Сайтът на Една Жена

принципите на Ганди

2012-02-01T11:48:21-08:00

Бъди промяната, която желаеш да видиш в света.

#1, промени себе си.

Никой не може да те нарани без твоето разрешение.

#2, ти държиш контрола.

Слабият не може да прости. Опрощението е качество на силния.

#3, прости и го остави да отмине.

Един грам практика струва повече от цял тон проповеди.

#4, без действие, не стигаш до никъде.

Не искам да предвиждам бъдещето, загрижен съм за настоящето. Бог не ми е дал контрол върху следващия момент.

#5, обърни внимание на настоящия момент.

Неразумно е да бъдеш прекалено сигурен в мъдростта на един човек. Здравословно е да си напомняш, че и най-силния може да прояви слабост, както и най-мъдрия може да сгреши.

#6, всеки е човек.

Първо те пренебрегват, после ти се присмиват, после се борят срещу теб и после ти побеждаваш.

#7, бъди постоянен.

Човек е толкова велик, колкото е работил за благополучието на другите.

#8, виж доброто у хората.

Щастието е когато това, което мислиш, това, което казваш и това, което правиш са в хармония.

#9, бъди в съгласие със себе си. бъди автентичен.

Постоянното развитие е закона на живота и човек, който се опитва да поддържа своите догми непроменени, за да изглежда последователен, сам се вкарва в затруднено положение.

#10, продължавай да растеш и да се развиваш.

С кои известни личности празнуваш рожден ден?

2012-01-30T07:07:00-08:00

Днес, от споделена новина във Facebook, с огромна изненада установих, че (Sweet Child O`Mine) момиченцето ми си е избрало да се роди на рождената дата на Аксел Роуз (06.02.1962 г.) - вокалист на Guns N` Roses. Голямо име в рок музиката, към която са насочени и моите предпочитания, но не ми беше известно. Все пак не можеш да знаеш и помниш всичко...

Любопитството ми бе погъделичкано и при запитване на чичко Google научих, че и Боб Марли (огромно име в реге музиката) споделя същата дата. Роден е на 06.02.1945 г.

Стана ми интересно и реших да проверя дали има още известни личности, родени на тази дата. Попаднах на сайт, където са систематизирани рождените дни на известни и по-малко известни личности, вероятно над 90 % американци. Ако ти е любопитно и имаш минутка за губене, можеш да провериш с кого празнуваш на една дата от {тук}

Попадал/а ли си на подобна страница с български имена?

моето тяло е моя барометър.

2012-01-29T13:02:25-08:00

януари месец. една година назад. битова катастрофа. колебание по пътя. идеята за провал прекосила съзнанието и загнездила се в него. силен натиск на ума, довел до поредица действия. все по-силно загнездващо се чувство за не-справяне. следвано от разочарования. стреляне на посоки. халосни патрони. паника. и тялото поддава на натиска. защитава се, трупа запас. работи като при криза.

моето тяло бе моят барометър за протичащите вътре в мен процеси. то отчете това, което не исках да си призная. че веднъж възникнала идеята за провал и бе трудно да си тръгне. и всичко, в което вярвала бях, сякаш изгуби смисъл и значение.

месеците се точеха един след друг. годината преполовяваше. поглеждах се в огледалото и не можех да позная образа в него. искаше ми се да се върна назад. да поправя всичко довело до промяната в мен.

един ден седнах и започнах да нахвърлям разхвърляните си мисли. изредих куп въпроси като начало. питах се до кога така, колко още ще издържа, защо се съдя толкоз строго, защо мислено наказвам себе си. и това бе разковничето. така достигнах до съзнаването, че всички решения, които бях взела, бяха правилни. бях направила най-доброто в дадените обстоятелства. и все пак отне ми време да поправя стореното. не минах и без помощ от приятел(и). но първо си спретнах списък с всички онези неща, които в един или друг момент ми бяха помагали, включих в него и всички онези неща, за които бях чувала, че могат да помогнат, но все още не бях изпробвала.

медитация
плодолечение
бахови капки
рисуване по тялото
пиене на заредена вода
лепенки с утвърждения
наслаждаване на храната

да се обичам също бе в списъка.

когато готова бях със стъпката списък, позвъних на 1 приятелка, която взимаше бахови капки от година и заедно с нея изчетохме всичко за всяка цветна есенция, и така подбрахме първата ми комбинация. съставих си нови утвърждения. утвърждение е просто заявление, което си повтарям на глас или на ум, в зависимост от ситуацията. от типа аз съм спокойна, аз съм щастлива, аз съм красива. увеличих приема на заредена с красиви думи вода. намерих време и за медитация. и се научих да се храня сама на красиво подредена маса, следвайки моят human design. имаше дни, в които хващах маркера и рисувах по тялото си сърчица или пишех слова. дори забърках един магически ритуал по идея на Алекс, Мълчана вода. всичките ми усилия се увенчаха с успех. и аз отново бях (и съм) аз, с моите си килограми и моето си усещане.

направих това, което всеки от нас прави, когато обича другия. дарява го с любов. обажда се, за да му каже, че го обича. купува му нещата, които желае. слага му най-хубавото парче в чинията. изненадва го приятно. единствената подробност е, че го направих за себе си. защото да се обичаш и да се приемаш е най-нормално и естествено. и когато това е така, ти избираш с любов храната, която ядеш. хората, с които живееш. мислите дори, които мислиш. и действията, които извършваш.

само за протокола ще отбележа, че бях качила едва 2 килограма, през описвания тежък за мен период. но усещането ми бе за поне 10. чувствах се раздута, виждах се раздута и това бе посланието, което изпращах. и всичко това, защото си позволих за кратко да отдръпна подкрепата от себе си. сега вече знам, че всичко започва с обичам се и върви ръка за ръка с уважавам решенията си и подкрепям се във всеки един миг не на шега.

щастието е равно на действие.

2012-01-28T10:37:45-08:00

4,580,000 резултата на български се материлизират пред теб в Google, щом изпишеш думата щастие. и около 336,000,000, ако решиш да търсиш на английски. определенията за щастието са толкоз много, че може да се загубиш в тях. и всяко едно е вярно. толкоз разнолико и комплексно е щастието!

