kri:s

Ученето от шест различни научни перспективи

2012-01-28T21:19:00.000+01:00

Ситуация:	Трябва да уча, но нямам желание.	Вариант 1: Разсейвам се с други дейности, които са ми по-приятни или са по-малко неприятни от ученето.	Вариант 2: "Сдухвам се" и в крайна сметка не върша нищо (смислено).	Вариант 3: Все пак успявам да започна да уча.
Пример:	Много и скучен материал по статистика.	Започвам да чистя, тъпча се с шоколад, слушам музика, мотая се във Facebook, проверявам Gmail на всеки пет минути, блогвам, готвя, говоря си със съквартиранта.	Започвам да слушам музика, да мисля за Х и да се чувствам самотен, лягам в леглото си, гушкам възглавницата и просто лежа мислейки. Чувстваш се празен и без стойност.	Започвам да уча и скоро съм напълно абсорбиран в дейността, така че времето минава бързо и приятно.
Мотивация:	Нежелание; растяща тенденция за бягство.	Вместо да уча, върша приятни неща или такива, които не са толкова неприятни като ученето - успешно бягство (и евентуално успешно преследване на нещо позитивно).	Успешно бягство от ученето чрез нещо, което също е неприятно, но има и приятни отсенки (любовта е сладка, но и горчива). Тенденцията за преследване на каквото и да било друго намалява.	С времето тенденцията ми "да преследвам" ученето нараства.
Заучени реакции:	Ученето е неприятно; ползите идват едва дълго след усилията. Наказанието също.	Дейностите са приятни и е много лесно да се пристрастиш към тях. Това вероятно дори вече се е случило. Заместител на ученето.	Чувството не е (особено) приятно; приятните му аспекти служат като награда. Заместител на ученето.	Резултатите, които човек вижда в процеса на работа, служат като награда. Оценката идва едва месеци по-късно.
Хормонално обяснение:	Освобождаване на хормони на стреса (кортизол, соматотропин, норадреналин)?	Освобождаване на хормони на задоволство (серотонин, епинефрин, мелатонин)?	Понижаване на нивото на серотинин в организма?	Освобождаване на хормони на задоволство?
Еволюционна теория:	Ученето като дейност няма директна биологично заложена еволюционна полза.	Дейности като хранене или социални контакти задоволяват директно биологични или психологични нужди. Тези дейности редуцират стреса, причинен от ученето.	От метаболитна гледна точка е по-добре да заспя, вместо да харча енергия да се ядосвам, че не мога да се накарам да уча или пък да се тъпча с въглехидрати.	Стресът, предизвикан от страха или нежеланието да започна да уча, намалява, тъй като се справям успешно с "предизвикателството".
Социална и когнитивна психология:	Страх, че дейността ще отнеме повече време от заплануваното, че ще бъде неприятна и ще възникнат допълнителни проблеми.	Дейностите са по-приятни, затова с готовност се отдавам на тях. Надеждата е, че след известно време ще успея да се мотивирам да уча.	Неуспешното справяне със стресора "учене" води до изтощаване и режим на готовност, в който организмът пести енергия и ресурси.	В процеса на учене човек развива чувство за собствената си ефикасност и за умението да се справя със стреса. Непосредствен фийдбек помага за възникването на усещането за "поток".
Екзистенциална психология:	Ученето не ми дава усещането за смислен живот, нито пък увеличава самочувствието ми.	Позитивни преживявания като физическа наслада, изкуство или социални контакти прави живота ми видимо смислен и/или повишава самочувствието ми.	Любовта и романтиката ми дават илюзията, че съм ценен и животът ми не е празен. Същевременно обаче съм конфронтиран с факта, че Х не е до мен и може би изобщо няма интерес, което ме кара да се чувствам празен и без стойност.	Ученето ми дава чувство за самочувствие, тъй като успешно се справям с предизвикателството, а и освен това виждам резултати от усилията си. Животът ми не е празен, а е изпълнен със смисъл.

