Моята е да чета книги по баровете и заведенията. Или да се правя, че чета книги по баровете или заведенията. Дори мога да изреждам кой и защо ходи по такива места:

две момчета – да пият по бира и да се ‘чуят’ или обсъдят ‘как е, к’во става’

две момичета – да се похвалят коя кой забил, какъв лак си е ‘барнала’ и къде в момента има намаления

група момичета – да се похвалят коя кой забил, какъв лак са си ‘барнали’ и къде в момента има има намаления на обувки, чанти, шапки и в зависимост от сезона – шалове и ръкавици или бански, плажни чанти и кърпи

група момчета – да пият по много бири, да изпростеят заедно преди да ходят по дискотеките и клубовете да свалят групи момичета

смесени групи:

селяни с грозни момичета – ем, това си е – селяни с грозни момичета. говорещи на странен акцент, който някой врял и кипял в определянето на акцентите би определил като грозна смесица от шопски и варненски. или пък било то отвратително дразнещия писклив и жаден за внимание смях на леки момичета

леки момичета с по един путьо – най-странната смесена група. момичета пият коктейли и си говорят техните неща а путьото само седи … и накрая плаща. но пък любимата ми група за ебавки.

момче и момиче – в светлия ъгъл ако е от първите срещи, в забутаните ъгли ако е горещо положението.

момиче (кифла) и момче (путьо) – тя седи и говори по телефона, той тъпо си бърка под ноктите с ключа от колата. тя пие почти задължително мартини с малко лед и много маслини. той плаща

нормалната група* – тази в която се води смислен разговор с по няколко опорни точки когато се води спор, който не се решава с това кой има по-голям бицепс или по-дебело портмоне.  *рядко срещана, вярвайте ми – аз съм експерт.

Всеки който, чете вестници, гледа телевизия или Discovery възстановки знае, че значителен процент престъпления, от отвличания до безразборна стрелба, е резултат от потискане на сексуалния нагон и желанията у мъжа. Социализирайки обществото порното се бори с престъпността, някак си.

не вярвам, че на всички ще ви допадне, но поне на повечето. стискам палци.

ПС: липсваше блогрол – вече има, показва си каквото трябва, но все още запазвам облика семпъл.

[от снимка нужда няма]

Свалиха ни читанката – сайта който ми е дарил толкова приятни моменти. сайта който ме е карал да мечтая ( което е образно казано всъщност но си е друго като звучи по романтично някак си ). Любимите ми 10 книги ( хрониките на амбър ) съм ги чел на покет pc (тежка дума!) Palm 125! и в момента продължавам да чета книги на айпода (удобно, лесно, свети ти когато идиотите решат, че във влака няма нужда от лампи ) и още и още можем да говорим за предимства и недостатъци, за това кой бил прав и кой крив, но всяка ситуация има прекалено много гледни точки, а всеки решава, че неговата е правилната. някои цитираха закони, изказваха се тежко За или Против. някои просто застанаха по средата или замълчаха. а според мен най-лошото нещо е да мълчиш когато имаш какво да кажеш. давай! кажи го на таксиметровия шофьор, кажи го на този до теб в автобуса. кажи го на другарчето по чин … споделяй човек, споделяй когато някой те кара да се чувстваш зле! без страх … защото едно от НАЙ-ВАЖНИТЕ права на човека е да има мнение. което ме води до … днешния парад. мислех да пиша ‘парада на момчетата и момичетата’ но може да обидя някой с нещо и затова ще го пропусна ( и го слагам само в кавички – хвърчаща мисъл ) защото най-малко в момента искам да обидя или нараня някой. защо ? – защото всеки има право на мнение, следователно на избор. харесва ти – правиш го. просто е! когато не нараняваш никой по какъвто и да е начин  – правиш го! и естествено когато не ти харесва, не го правиш и не се бъркаш в живота на другите карайки ги да се чувстват неудобно заради избора който са направили. избор който имат правото да вземат сами и да не се страхуват за това. и тук е мястото на малко мисли, идеи и накрая заключение на тема гейове и лесбийки ( м/у другото автоматичния spell check не харесва думата ‘гей’ и постоянно я подчертава с червеничко … ) но смятам, че сте слушали и за и против по темата. говориха и писаха на дълго и на широко и от двете гледни точки. даваха доводи до които не бих се замислил дори. но пък ми оставя място за завършваща мисъл (яко).

