Другата страна на мъглата

Когато Питър Джейкъб излезе, мъглата веднага погълна къщата му и той не можеше да види нищо освен бялата покривка навсякъде около него. Това му донесе тягостното чувство, че е последният човек в света.

Внезапно на Пит му се зави свят. Стомахът му се преобърна. Почувства се като човек в пропадащ асансьор. После това премина и мъжът се съвзе. Мъглата започна да се изчиства и очите на Пит се разтвориха широко с ужас, страхопочитание и учудване.

Той беше в центъра на града.

Но най-близкият от къщата му град бе отдалечен на четиридесет мили!

И то какъв град беше! Пит никога не бе виждал нещо подобно.

Изящни сгради с високи спираловидни фасади като че ли докосваха небето. Хората обикаляха наоколо върху подвижни ленти.

А на един от небостъргачите пишеше 17 април, 2007. Пит се беше пренесъл в бъдещето. Но как?

Изведнъж той се ужаси. Ужаси се изключително много.

Той не беше от тук. Не можеше да остане. Затича се към отдалечаващата се мъгла.

Полицай в странна униформа му извика гневно. Необикновени коли, които се носеха на двадесетина сантиметра над земята, едва не го удариха. Но Пит успя. Влезе обратно в мъглата и скоро всичко побеля.

После тягостното усещане дойде пак. Това съдбоносно чувство на падане… Мъглата започна да се избистря.

Изглеждаше сякаш си е у дома.

Внезапно се чу пронизителен шум. Пит се обърна и видя огромни праисторически бронтозавър, движещ се тромаво към него. Желанието да убива се четеше в малките му, кръгли като мъниста, очи.

Ужасен, Пит скочи обратно в мъглата…

Следващият път, когато мъглата се спусне над теб и чуеш забързани крачки в белотата… крещи.

Защото това ще е Пийт джейкъбс, опитващ се да намери своята страна от мъглата…

Помогни на бедния човек.

Странник

Келсо Блек се смееше.

Смееше се, докато бузите му не се раздраха и бутилката евтино уиски, която той стискаше в ръце, оля пода.

Тъпи ченгета! Беше толкова лесно. И сега имаше петдесет хилядарки в джоба. Пазачът беше мъртъв - но вината беше негова! Той пое пътя си.

Със смях, Келсо Блек надигна бутилката към устните си. Това се случи, когато го чу. Стъпки по стълбите, които приближаваха към тавана, където беше той.

Той извади пистолета си. Вратата бавно се отвори.

Странникът носеше черно палто и шапка, нахлупена ниско, над очите.

“Здравей, каза той. - Келсо, наблюдавах те. Много съм удовлетворен.” Странникът се засмя, но смехът му донесе на Келсо смразяващ страх.

“Кой си ти?”

Мъжът се засмя отново. “Познаваш ме. И аз те познавам. Сключихме договор, преди около час. В момента, когато застреля пазача.”

“Махай се!” Гласът на Блек остро се извиси. “Махай се! Махай се!”

“Време е да дойдеш, Келсо” каза меко странникът. “Освен това - имаме да извървим дълъг път.”

Странникът свали палтото и шапката си. Келсо Блек се взря в Лицето.

Изкрещя.

Келсо Блек крещеше, и крещеше, и крещеше.

А странникът просто се смееше и в един момент стаята беше тиха. И празна.

Но силно миришеше на сяра.

Никога не се обръщай

Джордж Джейкъбс тъкмо затваряше офиса си, когато възрастната жена понечи да влезе в него.

Тези дни рядко някой влизаше през тази врата. Хората го мразеха. От петнадесет години той ги оставяше с празни джобове. Никой не бе имал възможността да го измами. Но да се върнем към малката ни история.

Възрастната жена, която влезе, имаше грозен белег на бузата. Дрехите й бяха в по-голямата си част мръсни дрипи и парцали, Джейкъбс броеше парите си.

“така! Петдесет хиляди, деветстотин седемдесет и три долара и шейсет и два цента.”

Джейкъбс винаги обичаше да е точен.

“Наистина много пари, проговори тя. Жалко, че няма да можете да ги похарчите.”

Джейкъбс се обърна.

“Защо - кой си ти?” Попита той изненадан. “Какво право имате да ме шпионирате?”

Жената не отговори. Подпря се на костеливата си ръка. Проблесна силна светлина към гърлото му - и писък. После, с последен стон, Джордж Джейкъбс падна мъртъв.

“Чудя се какво - или кой - може да го е убил?” - попита един млад мъж.

“Радвам се, че си отиде” - каза друг.

Той беше късметлия.

Не се обърна назад.

Хотел в края на пътя

“По-бързо!” - Изкрещя Томи Ривиер. - “По-бързо!”

“Вече карам с 85 (това са 136 км/ч, бел.пр.), отвърна Келсо Блек.”

“Ченгетата са точно зад нас, каза Ривиер. Вдигни ги на 90 (144км/ч, бел. пр.)!” Той погледна през прозореца. Зад летящата им кола имаше полицейска, с включена сирена и светеща червена лампа.

“Ще мина встрани от пътя! - Изкрещя Блек. Той рязко сви и колата полетя по песъчливата покривка на пътя встрани.

Полицаят зад тях се почеса по главата. “Къде отидоха?”

Партньорът му се намръщи. “Не знам. Те просто… изчезнаха!”

“Виж! - каза Блек. - Светлини пред нас!”

