KU's Blog

За расизма и вестник “7 дни спорт”

2012-01-20T15:33:00.001+02:00

Допълнен абзац: Омбудсманът (защитникът) на републиката, както и Българският хелзински комитет, също наблюдават случая на расистко изказване. Може би се преувеличава (на фона на много подобни изказвания за цигани), но свобода на словото не означава, че може да обиждаме другите хора. Толкова ли беше трудно да напишат: “Новите в ЦСКА: италианец, швед и двама африканци” (географски признак) или “Новите в ЦСКА: италианец, швед, малиец и камерунец” (национален признак).

Председателят на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) Кемал Еюп отговори на сигнала, който към 30-ина души, сме пуснали независимо един от друг:

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
    Във връзка със публикувана статия „НОВИТЕ В ЦСКА“ във вестник „7дни спорт“ от 18.01.2012г, Ви уведомяваме, че по постъпилите Ваши сигнали се предприемат необходимите действия от Комисия за защита от дискриминация.
    С уважение,
    Председател: Кемал Еюп

Ще следя какви ще са тези действия срещу заглавието: “Новите в ЦСКА: италианец, швед и две чернилки”. То още си е достъпно на този адрес. Поводът за гневната реакция:

Снимка: Vschwarz / Dnevnik.bg

Промените в договорите за мобилни услуги

2011-12-30T10:30:00.001+02:00

В брой 105 на Държавен вестник от 29.12.2011 е публикуван обновеният Закон за електронните съобщения (виж и тук), който въвежда редица промени по отношения на договорите ни с мобилните оператори. Тези промени влизат в сила за новите договори от 20 декември 2011, включително, а до 29 февруари 2012 всички общи условия на мобилните оператори трябва да бъдат променени и оповестени.

Глава 14-та “Защита на интересите на крайните потребители” съдържа текстовете, които защитават абонатите от недобронамерените търговски практики, които целят да ни държат вързани към един оператор и техните широко тълкувани условия. Ето и някои от промените:

СРОК НА ДОГОВОРИТЕ

0 < срок < 2 години
Договорите могат да бъдат сключвани и за срок по-малък от една година, но не и по-дълъг от две години.

До 7 дни без неустойка
Новите договори с оператор могат да се разтрогнат в рамките на 7 дни от сключването им, без да се дължат неустойки от абоната. Изключение правят договори, при които се получават крайни устройства (напр. мобилни апарати, модеми, рутери, телевизори, компютърна техника).

Безсрочен с 1-месечно предизвестие
При изтичане срока на договора той става безсрочен при същите условия, като абонатът може да го прекрати с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки.

Операторът уведомява абоната за изтичане на договора му поне 30 дни по-рано.

ОБЩИ УСЛОВИЯ

В Общите условия трябва да бъдат посочени условията и реда за прекратяване на договора при желание от абоната.

Когато Общите условия се изменят, операторът е задължен да уведоми за изменението поне 30 дни преди влизането им в сила. При несъгласие с Общите условия, когато се инициират от оператора (а не например от Комисията за регулиране на съобщенията), абонатът да може да прекрати договора си в срок от 30 дни от влизането им в сила, без да държи неустойки.

КРЕДИТЕН ЛИМИТ

Съобщение при достигане на кредитен лимит
Операторът е задължен (чл. 198, ал. 1, т. 7) да предостави безплатно информация за нетипичен трафик или прекомерно потребление с цел самостоятелно наблюдение и контрол на разходите от страна на потребителя.

Нека запознатите, експертите и юристите определят по-добре дали абонатът може сам да определи кредитния си лимит и какво гласи обновеният закон по този въпрос. Към настоящия момент кредитният лимит не представлява “услуга”, а мярка, която операторите взимат срещу лоши платци и неразрешено потребление, без да са задължени от закона да уведомяват абоната за превишаването му. Прочете повече тук. С решения 342 до 344 от 31 март 2011 обаче Комисията задължава трите мобилни оператора да уведомяват абоната при достигане кредитния лимит.

Допълнение: Никола Балов също пише на прост език за промените в договора с мобилен оператор: Договор с мобилен оператор – какво трябва да знаете след промените в закона (9 януари 2012).

Коледен стопинг!

2011-12-24T14:33:00.001+02:00

В навечерието на зимните празници изпитваме едно и също колективно deja vu: задръствания край моловете, народ в супермаркетите, суета в кухнята, планове, планове, планове…

Нека поспрем и се замислим от време на време, въпреки the call of the mall. Весели празници!

Червено “Пикадили”: ребрандиране

2011-12-09T15:10:00.001+02:00

След като тази година белгийската бизнес група "Delhaize” закупи веригата супермаркети “Пикадили”, започна процес на ребрандиране, отразяващ новата ѝ принадлежност. Жълто-зелените тенти, които са запазен знак на “Пикадили”, ще бъдат скоро заменени от далеч не толкова “хранителните” цветове на “Delhaize”: червено, черно, кафяво и бяло (ако съдим по новия интериор).

Първият магазин от новия тип отвори врати декември 2011 в столичния квартал “Младост 1”.

Не знам за Вас, но първата ми асоциация с новото лого, беше с бензиностанция или автомобилната индустрия. Сякаш вече бях виждал нещо подобно. И всъщност бях. Маслата и нефтените продукти с италианската марка “Agip”:

В Черна гора пък малката търговска компания “Vuk Petrol” използва сходни цветове и форми.

Червеният, белият и черният цвят много често ми напомнят и на бензиностанциите “Texaco” или тези на “Lukoil”:

Какво мислите за ребрандирането на “Пикадили”? Ще ви липсват ли старите “весели” пастелни тонове? Не знам дали това е правилната посока – като че ли имаше някакво усещане за уют сред тези жълти и зелени тенти. Почти съм сигурен, че от “Пикадили” не са правили качествена оценка на потребителското възприятие на новата марка. Първите реакции, изглежда, също не са благосклонни: “заприличвате на Кауфланд”.

Бира в “социална мрежа”

2011-12-07T15:54:00.001+02:00

На 25-годишните европейски награди за реклама Epica една единствена българска компания завоюва приз – сребро в категорията “Телевизионна реклама” / “Алкохолни напитки” ще приберат през януари 2012 специалистите от Noble Graphics Studio. Отличието се дава в за идея и професионално изпълнение на рекламата “Шуменско. Социалната мрежа на България от 1882”:

Рекламата на английски език

Създателите ѝ описват целта на кампанията така: да свърже бирата с традицията по хумористичен начин. И досега винаги “Шуменско” е успявала, поне при мен, да сложи усмивка на лицето (дори и преди употреба). Старият лозунг “Хората сбира” по естествен начин се е променил в “социалната мрежа на България”. А по отношение на BTL, отново предизвикват усмивки:

Забележете, че шрифтът от “нямата” реклама е запазен, а мрежичката отново ни напомня носталгично за нещо традиционно, което може да се ползва и днес.

Заслужено наздраве!

Как да въведем заплащане за безплатна услуга*

2011-11-29T01:11:00.001+02:00

След като бизнес ежедневниците “Пари” и “Дневник” се преобразуваха в изданието “Капитал Daily” преди месец, част от онлайн съдържанието на новия вестник стана достъпно само след заплащане. Възможността да се свалят изданията в PDF формат безплатно беше преустановена и сега за това се изисква абонамент.

Преди около година британското издание The Times Online също стана платено, след като собствениците му News Corporation направиха стратегическата крачка да прекратят нарастващото безплатно потребление на новини и анализи онлайн за сметка на намаляващия обем на хартиеното издание. Те “заключиха” съдържанието му зад т.нар. “платена ограда” (paywall). Сега в родината на Рупърт Мърдок, собственик на медийната корпорация, широкоформатният The Australian и таблоидите The Daily Telegraph и The Herald Tribune също ще изискват абонамент за достъп.