Остава отворен въпросът: какво да направя, за да стигна от изходната ситуация (или от вариант 1 или 2) до вариант 3 (учене), а и как да не позволя изходната ситуация (или пък вариант 1 и 3) в крайна сметка да приключат с вариант 2. Някакви идеи? Допълнения към таблицата? Коментари?

Аз и М.: Колко далеч мога да стигна в мислите си след само две срещи

2012-01-28T16:54:00.000+01:00

Какво си мисля аз	Какво вероятно си мисли Той
М. е толкова сладък с червената си коса и светла кожа!	К. е симпатичен, но има голям нос.
Искам да го видя отново! Нямам търпение да му минат изпитите, за да може да ми обърне внимание! Майната им на моите изпити!	Ох, кога ще е готов най-накрая този проклет макет, за да мога да блогвам?
М. е толкова интересен - от снимките му във Facebook разбирам, че слуша страхотна музика, кара скейтборд и разбира от изкуство! Нямам търпение да го опозная по-добре...	К. постоянно публикува някакви глупости във Facebook. Интересно ми е да видя го за човек е - все пак е чужденец.
Дали мисли за мен?	Ох, не още един SMS от К...
Дали и той ме харесва?	Любопитен съм какво ще стане като се видим другия път, но нищо повече.
Дано и той да иска нещо сериозно!	Нямам време за връзка с тази архитектура.
Дали е достатъчно зрял за връзка?	Не ми харесва как ме гледа ...твърде интензивно някак.
Дали и близнакът му е гей?	Видях как му светнаха очите като му казах, че имам брат-близнак. Поредният, който иска да правим тройка...
Колко ли приятели има? Прави впечатление, сякаш е срамежлив.	Има повече приятели от мен във Facebook?!
Дали е имал дълга връзка досега?	Постоянно е заобиколен от момчета. Сигурно е голям плейбой.
Иска ми се да ме научи да карам скейтборд...	О, носи евтини скейтърски обувки!
Мечтая си да отидем заедно на концерт...	Сигурно ще ме покани да отида с него на We Have Band през март. Само че аз отдавна имам билети и ще ходя заедно с приятели.
Дали е активен?	Сигурно е пасивен...
Колко ли му е голям?	Колко ли му е голям все пак? Винаги има надежда да е и поне малко активен.
Искам да беше тук, до мен, и да го гушкам...	Защо постоянно ми праща целувки?!
Колко яка музика слуша!...	Ох, и в Last.fm ли искаш да ме добавиш, stalker такъв?!
Ох, колко е сладък...	Ох, колко смотан стана този макет...
Искам да беше тук, до мен, и да ме гушка.	Кога най-накрая ще стане февруари? Нямам търпение да отида на концерта на...
Нямам търпение да стане лято! Би могло да е толкова хубаво с него...	Нямам търпение да стане лято! Така мразя студа...

М.-ъжете винаги идват по време на сесия*

2012-01-28T16:11:00.000+01:00

М. е на 21, учи архитектура в първи семестър, идва от градче на час от Мюнхен, червенокос е, има адски светла кожа (почти като на Снежанка), кара скейтборд, слуша електронна музика, има блог, посветен на електронната музика, има брат близнак и живее с него (еднояйчен? двуяйчен? гей?), най-добрият му приятел живее в същото общежитие като мен, на същия етаж, и явно ме познава, облича се cool, няма никакво време за мен до понеделник, тъй като тогава трябва да е готов с финалните си проекти за семестъра, и е свръх-сладък.

А аз трябва да уча, тъй като ме чакат две презентации, три изпита, четири писмени домашни работи, платен стаж на пълен работен ден (ако ме вземат), дипломна работа (ако не ме вземат), но единственото, което ми се прави е да лежа със затворени очи, да гушкам червената възглавница и да стискам синята между краката си и да си представям, че това е М., да се тъпча с течен шоколад или да блогвам.

*За сравнение: момчето от Берлин миналата година, когато трябваше да уча за изпита по икономическа психология (да, онзи, който по тази причина се наложи да повтарям).

Зрял?

2012-01-28T15:50:00.003+01:00

В понеделник имах две интервюта за работа. Едното в 10 ч. сутринта, другото в 15 ч.