разсъжденията ми по темата щастие бяха провокирани от TED лекцията на Ник Маркс. Ник Маркс е психолог, статистик и създател на Центъра по благоденствие във Великобритания. негов е Индекса на щастливата планета, който измерва щастието на нациите като съпоставя използваните от тях ресурси и създадените от тях блага. при изчисляването се взима под внимание и количеството, и качеството на живот на нациите. в лекцията си за измерването на щастието Ник говори за изследване довело до синтезирането на 5 действия, водещи до щастие:

да бъдеш свързан или да бъдеш в контакт с другите. да бъдеш активен или да бъдеш навън сред природата. да се движиш. да забелязваш или да наблюдаваш нещата около теб и в теб. да виждаш малките неща. да продължаваш да учиш или да си отворен към света и новото. да се учиш от всичко и всички. да любопитстваш. да даваш или да бъдеш щедър и състрадателен.

ще си позволя да допълня - умът ни притежава тази способност да се лута. да ходи назад във времето. да препуска напред във времето. и да мисли куп не значителни неща. в миговете, в които спираме неговия поток, и сме фокусирани. в миговете, в които отдадено извършваме 1 дейност, в която намираме смисъл, изпитваме и излъчваме щастие. или действие плюс отдаденост плюс смисъл е равно на щастие.

Ник Маркс: Индекс на щастливата планета

*прави повече от това, което те прави щастлив.

Ще говоря за феминизмa.

2012-01-28T04:14:29-08:00

Феминизмът не е съвсем лошо нещо. Все пак хората преди нас, живели в някои точки на света са имали крещяща нужда от него. Жените са били ползвани за частна собственост, търгувани – продавани ...

Виждам нещата как стоят в наши дни обаче. Обаче!

Виждам разводи, виждам жени тропащи с крак, виждам мъже – неуверени, повърхностни... Повечето жени се научиха да приемат секса като даденост, нужда....средство? Какво се случва всъщност?

Нека се съсредоточим върху основната цел на феминистичното движение – равноправие на жените в обществото. Днес трябва да сме изключително благодарни за миналите събития, които са ни извоювали възможността за един пълноценен живот. Но в 21ви век, нещата съвсем са излязли от първоначалната идея. Навсякъде е пълно с умни жени, които са толкова умни, че забравят за основното си призвание. И то е - да са жени. Може да избираме от най-различни занимания: образование, професия, практически курсове, спорт и т.н. Даже много жени се справят паралелно с няколко от горепосочените съвсем добре. Но няма курс за това как да бъдеш жена (ако има, то определено не го посещават жени). Няма разбира се, защото това е заложено в нас. Та ние сме жени! Но просто сме го оставили на заден план. Не ме разбирайте погрешно, самата аз имам големи амбиции в професионален план. Единственото, което не трябва да си позволявам е да пренасям всичките си успехи в личен план.

Ако приемем, че има някакво разпределение на задълженията в семейството, то за жената според мен се пада не леката задача на помощник. Понякога и доста често тази роля е много по-трудна и крехкото женско рамо се превръща в основен стълб и сигурност. Много примери ми идват на ум, такива които ме заинтригуваха и накараха да се замисля върху проблема с липсата на баланс в семейните отношениета.

Един от тях е взет от Библията, когато Бог вече е създал човека, Той казва: (Битите 2:18) Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.

Не е ли доста интересно?

Друг пример е този с отбора. В един отбор, за да бъде успешен - трябва да има един капитан, който да взима крайните решения, който да дава посока и настъвления. Но също така, той трябва да притежава най-добри физични данни и умения. Един губещ отбор може би има неподходящия капитан.

По прoизход и предназначение ролята на жената е задкулисна, допълваща. И сега трябва да кажа – това не значи, че е по-малко важна! В отношението между мъж и жена, взаимно ролите се допълват и това ги прави еднакво важни. Всяко 'навлизане в чуждата територия' всъщност ограбва нас самите.

Това е най-голямото предизвикателство за модерната жена – да остане такава. Има ли по-грозна гледка от властна жена, командваща мъжът си? Мога да гарантирам, че този модел на поведение може да доведе до развод, до непозволени връзки или други проблеми.

Искам да виждам повече жени, които успяват да замълчат, когато са ядосани, които се въздържат от мнението си и оставят избора на главата на семейството, вместо да повишават тон и да командват. Такива жени способни да помагат на съпрузите си, вместо да хленчат и да искат да им се угажда.

Мисля, че най-голямото удовлетворение би дошло, когато изпълняваме истинската си роля в живота. А всичко останало бих разтълкувала като подготовка за нея или като екстра.

Insaia

Печелим или губим?...

2012-01-20T04:21:06-08:00

Казват, че след края на всяка връзка печелим по нещо. Учим уроци, таим противоречиви спомени, ставаме по-мъдри вследствие на допуснатите грешки. Казват, след всяка връзка остава и по нещо хубаво и положително, от което да се поучим занапред. За да не допускаме и повтаряме същите грешки отново. Със сигурност е така. И дали това го казва някой, който в действителност е успял да извлече всичко положително от връзката си, пускайки на воля най-философските си възгледи или го е казал човек, който никога не е имал такава. Но определено се иска огромно усилие да погледнеш толкова одухотворено и положително на това.

И питам се – ако ни остава по нещо хубаво от всяка връзка, то тогава какво губим? Защото аз смятам, че ние губим. Губи не само единия партньор. Губят и двамата. Губим време. Губим усилия. Губим части от себе си. Хабим емоции, чувства, сълзи. С всяка изминала връзка се чувстваме по-ограбени и по-ограбени. Пилеем надежди, мечти. И да, печелим! Разочарования и болка. Трупаме огорчения, вина и правим тъжни равносметки. Започваме да се страхуваме, че щом това не е бил подходящия човек за нас, а сме възлагали толкова много надежда и сме влагали толкова много любов, как ще бъде и какво ще се случи със следващия в живота ни? Дали той няма да е поредното ни разочарование и провал?

И колкото и да не ми се иска да си го призная, и колкото и да съм оптимист и да се старая да гледам в повечето случаи от позитивната страна на нещата, с огромна тъга на сърцето си, казвам: Аз губя. Губиш и ти. Губим и двамата. Но пък печелим времето, което е пред нас и което ни предстои да изживеем. Точно, както мечтаем.

И можем ли в такъв случай да съхраним любовта си, която някога сме изпитвали един към друг? За да имаме силата и куража да продължим да търсим другарчето си. Онова, с което ще шепнем „Завинаги”. Онова, с което ще остареем.

цвят 2012: мандаринено танго

2012-01-15T00:31:42-08:00

още през декември Pantone обяви цвета за 2012. цветът е tangerine tango (мандаринено танго) или оранжево с много дълбочина. за tangerine tango казват, че е изтънчен, драматичен, съблазнителен цвят. едновременно и топлина, и енергия.

