Taка, че ако сте си мислели, че “нашенски” значи “български”, жестоко сте се лъгали - “унгарски” значи. Разбира се, използвайки думата “нашенски” Intersnack не се задължава да произвежда солетите в България. Все пак въпросният случай показва косвено до каква голяма степен производителят е уверен, че потребителите на обръщат внимание на написаното на гърба на опаковката. А и да забележат несъответствието между наименованието на продукта и неговия произход, едва ли се трогват, когато се свикнали с подобни брандинг закачки.

Между другото солетите на “Чипи” имат и един друг забавен елемент в опаковката си. Специалният акцент върху “кристалчетата сол”. Колко оригинално и невиждано досега. Сякаш класическият “Хрус-Хрус” е бил пълен с голи солети в последните не-знам-колко десетилетия от производството си. Но пък некомуникираното предимство понякога не е предимство и “Чипи” се възползва от пропуските на конкуренцията. На всичко отгоре избраната характеристика не е за хвалба в днешните нездравословни времена.

Като бонус мат’риал прилагам гърба на друг продукт с марка “Чипи”, “домашни пържени картофи с вкус на суджук”. Домът им е Самоков… майтап. И те не са български по произход, а чешки. По своята същност продуктът прилича на отпадъчен продукт от производството на редовия чипс - малки супермазни необелени парчета. И за това маркетинга има обяснение, което се е събрало в текста на гърба:

“Обичам да ходя на село при баба. Рядко имам време за това. Всеки път, когато ида тя ми пържи картофи. Докато си бъбрим, баба ги бели, нарязва на шайби и ги пуска в тигана. След минутки те са готови. Хрупкави, тук-таме с останала коричка….” В края на одата за баба се оказва, че домашните картофки на “Чипи” даже са рязани на ръка. Да бе, да!

Наистина ли таргет групата на продукта е толкова наивна или Intersnack смятат, че потребителите ядат картофите с колците? За съжаление второто е по-вероятното обяснение, а и на всичко отгоре е и истина.

P.S. Малко съм притеснен. Ако някой болен се изкиха под моя снимка във facebook, дали ще се заразя?

За разлика от въртяната усилено в последните дни реклама на Multirama, където положението не е тотално безнадеждно, за горепоизложения клип ми е трудно да кажа и една добра дума, всъщност въобще не ми се говори. Сами виждате защо. Между другото и двете реклами са “серийни” - тази на Multirama след Матрицата скача на Джеймс Бонд, а другите серии на Best Foods са… ами неописуеми и водещи до временни психични увреждания сред зрителите.

Дали цените на рекламното време в телевизиите са паднали толкова или някои фирми са просто на садо-мазо вълна, когато става въпрос за марките им. Сякаш се наблюдава една вълна от натуралистични реклами правени в архаичен стил “Ние сме най-добрите”. Ама защо сте най-добрите, не е ясно. Почти тотална липса на емоционален заряд, който да вдъхнови потребителя и той да се обвърже и олицетвори с марката. Завръщаме се в тъмните години на рекламата.

Рекламата на Multirama има само две попадения - едното е заигравката в началото с ограничените консултантски възможности на вериги, като Техномаркет/полис, а второто e ясният комуникационен фокус върху предлагането на компютри. Момента на включване на матрицата съсипва до не малка степен достойнствата на рекламата. Като започнем от това че матрицата вече е на повече от 10 години и символиката й малко по-малко избледнява, и минем през “невероятната” игра и реплики на главните герои. Тринити да си скъса г*за не може да каже двете изречения на ъпгрейднатата продавачка по такъв безчувствен и лишен от елементарна дикция начин. Финалното изречение забива най-големия пирон в ковчега на клипа.

Рекламата не е лишена от желание да каже нещо, но реализацията е много под нивото, което трябва да показва “най-голямата верига магазини за компютри и периферия”. Май е трябвало е да гледат матрицата още веднъж:

Евала! Продължавайте така и в бъдеще. Иначе на чисто “писателския” фронт се откроиха следните произведения:

1. Хвалебствената ода за My Motto. Между другото злите езици разправят, че главната женска роля в клиповете на вафлата се изпълнява от бранд мениджъра на марката. За последното… още една похвала!

2. Моето възмущение/възхищение от наглата/находчива скрита/явна реклама на цигарите Merilyn и King във видеотворбите Made in Dimitrovgrad.

3. Появата на “Шуменско тъмно” и приятната макар и тривиална ТВ реклама на продукта. Btw днес най-накрая след дълго търсене се докопах до въпросното тъмно, отпих и… мога да заключа, че Stolichno си остава дъ дарк чампиън, на второ място остава… Ариана, а за Шуменско остава бронза. Сори!

Между другото “Маркетинг лоКал” се сдоби с фен страница във facebook. Всички са поканени! Боза няма да сервирам, освен ако не е от гърда.

П.П. Над 30 човека вече се излъгаха да станат фенове, за което им благодаря!

Една лъжа казана 100 пъти… схващате. Визията и на трите клипа (особено третия) е меко казана страхотна и разбира се набългарска. Дали 5 години след старта на марката все е още е релевантно не знам, но трябва да се отбележи, че си остава подвеждането на зрителя за произхода на продукта (качествено еднакво “измама” с тази Узаки Зорбас или пък Брускети Марети). Има и важна разлика - главните герои в рекламата на Black Ram не обелват дума на престорен английски.