Затова именно в неделя цял ден се готвих за тях - четох за фирмите, гледах клипчета "Как да впечатля интервюиращите", "Как да представя добре слабостите си", "Как да прикрия нервността си", четох статии, говорих с Пламъчето, със Заша, с К. и се опитвах да идентифицирам силните и слабите си страни, упражнявах се да разказвам автобиографията си и да аргументирам защо съм подходящ за съответната позиция.

Нови обувки, нова риза, гладене, гримиране, контене, блейзър, папка с всички възможни документи - обявата за работа, автобиография, мотивационно писмо, бели листа за бележки - идеално сресана коса. За успокоение - капки валериан.

Трудно е, разбира се, да се различи кое беше причината да бъда така спокоен - валерианът или добрата подготовка - но гледайки в огледалото не виждах едно неуверено, несигурно и объркано момченце, а един самоуверен, целенасочен и решителен млад мъж. И това усещане беше много приятно.

С течение на деня нервността се засили (или по-скоро появи), като преди първото интервю бях вече сравнително нервен. После обаче бях просто разочарован (непрофесионализъм, скучни задачи), а скоро се оказа, че съм отхвърлен (много им било краткосрочно - жалко за добрата заплата, но иначе не се ядосвах). Вечерта бях адски развълнуван, разказвах на Заша, на Пламъчето, на майка си, на сестра си, на съквартиранта си, на К. и усещах как с настъпването на вечерта ставах все по-възбуден и активиран. Все пак успях да заспя в прилично време.

На другия ден не бях напрегнат или нервен, нито се притеснявах дали ще ме искат или не. Напротив, чувствах се уверен, сигурен и спокоен - едно интересно, непознато ми досега усещане. През следващите няколко дни се чувствах по-добре от всякога - едновременно активен, натоварен, стресиран, но и буден, жив, гледаш право напред и стъпващ със сигурни крачки.

Приоритети

2012-01-28T14:46:00.000+01:00

Когато имаш на разположение толкова малко време, пари и сили за излизане и купонясване, тогава много внимаваш кои покани приемаш и кои отхвърляш. Повечето хора са се научили, че нямам време (или желание) да излизам с тях, затова изобщо не ме канят никъде. Някои обаче не чаткат, че не са ми достатъчно важни и ми пишат отново и отново, питат ме кога ще се видим и ми казват, че им липсвам. След като съм им отказал поне десет пъти, очаквам да загреят, че не ми е приятно да си прекарвам времето с тях, но някои наистина не схващат. Малкото хора, които са ми важни, консумират 75% от социалния ми живот - и аз също значителни части от техния.

If it goes faster...

2012-01-28T09:19:00.000+01:00

If it goes faster, will you still follow me?

Epic

2012-01-25T22:15:00.003+01:00

Мале, как пише тая жена! Евала.

Завиждам ти, Мушо!

Безсъние

2012-01-22T12:44:00.000+01:00

Потънала в белия пух,
главата ми, пълна с идеи;
потънал във мисли на пук
на цялата днешна умора.

Затварям очи, но не мога
потока от мисли да спра.
Главата ми, пълна с тревоги,
не ще и не ще да заспи!

Главата ми, пълна с мечти,
рисува картини любовни,
а тялото ми пък трепти,
подвластно и жадно за нови.

Безсъние шумно ме гони
с фанфари, с гърмежи, стрелби.
И аз сам не искам да ходя
в онези далечни земи.

I want nothing

2012-01-22T12:37:00.002+01:00

But to dissolve in the night and to feel direction no more.

But to cut away until I find the core.

Сняг

2012-01-21T10:22:00.001+01:00

На ръба на нервите си

2012-01-20T22:00:00.003+01:00

След като цял ден си кореспондирахме и се опитвах да си изпрося покана за warming-up партито на М. (момчето от рождения ми ден) и бях извън нерви, че не ми отговаря, М. ми изпрати адреса си в 21.30 ч.

Първото, което направих, бе да проверя в интернет как да стигна до там. Автобус, S-Bahn, автобус, десет минути пеша: общо час и десет минути. Окей, имам билет, мога да работя по презентацията си по пътя, все още искам да отида.

