krijs

Аз или той?

2012-05-24T16:58:00.001+02:00

Отново ме болят вените на ръцете. И освен това едва се сдържам да не се разплача. Едва говоря, гласът ми трепери. Не посмявам да му кажа, че го обичам, защото ще започна веднага да цивря. Преглъщам такива мисли и се опитвам да не се разстройвам. Малко ми трябва. Вечерта е провалена.

Започнах деня си с идеята да направя нещо специално за Заша. Да му купя подарък, просто така, без повод. Да му сготвя нещо сложно и изискано. Да го заведа някъде, където не сме били. Да го изненадам, да го зарадвам. Да му покажа колко много го обичам. В последните няколко дни постоянно това си мисля - колко много го обичам действително.

Работа, уни, задължения, и някак си беше вечер. Прах, пазарувах, чистих. И все пак, когато той дойде у нас, нямах никаква изненада за него. Нямаше нищо специално, нямаше с какво да го зарадвам. Бях се провалил в собствената си визия за една вълнуваща вечер.

Тогава все още не го осъзнавах, но несъзнателно бях изключително недоволен от себе си и се чувствах малоценен. Чувствах се недостоен. Недостоен за него. Него, когото толкова много обичам. Обичам го, а не мога да измисля нищо, с които да го изненадам и зарадвам.

На някакво несъзнателно ниво разочарованието от собствения ми провал се беше превърнало в подтиснатост, а тя в чувството, че Заша заслужава нещо по-добро от мен: някого, който има повече пари; който е обзавел дома си по-добре от мен; който чисти по-често и поддържа дома си по-подреден; който говори немски по-добре; който изглежда по-добре; който глади дрехите си; който помни кога е рожденият му ден; който му готви шедьоври; който го изненадва и радва.

Естествено, не му го казах. Ако му го кажа, ще се разцивря. А той ще започне да ме убеждава, че това не е вярно и колко съм невероятен и колко добре изглеждам. И аз няма да му вярвам, но ще се успокоя и скоро ще го забравя. Затова предпочитам да изчакам. След време ще мога да му го кажа, без да цивря. Може би дори ще го напусна, надявайки се, че ще намери някого, който го заслужава.

Интересното е, че това не ми се случва за първи път. Усещането, че не съм достатъчно добър за партньора си ме е сполитало и друг път, например с Пламен. Трудно ми е обаче да преценя каква е причината: ниско самочувствие, усещането, че не се справям и че не съм невероятен (проблемът е в мен, аз съм недостоен) или интензивността на чувствата и любовта ми към него (обичам го толкова много, че искам най-доброто за него, т.е., проблем няма, ами напротив).

Вместо twitter

2012-05-12T01:38:00.000+02:00

Създадох си facebook fan page. С повече ъпдейти и по-интересни теми, по-отворени за дискусии, отколкото тук. Харесай я и се включи.

Schade

2012-05-07T14:49:00.000+02:00

My boyfriend says it's a pity that I still don't have the money for the experiment I'm doing for my Bachelor's thesis. Hence, I can't run the experiment, but have to wait and waste my time (deadline: June, 19).

I say it's a pity my life lacks poetry of its own. I feel like ditching university and moving to Italy.

А ти кога се тества последно?

2012-05-03T22:59:00.002+02:00

Нямам ХИВ, хепатит или сифилис.

А ти кога се тества за последно?

Мяра

2012-05-02T22:42:00.000+02:00

Аз нямам мяра. За нищо. Някак си в детството си - за разлика от останалите деца? - не съм успял да изградя "нормална" представа за "нормалното" семейтво или живот. Нито пък в живота си като подрастващ юноша или като студент. Продължавам да върша нещата по начина, по който си ги върша откакто се помня, и да нямам представа как ги вършат другите. Или пък какво вършат другите.

Изолиран съм от света, тъй като не общувам с хора, а и да го правя, не говорим на такива теми. Понякога искрено се изненадвам от начина, по който другите живеят. Например, наскоро ми казаха, че немците не консумирали топла храна два пъти дневно, както беше в моето семейство до изнасянето ми от вкъщи (че и след това). Самият аз вече не се храня всеки ден с готвено, но усилието е там. Избягвам да казвам на майка си, че ям "сандвичи", тъй като тя ще записка, че това било нездравословно. Или пък пастата, която ям редовно. Е, тук това се яде. Въпросът е, че нямам представа дали само в моето семейство се е ядяло готвено по два пъти на ден, или във всички български семейства.