“Това е хотел! - Учуден рече Ривиер. - Насред този черен път - хотел! И това ако не е чудо! Полицията никога няма да ни потърси тук!”

Блек, забравяйки гумите на колата, настъпи спирачката. Ривиер взе черната чанта от задната седалка. Двамата влязоха в хотела.

Той изглеждаше точно като сцена от началото на 20 век.

Ривиер нетърпеливо натисна звънчето на рецепцията. От някъде се появи стар мъж. “Искаме стая” - каза Блек.

Мъжът мълчаливо се взираше в него.

“Стая,” повтори Блек.

Мъжът се обърна, за да се запъти обратно към офиса си.

“Виж, старче,” каза Ривиер. “Никой не се държи така с мен.” Той извади 38-милиметровия си пистолет. “А сега ни дай стая.”

Мъжът изглеждаше готов да продължи пътя си, но накрая каза: “Стая №5. В края на залата.”

Той не им даде регистър, за да се подпишат, затова те се запътиха към стаята. Тя беше празна, с изключение на желязното двойно легло, пукнатото огледало и мръсния тапет.

“Какво долнопробно място! - с отвращение каза Блек. - Мога да се обзаложа, че тук има достатъчно хлебарки, за да напълнят кана от пет галона!”

На следващата сутрин, когато Ривиер се събуди, той не можа да стане от леглото. Не можеше дори да трепне. Беше парализиран. А после старият мъж застана пред погледа му. Той носеше игла, която постави в ръцете на Блек.

“И така, вече сте будни, каза той. Вие двамата сте първите добавки към музея ми от 25 години! Но ще бъдете пазени добре. И няма да умрете. Ще бъдете занесени при останалата част от колекцията ми в живия музей. Страхотни експонати!”

Томи Ривиер дори не можеше да изрази своя ужас.

Прокълнатата експедиция

“Добре, - каза Джими Келър, оглеждайки мястото, където ракетата лежеше готова за излитане в средата на пустинята. Слаб ветрец подухна срещу тях и Хю Бълфорд рече: “Да. Време е да заминем за Венера. Защо? Защо искаме да отидем на Венера?”

“Не знам, - каза Келър. Просто не знам.”

Ракетата плавно се приземи на Венера. Бълфорд провери въздуха и учудено сподели: “Това е добрия стар въздух от Земята! Перфектен за дишане!”

Слязоха и беше ред на Келър да се учуди: “Тук е точно като през пролетта на Земята! Всичко е толкова живо, зелено и красиво! Това е рай!”

Запристъпваха напред. Плодовете бяха екзотични и вкусни, температурата - перфектна. Когато падна нощта, заспаха навън.

“Ще нарека това място Райската градина - ентусиазирано каза Келър.”

Бълфорд се загледа в огъня. “Не харесвам всичко това. Нещо не е наред. Има нещо зло около това място.”

“Просто си щастлив - усмихна се Келър. - Заспивай.”

На следващата сутрин Джеймс Келър беше мъртъв.

Израз на ужас бе застинал на лицето му и Бълфорд се надяваше да не го вижда отново.

След като го погреба, Бълфорд опита за се свърже със Земята. Не получи отговор. Радиото не работеше. Бълфорд го разглоби и после събра отново. Нямаше никакъв проблем, но обстоятелството не се промени - не работеше.

Бълфорд се притесни още повече какво става. Излезе навън. Пейзажът си оставаше толкова приветлив и приятен. Но Бълфорд виждаше злото в него.

“Ти го уби! - Извика той. - Знам го!”

Внезапно вратата се разцепи и пукнатината се разширяваше към него. Панически Бълфорд се върна в кораба. Но и преди да вземе буца пръст…

Той анализира почвата и го обхвана още по-силен ужас. Венера беше жива.

Изведнъж корабът се наклони и започна да пада настрани. Бълфорд изкрещя. Почвата поглъщаше кораба и почти изглеждаше, че се облизва.

После застина, очаквайки следващата си жертва…

Нещото на дъното на шахтата

Огълхорп Крейтър беше грозноват, незначителен малък нещастник. Той много обичаше да тормози котки и кучета, да къса крилцата на мухите и да гледа гърченето на червеите, докато баво ги настъпва. (Последното не беше толкова забавно, понеже бе чувал, че червеите не изпитват болка.)

А майка му, глупава като него, беше сляпа за провиненията и садистичните му прояви. Един ден готвачката в истерия нахълта в хола, където Огълхорп и майка му гледаха телевизия.

“Това ужасно малко дете беше завързало въже на стълбите към мазето и когато слязох да взема картофи паднах и за малко не се убих!”-Изплака тя.

“Не й вярвай! Не й вярвай! Тя ме мрази!” - Изпищя Огълхорп със сълзи на очи. И бедният малък Огълхорп се разрида така, сякаш сърцето му е разбито.

Маминка уволни готвачката и Огълхорп, скъпия малък Огълхорп, се качи в стаята си, където да забие няколко карфици в кучето си, Споти. Когато майка му попита защо Споти скимти, Огълхорп обясни, че има стъкълце в лапата, което ей-сега ще извади. Маминка си знаеше, че скъпият малък Огълхорп е добър самарянин.

Един ден, докато Огълхорп беше на двора, оглеждайки се за нещо, което да измъчва, той забеляза дълбока и тъмна шахта. Той изкрещя в нея, очаквайки да чуе ехото.

“Ехо!”

Но един мил глас отвърна: “Ехо, Огълхорп! Здравей!”