Нова идея: да проверя кога трябва да си тръгна, за да мога да си ползвам билета, който е валиден до шест сутринта на другия ден. Първа опция: 8.30 ч. сутринта, продължителност на пътуването: час и 39 минути.

Написах на М. съобщение, че за съжаление не мога да отида.

Страхотно. Не само, че си скъсах нервите докато го изчакам да ми пише в последния момент, но и накрая трябваше да остана с пръст в уста (или да отида и утре да платя още осем евро за билет или пък да рискувам да ме глобят 40 евро, задето пътувам на черно) и да се изнервя само още повече. Да не говоря, че вероятно съм се изложил пред М., тъй като само днес съм му изпратил вероятно десет съобщения и му лазя по нервите.

Невероятен повод да опитам успокоителния чай от валериан, който си купих преди няколко дни.

The Text Message Game

2012-01-20T18:39:00.000+01:00

Аз ли да пиша или да изчакам той да пише?

Кога е твърде рано?

Кога е твърде късно?

Какво да напиша?

Как да го напиша, така че да звучи необвързващо и небрежно, но сигнализирайки интерес и желание да се видим отново?

Как да му предложа да се видим отново?

Да сложа ли "хх" на края на съобщението?

Позволено ли е да пратиш второ съобщение преди да ти е отговорил на първото?

Колко съобщения дневно са твърде много?

Какво впечатление ще му направя, ако му отговарям на съобщенията в рамките на пет минути?

Няма ли да го "изпусна", ако не му отговоря на съобщенията твърде дълго?

И това са само въпросите, които си задавам по отношение на поведението си в SMS-света. Ами в реалния?...

Drinker's angst

2012-01-19T22:57:00.002+01:00

В началото ти е скучно - или все още няма достатъчно хора, или просто настроението не е достигнало своя връх. Вместо да си говориш с някого, си взимаш бира. Да висиш сам е тъпо, но ако държиш питие в ръка е окей.

Постепенно заведението се напълва, идват хора, които познаваш, а и вече пиеш втората си бира, затова си се поотпуснал и не ти пука толкова. Започваш да танцуваш, бъбриш си с познати, всичко започва да си идва на мястото.

Неусетно вече са минали часове, ти си в центъра на партито, танцуваш, смееш се, забавляваш се. От време на време си говориш с някого, прегръщате се, смеете се заедно и си казвате "Наздраве!". Вечерта приключва късно, метрото вече не върви, затова се налага да ходиш пеша и после да чакаш нощния автобус петнадесет минути. Всичко обаче е наред - настроението е добро, партито е било страхотно.

На другия ден главата те боли и ти се гади, но това бързо отминава. Настроението ти е приповдигнато заради приятното прекарване снощи. Знаеш, че партито е било върхът, но не помниш нито с кого точно си говорил, нито каква е била музиката, нито до колко часа си останал или как си се прибрал. Но всичко е наред - прекарал си си добре и го знаеш.

Тогава обаче неизбежно идва страхът. Той се прокрадва едва по-късно през деня, засилва се през късния следобед и почти напълно отминава до вечерта, но все пак остава там някъде, съвсем слаб. Дифузното опасение, че си сгафил, но не можеш да си спомниш как.

Това е прототипното описание на едно хубаво парти и на деня след това.

След невероятното парти при Т. на Нова година, например, знаех, че съм се забавлявал, но не можех да си спомня подробностите. Помнех къде съм бил в полунощ, помнех, че ходех да пишкам навън, защото пред тоалетната винаги имаше опашка, че почти не съм виждал Т., че съм танцувал с Н. и К., че после си говорих с В. за психология и за дипломната си работа, че по едно време спря токът и че почти на сутринта седях на пода, в краката на К. и й обяснявах колко я обичам. Прокрадваше се обаче опасението, че нещо ми се губи - че не зная какво съм правил между два и пет сутринта, тъй като спомените, които са ми останали, не са в състояние да обяснят цялото това време. Почти изпаднах в паника, когато седмица по-късно в библиотеката видях едно момче, защото едва тогава се сетих, че той е бил на партито и че нямам никакъв спомен от него и нямам представа дали не се е случило нещо помежду ни.