Моделът на потребление на новинарско съдържание онлайн и спадащите тиражи на сериозните всекидневници тревожат издателите по цял свят. Те са изправени пред нелеката задача да поискат пари, за нещо което години наред е било безплатно. Издателите от “Икономедиа” са се поучили от световния опит – без да отблъскват вече спечелените си читатели и регистрирани потребители на dnevnik.bg, издателите оставиха сайта безплатен и го разделиха от “премиум” съдържанието на “Капитал Daily”, наследникът на “Дневник”.

* Предлагам на вашето внимание съветите на австралийски маркетолог Бри Уилиамс. В публикацията си “How to introduce a charge for a free service” тя разкрива някои открития в поведенческата икономика, които биха намалили болката от заплащане за нещо, което е било без пари досега. Изданията The Australian, The Daily Telegraph и The Herald Tribune са част от австралийската бизнес група News Limited.

Как да използваме поведенческата икономика да превърнем една услуга от безплатна в платена

Статията в SmartCompany от предишната седмица, разглеждаща въвеждането на “платена ограда” от News Limited, включваше моите разсъждения как медийният гигант може да приложи поведенческа икономика в прехода от безплатна към платена услуга.

В допълнение към дискусията, смятам че, си струва да видим какво прави "безплатното" толкова привлекателно на първо място, така че да прецените дали и как да раздавате продукти и услуги без заплащане.

Нека започнем с шоколад.

Убеждаващата сила на "безплатното"

В експеримент, описан в книгата на Дан Ариели "Predictably Irrational", участниците трябвало да избират между два шоколада: Lindt с превъзходно качество или Hershey’s. Чрез серия от експерименти цената на всяка от двете марки била манипулирана, за да се проследи ефекта върху мисленето на потребителя. С други думи, да се определи момента, в който цената променя оценката ни за преживяването от консумиране на шоколад. Когато Lindt бил 15 цента, а Hersheys 1 цент, 73% избрали Lindt. Логично. Бихме платили повече, когато получаваме качествено преживяване.

Но експериментът претърпял обрат. Цените били намалени с 1 цент. Тоест Lindt станал 14 цента, а Hershey’s - безплатен. Изведнъж Hershey’s предпочели 69% от участниците, обръщайки предишната тенденция. Дали това се дължи на единия цент? Не. Причината била мощта на "безплатното". Повечето участници решили да действат, въпреки ниското ниво на очаквана наслада просто защото шоколадът бил безплатен.

Изглежда "безплатното" силно повлиява възприятието ни за очакваното преживяване.

Ариели предлага като обяснение защо сме толкова податливи на "безплатното" това, че при него няма негативна страна. При повечето транзакции преценяваме между "за" и "против", печалбите и загубите, но когато нещо е "безплатно", то има само положителна страна.

Това е поведенческият принцип на страха от загуба (loss aversion), където ние сме устроени да избягваме загубата повече отколкото да се стремим към печалба. В случая с шоколадите, участниците не пожелали да се откажат от Lindt и да си купят Hershey’s дори и когато трябвало да платят само 1 цент за марката с по-ниско качество. Дори тогава рискът е бил твърде висок. Премахнем ли риска, като предложим Hershey’s за без пари, играта се променя.

Въвеждането на цена за безплатна услуга

За шоколада - ясно, но какво общо има това с въвеждането на платен достъп при News Limited? В крайна сметка, ситуацията е като да искаш пари за Hershey’s, който обаче си свикнал да получаваш за без пари.

Това само показва колко трудна задача стои пред News Limited, защото "за без пари" е една от най-силните сили на убеждението. Ето и няколко идеи как да преработим безплатната услуга така, че да преминем към платена такава.

1. Диференцирайте продукта

Ако дадена марка поиска заплащане за нещо, което досега се е предлагало без пари, имате нужда да промените продукта. При шоколада това може да означава промяна в съставките или опаковката, или пък да се посочи нещо ново в продукта, за което хората не са знаели (напр. "сега вече от производители на какао с мислене за околната среда"). При медиите означава промяна в облика на онлайн преживяването, въвеждането на ново съдържание и / или функционалност и нови журналисти с богат опит.

2. Представете цената различно

Клиентите на News Limited ще плащат между $2,95 и $7.95 вместо нищо. Това са малки суми в сравнение с повечето неща, но не и в сравнение с "без пари", така че медията се нуждае да предостави контекст за цената пред своите клиенти. Например, за по-малко от карта за фитнес, по-малко от талон за градския транспорт, по-малко от сметката за обяд на ден, ще имате денонощен достъп до австралийски новини в реално време.

3. Вкарайте примамки

Ценовите примамки са много ефективна поведенческа техника, защото ние възприемаме едни цени спрямо други. В момента на страницата на News Limited за абонамент се предлага електронен абонамент за $2,95 на седмица, електронен абонамент и хартиеното уикенд издание за $4,50 или електронен и хартиен абонамент от понеделник до събота за $7,95. Щеше да е полезно за тях да бяха предложили и цена примамка за 7-дневен хартиен абонамент на същата страница за регистрация. Защо? По този начин ще заложат стойност на хартиения абонамент и така плановете за електронен достъп и хартиено издание ще изглеждат по-привлекателно. (На страницата за абонамент на The Australian, която е заровена в няколко клика навътре, са приложили имено тази техника, но са направили грешката да изкарат печатното издание по-изгодно с цена от $2,00 на седмица).

4. Накарайте ги да свикнат по-бързо

Поведенческият принцип на адаптацията означава, че ние преживяваме лошите новини по-бързо, ако не ни напомнят за тях. News Limited ще трябва да внимава как се държи с клиентите си през процеса на абонамент, регистрация и таксуване, като цели колкото се по-малко внимание върху цената. В момента те предлагат пробен електронен достъп за три месеца без заплащане. Моят съвет е в Общите условия на ползване пробният достъп да се трансформира в платен достъп при изтичането му, отколкото да се напомня на хората в края на пробния период, че трябва да се плаща.

5. Разграничете процеса

Всеки, който е ползвал iTunes, може би е забелязал, че плащането се потвърждава няколко дни след покупката. Apple ефективно разделят процеса (купуването на музика) от болката (плащането), което означава, че ние ще сме по-малко склонни да си спомним, че свалянето ни е струвало пари. News Limited също трябва да помисли за сходен начин как да финализира процеса на плащане при клиента.

6. Вина

Не подценявайте начина, по който вината може да накара гратисчиите да се превърнат в плащащи клиенти. Разбира се, винаги ще има хора, които само вземат, без да дават, но повечето от нас се противят на нечестното гратисчийство. Дължи се на вътрешното ни желание да работим за наградата, отколкото да я получим наготово. Това сериозно, не се подхилвайте. Музеят за изкуство в Индиана реши наскоро да премахне таксата за вход, което доведе до 3% повишение в броя на абонираните посетители.

Ключовият извод от тази дискусия за шоколади и платен достъп до съдържание е следният – предложите ли нещо "за без пари", променяте правилата на играта коренно. Това носи след себе си значителни поведенчески последици, които могат да сработят добре за бизнеса ви и да стимулират обема, но може и да променят начина, по който продуктът ви се възприема. Въпреки че не е невъзможно да преобърнете безплатна услуга в платена, това е едно начинание с изключителни опасности и следва да се прилага с дълбока мисъл за дългосрочните и конкурентни цели.

Бри Уилиамс (Bri Williams) е маркетолог, презентатор и автор, която специализира в поведенческа икономика. Книгата ѝ "22 минути до по-добър бизнес: как поведенческата икономика може да ви помогне да посрещнете ежедневните задачи в бизнеса" ("22 Minutes to a Better Business; how behavioural economics can help you tackle everyday business issues") може да закупите от книжарница Blurb, а Бри може да следите в Twitter на @peoplepatterns.

Всички права запазени. Преводът на оригинала е с разрешение на автора. Моля не копирайте съдържанието на тази публикация без изрично съгласие. Илюстрации: www.capital.bg, www.thetimes.co.uk, (cc) by-sa theimpulsivebuy

Безплатни енциклопедии и уроци на български (някои до края на 2011)

2011-11-11T15:58:00.001+02:00

Обновено на 15.11.2011: издателска група “Български законник” предоставя безплатен пробен абонамент за своите издания до 14 декември. За да се възползвате от справочните им архиви, изискват попълването на заявка.

Като част от Националната програма за въвеждане на ИКТ в образованието всеки български гражданин може да се сдобие безплатно с пакет образователен софтуер, който включва:

Българска енциклопедия А-Я - второ издание (32 000 статии)
Енциклопедия “История на България” (13 000 статии)
“Словник Експерт” – проверка на правопис, сричкопренасяне, граматическа проверка, синонимен речник на български език
Картинен речник Оксфорд-Дуден (55 000 понятия)
“КръстоСловник” – игра за съставяне на засичащи се думи
Световна футболна енциклопедия (2 500 статии)

Т.нар. пакет “Продукти на знанието” е достъпен за сваляне след регистрация с име и имейл на специална страница на Националния образователен портал. На имейла си ще получите линкове за изтегляне на всеки един от продуктите. Според лиценза можете да свалите и използвате програмите до края на 2011, а след това за обновлението ще се изисква “символична” абонаментна такса.

Инсталацията

Шестте програми заемат 2,1 GB и имат единен инсталатор. За да може да инсталирате всичко наведнъж (вижте Setup.exe по-горе), ще трябва да разархивирате всички програми, след което да преместите / копирате инсталационните директории на 5 от програмите в тази на 6-тата, като само оставите папките Images (вижте вляво).

Инсталирах под Windows 7 и вероятно затова получих предупреждение, което приех:

Обърнете внимание, че пакетът е поне от 2008 година. Следваше прозорец за регистрация, но понеже още при заявката за сваляне вие се регистрирате, само отметнете факта:

Единствено заради “Словник Експерт” ще ви се наложи да рестартирате Windows, преди да можете да използвате програмата за проверка на правописа.

Безплатни уроци за ученици (и не само)

На Националния образователен портал са поместени част от учебното съдържание от 3. до 12. клас задължителна и профилирана подготовка (ЗП и ПП). Някои от ресурсите са текстове от вече издадени учебници, а други са мултимедийно съдържание, илюстриращо структури и процеси:

Авторите са включили и онлайн тестове за самопроверка:

Една от полезните функции на този портал е търсачката, която може да се използва за справки по различни термини в най-различни ресурси (и в речници, и в енциклопедии, и в уроци):

Навигацията сред учебното съдържание не е особено интуитивна и изисква време за научаване, но ресурсите могат да бъдат в голяма полза, както на учениците, така и на учителите, които подготвят уроци. Специално за тях са добавени насоки и инструкции за подготовка на отделните уроци.

Знам.БГ

Голяма част от съдържанието на портала е изнесено в портала Znam.bg (Българският портал на знанието).

Той, както и пакетът “Продукти на знанието”, е разработка на “Сирма Медия”, които са осигурили програмно тези продукти и услуги с авторството на БАН и български образователни издателства, а финансирането за обнародването на иначе комерсиалните продукти идва от Министерство на образованието чрез Европейския социален фонд. Доколко тези проекти ще бъдат развивани, допълвани и осъвременявани не мога да преценя към момента.

Безплатна правна енциклопедия

Също до края на 2011 клиентите на VIVACOM могат да използват безплатно юридическата енциклопедия “Законите на светло”. Това е богат на справочна информация портал, който освен последните версии на нормативни актове, предлага и допълнителни услуги като терминологичен речник, легални дефиниции, архив на отменени актове, информация за настоящето правителство и за структурата на съдебната система в страната.

Информация за Националния образователен портал, за Знам.БГ и за Юридическата енциклопедия “Законите на светло”. Тази публикация цели единствено популяризирането на тези полезни, но не така рекламирани продукти и услуги. Ако сте ползвали посочените ресурси, споделете мнението си по-долу.

Чък Норис – кмет на Варна

2011-10-31T13:30:00.001+02:00

Когато избираш по-малкото зло, по-добре избери Чък Норис.

Глоби за медиите, публикували “неделни класации”!

2011-10-27T02:52:00.001+03:00

Електронните медии и информационни агенции, които публикуваха и обновяваха предварителни резултати от екзит-пол допитвания в изборния ден, останаха ненаказани засега. Същите демонстрираха и лицемерие, и безочие. Фактът, че това е практика от години, не означава, че и този път медиите могат да се разминат тихомълком. Искам да бъдат глобени и публично да се извинят достойните от тях.

Подавам жалба

Наред с представители на РЗС и НДСВ аз също подавам жалба по имейл към ЦИК за нарушаване на Изборния кодекс. Мотивацията – грозно и обидно е българските медии дни наред да ни информират сензационно за груби изборни нарушения с критики към организацията, когато те самите знаят и “заобикалят” същия закон. Още по-срамно е Централната избирателна комисия за поредна година да си затваря очите за това, защото “няма постъпили оплаквания и затова няма да има санкции и на ЦИК”. Затваряне на сайтове – не, но санкции да има!

Чрез така наречените “неделни класации” сайтовете на Дарик, “Дневник”, “Капитал”, “24часа”, “Труд”, “Стандарт”,
Vsekiden.com, Vesti.bg, агенциите “Focus News” и БГНЕС нарушаваха изискване на Избирателния кодекс, което забранява огласяването под каквато и да е форма на допитвания до общественото мнение -- от деня за размисъл 22 октомври до края на изборния ден 23 октомври. Именно под формата на “забавни класации” читателите и слушателите можеха да се информират за процента избирателна активност, както и за процентното разпределение на вота за отделните кандидат-президенти и кандидат-кметове. Можехме да следим филмови мелодии за президент, народни песни за кмет, любими комикси, най-продавани антикварни издания, любими имена на столични улици, температурни измервания в политическите щабове и още.

Разочароващо лицемерие и агитация

Под формата на уж забавни комикси, харесвани от журналистите в “Дневник” в деня на изборите, се разкриваха междинните изборни резултати. Само месец по-рано “Дневник” съобщава в статията си “Как да гласувам”, че

[…] традиционните в последните години забавни класации, чрез които медиите следяха изборните резултати в реално време, са забранени.

Това означава пълно съзнание за собственото си нарушаване на чл. 136 от Изборния кодекс. Дори в статия от 23 октомври същото издание припомня:

Според изборния кодекс агитацията в деня за размисъл и в изборния ден са забранени. Забранено е и обявяването "под каквато и да е форма" на резултати от допитвания до общественото мнение по повод на изборите.

Още повече “Дневник” и “Капитал” по този начин нарушават и подписания от медийната група Етичен кодекс в частта “Представяне на достоверна информация на обществото” (забележете, публикуван на сайта на “Дневник”):

1.1.1. Ще предоставяме на обществото точна и проверена информация и няма преднамерено да скриваме или изопачаваме факти.