Огълхорп погледна надолу, но не можа да види нищо. “Кой си ти, попита момчето.”

“Ела тук долу, извика го гласът. И ще видиш колко добре ще се забавляваме!”

И Огълхорп слязъл.

Денят бавно изминал, а момчето не се върнало. Маминка се обадила в полицията и бил сформиран отряд, който да го търси. Повече от месец издирвали скъпия малък Огълхорп. Точно когато щели да се откажат, открили момчето в шахтата, мъртво.

И то как го открили!

Ръцете му били откъснати, както хората късат крилцата на мухите. В очите му били забодени карфици, а останалите изтезания били твърде жестоки, за да се опишат.

След като покрили тялото (или каквото било останало от него) и се отдалечили, били сигурни, че чуват смях от дъното на шахтата.

Трябва да се измъкна оттук

“Какво правя тук?”-Учудих се. Бях ужасно уплашен. Не помнех нищо, но ето че бях тук, работещ в монтажна линия на атомна ценрала. Знаех само, че съм Дени Филипс. Това беше точно след като се събудих. Мястото беше охранявано от пазачи с пушки. Изглеждаше, че си разбират от работата. Наоколо имаше други работещи, които приличаха на зомбита. Приличаха на затворници…

Но нямаше значение. Трябваше да открия кой бях аз… и какво правех.

Трябваше да се измъкна!

Тръгнах по етажа. Един от пазачите изкрещя: “Върни се обратно тук!”

Затичах се през стаята, изблъсквайки охранителя и изскочих през вратата. Чух бластерни изстрели и знаех, че стрелят по мен. Но водещата ми мисъл остана същата: “Трябва да се измъкна!”

Имаше друга барикада от пазачи, блокиращи следващата врата. Изглеждаше, че съм в капан, докато не забелязах рамото на крана, което се спускаше към мен. Сграбчих го и бях пренесен на триста крачки към следващата платформа. Но и това не беше много хубаво. Там също имаше пазач. Той стреля по мен. Почувствах се слаб и зашеметен. Изпаднах в огромна черна дупка…

Един от пазачите свали шапката си и се почеса по главата.

“Не знам, Джо, изобщо не знам. Прогресът е нещо велико… но този х-238А… Име: Дени Филипс… Те са страхотни роботи… Но понякога полудяват и изглежда, че търсят нещо… почти като хора.

Пристигна камион с надпис на каросерията: “Връх на роботната поправка”.

Две седмици по-късно Дени Филипс бе върнат на работа… с празен поглед. Но внезапно… Очите му се избистриха… и бе споходен от поразителната мисъл: ТРЯБВА ДА СЕ ИЗМЪКНА ОТТУК!

Превод на разказите: Преслав Ганев

В списъка не са включени също и т.нар. dollar babies, заснемани от аматьори за некомерсиално ползване.

Кери (1976)

[IMDB]

“Бяхте предупредени да не изваждате Кери от контрол. А сега ще се сблъскате с последиците от злото.”

Режисьор: Браян Де Палма

Сценарист: Лаурънс Коен

Премиера: 3 ноември, 1976 (САЩ)

Награди: 2 номинации за Оскар; други 2 награди и 4 номинации

Сейлъмс Лот (1979)

[IMDB]

“Връх в ужаса!”

Режисьор: Топ Хупър

Сценарист: Пол Монах

Премиера: 17 ноември, 1979 (САЩ)

Награди: номицация за 3 награди еми, друга една номинация

Сиянието (1980)

[IMDB]

“Приливът от ужас, който порази Америка, е ТУК.”

Режисьор: Стенли Кубрик

Сценарист: Стенли Кубрик

Премиера: 23 май, 1980 (САЩ)

Награди: 1 спечелена и още 5 номинации

Нашето мнение: Филмът е добър за жанра хорър - държи в напрежение от начало до край, но не са доловени достатъчно добре идеите на Стивън Кинг за ровичкането в подсъзнанието на убийците, психопатите и техните жертви.

Нашата оценка: 7/10

Пълзящо шоу (1982)

[IMDB]

“От майсторите на ужаса и терора”

Режисьор: Джордж Ромеро

Сценаристи: Стивън Кинг, Джордж Ромеро

Премиера: 12 ноември, 1982 (САЩ)

Награди: 2 номинации

Куджо (1983)

[IMDB]

“Сега тук е новото име на ужаса…”

Режисьор: Люис Тег

Сценарист: Дон Карлос Дънауей

Премиера: 12 август, 1983 (САЩ)

Награди: 1 спечелена и 3 номинации

Нашето мнение: Филмът е правен почти изцяло па сюжета на книгата, многобройните кулминации са на места много добре представени, но финалът е твърде сладникав в сравнение с “Куджо” на Кинг.

Нашата оценка: 7,5/10

Мъртвата зона (1983)

[IMDB]

“С ума си може да види бъдещето. А с ръцете си - да го промени.”

Режисьор: Дейвид Кроненбърг

Сценарист: Джефри Боъм

Премиера: 21 октомври, 1983 (САЩ)

Награди: 4 спечелени и 4 номинации

Нашето мнение: Слаб филм. Задълбоченият и многопластов герой от книгата тук е просто сластолюбив и глупав медиум.