След доста приятното прекарване на рождения ми ден снощи, зная, че се забавлявах и в интерес на истината зная какво съм правил през цялото време (макар отново да имам чувството, че спомените ми са твърде малко, за да запълнят времето, което прекарах в клуба). Проблемът е, че започнах да се питам доколко поведението ми е било възприето от хората около мен като уместно.

Така например се питам какво ли си е помислило момчето, с което си бях чатил същия ден и с което разменихме няколко приказки в клуба, но което след това зарязах (не помня всъщност какво съм му казал и как съм се изнизал), за да отида при М., с когото имах уговорка. Притеснявам се и че съм оставил лошо впечатление в приятелите на Т., които бяха там и бяха моят спасителен пояс в началото, тъй като отидох в клуба сам именно с надеждата да срещна познати, тъй като не им казах нищо, а просто се метнах на врата на М. в момента, в който той се появи.

Тревожа се особено, че не помня колко време и за какво сме си говорили преди да започнем да се мляскаме; кой кого е целунал пръв; колко време сме се целували; дали не сме игнорирали приятелите му твърде много; дали не е било адски неуместно да се мляскаме насред заведението; дали той изобщо го е искал; дали не съм бил твърде настоятелен с предложението си той да дойде да спи у нас; дали пък не е искал да правим секс (заспах моментално)...

Тревожа се именно, че съм го принудил да направи нещо, което не би направил сам; че не сме си говорили достатъчно и съм му се метнал директно на врата; че съм оставил лошо впечатление по някакъв начин.

Разбира се, тревожа се и заради тази сутрин, задето не му предложих закуска или нещо за пиене, задето го целунах за чао без да зная дали го иска, и задето не рискувах и не направих нещо повече. С други думи, просто се тревожа за впечатлението, което оставям у другите.

И все пак, в комбинация с алкохол, този страх се засилва драстично. Да не знаеш какво си правил, как си го правил и дали си се допитал до мнението на другите, преди да го направиш, те кара да бъдеш много несигурен и да се тревожиш още повече. Загубата на контрол, която до известна степен съпътства напиването, ме побърква, защото в момента, когато съм пиян, не мисля особено задълбочено и рационално и просто правя някакви неща, за които съжалявам, а на другия ден не мога да си спомня дали пък не съм сгафил някъде. С други думи, нямам основание да си мисля, че съм сгафил, но липсата на спомени и знанието, че когато съм пиян губя контрол, ме карат да си мисля, че вероятно съм, че някой ми се сърди и последствията ще излязат наяве едва със закъснение.

Chocolate and red wine

2012-01-19T12:18:00.000+01:00

What more can one wish for?

- Love. (by Светла Енчева)

Done.
Червенокос бог в леглото ми.

22

2012-01-18T22:21:00.001+01:00

22 започна да започва носталгично.

Спомних си как празнувах 19: с Вампирчето, Чумичката, Шматката, Снежанка и Малката в любимото ми Мемо (което между другото ремонтираха през септември и вече изобщо не ми допада с новия интериор - носталгично си спомням за старите червени стени).

22 започна подобно на 2012: с две приятелки, бутилка просеко, хартиено-пластмасови чаши за кафе, един Gärtnerplatz и кучешки студ.

Безкофеиново кафе, портокал, Facebook, GMail, GayRomeo, витамини, бирена мая, спагетите от вчера, чай, душ, Facebook, GMail, GayRomeo, сандвич, кафе, презентация, Facebook, GMail, GayRomeo, чай, Facebook, GMail, GayRomeo, сандвич, чай, чушка, тиквен дип, сандвич, презентация, сандвич, дип, чушка, сандвич, сандвич, покана за интервю, презентация, Facebook, GMail, GayRomeo, презентация, Facebook, GMail, GayRomeo, презентация, спагети, червено вино за 10 евро, разговори, смях, чудене за коя работа е интервюто, още вино, Facebook, GMail, GayRomeo, душ, Facebook, GMail, GayRomeo, валериан, музика, вино, вино Facebook, GMail, GayRomeo, Facebook, GMail, GayRomeo, Facebook, GMail, GayRomeo.