и докато цвят 2011, орлови нокти, имаше една основна идея да ни помогне да посрещнем ежедневните проблеми с ентусиазъм и жизненост, то цвят 2012, мандаринено танго, ни носи енергията, от която се нуждаем, за да продължим напред.

цвят 2009: мимоза
цвят 2010: тюркоаз
цвят 2011: орлови нокти
цвят 2012: мандаринено танго

по примера на TED

2012-01-13T07:33:09-08:00

когато нещо си отива, друго го заменя. приключвайки с на-пожелаването по новолуние, се сдобих с нова инициатива. сутрин, много рано сутрин, щом отворя очи, се покатервам на велоергометъра, поставям слушалките и си пускам поредното видео на TED. в началото картината пред мен е размазана, а думите са просто звук, но много скоро педалите се завъртат по-бързо, а идеите проникват в съзнанието ми. 30 минути по-късно вече съм напълно нов човек.

за TED и друг път съм отваряла дума. TED или Technology, Entertainment and Design е събиране на най-успелите хора в света. събиране, където те щедро споделят идеи, открития, технологии. и така всяка година от 1984 насам. сумарно 28 години. TEDxBG = българската версия на събирането е по-млада, началото й е в 2010. а най-запомнящото видео от TEDxBG 2010 (за мен лично) е на Магдалена Малеева: Да преодолееш невъзможното. Маги Малеева, такава, каквото е = автентична. и нейната история, преплела тениса, идеите на Горичка и отглеждането на децата.

да споделям повече по примера на TED и да бъда автентична пред себе си и пред другите по примера на Маги, това е извода за мен. за туй, ден след ден едно по едно ще споделя всички онези любими видеа, с които се събуждам и които ми помагат да сложа крилата си, и да летя.

краят на един ритуал

2012-01-23T12:49:53-08:00

толкоз отдавна не съм писала, че за миг съзнанието ми бе пронизано от колебание, дали все още знам как става. за щастие, писането е като карането на колело, не се забравя. дори и за дълго да го изоставиш, винаги можеш да се върнеш към него.

бе един ден в ноември. предусещах, че когато настъпи Новата луна, аз ще съм на съвсем друга вълна и нагласих аларма в телефона си за точния час и минута. когато алармата издрънча, в мен се появи онова знание, че аз съм до тук. че това бе краят на моето на-пожелаване под този форма и съдържание.

практикувайки 2 години на-пожелаването по новолуние:
научих, че когато нещо се превърне в трябва. в нещо, което просто правя. тогава то спира да ми носи позитиви. няма ли забавление. няма я онази силна емоция. ритуалът е вече рутина, без чар и сила. това бе един от уроците, който измъкнах от на-пожелаването. каквото и да правя, да поддържам усещането за страхотност. да чувствам удоволствието, щастието от правенето. {урок по забавление}

научих, че колкото повече използвам нещо, толкоз по-добре го разбирам. процесът по на-пожелаване и акта на получаване си заслужават да бъдат разследвани. на-пожелаването ми помогна да разбера какво искам. да направя разлика между това, което аз искам, и това, което другите искат и очакват от мен. да открия какво със сигурност не искам. и защо се случва да получавам неща, които уж искам, но всъщност не искам. {урок по опознаване}

научих, че колкото по-благодарна съм, толкова повече са нещата, за които съм благодарна. изпитвайки заразителната енергия на благодарността я привнесох от ритуала по на-пожелаване във всеки един мой ден. благодарност за уроците. благодарност за възможностите. благодарност за срещите. за пътуванията. за работата. за почивката. за доверието. за богатството в мен. {урок по благодарност}

научих, че колкото по-добре се грижа за себе си. за чистотата на мислите си. за нещата, до които се докосвам. за хората, които са около мен. толкоз повече получавам от това. каквато съм, каквито са мислите ми, такъв е и живота ми. {урок по синхроничност}

бе един ден в декември. едно по едно изгорих всички мои желания прилежно събирани през последните две години. изпитах просто облекчение. защото всичко е вътре в мен, не в списъка с желания.

Лунен Календар 2012

2012-01-20T05:42:38-08:00

*кликни върху картинката, за да я видиш достатъчно голяма.

Януари
01 Януари 2012, 08:03, неделя, първа четвърт
09 Януари 2012, 09:31, понеделник, пълнолуние
16 Януари 2012, 11:09, понеделник, последна четвърт
23 Януари 2012, 09:40, понеделник, новолуние
31 Януари 2012, 06:11, вторник, първа четвърт

Февруари
07 Февруари 2012, 23:55, вторник, пълнолуние
14 Февруари 2012, 19:05, вторник, последна четвърт
22 Февруари 2012, 00:36, сряда, новолуние

Март
01 Март 2012, 03:23, четвъртък, първа четвърт
08 Март 2012, 11:41, четвъртък, пълнолуние
15 Март 2012, 03:26, четвъртък, последна четвърт
22 Март 2012, 16:38, четвъртък, новолуние
30 Март 2012, 22:42, петък, първа четвърт

Април
06 Април 2012, 22:20, петък, пълнолуние
13 Април 2012, 13:50, петък, последна четвърт
21 Април 2012, 10:20, събота, новолуние
29 Април 2012, 12:59, неделя, първа четвърт

Май
06 Май 2012, 06:36, неделя, пълнолуние
13 Май 2012, 00:48, неделя, последна четвърт
21 Май 2012, 02:48, понеделник, новолуние
28 Май 2012, 23:17, понеделник, първа четвърт

Юни
04 Юни 2012, 14:15, понеделник, пълнолуние
11 Юни 2012, 13:42, понеделник, последна четвърт
19 Юни 2012, 18:03, вторник, новолуние
27 Юни 2012, 06:31, сряда, първа четвърт

Юли
03 Юли 2012, 21:53, вторник, пълнолуние
11 Юли 2012, 04:49, сряда, последна четвърт
19 Юли 2012, 07:25, четвъртък, новолуние
26 Юли 2012, 11:57, четвъртък, първа четвърт

Август
02 Август 2012, 06:29, четвъртък, пълнолуние
09 Август 2012, 21:56, четвъртък, последна четвърт
17 Август 2012, 18:56, петък, новолуние
24 Август 2012, 16:55, петък, първа четвърт
31 Август 2012, 16:59, петък, пълнолуние