Все още ме човърка въпросът колко често другите хора си мият косата и колко често си перат дънките. Какво ли правят те в свободното си време? Имат ли и те проблеми с пристрастяването към Фейсбук? Как успяват да изглеждат толкова щастливи с половинките си и как изобщо връзките им оцеляват толкова дълго? Някога си мислех, че моите връзки са дълги и че съм "човек на връзките", но хетеросексуалистите около мен имат по-дълготрайни връзки от моите. На мен след половин-една година хората ми омръзват.

Избягвам да се сравнявам с другите, тъй като често аз съм от страната на "губещите": колегите ми от университета ходят по партита, имат много приятели, с които пекат месо на грил на реката, спортуват, имат коли, могат да си позволят триседмични почивки в Тайланд, работят във фирми като Алианц и Женерали, които им плащат 13-15 евро на час (което е 1,5-2 пъти повече, отколкото аз изкарвам) и прочие и прочие и прочие. И все пак понякога имам нужда да се сравнявам с другите - за да не се изгубя съвсем в самотното си пътешествие, без мяра, без посока, без приятели.

Презрение

2012-04-30T21:22:00.001+02:00

Ако бях станал прост механик, без висше образование, слушащ чалга и прекарващ свободното си време в гледане на футболни мачове и с пиене на водка, вероятно щях да съм по-щастлив.

Weekend love

2012-04-30T11:43:00.004+02:00

The weekend is gone in a flash.

And what's left behind is нежелание за вършене на каквото и да било. Та как ще имам желание да работя, като цял уикенд мързелувах, гледах филми, ходих на театър, на балет, на джаз-вечер, на разходки с колело, на вечéри из ресторанти? И всичко в това прекрасно, топло, слънчево време?

Любовта ме разглезва. А утре пак е уикенд.

Месец със Заша

2012-04-22T07:33:00.002+02:00

За три седмици стигнахме до "Обичам те." - на български и на немски. И нито едното не ми стига. Целувам го, бавно, но страстно; впивам устни в неговите, почти го хапя. Прегръщам го и го стискам възможно най-силно, гледайки да не го счупя или нараня. Но нито едното не ми стига.

DAB

2012-04-06T15:30:00.000+02:00

Когато съм във връзка, се чувствам прекрасно.

Когато той е до мен. Когато се грижа за него. Когато му правя комплименти. Когато го гледам в очите. Когато правим любов. Когато се смее.

Когато си тръгва е малко тъпо. След повече от 12 часа заедно е малко странно, че единият си тръгва. Но пък същевременно изпитваме потребността да бъдем сами.

Когато го няма е странно. В гърдите ми зее дупка (колко клиширано). А стята ми е празна.

И все пак се чувствам по-различно от обикновено. Няма го, но същевременно знам, че е там.

Любовта е най-добрият death anxiety buffer.

Хомофобията е еднаква на всички езици

2012-04-05T00:13:00.002+02:00

Час по-рано един мъж атакува мен и Заша, които се държахме за ръка по Maximiliansstraße, вербално: имало деца, били сме педали, не знам си какво.

Маркус-карма

2012-04-04T23:55:00.000+02:00

Когнитивен дисонанс.

Когато две мисли в главата ти си противоречат.

Например: "Искам да максимирам ползата от парите си." или "Искам да изживявам интересни неща." или "Аз съм интелигентна личност." и "Отидох на концерта, за който бях платил 15 евро, пет минути преди той да свърши."

March Impressions

2012-03-31T13:05:00.001+02:00

Spring love

2012-03-24T00:46:00.004+01:00

Моята summer love Заша се превръща в spring love. Или може би дори в истинска връзка?

Поизтрезнял

2012-03-18T21:32:00.002+01:00

Една от големите теми в книгата ми, която никой няма да прочете и която нищо няма да промени.

Лесно е да кажеш кое е горе и кое е долу. Но къде е границата между бялото и черното?

Размуният прави x. Дивият прави y. Къде е границата между x и y?

Кога е твърде разумно? Кога е вече опасно?

Кога животът ми е твърде рационален и скучен? Кое не ми е разрешено да правя, защото в дългосрочен план само ще навреди?

