Бели байтове за черни дни

Европейското по естрада

2012-05-27T13:10:00.000+03:00

Не съм очаквал, че ще ми се случи да напиша нещо за Евровизия.

Обикновено пропускам това чутовно събитие, използвам няколкото часа по някакъв друг начин, но тоя път съвпадна с почивните ми дни и с решението ми да не пипам много компютъра... И като не пипаш много компютъра ти остава прадядо му – телевизора.

Аз съм от хората, които помнят, че Евровизия всъщност е музикалното НАТО, което обединяваше западноевропейските страни, а Интервизия беше съветския отговор, в който участвахме и ние и незнайно как попадналата Финландия.

Дойдоха промените, Интервизия изчезна, а България беше включена в заветната троица, доказваща нашата принадлежност към цивилизованите народи – НАТО, ЕС и Евровизия.

Вторият живот на Евровизия след 90-та година се дължи на няколко фактора:

– политически. Някои държави, създадени след 1990-та, много искат да има повечко събития където могат да си показват знамето и името и там Евровизия беше взета на въоръжение като мощно средство за национално строителство.

Когато не можеш от държавата си да направиш бонбонче като Словения, прибягваш до по-евтини методи, като участие в Евровизия.

Сигурно ви е убягнало, че всички наричаха Македония „Бивша югославска република“, а македонците и българския преводач избягваха тия езикови усложнения.

– пазарен. Музикалният пазар, както многократно съм споменавал, вече е напълно неадекватен на съвременното общество и се движи по ретроградни закони (за които скоро ще стане дума, заради промените в Наказателния кодекс, които ще вкарват в затвора за „пиратство“).

На Запад, където има музикален пазар, участието в Евровизия е излишно усилие – публиката не е тази (кой там гледа обществени и държавни телевизии), стиловете не са тези, регламентът е смешен.

На Изток обаче, много изпълнители и продуценти, особено от държавички с неразвит пазар, гледат практично на нещата и знаят, че Евровизия може би е единствения шанс да се покажат пред няколкостотин милионна публика.

И затова шият тоалети и пишат песни, които може и да не са им съвсем в стила, но искат да използват шанса.

И понякога има попадения – като любимите ми Здоб Ши Здуб.

– спортен (който се припокрива донякъде с политическия). Няма съмнение, че е много по-ефективно, вместо да водиш война с дадена държава, само за да покажеш, че повече те бива, да я биеш в някое спортно състезание.

Индустрията на социалистическия спорт, например, произвеждаше само национално самочувствие.

Защото нали, индустрията, селското стопанство, доходите го сваляха...

Осмисляне на резултатите от тазгодишната Евровизия във връзка с неприемането на България в Шенген

Та пускам аз телевизора, и за моя огромна изненада всичките изпълнителки едни млади, едни дългокраки, с едни ефирни тоалети... сърце не ти дава да смениш канала.

Усетих се таргетиран.

После някой ме писа дали съм гледал на 16:9, защото той се бил объркал в началото и като сменил, всичко се оправило.

Погледнах – аз такава грешка няма да допусна. До края си ги гледах на 4:3.

Песните бяха приятни, но сега се напъвам да си спомня поне една и не мога.

Трябваше ли Софи Маринова да ни представя, песента беше ли и хубава, ботушите, прическата, сценографията...

И най-вече – имаше ли антибългарска кампания?

Вие променихте ли си мнението за грузинците, холандците, гъркините или италианките след снощи?

И аз не.

Бъдете сигурни, никой вече не помни коя беше, какво пя и как изглеждаше българската изпълнителка.

Финалното гласуване няма как да го пропусна, което е социологическо проучване в реално време, комбинация между избиване на национални комплекси, робуване на предразсъдъци и реални качества на песните.

И е радостно да гледаш, как например Хърватско гласува за Сърбия.

А ако някой се вълнува от това, кой кого обича по национален признак, препоръчвам този математически анализ, който някой, с много повече време от мен, си е играл да напише.

Ако не можете да разберете статията или не ви се чете – анализът стига до извода, че на всички шансовете са около 50% да стигнат до финала... блоковото гласуване има роля, но не решаваща.

Карта на Евровизия приятелството. картинката е от същата статия

PS. Не ми дреме за Шенген.

Ама поне ползвайте фотошопа бе.

2012-05-24T19:31:00.000+03:00

Спас е коментирал падането на един от мостовете над Струма при Петрич. Там има кратка професионална експертиза, която ми е интересно дали ще направи впечатление поне на една медия, за да започне сериозно разследване.

Случаят е скандален, откъдето и да го погледнем – в мирно време държавата да изглежда като след бомбардировка.

Има паднала кола в реката и изчезнала, има и ранен човек.

Министър Лиляна Павлова е заявила:

„Има преливане на река Струма. Реката е влачила много тежки дървета, които са били с голяма скорост, отнесли са моста. Вече е изграден и направен обходен маршрут, няма населени места без достъп“

Много моля да погледнете снимката, (направена от екипа на DarikNews.bg, Благоевград) , и да кажете според вас:

1. Виждате ли следи от преливане на реката?

Например, че подпорите донякъде поне трябва да са се окаляли от прелялата вода? Или те са били измити с маркуч и препарат за идването на министърката?

2. Вижте колко свежа и права изглежда тревата, през която трябва да е минал потопа.

3. Виждате ли дънери, или поне едно излишно клонче на снимката? Всичко е разчистено, така ли и клончетата също?

Ето за сравнение, снимка на прелялата Камчия от 2010г.

Очевидно е, че Струма е една много по-културна и възпитана река.

Някой помни ли, че преди година и половина, при предишния министър, шофьор падна в Струма заедно с камиона си при опити да се укрепи брега?

Разбра ли се кой е виновен?

PS. И Биволъ задълба в темата.

Пиши на кирилица и се набутай

2012-05-23T00:02:00.003+03:00

С удивление наблюдавам кампанията „Пиши на кирилица“ на БНТ, която се подкрепя и от моите приятели от „Аз чета“.

картинка

Аз пиша SMS-и само на кирилица, така че принципно одобрявам идеята български да се пише на кирилица, но смятам, че се чука на грешната врата.

Одобрявам идеята, а цялата философия на кампанията не я одобрявам.

Проблемът е там, че съобщенията са ограничени на дължина. Принципно, до 140 (134) символа, но само на латиница. На кирилица, това са са 64 символа.

Това се дължи на факта, че латиницата се предава директно по канала, а кирилицата трябва да се кодира, така че една кирилска буква „харчи“ по два символа от разрешените.

За съобщения под 70 символа няма значение, но съобщенията между 64 и 140 (134) символа стават два пъти по-скъпи за тези, които ще се впечатлят от умилителната кампания на БНТ и ще проявят родолюбие.

И вместо да се лобира за инициатива, която да изравни цената на символ както за кирилица, така и за латиница (което означава да се бръкне директно в джоба на мобилните оператори и може би заради това националната телевизия се разсейва и гледа някъде в тавана), хората биват съветвани, че всичко това било неизбежно и просто недостатък, който сме си натресли още с инсталирането на продукта на Кирил и Методий и толкова.

Голяма реклама на кирилицата пред младото поколение, няма що. Комплекс за малоценност за цял живот.

Вместо това се вменява вина на обикновените потребители, че не са достатъчно fe6an за празника.

Защото знаем, че най-сладките кампании са тези, в които потребителите сами са си виновни.

Към въпроса може да се подходи и по друг начин – ако SMS технологията е толкова ограничаваща за ползване на кирилица, дали не трябва да минем на друга технология въобще?

SMS e архаична и силно ограничаваща технология (тая година става на 20 години!), която отнема нищожен ресурс на мобилните оператори, но цените на символ са космически (извадете калкулаторите!) и може би трябва да се направи инициатива да се смени технологията на текстовото съобщение по мобилна мрежа въобще в България.

В Япония са решили кардинално проблема – вместо SMS си пишат имейли. Да сменим технологията и ние и да свалим тези чудовищни цени?

Ето, това ми се струва че е кауза, достойна за национална обществена телевизия.

Най-странната щета от земетресението

2012-05-22T13:26:00.001+03:00

Снощи, когато друсна и започнаха да падат разни предмети, най-същественият беше един буркан с кафе, който падна на плочките и капачката му отхвърча, но той самият не се счупи.

Половината кафе се разсипа.

Реших да не пускам прахосмукачката посред нощ, а да обера кафето на сутринта, за да не събудя някого.

Точно преди да заспя, ми мина през ум, докато слушах захлопващите се врати и приказките на стълбището, че май съм единственият който смята толкоз бързо да заспи...

Тази сутрин се изкъпах и кафето ме изненада с друго агрегатно състояние.

Почистването беше по-дълго и значително по-неприятно ;-)

Така е, ако си забравил какво си учил за хигроскопичните вещества в училище...

Марката търси глава

2012-05-21T03:40:00.003+03:00

Един човек ни разказа приказка за лош цар и лоша царица, които искали да живеят на държавни помощи и които държали в окови доброто седесе.

А „доброто“ седесе, веднъж щом се отървяло от тях щяло да „вдигне глава“ и да „предложи ясни тези“ и всички страхове щяли да „останат в миналото“.

Тази интрига успя.

„Доброто“ седесе се отърси от оковите и тъкмо да предложи „ясни тези“, усети че нещо му липсва – няма глава!