Септември
08 Септември 2012, 16:16, събота, последна четвърт
16 Септември 2012, 05:12, неделя, новолуние
22 Септември 2012, 22:42, събота, първа четвърт
30 Септември 2012, 06:20, неделя, пълнолуние

Октомври
08 Октомври 2012, 10:34, понеделник, последна четвърт
15 Октомври 2012, 15:04, понеделник, новолуние
22 Октомври 2012, 06:33, понеделник, първа четвърт
29 Октомври 2012, 21:51, понеделник, пълнолуние

Ноември
07 Ноември 2012, 02:37, сряда, последна четвърт
14 Ноември 2012, 00:09, сряда, новолуние
20 Ноември 2012, 16:33, вторник, първа четвърт
28 Ноември 2012, 16:47, сряда, пълнолуние

Декември
06 Декември 2012, 17:33, четвъртък, последна четвърт
13 Декември 2012, 10:43, четвъртък, новолуние
20 Декември 2012, 07:20, четвъртък, първа четвърт
28 Декември 2012, 12:22, петък, пълнолуние

Лунната Диета
Лунната диета е може би най-простата сред Диетите. Всяка седмица по 1 ден се пие само вода. Организмът се очиства от токсините и се свалят от 1 до 2 килограма.

Защо, Как, Колко?
Всичко за Лунната диета и Как влияят фазите на луната.

За добрите хора...

2011-12-29T23:57:07-08:00

Да обичаш, когато те обичат е човешко. Да мразиш, когато те обичат е жестоко. Да обичаш, когато те мразят е велико!

Коледа е. Няма по-подходящо време да говорим за доброто. Или по-точно за добрите хора.

Улавям се, че все по-често ми правят впечатление негативните страни на хората. Гневя се и се дразня от човешката злоба и лошотия. Забелязвам я все повече и въпреки че ми е трудно и дори невъзможно да й се противопоставя, някак все това ми се набива на очи. И сякаш тези ми наблюдения смазват и оставят на заден план по-важните, добри и положителни неща, изпълващи ежедневието ми. Да, вярно е, че тях все по-рядко ги има, но за щастие все още се срещат. Затова точно сега искам да пиша за по-различните хора. Съхранили в себе си добродетелите, които в последните години прогресивно се пренебрегват. От нас хората. Озлобени и изпълнени с негативизъм. Смачкани и подтиснати от трудностите в живота си. Забравили що е прошка, сърдечност и човешко отношение. Искам да пиша за тези хора, които са дар за света, в който живеем. Пример за великодушие, благородство и огромна доброта. Чудя се точно как да формулирам мнението си за тях и как да изкажа възхищението и благодарността си за това, че ги има в живота ни и смятам, че за всеки човек ще е истинско щастие, ако познава поне един такъв или го срещне веднъж в живота си.

Те не са съвършени, нито светци. Напротив. Това са обикновени хора, на които не са чужди и човешките слабости. Но при тях, за разлика от множеството, надделяват най-висшите и ценни качества. Тези, които ни извисяват и придават положителната страна на човешкия образ. Това са хората, които умеят да дават. Да направят най-скъпоценния дар, идващ от сърцето – прошката. Те просто умеят да отдават. Да отдават душа и цялост. Благородство. Великодушие. Себеотдаване. Сърдечност. Добрина. Думи, изгубени напоследък и неприложими в човешките отношения. В свят, където личните интереси са над всичко и игричките от сорта на кой ще прецака повече другия са на дневен ред. А думи като тези нямат смисъл без хора, които да ги защитят и приведат в действие.

Добрата новина е, че тези хора все още не са изчезнали безвъзвратно от лицето на земята. Има ги. И аз имам щастието да познавам съвсем малка част от тях. Но достатъчна да ми даде повод да вярвам. Да пробуди в мене онова гордо усещане, каращо ме да се поклоня с възхищение пред великодушието и душевната им красота. И какво от това, че масово преобладават злонамерените, нехаещите и апатичните. Достатъчно е, че има един сред тълпата, който се откроява. И той ми дава надежда. Надеждата, че прошката, огромното, даряващо сърце, великодушието и добронамереността ще оцелеят. А докато ги има тях, ще оцелява и доброто!

Недоизказаните неща...

2011-12-09T02:48:58-08:00

Понякога се случва така във взаимоотношенията между хората, че остават единствено недоизказаните неща. Все нещо остава... недоизказано.... или казано, но неразбрано и недочуто, погледнато от различна гледна точка... или изгубено в превода на собствените ни усещания. Вглъбени в интерпретацията си за нещата забравяме, че може да има друга гледна точка – на отсрещния човек. Много е важно до каква степен я приемаме и толерираме. До колко се вслушваме в чуждия възглед. До колко усещаме позицията и отношението на човека до нас. Защото е най-лесно да кажеш на някой, че не е прав. Да пренебрегнеш мнението, желанията и очакванията му. И да сложиш край. Без дори да си опитал да направиш поне това. Това малко усилие. Което, струва ми се, в днешно време ни коства доста усилия.

Толкова ли е трудно да приемем, че може да има различна позиция и мироглед от нашия? Да проумеем, че хората са различни и толкова уникални и е редно и великодушно да ги приемем такива, каквито са? В това се корени пъстротата в човешките отношения. Красотата в това да общуваш и да откриваш нови и нови светове и идеи през погледа на срещуположния човек. Защото всеки един такъв може да ни покаже и да ни даде толкова много. Стига да имаме отворено сърце и най-вече желание да се взрем в него, да го видим, да го опознаем... поне за миг да усетим душевността му.

Това е радостта от общуването, радостта в една връзка – да съумееш да вникнеш! А не просто да оставиш нещата недоизказани. Защото после от това следва болката и неудовлетворението. Следват вината и огромната тъга. Остава една напираща буца в гърлото ни и тежест в сърцето ни... от пропуснатото, от недоизказаното, от неразбраното.

Жива вода

2011-11-15T01:35:26-08:00

Вечна обич, вечна младост,
вечер хората сънуват,
вечен живот, вечна сладост,
денем те бленуват!

Много странници я дирят -
нея, живата вода,
но по листата сутрин не съзират
мъничките, нежни капчици роса.

Те невинни са и уязвими,
също като нашите деца,
които със своята чистота незрима,
изпълват цялата Земя!

Минават бързешком край малкото поточе,
без дори с поглед единствен да го дарят,
а то сякаш за внимание клокочи,
за каквото младежките сърца горят.

