Една от емблематичните храни, свързана не само с баварската кухня, а и с класическите бирени градини, това е салатата от сирена, наречена Obatzda. Самата думи ми звучи смешно и никога не бих я свързала с немски език. Всъщност има си причина за това и тя е, че думата е баварски диалект и произлиза от немското angebatzter, което трябва да рече намачкан. И да, баварската салата заслужено носи своето име.

В салатата, или може би по-точното определение на това предястиe би трябвало да е пастет, се съдържат два вида сирена, масло и подправки. След кратки проучвания, задължителното сирене се явява камемберът, а оригиналният romadur в класическата рецепта се заменя с крем сирене. Това казва и рецептата, която използвах от книгата за традиционна баварска кухня. Срам ме е да кажа, но това сирене го срещам за пръв път. Оказва се, че е белгийско и се комбинира добре с лук, кисели краставички и в пикантни салати. Подхождат му силна бира и плътни вина. Тук съм неподготвена, но за следващата ваканция в Мюнхен (може и Белгия ), ще знам какво да търся.

Обикновено салата се подправя богато, с пикантни подправки като най-често това са черен пипер, кимион, сладък или лют пипер, карамфил, чесън и лук. Задължително се добавят няколко лъжици бира, и за вкус и за по-мека текстура. Салатата винаги е съпроводена от едро нарязан червен лук.

И не на последно място, какво би била тази салата без традиционния бретцел и чаша бира? Аз обаче, изневерих на класиката и вместо да си отворя една студена бира си налях чаша охладено вино. И пак е добре, и пак е добре.

Баварска салата от сирена

Адаптирано от книгата Traditional Bavarian Cooking

Дозите са достатъчни за 2 порции.

Продукти:

• 125 гр. сирене камембер
• 125 гр. крем сирене
• 1 чаена лъжица меко масло
• 2 малки кисели краставички (или 3-4 бейби кисели краставички)
• щипка смлян кимион
• щипка лют червен пипер (или повече на вкус)
• 2-3 супени лъжици бира
• сол и черен пипер
• 1 глава червен лук, за сервиране
• 1 стрък пресен лук за декорация, само зелената част (може да се използва и див лук)

Камемеберът се настъргва на едро ренде. Смесва се с крем сиренето и маслото, като сместа се намачква с вилица. Към получилия се пастет се добавят нарязаните на ситно кисели краставички, подправките, сол и черен пипер на вкус. Обърква се добре и накрая се добавя бирата.

Салатата се охлажда. Преди да се сервира се поръсва с нарязан пресен лук. Сервира се с нарязан на полумесеци червен лук и бретцел.

Големи жеги! Ще ми се да не включвам фурната за известно време, но не мога. Такова любопитство ме е обзело, такава страст, че само чакам удобен момент за да забъркам нещо по баварски. Досега все на зеленчуци и хляб го карам. Никакво месо не ми се яде. Струва ми се, че ще изчакам да се захлади, да ми дойде апетита и чак тогава ще има свинско с кисело зеле и телешки гулаш с картофени кнедли. Вальо май няма търпение за тези неща, но ще почака, както и ти.

И разбира се (всъщност не знам от какво се разбира) първото нещо, което приготвих са бретцели. За разлика от тези, които опитах в Мюнхен, домашните бретцели са по-меки, но имат специфичния вкус и хрупкавата коричка. За да усетиш това най-добре, трябва да се ядат пресни, на същия ден на приготвянето.

Историята на хлебчето с интересната форма не е съвсем известна, но се предполага, че е измислено от монаси, които го приготвяли като подарък за децата научили молитвите. Бретцела и до днес се свързва с религиозни празници. Приготвя се с различна дебелина и степен на изпичане. Използват се различни сортове брашна и поръски. Обикновенно бретцела е солено хлебче, поръсено с едра сол или ким, но сладки варианти също могат да се срещнат. Дали е солено или сладъко, тестото винаги се връзва на характерния възел, който само като видиш и си казваш: Това е бретцел!

Хрупкавата коричка като на солета се постига с натриев хидроксид (сода каустик), а откритието, както може да предположим, е станало в следствие на инцидент. Разтвор с ниска концентрация на сода каустик се използва и днес. Много хора обаче смятат това за опасно и в домашни условия прилагат алтернативата от сода бикарбонат (сода за хляб).

И докато тук сме свикнали с бирата да замезваме предимно с картофи или ядки, в Бавария основният акомпанимент към вкусната бира е именно хлебчето (геврека) бретцел. Да, ама аз тук бира не пия! И какво от това? Не му мисля много, отварям новата кулинарна книга за традиционна баварска кухня, слагам си престилката и привиквам оператора.

Домашни бретцели

Адаптирано от книгата Traditional Bavarian Cooking

Продукти:

• 500 гр. бяло брашно + допълнително за омесване
• 1 чаена лъжица суха мая за хляб
• 250 мл. хладко прясно мляко
• 1 чаена лъжица захар
• 50 гр. меко масло
• 1/2 чаена лъжица сол
• 50 мл. прясно мляко за намазване на бретцелите
• 1 супена лъжица сода бикарбонат за намазаване на бретцелите
• сол за бретцели (или всяка една гранулирана морска или каменна сол)

Маята за хляб се разтваря в хладкото мляко. Оставя се за 10 минути докато шупне.

Брашното се пресява в купа. Смесва се със солта и захарта. В средата се прави кладенче, в което се изсипва мекото масло. По малко се добавя млякото с разтворената в него мая като се замесва меко тесто. Изважда се върху набрашнена повърхност и се меси няколко минути докато стане гладко и еластично.

Тестото се разделя на 8 равни парчета. Оформят се топчета. Подреждат се върху леко набрашнена повърхност и се покриват с кърпа. Оставят се да втасат за 20 минути.

Фурната се нагрява на 180°C. Тава се покрива с хартия за печене или се напръсква със спрей за печене.

Взима се една топка от тестото и се прави на фитил дълъг около 20 см, като краищата се правят по-тънки от средата. Двата края се преплитат два пъти, така че да се оформи геврече. След това стърчащите краища се залепват обратно към гевречето, така че да се получи специфината форма на бретцел. (За повече яснота, виж водеото.) Така се оформят всички топки от тестото.

Оформените бретцели се подреждат в тавата на разстояние един от друг. Покриват се с кърпа докато се приготви сместа за намазване.

Сместа за намазване се приготвя като 50 мл мляко се оставя да кипне. Добавя се содата, разбърква се и се маха от огъня. Сместа ще шупне. Трябва да се използва веднага!

Бретцелите се намазват с шупналата смес. Посипват се с едра сол. В най-дебелата им част се прави разрез с остър нож. Слагат да се пекат в предварително нагрятата фурна за 20 минути.

След като се изпекат се оставят да се охладят без да се покриват с кърпа.

Забележка: За поръска на бретцелите, солта може да се замени с маково семе, сусам или ким. Възможно е да се приготви и сладък вариант, като се поръсят със захар или след като се изпекат се залеят със захарна глазура или шоколад.

Ето, че настъпи ред и за не по-малко интересната част от Мюнхен – храната навън и като цяло – баварската кухня. Какво първо ти идва на ум, като чуеш баварска кухня? Вероятно бретцел, вурст, печено свинско и кисело зеле. Това обаче е много мъничка част, с която се асоциира кухнята на южна Германия. Така че, има за какво още да си говорим.

Баварците са запазили голяма част от традициите си и това включва и храната им. В менюто на всеки един ресторант основно присъствие заемат традиционните ястия и десерти.

Закуска и предястия

Предястията и салатите включват основно кореноплодни зеленчуци, картофи, сирена и различни видове вурстове (наденички). Обикновено за предястие или закуска се сервира плато, поднесено в тиган, което съдържа картофена салата, запечени вурстове, кисело зеле и горчица. Често допълнени от сланина и бретцели.

Традиционната закуска или предиобеден снак се състои от Weißwurst (вайсвурст -бяла наденица с подправки, приготвена с минимум 51% съдържание на телешко месо,) сладка горчица и бретцел.

Всеки месар произвежда своят автентичен вайсвурст, като добавя различни подправки за вкус. Ако попиташ пет бавареца как се яде вайсвурст, ще получиш шест различни отговора. Но традиционно, наденицата се сварява във вода или бульон и се сервира топла в течността, в която е вряла. Преди да се изяде месото на наденицата се отстранява от обвивката (животинско черво) по всевъзможни начини. От добре приетите обноски при хранене – с нож и вилица, до изстискване на съдържанието директно в устата.

Тъй като в онова време съхранението на месо било трудно, вайсвурста трябвало да се яде веднага след приготвянето му. Месните казват, че вайсвурста не трябва да чуе обедния камбанен звън от кулата на църквата. Затова и до днес, бялата наденица се сервира преди обед.

Супи

Супите са основно застъпени в баварската кухня, като най-често се приготвят от бистър телешки бульон с добавка на тестени или месни нудли. Една от най-известните супи е Leberködelsuppe - бистър телешки бульон с нудли от телешки дроб.

Основни ястия

Една от кулинарните ми книги, разказва, че в миналото месото е било сервирано само за празници. Днес по-голямата част от баварската кухня включва месо. Предимно свинско и телешко, като птиците също не са пренебрегнати. От тях се залага повече на патици, гъски и пуйки, въпреки, че на ежегодния Oktoberfest, заедно с наденичките се сервират и пилета на грил.

Дълго време, рибата се смятала за постна храна, но днес тя също намира своето място на баварската трапеза.

Гарнитури

Гарнитурата към основното ястие е съставена от кореноплоди и/или тестени произведения. Кисело или задушено зеле, картофи във всякакви интерпретации, различни видове ряпа, тестени и картофени нудли. Прясната салата не е присъща за традиционната кухня. Това продължава и до днес, въпреки че на пазара видях огромно разнообразие от зеленчуци, във всякакви цветове и форми.

Възможно е на някои места да ти сервират гарнитура от зелена салата със зеленчуци или в менюто да има раздел със свежи салати, но в никакъв случай това не е силната част на германците.

