разчита именно на това, разбираш ли? Нашата война е паметник на мъжкото му его, женските ни страхове и негово убежище.

Затова недей да ме мразиш, моля те.
Нямаш представа колко лесно можем да си разменим местата…

Архангеловден, 8 ноември

2009-11-08T08:18:38-08:00

Църковен празник : Събор на Свети Архангел Михаил

Народен празник : Архангеловден, Свети Рангел Душовадник

Днес празнуват именниците : Ангел, Ангелина, Михаил, Михаила, Михаела, Гавраил, Радка, Радко, Рангел, Райчо, Райна, Рая, Огнян, Пламен, Емилия, Емил

Обредна трапеза : обреден хляб, червено вино, овче месо

Днес, 8 ноември, Православната църква почита Свети Архангел Михаил, както и съборното единство на ангелските чинове.

Архангел Михаил е един от седемте ангели, които стоят винаги до престола на Господ. Името му означава 'Кой е като Бога'. На иконите е изобразен на кон с копие или меч в ръка, тъпчещ дявола с крака.

Всеки един от тези седем ангела си има свое служене:

Архангел Михаил е пръв сред първоангелите и представя Божието слово. Вожд е на небесните безплътни сили и се бори против духовете на тъмнината.

Архангел Гавраил (означава 'сила Божия') е носител на Божиите тайни.

Уриил е просветител на душите.
Рафаил е лечител на недъзите.
Салатиил е молител и застъпник пред Бога.
Варахиил е подател на Божиите благословения.
Иехудиил е прославящ Господа.

Ангелите са безплътни сили или духове, служители на Бога и пазители на човешкия род. Всеки човек с рождението си получава по един ангел пазител, които го пази и обича.

В народните вярвания тези седем ангели са въплътени в образите на седемте братя юнаци, между които е бил разделен света. При тази подялба на Архангел Михаил се паднали мъртвите души, и заради това на този ден се празнува и за по-леко умиране. Хората вярвали, че душата на човек не може да излезе, докато Свети Рангел не дойде и не я отведе на небето. Когато идвал той подавал ябълка или китка на умиращия, друг път идвал с нож или с коса в ръка, за да прибере нечия душа на небето. Ако застанел до главата на човека - той умирал, но ако пък застанел до краката му - той оздравявал. Затова е наричан от народа - Душовадник. Народът си го е представял като рицар облечен в ризница с криле и меч в ръката, в краката му умиращ богат човек, в лявата му ръка душата на грешника, а в дясната меч опрян в гърдите му.

Макар ,че е наричан Душовадник, той е смятан и за твърде милостив. Легендите разказват как той като изпълнител на Божиите заръки и Божието слово бил справедлив и помагал на хората. В тях се говори как той не можел да понася оплакванията и жалбите на бедните, затова отказал да вземе душата на една болна майка заради малките й деца, друг път не взел душата на единственото дете на една майка. Поради това като ангел на смъртта той е глух.

В негова чест се правят семейни курбани, коли се овен или шиле. Правят се обредни хлябове, като тези за помен и се наричат на Свети Рангел, пие се червено вино. Раздава се жито. На този ден се провежда тържествена служба в църквата, след което започват гостуванията у именниците. На много места се организират селски сборове, правят се служби за здраве.

Съботният ден срещу Архангеловден е една от трите задушници в годината - Архангелова задушница, в която почитаме починалите си близки и роднини. На този ден се раздава милостиня, и с вяра и надежда в Бога се молим за спасението на душите на нашите починали роднини, когато дойде Денят на Всеобщото Възкресение и Последен Съд.

Молитва към Свети Архистратиг Михаил,
Страшния за демоните Воевода

Ако тази молитва се прочете с голяма вяра и любов към Св. Архангел Михаил, тя има голяма сила срещу демоните)

Господи Боже, Велики Царю Безначални!
Изпрати, Господи, Твоя Архангел Михаил на помощ на Твоя раб (името) и го избави от неговите видими и невидими врагове.

О, Господен Михаиле Архангеле! Съкрушителю на демоните, забрани на всичките ми врагове, които се борят с мене, направи ги боязливи като овце и ги съкруши като прах, развяван от вятъра.

О, Господен Велики Архангеле Михаиле! Архистраже, пръв княже на шестокрилатите, войводо на Небесните сили - на Херувимите и Серафимите и на всички светии.

О, Благородни Архангеле! Бъди ми неизказан пазител, Велик Помощник във всички беди, скърби, в печал, по пусти места и на кръстопътища, а когато плавам по реки и морета - тихо пристанище.
Избави ме, Велики Михаиле Архангеле, от всички дяволски лукави прелести. Когато викам към Тебе и призовавам Твоето Свято Име, побързай да ми помогнеш и ме послушай Твоя раб (името).

О, Велики Архангеле Михаиле!
Победи всички мои лукави врагове със силата на Честния и Животворящ Небесен Кръст Господен, по молитвите на Пресветата Богородица, на Светите Ангели и Светите Апостоли, на Светия Пророк Божий Илия, на Свети Велик Николай, архиепископ Мирликийски Чудотворец, на Свети Андрей Юродиви, на Светите Великомъченици Никита и Евстатий, на преподобните Отци и Светите Светители и Мъченици, и на всички Свети Небесни сили.

О, Велики Архангели Михаиле!
Помогни на мене, грешния Твой раб (името), избави ме от земетресение, потоп, от огън и меч, от внезапна смърт, от всяко зло и от коварния враг, и от зли бури, и от лукавия сатанаме избави. Велики Михаиле Архангеле Господен, сега и всякога и во веки веков. Амин.

Честито на именниците, които празнуват днес, да са живи и здрави !!!

4 групи, търсят истината.

2009-11-07T18:17:42-08:00

докато прелиствах файл след файл. открих една история. в която се разказва за душите и избора им. всяка душа получила правото да избере как да достигне до тялото.

сформирали се 4 групи души.
група 1 избрала да извърви пътя пеша. било безопасно.
група 2 предпочела по-бързия и лесен начин, и поискала кон.
група 3 посочила вятъра, че да преодолее всички прегради.
група 4 взела светлината. за да разбира и да се движи. едновременно.

