След един (напълно недостатъчен) ден във Венеция, отново сме в Падуа. По план трябваше да се изстреляме по магистралата (за първи път на нея откакто влязохме в Италия), да минем за обяд през Риека и да стигнем лежерно до Загреб. Вместо това решаваме да разгледаме Падуа, защото ни изглежда приятно място. Нямаме закуска в хотела (този не стига че ни е най-скъпият в Италия и имахме проблеми с паркинга, че и без закуска…), така че си намираме приятно място на една пешеходна улица. Обикаляме малко безцелно и мързеливо, за да компенсираме голямото ходене вчера, даже минаваме през няколко магазина…
На централния площад си купуваме саламчета от конско месо и попадаме (ама разбира се) на… пазарния ден. Тук е в четвъртък сутрин. За щастие заема само един площад и тъй като Падуа е по-голям град, пазарът не дразни както в Мантуа и Пистоя. Даже сядаме за по капучино в съседство. Малко преди обяд, без много да бързаме се отправяме към хотела и се измъкваме от Падуа.

(...)
прочетете останалата част от Италия на четвърта предавка – част 11 – Падуа, Триест и към София (497 думи)

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

коментирайте на страницата ->

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

След нощ в мъничката стая, която ни дадоха в хотела в Падуа за първата нощ, потегляме директно към гарата. Някак съм се объркал на картата на Падуа при избора и хотелът ни е в другата част на центъра. Но през близкия площад Прато минава един странен трамвай с една релса и на гуми, който ни закарва до гарата за няколко минути. Влакът до Венеция е 30 минути и €3(!) (Сега някой да ми обяснява колко били евтини влаковете у нас и затова са мизерни). Съвсем обикновеното регионално влакче си пердаши със 100 км/ч (има си километраж в купето) и само кара по-бавно между Местре и гарата във Венеция. Пристигаме още в ранна сутрин. Имаме много голяма програма напред.

За Венеция е писано много и много хора са ходили, така че няма да описвам забележителностите. Но трябва да кажа че Венеция е всичко, което сме очаквали, че и повече. Пълната липса на коли е невероятно чудесна, навсякъде, по всяка уличка е интересно, даже без да се посещават музеи.
Също така ние като видни пешеходци, не успяхме изобщо да минем навсякъде където искахме за единият си ден там. Минахме през южните и западните квартали, които са и по туристически, но оставихме северните за друг път. Отидохме до Мурано, само за да заварим градчето заспало и магазинчетата – затворени (беше около пет следобед). Накрая не успяхме да оставим време даже и за гондола, така че и това остава за другия път. Останалото – в снимки:

(...)
прочетете останалата част от Италия на четвърта предавка – част 10 – Венеция (172 думи)

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

коментирайте на страницата ->

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Снимката е на Николай Литов за 24 часа.

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

Някой ви е изпреварил и има един коментар.

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Отново на север от Апенините се насочваме към Адриатическо море. Кратка нощувка в хотел край Чезена, избран просто заради местоположението. Не ходим до града, а тръгваме към Сан Марино по второкласен път. Програмата за този ден е доста неясна, за разлика от предишните. Искаме да посетим Римини, Сан Марино и после или Равена или Ферара, преди да стигнем за нощувка чак в Падуа. В последния момент решаваме да отидем първо в Сан Марино, за да сме на морето по обяд, вместо сутринта. И така навлизаме в Сан Марино откъм задната страна, добре че gps-а ни предупреждава, иначе по нищо нямаше да познаем, че сме в друга държава. Поне аз и табела на пътя не видях.

