Накратко – зададен е на хора от 155 държави, между 2005 и 2009-та (хваща само малко от кризата и това вероятно поизкривява резултатите, но…) простият въпрос как оценяват общото задоволство от живота си в скала от едно до десет. После същите въпроси са задавани за това как е преминал точно определен ден, тоест е оценено и ежедневието им.

Резултатите не ме изненадват с това че българите се оценяват като нещастни в живота. Но е поразително колко зле се оценяват – България е на 137 място по самооценка от 155 държави! Оценили сме се между Чад и Сенегал – първата – една от най-бедните (ама наистина) държави в света. Зад нас са само няколко африкански държави, Хаити и Камбоджа.

Не е и никаква изненада, че по самооценка сме най зле в Европа. Но съседна Македония е на 96-то място, Албания е 103-та, а Румъния – 73-та. Ние сме и ясно изключение от доста забележимата корелация между богатство и самооценка.

Просто е налице поредното доказателство, че в световен мащаб сме на челните места по мрънкане без причина. Пътищата ни не били като германските, плажовете не са като тайландските, данъците не са като в Монако, политиците не са като шведските, а престъпността ни е по висока от сингапурската.

Нищо че пътищата ни са много по добри от Украинските (оценили се на 73-то място), плажовете – по-добри от холандските (4-то място), местни данъци практически не плащаме, за разлика от англичаните (17 място), политиците ни са много по-добре от туркменистанските (18 място), а престъпността няма нищо общо с мексиканската (18 място).
Но мрънкачите ни са ненадминати. Нямаме никаква трезва преценка, нито в сравнение със себе си от преди време, нито с околните. Само ни бива да гледаме в паницата на германци и американци, които са работили столетия, за да са там, където са сега. И да сме нещастни…

снимка сс Pink Sherbet Photography

| | Вече има 4 коментара, но има място и за вашия!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email

Първо, трябва да си пълен цървул, за да отидеш на море, да платиш по 200 лева на ден и преди да си тръгнеш да откраднеш нечий телефон. Нагледна демонстрация, че кражбата няма нищо общо с нуждата, а само с възпитанието. А е и трудно да се дистанцираш от подобни хора.

Второ, нашите полицаи (и тези с които се сблъсках в частност) са напълно незаинтересовани да помагат, макар и много любезни. Приеха ми жалбата и… нищо, въпреки цялата информация, която имаха. Което ме води до:

Трето – полицаите използват забраната за проследяване на мобилни телефони, заложена в ЗЕС за за извинение, как няма да намерят телефона, защото съда не разрешавал (кражбата на телефон не е тежко престъпление). Нищо че с моето разрешение (собственика на телефона) както МВР така и мобилните оператори има пълното законно право да проследят телефона и това няма нищо общо със ЗЕС. В ЗЕС се разглежда случаите за проследяване без разрешението и без знанието на собственика на телефона.

И последно, да ти откраднат телефона може да има и положителни страни. Можеш да провериш дали не се привързваш твърде към една обикновена вещ. Което не е хубаво и това че съм свикнал да си проверявам блоговете през телефона и да си пиша черновите там, не значи че не мога без телефона. Мога и поне се радвам да разбера, че е така. А и получих шест дни без телефонни обаждания – през 2010-та това си е направо подарък…

| | Някой ви е изпреварил и има един коментар.

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email

Този мач счупи всякакви рекорди в тениса! И то с много!

Най-дългият мач по време досега е бил „едва“ 6:33 ч между Фабрис Санторо и Арно Клеман през 2004 на Ролан Гарос – сам по себе си впечатляващ рекорд, задминат почти двойно.
Всъщност даже само последният сет с дължина 8:11 часа е много по-дълъг от всеки мач досега.