Затова спешно търси лидери с анонимна обява във вестника.

Тоест, то в момента лудешки подскача като пиле, на което са му клъцнали органа за мислене и му остават още няколко скока докато му оскубят перата.

Е, има една глава на пазара, която може да му се пришие спешно, но за съжаление това е неособено умната и отдавна овехтяла глава на президента Стоянов.

Но пък, точно в момента, президентът Стоянов също е узрял за идеята за трансплантация.

Така че трансплантация вероятно ще има.

Само че, малко се съмнявам в резултата от присаждането на увехнала глава върху мъртво пиле.

Бойко Борисов каза, че от СДС би си запазил марката, и ето – Марков пази една марка.

Тоест, перушината за една синя възглавничка.

На това филолозите му казват, че са намерили общ език.

PS. Глава, перушина – може да се получи един чудесен препариран ловен трофей.

Среща при Меглена Кунева

2012-05-18T12:59:00.000+03:00

Тази среща беше замислена преди доста месеци и доста пъти се отложи, но сега ѝ дойде времето.

Заедно с други хора, поддържащи блогове, се срещнахме с Меглена Кунева.

Допълнително, любопитството ми беше подхранено от презентацията на Йордан Жечев на TEDxBG 2012, който не пестеше суперлативи за това колко е гот да правиш кампания без пари, но пък всичко да ти разрешават ;-)

Тогава ми се стори, че Жечев малко прекрачи границите на добрия тон, вкарвайки твърде много политическа пропаганда в лекцията си.

На срещата с бившата еврокомисарка бях дошъл с обичайната си задача – да разбера повече за новия човек в българската политика (или по-скоро за познатия политик в ново качество), още повече, че на първи тур на президентските избори гласувах за нея.

Започнахме със собствените си представяния и с това – кой за какво се бори. Аз разказах за този блог, както и за скромните ми усилия в областта на защитата на цифровите права.

Бързо се завърза дискусия за интернет – как променя живота, за апетитите да се контролира тотално онлайн пространството и за намеренията на властта да се намесва в личния живот на гражданите. Какво трябва да се направи в тази област в България, за да се получи възможно най-голям позитивен ефект върху икономиката и обществото.

Госпожа Кунева обеща документални свидетелства за процеса на подготовка на АКТА в ЕС и реакцията от страна на България.

Чакам ги с интерес.

Защитих тезата, че най-важното е да се отворят данните, произвеждани от администрацията и да спрат всякакви посегателства върху цифровите права на гражданите. Като гаранция посочих, че дори трябва да се отиде до конституционна реформа, ако е необходимо.

И тук се получи лек спор между присъстващите ;-)

Меглена Кунева предприе тактиката на Кристалина Георгиева – първо да слуша, а след това да говори, но аз държах да задам моите три въпроса и успях да ги вмъкна някъде след средата на разговора –

1. Къде тя поставя границата между партийно и гражданско?
2. Коалиционната политика – с кого да, с кого не и какви въобще са критериите, по които ще прави коалиции?
3. Каква е позицията ѝ по цифровите права и демокрацията в Интернет.

Тя отговори следното:

1. Смята да запази движението „България на гражданите“, което трябва да развива широка гражданска дейност.

Партията трябва да стане просто по-висок етаж, острие на едно много широко гражданско движение. А това гражданско движение играе ролята на морален борд, което да не позволява на партията да се изражда.

2. Другите партии твърде рано са започнали да я слагат в коалиции, още докато не е била много сигурна какво да прави.

„Аз лично се колебаех какво да правя. Дали да не останем като движение още четири години, пък да видим после.“

а за принципите на коалирането:

„Няма да правя коалиция с партии, които мамят на избори. Точка.“

Изрази учудване, че ГЕРБ вече заявили, че ще напаснат процентите си с нея, защото била европейка, а те всъщност не са я видели още какво мисли.

За каква европейка я мислят – европейка като Меркел или европейка като Оланд?

3. За цифровите права.
Предпочита да има саморегулация, а не всичко да минава през законодателството.

Даде пример с производителите на електронните игри, които сами са решили как да категоризират игрите си за потребители на различна възраст и това спестило пет години законодателен процес в Европарламента.

Другите участници я питаха за начина, по който ще се финансира партията и и как ще се опази от безпринципни хора, които ще влязат в партията ѝ.

Финансирането - няма никакъв шанс, освен с дарения.

За кадровата политика, предпочита първо да се доверява, а да не изпада в параноя.

Разказа, че наследила преговорния екип за влизане в ЕС от Владимир Кисьов и повечето от тях и до ден днешен работят в европейски структури на високо ниво.

Говорихме още за доброволчеството, за референдумите, за усещането за общност в България.

Единият час, определен за срещата, първо се превърна в два, а после бързо свърши, и много неща останаха недоизказани.

Много се надявам да има развитие, особено по обещаните неща за ACTA.

Чудесата, които те чакат в Македония

2012-05-17T16:16:00.003+03:00

Сега, сега е моментът, човек да близък до властта архитект, режисьор или някакъв друг творец в Македония.

Световните правила за правене на такъв тип кампании прашасват в някое кьоше като твърде ограничителни.

Творчеството е развихрено и не знае прегради. Единствено се чудя, чужденците които видят тези клипове, колко биха били мотивирани да ползват услугите на македонския туризъм.

Аз съм ползвал услугите на македонския туризъм и въобще не е толкоз зле. Направо не мога да повярвам колко лоша услуга прави правителството на собствените си предприемачи.

Взех клиповете от блога Баба ми Траянка

Македонската хазяйки

Македонска Продавачка на пазар

Македонски езерен келнер 1

Македонски езерен келнер 2

Македонски таксиметраджия

Как да свикнем с шумната музика нощем

Македонски мачо

Смятам се за човек, отворен към новото и към оригиналните рекламни похвати, но тази камапния за мен доказва единствено, че парите на македонския данъкоплатец се харчат без никакъв контрол, да не говорим за вкус. Симптом на същата болест, за която вече говорих.

На избори в Кюстендил

2012-05-16T02:52:00.000+03:00

Отдавна не бях участвал в избори. Бях член на СИК през 1990г, на първите демократични избори, а също участвах в СИК през 1996 на местните избори, така че бях любопитен да науча какво ли се е променило междувременно.

Получих покана за наблюдател от Института за развитие на публичната среда.

Това, което трябваше да разберем, беше следното – дали някой си е взел тежките поуки от изборите през есента. Все пак изборите в Кюстендил бяха касирани заради тежки нарушения, т.е. сега се очакваше това да са избори за пример.

Усетихме предизборната обстановка още с влизането в града, макар че не беше точно такава, каквато очаквахме.

Кюстендил ни посрещна със слухове, че някой си Шамшала (лицето е познато на редакцията) го били пуснали временно от затвора да агитира и после щяли да го приберат обратно. Не се оказа истина.

Градът не беше облепен с плакати, нито пък на централния площад се провеждаха митинги. Единственото изключение беше рекламно бусче на Атака, което ни бомбардираше с патриотичен рок и с ето тези листовки.

Някъде в Европа задрасканата джамия на партийна листовка може да вкара в потрес цели общества, но тук си се знаеме и на всякакви номера сме си свикнали.

Първия признак на предизборна борба е на главната улица, където повечето партии и коалиции, участващи в изборите, бяха наели временни щабове.

Вторият бяха Мая Манолова и Стефан Данаилов, които заедно с ТВ екип, бистреха политиката на едно от заведенията в центъра.

Третият признак е разнообразната безплатна преса, която стои на безплатни щандчета по главната, както и се раздава на ръка от разпространители.

Рекламни лукчета – отлична идея!

Ако се зачетем във вестниците, виждаме две реалности, които почти нямат допирни точки.

Освен това не изглежда като че ли има избори за общински съветници, а като че ли Петър Паунов и Цветан Цветанов се кандидатират за президенти.

Според едната медийна реалност Кюстендил е град на ръба на фалита, а според другата е процъфтяващ регионален център, в който се правят много неща за хората.

Вторият ни ден беше предвиден за обучение.

Обучението се проведе в Хотел Спа Стримон, който ако бъде засипан днес от пепел от инцидентен вулкан, спокойно може да бъде изровен след 2000г. от едни бъдещи археолози, които да заключат, че са попаднали на безценен експонат на „барока на прехода“.

Всичко си има този хотел – лого с коронка, ограда от ковано желязо, лъскави тапети, изящни мебели, леопардови плочки в тоалетните и безсмъртни картини в коридорите.

Ако бях на мястото на Рашидов, щях да се замисля дали има смисъл да се прави „Българският Лувър“ в София.

В Кюстендил вече са го направили!

През времето, през което не съм правил избори, процедурите доста са се умножили и защитите срещу манипулация на процеса доста са се усложнили.

На всяка стъпка се пишат протоколи, слагат се печати и т.н. Членовете на секционните комисии част от процедурите ги пропускат, а част просто не ги знаят.

Изборният ден започна рано-рано. Имахме за задача да отворим по една изборна секция, т.е. в 6,00 да се появим в избрана от нас секция, да си покажем удостоверението, да наблюдаваме процедурата и евентуално да докладваме за пропуски и нарушения.

Разбира се, трябваше и добронамерено да напомняме на комисията, ако допуска някаква грешка.