Прекосяват те една река,
която бързо сменя своя ход
и никога не е една и съща,
и все по-устремено търси своя брод.

Така след младите устреми,
хората решават своята съдба,
следвайки своите тъги и радости
и открито гледайки света.

И ето, странниците стигат до морето,
необятно и наистина красиво,
и едва сега разбират за небето,
и за слънцето искрящо, живо!

Те оглеждат се в спокойните води,
напомнят, че верни спътници били са
и навяват тихи мисли за отминалите дни,
които неусетно в пътя се изнизали.

Така през призмата на мъдростта,
странниците с белите коси, всичко осъзнават.
Кристалната вода отмива болката и
отминалите мигове отново оживяват!

Прозрачни капчици роса,
игривото поточе и дивата река,
преливат към морската широта,
сливат се във вечността!

Образуват живата вода,
която живота обновява
и поддържа неговата красота.

16.05.2000 г.

Моето тяло - важна част от мен

2011-11-12T09:12:19-08:00

Цели двадесет и осем години възприемах тялото си на части... Едни от тях харесвах, други ме дразнеха, от трети се срамувах. От друга страна, никога не съм мислила, че тялото е нещо кой знае колко значимо, предимство за мен винаги са имали умът и душата. Трудно, но все пак за сега успешно наредих пъзела си и в този момент се харесвам точно такава, каквато съм - несъвършена и уникална!

Как стигнах до там? Нека започна от началото... Още от четвърти клас имам голям бюст, който всячески се опитвах да скрия и докато съученичките ми изглеждаха като деца, аз трябваше да нося сутиени и да се справям със странни погледи. Дълго време се 'криех' под ризите на баща си, а той е доста едър мъж, при което изглеждах като бъчвичка в торса. Винаги съм имала коремче, което ме дразнеше, защото каквото и да правех (диети, спорт) не искаше да си отиде. Шията, прасците и особено глезените си харесвах, същото важи за косата, очите и устните.

Наглед харесваните части са повече, но пък при едно напълняване, а то не беше рядко срещано явление при мен, дразнещите части наедряваха още повече и сме имали неприятни спорове с огледалото. Милата ми майчица често си го отнасяше заради киселата физиономия, когато се опитваше да ме накара да се харесам като ми ушие дрехи, които да стоят добре точно на моите телесни особености. Не се смятах за хубава, не вярвах и на нейната преценка, защото майката е твърде субективна.

От десети клас спрях да ям месо, освен риба и правех разтоварващ режим всяка година от по 10 дни на жито и плодове, или само плодове. Това не ми попречи да се закръгля към 65 килограма покрай абитуриентския бал, което за моите 165 сантиметра не отиваше на добре. Докато съученичките ми отслабваха за събитието, моята пухкавост достигна размер, в който спрях да се чувствам що-годе удобно в тялото си. Тежеше ми като ходя, не се побирах в любими дрехи, а малко трудно свиквах с новото... Постепенно, докато учех в университета, се закрепих на около 55 - 56 килограма, което пак не ме накара да се приема, да се харесам особено. Знаех, че никога няма да бъда с манекенски мерки, защото приличах на по-едрия си род. Като се върна назад, всъщност никога не съм харесвала много слабите хора и не съм искала да приличам на тях.

Явно не килограмите са имали значение за мен. Като цяло не съм усещала тялото си като нещо мое, като нещо важно. По-скоро го приемах като някаква спънка. Вероятно това е причината за честите ми спъвания и падания докато ходя. Ръцете и устата не са били достатъчно бързи, за да предадат препускащите мисли и са ставали досадни грешчици...

Започнах да усещам тялото си по съвсем нов начин, когато бях бременна. С порастването на коремчето, аз се харесвах все повече и мога да кажа, че от този период аз ОБИЧАМ МОЕТО ТЯЛО! Все пак то беше първият дом на малкото момиченце, което ме избра за своя майка. Не усещах и капка неприязън към наедряващите коремче и бюст, напротив, радвах се, че най-после ще изпълнят предназначението си. Вярно, качих към 10 - 12 килограма, но дори да бяха повече - усещанията ми нямаше да бъдат различни. Оцених значението на тялото, което ми е дадено и то се превърна във важна част от мен!

Когато се опитвах да кърмя, гърдите ми върнаха тъпкано за всичките тези години ненавист, но и това вече успях да приема. Описах тази сага в Моята среща с раждането и кърменето и не смятам да й отделям повече внимание. Видях какво е усещането с още по-пълен и тежащ бюст и сега съм щастлива, че тази част от тялото ми се върна в предишните си размери, с които си бях свикнала. Избих си от главата всякакви мисли за операция за намаляване на бюста, каквито преди ме спохождаха много често, но оставях за 'след като родя'.

Това си е моят път на опознаване и приемане. По този начин тялото ми се превърна във важна част от самата мен. То ми е дадено, за да мога да изразявам всичко, което ме вълнува; да усещам света; да бъде дом на душата и ума...

А твоето?

Away for 120 seconds... или (време за почивка)...

2011-10-27T06:49:06-07:00

Забелязал ли си колко много неща изискват вниманието ти всекидневно и отнемат от скъпоценното ти време?

Въпрос, който ме накара да се замисля...

Постоянно всички сме в движение - бързаме, всичко да свършим на време, понякога дори не ни остава време да забавим темпото от страх да не би да забравим нещо, планове имаме какви ли не за изпълнeние... и това ни е завладяло и сме забравили дори и за най - малките човешки удоволствия, които можем и трябва все по-често да си позволяваме...

Останали са ни много малко моменти на почивка, отделени в мечти и спокойствие... и все си казваме и утре е ден... утре ще го направя... но сякаш това утре все не идва...

В това наше забързано ежедневие, дори започването на деня ни вече не е както в доброто старо време... само с ароматното кафе сутрин...

Сега то е придружено с цял куп 'операции' като: включването на компа, проверяването на пощата/те и триенето на 1000-та спама, които сме получили за един ден, проверяването на Фейсбук и новините в него на приятелите, роднините, на групите в които са ни (сме се) включили... използваме Туитър, за да споделим дори и най-обикновенните и тривиалните аспекти от живота ни... все неща без които можем и без, които сме живяли доста спокойно преди... но сега сякаш повечето от тях са завладели животът ни и за някои от нас, животът вече сякаш е немислим без тях..

Имаше един период, в който и аз така започвах дните си... по една и съща схема... ден след ден... сега някак спрях и се опитвам да си оставям повече време за почивка... дори спрях да си отварям е-мейлите с дни... освен тези работните ми, които са част от работния ми ден...