Сан Марино

В Сан Марино има град в подножието на планината и град горе, където има три крепости. Градът-държава си се рекламира яко сред туристите и очаквахме много руснаци. Долу в подножието си е обикновено градче с нищо интересно в него и хващаме лифта към крепостта горе.
Значи представяте си добре организиран Несебър с много магазини навсякъде. Между каменни стени. Средновековно-съвременни търговски улици. Продава се всичко – от обикновени сувенири до невероятно качествени (и скъпи) моделчета на автомобили. Кожени палта и много оръжия из магазините навсякъде. Магазините обаче не са нашата страст, а малкото (неочаквано) руски туристи са погълнати от тях и ние директно влизаме в първата крепост. Има гледка към морето, което е на няколко километра (а ние сме на към 800 метра н.м.в.) и не е за хора със страх от високото. Няколкостотин метровата скала изглежда като да е отвесна надолу, а обезопасяването си е както си е било през 13 век… Качваме се и се завираме във всяко място, самата крепост не е  голяма – тук едно време са били войниците наблюдаващи околността. Решаваме да пропуснем втората крепост в другия край на държавата (на неколкостотин метра) и покрай правителствените сгради бавно се връщаме към лифта. Пред един от магазините има даже Дядо Коледа (ама разбира се – 24 май е). Решаваме да оставим обяда за Римини, въпреки многото ресторанти (и с гледка при това) и се спускаме за кратко с лифта до колата.

(...)
прочетете останалата част от Италия на четвърта предавка – част 9 – Сан Марино и Римини (324 думи)

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

Вече има 2 коментара, но има място и за вашия!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Някъде след средата на обиколката на Тоскана, която описвах вчера, се падна Сиена. Това е центърът на най-“тосканската“ част на провинцията. Пристигнахме привечер и се настанихме в чудесен хотел в покрайнините със страхотна гледка. Всъщност това беше каквото очаквахме от предишния (и не намерихме) – да сме на върха на хълма и с гледка. Е, трябваше да избираме между съзерцаване оттам и разходка из Сиена, така че потеглихме.

Хотелът в Сиена

(...)
прочетете останалата част от Италия на четвърта предавка – част 8 – Сиена (214 думи)

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

Вече има 2 коментара, но има място и за вашия!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Честно да си кажа, когато замисляхме това пътуване няколко месеца по-рано, точно обиколката на Тоскана по страничните пътища с колата, беше основната цел. Всичко останало просто е пътя дотам или обратно. Искахме да видим дали Тоскана е както е по картичките и големите цветни книги. Имахме два дни да обикаляме и за това време овършахме доста добре всичко без южната част на провинцията. Е, технически бяхме в Тоскана още отпреди ден с Пистоя, Лука и Пиза, но под Тоскана се разбират кипариси, макове и зелени хълмове, а не наклонени кули.
Първата след градовете спирка беше хотелът в нищото. Крайпътният хотел беше много приятен и с отлична храна (естествено), само че не беше на хълмче с гледка. Но пристигайки там вече по тъмно (след няколко спирки за крайпътни снимки) и така или иначе планирайки да потеглим рано-рано, нямаше особено значение. И за следващия ден криволичещия маршрут беше през Сан Джиминиано, Волтера, чак покрай Маса Маритима и пак нагоре до Сиена.

(...)
прочетете останалата част от Италия на четвърта предавка – част 7 – Тоскана (726 думи)

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

Някой ви е изпреварил и има един коментар.

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

След много приятно пътуване през Апенините по малък страничен път се спуснахме в Тоскана. Заобикаляме Флоренция и от Прато завиваме надясно към Пистоя, градчето избрано за бързо преспиване преди веднага да отпътуваме следващия ден за Лука и Пиза. Грешка!

Пистоя се оказва изключително приятно място и бързо ни става любимото досега. Невероятен стар град с много красиви улички, пешеходен и с малки пазарчета. Едва се провираме с огромната си (напълно не по местните размери) кола по много тесните (още от римско време, че и пешеходни улички), добре че човекът от хотела ни насочва любезно (и дойде да ни вземе, откъдето бяхме закъсали). А и всъщност не намираме хотела навреме, нашето място е затворено и любезно ни настаняват за същата сума (най-евтиното ни спане в Италия – за под €80) в много по-добро място – родната къща на бащата на Пучини. Тавани по 3.5 метра и огромни стаи в голяма къща.

Освен това се оказва се че в петъчна вечер в Пистоя се стичат млади хора от цялата околност, включително и от Флоренция. Тумби от хора по заведенията и площадчетата, едва намираме място за вечеря. Храната и виното – не че сме очаквали друго – са великолепни.