и ако разсъдим, ще открием, че групите са все още валидни.
всеки търси истината, но по-различен начин.

пешеходците са имитаторите.
ограничени от пространството и скоростта.

ездачите се осланят на книгите.
а за кон им служат убежденията на автора.

хората на вятъра се носят по целия свят.
хората на светлината са търсещите директното Познание.

а като заговорим за познанието:
първите се привързват към култове.
вторите са привързани към идеи.
третите са в плен на техни си предпочитания и замисли.
четвъртите са джнани <знаещи>.

първите се интересуват от техниките.
вторите от завладяващи идеи и разкази.
третите им е необходимо и от двете.
а четвъртите разпознават Истинската Реалност.

болката е наркотик.

2009-11-06T10:34:43-08:00

и това е последното от парчетата книга. 11 минути.

- Ти си я почувствала вчера и си открила, че тя ти доставя удоволствие. Почувства я и днес и постигна вътрешно спокойствие. Затова те съветвам да не свикваш с нея, защото е много лесно да живееш с болката, тя е като силен наркотик. Болката е в нашето ежедневие, в скритото ни страдание, в отказа ни от любовта, когато я обвиняваме за провала на нашите мечти. Болката плаши, когато показва истинското си лице, но изглежда съблазнителна, когато е преоблечена като саможертва, отричане. Или като страх. Колкото и човешкото същество да я отхвърля, винаги намира начин да бъде с нея, да я ухажва, да я направи част от живота си.

- Не ми се вярва. Никой не иска да страда.

- Ако се научиш да живееш без страдание, това вече е голяма крачка, но не мисли, че другите ще те разберат. Да, никой не желае да страда и въпреки това почти всички търсят болката, саможертвата, и се чувстват оправдани, чисти, заслужаващи уважението на децата си, на съпрузите, на съседите, на Бога. Но да не разсъждаваме върху тези неща сега. Знай само, че това, което движи света, не е търсенето на удоволствие, а отказването от всички важни неща.

Нима войникът тръгва на война, за да убива врага? Нищо подобно: тръгва, за да умре за родината си. Нима жената обича да показва на мъжа си колко е щастлива? Нищо подобно: иска той да разбере колко му е предана, колко страда, за да го направи щастлив. Нима мъжът отива на работа, за да постигне някаква професионална реализация? Нищо подобно: той се мъчи и се поти за добруването на семейството си. Има още много примери: деца, които се отказват от своите мечти, за да зарадват родителите си, родители, които се отказват от живота, за да зарадват децата си, като винаги болката и страданието служат за оправдание на онова, което би трябвало да носи само радост: Любовта.

страдание и удоволствие.

2009-11-06T10:26:38-08:00

и да продължа по темата. 11 минути. парчета от книгата. любов. болка. страдание. този откъс е големичък. но си заслужава да му се отдели време. един добре даден урок. да се издигнеш над болката. и да направиш разликата.

- Какво знаеш за страданието и унижението, които носят много голямо удоволствие?

За пореден път не бе успяла да се сдържи. Ралф престана да яде пицата си.

- Знам всичко. И не ме интересува.

Отговорът му беше толкова бърз, че шокира Мария. Означаваше ли това, че всички знаят всичко, освен нея? Господи, какъв беше този свят?

- Опознал съм демоните си и тъмната си страна - продължи Ралф. - Стигал съм до дъното, опитвал съм всичко, не само в тази област, а и в много други. Но последния път, когато се срещнахме, стигнах още по-далеч, ала не чрез болката, а чрез желанието. Гмурнах се на дъното на душата си и сега вече знам, че все още искам хубави неща, много хубави неща от този живот.

Прииска му се да й каже: 'Едно от тях си ти, моля те, не тръгвай по този път!', но нямаше смелост. Повика такси и помоли шофьора да ги закара на брега на езерото - там, където преди цяла вечност се бяха разхождали заедно в деня, когато се запознаха. Мария се учуди, но нищо не каза - инстинктът й подсказваше, че може да изгуби много, въпреки че умът й все още бе пиян от случилото се предишната нощ.

Излезе от състоянието си на пасивност едва когато стигнаха до градината на брега на езерото, макар и все още да беше лято, вечерите бяха много студени.

- Какво търсим тук? - попита тя, след като слязоха от колата. - Духа вятър, ще настина.

- Много мислих върху това, което каза на гарата. Страдание и удоволствие. Събуй си обувките!

Тя си спомни, че веднъж един от клиентите й я беше накарал да направи същото и се бе възбудил само при вида на краката й. Нима никога нямаше да се избави от авантюрите?

- Ще настина - повтори Мария.

- Прави каквото ти казвам - настоя той. - Няма да настинеш, няма да се бавим много. Повярвай ми, така както аз ти вярвам.

Мария инстинктивно разбра, че той иска да й помогне: може би защото бе пил от горчивата чаша и смяташе, че я грози същата опасност. Но тя не желаеше да й помагат: беше доволна от новия свят, който бе открила и в който страданието не представляваше вече проблем. Междувременно обаче се сети за Бразилия, за невъзможността да срещне партньор, с когото да сподели този нов свят, и тъй като Бразилия бе по-важна от всичко останало в живота й, тя си събу обувките. Земята бе покрита с дребни камъчета, които веднага накъсаха чорапите й, но това нямаше значение, щеше да си купи нови.

- Съблечи си сакото!

Би могла да откаже, но от предишната нощ бе свикнала с радостта да казва ДА на всичко, което се появяваше на пътя й. Свали си сакото и затопленото й тяло не реагира веднага на студа, но постепенно тя започна да го усеща.

- Ще повървим. И ще поговорим.

- Но тук е невъзможно: земята е покрита с камъни!

- Точно затова; искам ти да почувстваш тези камъни, те да те наранят, да те заболи, защото сигурно си изпита¬ла, така както и аз, страдание, свързано с удоволствие, и трябва да изтръгна това от душата ти.

Мария понечи да каже: 'Не е нужно, на мен ми харесва', но продължи да върви бавно, а от студа и острите върхове на камъните ходилата й започнаха да горят.

- Една от изложбите ми ме отведе в Япония, точно ко¬гато изцяло се бях потопил в това, което ти нарече 'страдание, унижение и голямо удоволствие'. По онова време смятах, че няма връщане назад, че ще стигам все по-далеч и по-далеч и че в живота ми не е останало нищо друго освен желанието да наказвам и да бъда наказван.

В крайна сметка сме човешки същества, родили сме се с чувството за вина, страхуваме се, когато щастието се превръща в нещо осъществимо, и умираме с желанието да накажем другите, защото постоянно се чувстваме безпомощни, онеправдани, нещастни. Да плащаме за греховете си и да можем да наказваме грешниците - не е ли прекрасно? Да, чудесно е.

Мария вървеше, болката и студът й пречеха да се съсредоточи върху думите му, но тя правеше усилия.

- Днес видях белезите по китките ти. Белезниците! Беше си сложила много гривни, за да
скрие следите, но свикналите с подобна гледка очи винаги знаят какво да търсят.

- В края на краищата, ако всичко онова, което си преживяла наскоро, те кара да направиш тази стъпка, не съм аз човекът, който би ти попречил; нищо от това обаче няма връзка с истинския живот.

- Каква стъпка?

- Тази към болката и удоволствието. Към садизма и мазохизма. Наричай го както искаш, но ако си убедена, че това е твоят път, аз ще страдам, ще си спомням за желанието, за срещите ни, за разходката по Пътя на Сантяго, за светлината ти. Ще прибера на специално място твоята писалка и всеки път, когато запаля камината, ще си спомням за теб. Но няма да те потърся повече.

Мария се изплаши, реши, че трябва да отстъпи, да каже истината, да престане да се прави, че знае повече от него.

- Това, което преживях наскоро, или по-точно вчера, не го бях изпитвала никога по-рано. Плаши ме мисълта, че на дъното на падението бих могла да открия самата себе си.
Ставаше все по-трудно да продължават разговора - зъбите й тракаха от студ, а ходилата много я боляха.

- На изложбата ми в Япония, която се провеждаше в една област, наречена Кумано, дойде някакъв дървар - продължи Ралф, сякаш не бе чул думите й. - Картините ми
не му харесаха, но той успя да разчете посредством живописта това, което изживявах и изпитвах по онова време. На другия ден ме потърси в хотела и ме попита дали съм доволен, ако наистина бях, трябваше според него да продължа да правя това, което ми харесва, а ако не бях, трябваше да го придружа и да прекарам няколко дни с него.

Накара ме да ходя по камъни, както сега аз те карам да го правиш. Накара ме да почувствам студа. Благодарение на него открих красотата на болката, само че това беше болка, причинена от природата, а не от човека. Дърварят наричаше това шугендо, беше някаква вековна практика.

Каза ми, че той самият не се страхува от болката и това е хубаво, понеже, за да владееш душата си, трябва да се научиш да владееш и тялото си. Каза ми също така, че аз използвам болката по съвсем погрешен начин, което било много лошо.

Онзи неграмотен дървар смяташе, че ме познава по-добре от мен самия, и това ме подразни, но в същото време изпитах гордост, узнавайки, че картините ми изразяват точно това, което чувствам.

Мария усети как някакъв много остър камък поряза крака й, но студът беше по-силен от болката, тялото й се вцепеняваше и не успяваше да следи думите на Ралф Харт. Защо мъжете в този свят, създаден от Бога, се стремяха единствено да й покажат болката? Свещената болка, болката, съчетана с удоволствие, болката със или без обяснения, но все тази болка...

Раненият й крак бе настъпил друг камък, но тя сподави вика си и продължи да крачи. Отначало се бе опитала да запази достойнството си, самообладанието си, това, което той наричаше 'светлина'. Сега обаче вървеше все по-бавно, стомахът и мислите й се преобръщаха, гадеше й се. Прииска й се да спре, всичко това беше безсмислено, но не спря.

Не спря от уважение към самата себе си, можеше да издържи да върви боса известно време, защото това ходене нямаше да трае цял живот. И изведнъж й хрумна друга мисъл: а ако на следващия ден не е в състояние да отиде в Копакабана заради наранените си крака или заради температурата, която неминуемо щеше да вдигне, след като настине? Замисли се за клиентите, които я очакваха, за Милан, който вярваше в нея, за парите, които щеше да спре да печели, за фермата, за родителите си, които се гордееха с нея. Силната болка обаче прогони всякакви подобни мисли и тя продължи да върви механично, изпълнена с подлудяващото желание Ралф Харт да оцени усилията й и да й каже 'стига, можеш да обуеш обувките си'.

Но той й изглеждаше безразличен, далечен, сякаш това бе единственият начин да я освободи от нещо, което не познаваше много добре, което я бе привлякло, но щеше да остави у нея много по-дълбоки следи от белезниците. Макар и да знаеше, че се опитва да й помогне, и колкото и да се стараеше да върви напред и да показва светлината на силната си воля, болката не й позволяваше да изпитва нито благородни, нито най-обикновени чувства - беше само болка, която заемаше цялото пространство, плашеше я и я караше да мисли, че е на ръба и не може да издържи по-вече.
Но направи още една крачка.
И още една.

Сега болката като че ли нахлуваше в душата й и отслабваше духа й, защото едно е да играеш театър в пет-звезден хотел, гола, с водка, черен хайвер и камшик между бедрата си, съвсем друго е да стоиш на студа боса и камъните да режат краката ти. Беше объркана, не успяваше да размени нито дума с Ралф Харт, единственото, което съществуваше реално в нейния свят, бяха ситните режещи камъчета, с които бе покрита алеята между дърветата.

Но в мига, когато мислеше, че ще се откаже, я обзе странно чувство: бе стигнала границите на собствената си издръжливост и отвъд тях имаше празно пространство, в което тя сякаш се носеше над самата себе си и не усещаше какво изпитва. Това ли беше чувството, изпълващо покайващите се? На дъното на болката тя откриваше врата към област, различна от съзнанието, в която нямаше място за нищо друго освен за неумолимата природа - и за самата нея, непобедима.