1.1.3. Няма да подвеждаме обществото и ясно ще посочваме къде са използвани манипулирани текстове, документи, образи и звуци.

1.1.4. Ясно ще разграничаваме фактите от коментарите и предположенията.

Чрез метафоричните класации всъщност не само “Дневник”, но и останалите медии, публикуваха информация без да посочват източниците на допитването. Имена на социологически агенции нямаше. А без посочен източник достоверността на тези междинни резултати е нулева. Всяко издание може да обяви свои числа за “любимите книги”, “комиксови герои” или “температури”. Това от своя страна не е информиране на обществеността, а индиректна агитация. Внушава се, както Атанас Семов посочва, “сила, престиж и възможности на едни и обратното за други [партии и кандидати]”. Агитацията и оповестяване на общественото мнение в деня на изборите може да не е престъпление по Наказателния кодекс, но това се глобява и настоявам ЦИК да изпълни задълженията си!

чл. 299 от Изборния кодекс гласи:

Който наруши разпоредба на този кодекс, извън случаите по чл. 288 - 298, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, от 200 до 2000 лв.

Именно това са случаите на агитация и оповестяване на социологически резултати в деня на изборите (чл. 133, ал. 5 и чл. 136 от Изборния кодекс).

Ефектът

Разбира се, наивно е да се очаква, че 200 до 2000 лв., дори и удвоени за двойно нарушение, ще донесат някакви щети на медиите, които привличат съвсем грубо между 5 и 10 пъти по-широка аудитория чрез тези класации. Ефектът от глобяването на посочените издания ще е публичният срам на марката и редакцията. А срамът, ако го има, ще е доказателство за достойнството на уж сериозните български медии.

Ще публикувам входящия номер на жалбата си и съответното решение на ЦИК, щом ги получа. Ако желаете да ме подкрепите, ми пишете или оставете коментар. Знам, че има много по-важни нарушения и престъпления, които изискват внимание, но това оставям на по-активни граждани и организации.

Допълнение (ноември 2011)

Жалбата ми бе заведена с вх. № 2874 от 11.11.2011, но понеже не бях съобразил срока по чл. 149, ал. 1 от Изборния кодекс, т.е. уведомяване до 24 часа след нарушението от медиите (или 24 октомври в случая), жалбата ми не подлежи на разглеждане.

Въпреки това, ЦИК е решила да постанови на 28 октомври актове за нарушения на три български медии след сигнал от КРС, а именно: телевизия NOVA, радио “Фокус” и “Дарик” радио. С цялата си наглост, след решението на ЦИК, редакторите на “Дарик” във втория тур на изборите замениха класацията си с анкета за представяне на отборите ЦСКА и “Левски” за цялата страна, а в градовете с балотажи – анкета и за местни отбори. Защо ли се вълнувам, изобщо?

За новия мобилен оператор bob

2011-10-25T04:46:00.001+03:00

(Допълнена на 20 ноември 2011)

Преди няколко дни подписах договор с “Мобилтел” ЕАД за тарифен план с марката bob. Точно така – въпреки, че bob се рекламира като нов оператор / план “без договор”, всъщност трябва да подпишете стандартен такъв с едно приложение, които може да разгледате по-долу.

Договорът и какво всъщност е bob


Договор за предоставяне на “електронни съобщителни услуги с марката bob”	Приложението спрямо чл. 3, точка 2 от Договора за условията за “ползване на bob тарифен план”

На няколко пъти в двата документа bob се дефинира различно:

“електронни съобщителни услуги с марката bob” (чл. 3.1 от Договора)
“bob тарифни планове” (Д)
“bob тарифен план” (Приложение)
“Мобилна телефонна услуга” (чл. 2, П)
“тарифен план за национални повиквания bob” (чл. 3, П)
“тарифния план” (чл. 4, П)
“bob услуги” (чл. 5, точка 1 в Приложението, грешно записана в него като 4.1)
“тарифен план с марка bob” (П)

Може би най-правилно е да го определим като “тарифен план с марка bob”. Фирменото наименование на “оператора” в договора е именно това на “Мобилтел” ЕАД, което автоматично означава, че въпреки откриващата се различна магазинна мрежа, различен номерационен план (bob код / номер 0998) и собствен отдел за поддръжка, bob си остава тарифен план на съществуващ мобилен оператор.

Предимствата

Лесна и единна тарифа -- цена от 0,12 лв. на минута разговор (и съобщение) към всички национални мрежи. 50 минути месечно към Globul, vivacom, M-tel, Ало, Да! и всички фиксирани оператори излизат 6,00 лв.

Без месечна такса.

Безсрочен договор, който не е нужно да се подновява, и който може да се прекрати по всяко време, без да се дължат неустойки за това.

Стандартни услуги – преносимост на номер, изчакване и задържане, CLIP (кой ви търси), MMS, мобилен интернет, гласова поща, роуминг, меню в SIM картата, подробни извлечения при поискване и онлайн, кредитен лимит, клиентски код и др.

Недостатъците

Скритите разходи на bob са може би най-важният недостатък на услугата.

Всяко свързване с оператор (а ще ви се наложи) на номер 123 се таксува по 0,49 лв. на обаждане (автоматичното меню обаче е безплатно).
Всички абонати са с първоначално активирана услуга “Гласова поща”, като ако искате да я изключите, ще трябва да платите такса от 3,90 лв. и да се свържете с оператор (0,49 лв.)
Активацията на роуминг също изисква свързване с оператор.

Друго ограничение е малкият на брой магазини (засега) – главно изнесени щандове във вериги супермаркети в големите градове.

Заплащането на месечните сметки (след 3-то число на месеца) би трябвало да се случва именно в тези магазини. Или чрез ePay, b-pay и директен дебит, за което е необходима предварителна регистрация. (Допълнено 20 ноември 2011) Освен посочените начини, без регистрация, но с 4-цифрен код от фактурата, може да се изплатите и на касите на EasyPay.

Списък с адреси: bob магазини или 0800 80 123 (безплатен за информация). bob щандове / магазини ще бъдат отворени скоро и във веригите Kaufland и LIDL.

Подвеждането с липсата на договор и скрити условия. Договор има (трите имена, ЕГН, лична карта, адрес, имейл), както и допълнителните Условия за ползване на bob тарифни планове и Общите условия за взаимоотношения между “Мобилтел” ЕАД и абонатите, които естествено не ви се предоставят.

Измамният клиентски код

След като бях подведен от търговските представители на щанда, че не мога да посоча клиентски код в Приложението (обърнете внимание, че титулярен номер и клиентски код МОГАТ да се заявят още при подписването му), същите ме информираха, че трябва да се свържа с оператор (0,49 лв.). Клиентският код може и да се заяви онлайн, а той е необходим за активацията и деактивацията на различните услуги, включително и след като се регистрирате на сайта www.bob.bg.

Стъпките:

При подписване на договора не забравяйте да напомните на служителя да въведе титулярен номер в системата.
След това потърсете в телефона си bob меню и изберете bob uslugi –> Klientski kod –> Aktivirane.
Накрая позвънете на 123 и последователно наберете 4 за “Клиентски код” и 1 за “Активиране”. Въведете 6-цифрен код, потвърдете и сте готови.

bob – нещо средно между предплатена карта и тарифен план

Първоначалният пакет (SIM карта) ви струва 14,90 лв. и в “магазина” (разбирайте щанда) не разполагаха с ПОС терминал. Необходими ви са още лична карта за подписване на договора и около 15 минути, докато ви въведат данните в системата и подпишете договора си в 2 екземпляра. Насреща получавате пакета bob.


Прилича на опаковка шоколад и съдържа една SIM карта и брошура ръководство от 6 страници	bob SIM-картата с вашия стандартен PIN 0000 и PUK. При поставяне в телефона ще намерите bob меню, подобно на Mtel+ и VIVA menu.

Така ще сте закупили SIM-карта и 150 минути и 150 sms-а към национални мрежи в рамките на 30 дни след активирането на картата (разбирайте слагането ѝ в апарата). Тези минути и съобщения са еднократни и не се прехвърлят, ако не ги използвате. Все едно сте си предплатили потреблението за един месец, но на цена от 0,10 лв., а не 0,12. лв.

След изтичането на включените 150 минути (1 месец от активирането) менюто “отстъпки” на сайта www.bob.bg показва съобщението “Тази информация не може да бъде предоставена за вашия абонаментен план”.

Трябва да знаете, че при 6 поредни сметки от 0,00 лв. – т.е. не сте телефонирали или пращали съобщения половин година -- договорът ви се прекратява от “Мобилтел” ЕАД и губите номера си.

Тарифирането е на 60 секунди, т.е. разговор от минута и 20 секунди ви струва 0,24 лв.

Полезно

bob Ръководство (кликни за по-голямо изображение)

Информационен център на bob или структурата на автоматичното меню (i – информация):

For English press 1

1 Текуща сметка, фактури и отстъпки

Текуща сметка

2.Фактури

3.Отстъпки

2 Тарифни планове - i

3 Услуги

Гласова поща – i

Роуминг - i

Пропуснати обаждания - i

Възможни обаждания - i

Интернет - i

4 Клиентски код - активиране и промяна

i

друго

9 Връзка със сътрудник

Конкуренцията

Условия на сравнението по-долу: всички мрежи в натоварена часова зона, такса до 10,00 лв. / месец за целия период на договора, без допълнителни условия за презареждане:

M-Tel

Prima Classic – 0,54 лв. на минута, 0,25 лв. за съобщение
Comfort 100, 150, 250 – 0,32 лв. на минута, 0,14 лв. за съобщение
Mega LOOP, LOOP Surf, LOOP U&ME, PLAY LOOP – 0,32 лв. на минута, 0,14 лв. за съобщение
LOOP UP2U – 0,39 лв. на минута, 0,14 лв. за съобщение
Ало, Да! – 0,29 лв. на минута, 0,12 лв. за съобщение

vivacom

Get M@x, Get Music, Get Bonus, VIVA International (Start), – 0,34 лв. на минута, 0,14 лв. за съобщение
VIVA Free, UniCall S – 0,25 лв. на минута, 0,14 лв. за съобщение
Optima 250 – 0,32 лв. на минута, 0,14 лв. за съобщение

GLOBUL

b-connect – 0,45 лв. на минута, 0,22 лв. за съобщение
Smart Plus, Smart Way, Max, Unlimited Weekend, Generation GLOBUL – 0,32 лв. на минута, 0,14 лв. за съобщение
Frog Mobile – 0,34 лв. на минута, 0,14 лв. за съобщение

BOBiltel

В желанието си да запази пазарен дял, да спре намаляващия си брой абонати и среден приход от абонат, като същевременно запази имиджа на марката M-Tel като premium brand, “Мобилтел” ЕАД реши в условията на вече зает пазар да предложи нова марка bob на т.нар. no-frills услуга – базисна услуга с единна цена и собствено търговско присъствие (сайт, магазини, поддръжка и обслужване).

Във всички случаи приветствам идеята за no-frills услуга на фона на сложните тарифни планове при абонамент и множеството условия на предплатени тарифи за бонуси. Колко пъти сте чели * (звездичките) при всяка една оферта от всеки един оператор – “за първите 2/6 месеца”, “при презареждане от … до … лв“, “минути в мрежата на …” и т.н.

Дали “Мобилтел” ще успеят с bob? Струва ми се, че да – де факто подписването на договор към bob е равносилно на регистрацията на предплатена SIM карта с условието, че се плаща след фактуриране, а не предварително.

Споделете мнението си по-долу, особено ако вече ползвате или възнамерявате да ползвате услугите на bob.

Декларация за конфликт на интереси
Ако имате въпроси относно услугата, първо се свържете с компанията. Не работя за “Мобилтел” ЕАД, други комуникационни компании или обслужващи я фирми и не съм получавал компенсация за публикациите.

Двулични медии. За неделните изборни класации

2011-10-23T16:21:00.001+03:00

На 5 юли 2009 kihano пише в статията си “За Ганю и законите” за така наречените забавни класации, които стават “традиционни” в изборните недели:

[…] Мисля че на всички е ясно, че не става дума за никакви музикални класации. Става дума за огласяване на изборни резултати от течащия гласуване за народни представители. […]

[…] Тези агенции и граждани [които провеждат и участват в класациите] очевидно познават закона и знаят, че това което правят е подсъдно.[…]

[…] Защо, господа журналисти? С какво лице Вие, господа журналисти, утре ще изисквате от политици и държавни служители да спазват закона, след като при възможност самите Вие го заобикаляте? […] В живота най-трудно се научава защо не трябва да правиш неща, които никой не може да ти забрани да направиш.

Член 136 от Изборния кодекс на Републиката гласи:

Чл. 136. Резултати от допитвания до общественото мнение по повод на изборите не могат да се огласяват под каквато и да е форма 24 часа преди изборния ден до обявяване края на изборния ден на територията на страната.

В явен разрез със закона, големите електронни медии публикуват “традиционни” класации на 23 октомври:

“Участвайте в традиционната неделна музикална класация на Дарик и посочете предпочитаната от Вас мелодия от изброените филми” – за президент от “Дарик”
“Участвайте в традиционната неделна софийска музикална класация на Дарик и посочете предпочитаната от Вас народна мелодия” – за столичен кмет от “Дарик”
"Дневник" днес: 9.1% от екипа са на работа, любимият ни комикс е "Ей толкова магистрали са нужни" – за президент от “Дневник Online”, с кратко разяснение
“Класация на най-продаваните книги на антикварния пазар към 13:30 часа” и тук – за президент от “24 часа” и “Труд”, с любезното съдействие на Агенция “Фокус”
КЛАСАЦИЯ НА НАРОДНОТО ТВОРЧЕСТВО - за президент от “Vsekiden.com”
КЛАСАЦИЯ НА НАЙ-ХАРЕСВАНИТЕ ИМЕНА В СТОЛИЦАТА - за столичен кмет от “Vsekiden.com”
Неделни класации – за президент от “Vesti.bg” с помощта на БГНЕС
“Барче редува Веско Маринов с Лили Иванова”, “"Учителко любима" поведе в класацията на радио "Чойс"", “"Майстора и Маргарита" - хит на пазара” от “Стандарт” за местните и президентските избори
Филмова анкета на BNews – за президент
Цветните борси в страната – от BNews за кметове

Изборният кодекс предвижда:

Чл. 299. Който наруши разпоредба на този кодекс, извън случаите по чл. 288 - 298, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, от 200 до 2000 лв.

Обръщам внимание на публикацията в “Дневник” (номер 3), която към момента е прочетена 23 764 пъти, докато следващата най-често четена статия (пак изборна, но за София) е прочетена само 5 513 пъти. Тоест няма да е пресилено да се каже, че между 4 и 10 пъти повече очи виждат и рекламите във всеки един информационен сайт, привлечени от “неделните класации”.