Хляб и тестени

Зърнените култури са една от основните храни, заедно с месото. Приготвят се различни видове хляб, като голямо присъствие заемат пълнозърнестите хлябове с квас, всеизвестния бретцел, нудли и дребна паста, наречена Spätzle. Шпецле се приготвя на принципа на прясната паста, като тестото се настъргва на едро ренде директно във вряща вода. Най-често се овкусява със сирена, но може да се приготви и на супа.

Голямо впечатление ми направи една от пекарните, в която има огромно табло, на което е написана думата хляб на различни езици. Има я и на български език – най-отгоре в ляво на снимката.

В пекарната се приготвя хляб с квас на пити тежащи около 3 кг. От там си купих и дървеното панерче за втасване на хляб.

Десерти

Въпреки големите количества месо, които се консумират, баварците имат нюх към десертите. Най-известните от тях са ябълков щрудел, баварски крем, панирани ябълкови кръгчета, различни кейкове с мая, ошави и пресни компоти със сезонни плодове – най-често от ябълки, круши и сливи. Коледните сладкиши включват небезизвестния Щолен, дребни сладки и курабийки.

Бира

Бирата е навсякъде и по много. Аз не консумирам често тази напитка, наблягам повече на вината, но тук в столицата на Бавария и града на Oktoberfest, няма начин да не опитам местната бира. И бях истински впечатлена! Любимата ми бира вече е Weißbier. Харесва ми, защото не е горчива, не е прекалено газирана и за мое голямо учудване – вкусна е. Пих до насита и пак не се наситих. Основния акомпанимент към нея е бретцел.

Mezzo Mix

Единствената по рода си напитка, която само германците и Вальо пият. Представлява миксирана кока кола с портокалов сок. Може да се приготви и от кока кола с фанта портокал, тогава напитката се казва шпеци.

Всъщност в Германия обичат да смесват всякакви напитки, като често може да се срещнат хора, които добавят в бирата си сода или друга газирана напитка. Аз на това му казвам бльоч, също като на разредено червено вино с жълта лимонада.

Ето какво опитахме с Вальо в някои от бирариите в града:

Marktwirt

Бирарията се намира в центъра на града до Viktualienmarkt – най-старият пазар в Мюнхен. Приятно място, има маси пред входа на бирарията, подредени на малката уличка и романтична градина (според табелата, която бяха сложили).

Тук беше първия ми сблъсък с баварската кухня. Избрах свинско месо в сос от тъмна бира с картофен нудел. Сервираха ми ги със салата от бяла ряпа и репички.

Вальо заложи на баварската закуска от вурстове, кисело зеле и картофена салата, сервирани в тиган, в допълнение от горчица с хрян и сос от тъмна бира.

Поделихме си и традиционната салата от вурстове с горчичен сос, лук, кисели краставички и ементал. Порциите са големи и естествено не можахме да изядем всичко. За десерт не остана място!

Hofbraühaus

Най-известната бирария в света, чиято сграда е била пивоварна.

Има отделен кът със сейфове, където се заключват халбите на редовните посетители. Самите те имат график за посещения на бирарията (например: всеки вторник и петък), като за целта обличат традиционни баварски дрехи, слагат си тиролска шапка с перо и им сервират бира в личните халби.

Тази практика не е само в тази бирария. Може да се срещнат такива редовни клиенти в повечето известни пъбове в Мюнхен.

Тук опитах вайсвурст, сервиран със задължителните към него сладка горчица и бретцел.

Любопитството ми към пастата Spätzle надделя. Не можех повече да гадая за вкуса, затова опитах Käsespätzle – шпетцле със сирена.

Вальо отново си избра вурстове, но този път традиционното за бирарията плато от три вида вурстове с кисело зеле и два вида горчица – люта и сладка.

Пак няма място за десерт!

Augustiner am Dom

Бирата е прекрасна, а пък аз все още се чудех на тези нудли от черен дроб и ето че тук ги опитах.

Супа от телешки бульон с нудел от телешки черен дроб.

По-късно последва телешки гулаш с бира – специалитета на бирарията. Сервиран с нудел от хляб.

Вальо както обикновено заложи на изпробваното – плато вурстове с кисело зеле, картофена салата и горчица с хрян. Отново няма място в стомасите ни за десерт.

Бирената градина до Китайската кула

Няма начин да не намериш това място. Винаги е пълно с хора, с бира и храна в изобилие. Едно от местата, което задължително трябва да се посети, за да се влееш в баварските традиции и бит.

Тук всичко е на самообслужване, като първо минаваш да си избереш месo и гарнитурa, после салати и бретцели, а накрая си взимаш един mass (1 литър) бира. Сядаш на дървената пейка с дървена маса и започваш да се забавляваш – всячески.

С Вальо опитахме леберкез (Leberkäse) с печени картофи.

Oтново вурстове със селски картофи и кисело зеле (полага ти се, без да го поръчваш).

И салата от сирена, наречена Obatzda (ха, дума без буква с две точки ), традиционно сервирана с много лук. Десерт – няма.

В заключение ще кажа, че за тези 4 вечери изядох полагащото ми се месо за 4 години напред. Наистина много месо попадна в моя стомах тези дни, но за това пък всичко беше много вкусно. Вальо беше учуден от моята възхвала към баварската кухня. Така е то, трябва да опиташ за да разбереш!

Както забеляза за десерт никога не стигаше място. Но аз съм подготвена и за това - ще изчакам есенния сезон, за да ти представя в рецепти някои от най-известните десерти на Бавария.

Храната в ресторантите ни излизаше между 35 и 45 евро, в зависимост колко бири сме изпили. Ако сравня цените с ваканцията в Рим, там вечерята излизаше по-скъпо, заради бутилката вино, която задължително поръчвахме.

Следващите няколко поста ще посветя на баварската кухня в рецепти, изпълнени вкъщи. Може би пак ще има видео рецепта…

П.П. Обещавам по-кратки постове.

Отново в София и отново по старому. Обаче културния и гастрономическия шок, който изживях в Мюнхен, ще напомня за себе си дълго време. Както обикновено по време на ваканция, времето минава бързо, но и ние с Вальо сме бързи и успяхме за няколко дни да обиколим повечето забележителности в столицата на Бавария и разбира се да опитаме почти всичко от месната храна. За нея по-обстойно ще си говорим в следващия пост. Сега ти представям Мюнхен в моите очи.

За пръв път бях в Мюнхен преди седем години. Още оттогава се сблъсках с подредения и спокоен живот на германците. Или поне така изглежда отстрани. И в никакъв случай не са скучни. Напротив, умеят да се забавляват, както умеят да правят бира. Умеят и да създават усещане за перфектност. Като започна от градския транспорт, алеите за колоездачи, чистите улици, мина през обслужването, гледането на футбол, сякаш са на театър, ходенето на опера и завърша със запазените традиции. Не е учудващо по улиците да срещнеш мъже и жени, облечени в традиционни баварски носии.

Ако си колоездач в Мюнхен (предполагам не само там) имаш наказания за нарушения, каквито всеки един шофьор на автомобил. Бях свидетел на глоба на колоездач в нарушение. Също така нямаш право да караш колело ако си пил дори една бира или ако нямаш фарове през нощта. В този случай е по-добре да си пешеходец. Така няма да пропуснеш нито едно местенце от красивата архитектура на града, стига да имаш сили да обиколиш навсякъде.

Първото място, което посетихме с Вальо е музея на BMW. Естествено по негово желание. И да не си фен, пак ще ти стане интересно. 

В музея може да се проследиш израстването на марката BMW, което започва от създаването на двигатели за самолети и завършва до участие във Формула 1 и създаване на прототипи за бъдещето. А пък истинските ценители ще се насладят на живо на модели коли, които са в ограничено производство и рядко се срещат. Аз останах без дъх, когато видях тази инсталация.

Музея се намира близо до Олимпийския център, където е и телевизионната кула Olympiaturm. До откритата тераса можеш да се качиш с асансьор пътуващ със 7 метра в секунда. Оттам се простира гледка към целия Мюнхен.

Хубаво се вижда колко много зеленина има в града. А най-големият парк е Английската градина. Огромна площ с езера, зелена, необработена трева и гора от дървета. През деня, особено в топло време, там е пълно с хора излезли на разходка, на пикник, да се попекат, да посвирят, да играят.

Много е приятно в Английската градина. Там се намира и една от големите бирени градини. Типично по баварски – дървени пейки и маси, върху голата земя, кухня с баварски специалитети (вурстове, месо и картофи) и бира в изобилие.

Точно до китайската кула, от която през почивните дни свири духов оркестър.

Преминавам към центъра на града и забележителната сграда в готически стил, която от построяването си до сега е кметство. В делничен ден, часовникът на кулата отбелязва 11 часа на обед с камбанен звън и задвижва човешките фигури в центъра на кулата във весел танц. През това време звучи музика, като от музикална кутия. Туристите се събират от рано на площада и чакат задвижването на фигурите.

В центъра на града също се намира и католическата църква с двете големи кули – Frauenkirche – един от символите на Мюнхен.

Едно също интересно място, което не е за пропускане е Deutsches Museum. Според мен и Вальо, 2-3 дни ще бъдат достатъчни за да се обиколи целия. Музеят е предимно технически на различни теми. За съжаление частта за хранителната индустрия беше затворена. Мисля, че щеше да ми бъде интересно. Но за това пък останах удивена от планетариума - представена е цялата вселена в практически примери, така че и аз да разбера гравитацията, движението на планетите, защо грее Слънцето и други много, много интересни неща.

Разбрах (видях) още, къде пишкат космонавтите, каква храна ядат, как работи парния локомотив, какво има в един презокеански пътнически кораб, как работи подводницата, докъде са стигнали САЩ, Русия и ESA в разработването на космически кораби, колко малко виждаме от слънчевия спектър. Влязох в модел на жива клетка и видях как е устроена. Пипнах древна лодка (не ме видяха), представляваща просто кора от голямо дърво. Музеят на Мюнхен е моя фаворит от тази ваканция.