Ако броите геймовете, през 1969 се играе мач със 112 гейма и завършва 22–24, 1–6, 16–14, 6–3, 11–9. Тогава даже не е имало тайбрек в сетовете (досегашният рекорд за мач след въвеждането на тайбрек беше „жалките“ 83 гейма). А този мач е продължил 183 гейма – над 50% от стария рекорд и със 100 (!) над стария рекорд за мач с тайбрек.

За това колко е впечатляващо това, трябва да споменем, че таблото на корта спира при 47-47 в петия сет (IBM не са го програмирали за по-дълъг сет), a онлайн таблото (което и аз следя) спира при 50-50. На никой не му е минавало през ума, че може да се играе толкова.

Рекордът на Иво Карлович за 78 аса в един мач беше задминат от Иснер още при 39–38 в петия сет и в момента Иснер е еднолично на първо място по брой асове в един мач със 112, водейки с малко пред… Маю със 103.

Но даже по-впечатляващо от сухите цифри е поведението на двамата. Иснер и Маю играят на високо ниво (статистиката за грешките им или по-скоро липсата на такива говори красноречиво). Геймовете се печелят, а не се губят даже при огромната умора от почти седем часа непрекъсната игра във втория ден. Първата почивка за тоалетна е след 6 часа и половина непрекъсната игра (при 58:58 във втория сет). Без прекъсвания, без разправии със съдии, без консултации с треньори, без фалшиви „контузии“ за да се изкопчат няколкоминутни почивки, нищо. Само игра и професионализъм.

Макар че това е едва първи кръг на турнира Маю игра четвърти мач, тъй като идва от квалификациите – и имаше „леки“ мачове дотук – един петсетов мач срещу Кубек в последния кръг на квалификациите, както и трети сет срещу Богданович, спечелен с 24–22 във втория кръг!

И сега Иснер – горкият победител от този мач на титани, ще се изправи срещу Тимо Де Баке във втория кръг, който е „свеж и отпочинал“ след 6:7 6:4 6:3 5:7 16:14 в своя мач от първия кръг.
Или просто да цитираме Джони Мак – „Those wimps in football moaning after 90 minutes then 5 days off„

P.S. Не знам как на Булсатком им излиза сметката. Едва ли с ексклузивно предаване на Уимбълдън са спечелили повече пари от нови договори с абонати, отколкото можеше да спечели някой показвайки реклами на всички любители на тениса по общодостъпна телевизия. За съжаление икономическият гений на булсаткомците значи че само можем да четем за тази частица история…

| | Вече има 2 коментара, но има място и за вашия!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email

Това е цитат от изказване на министър Трайков. Добър пример за пазарна политика от дясно правителство – понеже газа ще стане по-скъп – да вдигнем тока, че да няма дисбалнс.
И как са забравили – ами дървата и калта изкопана от Марица Изток въглищата? Трябва и те да поскъпнат, защото иначе горките свещени крави, пардон топлофикации, ще фалират и затворят, което всъщност отдавна трябваше да стане.

Явно просто ще трябва да мине десетилетна агония и куп пари на данъкоплатците да отидат в нечии ненаситни усти, докато нещата си дойдат на естественото място. Защо ли ми напомня на Кремиковци?

| | Вече има 2 коментара, но има място и за вашия!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email

Да, вече ако отидем някъде да хапнем с детето, сме престъпници. Тия депутати засега се доказват като пълни олигофрени. Разбирам че прокарват откровени бизнес интереси, но очевидно са прекалени малоумни даже да го направят елегантно и без много шум. Вместо това се препъват по няколко пъти и генерират такива очевидни недоразумения, че се налага спешно да ги прегласуват.

Ясно е че в София поне (с правилно планиране) мога да избегна задимените заведения, даже и когато съм с дете. Но явно ако отидем някъде извън града, ще сме на суха храна – иначе – или гладни, или престъпници…

Пълна гаргара, представете си хотелите и ресторантите им долу, чуждите туристи се давят в дима на пушачите по време на вечерята, а носят горе по стаите храна в салфетки на децата си. Или сватбарско тържество, кумът пуши като комин, а шаферчетата подсмърчат изгонени пред вратата на ресторанта. (коментар от Дневник).