С глоба от 200 до 2000 лв, печалбите остават сигурни, въпреки нарушаването на закона. Апропо, редакцията на “Дневник” прояви невероятно лицемерие. В статията си “Как да гласувам” от 21 септември 2011 редакторите завършват:

Законът забранява 24 часа преди началото на изборния ден и до края му огласяването "под каквато и да е форма" на резултати от допитвания за гласуването. това означава, че традиционните в последните години забавни класации, чрез които медиите следяха изборните резултати в реално време, са забранени.

А, днес какво правите, драги? Забавните комиксови герои, антикварни книги, народни песни, температурни измервания са поредното доказателство, че законите в страната не се спазват дори и от медиите, които апелират за това. Такива ще са и резултатите след 19:00 часа – както сподели един приятел, “интересът към стоките от плод-зеленчуковите пазари - тиквата, картофа, моркова, ряпата и т.н.”. Гражданското общество не е общество на заобикаляне на законите.

Ако желаете да сигнализираме на ЦИК за нарушенията, оставете коментар. Нека се спазват законите от всички!

bob by M-tel. Нов мобилен оператор / bob тарифа

2011-10-13T13:40:00.001+03:00

Обновление от 25.10.2011: още на 13 октомври Mobiltel анонсира новата марка и сайт www.bob.bg. Закупих си SIM карта за услугата, така че може да прочетете за впечатленията ми.

От началото на месец октомври в големите български градове могат да се срещнат така наречените “сини хора” -- младежи в кецове, сини костюми и шапки.. На пръв поглед се лутат безцелно, не говорят, вдигат шум, привличат внимание, но какво търсят остава предмет на догадки. Вече в няколко форума дискутират произхода и целта на тези “сини хора”, но загадката бързо бе разплетена.

В личния си блог Иво Апостолов, Интернет ентусиаст, разкрива, че така организираната акция е всъщност флашмоб рекламна кампания за навлизането на новия виртуален оператор bob от Мобилтел. Въпреки, че “сините хора” не са били информирани за продукта, който рекламират, за да не развалят ефекта от teaser кампанията, поне един от тях споменава името “БОБ”.

Какво е bob?

Марката bob съществува в Австрия от юли 2006 година¹, като профилът на виртуалния оператор в алпийската страна се основава на две концепции. Името bob отразява именно това (best of both) – дискаунтър (1), който използва обаче мрежата на установен мобилен оператор (2). В австрийския случай, това е mobilkom (днес A1), а в България – Mobiltel.

Какво да очакваме?

Ако съдим по развитието на bob в Австрия, най-вероятно българският bob ще стартира като абонаментен план със собствен номерационен план и само с най-важното: разговори, съобщения и роуминг. Този план няма да има абонаментна такса, договорът ще може да се прекратява с едномесечно предизвестие, а цената за минута разговор към всички национални оператори ще е една и съща.

В момента австрийският bob е претърпял своеобразно развитие и предлага няколко плана, включително и предплатена карта, и допълнителен пакет за интернет, и мобилни телефони.

bob, малък двуличник или спасител?

Чрез концепцията за виртуален дискаунт (евтин) оператор се цели да се пробие на пазара на базовите мобилни услуги, без да се накърнява обаче имиджа на основната и по-скъпа марка (M-tel). Трета година други два виртуални оператора използват мрежата на Мобилтел, като предлагат единна цена за национални разговори – “News Mobile” (ребрандиран като “Ало, Да!) и “Petrol Mobile”. Само че, те са собственост респективно на “Вестникарска група България” ООД, издаващи “24 часа” и “Труд”, и “Петрол” АД.

Идеята е bob да се възприеме като отделна компания, която няма нищо общо с компанията майка Мобилтел – нещо, което бе цел и при старта на LOOP, но в последствие се превърна в по-особен тарифен план под марката на M-tel.

За последните 3 години клиентите на Mobiltel са намалели със 147 500 души². За първите 6 месеца на 2011 компанията е отчела спад от 8,8% на средния приход от потребител в сравнение с миналогодишния период. Общите приходи за последните 3 години също бележат спад между 4 и 8 процента на годишна база. И докато част от този тренд се обяснява с корпоративни поглъщания и технологични инвестиции, Mobiltel свива приходите си и заради намаляващите цени за терминиране на едро, и заради свиващото се потребление². Отделно, проникването на мобилни услуги в България се покачва на годишна база, което наред с намалелите приходи и ценово чувствителните потребители поставя Мобилтел през 2011 в ситуация, много подобна на тази, в която mobilkom Austria лансира bob, а именно³:

“ Austrian mobile penetration was 110.9% at the end of 3Q 06 compared to 102.6% at the end of 3Q 05. The market share of mobilkom austria decreased to 38.8% at the end of September 2006 compared to 39.5% in the same period of last year as the low price segment in which smaller competitors participated to a disproportionate degree grew faster than the overall market.

As a reaction to this market dynamic mobilkom austria introduced a no-frills offer under the name “bob” in July 2006. “bob” is a SIM-only contract product without a monthly fee offering low priced calls in Austria using mobilkom austria’s network. “bob” offers basic voice service including roaming and SMS.
”

Оздравяване

Стратегически погледнато, чрез bob Mobiltel се опитва да си върне изгубени клиенти и възстанови пазарния дял, без да накърнява и без това пострадалата си premium марка. Апропо, в оздравителния план, компанията пусна серии от имиджови кампании (слогана “Ти можеш”), като последната е признание към ролята на клиента, извиненение и молба от служителите за прошка под формата на колективна реч.

Разбира се, за маркетинговия отдел предварителното разкриване на “сините хора” може да е изглеждало нежелано, но фактът, че флашмобът из страната накара неколцина доволни и недоволни клиенти да се разровят из регистри и ангажират с новата марка, трябва да им донесе успокоение. Клиентите от своя страна може само да са доволни, че един от големите оператори в България ще предлага паралелно, надявам се, доста по-ниски цени от досегашните си.

Остават доста въпроси. Например, дали няма bob да “изяде” дял от по-скъпите (но и пълни с допълнителни услуги) M-tel планове (канибализъм), дали LOOP и Prima ще претърпят някакви промени, за да посрещнат новите реалности на комуникационния пазар и изобщо дали M-tel ще се възстанови от цяла година сътресения. Остава ни да видим или прогнозираме. Вие какво мислите?

Адвокат на дявола. За книгите в Интернет

2010-06-26T04:05:00.011+03:00

Това е някак си неловко признание. Свалял съм книги от Интернет, без да платя. По няколко причини.

(CC) by ChernobylBob by-nc-sa

Първата е трудно намиращи се заглавия -- няма ги вече на пазара, няма ги дори и в местните библиотеки, или ако се намират, трудно може човек да се вреди или поръча книгата. Българите в чужбина практически нямат достъп до непреиздавани заглавия, независимо дали става за български или преводни такива. Съгласете се, че не може да ползваш български библиотеки от чужбина, без да платиш невероятни цени за международно междубиблиотечно заемане с цялата бюрократична сложност. Така например прочетох "Майстора и Маргарита" на Булгаков като файл, свален именно от chitanka.info преди няколко месеца. ИК "Фама", която понастоящем издава заглавието, е загубила от моето прочитане 14 лева (корична цена). Мога да ви споделя, че четенето на цял роман на екран беше недотам удобно преживяване. Книгата (или може би електронният четец) ще си остане предпочитаният носител за художествена литература и за продължителното четене по принцип. На ИК "Фама" обаче им обещавам, че ще им заплатя цената, когато купя книгата като подарък.