Кога е достатъчно добре и е време да се задоволим с това, което имаме? Кога правим твърде голям компромис с желанията и нуждите си?

Окей ли е да отхвърляме всичко, което не отговаря на представите ни? Кога е по-добре да си реалист и да се примириш?

Окей ли е да приемаме, каквото ни дава животът? Можем ли да сме щастливи с по-малко от достатъчно?

Животът така или иначе няма смисъл; но не мога да се оттърся от усещането, че мога да направя нещо от своя. И че въпреки всички ограничения и дадености, това зависи само и единствено от мен.

Сигурността не ми дава чувството, че живея смислено.

Biergarten

2012-03-18T20:18:00.002+01:00

Реших да отида да пия бира на открито в деня, в който времето се разваля, по къс панталон, накрая валеше.

Но нека поговорим малко за реализма. Изпих два литра бира и имам желание да говоря по тази тема. За реализма и егоизма. За романтизма и идеализма.

Събираш се с бившия си.

Напиваш се и си в лигаво-шантаво настроение. Приисква ти се да се видите, да се погушкате, да се полигавите заедно, да изпитате нещо приятно. Гаджето ти обаче е сериозно и прагматично.

Първа мисъл (романтично-егоистична): Ако е влюбен в мен, тогава трябва да се примири с факта, че аз съм спонтанен, странен и шантав.

Втора мисъл (романтично-алтруистична): Ако аз съм влюбен в него, тогава трябва аз да се примиря с факта, че той е сериозен и прагматичен.

Трета мисъл (реалистична): Ако сме разумни, ще направим копромис и ще стигнем до решение, което да удовлетворява и двама ни до известна степен, за каквото обаче в момента не мога да се сетя.

Четвърта мисъл (говори психологът в мен): Ако сме особено разумни, ще стигнем до win-win-ситуация, в която и двамата да сме доволни и от която и двамата да печелим, за каквато обаче в момента не мога да се сетя.

Пета мисъл (реалистична, защото може би е обективно вярно; идеалистична, защото си въобразявам, че ще намеря някого, който да ми пасва по-добре): Може би просто изобщо не пасваме един с друг. Може би трябва да прекратя това, което правим, докато не е станало твърде късно, и да опитам с някой друг.

Шеста мисъл (напълно егоистично-романтична = емоционална, през сълзи): Никога няма да намеря някого, който да ме харесва такъв, какъвто съм. Не и в тази държава, не и с някого с немски манталитет. Искам някого, който е спонтанен, забавен и който няма нищо против да му се обаждам в четири през нощта, само за да му кажа, че съм видял най-страхотния фото-мотив на света в задния двор на една пропаднала кръчма, тъй като капките на дъжда се срещат особено поетично с фасовете по асфалта.

Седма мисъл (ситуативно-разумна): Krijs, бъди разумен и изчакай да изтрезнееш. Тогава ще мислиш по-иначе, а може би и гаджето ти ще има желание да се видите.

Среща #3

2012-03-18T11:14:00.003+01:00

Заша.

Два часа след другата среща.

Лигав. Река, Ау, хълм, мост. Романтика. Фосфоресцираща пръчка. Целувки. Прегръдки. "Искаш ли да дойдеш у нас?"

В леглото му. ---

Пет часа сън. Кафе. Закуска. Слънце.

Среща #2

2012-03-18T10:59:00.001+01:00

Марсел.

Срещнахме се на странно място. Изглеждаше различно. Кръстоска между съквартиранта ми и момчето от Берлин. Екстроверт, готин, макар да учи математика. Много симпатичен.

Река. Алея. Тъмнина. Парк. Площад. Фонтан. Метро.

Аз - скован, неестествен, срамежлив. Приятно, но нищо spektakulär. Не се целунахме.

Симпатичен Марсел; тъпа среща.

1.000

2012-03-16T15:54:00.002+01:00

По случай хилядния ми post (40-те ми хиляди посещения) - нова, пролетна тема!

Enjoy the sun while you have eyes and skin.

Types of dates (Part 1: The bad dates)

2012-03-16T11:56:00.002+01:00

Every date, every guy, every evening is different. But still, we are human, so we always strive to categorize and put labels on items, people and situations, so we can perceive our world as ordered and meaningful. Here is a specific result of this general striving: my categorization of dates.