Между другото, не става ясно кой ще наказват контролиращите, ако в заведението за пушачи влезе дете? Детето, собственика, пушачите?

А междувременно бях услужливо насочен към коментара на горкичкият Борисов, който намалил цигарите, защото в цивилизованите страни, местата за пушене били "прекалено малко". Добре че тук няма такъв проблем… Тук само акъла е прекалено малко.

| | Все още няма коментари, така че можете да сте първи!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email

(Започвам от декември, защото по-назад спомените ми са бледи. Ще допълваме по месеци)

2009:

Декември – Аватар – Много "Уау!" и "Мау!", но уточнения че става само защото е 3D. Само да натискам "J" на клавиатурата (next article в Google Reader) ми отне повече време, отколкото ако бях го гледал…

2010:

Декември / Януари – Ще следят, няма да следят – Подслушването в интернет, пълно единодушие по темата…

Февруари - Отмяната за забраната за пушене в затворени обществени пространства, още преди да са я приели. Куп мастило за и против, аргументи и сравнения

Март/Април – Някой осакати кучето Мима, всички са на протест, законите се променят и ще се лежи в затвор, повече, отколкото ако сгазиш двама пиян на пътя или твоето куче нападне някой… Някой пък не са съгласни…

Април/Май – Аревик – освен Светла (май оригинала) и Лидия, много шум и писане нямаше, но изразът "Ако Аревик беше планина или куче…" потръгна добре… А много писане нямаше, защото все пак Аревик не е нито планина, нито куче…

За май все още нямам открояващо се, но има още време…

| | Все още няма коментари, така че можете да сте първи!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email

Може да не съм гледал мач от 10 години, да съм фен на Сити само за да дразня приятелите и да чакам с нетърпение сезона в NFL, но Три Корни и Крис Камара нагледно показват защо трябва човек да се интересува от футбол!

Коментарите на Три Корни са просто страшни!

Джими съветва ЦСКА, Ники вади яката идея
В Гонг слушат Сигнал+, снимат Емилия на балкон, тя им обяснява футбола
Не-футболисти_1: Атанас ‘Наско’ Курдов (първо от поредица)
Манчестър Юнайтед са типични германци
Ексклузивно!! Еко-заплаха за Вечното дерби!!!!!

И любимото ми – А бе, тука къде пикаем?

И поредицата "Петъчен Вуцов"! И още и още… Момчетата са със страшно чувство за хумор.

А ето го и Крис Камара – коментатор и половина по Скай (btw открих именно от Три Корни):

"Get your fingers out and count the number of Portsmouth players"

"…are fighting like Beavers!" – Класическа реплика!

И в напълно несвързан с горното коментар, от Комитата (мерси Стойчо за подсещането) – едно към едно с моето мнение:
"Иван Вазов. Плодовит, но не много талантлив писател, достатъчно политически удобен, за да влезе в читанките. Недостатъчно добър (за разлика от чалгата), за да му обърнат внимание извън България."

| | Вече има 3 коментара, но има място и за вашия!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email

В Закона за Ветеринарномедицинската дейност:

Чл. 179, ал. 3, се добавя т. 5 (нова):

В Закона за защита на животните:

От Чл. 47, ал. 3 се премахват думите:

Това е – 30 секунди – но в пленарна зала.

| | Вече има 2 коментара, но има място и за вашия!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email

Да започнем с това, за което ще коментирам. Директно от сайта на Екоравновесие:

Да обобщим кучелюбната теория – Бездомните кучета трябва да пазят територията си.
Ще коментираме твърденията – едно – че кучетата имат територия и две – от кого да я пазят?

(...)
прочетете останалата част от Нека кучетата да пазят! (801 думи)

| | Вече има 18 коментара, но има място и за вашия!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email

| | Вече има 4 коментара, но има място и за вашия!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email