Спрях и гледането на новините сутрин... действат ми някак депресиращо - защо ли? Защото съм забелязала, че в която и да е точка на света, по който и да канал, на която и да е телевизия, процедурата е все една и съща... След като говорителите ни поздравят с дежурната усмивка и дежурното 'Добро утро' или 'Добър ден', после те ни обясняват усмихнати и подробно в следващите 30 минути защо този ден няма нито да е добър, нито спокоен... Как да ти се иска да продължиш деня си бодро и с оптимизъм след една такава инжекция негативизъм още рано сутрин...

Някак дистанцирането ни от определени неща, понякога помага в по-лесното ни преминаване през всичкита суматоха около нас... Tова не значи, че трябва да се затворим в черупките си в най - далечния край на света и да не контактуваме с останалия свят, но... малко спокойствие от време на време, на никого не се е отразило зле..

Скоро попаднах на един линк, който се казва : the quiet place, the quiet place is a project of only one man who wants to change the world. (тихо и спокойно място е проект на един човек, който иска да промени света)...

Oт време на време го посещавам... за да ми напомни, че мога и заслужавам да си почивам и не друг, а аз съм тази, която трябва да го направи...без да чакам да дойде този подходящ момент... защото всеки един момент е подходящ, стига да го поискам и избера за такъв...

Предлагам и на теб, ако имаш 2 свободни минутки да ги отделиш в това - тихо и спокойно място... и да се отпуснеш и помечтаеш... away from all the madness around you...

Изрази любовта си

2011-10-25T05:27:24-07:00

Нещо напоследък странно се е поизкривил светът. Прави ми впечатление нещо... Всъщност питам се: Защо ни е толкова трудно да изразяваме това, което чувстваме към някого? Да покажем, изкажем или демонстрираме любовта си към него. Ако я изпитваме в действителност, защо трябва да премълчаваме? И най-неразбираемото за мен – защо трябва да правим всичко възможно, за да не се издадем какво чувстваме и да влагаме енергия не в положителния израз на любов, а в това да я скрием? Страхуваме се да не бъдем отхвърлени, наранени, поставени в доста неизгодна и уязвима за нас позиция? Че ще станем обект на присмех, ще ни сметнат за глупаци или ще ни укорят? Да не би да има нещо странно и демоде в това най-чистосърдечно да признаеш чувствата си към някого? Не е ли това най-естествения път към любовта? Не е ли това всъщност израз на любовта? Защо я крием? Защо я спотайваме и не смеем да я изразим и покажем наяве?

Защо трябва да сме сдържани и да се пестим по отношение на чувства, себераздаване и любов? От какво ще се опазим? Какво ще постигнем? Та това е най-естествената човешка потребност – нежността, любовта, обичта, отдаването.

Не може да търсиш и да се надяваш на любов, да искаш да я получаваш и усещаш в изобилие, насочена точно към теб и в същото време да си толкова пестелив и сдържан що се отнася до твоят израз на такава. Не е ли нужна взаимност? Няма да станем по-уязвими, ако се отдадем на любовта си. Това е нашата сила, а не слабост. Силата, даваща ни смисъл да живеем. Тласъкът на житейския ни ритъм.

Мисля, че аз когато съм влюбена, ще искам да го крещя на целия свят! А да не говоря за човека, към когото са насочени чувствата ми. Ще искам и най-вече ще изпитвам нужда всячески да му показвам обич и да я изразявам. По този начин аз дарявам любовта си. Давам част от себе и се чувсвтвам дебре – удовлетворена и преизпълнена. И всеки миг на себеотдаване ще е моя заряд за следващия момент, час, за прекрасния ден, който живея... с любов в сърцето си.

Вероятно разсъждавам прекалено първосигнално. Вероятно за мнозина този мой възглед ще е прекалено наивен. Вероятно, ако съм преживяла много разочарования и през живота ми се е налагало да получавам прекалено много удари от любовни несполуки няма да мисля точно по този начин. Вероятно да. Но не е ли човекът по природа изтъкан от любов (от необходимостта да дава и да получава)? Не е ли смисълът на човешкото съществуване именно любовта? А какво е любовта, ако не я отдаваме постоянно? Ние сме изворът на любов – хората. Ако тя не извира от нас наяве, то все едно е изгубена. Аз не искам моята да е изгубена. А ти?

Огледалце, огледалце

2011-10-14T05:14:05-07:00

Случвало ли ти се е да се запознаеш с някого и да усетите моментална взаимна симпатия? Да се виждате за първи път, а да ви се струва, че се познавате от дълго време? Да имате толкова много общи черти, сходни интереси и представи, че да се разбирате от половин дума? Да изпитвате неограничена близост, разбиране и приемане?

Обясняването на това привличане като среща на сродни души ме устройва. Колкото повече информация намирам, толкова повече вярвам, че няма нищо случайно в живота ни, още по-малко хората, които срещаме по пътя си. Особено ми допада тълкуванието на Едгар Кейси, който не смята сродната душа непременно за 'другата ни половинка', без която не сме цялостни. Според него това привличане, което изпитваме на духовно ниво е НЕ защото сме срещнали 'идеалната' половинка, която ни допълва, а защото по един или друг начин ни подтиква да станем цялостни. Това пасва на вярването ми, че се прераждаме с много сродни души и вероятно няма да изпитаме това чувство само веднъж.

Случи ми се преди около шест години да срещна моето огледалце. Така наричам едно много специално за мен момиче, приятелче, жена, сродна душа. Когато започнах работа и ме представяха на хората, с които ще работя, тя липсваше на бюрото си и някак усетих празнина. Дойде в моя офис да остави документи и беше доста необикновена среща, заради това силно привличане, каквото не бях изпитвала до сега. Спомням си, че беше облечена с дълга кафява велурена пола, точно какъвто панталон имах аз. Стилът й на обличане ми допадна, може би защото приличаше на моя. Излъчваше толкова чар и магнетизъм, че си обясних липсата, когато я е нямало. Харесахме се още тогава, от пръв поглед!

Беше толкова лесно и приятно да работим заедно. Разбирахме се с по една дума и всичко ставаше от раз. Не сме имали нужда от много говорене, от много време, самото присъствие беше ключето за хубав ден. В един момент ми стана чак странно защо привличането към нея е толкова силно. Определено не беше на физическо ниво. Да, тя е красива, невероятно чаровна, лъчезарна, уверена, спокойна, секси, но не натрапчиво, женствена, някак чиста, естествена, майка... Вероятно съм искала да виждам това в себе си и част от нещата ги съзирах.