А сега ще те разведа из покрайнините на града, където се намира двореца Nymphenburg. В миналото на това място е имало само една сграда (централната), в последствие двореца се достроява с много крила, едно от които е работилница за порцелан.

Зад двореца има огромна градина с фонтан и статуи на преден план, а назад се разлиства гора с алеи. Беше ми интересно в двореца, но това, което се нарежда след музея на Мюнхен е ботаническата градина, зад самия дворец.

Градината започва с растителни видове, повечето от които ми бяха познати, дори се опитвах да ги разпозная, преди да прочета табелата.

Истинския триумф настъпва в оранжериите, където е много топло и влажно. В една от тях не се дишаше от влага. Усещането, че дрехите ти полепват по тялото и потта избива не само по челото ти, идва след петата секунда от престоя в тази оранжерия. Там виреят растения, за чието съществуване не само че не подозирах, а чак се втрещявах от удивление. Някои от тях се движеха и реагираха остро при допир.

И отново се връщам в центъра на града, на място, където имаше организиран фестивал със заглавие: „Най-доброто от Бавария и Италия“. Бях във възторг от идеята на фестивала, особено след като италианската кухня е една от любимите ми.

Според мен едно от обединяващите ги неща са зърнените култури и произлизащите от тях различни видове хляб, паста и нудли.

Не на последно място ми се иска да споделя, че улучихме страхотно време. Беше слънчево и топло, за разлика от предишните ми спомени, в които времето си беше типично мюнхенско – облаци, вятър и дъжд през август.

Какво си донесох? Четири кулинарни книги, две от които за баварска кухня.

Традиционно синьо сирене от Бавария – BavarianBlue – меко като текстура и на вкус, без остра миризма като повечето сини сирена.

Пастет от хрян – за телешкото, което не знам кога ще приготвя. И разни вурстове по избор на Вальо.

Алпийска сол за бретцели (ще ми трябва скоро :) ).

Kirschwasser – черешова ракия, една от важните съставки за фондю със сирена. След неуморно търсене и консултации се оказа, че тази напитка не се продава в България. Последния ми шанс да я открия беше именно в Мюнхен.

Дървено панерче за втасване на хляб. И това го търсих тук и не го открих. В една от многото пекарни в Мюнхен, в които се приготвя хляб с квас от древни сортове пшеница, продават и такива панерчета. Купих го, защото ми харесва идеята хлябът да втасва в съд от дърво и защото оставя красиви ивици върху втасалия хляб.

Тази кратка ваканция ще запомня с много повече. Беше ми мъчно на тръгване, но както си пожелах преди седем години да се върна там, така си пожелах и сега, отново да се върна в Мюнхен някой ден. За Oktoberfest, може би.

Очаквай гастрономическата част от ваканцията.

Още снимки и видео във Flickr.

Хей, хей, аз отново съм тук, изпълнена с емоции и преживяла едно от най-силните кулинарни пътешествия. Но преди да започна да ти разказвам за запада ще оставя преживяното да отлежи, да се запамети трайно в съзнанието ми и да отключи нови врати в кулинарния свят.

Междувременно ти предлагам да се потопиш в ароматите на Средиземноморието, да се отдадеш на лятно настроение и да вдъхнеш морския бриз независимо къде се намираш. Моето предложение за миди, задушени в бяло вино и пресни билки ще откриеш в брой 16 на списание Нея.

Понякога имам нужда от спокойствие и уединение. Понякога обичам да мързелувам и да си лежа с книжка в ръка. Понякога прекарвам цял ден в кухнята. Понякога искам покрай мен да е шумно. Много шумно и весело. Моментът за това настъпи. Сезонът на партита е открит!

И като при всяко мое парти, храната е съществен елемент. Тя трябва да бъде разнообразна, да радва окото и сетивата. За разлика от предишното парти, този път няма да се обяснявам колко време ми отне подготовката, нито ще споменавам цифри, само ще отбележа, че надминах себе си.

Повечето неща, които приготвих, вече си виждал в една или друга форма в моя блог. Единственото ново бе опитът ми да приготвя торта Крокембуш. Оказа се наистина сложна задача и то не в приготвянето и напълването на над 120 профитерола, а в сглобяването на тортата. Слепените с карамел профитероли, в купол от дължина 40 см. и диаметър в основата 22 см. се сгромоляса при опитът ми да преместя тортата в сервизна чиния. Отбелязвам първият ми опит като неуспешен. За това пък кремът за еклерчетата от рецептата на списание Меню е успешен и много вкусен.

Използвах го за импровизираната торта, която приготвих в последния момент.

Така и така започнах с обзор на сладкото, продължавам със следващото изкушение – шоколадови браунис с фъстъци. Рецептата е от новата книжка на списание „Меню“ – „Шоколад за модерни хора“.

Към сладката група не можах да пропусна и шоколадовия фъдж с лешници и сурови какаови парченца. Ето на това аз казвам вкусов оргазъм.

Идва ред на солените хапки и започвам с най-вкусното нещо, което винаги свършва първо – брускети с песто, домати и пармезан. Класическа комбинация от италианската кухня, на която не може да се устои. Отново се заричам следващия път да приготвя повече.

Киш с броколи и ементал. Една добра комбинация на броколи и сирене, която се харесва не само от вегетарианци.

Ръжени хлебчета със сусамов тахан и пастет от червена леща и булгур. Това ти е познато, нали? Кълновете от лук допринасят не само за цветовия контраст, но и придават лека пикантност на тези мини веган бургери.

Фурми със синьо сирене и орехи. Невероятна комбинация на сладките плодове със силния вкус на синьото сирене. Чаша портвайн тук е много добър избор.

Тарталети с крем сирене и карамелизиран лук. Овкусени с пресен босилек и мащерка, тези тарталети показват отново, колко добре може да се съчетае соленото сирене със сладостта на карамелизирания от собствените си захари лук.

Следва, отново позната рецепта – хрупкави тарти с Дунавия, спанак и мента. Приготвих ги в мини вариант и забелязах очарованието и изненадата на гостите от комбинацията на продукти и силния аромат на прясна мента, който се усеща дори само като минеш покрай хапките. Още един коментар, който изпълни душата ми: „Кой си е играл толкова с тези кори за баница?!“ Истината е, че тартите се приготвят сравнително бързо, стига да имаш достатъчно форми за мини мъфини, за да се изпекат всички хапки наведнъж. А Вальо ги нарече „банички с чай„.

Към менюто включих и малко по-пикантен вкус, идващ от една от любимите ми кухни - индийската. Приготвих чатни от ябълки и домати, което сервирах върху препечени хлебчета. За да завърша тези пикантни хапки подобаващо, ги поръсих с пресен кориандър.

Ако забележиш, до тук има само вегетарианска храна. Време е да нагостя и месоядците. Специално за тях приготвих класически киш Лорен, отново в мини вариант.

Дори да прозвучи егоистично, следващите хапки приготвих за мен. Обожавам комбинацията от пушена сьомга и крем сирене. Напълних тарталети с мус от тези продукти и допълних с хайвер от пъстърва. Пресния копър е идеален завършек на тези неустоими хапки. И както забелязах по-късно, харесаха се на всички.

Време е да спра до тук. Следващия път – повече.

Безкрайни благодарности на моята майка, която ми помогна с приготовленията на храната. Да не забравя и Вальо и Ники (шкаф майсторите), който ми помогнаха с пазара, дизайнерското оформление на етикетите към хапките и музиката.

Сега излизам във ваканция и отивам да пия бира (!) и да ям бретцели в мюнхенските бирарии. От това може да последва само едно. Идва ред на баварската кухня.

И аз нямам търпение.

Снимки от партито – тук. Благодаря, Светльо.

Весело и вкусно лято!

П.П. Обърка ли се вече? Така е и в моя кулинарен мироглед.

Това мое желание за самоусъвършенстване в света на салатите дойде след като прочетох условието за поредния кулинарен конкурс на списание „Меню“. Темата е салати, приготвени с до 10 продукта, включително и солта. Крайния срок за изпращане на рецепта отдавна изтече, но аз вече бях провокирана да приготвям разнообразни салати и с изненада да откривам нови и нови вкусове. И като че ли този стоп от максимум 10 продукта ми подейства точно обратното. Искам много и много в моята салата. Искам да бъде пъстра и богато овкусена.

Салатата с кускус и черна леща се оказа много добра комбинация от продукти, но разбира се аз не исках да спирам до тук. Чувствам се като спряла до оазис в пустия жадно поглъщайки вода, която в случая олицетворява богатството на лятото. Пресни и сочни зеленчуци, уханни подправки, вкус на Средиземноморие, вкус на земя, свежест. И въпреки студеното време напоследък, което изненадва всички ни в края на юни, аз поддържам кулинарния си ентусиазъм именно със салатите.

Като че ли изоставих сладките изкушения, но нали всъщност една от идеите за домашно приготвена храна и именно в моментното настроение на духа и нуждата, която изпитва организма ни в момента. Моят организъм се подготвя за топло и бурно лято, изпълнено с емоции и разбира се вкусна храна. Защото храната е неизменна част от ежедневието ни, която също може да ни донесе хубави емоции и наслада. Предстои едно много вкусно лято.

Пъстра лятна салата с киноа и черен боб

Количествата са достатъчни за 4 порции.

Продукти:

• 100 гр. черен боб
• 100 гр. киноа
• 2 средно големи домата
• 1 малка краставица
• 1 глава червен лук
• 1 средно голям морков
• 5-6 листа маруля
• 2 супени лъжици нарязан пресен джоджен

За дресинга:

• 3-4 супени лъжици зехтин
• 2 супени лъжици ябълков оцет
• 2 скилидки чесън
• сол и прясно смлян шарен пипер

Бобът се накисва във вода за една нощ. Сварява се за 30-40 минути или до пълна готовност, но без да се разварява. Отцежда се, залива се със студена вода и отново се отцежда.

Киноата се залива с 200 мл. вода и се слага на умерен огън да заври. Вари се 18-20 минути, докато абсорбира цялата вода.