Довечера: отивам сам в гей клуб (откога не съм използвал това понятие!), тъй като там ще бъде едно сексАпилно червенокосо момче.

22. Толкова съм зрял вече!

Сладко-кисел

2012-01-16T22:33:00.001+01:00

...но не сос, а спомен. Ох, как ме връхлетя носталгия след едно писмо от червенокосия психолог...

Fuck boys

2012-01-12T22:55:00.000+01:00

Fuck boys. I got to concentrate on ma army 'n' stuff (I meant, my Bachelor thesis). (From 3:30 on.)

Not done

2012-01-12T19:29:00.000+01:00

One thing I know for certain ...oh, I'm pretty sure it ain't over, I'm not done (with my homework; with my Bachelor's...).

Потрошен

2012-01-12T14:30:00.001+01:00

My laptop is just as broken as I am.

At least I ain't the only one!

2012-01-12T14:08:00.000+01:00

Sitting on the floor at university, pretending I'm studying. Then somebody walks by and I look up at him to find out I know him. Say hi and look down again, quite embarrassed. Then an old teacher of yours walks by. This time you manage to look at them for longer than a couple of milliseconds to see they look down just the way you did before. At least I'm not the only one!

Ka-ching!

Can't wait...

2012-01-12T14:05:00.003+01:00

Can't wait to move to Mannheim (current stage of that plan: I just got the idea) - whereas in Munich there were 360 faggots (<30 y.o.) online on *the* Site, there were only 80 in Mannheim. Having less options makes life so much easier. I'm getting nostalgic about the old times in Blagoevgrad...

In the library

2012-01-12T14:05:00.000+01:00

In the library, pretending to be a normal person. Then you lock your laptop to go to the toilet and come back to find out you don't know your account password.
FUUUU....

Insomnia (continued)

2012-01-10T05:34:00.005+01:00

Krijs не може да спи и това си е. Ама поне работих над реферата си за петък/събота в продължение на три часа и половина без прекъсване. Сега ме болят очите и стигнах до един момент, в който вече не пиша нищо смислено. Въпросът е какво да правя до седем часа, когато принципно би трябвало да стана, за да бъда навреме в университета за първия си семинар тази година? Не мога да си легна, защото тогава вероятността да се успя е около 98%.

Не съм си лягал в нормален час от началото на годината. На първи спах до късно, а вечерта излизах, затова си легнах в 2,30; на втори гледах филм, а след това не можах да заспя до един; макар на трети да станах в три сутринта, вечерта не можах да заспя до два; на четвърти гледах "Предизвестена смърт" до 4,30; на пети си легнах в 4,30, не знам как и защо; в петък бях на среща с М., бяхме на плуване, после на кафе до полунощ и вероятно е станало два докато сме заспали гушнати в леглото ми, след като правихме секс; на следващия ден четох за смъртта до супер късно; на осми рисувах до след полунощ, тъй като това бе единственото, което успя да ме изкара от депресивното състояние на понижено самочувствие, в което ме вкара чатът с М., който само каза, че седмицата му е натоварена и сигурно няма да има време (за мен), без да казва нещо от сорта на "Искам да те видя, но..." или "Ще се опитам да намеря време за теб, но не мога да обещая нищо." (няма да умра, ако не се видим повече, но ми се искаше да си дадем време да се опознаем и да видим дали не може да стане нещо...); днес си легнах в десет, но се събудих в един и не можах да заспя повече, затова станах и започнах да работя.

Предложение за билково сънотворно, което може да се купи без рецепта или пък от дрогерия в Германия, anyone?

Любимата ми немска дума*

2012-01-07T14:00:00.003+01:00

*От фонетична, както и от семантична гледна точка.