На мен ми се паднаха „скучни“ секции, т.е. места, където не се очакваха никакви изненади и единствените нарушения бяха от формален характер – разлепяха се бюлетините от кочана (а не трябваше), застъпниците и политическите представители не носеха баджове (табелки), и прочее...

Навсякъде комисиите бяха в пълен брой – от 9 човека, което е малко множко за избори с очаквана ниска активност. Обяснявам си бройката с възнаграждението, което не е никак малко за град като Кюстендил.

Проблеми се очакваха в ромската махала. Вероятно, за да се избегнат измами, администрацията беше махнала секциите от махалата и ромите трябваше да гласуват на различни места в града.

Това пък им създаваше проблеми, защото хем трябваше да ходят по 2-3 километра до секциите, където са разпределени, хем на много места избирателните списъци пред секциите бяха скъсани и те не можеха да се ориентират къде точно да гласуват.

Не съм много убеден, че това е правилно и честно.

Прекарах деня в совалки между секциите, междувременно научавайки много интересни неща за града.

Първи любопитен момент – т.нар. „забранителни списъци“ са изключително дебели в Кюстендил. В една от секциите, които трябваше да наблюдавам, имаше около 500 избирателя в редовния списък и около 400 в забранителния!

Как се получава така?

Голяма част от избирателите са тези с „две имена“, както казват кюстендилци, т.е. граждани на Македония и Сърбия с двойно гражданство, които са регистрирани в града.

А някои адреси са истински рекордьори с десетки „пребиваващи“.

И въпреки, че с хиляди са регистрирани там, (почти) никой от тях не живее там и по никакъв начин не допринася към общината, което е тъжно.

Изборният ден се разви сравнително нормално, а екшънът се случваше не там, където бях аз.

Например депутатът Чуколов от Атака влязъл в една от секциите, седнал на стола на председателя и обиждал застъпниците, наричайки ги с имена на националности от близкия Изток. Когато се опитали да го изкарат с полиция от секцията, той се направил на невинна жертва:

Вторият случай е с гласоподавателка, която живяла в Италия известно време, на предните избори гласувала без проблем, но отишла на екскурзия до Босилеград и попаднала в забранителния списък:

Третият случай са събитията в ромската махала, които биха могли да се развиват в произволна бананова република по света ( блестящият репортаж за capital.bg е на Иван Бедров, който беше част от нашия екип)

През цялото време нашият екип от 15 наблюдатели към Института за развитие на публичната среда споделяше в реално време чрез twitter и фейсбук случващото се на терена.

Какви бяха резултатите?

Политическата сила на досегашния кмет Петър Паунов спечели безапелационно изборите, а изненадата бяха ГЕРБ, които тотално се сринаха и получиха почти равен резултат с РЗС и ЛИДЕР и ще имат четирима съветника в 37-членния Общински съвет.

Иронията на съдбата е в това че, заради партийни въртележки, мнозинството хич не е сигурно и са възможни всякакви пазарлъци.

И това след клетви от МВР, че ще пази черешовата реколта, след кръгла маса „Проблеми и мерки за противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и пожарната безопасност при прибиране на селскостопанската продукция“, подкрепа за строителството на църква в с. Ябълково (и Цецо е консерватор, ей!), откриване на детски спортни турнири, получаване на икони от кмета на братски Босилеград и прочее отлични новини (босилеградският кмет с прическа за милион долара).

Да не забравяме сцената на балкона между Ромео и Жулиета.

Сцената Цецо агитира от червен камион, не мога да открия никъде на снимка.

Не съм историк, но мога да се закълна, че в Кюстендил никога досега в своята история не е имал такава чудовищна концентрация на добри новини. Превъртете малко страниците в Дарик.

Например – Учениците от ОУ “Ильо Войвода”- Кюстендил са най- добрите млади пожарникари в областта

Аз лично никога не съм се съмнявал в таланта на тези деца.

Ромската махала гласува масово за БСП.

Има вероятност ГЕРБ да обжалват резултата от изборите заради сгрешена бюлетина, чиято изработка доминираната от тях ОИК трябваше да контролира.

В бюлетината пише КП „ГЕРБ“ вместо ПП „ГЕРБ“, а е и сбъркано едно от имената на кандидатка за съветничка от БСП.

Между другото, приказките за това как изписването на Х със син химикал в бюлетината, ще реши проблема с купуването на гласове, се оказаха силно преувеличени

СДС декларираха резултатите за голяма изборна победа и лично аз смятам (макар че никой от познатите ми не ме подкрепя), че именно тази победа даде сили на противниците на Синята коалиция в СДС да разтурят синия съюз.

Но за тази драма ще стане дума някой друг път, както и за другите неща от този наистина интересен град.

А какъв е генералният извод?

За избори, касирани поради процедурни нарушения, това не бяха добре организирани избори.

Все пак, когато човек се явява на поправителен изпит, поне научава кои са най-грубите грешки, които не бива да допуска... И поне малко се учи.

Изборният кодекс е оръжие в ръцете на този, който държи властта и оръжие за мачкане на опозицията. А в Кюстендил властта не се държи от ГЕРБ. (на същото мнение за Кодекса като Емил Спахийски съм)

Добър анализ на изборите на Полина Паунова в mediapool.bg

Диктатура на кича

2012-05-11T03:37:00.000+03:00

Живеем в кичокрация, т.е. в диктатура на кича.

Доскоро мислех, че това се дължи на някои професионално-биографични особености на сегашната власт, които произвеждат кич просто по дефиниция.

„Ремонтът“ на Южния парк постепенно го превръща във визуална повръщня, украсена с нови пейки и здрави лампи.

Човек криво-ляво спира да забелязва всичко грозно, но защо е необходимо?

Най-кичозните плочки на света хармонират с кича на новостроителството (вход на Южния парк откъм бул. „Витоша“)

А на тези столове е невъзможно да се седи дълго време, защото са със седалки от идеално полиран бял мрамор, по който хем се пързаляш, хем ти се сплесква задника.

Вбесен съм от подмяната на каменната облицовка по бул. „Черни връх“. Това е облицовка, която може да издържи векове, а не плочки, които се похабяват от ходене или дори от паркиране. На практика камъните са вечни и изискват само леко пренареждане отвреме-навреме. А понякога дори и това не изискват. Виж оградата вдясно от стълбите, която изглежда по същия начин както откакто се помня (а това са 30+ години). Имам подозрение, че е от 30-те или от 40-те години на 20-ти век.

Милиционерската кичокрация изтръгва старите облицовъчни камъни, които създаваха неповторимата физиономия на булеварда, за да ги заменят с безлични бетонни блокчета (вляво).

Камъните не са били натрошени и изхвърлени. Милиционерите да не са прости, бе!

Ето ги, наредени на палетите, готови да отпътуват от общото достояние към нечий частен имот. Чудя се каква ли е разликата в цената на бетонните лайна и старите плочи.

Когато бях малък, всички тротоари в нашия квартал бяха покрити с такива камъни. Имаше също бели къщички с червени покриви и зелени огради, точно както ги рисуват по картинките.

По едно време забелязах, че след всеки ремонт на улицата, облицовъчните камъни от тротоара изчезват и на тяхно място се появяват грозни квадратни плочки тип „вафли“, които за няколко години ставаха на парчета.

И така докато кварталът заприлича на всички такива социалистически лайна наоколо.

Тук-там по дворовете на къщите в центъра има запазена такава настилка.

Когато милицията поръчва кич за себе си, можем просто да им се посмеем, въпреки че го поръчват с общи пари. И това че ДАНС ни излагат колективно, също мога да преглътна.

Но когато ми предлагат да прекарам голяма част от живота си в грозна среда, че и искат да им благодаря за това, НЕ БЛАГОДАРЯ.

И то ако са само едни плочки, с мед да ги намажеш. Ами чудовищното метро? Покажете табелките за ориентация на някой разбирач, моля ви, и искайте мнение. Там безобразията не са от вчера.

Писнало ми е от сиромашки плач, „Ама какво като е грозно, важното е, че го има“.

Не, не само това е важното! Важното е и да е красиво и всички да свикват с хубавото! Хората да си вдигат критериите! И децата също!

Каква е цената на дизайна в сравнение с общата стойност на проекта? Или плащаме като за скъп дизайнер/архитект, а получаваме най-евтиния?

Докато мислим само за това, което го има, без да се интересуваме дали е в хармония с нас и със средата, ще си останем клети сюромаси!

Подобни са критериите на свинете към храната.

Мила местна власт, заврете си ги новите бетонни плочки знаете къде.

Извън НАТО и ЕС, дните на Македония са преброени

2012-05-10T18:34:00.000+03:00

Днес присъствах на много интересна лекция в аулата на СУ – лекция изнесе бившият македонски Министър-председател Любчо Георгиевски.

Няма спасение от македонската тематика ;-)

Георгиевски направи следните изявления:

Извън НАТО и ЕС, дните на Македония са преброени; (ако на някой му трябва точен цитат, ще дам)

Проблемът с Гърция е от изключително значение – Гърция води ирационална политика, но не по-малко ирационална политика води Македония.

Изключително важно е, че България досега водеше разумна и рационална политика към Македония и не тръгна да ровичка в миналото.

Нищо трагично няма в названията „Северна Македония“ или „Горна Македония“. Тези имена не накърняват македонската същност.