Доматите и краставиците се нарязват на кубчета. Лукът се нарязва на полумесеци. Марулята се накъсва, а морковът се настъргва на едро ренде. Зеленчуците се смесват в голяма купа. Към тях се добавят пресният джоджен, отцеденият боб и киноата.

За дресинга чесънът се пресова или се нарязва на много ситно. Смесва се със зехтина, оцета, сол и пипер на вкус.

Салатата се залива с дресинга и се разбърква добре.

Като стана въпрос за леки, летни вечери то аз имам какво още да ти покажа. Не, този път няма да чистя скариди, колкото и бързо да се приготвят след това. И този път, аз имам за теб нещо наистина бързо и леко за вечеря. Салата и основно в едно. С малко хубав хляб и маслинки, вечерята се превръща в прекрасен завършек на деня. Може и десерт да има след това, зависи от настроението.

От заглавието разбираш, че ще ти трябва марокански кускус и черна леща. Двата ингредиента (тази дума хем ми е смешна, хем започна да ми става любима ) участващи в тази рецепта, са засищащи, а останалите продукти, които са включени се обединяват в една прекрасна лятна салата – домати, краставици, пресен лук и магданоз. Но една от най-важните съставки е прясната мента, която придава невероятен вкус и свежест. Малко зехтин и лимонов сок и накрая имаш една засищаща салата, преплела в себе си цялото Средиземноморие с нотка от индийската кухня.

Черната леща, характерна за източна Индия (по справка от Иван) е интересна от първия момент, в който я видиш, заради цвета и изненадата, която ще проявиш. Но после се оказва, че е като всяка една леща, дори загубва гарваново-черния си цвят след като се свари. При всички положения смятам, че е все още екзотична за България и малцина са чували, камо ли виждали черна леща.

Но това не трябва да те притеснява ни най-малко. В тази рецепта може да се добави кафява, зелена или дори червена леща, като разбира се ще преобладава малка разлика във вкуса и текстурата на салатата, в зависимост от избора.

Салата с кускус и черна леща

По идея от myrecipes.com

Продукти:

• 100 гр. черна леща
• 120 гр. кускус
• 1 средно голям домат
• 1 малка краставица
• 2 стръка пресен лук
• 1 връзка магданоз
• 2 стръка прясна мента
• прясно изцеден сок от 1/2 лимон
• 3 супени лъжици зехтин
• сол и прясно смлян шарен пипер

Лещата се измива и се слага в тенджера. Залива се с вода (около 1 литър) и се вари на умерен огън 15-20 минути или докато стане готова. Отцежда се. Залива се със студена вода и отново се отцежда.

В друга тенджера се слага 250 мл. вода да заври. Посолява се. Щом заври водата, в нея се изсипва кускусът. Маха се от огъня, похлупва се с капак и се оставя настрана за 5-6 минути. След като абсорбира водата, кускусът се разрохква с вилица.

Доматът и краставицата се нарязват на кубчета. Магданозът, ментата и пресният лук се нарязват на ситно.

В купа се смесват сварената леща, кускусът, зеленчуците и зелените подправки. Разбъркват се, овкусяват се със сол, прясно смлян шарен пипер, зехтин и лимонов сок. Салатата отново се разбърква и се сервира.

И замириса на море… И ръцете ми още миришат на скариди. Ама като си наумих, че ще готвя скариди, хванах се на въдицата. Купих си един килограм замразени скариди и реших, че набързо ще ги изчистя и ще ги мина през тигана с малко подправки. После ще си налея чаша бяло вино и ще се наслаждавам на топлата вечер. Дотук добре, но не знаех какво точно ме очаква.

Е, лека-полека, изчистих ги. Оставих им опашките, че да има за какво да ги хващам и шумно да просмуквам сокчето скрило се в края на черупката. Добре де, дискретно ще го правя, дори и вкъщи.

Накрая от един килограм цели скариди имах 300 грама изчистени. Колкото – толкова! После започнах да се чудя с какво да ги овкуся. И се сетих, че когато Ирина ми беше на гости, погледна бурканчетата с подправки и ме попита: „Използваш ли ги всичките?“. Обърнах се към етажерките и първото нещо, което хванах беше сумак. Да-а-а, рядко използвах тази подправка. Не знам защо. Но сега реших, че именно с нея ще поръся скаридите. Допълних с малко сол и прясно смлян шарен пипер, а накрая допълних коминацията с пресен копър и лимонов сок. Ммм, виното съвсем ми се услади и заслужено продължих да му се наслаждавам на фона на топлата лятна вечер.

Скариди със сумак и пресен копър

Продукти:

• 1 кг. охладени или замразени скариди
• 3 супени лъжици зехтин
• 1 чаена лъжица брашно
• 1 чаена лъжица сумак
• сол и прясно смлян шарен пипер
• 2-3 стръка пресен копър
• лимонов сок

Скаридите се почистват като се отстраняват главите и черупките, а опашките се оставят. Измиват се ако е необходимо и се отцеждат. Останалата вода се попива с кухненска хартия.

Смесват се брашното, сумакът, сол и прясно смлян шарен пипер на вкус. С тази смес се поръсват подсушените скариди и се разбъркват хубаво.

В дълбок тиган се загрява зехтинът. Добавят се скаридите и се запържват на силен огън за 4-5 минути. Разбъркват се от време на време, за да се запържат от всички страни. В никакъв случай не трябва да се готвят прекалено дълго, защото ще станат жилави.

Готовите скариди се махат от огъня и се поръсват с нарязан пресен копър и лимонов сок. Сервират се.

Тези скариди, в допълнение със зелена салата са прекрасна, лека, лятна вечеря.

И… чашата вино да не забравиш.

Отдавна бях замислила да поканя Ирина Купенска на гости в моята кухня. Но нали знаеш, че понякога желанията са силни, а времето и организиранията недостигат. В крайна сметка желанието се оказа по-силно и въвлече след себе си един прекрасен неделен обед в компанията на Ирина.

Самата тя е много любознателен човек, интересува се от всичко свързано със сладкарството и това е една от причините тя да бъде мой гост. Ако някой още не знае, Ирина е първата (ако греша, поправи ме), от българските кулинарни блогъри, която публикува рецепта с подробни описания за приготвянето на прочутите френски макарони. Самата тя разказва, че при нея са се получили от първия път. А да направиш идеални френски макарони си е доста трудна задача. Ако решиш да ги приготвиш, то моля, прочети нейните инструкции.

Бях решила да приготвим заедно тези макарони, като исках те да бъдат със зелен чай матча. А решението за пълнежа от сладка паста от червен боб дойде спонтанно след като видях тази рецепта. Може да се каже, че приготвихме френски десерт в източен стил. Получи се интересна комбинация.

Дребния червен боб азуки често присъства в десерти от японската кухня, като се сварява със захар и се приготвя на паста.

Предварително бях приготвила сладката паста от червен боб за пълнежа на макароните, а самия процес на приготвяне на макароните оставих на Ирина. През това време наблюдавах какво прави и разбира се, както винаги, стриктно записвах грамажите на всеки един продукт.

Междувременно пиехме кафе с Бомбардино и си клюкарихме разни неща. В паузата, когато вече приготвените черупки за макароните трябва да поседят 30-40 минути преди печенето, отскочихме до Инке Тинке, където Ирина можеше да си купи червен боб азуки и разни други хубави неща.

Вальо в по-голямата част от времето ни правеше снимки и се чудеше защо не съм извадила машинката за паста след като ще правим макарони.

Мисля, че времето изкарано с Ирина беше много малко, затова ми се ще да продължим да се срещаме и то не само в кухнята.

Френски макарони с матча и паста от червен боб

За пастата от червен боб:

От посочените количества се получава 500 гр. паста. За макароните е необходимо половината количество.

• 200 гр. червен боб азуки
• 300 гр. захар
• 1 чаена лъжица оризово брашно
• щипка сол

Бобът се накисва във вода за 8-10 часа. Отцежда се и се залива с 1,200л. студена вода. Слага се на умерен огън и се оставя да заври. Когато заври, температурата се намаля и бобът се оставя да къкри 40 минути. След това време трябва да се е сварил много добре, като ще има останала вода. Бобът се прецежда, а водата се запазва. Претрива се през цедка като се добавя по малко от течността, за да се пюрира по-лесно. Така в един съд ще има от пюрето заедно с малко течност, а в цедката ще останат люспите на боба, които се изхвърлят.

Пюрето с течността се изсипва в тензух и се прецежда възможно най-много от водата. Пастата останала в тензуха трябва да изглежда суха и ронлива като много ситен пясък. Тази паста се слага в тенджерка и към нея се добавя захарта. Разбърква се на умерен огън докато се получи гладка консистенция, захарта се разтопи и пюрето се загрее добре. Добавя се солта и оризовото брашно. Сместа се разбърква още малко на котлона докато се сгъсти и започне да образува отчетливи ивици по дъното на съда, когато се разбърка. Маха се от огъня и се оставя да изстине.

За макароните с матча:

От посочените количества се получават 30 черупки или 15 макарона.

• 100 гр. белтъци (от 3 яйца от свободно отглеждани кокошки), отделени от жълтъците и престояли в хладилник 3 дни
• щипка сол
• 40 гр. кристална захар
• 130 гр. пресято бадемово брашно от бланширани бадеми
• 200 гр. пудра захар
• 2 чаени лъжици зелен чай матча

Бадемовото брашно, пудрата захар и зеления чай матча се слагат в кухненски робот. Пулсират се няколко пъти докато се смесят добре.

Белтъците и солта се разбиват с миксер на средна скорост докато станат на пяна. По малко се добавя от кристалната захар и разбиването продължава докато се сгъстят и образуват мек връх. В никакъв случай не трябва да се разбиват прекалено дълго!

По малко към разбитите белтъци се добавя бадемовата смес, като разбъркването става със силиконова шпатула. С  шпатулата се загребва от сместа следвайки стените на купата и след това се предвижва към центъра. Така се процедира докато се добави цялото количество от бадемовата смес. Полученото тесто трябва да бъде с консистенция на малко по-гъсто тесто за кейк.