Нашата оценка: 3,5/10

Кристин (1983)

[IMDB]

“Тя ще те завладее. После ще те унищожи. Тя е смъртта на колела. Тя е…”

Режисьор: Джон Карпентър

Сценарист: Бил Филипс

Премиера: 9 декември, 1983 (САЩ)

Награди: 2 номинации

Децата на царевицата (1984)

[IMDB]

“Кошмар за възрастни”

Режисьор: Фриц Кирш

Сценарист: Джордж Голдсмит

Премиера: 9 март, 1984 (САЩ)

Награди: 1 спечелена и 3 номинации

Подпалвачката (1984)

[IMDB]

“Тя има сила… зла и разрушителна сила”

Режисьор: Марк Лестър

Сценарист: Стенли Ман

Премиера: 11 май, 1984 (САЩ)

Награди: 2 номинации

Окото на котката (1985)

[IMDB]

“Играй новата игра - котка и същество!”

Режисьор: Люис Тег

Сценарист: Стивън Кинг

Премиера: 12 април, 1985 (САЩ)

Награди: 2 номинации

Сребърен куршум (1985)

[IMDB]

“Когато луната е пълна… то се завръща!”

Режисьор: Дениъл Атиас

Сценарист: Стивън Кинг

Премиера: 11 октомври, 1985 (САЩ)

Награди: 1 номинация

Камиони (1986)

[IMDB]

“Кой кого направи?”

Режисьор: Стивън Кинг

Сценарист: Стивън Кинг

Премиера: 25 юли, 1986 (САЩ)

Награди: 3 номинации

Остани до мен (1986)

[IMDB]

Режисьор: Роб Рейнър

Сценарист: Рейнолд Джидиън

Премиера: 8 август, 1986 (САЩ)

Награди: номинация за Оскар, други три спечелени и още 9 номинации

Пълзящо шоу 2 (1987)

[IMDB]

“Когато завесата се вдигне, ужасът започва. Страх до последен дъх.”

Режисьор: Майкъл Горник

Сценаристи: Стивън Кинг, Джордж Ромеро

Премиера: 1 май, 1987 (САЩ)

Награди: 1 номинация

Бягащият човек (1987)

[IMDB]

“Игра, в която никой не оцелява. Но Шварценегер е още тук, за да я играе.”

Режисьор: Пол Майкъл Глейсър

Сценарист: Стивън де Соуса

Премиера: 13 ноември, 1987 (САЩ)

Награди: 1 спечелена, 2 номинации

Гробище за домашни любимци (1989)

[IMDB]

“Понякога мъртъв е по-добре.”

Режисьор: Мери Ламбърт

Сценарист: Стивън Кинг

Премиера: 21 април, 1989 (САЩ)

Награди: 5 номинации

Нашето мнение: Филмът, като представител на хорър-киното, не е лош. Тръпката е налице през цялото време, но персонажите не са достатъчно изпипани и психологията им е твърде проста. Въпросът за дилемата на родител, загубил детето си, почти не е засегната, въпреки че е централен мотив в книгата.

Нашата оценка: 7/10

Гробарска смяна (1990)

[IMDB]

“Стивън Кинг те прекарва по острието на бръснача с “Гробище за домашни любимци” и “Сиянието”. Сега те тласка право върху него.”

Режисьор: Ралф Сингълтън

Сценарист: Джон Еспозито

Премиера: 26 октомври, 1990 (САЩ)

Награди: 1 номинация

Мизъри (1990)

[IMDB]

“Тази Коледа ще властва… Мизъри”

Режисьор: Роб Рейнър

Сценарист: Уилям Голдман

Премиера: 30 ноември, 1990 (САЩ)

Награди: Спечелен Оскар. Други три спечелени награди и още 5 номинации

Нашето мнение: “Мизъри” е класен филм. Въпреки привидното бездействие и мудност на филма, той почти се докосва до майсторството на книгата. Пол Шелдън е чудесен, а за Ани Уилкс - възхищението от перфектната й игра просто прелива.

Нашата оценка: 9/10

Понякога те се завръщат (1991)

[IMDB]

Режисьор: Том Маглулин

Сценарист: Лорънс Корън

Премиера: 7 май, 1991 (САЩ)

Награди: 1 номинация

Сомнамбули (1992)

[IMDB]

“Те се хранят със страха ти… а сега е време за вечеря!”

Режисьор: Мик Гарис

Сценарист: Стивън Кинг

Премиера: 10 април, 1992 (САЩ)

Награди: 4 спечелени

Нашето мнение: Първият реализиран сценарий на Кинг е несполучлив. Хорър-комедията не се вписва в графата нито на ужасите, нито на комедиите. Идеята е плоска, актьорската игра - също.

Нашата оценка: 3/10

Тъмната половина (1993)

[IMDB]

“Сериозен писател или сериен убиец? Джордж е и двете…”

Режисьор: Джордж Ромеро

Сценарист: Джордж Ромеро

Премиера: 23 април, 1993 (САЩ)

Награди: 3 спечелени и 4 номинации

Неизживени спомени (1993)

[IMDB]

“Време е за разплата!”

Режисьор: Фрейзър Кларк Хестън

Сценарист: Ричтър

Премиера: 27 август, 1993 (САЩ)

Награди: 1 спечелена и 3 номинации

Сблъсък (1994)

[IMDB]

“Краят на света е само началото.”

Режисьор: Мик Гарис

Сценарист: Стивън Кинг

Премиера: 8 май, 1994 (САЩ)

Награди: 2 награди Еми, друга една спечена и още 7 номинации

Изкуплението Шоушенк (1994)

[IMDB]

“Страхът може да те направи затворник, а надеждата - да те освободи.”