Всичко наоколо като че ли се превърна в сън: слабо осветената градина, тъмното езеро, безмълвният мъж, разхождащите се двойки, които не забелязваха, че тя е боса и едва ходи. Не знаеше дали се дължи на студа или на болката, но изведнъж тя престана да усеща тялото си, изпадна в състояние, в което не изпитваше нито желание, нито страх, а само едно тайнствено - как би могла да го нарече? - тайнствено 'спокойствие'. Границите на болката не бяха нейните собствени граници, тя можеше да излезе извън тях.

Помисли си за всички човешки същества, които страдаха неволно, а тя предизвикваше собственото си страдание - но това вече нямаше значение, бе излязла извън границите на тялото си и сега й оставаше само душата, 'светлината', особен вид пустота, която някой някога е нарекъл рай. Съществуват страдания, които могат да бъдат забравени само ако успеем да се издигнем над нашите болки.

Мигът преди да съмне

2009-11-05T14:38:03-08:00

В мига, преди да съмне

се случва нещо странно.

Към своето начало

светът се връща пак.

Стихиите мируват

и мракът се разтваря.

Замлъкват всички звуци

и звънва тишина.

Мигът, преди да съмне

е миг невероятен -

в секундното безвремие

наднича вечността...

Автор:

защо съм различна?

2009-11-05T12:09:40-08:00

a трябва ли да си като другите?

Четирите споразумения

2009-11-05T09:55:02-08:00

1. Бъди безгрешен в словото си
Говори честно. Казвай само това, което мислиш.
Не използвай словото, за да се самоохулваш
или за да охулваш другите.
Насочи силата на словото към истината и любовта.
Ако проумееш, че словото има силата да твори,
че това, което казваш,
подготвя твоето бъдеще и бъдещето на другите,
ти ще станеш по-отговорен и към себе си, и към света.
Словото има силата на магия:
бяла или черна - зависи единствено от Теб!
Дай на словото си любов и помни, че
каквото изпратиш, това ще получиш.

2. Не приемай нищо лично
Хората не правят нищо заради теб.
Ти не си център на тяхната Вселена.
Ти си център единствено и само
на собствения си живот!
Това, което хората казват или правят,
е проекция на собствената им реалност.
Когато не приемаш нищо лично,
когато проумееш, че животът на другите
е резултат от техния избор,
тогава ти имаш имунитет срещу
мнението и действията на другите
и няма да станеш жертва
на ненужно страдание.

3. Не прави предположения
Намери смелост да задаваш въпроси
и да изразяваш желанията си.
Никой освен теб не знае твоите мисли,
затова - изразявай ги максимално точно,
за да избегнеш недоразуменията.
Ти не знаеш мислите на другите,
затова не прави предположения,
а задавай въпроси, за да избегнеш недоразуменията.
Общувай с другите възможно най-ясно,
за да избегнеш недоразумения, тъга и нещастия.

4. Винаги прави най-доброто,
на което си способен
Най-доброто, на което си способен,
е променлива величина.
При всички обстоятелства
давай най-доброто от себе си
и няма да се самоосъждаш,
самобичуваш и самосъжаляваш,
защото съвестта ти ще е чиста.

* * *

За да проумееш същността
на Четирите споразумения,
трябва да преминеш през познанието
за Опитомяването и Самоопитомяването,
за Одобрението и Справедливостта,
за личния ад на Самоотхвърлянето.
И тогава ще разбереш, че изходът е
в Четирите споразумения!

"Четирите споразумения" - дон Мигел Руис

силата. която крият твоите действия.

2009-11-03T10:25:19-08:00

една приятелка ми изпрати тази история. затрогваща история, дори разплакваща. ако си с чувствително и състрадателно сърце. но поуката й : тя е важна. и касае силата на твоите действия. това, което правиш днес, в момента .. има своята проекция върху другите, върху теб .. и живота ти утре. и още такива, но по-добре чети.

Почти съм убедена, че познаваш някой, като момчето, за което се разказва в тази история.

Един ден, когато бях още нов в гимназията, видях едно момче от нашия клас, което си тръгваше от училище. Казваше се Кайл. Изглеждаше така, като че ли е помъкнал всичките си учебници. Помислих си : Защо някой ще носи всичките си учебници вкъщи в петък? Трябва нещо да не е наред.

Бях си планирал чудесни почивни дни : събирания с приятели, малко игра на футбол за неделя следобед, така че поизпънах рамена и закрачих към къщи.

Както си ходех, видях група деца, които вървяха към Кайл. Нахвърлиха се върху него, бутнаха учебниците от ръцете му и го повалиха в калта. Очилата му полетяха и паднаха в тревата. Той вдигна поглед, имаше тъга в очите му. Страшно ми дожаля за него. Приближих се, докато той пълзеше по земята и търсеше очилата си, видях сълзи в очите му.

Подадох му очилата и му казах : Тези са големи загубеняци. Остави ги. Той ме погледна и каза само : Благодаря!

Имаше огромна усмивка на лицето му. Беше една от онези усмивки, които изразяват истинска благодарност.

Помогнах му да вдигне учебниците си и го попитах къде живее. Оказа се, че е съвсем близо до нас, така че се учудих, че досега не съм го виждал… Каза ми, че преди това е бил в частно училище. Никога не бях общувал с някого, който е бил в частно училище!

Вървяхме заедно по целия път до вкъщи и аз носех част от учебниците му. Оказа се, че е много готино момче. Попитах го иска ли да поиграе футбол с мен и моите приятели, той каза : Да.

Размотавахме се заедно през двата почивни дни и колкото повече опознавах Кайл, толкова повече го харесвах, а и моите приятели мислеха същото за него.

Дойде понеделник сутрин и ето го Кайл отново с огромната купчина учебници. Спрях го и му казах : Виж, човече, ще направиш страшни мускули, ако разнасяш тези учебници всеки ден! Той просто се разсмя и ми връчи половината.

През следващите четири години Кайл и аз станахме първи приятели.
През последната година в гимназията започнахме да мислим за колежа. Кайл реши да се запише в Джорджтаун, а аз в Дюк. Знаех си, че винаги ще сме приятели и разстоянието няма да е проблем за нас. Той искаше да стане лекар, а аз мислех за бизнес или футболна стипендия.

Кайл беше избран да произнесе речта при завършване на випуска. Аз го дразнех през цялото време и се радвах, че не аз съм този, който трябва да говори пред всички.

Дойде денят на дипломирането, видях Кайл. Изглеждаше страхотно. Беше едно от онези момчета, които наистина откриват себе си през годините в гимназията. Беше се източил и заякнал и изглеждаше наистина супер с очилата си. Имаше повече срещи от мен и всички момичета го харесваха. Човече, понякога го ревнувах! Това беше един от онези дни.

Виждах, че е нервен заради речта, която му предстоеше, така че го тупнах по рамото и му казах: Ей, умнико, ще се справиш!

Той ме погледна с един от онези погледи (с истинска благодарност), усмихна се и каза: Благодаря.

Прокашля се и започна речта си :
Завършването на гимназията е времето, когато благодарим на онези, които са ни помогнали да преминем през тези години – родителите, преподавателите, близките, може би треньорът… но най-много на приятелите. Искам да ви кажа, че това да бъдеш приятел на някого е най-големият подарък, който можеш да му направиш. Сега ще ви разкажа една история.

Гледах невярващо приятеля си, който разказваше за първия ден, когато се срещнахме. Той бил решил да се самоубие през онази събота. Разказваше как разчистил шкафчето си в училище, така че да не се налага майка му да го прави след неговата смърт.

Погледна право към мен и леко се усмихна :
За щастие бях спасен. Моят приятел ме спаси и непоправимото не се случи.

Една въздишка се изтръгна от присъстващите, когато това красиво и популярно момче разказа пред всички за този момент на слабост в своя живот. Видях майка му и баща му, които гледаха към мен с усмивки на благодарност. До този момент не бях осъзнавал дълбочината на случващото се…

така, че не подценявай силата на твоите действия!
с един малък жест можеш да промениш човешки живот – към добро или към лошо… всичко, и всички сме свързани и си влияем взаимно по един или друг начин.

Няма начало и край.
Вчерашният ден е история.
Утрешният ден е загадка.
Днешният ден е подарък.

На какво ни учат в училище

2009-11-02T05:53:03-08:00

След вчерашния празник на народните будители в съзнанието ми изникнаха заглавия на скорошни (и не толкова) статии във вестници, обявявящи, че българските младежи са последни по грамотност в Европейския съюз, както и че на половината от 15 годишните тийнейджъри им липсват умения за практическото решаване на проблемни ситуации.

Стана ми неприятно и тъжно, защото съм почти на 2 х 15 и 'по мое време' такъв род проблеми все още бяха рядко срещани. Запитах се какво ли е довело до такъв драстичен спад надолу за сравнително кратък период от време и отговорите (кои по-обективни, кои не особено, обагрени от лека носталгия по моята 'младост') заваляха в съзнанието ми.

Не на това обаче искам да наблегна в тези си размисли. С голяма радост осъзнавам, че моите учители, особено тези в гимназията, са успели да ме научат на най-важното, а именно на това как да се справям в живота, но с тъга ти споделям, че начинът на преподаване и до голяма степен учебният материал бяха проявление на учебна система различна от българската.

Та това, на което успяха да ме научат там и което е много по-ценна придобивка от всякакви дипломи за висше образование и сертификати за знания и умения е:

Научих се да изслушвам мнението на другите и да се съобразявам с него.

Научих се да давам своето мнение, да го отстоявам, да го подплатявам с аргументи и факти.

Научих се, че не бива да чакам нещата просто да се случат, а че най-естественото нещо е аз да ги инициирам и да давам гласност на идеите си.

Научих се да си водя записки и да отсявам важното от маловажното още на етап слушане (това ми помогна страаааашно много в университета).

Научих се, че няма лошо да тръгнеш от най-долното стъпало и да се целиш към най-горното - изминал ли си такъв дълъг път, веднъж стигнеш ли върха, със сигурност ще оцениш постигнатото.

Научих се да представям идеите си структурирано и систематизирано, най-добре с нагледни средства за подкрепа на казаното.

Вече съм забравила определението за прав и променлив ток, както и видовете делене на клетката, но мога да се изразявам сравнително добре и се справям със сметките в магазина. Но, предвид това какво съм научила, и то още преди да навърша 15, смятам, че моето училище ми е дало много повече от безброй факти и теоретични познания. Пък и тези, които са ме заинтригували, съм доизучила по-натам във времето. Мисля, че това е храна за размисъл за просветното ни министерство...а и за много родители и деца.

Send It On....

2009-11-01T23:41:04-08:00

Дисни Приятели за промяна : Проект Green и
песента Send It On

Една песен обиколила Света и превърнала се във вдъхновяващ химн на Проект Green . Един проект в който децата, нашето бъдеще поемат нещата в свои ръце за спасяването и опазването на Земята... Звездите на Дисни са се обединили в една кауза... в една идея... и в едно тяхно общо желание за едно по-хубаво, чисто и зелено бъдеще...

Всеки може да се включи без значение дете или възрастен, стига да има желание за промяна на собствените си навици... да започне промяната първо от себе си и собствените си действия... да сподели и предаде идеята напред... и не само да говори за промяна, а наистина да я започне тази промяна. Преди време бях писала по темата ето тук.

Нека наистина направим тази първа толкова трудна стъпка напред... и заедно да продължим напред и само напред...

И както се пее в песента - думите са само думи,
докато наистина не мислиш това, което казваш...
и любовта, не е любов докато не я дадеш.
Ние всички трябва да дадем...
дай нещо, за да направиш промяна
Препрати го напред и напред...
само една искра започва огън...
и с една малка постъпка започва верига,
която никога не спира...
Направи я силна,
запали светлина и я изпрати!...