Успехът и налагането на черния пръч само доказват, колко е важно рекламата да си играе с фантазията на потребителя. Именно този, който не може да си позволи или се стиска за истинско вносно уиски. Този който иска да удари половин бутилка с разредител бира, а не 100 мл. с две кубчета лед и изворна вода. Black Ram представя легендата за овенa, но и изгражда парче по парче мита за ирландско-шотландско-българското уиски на приемлива цена и качество на Bushmills. Пазарът иска този мит и е готов да го приема с отворени гащи…

…и още по-широко зинали гърла

Интересно, но България не е без грам история в производството на уиски. Винпром Асеновград създава през вече далечна 1986 година марката “Дива коза”. И в момента го продава и то на цена с над 50% по-висока от тази на Black Ram. Едва ли продажбите са сравними с тези на “натурализирания ирландец”, но е интересно, че козичката не бяга от своя български произход и най-вероятно предлага по-добро качество. Животинския рогат елемент съвсем случайно присъства и при близо 20-години по-младия Black Ram. Според vinoto.com “Дива коза” e спечелил над 150 медала за качество по света, но това че чух за него съвсем случайно показва, колко е важен брандинга. Изкуството да си по-продавания, без обезателно да си по-добрия. Постигането на конкурентно предимство в съзнанието на потребителя без да има абсолютно предимство, когато докосваш небцето му.

Bonus, the real shit

А ето я и тройката на стъмване:

1. Пънк v чалга

2. Юпи v тираджия

3. ЦСКА v Левски

Говорейки за My Motto не мога да отрека, че вафлата е добра на вкус, но този вкус нямаше да има тежест, ако не беше обвит в бунтарска анти-офис стилистика. Именно хомогенното послание на клипа и неговата визия позиционират ясно марката на едно качествено различно ниво в сравнение с другите вафли и шоколадови десерти, където с малки изключения всичко се върти около продуктовите характеристики, колко шоколад е добавен и как са слепени пластовете, и пр.

Рекламният клип всъщност се оказва част от цял музикален такъв, което само идва да покаже колко мащабно (за българска фирма) работи Италфууд. Изпипването на детайлите определено прави впечатление и е предпоставка за добър брандинг.

Ето ги и The Jacket Buttons:

За първи път ги чувам. Вокалистът малко ми прилича на Нуфри. Както и да е, музикален видеоклип, от който изкача реклама e така да се каже революционно за БГ… хмм, освен ако не се казваш Loop by Mtel, но да не забравяме, че My Motto е просто една вафла. Всъщност кой е първи?

Като видях за пръв път рекламата на парфюмът Magic Man oт Bruno Banani ми беше трудно да повярвам, че рекламата е истинска, а не някаква пародия, шега. Като започнеш от името на марката и минеш през гласа зад кадър и стигнеш до визията. Помислих, че това е някоя БГ фирма, която е намерила някой лев за реклама и както често случва е изхарчила почти всичко за купуване на рекламно време.

Жестоко съм се лъгал. Bruno Banani се предполага, че трябва да вкарва италианска изтънчена нотка. Всъщност фирмата е основана в Лайпциг, а правата върху парфюмите се държат от друга немска фирма - Wella. Последната от своя страна се държи от Procter & Gamble.

Но да се върнем на рекламата:

1. Копито е меко казано банално. Може би за това е виновна и дължината на клипа от само 15 секунди. Посланието, а и визията пасват на едно чалга позициониране. В същото време цената за 30ml от парфюма е 30 лева, което може би е малко скъпо за средния чалгар. А може би таргет са по-заможните чалгари. Кухата закачка в рекламата и неизбежния сексуален подтекст, обаче, са съвсем достатъчни за една добра вълна от коледни подаръци от оня парфюм от телевизора. Иначе цялата история е достойна за водка Flirt

2. Името на компанията - Bruno Banani? WTF!?! Банани, бе! Някак афро звучи, а БГ мъжкарят свързва бананите с палми, палмите с африканци, африканците с негри, а негрите с умствена изостаналост, маймуни и други деградантни определения. Това е вариантът, който аз виждам. Другият, който според мен е по-малко вероятен, е да се свързват бананите, основно заради формата им, с идеята за мъжкия фалос и сексуална мощ. Ама едва ли. Та името, макар и успешно на запад в България изглежда малко трудно за взимане на сериозно. А и я няма предварителната тежест на марката (както до някаква степен би било при евентуалното отваряне на магазини на Banana republic), която да направи така, че тя бъде взета на сериозно от самото начало.

3. Името на парфюма - Magic Man - като Made in Iliensti звучи, сори. Несериозно е просто. В крем за бръзнене Каро има повече концептуалност.

4. Слоганът  - Not for everybody. Ами странен е. Някаква странна елитарност/ексклузивност се опитва да прокарва, ама…

Като цяло клипът и най-вече продуктът ми изглеждат, като тотална идеологична мешана скара произведена в България около 1993 г. По-странното е, че всъщност идват от съвсем друго място и време.