Втората причина е именно цената на книгите. Някои издания и статии (особено специализираната и научната литература) струват в порядъка на няколко десетки, дори стотици евро. Когато ги има някъде в Интернет безплатно, изкушението е твърде голямо. Дори и да си ги купиш, мисълта, че се предлагат за без пари, те кара да се чувстваш едва-ли не прецакан. А и много често не може да си позволиш по 300-400 евро за един единствен университетски учебник. Направо се чудя понякога как точно се формират такива цени. И тук си мисля, че всъщност бих заплатил 50-60 евро за хартиен учебник, ако получа и електронен вариант с гаранция за бъдещите му редакции и допълнения. От друга страна, тези PDF файлове са ми повече в удобство като справка, отколкото като пълноценни книги. Т.е. нямам спомен да съм прочел цял речник или ръководство.

На трето място, ще кажа, че съм свалял електронните версии на книги, които вече имам на хартия по простата причина, че се пренасят и съхраняват много по-лесно и не заемат ценно физическо пространство. Да не говорим за удобството от търсене на думи и фрази или пък писането на бележки по тях. Съвременните информационни технологии отварят огромни възможности пред създателите и потребителите на съдържание -- вижте например как множество печатни издания заживяха по нов аудио-визуално-интерактивен начин в Интернет.

(CC) by Katey Nicosia, by-nc-nd

Да, признанието е неловко, защото осъзнавам, че извършвам посегателство над чужди права. Не съм платил на авторите, нито на коректорите, нито на предпечатната подготовка, нито на разпространителите. Това е кражба и няма какво друго да е. Горните причини не са извинение. Не е извинение и целта -- за образователни цели, за духовно обогатяване и така нататък. Ако не можеш да откриеш нещо сега, просто ще потърсиш по-късно. Ако нямаш пари, пестиш, а не крадеш. Като нямаш място у дома си, пренареждаш и изхвърляш, а не завземаш тротоара или съседния имот. Но пък Интернет създаде тази култура на "тук и сега и безплатно" при консумацията на новини, видео, музика, текстове.

Един-единствен път платих за книга в електронен вариант -- и то директно на автора като дарение чрез банков превод. Той дори ми изпрати допълнително съдържание и сподели няколко съвета към книгата си. Почувствах се наистина поласкан. Защо му платих ли? Защото той бе поместил адрес за пряка връзка и защото работи самодейно. И защото не бе справедливо да открадна труда му, без да заплатя и стотинка. И защото можех сам да задам цената.

Не смятам обаче, че е редно да сваляме и четем труда на хора, без да им заплатим полагащото им се. За съжаление, не съществува и обективна "справедлива" цена. Нито пък приемам и формулировката за "пазарна" цена при интелектуалните продукти. Ако цените на електронните книги са поне наполовина на коричните цени и знам, че поне 50% от сумата отива пряко при автора на книгата, то тогава бих си купил "оригинала", вместо да избера "безплатното". Ще ми се издателите да ги бе грижа за качествени корекции, преводи със справки със специалисти и изящно оформление; ще ми се и да предлагаха безплатен преглед на част от книгата, а не клиширани анотации. Изобщо издателите не трябва да са дяволът, който гледа да спести по веригата на книгопроизводство в името на по-високата печалба, а двигателят за по-високо качество и удоволствие от четенето на повече носители на по-достъпна цена. Време е издателите да влязат в контакт с поколението на "тук и сега и безплатно" и да осъвременят процеса на "издаване".

Дотогава сигурно ще продължа да свалям електрнни книги и ще продължа да плащам на авторите, чийто труд наистина ме е образовал, одухотворил или забавлявал. На останалите -- няма, просто защото свалям, но не чета. Надявам се, че повече, а не по-малко, хора ще чувстват това морално задължение да върнат в замяна. Не е ли по-добре за издателя да му платиш нещо, отколкото нищо, като изтеглиш безплатно книга, дори ако издателят ти иска 5 пъти повече на корицата?

Истински контекстна реклама

2010-05-22T16:28:00.002+03:00

Когато в рамките на няколко дни се съобщава за три самолетни катастрофи, наводнения в Европа и техните жертви, дали нарочно или не, се появяват реклами на застрахователни услуги. Като че ли е по-скоро случайно, но пък се загледах.

Източник: Dnevnik Online

Google Street View в България

2010-03-17T17:57:00.004+02:00

Кога ли колите на Google ще тръгнат из българските градове, за да снимат панорамни изображения? Някои се шегуват, че ще е, когато си оправим пътищата. Услугата, позната като Google Street View, изглежда ще подмине България засега, но не и съседните Гърция и Румъния.

Всъщност, подобна услуга се предлага от румънската компания NORC. Сайтът http://www.norc.ro/street-view дава пълна представа как би изглеждала Google Street View Bulgaria. Изберете който и да е южен или източен румънски град и пред вас ще се открие доста позната картина. Разбира се, северните ни съседи имат своите особености, но в строително отношение и паркиране доста си приличаме.

Мислите ли, че има смисъл Google, NORC или която и да е друга компания да заснеме българските градове? При условие, че си оправим дупките, де.

Турбулентно време

2009-05-05T02:09:00.001+03:00

Две реклами в едно и също издание. Втората е на самото издание. И двете говорят за турбуленция.

Thinking about tomorrow. We live in turbulent times. Which is why our clients like the fact that NetJets Europe has the financial backing of Berkshire Hathaway. It means that year in and year out, in good times and bad, we put more into safety and training and building for the future than many airlines.

In today’s turbulent economic climate, the Financial Times is the first place to look for breaking business news wherever it happens. With over 500 journalists reporting from 50 cities around the world, the FT offers unparalleled global business coverage and insight to help you stay ahead of the game.

Дали наистина живеем в турбулентни времена? И какво по дяволите означава това?

Фотографиите са от седмичното издание FT Weekend Magazine от April 25/26 2009.

Не карай пил!

2009-05-04T00:31:00.001+03:00

Варна, февруари 2009

Бъдете разумни по пътищата по време на празничните дни. Статистиката показва, че всяка година, употребата на алкохол причинява над 300 катастрофи, ранява над 400 души и отнема 45 човешки живота. Цифри? Не, това са съдби.

Ако сте пили, оставете колата и повикайте трезвен приятел, шофьор или такси. За телефони, вижте тук.

Да изкараме кризата в лукс

2009-04-18T12:45:00.000+03:00

Бул. „Вл. Варненчик“, Варна, април 2009

„Да изкараме кризата в лукс“ -- едно типично българско разбиране.

Това е второто ми попадение под обстрела на „кризисния“ маркетинг на заведенията в морския град (вж „В криза като в криза“).

И ако подобни рекламни текстове изглеждат озадачаващо за някои, то чалгата винаги е била близко до сърцата на хората. Какво имам предвид? „Кризата не ме касае, щом до мен си ти. / Искам те, това е.“ Част от песента „Любов по време на криза“ на Есил Дюран. „Кризата при тебе явно не върви -- / много са жените, а единствен ти.“ Така рапира Илиян в кючека „Три-четири“.

И като стана дума за кючек, само чакам да се появи такъв за кризата. Изобщо, поп-фолкът традиционно изплита всякакви комбинации от вечните секс/любов и временните явления в политико-икономическата ни реалност: любов-дънки, любов-криза, любов-избори (последното няма да зарадва специфичната индустрия).

Апропо, текстът за кючека е готов ;-)

Колко е важно да те чуят

2009-04-08T11:30:00.008+03:00

След корпоративен блог, сега „Първа инвестиционна банка” (ПИБ) създаде и своя страница във Facebook.

Нуждата от "чуваемост"

Скоро ще се навърши година, откакто се разви цялата драма с мнимия фалит на ПИБ. В средата на май 2008 банката бе под обстрел от слухове, че ще фалира, което в крайна сметка и естествено не се случи. От ръководството излязоха с официално становище, като бяха подкрепени и от БНБ, и от правителството. Банката искаше да бъде чута.