Това беше една странна седмица, трупаха се мисли, мнения, случки и няколко нови неща. Странно е когато обстановката се променя заедно с хората, когато трябва да се приспособяваш бързо и безболезнено, но имаш чувството, че изоставаш със няколко крачки. Когато трябва да се опитваш да догониш всичко, а просто нямаш желанието да тичаш …

Tracing route to Офис [192.168.9.3]
over a maximum of 30 hops:

1     1 ms     1 ms    <1 ms  Вкъщи [127.0.0.1]
2     1 ms     1 ms     1 ms  Спирката на метрото [192.168.5.1]
3     1 ms     1 ms     1 ms  Автобус [192.168.4.13]
4     2 ms     2 ms     2 ms  Последна спирка на автобуса [192.168.4.1]
5     3 ms     3 ms     2 ms  Офис [192.168.9.3]

Trace complete.

C:\>hostname
Дом

——————————–

може да съм омотал нещо някъде, ама идеята е ясна

<<Част първа

Беше 09:30 и тъкмо си бърках кафе в приятна компания на задника на секретарката ни. Беше се навела до нааааай-долния рафт за някакви папки. Сигурно само заради него са я взели, нищо – това, че е тъпа ми помага на мен. На мен и моя план. Днеска беше, така да го кажа – важен ден. Бях решил каква ще е последната стъпка за мен и как ще се преосигуря занапред. Просто щях да сменя повече фирми с които работим – доставчици, it съпорт, чистачки, шофьори и т.н. с малко по евтини. Но за пред всички останали офертата щеше да е като старата. И така разликата щеше да е само за мен. Всеки месец.

Започнах с it съпорта – от толкова фирми винаги има такива които си нямат работа и с на ръба на фалита и се хващат за последната сламка (сладури)! После с доставчиците, шофьорите и най-накрая чистачките. Да ги еба в чистачките – намали такива които щеши да чистят за 150лв?!? После намериха някакви от малцинставата които и за по малко се навиха! За пари хората правят много интересни неща.

Оправих всички документи – подписи, печати, автоматични банкови преводи. А всичо ненужно в шрьодера, май така му се викаше? Онова което реже листите?

След първият месец се натрупа една доста солидна сума. Цяла красота! Днеска я проверих аз сумата по сметката след като тъпата ми жена ме остави на 3 преки от офиса. Счупих си краката от бързане за да стигна на време. Направих си едно кафе. Поразтиках се насам-натам като шефче и реших, че е време да си ходя. И като всеки мъж с повод отидох да се почерпя в един близък бар за целия ден упорита работа … и от там нататък ми е някаква мъгла. Мъгла ми е също как се озовах вързан с белезници и с начупени зъби? Май някоя от курвите е казала не на който трябва … а защо би разказвала въобще?

мъгла

Та картинката е тази. Аз съм близо 100-110 килограма. Да се бия – не мога, а срещу мене три такива яки момчета, а аз съм пиян като мастия. Черни фланелки, черни панталони с ръб и остри обувки и с бръсната глави (шаблонно). Отначало си мисля, че съм прекалил с някоя мадама и искат още пари. … А те дори не питаха. Едно такова ме понабиха и ме хвърлиха в един бус (черен де).

мъгла

А сега си представете – аз съм близо 100-110 килограма. Да стана не мога – вързан съм, а срещу мене една бабичка – Ивана. На моя шеф – мама му. Ах, мама му аз … Оказа се, че тя правила подобен номер като моя. Ако не и същия – и след като съм и сменил Нейните фирми с които правила офертите нещо се ядосала. А аз такава бабичка ядосана не съм виждал. То и да я видиш не можеш – и двете ми очи са сини от този бастун.

мъгла

Днес ме поизмиха и ми дадоха да ям. Развързаха ме и ми хвърлиха часовник. Някой изкрещя, че имам 12 часа да изкарам към половин милион за да се компенсирам за загубите на Ивана …

То, часовничето си трака на всяка секунда и леко напомня колко бързо минава времето и колко яко ще те пратя да се шибаш някъде когато ми го пилееш с глупости. А искам само да намекна колко мразя семпли и скучни хора просто защото напоследък такива можеш да ги ринеш с лопата.

А въпроса на месеца е ( защото не съм писал от ехеее )  -  псувате ли на работното си място?

Щях ли да променя нещо или щях да изживея последния месец както подобава? Всъщност не знам, не знам какво бих направил. Щеше да ми стане тъжно, че няма да преживея нещата които съм искал, че няма да отида на интересните места за които мечтая. Че няма да мога да свия гнездо. Че няма да мина през критическата възраст и да си купя жълта спортна кола. Че няма да изживея малките неща за които мечтая.

Мисля, че бих направил нещо голямо, помпозно и прощално. Бих поканил всички, но бих казал защо го правя само на няколко души. Бих им споделил какво искам да направят с тленните ми останки. Старомодно, но полезно бих написал по едно писмо на тези които искам да ме запомнят.

Но да знаеш какво те чака е тъпо. Живота е интересен защото не знаеш какво ще стане утре. Интересен е защото не знам какво ще стане след малко …