Тестото се изсипва в сладкарски пош с широк накрайник. Шприцоват се малки кръгове в тава върху хартия за печене на разстояние един от друг. От тази смес се получават 30 кръга (черупки за макарони). След като кръговете са оформени, тавата се потупва отдолу няколко пъти за да излезе въздуха от черупките и да се разлеят образувалите се връхчета. Оставят се да престоят на стайна температура 30-40 минути. През това време фурната се нагрява на 150°C.

Пекат се в предварително нагрятата фурна за 14-15 минути. След като се извадят се оставят да се охладят за 5-6 минути и внимателно се отлепват от хартията за печене. Ако се отлепят трудно, долната страна на хартията се напръсква с малко вода, оставят се 1-2 минути и се отлепят. Изпечените черупки се оставят да се охладят напълно.

Сглобяване на макароните:

Пастата от червен боб се изсипва в сладкарски пош с широк накрайник. Взима се една черупка и върху нея се шприцова малко топче от пастата. Втора черупка се слага върху пастата и много леко се притиска. Така се приготвят и останалите черупки.

Накрая – та-даа! Матча макарони с паста от червен боб азуки.

Средата на юни е, слънцето пече все по-жарко и все по-често започвам да търся нещо освежаващо. Настъпващите летни горещини ме подтикват да се храня с повече плодове и да пия много течности. Отново настъпва моят сезон – лятото. Обожавам го, колкото и да е горещо. Обичам топлото слънце и понякога си мисля, че е трябвало да се родя в някоя топла, южна страна.

Обичам покрай мен да е шарено и пъстро, защото душата ми е такава – цветна и топла. И защо ли? Ами защото в средата на юни, когато празнувам и рождения си ден съм с приповдигнато настроение, а на моменти изпадам в сантименталност. Юни е месецът, който винаги съм свързвала с ягодите. Юни е месецът, когато свършвах училише и отивах на село, където берях и ядях ягоди. За мен юни е червеният месец – ягодов и огнено страстен.

Както вече знаеш аз обичам всички плодове, може би без кумкуата. А в сезона на ягодите приготвям ягодови мъфини, крем с ягоди, тарталети с ягоди, палачинки с ягоди, клафути с ягоди, ягодов сладолед, бонбони с ягоди, салата с ягоди и какво ли още не. Най-хубавия ми спомен от онези юнски лета на село са ягодите с домашно козе или овче кисело мляко. Няма по-голяма вкусотия за закуска, следобеден снак или десерт.

Какво още не съм ти показала с ягоди? Напитка. Обичам ягодово боле, което приготвих преди време на партито за рождения ми ден. Но имам още нещо за теб, което може да приготвиш в ежедневието си. Ягодово смути. Толкова лесно и толкова освежаващо. Точно като за един топъл юнски ден.

Ягодово смути

Дозите са достатъчни за 2 порции

Продукти:

• 200 гр. пресни ягоди, измити и почистени от дръжките
• 100 мл. студено прясно мляко
• 100 гр. студено кисело мляко
• 2 супени лъжици агаве или течен мед

Всички продукти се слагат в блендер и се пасират за няколко секунди, докато се образува еднородна смес.

По желание може да се добави топка сладолед. В този момент аз се възползвах от вече приготвеният сладолед Мохито. Комбинацията с мента и лайм е превъзходна!

Връщам те назад във времето, преди много, много години, когато хората са живеели семпло, отглеждали са сами продукцията си и са се прехранвали здравословно и рационално. Отдавна искам да се върна в онова време, когато хората са приготвяли хляб. Хлябът в първоначалния си образ и бил съставен от счукани зърна, смесени с вода и оставени да се изсушат на слънцето.

По-късно египтяните започнали да приготвят квас, чрез който смлените зърна смесени с вода се превръщали в тесто, което бухвало. Еволюцията ни довежда до моментът, когато изкуствено се създават дрожди, които да надигнат тестото за хляб. Хлябът става по-бързо и е пухкав. Глезотия ли е това на съвременния човек?

Аз често приготвям хляб вкъщи и разбира се, както всички вас използвам мая за хляб. Дали ще бъде прясна или суха, хлябът винаги се получава, винаги е уханен и пресен на моята трапеза. Но защо да не опитам от по-хубавия хляб? Имах един опит с хляб с квас, който приготвях в продължение на седмица, а накрая бях разочарована от резултата. Затова и не съм споменала за това мое приключение. Но моментът, отново да се върна към първоначалното приготвяне на хляб, настъпи. Защото имам един от най-добрите учители за това. Свилен от Слънце Луна ни разказва с подробности как да си приготвим вкъщи хляб с квас. Следвайки неговите инструкции се опитах сама да създам активен квас, след което да приготвя хляб.

Нямам проблеми със замесването на тесто. Защото моите баби са ме учили на това. Честото приготвяне на хляб вкъщи е още един плюс за мен. Аз добре познавам тестото за хляб, знам кога е готово за премесване и кога е ред да се изпече. Знам колко дълго трябва да се пече и на каква температура. Знам, че в него мога да добавям различни подправки, семена, сирена, сушени домати или маслини. Знам да приготвям хляб с мая. Но не знам как да приготвя хляб с квас. Затова опитах. По-трудното в това начинание беше да създам активен квас. Като за първи опит аз постоянно следях как се развива той, захранвах го в продължение на 7 дни, препрочитах инструкции на Свилен и все пак имах притеснения дали се е получило.

Първи ден: Започнах с малко пълнозърнесто ръжено брашно и малко топла вода. Както се започва с един квас. Смесих двете съставки в буркан, покрих го с кърпа и го оставих на стайна температура.

Втори ден: Сутринта захраних кваса като добавих 1 супена лъжица брашно и толкова вода, че да се образува тесто като за кейк. По-късно вечерта квасът беше изкипял. Не знаех дали това е добре, но отново захраних с 1 супена лъжица брашно и малко вода.

Трети ден: Квасът не даваше признаци да е готов. Захраних го отново. Направи ми силно впечатление, че мирише на боза.

Четвърти ден: През този ден захраних два пъти – сутринта и вечерта. Надявах се на следващия ден да бъде активен.

Пети ден: Никакви признаци, освен малко балончета на повърхността. Изхвърлих 1/3 от количеството, защото при постоянното захранване, сместа беше запълнила целия буркан. Отново захраних с малко брашно и вода.

Шести ден: Мисля, че на този ден квасът беше готов, но нямах възможност да замеся хляб през деня, когато исках да снимам целия процес на дневна светлина. Затова отново го захраних и оставих заветния момент на приготвянето на хляб за следващия ден.

Седми ден: След като квасът беше готов, оставаше да избера основното брашно, с което да приготвя хляб. Избрах това да бъде брашно от спелта.

Спелтата е древен сорт пшеница, еволюционно по-млада от лимеца. С по-ниско съдържание на глутен от днешната пшеница и с лесно усвояеми растителни белтъчини. Но по-ниското съдържание на глутен не е предпоставка за всекидневна храна на хора с алергия към глутена. Затова пък брашното от спелта щади стомаха и с него лесно може да се замени култивираната пшеница във всяка една рецепта. Подходящо е за печене на хляб, сладкиши, бисквити, палачинки. Тъй като зърното на спелтата е обвито в дебела люспа, то запазва до голяма степен хранителните си вещества, минералите и витамините.

И ето, започвам. От активния квас взех необходимото количество, а останалата част продължих да захранвам, за да имам активен квас следващият път, когато реша да замеся хляб.

Реших да приготвя хляб с 500 гр. брашно, следователно според инструкциите на Свилен ми трябваха 100 гр. активен квас, малко сол и около 300 мл. вода. Замесих тестото, след което премесвах 3 пъти преди печенето. При самото печене, първоначалните градуси са високи, след това се намалят. Така се процедира с повечето видове хляб, дори тези приготвени с мая.

Накрая получих един превъзходен хляб. Нямаше кисела жилка както при първия ми опит за хляб с квас. Изненадващо е как се разви пред очите ми целия този процес – от малко брашно и малко вода се образува квас, а след това без особени усилия имах истински хляб – тежък, плътен и много вкусен.

Единственото, което отнема време е създаването на активен квас. Но щом се получи веднъж, със системно захранване на кваса, винаги може да си приготвиш такъв хляб. Другото, което също отнема време, е премесването и финалното втасване на тестото. Общо (без приготвянето на кваса) времето с печенето на хляба е около 3 часа. Но знаеш ли какво? Заслужава си всяка секунда!

Хляб от спелта с ръжен квас

По идея от sunmoon.bg

За ръжения квас:

• 50 гр. пълнозърнесто ръжено брашно
• 100 мл. хладка вода
• + 150 -200 гр. пълнозърнесто ръжено брашно за захранването + хладка вода

В буркан или друг подходящ съд се смесват 50 гр. от брашното и 100 мл. хладка вода. Разбъркват се. Сместа трябва да има консистенция на по-рядко тесто за кейк. Бурканът се оставя на стайна температура и се покрива с кърпа или тензух.

В продължение на 5-6 дни квасът се захранва един или два пъти дневно с 1 супена лъжица брашно и толкова вода, че да се образува консистенция като първоначалната смес.

Когато квасът стане активен, на повърхността му има балончета, а като се разклати започва да шуми.

От кваса се отделят 100 гр., а останалото количество може да продължи да се захранва.

За хляба:

• 100 гр. активен квас
• 500 гр. пълнозърнесто брашно от спелта (шпелта) + допълнително за премесването
• 1 чаена лъжица сол
• 350 мл. хладка вода

Брашното и солта се смесват в купа. В средата се прави кладенче и в него се изсипва квасът. По малко се добавя водата като се замесва тесто. Меси се 2-3 минути върху набрашнена повърхност докато стане еластично и престане да лепне.

Тестото се оставя в купа поръсена с малко брашно и се покрива с кърпа. Оставя се да почине 30 минути.

Следва премесване върху леко набрашнена повърхност. Тестото отново се оставя в купата за 30 минути.