За съжаление, сегашното правителство вече 3-4 изборни цикъла печели с обещанието, че няма да промени името.

Любчо смята, че до края на мандата на ДПМНЕ, още 3 години, Македония няма да тръгне по пътя към ЕС и НАТО.

Сега не е 2001г и няма време за чакане.

Стигна се до много опасно положение – Черна Гора, Хърватско и Сърбия задминаха Македония по пътя към НАТО и ЕС, и Македония рискува да остане в пакет с Босна и Косово – държави, чиято държавност е поставена под въпрос.

НАТО и ЕС са единствената гаранция за македонската държавност.

Букурещ 2008г беше най-големият шанс на Македония. Тогава Македония беше възприемана като жертва на гръцката политика и симпатиите бяха на нейна страна. А сега Македония не се възприема като жертва, а като проблематична държава.

В момента, като следствие от „тоталната ирационалност“ на македонската политика, симпатиите вече не са на страната на Македония, а етническите малцинства са силно раздразнени от „антиквизацията“.

Той посочи корените на „антиквизацията“ в гръцката пропаганда на Каравангелис в края на 19-ти и началото на 20-ти век.

Сподели, че големите фалшификации на югославската историография бяха заменени от още по-големи фалшификации.

Защо антиквизацията се провежда сега?

Първо, заради страх от рушене на старите югославски митове от сближаването с България
Второ, като реакция на гръцката политика.

Нататък Л.Г. разказа за някои съвсем фрапантни явления в македонската наука, като прекръстването на „елинизма“ на „македонизъм“ в официални научни трудове.

Разказа и за промяната на демографската картина в Македония и за демографската катастрофа, обхванала етноса на мнозинството.

Лекцията беше страшно интересна, но озвучаването беше отвратително, а и от последните редове, където бях седнал, на практика не се виждаше нищо.

След приключване на официалната част, успях да се приближа до бившия премиер, стегнат в плътен обръч от журналисти, фенове (и охрана?)

Зад Любчо стоеше някакъв човек, изглежда от охраната и ми развали повечето кадри със замислената си физиономия, която се вижда зад гърба на Георгиевски.

Там успях да чуя отговорите на три въпроса:

Мнението му за разкриването на убийците в Смилковци:

Мнението му за Скопие 2014 и мястото на Македония в света:

(виж и центъра на Скопие в развитие – декември 2006г, май 2010г, април 2012г и още април 2012)

Мнението му за бъдещето на Охридския договор и държавността на Македония:

Накрая Георгиевски предупреди, че протестите на етническите албанци, които утре ще се проведат в няколко македонски града, ще бъдат тежко изпитание за правителството.

PS. Ако сте пропуснали случайно, преди половин година Любчо даде страхотно пространно интервю за „Наша ТВ“, предаването „Политико“. Интервюто е в три последователни епизода, всеки от тях разделен на по няколко youtube клипа.

Първа част
Втора част (първият клип)
Трета част (първият клип)

Без проблеми с комуникацията с Мамалев

2012-05-10T09:23:00.002+03:00

Вчера ходих на моноспектакъла на Георги Мамалев „Разбираш ли ме правилно?“ в Студио 5 в НДК

Подлезът на НДК се ремонтира. Гранитните плочи се махат и на тяхно място очаквам приветлива оранжева теракота от по-евтината.

Докато чаках на пилоните, станах обект на маркетингова кампания на Данон, за десерт с крем и черешово сладко. За малко да забравят да ми дадат лъжичка ;-)

Става.

Георги Мамалев ни дръпна едно приветствие, което не беше много ясно дали е част от спектакъла. Прикани ни да си купим книгата на неговия сценарист Весел Цанков „Блогът на местния идиот“ преди представлението.

Бих си я купил, ама защо да чета за нещо до болка познато ;-) Това е шега, разбира се.

Н. се жертва да си купи книгата, ще я прочете и ще даде мнение.

Помпата на Помпей – за тежкия живот на дейците на културата. Най-доброто от спектакъла.

Грижа за каменната култура, освен за металите.

Откъс:

Сваляч

Успял човек говори с журналисти – „Ей, журналистчето!“
Историята на хотел „Танк“. На ръба на халтурката

Евроинтегратор

Спектакълът е съставен от няколко хумористични монолога – някои по-добри, други по-зле.

Аз лично не мога да понасям сиромахомилската халтура тип НЛО, но имаше и други неща, които бягат от познатия модел.

Например за помпата на Помпей трябва да се види задължително ;-)

Напрежение!

На 21-ви май е последното представление на този моноспектакъл, а след това ще има нов и този няма да се изпълнява. Така че ако ви харесва Мамалев и не сте го гледали, помислете дали не трябва да го/се зарадвате като за последно.

Ние си намерихме билети през сайт за колективно пазаруване на смешно ниска цена.

Заслужава си.

Ето малко откъсче от новия спектакъл, който ще замести този:

На тежка македонска сватба

2012-05-09T02:00:00.000+03:00

Този уикенд имах много важен ангажимент – бях канен на сватба в Македония.

Тръгнахме от рано-рано сутринта, което означава, че имахме нужда от редовни и големи порции кафе.

Аз пих едно големо макиато.

Случайно попаднах на магия, която може да усмирява за часове буйни деца.

Загрявахме с общоукрепваща диета, полята с прекрасно винце.

Започнаха и танците

Няма истинска сватба без стрелба във въздуха

Отиваме да купуваме булка

Сделката беше успешна. Натоварихме стоката и пътуваме към Велес

Велес, старата част

Веднага в църквата, преди булката да е размислила.

Най-солидният свещеник

Най-солидният сватбар

Църквата е прясно ремонтирана и изографисна

Момиченцата се оказаха по-сръчни в ловенето на подаръци ;-)

Ресторантът беше пълен и се виеха дълги хора.

Булката слага от тортата.

И следващият ден беше прекрасен.

Междувременно в София

2012-05-08T03:54:00.000+03:00

Ще ви разредя материалите за Македония с нещо по-различно, защото като че ли напоследък само за там имам пресни новини...

И така –

Същите хора, които ме поканиха на DiVino Taste през ноември, сега ме поканиха и на Winebox Portfolio Testing, като допълнително ме стимулираха и с една бутилчица чилийско винце.

Очевидно, не са се отчаяли от признанията ми в най-долно винено варварство и продължават да искат да направят от мене човек.

По пътя натам присъствах на любопитен опит да се подобри рекорда за брой нарушения на ППЗЗД за една 10 секунди от неочакван участник и точно пред МВР.

Събитието се проведе в Гранд Хотел София

Присъствах на семинара „Десертното вино с подходящият десерт - изтънчен финал на вечерята“.

Тайната ми мисъл беше да открадна някоя техника как след прекрасна романтична вечер да задълбоча запознанството с интересен човек.

За съжаление, презентиращите изместиха фокуса и се насочиха към хвалене на десертното вино на Donnafugata Ben Rye 2009, така че научих още едно интересно вино, но трикове никакви.

После стана време за главното изложение

По-срамежливите можеха просто да си сипват от каквото им харесва на тази маса, вместо да се мъчат да измислят интелигентна причина да им сипят нещо в чашите.

Щандовете бяха оформени като произведения на изкуството. За разбирачите вероятно бяха много интересни.

Записките в моето тефтерче бяха закодирани така – „+++“ „+леко кисело“ „+++трепач“ „+++най-доброто шардоне“ (за Bouchard Pere et Fils Chassagne-Montrachet Village 2009)и т.н.

Колкото и да са приятни на пиене вината, човек трябва да полага усилия да пие и да си записва какво е пил, иначе всеки път започва отначало. Иначе опитах класически неща, които наистина са много хубави.

За съжаление, както обикновено се получава, някои от дните се смятат за такива с по-добра карма и обикновено се струпват няколко събития наведнъж. Затова трябваше да си тръгна бързо-бързо и да търча към

„Празник на красотата 2012“ в Хилтън, организиран от Мото Пфое. Поканиха ме покрай старата ни дружба с тест-драйва на новия „Фокус“.

Определено имаше какво да се види.

Младите дизайнери дефилират

Накрая момичета и момчета от Червения кръст обикаляха с тези урни между гостите, апелирайки към солидарността им. Помогнах с каквото можах.

Събитието представляваше благотворително модно ревю, на което се представяха тоалетите на млади дизайнери и се събираха пари за абитуриентски костюми на ученици от домовете за деца.

Имаха ли нещо общо двете събития? Имаха. През април два от най-скъпите хотела в София не се справяха особено добре със задачата на климатизацията. Добре че не бяхме през юли.

Кратко и ясно

2012-05-04T07:01:00.000+03:00

– Вуйчо, днес карах бялото колело.
– Браво Диди, с колко колела кара – с две или с повече?
– С едно.

***
– Вуйчо, заповядай това е подарък за тебе.
– Много хубава картина, ама какво е това?
– Това са цветове – червено, лилаво, жълто, зелено, синьо.

***
– Вуйчо, ела да вземем кукления театър.
(носим кукления театър)
– Диди, тоя куклен театър не беше ли на Дара?
– Да.
– А тя дава ли да си играем с него?
– Мой е.

Кошница с червени кукувичи яйца

2012-05-03T04:00:00.004+03:00

Така, ето ме отново тук, доказвайки че много дини под една мишница не могат да се носят, или ако могат, то не се препоръчва да се прави често.