Режисьор: Франк Дарабонт

Сценарист: Франк Дарабонт

Премиера: 23 септември, 1994 (САЩ)

Награди: 7 номинации за Оскар, други 11 спечелени и още 13 номинации

Нашето мнение: Първият филм на Дарабонт по Кинг е буквално шедьовър. Достигнати са и някои от най-дълбоките черти в новелата, не без перфектното участие на Морган Фрийман. Филмът наистина си струва да се види… И то неведнъж.

Нашата оценка: 10/10

Пресата (1995)

[IMDB]

“Бягството не е решение.”

Режисьор: Тоби Хупър

Сценарист: Тоби Хупър

Премиера: 3 март, 1995 (САЩ)

Награди: 1 спечелена

Долорес Клейборн (1995)

[IMDB]

“Понякога злополуката може да бъде най-добрият приятел на нещастната жена…”

Режисьор: Тейлър Хакфорд

Сценарист: Тони Гилрой

Премиера: 24 март, 1995 (САЩ)

Награди: 1 спечелена и 6 номинации

Ланголиерите (1995)

[IMDB]

Режисьор: Том Холанд

Сценарист: Том Холанд

Премиера: 14 май, 1995 (САЩ)

Награди: Номинация за Еми, други две номинации

Нашето мнение: Приятен семеен филм, но нищо повече. Не блести с нищо, макар че доста точно следва фабулата на новелата.

Нашата оценка: 5/10

Проклятието (1996)

[IMDB]

“Нека проклятието да извърши престъплението.”

Режисьор: Том Холанд

Сценарист: Майкъл Макдауел

Премиера: 25 октомври, 1996 (САЩ)

Награди: 1 номинация

Нощен авиатор (1997)

[IMDB]

“Никога не вярвай в това, което публикуваш… И никога не публикувай това, в което вярваш…”

Режисьор: Марк Павия

Сценарист: Марк Павия

Премиера: 6 февруари, 1998 (САЩ)

Награди: 1 номинация

Способен ученик (1998)

[IMDB]

“Ако не вярваш в съществуването на злото, имаш още много да учиш!”

Режисьор: Браян Сингър

Сценарист: Брендън Боус

Премиера: 23 октомври, 1998 (САЩ)

Награди: 5 спечелени и 4 номинации

Бурята на века (1999)

[IMDB]

“Неописуемото зло пристига…”

Режисьор: Крейг Баксли

Сценарист: Стивън Кинг

Премиера: 14 февруари, 1999 (САЩ)

Награди: Спечелена Еми. Други 2 спечелени награди и още 5 номинации

Зеления път (1999)

[IMDB]

“Има чудеса.”

Режисьор: Франк Дарабонт

Сценарист: Франк Дарабонт

Премиера: 10 декември, 1999 (САЩ)

Награди: 4 номинации за Оскар, 13 други спечелени награди и още 23 номинации

Нашето мнение: Историята на Джон Кофи е смесица от ужаси, фентъзи и драма. Вторият филм по Кинг на режусьора само потвърждава изключителното умение на Дарабонт да претворява шедьоври на екрана.

Нашата оценка: 10/10

Сърца в Атлантида (2001)

[IMDB]

“Какво ако една от най-големите мистерии в живота се случва на горния етаж?”

Режисьор: Скот Хикс

Сценарист: Уилям Голдман

Премиера: 23 септември, 2001 (САЩ)

Награди: 3 спечелени и 5 номинации

Нашето мнение: Филмът е замислен като събиране на мъдри мисли и житейски ценности, но докато гледах филма, аз видях само няколко такива, които все пак не ме впечатлиха особено, въпреки присъствието на Антъни Хопкинс.

Нашата оценка: 5/5

Червена като роза (2002)

[IMDB]

“Всяка къще има история за разказване. Точно тази обаче ще те убие…”

Режисьор: Крейг Баксли

Сценарист: Стивън Кинг

Премиера: 27 януари, 2002 (САЩ)

Награди: номинация за Еми, други 5 номинации

Нашето мнение: Филмът определено има качества като хорър, психо-елементът присъства в по-голямата му част, но не е задълбочен както подобава за Кинг. Приятен, но нищо повече.

Нашата оценка: 7/10

Капан за сънища (2003)

[IMDB]

“Приятели са закачили капан за сънища в хижата си… Но той е на път да хване нещо, което не може да бъде спряно…”

Режисьор: Лорънс Каздан

Сценарист: Уилям Голдман

Премиера: 21 март, 2003 (САЩ)

Награди: 2 номинации

Таен прозорец (2004)

[IMDB]

“Някои прозорци никога не бива да бъдат отваряни.”

Режисьор: Дейвид Коеп

Сценарист: Дейвид Коеп

Премиера: 12 март, 2004 (САЩ)

Награди: 2 номинации

Сейлъмс Лот (2004)

[IMDB]

“В малък град, злото се разпространява бързо.”

Режисьор: Микаел Саломон

Сценарист: Питър Филарди

Премиера: 20 юни, 2004

Награди: номинация за еми, една спечелена награда и още 6 номинация

Да яздиш куршума (2004)

[IMDB]

“Мъртвите пътуват бързо”

Режисьор: Мик Гарис

Сценарист: Мик Гарис

Премиера: 15 октомври, 2004 (САЩ)

Награди: 1 номинация

Град Отчаяние (2006)

[IMDB]

“В този град няма инциденти.”