Send it on
A word's, just a word, 'til you mean what you say
And love, isn't love 'til you give it away
We've all gotta give
Give somethin' ta give, to make a change

Send It on, On and On
Just one hand can heal another,
Be apart, reach a heart,
Just one spark starts a fire!
With one little action
the chain reaction will never stop!
Make it strong,
Shine a light and send it on!

Just Smile, (Just Smile)
And the world (and the world) will smile
along with you,
That small act of love,
stands for one become two!

If We take the chances
To change circumstances
Imagine all we can do
If we,
Send It on, On and On
Just one hand can heal another,
Be apart, reach a heart,
Just one spark starts a fire!
With one little action
the chain reaction will never stop!
Make it strong,
Shine a light and send it on!

There's Power in all of the choices we make,
So I'm starting now there's not a moment to waste!

Усмихни се... Усмихни се, Читателю и се огледай около теб и виж какво можеш да промениш и с какво можеш да помогнеш на една кауза да продължи напред...

Есенни рими, есенни багри

2009-11-01T07:58:36-08:00

Мрачно, мъгливо есенно време
умореното слънце дъх си поема,
вятър препуска, в клоните спира
да си почине пристан намира.

Лежат по пътеката листи обрулени
огнено-жълти в тайнство забулени,
клони оголени самотно стърчат
птици не пеят, пчели не жужат.

Облак навъсен слънцето скрива
и много прецизно земята завива,
животни и хора за тоз кръговрат
от свят що светува готови са пак...

Halloween. Вси Светии. 31 октомври.

2009-11-01T00:09:34-07:00

дойде си и 31 октомври. познат на всички ни като Хелоуин. или Денят на Вси Светии. откъде обаче е тръгнало всичко? защо тикви? а не нещо друго? и така е по света, а как е у нас? в нашата България? много въпроси ми изникнаха покрай този така добре анонсиран празник, а и също при гледката на сергиите отрупани с тикви.

историята говори.
всичко започнало от келтите. които празнували в края на октомври тяхната Нова Година, още наричана Samhain. келтите вярвали, че в нощта на Новата година мървите се връщат на земята и търсят в кой да се вселят, за да поживеят още малко. за да прогонят сенките на мъртвите, келтите навличали животински кожи и боядисвали лицата си. колкото по-страшни изглеждали, толкоз по-добре. щели да уплашат духовете. за да са убедени, че духовете няма да стигнат до тях. оставяли им храна пред домовете си. за да се нахранят, и доволни и щастливи, да отминат, без да влязат.

така било при келтите. но после земите им били завзети.
римляните се настанили по келтските земи и донесли със себе си, традициите си. и така келтската Нова Година, се преплела с римския празник Фералия, на който римляните почитали мъртвите, но и с друг римски празник празнуван в чест на богинята на плодовете и дърветата Помона, чийто символ е ябълката. изобщо станала една каша. и тя щеше да е по-малка, ако не беше се намесило и християнството.

през 9 век, папата обявява 2 ноември за ден на Вси Светии, ден за прослава на всички християнски светци и мъченици, но не само, а и на всички починали.

наредили се един след друг празници и традиции. и така се омешали, че се получило нещо много подобно на това, което е сега. иначе речено Halloween * Хелоуин. така и ябълките, и орехите, идващи от изобилието на Помона, и черните котки от магията на Самхейн, и привиденията, скелетите и черепите от деня на Вси светии, и тиквения фенер на пияницата Джак, си намерили местенце. в една обща традиция.

а името как е дошло?
Вси Светии на английски звучи като All Saint's Day или Hallowmas или All Hallows. а пък по преди, в средновековния английски език празника бил наричан All Hallows’ Eve. оттук и съкратеното Halloween, което на нашенски се произнася като Хелоуин.

и да кажа за тиквения фенер, той пък откъде се е взел?
пак там някъде от келтите иде. според тяхна стара легенда. имало един мъж. кoвачът Джак. пияница и скъперник. който 3 пъти успял да надхитри Дявола да не му вземе душата. но накрая все пак Джак умрял, в Рая отказали го приемат заради грешния му живот. а заради магарийте си с Дявола не можели да го вземат и в Ада. на прага на Ада царял непрогледен мрак, отпратен и оттам, той се помолил на Дявола за огънче. Дяволът бръкнал в огъня на ада, дал на Джак един тлеещ въглен и го пратил да се скита по света. Джак изрязал средата на една ряпа, която носел със себе си и сложил там въгленчето от Ада. така направил, за да не го духне вятърът. и с бавна крачка забродил по земята, очаквайки Страшния Съд и превръщайки се в символ на прокълнатата душа.

за да прогонят духа му и тези на другите духове, народа започнал да си прави фенери от ряпа. тиквата не се появила от раз, но съвсем скоро, била предпочетена пред ряпата и набързо се превърнала в ключов момент от празника на Вси Светии.

тиквените фенери до ден днешен носят името на Джак : Jack-o-lantern. а в тиквите се дълбае озъбеното лице на Джак. свещта в тиквата му придава онази страшна краска, която е способна да уплаши и най-смелия в тъмното.

ръка за ръка с тиквите, върви и обичаят trick-or-treat. почери, за не ти напокостя! обикаляш съседите, маскиран в страшен костюм, и обещавайки да се молиш за техните мъртви, измолваш храна и пари. днес, всичко изглежда много по-невинно. децата са тези дето щъпурят от къща в къща, и колекционират количества лакомства.

и е време да се върнем у дома.
нашата си, православна вяра, почита Вси Светии в началото на лятото. първата неделя след Петдесетница. църковният ни календар изобилства от дни, посветени на почит на мървите. така.наречените Задушници. те са по всяко време на годината. в началото на ноември е Архангеловата Задушница. в съботата преди Архангелов ден, който е винаги на 8 ноември. на този ден се отдава почит към паметта на мъртвите, и вечна признателност на всички, загинали за България. обичаят повелява на Задушница да се посещават гробовете на починалите, да се преливат с вино, прекадяват с тамян и да се раздават така.наречните. раздавки - сладкиши, бонбони, плодове, варено пилешко, вино, кои каквото има. освен на близките, се раздава и на непознати с думите : Бог да прости мъртвите души.

така е по канона. но и ние си пазим, е може би е малко пресилено да се каже, езическите обичай. по Сирни Заговездни, и през цялата Сирна неделя, е времето на кукерите и огньовете. това си е наша стара българска традиция. която изпраща зимата, лошото и злото и посрещала пролетта, доброто и новото. кукерите чрез танца си и страшните си маски имали мисията да уплашат и прогонят завинаги злите духове и орисници, че да има богата реколта през годината.

и край.

без значение от религията ти, и нравите ти, празнувай каквото ти е кеф. и както ти е кеф. ако някоя традиция не ти допада. направи си твоя. на мен момента с тиквата и свещите ми е интересен. и с него ще се захвана.

ако имаш нужда от вдъхновение. надникни.

в албума на Тиквите.
и в този на Тиквата.
също и на Тиквените фенери.
и Хелоунските декорации.

Лист от календара

2009-10-30T09:04:24-07:00

Ако нямаш планове за тази дъждовна вечер ...

... бих ти препоръчала да прекараш вечерта с Авангардната театрална лаборатория @lma @lter. Именно С лабораторията, а не в нея, защото в този експериментален театър зрителят участва в представлението и дори влияе на хода му ... тази вечер можеш да видиш Ах, Бродеуй, Бродуей, спектакъл, който аз лично съпреживях през април и останах възхитена!

Входът за представлението по стара академична традиция е запетайка, нарисувана на лявата длан.

Най-чаровната танцьорка е моя съученичка, нека твоите аплодисменти и цветя са за всички прекрасни изпълнители, но най-вече за нея!

Денят е слънчев и красив!

2009-10-30T03:28:40-07:00

Денят е сив и мрачен.
А за Теб е и тъжен, не само студен...

Какво да направя, за да го променя?
Какво да сторя, за да те стопля, кажи...

Протягам нагоре ръце
и улавям сноп от лъчите на слънцето -
най-ярките и най-красивите...
Добавям най-искрената си усмивка
и ти ги пращам с полъха на вятъра...

Да те сгреят, да стоплят душата ти
да прогонят мрачните мисли и тъжното чувство
и да върнат обратно усмивката на лицето ти...

Денят е Слънчев и Красив!
И щастието - близко.
Поискай само да си жива.
Но много силно искай!

Деца играят вън и смях
в прозореца ти плиска.
Поискай да си като тях.
Но много силно искай!

Обидиха те... И какво?
Небето се не срути!
Поискай да не те боли
за няколко минути.
Но много силно искай!
И ще се случи...
(усмивки)

ИСКАМ ДА ЗНАМ,

2009-10-30T03:25:30-07:00

Не ме интересува как си изкарваш прехраната.
Искам да знам за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си.

Не ме интересува на колко години си.
Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш като глупак заради любовта си, мечтата си, заради приключението да бъдеш жив.

Не ме интересува кои планети кръжат около Луната ти.
Искам да знам дали си се докосвал до собствената си горест, дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш от страх да не се повтори болката!

Искам да знам дали можеш да бъдеш в болката, моята или твоята собствена, без да я криеш, заглушаваш или да я поправяш.

Искам да знам дали можеш да бъдеш в радостта, моята или твоята собствена, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстаза да те изпълни до последната ти клетка, без да ни предупреждаваш да сме внимателни, разумни, или да помним ограничаващата ни човешка същност.

Не ме интересува дали историята, която ми разказваш е истина.
Искам да знам дали можеш да разочароваш някой друг, оставайки верен на себе си, дали можеш да понесеш обвинението, че си *предател*, непредавайки собствената си душа.

Искам да знам дали можеш да бъдеш предан и следователно, заслужаващ доверие.

Искам да знам дали можеш да видиш красотата, дори когато тя не е красива всеки ден, и дали можеш да си извора на божието присъствие в живота.

Искам да знам дали можеш да живееш с поражението, твоето или моето, и все пак да си в състояние да застанеш на ръба и да рискуваш отново - Да!

Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш.
Искам да знам дали можеш да се събудиш след нощта на горестта и отчаянието, изтерзан и наранен до кости, и да направиш каквото е нужно да бъде направено за децата.

Не ме интересува кой си и как си дошъл тук.
Искам да знам дали можеш да бъдеш сам със себе си.

Не ме интересува къде и какво си учил.
Искам да знам какво те поддържа отвътре, когато всичко се руши.

Искам да знам дали ще застанеш до мен в огъня и няма да се отдръпнеш!

За настроение на малки и големи

2009-10-29T00:46:23-07:00

Днес си спомних една песничка, която ме беше зарадвала от първо слушане и гледане. Реших, че може да се отрази благотворно и на твоето настроение. Клипът е много сладурско анимиран с една любопитна маймунка и други животни, и си мисля, че си струва да се гледа пак и пак ...

.

Jack Johnson - Upside down

Макар да си превеждам заглавието като: наопаки, наобратно, с краката нагоре, знам че днес ще ни върви точно както трябва. Всяка негативна емоция ще бъде преобърната, а всяка положителна ще бъде подсилена многократно!

Защото животът е по-лесен с ПЕСЕН!!!

Какво е Мандала?

2009-10-30T16:10:33-07:00

Какво са Мандалите и за какво могат да бъдат използвани...

На Санскритски думата - Мандала има две значения - Кръг и Център. Кръгът представлява видимия външен свят, и Центъра - вътрешния свят на тялото и душата. Мандалите са с формата на кръг. Използват се като символи за медитация, закрила и лечение.

Могат да бъдат нарисувани, направени от най-различни материали: хартия, цветен пясък, издялани от камък, или да се нарисуват върху стъкло, така наречените -витражи... Всеки един от нас може да си направи собствена. Не се изискват никакви специални умения за направата... единствено желание.

Мандалата е картина, която може да разкаже история, да опише пътешествие, което си поел, да покаже и изясни връзката между всеки един от нас и вселената. Tя ни учи, че във всяко човешко същество има място за красота, мечти, свобода и мечтите на всеки за щастие, любов и успехи са различни. Тя може да ти бъде водач в намирането на отговорите на твоите най-съкровенни търсения, въпроси и желания, да ти помогне да бъдеш доволен от твоя живот и всичко, което те заобикаля.

Когато рисуваш мандала - можеш да нарисуваш това, което е дълбоко в теб или да нарисуваш света около теб, такъв какъвто ти го виждаш и искаш да бъде. Рисувайки, ти изваждаш своите мечти навън и им придаваш форма и ги събереш в един кръг - кръгът на твоите мечти, на твоето вътрешно истинско Аз. В тази твоя мандала можеш да сложиш всичко и всеки когото искаш да бъде с теб и около теб и ако настоящият ти живот не те удовлетворява и искаш да го промениш и средата в която се намираш и всичко, което те заобикаля - не ти харесва - и това можеш да направиш, достатъчно е да им придадеш нова форма и в тях да вложиш своите желания.

Можеш дори да си направиш мандала, когато си уплашен, когато има някой или нещо, което е около теб и не ти дава мир и спокойствие, просто сядаш избираш си цветовете, които изпълват престава ти за това твое безпокойствие и рисуваш...крайният резултат може да ти помогне да разбереш по-добре този твой страх и преодоляването му. Дори можеш и на приятел да подариш Мандала... да нарисуваш своите чувства към него, например за празници, рожденни дни - вместо да кажеш своите пожелания, можеш да ги нарисуваш в една мандала и да я подариш...

Ако искаш можеш да си направиш малък експеримент - рисувай всеки ден по една мандала за да видиш как се променят настроенията и усещанията ти според това какво преживяваш и през какви събития преминаваш в даден ден и как те са повлияли на твоите рисунки.

Мандалите съществуват от древни времена. Съществуват и днес и са използвани в много култури и религии като: Индийската, Китайската, Тибетската и Индианската. Почетени са във Будизма, Христианството, Таоизма, Хиндуизма чрез изкуството.

Пясъчните мандали са произведения на изкуството сътворявани от Будиските свещенници. Традицията предавана от поколения продължава да съществува и днес. Наричат ги dul-tson-kyil-khor или преведено, означава: Мандала от цветни прахове. Съществуват две, които са най-трудните за направа - Колелото на времето и Kalachakra.

ето и един пример за индианска мандала:

намерих и христианска, която си е наша българска и се намира в Рилският манастир:

Те са и навсякъде около нас в природата. Не е нужно да отиваш надалеч, достатъчно е да се огледаш и да ги откриеш... В този слънчоглед, например:

или в тази пайжина,сама по себе си перфектна и уникална...

и дори в тази малка снежинка...

а защо не и в една от най-красивите мандали- тази в която живеем... нашата Земя:

Примери много и различни...оставям на теб удоволствието да ги откриеш сам за себе си и да си нарисуваш или направиш своя...

секс. болка. удоволствие.

2009-10-27T13:50:59-07:00

някакъв случаен разговор, а пък ме доведе до такова ровене из една книга. отново се връщам към 11 минути на Коелю. този път търся парчето за подчинението, секса, и удоволствието.

Из дневника на Мария,
все още пияна от водката и удоволствието:

Когато нямах вече нищо за губене, получих всичко. Когато престанах да бъда тази, която бях, открих самата себе си.

Когато разбрах какво е унижение и пълно подчинение, се почувствах свободна. Не знам дали не съм болна, дали всичко това не беше само сън, не знам дали се случва само веднъж. Знам, че мога да живея без него, но бих искала да го срещна отново, да преживея същото, да стигна още по-далеч.

Болката малко ме плашеше, но не беше толкова силна, колкото унижението - тя беше само претекст. В момента, в който изпитах първия оргазъм от много месеци насам въпреки многото мъже и многото и различни неща, които те правеха с тялото ми, се почувствах - но нима това е възможно? - по-близо до Бога. Спомних си това, което той разказа за черната чума, за момента, в който самобичуващите се, опитвайки се да спасят човечеството чрез своята болка, откривали в нея удоволствието. Аз не исках да спася човечеството, нито него, нито себе си. Просто бях там.

Сексът, това е изкуството да контролираш неконтролируемото.

Тайни желания на Мъжа

2009-10-27T00:23:02-07:00

19 тайни желания на мъжете

1. 8-ми март да се премести на 29-ти февруари. Един път на 4 години може да се понася.

2. Пластичната операция за увеличаване на бюста да се заплаща от НЗОК.

3. За зачеване на дете да трябва съвместното участие на един мъж и четири жени.

4. За да предпазим партньорката от забременяване, да е достатъчно да кръстосаме пръсти зад гърба си.

5. Всички жени да се казват с едно име - за улесняване в общуването.

6. Всички жени да са алергични към злато, скъпоценни камъни и кожени палта.

7. В женските носове да има специални филтри, подтискащи миризмата на бира, пот и лук.

8. Банският - бикини да се смята за идеалния костюм за бизнес дамата. И не само за бизнес дамата.

9. За да се откопчее сутиенът, да е достатъчно леко да го подухнеш.

10. Цикълът на жената да е веднъж в годината - когато се открива риболовният сезон.

11. Космите от носа и от гърба лесно да се присаждат на главата.

12. Дължината на брадясването и продължителността на ерекцията да се регулират по свое желание - като нивото на звука на телевизора.

13. Магистралите да нямат ограничение за скоростта и задължително да се правят в овална форма.

14. И мъжете да изпитват множествени оргазми.

15. Да са измислени чорапи, които винаги да са чифт. Ако се оставят на различни места, автоматично да се събират един с друг.

16. Седалката в тоалетната да се вдига автоматично.

17. Във всяко заведение да има походни легла за тези, които не искат да си ходят.

18. Боклукът сам да се изхвърля. Да е достатъчно да го ритнеш.

19. Мъжът, завел детето сутрин на градина и видял как децата си играят на влакче, да се изпраща задължително в масажен тайландски салон за останалата част от деня - за възстановяване на неговата психика.

Автор неизвестен.

Сигурна съм, че има и още... и не са само 19 , оставям на Mъжете да ни ги кажат кои са другите, които следват след 19...