Днес заедно с Асен направихме интервю със зам. министъра на МВР Веселин Вучков, отделно е време за данъчни декларации, имах срок до първи май да предам една дебеличка писмена работа (за която се надявам да получа добри новини ), отделно в края на април с Асен тествахме вдъхновението си в писане на проекти, абе въобще богати на събития седмици...

Ако не сте усетили, опитвам се някак си да се изплъзна от отговорност, че не намерих време за вас ;-)

От многобройните презрели теми да погледнем посещението на руския патриарх Кирил в България.

Човекът ни донесе голяма кошница кукувичи яйца и всичките – червени.

Първо, нека нямаме някакви илюзии – патриарх Кирил е с двата крака в политиката в Русия и е на практика третият по влияние политик, след Путин и Медведев.

Руските политици често използват България като приятна дестинация, където за малко да избягат от скандалите у дома (така правеше, например, Лужков) и да се погреят малко на любезностите на съмишленици.

Русия се тресе в момента от поне три скандала, пряко или косвено свързани с патриарха.

Най-безобидният е, че на ръката на патриарха беше забелязан часовник, струващ десетки хиляди евро. Придворните фотошоп гримьори бяха „махнали“ часовника от ръката на патриарха, ама бяха оставили отражението му върху масата, което още повече влоши ситуацията.

Снимки: блог на Le Monde

Вторият, също силно жълтеещ скандал беше около замърсяването на апартамента на патриарха със строителен прах от ремонта на съседен апартамент, за който съдът отсъди съседът-бивш министър на здравеопазването, да изплати на патриарха чудодейните щети от 18 милиона рубли ( около 1 милион лева, кой е с по-яките връзки, а?). По-деликатното е, че делото се води от „икономката“ на патриарха, която живее с него в същия апартамент. По-късно руската преса я обяви за „трета братовчедка“ на духовния пастир... Още по-деликетно е, че когато Шевченко отиде да си получи повредената мебел, за която си плати прескъпо (нали е „безвъзвратно унищожена“), госпожа Леонова категорично отказа да му я предостави и дори да му я покаже. Там има и супер любопитни неща по съдебната експертиза на прахта върху мебелите, ама сами си ги намерете, ако ви интересува ;-)

Третият скандал е с женската пънк-група Pussy Riot, която изпя в най-голямата църква в Москва, храмът на Христос Спасител, „Богородице дево, Путина прогони“, което беше възприето като светотатство от църквата, а участничките с голямо старание бяха издирени от полицията (която не си дава толкова зор дори и за показни убийства) и вече четвърти месец лежат в ареста. За сравнение, РПЦ се разсейва около случката с чудодейната „икона“ на Путин (оригиналният сайт) и не я смята за светотатство. Също не е ясна съдбата на „иконата“ на Сталин.

Като се има предвид, че Кирил нарече управлението на Путин „Божие чудо“, можете да се ориентирате за какво става дума.

В тази ситуация, Кирил си вдига чуковете от Москва и идва в приятелска България на посещение.

Понеже църковната политика се прави почти само със знаци и с много малко думи, да видим какви подаръчета получихме от братската РПЦ.

Кирил наруши малко йерархията при посещенията на патриарсите на другите православни църкви, давайки предимство на българския патриарх. Той е сърдит на сръбския, че си урежда среща с папата, без да го пита и на румънския, който се опитва да приобщи православните от Молдова.

Второ, той посещава Пловдив, което е директен знак, че Кирил предпочита митрополит Николай да бъде следващия български патриарх.

В Пловдив патриархът се поклони на паметника на Альоша, представяйки го за паметник на руски войници, което пък е директен знак, че Москва държи преди всичко на съветското наследство в България и няма да се спре дори да злоупотреби с религиозните чувства на приятелския български народ.

По-притеснителното е, че РПЦ няма скрупули да се държи като инструмент на неосъветската путинска политика и не изпитва неудобство да се покланя на армия, която пряко и косвено е причинила смъртта на много свещеници и донесла безброй злини на много вярващи, включително и православни и особено в България.

Снимка: plovdiv-online.com

Съвместна литургия беше отслужена в църквата „Св. Марина“, която се прочу с безобразния си кичозен ремонт (винилни тапети върху уникални стенописи, изкъртване на оригиналните вековни мраморни плочи от пода и заместването им с китайски гранит, покриване с позлата на безценни дърворезби от Възраждането), при който бяха унищожени значителни културни и исторически ценности, което пък е директен знак, че руският патриарх одобрява такова безцеремонно и варварско отношение към културно-историческото наследство.

Но не одобрява праха, влязъл в апартамента му от ремонта на съседа!

Тоест, най-обикновени съветски нрави.

И накрая, протежетата на Кирил (включително вездесъщата Шаренкова, която бди като орлица над съветските паметници в България, а руските не я интересуват особено) се опитват с много грозни методи да прогонят българските енориаши от руската църква „Св. Николай“ в София, като не се подбират методи (мутри, клевети, физическо отстраняване от църквата). Прочетете разговора, ще ви настръхнат косите.

Отношението на БПЦ (което е без сянка от възражения) към горните случки трябва пък да ни наведе на други мисли.

Аз се сещам за поучителното интервю с Бончо Асенов във „Вяра и общество“, (и втората част) който си призна, че тъй като в БПЦ не е имало партийна организация, то контролът е трябвало да бъде наваксван с по-гъсто присъствие на хора с пагони на Държавна сигурност под расата. Което забелязахме при отваряне на досиетата.

Нямам основания да си мисля, че в СССР е било много по-различно.

По-умни и сведущи хора от мен обясняват по-добре нещата –

Репортажът на БНТ
Горан Благоев
проф. Калин Янакиев (има коментар, но не мога да открия линк към него)
Владо Трифонов

Още малко при Александър

2012-04-25T03:55:00.000+03:00

Защо е избран барокът като стил, с който Скопие да живее в 21-ви век?

Според Вангел Божиновски, архитект, всъщност македонците не дават на Европа барока, а си го прибират обратно, след като са го дали за няколко хиляди години на човечеството за временно ползване.

Това дава обяснение и защо точно барокът е избран да бъде символ на европейска метрополия, а не, да речем, модернизмът или готиката.

В центъра на няколко места забелязах такива, внимателно брендирани будки за сувенири.

Османското наследство, за разлика от античното, не е на мода.

В центъра открихме къща с изящна архитектура и орнаменти, но разлистените брези отпред пречат на човек да се наслади на гледката.

Паметникът на Тежкото хоро. Тежкото хоро се смята за традиционно в Западна македония и е танцът-символ на Македония.

Това, което помислих за минаре в строеж, всъщност е постаментът на паметника на Филип II Македонски.

Старата скопска чаршия в началото е с повечко модни барове и други заведения.

На първото мегданче вдясно пък има няколко хубави бара и този джаз клуб, който е страхотно приятно място (а има и лесно достъпна тоалетна ;-))

Откъм мегданчето е входът към Капан Хан (Капан Ан), наистина вълшебно място

По-нататък по чаршията има още бисери на османското наследство.

Чаршията завършва с този битпазар, около който има разположени няколко големи джамии. Действа като телепортиране в друга държава.

Още едно бижу – стара метална чешма (кранът май е нов).

Шопинг център „Евтиния“.

Гениално

Върнахме се обратно до моста и посетихме „Св. Димитър“. В църквата имаше ужасна тълпа от хора. Пред църковната ограда стоеше и петеес (ПТС, подвижна телевизионна станция) на телевизия „Алфа“.

В двора се изложих като християнин:
– Защо има толкова много хора, – питаме жената, която продава свещи.
– Вие откъде сте? – се интересува тя
– От София.
– Ами вие сте православни християни, как може да не знаете. Днес е Велики Четвъртък.
– Да бе, верно, – плеснах се по челото аз, – напълно бях забравил.

Ето, можете да видите чудото в действие. Там, докъдето стига човешка ръка, ореолите и златните елементи от изображенията са светнали. Там докъдето не може, не са. И това ако не е чудо!

Целият двор е застлан със стари надгробни плочи. Някои надписи се четат, а други не.

За пръв път виждам църква, пълна с богомолци в Македония. Досега съм виждал само църкви, пълни с туристи и никакви местни, дори и попове.

В центъра си стоят и старите, иронични скулптури на градски жители. На мен лично повече ми харесват.

Разказът за Скопие няма да е пълен без новия музей на Холокоста. Скопие се гордее, че приютява един от четирите музея на холокоста в света.

Не знам как ги смятат, Уикипедия казва, че са около 20.

Входът е свободен. Когато ние бяхме вътре, бяхме единствените посетители.

На партера има инсталация с портретите на загиналите.

Също така, стар вагон с нов надпис „БДЖ“ и тематична изложба с картини по стените.

Вторият етаж е посветен на историята, живота и бита на евреите в Македония.

Политическият живот също. „Силен патриотизъм към османската татковина“

Най-горният етаж е посветен на трагичното събитие – на депортирането в концентрационните лагери.

Снимка на цар Борис има, снимка на Хитлер не забелязах.

Въобще музеят е модерен, отлично уреден и с отлична архитектура/дизайн

Препоръчвам на всеки да го посети.

В България рядко се говори за този неприятен епизод – депортирането на евреите от Македония и Тракия по време на Втората световна война. Моето мнение е, че трябва повече да се говори, да се изяснява ролята на България и на отделните български политици, да се изслушват другите гледни точки.