Режисьор: Мик Гарис

Сценарист: Стивън Кинг

Премиера: 23 май, 2006 (САЩ

Награди: номиниран за две награди “Емми”

1408 (2007)

[IMDB]

[Трейлър]

Режисьор: Микаел Хафщрьом

Сценаристи: Мат Грийнбърг и Скот Александър

Премиера: 22 юни, 2007 (САЩ)

Награди: 1 номинация

Мъглата (2007)

[IMDB]

[Трейлър]

Режисьор: Франк Дарабонт

Сценарист: Франк Дарабонт

Премиера: 21 ноември, 2007 (САЩ)

Буик 8 (2009)

[IMDB]

Режисьор: Тоб Хупър

Сценарист: Ричард Чизмър

Премиера: 2009 (САЩ) —предстои—

Клетка (2009)

[IMDB]

Режисьор: Ели Рот

Сценаристи: Скот Алекзандър и Лари Каражевски

Премиера: 2009 (САЩ) —предстои—

Night Shift (1978)

Different Seasons (1982)

Sceleton Crew (1985)

Four Past Midnight (1990)

Nightmares and Dreamscapes (1993)

Hearts in Atlantis (1999)

Everything’s Eventual (2002)

1974 Кери (Carrie)

1975 Сейлъм’с Лот (Salem’s Lot)

1977 Гняв (Rage) (като Ричард Бакман)

1977 Сияние (The Shining)

1978 Нощна смяна (Nght Shift) (stories)

1978 Сблъсък (The Stand)

1979 Мъртвата зона (The Dead Zone)

1979 Дългата разходка (The Long Walk) (като Ричард Бакман)

1980 Подпалвачката/Живата факла (Firestarter)

1981 Куджо (Cujo)

1981 Танц на ужаса (Danse Macabre) (автобиографична, за ужаса)

1981 Пътна мрежа (Road Work) (като Ричард Бакман)

1982 Пълзящо шоу (Creepshow) (комикс, илюстриран от Бърни Райтсън)

1982 Тъмната кула I : Стрелецът (The Dark Tower I: The Gunslinger)

1982 Особени сезони/Различни сезони (Different Seasons) (новели)

1982 Бягащият човек (The Running Man) (като Ричард Бакман)

1983 Кристин (Christine)

1983 Цикъл на върколака (Cycle of the Werewolf) (илюстрирана от Бърни Райтсън)

1983 Гробище за домашни любимци (Pet Cemetery)

1984 Очите на дракона (The Eyes of the Dragon)

1984 Талисманът (The Talisman) (написана с Питър Строб)

1984 Проклятието (Thinner) (като Ричард Бакман)

1985 За всекиго по нещо/Маймуната (Skeleton Crew) (разкази) (включени в Тринадесет)

1985 The Bachman Books (събрани романи)

1986 То (It)

1987 Мизъри (Misery)

1987 Тъмната кула II : Трите карти (The Dark Tower II: The Drawing of the Three)

1988 Томичукалата (The Tommyknockers)

1988 Nightmares in the Sky (gargoyle photo book with text by King; photos by f-stop fitzgerald)

1989 Тъмната половина (The Dark Half)

1989 Dolan’s Cadillac (limited edition)

1989 My Pretty Pony (limited edition)

1990 The Stand: The Complete & Uncut Edition

1990 Четири след полунощ (Four Past Midnight) (новели)

1991 Неизживени спомени (Needful Things)

1991 Тъмната кула III: Пустош (The Dark Tower III: The Waste Lands)

1992 Играта на Джералд (Gerald’s Game)

1993 Долорес (Dolores Claiborne)

1993 Кошмари и съновидения (Nightmares & Dreamscapes) (разкази) (включени в Тринадесет)

1994 Безсъние (Insomnia)

1995 Роуз Мадър (Rose Madder)

1995 Umney’s Last Case

1996 Зеленият път (The Green Mile) (първоначално публикувана в 6 части: Двете убити момиченца (The Two Dead Girls), Мишлето по пътя (Mouse on the Mile), Coffey’s Hands, The Bad Death of Eduard Delacroix, Night Journey и Coffey on the Mile)

1996 Град Отчаяние (Desperation)

1996 Отмъстителите (The Regulators) (като Ричард Бакман)

1997 Six Stories (stories)

1997 Тъмната кула IV:Магьосникът (The Dark Tower IV: Wizard and Glass)

1998 Торба с кости (Bag of Bones)

1999 Storm of the Century

1999 Момичето, което обичаше Том Гордън (The Girl Who Loved Tom Gordon)

1999 The New Lieutenant’s Rap (limited edition)

1999 Сърца в Атлантида (Hearts in Atlantis)

1999 Blood and Smoke (audio book)

2000 Riding the Bullet (електронно публикувана новела)

2000 The Plant (електронно публикувана)

2000 Secret Windows

2000 За писането (On Writing: A Memoir of the Craft) (nonfiction and autobiography)

2001 Капан за сънища (Dreamcatcher)

2001 Черният дом (Black House) (продължение на Талисманът; написана с Питър Строб)

2002 Буик 8 (From a Buick

2002 Всичко е съдбовно. 14 мистерии (Everything’s Eventual: 14 Dark Tales) (разкази)

2003 Тъмната кула V : Вълците от Кала (The Dark Tower V: Wolves of the Calla)

2004 Тъмната кула VІ: Песента на Сузана (The Dark Tower VI: Song of Susannah)

2004 Тъмната кула VІІ: Тъмната кула (The Dark Tower VII: The Dark Tower)

2006 Клетка (The Cell)

2006 Colorado Kid

2007 Романът на Лизи (Lisey’s Story)

2007 Blaze (като Ричард Бакман)

2008 Duma Key

Един от гимназиалните учители на Кери се казва Едуин Кинг. Едуин е презимето на Стивън Кинг.