Явно тя ме усещаше по същия начин, защото веднъж покрай работата ми каза колко й е приятно да ме вижда и че сме един тип жена. Нямаше нужда от много обяснения - разбрах какво има предвид. Усещах същото. Оставаше и аз да се приема! Страшно много я харесвах, бяхме почти еднакви и го виждах. Сякаш се поглеждам в огледало, отвън навътре. Защо тогава не можех да харесам по този начин и себе си?

В един момент и това се случи. Приех своята женска страна! За това много ми помогна и бременността. Смятам също, че никак не беше случайно нейното идване в момента, когато разбрах, че чакам дете!

Така се стекоха обстоятелствата, че се разделихме малко след това. Трябваше да преминем през различни неща. Тя се прибра в родния си град, аз станах майка и огромна част от времето ми принадлежеше на дъщеря ми. През това лято отново се доближихме и обогатихме, защото сме на една вълна както се казва. Дали можем да бъдем още по-цялостни и щастливи - само времето ще покаже?!

А през това време смятам да виждам огледалцето си по-често, защото е много важна част от мен и е много хубаво да се приемам!

Открий себе си 2 : Фестивал за личностно развитие

2011-10-11T21:31:19-07:00

Открий себе си 2 е след броени дни (този уикенд + петък). фестивалът за личностно развитие, който стартира миналата година за първи път, и тази година отваря вратите на музея Земята и Хората, изпълнен с изложители, лекции и уъркшопи. аз вече съм си набелязала няколко: сексуално творчество за двама + работилница силата на думите + усещане за пари + хюман дизайн + изворът на женска сила. ала това е само малка частица от програмата. има още астродрама, ритмология, демонстрация на индийско сари, работилници, тестове и какво ли още не.

случването на фестивала Открий себе си е действие, коeто аз подкрепям с две ръце. защо ли? защото книжки много, със заглавия привлекателни. как да бъда, как да стана? всички те се купуват с надежда, че ще решат проблема, че ще променят живота. те вдъхновяват, но странното е, че след ден нова книжка се втурва на пазара. излиза, че на хартия сме много добри. всичко си знаем, като истински зубърчета. но щом стане дума за практика никакви ни няма. упс, позволих си да сложа всички ни под един знаменател. а не бива, защото всички до един сме уникални и специални. това, което се случва в твоята глава не прилича на никое друго. да, на някои се получава и с четене на книжки. при други без помощ отвън не потръгва. а на трети им е достатъчно да прекрачат прага на уъркшопа, че да се изпълнят със силна енергия за промяна. за това фестивал, събрал в себе си от всичко по темата за личностното развитие (книги, лекции, консултации, демонстрации и уъркшопи), ни е особено нужен. влизаш, разглеждаш, опиташ, преработваш през твоята призма и насочваш накъдето поискаш.

Усмивка за спомен

2011-10-03T08:29:17-07:00

Обичам да ходя пеш. Правя го от ученичка - първо до основното училище, а след това до гимназията. С моята приятелка тръгвахме около час по-рано, за да стигнем навреме за първия час. Беше забавно, особено зимата, когато се изтърся на леда в молитвена поза! През лятото жегата ни изморяваше по баира, но спирахме на половината път у баба ми, за студена вода и топла приказка.

Продължавам да ходя до работа и обратно пеш. Когато не съм вглъбена в планове за деня съзерцавам красотите на сезона: свежите пролетни премени на дърветата; аромата на току-що окосена трева; звуците на лятото, примесени с тези на опустелия град; пъстрите топли краски на есенните листа, застилащи хрускащия килим по тротоара; отраженията на сградите в локвите; искрящите като диаманти кристалчета скреж; пухкавата бяла чистота на зимата... Денят ми винаги е пълен.

Преди повече от две години, почти всеки ден, на път за работа срещах един възрастен човек. Той винаги ме питаше: 'Момиче, колко ти е часа?' и след моя отговор ми благодареше с усмивка. Първите няколко пъти се дразнех, че забавя ритъма ми на ходене и ме отвлича от планирането на работния ден. После укорявах себе си за това отношение, като си мислех, че той сигурно е самотен и просто иска да размени по някоя дума с минувачите. Стоеше пред блока си, седнал на зелената пейка или около входа, подпрян на бастунчето си. Винаги изглеждаше много спретнат и реших, че има жена, която не обича, или не може да излиза навън. Той излъчваше чистота, спокойствие и мъдрост, не бързаше за никъде и се наслаждаваше на новия ден. Когато се случеше да не го видя леко се притеснявах и ми олекваше на следващия ден. Беше ми много приятно, когато денят ми започне с неговата блага усмивка. Вдъхваше толкова много топлина и спокойствие! Чудих се какъв е бил животът му, представях си го като малко момче, възпитано и подредено, после като баща, работещ с усърдие, разбиращ и грижовен за семейството си и сега го виждах като дядо, изпълнен с топлина към света.

Откакто се върнах след майчинството не съм го срещала и вероятно си е заминал. Дори и така, споменът за неговата усмивка винаги предизвиква моята!

Робин Шарма, лидер без титла

2011-10-02T12:12:13-07:00

станах в 05.00, както Робин препоръча. станах, разсъних се и вместо да си проверя пощата, както по принцип правя, се заех да разкажа историята, която сега четеш. историята за лекцията на Робин Шарма в София, състояла се на 21 септември, 2011 и на която аз имах честта да присъствам. [снимки из зала 3 на НДК]

в уречения ден и час Робин Шарма се качи на сцената и на практика показа какво означава да се раздаваш, да правиш едно нещо и да го правиш добре. наблюдавах движенията му, мимиката на лицето, как забавя тон, как забързва, как докато си водя записки и се задъхвам, повлияна от страстта вложена в думите му. имах избор. можех да вляза в залата и да се държа като човек, който всичко си знае, на различни семинари е бил и книги бая е прочел. или да вляза и да позволя на Робин да ми въздейства, да ми покаже работата си и да разтърси в мен желанието и аз да бъда така добра, в това което правя. получи се, сработи! тръгнах си доволна. дадох си време чутото да отлежи, за да мога днес да извадя акцентите. [those who can, do. those who can't, criticize]

ще започна с първото, което приложих, щом излязох от залата. да използвам първите часове на деня за най-важното за мен. [use your best hours for your most important work] най-силното ми време често отива (отиваше) за не-значителни неща, като да си прочета и изчистя пощата, да си побъбря с колеги. точно когато съм най-работоспособна, когато ума ми е най-свеж. най-после се вдъхнових да вложа тази енергия по по-интересен начин. правя ли нещо, да го правя с целия си фокус. работа не-прекъсвана от телефонни позвънявания или кратки чатове с колеги, роднини или приятели. осъзнавам колко често съм си губила фокуса и колко често това е водело до удължаване на времето ми посветено на работата и намаляване на качеството й. всъщност за това писах миналата седмица: приказка за вълшебната нишка и 1 нещо, на което да се отдам. нищо чудно, че на семинара на Робин се усещах много на мястото си. думите на Робин отдавна бяха мои вярвания, въпреки че играейки си на заета [busy being busy] често забравям и се налага нещо да се случи, че да се присетя и отново да се върна към тях.

направи ми впечатление, че Робин на няколко пъти насочи вниманието на публиката към [one thing better today. 5 little things every day] всеки ден едно нещо по-добре, всеки ден 5 малки неща. често така подхвърлени думите стоят празни. добре, страхотно, 5 неща! но какви да са тези 5 неща? аз това измислих: да вдигна гиричките 20 пъти. да прочета 1 страница от 1 книга. да намаля хода на колата, която шофирам, много преди да приближа пешеходната пътека. да се поздравя за малките неща, които правя за пореден ден. да напиша на приятелката ми във Вашингтон. и куп такива. и все пак, те са строго индивидуални. за себе си знам, че паметта ми не винаги е услужлива. за това, хвана ли музата си, ползвам я на макс. сядам и си записвам идеи (като на пищов). и когато те ми потрябват, просто ги изваждам и си ги ползвам с кеф.

и още едно нещо из лекцията на Робин Шарма в зала 3 на НДК. [do difficult things] преведено през моята призма, звучи така = прави онези неща, в които имаш какво да научиш. съзнателно не написах = прави трудни неща. думата трудно хич не е приятна. носи със себе си усещане за тежест, за страдание. идеята не е да работя страдайки, а да осъзная силата на ученето всеки ден. да, то не винаги е лесно. изисква време, изисква концентрация, но дава толкоз сила и вдъхновение, увереност, че всяка минута си заслужава. и не е трудно, а вдъхновяващо. ако закодирам в съзнанието си = лидерството е трудно. то наистина ще е такова. ще ми донесе повече проблеми, отколкото удовлетворение. но ако се фокусирам върху ученето всеки ден. това е друго нещо.

и още, най-опасното време настъпва, когато успееш. когато си на върха [nothing fails like success]. просто забравяш за усилията и решаваш, че вече можеш и без тях. защо ли ми звучи познато. единственият начин, съветва Робин, да предотвратиш неуспеха е да продължаваш на дневна база да правиш това, което си правил и преди. ако това означава да ставаш в 5 часа и да отделяш 1 час време на тебе си, то нека така да бъде!

много неща Робин Шарма каза в лекцията, разделена на две. много неща си записах. много от тях вече изкоментирах с приятели. и смея да кажа, че не всичко е за всеки. все пак, аз притежавам вътрешен авторитет и най-добре мога да разпозная кое е моето. ще дам за пример следното упражнение = да отидеш в кафе паузата и да се запознаеш с непознат човек, да прекрачиш границата на страха си, че може да бъдеш отхвърлен. това звучи уоу, супер. за себе си аз знам, че това е абсолютно не-нужно да го правя. няма да е истинско [connecting] свързване, а просто едно здрасти казано на непознат. няма да ми се получи контакта. защо ли? защото такава е моята природа. да бъда, да присъствам, да действам, когато имам емоционалната яснота за това действие. просто да си действам знам докъде ще ме доведе. до много удари през ръцете. действие без идея и без точния момент, ефект нула. ако мога да различа какво ми казва ума и какво ми казва 'инстинкта', тогава няма проблем да се спусна в предизвикателството.

и тук, ще вмъкна още нещо. Робин Шарма спомена на много пъти за оправданията. че често ги използваме, за да се саботираме, да не постигаме напредък. че те идват от страховете ни. и че всеки ден е добра идея да се отървем поне от 1 оправдание [release an excuse every day]. за себе си отчитам, че имам разни оправдания. като например, че не съм добра плувкиня, защото като малка на няколко пъти Дунава се опита да ме повлече към дъното си. от което натрупах страх. че няма ли дъно, аз няма да се справя. страхът ми в този случай е причина да не предприемам действие. и да, намирам си оправдание(я). така си е. но за по-по-горното. дали и то е оправдание? не, не е! вътре в себе си нямам грам страх да застана пред непознат човек и да се представя. знам, че имам какво да кажа. знам, че мога да бъда полезна. знам, че мога да бъда много неща. но също знам, че без посоката това действие няма да доведе до вдъхновение, влияние и въздействие [leadership is about 3 things = inspriation. influence. impact]

да бъдеш лидер e бъдеш себе си, каквото и да значи това. да бъдеш мил, да си вършиш работата, но да не тръбиш на целия свят. или да бъдеш клоуна в офиса, този който разсмива и забавлява, дава надежда и показва нова посока. или този, който не иска да върви в руслото, иска да покаже на света живота през нова призма. да пише отзад-напред, да снима краката вместо лицата на хората. каквото и да е? полагаш ли усилие (и душа), в това което правиш. то има значение. ако то е ценно и важно за теб, твоят дух ще докосне душите и на другите. [you cannot inspire, if you are not deeply inspired. appreciate people, begins with appreciating yourself]. и нека бъдем мили със себе си във всеки един момент от пътя си. лидерство без титла. лидерство 2.0.
_________________________________

i don't fear the man sho practisied 10,000 kicks 1 time. i fear the man who practised 1 kick 10,000 times, #Bruce Lee | не ме е страх от този, който е тренирал 10,000 удара с крак по веднъж, а от този, който е тренирал един ритник 10,000 хиляди пъти, #Брус Лий

the will to win means nothing without the will to prepare, #NCC marathon winner | волята за победа не означава нищо без волята за подготовка, #победител в NCC маратон

the way you do one thing determines the way you do everything, #Robin Sharma | начинът, по който правиш едно нещо определя начина, по който правиш всичко, # Робин Шарма
_________________________________

всичко това го видях, чух и усетих по начина, по който го разказах, благодарение на хората, които доведоха Робин Шарма в София, аплодисменти за екипа на Projecta.