България живее с успокояващата мисъл, че е спасила своите евреи, а в Македония една от основните държавотворни тези е за българския Холокост на македонските евреи.

Тези две идеи ще се сблъскват често и с голям шум в бъдеще.

Нали не сте забравили, че предстои да излезе и „Трето полувреме“.

Следващ в посещението трябваше да е Музеят на македонската борба

С мраморните черешови топчета на входа.

Но, така и не можахме да го заварим отворен в подходящо за нас време. А трябваше да се помъчим да влезем – казват че имало голяма колекция от восъчни фигури на известни исторически личности.

А Скопие има и отлично архитектурно наследство от епохата на модернизма. След чудовищното земетресение през 1963г, което срива до основи почти всички постройки, строени след Османската империя, по цял свят се организират хора, държави и организации в помощ на пострадалите.

Голяма група световноизвестни архитекти проектират чисто нов център на града, с който той заприличва на една малка, балканска Бразилиа.

Сегашното правителство се срамува от това наследство и то ще бъде или покрито с барокови фасади, или просто ще бъде скрито от други сгради, които ще се строят пред него.

Централна поща.

В тази група е и Градският търговски център (ГТЦ), чиято големина, за разлика от новоградбите, е старателно прикрита от архитекти и градостроители.

И, за малко да забравя – това е сградата на Външно министерство, на чийто покрив се намираше статуята на Симеон Радев. Очевидно, от това разстояние никой не може да го различи от Теодор Рузвелт.

Аз не знам и колко хора биха ги различили двамата и от метър разстояние.

Очевидено е, че някой от самото начало е знаел, че на покривът ще се качи Симеон Радев, а после ще слезе.

Какво ли ще излезе от проекта Скопие 2014?

Колкото и да е парадоксално, аз смятам че чисто икономически проектът ще привлича туристи в Скопие.

Срещнах няколо туристически групи, които не спираха да щракат по недовършените строежи.

Което означава, че вложените пари вероятно ще се възвърнат, дори с корупцията.

Но дали точно този ефект е търсен?

В Европа е познат примерът на лудия крал на Бавария Лудвиг II, който е хвърлил всички пари на държавата в строителството на такива приказни замъци. Ефектът е, че днес в тях се изсипват тонове и тонове чужди туристи, които пък изсипват джобовете си в касите. Дори замъкът на Дисни е подобен на построения от него Нойшванщайн.

Пак стана ужасно късно и ми останаха още снимки, но ще продължа с разказа някой друг път ;-)

На гости на Александър

2012-04-24T04:17:00.000+03:00

Преди седмица бях за 4 дни в Македония по работа и събрах впечатления от първа ръка от югозападната съседка.

До Скопие се стига горе-долу за толкова, колкото до Бургас, а това е смешно, при положение, че разстоянието е почти два пъти по-малко.

Пътят е все така лош, както обикновено, дори все повече се влошава, особено от македонска страна. Въпреки всички приказки за Коридор № 8 и необходимостта да се оправи пътя (думата магистрала дори не смея да я мечтая), да се пусне влак (по възможност, по-високоскоростен) и да се помисли за някаква крайпътни удобства, нещата са такива каквито винаги са били, само че леко амортизирани.

Големите държави си мерят не качеството на пътищата, а знамената.

Наистина, встрани от пътя, след границата, на няколко места се виждат нови железопътни мостове. Надявам се да е добър знак.

По пътя спряхме да хапнем в с. Ранковце в кръчмата „Чист ден“. Кръчмето е ОК и обслужването е мило и домашно, единствено гърмящият с някаква сърбохърватска чалгица телевизор смущава идилията. Но пък когато е топло може да се хапва навън.

Кръчмата е покрай пътя, със зеления навес и македонското знаме отгоре. Лесно е да се разбере местната власт в чии ръце е.

Влизат европейски пари и вече са сменили дограмата. Отзад е паркиран чисто нов жълт ученически автобус.

Пристигаме в Скопие. Търговците вече добре са се ориентирали в ситуацията.

Пела е столицата на антична Македония

На площада вече ни чакат:

Цар Самуил.

Методи Андонов - Ченто.

Димитър Чуповски

Гоце Делчев и Даме Груев, за които ви разказвах предния път.

Информацията за Гоце е отпечатана на медна табела, за да знаят всички какъв е бил той.

Гемиджиите (по-познати в България като Солунските атентатори). В нашето семейство циркулират легенди за връзка с тази група, така че някой от тези в черно може и да ми е роднина ;-)

(това са легенди най-вероятно, досега не съм открил документални доказателства)

На заден план виждате няколко от знаковите сгради на „Скопие 2014“ – това отпред май ще бъдат архивът и археологическият музей. Надясно следват сградата на финансовата полиция, и най-накрая е новата сграда на министерство на външните работи.

Точно когато пристигнахме се беше развихрил скандалът около статуята на Симеон Радев, който бил украсил Външно вместо Теодор Рузвелт.

Симеон Радев, който е родом от Ресен (град, по-популярен с ябълковите си насаждения в днешната република), в Македония е придобил незавидната слава на един от хората, разделили страната между трите съседни държави – България, Гърция и Сърбия.

Реално освен този (спорен) факт, за личността на Радев практически нищо не се знае в Скопие.

Дано скандалът помогне да се разбере повече.

Малко встрани и без никакъв надпис стои „Беседката на влюбените“ (ако кликнете ще видите статуята). Правителството мисли за всички ;-)

Пресичате историческия каменен мост на Вардар, който се сдоби с чисто нова историческа караулка.

Конникът, когото виждате (много конници!) е на (Петър) Карпош, водачът на въстанието през 17 век в Кумановско и Кривопаланечко.

Един поглед зад парадната фасада на проекта показва леко клаустрофобични пространства между сградите.

Вляво е Георги Пулевски, а зад него се виждат Музеят на македонската борба и в далечината, с медните покриви, театърът на крал Петър Караджорджевич, възстановен в малко по-голям мащаб от оригиналната сграда.

Мостът завършва със скулптурните групи на книжовниците.

Св. Св. Кирил и Методий.

Св. Климент Охридски и св Наум (Преславски) са отдясно.

На другия бряг на Вардара също е пълно със знакови сгради и символи. Тук, в непосредствена близост, са –

– Църквата „Св. Димитър“, където скоро се наблюдаваха чудеса;
– Паметникът на Скендербег, който е център на албанската идентичност на Скопие
– Старата чаршия,

и още няколко неща, за които ще ви разказвам отделно.

Скопие е европейска метрополия, защото си има и Триумфална арка.

Тя е натоварена с дълбоко значение –
– Самата тя символизира триумфът на създаването (възстановяването) на независима македонска държавност;
– Украсена е със символи на македонската идентичност;

Този, най-горе, с боздугана е Крали Марко. Той присъства и в известния видео клип.

Забравих да снимам по светло и Юстиниян Първи, който никой не можа да ми обясни какво прави в тая компания на исторически фигури, освен че за неговото родно място спорят Сърбия и Македония, защото е раждан някъде наоколо.

Не може да направиш купон, а да не поканиш съседа, за да не се сърди за шума.

Модерните фасади на централния площад се подменят с по-македонски такива, барокови.

И разбира се, главната забележителност е 20 - метровият паметник на Александър Македонски, който скромно се нарича „Воин на кон“ (още един кон!), ама всички знаят чий паметник всъщност е.

Както отбелязаха някои скопски медии, „С този паметник Скопие започна да прилича на европейска метрополия.“

Така е!

За да бъда съвсем искрен, фонтанът под паметникът е много приятен и привлича хората към себе си.

Ще трябва да довърша друг път разказа за Скопие. Първо, снимките станаха страшно много, а дори не съм стигнал до половината, второ и текстът се посъбра повечко, и трето – вече е страшно късно и ми се спи ужасно.

Очаквайте продължение!

Изненади на всяка крачка

2012-04-18T03:30:00.000+03:00

Кой казва, че София тъне в бездуховност?

The Future clouded is/ Бъдещето е неясно.

Трамвай вече нямаме, но и метро още нямаме.

Времето в София е надупчено като софийска улица, защото...

На паметника на съветската армия Коледа тъкмо дойде.

Тъкмо се зачудих за какво им е нов венец и нов постамент.

И то се оказа, че венецът е от стиропор, а постаментът от шперплат.

Народната република вампиряса

Имаше и елха, но без петолъчка на върха (къде гледате, другари!)

А по клоните на дърветата бяха навързани червени ленти.

Най-вероятно нещо (ще) се заснема. Когато минах покрай паметника, никой не ми направи забележка, но имаше няколко човека, които внимателно следяха какво правя.

Какво ли е туй?

Попфолк клип, третокласен американски екшън, изцеждане на последните капки въображение от БСП, български игрален филм на млад режисьор?

Любопитен съм.

За съжаление, със сигурност е нещо, което се прави с разрешение.

Македонска пролет

2012-04-14T21:46:00.001+03:00

Днес се прибирам от Македония.

Беше много интересно посещение.

Тръгнахме с едни идеи, да понаучим нещичко за хубавите неща в Македония, а трябваше да научаваме за лошите.

А и времето не беше от най-прекрасното.

Очаквайте скоро по-подробен репортаж.

Кучешки хроники и желаният, малко вероятен, но възможен изход

2012-04-11T08:17:00.001+03:00

Почина проф. Ботьо Тачков (нахапаният от кучета човек). Трябваше ли?

Когато се обърне колата, пътища много.

Не ми се иска да съм на мястото на близките му, нито да спекулирам от тяхно име, но предполагам, че не критикуват толкова правителството, общината или самите кучета (които, така или иначе, толкова си могат).

Ако са като хората, които познавам – значи най-вече съжаляват, че са послушали желанието на световноизвестния професор да прекара последните си дни в България.

А той е бил един от тези „щастливи“ пенсионери, който е имал избор къде да остане и май е направил грешния.

Кой е виновен?

За съжаление има само два верни отговора:

1. Виновни са тези, които държат властта.

2. Виновни са тези, които са дали власт на тези, които са на власт.

Защо?

Защото в демократичните държави насилието е държавен монопол и само властта може да упражнява или да допуска насилие и то при строги правила и строг контрол. Никой друг.

Разбира се, хора загиват и при форсмажорни обстоятелства (от силата на природата), но надявам се, че никой не слага бездомните кучета при земетресенията.

Не за друго, ами не говори много добре за способностите ни като цивилизация, защото не показва, че сме стигнали твърде далеч от пещерите.

Когато някой голям началник не приеме оставката на заместника си, който отговаря за даден ресор, той поема отговорността вместо него.

Тоест, тя ни казва – „Аз смятам, че зам. кметицата си гледаше работата/изпълняваше каквото аз ѝ казвах и затова цялата вина нося аз.“

Освен това, не сте забравили, че на последните местни избори не гласувахме за районни кметове, нали?

Още една причина цялата отговорност да се носи от „големия кмет“.

Но крушката (кучето) си има опашка.

Къде е онзи господин, който обясняваше, че без неговата воля никой не можел да стане нито кмет, нито президент, защото той ги вадел от нищото?

Щом заслугата за този кмет е негова, значи и той носи отговорност за смъртта на професора, нали така?

И кметът, и министър-председателят са на политически длъжности, което означава че носят политическа отговорност. А политическа отговорност се носи много лесно – чрез оставки и с избори. Ако трябва, и с предсрочни.

Трябва ли заради една смърт да се носи политическа отговорност?

Това всеки за себе си си го решава. А хората му претеглят акъла и веднъж на няколко години имат право да решават постъпил ли е правилно.

За съжаление, това управление ще остане в историята най-вече с:
– Безсилието си да решава системни проблеми;
– Замитането на същите тези проблеми под килима с помощта на услужливи или безсилни медии;
– Тайно стискане на палци „да се размине“, щото те са „късметлии“;
– Хвърляне на вината върху хора, които не могат да се защитят.

За съжаление, изборът отново си стои пред нас – на кого да дадем власт на следващите избори?

Пак ли изборът е между интелигентни и можещи крадци и добронамерени некадърници?

Хората без опит и без особени управленски умения, които дойдоха на власт през 2009г. показаха, че хем не можаха да се научат как се прави тая работа с държавата, хем май взеха постарому да си дърпат по нещичко от общото.

Кой все пак е виновен?

Ако виновен е този, който трябва да се извинява, то тогава, според министър Найденов са виновни неправителствените организации, които получават пари от чужбина, за да се грижат за кучета (тоест, съществува антибългарската кампания, целяща да унищожи българския народ с кучешки терор, а правителството е безсилно).

Кучетата четат отчетите на НПО-тата, виждат кои са им спонсорите и се овълчват допълнително!

Така мисли министърът.

Според кметицата Фандъкова, не само НПО-тата трябва да се извиняват, трябва да се извинят абсолютно всички софийски граждани (включително и нахапаното момиче от кучета пред общината).

Готъм Сити.

Тъй като мнозинството софийски граждани не са садо-мазо фанатици, които са пожелали масов кучешки терор върху себе си, а просто хора, пуснали бюлетинка за Данчето, аз бих поразмислил за какво точно трябва да се извинят.

Според Данчето, ако магазинът е празен, то виновна е опашката пред него.

И добре де, какъв е изхода?

Да приемем, че партията е фирмата изпълнител, общественото мнение е клиентът, а обществената енергия е валутата, с която се плаща работата.

Нерадостният извод е, че историческият стадий на нашето развитие е все още там, когато:
– наемаме един майстор да ни свърши цялата работа – и плочките да ни налепи, и електричеството да ни прекара и мебелите да ни направи;
– не знаем какво искаме;
– не сме готови да си платим.

Така че няма как да се получи хубаво, ако продължаваме така.

Накъде вървят нещата?

Хич не на добре. Освен кученцата, с нова сила се завръщат други остри проблеми от миналото:
– поръчковите убийства и мутрите;
– несвободните медии;
– етническите проблеми;
– финансовата и икономическа нестабилност;
– неадекватността на образованието;
– неадекватността на здравеопазването;
– съсипването на пенсионните фондове
и т.н, и т.н.

Нито едно от тези неща няма да ни отмине „от само себе си“, а трябва да бъде решено от реални хора в реална обстановка.

Изходът, който виждам сега, ми беше подсказан през февруари.

Протестите против ACTA показаха, че и най-некадърното правителство може да се вземе в ръце и да вземе що-годе правилно решение под натиска на улицата.

Имат ли отговорност протестиращите и организаторите на протестите?

Имат и то голяма. Ако протестите не са организирани така, че общественият интерес, който защитават да е ясен и напълно очевиден, то обществото ще остане апатично и ще подозира двойно дъно в исканията.

(Това не оневинява медиите-парцали и кукловодите, които ще се пържат в ада. Те правят това, което правят за пари. Тоест, много лесно е да бъдат отказани, ако видят че някой ги гони по петите да им иска сметка)

Бързо реагиращото, масово и непримиримо обществено мнение е единствения инструмент, който ни е останал, за да подобряваме живота си.

Ако го използваме редовно, разумно и категорично, ще се появят и организации (партии), които да са на такова ниво, че да посрещнат завишените критерии на обществото. Или пък сегашните ще се постегнат.

Защото няма да има как иначе.

Кой трябва да се включи в протестиране/активизъм/публично изразяване на недоволство/задаване на въпроси/търсене на сметка от властта?

Всеки, на който не му е безразлично къде и как иска да живее.

Хората, които в момента са активисти, не са свръхчовеци. Това са хора, които жертват от личното си време и усилия, за да подобряват нещата.

Тоест, много е вероятно ако се присъединявате към дадена кауза да откриете, че –
– можете да свършите работата по-добре от тези, които я вършат сега;
– нещата може да са организирани по-добре;
– прахосвате усилия напразно и в момента никой не може да ви оцени;
– здравето и нервите никой няма да ви ги плати;
– аплодисментите печелят случайни лица;

Това е нормално и естествено и е част от нещата, които трябва да се преодолеят, за да се свърши работа.

Тогава може и „да се оправим“, което е желаният, възможен, но малко вероятен изход.

PS. Това не е агитация за лидер, партия, движение или фракция – стари, нови или в проект. Това са моите разсъждения на глас.

Това не са и разсъждения против партиите – напротив, аз смятам, че устойчиви резултати могат да се постигнат само от добре организирани партии.

Само че условието за съществуване на такива партии е силна и високоорганизирана обществена енергия.

Софийски подробности

2012-04-07T03:07:00.009+03:00

Днес ми беше страшно уморителен ден, а всъщност не свърших кой знае какво.

По обяд трябваше да занеса едни книги на В.И., която живее в стар квартал, уплътняван сериозно от ново строителство.

Само че аз не бях запомнил точно адреса и когато пристигнах на мястото, не открих блока ѝ.

Докато се щурах между блоковете, заваля и дъжд.

Обаждам се на В.И.
– Къде си ти? – пита тя.
– На твойто кръстовище. Кой беше твоя блок? Не мога да го открия.
– Жълто-розов със синя дограма. Идваш до блока, трябва да го заобиколиш целия, влизаш от вътрешния двор. Входът е „Б“. Има два входа един до друг, а ти влизаш във входа, който е срещу тебе.

Ахаа. Значи това, което мислех за строеж, всъщност е блокът, който търся, а разкаляната алея е улицата с внушително име.

Заобикалям, но входовете са три. Ами сега? Влизам във вход „Б“. Натискам копчето на асансьора.

– Не работи. – ми съобщава младеж на ученическа възраст, който влиза след мене, и се понася нагоре по стълбите с лекотата на планинско козле.

Тренировките му помагат.

Оххх. Пухтя нагоре. Такаа. Етаж 6, апартамент 18. Пред вратата съм. Трябва да е тук. Натискам звънеца. Нищо не се чува. Май не работи.

Пиша СМС „Пред ап. Б-18 съм.“ (За да не стане объркване, предпочитам текста). Пет минути няма никаква реакция и от апартамента не се чува никакъв шум... Хммм. Ами сега? Дали може да съм чул грешно (може да е било Б, аз да съм чул В?) Слизам.

Влизам във вход „В“. Вратата няма дръжка и е отворена. Тук асансьорът работи. Стигам до петия етаж. Тук обаче апартаментите са В-19 В-20 В-21... Слизам на долния етаж. Звъня на 18. Няма никой... Егати!

Телефонът ми звъни.
– Къде си? – се интересува В.И.
– Пред В-18.

(тя не ме разбира много добре)

– Къде си? Аз съм пред Б-18 и те няма.
– Ох. Б-18 ли? Сега идвам. Аз така и не разбрах „Б“ или „В“.
– Ще ти помахам от прозореца на стълбището да ме видиш.
– Окей. Окей.

Слизам с асансьора, вече порядъчно потен.

Такааа. Външната врата без дръжката е хлопната и може да се отвори само с ключ.

Пиша СМС:
„Заключен съм в „В“ вход. Не мога да изляза.“
„Егати!“ е отговорът. „Звънни на някоя врата да ти отворят.“

Ако намеря нещо здраво, което да пъхна на мястото на дръжката в бравата може и да успея да си отворя.

Изсипвам чантата си на земята. Химикалки, тефтери, кутията с таблета, салфетки.

Я да видим химикалките.

Нямам подходящия размер.

Намирам пластмасова бъркалка за кафе. Пасва точно на диагонала на четвъртития отвор.

Изглежда крехка. Дали ще се счупи?

Пробвам.

Прас! Половината остана в бравата.

Опитвам се да извадя парчето. Не става. Ужасно упорито е застанало.

Щом е застанало упорито, мога да пробвам да пъхна някой ключ между пластмасовото парче и стената на дупката. Тъкмо пробвам с един от моите ключове и се появява спасение – госпожа с пазарска чанта стои пред входа и ме фиксира с най-подозрителния поглед, на който е способна.

– Какво правите там? – вика през вратата
– Опитвам се да изляза. – викам и целият вход кънти.
– А как влязохте?
– Обърках входа. Ще ми отключите ли?
– Какво пъхате в бравата? Утре пак ще трябва да я сменяме, ако я счупите.

Отключва, аз изскачам като тапа на свеж въздух и отново към „Б“.

Пет етажа нагоре.

Този път В.И. отваря.

Стоварвам се омаломощен на дивана.

– Ела, ела да ти покажа апартамента.

В друга ситуация сигурно бих любопитствал, особено за изгледа от огромната тераса.

Сега, ако може така, както си седя на дивана да разглеждам целия апартамент, ще е най-добре.

***

Малко визуални акценти от различни части на София в последните дни.

Миражъ. Народна механа, знамето на Априлското въстание. Мутренското винаги избива на показен патриотизъм.

Най-после.

Магнетичен магазин за мода.

Когато сърцето остане в камъка.

А когато камъкът остане в сърцето?

Има и знамена. Погледнете ги.

Направихме България по-красива.

Фонтанът се поддържа.

Медитацията ще ви помогне да бъдете в

хармония като човека на билборда...

Благодаря на всички за признанието!

2012-04-06T01:14:00.000+03:00

Днес присъствах на М-тел Медиа Мастърс в мол „Сердика“ на Ситняково.

Преди няколко месеца получих покана да участвам в конкурса. Понеже и без друго пиша за технологии, реших да се пробвам.

Два материала имах готови – „Какво тук значи някаква си личност“, за начина по който технологиите променят света, и „Плюс това“, за опитите на Google да прави социална мрежа.

Третият материал – „Зимата на бъдещето“ го бях започнал за Уебкафе, където трябваше да представям визии за бъдещето. Оказа се, че леко съм сбъркал посоката и ми останаха купчина записки на технологична тема (а вместо него във Уебкафе излезе актуалното в момента „Улици вместо АЕЦ“).

Конкурсът ми даде повод да го завърша.

Мащабно събитие - петеес (ПТС), знамена, билборди

Композиции с лалета и свещи, апарати за симултантен превод, чаши, прибори, салфетки, менюта.

Беше страшна жега и свещите не разхлаждаха много.

Бяхме разположени в голямото фоайе на последния етаж.

Имаше предвидена вечеря. Само че не си мислете, че карахме според менюто. Също така, въпреки жегата, сипваха вода много пестеливо.

Началото на програмата. Това, което виждате, не е филм, а синтетично изкуство. Изпълнителката лежи на светлата сцена (ако се напрегнете ще я видите под екрана), а камерата я снима вертикално отгоре. Отдолу (?) прожектират останалите обекти от кадъра.

Интересна форма на изкуство, за мен малко авангардна.

Кратък музикален филм с готина музика от Истанбул.

Стунджи май съм го виждал под логото на друг мобилен оператор ;-) Изпълнението е в синхрон – перкусиите на екрана и на сцената.

Шефът на Мтел ни поздравява.

След него на сцената излезе Елиф Шафак, известната турска писателка, за да ни говори за творчеството. Сигурно я помните от TED.

Елиф на живо е русолява и изглежда съвсем не толкова средиземноморски, колкото на тази снимка.

Чуждестранната участничка в журито – Маргарет Съливан

И тук изведнъж виждам собствената си физиономия на екрана и започвам да се вълнувам твърде неподходящо.

Получавам една от наградите в категория „Информационни агенции и нови медии“ и не ми личи много но съм като ударен по главата с парцал. Хем се треса на сцената, хем жегата ми е размекнала вече хубавичко мозъка (сакото си го сложих специално за сцената ;-)

Измърморих две-три думи на благодарност и седнах. След този момент не можете да разчитате на мен за особено адекватен репортаж на станалото ;-)

Кои бяха другите наградени? Сливат ми се нещо и обещавам да ги допиша, когато в сайта на конкурса излязат имената.

Вечерята завърши с джаз.

С повечко нахалство се класирах за автограф за книгата „Чест“, която ни подариха за довиждане на изхода.

Докато подписваше, госпожа Шафак ме позна и ми честити наградата. Аз пък я поздравих за хубавата лекция и я похвалих и за TED беше добра.

Днес ми е късметлийски ден!

И естествено, благодаря на всички, които четете тук, защото ако ви нямаше, нямаше да имам вдъхновение да пиша.

Сега смятам да си играя с новата играчка ;-)

Културен живот: Пропуснати изложби и една, която продължава

2012-04-02T01:58:00.000+03:00

Днес беше последния срок да видя две софийски изложби, които утре вече няма да ги има.

„Коли, мацки и пейзажи“, фотоизложба на Михаил Новаков в галерия „Васка Емануилова“.

Не бях ходил досега в галерия „Васка Емануилова“ и дори я открих доста трудно (защото се води на бул. „Янко Сакъзов“, а всъщност е зад парка „Заимов“, близо до Кукления театър.)

Там са изложени скулптури на Васка Емануилова. Фотоизложбата беше в едно малко помещение отстрани.

Добра идея, ако няма място по стените, или е твърде скъпо да се отпечата всичко на хартия, част от изложбата да бъде прожектирана на диапозитиви.

Чешко-словашки филмови плакати.

Розовата пантера (ама старият, от 1963г.)

Джулиета и духовете.

Чешкият дизайнер е използвал @ вместо а, точно като в Манасиевата хроника.

„Бялата стая“ с Апостол Карамитев

Третата изложба не беше планирана, но понеже е съвсем близо до Чешкия център, винаги я проверявам.

В галерия „Райко Алексиев“ е започнала ретроспективна изложба на Иван Кирков, доста продуктивен български художник.

Хареса ми. Тази ще продължи чак до началото на май. Препоръчвам.

За съжаление Иван Кирков наскоро е починал.

Предлага се и албумче с творчеството му, на доста прилична цена (15лв, с цветни гланцови илюстрации!)

След това имаше време за едно кафе.

Мимолетна ранно-пролетна красота.

Рамбо Амадеус в Mixtape

2012-03-31T04:27:00.002+03:00

Кандидатът на Черна Гора за „Евровизия“ Рамбо Амадеус свири снощи в Mixtape.

Той, разбира се, е по-голям от този нещастен конкурс и аз отдавна чувам името му от моите македонски приятели, както и от някои български.

Рамбо Амадеус е известен в рамките на бивша Югославия с това, че първи измисли име на тамошния попфолк – „турбо фолк“.

Ирония на съдбата, защото Mixtape май преди беше чалгаджийница.

На пръв поглед творчеството му е много несериозно и е базирано почти само на пародии и ремиксиране на чужди творби.

Но не е точно така.

Всъщност, той има магнетично присъствие и силна харизма на сцената, независимо какво свири.

Не бях стъпвал в Mixtapе (в подлеза на НДК, близо до изхода към бившата „Валенсиана“). Оказа се спартански обзаведен клуб, леко хладен, но просторен и удобен.

Таралежков

Сцената подгря Таралежков от Бургас. Той не е точно певец, а поет с китара, така че е безмислено човек да се заяжда с гласовите му качества. Весело беше, но много не му се разбираха думите.

След него излезе Р.А. с групата си и шоуто започна.

Стилистично е страшно шарено, от фънк и рок до електронна музика и фолк, духът е сатирично-хумористичен, настроението е приповдигнато.

Беше излишно да говори на английски. Но пък всичко му се разбираше.

Много се радвам че адвокат К., Димо и Мария ме изръчкаха да го гледам.

Следващия път ще отида пак.

Репортажът е малко постен, защото вместо да запомням детайли или да вниквам в обстановката, предпочетох да се кефя на изпълненията... Не им завиждам на музикалните журналисти, които трябва да отразяват неща, които наистина харесват.

PS. Песента за Евровизия.

Музикална пауза

2012-03-30T04:21:00.002+03:00

Paul Simon

Чуйте малко музика.