Полицаят от “Град Отчаяние” казва на затворниците, че зад решетките е по-безопасно, отколкото навън: “Навън има сили, за които дори не искате да си помислите”. Почти същото казва Ед на Ралф в “Безсъние”.

Има доста моменти в “Сърца в Атлантида”, които са свързани с поредицата “Тъмната кула”. Тед Бротиган знае за Тъмната кула и разказва за Боби за нея. Момчето я сънува и в съня си вижда дори Окото на Пурпурния крал. Освен това главните злодеи във “Вълците от Кала” са отрепките с жълти палта, които усилено търсят Тед в “Сърца в Атлантида”.

В “Сърца в Атлантида” Тед Бротиган се шегува “ако тук беше библиотечната полиция”. А всички знаем, че тя участва в сборника “Четири след полунощ”.

Част от напътствията на Бен Ханском към Червеното Колело (Red Wheel, описано в “То”) описват малък пустинен град на име Гатлин. Гатлин е градът, където живеят децата на царевицата.

Хенри Бауърс от “То” взима кола от мъртвия Буч Хигинс през 1985. Колата е червено-бял плимут, модел 1958. Същата като Кристин от едноименната книга.

Любимато стихче на Хенри Бауърс от “То” е “Боб, боб, музикален плод”. Същото си припява Золтан от “Стрелеца”.

Костенурката е главен персонаж в “То” и в цялата поредица за “Тъмната кула”.

Дик Халоран от “Сияние” участва и в “То”. Там е готвач, когато Уил Хенлън (бащата на Майк) служи в армията. Халоран оцелява в пожара на “Черната дупка”, за да стане по-късно готвач в хотел Панорама.

Разказът “Джирусалиъмс Лот” разказва за същия град като в “сейлъмс Лот”.

В “Мизъри” госпожа Каспбрак е посочена като съседка на Пол Шелдън, докато е бил дете. Госпожа Каспбрак е майката на Еди в “То”.

Рандал Флаг е главно действащо лице в много книги на Стивън Кинг - “Трите карти”, “Сблъсък”, “Очите на дракона”, “Пустош” и др.

Ричард Дийс, репортерът от “Мъртвата зона” е същият журналист, който се опитва да разкрие мистерията с Нощния авиатор в едноименния разказ.

Членове на бандата са Дейв Бари, Ридли Пиърсън, Стивън Кинг, Скот Търоу, Ейми Тан, Джоел Селвин, Джеймс Макбрайд, Мич Албъм, Рой Блънт Джуниър, Барбара Кингсолвър, Робърт Фългъм, Мат Грьонинг, Кети Кемън Голдмарк, Тад Бартимус и Грег Илс. Бандата съвместно написа книга на себе си - “Mid-Life Confidential.

Групата е основана от Кети Кеймън Голдмарк в началото на 90-те години на ХХв. Кети е трениран музикант, чиято дневна работа е книгоиздаването. Един ден, докато возела в колата си един от писателите, с които работела, й дошла идеята да ги обедини в група.

Първата изява на RBR била през 1992г. на конгреса на Асоциацията на Американските Книгоиздатели в Анахейм. Ревюто за концерта от вестник “Уошингтън Поуст” гласяло: “най-силният музикален дебют след The Monkees”.

Установява се в провинциалното градче Ню Хемпшир, където устройва средно голяма мандра. Пишел само нощем (защото страдал от тежка форма на хронично безсъние), след като прибирал кравите.

Бакман и съпругата му, Клаудия Инез Бакман, имали едно дете, момче, което загива при злополучен инцидент на шестгодишна възраст. Ричард бил съсипан. През 1982, в основата на мозъка на Бакман е открит тумор, който съвременната хирургия успява да отстрани.

Ричард Бакман умира внезапно в края на 1985, от рядка форма на шизофрения - “рак на псевдонима”, както Стивън Кинг го нарича.

Преди смъртта си публикува книгите “Гняв” (1977), “Дългата разходка” (1979), “Пътна мрежа” (1981), “Бягащият човек” (1982), “Проклятието” (1984).

Първите четири от тях са публикувани с мека корица, но нарастващата слава на Бакман подтиква издателите да издадат “Проклятието” с твърди корици.

Преди смъртта си, Бакман има идея за роман, който да нарече “Мизъри”, но не доживява да го напише.

През 1994, докато стяга багажа си, за да се мести, вдовицата Бакман открива ръкопис в мазето. В ръкописите на съпруга си открива голям брой романи и разкази, в различна степен на завършеност. Почти пълен бил романът “Отмъстителите”. Клаудия Инес Бакман го носи на редактора на мъртвия си съпруг и, след няколко малки промени, “Отмъстителите” е публикуван през септември, 1996 от издателство “Дютън”.

През 2006, Стивън Кинг откри друг незавършен роман от Ричард Бакман - “Блейз”. След преработката и дописването на края му, той ще бъде публикуван в САЩ и Великобритания през юни, 2007.