1. The bad dates

The Café dates

Somehow, you don't manage to pick the right place to meet and get to know each other. The café you chose is either cramped and loud so you can't hear your date speak or so empty that the only other couple in there is eavesdropping your conversation.

Even if the atmosphere in the shop is generally nice, you can still pick the wrong seating. Sitting opposite each other is the universal choice, but it can be problematic if your seats are so far apart that you can't hear each other speak or when you have to lean forward into a sadistically uncomfortable position through the course of the evening. Sofas are great for cuddling, but are not suited for first dates, because you'd first want to get to know your counterpart before letting anybody see you in his arms, and chatting without looking at each other's faces is considered a bit weird.

Having a coffee or two (or beer, or cocktails, or whatever) and then going home is considered a bad sign. It normally happens when you run out of topics to talk about and want to escape the unpleasant situation of awkward silence. Such a date normally lasts one to two hours and afterwards you feel disappointed and have a bad taste in your mouth. Of course, a short date is not necessarily a bad date. But in my experience, a good date is usually one that continues for hours and spans over different places and environments.

An additional 'bonus' is when your date turns out to be a little less intelligent than expected; a little less good looking that expected; has a strong accent you don't easily understand or a bad breath.

The Restaurant dates

Eating out is a classical thing to do on a (first) date. It's elegant, romantic and implies a certain class. It normally costs more than just drinking a cup of tee or coffee, so it also hints at serious intentions or a thick wallet. It also normally lasts longer than a drink-and-go date. But the longer it lasts and the more it demands, the more can go wrong.

Eating out doesn't need to be expensive and posh. You can also just have a couple of beers and some pizza or pasta. Of course, a seafood platter and some red wine isn't a bad thing either (especially if your date is paying the bill). Apart from the general tips for choosing the right place to go to as well as picking the right table, you should be discouraged from ordering spaghetti or anything hard to eat, as well as any dish with spinach or something that could stick on your teeth, or something you'd need to use your hands in order to eat.

I can't remember a particularly bad restaurant date. This might be bespeaking that a restaurant warrants a certain level, so you don't need to worry about a possible disaster. Yet, don't be too quick to always expect that eating out will turn out to be a great idea.

The Club dates

Meeting up in a club for the first time is probably no brilliant idea, but could work. In my experience it normally involves only a few words, but could finish quite nicely, in your bed for example. Yet, I would generally advise you against it.

The Cooking at home date

Cooking at your place is usually a great idea. Cooking together can be fun and exciting. You don't need to look at each other the whole time and have something to do with your hands, and you can later enjoy the outcome of your efforts together, so you automatically have the feeling of having accomplished something as a team. Being in your private housing also ensures an intimate atmosphere and promises a happy ending. However, it can turn into a disaster if your date can't cook or the meal doesn't really work out. If you're not living alone, this could also turn into a problem - if your roommates are disturbing you, if you're not comfortable enough with them meeting your date or simply because your date turns out to be an asocial asshole that doesn't respect other people's needs or feelings.

Прогрес

2012-03-15T23:57:00.003+01:00

Книгата ми вече наброява... 1,59 MB. Нямам представа колко думи или страници са това, но предполагам около 150 хиляди думи или близо 200 страници.

Среща #1

2012-03-15T23:56:00.002+01:00

Маркус.

Седяхме на стълбите. Радвахме се на слънцето. Държахме се за ръка. Играхме си с едно бебе. Почти не си говорихме. Беше приятно.
Седяхме на леглото ми. Гушкахме се и се милвахме. Почти не си говорихме. После се целувахме легнали един върху друг.
Готвихме. Вечеряхме.
Отидохме при Алекс. Пихме бира. Говориха си, аз не казах нито дума.
Отидоха на концерт. Чувствах се като мръшляк и се наложи да хапна малко шоколад, за да се почувствам по-добре. И Пламъчето да ме подстриже.

Google ми предлага да стана шаман

2012-03-14T22:42:00.002+01:00

Коментари

2012-03-11T16:45:00.001+01:00

Не знам защо, но не мога да коментирам собствените си публикации. Това дразни.

Le metro, empty

2012-03-11T15:44:00.003+01:00

Le me, sad, March 2012

2012-03-11T15:44:00.000+01:00