На следващия ден вместо, както е по план, да заминем за Лука, оставаме за още една обиколка на Пистоя. Но – добре познатият ни от Мантуа… пазарен ден. Лош късмет отново, така че внимавайте – този град не е за съботна сутрин. Купуваме си все пак нещо дребно, провираме се сред жени с колички (нищо не ги отличава от българските пенсионери със същите колички) и преди обяд заминаваме за Лука. Пистоя е страхотно и напълно недооценявано място. Ако някой е във Флоренция, просто трябва да се качи на влака и за половин час ще стигне за една вечер там.

(...)
прочетете останалата част от Италия на четвърта предавка – част 6 – Пистоя, Лука и Пиза (411 думи)

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

коментирайте на страницата ->

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

След закуска и пазаруване на балсамико, казваме чао на Модена и се насочваме десетина километра на юг – към Маранело естествено! Да минем толкова близо до там и да не видим ферарирата не може (всъщност за пет дни в Италия сме видели само едно и то с немска регистрация, още на Гарда).

Маранело

си е малко селце, в което много лесно намираме музеят на Ферари – покрай фабриката и входа на пистата :) Има си паркинги и в ненатовареният петък влизаме в музея. На входа ни примамват няколко автокъщи, които не искат да ни продават коли – дават под наем. Но за тях – после…
Музеят е сравнително малък (не съм ходил в тези на Порше, БМВ или Мерцедес, но се описват като много големи). Този на Ферари е на два малки етажа. Снимките са дело на Дани, на която изненадващо, музеят много допадна…

(...)
прочетете останалата част от Италия на четвърта предавка – част 5 – Маранело и Болоня (453 думи)

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

коментирайте на страницата ->

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

След обиколката на Гарда, се спускаме към Емилия-Романа – земята на моцарелата и шунката (в пътеводителя ни посреща определението, че прасетата са повече от хората, а градовете не са малки). Верни на плана си да избягваме всякакви големи пътища, минаваме на някакъв второкласен (и за щастие празен) път към Мантуа.

Мантуа

е място, което всички описват като перлата на района – един от най романтичните места. Но ние срещнахме голям проблем (след като преборихме по-малкия – да намерим място за паркиране). Тук срещнахме нещо, с което трябва да започват статиите във всички пътеводители – явлението „пазарен ден“! Защото в Италия (поне на север) по магазините е безбожно скъпо, хората които имат нужда от обикновени дрехи, обувки и всякакви домакински неща, се снабдяват от тези пазари. Явлението представлява най-обикновен пазар на сергии под тенти. Продава се какво ли не, а заеманото място естествено е централния площад на който и да е град – туристите да си гледат работата.

(...)
прочетете останалата част от Италия на четвърта предавка – част 4 – Мантуа, Парма, Модена (519 думи)

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

коментирайте на страницата ->

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

След стръмното спускане откъм Тренто, постепенно по тесния път заизвиваме покрай бреговете на Гарда. Не ми се мисли как е тук след юни, когато половин Германия се опитва да мине оттук. Но в началото на май това е все още спокойно място и хотелът ни е полупразен. Насочеността му към германците си личи, всичко е на немски. Определено Гарда не е място за лятно посещение – масовият туризъм със сигурност превзема всичко.
В спокойната майска вечер нямаме проблеми и веднага откриваме малка пицария откъдето си взимаме пица за в къщи – гледката от нашата тераса е по-добра.

На другата сутрин тръгваме – на север. Планът е пълна обиколка на езерото и следобед до Верона. Както че разберем – твърде оптимистично. Първата спирка е в най-северния край на езерото

Торболе

Това е съвсем малко градче, много спокойно пристанище и приятна крайбрежна алея. Паркирането не е проблем и кратката ни разходка е само колкото да направим няколко снимки. Още е рано за кафе…
Тук планините наоколо са алпийски и Гарда прилича на останалите италиански езера на запад.

(...)
прочетете останалата част от Италия на четвърта предавка – част 3 – Гарда (794 думи)

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

Някой ви е изпреварил и има един коментар.

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook