Разправа с поезиятa

(малката „02″)

от Петя Хайнрих

под редакцията и с подкрепата на Йордан Ефтимов

изд. “Пергамент“, Георги Милев

26.03.10 (петък), кафе-книжарница „Пингвините“, „Ориндж Център“,

ул. „Граф Игнатиев“ 18, последен етаж, начало 19.00

Това не е „02″.
Това е малката „02″ – една яростна книга, препращаща към втората ми стихосбирка, която събира прах върху нечие издателско бюро в кроткото очакване да й дойде редът.

Това тук е моята „Разправа с поезията“. Моето земетресение. Разчистване на сметки с хищното животно поезия, което изсмуквa смисъла на всяко общуване. В тази книга експериментирам с взривоопасните смески от приятелство, любов и език. Работя с врява и къртене, но също тихо и подмолно. Стрелям с цветя и опитно ловувам спиритуален дивеч. В тази книга проблясват хладни остриета, хвърчат конфети и падат в последния си полет сред локвите от вчерашен екстаз, бутафорно хвърлям в моретата шарени шамандури и маркирам пътя на една освобождаваща емоция – емоцията на поезията, която побеждава и тържествува, въпреки непоетичния свят, от който извира. Поезия, която се противопоставя на рационално студения свят, присмива му се и го поставя под въпрос по един привидно наивен начин, но със стоманена устойчивост в сърцевината си.

А сега хвърляйте по мен домати. Ще ви го върна. И то как – с най-голямо удоволствие, напълно безкомпромисно!

Петя Хайнрих

Дюселдорф, март, 2010

Пишещи приятели, хайде да направим един литературен експеримент. Целта е да създадем колекция от текстове от определен брой предварително зададени думи.
Експериментът ще протече в три фази.

Коментари по темата можете да правите на страницата на литературния екперимент лЕКСПе:1/септ2009.

(към страницата на лЕКСПе:1/септ2009)

• „Горещо червено“ на И. Александрова,
• „Дневникът на една пеперуда“ на К. Дамянов,
• „Дебют на черния кон“ на М. Стоянов,
• „Пътуване по посока на сянката“ от Яна Букова.

Другите споменати в статията или съм чела, или изобщо не бих захванала. А може би греша?

***

Забелязвам, че харесвам концертите на родна територия на изпълнители в странство. Прекрасната Angelique Kidjo в Cotonou, Benin. Заради нея прекарах много време в последните дни, ровейки се из разговорник и граматика на езика фон. Толкова вълнуващо!

Не учасвах ли вече в тази игра (благодаря за поканата, Размишльотинка!)? Както и да е, дори и да съм казвала нещо за дребните неща, то може вече и да не важи.  Шест дребни, хм… какво е дребно?  Хайде да видим.

Без да ги степенувам по значимост:

1. Боровинките!

Обожавам боровинки. Едва успявам да ги поделя с Робин, който също обожава боровинки. Понякога ми се сърди, че съм изяла две повече от него. Към компанията на боровинките бих прибавила къпъни, ягоди и череши, понеже и тях не по-малко обожавам.

2. Евтини обеци.

Обеци-тенекета, обеци от миди, сребърни висулки и дрънкулки, обеци, които тежат, телени обеци с филц, с пеперудки с блестящи крила и перличка, обеци с топче от планински кристал, колекцията накити в магазинчето за цветя на Поли.

3. Пъстри бобени зърна, мъниста, зърна кафе.

Обичам също да боядисвам суров ориз със сок от червено цвекло, заради цвета просто. Или с бои за яйца.

4. Кареоке.

Винаги е весело и често съм най-добрата пееща в компанията. Не че имам особен певчески талант или прекрасен глас, обаче изпитвам невероятно щастие да пея и това е заразно за публиката. Мисля, че открих карокето под влияние на японската субкултура в Дюселдорф. Също и дрънкането на укулеле, но не под влияние на японските приятели – решила съм да порепетирам още няколко акорда и да се включа догодина в летния укулеле-фестивал.

5. Дегустация на млади вина по Ар или по Рейн.

Повтарям се, знам – обичам виното във всичките му варианти.

6. Това ще прозвучи страннo – светла дървесина.