Голяма част от детството си Стивън и Дейвид прекарват във Форт Уейн, Индиана, където живеело семейството на Доналд Кинг, и в Стратфорд, Кънектикът. Когато Стивън е на единадесет, майка им ги води в Дърам, Майн, при своите родители, които са твърде възрастни и не могат да се грижат сами за себе си. Сестрите на Нели Рут я убеждават да се грижи за тях и й осигуряват малка къща в Дърам и нищожна финансова помощ. След смъртта на Гай и Рут Пилсбъри, дядото и бабата на Стивън, Нели Кинг започва работа в кухня в Пинленд, близо до жилищни общежития за умствено изостанали.

Стивън пише първите си разкази на седем годишна възраст. В училище дори продава фантастичните си истории, неблестящи с достоверност и реализъм, но много подходящи за момчета на неговата възраст, на своите съученици. Помага и на брат си Дейвид да пише своя вестник с тираж двадесет броя (“Парцалът на Дейв” – “Dave’s Rag”). Стивън посещава началното училище в Дърам, а след това - лисбънската гимназия, завършвайки я през 1966. От втората си година в Мейския Университет в Ороно, той води седмична колонка в колежанския вестник - The Maine Campus. Той е много активен в студентските политически протести, участва и в Студентския сенат. Включва се в анти-военните движения на Университета, заявявайки открито консервативните си виждания, че войната във Виентнам е неконституционална. Дипломира се през 1970, получавайки необходимата квалификация да преподава английски език в гимназия.

Той и Табита Спрус се женят през януари, 1971. Срещнали се в библиотеката на Мейнския университет, където и двамата работели. Когато Стивън не можал да си намери място като учител, семейството му заживяло с приходите от работата му като общ работник в обществена пералня, от спестяванията на Табита и от нередовните печалби, плащани от списания (най-вече мъжки), публикуващи разкази на Стивън Кинг.

Първият професионален разказ на писателя е “Стъкленият под” (”The Glass Floor”), в “Startling Mystery Stories” през 1967. През ранните години на брака на семейство Кинг, той продължавал да продава свои разкази на списанията за мъже. По-късно много от тях са събрани в сборника “Нощна смяна” (”Night Shift”) и в няколко други антологии.

През есента на 1971, Стивън Кинг започва да преподава по специалността си в Хампдън Академи, обществената гимназия в Хемпдън, Мейн. Пишейки нощем и през уикендите, той продължава да изпраща свои разкази в периодичния печат и да работи по романите си.

През пролетта на 1973, издателство “Дабълдей” се съгласява да публикува книгата му “Кери”. В деня на майката през тази година, Стивън научава от новия редактор в “Дабълдей”, Бил Томпсън, че коричната цена на романа и тиража ще му позволят да се откаже от учителското поприще и да се заеме целодневно с писане.

В късното лято, 1973, Кинг и съпругата му и нарастващото им семейство се местят в южен Мейн, заради влошеното здравословно състояние на майка му. Наемайки лятна къща на езерото Себаго в Норт Уиндъм за зимата, Стивън завършва втората си публикувана книга, с работни заглавия “Второто пристигане” и “Джирусалиъмс Лот”, издадена като “Сейлъмс Лот” (Salem’s Lot). През този период, майка му умира от рак, на петдесет и девет годишна възраст.
“Кери” е публикувана през лятото на 1974. За по-малко от година Стивън и семейството му живеят в Боулдър, Колорадо, където Кинг пише “Сиянието” (The Shining”), чието действие се развива в колорадски хотел на име “Панорама”. Завръщайки се в Мейн, Стивън купува къща в Лейкс Риджън, западен Мейн. В тази къща е завършен “Сблъсък” (The Stand”), голяма част от действието на който се развива в Боулдър. В Бръджтън е написана също книгата “Мъртва зона” (The Dead Zone”).

През 1977, семейство Кинг отделя три месеца да си организира дълга екскурзия в Англия, от която да се завърнат в средата на декември, за да се нанесат в новата си къща в Сентрал Ловъл, Мейн. Живеят в нея само едно лято, а после се местят на север, в Орингтън, близо до Бангор, така че Стивън Кинг може да преподава творческо писане в Мейнския университет в Ороно. Семейството се връща в Сентрал Ловъл през пролетта на 1979. През следващата година купуват втора къща в Бангор, оставяйки настоящия си дом като лятна вила.

Заради порастването на децата им, днес Стивън и Табита прекарват зимите във Флорида, а остатъка от годината - в домовете си в Бангор или Сентрал Ловъл.
Стивън Кинг има три деца - Наоми Рейчъл, Джо Хил и Оуен Филип, и три внука.
Стивън е от шотландско-ирландски произход, висок е 193 сантиметра и тежи около 90кг. Синеок е, светлокож, има буйна черна коса, със снежни кичури, по-забележими в брадата, която той си пуска между края на Световните серии (прочут турнир по бейзбол в САЩ) и откриването на бейзболната пролетна тренировъчна сесия във Флорида. Понякога дори си пуска мустаци. Освен това Стивън Кинг носи очила от малък.

Кинг дейно участва в направата на филмови адаптации по неговите книги, възползвайки се от опита, придобит в кръжока по драма в университета, който посещава. Прави режисьорския си дебют във филма “Камиони” (”Maximum Overdrive”), на който пише и сценария, през 1985.

Стивън и Табита Кинг осигуряват големи стипендии за надарени ученици в местната гимназия.

Освен това допринасят много за други благотворителни организации.