Сигурност

2012-01-06T19:10:00.003+01:00

Флуидната компенсация е хипотетичен феномен, при който утвърждаване в една област може да компенсира за дефицити в друга. По принцип става дума за самочувствие, но за да стане ясно ще дам пример с живота като цяло: понякога не сме особено доволни от професионалното си развитие, но пък за сметка на това се радваме на пълноценна романтична връзка и двете водят до един вид равновесие.

Откакто съм single, т.е. от март, когато с Дан скъсахме, общо-взето ми е ясно, че аз съм "по-скоро човек на връзките". Стана ми ясно сравнително бързо, затова и така се радвах на Заша. Харесва ми да имам партньор, това ме кара да се чувствам сигурен и спокоен, тъй като зная, че имам приятел зад себе си. Връзките ми дават самоувереност и може би дори малко смелост да експлорирам света, знаейки, че винаги мога да се върна в прегръдките му за утеха, в случай, че се опаря.

В деня, в който Пламъчето си тръгна след гостуването си за празниците, си уговорих секс-среща. Реших да опитам как е, да видя дали ще ми хареса, а и ми се искаше някой да ме изчука добре (което не ми се е случвало от септември насам). Избрах си много симпатично момче, но когато отидох у тях се оказа голямо разочарование. Живееше на потресаващо място, в потресаваща стая, беше запалил свещи, но светлината им не бе достатъчна дори да се уверя, че това действително е човекът от снимките (и наистина до края на вечерта имах подозрението, че снимките му са доста старички), в момента, в който влязох, започна да ме целува, а след като ме изчука (от което не се оплаквам, беше наистина хубаво) не знаехме какво да си говорим, затова след десетина минути жалки опити, аз се изстрелях през вратата и тичах до автобусната спирка.

Когато се прибрах у дома (което трая четиридесет минути) се изкъпах за пети път през деня, тъй като се чувствах омърсен - от стаята му, от него самият, от преживяването, от анонимността и безсмислеността. Дори ми дойде една идея за дипломната ми работа във връзка с тази именно сексуална безсмисленост. На другия ден се събудих с прозрение.

Вярно, това не беше първата ми секс-среща (препратка към сърбина, с който спах веднъж в Благоевград преди три години). Но сега окончателно (доколкото ми е разрешено да използвам тази дума когато говоря за мненията, настроенията и плановете си) стигнах до извода, че секс-срещите не са нещо за мен. И ми просветна (т.е., спомних си), че искам връзка.

Затова реших и да не си губя времето със секс-срещи, с хора, които не търсят връзка, и с връзки, които нямат дългосрочна перспектива. Искам партньор. И то за поне шест месеца. Онова със Заша беше толкова краткотрайно, че нито един от двамата не го нарича връзка.

Другото, което някак си ми просветна (и е действително нова идея) е, че може би все пак имам "тип". На пръв поглед не е така - харесвам и съм излизал с руси, тъмнокоси, червенокоси, тъмнооки, светлооки, високи, ниски, кльощави и набити - но когато си помислих за връзка, имплицитно си представих именно един висок, кльощав, тъмнокос, светлоок Зашо-подобен хубавец. И възнамерявам да се концентрирам именно над този тип и да игнорирам всички останали.

Когато стигнах до този извод, изведнъж се почувствах по-добре. Почувствах се по-сигурен. Значи все пак не е необходимо да имаш партньор, опора, за да се чувстваш сигурен - достатъчно е да знаеш какво искаш. Да зная какво искам (или да си мисля, че зная какво искам, и да отстоявам това убеждение, сякаш е нещо, в което съм напълно уверен) ми даде чувство за сигурност, което рядко съм изпитвал. Почувствах се здраво стъпил на земята, с ясен план за бъдещето и своите next actions. Чувството ми харесва.

След по-малко от час имам среща с М. - един висок, тъмнокос, кльощав, синеок, красив младеж. И колкото и сигурен да съм, че той е моят тип и че искам връзка, съм ужасно нервен, тъй като не зная дали той иска връзка и още повече дали ще ме хареса. А тъй като първо ще плуваме, а след това едва ще ходим на кафе и ще си говорим, ме е също така ужасно страх, че ще се удавя преди да успеем да осъществим някакъв смислен диалог.