Харесва предмети и мебели от светло бърво – смърч, бреза, ясен (много крехък цвят!). Харесвам семлия дизайн на предметите около мен. Подредила съм дома си с мисълта мебелите да са ръбести, необработени, естествени, да светят в бяло, да демонстрират простота. Любимата ми хартия за завиване на подаръци е амбалажната – с връзка от канап, но това си позволявам само в семейството и с най-близките приятели, защото подозирам, че не винаги ще бъда разбрана правилно. А, да не забравя – на така опакования подрък много добре подхожда залепен орех. Или подрънкваща фльонга с нанизани орехи. А, и още – обичам да боядисвам щайгички от мандарини с бяла боя  и да ги ползвам за събиртане на хартийки, бележки, стикери или подобни неща, които човек не знае къде да дене.

А какви са 6-те дредби  неща на Ясмина, Пипилота, mrrko, skreji?

1 голямо

A също искам да попитам и Яна за нейните 6 дребни. Искам да обърна внимание, че Яна се е ангажирала с благородната мисия да събере пари за сложната операция в Берлин на една майка и нейното неродено дете. Това е нейното 1 голямо. Обикновено такива неща се уреждат в други страни със здравната каса, но си представям как стоят нещата в България.

Независимо дали имате намерение да дарите или не, можете да разгледате страницата на инициативата, като така морално подкрепите майките, влагащи толкова много усилия и сърце да помогнат на една жена в беда.

]]> http://dumi.wordpress.com/2009/09/11/6-%d0%b4%d1%80%d0%b5%d0%b1%d0%bd%d0%b8-%d0%bd%d0%b5%d1%89%d0%b0-%d0%b8-1-%d0%b3%d0%be%d0%bb%d1%8f%d0%bc%d0%be/feed/ 7 mislidumi 468x60 eng http://dumi.wordpress.com/2009/09/10/09-8/ http://dumi.wordpress.com/2009/09/10/09-8/#comments Thu, 10 Sep 2009 06:54:41 +0000 mislidumi http://dumi.wordpress.com/?p=509 ]]>

Добрутро! Гледам смешните снимки на любимата братовчедка Мадам Сиси и разбирам, че все още си е чалната, както си трябва – отличителен белег на тази част на родата. Освен че е офисно мишле, Мадам Сиси понякога си облича пуловера наопаки и си връзва найлонови торбички на краката, когато вали, за да не й се изкалят обувките.

Силве, ти си сложно уравнение, ти си: (гербер и кебапче) + (боза и славейче)!

]]> http://dumi.wordpress.com/2009/09/10/09-8/feed/ 2 mislidumi sisi http://dumi.wordpress.com/2009/09/09/09-7/ http://dumi.wordpress.com/2009/09/09/09-7/#comments Wed, 09 Sep 2009 06:53:49 +0000 mislidumi http://dumi.wordpress.com/?p=505 ]]> Трябва да си призная, че тази поредица, започната с толкова много желание и трескаво писане, се изяде откъм опашката. Не че не знам какво да напиша, не че не съм си стоварила куп книги, чакащи своя ред да бъдат представени. Но някак изхвърча пилето и на мен просто не ми се пише.

За сметка на това попaднах днес на доста приличен текст в Литeратурен клуб и бих искала да ви препратя към него:

Един Елин – до последния капиляр от Петър Петров

Няколко канели можете да подишате в Литернет – хайде към канелите!

На мен ми беше изключително интересен и този разговор на Владимир Левчев с Елин Рахнев в “Небесни Балкани”. Предупреждавам само, че музиката между парчетата разговор едвам се изтрайва, затова пък може да се попрескочи – неoспоримото предимство на записа. По същата причина гледам телевизионни предавания само на запис, за да мога да превъртя рекламите с изключително удоволствие, хапвайки круша. А пък в DICTUM могат да се открият и други ценни записи, за мен това е любимо тайно място, даже ме обзема дребничка, хаплива завист, че ви го издавам тук.

Днес бих искала да споделя, че излезе 1. немски сборник с туитър поезия, в който – о, каква изненада! – е поместено и мое парченце. Книгата може да се поръчана по amazon, но може и да се изтегли безплатно от блога на Поетичната туитър инициатива. (на стр.154, mislidumi).
Публикуваното в сборника стихотворение е това старо:

луната някой е забравил
като лампа в коридора
когато всички спят
сутрин
Господ я загася
на излизане за работа

в немския му вариант.