Отново премесване и почивка за 30 минути.

Тестото отново се премесва и се оформя на топка. Оставя се в панерче, покрито с тензух и поръсено с брашно. Покрива се с кърпа и се оставя за финално втасване за 30-40 минути.

През това време фурната се нагрява на 230°C.

След като тестото е готово внимателно се обръща в тава поръсена с брашно. Не е необходима никаква мазнина. Повърхността на тестото се нарязва с остър нож в желани форми.

Тестото се слага в предварително нагрятата фурна на средна скара. Първите 10 минути се пече на 230°C, след това фурната се намалява на 190°C и хлябът се допича за още 30 минути. В процеса на печене ще се надигне леко и ще се образува хрупкава коричка.

След като се извади от фурната се оставя да се охлади напълно. Този хляб е хубаво да се яде след като изстине, а не докато е топъл. Съхранява се в книжен плик или увит в месал.

Мохито е един от често консумираните коктейли през летния сезон. Сега, представен в същата роля (за разхлаждане), но под сладка форма - сладолед Мохито с пресни ягоди. Виж моето предложение в брой 15  на списание Нея.

Отново бях на гости на баба, но този път извън града. Там където може да се насладиш на природата, да полегнеш на тревата и да вдишаш дълбоко ароматът на земя и зелена трева. Пред очите ми зеленеят още насаждения от лук, домати, подправки, билки и картофи. От двора се обаждат кокошки, щъкащи свободно и ровейки се къде ли не. Отивам на онова място, където, от когато се помня има градина с ягоди. А, няма ги ягодите!

На тяхно място са провиснали все още зелени гроздове на френско грозде, а много близо до тях бодливи малини. Оглеждам се наоколо, за да открия малки червени петна, показващи се изпод зелени листа. А, ето ги ягодите!

Хубавото на ягодите в градината е, че всеки ден може да береш узрели плодове. Днес виждаш зелени плодове, а утре вече са обагрени в червено под слънцето. И са сочни, и са ароматни. Нямам търпение да вкуся от тези ягоди, откъсвам една, отхапвам от нея, затварям очи и точно като по филмите една лента бързо се превъртя назад и стопира на кадър от детството.

Преобличам се набързо със стара дочена престилка, хващам първият съд изпречил се пред очите ми и хуквам при ягодите.

Когато се убедих, че съм обрала всички червени плодове се пренасям на черешовото дърво в близост до ягодовата градина. Ах, черешки. В този момент си мисля, че мога да остана на дървото толкова дълго, колкото побере стомахът ми.

Имах ароматни и вкусни ягоди и череши от градината и пресни яйчица от кокошките на баба. Чудесни за един лек, плодов и кремообразен десерт като клафути.

Йогурт клафути с ягоди и череши

По идея от souvlakiforthesoul.com

Предишният мой вариант на този френски десерт включва кайсии и разбира се череши. Този път рецептата е малко по-различна, но оставам вярна на правилото да се възползвам от сезонните плодове. Освен това, вместо със сметана, която се използва в традиционното клафути, тази рецепта е с йогурт.

За по удобно сервиране, изпекох индивидуални клафути в огнеупорни купички. За това изпълнение ти трябват 10 купички с вместимост 80-100 мл. Клафути може да се изпече и в тава с диаметър 28 см.

Продукти:

• 3 големи яйца от свободно отглеждани кокошки
• 250 мл. прясно мляко
• 120 гр. йогурт или цедено кисело мляко
• 80 гр. светла кафява захар
• 100 гр. брашно
• 1/4 чаена лъжица сол
• настъргана кора от 1 портокал
• 100 гр. ягоди
• 100 гр. череши
• 50 гр. разтопено и охладено масло
• пудра захар за поръсване

Яйцата и захарта се разбиват с телена бъркалка. Към тях се добавя йогуртът и се разбива добре. Като се редуват се добавят прясното мляко и брашното смесено със солта. Накрая в сместа се изсипват портокаловата кора и разтопеното и охладено масло. Сместа трябва да бъде гъста, колкото тесто за палачинки. Покрива се с кърпа и се оставя за 30 минути на стайна температура.

Фурната се загрява на 180°C. Десет огнеупорни купички с вместимост 80-100 мл. се напръскват със спрей за печене или се намазват с разтопено масло.

Ягодите и черешите се измиват и се почистват от дръжките. Черешите се обезкостяват, а ягодите се срязват на две.

Когато сместа е престояла половин час отново се разбърква и се разпределя в купичките, като се запълва 2/3 от обема им. Плодовете се разпределят върху сместа.

Пекат се в предварително нагрятата фурна за 30-35 минути. Докато се пече сместа бухва. След като купичките се извадят от фурната, сместа постепенно ще спадне. Оставят се да се охладят за 10-15 минути и се поръсват с пудра захар. Сервират се топли или със стайна температура.

При такива неустоими десерти има голяма опасност за един кулинарен блогър като мен, обожаващ сладкото и плодовете, да не стигне до снимки на вече готовия десерт. Да, опасността е голяма. Затова е по-добре да се наслади за кратко на изкушението, а сетне със заредени сили и хубаво настроение да продължи.

По едно време имах идея да включа рубрика с класически десерти. После се отказах, защото не мога да бъда сигурна в първообраза и достоверността на една рецепта, зародила се преди 100 или повече години. А и всичко се променя, от продуктите до използваните уреди.

И все пак, в кулинарията, всички използваме някаква основа за рецепта, създадена по невнимание и разсеяност или по-някаква случайност довела до успеха и популярността и. Оттук насетне може да импровизираме и да променяме съставките според нашите предпочитания. Ето ти нова рецепта. И така, до безкрай.

Но има някои неща, които си остават непроменени във времето. Ако сме достатъчно наивни да вярваме в оригиналността на една рецепта, то тази за прочутият още през 1898 година, тарт Татен е именно такава. Рецептата, създадена от едната от двете сестри Татен, които поддържали от наследство едноименния хотел Татен във Франция, е резултат от невнимание. Както и много други такива рецепти останали не само в историята, а практикуващи се и до днес, тази е класика от френската кухня и обикаля по-целия свят. Рецептата е лесна и изпълнима без специални съставки или прибори.

Бих определила този десерт като последствие, зародило се от основната рецепта за ябълков пай, но приготвен по семпъл начин и изглеждащ напълно провинциално или както е модерно да се казва днес – рустик.

Забележителна е тази тенденция на стил рустик (не само в кулинарията), която ни показва много от основните методи с малко съставки, които да се комбинират по невероятен начин и да създават усещане за домашно приготвена храна. Тук няма натруфен и пищен сладкиш, радващ единствено окото. Тук има вкус. Вкус, във всяко едно отношение.

Тарт Татен е десерт, който всеки може да си позволи и да приготви вкъщи. Историята от преди 112 години ни казва, че десертът трябва да се сервира топъл, прясно изваден от фурната. Това е възможно единствено в домашни условия, където ти ще бъдеш сигурен за това.

На твоето внимание и по молба на мой читател представям рецепта за класически тарт Татен. Приготвен с карамелизирани ябълки и маслено ронливо тесто. Десерта може да срещнеш с различни видове плодове и приготвен с бутер тесто, но понякога се случва, толкова много да ценя класиката, че напълно да и се отдам. За това предпочетох да изпълня именно тази рецепта.

Тарт Татен 

Адаптирано от joyofdesserts.blogspot.com

Тарт Татен е класически френски десерт, подобен на пай с ябълки, но приготвен с тесто само от едната страна, което вече може да се нарече тарт. Технологията на приготвяне е от типа обърнат сладкиш. В тиган се карамелизират ябълки, а върху тях се слага разточено маслено ронливо тесто, което заедно с ябълките се запича във фурната. Накрая десерта се обръща, като тестото остава за основа, а най-отгоре са подредени карамелизираните плодове.

За целта ти трябва тиган с метална дръжка или друг подходящ съд, с който може да се готви и на котлон и във фурна.

За тестото:

• 220 гр. брашно
• 1/4 чаена лъжица сол
• 120 гр. студено краве масло, нарязано на кубчета
• 3-4 супени лъжици ледена вода

Брашното и солта се пресяват в купа. Добавя се маслото и се разрохква с вилица или с бързи движения с пръстите докато сместа стане на трохи. По малко се добавя водата и отново с бързи движения сместа се оформя на топка. Тестото се увива във фолио за свежо съхранение и се охлажда за 30 минути в хладилник.

За тарта:

• 1,700 кг. ябълки
• 120 гр. краве масло
• 150 гр. светла кафява захар
• цялата доза от тестото (горната рецепта)

Ябълките се почистват и обелват. Нарязват се на четвъртини.

Дълбок тиган с диаметър 26 см. се намазва обилно с цялото количество масло. Поръсва се захарта, така че да се разпредели навсякъде. Отгоре се подреждат четвъртинките ябълки.

Тиганът се слага на умерен огън. Маслото и захарта започват да се разтопяват. Оставят да се да заврат и се варят 15-20 минути докато се получи карамел с кехлибарен цвят.

През това време фурната се нагрява на 190°C.

Тестото се изважда от хладилника, отстранява се фолиото. Разточва се върху леко набрашнена повърхност на кръг с диаметър малко по-голям от този на тигана, който се използва. Дебелината на разточеното тесто, трябва да бъде около 1 см.

Когато карамеления сос с ябълките е готов, тиганът се маха от котлона. С помощта на точилка, тестото се пренася върху ябълките. (Разточеното тесто се навива на точилка, като се захване от единият край и се навие до половината на тестото. Пренася се върху тиганът и се развива, така че да покрие ябълките.) Ръбчетата на тестото се подпъхват между тигана и външния край на ябълките. Върху тестото се правят два три малки разреза с остър нож, за да излиза парата. 

Тиганът веднага се слага в нагрятата фурна. Тарта се пече 30-35 минути докато тестото се запече и придобие златист цвят.

След като се извади от фурната се оставя за 5 минути да се охлади леко и карамелът да престане да ври. С дървена шпатула се минава по краищата на тарта, за да се отлепи тестото от стените на тигана.