ПИБ обаче разчиташе на медиите за това. Тя не общува тогава директно със своите клиенти. Породи се паника сред клиентите, които няколко дни теглиха и преместваха депозити и влогове, без да са разбрали съвсем добре описаната ситуация.

Пролетта на 2008 беше трудна за банката и по още една причина -- въвеждането на нова платформа за електронно банкиране. Много клиенти изпитаха затруднения в работата с нея, други бяха разярени от невъзможността да извършват едни или други операции, достъпни само в старата система, трети негодуваха срещу организацията и графичното решение. Клиентите искаха да бъдат чути.

Решението

Анелия Мирчева, директор "Маркетинг, реклама и PR" в ПИБ, обобщава резултата месеци по-късно: "една година ние сме тук с още по голяма клиентска база. Клиентите ни се увеличиха и стигнаха брой и средства, като това ни постави на шесто място в банковата система по активи в края на 2008. Факт е, че в момента доверието в стабилността на ПИБ е дори по-високо."

Безспорно една от причините за превъзмогването на създалите се проблеми беше разширяването на каналите за разгласяване и на активната обратна връзка. Урокът беше, че щом слуховете се разгласиха по Интернет, то значи, че тази среда е била пренебрегвана за сметка на традиционните средства за осведомяване. Време беше за по-активно виртуално присъствие. За директна, а не посредническа връзка, с клиента. Мартин Линдстрьом, невромаркетолог, казва „Един от най-старите трикове в иновациите е да не питате потребителите какво искат, а вместо това да ги попитате за проблемите, с които се срещат.“

Експерти използваха тази криза в доверието да подскажат силата на съвременните технологии за връзки с обществеността. Тодор Христов публикува “8 пропуснати онлайн възможности за PR-а на ПИБ”. Лека-полека (в резултат или не на подобни публикации) ръководството на банката се вслуша в специалистите и започна с корпоративен блог, след което създаде и своя фен страница в набиращата популярност Facebook. Или изпълни 2 от общо 8-те предложения.

Блогът

Единственият в момента активен корпоративен блог на българска банка е този на ПИБ. За по-малко от една година той се превърна в място за:
- виртуално представяне на продукти и услуги,
- за запознаване на обществеността със служителите на банката,
- за популяризиране на различни социалнозначими инициативи, както и
- за образователни финансово-икономически публикации.
Той обаче поема и неспецифична за един корпоративен блог функция -- отворената комуникация с нейните клиенти: допускането на външни мнения и коментари, отговори на клиентски запитвания и потребителски сигнали до ръководството.

Анелия Мирчева разказва следното за новата платформа: "Наскоро обновихме дизайна на блога и в момента правим нова подредба на темите в него. Не може да се избегнат дискусиите между хората, които пишат в блога – ние не ги модерираме." Клиентите имат пълната свобода да общуват помежду си и със служителите. Нещо по-принцип формално ограничено извън виртуалното пространство.

Facebook

В същия дух на отворена, или двустранна, комуникация, ПИБ рекламира и своята фен страница във Facebook*. В рамките само на няколко месеца каналите за общуване между институция и нейните клиенти се развиха по следния начин:
- традиционни канали: посещения в клонове и офиси, справки по телефона и чрез автоматичен оператор, информация от брошури и интернет сайта на банката;
- новите канали: запитвания по имейл, коментари в блога, формуляр за обратна връзка, действия във Facebook, видеоканал в YouTube, предстоящ редовен бюлетин.

"Това за нас е място, в което много бързо и кратко да споделяме новости, свързани с ПИБ или просто неща, които и ние самите харесваме." Така Анелия Мирчева определя смисъла на присъствието им в социалната мрежа. "Facebook е по-неформална среда – очакваме там потребителите да споделят мнението си за продуктите, които пускаме, рекламите, които правим."

Една информация - различни канали

"Дублирането на част от информацията е неизбежно – но пък има и хора, които посещават само едно от тези места", обяснява Анелия Мирчева. Разлики обаче има. Директорът по комуникациите разграничава сериозността на съдържанието и съответстващия му канал: "информацията за инвеститори ще бъде в официалния сайт на ПИБ, обща информация за банката, интересни и полезни факти или просто мартеница с пожелания – ще бъдат поместени в блога. В блога и във Facebook, например, качихме снимки на нашата колега Милица, която участва в Music Idol."

Анелия Мирчева синтезира: "всичко, което не ни убива, ни прави по-силни". Към момента едва ли съществува друга българска компания, която да общува по толкова много начини с клиентите си. Първа инвестиционна банка отговори на предизвикателствата, като стана по-добър слушател. И като свърза директно служители с клиенти. Прозрачността е доверие, а доверието е най-ценният ресурс за една компания.

*Апропо, ПИБ е втората българска банка с присъствие във Facebook. Две седмици преди появата й „Търговска Банка Д” навлезе за първи път в социалната мрежа и застина без нататъшно развитие.

Логотиповете на Първа инвестиционна банка и Facebook са обект на чужди авторски права.

Голямото черно четене

2009-03-23T11:00:00.001+02:00

По време на разходката ми в една известна книжарница, тази книга ме прониза с поглед. Черен. Заглавието „Курт“ не ми каза нищо. Авторът й Константин Вампила също. Оказа се после, че не е вампир, а дизайнер. Но пък беше интересна среща.

А, и да -- цената. Има-няма 50 лева. Оставих я за колекционерите. Те ще й се порадват.

Ко ши ям?

2009-03-20T11:00:00.000+02:00

„КО ШИ ЯМ“, попитал японецът. А жена му отвърнала: „Кото има“.

А к'во има? „Манджи трепач“, разбира се ;-)

В близост до студентските общежития, Варна, март 2009

В криза като в криза...

2009-03-18T11:51:00.004+02:00

„Кризисен“ маркетинг в действие. Варна, март 2009

"Дзифт" излиза на DVD

2009-03-13T13:44:00.006+02:00

За успокоение на всички почитатели и любопитни зрители на българско кино... този месец "Дзифт" излиза на DVD.

Датата е 21 март, събота...
Местата са там, където се продава и "Капитал"...
Цената - 4 лева.

Ако четете хартиените издания на "Дневник", то сигурно сте забелязали рекламата. Ако не, вижте www.capital.bg/dzift или притеснете редакцията на 02/93 76 349. Вече няма нужда да търсите забранени торенти или да очаквате филма по броени киносалони. Да ви е сладко!

Снимка на рекламата: "Дневник"

Честити празници!

2009-03-03T17:05:00.008+02:00

Честита Баба Марта!

Честит национален празник!

Честит осми март!

Торент на „Дзифт“? Е, вече се случи

2009-01-29T22:36:00.007+02:00

Ако нямате друг начин да гледате станалия вече култов „Дзифт“, то новината за Вас е, че вече е качен торент на целия филм. Очевидно, политиката на родните торент тракери за подкрепа на българското кино чрез несподелянето на видеото в Интернет трае има-няма 4 месеца.

В момента в България „Дзифт“ може да се гледа само в три столични киносалона. Има и няколко планирани прожекции в САЩ и Австралия.

Ако обичате българското изкуство, имате пари и киносалон наблизо, който прожектира наше кино, подкрепете го! Инак торент файлът се намира и в „Арена“, и в „Замунда“.

П.П. В блога „Let's Pop Culture“ авторът разделя по свой начин зрителите на този филм.

Дискусията (=коментарите) под торента в „Замунда“ е зашеметяваща. Само за 2 дни са се събрали над 400 мнения. Очевидно интересът е огромен, а хората - най-разнородни.