Върху тигана се слага голяма сервизна чиния с лицевата страна надолу. Прикрепяйки чинията, тиганът се обръща бързо. Трябва да се внимава, защото тиганът и карамелът са горещи. След като тарта се обърне е възможно да има залепени ябълки по дъното. Отлепят се внимателно и се връщат на местата им. Останалият карамел в тигана се поръсва върху обърнатия тарт. Сервира се веднага.

Мислим си, че знаем много неща. Понякога се оказва, че нищо не знаем. Четем, учим се от житейските уроци, споделяме с приятели, които ни дават „умни“ съвети, накрая всичко отново се оказва един фалш. Разбрани ли сме от другите и дали ние ги разбираме е един въпрос, който си зададох вчера и не спира да мъчи съзнанието ми. Познаваме ли толкова добре човешката психология, за да твърдим факти за човека застанал срещу нас, само от външния му вид или един разговор? Несъмнено вътрешната ни интуиция или както аз бих я нарекла – шестото чувство, понякога говори по-добре от каквато и да е психология, от какъвто и да е опит. Аз предпочитам да следвам интуицията си. Това е нещо, което всеки притежава, но трябва да развива в себе си.

Но понякога и интуицията ни изневерява и се оказва, че това, което мислим е породено от предишни наши преживявания. Дали сме прави в действията си, това зависи единствено от гледната точка. Или както често се казва: за един си прав, за друг си крив.

Всъщност, за да познаваш добре психологията на другия, трябва първо добре да познаваш своята. Да бъдеш наясно със своите “черни“ страни, със слабостите си, със способността си да предизвикаш другия и последствията от това. Познаваме ли добре себе си, бихме могли да направим много.

Сега погледни тази ситуация  и тези мои мисли като аз и амарантът, в ролята на другия. Дали ще бъде по-лесно да го приемеш, след като го опознаеш по-добре? Или ще бъде по-добре да се довериш на интуицията си? Това, трябва ти да ми кажеш. Аз се доверих, въпреки, че не го познавам, но се опитвам да го разбирам. И не сгреших.

Сладки от амарант с мед и стафиди

Адаптирано от nuworldfoods.com

Тези сладки се приготвят с брашно и пуканки от амарант. И двата продукта се продават готови, но може да си ги приготвиш и вкъщи.

За брашното от амарант смилаш същото количество семена от амарант в кухненски робот или кафемелачка.

Пуканките от амарант може да приготвиш като загрееш голяма тенджера и в нея добавиш семена от амарант. Започват да пукат веднага в нагрятата тенджера, затова трябва да се сложи капак, за да не изхвърчат навън. Тенджерата се разклаща за да не загорят вече изпукалите се пуканки. Замирисва на царевица, също както, когато се пукат царевични пуканки. Тъй като процента на изпукалите напълно семена е горе-долу 50:50, то е по-добре за тази рецепта да се купят готови пуканки от амарант, които са и по едри. А иначе, изпуканите вкъщи семена от амарант могат да се използват за пълнени тиквички или да се добавят в салата.

Сладките не съдържат захар, а се подслаждат с мед, който допринася и за обединяването на продуктите и за дъвчащата им текстура. Стафидите, които са добавени, също допринасят за сладостта им и обогатяват с плодов нюанс, иначе зърнените сладки.

Бадемовата есенция е добър избор, но може да се замени с предпочитан от теб аромат – ванилия, лимон и т.н.

Продукти:

• 140 гр. брашно от амарант
• 60 гр. пуканки от амарант
• 1 чаена лъжица бакпулвер
• 2 белтъка от яйца, от свободно отглеждани кокошки
• 140 гр. течен мед
• 1 чаена лъжица бадемова есенция
• 2 супени лъжици разтопено масло
• 80 гр. стафиди

Фурната се нагрява на 180°C.

В купа се смесват брашното от амарант, пуканките от амарант и бакпулверът.

Белтъците се разбиват на сняг. Добавя се медът, бадемовата есенция и маслото. Разбиването продължава докато сместа стегне и стане гъста и пухкава.

Добавят се сухите съставки, като разбъркването става на ръка с дървена лъжица. Следват стафидите и всичко се обърква много добре.

От полученото меко тесто с лъжица се правят купчинки в тава, върху хартия за печене. Хартията се напръсква със спрей за печене или се намазва с малко масло или растителна мазнина. Аз използвах малка мерителна лъжица, за да оформя правилни полусфери. Най-лесно и бързо става с малка лъжица за сладолед.

Сладките се пекат в предварително нагрятата фурна за 15 минути или докато станат златисто жълти. След като се извадят от фурната се оставят за 5 минути в тавата и тогава се изваждат. Оставят се да се охладят напълно.

Напомняй ми по-често, какво съм писала и обещала, защото забравям. Факт е. От един ангажимент, на друг, после трети и накрая в тефтера ми, само аз си разбирам, какво съм писала. Остава и за това да си водя бележки и ще имам вече 5-ти тефтер за записки. А може би трябва да го направя, защото не искам да те разочаровам.

Прегледах и в един друг тефтер, в който баба ми е написала избрани от нея рецепти. Сигурно има защо и сигурно всички са хубави. В него преобладават десертите и затова е озаглавен така: „Папка за сладки на Йоана…“,  написани са и трите ми инициала. Когато баба многократно е изпробвала дадена рецепта, това е отбелязано като: „много хубаво“, а когато става въпрос за торта или по-засукан десерт, пише: „сполучливо“. Под всяка рецепта има забележки от баба, с какво мога да заменя някой продукт или много описателни подробности за технологията на приготвяне.

Но най ме изкефи листата с цитирам: “полезни съвети“. Тук баба включва съвет от това да не пържа лука, а да го задушавам, защото иначе боли коремчето и може да се получи язва, минава през разни пинизи, как да направя „звездички“ в супата от олио и завършва със съвети за чисто бяло пране, пак цитирам: “като пуканка“. Страшна е баба!

Баба е наблегнала на по-непретенциозни и евтини рецепти. По нейно време, фалшивият хайвер сигурно е бил хит, докато сега по-скоро е консумиран и ценен от вегетарианци. Фалшивият хайвер, приготвен от грис с майонеза е моят първи избор от този тефтер. Рецептата е изключително лесна и достъпна. Но вместо да купя готова майонеза (не съм го правила от години), приготвих такава вкъщи, както баба ми е описала. Използвах миксер, който си мисля по-често се среща в домакинствата, отколкото пасатор или кухненски робот. Използвах и домашни яйца, които баба ми даде от кокошките, които отглежда.

Хайверът от грис може да се консумира не само като предястие, мезе или намазан на филийка. Той може да бъде част от вегетарианско меню, като с него с напълнят тарталети или зеленчуци. Или пък да съпровожда печена риба, а защо не и с тортила или наан. Решенията за употребата му са много.

И да не съм видяла намусени физиономии.

Хайвер от грис с домашна майонеза

За майонезата:

От посочените количества се получава 110 грама майонеза.

• 2 жълтъка, от яйца от свободно отглеждани кокошки
• 1 супена лъжица лимонов сок
• 100 мл. олио
• сол

Жълтъците се смесват с лимоновия сок и се разбиват с миксер. По малко, на много тънка струйка или почти на капки се добавя олиото, като разбиването с миксера продължава. Тук е необходимо единствено търпение.

Когато цялото олио е добавено, сместа ще се сгъсти и ще се получи вкусна, кремообразна и жълта майонеза. Посолява се на вкус.

За хайвера от грис:

От посочените дози се получава 600 грама хайвер от грис.

• 100 гр.  пшеничен грис
• 500 мл. вода
• цялото количество майонеза (от горната рецепта)
• сокът от 1/2 лимон
• сол

Водата и грисът се смесват в тенджера. Загряват се на умерен огън, като се разбъркват докато сместа заври. Вари се 3-4 минути, отново с непрекъснато бъркане докато се сгъсти.

В сместа трябва да остават отчетливи ивици при разбъркването. Маха се от огъня, посолява се на вкус и се оставя за 10 минути да се охлади леко.

Към тази смес се добавят майонезата и лимоновият сок. Разбърква се добре и се посолява със сол, ако има нужда.

И по съвет на баба:

Амарантът е от онези зърнени култури, с които едва от скоро се запознах. Заедно с киноата и древните сортове пшеница – лимец, емер, спелта и камут, амарантът влезе в моята кухня. За да го опозная по-добре ми беше необходимо време и мнения от хората, които вече са го използвали. Срещнах негативни отзиви и единствената причина за това, е липсата на достатъчно информация за непознатия продукт. Не че аз знам много, но се разрових надълбоко из интернет пространството, за да разбера не само как се приготвя амарант, а и защо му се приписват здравословни качества. Това ми помогна и в избора на рецепта и полезни начини, по-които той може да бъде част от менюто ми.

Амарантът е стара зърнена култура, позната още от ацтеките преди 8000 години. Те го наричали „супер храна“, защото осигурявал енергия на войните. Амарантът бил тяхната свещена храна. Тъй като се свързвал с тяхната култура и религиозни церемонии, конквистадорите, които по онова време превзели днешно Мексико, изгорили всички посеви с амарант. Все повече за прехрана влизали в употреба европейски култури и така амарантът бил забравен. До днес.

Това, с което той е ценен е наличието на пълноценни растителни белтъчини, балансирани така, както не се откриват в никоя друга зърнена култура. Амарантът е източник на фибри, желязо и калции. Липсата на глутен го прави подходящ за хората с непоносимост към глутена.

Най-честото му приложение е като добавка в супи, плънки за зеленчуци, гарнитура за месо, а смлян на брашно или направен на пуканки, може да се използва в сладкиши, палачинки и дребни сладки. Когато е цял, на зърна, амарантът се сварява във вода и добива текстура и вид на дребен хайвер. Когато се загрее добре в сух съд, започва да пука, досущ като царевични пуканки. Брашното от амарант има широко приложение и се използва в смеси за безглутеинови брашна.

Трудно ми е да опиша вкусът му, но мога да кажа, че е приятен. Напомня ми на земя и на зърно. Първият ми опит да приготвя и опитам амарант беше като добавка в зеленчукова супа. Сложих малко количество с цел да сгъстя супата, както се добавя ориз или дребна паста. Но като че ли така не усетих добре вкуса му. Затова опитах да го използвам като плънка. Приготвих пролетни тиквички, напълнени със сварен амарант. Запекох ги с чедар и домати. Така вече можех по-добре да усетя вкуса и текстурата. А от прочетеното за него, съм сигурна, че съм включила полезна и здравословна храна в менюто ми.

Пълнени тиквички с амарант

Продукти:

• 3 средно големи тиквички
• 100 гр. амарант
• 3-4 супени лъжици зехтин
• 1 глава червен лук, нарязана на полумесеци
• 1 скилидка чесън, нарязана на ситно
• 50 гр. сирене чедар
• 6-8 чери домата, нарязани на филийки
• 3-4 стръка пресен магданоз
• сол и прясно смлян шарен пипер

Тиквичките се срязват на две по дължина. Вътрешността им се издълбава с лъжица. (Месото на тиквичките не се използва в рецептата. Може да се запази за крем супа, зеленчуково пюре или зеленчукови кюфтета.)

Така оформените лодки от тиквички се бланшират във вряща подсолена вода за 5-6 минути. Изваждат се с решетъчна лъжица и се отцеждат. Нареждат се в тавичка, плътно една до друга.

Зехтинът се загрява в тенджера. В него се сотират лукът и чесънът за 3-4 минути. Добавя се амарантът и се разбърква 2-3 минути. Когато се нагрее добре ще започне да пука. Добавя се водата, плънката се разбърква и се оставя да ври 15 минути докато течността се абсорбира и амарантът набъбне. Посолява се със сол и прясно смлян шарен пипер. Маха се от огъня и се добавя нарязаният на ситно магданоз.

Плънката се разпределя в лодките от тиквички. Отгоре се настъргва сиренето чедър, а върху него се подреждат кръгчета домати. В тавата се налива малко вода и тиквичките се запичат за 15 минути на 200°C или докато сиренето се разтопи и придобие златист цвят.

Ставам все по-добра в приготвянето на прясна паста. Отрепетираните движения с машинката за паста ми дават свобода на действията и увереност. Имам няколко рецепти за прясна паста с малки различия по между си. Досега използвах бяло брашно тип 500 със или без пшеничен грис. Но за разлика от тези рецепти, като прясна паста със сос Пепероната, лазаня с пресни кори, равиоли с рикота и спанак и още едни равиоли с тиква и сметанов сос с горгонзола, сега използвах фино бяло брашно от мека пшеница тип 00 и фин пшеничен грис. Както трябва да бъде, нали?

О, тук имам малък експеримент с какаова паста за десерт. Струва ми се, че наред ще бъде паста от пълнозърнесто брашно. Дали ще се получи? Няма как да разбера, ако не опитам. Но това, оставям за следващият път.

Най-хубавото е, че докато приготвям вечерята страшно се забавлявам с разточването на тестото между валовете на машинката, а после изрязването им във форма на талиателе. Нищо, че после всичко е в брашно.

За тази паста избрах много лесен и пролетен сос с тиквички. Пармезанът и босилекът са задължителни за автентичен италиански вкус. Но този път босилекът не е в соса, а е във вид на хрупкава гарнитура към пастата. Така приготвените пресни листа много ми харесват и са ефектна декорация към ястията.

Обожавам и прясната салвия, приготвена по същият начин, както е в рецептата за морковена крем супа с прясна салвия и крутони. На практика всяка една прясна подправка с големи листа може да се третира по този начин, като някои видове салати не правят изключение.

Прясна паста с тиквички, пармезан и хрупкав босилек

Дозите са достатъчни за 4 порции.

За тестото:

• 150 гр. бяло брашно тип 00
• 150 гр. фин пшеничен грис (на Divella)
• 3 яйца от свободно отглеждани кокошки

В купа се смесват пресятото брашно и грисът. В центъра се прави кладенче и се добавят леко разбитите с вилица яйца. Като се започне от центъра към края на купата, яйцата се объркват със сухите съставки. Замесва се средно твърдо тесто. Оставя се да почине на стайна температура за 20-30 минути.

Тестото се разделя на 4 части. Всяка се разточва през ролките на машинката за паста, като се започне от най-дебелата част (номер 1) и се стигне до 6-ти – 7-ми номер. Ако тестото се разточва с точилка, то трябва да бъде с дебелина 1-2 мм. Докато се разточва се поръсва с малко брашно, за да не лепне.

Разточеното тесто се минава през резачката за талиателе. Ако се работи на ръка, тестото се разрязва с нож за пица на ленти с дебелина 5-6 мм. Поръсва се с малко брашно, ако лепне.

Готовите талиателе се окачват на подходящо място (в случая закачалка ) и се оставят да засъхнат за около 1 час. (Може да се сварят веднага, като времето за варене е 3-4 минути.)

Пастата се слага във вряща подсолена вода и се вари 5 минути. Отцежда се.

Докато пастата се вари се приготвя сосът от тиквички.

За соса от тиквички:

Адаптирано от книгата The Essential Vegetarian Cookbook

• 2 супени лъжици масло
• 2 скилидки чесън, нарязани на ситно
• 2 средно големи тиквички, настъргани на едро
• 50 гр. прясно настърган пармезан

Маслото се разтопява в широк и дълбок тиган. Добавя се чесънът и се сотира за 1 минута. Добавят се тиквичките и се разбъркват 2-3 минути докато омекнат.

Сварената и отцедена паста се добавя към тиквичките. Поръсва се с прясно настърган пармезан и се разбърква за 1-2 минути на котлона. Не добавям сол заради пармезана, но ако имаш нужда, посоли на вкус.

За хрупкавия босилек:

• 150 мл. зехтин
• 16-20 пресни листа босилек

Босилекът се измива и се подсушава много добре с кухненска хартия или мека кърпа. Не трябва да има капки вода по листата.

Зехтинът се загрява в тенджерка или дълбок тиган. В него се слагат по 3-4 листа босилек и се запържват за няколко секунди, докато станат прозрачни и престанат да цвърчат. Листата се изваждат внимателно и се отцеждат върху кухненска хартия.

Готовата паста със сос от тиквички се сервира в затоплени чинии и се гарнира с хрупкавия босилек. 4-5 листа са достатъчни за една порция. Аз винаги слагам допълнително пармезан, който поръсвам върху сервираната паста.

Това е мотото на една от най-новите дрогерии в София, която ме спечели не само с продуктите и стратегията си, но и с хората, които стоят зад магазина Be fit. Такъв тип дрогерии са ми от любимите. На едно място има здравословна и органична храна, козметика и продукти за бебето. Една жена наистина би се чувствала на място там и това мое мнение се потвърди с факта, че аз не исках да си тръгна оттам, разглеждайки надълго и нашироко предлаганите продукти. Самото име на дрогерията ме кара да се чувствам добре.

Посрещат ме усмихнати и всеотдайни момичета, готови да помагат със съвети. Всъщност, нямах много въпроси, защото аз много добре познавам продуктите, които те предлагат. С изключение на детските храни, което има своят отговор – все още нямам дете.

Козметиката е основно застъпена в дрогерията, като може да се открият продукти от масово предлаганите марки, до не толкова познатите органични продукти, включващи козметика за коса, тяло, лице и релаксация. Направи ми впечатление, че органичните етерични масла не са по-скъпи от предлаганите в аптеките, както и повечето био козметични продукти. Има и козметика за мъже, но като че ли се набляга на женските потребности. Това ми харесва

Има голям набор от храни за бебета, чиито вносител е Бебелан. При тях също се предлагат артикули както от основните производители на бебешки храни, така и от биологично производство.

Това, за което аз отидох е разбира се храната. Предимно био-органик храни, чиито марки се срещат в повечето био магазини.

Семена за покълване, готови продукти като корн флейкс, сокове, корни, бисквити, шоколад, мед.

И разбира се овесени ядки, безглутенови брашна, млека от ядки и семена, чайове, билки и различни добавки към храната.

Има и едно кътче, в което са застъпени свободно предлагани аптечни медикаменти.

И като повечето жени аз не се въздържах и си купих някои козметични продукти, лавандулови цветове и храни. И не се съмнявам, че отново ще се върна.

Какво приготвих след този пазар? Сърцето на Прованс. Хрупкави бисквити с лавандулови цветове. Много лесни и бързи за приготвяне.

Сърцето на Прованс – бисквити с лавандула

По идея от книгата The Golden Book of Cookies

От посочените дози се получават 20-25 броя големи или 30-35 броя малки бисквити.

Продукти:

• 100 гр. меко краве масло
• 50 гр. кафява захар
• 1 жълтък от голямо яйце, от свободно отглеждани кокошки
• 160 гр. брашно + допълнително за разточване
• 1 чаена лъжица бакпулвер
• 1/4 чаена лъжица сол
• 1/2 чаена лъжица ванилова есенция
• 1 чаена лъжица настъргана кора от лайм
• 1 супена лъжица сушени лавандулови цветове

Фурната се нагрява на 200°C.

Маслото и захарта се разбиват с миксер. Добавят се жълтъкът, ванилията и кората от лайм.

Брашното се пресява с бакпулвера и солта. Добавя се към маслената смес, като се замесва меко тесто. Тестото се разточва върху набрашнена повърхност с дебелина 5-6 мм. Отгоре се поръсва с част от лавандуловите цветове. Притискат се леко с точилката, така че да се залепят добре за тестото. Изрязват се форми на сърца.

Бисквитите се подреждат в тава върху хартия за печене. Пекат се 8 минути, докато стегнат, но да останат бели до бледо розови на повърхността. След като се извадят от фурната се оставят за 3-4 минути в тавата и тогава се изваждат. Оставят се да се охладят напълно.

Be fit се намира на адрес бул. Йерусалим 6, София